Сеито Сакакибара: Ученикът убиец от Кобе

През лятото на 1997 г. Япония е разтърсена от случай, който опъва още повече и без това изопнатите от напрежение нерви на бързо променящата се страна. Четиринадесетгодишен ученик от град Кобе, който нарича себе си “Сакакибара”, убива друго десетгодишно момче. Жестокостта на престъплението му шокира нацията и особено по-чувствителното старо поколение.

Малкият убиец избира името Сакакибара, заради неговото значение: “дяволски дух на розата”. Той удушава своята жертва – ученик в неговото училище – прерязва гърлото му от ухо до ухо, намушква го с нож и го пребива с камъни. След това обезглавява трупа и набучва главата на училищната ограда, за да могат да я видят всички.

След като свършва чудовищното си дело, Сакакибара пише писма до няколко големи вестника, радиостанции и телевизии, за да рекламира зловещата си постъпка. В последвалите си самопризнания казва, че е убил момчето като акт на “отмъщение” срещу безмилостната училищна система. Сакакибара е съден в град Кобе и е изпратен в изправително заведение за умствено болни младежи.

Най-лошото в този случай е, че нещастието е могло да бъде предотвратено. Но нито семейството му, нито някой друг, забелязва предупредителните знаци.

Японските деца се подлагат на изключително труден изпит на крехката възраст от шест години. Резултатите от него определят цялото им бъдеще, защото целта му е да прецени дали ще отидат в добро основно училище или ще попаднат в презираните държавни училища. Родителите нямат вяра в държавната образователна система и майката на Сакакибара не прави изключение. Тя притиска сина си да изпъква в училище, въпреки че социалните работници са я предупредили, че той е умствено крехък. Момчето вече измъчва и убива малки животни като “хоби”. Не след дълго започва да напада физически и момичета.

На 27 май 1997 г. няколко души забелязват нещо, приличащо на глава на манекен, забучена върху оградата на училище в пристанищния град Кобе. Когато най-накрая се осмелява да се приближи, училищният чистач осъзнава, че това изобщо не е фалшива глава. Тя принадлежи на Джун Хасе, 11-годишно умствено изостанало момче, липсващо от три дни. Вътре в устата му е напъхана бележка, написана с червено мастило, която глася:

“Е, нека започнем една игра. Можете ли да ме спрете, полицаи? Изпитвам отчаяна нужда да виждам хората да умират. Мисля, че е забавно да убиваш хора. Кърваво правосъдие е нужно за моите години на ужасни мъки”.

 Джун Хасе
Джун Хасе

В бележката също е написано на неправилен английски “училищно убийство”: “shooll kill [sic]”.

Полицията коментира,че стилът на убийството и бележката напомнят за убийствата на Зодиака в Сан Франциско от края на 60-те години. Този убиец също рисува зачертан кръг, подобен на онзи, използван от прочутия американски злодей. Подобни знаци са нарисувани по стените край основното училище, където е намерена главата на Джун Хасе.

Обезглавеното тяло на жертвата е открито по-късно същия ден, под една къща в горичката близо до училището. Но това не е първото убийство на дете в този район.

В последно време тук са се случили доста нападения над деца. Десетгодишната Аяка Ямашита е пребита до смърт с желязна тръба на 16 март 1997 г., в същия ден е наръгано с нож 9-годишно момиче, а преди това други две ученички са нападнати с чук. Освен човешките жертви, близо до училището са намерени две убити животни. Обезглавена птица и малко котенце с отрязани лапички.

Научи повече за:   Аманда Нокс и убийството на Мередит Къчър

Осъзнавайки, че си има работа с потенциален сериен убиец, полицията се заема да издири последния човек, видян заедно с Джун. Това се оказва около 30-годишен мъж, но тази следа не довежда доникъде. През месец юни убиецът изпраща писма до местните вестници. В тях заявява, че убийството му е донесло вътрешен мир и заплашва, че ще убива по три деца на седмица.

На 6 юни във вестник “Кобе Шинбун” пристига писмо, в което Сакакибара поема отговорността за убийството на Джун Хасе и заплашва, че ще последват още убийства. Писмото, поставено в кафяв плик и с пощенско клеймо от 3 юни, няма обратен адрес и име на подател. Вътре в плика има три страници, изписани с 1 400 думи в червено мастило, включващи име, съставено от шест йероглифа, което би могло да се прочете като “Сакакибара Сеито”. Същите йероглифи, които означават алкохол, дявол, роза, светец и борба, са използвани и в първото съобщение, намерено в устата на жертвата. (Според други преводи думите означават “оризово вино, роза и свещен господар” или “апостол, саке, дявол, роза”.

Писмото започва с фразата: “Това е началото на играта”. Авторът пише:

“Излагам живота си на опасност в името на тази игра… Ако ме хванат, вероятно ще бъда обесен… Полицията сигурно ме преследва гневно и упорито… Само когато убивам, се освобождавам от постоянната омраза, която изпитвам, и съм способен да постигна мир. Само когато причинявам болка на хората, мога да потуша моята”.

Писмото съдържа гневни изблици срещу японската образователна система, наричайки я: “задължително образование, което ме превърна в невидим човек”.

В първоначалната си паника японските медии изписват погрешно името на автора като “Онибара” – “Розата на демона”. Вбесен от грешката им, Сакакибара пише до редакцията на вестника:

“От сега нататък, ако сбъркате името ми или развалите настроението ми, ще убивам по три зеленчука на седмица… Ако смятате, че мога да убивам само деца, жестоко грешите”.

Полицията съставя списък от 10 холивудски филми на ужасите, убийствата в които наподобяват това на Джун. Разпространяват този списък във видеотеките в района на Кобе и се сдобиват с имената на хората, взимали филмите под наем.

Чудовището е заловено на 28 юни 1997 г. Вместо облекчение, неговият арест предизвиква шок. Убиецът се оказва 14-годишно момче и съдът забранява на медиите да разпространяват името му. Непълнолетният обвиняем е наричан за удобство “Момче А”. Задържаният навършва 15 години две седмици след ареста си.

Макар списъкът с филми да не е огласен публично, полицията обявява, че 14-годишният заподозрян е притежавал един от тях. Източници близки до разследването идентифицират филма като “Петък 13-и”.

Японският министър Шизука Камеи призовава за ограничаване на садистичната порнография, след като в стаята на 14-годишния заподозрян са открити хиляди комикси и порнографски филми. Възмутеният министър заявява:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

“… филми, които са лишени от всякаква художествена или образователна стойност, направени единствено, за да показват сцени на жестокост… Възрастните носят вината за това”.

Психиатрите, които преглеждат невръстния убиец, му поставят диагнозата “сексуален садист”. Подобно на много серийни убийци и той е показвал признаци още в ранна възраст. Обичал е да изтезава животни и да си играе с ловджийски ножове. Веднъж е наредил няколко жаби на улицата и ги е прегазил с колелото си. Водел е подробен дневник на своите престъпления и ритуали. След като е примамил Джун Хасе на един горист хълм, той го е удушил и е отрязал главата му с трион. След това е отнесъл главата у дома, където я е измил в пречистваща церемония, преди да я забучи на портата на училището.

Научи повече за:   Сатанинското житие на непълнолетния убиец Шон Селърс

Сакакибара е започнал да носи у себе си ножове още в основното училище. В дневника му пише: “Мога да успокоя раздразнението си, когато държа ловджийски нож или въртя ножици като пистолет”. На 12-годишна възраст вече е осакатявал котки и е обезглавявал гълъби.

След нападението на 16 март той пише в дневника си:

“Извърших свещен експеримент днес, за да потвърдя колко крехки са човешките създания… Спуснах желязото, когато момичето се обърна към мен. Мисля, че я ударих  няколко пъти, но бях твърде въодушевен, за да си спомня”.

Следващата седмица, на 23 март, добавя:

“Тази сутрин майка ми ми каза: “Бедното дете. Нападнатото момиче изглежда е умряло”. Няма изгледи, че ще ме хванат… Благодаря ти, “Бамоидокишин” (Bamoidōkishin), за това… Моля те, продължавай да ме пазиш”.

Измисленото божество, на което се моли невръстният маниак, представлява носеща се във въздуха глава, украсена със символ, подобен на свастика.

Според японските закони убиецът не може да лежи в затвора заради възрастта си. При всички случаи се очаква да се върне на улицата, когато навърши 21 години през 2003 г.

Малка група хора, сред които един адвокат и директорът на училището на Сакакибара, вярват, че “Момче А” е бил обвинен несправедливо. Те посочват някои противоречия в изявленията на разследващите органи.

През 2003 г. Сакакибара е обявен за “излекуван”. Убиецът от Кобе е освободен на 10 март 2004 г. и е изпратен в друга част на страната. Японските власти правят два необичайни жеста, заради изключително жестоката природа на престъпленията. Неговото освобождаване е обявено публично и родителите на жертвите му периодично получават информация къде се намира той.

Заради сериозността на престъпленията и факта, че са били извършени от непълнолетно лице, неговото име и местоположение и до днес се пазят в тайна. Въпреки това истинската му самоличност се разпространява в интернет още от 29 юни 1997 г. Според непотвърдена информация малкият убиец се казва Шиничиру Азума.

Шиничиру Азума
Според badboyinjapan.blogspot.com, това е снимката на Шиничиру Азума, която е била свалена от Wikipedia по настояване на съда

Изпитателният срок на Сакакибара продължава само до 31 декември 2004 г. Скоро след като вече не е длъжен да посещава надзорника си, той се премества два пъти в бърза последователност и накрая изчезва. Дори неговият баща, с когото все още са близки, твърди, че не е чувал сина си от една година и казва, че не желае да знае къде живее той. Неговата самоличност се пази в тайна и Убиеца от Кобе би могъл да е навсякъде, може би планирайки да направи поредния си удар.

Научи повече за:   Човекоядските ритуали на Сатанистите от Ярославъл

Според източници близки до случая освободеният Сакакибара е казал, че възнамерява да плати обезщетение на близките на жертвите си. Той е цитиран да казва, че няма да забрави жестокостта на престъпленията си и би искал да прекара остатъка от живота си в тяхното изкупление. Освен това иска да живее “в обкръжението на мили и добри хора”.

Според някои блогъри той е бил забелязан за последно на остров Шикоку, където е работел в интернет клуб. Предполага се, че преди това е работил в търговски център в Шимоносеки.

Някои японци са притеснени, че Сакакибара може би стои зад бруталното убийство на 19-годишната студентка Мияко Хираока, чийто разчленени останки са открити в Хирошима през ноември 2009 г. Гъбар се натъква на отрязаната глава на изчезналото преди месец момиче, и впоследствие полицията открива на различни места и други части от тялото й – торс, ляв глезен и бедрена кост.

Мияко Хираока
Мияко Хираока

Също като в случая на Сакакибара полицията започва проверка във видеотеките, търсейки клиенти с предпочитания към определени филми, с вярата че филмите на ужасите може би играят някаква роля в това шокиращо престъпление.

Междувременно изникват зловещи подробности за състоянието на тялото на Хираока. Полицията разкрива пред медиите, че жертвата е била горена на места. По главата й има следи от жестоки удари, двете й гърди са отрязани, а плътта й сякаш е свалена от бедрената кост.

Това жестоко убийство определено съвпада с начина на действие (модус операнди) на Сакакибара, който в момента е на около 30 години. Един неизлекуван и оставен без контрол убиец-социопат. Изгарянето на частите на тялото говори за изключително тежка психоза, а обезглавяването навява спомени за убийството на Джун Хасе.

Случаят на Сакакибара, както и поредица от други сериозни престъпления, извършени от деца, предизвикват дебат за това как да се подхожда към непълнолетни лица, извършващи жестоки престъпления и през 2000 г. подтиква японското правителство да преразгледа законите си, намалявайки възрастта за подвеждане под криминална отговорност от 16 на 14 години.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: deadsilence.wordpress.com, crimezzz.net, wikipedia.org, variety.com, japantimes.co.jp, weekly.ahram.org.eg, tositonaknife.blogspot.com, japantoday.com, badboyinjapan.blogspot.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

9
Напиши коментар

avatar
9 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
8 Автори на коментари
ха-ха-хаJKTTplastishoНякой сиklachiankata Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Да..да..правосъдната система в Япония(и навсякъде по света,според мен) е необходимо да преразгледа законите си за подвеждане под отговорност на непълнолетни и малолетни престъпници. Щом лудостта им е избуяла на такава крехка възраст..какво да говорим когато са вече на по 30 години.Бога ми,излекувани и ползващи се със имунитет срещу разкриване на истинските им имена… Разбира се,аз не вярвам в превъзпитанието на садистите и убийците. Това..същество зовящо се Сакакибара е извършило преднамерено убийство и за мен оправданието за престъпленията му със неговата възраст въобще не върши работа. Да,аз разбирам и отчитам личностните му характеристики,начина на живот и т.н в последствие и предупредителите… виж още »

Мария-Магдалена
Гост
Мария-Магдалена

Аз мисля,че сеито е ученик на японски,но като не виждам йероглифи не съм сигурна…Гадна история,но в сравнение с останалите от сайта не е кой знае какво.Поздравления за труда!

Мария-Магдалена
Гост
Мария-Магдалена

Хаха…радвам се,че помогнах!

klachiankata
Гост
klachiankata

Много интересна история,както винаги чудесно разказана :))

Някой си
Гост
Някой си

Очевидно е,че е искал да бъде хванат. Начинът на извършване на убийствата и тази гротесктна показност демонстративност от негова страна, цели да покаже на останалите колко е всесилен.Чрез тези актове той демонстрира мегаломанията си и огромното си его. Убийците,като него не се крият нощем,светейки с фенер в някоя отдалечена гора,заравйки остатъците от поредната си жертва, напротив те искат да шокират, до потресат обществеността и ако могат да направят така,че обществото да бъде сковано от страх,параноя и ужас,то те тогава биха се чувствали най-добре. Защото при тях главният емоционално зареден носител е именно наслаждението им над собствените си способности да шокират… виж още »

plastisho
Гост
plastisho

Нашето законодателство също би трябвало да преразгледа това нещо с възрастта и да се преразгледа наново случая от Пловдив https://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/antoniya-mateva-i-mariya-drandarova-plovdivskite-udushvatchki/ Или поне аз така си мисля….

JKTT
Гост
JKTT

Офф олеле Боже какви пропаднали и отвратителни хора има на този свят никога,ама никога няма да се оправи както светът,така и България,супер “нормалната” ни държава.Тея хора като тоя нехранимайко заслужават смъртна, не доживотна присъда,така хората ще са сигурни,че са в безопасност,той е един съдист който ама 100% ще се кефи и на смърта на собственото си семейство,просто вижте светът в какво се е превърнал една дупка пълна с боклуци.

ха-ха-ха
Гост
ха-ха-ха

ах….ах…ах тези японци….известни са във всичко дори и в убийствата….