Мормонският култ на Ървил Лебарон

Мормонският култ на Ървил Лебарон и неговите деца-невести

Лицето на Ървил Лебарон грозно се изкривява, когато поглежда към тялото на своята бременна дъщеря в багажника на колата. Вратът на Ребека е ожулен от въжето, с което са я удушили нейните убийци, а от носа й се стича струйка кръв, която е изцапала стелката под главата й. Той грубо затръшва багажника.

Новичкият зелено-бял форд LTD е най-лъскавата кола, която Ървил някога е притежавал. Не само че кръвта на дъщеря му е съсипала безценното му возило, но наетите от него убийци са свършили немарливо работата си.

“Това е непростимо!” – изревава той на главорезите си. – “Върха на глупостта. Така не може да продължава!”.

Ървил Лебарон е поръчал убийството на дъщеря си, защото Господ му е казал да го направи. Господ е казвал на мормона фундаменталист да стори много чудати неща през годините и той винаги му се е подчинявал без да задава въпроси.

Когато Всемогъщият му заповядва да бъде “плодовит и да се множи”, Ървил си взима 13 съпруги, които му раждат над 50 деца.

Когато Господ му казва да убива, Ървил го прави. Неговите последователи оставят кървава диря през Мексико и американския югозапад, отнемайки живота на около 25-30 души. Сред жертвите са няколко негови съпруги, брат му, бивши членове на неговата църква, лидери на конкурентни полигамни кланове и неговата 17-годишна бременна дъщеря Беки.

Ървил Лебарон

Насилието не спира, дори когато Ървил Лебарон умира в затвора през 1981 г. Той оставя след себе си дълъг списък с мишени, а неговите деца поемат кървавия му завет, издирвайки и елиминирайки враговете на баща си надлъж и нашир.

До ден днешен някои от бившите членове на култа на Лебарон, чийто имена са в този списък, продължават да се крият и да живеят в страх за живота си.

Да убиваш за Господ

За да разберем защо един полигамен психопат убива в името Божие, трябва да се заровим по-дълбоко в историята на мормонската вяра.

Джоузеф Смит

През 1823 г. младият фермер Джоузеф Смит заявява, че му се е явил ангел на име Морони, който му е показал къде са заровени златни плочи, с гравирани върху тях древни писания. Тези писания по-късно стават известни като Книгата на Мормон.

Според тези писания евреите са емигрирали в Америка през 7 г. сл. н. е. и са предците на американските индианци. А възкръсналият Исус Христос се е явил в Новия свят преди да се възкачи на небето.

Джоузеф Смит създава около тези писания цяла нова религия, основавайки “Църквата на Исус Христос и Светиите от последните дни”.

Неговите вярвания еволюират с времето, за да включат практикуването на полигамията, в която мъжът има право на повече от една жена. Според доводите на Смит, след като Господ е позволявал на патриарсите от Стария завет да имат много жени, свещен мормонски дълг е тази традиция да бъде продължена. Църквата на светиите от последните дни обаче забранява на жените да се впускат в полиандрия (да имат няколко мъже).

Обикновените християни заклеймяват полигамните учения на Смит като неморални и той публично отрича практиката им, като междувременно натрупва харем от 33 съпруги и тайно окуражава учениците си да следват неговия пример. Благодарение на многото раждания мормонската религия бързо се превръща в една от най-могъщите в Америка.

Но полигамията не се харесва на правителството на САЩ и през 1862 г. властите я обявяват за незаконна. Огъвайки се под натиска на Вашингтон, мормонската църква се отказва от многоженството през 1890 г.

Този закон не успява да сплаши мормоните фундаменталисти, които се отцепват и създават нови църкви, позволяващи полигамията. Изправени срещу постоянен тормоз от страна на гражданите и властите, много от тях бягат в ненаселените райони на северно Мексико и необезпокоявани от местните власти създават полигамни колонии.

Лудостта на Лебарон

Един от мъжете, предприели това пътуване, е Алма Дейър Лебарон. През 1924 г. Алма, неговите две съпруги и осем деца се качват в покрити фургони и прекосяват пясъчната граница с Мексико. Година по-късно в изолираното поселище, издигнато сред бурени и кактуси, една от съпругите му дава живот на момчето, което един ден ще бъде наречено от международната преса “Мормонския Менсън“.

Алма Лебарон

Подобно на Джоузеф Смит и семейство Лебарон получава откровения свише, изразяващи се в чуване на гласове и Божии заповеди. Алма Лебарон е посъветван “отгоре” да си вземе втора жена – което довежда до преместването му в Мексико – а друг път един глас му заповядва да не участва във Втората световна война.

Много от членовете на семейството твърдят, че чуват гласове и доста от тях страдат от безумие.

Дъщерята на Алма Лебарон, Лусинда, е толкова агресивна в изблиците си на лудост, че родителите й се принуждават да я оковат с верига. Синът му Бен години наред влиза и излиза от лудницата, защото чува гласове, които му казват, че е Господ; той извършва самоубийство през 1978 г., скачайки от мост. Синът му Уесли често се обажда в радиото, за да сподели с изумените водещи вярата си, че един ден Исус Христос ще се върне на земята с космически кораб. Гласовете казват на племенника му Оуен да прави секс със семейното куче и той също попада в лудницата.

Това са само няколко примера за безумието на семейство Лебарон. Изглежда целият клан е поразен от това чудато поведение и вярвания, но най-пострадал от всички е Ървил Лебарон, който вярва, че Господ му е дал силата да убива.

Съпругите

Семейството основава свое селище в Мексико, наречено “Колония Лебарон”. Там изкарват оскъдната си прехрана като фермери. Малкият Ървил работи на полето със своите братя, които по-късно ще иска да убие. Като младеж обикаля с братята си из Мексико, за да привлича последователи към полигамното си мормонско семейство.

Джоел и Ървил Лебарон

Преди да умре през 1951 г., Алма предава своя пост на сина си Джоел, който регистрира култа като “Църквата на първородните от пълнотата на времето” в Солт Лейк Сити. Ървил става дясната ръка на брат си.

Проповедническите усилия жънат успех и колонията расте. Отварят детска градина, основно училище, както и обществена кухня и пералня. Ървил съставя работния график, определяйки кой какво да върши в комуналната ферма.

“Първородните” считат спокойния и внимателен Джоел за “светец”, а брат му за нищо подобно. За разлика от брат си, Ървил рядко се занимава с физически труд, казвайки, че работата му на духовен лидер е да изучава свещените писания и да се моли.

Това не се харесва на някои Първородни, които започват да мърморят срещу апетита му към скъпите дрехи, лъскавите коли и жените.

Като млад мъж Ървил е привлекателен по един доста мъжествен начин. Извисява се на 1,93 м височина и има квадратна челюст, гъста кестенява коса и пронизващо сини очи. Освен физическите си чарове, излъчва и удивителна самоувереност. Когато говори с хората, се надвесва застрашително над тях, впивайки очите си в техните, и цитира надълго и нашироко извадки от Книгата на Мормон и Библията.

Младият Ървил Лебарон

Неговата мъжественост и високото му положение в йерархията на колонията карат жените да го желаят и Ървил им отвръща със същото. Той е сексуален хищник и преследва с еднакво кучешко усърдие както омъжени жени, така и сестри, невръстни девойки и стари матрони. На всяка от тях казва, че Бог му е повелил да се ожени за нея.

Едно от изкривените вярвания на Ървил е, че Дева Мария е станала майка на Исус на 14 години и следователно за него е напълно приемливо да се жени за малки момичета. Жителите на колонията ентусиазирано подкрепят педофилията на лидера си, давайки му за невести своите млади дъщери.

Ървил е страстен ухажьор, но е напълно безразличен съпруг и баща. В “Колония Лебарон” жените са просто добитък за разплод и стоят в периферията, докато мъжете взимат важните решения. Техните утроби служат, за да снабдяват църквата с повече членове, които по-късно ще се превърнат в нейна войска.

Някои от 13-те съпруги на Ървил в крайна сметка се изморяват да живеят в мормонския харем и го напускат, бягайки обратно в Съединените Щати. Други остават край него до горчивия му край. Две от тях убиват заради него. Други две загубват живота си.

Изкормване

В средата на 60-те години Ървил започва да ламти за власт. Той и резервираният му брат често се карат заради изпълненията му и похожденията му по чужди жени.

Джоел Лебарон

Във физическа арена на битката за власт между двамата братя се превръща поселището Лос Молинос, основано от Джоел през 1964 г., намиращо се на брега в Долна Калифорния. Собствеността покрива 8 500 акра, включително 14 км с изглед към плажа. В имота живеят няколко дузини мексикански и американски Първородни, занимаващи се с издигането на кирпичени колиби, засаждане на пшеница и отглеждане на кози.

Джоел и Ървил имат различни виждания за това как да използват земята. Докато Джоел я вижда като земеделски рай, в който бедните мормони биха могли да работят в комуналната ферма, за Ървил имотът притежава огромен потенциал като туристически рай.

Напук на протестите на Джоел, Ървил се опитва да привлече инвеститори със своята милионерска мечта. Среща се със заможни люде в САЩ и ги води на брега на океана, за да им покаже къде ще бъдат построени курортите и яхт клубовете.

Църквата е разорена от години, тъй като за кратко време Ървил е привлякъл огромен брой мексикански последователи, които колонията не смогва да облече и изхрани. Той опитва да зареди хазната с няколко неуспешни схеми за бързо забогатяване, като комарджийско пътуване до Лас Вегас, бизнес за търговия с риба и бране на шишарки в националните гори на Калифорния.

Сложните му схеми се провалят една след друга, а докато членовете на култа са принудени да носят дрипи и да ядат овесена каша, Ървил краде средства от църковната каса и обикаля прашните пътища на колонията в златен шевролет “Импала” и екстравагантни костюми. Членовете на култа, работещи извън колонията, са задължени да дават 10% от надниците си на църквата и Ървил е този, който прибира парите. (Всъщност официалната мормонска църква също събира десятък от членовете си – това не е практика, измислена от полигамните култове.)

Когато Първородните му поставят въпроса за колата – която наричат “Златния телец” – той им казва, че Бог му е наредил да я купи, защото с нея ще впечатли потенциалните последователи.

Научи повече за:   Магдалена Солис: Върховната жрица на кръвта

След известно време домогванията на Ървил към властта придобиват мрачен оттенък. Когато не преследва фустите и не харчи пари за нови обувки, той забожда дълбоко нос в Стария завет и в крайна сметка започва сам да вярва, че има правото – също като старите пророци – да погубва хората, които не му се подчиняват.

По времето на Мойсей нарушаването на Десетте божи заповеди се е наказвало със смърт и Ървил решава, че същите правила трябва да бъдат наложени и в прашното му феодално владение. Той въвежда серия от декрети, базирани на Десетте заповеди, които нарича Граждански кодекс, и се самоназначава за едноличен орган на реда. Обявява, че който не спазва Гражданския кодекс, ще умре.

Неговото паство забелязва искрицата в очите му, докато описва с подробности древните ритуали на смъртта, които ще налага на нарушителите – изкормване, убиване с камъни и обезглавяване. Първородните за първи път виждат частица от лудостта на Ървил, която тепърва ще се влошава.

Изкупление с кръв

Един от изпитаните във времето методи да накараш хората да ти се подчиняват е като ги заплашиш с физическо насилие. Концепцията е проста: ако не слушаш, ще боли. Страхът от шамарите кара децата да са послушни. Страхът от изтезанията кара затворниците да говорят. Страхът от мъките в ада кара християните да пазят поведение.

Бригъм Йънг

Страхът от смъртта е накарал много мормони да бъдат покорни под управлението на втория пророк на Църквата Бригъм Йънг. Той е вярвал, че ако последовател се отцепи от паството му, единственият начин той или тя да отиде в рая е да бъде убит от праведните му наемни убийци.

Наричал е тази идея “изкупление с кръв”.

С две думи Църквата те убива за провинението ти – например изнасилване на дете, убийство и т.н. – но това е за твое добро. Щом си убит от братята си, значи ще имаш достъп до Царството небесно.

Според историците през 50-те години на XІX век Бригъм Йънг често е прибягвал до кървавото изкупление, за да елиминира своите духовни и бизнес конкуренти. Църквата отрича тази кървава доктрина в края на XІX век, но стотина години по-късно Ървил я прегръща отново.

Първият човек, когото иска да убие, е неговият полигамен съперник от Юта Рулон Олред, който отказва да признае култа на Първородните. Любопитен факт е, че някога двамата са били приятели. Но това не попречва на Ървил да го убие.

Рулон Олред

Джоел дълго време наблюдава как брат му плаши Първородните със своите страховити заплахи и продължава да преследва мормонската си утопия за туристически рай. В крайна сметка му идва до гуша. Когато през 1972 г. Ървил му заявява, че Господ е повелил двамата да управляват църквата като равни, Джоел най-накрая тропва с крак. Не само че не пожелава да подели лидерството си, но сваля Ървил от поста му. От този момент нататък брат му ще седи на църковните скамейки, а не зад амвона.

Ървил е поразен от новината и открито се разплаква пред събралото се множество. Излиза сам от храма и започва да крои планове срещу Джоел.

Подобно на Каин, той ще погуби брата си.

Мормонска мафия

Разделянето на братята Лебарон разцепва колонията на две. Семействата избират страни, спорейки кой от тях двамата е “истинският пророк”.

Братята Лебарон

Ървил основава нова църква в Сан Диего, която нарича “Църквата на Божия агнец”. Започва да изнася гневни прокламации срещу брат си, обявявайки, че неуважението на Джоел към неговия авторитет представлява “акт на предателство срещу небесното царство, изискващо наказание със смърт”.

Джоел Лебарон е убит в един горещ августовски ден в мирното градче Енсенада в Долна Калифорния. Той и 14-годишният му син Айвън пристигат по работа в къщата на един от членовете на “Цъквата на Агнеца”. Айвън остава навън, а Джоел е нападнат от убийците на Ървил, които го чакат в къщата. Момчето чува викове “Убийте го!” и след това изстрели. Убийците отпрашват с кола, а момчето се втурва вътре и заварва баща си убит с два куршума в главата.

Ървил смята, че след убийството на брат му Първородните ще започнат да прииждат към него като овце. Вместо това обаче те подават в полицията сигнал за убийството и си избират нов лидер – най-малкият му брат Върлан Лебарон.

След погребението на Джоел – на което присъстват седемте му жени и 44 деца – Върлан неохотно се захваща да събира руините на църковното си царство. Той прилича по характер на покойния си брат и предпочита да работи на полето и да прекарва време със своите девет жени и над 50 деца, отколкото да изнася проповеди.

Джоел Лебарон
Джоел Лебарон

Убеден, че е следващият в списъка на Ървил, Върлан се старае да не се набива на очи, постоянно пътува и често сменя колите и дома си.

Върлан Лебарон
Върлан Лебарон

През декември Ървил влиза в полицейското управление в Енсенада, придружен от двама адвокати, и настоява обвиненията в убийство срещу него да бъдат свалени. Той е уморен да бяга от ченгетата и има нужда да се движи свободно, за да привлича последователи към църквата си. Но полицаите незабавно го хвърлят зад решетките.

Когато най-накрая е изправен пред съда девет месеца по-късно, Ървил е признат за виновен и осъден на 12 години затвор.

Той излежава само един ден от присъдата си. На 14 февруари 1974 г. си тръгва от влажната мексиканска килия също като Лазар, който става от гроба. Присъдата му е отхвърлена от мексиканския Върховен съд.

След като се разминава с убийството, Ървил се среща с група свои последователи в Юма, Аризона. Те започват да го наричат с най-различни почетни названия от сорта на “Помазан от Бога”, “Всемогъщ и силен” и “Пророк Божи”. Междувременно той е завладян от параноята, че Първородните се готвят да му отмъстят и започва да носи оръжие. Кара жените и децата си също да се научат да използват оръжие.

Нервността му се отразява на последователите и семейството му и скоро те започват да се държат повече като мормонска мафия, отколкото като членове на църква. Сдобиват се с псевдоними и си изкарват шофьорски книжки и актове за раждане с нови имена. Използват само обществени телефони, за да не бъде открито местонахождението им.

Междувременно Върлан, който също се страхува от братско отмъщение, се укрива в Никарагуа. Параноичната игра на котка и мишка между двамата братя продължава с години.

Денят на отмъщението

Скоро след освобождаването му от затвора Ървил публикува изтъкано от огън и жупел есе със звънкото заглавие “Часът на кризата – Денят на отмъщението”.

Часът на кризата - Денят на отмъщението
Часът на кризата – Денят на отмъщението

Написано в помпозния стил на крал Джеймс, четивото е почти неразбираемо. Първородните го препрочитат много пъти, преди да успеят да извлекат от него някакъв смисъл. То представлява списък с изисквания на Църквата, според едно от които членовете й трябва да предават лептите си лично на Ървил, под страх от смъртно наказание.

Този негов ултиматум е посрещнат със стена от мълчание и Ървил решава, че вероотстъпниците трябва да бъдат наказани. Казва на последователите си, че е получил заповед от Бога да унищожат селището Лос Молинос.

В деня след Коледа, под прикритието на нощта, той изпраща своите въоръжени с бомби и оръжия войници през границата в Долна Калифорния. Докато трийсетината Първородни семейства се събират около домашните огнища и завиват децата си в леглата им, две коли се появяват на черния път, водещ към тихата фермерска комуна, изгасват светлините си и намаляват скоростта.

Мирният пейзаж е разтърсен от коктейл “Молотов”, който разбива прозореца на най-голямата къща в градчето. Дървената постройка пламва за секунди. Обитателите й побягват навън и в последвалата суматоха главорезите на Ървил обсипват с куршуми опитващите се да изгасят огъня хора.

Нападателите продължават да хвърлят огнени бомби в къщите, докато напредват към главната си цел: домът на Върлан. Лидерът на Първородните не си е у дома, но там са съпругата му Шарлот и шест от децата му. Когато виждат колата с петима въоръжени мъже, те побягват и се скриват в близката овощна градина, откъдето гледат как разбойниците подпалват дома им.

Продължилата 20 минути офанзива оставя след себе си двама мъртви и 13 ранени, а Ървил беснее с пяна на устата, понеже брат му все още е жив.

Тотална световна доминация

Плановете на Ървил постоянно се разрастват. След като разгромява Лос Молинос, той се размечтава как превзема правителствата на Мексико и САЩ и управлява света.

Решава да финансира своята идея за тотално световно господство, като убие религиозните си съперници и открадне техния бизнес.

В онзи момент Църквата на Божия агнец се състои главно от съпругите и потомството на Ървил. Но в паството има и достатъчно външни хора, които да допринасят за детския прираст и подобно на древен крал Ървил контролира “романтичните” връзки в своето царство. Той първи опитва жените, урежда бракове между поданиците си и дава дъщерите си на мъжете, с които иска да заздрави отношенията си или като награда за добро поведение.

Непрекъснато разрастващият се клан се премества в американския щат Юта, където Ървил навестява патриарсите на други полигамни племена и настоява да му дават десятък от печалбите си… или да умрат. Патриарсите му казват да се разкара.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120

Междувременно Първородните семейства в Лос Молинос спят с оръжия под възглавниците си и организират патрули, за да пазят земите си. Върлан живее в сигурно убежище в Сан Диего.

Ървил разполага с доносници сред Първородните, които му докладват за техните ходове. Но някои от хората му стават нервни след нападението. Една от тях е Ноеми Зарате, съпруга на един от най-близките хора на Ървил. Тя не може да си държи устата затворена, оплаква се от насилието и заплашва да разкрие на полицията местонахождението на Ървил. С пълната благословия на нейния съпруг, Ървил решава да й затвори устата завинаги и изпраща една от собствените си съпруги, Вонда, да я убие.

Двете жени се познават от години и Вонда с лекота убеждава Ноеми да се качи за разходка в колата й в една мразовита януарска вечер на 1975 г. Спират в каньон в подножието на каменистите планини Сан Педро, където Вонда напълва тялото на майката на пет деца с куршуми, преди тя да успее да се помоли за милост. С помощта на още една от съпругите на Ървил, Йоланда Риос – която ще бъде убита десет години по-късно – Вонда изкопава плитък гроб, в който хвърлят тялото на Ноеми. То никога не е открито.

Научи повече за:   Д. Б. Купър: Легендарният самолетен похитител

“Нямате представа колко доволен е Бог, че тази предателка е мъртва!” – възкликва Ървил, когато чува новината.

Той все още се надява да изкопчи пари от останалите фундаменталисти в Юта, но засега безуспешно. “Покайте се или приемете унищожението от ръката Божия!” – гърми той в писмата си до своите полигамни съперници. Те отново го игнорират, но някои от тях засилват мерките за сигурност в селищата си.

Един от хората, които Ървил се опитва да изнудва, е Боб Симънс, който живее в ранчо край Грантсвил, Юта, със своите две съпруги. Като млад той е лежал в психиатрична клиника и вярва, че е пророк, предопределен да обърне индианците в мормонската вяра. Отказва да се огъне под натиска на Църквата на Агнеца, а Ървил го сърбят ръцете да си присвои плодородната му земя.

Представяйки се под фалшиво име, Ървил прави няколко посещения на Симънс. Двамата мъже спорят с часове над теологическите си различия. В един момент спорът се превръща в жестоко сбиване. Те се счепкват в прахта, а двете съпруги на Симънс се вайкат и суетят край тях.

Изведнъж Ървил посяга и удря една от жените. Симънс побеснява и му казва никога повече да не стъпва в имота му.

Ървил осъзнава, че играта е свършила. Събира оръженосците си и им разкрива, че Бог желае кърваво изкупление за фалшивия пророк.

Мъжете изчакват около два месеца, преди да направят последното си и фатално посещение у Симънс. Купуват кирки, лопати и торба с химикали, които забързват разлагането на човешката плът. По пътя групата спира и изкопава гроб в пустинята.

Симънс знае, че идват – един от емисарите на Ървил, Лойд Съливан, му се е обадил преди няколко дни. Казал му, че вече смята него за истинския пророк, след като е разговарял с някои от индианските вождове. Вождовете отдавна търсят белия пророк, който ще спаси душите им, казал той. Симънс изпада в екстаз от тези думи.

“Кога мога да се срещна с тях?” – пита той Лойд.

Симънс плаща бензина за пътуването до собствения си гроб в нощта на 23 април 1975 г. Лунният пейзаж е пустинен и гол, но той няма намерение да протестира за мястото, избрано от “индианските вождове”. От толкова дълго време се е опитвал да установи контакт с тях и това най-сетне се случва. Не може да повярва на късмета си и с усмивка посреща Лойд, който спира колата си до купчина камъни. Лойд изгася двигателя, но оставя фаровете включени.

Симънс се изправя пред колата си, вдига ръка над очите си и се вглежда в далечината, търсейки индианското си паство. Твърде фокусиран е и сърцето му бие твърде силно, за да забележи двамата мъже, промъкващи се зад него. Един от тях вдига пушката си към главата му и натиска спусъка. Самопровъзгласилият се индиански пророк рухва на земята в облаци пустинна прах.

Бременната убийца

Високият 2 метра и тежащ 117 кг в мускулна маса Дийн Вест представлява заплашителна гледка. Той е ветеран от Виетнам, живеещ в Сан Франциско, който следва стъпките на баща си към “Църквата на Първородните” и остава в нея, след като баща му се разочарова и напуска култа в края на 60-те години.

Ървил го назначава за военен генерал на Църквата и Вест обучава неговите пехотинци във военното изкуство, което е използвал в джунглите на Виетнам. Той е човекът, съставил плана за нападението над Лос Молинос.

Но неговата съпруга Черил не споделя шовинистичните учения на църквата, според които основното достойнство на жената се състои в нейния размножителен потенциал. Години наред тя се опитва да накара съпруга си да напусне църквата и накрая го изоставя, премествайки се в щата Вашингтон с двете им деца.

Тридесет и шест годишният мъж е опустошен и започва да преосмисля ситуацията си. Прекарва повече време в ремонта на ръждясалия си шлеп, отколкото в църквата. Вест допуска грешката да сподели с някои хора своята мечта да отплава с лодката си и да се събере със съпругата и децата си.

Трябва да бъде по-внимателен. Няма начин Ървил просто да пусне своя военен командир да си върви. Това ще се отрази зле на репутацията му и може да предизвика масово дезертьорство. Ървил решава, че Дийн трябва да бъде принесен в кърваво приношение.

Избира за убийството му един от най-малко подозрителните членове на своя клан, а именно своята десета съпруга Вонда Уайт. Вонда живее край Сан Диего, заедно с друга “сестра-съпруга” – както се наричат жените помежду си – и куп деца, а Дийн често се отбива у тях на вечеря. През ума му изобщо не минава мисълта, че Вонда – висока едва 1,60 м и на всичкото отгоре бременна – би могла да го убие. Но тя вече се е доказала като поразяваща ръка на Църквата, когато е убила своята “сестра-съпруга” Ноеми Зарате.

На 16 юни 1976 г. Дийн научава, че неговата съпруга и дъщеря му са пострадали в автомобилна катастрофа и незабавно си купува билет за полет до Сиатъл. Преди да тръгне за летището се отбива в дома на Вонда, за да прибере някои неща, които държи там, и да я осведоми за новините. Когато почуква на вратата, Вонда играе ролята на любяща майка, приготвяща обяд за шестте си деца. Но щом той й казва, че заминава за Вашингтон, тя се превръща в убиец. Ървил й е казал да го премахне и моментът е настъпил.

Но първо трябва да нахрани децата. Тя си бъбри невинно с него, докато малките се хранят. Когато приключват с обяда, ги отвежда на горния етаж и им нарежда да стоят там, докато Дийн си стяга багажа. След това изважда зареден револвер “Колт” .38 калибър, напъхва го в джоба на роклята си и слиза долу.

Дийн вече се приготвя да натовари багажа в колата си, когато Вонда го помолва да погледне пералнята й, под предлог че е развалена. Докато той се опитва да открие “проблема”, тя пристъпва зад него, вдига оръжието си и натиска спусъка. Първият изстрел разкъсва черния му дроб и Дийн се сковава над мивката и тръгва да се обръща. Вторият изстрел пробива единия му бял дроб и от устата му бликва кръв. Вонда бързо отскача назад, за да избегне струята.

Когато Дийн се свлича на балатума, тя го довършва с един изстрел зад лявото ухо, след което се измива и се обажда в полицията.

“Тук имаше изстрели” – казва спокойно Вонда Уайт – съпруга, майка и убийца.

Един мъж и неговата кола

Полицията изразява подозрение към историята на Вонда и й нарежда да не напуска града, но тя потегля към Денвър, където Ървил е преместил клана си, за да пази дистанция от истинските и въображаемите си врагове.

Членовете на “Църквата на Агнеца” едвам се изхранват, въртейки бизнес за поправка на електроуреди, макар че жени, мъже и деца работят в работилницата по 16 часа на ден без заплащане. Обитават тесни къщи под наем, обличат се в дрипи и ходят гладни. През нощта ровят в контейнерите за боклук на супермаркетите и събират развалени продукти и стар хляб.

През 1977 г. бизнесът най-сетне започва да им се отплаща. Кланът отваря магазини за електроуреди в няколко градове, сред които и Далас, където през онази зима се премества част от клана.

Въпреки финансовите успехи, Ървил е тормозен от други проблеми – като дъщеря му например. Когато Ребека навършва 15 години, той я дава за съпруга на своя заможен последовател Виктор Шеноут. Но Беки не е щастлива в брака си; Виктор е незаинтересован съпруг, а първата му жена превръща живота й ад. Когато култът се разделя между Юта и Денвър, тя е изпратена във “Високия миля град” (Денвър) и е принудена да остави бебето си. Ребека не може да се примири с това. Тя изпуска нервите си пред клиентите и колегите си и заплашва да отиде в полицията, смятайки, че като дъщеря на шефа нищо не я застрашава. Но много греши. Уморен от изпълненията й, Ървил получава откровение свише.

В един априлски ден Ървил казва на Беки, че може да вземе бебето си от Денвър. Тя разцъфтява от щастие. В определения ден сяда на задната седалка и се заговаря с двете момчета, които я карат към летището в Далас. Тя е бременна в третия месец и смята да отведе своето момченце при майка си в Мексико, където ще роди и ще отгледа и второто си дете. Но момчетата в колата не я слушат. Дуейн Шеноут и Еди Марстън репетират наум новия трик, който са упражнявали в последните няколко седмици: как да удушат някого с въже.

Дуейн Шеноут
Дуейн Шеноут

Дуейн спира колата на един изоставен път в покрайнините на Далас, а Еди се навежда, за да вдигне въжето в краката си. Убийството на Беки им отнема много повече време, отколкото са планирали. Тя е млада и силна и се бори със зъби и нокти да види отново малкото си момченце. Рита и се мята по задната седалка, докато двете момчета стягат краищата на въжето. В крайна сметка бременното 17-годишно момиче не успява да премери сили с двамата младежи, омагьосани от злото евангелие на Ървил.

Еди Марстън
Еди Марстън

Техният шеф посинява от яд, когато вижда, че кръвта й е нацапала колата му и направо сдъвква двамата убийци за немарливостта им. Не след дълго заменя колата с друга, по-чиста.

Колкото до Беки, нейните млади удушвачи захвърлят тялото й в Щатския парк на Оклахома. То никога не е открито.

Рина: Детето-невеста

Междувременно Ървил получава откровение да си вземе още една съпруга и през февруари 1975 г. се оженва за Рина Шеноут – неговата 13-а и последна жена.

Рина Шеноут
Рина Шеноут

Тя е на 16, а той на 50 години. В своите мемоари “Кървавото споразумение” Рина разказва, че Ървил я е преследвал четири години, преди най-сетне да се съгласи на брак.

Научи повече за:   Култът на Небесните Порти

Но застаряващият жребец не може да го вдигне нито през първата брачна нощ, нито в последвалите нощи. Когато най-накрая успява да се представи като мъж и да консумира връзката си, Рина е напълно отвратена.

“…трябваше да затворя очи и да си представя, че съм някъде другаде и той е някой друг” – пише тя. – “Обръщах главата си и задържах дъха си, за да не усещам неговия. Той винаги миришеше на нещо ужасно, обикновено на престояло кафе. Целуваше ме като риба, с много твърди устни, по начин който ме отвращаваше”.

Рина не иска да целува Ървил, а да го убие.

Раздразнен от неспособността да убие по-малкия си брат и да поеме контрол над Първородните, Ървил скалъпва поредния план, чрез който да го премахне.

Върлан е в постоянно движение между сигурните си убежища в Мексико, Калифорния и Никарагуа, затова Ървил измисля задължително събитие, на което брат му ще бъде принуден да присъства: погребението на Рулон Олред.

Рулон е отказал да се подчини на Ървил и трябва да умре така или иначе. Върлан със сигурност ще дойде на погребението на легендарния полигамист от Юта и убийците от “Църквата на Агнеца” ще го посекат по време на опелото. Това е перфектният план, мисли си Ървил. С един куршум, два заека.

На 10 май 1977 г. Рина и още една млада жена, на име Рамона Марстън, влизат в хомеопатичната клиника на Рулон, намираща се в покрайнините на Солт Лейк Сити. Двете момичета носят евтини перуки и фалшиви очила. Рина забелязва Рулон, който тъкмо излиза от задната стаичка и се насочва към него. Той й кимва.

Рамона Марстън
Рамона Марстън

“Изглеждаше точно така, както ми го беше описвал” – пише Рина в своите мемоари. – “Висок, слаб, сивокос – добър и приятен човек… Той беше на не повече от метър и половина от мен. Знаех, че е настъпил моментът да направя онова, за което бях изпратена”.

Рина безмълвно изважда пистолет и изстрелва седем куршума в гърдите на стареца.

Погребението на Рулон Олред в гимназията “Бингам” е голямо събитие. Над 2 600 души от цялата страна, както и полицията и медиите, пристигат в училището, за да му кажат последно сбогом. Главорезите на Ървил паркират колите си, хвърлят един поглед наоколо и се отказват да убиват Върлан сред цялото това множество.

За пореден път Ървил се проваля в убийството на малкия си брат. Мрачното настроение го държи дни наред.

Краят на Ървил

Ървил Лебарон използва много класически сектантски похвати, за да държи последователите си в подчинение. Изолира ги, ограничавайки контактите им с хора извън църквата. Изтощава ги с многочасовите си проповеди, пречупващи умственото им съпротивление. Плаши ги, казвайки им, че са под прицела на религиозни и правителствени убийци и ще оцелеят само, ако останат сплотени.

Децата на култа обикновено са спирани от училище в пети или шести клас, понеже Ървил се страхува, че контактът с нерелигиозните им връстници може да ги накара да задават въпроси за отшелническия им начин на живот. Опознаването на външния свят е опасно нещо.

След десетгодишната си възраст децата са натоварвани с работа вкъщи или в семейния бизнес. Дори да искат да си тръгнат, навършвайки пълнолетие те попадат в безизходица – без образование, без умения, без връзки и без подкрепа.

Но когато Ървил започва да убива, някои от членовете на култа най-сетне се отърсват от ступора си и осъзнават, че техният гуру е освидетелстван луд. Няколко от тях успяват да се измъкнат и да отнесат уличаващите си разкази в полицията. Законът най-накрая може да се разправи със сектантските убийци.

Рина свидетелства на процеса за убийството на Рулон Олред. Съдебните заседатели решават, че нямат достатъчно доказателства, за да осъдят 16-годишната убийца и съучастниците й, и те си тръгват свободни.

Вонда Уайт не изважда подобен късмет. На 13 май 1979 г. тя получава доживотна присъда за убийството на Дийн Вест.

А на 1 юни 1979 г. мексиканската полиция най-сетне залавя самия кукловод на култа, Ървил Лебарон. Той се е укривал в планините южно от Мексико Сити. Ървил е целият в синини, когато мексиканските ченгета го предават на агентите от ФБР; очевидно им е послужил за боксова круша по време на шестдневното пътуване до границата.

Ървил Лебарон
Ървил Лебарон

Ървил е затворен в окръжния арест на Солт Лейк Сити до 12 май 1980 г., когато е изправен пред съда като поръчител на убийството на Рулон Олред. Срещу него свидетелстват голям брой бивши членове на култа и той е осъден на доживотен затвор в щатския затвор “Маунтинс” в Дрейпър, щата Юта.

Но решетките не могат да уталожат апетита на Ървил за отмъщение. Затворен зад решетки и цимент, той успява да напише своето най-велико и последно произведение “Книгата на Новите завети”, която се превръща в най-известната му творба.

Наброяваща 500 страници, тирадата съдържа списък с над 50 души, които според Ървил трябва да бъдат подложени на кърваво изкупление. Сред тях са отцепници от култа, полицейски лица и служители на затвора. Той раздава копия от ръкописа на своите последователи.

Ървил Лебарон умира в затвора на 16 август 1981 г. от сърдечен удар. В един невероятен обрат на съдбата неговият брат Върлан загива в автомобилна катастрофа в Мексико само няколко часа по-късно.

Онези, които смятат, че след смъртта на Ървил ще могат да спят спокойно, много грешат. Книгата на Новите завети е поета от последователите му, които са твърдо решени да изпълнят неговата воля.

Хората в списъка започват да капят един по един, сякаш Ървил сам режисира тази касапница от гроба си.

Списъкът

На 21 юни 1983 г. синът на Ървил Айзък, който свидетелства срещу баща си на процеса, загива вследствие на мистериозно “самоубийство”, докато е на гости на членове на култа в Хюстън.

През есента на 1983 г. плановете на съпругата на Ървил Лорна да напусне култа са пресечени в зародиш. Майката на осем от децата му е удушена и погребана в плитък гроб в Мексико. Тялото й никога не е открито.

На 28 декември 1983 г. най-големият син на Ървил Артуро (33 г.) е застрелян в Мексико от своя съперник Лио Евонюк, който иска сам да носи мантията на пророка.

След смъртта на Артуро лидерството на култа е поето от 20-годишния син на Ървил Хебър Лебарон, който е наследил не само мъжествената осанка на баща си, но и неговата лудост. Първата му работа е да изчисти селището Лос Молинос от предателите, които са се съюзили с Евонюк.

В началото на 1984 г. той застрелва Гамалиел Риос в лицето с автоматичен пистолет .45-калибър. Тялото му е погребано в пустинята и никога не е открито.

Както не е открито и тялото на 12-ата съпруга на Ървил Йоланда Риос, която е удушена през май 1984 г. и погребана край Далас.

Йоланда Риос
Йоланда Риос

На 21 май 1987 г. край Санта Круз, Калифорния, е убит Лио Евонюк. От него остават само протезите му, открити в локва кръв.

На 16 октомври 1987 г. е застрелян Дан Джордан, докато ловува в Националната гора Манти-Ла в Юта, заедно със семейството си и няколко от децата на Лебарон. Убийството му така и не е разкрито.

27 юни се превръща в най-кървавия ден в историята на култа. Ървил е посветил цели 15 параграфа от книгата си срещу Марк Шеноут, Дуейн Шеноут и Ед Марстън, настоявайки да бъдат посечени като предатели. Неговото желание е изпълнено в 16:00 ч. в онзи следобед, когато тримата са убити едновременно на хиляди километри един от друг.

Марк Шеноут
Марк Шеноут

Тримата мъже са бивши наемници на култа, които се опитват да водят нормален живот, занимавайки се с ремонт на електроуреди. Но съдбата им ще бъде друга.

Дуейн Шеноут
Дуейн Шеноут

Дуейн Шеноут е убит, когато пристига да вземе развалена пералня от един частен дом. Това е клопка. Неговата 8-годишна дъщеря Дженифър е с него и се разпищява, когато татко й е застрелян.

Дженифър Шеноут
Дженифър Шеноут

Убиецът се обръща при вика на детето, насочва се към колата и го застрелва в устата и челото, за да не оставя свидетели. В другата част на щата Еди Марстън също е повален от куршуми, примамен със същата хитрост. Полицията открива Марк Шеноут в офиса му в Хюстън. Тялото му е проснато на бюрото, надупчено от .45-калиброви куршуми.

Извършителите на тези убийства са заловени един по един и изправени пред съда.

  • През май 1993 г. Хебър Лебарон, Патриша Лебарон и Дъглас Лий Лебарон са осъдени на доживотен затвор без право на помилване.
  • Ричард Лебарон, който е едва на 17, когато застрелва Дуейн и Дженифър Шеноут, получава 5 години затвор.
  • Синтия Лебарон получава имунитет, след като се съгласява да свидетелства срещу роднините си.
  • През юни 1997 г. Аарон Лебарон е осъден на 45 години затвор за изнудвачество и нарушаване на гражданските права на жертвите му.
  • Джаклин Лебарон, за която полицията смята, че е режисирала убийствата, остава на свобода. Предполага се, че живее в Мексико или Белгия.

През 2006 г. телевизия HBO излъчва сериала “Голяма любов” (Big Love), вдъхновен от реални лица и събития, сред които и образът на Ървил Лебарон. Петте сезона на филма разказват за потайните и лукави машинации на мормонски фундаментален култ и опитите на откъсналия се от него полигамист Бил Хенриксън да води нормален живот с трите си съпруги.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
5 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Шанел
Шанел
06.09.2013 15:36

Доста интересна ми беше тази статия. Досега не бях чувала кой знае колко за мормонските пророци. Браво!

splatterhouse
splatterhouse
11.09.2018 21:48

“Ървил умира в затвора на 16 август 1981 г. от сърдечен удар. В един невероятен обрат на съдбата неговият брат Върлан загива в автомобилна катастрофа в Мексико само няколко часа по-късно.” ___________ Ха-ха-ха-ха това ме разби! 😀 Як край на двамата олигофрена. Хареса ми, че на края са се изпотрепали с все и бившите убийци на култа. Горе-долу всичко си е дошло по местата и главните изроди са си получили заслуженото. Не ми е жал за последователите. Щом някой е достатъчно жалък за да робува доброволно под контрола на едноличен диктатор и изродския му религиозен тоталитариат то значи си заслужава… виж още »

splatterhouse
splatterhouse
11.09.2018 21:56

” Едно от изкривените вярвания на Ървил било, че Дева Мария е станала майка на Исус на 14 години и следователно за него било напълно приемливо да се жени за малки момичета. Колонията ентусиазирано споделяла педофилията на лидера си, давайки му за невести своите млади дъщери.” ________________ А това е супер гнусно. Тоя е трябвало да му строшат врата и да го оставят в пистинята на чакалите. И на такива все Бог им бил наредил. Колко удобно само. Както ми каже, че Бог му бил наредил директно му пръскам мозъка по стената. Такива на които “Бог” им повелява да направят… виж още »

Силвия
Силвия
Отговори на  splatterhouse
07.03.2020 23:43

И аз се дразня, когато такива изроди се оправдават с Бог. Това са пълни глупости. Бог ни е дал свободна воля. Правото да различаваме доброто от злото, правилното и грешното, редното от нередното. Ако е искал да ни направи роби, нямало да освобождава евреите и изобщо нямаше да дава свободна воля. Адам и Ева, когато са изяли забранения плод са били наказани и двамата, защото са имали избор и са можели да откажат.

Дора
Дора
Отговори на  Силвия
19.08.2020 9:09

Хахах…. Бог ни е “дал” свободна впля, ама наказва при неподчинение. Визирам изгонването на Адам и Ева от рая. Изобщо докато има офце да вярват в измислици, ще има вълци да ги ядат.