Легендарният софийски изнасилвач Жоро Павето: Милчо Миланов

Кой не знае Жоро Павето, кой не е чувал за него?! Това име хвърля в ужас нашите майки и баби и държи влага на милицията в продължение на няколко месеца през далечната 1968 година. Той действа нощем в различни квартали на столицата, а любимото му оръжие е увито в носна кърпа улично паве. Престъпленията му се разчуват напук на държавната цензура и съвсем скоро, подобно на западните му “колеги”, неговата тайнствена персона се сдобива с шеговития псевдоним “Жоро Павето”. Име, което се превръща в нарицателно и остава завинаги запечатано в аналите на градските легенди…

Паника в столицата

Погрешно на общоприетото схващане Жоро Павето не е сериен убиец. Той напада шест жени, като пет от тях оцеляват, но последната, 69-годишна пенсионерка, умира в болницата (според други източници жертвите са седем). В тъмнината на ранните утринни часове (между 5:30 и 6 часа) Павето се промъква тихо зад жените и ги удря по тила с някакъв тежък предмет. Прякорът си получава, защото до една от пострадалите е намерено увито в носна кърпа паве. Той очевидно е сексуален маниак, защото разсъблича жертвите си, но не ги изнасилва (според други източници ги е изнасилвал многократно). Първата му жертва е 41-годишна жена, причакана призори пред дома й, зашеметена и оставена полугола в безпомощно състояние.

Незнайно по какви пътища и пътеки слуховете за бродещия в нощта мълчалив злодей напускат пределите на милицията и плъзват из софийските улици, достигат до домовете на гражданите и хвърлят в паника цялото население на столицата. Жените не смеят да излизат по тъмно сами, а милиционерите отчаяно се опитват да надушат следите на тайнствения нападател. Служителки на милицията дебнат навън в цивилно облекло, опитвайки се да примамят маниака.

Към случая са привлечени трима видни психиатри, които изготвят профил на неизвестния извършител. Според тях той е млад човек, психопат със садистични наклонности. Препоръчват на милицията да търси Павето сред регистрираните сексуални насилници. Властите се захващат да разследват всеки подозрителен случай, свързан с неестествено сексуално поведение. Задържат и разпитват всякакви странни екземпляри, но нито един от тях не е техният човек.

Злополучен воайор

Най-накрая късметът им проработва във вечерта на 6 ноември 1968 г. В 21:30 часа обитателите на един столичен дом се приготвят за лягане. Възрастната домакиня пожелава лека нощ на дъщеря си и зет си. Тя се оттегля в стаята си и започва да се съблича без да знае, че под прозореца й дебне опасност.

Отвън, покачен на купчина дърва за огрев, през стъклото й наднича някакъв младеж. Воайорът жадно попива с очи вечерните приготовления на жената, но очевидно възбудата му е била прекалено голяма, защото не успява да се задържи стабилно върху дървата и купчината се срутва. Жената се стряска от шума и се разпищява при вида на опуленото през прозореца непознато лице. Нейният зет й се притичва на помощ и подгонва злополучния воайор. За щастие, съседът е служител в криминална милиция и се включва в преследването почти по долни гащи.

Запъхтяният нарушител ловко се шмугва в общежитието за глухонеми на улица “Козлодуй” №187. Ляга в едно от леглата, завива се презглава и се преструва на заспал с надеждата, че преследвачите му няма да го намерят. Потният криминалист обаче не е вчерашен и бързо прозира детския му трик. Измъква го от леглото и, вероятно не много любезно, го отвежда във Второ районно управление на милицията.

Историята мълчи по въпроса как точно сътрудниците от родната милиция са постъпили със задържания перверзник. Познавайки доскорошните привички на органите на реда в третирането на дребни хулигани, можем смело да предположим, че новопостъпилият арестант се е запознал отблизо с някои добре изпитани през вековете методи за разпит, на които днес не се гледа с добро око.

Научи повече за:   Натали Ан Холоуей: Изгубена в рая

Ченгетата установяват, че задържаният се казва Милчо Кирилов Миланов. Той е на 25 години, глухоням и работи като мебелист в предприятието за хора с увреден слух “Тих труд” на бул. “Асен Йорданов” №11.

Тъй като е попаднал в милицията вследствие на сексуална проява, младежът автоматично е сравнен с изготвения от психиатрите профил на тайнствения Жоро Павето. Съвпадението е удивително.

Милчо Кирилов Миланов е средният син в обикновено селско семейство от софийското село Ракита. Той се разболява от менингит на шестмесечна възраст и загубва говора и слуха си, но родителите му разбират това едва когато момченцето става на две години. Записват седемгодишният Милчо в специализирано училище в София, но момчето не проявява интерес към учението и с мъка завършва седми клас.

Неговите познати го описват като човек с извънредно силна сексуалност и почти никакви задръжки. Милчо си позволява нагло и безсрамно да опипва всяко момиче, което му хване окото. Чистачката на общежитието за глухонеми разказва, че често е заварвала леглото му празно в шест часа сутринта. Когато милицията претърсва кревата му, под дюшека му лъсва италианско порнографско списание, което Миланов е откраднал от бригадира си.

Неустоимо предложение

Тези открития навеждат властите на мисълта, че Милчо Миланов би могъл да е тайнственият софийски нападател, когото са търсели от толкова време. Срещу него обаче няма никакви доказателства. За да се сдобият с уличаващи сведения, властите прибягват до стария изпитан номер с “къртицата”. Вкарват в килията на Милчо агент на криминална милиция, владеещ отлично езика на глухонемите, тъй като и двамата му родители са такива. Агентът под прикритие се представя пред Милчо за изнасилвач, което превръща секса в главна тема на разговорите им.

Ловко подстрекаван от прикритото ченге, Миланов скоро започва да разказва за своите нападения, украсявайки ги с измислени сексуални подвизи.

“Изобщо не съзнава какво е извършил и не му прави впечатление” – докладва камерникът.

Когато обаче го привикват за разпит, той отрича да има нещо общо с престъпленията на Жоро Павето. Налага се милиционерите да измислят друг подход, за да му развържат “езика”. Не след дълго самият Миланов им дава идеалното средство за това. Оказва се, че той е заклет левскар, а съвсем скоро, на 17 ноември ще се играе футболното дерби с ЦСКА. Ченгетата му правят предложение, на което Милчо не може да устои. Обещават да му разрешат да гледа мача, ако си признае всичко. Миланов не се колебае дълго. Той разказва за пет нападения, включително и за убийството на пенсионерката. Мотивът за омразата му към жените се състои в това, че те могат да чуват, а той е глухоням. Освен това е нямал реални сексуални връзки и така е задоволявал фантазиите си.

Полицейските кучета разпознават миризмата на Милчо по кърпата, в която е било увито предполагаемото оръжие на престъплението – павето. Освен това е извършена реконструкция на престъпленията, в която взима участие и самият Миланов. Властите плащат на една доброволка десет лева, за да изиграе ролята на жертвите, а Милчо показва нагледно как точно е извършил нападенията си. Всичко това е заснето от камерите на държавната телевизия.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
0

Ситуацията е удобна за всички – Милчо се радва, че са му позволили да гледа мача и е още по-щастлив, когато неговият любим отбор “Левски” спечелва със 7:2. Следователите също са доволни от признанията му и вярват, че са спипали Жоро Павето. Остава само престъпникът да бъде изправен пред съда и да получи наказание за деянията си. Датата на процеса е насрочена за февруари 1969 г. Общественото мнение настоява за смъртно наказание.

Научи повече за:   Чарлз Менсън и неговото Семейство

Невинен?

Психиатрите решават, че Миланов е вменяем и на 19 февруари съдът произнася присъдата му – 20 години затвор при усилено строг режим. Съобщението на БТА носи заглавието  “Справедливо наказание” и звучи като оправдание, че Жоро Павето няма да бъде екзекутиран:

“Вчера приключи съдебният процес срещу Милчо Кирилов Миланов – извършителят на петте дръзки нападения срещу жени в столицата през миналата година. През време на процеса бяха изнесени данни от неколкократните медицински експертизи, които доказаха, че подсъдимият е глухоням, но той страда също от олигофрения, психопатия и пуерилизъм, има данни за наличието на хидроцефалия. Вследствие на тези увреждания у него се наблюдава твърде забавено умствено развитие и характерова незрелост. Всичко това сериозно е ограничавало възможностите му за оценка на извършените престъпления.

Немалка роля върху такава дефектна, непълноценна личност като Милчо Миланов са изиграли и попадналите порнографски снимки от западни списания. Доказано е обаче, че той не се очертава като антисоциален тип, от когото обществото трябва да се пази, а по-скоро една личност, която трябва да се лекува.”

В затвора Милчо изпъква като образцов затворник с примерното си поведение. Благодарение на професията си той става бригадир на дърводелския цех. След 14 години го помилват, но му забраняват да живее в София. Забраняват му и да пътува сам. Единственият му изход е да се върне в родното си село Ракита, където става овчар. Той е длъжен да се подписва всеки ден в кметството в продължение на пет години – дали го е правил наистина е съмнително, защото по-големият му брат е кмет на селото.

Никой в Ракита не вярва, че Милчо е Жоро Павето – в селото го смятат за кротък, много добър човек, неспособен да убие дори муха.

Милчо Миланов
Милчо Миланов

„Натопиха го, че изнасилвал жени, че убивал – всичко това беше измислица, невинен го вкараха в затвора” – разказва бай Васил от софийското село.

Хората вярват, че той е станал удобна изкупителна жертва за милицията, тъй като е глухоням, наивен и лесен за сплашване. Единственото като че ли убедително доказателство за вината му е, че след залавянето му нападенията престават. Днес той едва ли щеше да бъде осъден въз основа на признанията си, направени без присъствието на адвокат. В най-лошия случай щеше да бъде признат за невменяем.

Освен това той е осъден за пет нападения, а в действителност покушенията с павета са шест на брой.

„Има и още нещо съществено, което тогавашната полиция не разгласи, а потули случая. Една от жертвите, успяла да се отърве от Жоро Павето, разказва, че нападателят й казал: “Да мълчиш! Не викай или си мъртва!”” – разказва бивш главен редактор на един от най-влиятелните вестници по онова време. – „Това доказва, че българският Джак Изкормвача не е бил ням, нито глух. Това автоматично оневиняваше Милчо, но от полицията не взеха под внимание показанията на жертвата”.

Подражатели

Жоро Павето не може да се оплаче от забрава или от липса на подражатели. Няколко години по-късно, в началото на 70-те, се появява друг сериен нападател на жени, когото наричат Жоро Павето Втори. Той е далеч по-опасен – извършва десет изнасилвания и едно двойно убийство през 1973 г. През 1975 г. залавят престъпника – 25-годишният Георги Йорданов. Той признава, че бил влюбен в туркиня, която не е отвърнала на чувствата му и затова е започнал да напада непознати жени. Така си е отмъщавал за несподелената любов. Винаги изнасилвал след употреба на алкохол. Осъждат го на смърт и го разстрелват.

Научи повече за:   Софийският касапин-абитуриент Николай Арабаджиев

Историята разказва и за Жоро Кибрита, който подпалвал сватбени магазини; Жоро Шилото, който ръгал в краката жени по трамвайните спирки; а Жоро Газта “забравял” шишенца сълзотворен газ под седалките в кината.

Истината е, че всеки по-голям град в България си има свой Жоро Павето. Един 18-годишен младеж от Сливен например се пробва да копира “подвизите” на легендарния софийски престъпник, като за една година напада и изнасилва десет жени. След залавянето си признава за още десет жертви.

Многократно осъжданият перничанин К. Ч. също е претендент за титлата Жоро Павето. Всеки път, когато излиза от затвора, той напада в тъмното жени и ги изнасилва. Залавят го, прибират го зад решетките, където полежава известно време и щом го пуснат, престъпленията се повтарят отново…

Преди няколко години и Габрово се сдоби с Жоро Павето в лицето на 22-годишния К. И. На пръв поглед той е миловидно и добро момче, но на съвестта му лежат десетки жертви. Маниакът ги издебва в гръб и ги поваля на земята с каратистки удар, тъй като тренира бойни изкуства. Опитва се да блудства с тях и накрая ги ограбва.

Градът на тепетата също може да се похвали с последовател на прочутия изнасилвач. Двадесет и шест годишният пловдивчанин Славейко Шишков получава рекордните 63 години лишаване от свобода за нападенията си над млади жени. Наречен е Жоро Павето, защото напада и удря жертвите си в гръб.

Последният столичен имитатор на Жоро Павето е Исмаил Шариф. Той напада сексапилни момичета край Търговския техникум в столичния квартал „Иван Вазов“. Перверзникът души жертвите си, докато ги изнасилва, за да получи по-голяма наслада от акта. Бруталният сексманиак от кърджалийското с. Старово е заловен едва през 1998 г., и то след шест поредни престъпления. В следствието Шариф признава, че през деня е избирал жертвите си по златните накити, а по тъмно е подбирал по-сексапилните фигури. Винаги е нападал жените в гръб и веднага е започвал да ги души. Удоволствието за него е било не от акта, а от стоновете на жертвите. Насилникът получава 13 и половина години затвор, но не се знае кога ще излезе.


материалът е написан по идея на Deranged

източници: “60-те най-големи атентата в българската история” на Крум Благов; temanews.com; razkritia.com; chudesa.net и др.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

10
Напиши коментар

avatar
8 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
СилвияavangardИме (задължително) taka liElenitagdtf hshs Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
lilith
Гост
lilith

На мен не ми допадат написаните мотиви, според които който и да е е нападал, изнасилвал или убивал. Който е по-запознат с психиката на психопатите или така наречините личности с личностни разстройства, знае, че общо взето мотивът е един и същи – дълго потискан гняв (още от ранно детство), агресия срещу майката, която обаче не би могла да бъде изразена, защото майката е поставена на пиедестал и всъщност тук възниква най-големият психчен конфликт, който се проектира върху други жени и пр…. това ме кара да мисля,че психопорофилите, изготвени от тогавашните психолози не струват 5 пари и разбира се не отговратя… виж още »

димитър
Гост
димитър

moqta baba e bila edna ot jertvite na joro paveto koqto e uspqla da se izmakne jiva .
toi e ostavil beleg za cql jivot .
s4upil i e 4erepa s t.nar. pave.
ako e jiv dnes trqbva da bade nakazan jestoko za vsi4kite si zlodeqniq….

gdtf hshs
Гост
gdtf hshs

Ами Мара Тухлата,нея къде я оставихте

Elenita
Гост
Elenita

Спомням си всяка дума от случая на своята майка която е петата жива жертва на Павето.Била е само на 20год.и бременна с мен.Това се случва м.септември 1968 след като се прибира от втора смяна към 22ч.и е отивала да вземе баща ми от работата му която е само на 100м.На ъгъла на ул.Козлодуй и Софроний Врачански в тъмното той я хванал за косата,и с другата ръка започнал да я удря по главата с павето.Но спасението и било че е имала дълга коса която винаги носела на кок(тогава било модерно),и ударите попаднали там,но все пак и разбил главата,и подследствията са 4… виж още »

Име (задължително) taka li
Гост
Име (задължително) taka li

Пише се ДУШИЛ виж в правопис или в тълковния речник,защото започвам да се чудя какво им е душел… “Перверзникът душел жертвите си, докато ги изнасилвал, за да получи по-голяма наслада от акта.” Ако ти е трудно с правописа пиши- “удушавал”. http://rechnik.chitanka.info/w/душил+е

avangard
Сътрудник

А дали не е възможно малко по – градивна критика? В случая не смятам, че е въпрос на грамотност грешката, та малко ако послекчите тона, би било добре.

avangard
Сътрудник

*посМекчите, не послекчите.

avangard
Сътрудник

Така е, Силве, права си, че не си струва, ама като видя някакви такива заядливи коментари и си давам сметка, че има хора, които не четат заради удоволствието от четенето, а за да си намерят повод да мрънкат и да се направят на интересни. Съвсем различно е да има градивна критика (както примерно под Бендер, която приемам без резерви). Много е лесно да критикуваш, когато някой друг е свършил работата.