Дани Ролинг: Изкормвачът от Гейнсвил

Дани Ролинг: Изкормвача от Гейнсвил

На 20 август 1990 г. красивото университетско градче Гейнсвил във Флорида е избрано за 13-ото най-добро място за живеене в САЩ от списание “Мъни”. В края на следващата седмица, след като са открити телата на пет студентки, брутално убити в съня им, американските вестници кръщават града “Зловещия Гейнсвил”. Въодушевлението от началото на новия семестър бързо се превръща в паника и стотици студенти напускат града.

След една седмица медиите съобщават, че полицията е задържала главния си заподозрян. Това дава началото на невъобразим кошмар за Едуард Хъмфрис и неговото семейство. Той е класическият пример за човек, попаднал на грешното място в грешното време. Хъмфрис има дълга история на емоционална нестабилност и изблици на жестокост, което дава основание на полицията да го обяви за основния си заподозрян. Властите не разполагат с доказателства срещу него, но някак успяват да разтеглят границите на закона и да го задържат, докато се опитват да изградят случая си срещу него. Но преди да успеят да го направят е открит истинският убиец.

Дани Харолд Ролинг е арестуван за въоръжен грабеж в Окала, щата Флорида. Минава известно време преди да бъде свързан с убийствата, но името на Едуард Хъмфри остава опетнено дълго след това.

Историята на Дани Ролинг сякаш потвърждава теорията, че средата, в която израстват серийните убийци, е предопределяща за развитието им като такива. Трудно е човек да не изпита съжаление към детето, насилвано, бито и тормозено от умопомрачения си и жесток баща. Невъзможно е човек да не изпита гняв към неговата майка, която никога не предприема нищо, за да защити сина си.

Но Дани вече не е дете, когато убива жестоко пет млади момичета. Дали психологическите белези от неговото детство са се оказали толкова дълбоки, че не е бил в състояние да контролира зловредните си импулси? Дали човекът, станал известен като “Изкормвача от Гейнсвил”, е бил просто жертва на жестокото си минало? Нужно ли е към него да бъде проявена снизходителност или трябва да почувства цялата тежест на закона?

Това са въпросите, на които съдебните заседатели и съдията трябва да отговорят през 1994 г., когато Дани Ролинг е изправен пред съда по обвинение в пет убийства.

Терор в града

Полицейският участък в Гейнсвил за първи път е въвлечен в серията от убийства на 26 август 1990 г. в 4:00 ч. сутринта . Офицер Рей Барбър точно се готви да приключи смяната си, когато получава сигнал по радиото за оплакване от силна музика. Това не е необичайно за това време от годината. Новият семестър скоро ще започне и младежите празнуват през целия уикенд. Вторият сигнал също не го разтревожва особено – някакъв гражданин има нужда от помощ. Барбър решава да провери двата сигнала на път за вкъщи.

Когато спира в двора на жилищния комплекс “Уилямсбърг Вилидж Апартмънтс”, домакинът на сградата излиза да го посрещне. Казва му, че двама разтревожени родители искат от него да отвори вратата на жилището на дъщеря им, защото не отговаряла на тропането им. Тъй като не е желаел да поема сам тази отговорност, домоуправителят се е обадил в полицията.

Първоначално Барбър реагира равнодушно, тъй като се е сблъсквал с десетки сигнали за “изчезнали” младежи, които впоследствие се появяват без да имат представа за тревогите, които са причинили. Чак когато родителите Франк и Патриша Пауъл му казват, че тяхната дъщеря Кристина (17 г.) е знаела за идването им и никой не я е виждал от петък вечерта, макар колата й да е паркирана наблизо, Барбър започва да се чувства неспокойно. Това чувство се засилва, когато семейство Пауълс му споменава, че съквартирантката на Кристина Соня Ларсън (17 г.) също не се е обадила на майка си предния ден.

Кристина Пауъл

Родителите неохотно се съгласяват да изчакат пред сградата, докато Барбър и домоуправителят се качват на втория етаж. Тропането по вратата не дава резултат и полицаят решава да я разбие. От апартамента се разнася силна и неприятна миризма. Вътре Барбър се натъква на кървавото голо тяло на млада жена, разположена в гротескна поза на леглото, с ръце вдигнати над главата й. Открива другото момиче на стълбите, водещи към долната част на жилището. И двете жени са намушкани многократно, осакатени и нарочно поставени във възможно най-шокиращи пози.

Соня Ларсън

Семейството с нетърпение очаква новини от Барбър. Щом виждат лицето му и бягащия му поглед, разбират, че ще чуят нещо ужасно. Първият им инстинкт е да се втурнат към дъщеря си, но Барбър знае, че ще е най-добре за всички, ако не го правят. Той се обажда в участъка, за да съобщи за двойното убийство и помолва да изпратят някой от кризисния център да помогне на родителите да се справят с шока.

Жадни за информация

Подкрепленията пристигат след броени минути. На местопрестъплението се изсипват около 20 полицаи и техният началник Уейланд Клифтън. Медиите също не закъсняват да се появят. Лейтенант Сейди Дарнел получава задачата да направи изявление пред тях. Всичко, което може да им каже е, че две млади жени са били убити от лице, проникнало в жилището им с взлом. Убийствата са били извършени между 23:30 ч. на 23 август и 4:00 ч. на 26 август.

Още преди новината да се появи във вестниците слухът за убийствата се разнася из жилищния комплекс. Макар полицията да не е обявила официално имената на жертвите, събралото се множество шушука помежду си, че двете момичета са студентки първа година, като едната е от Палм Бийч, а другата от Джаксънвил. Никой не ги познава. Всички се чудят как това се е случило без никой да чуе нещо. Един от съседите си спомня, че рано в петък сутринта е чул някой да се къпе под силните звуци на песента на Джордж Майкъл “Вяра”. След това са последвали силни удари, но съседът е предположил, че момичетата окачват картини по стените.

Зяпачите наблюдават как млада жена слиза от колата си и се насочва към сградата, в която са открити двете жертви. Тя е била извън града през уикенда и не е чула нищо за последните събития. Когато се приближава до вратата на сградата, униформен полицай я пита за името й. Тя отговаря, че се казва Елза Стреп и полицаят урежда да бъде придружена до кризисния център, където й е съобщено, че двете й съквартирантки са убити. Тя почти припада от шок. Не след дълго Елза осъзнава, че е била на косъм от това да последва съдбата на приятелките си.

Докато полицията продължава да разпитва съседите, да търси отпечатъци и други улики, навън се разчуват още подробности за престъплението. Разчува се, че едно от момичетата е било обезобразено по някакъв начин – нещо е било направено на гърдите й. Новината напуска границите на квартала и започва да всява страх и ужас в целия град.

Преди да успеят да приключат с работата си и да запечатат местопрестъплението, полицаите са извикани на друго място, където ги очакват служителите на шерифското управление в окръг Алачуа.

Криста Хойт

Гейл Барбър прекарва ранната вечер със съпруга си Рей Барбър – полицаят, открил телата на Кристина и Соня. Тя също е служителка на реда и тази вечер застъпва на нощна смяна. Не след дълго диспечерът помолва някой от полицаите да се отбие в апартамента на Криста Лий Хойт. Осемнадесетгодишната Криста работи като чиновник в шерифското управление в Алачуа и тази вечер не е дошла на работа и не вдига телефона си. Часът е 00:30 ч.

Криста Лий Хойт

Гейл познава Криста добре и е сигурна, че момичето има основателна причина да не се яви на работа. Шансовете двама души от едно и също семейство да попаднат на две отделни убийства в една и съща вечер са твърде невероятни.

Когато Барбър и нейният партньор О’Хара почукват на вратата на Криста, никой не им отваря. Те решават, че вече е тръгнала за работа. Но тогава виждат колата й, стар нисан “Сентра”, паркирана наблизо. Почукват отново и натискат дръжката на вратата, но е заключено. Домоуправителят Елбърт Хувър чува шума и идва да види какво става. Тримата заобикалят откъм задната част на жилището. Хувър разбира, че нещо не е наред в момента, в който вижда, че портата и оградата са бутнати. О’Хара и Барбър продължват към задния двор и казват на Хувър да ги чака отпред. Опитват да влязат през плъзгащата се стъклена врата, но тя е заключена отвътре.

Забелязват, че щорите на вратата не са спуснати до долу. Двамата се навеждат, за да погледнат в стаята през пролуката. В светлината на фенерчетата им се появява голо тяло, разположено на края на леглото. То е наведено в кръста, а в краката му, обути с обувки и чорапи, има малка локва кръв. Двамата осъзнават с ужас, че тялото няма глава.

Двамата офицери се затичват към колата си, за да съобщят за откритието си в управлението. Часът е 01:00 ч. Само след минути пристига първият разследващ екип. Барбър и О’Хара описват набързо видяното на сержант Бакстър и лейтенант Нобълс и им казват, че са чули течаща вода в апартамента. Тъй като е много вероятно убиецът да е все още вътре, Барбър и О’Хара се заемат да охраняват жилището, докато дойдат още подкрепления. След половин час властите са готови да проникнат вътре.

Влизат през входната врата, придвижвайки се бавно, готови за всичко. Банята е първа. Чуват капенето на водата от душа, но вътре няма никой. На пода има кървави петна. Излизат от банята и се натъкват на безжизнената глава на Криста, която ги гледа от лавица за книги в спалнята. Обезглавеният труп на някога красивото момиче седи на края на леглото. До нея са поставени двете зърна на гърдите й. Затаявайки дъх, полицаите проверяват под леглото и в гардеробите, за да се уверят, че убиецът си е отишъл.

Когато излизат навън, виждат, че на местопрестъплението е пристигнал началникът на полицията в Гейнсвил Уейланд Клифтън, заедно с останалите от екипа, който е бил изпратен да разследва убийствата в “Уилямсбърг Вилидж Апартмънтс”. Този район не е под юрисдикцията им, но те искат да проверят дали убийствата не са свързани по някакъв начин.

След предварителния оглед главният следовател на окръг Алачуа нарежда тялото да бъде изнесено. Никой не е подготвен за онова, което следва. Полицаите изхълцват от ужас, когато тялото на Криста е положено назад и става ясно, че е било внимателно разрязано от гръдната кост до половите органи.

Научи повече за:   Айлийн Уорнос: Проститутката убийца

Специален отдел

Скоро се установява, че трите убийства определено са свързани. И от двете местопрестъпления липсва бельото на жертвите. Трите момичета са били убити с нож с 10-15-сантиметрово острие и ясно си личат следите от тиксото, с което са били вързани. И в двата случая липсват части от телата на жертвите.

Шериф Лу Хиндъри е заобиколен от тълпата журналисти пред апартамента на Криста. В отговор на лавината от въпроси, той им споделя някои от зловещите подробности преди да се качи в колата си. До следобеда на същия ден информацията предавана на пресата вече строго се контролира. Повечето от важните детайли са станали всеобщо достояние, а където фактите липсват, празнините бързо се запълват от страха и богатото въображение.

Първите истории във вестник “Гейнсвил Сън” са зловещи и без доукрасяване. Вестниците се продават като топъл хляб. Новините се разнасят мълниеносно из студентското общество. Студентките, които лесно могат да се идентифицират с жертвите, се чувстват уязвими. Жестокостта на престъпленията и идеята за въоръжен с нож убиец, спотайващ се между тях, засилват страха им още повече. Убийството на Криста означава, че убиецът вероятно не познава жертвите си и ги избира произволно. Кристина и Соня са били първокурснички в Университета във Флорида, а Криста е била второкурсничка в Обществения колеж на Санта Фе. Всеки би могъл да е следващата жертва.

В понеделник сутринта шериф Лу Хиндъри от окръг Алачуа и началникът на полицията в Гейнсвил Уейланд Клифтън се събират и сформират специален отдел за разследване. Към него са зачислени най-добрите криминалисти и детективи от двете управления, както и представители на Главното управление и Междущатския патрул на Флорида, и десет специалисти по поведенчески реакции от ФБР. Специалният отдел се ръководи от трима души: лейтенант Р. Б. Уорд от Гейнсвил, капитан Анди Хамилтън от Алачуа и специален агент Дж. О. Джексън от Главно управление.

Паника

В понеделник вечерта се състои първата пресконференция. Полицията се опитва да успокои гражданите и да сложи край на някои от най-зловещите слухове, но тъй като се налага да пазят в тайна голяма част от подробностите около убийствата, усилията им не се увенчават с особен успех. Обществото е наясно с факта, че три млади жени са убити в домовете им вероятно от един и същи убиец, който все още е някъде навън. Каквото и да говори полицията, ситуацията си остава все така плашеща.

Телефонните линии в Гейнсвил се претоварват от обажданията на родителите на студенти, искащи да се уверят, че децата им са добре. В полицейското управление пристигат обаждания от цялата страна, с въпроси дали наистина в Гейнсвил има сериен убиец. Страхувайки се да останат сами в апартаментите си, студентите се събират на групи от по 10-12 души и нощуват заедно. Никой не смее да излезе през нощта, а и през деня също. Младите жени странят от непознати. Никой не вярва на никого.

Паниката и страхът достигат връхната си точка на следващия ден, вторник 28 август, когато са открити още две тела. Този път едната от жертвите е мъж. Сега не само жените в Гейнсвил се страхуват за живота си. Да бъдеш мъж или да имаш такъв до себе си вече не предлага никакво чувство за сигурност.

Трейси и Мани

Жертвите са Трейси Инез Паулес и Мануел Табоада, и двамата на 23 години. Те са приятели от гимназията и живеят заедно на приземния етаж в жилищния комплекс “Гаторууд Апартмънтс”. Атлетът Мани, който е висок 1,90 м и тежи над 90 кг, се е сторил на родителите на Трейси добър избор за съквартирант. Благодарение на неговото присъствие, те са вярвали, че няма защо да се тревожат за дъщеря си. Но са грешали.

Трейси Инез Паулес

В 7:00 ч сутринта един от приятелите на Мани, Томи Карол, идва да провери какво става с двамата съквартиранти по молба на друг техен общ приятел, живеещ в района. Крис Паскарела се е опитвал да се свърже с Мани по телефона още от неделя и е разтревожен, че той не отговаря. Обажда се на домоуправителката и тя се съгласява да изпрати чистача Кристофър Смит да посрещне Томи и двамата заедно да проверят апартамента.

Никой не отговаря на чукането по вратата и чистачът изважда универсалния си ключ и отваря апартамента. Двамата няма нужда да влизат вътре, за да видят какво се е случило. Голото окървавено тяло на Трейси лежи в коридора между двете спални. Близо до главата й на пода лежи тъмна на цвят торба. Кристофър затръшва вратата и я заключва. Когато се връща пет минути по-късно с полицията, вратата е отключена, а торбата я няма.

Мануел Табоада

На място пристигат сержант Алан Бакстър и другите детективи, които преди това са били извикани в апартамента на Криста. Този път няма обезобразявания; възможно е убиецът да е бил прекъснат, преди да довърши садистичните си планове. Под бедрата на Трейси е поставена хавлиена кърпа, а косата й е мокра. Мани е убит в леглото си, а раните по ръцете му показват, че е оказал силна съпротива преди смъртта си.

С откриването на петото и шестото тяло Гейнсвил попада в полезрението на националните медии, които бързо правят някои сравнения. Вниманието на убиеца към млади колежанки връща спомените за най-прочутия убиец на Флорида Тед Бънди. Той е екзекутиран на електрическия стол едва предната година. Журналистите споменават и приликата между убийствата в Гейнсвил и тези на най-известния убиец в историята Джак Изкормвачът. Историите за Изкормвача от Гейнсвил бързо се превръщат в основно средство за вдигане на медиен рейтинг.

Полицията е засипана от обаждания и разполага с хиляди възможни заподозрени. Бившите приятели и съпрузите на жертвите са считани за най-силни кандидати. Всеки, който се държи “странно”, е докладван на властите. Всички тези сигнали са проверявани за евентуална връзка с убийствата. Едно име се появява отново и отново. Изглежда полицията е надушила първия си истински заподозрян в лицето на странния младеж Едуард Луис Хъмфри.

Зелен хайвер

Когато офицер Лони Скот от полицията в Гейнсвил споменава на началниците си за своя съсед Едуард Хъмфри, те вече имат голям брой подобни сигнали от най-различни хора.

Домоуправителката на “Гаторууд Апартмънтс”, където са убити Трейси и Мани, разказва, че Хъмфри е бил изгонен от общежитието, тъй като се е биел със съквартирантите си, а те от своя страна казват, че той е странен и ходи насън. Когато домоуправителката и човекът от поддръжката се опитват да го изгонят, той е станал агресивен и ги е замерил със стол. Правел е проблеми и преди, докато е живеел в съседна сграда, където е влизал неканен в апартаментите на хората и е надничал през прозорците им.

В началото на август Едуард Хъмфри отново се забърква в неприятности. Арестуван е в Ордуей, Колорадо, за неприлично поведение. Колата му е конфискувана и е задържан за 24 часа. Неговата баба Елна Хлавати идва да го измъкне от затвора и му намира ново жилище в Гейнсвил.

Полицията бързо събира доста информация за агресивното поведение на Едуард към баба му, което е проявил, докато двамата са обикаляли града в търсене на апартамент. При тях постъпват многобройни сигнали за други буйни прояви и сбивания на Едуард, както и един случай, в който е извадил нож в общежитие, когато са отказали да го пуснат вътре.

Едуард Хъмфри определено е странен индивид и полицията вярва, че е възможно той да е убиецът. Разследването се фокусира върху него и той е поставен под непрекъснато наблюдение. На 28 август, докато пътува с колата си към дома на баба си в Индиатлантик, над главата му кръжат полицейски хеликоптери. На 30 август Едуард Хъмфри дава на полицията повод да го задържи.

“Заподозрян №1” в ареста

Хъмфри се скарва жестоко с баба си и я удря. Майка му се обажда в полицията, която убеждава Елна да подаде срещу него жалба за нападение. Той е арестуван незабавно и е отведен в Регионалния медицински център. Скоро след това пристигат агентите на ФБР и разпитът започва. Разпитван е в продължение на 24 часа без присъствието на адвокат. Когато общественият му защитник най-сетне пристига, го отпращат. Агентите му казват, че няма нужда от него, тъй като Едуард не е арестуван за убийствата в Гейнсвил поради липса на доказателства. Задържан е само по обвинение в нападение. Въпреки че бабата на Едуард оттегля жалбата си още същата вечер, внукът й остава в ареста.

На следващата сутрин полицията отново повдига обвинението в нападение и Едуард е изпратен в окръжния арест. Гаранцията му е определена на 1 милион долара, абсурдно висока сума за толкова нищожно обвинение, и процесът му е насрочен за октомври. Почти веднага след ареста му, медиите подземат кампания срещу него. В пресата се появява полицейската му снимка и той е наричан повсеместно “Изкормвача от Гейнсвил” и “Заподозрян №1”. Полицията не прави нищо, за да изясни нещата, въпреки факта, че разполагат с още дузина други заподозрени. Единственото име, което е обявено пред медиите, е това на Едуард Хъмфри.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

След четири дни полицията успява да убеди един съдия да издаде заповед за обиск на апартамента и колата на Хъмфри. Искат да претърсят и дома на баба му, смятайки, че може да е скрил някои улики там. Продължилият няколко часа обиск в апартамента на Хъмфри не дава никакъв резултат. Същото се случва и в къщата на Елна Хлавати, където полицията пристига в 9:00 ч. на същия ден. Елна не си е у дома и обискът започва без нейно присъствие. Старата жена изпитва такъв шок, когато се връща и заварва ченгетата да тършуват из нещата й, че се налага да бъде извикана линейка.

Въпреки пълната липса на доказателства, които да свържат Едуард с убийствата, полицията продължава да го смята за основния си заподозрян. След ареста му не се случват нови убийства, което още повече убеждава властите и медиите в правотата им. Хората искрено вярват, че полицията е задържала убиеца. Студентите се връщат и възобновяват учението си. Интересът към убийствата започва да спада и на 11 септември 1990 г. историята най-сетне напуска първите страници.

През октомври Едуард Хъмфри е изправен пред съда по обвинение в нападение. Въпреки че баба му свидетелства, че не я е удрял, той е осъден на 22 месеца в Щатската болница в Чатахучи, където повечето от пациентите са осъдени убийци. Освободен е чак на 18 септември 1991 г. и все още е считан за заподозрян дори след като истинският убиец е осъден през 1994 г. До този момент името му не е официално изчистено и той никога не получава публично извинение за болката и страданието, причинени на него и на семейството му.

Научи повече за:   Робърт Лирой Андерсън: Изнасилвача от Южна Дакота

Убиецът

Когато на 28 август 1990 г. полицията започва да следи Едуард Хъмфри, истинският убиец Дани Харолд Ролинг се измъква на косъм от арест по обвинение в обир на банка. Той е заедно с Тони Данзи в горите близо до Арчър Роуд, където е убита Криста Хойт. Направил си е там лагер в деня на първите убийства. Когато се връща в гората с новото си приятелче Данзи, който го снабдява с наркотици, полицията ги забелязва. Данзи спира да изчака ченгетата, но Ролинг побягва. Двамата полицаи, втурнали се да го гонят, се натъкват на лагера. Там откриват някои предмети, които по-късно ще свържат Ролинг с петте убийства, но в онзи момент единственото нещо, което хваща погледа им, е чувалче за пари, покрито с розова боя. Извършителят на обира на Първа обединена национална банка от предния ден е идентифициран. За нещастие той не е заподозрян като “Изкормвача от Гейнсвил” и вещите му са запазени в случай, че бъде заловен по-късно.

Дани Харолд Ролинг
Дани Харолд Ролинг

Когато Данзи и Ролинг се срещат на следващия ден, Данзи заплашва, че ще се обади в полицията. Ролинг отново е беглец и възнамерява да напусне района. Без кола и без пари, решава да си ги набави по единствения начин, който познава. Нахлува в апартамента на студента Кристофър Осборн, открадва ключовете от неговия буик “Регал” и потегля за Тампа. Там разбива няколко къщи, но не успява да постигне нищо друго, освен да остави отпечатъците и космите си. За малко да бъде заловен, докато се оттегля след обира на един магазин, но успява да избяга в гората. Късметът му обаче започва да се изчерпва.

Ролинг открадва друга кола и се насочва към Окала, където предприема дързък обир на супермаркет точно в най-натовареното време, в събота следобед на 8 септември 1990 г. Докато подкарва управителя на магазина към сейфа, счетоводителката се обажда в полицията. Ролинг успява да се качи в колата си и да потегли преди да пристигнат властите. Управителят вижда в коя посока се отдалечава крадецът и полицията се втурва да го преследва. Ролинг разбива колата си и се опитва да се скрие в един офис, но ченгетата го очакват пред задния вход, откъдето се опитва да се измъкне.

На 11 септември 1990 г., три дни след ареста на Ролинг, историята за “Изкормвача от Гейнсвил” слиза от първите страници на вестниците за първи път. Градът иска да забрави ужаса от онази зловеща, смъртоносна седмица. На 10 октомври, денят, в който Едуард Хъмфри е осъден за нападение, Ролинг изпраща на майка си коледна картичка от окръжния арест, където очаква да бъде разгледан случая му за множеството грабежи.

От момента на ареста си Ролинг пасивно приема съдбата си и охотно сътрудничи на полицията и управата на затвора, но на 1 януари 1991 г. разкрива другата страна на своята личност. В изблик на ярост изтръгва тоалетната чиния от пода и я захвърля през общото помещение. Съмнявайки се в психическото му здраве, неговата адвокатка Виктория Лисардейл поисква да бъде прегледан от психиатър и решава да оттегли пледирането му за виновен по обвиненията във въоръжен грабеж, и да се опита да докаже пред съда, че е невменяем.

Важна следа

Междувременно в родния му град Шрийвпорт в Луизиана местните власти забелязват прилики между убийствата в Гейнсвил и тройно убийство, случило се през ноември 1989 г. Разбират също, че Дани Харолд Ролинг, издирван за опита за убийство на баща си през май 1990 г., понастоящем е задържан в затвора. Първоначално специалният отдел не смята връзката за сериозна, докато не научават, че убиецът от Шрийвпорт е измивал жертвите си с течен зелен сапун и е разполагал телата им във възможно най-шокираща поза.

Убийствата в Шрийвпорт и Гейнсвил са сравнени и показват още повече стряскащи прилики. И двамата убийци очевидно са наясно с полицейските методи на разследване, защото старателно са почистили местопрестъпленията; телата са измити, а тиксото, с което са връзвани жертвите, и от което биха могли да се вземат добри отпечатъци, го няма; двамата са влизали с взлом по идентичен начин и са използвали подобни ножове; жертвите са били изнасилени, обезобразени и изложени на показ по драматичен и шокиращ начин. Приликите са твърде силни, за да бъдат пренебрегнати и разследването най-сетне се насочва към Дани Ролинг.

Първо, специален агент Денис Фишър изпраща запитване до затвора за статуса на Дани Ролинг. Информиран е, че Ролинг е затворен по две обвинения – въоръжен грабеж и кражба на кола. Срещу него има обвинения от две други юрисдикции – опит за убийство в Шрийфпорт и кражба на кола във Флорида. Фишър пожелава да бъде уведомен, ако Ролинг бъде преместен от ареста.

Следващата стъпка довежда до откриването на най-важната връзка между Дани Ролинг и убийствата в Гейнсвил. Специалният отдел преразглежда всяко от престъпленията, случили се в района по време на убийствата. Разбират, че вещите на извършителя на обира на Първа обединена банка са прибрани от полицията в Алачуа. Сред тях има завивки, пистолет, ски маска, касетофон и отвертка.

Когато получават резултатите от лабораторните тестове, служителите на специалния отдел с трудност задържат въодушевлението си. Отвертката съвпада с прободните рани на жертвите, а един косъм съвпада с ДНК-то на Криста Хойт. Аудиокасетата в касетофона започва с думите: “… аз съм Дани Харолд Ролинг под звездното небе”. Записът завършва с: “… Е, трябва да приключвам. Имам работа за вършене”.

“Изкормвача от Гейнсвил”

Най-важното доказателство, необходимо, за да се установи, че Дани Ролинг е “Изкормвача от Гейнсвил”, е ДНК съвпадението на телесните течности, открити на местопрестъпленията. Ролинг е преместен от килията си и пазачите събират някои от личните му вещи и завивките му. Един от зъбите му, изваден предния ден от затворническия зъболекар, и космите от последното му подстригване, също са изпратени за изследване.

Притеснен, че тези улики няма да бъдат приети в съда, щатският прокурор Лен Реджистър настоява от Ролинг да бъдат взети нови проби, но този път със съдебна заповед. Резултатите от тестовете установяват без съмнение връзка между него и трите местопрестъпления в Гейнсвил.

На медиите не им трябва много време, за да научат, че специалният отдел се е сдобил с нов главен заподозрян и скоро публикуват историята на миналото на Дани Ролинг. Всеки аспект от неговия живот се превръща в публично достояние; детството му с баща-насилник и майка-мъченица; дъщеря му от неуспешния му брак; проблемите му в училище; уволняването му от Военновъздушните сили заради злоупотреба с наркотици и алкохол; арестът му за воайорство; осемте години, прекарани в затвора по най-различни обвинения за кражби; прострелването на баща му и бягството му във Флорида; и накрая пристигането му в Гейнсвил.

Докато очаква Голямото жури да реши дали има основание да бъде обвинен в убийствата, Ролинг е изправен пред съда по другите, по-леки обвинения. През август 1991 г. е обявен за виновен в обира на банката и магазина в Окала и получава доживотна присъда. През септември и октомври е съден за няколко кражби, обири и влизания с взлом, и още преди Голямото жури да вземе решението си за убийствата в Гейнсвил, вече е получил четири доживотни присъди. Ролинг прави няколко опита за самоубийство, които се оказват неуспешни.

Хъмфри е чист

Докато съдът разглежда престъпленията на Ролинг, семейството на Едуард Хъмфри е подложено на постоянен тормоз от медиите. Той все още не е изчистен от подозренията и се въртят спекулации, че двамата с Ролинг са действали заедно. Нещата излизат от контрол, когато репортер отива в дома на баба Елна и блъска безцеремонно по вратата, настоявайки тя да отговори на въпросите му. Ядосаната жена излиза да се разправя с него, но по средата на разгорещения им спор внезапно пребледнява и започва да се бори за въздух. Минути по-късно умира от масивен инфаркт.

Два дни по-късно, на погребението на Елна, семейството на Хъмфри научава, че Голямото жури е повдигнало обвинения срещу Дани Ролинг за пет убийства, три сексуални нападения и три въоръжени грабежа. Името на Едуард не се споменава в обвинителния акт; неговата невинност най-сетне е призната.

Най-накрая любов

През май 1992 г. Ролинг е изпратен в щатския затвор във Флорида и е настанен в психиатричното крило заради опитите му за самоубийство и честите му гневни изблици. Прекарва свободното си време в упражнения, рисуване, писане на песни и писма. През юни започва да си кореспондира със Сондра Лондон, бивша приятелка на серийния убиец Джерард Шейфър. В момента тя изкарва парите си, публикувайки истории и рисунки на убийци, осъдени на смърт. Скоро между двамата се заражда взаимна любов. Прокуратурата конфискува писмата им и скоро във вестниците се появяват откъси от тях, разкриващи опитите на Лондон да накара Ролинг да опише подробностите от убийствата в Гейнсвил. Въпреки твърденията й, че не е водена от мисълта за финансова изгода, тя държи авторските права върху рисунките и писмата му, и го е накарала да подпише договор с нея.

Когато родителите на Ролинг изразяват опасенията си, че Лондон го използва, той първи се обявява в нейна защита. В свое писмо от 23 февруари пише:

“Обичам я и ме боли, че хората навън я нараняват, защото тя намира нещо достойно за обич в Дани Ролинг”.

Убиецът си признава

Докато чака началото на процеса си, Ролинг трудно си държи устата затворена и много от останалите затворници се свързват с разследващия екип, за да им сигнализират за “признанията” му. Сприятелява се със затворника Боби Луис. Ролинг знае, че бягството е единственият начин да се спаси от затвора. С времето разказва на Луис за убийствата с крайни подробности. Признава, че е решил да убива, докато е бил в затвора през 80-те години, дълго преди да дойде в Гейнсвил. Осъзнава, че има лоша страна, която не може да контролира, но обвинява за това насилието и пренебрежението на баща си, сексуалното насилие, на което е бил подложен в затвора, и бившата си съпруга. Двамата планират Ролинг да инсценира самоубийство, за да може да остане в същото крило и по-късно да предприеме бягство.

Бягството му така и не се осъществява и на 31 януари 1993 г. Ролинг уведомява детективите, че иска да направи самопризнания чрез Боби Луис. По време на тричасовото признание той не отговаря директно на въпросите, а потвърждава отговорите, давани от Луис от негово име. Признава за планирането и извършването на петте убийства в Гейнсвил. Прехвърля цялата отговорност за убийствата върху лошата половина от своята личност, която нарича “Близнак”.

Научи повече за:   Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор

Макар да са доволни от признанията на Ролинг, следователите не вярват на историята със “злия близнак”, тъй като знаят, че той е гледал филма “Екзорсистът 3” през седмицата на убийствата. Убиецът в този филм, известен като “Близнака”, обезглавява и изкормва женската си жертва.

Три седмици преди началото на процеса Ролинг иска да се срещне с адвоката си Ричард Паркър. По време на срещата изразява желанието си да пледира за виновен. Паркър се опитва да го разубеди, вярвайки, че ще успее да го измъкне от смъртната присъда с помощта на историята за трудното му детство и психиатричните оценки на умственото му състояние. Моли го да обмисли добре решението си, но Ролинг се притеснява твърде много, че ако пледира невинен, в съда ще бъдат показани снимки на жертвите му от местопрестъпленията.

В седмицата преди процеса Ролинг подписва официално новото си решение да пледира за виновен.

Процесът

Ако се е надявал, че пледирайки за виновен, ще си спести срама от публичното разгласяване на подробностите от престъпленията му, Ролинг остава жестоко разочарован. Щатският прокурор няма намерение да спестява каквото и да било. Той представя пред съда всички улики, събрани срещу него, както и неговите признания, и описва с подробности как е изтезавал жертвите си. Ролинг им е казвал точно какво ще направи с тях преди да ги убие.

За да подкрепи тезата си, че Дани Ролинг е бил жертва на постоянен физически и психически тормоз от страна на баща си, че е умствено болен и не е отговорен за действията си, екипът на защитата призовава многобройни негови роднини и приятели, и куп психиатри. Най-въздействащ е видеозаписът с показанията на майка му, която е тежко болна от рак и не може да присъства лично на процеса.

Клодия Ролинг разказва историята на своето семейство и на най-големия си син.

Създаването на чудовището

Майката на Дани се омъжва за Джеймс Ролинг едва 19-годишна през 1953 г. в Джорджия. Забременява само след две седмици, за огромно отвращение на съпруга си. Той я удря многократно по време на бременността й. Напуска го за първи път още преди да роди, премествайки се при родителите си, но той не я оставя на мира и я убеждава да се върне при него.

След раждането на Дани на 26 май 1954 г., отношението на Джеймс към бащинството не се подобрява. Той често крещи по мъничкото бебе. Първият инцидент на физическо насилие се случва, когато Дани едва е започнал да лази. Вместо да пълзи като другите деца, той се влачи по дупе, избутвайки се с крак. Баща му е вбесен от неговото поведение и един ден го грабва за крака и го понася през коридора, блъскайки го в стените като парцалена кукла.

Когато Дани е на четири, а брат му Кевин на три години, Клодия отново напуска Джеймс и се премества в Кълъмбъс, Джорджия. Остават разделени за шест месеца, но накрая тя се предава на молбите му и двамата се събират. Живеят в Кълъмбъс четири години, преди Клодия пак да го напусне заради лошия му нрав. Сдобрявайки се за пореден път, двамата се преместват в Шрийвпорт.

Клодия описва отношенията между Джеймс и двамата му синове и своите плахи опити да защити децата си. Тя обикновено сервира вечерята на децата преди Джеймс да се прибере у дома, тъй като той постоянно ги тормози за някакви въображаеми провинения – не седят както трябва на стола, не държат приборите си нормално и дори ги кара да дишат по определен начин. Децата сядат на масата със страх, когато баща им си е у дома. Освен вербалния тормоз, Джеймс ги наказва и физически. Понякога ги бие с колан, а друг път ги удря по главите с кокалчетата на юмрука си. Заплашва ги, че ако плачат, ще ги накаже още повече.

Насилието се изсипва главно върху Дани и се превръща в постоянна част от живота му. Момчето е подложено ежедневно на психически тормоз и е бито поне един или два пъти в седмицата. С порастването си момчетата осъзнават и насилието, което баща им упражнява върху майка им, и я молят да го напусне. Децата никога не получават подаръци за рождените си дни, а Коледите неизменно са проваляни от насилническото поведение на баща им.

Една Коледа, когато Дани е в трети клас, насилието прелива чашата и Клодия натоварва момчетата и коледното дърво в колата си, и си тръгва. Разбира се, това не продължава дълго. Скоро след това тя получава нервен срив и е приета в болница. През тази година Дани се разболява тежко и дълго отсъства от училище. Учителите му съветват Клодия, че ще е най-добре да повтори годината. Препоръчват й също детето да посещава психолог, заради нервността му и проблемите с характера му. Дани никога не получава тази помощ.

Надолу по спиралата

Клодия разказва как Дани е направил опит за самоубийство. Той е в началото на тийнейджърските си години и точно е започнал първата си работа. Баща му му казва, че не може да се върне на работа, тъй като оценките му в училище са твърде слаби. Дани толкова се разстройва, че бяга от къщи, но баща му тръгва след него. Застига го в задния двор, изправя го срещу стената на бараката и замахва да го удари с юмрук в лицето. Но Дани се навежда и ръката на баща му се забива в стъклото на прозореца, причинявайки му сериозни порязвания. Докато Джеймс е в болницата, за да зашият ръката му, Дани влиза в банята и остава там доста дълго. Когато Клодия се качва да го провери, банята е празна, а на огледалото е написано с червило: “Опитах се. Просто не мога да се справя”. Той е излязъл през прозореца, взимайки бръснач със себе си. По-късно казва на майка си, че се е опитал да си пререже вените, но не е могъл да го направи.

Историите за насилие и тормоз продължават. Джеймс, който е полицейски служител, дори хвърля сина си в изправително заведение за няколко седмици, защото го хваща да пие бира с един приятел. Отношенията между Дани и баща му не се подобряват с времето, а проблемите на момчето започват да излизат на бял свят. През 1971 г. той се присъединява към Военновъздушните сили, но е уволнен заради сериозна злоупотреба с алкохол и наркотици. През 1974 г. се оженва, но въпреки раждането на дъщеря му, бракът продължава по-малко от три години. Съкрушен, той напуска бащиния си дом и тръгва да се скита из страната. Клодия не е чувала нищо от него, чак до ареста му за въоръжен грабеж в Монтгомъри и Кълъмбъс. Дани й казва, че се е надявал да бъде застрелян по време на обира. Отново се опитва да се самоубие, но и този път не се престрашава. Докато е в затвора, прави два неуспешни опита за бягство. Връща се у дома след освобождаването си, но тъй като положението там не се подобрява, тръгва да скита отново.

В Мисисипи е арестуван и осъден за въоръжен грабеж. Когато Клодия отива да го посети, той й се струва много стресиран и отслабнал, но при второто й посещение, промяната в него е удивителна. Наддал е на тегло и мускули, и изглежда се е научил да се справя с обстановката в затвора. През 1988 г. отново се връща у дома, но има трудности с намирането и задържането на работа, заради което се потапя в постоянна депресия.

Клодия описва ситуацията, когато е видяла за последен път сина си. Прибира се от работа и веднага усеща, че между съпруга й и сина й има голямо напрежение. Докато разпитва Дани какво се е случило, баща му влиза в стаята и започва да крещи по него, но този път той не преглъща обидите му. Дани предизвиква открито баща си. Джеймс излиза от стаята и се връща с пистолета си. Дани побягва през задната врата, а баща му го подгонва. Клодия чува три изстрела отвън и когато съпругът й се връща сам, помисля, че синът й е мъртъв. Тогава Дани влиза в къщата, но тя не вижда оръжието в ръката му. Последното нещо, което вижда, преди да закрие очите си с ръце, е как Джеймс надига пистолета си. Чува пет изстрела, бягайки към спалнята си. След това всичко утихва и Клодия решава, че и двамата са мъртви. Когато се връща в кухнята, заварва Джеймс да лежи на пода, все още в съзнание, въпреки куршума в главата му. Обажда се в полицията. Джеймс оцелява след стрелбата, но тя не вижда Дани повече чак до следващия му арест.

Присъдата

Показанията на Клодия дават много материал за размисъл на съдебните заседатели. Въпреки това след два дни журито стига до съгласие, че Дани Ролинг трябва да получи смъртна присъда по всичките пет обвинения. Съдията се съгласява с тяхното решение.

Ролинг е изпратен в щатския затвор “Старк”, където изчаква изпълнението на екзекуцията си, която е извършена чрез летална инжекция на 25 октомври 2006 г. Не показва никакво разкаяние и отказва да направи коментар или да се извини на роднините на жертвите си, някои от които присъстват на екзекуцията. Последното му ястие се състои от опашка от омар, кралски скариди, ягодов чийзкейк и чай.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
kleo70СилвияSvilen Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Svilen
Гост
Svilen

Пише се Медиите, а не Медийте.

kleo70
Гост
kleo70

Подробно и аналитично. Адмираций.