Сандра Брайдуел: Черната вдовица от Далас

Сандра Брайдуел се издига бързо във висшето общество на Далас. Тя е красива, пленителна и богата. Но нейните съпрузи умират един след друг. Както и една от най-близките ѝ приятелки.

---

В просторен апартамент, надвесен над залива край яхтения клуб в Белведере, Калифорния, живее красива жена, която рядко излиза навън. Тя е на 43 години, но изглежда по-млада. Облича се безупречно и притежава спокойните и изискани маниери на човек, свикнал с комфорта на парите. Великолепните ѝ тъмни очи се впиват в погледа на събеседника, а усмивката ѝ е толкова естествена, че кара мъжете да се чувстват като омагьосани.

Но тя избягва общуването с хората. Излиза, за да прибере пощата си и понякога се храни в малките ресторантчета край брега. Следобед взима децата си от училище. Малко от съседите ѝ я познават.

Малката общност на Белведере, където живеят около 2000 богати жители, е добро място за Сандра Брайдуел да започне нов живот – без полицейско разследване, безкрайни клюки и вестникарски истории, пълни с неясни намеци. Името ѝ може да не значи нищо в Белведере, но в най-богатите и подбрани кръгове на висшето общество в Далас тя е предмет на горещи спекулации – както от страна на съседите й, така и на полицията.

Сандра Брайдуел се омъжва три пъти и всеки път съпрузите ѝ умират. Нейният първи съпруг – младият и талантлив стоматолог  Дейвид Стигал – се застрелва през 1975 г. Вторият ѝ съпруг, известен хотелиер и инвеститор, умира от рак през 1982 г. А третият ѝ съпруг Алан Рериг – бивша баскетболна звезда от Оклахома, дошъл в Далас, за да забогатее бързо от продажба на недвижими имоти – е открит убит през декември 1985 г.

В началото изглеждало сякаш възхитителната и грижовна Сандра Брайдуел, която отглежда три прекрасни деца, интересува се силно от изкуство и посвещава времето си на благотворителни каузи, е станала жертва на много жесток обрат на съдбата. Трагедията безмилостно я преследва.

Но след убийството на третия ѝ съпруг Алан Рериг полицията проявява интерес към нея. Не след дълго и ФБР обръща поглед към мъглявото ѝ минало. Бюрото се интересува не само от смъртта на последния ѝ съпруг, но и от друго странно убийство, за което шушукат всички нейни бивши приятели в Далас.

Два месеца след като вторият ѝ съпруг Боби Брайдуел умира от рак, полицията в Далас открива съпругата на неговия лекар Бетси Багуел с куршум в дясното слепоочие. Сандра се е сближила много със семейство Багуел, докато съпругът ѝ е боледувал. Всъщност тя е последният човек, с когото Бетси е видяна жива, четири часа преди да открият тялото ѝ. Нейната смърт официално е обявена за самоубийство, но близките и познатите ѝ не можели да повярват, че Бетси е натиснала спусъка.

Цялата история на богатите кръгове в Далас не помни подобен сензационен сюжет с толкова завладяващи действащи лица – привлекателна млада майка, влюбените в нея мъже и благоденствието, което ги заобикаля. В Сандра Брайдуел има нещо, трудно за игнориране. Тя се сближава бързо с околните. Когато разговаря с някого, го хваща под ръка. Умее да очарова цели групи от хора. Сякаш ги съблазнява.

Но изведнъж се превръща в мишена на постоянни клюки. Дълги разговори на обяд в кънтри клуба на Далас са посветени на нейното минало.

В действителност точно клюките стават причина Сандра Брайдуел да бъде забелязана от властите. Тя се превръща в заподозряна в смъртта на третия ѝ съпруг, когато полицията получава обаждане от анонимна жена, която ги осведомява за трагичните случаи в живота ѝ.

Постепенно общественото неодобрение става толкова силно, че Сандра решава да се премести в Калифорния с трите си деца. Слуховете свършват своята работа. Тя се срамува да излезе навън. Другите майки забраняват да децата си да дружат с нейните. Почти всички ѝ обръщат гръб.

Историята на Сандра Брайдуел е сложна и запленяваща, като една от онези ренесансови картини, в които лицето на жената е наполовина в сянка, наполовина в светлина – невинност, преливаща в мистерия, може би дори в злина.

Нейното начало

Родът на Сандра Брайдуел няма корени във висшето общество от квартала на богатите в Далас – така нареченият Парк Ситис (Хайланд Парк и Юнивърсити Парк). Всъщност изкусителната жена, която обича шампанско и пътувания до Ню Йорк, шофира скъпи коли и посещава гурме кулинарни курсове за забавление, не се е родила със сребърна лъжица в устата. Нейните ранни години са белязани от несигурност и изпъстрени с малки трагедии.

Тя е родена през 1944 г. в малкото градче Седалия в щата Мисури. Нейните истински родители я изоставят като бебе и тя е осиновена от семейство, което не може да има деца. Баща ѝ се казва Артър Пауърс и е собственик на малка фабрика за бутилиране, а майка ѝ Камил загива в автомобилна катастрофа, когато Сандра е едва на 3 години. Баща ѝ скоро се оженва повторно. Когато е на 6 години семейството ѝ се премества в предградие на средната класа в Далас, където баща ѝ продава гробищни парцели.

Сандра разказва на приятелите си от детинство, че не се разбира с втората си майка. Веднъж например никой не бил дошъл на рождения ѝ ден, защото мащехата ѝ била забравила да изпрати покани.

Сандра завършва гимназия през 1962 г. В училище тя е винаги порядъчно облечена и има добри обноски, но не е особено популярна. Красотата ѝ изпъква още тогава, но не излиза много с момчета.

Макар да изглежда много уравновесена и понякога леко хладна, нещо в нея кара околните да бъдат предпазливи, сякаш усещат някаква заблуда. Тя постоянно си измисля истории и често лъже за миналото си. Веднъж, докато минавала с приятелка покрай много красива и богата къща, Сандра казала, че е израснала в нея. По-късно приятелката ѝ разбрала, че това е лъжа.

Сандра твърдяла, че е учила в престижни частни университети в Далас, но в архивите им отсъства нейното име. В действителност тя е учила само една година в обществен колеж, а през 1966 г. вече е живеела живота на млада необвързана жена.

Вероятно вследствие на несигурното си и тревожно детство Сандра развива вкус към изисканите и скъпи неща в живота. Тя притежава нежни обноски и умее да готви. Докато връстниците ѝ си купуват филмови списания, тя чете списания за декор, градинарство, пътувания и рецепти. Инстинктивно знае какво искат мъжете.

Не след дълго Сандра е заобиколена от мъжко внимание. Започва да излиза с млад студент по стоматология, който има амбицията да се превърне в най-добрия зъболекар в Далас. Само след шест седмици той ѝ прави предложение за брак. През май 1967 г. Дейвид Стигал става първият съпруг на Сандра.

Нейният първи съпруг

Дейвид Стигал е доста кротък и добре изглеждащ младеж, който върви по стъпките на своя баща – също стоматолог. Но Дейвид иска да постигне нещо повече в професията си от това да работи в кабинета на баща си. Мечтае да се превърне в стоматолога на богатите в Далас. Не желае да се занимава с тривиални неща като поставяне на пломби, а иска да прави пълни реконструкции на зъбите, за които да взима от пациентите по над 10 000 долара. Това са страшно много пари в онези години.

Стигал заминава за Лос Анджелис, за да се обучава при виден стоматолог, който има дълъг клиентски списък с холивудски знаменитости. Там се научава как да привлича подходящата клиентела. Двамата със Сандра се присъединяват към епископалната църква „Сейнт Майкъл“, която в неделя се пълни с някои от най-богатите хора в Далас.

Дейвид не е мислил за сериозна връзка преди да срещне Сандра; тя е първата му приятелка. Той е доста саможив и отдаден на работата си. Нямал намерение да става част от висшето общество. Но, когато се оженва за Сандра, всичко това се променя.

От самото начало тя с лекота маневрира в изискания свят на богатите, сякаш това е естествената ѝ среда. Сандра е чудесна домакиня, участва в кварталния клуб по четене и е председател в готварския клуб. Мечтае да бъде приета в женската благотворителна организация, но това така и не се случва. Често доста се изхвърля в разходите си за най-обикновени неща. Веднъж например се появява на детски рожден ден с огромен букет от балони за 30 долара. Всички останали майки са купили подаръци, струващи не повече от 5 долара. Друг път двамата с мъжа ѝ са поканени на дворно барбекю и домакините ѝ предлагат бира. „Аз не пия бира“ – казва тя с известна доза презрение и надменност в гласа.

Истината е, че Дейвид също се наслаждава на изискания живот. Той не се справя добре с общуването по партита, но Сандра му помага. Общуването с даласката върхушка със сигурност не наранява практиката му. Той най-накрая печели пари – приходите му се утрояват. Семейство Стигал опитва вкуса на добрия живот, който живеят старите богати семейства в Далас, и той определено им се услажда. Скоро вече се опитват да живеят като хората, на чийто партита са канени.

През 1973 г. те вече са се преместили в изискан квартал, купувайки къща за 65 000 долара, за чийто ремонт хвърлят още 45 000 долара. Сандра се грижи за сметките в домакинството, а Дейвид ходи на работа с новия си кадилак, облечен в спортно сако за 300 долара. Имат прислужница, която живее с тях, а покупките им се доставят от шикозен магазин за хранителни стоки. Дори вече се оглеждат за нова, много по-голяма къща в Хайланд парк.

Двамата харчат все повече и повече. Сандра наема известен вътрешен дизайнер да украси дома им с антики за 35 000 долара. Къщата заприличва на Версайския дворец.

По времето, когато се ражда третото им дете през 1974 г., дълговете им вече са излезли извън контрол. Двамата сякаш се надпреварват кой ще похарчи повече пари. Данъчните служби запорират къщата им за неплатени данъци. Семейство Стигал дължи на банката над 30 000 долара. Дейвид престава да отпраща пациенти с обикновени проблеми при колегите си и започва сам да ги приема. Работи денонощно, за да плати сметките. Когато приятелки питат Сандра защо харчи толкова много, тя казва: „Ами Дейвид се справя толкова добре!“.

Но Дейвид Стигал изобщо не се справя добре. Психологът, когото е посещавал, си спомня, че той е бил много притеснен за сметките и страшно уплашен от неодобрението на жена си.

Финансовата картина се влошава през есента на 1974 г. Дейвид взима назаем от баща си 100 000 долара, за да се задържи над водата. Проблемите започват да се отразяват и на качеството на работата му.

В последните седмици от живота си Дейвид разказва на приятели как му се иска да си купи порше кабриолет, да замине за Калифорния и да си намери млада блондинка. Животът му у дома е много нещастен. Сандра и той се карат непрекъснато. Тя дори го обвинява, че си има любовница. Веднъж Сандра се появява в дома на приятелка с насинено око и казва, че Дейвид я е ударил. Споделя с приятели, че се страхува от избухливия му характер и вече не спи в едно легло с него. Късно вечерта, три седмици преди Дейвид да се самоубие, неговият адвокат г-н Сайдс получава истерично обаждане от Сандра, която казва, че той е много пиян. Адвокатът пристига в дома им и заварва Стигал клекнал в килера с насочен към главата му пистолет. Сайдс му взима оръжието без да срещне съпротива.

След онази нощ Сандра казва на приятелите си, че всичко е наред. Той не би повторил отново опита за самоубийство, защото много обича децата си. Но на 22 февруари 1975 г. Дейвид повтаря и този път успява. Сандра казва на полицията, че е спяла в друго крило на къщата и когато се е събудила, намерила е Дейвид в локва кръв в леглото му. Стоматологът е бил с прерязани китки и с куршум в слепоочието. В ръката си е държал пистолет .22 калибър.

Сандра продава къщата за 147 000 долара и получава 160 000 долара от застраховката за живот на Дейвид. Зъболекарската практика на мъртвия ѝ съпруг се продава за по-малко от 15 000 долара. След като плаща всички дългове и сметки, тя и децата ѝ все още имат достатъчно пари, за да живеят удобно.

За учудване на Сандра много от приятелите на Дейвид се обръщат срещу нея. На погребението му се носи шепот от уста на уста, всички говорят как Дейвид се е опитвал да спре разхищенията на Сандра, защото е чувствал, че тя ще го съсипе.

Фантазията на Сандра за преуспялото малко семейство, което се издига във висшето общество, се срива на пух и прах. Време е да събере парчетата и да започне живота си отначало.

Нейният втори съпруг

Когато Дейвид Стигал умира, Сандра остава сама със своя 7-годишен син и двете си дъщери – на 4 и на 1 година. Няма работа. Красивата млада вдовица като че ли няма друг избор, освен да си намери друг мъж.

Често говори как тя и децата ѝ имат нужда от мъж. Сандра търси мъже така, както другите хора търсят работа. Това е нейният начин за оцеляване.

Старите приятели на Дейвид Стигал я ненавиждат, но много от новите ѝ приятели и съседи са готови да ѝ помогнат. Не след дълго Сандра започва да излиза отново. А съпругите от Хайланд Парк, които ѝ уреждат срещи с техните разведени приятели, откриват нещо много бързо: сладострастната и омайна Сандра е забележително привлекателна за мъжете. Тя знае как да ги ласкае и знае как да флиртува с тях. Някои описват чара ѝ като „чудна аура на малко момиченце“, а други – „пресметлива женственост“.

Сандра не се облича провокативно и не е чак толкова по-красива от другите жени. Но мъжете са очаровани от нея. Тя се взира с големите си очи в техните, попивайки всяка тяхна дума и това ги кара да чувстват като единствения човек в стаята.

Скоро хората научават и още нещо за Сандра. Тя не се притеснява да преследва някого, когото харесва. Три месеца след смъртта на Дейвид, тя споделя с приятелка имената на трима мъже, с които би искала да се срещне. И тримата са милионери.

Без съмнение Сандра се цели в богати мъже. Банкер от Далас, който представя Сандра на свой приятел – заможен ерген от Арканзас – разказва: „Той се върна от срещата луд по нея. После се качи на самолета за Арканзас в понеделник сутринта. В понеделник вечерта някой е почукал на вратата му – Сандра. Тя го е била последвала до дома му. Получила се е грозна сцена, защото приятелят ми е бил с гаджето си, когато тя се е появила“.

Друг богат инвеститор си спомня, че още на третата им среща тя вече му е казвала „обичам те“ и го е наричала „мили“. Най-прочутата ѝ връзка след смъртта на първия ѝ съпруг е тази с ресторантьора Норман Бринкър, създател на концепцията за салатен бар, който точно тогава е в разгара на бурен развод. Апартаментът на Сандра е разбит, а на огледалото ѝ е оставена заплаха, изписана с червило. Тя разказва на приятелките си, че е била замеряна с нож от някаква жена. Бринкър дори и наема бодигард за известно време. Тези истории създават вълнение, което почти никога не се случва в обикновено спокойната общност на Парк Ситис.

Преди да срещне забавния и чаровен хотелиер и инвеститор Боби Брайдуел Сандра вече е тема на горещи спекулации. В консервативния Парк Ситис, където къщите са пълни с изискани мебели, стари картини и камериерки, където майките карат шевролет „Събърбан“, а бащите си тръгват рано от работа, за да тренират футболния отбор на децата си, Сандра откровено се отличава. Но нейното минало няма никакво значение за Боби Брайдуел – син на петролен магнат, с чудесно чувство за хумор и вкус към забавленията.

Сандра, която отдавна е крояла планове как да се срещне с него, се появява изневиделица в дома на техни общи приятели, където той е поканен на вечеря. Боби е очарован от нея. Годината е 1977-а и Боби минава през грозен развод. Първата му съпруга е обявила, че е влюбена в треньора си по конна езда.

Сандра се появява в живота му в точния момент. Тя обича да излиза също като него и се оказва, че споделят общи интереси. Тя си е направила труда да прочете няколко книги за конни надбягвания, тъй като знае, че Боби обича този спорт. Той обича да бъде душата на компанията и тя оставя тази роля на него.

След бурен романс двамата се оженват на 26 юни 1978 г. Сандра Брайдуел се изстрелва още по-високо в далаското висше общество. Получава покани за изискани събития, предлагат ѝ най-добрите маси в заведенията и отсяда в най-шикозните хотели.

Боби дори осиновява децата й, давайки им своята изтъкната фамилия Брайдуел. Сандра купува прекалено разкошни подаръци за своите нови приятели и някои от тях смятат, че тя прекалява. Мнозина я харесват и скоро се улавят, че сякаш са омагьосани от нея. Изпитват желание да ѝ угаждат с дребни услуги, като например да ѝ купят нещо от магазина или да гледат децата й, докато тя обядва в някой изискан ресторант.

Приятелите продължават да помагат на Сандра – особено след шокиращите новини през 1980 г., че Боби Брайдуел е болен от рак. Злополучната Сандра Брайдуел почти е успяла да се установи в обществото и ето че се озовава в центъра на поредната трагедия. В началото съпругът ѝ продължава да работи с обичайното темпо, но с идването на 1981 г. започва да губи тегло и да прекарва все повече време в леглото си.

За да разберем как смъртта на Брайдуел превръща Сандра в обект на слухове и спекулации трябва да подчертаем, че Боби е обожаван от своето обкръжение. Той е като герой от роман на Фицджералд – облечен в спортно сако, смеещ се по-шумно от всеки друг в стаята и последният, който си тръгва от партито.

Последните месеци на Боби Брайдуел би трябвало да пробудят онзи тип любяща и сърдечна съпричастност, която изплува у хората в тежки моменти. Вместо това в душите на неговите приятели се трупа все по-голяма горчивина и тя е насочена към неговата съпруга, защото докато Боби лежи на смъртния си одър, Сандра Брайдуел прави основен ремонт на техния дом в Хайланд Парк. Мнозина смятат действията ѝ за възмутителни.

Пролетта на 1982 г. Сандра помолва своите съседи да приютят Боби при тях за около седмица, докато приключи поставянето на отоплителната инсталация. Той никога не се връща вкъщи. Остава у съседите три седмици и накрая баща му се намесва и премества сина си в апартамент в един от своите хотели. Един по един приятелите, които са се грижили за децата ѝ и са ѝ помагали, докато Боби е бил болен, без да получат благодарност за това, започват да се отдръпват от нея.

Сандра е много изискваща към времето на другите. Обажда се постоянно по телефона, говорейки до безкрай и дори идва непоканена в домовете на хората без да си тръгне. Не разбира от учтиви намеци, че човек си има друга работа и ѝ е време да си ходи. Налага се буквално да я изпращат до вратата и да я хлопват под носа ѝ, от което тя естествено се обижда.

Боби остава в хотелската стая до края на април и после прекарва последните две седмици от живота си в болницата. Ремонтът в дома му продължава с пълна пара.

Той умира на 9 май 1982 г. Няколко седмици по-късно Сандра заминава на почивка в Хавай с трите си деца. Има нужда да се откъсне от света, който се разпада около нея.

Тя може би не го е осъзнавала, но кликата на висшето общество лека-полека я отлъчва от редиците си. Приказките зад гърба ѝ нарастват като лавина от слухове и инсинуации, целящи да сринат репутацията ѝ. Според резервираното общество на Парк Ситис тя е прекрачила границите на добрия вкус. Няколко месеца по-късно, когато една от приятелките на Сандра е открита мъртва, приказките ще придобият зловещи окраски.

Смъртта на Бетси Багуел

Онкологът на Боби Брайдуел д-р Джон Багуел е един от най-видните лекари в Далас. Професионалист, който отива в болницата в ранни зори и остава до късна доба. Неговата съпруга Бетси е типичната домакиня и майка от Хайланд Парк.

Бетси Багуел живее спокойния и стабилен живот, който Сандра Брайдуел от толкова отдавна се опитва да постигне. Докато Боби умира от рак, Сандра става много близка със семейство Багуел. Бетси е известна със съчувствието и подкрепата, които оказва на пациентите на нейния съпруг и техните семейства. След смъртта на Боби тя и Сандра заминават заедно на кратка ваканция. Сандра започва да я нарича „най-добрата ми приятелка“.

Въпреки това обаче семейство Багуел започват да странят от нея. Подобно на много други, които някога са били нейни приятели, те чувстват, че Сандра ги задушава с непрестанните си молби за услуги. В една юлска вечер тя се обажда на Джон и му казва, че е закъсала с колата си. Той неохотно се съгласява да ѝ помогне. Когато стига на мястото, вижда, че полицай вече е спрял да ѝ помогне. Колата ѝ запалва веднага. Впоследствие доктор Багуел казва на разследващите, че според него Сандра го е излъгала за повредата, за да го примами извън дома му. Той ѝ е казал да се маха от живота им. Предупредил е Бетси да стои далеч от нея.

Но няколко дни по-късно, на 16 юли, Бетси получава обаждане от Сандра. Тя е разстроена от писмо, написано от друга жена до Боби, което е намерила. Писмото, скрито в рамката на фотография, показвало, че Боби ѝ е изневерявал. Бетси чувства, че нещо не е както трябва в тази история. Тя споделя съмненията си със своя съпруг и с две от приятелките си. Самата Сандра отрича съществуването на подобно писмо по-късно пред полицията.

Същият следобед Бетси получава още едно обаждане от Сандра. Колата ѝ отново се е повредила, този път пред църквата, и тя има нужда от помощ. Бетси не може да откаже. Тя я закарва до рент-а-кар фирма, но Сандра си е забравила книжката и не може да вземе кола под наем. Тогава Бетси я връща обратно пред църквата, където колата на Сандра запалва без никакъв проблем. Според показанията на Сандра двете са се разделили тогава.

В 20:20 часа вечерта полицията намира Бетси Багуел на един паркинг в колата ѝ с куршум в слепоочието и револвер в ръка. Смъртта ѝ е обявена за самоубийство.

Никой от познатите ѝ не може да повярва, че Бетси се е самоубила. Тя е казала на децата си същия следобед да не се „тъпчат“, защото ще готви вечеря. Оръжието, намерено в ръката ѝ, е било откраднато, но собственикът не го е обявил в полицията. Властите и приятелите на Бетси се питат как жена, която няма никакъв опит с оръжия, би могла да се сдобие с краден револвер. Защо просто не е отишла да си купи от магазина?

Но областният съдебен лекар нарича смъртта на Бетси „класически пример за самоубийство“. Експертизата показва следи от барут, кръв и тъкани по ръката ѝ.

Въпреки това познатите на Бетси не са убедени. Нейната смърт отбелязва превратния момент в отношението на хората в Парк Ситис към Сандра Брайдуел. Внезапно всички стават особено предпазливи към нея. Осъзнават, че всъщност не я познават наистина, а единствено от собствените ѝ разкази.

Крие ли се в нея друга Сандра Брайдуел – черна вдовица с фатално ужилване? Или е просто жертва на обстоятелствата, оклеветена несправедливо от сплетниците в Хайланд Парк? Нито полицията, нито наетите частни детективи успяват да открият доказателства за убийство. Сандра изглежда съкрушена от загубата на най-добрата си приятелка. Дори да е чувала слуховете, тя не пада толкова ниско, че да го покаже. Оставайки в голямата къща в Хайланд Парк, която Боби ѝ е оставил, Сандра се опитва да събере парчетата от живота си. Купува си нов двуместен мерцедес, а с парите, събрани в памет на Боби, помага да се организира летен лагер за деца, болни от рак.

Сандра намира нови приятели и нещата постепенно започват да се движат напред. И тогава, през лятото на 1984 г., среща нов мъж. Името му е Алан Рериг. Скоро той се влюбва лудо в нея. И също толкова скоро ще умре.

Нейният трети съпруг

Израствайки в Оклахома, Алан Рериг е любимец на всички в родния си град Едмонд. Той е спортна звезда в гимназията и момичетата го обожават. Получава стипендия за щатския университет в Оклахома, където се сдобива с диплома за учител по физкултура.

Първоначално Рериг възнамерява да се върне у дома след дипломирането си и да работи като треньор в гимназията. Но, повлиян от приятели, решава да стане професионален състезател по голф и заминава за Финикс, Аризона.

За първи път в живота си Алан се проваля в нещо. Налага му се да работи като сервитьор, за да се прехранва. След две години се връща в Оклахома, където решава да се пробва в петролния бизнес. Но цените на петрола в щата се сриват и Рериг се оказва без пари и без работа. На 29 години не е постигнал нищо.

През лятото на 1984 г. Алан решава да се премести в Далас, където си намира работа във фирма за недвижими имоти при приятел от колежа. С начална заплата от 24 000 долара годишно той започва от дъното на стълбицата.

В деня след пристигането му в Далас Алан отива с колата си на авеню „Лорейн“ – една от най-хубавите улици в Хайланд Парк. Знае, че понякога именията отдават под наем гаражи, преустроени в апартаменти. Там зърва красива жена, която говори с градинаря си на предната морава. Рериг излиза от колата си, приближава се към нея и я пита дали знае някой да дава стая под наем наблизо. Разговорът им потръгва. Тя се представя като Сандра Брайдуел.

Периодът на ухажване приключва бързо. Пет месеца по-късно двамата обявяват годежа си и на 8 декември 1984 г. се венчават. Алан е на 29 години, а Сандра на 40.

Алан казва на приятелите и майка си, че съдбата го е събрала със Сандра. Той обожава трите ѝ деца и я съжалява заради нейните предишни злощастни бракове. Сандра го е оставила с впечатлението, че първият ѝ съпруг е починал от мозъчна аневризма.

Сандра е изискана и елегантна жена, каквато Алан не е срещал никога в Оклахома и му отнема известно време да свикне със стила ѝ. Той е изумен, когато я завежда на футболен мач и тя отказва да яде хотдог, за да не се изцапа.

Красивата вдовица от Далас има и друга страна, която Алан намира за привлекателна. Тя е внимателна и щедра. Подарява на него и приятелите му билети за концерти и мачове на първите редове и е винаги готова да помогне в нужда.

Малцина от приятелите на Рериг смятат, че връзката им ще приключи с женитба. Според тях тя го използва като трофей, подобно на възрастен мъж, който има връзка с много младо момиче. Приятелите на Сандра пък смятат, че Алан е златотърсач.

Връзката им приключва със смъртта на Рериг, а Сандра вече не е просто обект на квартални клюки, а се превръща в мишена на полицейско разследване.

Бърза сватба

През есента на 1984 г. Алан казва на приятелите си, че Сандра е бременна и настоява за сватба. Младият мъж не знае какво да прави – има нужда от време да помисли. Но, според нейни приятелки, Сандра била претърпяла хистеректомия преди да го срещне и му е казала, че не може да има деца. Очевидно някой от двамата не казвал истината.

Сватбата е набързо организирана и само няколко седмици след това Сандра се обажда на Алан, за да му каже, че се връща от болницата, където е пометнала.

Само шест седмици след сватбата нещата се объркват. Сандра е продала големия си дом и двамата живеят в двуетажна къща в Юнивърсити Парк. Тя се оплаква, че Алан се е превърнал във финансово бреме. Не може да разбере защо той харчи толкова много. Междувременно приятелите на Алан гледат с изумление как тя натрупва над 20 000 долара дълг в кредитната му карта. Кредиторите започват да го притесняват по телефона по три пъти на ден. Той отказва да пита Сандра с колко пари разполага. Не иска тя да си мисли, че е с нея заради това.

Двамата се карат за възпитанието на децата. Един ден Алан открива, че любимите му стикове за голф са откраднати от колата му и обвинява за това Сандра. Тя казва на приятелите си, че той вече не се интересува сексуално от нея и дори се е обадила на майка му, обвинявайки Алан, че има любовница.

През лятото на 1985 г. Сандра започва да споделя тревогите си, че Алан може да я убие. Тя е наела частен детектив да го следи. Оплаква се на приятелите си, че той има сериозен проблем с хазарта и е затънал в дългове. Познатите на Алан обаче твърдят, че тези обвинения са абсурдни.

Двамата се разделят през ноември 1985 г. и Алан отива да живее при приятеля си Фил Аскю. Сандра започва да проучва какви са възможностите ѝ за развод, но така ѝ не подава молба вероятно от страх, че съдът ще му присъди половината от имуществото ѝ.

На 5 декември, два дни преди да изчезне, Алан казва на Фил Аскю, че смята да провери точно за какво Сандра е похарчила парите от кредитната му карта. Следващата събота щял да се срещне със Сандра, за да изнесе багажа си от къщата им. Той е нервен, защото не я е виждал от цял месец. Същата вечер щял да се види на вечеря с Фил.

Алан тръгва за срещата със Сандра в 16:50 ч. и никога не се връща. Тя се обажда на приятеля му Фил Аскю ядосана, че Алан не е дошъл и добавя, че това е типично за него.

Макар Алан да не се появява в събота, нито в неделя, тя не подава сигнал за изчезването му в полицията. Когато той не отива на работа в понеделник, шефовете му се притесняват, че нещо не е наред и се свързват с нея. Сандра и тогава не подава сигнал. Фил Аскю съобщава за изчезването на своя приятел в 20:00 часа в понеделник.

В мразовитата сряда вечер, два дни по-късно, двама полицейски служители от Оклахома Сити обикалят югозападната част на града. Те се натъкват на форд „Бронко“ с тексаски номера, паркиран край трафопост.

Вътре, простреляно два пъти с пистолет .38 калибър, откриват замразеното тяло на Алан Рериг. Датата е 11 декември 1985 г. – една година и три дни след сватбата на Алан и Сандра.

Разследването

Полицаите от Оклахома Сити се обаждат на Сандра, но не успяват да ѝ съобщят за смъртта на Алан. Тя ги пита: „Лоши новини ли са?“ – и щом ѝ потвърждават, не пита какво се е случило, а им казва да се обадят на неговия приятел Рон Барнс в Оклахома.

Полицаите са объркани от реакцията ѝ, но смятат, че може би, подозирайки най-лошото, скърбящата съпруга би искала новината да ѝ бъде съобщена от по-близък човек.

Когато Рон Барнс ѝ се обажда малко по-късно и ѝ казва за смъртта на Алан, Сандра изпада в истерия. Плаче цяла нощ и казва на приятелите си, дошли да я утешават: „Никой никога няма да ме обича повече!“.

Поредната смърт. Сандра изглежда опустошена в седмицата преди погребението. Поведението ѝ е също толкова объркващо, колкото и в последните дни на Боби Брайдуел. Тя поръчва най-евтиния ковчег, което вбесява роднините му, но Сандра настоява, че покойникът би искал това. Накрая казва, че е забравила чековата си книжка и не може да плати за погребението. Налага се други да се погрижат. На погребението идват около 400 души, от които само един е приятел на Сандра.

Сандра е разпитана от детективите в Оклахома в деня преди погребението. Задават ѝ много въпроси за миналото ѝ. Защо е казала на семейството на Алан, че първият ѝ съпруг е починал от мозъчна аневризма, когато всъщност се е самоубил? Искат да разговарят с нея и с децата ѝ след погребението. Но Сандра побързва да замине обратно за Далас само часове след опелото.

Двамата детективи, разследващи случая – Стив Пачеко и Рон Мичъл – пристигат в Далас следващата седмица и правят неочаквано посещение в дома на Сандра. Там научават нещо, което ще промени цялото естество на разследването – Сандра им съобщава, че вече е наела адвокат, който я е посъветвал да не говори с полицията. Когато поискват да снемат отпечатъците ѝ и да вземат проби от косата ѝ, тя отказва.

Адвокатът на Сандра е един от най-страховитите криминални защитници в Далас – Винсънт Перини. Той написва писмо до полицията в Оклахома Сити, настоявайки никога повече да не се опитват да говорят със Сандра или с децата ѝ. Перини наема частен детектив, който да разследва случая, на когото Сандра казва, че Алан е бил замесен с наркодилъри и тя се страхува за живота си.

Междувременно детективите упорито проследяват движенията на Сандра. Искат да знаят точно къде е била в съботата, в която Алан изчезва. Познатите на Сандра и Алан обаче дават противоречиви показания. Приятелят на Алан Фил Аскю казва, че Сандра му се е обадила в 18:15 часа. Но приятелката на Сандра Барбара Франкс твърди, че е говорила по телефона с нея между 18:00 и 18:30 часа, за да потвърдят срещата си за вечеря.

Няколко дни след посещението на детективите в дома ѝ адвокат Перини съветва Сандра да се подложи на детектор на лъжата. Тя се явява на два теста – на 23 и на 30 декември, като от първия излиза разплакана и казва, че се е провалила на два ключови въпроса.

През лятото на 1986 г. Сандра е подгонена и от майката на Алан. Глория Рериг отива в дома ѝ, за да прибере вещите на сина си, но Сандра ѝ затръшва вратата под носа. Тогава тя се обръща към съда с искането Сандра да бъде отстранена като управител на имуществото на Алан под предлог, че е заподозряна в неговото убийство. Сандра ще прибере 220 000 долара от застраховката за живот на Алан и Глория не иска тези пари да попаднат в ръцете ѝ. След дълги съдебни маневри Сандра се принуждава да отстъпи и се стига до споразумение за подялба на парите.

Нов живот

По-малко от година след смъртта на Алан Сандра напуска Далас завинаги, премествайки семейството си в района на Сан Франциско, Калифорния. Тя пренася чара си в Белведере, където се завърта в нов кръг от богати мъже, които наивно се хващат на личната ѝ история, която често включва разкази за доверителен фонд, от който скоро щяла да вземе пари. Един мъж ѝ дава на заем 23 000 долара. Друг ѝ прехвърля над 70 000 долара, които е изтеглил от пенсионния си фонд. Никой от тях не получава нито цент от парите си обратно, въпреки че я дават на съд. Скоро слуховете за нея, които са се носили в Далас, намират своя път до Сан Франциско. Хората ѝ обръщат гръб.

В началото на 90-те години Сандра вече е напуснала Калифорния и живее в луксозния апартамент на свой приятел в Бостън. Живяла е и на други места, като Кънектикът и Хавай. Но новите адреси не означават промяна на методите ѝ. Използвайки номерата на социалните осигуровки на други хора, тя си изкарва кредитни карти, с които прави големи поръчки. Списъкът с жертви включва и нейните три деца, чието кредитно досие успява да унищожи.

С настъпването на XXІ век застаряващата Сандра вече използва религията вместо сексуалността си, за да привлича нови жертви. Сега омайва жертвите си с историята, че е мисионер, който пътува по света, за да помага на сираци. Както винаги тя има подход в това да кара хората да правят каквото иска. Веднъж например, в Алабама, се сприятелява с мъж и жена, собственици на мотел. Въпреки че не е в състояние да плати за стаята си, тя някак си успява да ги убеди да ѝ дадат пари и храна.

Залавяне и осъждане

В един момент Сандра се премества в Атланта и сменя името си на Камил Бридуел. Там убеждава жена, с която се е запознала в църквата, да си поделят наема на скъп апартамент. Скоро новата съквартирантка на Сандра се оказва в положението да покрива всички разходи в очакване да си получи парите обратно от доверителния фонд, който не съществува.

През 2006 г. Сандра изниква в Северна Каролина под името Камил Бауърс. През септември се нанася да живее в дома на 77-годишната старица Сю Моузли, чиято къща струва 1 милион долара. Сандра сключва сделка с нейния син Джим да се грижи за майка му в замяна на храна и покрив над главата.

Докато изгражда име на раболепна и набожна християнка в новата общност, Сандра се заема да сложи ръка на финансите на Моузли. Тя пренасочва пенсията на старицата към нова сметка, източва парите от ипотеката, натрупва кредити и използва парите от банковата ѝ сметка за спа процедури и скъпи обувки.

Джим Моузли става все по-подозрителен към съквартирантката на майка си и съмненията му се потвърждават, когато се натъква на дълга статия в даласки вестник, описваща бурния живот на Сандра. Джим разпознава жената от снимките, свързва се с полицията и им помага да ѝ устроят капан. Арестуват я на 2 март 2007 г. по обвинение в кражба на самоличност и измама.

През февруари 2008 г. 63-годишната Сандра, бледа като призрак и окована с белезници, влиза в съда, за да чуе присъдата си. Въпреки обстоятелствата, тя се държи с високомерно достойнство, а окото ѝ не мига, когато среща погледа на бившата си свекърва Глория Рериг, която седи на първия ред.  Майката на Алан отдавна е чакала този момент и макар съдебното заседание да няма нищо общо със смъртта на сина ѝ, тя носи значка с неговия лик на ревера си.

Сандра Брайдуел пледира виновна по обвиненията и получава присъда от 2 години затвор и глоба от 250 000 долара.

Убийството на Алан Рериг остава неразкрито до ден днешен.

---

Източници: oakcliff.advocatemag.com, murderpedia.org, dmagazine.com, biography.com, dallasobserver.com