Анри Ландру: Синята брада

Анри Ландру: Синята брада

Анри Ландру се прочува със серията от убийства на жени, които извършва във Франция след Първата световна война. Подобно на “Синята брада”, той убива десетина от своите любовници, но за разлика от приказния герой, причините за престъпленията му са чисто финансови. Неговата схема е да намира богати и самотни вдовици чрез обявите за запознанства във вестниците, и да ги омайва да му припишат богатството си. След това ги убива и изгаря телата им в огромната пещ на своето имение.

Легендата за Синята брада

Имало едно време един богат мъж, който притежавал огромно имение. Замъкът му бил пълен с богатства, а той самият бил величествен мъж, но бил прокълнат със синя брада и видът му бил толкова страховит, че всички жени се разбягвали от ужас.

Една от неговите съседки, вдовица, имала две красиви дъщери. Синята брада поискал да се ожени за една от тях и оставил избора на майка им. Обаче нито едно от момичетата не го искало за мъж. Онова, което най-много ги плашело, бил фактът, че Синята брада се е женил седем пъти преди това, но никой не знаел какво се е случило с жените му.

След дълги ухажвания по-малката и хубава сестра Фатима се съгласила да се омъжи за него.

Скоро Синята брада казал на новата си съпруга, че заминава на важно пътуване по работа.

“Ето” – казал той, подавайки й ключовете от замъка, – “това е ключът за моя сейф, където пазя златото и скъпоценните си камъни. А с този ключ можеш да отвориш всяка врата в замъка”.

“Но този малък ключ” – продължил Синята брада с внезапно потъмняло лице, – “е за вратата на килера в дъното на мазето. Можеш да отваряш всяка стая, която искаш, но никога не влизай в мазето и не отключвай килера. Ако някога го направиш, ще изпиташ гнева ми “.

Фатима обещала да се подчини на желанието му. Двамата се прегърнали и Синята брада потеглил. По-голямата сестра на Фатима дошла в замъка, за да й прави компания, докато съпругът й отсъства.

Прахът от каляската му още не се бил слегнал, а Фатима вече вървяла към мазето, твърдо решена да разбере какво се крие зад вратата на килера. Извадила малкия ключ и с трепереща ръка отворила вратата.

В началото не можела да види нищо. Но скоро очите й свикнали със здрача и Фатима видяла нещо чудовищно. Стаята представлявала истинска кланица; подът бил покрит със съсирена кръв, в която лежали телата на седемте бивши съпруги на Синята брада. Гърлата им били прерязани от ухо до ухо.

Зашеметена, тя изпуснала ключето на земята. Когато дошла на себе си, го вдигнала от пода и избягала от ужасното място. Фатима забелязала, че ключът е изцапан с кръв и се опитала да го почисти. Но кръвта не искала да се махне.

Синята брада се върнал от пътешествието си още същата вечер. Пребледнялата от страх Фатима  потръпнала, когато той хванал ръката й.

“Защо трепериш?” – попитал я той.

“Господарю мой, треперя не от страх, а от благодарност” – отговорила Фатима. – “Толкова много ми липсвахте, че сърцето ми се бе изпълнило със студена самота. Сега, когато сте тук, треперя от щастие”.

“Разбирам” – казал Синята брада. – “В теб ли са ключовете ми?”.

“Разбира се, съпруже мой”.

“Ще сляза долу да се стопля край огъня. Донеси ми ги там” – казал Синята брада и оставил Фатима сама в покоите й.

В отчаянието си, тя скрила кървавия ключ сред дрехите си в гардероба и върнала останалите на съпруга си.

“Кажи ми, любима. Защо го няма ключът от килера в мазето?” – попитал я той.

“Господарю, не може да го няма” – възкликнала фалшиво бедната Фатима.

“Жено! Няма го тук. Донеси ми го веднага!” – гневно повишил глас Синята брада.

Фатима се върнала в стаята си и взела скрития ключ.

“Защо” – попитал я той с глас, който смразил костите й, – “има кръв по този ключ?”.

“Нямам представа!” – изплакало момичето, пребледняло като смъртник.

“Не знаеш нищо ли?!” – изревал Синята брада, сграбчвайки жена си за китката. – “Но аз знам много добре! Влизала си в килера. Сега, мадам, ще заемеш мястото си до дамите, които си видяла там!”.

Фатима се хвърлила в краката му, умолявайки го за прошка, но със същия успех можела да се моли на скала.

“Дайте ми поне малко време, за да се помиря с Господ, преди да умра” – замолила го тя.

“Давам ти четвърт час, не повече” – казал той и я оставил сама в стаята.

Тогава Фатима извикала сестра си Ани.

“Моля те, качи се горе на кулата и виж дали братята ни идват; те обещаха да ме посетят. Ако ги видиш, направи им знак да побързат”.

Скоро Синята брада я повикал да слезе долу, за да посрещне съдбата си.

“Ани, сестрице, не ги ли виждаш да идват?” – умолявала Фатима сестра си.

“Виждам ги” – отговорила Ани, – “двама ездачи идват насам, но все още са доста далече”.

“Слава на Бога” – проплакала Фатима. – “Това са братята ни. Накарай ги да побързат”.

Гласът на Синята брада прокънтял отдолу толкова страховито, че разтърсил целия замък. Фатима нямала друг избор, освен да слезе при него. Той я извел на двора и ръката му се спуснала надолу, но преди острието да докосне алабастровата й шия, портите на замъка се отворили. Синята брада видял двама ездачи да се приближават към него с мечове в ръка. Страхливецът разпознал в тях братята на съпругата си и побягнал за живота си. Но те го застигнали и го посекли със сабите си.

Оказало се, че Синята брада няма наследници и цялото му богатство останало за Фатима. След време тя се омъжила за силен и добър човек, и двамата напълнили имението с деца. Синята брада бил забравен и те живели дълго и щастливо.

Анри Дезире Ландру

Анри Ландру е дребен човечец с плешива глава и гъста червеникаво кафява брада. Косматите му и бухнали вежди се извиват над тъмните му очи, създавайки впечатлението, че е вечно учуден от нещо. Външният му вид с нищо не подсказва, че е в състояние да завърти главите на повече от 300 жени и да заграби спестяванията им. Има нещо специално в този буржоазен търговец на употребявани мебели и автомобилен механик, което по-уязвимите жени намират за неустоимо. За десет от тях вярата им в Ландру се оказва пагубна – те заплащат с живота си, поддавайки се на магията на истинската Синя Брада от XX век.

Анри Дезире Ландру
Анри Дезире Ландру

Роден през 1869 г. в скромно семейство, детството и ранните години на Ландру не се отличават с нищо особено. Майка му е домакиня, а баща му работи като пожарникар в пещите на парижката стоманолеярна. Младият Анри е смятан за умно момче. Посещава католическо училище и е приет за младши дякон в религиозния орден “Сен Луи ен Лаи”. Завършва престижното Училище по механоинженерство на 17 години.

Научи повече за:   Голямата любов на Пол Бернардо и Карла Хомолка

Ландру е призован за военна служба на 18 години и се проявява като отличен войник. Издига се до чин сержант, преди да бъде освободен с почести четири години по-късно.

Очевидно още като младеж той е осъзнавал, че е по-умен от останалите и се представя много добре пред дамите. През 1891 г. прелъстява своята братовчедка мадмоазел Реми, която забременява и му ражда дъщеря. Две години по-късно той се оженва за нея и си намира работа като чиновник.

Неговият работодател обаче се оказва безскрупулен мошеник и задига доста пари от Ландру. Това му оставя голямо впечатление и той се заклева да си отмъсти.

Въпреки дяконството и членството му в църковния хор, Ландру се превръща в измамник. Той има законен бизнес за мебели и притежава автосервиз. Доста самотни жени идват при него, за да продадат имуществото си. Ландру ги омайва и ги убеждава да му поверят скромните си пенсии, под предлог че ще ги инвестира с голяма печалба. В действителност просто ги прибира за себе си.

Тази схема работи добре известно време, но през 1900 г. Ландру се явява за първи път пред съда в ролята си на престъпник. Получава две години затвор, след като се опитва да изтегли пари от банка, използвайки фалшива самоличност. Опитва се (или поне се престорва) да се самоубие при ареста си.

Той все още е женен за Реми, от която вече има четири деца.

През следващото десетилетие Ландру влиза и излиза от затвора седем пъти. През 1908 г. вече е разработил схемата, която в крайна сметка ще го отведе на гилотината.

През тази година Ландру, който е лежал в затвора за измама, е призован пред съда за друго престъпление. Пуснал е обява за запознанство във вестника, представяйки се за заможен вдовец, който си търси другарка. Така се запознава с 40-годишната вдовица мадам Изор, от която успява да измъкне 15 000 франка. Жената търси помощ от властите, но докато жандармите се натъкнат на следите му, Ландру вече е изхарчил парите.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: zornitsaChavdarVasilAleksandaratanas
360
160

Той е освободен от затвора малко след края на Първата световна война. Междувременно баща му се е самоубил, отчаян от беззаконията на сина си, а майка му е умряла през 1910 г. Ландру се скита из провинцията, пределно наясно с факта, че е осъден задочно за най-различни престъпления и ако го хванат, ще бъде депортиран до края на живота си в Нова Каледония.

Уникален убиец

С началото на войната Ландру, който все още e женен, но отчужден от Реми, започва да забърква измамите си, които в крайна сметка довеждат до неговото падение. Вероятно точно войната, с нейното безхаберие към човешкия живот, го е превърнала в убиец, или причината може би се е дължала на годините, прекарани в тежките условия на френските затвори.

Действията му очертават ясно профила на истинската Синя брада. Неговите жертви, както живите така и мъртвите, са сред най-уязвимите членове на обществото. Той излъчва романтизъм и е в състояние да покоси всяка самотна женица, а тъй като външният му вид е повече от комичен, вероятно е разчитал най-вече на умението си да говори. Според слуховете сексуалният му апетит е бил неутолим.

Ландру е интелигентен и речовит не само с дамите, но и с другите мъже. Докато се възползва от жените, той отмъква и пенсиите на наскоро уволнилите се войници.

Той не е просто психопат като останалите серийни убийци. Ландру различава ясно границата между добро и зло, но не прилага тези правила върху собственото си поведение.

Трудно е да му се сложи етикет, тъй като не попада в нито една престъпна категория. Най-добре като че ли му приляга званието многократен убиец.

Не би могъл да се счита за сериен убиец, тъй като тези престъпници убиват три или повече жертви, с период на застой между убийствата. В повечето случаи, убивайки, освобождават натрупалите се в тях гняв или похот, и убийството им носи облекчение. Упражняват контрол над избора си на жертва и местопрестъпление, и обикновено самоличността им се разбира чак в момента на ареста им.

Анри Ландру съответства на някои от тези критерии, но изчакванията между убийствата му се дължат на нуждата му да се сближи с жертвата, за да извлече от нея финансова изгода. Ако сексът или гневът са били водещите му импулси, той лесно би могъл да убива жертвите си веднага и изборът му на такива е щял да бъде доста по-произволен.

Спонтанните убийци, от друга страна, извършват престъпленията си неорганизирано, на различни места и в кратък период от време. Често нямат контрол над избора си на жертви по време на убийството. Обикновено са бегълци от закона. Анри Ландру упражнява пълен контрол над жертвите си и времето на смъртта им. Не е принуден да бърза от страх, че ще бъде заловен и като че ли не се крие особено усърдно от закона, въпреки че е осъден задочно.

Повечето убийци, убиващи за изгода, не унищожават доказателствата за смъртта на жертвите си. Когато става въпрос за завещание или застрахователна измама, причината за смъртта е от особено значение – малко убийци искат да чакат с десетилетия, за да приберат плячката си. Но Ландру прави всичко възможно, за да прикрие престъпленията си. Никой, освен него, не знае, че жертвите му са мъртви.

Научи повече за:   Джералд Стано: Убиецът от авеню "Атлантик"

Анри Ландру създава една различна категория за многократен убиец – той е мъжката версия на Черните вдовици.

Жените на Синята брада

През 1914 г. във френските вестници се появява следната обява:

“Вдовец с две деца, на 43 години, с приличен доход, сериозен и с добър статус в обществото, търси вдовица с цел брак”.

За френските вдовици, обречени на самотата и мизерията в икономическата криза след войната, тази обява изглежда като изпратена от небесата. Ландру няма никакъв проблем да се уреди с жертва.

Първата жена, която се среща със Синята брада, е 39-годишната мадам Куше, която има 19-годишен син на име Андре и работи в магазин за бельо в Париж. Той й се представя като мосю Диард и й казва, че е инженер. Връзката им разцъфтява, но не липсват и сътресения.

Мадам Куше
Мадам Куше

Схемата на Ландру за малко да бъде разкрита, преди да има шанс да обере плодовете й. Той и Куше се скарват и се разделят. След известно време вдовицата не издържа на самотата и помолва семейството и зет си да я придружат до вилата на Диард, близо до Шантили, с надеждата там да изгладят различията си. Ландру го няма, когато пристигат, но семейството очевидно се е почувствало като у дома си и си позволява да претърси вилата. Зетят намира сандъче, пълно с писма от други жени, и казва на Куше, че любимият й е измамник. Тя обаче отказва да последва съвета на семейството си да се раздели с него и наема вила във Вернуле. Скоро Диард се нанася да живее при нея и сина й. Последният път, когато Куше и Андре са видени живи, е през януари 1915 г. Скоро след като тримата се преместват във Вернуле, Ландру открива банкова сметка, в която внася 5 000 франка, които уж е наследил от баща си. Най-вероятно това са били парите на Куше. Малко след изчезването й, съпругата на Ландру получава като подарък нейния часовник.

Следващата му жертва става аржентинката мадам Лаборд-Лине, вдовица на хотелиер. Тя разказва на приятелите си, че ще се омъжва за очарователен инженер от Бразилия, но в крайна сметка двамата решават да пропуснат церемонията и просто да заживеят заедно. След известно време мъж, когото съседите идентифицират като Ландру, идва да прибере мебелите й. Той отнася някои от тях във вилата си, а останалите складира в гараж в Нюли. Мадам Лаборд-Лине е видяна за последно жива през юли 1915 г., когато е пристигнала във вилата на Ландру с двете си кучета.

Мадам Лаборд-Лине
Мадам Лаборд-Лине

Вдовицата мадам Гюлен (51 г.) е видяна за последно в същата вила, месец по-късно. През същата година още една вдовица, мадам Хеон, посещава Вернуле и изчезва завинаги.

Мадам Гюлен
Мадам Гюлен

През март 1917 г. изчезва и 19-годишната слугиня Андри Бабелей, която е отивала на гости при майка си. Не е ясно защо Ландру е убил момичето. Тя е била бедна като църковна мишка и не е можела да му предложи друго, освен чара си. Дали и тя, подобно на Фатима от приказката за Синята брада, не се е натъкнала на тайната му? Напълно е възможно.

След изчезването на Бабелей Ландру, който междувременно е зает да измъква пенсиите на войниците и да върти измами с бензин, напуска Вернуле и наема друга вила в Гамбас, където незабавно монтира огромна пещ от ковано желязо. Пази поведение в продължение на две години, но скоро отново се връща към смъртоносните си занимания.

Ландру ухажва богатата вдовица мадам Бизо в продължение на година и накрая успява да я откъсне от семейството й. Тя се премества при него в Гамбас без сина си, който остава да живее при една своя леля. Мадам Бизо е видяна за последно през април 1917 г.

Мадам Бизо
Мадам Бизо

Следващата му жертва е мадмоазел Лоуиз Леополдин Жоме, която изчезва през септември 1917 г. Съседите на Ландру забелязват, че от комините на вилата му се извива гъст зловонен дим.

Анет Паскал (38 г.) следва Жоме, изчезвайки през пролетта на 1918 г. Последната му жертва е “артистката” Мари Терез Маршадир, доста популярна сред войниците с псевдонима “Красивата нимфа”. Тя се е оттеглила в сравнителна анонимност в Париж и един ден е посетена от Ландру, който иска да купи мебелите й. Между тях разцъфтява приятелство и в края на 1918 г. тя придружава убиеца в Гамбас, изчезвайки завинаги.

Всичко на всичко най-малко десет жени, едно момче и две кучета изчезват след срещата си с Анри Ландру, но полицията никога не го заподозира в каквото и да било. Нужен е гневът на две неутешими семейства, за да изправи Синята брада пред правосъдието.

Ареста и разследването на Ландру

Ландру полага големи усилия да раздели жертвите си от семействата им, но след смъртта им взима също толкова строги мерки да увери роднините, че близките им са живи и са добре. Двама от приятелите на мадам Гюлен получават пощенски картички от нейно име. Ландру подправя писмо на мадам Бизо до шивача й и друго до пазача на апартамента й в Париж. Представя се като адвокат на мадам Жоме, която се развежда със съпруга си, и успешно закрива банковите й сметки.

Две години след като мадам Бизо среща Ландру, умира нейният син, живеещ при сестра й мадмоазел Лакост. Естествено семейството пожелава да осведоми майка му за трагедията, но не успява да я намери. Сестра й си спомня, че тя е имала намерението да избяга в Гамбас при “мосю Фремие”. Тя пише на кмета на Гамбас, търсейки помощта му в намирането на сестра й и нейния любовник. Кметът отговаря, че не познава никого от тях, но предполага, че мадмоазел Лакост вероятно ще поиска да се срещне със семейството на мадам Коломб, която също е изчезнала при подобни обстоятелства в Гамбас през 1917 г., отивайки да живее при годеника си “мосю Диард”.

Мадам Коломб
Мадам Коломб

Наемателят на въпросната вила не е годеникът на мадам Бизо, а човек на име мосю Дюпонт. Но когато полицията отива в имението, известно като “Вила Ермитаж”, не успява да намери нито Фремие, нито Дюпонт, нито Диард. Вилата е празна, но очевидно от съвсем скоро.

Научи повече за:   Черният барон: Странният живот на Жил дьо Ре

Мадмоазел Лакост не се предава лесно. Тя е виждала “Фремие” и започва да обикаля улиците близо до старото му жилище. През 1919 г. търсенето й донася резултат. Забелязва любовника на сестра си да излиза от един магазин и тръгва след него, но го изгубва в тълпата. Връща се в магазина и разбира, че името на човека не е Фремие, а мосю Гиле, живеещ на улица “Рошешоар” със своята любовница. Лакост незабавно отива в полицията и Анри Ландру е арестуван.

Но полицията се чуди какви обвинения да повдигне срещу него. Подозират го в убийство, но къде е тялото? Няма доказателства, че Ландру е убивал някого, а той упорито отказва да обсъжда каквото и да било с властите.

Полицията се връща в Гамбас, където провеждат старателно претърсване. Градините са разкопани в търсене на кости, но откриват единствено два кучешки скелета. Претърсват старата му вила във Вернуле и не откриват нищо и там. Всичко, с което разполагат, е една закодирана тетрадка, в която Ландру е записвал приходите и разходите си.

Тетрадката на Ландру
Тетрадката на Ландру

Сред шифрованите бележки са открити няколко имена, които заинтересуват властите. На една от страниците е написано: “А. Куше, Г. Куше, Брезил, Крозатир, Бизо, А. Коломб, Андри Бабилей, Лоуиз Жоме, А. Паскал, М. Маршадир”.  Бизо и Коломб са изчезнали и скоро става ясно, че двамата Куше също липсват. Полицията смята, че това е списъкът с жертвите на Ландру, но не разполага с никакви тела.

Уверен в погрешното си мнение, че не може да бъде осъден за убийство без наличието на труп, (което е напълно възможно според френските закони), Анри Ландру продължава да мълчи. Властите разследват изчезването на жертвите му в продължение на две години. Постепенно научават, че преди да изчезне всяка от жените в тетрадката е срещнала Ландру чрез обявата му във вестника. Освен това той е купувал еднопосочни билети за жертвите си от Париж за Гамбас, а за себе си двупосочни.

Ландру в ареста
Анри Ландру в ареста

Градините в Гамбас и Вернуле са разкопавани отново и отново. Властите се опитват да свържат Ландру с покупки на киселини или други химикали, но без успех. Накрая съседите в Гамбас казват на полицията, че от комина и кухнята на вилата често е излизал смрадлив пушек.

Печката, която Ландру е монтирал малко след нанасянето си, е старателно прегледана и в нея са открити зловещи доказателства за убийство.

Печката на Ландру
Печката на Ландру

Полицията намира в пепелта малки костици, без съмнение човешки, както и овъглени закопчалки от женски дрехи. Синята брада се е отървавал от жертвите си, изгаряйки ги във фурната.

Две години след ареста му Анри Ландру е обвинен в 11 убийства и е изправен пред съда.

Ландру се среща с мадам Гилотината

Само за два часа съдебното жури взима решението си, че Анри Ландру е виновен по всички обвинения. Наказанието за престъпленията му е смърт на гилотината.

Анри Ландру в съда
Анри Ландру в съда

Гилотината е любопитен метод за екзекуция и макар да се е смятал за хуманен, съществуват доста въпроси за това колко бързо умира човек, когато е обезглавен.

Двама лекари от 60-те години на XX век пишат, че смъртта не е незабавна:

“Всеки жизнен елемент оцелява след обезглавяването… това е една жестока вивисекция, последвана от преждевременно погребване”.

Разказите на очевидци също поставят под съмнение бързината на смъртта чрез обезглавяване. Според легендата, когато през 1793 г. френската революционерка Шарлот Корде е била убита на гилотината, а палачът е вдигнал главата й и я е зашлевил, лицето й не само се е изчервило, но е показало и ясни признаци на негодувание и възмущение.

В едно още по-живописно описание от 1905 г. френски учен експериментира с главата на екзекутиран престъпник:

“Главата падна и застана върху отрязаната част на шията си… Дори не ми се налагаше да я пипам, за да я изправя. Онова, което забелязах веднага след обезглавяването: клепачите и устните на гилотинирания мъж се движеха ритмично в продължение на пет-шест секунди. След това лицето се успокои, а клепачите се затвориха наполовина, оставяйки видима само бялата част на очите… Тогава извиках името му и видях, че клепачите му леко се повдигат, сякаш го бях събудил. След това погледът му определено се фокусира върху мен. Това не беше безжизненият, замаян поглед на умиращ човек – очите му бяха съвсем живи и разбиращи. След това клепачите му пак се затвориха. Извиках името му отново и клепачите му пак се надигнаха, като погледът му беше дори още по-проницателен от първия път. Опитах се да го извикам и трети път; клепачите леко потрепнаха и очите му придобиха стъкления поглед на мъртвец. Цялото нещо продължи около 25-30 секунди”.

Въпреки това през февруари 1922 г. Анри Ландру е отведен на гилотината.

Той се сбогува с адвокатите си и им подарява своя картина, нарисувана в затвора. Ако тогава са погледнали в рамката, адвокатите са щели да намерят саморъчно написаните му признания, но те са открити чак след петдесет години. Той отказва последно причастие и традиционната чаша с бренди.

Анри Ландру преди екзекуцията си
Анри Ландру преди екзекуцията си

Анри Ландру застава пред гилотината, коленичи и след секунди острието се спуска, и един от най-хладнокръвните убийци на всички времена умира, без никога да се разкае за престъпленията си.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: zornitsaChavdarVasilAleksandaratanas
360
160
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Таня
Таня
29.08.2018 13:38

Подобаващ край на един жестоко изживян живот