Анатолий Гусейнович Нагиев: Бесният ловец на Алла Пугачова

Доскоро руските правоохранителни органи предпочитаха да не си спомнят за Анатолий Нагиев. Не защото делата му са чак толкова секретни. И не защото маниакът е преследвал прочутата легенда на руската естрада Алла Пугачова. А защото Нагиев успява да стори невъзможното: той бяга от стражите точно в момента, когато ще го разстрелят. С бягството си маниакът, убил най-малко четири жени, си подарява още месец живот на свобода. И ако не е била бдителността на обикновените граждани, неговите зверства може би са щели да продължат много по-дълго.

“Бесния” – Малък, но опасен

Kой е Анатолий Гусейнович Нагиев–Бесния? Роден някъде в Дагестан през 1958 година в бедно семейство на баща ингуш и майка-казачка, на 23 години е осъден и разстрелян за шест зверски убийства. Достигнал височина от само 157 сантиметра, както много от “непорасналите” младежи, той компенсира ръста си с качества, придаващи му авторитет сред приятелите. Усилено се занимава със спортна гимнастика и притежава изключителна сила. Едва завършил училище, 16-годишен изкарва курс за киномеханик. Свободният му живот неочаквано е прекъснат през 1975 година. Седемнадесетгодишният Нагиев получава шест години лишаване от свобода по един от най-позорните членове на НК – чл. 117-и (изнасилване) и е изпратен в Коми АССР. Да те изпратят там, особено по 117-и, е опасно за здравето и сексуалната невинност. От “зековата” (затворническа) справедливост никаква физическа сила не помага. От “горещото“ момче се получава лагерно момиче.

Животът в затвора изобщо не е песен, особено за “петлите”, както наричат изнасилвачите. Трите години и половина, които Анатолий Нагиев прекарва в колонията, се превръщат в пълен кошмар за него. Целият този ад е съпроводен от песните на Алла Пугачова. Фонотеката в затвора не се отличава с богат асортимент и аудиокасетата с нейни хитове се върти целодневно.

Нагиев е освободен предсрочно в началото на 1978 година. Бившият затворник пристига в Курск и се устройва на работа. Но гласът на Пугачова не спира да звучи в главата му. Още в колонията е решил да убие певицата, за да отмъсти на всички жени, които не са му обръщали внимание и са го довели до затвора.

Нагиев не може да напуска Курск задълго, защото трябва да се подписва в милицията. Но работата му като киномеханик налага пътувания до отдалечени места, където прожектира филми на селяните. Правоохранителните органи спират да обръщат внимание на честите му отсъствия.

Нагиев извършва убийство през януари 1979 година. Второ – на 28 май същата година във влака “Чикшино-Печора”. Двете жертви са жени, които по нещо му напомнят за Алла Пугачова. Всичко това минава незабелязано.

Маниакът се възползва от това и започва често да пътува до Москва. Открива къде живее Алла Пугачова, наясно е с графика на гастролите й, знае кога обикновено се връща у дома. Веднъж дори я причаква, но не успява да изпълни своя замисъл заради охраната.

“Реших първо убия стария глупак – портиера, а после – нея. Трябваше да я накажа за всичко, което ми причиниха жените!” – признава по-късно Нагиев пред следователите.

След неуспешния опит той се отправя към гарата – има обратен билет, а на следващия ден трябва да се подпише в милицията. Нагиев е превъзбуден от срещата очи в очи с Пугачова. Нейното лице, прическа и фигура не излизат от главата му. Качва се на влака “Москва-Харков”. Датата е 4 юли 1980 г. Не след дълго, улисан в своите мисли, маниакът забелязва в съседното купе жена, която му заприличва на певицата. В това няма нищо необичайно – по това време много жени имат прически “а ла Пугачова”. Но той е непоколебим – това е ТЯ! Завлича жената в своето купе, изнасилва я зверски и я удушава. Трупът изхвърля през прозореца. Но не се успокоява. Излиза от купето и пак тръгва на лов.

Научи повече за:   Игор Миренков: Светлогорският кошмар

За един ден – колкото е пътят от Москва до Курск, Нагиев изнасилва и убива още три жени, едната от които е служителка във влака. Телата изхвърля през прозореца! По-късно сътрудниците на милицията се опитват да изтръгнат признания от маниака за други подобни убийства в периода 1979-1980 година, а те са повече от четиридесет! Нагиев, преминал ”затворническия университет”, не признава нищо. Но когато е вече осъден, се хвали на пазачите в затвора, че е убил много повече жени, отколкото е доказало следствието.

“Във всяка от тях виждах Алла и всяка умираше, защото жените са ми носели само страдания!” – казва убиецът.

Ако разследващите бяха успели да докажат всичките четиридесет убийства и изнасилвания, за които е имало съмнения, че са негови, то Нагиев е щял да надмине по “знаменитост” своя колега Чикатило. Той е убил само 36 човека, и то за 12 години, а Нагиев над четиридесет за година! Ето защо някои съвременни изследватели на маниаците в СССР го наричат “Експрес-Чикатило”.

Алчността, както е известно, погубва

Алчност и невнимание погубват Анатолий Нагиев. Преди да изхвърли труповете на жените през прозореца на влака, той ги е обирал. Събрал е купища златни украшения, които започва да продава в заложни къщи, като дори използва собствения си паспорт! За негово нещастие една от жертвите е от семейство, където фамилните ценности се предават по наследство и се отличават от бижутата по магазините. Убиецът пробва да продаде старинен пръстен, обяснявайки, че го е купил за жена си преди година от обикновена бижутерия. Опитният приемчик от оказиона веднага позвънява в милицията. Оперативните сравняват пръстена с описаните скъпоценности, изчезнали от жертвите във влака “Москва-Харков”. Веднага става ясно, че са попаднали на сериозна следа.

Задържат Нагиев в заложната къща, когато идва да провери дали е продаден пръстена. При обиск в дома му намират още бижута от жертвите в злополучния влак. Повдигат веднага обвинение за изнасилването и убийството на четирите жени. Както споменахме, Нагиев не се признава за виновен по други сходни случаи. Но на съда са достатъчни само тези зловещи убийства, за да даде най-тежкото наказание – смърт! Нагиев изслушва решението на съда най-спокойно. В главата му вече има план за бягство. Чакайки изпълнението на присъдата си в килията, за учудване на охраната той постоянно се занимава с физически упражнения, поддържа формата си. Дори не подава молба за помилване, която, всъщност, биха отказали.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120
Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

Храбро бягство

През 1981 година смъртните присъди се изпълняват на няколко места. За осъдените в Европейската част на страната това е Новочеркаск. Натам повеждат Анатолий Нагиев заедно още няколко осъдени. Влакът пристига със закъснение на станция Хотунок, малко преди Новочеркаск, късно през нощта на 19 август 1981 година. Там осъдените трябва да бъдат предадени на охраната от местния затвор. Тези, които ги съпровождат, нямат търпение да се освободят от “товара” си и да отдъхнат. Най-вероятно затова са забравили да предупредят колегите си, че в досието на Нагиев е отбелязано с червено ”Изключително опасен. Склонен към съпротивление и бягство”. Предаването минава бързо. Заповядват на затворниците да клекнат (така се е процедирало по онова време) в очакване на камиона, който, незнайно защо, също закъснява. Ръцете на Нагиев са закопчани с белезниците отпред, а не зад гърба, както се полага за потенциални бегълци. В това време на мястото на спецвагона идва товарен влак. Когато приближава, Нагиев бързо скача под колелетата му. Шансът да не загине е едно на хиляда, но той рискува. И не само че успява, а и се скрива! Спират влака, довеждат следови кучета, но маниякът е изчезнал.

Бягство на “смъртен” – това е извънредно произшествие. Веднага съобщават лично на всемогъщия министър на МВД Николай Шчолков. Той разпорежда за три дни да бъде намерен беглеца. Заповедта не е изпълнена нито след три дни, нито след седмица, въпреки че в преследването са включени не само милиционерите от Новочеркаск, но и оперативни работници и доброволни отрядници от съседните области.

След двуседмично търсене няколко началници в УВД и Главното управление на затворите са понижени в длъжност. От беглеца няма и следа… Появява се версия, че Нагиев е далеч, вече не само че не е в района, а е напуснал страната. А той през цялото време е бил пред очите им! Хващат го след месец съвсем случайно. Дори тогава, когато отрядниците откриват неговото скривалище, маниакът едва не се изплъзва. Попречва… сватба!

Доброволният отрядник от селцето Янково до Новочеркаск забелязва, че над една купа сено се вие тънък дим, но сеното явно не гори и той отива да провери. Под сеното открива малка землянка, в която на огъня къкри тенджера, има мъжки и женски дрехи, посуда, продукти, но обитателите ги няма. Отрядникът се усъмнява. Знаейки за избягалия “смъртник”, веднага съобщава за намереното леговище в щаба по издирването.

“Ще ми помогнеш ли да избягам?”

Буквално след половин час местността около Янково е претърсена до основи, но не намират никого. Ясно е, че не може да избяга надалеч и все пак? Изведнъж вниманието на милиционерите е привлечено от странна гледка. Недалеч, близо до крайните селски къщи, бяга някаква циганка, гонена от група пийнали мъже. Верен на инстинкта си, старшият на групата издирвачи заповядва да се стреля по бегълката – щом бяга, значи нещо не е наред. Раняват “циганката” в корема, въпреки че е заповядано да се стреля в краката. Когато отиват до падналото тяло, милиционерите разбират, че това е издирваният Анатолий Нагиев, преоблечен като циганка!

Научи повече за:   Питър Дюпас: Обикновеното чудовище

“Защо я гонехте?” – питат униформените мъже.

Оказва се, че отскоро в селото са започнали да изчезват дрехи и храна – нищо ценно, но все пак неприятно. В същия ден е имало сватба. Мъжете са пийнали, излезли навън да попушат и са видели някаква циганка. Някой се е сетил, че тя може да е крадлата. Викнали й, а тя не спряла. Подгонили я и така привлекли вниманието на милицията.

Нагиев е ранен доста тежко. Но въпреки че е осъден на смърт, преди да го разстрелят, се налага да го лекуват. Силен е организмът на маниака, оживява. Разказват “подвизите“ на Нагиев на лекаря, който ще го оперира, и той с отвращение се заема с работата си. Казват, че е изгребал кръвта от раните на убиеца с обикновена стъклена чаша, но той все пак е оживял. Когато след два дни отваря очи и вижда медсестрата, първият му въпрос е: ”Ще ми помогнеш ли да избягам?”. Тя не се поддава на уговорките. След още седмица го закарват в затвора. Месец по-късно чува наново окончателната си присъда, която прочитат още веднъж. Когато го повеждат на разстрел, успява да се отскубне и отхапва цяла фаланга от пръста на един от пазачите. А после се разкрещява:

”Аз нападнах сътрудник на органите! Това е ново престъпление, трябва отново да ме съдите!”

Нагиев разчита, че пак ще го поведат на съд и пак ще има шанс за бягство. Но не би – управата на Новочеркаския затвор, видяла какво ли не, не смята да бави изпълнението на присъдата. Маниакът не дочаква отсрочка. Анатолий Нагиев е погребан под инвентарен номер в затворническото гробище сред много други като него.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120

Източници: wikipedia.org, allpersons.name, allkriminal.ru

The following two tabs change content below.
Marti

Марти и Христинка

Надявам се, че статията ти е харесала! Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
5 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
klachiankata
klachiankata
27.02.2012 11:41

Благодаря,чудесна статия.:)

trevomania
trevomania
01.03.2012 17:18

nice

преносими рампи
03.03.2012 15:40

Много добра статия, поздравления.
В тази Русия като гледам е пълно с всякакви психари. Те и УСА си делят първото място по НЕнормалници.

Ефрат Г.
Ефрат Г.
03.03.2012 19:19

Поздравления за статията! Друго, което ме радва, е че напоследък сайтът обръща повече внимание на руските престъпници. Там има много заслужили артисти, които са интересни за публиката. 🙂

Таня
Таня
04.01.2021 5:56

Страшна работа!