Народният храм и масовото самоубийство в Джоунстаун

Народният храм и масовото самоубийство в Джоунстаун

Преди три десетилетия необичайна верига от събития довежда до смъртта на повече от 900 души в сърцето на южноамериканската джунгла в Гаяна. Случилото се на 18 ноември 1978 г. е известно като “Клането в Джоунстаун”, макар да става въпрос за масово самоубийство.

Култът Джоунстаун (официално известен като “Народния храм”) е основан през 1955 г. от проповедника Джим Уорън Джоунс от Индианаполис. Джоунс, който не е теолог, а комунист, създава своето либерално духовенство, залагайки като негова догма комбинация от религиозни и социалистически идеи.

Официалната история

Първите новини от Гаяна за събитията от 18 ноември 1978 г. съобщават, че американският конгресмен Лио Райън и четирима негови придружители са били застреляни при опит да се качат на самолет на пистата в Порт Каитума. След броени часове идва шокиращата новина, че 408 американски граждани са извършили самоубийство в комуна, построена от тях в джунглата в северозападна Гаяна. Поселището е известно като Джоунстаун. Загиналите са членове на група, наречена “Народния храм”, чийто лидер е преподобният Джим Джоунс. Скоро става ясно, че 913 от 1100-те жители на Джоунстаун са загинали в масовото самоубийство.

Конгресмен Лио Райън
Конгресмен Лио Райън

Веригата от събития, довела до смъртта на конгресмен Райън, започва година по-рано, когато той прочита статия в “Сан Франциско Екзаминър”. В нея баща на име Сам Хюстън разказва за смъртта на сина си Боб, загинал под колелата на влака. Според бащата причината за смъртта му е решението на Боб да напусне “Народния храм”. Хюстън е разтревожен и от изчезването на двете си внучки, които според него са били изпратени в Гаяна.

През следващите шест-осем месеца конгресмен Райън продължава да се сблъсква с култа под формата на статии във вестниците и директни молби, отправени към него от загрижени семейства, чийто роднини са изчезнали в гаянската джунгла, за да се присъединят към култа. Говори се за злоупотреба със социални осигуровки, нарушения на човешките права и че хората са държани в Джоунстаун против волята им. През юни 1978 г. Райън прочита част от клетвената декларация на избягалата от Джоунстаун Деби Блейки, която твърди, че комуната редовно провежда репетиции за масово самоубийство. Интересът на конгресмена към Народния храм става всеобщо достояние и той е затрупан от сигнали за култа. Наема адвокат, който да интервюира бившите членове на Храма и роднините на настоящите, за да установи дали групата е нарушавала федералните и калифорнийските закони.

На 4 октомври Райън получава разрешение от Държавния департамент да предприеме пътуване до Гаяна. Неговите планове да посети Джоунстаун скоро се разчуват и мнозина журналисти и роднини изразяват желание да го придружат на собствени разноски. Официалната делегация се състои от Райън, Джеймс Шулъерт и личния асистент на конгресмена Джаки Спайър.

Райън се свързва с преподобния Джим Джоунс и го уведомява за намерението си посети Джоунстаун. Научава чрез американското посолство в Гаяна, че трябва да изпълни определени условия за посещението. Трябва да се увери, че делегацията не е предубедена, на срещата трябва да присъства правният съветник на Храма Марк Лейн и медиите не могат да отразяват събитието. На 6 ноември адвокат Лейн пише на конгресмена, за да го информира, че няма да бъде в състояние да присъства на уговорената дата и че според него комисията не е нищо повече от лов на вещици, насочен срещу Народния храм. Райън му отговаря, че въпреки това възнамерява да посети комуната.

Проблемите започват още с пристигането на групата в Гаяна през нощта. Един от журналистите е задържан на летището, защото няма виза. Роднините прекарват нощта в лобито на хотел “Пегасус” в Джорджтаун, въпреки че имат резервации. Адвокатите на Народния Храм Марк Лейн и Чарлз Гари протакат преговорите, поради което посещението в комуната се отлага за 17 ноември.

Самолетът излита за Джоунстаун в 02:30 ч. през нощта. На борда пътуват Райън, Спайър, заместник-управителят на комуната Ричард Дуайър, адвокатите Лейн и Гари, девет журналисти и представителят на правителството на Гаяна Невил Аниборн.

Полетът е посрещнат на пистата в Порт Каитума от областния управител на северозападна Гаяна. Той е получил инструкции от Джоунстаун, че само адвокатите могат да бъдат допуснати да слязат от самолета. След известни преговори е постигнато съгласие, че всички, без един журналист, който някога е критикувал Храма, могат да посетят комуната.

Делегацията пристига в Джоунстаун, където им е сервирана вечеря и е изнесена музикална програма от членовете на Народния храм. Журналистите интервюират Джим Джоунс, докато Райън и Спайър разговарят с някои от членовете на култа, издирвани от близките си. Двама от членовете на Храма говорят тайно с репортерите, казвайки им, че искат да напуснат Джоунстаун заедно със семействата си. Това е съобщено на конгресмена.

Джим Джоунс отказва на делегацията да прекара нощта в комуната и в 23:00 ч. нейните представители са върнати на летището.

В Порт Каитума журналистите говорят с местните жители, които им разказват за случаи на побои в комуната. Оплакват се, че властите нямат право да влизат там и разказват, че в поселището има дупка за мъчения, изкопана в земята.

На следващия ден делегацията се връща в комуната и Райън продължава да разговаря с членовете на култа. До 15:00 ч. петнадесет души са изразили желание да се върнат с него и вече се качват в камионите на делегацията. Конгресменът има намерение да остане още, но е нападнат с нож от един от сектантите. Не е ранен, но Дуайър настоява Райън да се върне с него.

Групата пристига на летището в 16:30 ч., но двата самолета пристигат чак в 17:10 ч. Шестместният “Чесна” е натоварен и вече прави маневри за излитане, когато един от дезертьорите на борда, Лари Лейтън, открива огън по останалите пътници.

Групата на Райън вече се качва в другия самолет, когато по тях е открит огън от един трактор и една каравана. Конгресменът, трима репортери и един от дезертьорите са убити. Спайър и петима други са сериозно ранени. Стрелбата продължава около 4-5 минути и самолетът е повреден. “Чесна”-та успява да излети и да съобщи за нападението на контролната кула в Джорджтаун, която от своя страна предупреждава гаянските власти. Нападателите напускат летището, а оцелелите търсят сигурност в прикритието на нощта.

Според официалните доклади масовото самоубийство е започнало около 17:00 ч. Посланик Бърк е уведомен за стрелбата на летището около 18:00 ч. В 19:40 ч. полицията в Гаяна съобщава на един от роднините в делегацията, че неговата съпруга и трите им деца са открити мъртви в централата на Народния храм в Джорджтаун.

Новините за масовата смърт в Джоунстаун достигат до Порт Каитума в 02:00 ч. в неделя през нощта, когато в града пристигат оцелелите от трагедията Станли Клейтън и Одел Роудс.

На 19 ноември спасителните войски на Гаяна пристигат в Джоунстаун и потвърждават сигналите за масово самоубийство. Ранените и оцелелите са качени на американски евакуационен самолет и закарани в Джорджтаун.

Време за смърт

Докато делегацията на Лио Райън се готви да се качи в самолета, Джим Джоунс събира паството си. Обяснява им, че конгресменът ще бъде убит и че политическите сили ще направят всичко възможно да унищожат Народния храм. Врагът ще се спусне над тях и ще ги избие без милост. Това не е нова заплаха за жителите на Джоунстаун, нито за първи път чуват решението на Джоунс за изход от нея. Той ги подготвя от години за онова, което нарича “революционно самоубийство”. Често са правили репетиции, за да се подготвят за това събитие.

Научи повече за:   Американско престъпление: Убийството на Силвия Лайкънс

Подправено с цианид питие е внесено в залата и е раздадено на хората. Първи са бебетата и малките деца – над двеста на брой. Отровата е налята в устите им с помощта на спринцовки. Гледайки умиращите си деца, родителите също поглъщат или се инжектират с фаталната отрова. В последния момент неколцина променят решението си, но са застреляни от въоръжената охрана, заобикаляща тълпата. От приблизително 1100-те души, за които се предполага, че са били в Джоунстаун в онзи момент, загиват 913, сред които и Джим Джоунс; останалите успяват някак да избягат в джунглата. Не е ясно дали Джоунс се е застрелял сам или някой му е помогнал.

Телата на жертвите от масовото самоубийство в Джоунстаун
Телата на жертвите от масовото самоубийство в Джоунстаун

Най-объркващият въпрос, който изниква след тази трагедия, е как един човек е успял да постигне подобен контрол над умовете на огромна група хора, убеждавайки ги да умрат доброволно по негова команда.

За да разберем феномена Джоунстаун е необходимо да разгледаме развилите се в него социални и психологически процеси, станали причина за подобна екстремна степен на конформизъм и подчинение. Тези процеси се наблюдават във всички социални групи, но в случаи като този са доведени до крайност, което от своя страна води до крайни резултати.

Членовете на Народния храм са обучавани години наред в готовност за масовото самоубийство. Джим Джоунс споделя с последователите си своето параноично убеждение, че американското правителство крои заговор да унищожи всеки замесен в Народния храм. Приучва ги да търсят в него спасение. През годините им е показвал много “заплахи”, от които после ги е спасявал, и те се научават да имат доверие на човека, когото наричат “Отеца”.

Джоунс и неговите последователи са се преместили в Джоунстаун с идеята да създадат напълно автономно общество, основано на идеите на социализма и комунализма. Всеки трябва да работи за общото благо, осигурявайки храна, подслон, облекло, здравни грижи и образование за себе си. Благородна идея, за която, както Джоунс им напомня непрекъснато, си заслужава да умрат.

Мечтателят

През двете десетилетия преди събитията в Джоунстаун преподобният Джим Джоунс увеличава последователите си из цяла Америка, привличайки към себе си прокудените от обществото и онези, желаещи да помагат на хората в нужда. В началото на 60-те години той проповядва за нуждата от расово братство и интеграция. Тази непопулярна за времето си доктрина му донася много критики от църковната йерархия. За да избяга от тях, през 1963 г. той основава Народния храм, в който черни и бели се молят рамо до рамо. Бедните и онеправданите от съдбата са приемани с отворени обятия. Конгрегацията на Джоунс е посветена на мисията да помага на бедните, да намира работа на безработните и да помага на бившите затворници и наркомани да вкарат живота си в релси.

Джим Джоунс
Джим Джоунс

С нарастването на паството му нарастват и изискванията на Джоунс към него. За да станеш член на Народния храм се изисква да направиш големи жертви и да докажеш верността си. През 1965 г., за да избяга от критиките към практиките на църквата му, Джоунс се премества в северна Калифорния заедно със сто от най-верните си последователи. Там Народният храм нараства значително и установява централата си в Сан Франциско.

Джим Джоунс привлича нови членове, обещавайки чудеса, като изцеление от рак и връщане на зрението на слепите.

Изискванията към новите членове са малки, а нивото на избор голямо. Посвещаването на допълнително време и енергия за организацията става постепенно. Членовете са учени, че постигането на един идеал изисква жертви. Колкото по-голяма е жертвата, толкова по-голямо е постижението. Постепенно новите членове започват да приемат дългите сбирки и часовете труд за църквата като удовлетворяващи и ценни. Джоунс увеличава изискванията си лека-полека. По този начин с всяко ново ниво на посвещаване резервите, изпитвани от новия член, биха могли лесно да бъдат рационализирани и оправдани. В неизбежния момент, когато изискванията станат деспотични, човек предпочита да се примири с тях, вместо да отрече напълно всичките досегашни компромиси със здравия си разум и нормите си на поведение.

Едновременно с това се увеличават и финансовите изисквания. В началото даването на пари е напълно доброволно, но сумите са обявявани на всеослушание. Така се оформя един негласен паричен минимум, с който повечето хора се съобразяват, изпитвайки неудобство от това, какво ще си помислят останалите за тях, ако не дадат пари. След време тази сума е увеличена официално с 25% и вече е задължителна.

Най-високото ниво на отдаденост се постига, когато човек се премести да живее в Народния храм, предавайки на култа цялото си имущество, спестявания и социално осигурителни чекове. Идеалът на Джоунс за комунален живот стои в центъра на ученията му. Той заклеймява външния капиталистически свят като зъл и разрушителен. Силите на тази зла система виждат в идеалите на Народния храм заплаха и ще се опитат да го унищожат. Чрез тези си учения Джоунс успява да създаде илюзията, че единственото сигурно и безопасно място е Народният храм. Членовете виждат във всяка външна критика, насочена към църквата, доказателство за правотата му.

Още в най-ранните стадии на индоктринация всеки член е учен, че постигането на висока духовност изисква борба със собствените му слабости. Джоунс редовно изкарва критиците пред събраното множество и публично порицава липсата им на вяра. След това кара останалите да отсъдят какво да бъде тяхното наказание. Родителите трябва да бият публично децата си, а съпрузите и съпругите също трябва да се наказват един друг.

Желанието да дават на Джоунс все по-голям контрол над живота си е още повече подсилено от новооткритата хармония и спокойствие, което намират в църквата новите й членове. Споровете в семействата изчезват. Разногласия не съществуват, защото има ясно определени правила. Всекидневният стрес от миналото, когато се е налагало да взимат решения и да правят избор, сега е изчезнал. Животът е къде по-лесен, когато не ти се налагала да мислиш за всичко.

Всяка мисъл за напускане на Храма бързо е потискана у членовете му, поради множество причини. Абсолютното им посвещаване на църквата обикновено означава, че те вече са се отчуждили от приятелите и семействата си. Напускането ще бъде равносилно на признаване на грешките им или оставането им без никаква подкрепа. Отношението на църквата към други дезертьори, мразени като предатели и врагове, също прави напускането много трудно. Последната бариера към независимостта е икономическа. Всеки член е предал цялата си собственост и доходи на Народния храм. Напускането ще ги остави бездомни и безпарични.

Научи повече за:   Изчезването и убийството на Чандра Леви

Изолацията на хората от външния свят означава, че дори да изпитват несъгласия с ученията и действията на църквата, тези съмнения не могат да бъдат потвърдени от независим източник и те са принудени да ги преглъщат. Това се подсилва още повече от факта, че Джоунс изисква от всеки свой последовател да му докладва за прояви на разкол и недоволство. Децата доносничат срещу родителите си, съпрузите срещу жените си, а родителите – срещу собствените си деца. Никой никому не може да има доверие.

Тази изолация достига още по-високи нива в Джоунстаун. Комуната е разположена в центъра на джунгла, а пътищата към цивилизацията са охранявани от въоръжени пазачи. Дори някой да успее да напусне комплекса, той не разполага с пари и паспорт, за да може да избяга.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Отецът

Джим Джоунс е роден в Лин, щата Индиана, през 1931 г. по времето на Голямата депресия. Докато родителите му се борят да свържат двата края, той е свободен да изследва света около себе си. Още в ранна възраст попада на паство на Петдесетниците, известно като Евангелския молитвен дом, чийто членове са смятани за сектанти от по-консервативните жители на Лин.

Още като тийнейджър Джоунс не се интересува от нормалните занимания на своите връстници. Погълнат е от емоционалната и религиозна страст, която открива в Молитвения дом. През 1957 г. 16-годишният Джоунс проповядва по улиците в черните и белите квартали. Вярва в братството на народите, без оглед на тяхната раса и социален статус. Симпатизира на бедните и онеправданите.

В ученическите си години Джоунс започва да проявява интерес към живота на могъщи мъже, като Адолф Хитлер и Йозеф Сталин. Когато среща бъдещата си съпруга Марселин, вече е експерт по въпросите за социалните проблеми и световните събития. Двамата се женят, когато Джоунс постъпва в колеж. Той е ревнив, доминиращ и неуверен в себе си съпруг, но вярата на Марселин, че бракът е за цял живот, я кара да търпи емоционалните му тиради.

В този период Джоунс започва да се съмнява във вярата си в един любящ и милостив Бог, тъй като вижда колко страдания и бедност го заобикалят. Накрая обявява, че Бог не съществува и очаква Марселин да сподели новата му мъдрост, заплашвайки, че ще се самоубие, ако я види да се моли. Смекчава възгледите си през 1952 г., когато Методистката църква показва социална съпричастност към собствените му възгледи. Църквата признава правата на малцинствата и насочва усилията си към борбата с бедността, което впечатлява Джоунс.

През същата година, докато продължава следването си, той приема позицията на студентски пастор в методистката църква в един не особено заможен бял квартал в южен Индианаполис. Тайно посещава няколко афроамерикански църкви в района и кани хората, които среща там, на свои собствени служби и в дома си.

След две години Джоунс вече успешно проповядва на сбирки на Петдесетниците, привличайки огромни тълпи със своите изцеления и чудеса. Този успех му позволява да основе своя собствена църква. През 1956 г. започва да нарича дейността си движение, а църквата си Народен храм. Междувременно той и Марселин осиновяват чернокожо дете и корейче, и им се ражда син.

Преподобният Джим Джоунс
Преподобният Джим Джоунс

Интензивността на Студената война в средата на 50-те години оказва голямо влияние върху възгледите на Джоунс и той вярва, че най-доброто средство за борба с комунизма е комунализма. Неговата работа и вярата му в гражданските права са скоро наградени, когато го назначават за глава на Комисията по човешките права в Индианаполис. Неговите радикални идеи и действия обаче предизвикват множество оплаквания и критики от страна на по-консервативните граждани.

Точно тогава Джоунс получава “видение” за ядрена атака. Вярвайки, че Средният Запад би бил най-вероятната цел за тази атака, започва да търси “по-сигурно” място, където да премести паството си. Заминава за Хаваите и после за Бразилия, където остава две години. По време на отсъствието си за първи път посещава Гаяна и е впечатлен от социалистическата доктрина на местното правителство.

През 1965 г., две години след връщането си в Индианаполис, Джоунс се премества заедно с 140 свои последователи в Юкая, Калифорния, тъй като е прочел в списание, че този район ще бъде сигурен при евентуална ядрена атака.

Не след дълго Марселин решава, че иска да сложи край на брака им. Сексуалните забежки на съпруга й са станали твърде чести, а неговата жажда за власт и контрол е нараснала неимоверно. Синът му Стивън храни малко уважение към баща си, заради неговото лицемерие. Джоунс създава правила, които самият той не спазва. Използва най-различни наркотици, за да контролира настроенията си.

През 1968 г., когато семейството му се разпада, а паството му наброява едва 68 души, Джоунс става партньор на Последователите на Христа – религиозно движение с милион и половина членове. Благодарение на слабия контрол на църковната администрация, той е в състояние да проповядва социализъм и кръщава новите членове в святото име на социализма.

Като член на призната църква Джоунс се ползва от облагите на данъчните облекчения и по-високото си самочувствие. С идването на 1973 г. паството му е достигнало 2500 души.

През 1974 г. Джоунс получава разрешение от правителството на Гаяна да започне изграждане на комуна върху 300 акра държавна земя, разположена на 140 мили от Джорджтаун. Той решава да разпространи ученията си в Джоунстаун и се свързва с отец Андрю Морисън, който му позволява да изнася служби в Светата католическа църква. Отец Морисън не е добре осведомен за практиките на Джоунс и е ужасен, когато вижда очевидно фалшивите изцеления и чудеса, които той разиграва.

Разочарованият Джоунс се връща в Калифорния, където неговите циркови спектакли са приемани много по-добре.

Джим Джоунс гледа на себе си като на социален революционер, въпреки че организацията му е всичко друго, но не и социалистическа. В нея няма колективно ръководство, а служителите му, които са предимно от бялата раса, нямат право да оспорват решенията му.

Двойнствеността и лицемерието му си проличават и в ученията му за сексуалните взаимоотношения. Той вярва в сексуалната освободеност, но е привърженик на брака. Атакува браковете без сексуална свобода като контрареволюционерски; всеки съпруг/а, който проявява ревност към изневярата на половинката си, е порицаван публично. В същото време говори за добродетелите на целомъдрието и безкомпромисно се рови в сексуалния живот на последователите си. Всеки от тях трябва да признава за сексуалните си занимания и фантазии, а на жените е разрешено публично да се оплакват от сексуалните неумения на съпрузите си. Джоунс казва на паството си, че е единственият истински хетеросексуален човек, но през декември 1973 г. е арестуван за разгулно поведение в известен като сборище на хомосексуалисти парк. Обвиненията са свалени, но Джоунс е принуден да подпише документ, в който признава, че за ареста е имало основателна причина.

Той успява да запази ареста си в тайна и продължава да разгръща влиянието си в района на Сан Франциско. Последователите му работят в политически кампании и той установява връзки с голям брой влиятелни политически фигури.

Научи повече за:   Опасна фрустрация или Масовите убийства в бившия Съветски съюз

Въпреки нарастващото си влияние, Джоунс не е в състояние да предотврати негативните критики, насочени срещу Народния храм, макар да се опитва. За целта праща членове на Храма да работят под прикритие в редакциите на вестниците и да го предупреждават, когато се готви публикация срещу него. Още преди статиите да отидат за печат, заплашва вестниците със съд.

ЦРУ стои зад всичко?

Макар официалното обяснение за събитията в Джоунстаун да е прието от обществото, мнозина се съмняват, че това е истината. Съществуват най-различни теории, като най-разпространената от тях е, че ЦРУ стои зад всичко.

Според тази теория Джоунстаун е продължение на програмата за контролиране на съзнанието на ЦРУ. Агенти на разузнавателната агенция са прониквали в култове, подобни на Народния храм, за да събират информация и да извършват експериментите. Защитниците на тази версия твърдят, че в годините, в които създава Народния храм, Джим Джоунс е имал голям брой съмнителни връзки с ЦРУ. Най-значимата от тях е предполагаемото му приятелство с Дан Митрион, датиращо от детството им. Дан Митрион е полицейски началник в Индианаполис в ранните години на създаването на паството на Джоунс. След това постъпва в Международната полицейска академия, за която се смята, че е подразделение на ЦРУ, насочено към обучението на контра революционери и техники за изтезания.

Когато Джоунс отива да живее в Бразилия, Митрион вече е там. Джоунс няколко пъти посещава Бело Оризонти, където се намира щабквартирата на ЦРУ в Бразилия и където живее Митрион.

Скоро след завръщането си в Америка Джоунс премества Храма в Калифорния. Там е в състояние да отвори сиропиталище, без да има лиценз и квалифициран болничен персонал. Говори се, че през този период Джоунс е осиновил 150 деца, повечето от които са били изпращани в Народния храм със съдебна заповед. Храмът е тясно свързан с организацията “Уърлд вижън”, зад която мнозина смятат, че стои ЦРУ. Негов консултант е член на бунтовническата армия UNITA, за която също се предполага, че е подкрепяна от ЦРУ.

Другите предполагаеми връзки на ЦРУ с Джоунстаун са следните:

  • Името на заместник-управителя на комуната Ричард Дуайър се появява в публикацията “Кой кое е в ЦРУ”.
  • Посланикът на САЩ Джон Бърк и служителят в посолството Ричард Маккой имат силни връзки с ЦРУ.
  • Подразделението на ЦРУ в Джорджтаун се помещава в сградата на американското посолство.
  • Дан Уебър, изпратен в Гаяна непосредствено след клането, е служител на ЦРУ.
  • Джоузеф Блачфорд, който е назначен за адвокат на оцелелите от Джоунстаун, е замесен в скандал, свързан с инфилтрацията на ЦРУ в Корпуса на мира.

Участието на Лари Лейтън (който открива стрелба в самолета “Чесна”) в засадата над конгресмена Райън също предизвиква интерес, заради миналото на семейството му. Баща му е началник на Химичното военно подразделение през 50-те години. Консултантът на Джоунс от UNITA е зет на Лейтън и точно той преговаря с правителството в Гаяна за изграждането на Джоунстаун.

Друг интересен факт в полза на тази теория е, че въпреки скандалите и критиките, заобикалящи Народния храм, преместването му в Джоунстаун получава пълното одобрение на американското посолство в Гаяна.

Мнозина виждат в убийството на конгресмен Лио Райън нещо повече от случайност. Той е заклет критик на ЦРУ и автор на законопроекта “Хюс-Райън”, който, ако бъде приет, ще изисква от ЦРУ да докладва пред Конгреса всичките си тайни операции, преди да пристъпи към осъществяването им. Скоро след смъртта му поправката е отхвърлена.

Очевидците на летището, където е убит Райън, описват стрелците като ходещи зомбита със стъклен поглед и механични движения. Не е ясно кои са били хората от въоръжената охрана, които са пазели периметъра на комуната и са били свободни да я напускат, когато пожелаят.

Девет дни след масовото самоубийство в Джоунстаун са убити кмета на Сан Франциско Джордж Москон и общинският съветник и гей-активист Харви Милк. Двамата са получавали финансова подкрепа от Джим Джоунс и са разследвани за евентуалното им участие в изчезването на средства от Народния храм. Техният убиец Дан Уайт също е описван от очевидците като “ходещо зомби”.

Малко по-късно бившият член на Народния храм Майкъл Проукс обявява на пресконференция, проведена в хотелската му стая, че ЦРУ и ФБР разполагат с таен аудиозапис от клането в Джоунстаун и че той самият е бил информатор на ФБР. Непосредствено след това изявление Проукс влиза в банята си и се самоубива.

Джийн и Алан Милс, членове на Храма, дезертирали преди преместването на култа в Гаяна, са открити вързани и убити в дома им почти година след клането. Те написват книга за Народния храм и многократно са изразявали вярата си, че ще бъдат убити.

Последният щрих, подсилващ теорията за ЦРУ, е решението на американските власти да не се прави аутопсия на жертвите от клането; като основание за това е изтъкнат фактът, че причината за смъртта им е очевидна. Резултатите от експертизата на съдебния лекар от Гаяна Лесли Муту обаче показват, че почти 700 от жертвите са били убити, а не са се самоубили. Муту твърди, че той и асистентите му са преглеждали телата на 137 жертви в продължение на 32 часа. Всички са били инжектирани с цианид на места по тялото, които не биха могли да достигнат сами, като например между лопатките на гърба, а много от жертвите са били застреляни.

Телата на жертвите от клането в Джоунстаун
Телата на жертвите от клането в Джоунстаун

Несъответствието в броя на жертвите в първите доклади и окончателно обявеният брой навежда мнозина на мисълта, че от първия кръг на самоубийството са успели да избягат приблизително 500 души, които са били преследвани и убити в джунглата, а после телата им са били върнати и хвърлени при останалите в комуната.

Дали трагедията в Джоунстаун е била резултат от чудовищен експеримент за контролиране на съзнанието не би могло да се установи без солидни доказателства. След случая Държавният департамент решава да засекрети над 8 000 документа, касаещи клането в Джоунстаун. Вероятно, когато тази документация излезе на бял свят, част от мистерията ще бъде разбулена.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
ДимитърТаня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Колко много ненужна смърт, колко много семейни трагедии са белязали пътя на един комплексиран откачалник. Лоша работа! Дано вече не се случва!

Димитър
Гост

Нямаше да стане ако някой от избягалите бяха вдигнали самолетите