Майер Лански: Легендарният могул на Мафията

Майер Лански винаги ще се помни с изказването си, че Синдикатът – подземният конгломерат от мафиоти – е по-могъщ от целокупната американска стоманена индустрия. Без значение дали наистина го е казал или не, това вероятно е така. Организираната престъпност в САЩ в периода от 30-те до 80-те години на XX век представлява един огромен бизнес и Майер Лански е човекът, помогнал за създаването му.

Много от фактите за Лански са спорни. Като например дали наистина е срещнал Бъгси Сийгъл и Лъки Лучано в един и същи ден? Вероятно не, но историята за това как синът на еврейски имигранти случайно се сблъсква със Сийгъл и Лучано, които са се карали за услугите на една от проститутките на Лъки, все още се разказва.

Според легендата Лански е ударил Лучано по главата с някакъв инструмент и така е спрял боя. Известните факти съвпадат с тази история – Лучано наистина е бил собственик на няколко публични домове, а никой не спори, че Бъгси Сийгъл е харесвал жените.

Но самият Лански никога не споменава тази история в своите биографии, а Лучано си спомня, че го е срещнал като младеж, когато неговата банда се е опитала да предложи насила протекция на малкия евреин, който смело му се е опълчил.

„Добре, малкият“ – казал е Лучано на дребния Лански. – „Получаваш безплатна протекция“.

„Заври си протекцията в задника“ – отговорил му е Лански. – „Не ми трябва“.

И Лански, който никога не пораства повече от 1,52 м, се хвърля да бие по-голямото момче.

„Повярвайте ми, той ми доказа, че наистина няма нужда от протекция“ – спомня си Лучано години по-късно. – „След Бени Сийгъл, Майер Лански бе най-коравият тип, който съм познавал през целия си живот, дори в сравнение с Албърт Анастасия или всеки друг от бруклинските главорези, за който мога да се сетя“.

Ако организираната престъпност може да се похвали със свой Златен век, то той несъмнено настъпва със спускането на Майер Лански в подземния свят, което започва с първия му залог в уличната игра на зарове преди началото на Първата световна война и свършва със смъртта му през зимата на 1983 г.

Арнолд Родстайн – който наглася изхода от бейзболното първенство през 1919 г. – може да се нарече първият кръстник. Чарли Лучано специализира в екшъна, Бени Сийгъл се отличава с дързостта си, а Лепке Бухалтер умее да тероризира врага, но Лански се издига над обикновените свади и се превръща в мозъка на организацията.

Лучано е изгонен от страната и умира сравнително млад, Сийгъл и Родстайн са убити, а Лепке – екзекутиран на електрическия стол в затвора „Синг Синг„, но Майер Лански умира като богат човек в Маями, където е известен като поддръжник на Израел и чест дарител на местната телевизионна станция.

Лански е семеен човек, със съпруга, деца и брат. Управлява и законен бизнес, освен контрабандните си операции и рекети. Той е един от малкото мафиоти, които успяват да сдържат страстите си и да избегнат светлината на прожекторите. Предпочита да живее скромно и да оставя мръсната работа на другите. Твърди в своята биография, че никога не е убивал човек, макар че косвените доказателства говорят друго.

Там, където мъже като Лъки Лучано и Лепке Бухалтер управляват своите банди чрез стандартните мафиотски методи на насилие и страх, Лански се издига до върха на своята професия, защото е първият умел организатор и още по-важното – човек, който държи на думата си. Той е мозъкът на Синдиката; неговият проницателен, аналитичен ум е отговорен за създаването на облика на един международен престъпен картел, който действа и до днес. Това е историята на Майер Лански, руският имигрант, станал известен като „Могула на Мафията“.

Добре загубени пари

Легендата разказва, че някъде през XІV век евреите са били поканени да се заселят в тогава литовския град Гродно, намиращ се на границата с Полша, който вече се е превръщал от малко аграрно селце в проспериращ търговски център. Литовците са вярвали, че евреите, прочути като занаятчии и търговци, ще помогнат за развиването на общността им.

В Гродно, също както в други европейски градове, евреите са били толерирани, докато обществото е преуспявало, но антисемитизмът не е бил непознато явление. През XVІІ век руснаците, които взимат властта над града, искат да изгонят евреите. В друг период православните свещеници заповядват на евреите да зазидат всичките си прозорци, гледащи към църквата. По-късно евреите получават забрана да говорят езика си. Еврейските деца понякога са били отвличани, за да бъдат отгледани като християни или просто за откуп.

Евреите в Гродно страдат тежко под управлението на царете. Бизнес практиките им са ограничавани, а зайците им често са превръщани в мъченици от загрижените им съседи. До края на XІX век мнозина евреи емигрират под натиска на руския погром, изоставяйки домовете и имуществото си.

Сред тези емигранти е и Макс Суховлански, който през 1909 г. оставя съпругата и децата си в Гродно и пресича Атлантика, за да построи нов живот в Америка. Две години по-късно десетгодишният Майер Суховлански и неговата майка, брат и сестра следват Макс в Ню Йорк Сити. Бащата е спестил пари, за да доведе семейството си в Америка, работейки на пресите в текстилната индустрия.

Майката на Майер Йета е доминиращата фигура в младия му живот и той се старае всячески да не я разочарова.

Йета Лански е готова на всичко за децата си. Тя гладува, за да ги нахрани. Всяка седмица жената спестява пари за приготвянето на чулент за Шабат – традиционно ястие от картофи, яйца, боб и зеленчуци. Когато семейството се замогва, в чулента има дори и месо, но в повечето случаи ястието се сервира по вегетариански. Чулентът се яде студен, защото готвенето е забранено на Шабат.

В петък преди Шабат майката на Майер му връчва чулента и той трябва да го занесе в близката пекарна, защото семейството няма достатъчно голяма фурна, в която да го изпече. Гордо носейки семейната вечеря и петте цента, с които да плати на пекаря, Майер минава покрай малките магазинчета, сергии и игри на зарове, с които е осеяна улица „Деланси“.

В един от тези петъци Майер решава да заложи петте цента в една от игрите. Макар никога преди да не е играл хазарт, той често е гледал с възхищение как ирландските и еврейски имигранти играят, разполагайки с несметни богатства, или поне така изглежда в неговите неопитни очи. Уверен, че ще спечели и ще се върне вкъщи с много пари, Майер слага залога си.

„Подадох парите на банкера, уверен, че ще спечеля – и за мое изумление ги загубих!“ – спомня си той години по-късно. – „Никой от останалите играчи не ми обърна внимание и аз си тръгнах, препъвайки се. Дълго време отлагах прибирането си вкъщи… чувствах се по-зле от престъпник. Бях разочаровал семейството си“.

На този Шабат няма да има чулент. Моментът е повратен в живота на малкото момче.

„Наистина бях съкрушен от начина, по който бях предал семейството си, но повече от всичко ме тревожеше загубата на парите“ – казва той. – „Онази нощ, преди да си легна се заклех, че един ден ще бъда победител – ще ги бия всичките“.

Майер започва да наблюдава игрите повече от всякога, твърдо решен да научи тайната. Забелязва, че разни мъже често спират край ъгъла, на който се играе играта, и събират парите от банкера. Забелязва също, че банкерите използват подставени лица, които да привличат играчи.

„Държах си очите отворени и скоро разбрах триковете“ – разказва Лански. – „Тогава реших, че отново е време да опитам късмета си. Този път знаех правилата и разбирах точно как го правят“.

Този път спечелва и повече никога не му се налага да залага парите за чулент.

Лански завършва училище през 1917 г. Баща му му намира работа като чирак в една работилница.

Началникът на работилницата е възхитен от сръчността му и му казва, че има златни ръце и след 20 години ще може да изкарва по долар на час. Тогава Лански работи по 52 часа седмично, за 10 цента на час. За младежа, който изкарва повече с няколко хвърляния на зара, е немислимо да чака 20 години, за да се издигне в кариерата. Знае, че никога няма да стане „професионален работник“. Той получава най-важното си обучение след работа, когато заедно с негов ирландски приятел работи като събирач на дългове за играта на зарове, оперирана от гангстерите Юди и Уили Албърт.

За няколко кратки години Лански се прочува като събирач на дългове, прибягващ до насилие срещу определена цена. Сблъсква се с полицията за първи път през 1918 г., когато е обвинен в углавно нападение, но жалбата срещу него е оттеглена. Арестуван е отново скоро след това, този път за нарушаване на обществения ред, за което е глобен с два долара.

През 1921 г., година след приемането на Акта на Волстед, с който се въвежда Сухият режим в САЩ, Майер Лански напуска работилницата завинаги.

Бандата на Бъгс и Майер

„Като деца бяхме бити всекидневно от ирландските момчета“ – спомня си Лански. – „И имахме избор. Можехме да избягаме или да се съпротивляваме и да си понесем последствията“.

За да се защитят от ирландските и италиански банди, Лански и приятелите му трябва да организират свое собствено дружество за протекция. В периода между 1914 г. и 1920 г. към него и неговия по-малък брат Джейк – който е пълна негова противоположност: огромен на ръст и бавен на ум – се присъединяват Майер „Майк“ Уосел, Ред Ливайн, Табо Сандлър и Док Стачър, който ще се превърне в дългогодишен негов приятел. Междувременно той се сближава с още един човек, който ще го придружи по пътя му до върховете на Синдиката.

Двамата тийнейджъри Лански и Бени Сийгъл се срещат на един уличен ъгъл в мизерния Долен Ийст Сайд в Манхатън. Въвлечени са в сбиване, в което е изваден и изпуснат пистолет. Лански вижда как Бени се докопва до оръжието и го насочва към един от биещите се. Точно когато се дочуват полицейските сирени, Лански удря ръката на Сийгъл и го принуждава да пусне оръжието. Двамата избягват заедно.

Въпреки това бурно начало, двамата бързо стават приятели и скоро се превръщат в диктаторите на квартала. Майер без съмнение е мозъкът, а Бени – мускулите на операцията. Сийгъл е най-младият член на бандата и е известен на улицата като „дивак“. Той е буйна глава: луд като дървеница (bedbug), което му донася прякора „Бъгси“, който той намразва.

Момчетата на Бъгс и Майер се отнасят еднакво с всички. Обичат да разтърсват както еврейските лихвари и магазинери, така и ирландските и италиански собственици на заведения и комарджии. Никой не е в безопасност от тях.

Бандата е много активна и в кражбите на коли и крие плячката си в гараж под наем.

Мозъка

За членовете на подземния свят от началото на 20-те години той е известен само като Ей Ар или „Мозъка“. Неговото име е Арнолд Родстайн и в годините преди Сухия режим той е безспорно най-могъщият гангстер в САЩ.

Движи се както с убийци, така и с политици и като че ли не съществува проблем, който не би могъл да разреши – включително и уреждането на мачове в Световните серии по бейзбол през 1919 г.

Ей Ар се сдобива с богатството си, сключвайки сделки и възползвайки се от възможности. Подобно на модерен спекулант-капиталист, той финансира хората, идващи при него с рисковани идеи. Освен това умее да надушва добрия залог, както в хазарта, така и на улицата, и има усет към младите гангстери с потенциал.

В началото на 1920 г. Ей Ар открива лесен начин да направи много пари.

През януари влиза в сила 18-ата поправка в Американската конституция, с която се дава началото на „великия“ социален експеримент, известен като Сухия режим. Също като много други и Мозъка знае, че тази поправка няма да спре хората да пият, а само ще пренесе търговията с алкохол в подземния свят. Законът за търсенето и предлагането диктува, че вследствие на това цените на спиртните напитки ще се вдигнат до небето и той е твърдо решен да дирижира доставките.

Но Ей Ар не обича да си цапа ръцете. Има нужда от партньори. Търси хора, които са достатъчно умни, за да осъзнават, че все още съществува пазар за висококачествен скъп алкохол и са достатъчно корави, за да оцелеят в кръвожадния свят на контрабандата. Знае точно къде да намери такива мъже: спира се на двамата изгряващи гангстери от Манхатън – Майер Лански и Чарли Лучано.

Родстайн кани Лански в своя впечатляващ апартамент в хотел „Парк Сентръл“, където двамата вечерят и провеждат шестчасов разговор за бъдещето. Той иска Лански да се включи в бизнеса с контрабанда на алкохол. Провежда подобна среща и с Чарли Лучано.

За разлика от другите контрабандисти, търсещи бързите пари, продавайки джин-менте, Родстайн възнамерява да създаде цяла контрабандна мрежа, която да продава само най-добрия и скъп алкохол.

Той установява контакт с производители в Шотландия, които му продават първокачествен скоч, който отива при един от неговите подчинени във Филаделфия – Ървинг „Уекси“ Гордън. Оттам с дистрибуцията на алкохола се заема Лъки Лучано.

Родстайн не позволява на хората си да разреждат скоча с евтин спирт и им забранява да се мамят един друг в цената. Пренебрегването на заповедите му води до сигурна смърт. Родстайн, Лански, Лучано и Гордън създават мрежа за дистрибуция на алкохол, която ги превръща в много богати мъже.

Оригиналният скоч им носи по около хиляда долара на сандък, който купуват за 25 долара.

Естествено много пари отиват за смазването на държавния апарат. Редовните доставки на алкохол изискват контрол над митниците и федералните агенти. Това струва пари. Скоро купуват бутилираща компания, която да произвежда бутилки, приличащи на оригиналните, печатарска компания, която да печата етикетите на „Джони Уокър“, „Хейг енд Хейг“ и „Дюърс“, както и камиони. Много камиони.

Италианецът и евреинът

С началото на Сухия режим Лански и Лучано, заедно с Бъгс, стават доста известни в подземния свят. Лучано вече е привлякъл вниманието на двамата гангстери, основни съперници за титлата „Капо ди тути капи“ (Бос на всички босове). Джузепе Масерия и Салваторе Маранзано не много любезно се опитват да го накарат да се присъедини към техните групировки.

Но Лучано се дърпа, защото е развил близка връзка с Майер Лански и разбира добре неговото еврейско наследство, нещо което Масерия и Маранзано не са в състояние да направят. Те искат Лучано да зареже Лански и да поеме контрол над територията, управлявана от бандата на Бъгс и Майер.

Отношенията между Лучано и Лански са сложни и много необичайни за онова време. Масерия и Маранзано, които стоят начело на двете най-влиятелни италиански групировки на Източния бряг, отказват да имат нещо общо с всеки, който не е сицилианец. Твърдо вярват в старите традиции и методи: тайното общество Черната ръка, Камора и Мафията, които са донесли със себе си от Стария континент.

Но Лучано и Лански не позволяват на различното им етническо наследство да застане на пътя на приятелството, партньорството и печалбите им.

Престъпната им мрежа се разраства и просперира. Купуват лодки, с които да прибират товарите със скоч, и камиони, с които да ги превозват. Лански и Сийгъл въртят доходен хазартен бизнес, а Лучано, за огорчение на своя лейтенант Франк Костело и Лански, се превръща в тежък собственик на публични домове. Бандата им удря заложните къщи, лихварите и застрахователите, събирайки от тях такса за протекция.

Групата търси начини да завърти парите си. Купуват регистрирана букмейкърска операция – първата стъпка към онова, което ще се превърне в национален хазартен синдикат. По идея на Лански е създадена така наречената „Банка за подкупи“, с резерв от 5 000 долара, които се изплащат от Костело на политиците и полицаите, които в замяна се съгласяват да обръщат глава на другата страна, когато си имат работа с бандата. „Банката за подкупи“ е инвестиция, която им се отплаща в дългосрочен план.

Междувременно италианците и евреите от бандата на Лучано, Бъгс и Майер привличат вниманието не само на Родстайн, но и на Маранзано и Масерия. Бидейки могъщ италианец и въпреки резервите си, Лучано е въвлечен във враждата между двамата консервативни мафиоти. Като евреин Лански може само да стои настрана, да наблюдава битката и да се опитва да помогне на сицилианския си приятел. По-късно, когато Масерия е победен и Маранзано намята мантията на Капо ди тути капи, Лански и Сийгъл ще излязат на бял свят и работейки рамо до рамо с Чарли Лучано, (който се сдобива с прякора „Лъки“ в Кастеламарийската война), ще сложат началото на истинската организирана престъпност.

В Кастеламарийската война Маранзано и Масерия се атакуват безпощадно в усилията си да обединят италианския подземен свят под ръководството на един единствен бос. Джо „Боса“ Масерия успява да привлече Чарли на своя страна, само за да види как той го предава, когато балансът на силите се измества в услуга на Маранзано. В замяна на помощта си в убийството на Масерия, Лучано е награден с лейтенантски пост в новата подземна йерархия на Маранзано. Но Лъки няма намерение да остава номер две за дълго. Скоро след като Маранзано става Бос на всички босове, Бъгси Сийгъл и Бо Уайнбърг (дясната ръка на Дъч Шулц) нахлуват в офиса му и го застрелват.

Лански и Лучано свикват събор на всички важни подземни лидери в Ню Йорк. Взаимствайки идеята от Джони Торио, който дава начален старт на Ал Капоне в издигането му в Чикаго, те предлагат да бъде създаден слабо свързан Синдикат от банди. Наблягат, че това няма да бъде съюз, управляван от един бос, и никой не е длъжен да дава властта си на другиго. Синдикатът, казват Лански и Лучано, ще служи като корпоративно сдружение, което да спре междуособните кръвопролития, отнели толкова много животи през последните няколко години. Синдикатът ще бъде криминален картел, казва Лански.

С отстраняването на Маранзано Лъки и Майер тръгват на турне от град на град, прокарвайки идеята си за Синдиката. Това очевидно е ново начало за подземния свят. Лъки, който благодарение на екстровертната си натура по-често попада в светлините, отказва да приема запечатаните пликове с пари, както повелява старата традиция на Мафията.

„Старите традиции на Мафията вършат работа в Сицилия“ – казва той на мафиотите. – „Но ние сме в Америка. Идеята да сложите корона на главата ми е детска работа. Време е да пораснем. Всички ние ще работим един за друг, но всеки от нас ще отговаря за собствената си група“.

Нелегален хазарт

С края на Сухия режим Майер Лански се ориентира от контрабандата на алкохол към хазарта, който завинаги си остава първата му любов. Той никога не го изоставя напълно, а просто понякога насочва вниманието си към по-доходоносното за момента начинание. Преди Акта на Волстед да бъде отхвърлен, Майер си докарва по 10 000 долара на година, но с легализацията на алкохола, приходите му започват да пресъхват.

За разлика от сега, през 1933 г. хазартът е нелегален във всеки щат, с изключение на Невада – освен конните надбягвания и в някои случаи кучешките. В Ню Йорк съществува огромна подземна хазартна мрежа, но тя е плаваща почти във всеки смисъл на думата. Игрите се провеждат по ъглите на улиците, в задни стаички и в хотелски апартаменти. Но те рядко са постоянни. В много случаи са подправени, но това не притеснява техните ръководители, защото на следващия ден играта вече се премества на друго място.

Щат Ню Йорк обръща сляпото си око към незаконния хазарт по време на августовските конни надбягвания в Саратога Спрингс. Спа курортът е известен както със своите минерални извори, така и с хиподрума и казината си. Хиподрумът е създаден още през Гражданската война и след нея собствениците на коне от Юга мигрират на север през горещите летни месеци, донасяйки със себе си хазартните игри от поречието на река Мисисипи.

През 90-те години на XІX век казината в Саратога си съперничат с най-бляскавите курорти в Европа. Двата основни хотела на главната улица „Гранд Юниън“ и Юнайтед Стейтс“ са най-големите хотели в света.

Създателят на Джеймс Бонд Ян Флеминг базира действието в романа си „Диамантите са вечни“ около спа центровете и хиподрума на Саратога Спрингс – град, за който той няма особено добро мнение. В книгата си той нарича Саратога „смрадлив град, но нима всички хазартни места не са такива“ и набляга на голямото влияние на мафията в курорта.

По времето, когато Майер Лански и Лъки Лучано са в позиция да повлияят върху пазара в Саратога, Ей Ар вече управлява курортния град. Той плаща на местните власти и е докарал своите дилъри от Ню Йорк, но все още ръководи нещата по традиционния си начин, оставяйки истински мръсната работа на другите. Лански и Лучано са извикани, за да оправят нещата с местните политици, както и да отворят ресторанти и заведения. Под неговия патронаж Майер, Сийгъл, Лучано и Костело се научават как да управляват бизнеса с хотели и казина.

Лански и неговите хора подхождат към аферата с казината със същия размах, който са показали в контрабандата на алкохол. Знаят, че процентите са в тяхна полза и че краткотрайните печалби от устроени игри не могат да надминат приходите от честна игра в казиното.

Малкият човек наема най-добрите дилъри и крупиета, които може да намери и им дава заплата плюс комисионна – процент от оставеното на масата всяка нощ. Това насажда у тях лоялност и ги кара да внимават повече в играта и да се наблюдават един друг.

В годините преди Втората световна война Лански бавно, но сигурно се сдобива с репутация, привличаща най-влиятелните комарджии. Партнира си с Франк Костело и Джо Адонис в „Пипинг Рок“ – сграда в мавърски стил, излъчваща елегантност. Униформени служители паркират колите на клиентите, а Костело извиква най-добрия готвач от своя манхатънски клуб „Копакабана“.

След като забива здраво зъби в казината на Саратога Спрингс, Лански започва да се разраства. През 1932 г. той и неговият приятел Док Стачър се срещат с губернатора на Луизиана Хю Лонг и му уреждат банкова сметка в Швейцария, в която да постъпват по 3-4 милиона долара на година – сума, която са готови да заплатят за привилегията да оперират казина в Ню Орлиънс.

Дълбоко впечатлен от този жест, губернаторът дава карт бланш на нюйоркските си гости. Откриването на прочутите „Блу Рум“ в хотел „Рузвелт“ и „Бевърли Кънтри Клуб“ дава началото на развитието на казината в цялата страна.

Напускайки Ню Орлиънс, Лански потегля на север към Хот Спрингс в Арканзас, където прокарва подобна сделка и поставя като ръководител на операцията Оуни Мадън – Убиеца. Обстановката в Хот Спрингс е толкова луксозна и безопасна, че мястото се превръща в популярно убежище за гангстери, укриващи се от закона.

Извивайки с финансови хватки мускулите на политиците, Лански продължава разрастването на своята хазартна империя в Кентъки и Флорида.

Флоридските „игрални зали“, както наричат незаконните казина, вдишват живот на измъчените общини в Холивуд, Халендейл и Опалока. Няколкото малки казина и бинго зали, разположени в окръг Броуърд, точно извън границата с Маями, осигуряват на Лански перфектната база за една южна хазартна империя.

Добрите хора в окръг Броуърд обаче не са особено благосклонни към игралните зали, които типове като Майер Лански, Джими Ало – Сините Очи и Кауфман – Картофения издигат в покрайнините на града. Често се случва някой съвестен гражданин да се обърне към съда, искайки съдебно разпореждане за запор на имота, върху който оперира дадено казино. Тогава се налага собствениците на игралните зали да търсят друго място за операцията си, което създава значителни логистични проблеми на Лански. Затова той изпраща брат си Джейк в окръг Броуърд с един чувал пари.

Ходът му се оказва успешен и гражданите престават да подават оплаквания.

Хавана

Създавайки игрални зали от Саратога до Кий Уест, Лански привлича вниманието на най-различни държавни служители. Някои от тях приемат подкупите му, но други са му заклети врагове. Най-могъщият държавен служител, привлечен от Лански, дори не е американец. Става въпрос за бившия армейски стенограф Фулхенсио Батиста, който на два пъти грабва властта в карибската нация, намираща се на 145 км южно от Маями.

Когато Батиста взима властта през 1952 г., Куба става известна като „Париж на Новия свят“. Европейци и американци се стичат на слънчевите плажове и танцуват под горещите звуци на румбата, пият дайкири и пушат пури. Хазартът в Куба е на голяма почит. Но Батиста има проблем. Хората смятат, че игрите са нагласени и никой не играе. Туризмът страда, тъй като комарджиите подминават кубинските казина, за да играят в по-честните пуерторикански клубове. Нещата за диктатора не изглеждат никак розово.

Батиста има нужда да вкара малко честност в игрите си и затова се обръща към Майер Лански. Назначава го за свой съветник по хазартната реформа и му дава пълномощия да прочисти всички измамнически игрални зали, като „Сан Суси“ и „Монмартр Клуб“.

Лански заминава за Хавана и незабавно се заема със задачата си, депортирайки нечестните крупиета и вкарвайки нови практики за предотвратяване на измамите.

Макар реформираният „Монмартр Клуб“ да е най-модерното място в Хавана, Майер отдавна иска да отвори казино в елегантния хотел „Насионал“. Планира да вземе едно крило от десететажния хотел и да направи там луксозни апартаменти за богатите комарджии. Батиста прегръща идеята му, въпреки възраженията на уважавани американци като Ърнест Хемингуей и елегантният хотел отваря врати през 1955 г. Казиното пожънва небивал успех.

През същата пролет Лански започва да работи по своето собствено казино – 21-етажна сграда, наречена „Ривиера“. Когато отвори врати, тя ще бъде най-луксозният хотел-казино в света извън Лас Вегас. „Ривиера“ е вторият опит на Лански да построи хотел – предишният му опит със злополучния хотел „Фламинго“ в Лас Вегас, с който се е занимавал неговият приятел и партньор Бени Сийгъл, все още му докарва неприятни спомени…

Лас Вегас

В средата на 40-те години положението в Ню Йорк е доста напечено за Бени Сийгъл. Той е главният заподозрян в убийство и Майер Лански трудно успява да го държи под контрол. Двамата все още са много близки, но Бени се мъчи под лидерството му. Лански решава, че той трябва да се развива сам и го изпраща в Лос Анджелис, за да вкара тамошните операции под контрола на Синдиката.

Бени бързо се издига до върха на запад и започва да разширява границите на Синдиката. Вперва взор на изток към Невада и вижда малко градче в южния край на щата, наречено Лас Вегас. Сийгъл не е първият човек, който ще построи хотел там, но е първият мафиот, осъзнал, че едно казино в Лас Вегас е равносилно на лиценз за печатане на пари.

В годините, в които Бени живее на запад и се обгражда с изгряващи звезди, превземайки профсъюза на статистите в Холивуд, двамата с Майер остават в близки отношения. През 1943 г., подплатен с парите на мафията, Сийгъл се опитва да си купи партньорство от собствениците на най-модерното за онова време казино във Вегас „Ласт Фронтиър“. Собствениците обаче прозират ходовете му и отхвърлят предложението му. Вместо „Фронтиър“, Сийгъл и Лански слагат ръка на „Ел Кортез“, хотел и казино в центъра на града, който работи от няколко години и обслужва местната клиентела и близката военновъздушна база.

Майер не споделя ентусиазма на Сийгъл по отношение на Лас Вегас. Казва на приятеля си, че градът е в „плачевно състояние“ и концентрира вниманието си върху игралните зали във Флорида. Прави инвестиция от 60 000 долара в „Ел Кортез“ и се превръща в партньор в сянка, оставяйки Сийгъл да ръководи парада. Скоро след като купуват казиното, Сийгъл продава операцията и излиза със 166 000 долара печалба.

През 1946 г., с разцвета на търговията с недвижими имоти в Лас Вегас, Бени убеждава инвеститорите в „Ел Кортез“ да реинвестират в едно по-голямо и луксозно ново казино, което той ще построи. „Фламинго“ – наречен на неговата приятелка Вирджиния Хил – ще представлява бляскава алтернатива на каубойските хотели като „Ел Кортез“ и „Ласт Фронтиър“.

Лански позволява на Сийгъл да реинвестира 650 000 долара от продажбата на „Ел Кортез“, купувайки 66 процента от казиното.

Бени си поставя срок до Коледа на 1946 г. за отварянето на новия хотел, но строежът се забавя, тъй като започват да му хрумват най-различни идеи за подобряването на стаите. Това причинява огромни финансови загуби. Чаровният и царствен Бен Сийгъл е напълно лишен от чувството за контрол, което притежава Майер Лански.

В Хавана, където лидерите на Синдиката се срещат тайно, заради изгнанието на Лучано, Лански е принуден да каже на босовете, че цената за построяването на казиното ще надхвърли значително първоначално предвидения един милион. Признава, че завършването на „Фламинго“ вероятно ще струва на Синдиката около 6 милиона долара.

Синдикатът иска главата на Сийгъл, но Майер успява да ги умиротвори с обещания за огромни приходи от отварянето на хотела.

На срещата в Хавана остават доста неизречени съмнения. Мафиотите са подозрителни към честите „шопинг“ пътувания на Вирджиния Хил до Женева. Вярват, че тя и Сийгъл крадат инвестираните в хотела пари и тайно ги вкарват в швейцарски сметки.

Това означава, че Бъгси ще бъде ударен в най-скоро време. Майер също го знае и се опитва по-всякакъв начин да спаси приятеля си.

Той уговаря Синдиката да даде време на Бъгси до пролетта да излезе на печалба и заминава за Лас Вегас, за да се опита да влее разум в главата на стария си приятел. Бени е натоварил Вирджиния Хил с декорирането на хотела и тя харчи парите му със завиден размах. Майер се връща от Лас Вегас доста потиснат.

„Нищо не мога да направя с него“ – казва той на Стачър. – „Толкова е омагьосан от онази жена, че не може да разсъждава разумно“.

Лучано казва на Лански, че ако Бъгси не се стегне, той лично ще поръча убийството му.

Сийгъл успява да отвори казиното през декември 1946 г., но не и хотелската му част. Във вечерта на откриването си казиното отчита загуба от 75 000 долара.

Сийгъл удържа положението още две седмици, но накрая осъзнава, че ще трябва да затвори казиното, докато не завърши хотелската част. Лански отново спасява живота му, увещавайки Лучано да му даде нова отсрочка.

„Фламинго“ отваря отново врати през март и през май вече реализира печалби. Това, за нещастие, не успява да спаси живота на Бени. В средата на юни 1947 г. той е застрелян в апартамента на Вирджиния Хил в Бевърли Хилс от неизвестен убиец.

Скоро след смъртта му двама мъже, работещи за Майер Лански, влизат във „Фламинго“ и обявяват, че поемат нещата в свои ръце. Морис Росен и Гъс Грийнбаум са работили за Лански в Маями, Хавана и Ню Йорк, което дава голяма тежест на теорията, че вероятно самият той е поръчал убийството на приятеля си.

Лански обаче отрича да има нещо общо със смъртта на Бъгси Сийгъл.

Израел

Религиозното възпитание и културното наследство нямат особено значение за Майер Лански, докато е млад. Той не е особено религиозен и празнува Коледа с децата си, които нямат представа какво е да си евреин.

Но с времето еврейското наследство започва да има все по-голямо значение за него. Той посещава Израел за първи път, когато е на почти 60 години и обиколката из Светите земи възкресява страстта му към неговата култура.

През 1970 г., преследван от полицията, подслушван от ФБР и наблюдаван на всяка крачка, Майер Лански решава да се присъедини към своя приятел Док Стачър в Израел. След като живее там няколко месеца, решава да се възползва от уникалния имиграционен закон в страната – Законът за завръщането, според който всеки евреин в света има право да стане гражданин на Израел. Всеки евреин, с изключение на онези с „криминално минало, които биха могли да застрашат благополучието на обществото“.

Лански наема няколко адвоката, с чиято помощ да си осигури израелско гражданство. „Нямам криминално минало, което да застраши мира по какъвто и да е начин“ – пише той до вътрешния министър.

Нещата изглежда се развиват добре за него и втората му съпруга Теди, докато израелската преса не надушва, че Майер Лански – лидер на престъпен синдикат – е в Тел Авив. Фотографите преследват семейството му, а вестниците пишат, че той възнамерява да разгърне престъпния си бизнес в Израел.

В крайна сметка, когато разбира, че той има връзки с „Мафията“, премиер-министърът Голда Меир се намесва в процеса по натурализацията му и той е изгонен от страната.

От Израел Лански заминава за Цюрих, но бързо напуска Швейцария, отправяйки се към Южна Америка. Опитва се да се движи с една стъпка пред ФБР, които искат да го арестуват. Но Парагвай също не го приема и той е качен на самолет с крайна дестинация Панама Сити, Флорида. Този път Лански не може да се измъкне.

Последни години

Веднага щом самолетът каца във Флорида, федералните агенти го арестуват и го затварят, докато не плати гаранцията си в размер на 250 000 долара. От затвора той постъпва директно в болницата – стресът от изминатите 21 000 км от Тел Авив, през Южна Америка, до Флорида, си е казал думата върху сърцето на 70-годишния Лански.

Федералният съд в Маями осъжда Майер Лански на една година и един ден затвор, заради неявяването му пред Голямото жури преди две години, докато е бил в Израел.

Скоро след това Лански е съден за укриване на данъци, въпреки лошото му здраве и постоянната му нужда от кислород и медицински грижи. Този път съдебните заседатели застават на негова страна. Междувременно спечелва и обжалването на настоящата си присъда, успявайки за пореден път да се измъкне от лапите на закона.

Майер Лански живее още шест години след последните си съдебни битки. През това време не загубва надежда, че някога ще може да се върне в Израел, дори само като турист. Но здравето му се влошава все повече и на 15 януари 1983 г. мозъкът на мафията умира в дома си от рак на белите дробове.

На хартия Лански не оставя почти нищо след себе си, но ФБР смята, че е разполагал с над 300 милиона долара в тайни банкови сметки. Тези пари никога не са открити.

*статията е публикувана по идея на nikolai

---