Адолф Айхман: Архитектът на Холокоста

Адолф Айхман: Архитекта на Холокоста

Офицерът от СС Карл Адолф Айхман, началник на Отдела по еврейските въпроси към Гестапо от 1941 до 1945 г., ръководи операциите по депортирането на милиони евреи в лагерите за унищожение.

В края на войната Айхман е арестуван и затворен в американски лагер за военопленници, от който успява да избяга преди да бъде разпознат. Спасява се в Аржентина, където в продължение на десет години живее под името Рикардо Клемент, след което през 1960 г. е отвлечен от агенти на израелския Мосад и изправен на съд в Йерусалим.

Встъпление

Окончателното решение, каквато е терминологията на нацистите за унищожението на европейските евреи през Втората световна война, представлява план за масово убийство, безпрецедентен в историята на човечеството. Демоничен и ужасяващ кошмар, превърнат в нормалност. Расисткият режим на Адолф Хитлер построява фабрики за масово унищожение, в които хората са убивани педантично и методично.

Жертви на Холокоста
Жертви на Холокоста

Второстепенната цел на неговия план е лагерите да носят финансова изгода. Това се осъществява чрез ограбването на почти всички материални притежания на жертвите, преди и след смъртта им. Тонове злато са извадени заедно със зъбите на погубените хора. Човешката коса е събирана, за да бъде използвана в комерсиални продукти. По 24 часа в денонощието и 365 дни в годината убийствата на конвейера на смъртта продължават да бъдат усъвършенствани от нацистката изобретателност. Някои от лагерите имат капацитет да убиват по 10 000 души на ден. Места със странни имена, като Аушвиц, Дахау, Берген-Белзен, Треблинка и Бухенвалд се превръщат завинаги в синоним на злото. Хитлер иска да създаде перфектна раса от арийски същества, които да управляват света хиляди години. Иска да се разправи с недъгавите, слабите и старите. За известно време неговите армии изглеждат непобедими, всемогъщи и неуязвими. Но накрая е победен от обединената мощ на Съюзническите сили.

Това е историята на архитекта на злите мечти на Адолф Хитлер. Той е роден в Германия, но израства в Австрия – люлка на множество крайни антисемити. Той е строен мъж, със забележимо криви крака и обикновени черти, които трудно се помнят и лесно се забравят. Обича да слуша възвишените композиции на Рихард Вагнер, свири на цигулка и е пристрастен към сладостта на шоколада. В него няма нищо специално и изглежда като всеки друг германец. Учил е за строителен инженер; не защото се интересува от тази материя, а защото баща му смята, че това му се отдава. Следването в тази специалност изглежда лесно, особено за момче, което не е успяло да завърши средното си образование. Във всяко отношение като младеж той е лишен от амбиции, разочарование за своето семейство и изглежда му предстои един посредствен и анонимен живот. Може би точно осъзнаването на факта, че е никой дори в очите на близките си, му помага да се превърне в онова, което е.

Неговото име е Адолф Айхман – човекът, създал и ръководил сатанинската машина на смъртта, успяла да унищожи милиони невинни мъже, жени и деца.

Раждането на злото

Невъзможно е да се опише чувството за поражение, унижение и подчинение, изпитано от германския народ след края на Първата световна война. Напълно смазани от враговете си и оставени беззащитни от обидните клаузи на Версайския договор, много германци се чувстват излъгани от изхода на войната.

Германското правителство, което през 1919 г. се съгласява с условията на мирния договор, е презирано и дори мразено от средностатистическия германски гражданин. Амбициозният политически активист Адолф Хитлер нарича участниците в преговорите във Версай “ноемврийски престъпници” и често споменава с обидни епитети тяхното предателство в речите и публикациите си. Вярата на Хитлер, че с германската чест е била сключена сделка в полза на победителите, стои в основата на нацистката философия. Колективната идентичност на германския народ в годините след войната е изпълнена с чувство на дълбок срам и кипящ гняв. През 1933 г. вестник “Ню Йорк Таймс” характеризира германците като самовглъбени, изолирани и болни за власт хора, вярващи, че целият свят е техен враг.

Адолф Хитлер
Адолф Хитлер

Тази ситуация довежда до мълниеносния възход на Адолф Хитлер и неговите лъжовни идеи за съдбата на Германия. Роден в Австрия и ветеран от Великата война, Хитлер сграбчва традиционните вярвания за национална гордост и арийско превъзходство, за да захрани своя стремеж към империализъм и световно господство. Макар да се въздига устремено в политическия лабиринт на следвоенна Германия, неговото обсебване на властта не минава без кръвопролития. Хитлер винаги бързо се обръща срещу приятелите и враговете си и показва тази тенденция през целия си живот.

Когато се превръща в абсолютен господар на Германия през 1933 г., Хитлер продължава своята маниакална кампания на омраза срещу евреите, християните, циганите и други етнически групи, които не са от чисто нордическо потекло. В началото иска просто да ги изгони от Германия. С помощта на изфабрикувани криминални обвинения и без процес нацистите вкарват в затвора хиляди хора. Набелязват нежеланите и ги изпращат в заточителни лагери. Първоначално евреите са прокуждани в тези лагери, за да бъдат отстранени от обществото. Но с течение на времето заточениците стават толкова много, че е трудно да се контролират. Тогава убийствата се превръщат в част от работата на служителите на СС, като са игнорирани от веригата на военното командване. През 1933 г. близо до изоставена фабрика за муниции в град Дахау е построен първият истински концентрационен лагер под ръководството на нацистите.

Входът на лагера Дахау
Входът на лагера Дахау

Заобиколено от бодлива тел и пазачи на СС, въоръжени с картечници, мястото се състои от десетки бетонни бараки, приютяващи 2 000 задържани. До 1936 г. затворниците са принуждавани сами да строят бараки, работилници, складове, килии и накрая крематориуми. Над портата на лагера се мъдри злокобният надпис: “Arbeit Macht Frei” (Трудът носи свобода). Но единственият шанс за свобода от Дахау е смъртта. Първият комендант на лагера е човек на име Тиодор Айке – бивш пациент на клиника за душевно болни. Под негово ръководство Дахау се превръща в ад на земята. Масови екзекуции, безразборни убийства и варварски мъчения са само някои от ужасите, на които са подлагани затворниците.

Трудът носи свобода
Трудът носи свобода

През януари 1934 г. млад ефрейтор от СС е прехвърлен от Берлин в Дахау на новото си местоназначение. Задачата му е да описва вещите, иззети от еврейските затворници. Двадесет и осем годишният ефрейтор Адолф Айхман е добър нацист – раболепен, добросъвестен, изпълняващ повелите на родината и най-вече покорен. “Ако ми бяха казали, че моят собствен баща е предател и трябва да го убия” – казва Айхман по-късно, – “щях да го направя!”. В Дахау той ще изучи фундаменталните принципи на арийските мечти на Адолф Хитлер и за първи път ще бъде изправен пред гниещата душа на нацистката идеология.

Адолф Айхман

Адолф Айхман е роден на 19 март 1906 г. в град Солинген в Германия – място, известно с производството на специализирани ножове и хирургически инструменти. Той има петима братя, но въпреки пренаселеното домочадие, израства откъснат и самотен. Не е добър ученик и никога не се е стремял към високи оценки.

Неговият баща решава да премести семейството в Австрия, докато Адолф е още дете. Там, в едно село, наречено Линц, Адолф продължава трудния си път в училище. Поради тъмния му тен и отличителните му черти, неговите съученици често го дразнят, наричайки го “Der kleine Jude!” (Малкият евреин). Авторът Куентин Рейнолдс пише в “Оръдието на смъртта” (1960 г.):

“Пренебрегнат от родителите си и отбягван от съучениците си, той се развива като проблемно дете, чийто настроения никога не са разбрани от семейството и учителите му”.

Но по-късно Адолф успява да завърши професионално училище, от което получава сертификат за строителен инженер. След това си намира работа като търговски посредник в австрийска петролна компания. Като пътуващ търговец Айхман често се среща с клиентите си в барове и кръчми. Той е позната гледка в клубовете по маршрута си и развива доживотна и тежка пристрастеност към употребата на алкохол.

Адолф Айхман
Адолф Айхман

През 1932 г. Айхман се присъединява към Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). Макар в действителност да не се интересува от политика, постепенно е погълнат от скверните идеи за един Хилядолетен райх. Хана Арендц пише в своята книга “Айхман в Йерусалим”:

“Той няма време и още по-малко желание да се информира, дори не е запознат с програмата на партията и никога не е чел “Моята борба”. Но NSDAP предлага на Айхман шанс да се превърне в някой, а той повече от всичко друго иска да бъде важен. Става част от СС и се посвещава на изкачването си във властта. Понеже за кариерата му е добре да бъде семеен, иска разрешение да се задоми. За членовете на СС е било обичайно да искат разрешение за брак, при което се е проверявало дали невестата им е с чисто расово наследство. В писмо, намерено в досието му години по-късно и публикувано в “Оръдието на смъртта”, Айхман пише: “С настоящето писмо аз, Адолф Айхман, искам разрешение да се оженя за г-ца Вероника Либел и прилагам необходимите за това документи. Насочвам тези документи за анализ в Института за потвърждаване на расовата чистота.””

След физическия преглед на избраната булка Айхман получава разрешение и се оженва за Вероника през 1935 г.

Неудачникът Айхман винаги се старае да угажда на началниците си. Бързо е повишен и когато дочува, че Хайнрих Химлер създава нов клон на СС, наречен Служба за сигурност, подава документите си за прехвърляне. През 1935 г. е назначен в отдел, занимаващ се с евреите, и започва да проучва така наречения Еврейски въпрос. Прочита всичко до което може да се добере, отнасящо се до еврейския народ.

“Не посрещнах това назначение с апатия” – пише той в мемоарите си, – “а бях очарован от него”.

Айхман изучава историческото минало на ционисткото движение и се записва на курсове по еврейски език, който научава перфектно. Скоро се превръща в експерт по германо-еврейските въпроси и останалите служители на СС често се съветват с него. Дори посещава Палестина и се връща в Германия с повишената репутация на човек, който наистина разбира еврейския народ.

Знае, че неофициалната позиция на Хитлер е, че всички евреи трябва да напуснат Германия и окупираните територии. Но първо цялата им собственост трябва да бъде конфискувана. Тази схема е повтаряна отново и отново през идващите години. Преди да се случи каквото и да било, цялото имущество на евреите – пари, бижута, земи и всичко останало, дори и обувките им – е конфискувано от нацистките бюрократи. Тази кражба е надзиравана, описвана и осъществявана чрез проницателната ефективност на личния персонал на Айхман. За първи път в живота си той разполага с истинска власт и я използва безпощадно.

Арийската конспирация

Отначало вихрушката на смъртта настъпва бавно. Нейното начало е заложено преди години в податливите умове на гневното общество. Макар антисемитите в Германия да са много, планът за унищожение на европейските евреи не е формулиран за една нощ.

Отговорниците за нацистката кампания трябва да бъдат убедени, че изолацията на евреите е добро нещо и постигането на тази цел е жизнено важно за добруването на държавата. Още през 1931 г. нацистки памфлет, пуснат в широко обръщение из цяла Германия, предлага всички евреи да бъдат изпратени в изгнание на остров Мадагаскар.

“По този начин” – пише авторът – “ще можем да си позволим контрол и ще доведем до минимум опасността от инфекция на арийците с всички онези физически и духовни болести, за които се знае, че се пренасят от евреите”.

Хитлер говори на митинг
Хитлер говори на митинг

Макар да е писал нашироко за еврейския проблем и неговата омраза към тях да е добре известна, Хитлер изпитва неохота да обяви публично истинските си амбиции: пълно унищожение на евреите по света. Германия е облъчвана с мита за арийското превъзходство от десетилетия насам. Мнозина вярват, че Хитлер би могъл да постигне Хилядолетен райх, неопетнен от покварата на расовата нечистота. През 1933 г. нацистката партия в Германия предприема своята първа официална стъпка срещу еврейското население. От тази година насетне евреите нямат право да работят на държавна служба. Онези, които вече заемат такава позиция, са отстранени от постовете си.

Научи повече за:   Руската мафия задигна 50 милиона долара от фонд за Холокоста

Вестниците са изпълнени с истории за евреите, в които се пише как в действителност те не са част от родината и как за тях религията е по-важна от Германия. Всякакви слухове, оскверняващи еврейския народ, са публикувани от пресата и приемани като неоспорим факт. В селските райони на Германия тихичко са създадени трудови лагери, които да се разправят с най-непокорните евреи. Те са изпращани там, за да се поправят и индоктринират. Стотици хора изчезват от домовете си, работните си места и улиците, за да не бъдат видени никога повече. Никой не може да се оплаче, защото няма на кого. Ако член на семейството се опита да издири свой близък чрез някоя държавна агенция, самият той също изчезва. Този калкулиран метод за лишаване от граждански права продължава с години и кара хиляди хора да се опитат да избягат от Германия с всички възможни средства.

През ноември 1938 г. започва организиран изблик на насилие срещу евреите в Германия. Използвайки като предлог убийството на нацистки офицер в Париж, извършено от еврейски младеж, Кафявите ризи на Щурмовите войски започват да изнасят по площадите речи, изпълнени с омраза към евреите. Това е началото на Кристалната нощ, (Kristallnacht), в която нацистките войници нападат евреите в цялата страна. Над 8 000 бизнеси, притежавани от евреи, са разрушени и изгорени. Синагогите са изгаряни до основи в тази оргия на омразата. Библиотеките и книжарниците са ограбвани, а книгите в тях изгаряни в огромни клади. Дори гробищата са унищожени. Средностатистическият германец не е отвратен от насилието срещу евреите, но е възмутен от липсата на ред и организация в редиците на Кафявите ризи. Кристалната нощ не се ограничава само до унищожаването на имущество. Около 20 000 евреи са изпратени в концентрационни лагери като Бухенвалд и Дахау. Повечето от тях изчезват завинаги. Под ръководството на министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс и с пълното съдействие и знание на самия Адолф Хитлер, одобреният от държавата процес за убийството на евреите официално влиза в ход.

Еврейски магазин след Кристалната нощ
Еврейски магазин след Кристалната нощ

Айхман се издига във властта

През 1939 г. Германия, управлявана от желязната ръка на Адолф Хитлер, завършва процеса на Аншлус, или анексирането на Австрия. През същата тази година Айхман е повишен в лейтенант и изпратен във Виена.

Назначен е за началник на Центъра по емиграция на австрийските евреи, чиято работа е да принуди еврейското население да напусне Австрия. Няма значение дали са законни граждани, дали са лекари, адвокати, държавни служители, бедни или богати. Всички трябва да си вървят, и то незабавно. Айхман предприема действия, които доста успешно реализират това.

Нацистката инвазия в Полша
Нацистката инвазия в Полша

Задействайки своя план за лишаване на евреите от всичките им материални притежания, за период от осем месеца Айхман заставя 45 000 души да напуснат Австрия. До края на годината изчезват над 150 000 евреи. Повечето напускат страната само с дрехите на гърба си. Останалите са заточени в лагерите на смъртта.

“До момента на прехвърлянето ми” – казва по-късно Айхман с гордост, – “цифрата нарасна на 224 000 или 234 000”.

Неговите методи за отнемане на имуществото на евреите и изгонването им в чужбина или лагерите, се оказват неимоверно успешни. Когато през септември 1939 г. нацистите нахлуват в Полша и дават началото на войната, Айхман е призован обратно в Берлин, където става началник на прочутия Отдел ІV B 4 на Гестапо. Това е офисът, който ще ръководи мащабния план за унищожението на милиони човешки същества.

Айхмайн депортира евреи от всички окупирани територии и ги праща в Полша. Стотици хиляди лишени от средства евреи и цигани от Австрия, Холандия, Балтийските страни, Франция и Югославия са “разпределени” в Полша. Варшавското гето се превръща в площадка за жестоки и зрелищни екзекуции. Нацистките мъчители отцепват района и построяват стени, оградени с бодлива тел около Еврейския квартал, в който не е позволено внасянето на храна и вода. Десетки хиляди души умират от глад. Хиляди други са застреляни или обгазени в мобилни газови камери. Педантичните сводки на Гестапо показват, че 316 322 евреи са били изведени от града и “ликвидирани”. Но Айхман е безразличен към невероятните страдания на хората във Варшавското гето.

“Евреите трябва да са ми благодарни, че им дадох шанс да опознаят съвместния живот в гетото” – пише той години по-късно, – “Това беше отлично училище за бъдещето на Израел –  всъщност повечето евреи се чувстваха щастливи от живота си в гетото”.

Скоро се налага да бъдат изнамерени по-систематични методи за унищожение. В Аушвиц, Дахау и Треблинка са построени огромни газови камери. Айхман прави влаковете си по-големи и по-ефикасни. Натъпква хиляди пленници в малките вагони без вода и храна, и ги транспортира в лагерите на смъртта. При всяко пътуване стотици хора умират във вагоните преди да пристигнат.

Тела на загинали от глад във влаковете
Тела на загинали от глад във влаковете

“Не знаех за това, защото то не беше моя отговорност” – казва Айхман по-късно, – “но съм чувал и чел, че се е случвало”.

През 1941 г. унищожението на евреите се превръща в официална политика на нацистката държава. Преди това основната задача на Айхман е да депортира и транспортира евреите до 164-те концентрационни лагери в Източна Европа. Сега, когато курсът е пределно ясен, може да се концентрира върху убиването им – процедура, която ще изисква всичките му организаторски способности, както и фанатичната му преданост към Адолф Хитлер.

Проблемите на масовото убийство

Като човекът, отговорен за Еврейския проблем в завладените територии, Адолф Айхман се изправя срещу множество предизвикателства. Депортирането на милиони хора против волята им в чужди страни не е лесна работа. Повечето държави не искат да приемат стотиците хиляди бежанци.

А тъй като пристигат без една стотинка, след като са ограбени преди това от нацистките крадци, те ще имат нужда от държавна помощ, за да стъпят на краката си. Оказва се много по-експедитивно просто да ги убиват. В идващите години, докато политиката на масовите убийства лека-полека се превръща в реалност, депортацията се превръща в синоним на смъртна присъда.

Човешки останки в пещите
Човешки останки в пещите

Айхман скоро насочва талантите си в подобряването на смъртоносната ефективност на нацистките лагери. Всяко съмнение за това, което правят нацистите, изчезва, когато става съвсем очевидно, че хилядите хора, изпращани в Аушвиц, са убивани и хвърляни в масови гробове. Хората са обгазявани в огромни стаи без прозорци, предрешени като обществени душове. Хиляди други са изгаряни в бетонните крематориуми, построени специално за тази цел.

Симон Уайзентал, който успява да оцелее през четирите години, прекарани по лагерите, и по-късно се превръща в един от най-известните ловци на нацисти в света, веднъж казва:

“Имаше милиони начини да умреш, като започнем от гладната смърт, болестите, изнемогата, треската, лишаването от свобода, садизма и екзекуциите по съкратената процедура. Нацистките специални отряди не бяха по-добри. Наречени Einsatzgruppen, тези подвижни екипи за убийства покосяваха гражданското население в окупираните територии, избивайки всички до крак”.

Симон Уайзентал
Симон Уайзентал

Оцелелият от Холокоста писател Зви Ахарони пише в “Операция Айхман”, че през втората половина на 1941 г. четирите мобилни Групи за специални задачи (Einsatzgruppen) на СС, наброяващи 3 000 мъже, са погубили около 500 000 човешки същества, повечето от които евреи.

В един прочут случай във Франция в края на 1942 г. Айхман заповядва да бъдат събрани всички еврейски граждани в Париж. След два дни 7 000 евреи, сред които 4 051 деца, се озовават затворени в Зимния Велодром. Айхман иска да ги изпрати в концентрационните лагери, но властите в Париж са категорично против. Преговорите продължават пет дни, а през това време лишеното от вода и храна хилядно множество изпитва нечовешки страдания. Десетки умират, а някои загубват разсъдъка си. На шестия ден всички родители са изведени и качени във влаковете на Айхман. Няколко дни по-късно Айхман заповядва децата да бъдат натъпкани в товарни камиони и изпратени в газовите камери на Аушвиц. Но в ума си той не носи отговорност за техните убийства.

“След пристигането на доставката на уреченото място” – казва той след години на израелската полиция, – “… моята власт приключваше”.

По-късно, когато наистина посещава лагерите, Айхман за първи път вижда резултатите от своята работа.

“Посещавах Аушвиц многократно. Там се носеше неприятна миризма” – пише той.

Айхман си взима бележка за ефикасността на методите, използвани в убиването на затворниците. Те изискват твърде много усилия, а производството на въглероден едноокис е твърде скъпо. Години по-късно, по време на Нюрнбергския процес, бившият комендант на Аушвиц казва:

“Не взехме решение по въпроса. Айхман се готвеше да проверява за друг газ, който да бъде по-лесен за употреба и да не изисква такива специални инсталации, и после щеше да се свърже с мен”.

В крайна сметка Айхман пуска в употреба отровния газ Циклон Б. Това негово действие впоследствие се превръща в първото от 15-те криминални обвинения, повдигнати срещу него на процеса.

Отровният газ Zyklon B
Отровният газ Zyklon B

“Спомням си първия път, когато той (комендант Хьос) ме разходи из лагера” – казва Айхман в мемоарите си, – “… накрая ме заведе до гроб, в който върху яка метална решетка лежаха натрупани телата на обгазените евреи. Хората на Хьос ги заляха с възпламенима течност и ги подпалиха… Все още мога да видя тази планина от трупове пред мен”.

Беглецът

В крайна сметка изкривеният мираж на Адолф Хитлер за Хилядолетен райх приключва безславно. През април 1945 г. германският диктатор, заедно с любовницата си Ева Браун и някои от най-верните си последователи, извършва самоубийство в дълбините на подземен бункер в Берлин.

Тялото му е извлечено навън и изгорено от нацистките войници, които не искат останките му да попаднат в ръцете на Съюзниците.

Затворниците в Дахау чакат освобождението си
Затворниците в Дахау чакат освобождението си

Междувременно членовете на нацистката йерархия в Германия хукват да спасяват живота си. Знаят, че ако бъдат заловени, правосъдието ще бъде бързо и фатално. Мнозина, като Айхман, избягват в планините на Австрия. Други се отървават от униформите си и се опитват да се смесят с цивилното население.

“Живеех в състояние на шок” – разказва Айхман. – “Когато всичко накрая се срина, изгубих желание за живот. Много други се чувстваха по същия начин – бяха се борили, работили, тревожили и страхували за Райха, а сега той се бе разпаднал. Волята за живот ни беше напуснала!”.

Когато Съюзническите войски наближават, Айхман решава да бяга. През май 1945 г., докато се придвижват на север през град Улм, Айхман и други нацисти се сблъскват с американски патрул и са задържани като военнопрестъпници. Когато го разпитват, той казва, че се казва Адолф Барт – ефрейтор от германската армия. Поддържа тази самоличност в продължение на няколко месеца, като впоследствие вдига ранга си на лейтенант, за да получи по-добро отношение. Но Айхман е притеснен. Когато следвоенната обстановка започва да се стабилизира, все повече внимание е отделяно на нацистките военнопленници. Американците подозират, че някои престъпници с висок ранг може би вече са задържани и започват да полагат усилия за тяхното откриване. В началото на 1946 г. Айхман успява да избяга от лагера и се отправя дълбоко в северна Германия.

Адолф Айхман
Адолф Айхман

Установява се в град Еверсон под името Ото Хенингер. С помощта на нацистки симпатизанти, някои от които знаят за неговата истинска самоличност, той живее в покрайнините на града и отглежда пилета, преструвайки се на фермер.

Научи повече за:   Марсел Петийо: Парижкият доктор Сатана

Изкарва малко пари и започва да планира бягството си от Германия. Дотогава Нюрнбергските процеси вече са приключили. Десетки от неговите бивши колеги са осъдени на смърт за военните си престъпления, потресли целия свят. Името на Адолф Айхман е споменавано отново и отново по време на процесите. Обвиняемите Херман Гьоринг и комендантът на Аушвиц Рудолф Хьос се изказват с високо мнение за предаността му към Фюрера. Хвалят неговите организационни умения и способността му да допринася за добруването на Райха. Но преди всичко останалите нацистки убийци се възхищават от ентусиазма на Айхман в отърваването от евреите.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

“За първи път срещнах Айхман около четири седмици след като получих заповедта (да убия евреите)” – казва комендант Хьос, – “Той пристигна в Аушвиц, за да обсъди с мен подробностите около изпълнението на заповедта… Щях да получа по-нататъшни указания от него”.

Рудолф Хьос
Рудолф Хьос

Тайната е разкрита. Адолф Айхман се превръща в преследван човек.

ODESSA

След като Германия загубва войната, нацистките господари напускат Берлин, насочвайки се към неизвестни точки от света. Превръщат се в бегълци, които, ако бъдат заловени, със сигурност ще бъдат изправени пред отряда за разстрел или провесени на бесилото. С мнозина се случва точно това. Тъй като не могат да живеят открито, тези престъпници, също като Айхман, трябва да разчитат на помощта на приятели и симпатизанти. Тези контакти стават част от тайна подземна мрежа, финансирана от германски бизнесмени, които са спечелили от войната. Те оказват съдействие на нацистките бегълци, опитващи се да избегнат правосъдието на Съюзниците. Наричат себе си ODESSA (Organisation der SS Angehorigen: Организация на бившите членове на СС). Макар съществуването на ODESSA да не е доказано със сигурност, трябва да е съществувала някаква форма на ръководен апарат, помагащ на укриващите се военнопрестъпници.

Вероятно с помощта на ODESSA Айхман напуска северна Германия и тръгва на юг. Минава по маршрута, който много бягащи нацисти използват в онзи период, избягвайки големите градове и установявайки се за кратко в някой манастир. Айхман пътува през нощта и спи през деня. Квартирува в католическите манастири с пълното съдействие на духовенството, изгарящо от желание да помага на бившите военни. В периода непосредствено след войната нацистите от всякакъв ранг, и особено тези от висшите ешелони на властта, са укривани под защитния чадър на Католическата църква.

В началото на 1948 г. Айхман пристига в Италия и се отправя към Рим. Остава в сигурните ръце на францисканските монаси, докато неговите поддръжници подготвят фалшивите му документи за нова самоличност. Скоро Айхман приема името Рикардо Клемент и е снабден с пълен набор документи и паспорт. Междувременно съпругата му се появява в германски съд и се опитва да обяви мъжа си за мъртъв – ход, целящ да прекрати усилията по неговото залавяне. Но Симон Уайзентал успява да докаже пред съда, че твърденията й са лъжливи и целят да заблудят неговите преследвачи.

Личните документи на Рикардо Клемент
Личните документи на Рикардо Клемент

Когато научава, че израелците са по петите му, Айхман напуска сигурното си убежище в Рим и с помощта на ODESSA заминава за Сирия. В Дамаск се представя като вносител на дребни оръжия. Върти бизнес с Полша, Швейцария, Германия и Чехословакия. В продължение на две години, докато израелските наемници тършуват из Италия и Сицилия в търсене на нацистките убийци, Айхман живее и работи в Дамаск като търговец на оръжие. Междувременно той и съпругата му Вероника комуникират и кроят планове за бъдещето.

В началото на 1950 г. Айхман напуска Сирия, за да предприеме бизнес пътуване до Генуа. От там се завръща тайно в Рим, където бързо организира ново пътуване. През юни напуска италианската столица на борда на кораба “Джована С”. На 14 юли 1950 г. най-търсеният мъж в света пристига в Буенос Айрес, Аржентина и започва нов живот.

Айхман в Аржентина

Когато пристига в Буенос Айрес, Айхман носи тъмни очила, голям мустак и зимно палто с високо вдигната яка. Посрещнат е от бивши приятели от СС. Рикардо Клемент е отведен в Тукаман, на около 600 мили от Буенос Айрес, където получава работа под покровителството на други нацистки бегълци. През следващите две години работи за водоснабдителна компания, където е повишен няколко пъти. Но Айхман става нетърпелив. Неговата съпруга и трите му деца са все още в Австрия. Въпреки опасността, той се свързва с нея и чрез серия от писма организира преместването на семейството си в Аржентина. На 28 юли 1952 г. Вероника Айхман и децата Клаус (16г.), Хорст Адолф (13г.) и Дитер (10г.) пристигат в Буенос Айрес.

Събраното отново семейство заживява в просторна ферма в слабо населения район на Тукаман. Сред гъстите гори и вълнисти хълмове на северна Аржентина семейство Айхман се радва на успокояващо уединение – нещо, което не са изпитвали досега. Децата яздят коне и посещават местните училища. Айхман изкарва достатъчно пари, за да живеят подобаващо добре. В тази великолепна пустош, тъй далеч от пълната разруха на Германия, отново заживяват заедно като семейство. Децата научават испански и ловят риба в реките. Сприятеляват се със съседите, много от които също са германци. Тукаман е дом на стотици бивши членове на СС, криещи се от правосъдието. Никой не задава въпроси, защото всички споделят еднакви страхове и подозрения. Впоследствие Вера Айхман сменя името си на Каталина Клемент и се сдобива с местни документи за самоличност.

Но въпреки относителната безопасност на аржентинската провинция, Айхман все още се чувства застрашен. Знае, че израелците все още го търсят и никога няма да се успокоят, докато не го заловят. Живее в постоянен страх да не бъде разкрит. През следващите няколко години започва да се мести от място на място, от работа на работа, без никога да се застоява задълго. През 1956 г., загрижен за мястото си в историята и какво биха си помислили децата му, когато разкрият, че баща им е масов убиец, започва да пише мемоарите си.

Далеч в Австрия, в родния си град Линц, ловецът на нацисти Симон Уайзентал също няма спокойствие. Макар да знае, че Айхман е още жив, неговото точно местонахождение е неизвестно. През 1954 г. Уайзентал посещава свой приятел, който също като него самия е колекционер на марки. Докато двамата разговарят, човекът казва, че наскоро е получил писмо от познат, който се е преместил в Буенос Айрес, където за ирония освен нацисти има и доста голяма еврейска общност. Когато прочита писмото, Уайзентал почти се задавя от вълнение.

“Видях онази мръсна свиня Айхман” – пишел човекът. – “Живее близо до Буенос Айрес и работи за една водна компания”.

Симон Уайзентал предава тази информация на Израел.

Преследване

След края на войната израелците събират всеки къс информация, касаещ нацистките бегълци, укриващи се по всички краища на земята. След като името на Айхман изпъква в Нюрнбергските процеси през 1946 г., от еврейските тайни служби Мосад обръщат специално внимание на неговия случай. Знаят, че семейството му внезапно е изчезнало от своя дом в Линц, Австрия. Слуховете сочат, че сигурно са заминали за Южна Америка, вероятно в Бразилия. Изралците знаят, че много страни в региона подслоняват нацистки военнопрестъпници. Скоро подозренията се насочват към Аржентина.

Израелските агенти са изпратени в Буенос Айрес, за да съберат още сведения. Тъй като действат без знанието и одобрението на аржентинското правителство, трябва да бъдат двойно по-внимателни. Седмици наред наблюдават подозрителни адреси и следят хора, за които се знае, че са нацистки престъпници. Но нито един от тях не е Адолф Айхман. Агентите знаят, че той използва името Рикардо Клемент. С помощта на еврейски информатори, израелските агенти установяват местонахождението на Клемент, който живее със семейството си в района на Сан Фернандо. През следващите няколко дни държат къщата под наблюдение, надявайки се да го зърнат и да го идентифицират като Адолф Айхман. На няколко пъти виждат Вера Айхман и децата му. Най-сетне, на 19 март 1960 г., агентът от тайните служби Зви Ахарони вижда Айхман да излиза от дома си.

“Видях го около два часа следобед” – пише той в “Операция Айхман”, – “Видях среден на ръст и тегло мъж, на около петдесет години, с високо чело и частично оплешивяване, който събираше прането”.

Ахарони бил сигурен, че това е Айхман.

Но доказателството идва чак след три дни. Докато държат заподозрения под непрекъснато наблюдение, агентите виждат същия човек да влиза в местния магазин и да купува букет цветя. После се качва на автобуса и потегля към къщи. Тръгва по улицата, на която се намира домът му, носейки цветята, докато агентите се крият наблизо. Когато стига до ул. “Гарибалди” №16, агентите виждат, че децата му са облечени като за специален случай. На входната врата мъжът подава цветята на съпругата си. Израелските агенти едва успяват да сдържат въодушевлението си. На този ден, 21 март 1960 г., Адолф Айхман празнува 25-ата годишнина от сватбата си.

Убиецът на милиони е открит.

“Ich bin Adolf Eichmann”

Специален екип от агенти на Мосад пристига в Аржентина на 24 април 1960 г. Тяхната мисия е да наблюдават дома на Клемент и да изучат движенията на домочадието му. Забелязват, че Айхман минава по един и същи път за работа всеки ден. Качва се на автобус в близост до службата си и слиза от него приблизително на две пресечки разстояние от улица “Гарибалди”. Ако искат да го отвлекат, трябва да го пресрещнат между автобуса и дома му. Каквото и да решат да предприемат, трябва да действат бързо и без шум, защото Аржентина не е уведомена, че израелските агенти са в страната. Правителството не знае дори, че един от най-търсените военнопрестъпници в света е бил открит на тяхна територия.

На 11 май агентите от Мосад заобикалят тайно адреса на ул. “Гарибалди”. Айхман обикновено слиза от автобуса, връщайки се от работа, в 19:35 ч. Двама агенти се преструват, че поправят кола, паркирана на няколко метра от автобусната спирка. Останалите обикалят района, чакайки подходящия момент. Минават два автобуса, но Айхман не е в тях. В 20:05 ч пристига още един автобус. Този път Айхман слиза от него и тръгва по ул. “Гарибалди”.

За секунди двама агенти скачат върху него, а той пада на земята и закрещява. Кола спира рязко до мъжете и още агенти изскачат от нея. Хвърлят ужасения Айхман на задната седалка и затръшват вратата. Колата отпрашва в облак от прах. На ул. “Гарибалди” агентите от Мосад започват спокойно да се разпръскват, сякаш нищо не се е случило. Отвличането протича за 60 секунди, броени от момента, в който мишената им е слязла от автобуса. Вътре в колата запушват устата и завързват очите на Айхман. Завързват краката и ръцете му и му казват, че ако не стои тихо, ще го застрелят незабавно. Човекът спокойно им отговаря на немски: “Вече съм приел съдбата си”.

Айхман е отведен в убежище в покрайнините на Буенос Айрес, където е съблечен чисто гол и прегледан. Под лявата му мишница агентите откриват издайническия знак на СС: частично премахната татуировка. Всички служители на СС от нацистката ера са били длъжни да носят татуировка с кръвната си група, като форма на идентификация. Когато го питат за името му, той отговаря: “Ich bin Adolf Eichmann!” (Аз съм Адолф Айхман!).

“Айхман е тук!”

Адолф Айхман остава скрит в убежището, докато се извършват последните приготовления за нелегалното му измъкване от Аржентина. Получава интравенозна инжекция, за да бъде покорен и съдействащ. Агентите на Мосад го отвеждат на летището в Буенос Айрес, където е качен на борда на полет на “Ел Ал” за Испания. Всяка секунда от тази операция е критична, тъй като разкриването й от аржентинската полиция означава затвор за тях и още по-лошо – свобода за Айхман. Малко след полунощ на 21 май 1960 г. самолетът се издига във въздуха и се насочва към Атлантика.

Давид Бен Гурион
Давид Бен Гурион

Два дни по-късно, по време на среща на Кнесета (израелският Конгрес), премиер-министърът и основател на Израел Давид Бен Гурион отправя шокиращо и напълно неочаквано съобщение към света.

“Искам да уведомя Конгреса” – започва той, – “че преди известно време тайните служби за сигурност на Израел откриха един от най-големите нацистки военнопрестъпници Адолф Айхман, който заедно с останалите нацистки водачи е отговорен за… унищожението на шест милиона европейски евреи. Адолф Айхман е вече под арест в тази страна и ще бъде изправен на законен съд”.

Няколко седмици по-късно списание “Тайм” публикува подробната история за отвличането на Айхман. Статията потвърждава подозренията на Аржентина, че Израел е нарушил техния суверенитет, изпращайки тайни агенти на територията й. Аржентинските посланици настояват Израел да бъде наказан за това нарушение. Израел се извинява на Аржентина, но отказва да върне Айхман. Премиер-министърът Бен Гурион казва по-късно:

“Този човек, Айхман, е човекът директно отговорен за… Окончателното решение… шест милиона от нашите хора бяха погубени… по един гигантски и безпрецедентен по мащаби начин из цяла Европа… Сигурен съм, че повечето хора по света ще разберат дълбоката ни мотивация и изключителното морално удовлетворение, което изпитваме от неговото залавяне”.

Аржентина не е задоволена и се явява пред Обединените нации, обвинявайки Израел в нарушаване на Хартата на ОН. Но не всички в Аржентина са безчувствени. Един от членовете на аржентинския Парламент произнася реч, в която казва:

“Разбира се, ние, не-еврейските аржентинци, не можем да го разберем. Нашите деца не са били хвърляни в пламъците, нашите старци не са били изгаряни живи, телата на нашите синове и дъщери не са били правени на сапун!”.

Политическото напрежение продължава още няколко седмици, но в крайна сметка Аржентина и Израел закърпват различията си.

Научи повече за:   Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите

Пътят е разчистен за процеса в свещения град Йерусалим.

Процес за света

Нюрнбергските процеси, провели се през 1945-49 г., осъждат мнозина от нацистките убийци и донасят чувство за справедливост на близките на мъртвите. Но през 1960 г. живее ново поколение, на което трябва да се припомнят невероятните зверства, извършени от Хитлер, Айхман и останалите от висшето военно командване на Германия.

Израелските прокурори са събрали милиони страници с уличаващи доказателства, много от които се състоят от собствената, прецизно водена документация на нацистите през войната. През 1945 г., докато Съюзниците се приближават към Берлин, нацистките чиновници трескаво унищожават уличаващите документи, описващи всяка чудовищна стъпка на Окончателното решение. Но не успяват да унищожат всичко.

Айхман в стъклената клетка
Айхман в стъклената клетка

През пролетта на 1960 г. стотици репортери, наблюдатели и телевизионни екипи от десетки страни прииждат в Израел, за да присъстват на процеса срещу Адолф Айхман. Дадено е съгласие делото да се излъчва на живо, което го прави един от първите предавани по телевизията криминални процеси. Айхман е поставен в клетка от бронирано стъкло, където му е дадена кана с вода и молив и хартия, за да си води бележки. Уайзентал го описва като слаб, безцветен и запуснат човечец… той носи евтин, тъмен костюм и създава представата за празна, двуизмерна фигура, изрязана от картон.

На 11 април 1961 г. са прочетени 15 обвинения срещу Адолф Айхман. Той е обвинен в престъпления срещу човечеството, състоящи се в убийството на милиони в лагерите на смъртта, пускането в употреба на отровния газ познат като Циклон Б, в планирането на убийството на 80 000 души в Литва, 30 000 души в Латвия, 45 000 души в Беларус, 75 000 в Украйна и 33 000 в град Киев. Докато Айхман седи стоически в стъклената си клетка, прокуратурата го обвинява в издаването на заповедите за изпращането на стотици хиляди в Аушвиц, за нечовешките страдания, причинени във Варшавското гето през 1939-40 г., избиването на 500 000 унгарски евреи само за осем месеца през 1944 г., поробването на милиони в Източна Европа в трудовите лагери, извършването на насилствени аборти върху бременни жени, насилствената стерилизация на хиляди еврейски мъже в Германия и накрая е обявен за човека, стоящ зад цялата нацистка бюрократична система, докарала до гладна смърт, мизерия и смърт милиони хора, преди и след началото на Втората световна война.

Жертви в концентрационен лагер
Жертви в концентрационен лагер

През следващите четири месеца оцелелите от ужасите на нацизма се изправят на свидетелската скамейка. Сърцераздирателните им показания, които често карат присъстващите да ридаят от скръб, описват с покъртителни подробности варварската жестокост на нацисткото кралство на смъртта. Ден след ден отвратителната история за масовите убийства на милиони е разказвана на света, който за първи път чува очевидци да описват какъв е бил животът им в ада. Обгазявания, побои, безразборни убийства на хиляди, пещи за хора, изтезания, неописуеми медицински експерименти и унищожаването на цели градове и села са само някои от зверствата, извършени от нацистите. А начело на този убийствен погром стои мъжът в стъклената клетка, понякога изпълнен със страх, друг път с негодувание, притеснен, горд и очевидно не измъчван от вина. Той изглежда повече като чиновник, счетоводител или касиер в бакалия. Не изглежда като в ранните си фотографии, в които гордо носи нацистката униформа със странна полуусмивка на лицето си. Но всички свидетели знаят неговото име: Адолф Айхман, директорът на Отдел IV B 4 към Гестапо, нацисткият служител, отговорен за решаването на измисления Еврейски проблем – чудовището, представящо се за човешко същество.

“Коленете ми затрепериха!”

На 20 юни 1961 г. 55-годишният Адолф Айхман се качва на свидетелското място, за да говори в своя защита. По целия свят милиони гледат как този кротък на вид човечец най-сетне излиза от стъклената си кутия. Айхман е твърдо решен да представи своята перспектива за нацистката ера на бъдещите поколения. Макар през 1960 г. от войната да са изминали вече 15 години, той остава отдаден на идеите и принципите, изложени от Адолф Хитлер и неговата любима Нацистка партия. Адвокатът на Айхман, германецът д-р Робърт Серватиус, повежда свидетеля си през ранните години на нацисткия възход към властта. Макар да има добра памет, Айхман споделя спомените си избирателно по време на кръстосания разпит.

Когато го питат за масовите депортации, той призовава за разбиране:

“Днес не съм в състояние да изразя мнение… и не желая нито да го отрека, нито да го обява за факт. Вече не си спомням всички подробности. Ако е възможно да погледна документ, в който се говори за това, може би ще мога да кажа повече”.

Опитва се да се измъкне от отговорността за милиардите, откраднати от жертвите на Третия райх.

През следващите дни обвинението разглежда уличаващите доказателства за обгазяването на затворниците. Айхман първоначално се опитва да избегне отговорността за убийствата, но после е принуден да признае, че е знаел точно какво се върши в Аушвиц.

Обясненията му следват същия модел и по въпроса за гетата, където милиони хора са убити от ръцете на нацистите. Първо отрича участието си. След това казва, че просто е следвал заповеди, на които е бил длъжен да се подчинява. Накрая, когато е изправен пред доказателствата, признава ролята си.

Въпреки че във влаковете, пътуващи към лагерите са загивали стотици хора, Айхман казва:

“Първите мъртви тела, които видях, бяха нещо, което не можах да понеса… коленете ми започнаха да треперят… гледката беше нещо съвсем ново и невероятно за мен… след това, трябва да призная, смъртта изгуби влияние над мен”.

Присъдата е обявена на 15 декември 1961 г. Адолф Айхман е намерен за виновен по всичките 15 обвинения и е осъден на смърт заради престъпленията си срещу човечеството.

“За нищо не съжалявам”

В утрото на 31 май 1962 г. Айхман лежи в килията си, очаквайки решението на президент Бен-Зви за неговото обжалване. През целия ден президентът получава стотици телеграми и молби за милост за нацисткия убиец. Някои хора вярват, че екзекуцията на Айхман би представлявала единствено акт на отмъщение от страна на Израел.

Президент Бен-Зви не е съгласен с това. Той прави кратко изявление за пресата, в което обявява решението си да не помилва или намалява присъдата на Адолф Айхман. Израелският Върховен съд, на който Айхман е разчитал да промени присъдата му, е още по-прям:

“Знаем твърде добре, че тази смъртна присъда е крайно неадекватна, в сравнение с извършените от него милиони жестоки убийства”.

Приблизително в 19:00 ч Айхман получава последната си вечеря, състояща се от грах, маслини, хляб и чай. След това изпива половин бутилка израелско вино. Казва на протестантския свещеник, който чака заедно с него: “Кажете на жена ми да го приеме спокойно, аз съм в мир със себе си”. На 50 метра от него работниците довършват издигането на бесилката – първата, която някога е използвана в държавата Израел. Айхман  разговаря със свещеника до идването на пазачите.

Айхман пише в затвора
Айхман пише в затвора

Затворникът е изведен от килията си и ескортиран до бесилото. Глезените и коленете му са завързани заедно. Ръцете му са завързани зад гърба му. Когато пазачите понечват да нахлузят черна качулка на главата му, той казва: “Нямам нужда от това”. Стои изправен и не трепва нито веднъж.

“Не след дълго, всички ние ще се срещнем отново” – казва той. – “Такава е съдбата на всеки човек. Да живее Германия, да живее Аржентина, да живее Австрия! Аз няма да ги забравя!”.

Примката е сложена на шията му и пристегната. “Готово!” – казва високо един от пазачите. Секунди по-късно капакът на платформата се отваря и Адолф Айхман пропада в ръцете на смъртта.

След това Израел прави кратко изявление:

“Адолф Айхман бе екзекутиран чрез обесване в съгласие със смъртната присъда, дадена му от Районния съд в Йерусалим на 15 декември 1961 г… тялото бе прегледано от правителствен лекар и обявено за мъртво в 23:58 ч. Един час по-късно останките на Айхман бяха кремирани. Същата тази сутрин, в 03:45 ч, прахът му бе качен на полицейска лодка и разпръснат в тъмните води на Средиземно море”.

“С две думи” – пише Айхман в своите мемоари, – “трябва да кажа, че не съжалявам за нищо… Хитлер някак си бе толкова способен да накара хората да вярват в него. С радост повярвах в него и все още го защитавам. Няма да се унижавам или разкайвам по никакъв начин… Но ако трябва да съм честен, ако наистина сме убили всичките тези 10 милиона евреи, както пишат статистиците, то тогава бих казал: “Браво, унищожили сме врага””.

Мнозинството от нацистските убийци, избягали от Германия след войната, никога не са намерени. Смята се, че повечето от тях са изживели живота си в различни страни в Южна Америка.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

38
Напиши коментар

avatar
36 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
29 Автори на коментари
KonradРодолюбецИзпаднал германецЗрител-Читателmircho77 Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
bebs
Гост
bebs

da ne e evrein toq deto e pisal tva ,kak 6te nare4ete hitler psihopat ve eiiiiiiii opital e da ni izbavi ot edna papla4 a vie ste neblagodarni

legion
Гост
legion

И двете теми за Менгеле и сега за Айхман… като гледам са писани от евреи. Аи след като са толкова толкова мъчени и трепани, защото са толкова много сега, това навежда на определени мисли за това, че цялата работа е доста раздута, особенно като се вземе на предвид, че повечето медийни магнати, актьори и милиардери са евреи, които спонсорират цялата тази пропаганда. Сладурите вече са превзели света, а все се оплакват, че са ги тормозили – типично за евреи – все ги тормозят, все ги мъчат, дори сега за по друг повод де, а на края какво се оказва…Всички ние… виж още »

Галина
Гост
Галина

Абе бебс, ти си малоумен. Защо да са “паплач” (браво за думата, от някой интелигентен човек си я чул), с какво са по-лоши от нас? От нашата раса са, просто изповядват малко по-различна религия. Също както и католици, протестанти или евангелисти. Но на никого не му идва наум да се разграничава така яростно от немците, примерно, поляците или които и да било други. Не разбирам наистина в какво се корени омразата и изобщо различният поглед върху евреите. А, легион, това, че са по-успели от нас, се дължи на факта, че са по-надарени генетически. Напълно закономерно е най-умните да управляват света… виж още »

Марина
Гост
Марина

бебс, почети малко история и чак тогава прави (малоумни) изказвания !

doberman
Гост
doberman

izviniavam se che pisha na latineca …. izlishno e da se komentira vshicho tova to e ostanalo v minaloto no v minaloto mnogo deca na parvo miasto slagam i posle vazrastni sa stradali zverski predi da ymrat predstavete si vasheto dete i vas straha za deteto vi kato vi razdeliat ot deteto vi i s vashata sadba ami ako ne eimalo spravedliv sad na tozi sviat to na onia ako sashtestvyva niama proshka!!!!!

Моше-Соломонов
Гост
Моше-Соломонов

Марина и Галина да сте живи и здрави!

Но, трябва и да мислите,когато четете. Я сравнете цифрите и техниката.Помислете,защо са го обесили и след това кремирали?! А,защо ли кремацията им е отнела почти 4-ч е т и р и часа при напредналата техника и при условие,че изгарят само един, защо го изгарят?
Мислете, мислете,мислете и внимателно четете!

Моше-Соломонов
Гост
Моше-Соломонов

Марина и Галина да сте живи и здрави!

Но, трябва и да мислите,когато четете. Я сравнете цифрите и техниката.Помислете,защо са го обесили и след това кремирали?! А,защо ли кремацията им е отнела почти 4-ч е т и р и часа при напредналата техника и при условие,че изгарят само един, защо го изгарят?
Мислете, мислете,мислете и внимателно четете!
Защото тежко ви,ако се оставите на писаната история!

анонимно
Гост
анонимно

Този бебс трябва да чете малко повече и задълбочено историята. Всички имаме право на живот на тази планета независимо от религията.
Рано или късно всеки получава наказание.

аз
Гост
аз

ей тоя—-> “ве ейййй” под мен, нека се научи на грамотност, а след това да прави изказвания…То м/у другото повечето с неговото мислене, ми прави впечатление, че освен, че са първични слабоумници, са и слабо-интелектуални..така, че що не си траят по-добре, вместо да се излагат..А да, сещам се защо! Защото са си тъпи и от това не им пука! :)))))))

аз
Гост
аз

да уточня, за bebs ставаше дума..;)

Виктория
Гост
Виктория

Подкрепям legion 🙂

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
Гост
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ

НАЦИСТКИТЕ МАЛОУМНИЦИ, КОИТО СЕ УЧАТ НА ПИСАНЕ ТУК – ТОВА МАЦАНЕ С ФЕКАЛИИ, ТАКА ХАРАКТЕРНО ЗА ТАЗИ ПОРОДА, – ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕГЛЕДАТ НА ПСИХИАТЪР. НЕИЗБЕЖНО Е. ПАТОЛОГИЧНАТА ОМРАЗА Е ЗАБОЛЯВАНЕ, А ТУК И В ИНТЕРНЕТ ИМА ДОСТА БОЛНИ ХОРА, КОИТО СЕ УПРАЖНЯВАТ В ХЕЙТЪРСТВО. ОБАЧЕ НАЙ-ДОБРОТО СРЕДСТВО ЗА ТЯХНОТО ЛЕЧЕНИЕ Е САМО НА ЕЗИКА, КОЙТО РАЗБИРАТ – НАСИЛИЕ И БОЙ. КАКТО И ДА ГО ИЗВЪРТАТ, ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО НА ЛЮБИМИЯ ИМ РАЙХ, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРЕМИНАВА ПРЕЗ ФАЛШИФИКАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА, ОМАЛОВАЖАВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА НАЦИЗМА/ФАШИЗМА – САМО ТАКА МОЖЕ ДА ДОВЕДАТ ДО НЯКАКВА ПРИЕМЛИВА ФОРМА ИДЕЯТА, ЧЕ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА Е НЕЩО… виж още »

ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ
Гост
ВЕСЕЛИН ВАСИЛЕВ

… А АКО НЯКОЙ ТОЛКОВА МНОГО НЕНАВИЖДА ИЗРАЕЛ И ИЗРАЕЛСКИЯТ НАРОД – НЕКА ПОКАЖЕ КОЛКО МУ СТИСКА КАТО ОТИДЕ В ИВИЦАТА ГАЗА ДА СЕ БИЕ СРЕЩУ “ВРАГА” :))) ЕВРЕИТЕ СА ПЛАШЛИВ НАРОД :))) ОЩЕ КАТО ВИ ВИДЯТ, ЩЕ СЕ РАЗБЯГАТ :))) НО ВСЕ ПАК ДРУГО Е ДА СИ ЧЕШЕШ ЕЗИКА НА БЕЗОПАСНО МЯСТО И ДА ВИКАШ “ХАЙЛ”, НАЛИ ? … СМЯТАМ, ЧЕ ИНТЕРНЕТ ВЪПРЕКИ АНОНИМНОСТТА СИ, СЪЩО ТРЯБВА ДА Е СРЕДА ЗА НОРМАЛНИ ХОРА И ЗА НОРМАЛНО ОБЩУВАНЕ… БЕЗОЧЛИВИТЕ КОМЕНТАРИ НА НЕОНАЦИСТИ ТРЯБВА ДА СЕ ТРИЯТ. СВОБОДАТА НА ИЗРАЗЯВАНЕ Е СВОБОДА, САМО КОГАТО Е В ГЛАВИТЕ НА НОРМАЛНИ ХОРА. МАЛОУМНИЦИ… виж още »

Gergana
Гост
Gergana

Абсолютно съм съгласна с коментара преди мен. Преди всичко сме човешки същества. Лесно е да говориш така без капчица мисъл и трепет в сърцето за неща които са ти далечни и не си преживял и нямаш тази мисъл и съчувствие да я преживееш сега чрез историята.

Анонимен
Гост
Анонимен

Съгласен съм със Веселин Василев и Марина. Но… Идеята на Хитлер, не е толкова лоша, но е прекалена. Помислете за всичките пари, които отиват по инвалидите само за да могат да си пият лекарствата и въпреки всичко да живеят в мъка жалките животи изпълнени с физическа болка. И за всичките луди, които пречат на обществото по всякакъв начин защо тези пари не се отделят за подобряване на пътища за намаляване на данъци. Заради тези болни от всички, категорий хора сме в това положение да слагат ДДС на ДДС-то! Колкото и перверзно и груби да ви звучи е истината. Но дори… виж още »

xaxa
Гост
xaxa

инвалидите и лудите не са проблем, това са неща, които могат да се случат на всеки… но циганите са проблем, доживотните присъди също са проблем.. трябва да има максимална присъда 10 години, с по 22 часа на денонощие – тежък физически труд – каторга, ако оцелееш – браво, ако не – в трапа.. не да храним разни до живот… циганите да се съдят и пращат в каторгата за всяка издънка, без да се слушат лигльовците от ЕС… и тогава ще настанат по-добри времена в държавата ни…

Legion
Гост
Legion

Голям майтап – това за оправянето на реда в държавата ))) Всеки ред идва чрез осъзнаване, изграждане на идеали и ценности. Ако човека казва, че няма проблем да се краде, че има “добри” цигани(да вземе някоя от тези какички да мине през някой цигански квартал вечерно време, та да видим как ще и се промени мисленето). Редът е възможен само чрез безкомпромисни идеали – ако се трепят цигани, евреи, негри – та да се трепят наред, защото когато лекуваш една болест с местни намеси – тя не се премахва, а само се развива повече. Този свят няма да се оправи… виж още »

Някой си
Гост
Някой си

Окривам 2 фрапиращи фактологически грешки: 1) според казаното в текста е написано така,че се разбира,че Хитлер идва на власт 1932г. “Когато се превръща в абсолютен господар на Германия през 1932 г., Хитлер продължил…” – Това абсолютно не е вярно, Хитлер печели изборите на 30 ян. 1933г, а окончателна власт над държавата придобива чак след 1934г.,когато изгонва част от депутатите в Райхстага и по този начин,той си осигурява небходимото парламентарно мнозинство, което до този момент не е имал. 2) официалното название на нацистката партия в Германия, преведено на български трябва да е НСГРП (Националсоциалистическа германска работническа партия) или на немски NSDAP… виж още »

Някой си
Гост
Някой си

А НЕ както е посочено в текста, НСП -Националсоциалистическа партия.

...
Гост
...

Е,като се има предвид,че Германия е била буквално срината в средата на 20-ти век,а сега е една от наи-напредналите държави… сами си правете сметката…за разлика от нашата мила родина която век и половина не може да се оправи…

Натали
Гост
Натали

Само не забравяйте 2 факта :
1)Германците сами избират Хитлер и затова съжаляват доста.
2)Хитлер е смятал за арииска раса само част от германците.Ако е продължил да побеждава щял да изпрати и всички славяни в лагерите.Всички ,които не са германци са нисша класа за него ,така че спрете с тъпите изказваня за това как щял да прочисти света!!!

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Това със славяните са пълни глупости,недобросъвестното отношение към тях идва,защото Мусолини непрестанно говори на Хитлер и го настройва против тях.Един от най-големите тактици на Вермахта-Федор фон Бок е бил славянски привърженик и основен радетел за основаването на КОНР,РОА и “Украински лъв”.През 1941 в Украйна и Беларус селяните посрещат немските войски с плакати “Хитлер освободител”,защото сталин и престъпната му шайка взимат зърното на селяните и те измират от глад,Чикатило е пряк потърпевш от “5-ти летния план на всеобщата колективизация”.Условията в руските военнопленически лагери са били лоши с цел,колкото се може повече доброволци да влязат в редиците на Вермахта и Вафен СС.

dinko.gospodinov17
Гост
dinko.gospodinov17

И Хитлер,и Сталин са имали подходящите за времето си условия да си развяват байрака и да я карат както те си знаят.Ама Хитлер се взел прекалено на сериозно,избивайки маса народ и нападайки толкова държави,дори и СССР/голяма грешка направил/…Сталин не е падал по долу,избивайки милиони в собствената си страна,а големия глад в “житницата”на страната Украйна и в Беларус/стигало се и до канибализъм/,е само малка част от твърдата линия на партията.

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Има райони на Русия,които също са силно засегнати от колективизма.

lucifer69
Гост
lucifer69

Ако говорим за геноцид защо си мислите че само евреите са били изкупителна жертва в историята? Нима забравихте 5-вековното изтребление на българите от страна на турците , или какво толкова тогава хората не са били чак толкова цивилизовани ? Или пък днешните така наречени американци които са изтребили не само милионите бизони намиращи се на континента но са затрили и цели цивилизации .

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Подкрепям напълно коментара отгоре!Ами Палестина и кражбата на земята на палестинският народ?А турският геноцид продължава над българите,особено в районите,където българите са малцинство…

Мира
Гост
Мира

Четейки коментарите, за съжаление видях, че има хора, които яросто подкрепят Хитлер и неговата идеология. Това ми припомни за един брой на немското политическо списание Spiegel, което беше посветено изцяло на новата “неонацистка вълна” в Германия. Там имаше публикувана анкета с изумяващи (лично за мен) резултати, че 52% от немското население иска да бъде управлявано от диктатор. Доста обезпокоителни са тези данни, защото наистина виждам хора в интернет простанството (и не само), които са с промити мозъци и като че ли тяхната бройка нараства все повече и повече, но да се надяваме, че всички онези изрващения, които са се случили… виж още »

ivan
Гост
ivan

Всички вие се базирате на данни който са ви дали победителите а те меко казано не са истини. Нали германците са искали да депортират другите националности от Германия а от Франция са ги отвели в Германи и то според писача само да ги кремират /чиста глупост -толкова разходи във военно време/ После как така само от зъби са набрали тонове злато??????не е за вярване то всеки ерВейн да е имал 32 златни зъби включително и децата. И накрая се оказва че Айхман не е имал пари даже да замине а е посъбрал/според статията и писача който я е написал/ И… виж още »

The Undertaker
Гост
The Undertaker

Силвия кафяводрешковците не са от СС а СА

Родолюбец
Гост
Родолюбец

Статията съдържа множество лъжи. Ще посоча НАЙ-ГОЛЯНАТА ЛЪЖА В СТАТИЯТА: Написаното за избити 6 милиона евреи – “Адолф Айхман, който заедно с останалите нацистки водачи е отговорен за… унищожението на ШЕСТ МИЛИОНА европейски евреи.” е лъжа. От откриването на мемориала “Освиенцим” след края на Втората световна война до 3 април 1990 г. паметната плоча пред бившия концлагер е била ето тази: http://img85.imageshack.us/img85/5379/ausplaq1948.gif На нея пише:”Four million people suffered and died here at the hands of the Nazi murderers between the years of 1940 and 1945″. В превод това означава: “Четири милиона души са измъчвани и загинали тук от ръцете на… виж още »

Родолюбец
Гост
Родолюбец

А ето и подменената плоча:
http://img26.imageshack.us/img26/7933/ausplaq1990.gif

mircho77
Сътрудник

“Шест милиона – изгубени и намерени” – Ернст Цундел … прочетете я

Зрител-Читател
Гост
Зрител-Читател
Изпаднал германец
Гост
Изпаднал германец

В някакъв сайт прочетох, че преди да му сложат въжето на врата, Айхман е казал с подигравка: – И какво сега? Ще убиете още един евреин. По – нататък се казва, че всички в нацисткото ръководство са били с еврейска кръв с едно изключение – Херман Гьоринг, който обаче е бил женен за еврейка. А днешните т.н. евреи нямат нищо общо със земите на Палестина и не са никакви евреи, а хазари, чиито предци са приели юдаизма между 7-ми и 10-ти век. Нацистката партия е била финансирана също от евреи като Паул Варбург, който е притежавал концерна ИГ “фарбен”, където… виж още »

Родолюбец
Гост
Родолюбец

300 финландски евреи се бият срещу Червената армия през Втората Световна война.
Финландски евреин удостоен с Железния Кръст от Хитлер, за храброст проявена по време на комунистическата инвазия на СССР във Финландия по времена Втората Световна война.

http://www.vesti.bg/razvlechenia/lyubopitno/sluchaiat-na-finlandskite-evrei-syiuznici-na-hitler-6007324

Konrad
Гост
Konrad

Холокоста е достапреувеличен всъщност!Да,имало е жертви,да мизерията е била пълна,болести,като тиф са върлявали там,страшен глад,но в по-късните години на войната,същото е имало и сред самите германци!Просто технически не е било възможно да бъдат убити толкова хора в газовите камери,а има и доста изследвания в наше време,които го доказват категорично!Историите,които се публикуват,са написани от евреи,или по техни поръчки!Вменява са умишлено на света,че дължи нещо на евреите,че те са онеправдани и винаги са прави!Неща,които в голямата им част са пълни неистини и лъжи!!