Най-лошите ваканции в света

По света има хиляди прекрасни дестинации, подходящи за незабравима ваканция. Но въпреки природните красоти и привидната безопасност на повечето от тях, често се случва престоят на безгрижния турист да бъде провален от неочаквани и страховити инциденти. Ето няколко правила, които е хубаво да спазвате, когато почивате в чужбина: Не се опитвайте да вмъквате дрога през границата. Избягвайте да бъдете отвлечени от терористи. И никога не се сприятелявайте с дружелюбни изнасилвачи!

Бали

Индонезийският остров Бали е доста хвалена туристическа дестинация, но, както се убеждава Шапел Корби, дори раят си има лоша страна.

Когато Корби минава през митницата на летище „Нгура Рай“ през 2004 г., за да прекара на острова двуседмична ваканция с приятелите и семейството си, властите откриват в ръчния й багаж над 4 кг марихуана. Меко казано индонезийското правителство не гледа с добро око на трафика на дрога и Корби незабавно била арестувана.

През 2005 г., въпреки протестите й – Корби твърдяла, че никога не е виждала наркотиците и че вероятно са били подхвърлени в чантата й без нейно знание – 28-годишната жена е осъдена на 20 години затвор. Понастоящем Корби, наречена от медиите „Кралицата на ганджата“, е изчерпала обжалванията си и единствената й надежда за освобождение е да бъде помилвана от държавата. За да получи тази милост обаче, Корби ще трябва да се признае за виновна, нещо, което тя до ден днешен отказва да направи.

Белиз

Аарън Далас не се чувствал добре. Откакто се завърнал от планинско колоездене в Белиз през 2007 г., страдал от остри болки, дължащи се на няколкото огромни, болезнени подутини на главата му, от които често сълзели кръв и гной.

Лекарите първоначално решили, че заболяването на Далас се дължи на инфекция от ухапване от насекомо, но не могли да контролират симптомите му. Тогава един специалист заявил, че Далас страда от херпес зостер. Накрая, повече от месец след завръщането му от Белиз, Далас отново посетил лекаря си, който забелязал нещо крайно стряскащо: скалпът му като че ли се движел.

Туристическите пътеводители предупреждават, че стършелите се явяват целогодишна напаст из двете Америки. Всяко топло, влажно място може да послужи за гнездо на насекомите. Стършелите снасят яйцата си в жив приемник и когато пораснат и станат готови за света, малките стършели разкъсват кожата и излитат навън.

За щастие, на Далас не му се наложило да чака този момент. Лекарите отстранили паразитите, като по време на операцията голям брой служители от болничния персонал били на ръба на припадъка.

Индийският океан

С всяка изминала година се появяват нови истории за природни бедствия и загуби на животи, но цунамито в Индийския океан от 2004 г. държи първо място в пантеона на нещастието.

В деня след Коледа масивната вълна опустоши 15 страни и погуби близо 230 000 души, много от които бяха западни туристи, прекарващи ваканцията си по слънчевите плажове на Тайланд, Малдивите и Индонезия.

Уганда

В Уганда могат да се видят много забележителни неща, сред които и красивата обител на застрашените планински горили. Но за нещастие, девствената природа служи за убежище и на диво беззаконие, както се убеждава група от американски, британски и новозенландски туристи през 1999 г.

Групата тръгнала на поход през Националния парк Буинди, където била нападната и отвлечена от над 150 бунтовници от Руанда, чиято цел е да дестабилизира угандийското правителство и да обезкуражи туризма в страната.

Макар няколко от пленените туристи да били освободени, осем от тях били пребити до смърт, като главите им били разбити от безмилостните разбойници.

Въпреки продължаващите сблъсъци между властите и бунтовническите групи по границите на Демократична република Конго, Уганда и Руанда, районът все още привлича туристи, търсещи неподправеното очарование на дивата природа.

Тайланд

Почти като във филмово клише – млади, привлекателни жени тръгват на път само с раница на гърба си, водени от желанието да опознаят света, но нещата загрубяват. За нещастие, зловещата съдба, с която се сблъскват две 23-годишни авантюристки през август 2001 г. съвсем не била сюжет на филм.

Докато се наслаждавали на красивия тайландски остров Ко Самуи, жените били нападнати от двама около двадесетгодишни тайландци, които ги завлекли в близката гора и ги изнасилили. Впоследствие властите се натъкнали на дезориентираните и наранени момичета, които се лутали по плажа близо до мястото на нападението.

Лондон

За нещастие, бетонните джунгли на най-големите градове в света, могат да се окажат не по-малко опасни от тропическите гори. Според „Дейли Мейл“ 20-годишна новозеландска туристка била подложена на брутално групово изнасилване недалеч от Бъкингамския дворец през 2009 г.

Момичето, което в продължение на една година обикаляло света, се сприятелило с група мъже, след като изпуснала последният влак на метрото и се съгласила да пие в тяхната компания. Скоро след това трима от тях я нападнали, изнасилили и ограбили.

Канкун

Брус Бересфорд-Редман и неговата съпруга Моника решили да се откъснат от забързания си начин на живот, като предприемат пътуване до възхвалявания курорт „Муун Палас“ през 2010 г. Бересфорд-Редман е преуспял телевизионен продуцент, спечелил завидно богатство със създаването на „Пич, оправи ми колата“ и „Сървайвър“.

На 8 април 2010 г. Моника Бересфорд-Редман била открита мъртва в курорта. Тя била удушена и захвърлена в канал.

Брус обявил съпругата си за изчезнала на 4 април, но скоро властите започнали да подозират, че той е изиграл някаква роля в изчезването й. Няколко необясними порязвания по тялото на Моника, както и един очевидец, който разказал, че бил видял двойката да се кара жестоко, накарали мексиканските власти да арестуват Бересфорд-Редман. Той бил освободен след разпита при условие, че няма да напуска Мексико, докато не приключи разследването.

Брус моментално заминал за САЩ. На 31 май мексиканското правителство го обвинило официално в убийството и в момента се разглежда въпроса с екстрадицията му.

Канкун – отново

Няколко години преди убийството на Моника Бересфорд-Редман, през февруари 2006 г. канадските туристи Доменик и Анунзиата Янейро били брутално убити в хотелската им стая на по-малко от час път от Канкун. Двамата току-що били пристигнали за двуседмичната си ваканция, с която да отпразнуват сватбата на дъщеря им, когато телата им били открити с прерязани от ухо до ухо гърла.

Полицията незабавно се фокусирала върху две други канадки, отседнали в същия курорт. Макар жените обикновено да не са склонни към подобни безразборни актове на насилие срещу непознати, косвените доказателства изглеждали уличаващи – два комплекта кървави следи водели от стаята на семейство Янейро до стаята на жените. Двете канадки били поръчали рум сървис и чисти кърпи в нощта на убийството. Мексиканската полицията смятала, че са отпразнували клането и са използвали кърпите, за да почистят кръвта. Почистването очевидно не било много старателно, защото полицията открила следи от кръвта на Янейро в стаята им.

Въпреки всички тези уличаващи доказателства, полицията в крайна сметка свалила обвиненията срещу канадките и обявила, че двете жени са били просто жертва на обстоятелствата. След месеци на преговори с канадското правителство за екстрадиция мексиканските власти най-сетне признали, че главният им заподозрян всъщност е мексиканец на име Блас Исмаел Делгадо, който работил в курорта, където било убито семейство Янейро и бил изчезнал в деня след убийството им.

Йемен

Трудно е да си представим по-враждебна, нестабилна и приютяваща терористи държава, в която един турист би могъл да прекара ваканцията си, от Йемен.

Людмила Ямалова и Глен Дейвис се убедили в това по-рано през тази година, когато се отправили на дълъг уикенд в Арабския полуостров. След като прекарали два дни в обикаляне на сокаците на столицата Сана, те решили да посетят местно селце в търсене на автентично йеменско преживяване.

И го получили.

Малко след първото КПП били заобиколени от десет въоръжени мъже. Мародерите отнели колата им и закарали двойката в селце навътре в страната, където ги затворили в разнебитена къща.

За щастие, Ямалова храбро – и доста безразсъдно – успяла да запази мобилния си телефон и изпратила серия от СМС-и на свой приятел, работещ в американското консулство в Дубай, където живеела тя. Дипломатите незабавно започнали да преговарят и след 24 часа Ямалова и Дейвис били освободени живи и здрави.

Извадили страхотен късмет – според американските власти дори при най-добрите обстоятелства средното време, което прекарва един пленник в Йемен обикновено е две седмици.

Брегът на Джърси

Няма да бъде лято без заплаха от акули – тази година имаше два сигнала за акули, приближаващи бреговете на Лонг Айлънд и Ню Джърси.

Всъщност филмът „Челюсти“ има своето реално вдъхновение. През юли 1916 г. по бреговете на Ню Джърси се случват не един, а цели пет свирепи инциденти с акули. Четири от атаките били фатални; петата жертва се отървала с жестоки наранявания.

Два дни след последната атака била хваната и убита една почти четириметрова бяла акула. В съдържанието на стомаха й били открити човешки останки, сред които няколко ребра. За да успокоят паниката, властите обявили, че тази акула е единственият „Човекоядец от Ню Джърси“.

Любителите на плажовете били доволни от това обяснение, но след време няколко изследователи хвърлят съмнение върху теорията за „самотната акула“. Първо, атаките не се случвали в един определен район, а били доста разпръснати, като някои от нападенията били извършени на стотина километра едно от друго. Още повече, че последните три инциденти се случили не в океана, а в „Матауан Крийк“ – среда, враждебна за бялата акула, но не и за нейния братовчед биковата акула.

Големият бариерен риф

През януари 1998 г. бившите доброволци от Корпуса на мира Томас и Айлийн Лоунърган били изоставени от водолазното корабче, докато разглеждали рифовете под водата. Тяхното изчезване било установено чак след два дни, когато на борда на корабчето била открита чанта с личните им вещи.

Въпреки мащабното издирване, техните тела никога не са открити, макар част от водолазната им екипировка да изплувала на брега, а един рибар намерил табличката им за писане под вода. На нея пишело:

„Понеделник, 26 януари 1998 г., 8:00 ч. сутрина. До всеки, който може да ни помогне: бяхме изоставени на Агинкорт Риф от кораба „Аутър Едж“ на 25 януари в 15:00 ч. Моля ви, помогнете ни. Елате да ни спасите преди да загинем. Помощ!!!“.

Смята се, че двамата са загинали от изтощение, дехидратация или са били изядени от акули. Техният случай вдъхновява филма „В открити води“ (2003).

Десет години по-късно съдбата на семейство Лоунърган се повтаря по един злокобен начин. Ричард Нийли и Алисън Далтън, друга гмуркаща се двойка, били изоставени от корабчето си през май 2008 г. Двамата се носили в открити води край Големия бариерен риф цели 19 часа, преди да бъдат открити и спасени.

Моаб, Юта

Опитният планинар и катерач Арън Ралстън изследвал каньоните близо до Моаб в Юта, когато върху него се срутил огромен камък, който премазал дясната му ръка и го приковал към стената на каньона.

Ралстън не бил казал на никого нито за плановете си, нито за местонахождението си и след пет дни чакане и опити да премести фаталната скала, предприел драстични мерки.

Ралстън използвал тежестта на тялото си като опора срещу стената на каньона, за да счупи костите на прикованата си ръка. След това използвал мултифункционално швейцарско ножче, за да ампутира собствения си крайник.

Но това не било достатъчно. Ралстън нямал мобилен телефон, а трябвало да търси помощ или да се върне при колата си. След като отрязал ръката си, той тръгнал през пустинята, където бил срещнат и спасен от едно семейство.

Историята на Ралстън свършва сравнително щастливо: ръката му била намерена, кремирана и погребана близо до зловещата канара. Той продължава да бъде заклет катерач.

Неговото премеждие вдъхновява филма „127 часа“ (2010) на режисьора Дани Бойл.

Средиземноморието

През 1985 г. круизът „Акиле Лауро“ става сцена на една от най-широко публикуваните ваканционни трагедии.

След като вдигнал котва от Александрия, пътническият кораб бил превзет от членове на Фронта за освобождение на Палестина. Терористите настояли за освобождаването на 50 палестинци, лежащи в затворите на Израел.

Когато корабът не бил допуснат в пристанището в Сирия, терористите убили американски евреин, прикован в инвалиден стол, на име Леон Клингхофер и хвърлили тялото му през борда.

Макар някои от похитителите да били заловени, техният предполагаем лидер Абу Абас, никога не е изправен пред правосъдието. Той умира през 2004 г. в американски плен в Ирак.

Истанбул

През 1970 г., в края на едно лятно приключение, Били Хейс бил арестуван от турската полиция, която открила огромно количество хашиш в багажа му. Той бил осъден на повече от четири години затвор – особено неудобно наказание, като се има предвид лошата слава на турските затвори.

Седмици преди насроченото му освобождаване Хейс научил, че турското правителство възнамерява да го използва за пример, като го затвори до края на живота му. Той успял да избяга от затвора и да се спаси в Гърция.

Неговата история вдъхновява филма „Среднощен експрес“.

Луксор

Египет от край време очарова останалата част от света: неговите археологически и архитектурни съкровища са несравними. За нещастие, тези магнити за международни туристи понякога привличат и склонни към безсмислено насилие политически радикали.

В утрото на 17 ноември 1997 г. шестима членове на радикална групировка атакуват група туристи на археологическия обект Деир ел-Бахари край Луксор. В продължение на 45 минути терористите систематично застрелват 62-ма туристи.

След нападението радикалите откраднали туристически автобус и се врязали с него в охранителен пост, което позволило на петима от тях да избягат. Един от стрелците бил убит по време на атаката; телата на другите петима, които очевидно били извършили ритуално самоубийство, били открити в една пещера.

Мон Тремблан, Канада

На 16 март 2009 г. известната актриса Наташа Ричардсън и нейното семейство научават колко бързо и неочаквано покосява смъртта.

По време на семейната им ваканция в луксозния ски курорт Мон Тремблан Ричардсън, която била начинаеща скиорка, загубила равновесие на ските и ударила главата си при падането.

Първоначално не показала симптоми на нараняване, но три часа по-късно започнала да се оплаква от жестоко главоболие. Седем часа след падането си била приета в болница в Монреал, а на следващия ден била транспортирана в болница в Ню Йорк.

Наташа Ричардсън умира на 18 март. Според лекарите причината за смъртта й е епидурален хематом – кървене и подуване на мозъка, което оказва натиск върху черепа – нараняване, което често се лекува успешно, ако незабавно се прибегне до медицинска помощ.

Баха

Крис и Дебра Хол, заедно с техните деца Тайлър и Дивиния, се връщали от семейна почивка в Баха, Мексико, когато светът им се обърнал с краката нагоре.

Наближавайки границата със САЩ, колата им била спряна от мъж, облечен като мексикански полицай. Преди Крис да успее да попита защо го спират, в лицето му бил наврян пистолет. Докато семейство Хол се опитвало да се окопити, десетина мъже заобиколили колата им, а друга кола спряла пред тях, блокирайки пътя за бягство.

Бандитите натоварили семейството в пикап и потеглили към усамотен район край Тихуана. Нападателите поискали да знаят къде са парите и ценностите им. Въпреки че им дали всичко, което имали, похитителите все още изглеждали недоволни. Заставили семейството да легне по лице в една канавка и ги покрили със стари спални чували.

Семейство Хол знаели, че насилието е често срещано явление в Тихуана и помислили, че ще бъдат екзекутирани. Казали си за последно колко се обичат и се прегърнали здраво в очакване на откоса от куршуми. Но изстрели не последвали.

След десет минути Крис Хол се осмелил да надникне изпод мръсния чувал и видял, че нападателите са офейкали.

Националният парк Йелоустоун

Горските служители в Националния парк Йелоустоун винаги са казвали, че посетителите трябва да изследват горите на свой собствен риск: паркът е дом на животните, а не на хората.

На 28 юли 2010 г. Деб Фрийли и двама от нейните приятели научават това по трудния начин.

През нощта, докато всички спели, една мечка тихичко се приближила до лагера им и ги нападнала. Животното убило един от приятелите й, ранило втория и се насочило към Фрийли.

Тя се събудила, точно когато мечката се готвела да затвори масивните си челюсти около ръката й. Първо изпищяла, но след това млъкнала и се направила на умряла. Номерът проработил.

В момента, в който се отпуснала, Фрийли почувствала как мечката освобождава ръката й. Животното скоро напуснало бивака, оставяйки след себе си един труп.

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020