Лий Харви Осуалд: Убийството на Джон Ф. Кенеди

Лий Харви Осуалд: Атентатора на Кенеди

Повечето американци са съгласни за едно нещо: на 22 ноември 1963 г. президентът Джон Ф. Кенеди е прострелян и убит в Далас, Тексас. Но четири десетилетия по-късно почти всички други детайли, свързани с атентата срещу харизматичния и фотогеничен политик, представляват предмет на спорове.

ЦРУ ли стои зад убийството? Фидел Кастро? Мафията? ФБР? Линдън Бейнс Джонсън? Руснаците? Марсианците? Или обвиненият в покушението Лий Харви Осуалд и неговият убиец Джак Руби са просто двама “самотни лунатици”, които някак си успяват да извършат два немислими атентата?

Въведение

“За повечето американци това е нещо като игра” – казва професор Джон Макадамс. – “Хората ме питат: “А според вас кой го е направил?”. И изглеждат толкова разочаровани, когато им отговоря: “Осуалд го е направил съвсем сам””.

Професор Джон Макадамс

Това разбира се е и заключението на президентската комисия, създадена седмица след покушението. На 24 септември 1964 г. комисията, оглавявана от председателя на Върховния съд Ърл Уорън, обявява своите открития, подкрепящи версията, че Осуалд е единствен извършител. Тази дата слага началото на невероятни теории на конспирациите, които продължават до ден днешен.

“Загадката на покушението над Кенеди достига мистични висоти”, казва Макадамс. “В тази епоха, изобилстваща от теории на конспирацията, най-голямата от всички  е теорията за конспирацията довела до убийството на Кенеди”. Според Макадамс филмът на Оливър Стоун “Дж.Ф.К.” разбърква още повече гърнето с конспирацията, тъй като се базира на елементарната теория на прокурора Джим Гарисън. Филмът все още привлича незапознати ентусиасти и ги поглъща в обсебващия свят на атентата срещу Кенеди.

От едната страна са привържениците на теорията за конспирация, а от другата скептиците. Те спорят с плам, обикновено запазен само за политиката и религията. Множество книги са написани за покушението и стотици уебсайтове са посветени на темата, включително и този на професор Макадамс. На тези импровизирани арени теоритиците хвърлят въпроси, а скептиците се опитват да им отговорят.

Някои въпроси са от общ характер: “Защо Тайните служби преместват тялото на президента Кенеди от Далас и го транспортират във Вашингтон?”. Други са ужасно специфични, като например: “Защо горната част от очната кухина на дясното око липсва на рентгеновите снимки, за които се предполага, че са на Кенеди?”.

Писателят Дейв Райцър е бил и от двете страни: “Бях привлечен от филма на Оливър Стоун през 1991 г. В продължение на осем или девет години се бях превърнал във фанатичен теоретик, след което започнах да осъзнавам колко погрешно е било мисленето ми”.

Според него конспирациите са задвижвани от неверието, че незавършилият 10-и клас Осуалд – “един малък, глупав комунист”, както го нарича Джаки Кенеди – би могъл да убие президент. Подхранвани са също така от недоверие към правителството и от зле свършената работа на журналистите и историците, които позволяват на разни съмнителни теории да се разпространяват неоспорвани.

Изтъкнатата теоретичка Барб Джункаринен се съгласява, че прекаленият фанатизъм е пречка: “За съжаление онези, които привличат вниманието, са смахнатите и от двете страни. Медиите тичат при тях, а ние останалите им сърбаме попарата”. Джункаринен се интересува от медицинските аспекти на случая и особено от детайлите около огнестрелната рана. Тя се съмнява, че Осуалд е застрелял Кенеди. Вярва, че той е бил нарочен за изкупителна жертва от голяма конспирация, която е покрита от паникьосалото се правителство.

Според професор Макадамс Джак Руби е до голяма степен виновен за подклаждането на подозренията на хора като Джункаринен. “Руби даде огромен тласък на теориите за конспирация. Това, че той лиши американците от възможността да видят Осуалд изправен на съд, бе ужасно нещо”. Различните правителствени организации също носят вина за това.

Джак Руби

Първо, даласката полиция допуска Руби да се доближи до Осуалд поне два пъти. Управлението провежда калпаво разследване и началникът на полицията твърде бързо решава, че Осуалд е убиецът, след което веднага го съобщава на медиите. Тайните служби и обкръжението на Кенеди изнасят тялото му от Далас само 100 минути след като смъртта му е обявена. Във Вашингтон екип от суетящи се доктори си оставя ръцете при аутопсията на най-ценния труп в американската история.

Инвазията в Залива на прасетата в Куба и слуховете, че администрацията на Кенеди се е свързала с наемните убийци на мафията, за да премахне Фидел Кастро, карат мнозина да вярват, че Съединените Щати биха правили какви ли не нечестиви неща, с какви ли не нечестиви хора, само за да постигнат целта си.

Подозрителните действия, замърсените доказателства, липсата на правдоподобност и изумителните съвпадения – за мнозина тези фактори изглеждат по-разумни от вярата.

Кортежът

В онази ноемврийска сутрин летище “Лов Фийлд” в Далас изобилства от лимузини и полицейски мотоциклети, докато Тайните служби и градските ченгета подготвят най-прочутия президентски кортеж в американската история. Шестнадесет коли, дузина мотоциклети и три буса са готови да транспортират Джон Ф. Кенеди и неговия антураж до Търговския център в Далас в сърцето на града, където президентът ще произнесе реч.

Губернатор Джон Конали

Самолетът “Еър Форс” 2, с който пътуват вицепрезидентът Линдън Джонсън и неговата съпруга Клаудия Алта, по прякор Лейди Бърд (Калинката), се приземява в 11:30 ч. след кратък полет от Форт Норт. “Еър Форс” 1 го следва в 11:40 ч. На борда са Кенеди, неговата съпруга Джаки, губернаторът на Тексас Джон Конали и неговата съпруга Нели, и щатският сенатор Ралф Ярбъроу.

На летището чака малка тълпа от журналисти и ключови политически поддръжници от Тексас. Кенеди поздравява тексаските сановници, които го чакат подредени в редица. Не забравя да обърне внимание и на почитателите си, които стоят зад оградите на летището и се надяват да зърнат президента и Първата дама.

Кенеди ще прекара в Тексас два дни, провеждайки нещо като ранна предизборна кампания, с която се надява да привлече понякога капризните демократи от “Щата на самотната звезда” за своята кауза, а именно преизбирането му за президент.

Присъствието на Джаки Кенеди в това пътуване е внимателно обмислено. Г-жа Кенеди се е превърнала в значима фигура и известността й съперничи дори с тази на нейния съпруг. Съветниците на президента са планирали президентският кортеж да мине бавно през трите най-големи тексаски градове отчасти, за да могат гласоподавателите да зърнат елегантната кралица.

Семейство Кенеди напуска Вашингтон в утрото на 21 ноември и се качва на самолета за Сан Антонио. Там са посрещнати от губернатор Конали и вицепрезидента Джонсън, който се присъединява към кортежа на президента, движещ се към центъра на града. Същият следобед президентът отлита за Хюстън, където също го очаква кортеж. Той говори пред голяма тълпа на стадиона на Университета “Райс”, след което присъства на политическа вечеря в Хюстън.

Кенеди произнася реч с губернатор Конали

Късно в четвъртък вечерта семейство Кенеди отлита за Форт Норт, където прекарва нощта в хотел “Тексас”. В петък сутринта Кенеди закусва в хотела и преди да замине за Далас, говори пред събралите се отвън хора.

Той трябва да се е чувствал неспокоен след двата кортежа в четвъртък. В хотела семейство Кенеди и специалният асистент на президента Кенет О’Донъл провеждат предзнаменователен разговор за потенциалните рискове на кортежите. О’Донъл впоследствие казва пред Комисията Уорън, че президентът е казал:

“Ако някой наистина иска да застреля президента на Съединените Щати, няма да му е много трудно. Само трябва да се качи на висока сграда с телескопична пушка и никой нищо няма да може да направи, за да го спре”.

Кортежът в Далас тръгва от летището само 10 минути след пристигането на президента. Графикът предвижда 45 минути за 16-километровото пътуване от летището до Търговския център. Маршрутът на кортежа е обсъждан надълго и нашироко в медиите в седмицата преди пристигането на Кенеди. Организаторите на събитието се надяват на голяма подкрепа. Все пак нали за това Кенеди е дошъл в Тексас.

Кортежът напуска летището и се придвижва по улица “Мейн” към високите сгради в центъра на Далас, където хиляди офис служители са излезли в обедна почивка, за да видят преминаването на президента. Разследващите от Комисията Уорън по-късно потвърждават, че този маршрут е бил специално подбран, за да осигури възможно най-голямо “участие” от страна на гражданите. Така и става – край пътя са струпани безбройни тълпи.

Полицията охранява всички мостове и надлези по пътя и гони неупълномощените лица. Но да се проверява тълпата или околните сгради за злодеи е непосилна задача. Кортежът избръмчава по “Мейн Стрийт” с 40-50 км в час и стига до по-слабо заселените крайни райони на Далас. Но дори там доста хора чакат да видят семейство Кенеди и кортежът постепенно забавя скоростта си, насочвайки се към центъра.

Първата кола в кортежа, известна като “пилотна”, превозва служители от даласката полиция. Тя се движи на около 400 м пред останалите и задачата й е да следи и докладва за признаци за неприятности. След това идват шест мотоциклета, след тях “водещата кола” – необозначен полицейски автомобил, управляван от началника на полицията Джеси Къри, придружаван от областния шериф Дж. Е. Декър и агентите от Тайните служби Форест Сорелс и Уинстън Лоусън.

Според доклада на комисията Уорън:

“Служителите в колата оглеждат тълпата и сградите покрай маршрута. Тяхната главна функция е да забележат неприятностите предварително и да предприемат необходимите действия, за да ги предотвратят в зародиш. Следвайки обичайната процедура, водещият автомобил се движи на около четири-пет коли разстояние пред президентската лимузина”.

Президентската лимузина

Колата на президента, специално изработен открит линкълн “Континентал” от 1961 г., е снабдена с футуристичен пластмасов купол, който да предпазва пътниците в случай на дъжд и същевременно да позволява на хората край пътя хубаво да огледат елегантения си президент и прекрасната му съпруга. Но времето е хубаво и куполът е махнат. Пластмасата така или иначе не е бронирана.

Кенеди седи от дясната, а жена му от лявата страна. Джон и Нели Конали седят пред тях, като Нели заема лявото място.

Шофьор на колата е таен агент Уилям Гриър, а агент Рой Келерман седи на предната пътническа седалка. Лимузината е оборудвана със стъпала, които позволяват на агентите да се возят отстрани на президента, но Кенеди предпочита да не бъде скрит от погледа на гражданите. Отстрани на президентската лимузина се движат още четири коли, за да държат тълпите на разстояние. Отново Кенеди е пожелал те да изостанат малко, за да могат хората да го виждат по-добре.

След лимузината на президента се движи кадилак от 1955 г., който превозва осем въоръжени агенти – четирима вътре и четирима на страничните стъпала. О’Донъл и още един асистент също са в тази кола. Агентите на страничните стъпала имат за задача да се втурнат към колата на президента, ако тя забави твърде много скоростта си или спре.

Следваща в колоната е колата на вицепрезидента, четиривратен открит линкълн, в който се возят Джонсън, сенатор Ярбъроу и агент от Тайните служби. Шофьорът е патрулиращ полицай от Тексас. Зад автомобила на Джонсън идва кола, управлявана от полицай от Далас, при който се возят още трима агенти и асистентът на Джонсън Клифтън Гартър.

Останалата част от кортежа включва пет коли, превозващи кмета на Далас и още петима даласки политици; лекарят на президента, адмирал Джордж Бъркли; автомобили на телефонната компания и “Уестърн Юниън”; комуникационната кола на Белия дом; три коли с фотографи от пресата; един бус за служители от Белия дом и два буса с журналисти.

Кортежът завършва с кола на даласката полиция и още три мотоциклета.

В центъра на Далас кортежът намалява скоростта си до 15 км/ч, а семейство Кенеди и семейство Конали се усмихват и махат на тълпите край пътя, които достигат около четвърт милион души. Кортежът завива надясно по улица “Хюстън” и след това наляво по улица “Елм”, откъдето ще пресече площад “Дийли Плаза” на път за автомагистрала “Стемонс” – последната отсечка от пътуването.

На ъгъла на улиците “Хюстън” и “Елм” се издига седеметажна сграда, обитавана от Тексаското училищно книгохранилище, което разпространява учебници в югозападните райони.

Докато кортежът се придвижва към книгохранилището, Нели Конали се обръща назад и прави коментар за приема, който получават семейство Кенеди.

Съпругата на губернатора казва: “Г-н президент, не можете да кажете, че Далас не ви обича”.

Той й отговаря: “Това е повече от очевидно”.

Това са последните думи на Джон Ф. Кенеди.

Стрелбата

Кортежът закъснява с няколко минути. Типично в негов стил Кенеди заповядва на два пъти да спрат лимузината – единият път, когато вижда човек, размахващ табела, приканваща президента да се ръкува с него, и вторият път, за да поздрави католическа монахиня и група ученици. Гъстите тълпи в центъра също забавят движението на кортежа.

Колата на президента пълзи със 17 км/ч и минава покрай книгохранилището точно в 12:30 – часът, в който президентът трябва вече да е в Търговския център.

Прогърмяват изстрели от пушка.

Според Комисията Уорън един куршум минава през шията на президента. Следва втори, смъртоносен куршум, който разбива дясната страна на черепа му. Конали е ранен в гърба, дясната част на гърдите, дясната китка и лявото бедро.

Агентите от Тайните служби се втурват към лимузината.

Джаки Кенеди крещи: “О, Боже мой, застреляха съпруга ми! Обичам те, Джак!”.

В президентската кола агент Келерман докладв за случилото се по радиостанцията на началника на полицията Къри, който повежда колоната със страшна скорост към болница “Паркланд”, намираща се на 6 км разстояние.

За президента разбира се няма надежда за спасение. Той е обявен за мъртъв 30 минути след стрелбата. Конали е подложен на спешна операция и оцелява.

Джон Ф. Кенеди младши поздравява ковчега на баща си

В 14:15 ч. тялото на Кенеди вече е натоварено в ковчег на “Еър Форс” 1, за да бъде върнато във Вашингтон.

Но излитането се забавя, докато се организира спешна церемония по предаването на президентската власт.

Федералният съдия Сара Хюс, която е първата жена в щатския окръжен съд в Тексас, където е назначена от Кенеди през 1961 г., бърза към летище “Лов Фийлд”.

В 14:38 ч., точно преди самолетът да излети за Вашингтон, Хюс заклева Линдън Джонсън като 36-ия президент на САЩ. На кратката и тъжна церемония присъстват неговата съпруга и г-жа Кенеди.

Съдия Хюс по-късно казва:

“Мислех си, че Джаки Кенеди показа забележително спокойствие. Тя не ридаеше. Не каза нито дума. Нейното спокойствие бе изключително. Нейната смелост бе изключителна”.

Арестът

Само минути след покушението няколко свидетели посочват сградата на книгохранилището като източника на изстрелите.

Един от тях, Хауърд Бренан, казва, че на няколко пъти, още преди да мине кортежът, е забелязал на един от прозорците на сградата някакъв мъж. След като чува първия изстрел Бренан поглежда нагоре и вижда същия този мъж с пушка. В 12:45 ч. полицията разпространява описанието на заподозрения, който според разказа на Бренан е бял мъж, тежащ около 75 кг и висок 1,78 м.

Научи повече за:   Дейвид Кореш: Инцидентът в Уейко

Полицаите нахлуват в сградата на книгохранилището и близо до прозореца на шестия етаж откриват три гилзи и пушка с болтов затвор и телескопично устройство.

В 13:15 ч. далаският полицай Дж. Д. Типит, патрулиращ на около 3 км от мястото на атентата, забелязва близо до улиците “Десета” и “Патън” мъж, съвпадащ с описанието на заподозрения. Типит извиква мъжа до колата си. След кратък разговор, проведен през прозореца, полицаят излиза от колата, за да разпита човека по-отблизо.

Мъжът изважда пистолет, стреля четири пъти и убива Типит.

Около дузина очевидци стават свидетели на стрелбата. Един от тях се обажда в полицията.

Новината за стрелбата по президента е направила гражданите на Далас доста бдителни и когато се чуват сирените на полицейските коли, няколко души забелязват подозрителен мъж, който се шмугва във входа на сграда, намираща се на осем пресечки от мястото на стрелбата.

Един от тези очевидци е Джони Брюър, управител на магазин за обувки, който вижда как мъжът влиза в сградата на кино “Тексас”.

“Просто ми се стори странен”, казва Брюър по-късно пред Комисията Уорън. “Косата му бе някак си разрошена и изглеждаше като че ли бяга от нещо, изглеждаше уплашен и странен”.

Брюър говори със служителката в киното: “Не знам дали това е човекът, когото търсят… но той бяга от тях поради някаква причина”. Тя се обажда в полицията.

Пред киното пристигат повече от дузина полицейски служители. Нареждат да се включи осветлението в салона и Брюър посочва подозрителния субект. Когато полицаите тръгват да го заобикалят, мъжът размахва пистолета си, но е обезоръжен преди да успее да стреля, макар че някои от полицаите разказват по-късно, че са чули “щракване” подобно на засечка на оръжие.

Очевидецът Брюър разказва, че по време на ареста са играли юмруците. Той чува един от полицаите да се заканва: “Ще убиваш президента, а?”.

Един от служителите на реда разказва впоследствие, че заподозреният “малко псуваше и си търсеше полицейската бруталност”.

Задържаният в киното мъж е на 24 години, висок 1,80 м и с тегло 68 кг. Името му е Лий Харви Осуалд.

Този провалил се ветеран от Военноморския флот, родом от Ню Орлиънс, е назначен да попълва бланки в Тексаското училищно книгохранилище за 1,25 долара на час едва преди шест седмици.

На път към полицейското управление Осуалд пита отново и отново: “Защо съм арестуван?”.

Убийство на живо

Осуалд е отведен в Главното полицейско управление в центъра на града.

В 19:10 ч. същата вечер Осуалд е посетен от мирови съдия, който му повдига обвинение за убийството на полицай Типит. Шест часа по-късно, в 01:30 ч. на 23 ноември, същият мирови съдия му прочита и обвинителния акт за убийството на Кенеди.

Осуалд е разпитван в продължение на общо 12 часа, през двата дни последвали ареста му. Капитан Дж. У. Фритц от отдел “Убийства” води по-голямата част от разпитите.

Агентите от ФБР и Тайните служби също често присъстват и задават въпроси на Осуалд. Той отрича да има нещо общо както с покушението срещу президента Кенеди, така и с убийството на полицай Типит.

Комисията Уорън и Линдън Джонсън

Въпреки това срещу Осуалд е събран обезкуражаващ каталог от доказателства – пистолетът “Смит енд Уесън” .38 калибър, изтръгнат от него по време на ареста му; девет очевидци, които го идентифицират като убиеца на полицая – шестима са го разпознали лично, а трима по снимка; той има достъп до шестия етаж на книгохранилището и е забелязан там от очевидци малко преди стрелбата по Кенеди.

Веществените доказателства също говорят за неговото присъствие на прозореца, където са открити гилзите, а отпечатък от дланта му и влакна от дрехите му са открити по пушката, с която е стреляно по Кенеди и Конали. Чистотата на това доказателство обаче се превръща в източник на големи спорове.

Оръжието е закупено от лице на име А. Хидел – псевдоним, често използван от Осуалд. Разследващите намират две снимки, на които Осуалд държи пушката и пистолета.

Около 11:00 ч. в неделята на 24 ноември Осуалд трябва да бъде преместен в областния затвор на Далас, според стандартната процедура след повдигане на обвинения. Трансферът му се оказва всичко друго, но не и рутинен.

Срещу обвинения атентатор са получени анонимни заплахи и директорът на ФБР Дж. Едгар Хувър по-късно споделя, че е изпратил съобщение до началника на полицията Къри, настоявайки Осуалд “да получи възможно най-засилена охрана”. Къри впоследствие заявява, че не е получавал подобно съобщение.

Както и да е, на даласката полиция със сигурност й е хрумвала мисълта, че Осуалд може да бъде застрашен. Уреждат да бъде преместен в бронирана кола. Къри решава да превърне прехвърлянето на Осуалд в медийно събитие и организира фото пресконференция в подземния паркинг на полицейското управление. Уведомява репортерите, че трансферът ще се състои след 10:00 часа в неделя на 24 ноември.

В 9:00 часа екип от 14 полицаи разчиства паркинга от външни лица. На шестте изхода са поставени часовои, както и на изходите на двете авторампи, свързващи паркинга с улиците отгоре.

След като обезопасяват паркинга, полицаите позволяват на журналистите да влязат. Репортерите и фотографите заемат позиция срещу вратата, през която ще се появят Осуалд и неговата охрана. В паркинга прииждат също униформени и цивилни ченгета, които искат да хвърлят поглед на обвинения атентатор. В 11:20 ч. приблизително 50 новинари и 75 полицаи чакат появяването на Осуалд.

Излъчван на живо по националната телевизия, Осуалд се появява на вратата, заобиколен от служители на реда. Изминава около три метра и тогава измежду новинарите си пробива път един здравеняк. Той протяга дясната си ръка, която държи револвер “Колт” .38 калибър и изстрелва “единичен фатален куршум в коремната област на Осуалд”, както гласи доклада на Комисията Уорън.

Джак Руби стреля по Осуалд

Мъжът скоро е идентифициран като Джак Руби, собственик на нощен клуб в Далас, който има много приятели в полицията на града. Но Руби твърди, че не е получавал сведения за трансфера и не е бил допуснат в паркинга от приятел-ченге. Той казва, че просто е слязъл долу по авторампата на улица “Мейн”.

Според доклада на комисията Уорън:

“Полицията в Далас, разтревожена от провала на предохранителните си мерки, провежда взискателно разследване, което не разкрива информация, подсказваща за съучастничество между полицейски служител и Джак Руби. Руби отрича пред комисията да е получавал каквато и да е помощ” – из доклада на Комисията Уорън.

Комисията Уорън установява, че Руби, известен със своята импулсивност, е затворил клуба си в нощта на атентата срещу Кенеди и е отишъл на мемориалната служба в своята синагога в Далас. В желанието си да подпомогне по някакъв начин разследването, той купува сандвичи и безалкохолни за ченгетата. След това отива в управлението, оставя храната в колата си и влиза в сградата заедно с двама репортери, след което се качва с асансьора до стаята на пресата на третия етаж, намираща се малко по-надолу по същия коридор, където Осуалд е разпитван в момента.

Макар да няма пропуск като член на пресата, Руби казва на всеки, който го пита, че е преводач от някаква израелска медия. Видеозаписът от пресконференцията, която се провежда късно в петък вечерта и на която е представен Осуалд, показва как Руби седи на масата до репортерите.

Далаският детектив Огъстъс Ебърхарт си спомня, че е водил кратък разговор с Руби, който коментирал, че е “трудно да си представиш как една пълна нула и абсолютно нищожество като това, би могло да убие човек като президента Кенеди”.

След пресконференцията Руби разговаря дълго с областния прокурор Хенри Уейд и мировия съдия Дейвид Джонсън. Той им се представя като собственик на нощен клуб и по-късно помага за уреждането на телефонно интервю с Уейд за радио KLIF в Далас.

Сетне Руби подкарва колата си към радиото, раздава сандвичите си на персонала и се мотае там около два часа. По-късно се отбива в офиса на вестник “Далас Таймс-Хералд”, където разговаря с няколко от служителите в печатния отдел. Разказва им, че е видял Осуалд на пресконференцията, наричайки го “дребна невестулка”.

В неделя сутринта на 24 ноември Руби се появява в центъра на Далас малко преди трансфера на Осуалд. Паркира колата си близо до управлението и отваря багажника, оставяйки вътре портфейла си и ключа от колата. След това пъха в джоба на костюма си револвера, който обикновено държи в банково чувалче за пари в багажника.

Тръгва надолу по улицата към клон на “Уестърн Юниън”, откъдето изпраща 25 долара на една от своите танцьорки, която е загазила във Форт Уърт. Руби твърди, че точно тогава е видял суматохата в полицейското управление и се е запътил натам, за да види какво става. Дали случайно или не, той очевидно успява да слезе по авторампата в паркинга, където застрелва Осуалд.

Джак Руби предлага няколко обяснения за мотивацията си:

  • искал да бъде герой.
  • искал да докаже, че “на евреите им стиска”.
  • искал да спести на Джаки Кенеди болката да се връща в Далас, за да присъства на съдебните заседания в процеса срещу Осуалд.

Той казва пред Комисията Уорън, че е бил обзет от “прилив на чувства… че някой трябва да изпълни дълга си към нашия любим президент и да я спаси от мъчението на едно завръщане. Не знам защо това ми мина през ума”. Руби се кълне, че не е част от конспирация, целяща да премахне Осуалд.

Джак Руби е обвинен в убийство и изправен пред съда през февруари и март 1964 г. Неговият адвокат Мелвин Бели иска по-лека присъда под предлог, че клиентът му е невменяем, но съдебните заседатели го обявяват за виновен и той получава смъртна присъда.

Руби спечелва обжалването на присъдата си, тъй като му е отказано първото дело да се гледа в друг съдебен окръг. Тексаският съд насрочва нов процес, но Руби умира от рак на 3 януари 1967 г. преди той да се състои.

Раздадена справедливост?

Макар повечето американци, все още онемели от покушението, да гледат със зяпнала уста разстрела на Осуалд по телевизията, много от тях смятат, че Руби е направил услуга на нацията като й е спестил един процес-цирк. Даласката полиция смята, че е заловила виновника в лицето на Лий Харви Осуалд. Капитан Фритц казва на репортерите в деня след убийството на Кенеди, че случаят срещу Осуалд ще бъде “опечена работа”. Началник Къри добавя: “Ние сме сигурни в този случай”.

И все пак делото може би щяло да бъде фиаско.

Месец след убийството на Осуалд Американската адвокатска асоциация заявява:

“Широката публичност на предполагаемата вина на Осуалд, включително и изявленията на длъжностни лица и публични разкрития на подробностите около “доказателствата”, биха направили невъзможно трудна задачата да се събере състав от непредубедени съдебни заседатели и да се проведе на един справедлив процес”.

Осуалд иска, но му е отказан, адвокат по време на дългия разпит, а от неговите заявления не са запазени никакви записки.

Като се оставят настрана правните технически подробности, Комисията Уорън стига до заключението, че полицията в Далас наистина е заловила правилния човек.

Докладът гласи:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

“Въз основа на доказателствата… Комисията установи, че Лий Харви Осуалд (1) е притежавал и разполагал с пушката, използвана за убийството на президент Кенеди и раняването на губернатор Конали, (2) внесъл е тази пушка в сградата на книгохранилището в утрото на атентата, (3) бил е на мястото по време на покушението, на прозореца, откъдето са дошли изстрелите, (4) убил е полицай Дж. Д. Типит в опит за бягство, (5) съпротивлявал се е при ареста, изваждайки зареден пистолет и опитвайки се да застреля още един полицай, (6) излъгал е полицията след ареста си по отношение на важна информация. На базата на тези разкрития  комисията заключава, че Лий Харви Осуалд е убиецът на президент Кенеди”.

Лий Харви Осуалд

Дори да изключим ролята му на политически атентатор, Лий Харви Осуалд със сигурност е водил един от най-необичайните 24-годишни животи в историята.

През първите си 15 години той следва своята странстваща майка; на около 16 години развива фикс идея към комунизма;  отпада от училище като второкурсник; присъединява се към флота на 17 години; сам се научава да говори на руски; освободен е от армията преждевременно; емигрира в Съветския съюз на 20 години и се опитва да се отрече от американското си гражданство; жени се за рускиня, която му ражда дъщеря; отегчава се от сивотата на съветския труд и ежедневие и се връща в Съединените Щати; опитва се да застреля несговорчив антикомунист; хвърля се в про-кастровското движение…

Осуалд е роден на 18 октомври 1939 г. в Ню Орлиънс. Неговата майка Маргарет е бременна с него в седмия месец, когато съпругът й Робърт умира от сърдечен удар.

Лий и неговите братя – един кръвен и един полубрат от предишния кратък брак на майка му – прекарват доста време в сиропиталища като деца, защото г-жа Осуалд не може да ги издържа. Семейството се премества в Далас, а после във Форт Уърт в средата на 40-те години, тъй като г-жа Осуалд преследва нов романс, който води до женитбата й с електроинженера Едуин Екдал. Но бракът им скоро приключва.

Лий живее с Маргарет на най-различни места в района на Далас. Ходи на училище, където с нищо не се отличава, особено в математиката и четенето. Както го описва Комисията Уорън: “През онези години Лий обикновено е характеризиран като добро, но доста самотно момче”.

На 13-годишна възраст Лий се премества с майка си в Ню Йорк, за да живеят близо до роднини, но там поведението му тръгва на зле. Превръща се в хроничен беглец от училище и за майка му е много трудно да го контролира.

През 1954 г. Лий и майка му се връщат в Ню Орлиънс, където той посещава редовно училище за около година, но отпада в 10-и клас, малко преди 16-ия си рожден ден. Двамата отново се преместват във Форт Уърт и Лий брои дните до 17-ия си рожден ден, когато вече ще може да се запише във флота.

На 3 октомври 1956 г., няколко седмици преди този рожден ден, той пише писмо до Социалистическата Партия на Америка:

“Драги Господа:

Аз съм на шестнадесет години и бих искал да науча нещо повече за Вашия младежки съюз, бих искал да знам има ли клон в моя район, как да се присъединя и т.н. Аз съм марксист, изучавам принципите на социализма от повече от петнадесет месеца и съм много заинтересован от Вашия младежки социалистически съюз.

Искрено Ваш

Лий Осуалд”

Три седмици по-късно той се записва във флота. Осуалд се обучава за снайперист и прекарва доста време в Далечния изток. Спечелва репутацията на особняк сред другарите си по оръжие, които му дават прякора “Осуалдкович”, заради влечението му към Съветския съюз.

Научи повече за:   Франк Абъгнейл: Хвани ме, ако можеш

Осуалд изучава руски език, чете руска литература и слуша руска музика. Често отговаря с руското “да” или “нет” и се обръща към останалите войници с “другарю”. Понякога спори с останалите за моралното превъзходство на марксизма и комунизма, които той нарича “най-добрата система в света”. Също така казва, че е поддръжник на кубинския лидер-революционер Фидел Кастро.

Той се заравя в книги, посветени на политическата идеология: “Капиталът”, “Фермата на животните” и “1984”.

Осуалд е освободен от армията през септември 1959 г. За около месец пътува с кораб до Франция, лети до Хелзинки и влиза в Съветския съюз с туристическа виза. Няколко дни по-късно, на 20-ия си рожден ден, започва да разказва на всеки руснак, който желае да го слуша, че иска да стане родоотстъпник. Очевидно смята, че ще се превърне в международно събитие от изключителна важност. Води записки за отстъпничеството си в тетрадка с етикет “Исторически дневник”.

Но Съветският съюз първоначално отхвърля молбата му и Осуалд им отговаря като си прерязва вените в очевиден опит за самоубийство. Съветското правителство го изпраща в болница за душевно болни. Виждайки, че младият човек е сериозен, партията преразглежда въпроса му и след серия от интервюта с американски и съветски длъжностни лица, му е позволено да се откаже от американското си гражданство.

Маргарет Осуалд научава, че синът й е в Съветския съюз, когато прочита за неговата измяна във вестника.

Няколко седмици след пристигането си в СССР, Осуалд се съгласява да даде интервю на американската репортерка Алис Мосби от “Юнайтед Прес Интернешънъл”. Той й казва, че Америка е нация на бедните и богатите, докато “марксистката идеология” се грижи поравно за гражданите си. Казва на Мосби, че е бил запознат с комунистическата идеология на 15 години, докато живеел в Ню Йорк, когато една жена му подала листовка, описваща случая на Джулиъс и Етел Розенбърг, екзекутирани по обвинение във военен шпионаж.

Не е ясно точно какъв живот е очаквал Осуалд в Съветския съюз, но той бързо се лишава от илюзиите си. Изпращат го в Минск, на около 720 км от Москва, където е назначен на работа във фабрика. Една година по-късно, през януари 1961 г. той записва следното в дневника си:

“Започвам да преосмислям оставането си. Работата е еднообразна. Парите, които получавам, няма къде да се харчат. Няма нощни клубове или боулинг зали, няма места за забавления, с изключение на танците на профсъюза. Стига ми толкова”.

Той прекарва следващата година в подмазване на съветските и американски бюрократи, за да осигури завръщането си в САЩ. Пише възмутени писма до американски държавници, като сенатор Джон Тауър от Тексас, подканвайки ги да повдигнат “въпроса за задържането на един американски гражданин в Съветския съюз против неговата воля и изразени желания”. Пише молба и до губернатора на Тексас Джон Конали, същият човек, по когото ще стреля при покушението си над Кенеди.

Междувременно през март 1961 г. Осуалд среща любовта в лицето на рускинята Марина Прусакова и двамата се женят само след няколко седмици. Дъщеря им Джун се ражда през февруари 1962 г.

Четири месеца по-късно американското и съветското правителство най-сетне склоняват да позволят на Осуалд и неговото семейство да напуснат Съветският съюз. Те пътуват с кораб от Европа до Ню Йорк и после се качват на самолет за Форт Уърт на 14 юни 1962 г.

Но завръщането на родна земя не успокоява апатията и враждебността на Осуалд. Агентите от ФБР, които го разпитват за живота му в СССР, го описват като “арогантен” и “безочлив”.

Той се опитва да работи, но не може да намери постоянна работа, а освен това си губи времето, съчинявайки идеологически “ръкопис” за прахосаното му време в СССР.

Бракът му става все по-нещастен и той започва да бие Марина. За известно време двойката общува с руски имигранти в Далас, но Осуалд скоро е отхвърлен заради антиамериканските му хапливи забележки, егоцентричността му и побоите над жена му. Двамата се разделят и събират отново няколко пъти и Марина – разубеждавана да учи английски от съпруга си – отсяда при редица приятели.

Междувременно Осуалд се хвърля дори още по-дълбоко в политическата идеология. Абонира се за съветски списания и си кореспондира с Комунистическата партия на САЩ и със Социалистическата Работническа Партия.

В началото на 1963 г. Осуалд си поръчва по пощата пистолет и пушка, използвайки псевдонима Алек Хайдел.

На 10 април същата година в Далас неизвестен човек стреля с пушка и замалко пропуска главата на известния антикомунист Едуин Уокър. Стрелбата остава неразкрита, докато Осуалд не е арестуван и следователите откриват написана от него бележка до Марина, в която й обяснява какво трябва да направи, ако бъде заловен. Комисията Уорън се произнася, че именно Осуалд е стрелял по Уокър, макар мнозина да се съмняват в нейното заключение.

Едуин Уокър
Едуин Уокър

Няколко дни след опита за покушение над Уокър, Осуалд се качва на автобуса за Ню Орлиънс с надеждата да си намери работа в родния град. Наема апартамент и когато го назначават на работа в мелница за кафе за 1,50 долара на час, той вика жена си и дъщеря си. Както обикновено скоро губи работата си и започва ежеседмично да получава държавните помощи за безработни.

Междувременно намира нова кауза, с която да запълва бездействието си: прокастровският “Комитет за честна игра за Куба”. Осуалд си изважда нов паспорт, надявайки се да замине за Куба, да се срещне с Кастро и да се присъедини към неговата революция.

Създава неофициален клон на “Честна игра” в Ню Орлиънс и прекарва една нощ в затвора след уличен дебат с няколко антикастро настроени кубински изгнанници. Появява се по телевизията и в новините по радиото заради раздаване на прокастровски позиви, и пише серия от писма, в които разтръбява делата си на националната организация “Честна игра” и Комунистическата Партия на САЩ.

Фидел Кастро
Фидел Кастро

В края на септември Осуалд се качва на автобуса за Хюстън, продължава на запад до Ларедо, след това пресича границата с Мексико, за да пътува 20 часа с автобус до Мексико Сити. Щом пристига там, започва да търси разрешение да замине за Куба. Но неговият американски паспорт не важи за пътуване до страната и той за пореден път се нахвърля срещу бюрократите. Осуалд неколкократно посещава мексиканските, кубинските и съветските посолства, търсейки виза за Куба. Всеки път е отпращан.

На 3 октомври Осуалд се завръща оклюмал в САЩ и се насочва обратно към Далас. Той е жестоко разочарован от пропадналата кубинска одисея.

В Далас Осуалд продължава да всява смут, посещавайки сбирките на Джон Бърч с разузнавателна цел и след това донася за чутото на “Американския съюз за граждански свободи”.

Живее разделен от Марина в серия от евтини стаи под наем – последното му жилище, за 8 долара на седмица, се намира на авеню “Бъкли” №1026, където се регистрира като О. Х. Лий.

Когато се връща в Далас, Осуалд е обезкуражен не само от неуспеха си с пътуването до Куба: Марина отново е бременна. Той се е провалил с издръжката на едно дете, пък какво остава за две.

Загубва поредната си работа заради некомпетентност и след това, на 15 октомври, си намира друга нископлатена длъжност в Тексаското училищно книгохранилище, където е препоръчан от семеен приятел. Поема дневната смяна и прекарва голяма част от времето си на шестия етаж. Прозорецът му предлага чудесна гледка към площад “Дийли Плаза”, откъдето след не повече от шест седмици ще мине кортежът на президента Кенеди.

Джак Руби

Докладът на комисията Уорън включва биографичен портрет на Джак Руби, съставен от 15 000 думи, който е забележително подробен и дори понякога чудноват.

Кратка част от него размишлява над това дали Руби е хомосексуалист, очевидно основавайки се на анонимни “изявления” от негови познати. Причините за тези подозрения се базират на това, че той фъфли, “държи се женствено” и “понякога, когато е ядосан, говори с много тънък, висок глас”. Копоите на комисията успяват да установят, че Руби е имал 11-годишна връзка с жена. Докладът заключава: “Данните показват, че Руби е търсел и се е наслаждавал на женска компания”.

Друга секция от доклада разкрива привързаността на Руби към кучетата. Той притежава няколко кучета и ги нарича свои “деца”. Докладът отбелязва, че Руби “се вбесява, когато става свидетел на лошо отношение към някое от кучетата му”.

Джак Руби е роден през 1911 г. в Чикаго, като Джейкъб Рубенщайн, едно от осемте деца на еврейски родители, емигрирали от Полша.

Майка му е неграмотна, а баща му голям пияница и член на съюза на дърводелците, въпреки че рядко работел. През 1922 г. пиянството и хроничната безработица на Джоузеф Рубенщайн довеждат до раздялата на родителите му.

Скоро синът им Джак се озовава в поправително училище заради бягствата му от час и непоправимото му поведение у дома. Прекарва известно време в сиропиталища, както и някои от братята и сестрите му. Усилията да издържа осем деца се оказват твърде много за майката на Джак Фани и по-късно тя прекарва известно време в заведение за душевно болни.

Джак завършва някак си осми клас и после “се озовава на улиците на Чикаго, опитвайки се да изкара нещичко за себе си и останалите членове на семейството”, разказва докладът на Комисията Уорън. Изкарва пари от спекулативна продажба на билети за спортни събития и продажба на спортни трофеи.

През 1933 г. Руби се премества в Калифорния, за да си намери работа в ерата на Депресията. Там, освен че се занимава с конни залагания, работи като сервитьор и продава абонамент за вестници от врата на врата.

Руби се завръща в Чикаго през 1937 г. и изкарва четири гладни години, преди да основе компанията “Спартан Новелти”, която продава малки кедрови сандъчета, пълни с бонбони и лотарийни билети. Негов познат казва пред Комисията Уорън, че Руби е “луд на тема патриотизъм”. Други казват, че е мотивиран единствено от парите.

Приятелите и семейството му разказват, че има непостоянен нрав; израснал е с прякора “Искрата”, понеже яростта му удря като светкавица. Обидата, която Руби чувства към малтретирането на кучетата, се отнася и за лошото отношение към онеправданите. Често налита на бой, заради обиди или атаки срещу евреите, чернокожите и жените, и не пести юмруците си за всеки, който споделя пронацистки или антисемитски възгледи. Въпреки това Руби не изгаря от желание да се бие на фронта.

Опитва се да се измъкне от военната повинност, основавайки се на възрастта си (30 г. през 1941 г.). След като възрастовите ограничения за военна служба са премахнати, симулира загуба на слуха. През 1943 г. е повикан във ВВС и прекарва три спокойни години във военните бази на юг.

Връща се в Чикаго през 1946 г. и започва бизнес за продажба на кинкалерия по пощата с братята си. (Те законно променят фамилията си от Рубенщайн на Руби, опасявайки се съвсем основателно, че някои американци няма да искат да работят с евреи.)

През 1947 г. братята му купуват дела от бизнеса на Руби и той се премества в Далас, с намерението да вложи 14 000 долара в нощния клуб на сестра си Ева Грант. Руби прекарва следващите 16 години, управлявайки нощни клубове, барове и стриптийз клубове – “Силвър Спър Клуб”, “Ранч Хаус”, “Вегас Клуб”, “Суверен Клуб” и накрая “Карусел Клуб”.

“Карусел Клуб” се намира в центъра на Далас и предлага стриптийз програма с четири танцьорки. Руби управлява заведението с железен юмрук и повечето му служители не се задържат задълго. Той спори за правилата на работа с музикантите. Препира се за надниците с профсъюза на танцьорките му. Бори се с държавата заради счетоводните си навици (единствено пари в брой, които държи в багажника на колата си или в джоба на панталоните си), и неплатените си данъци. И като собственик и бодигард на клуба, често се занимава с непокорни клиенти.

Редовната клиентела на “Карусел” включва около две дузини даласки ченгета, някои от които работят за Руби, а един от тях дори се е оженил за стриптизьорка от клуба. Комисията Уорън изтъква, че “приятелствата на Руби в полицейските кръгове далеч надвишават тези на средностатистическия гражданин”. Тези приятелства обаче не успяват да запазят досието му чисто. Преди да застреля Осуалд, Руби е арестуван осем пъти: за нарушаване на реда през 1949 г.; за носене на скрито оръжие през 1953 и 1954 г.; за нарушаване на законите за алкохол през 1954 г.; за допускането на танцуване след позволените часове през 1959 и 1960 г.; за леко нападение през 1960 г. и за игнориране на съдебни известия през 1963 г.

Държавата преследва Руби и за нередовни данъци, които пренебрегва да плаща, обявявайки заведенията си за ресторанти, а не за кабарета. Като собственик на стриптийз клуб Руби се запознава с доста неприятни елементи от подземния свят на Далас. Докладът на комисията Уорън твърди, че макар да е “в приятелски отношения с многобройни фигури от подземния свят…”, “… не съществуват доказателства, които да покажат връзка между Руби и организираната престъпност”.

Руби вероятно е можел да се задържи в бизнеса, плащайки на мафията в Далас, която тогава се предвожда от Джоузеф Чивело. Сред най-близките приятели на Руби са дясната ръка на Чивело. Той също поддържа близки отношения с трима братя, които ръководят друг клон на даласката мафия.

Други ключови фигури

Фидел Кастро

Роден в сравнително заможното семейство на кубински фермери, Кастро получава добро образование, следва право и се жени за момиче от едно от най-богатите семейства на острова. Въпреки това става революционер още на 21 години и се посвещава на идеята за свалянето на диктатора и приятел на САЩ Фулгенсио Батиста.

Научи повече за:   Джон Готи: Последната икона на мафията

Като млад бунтар Кастро има възгледите на националист-реформатор, а не на комунист. През 1953 г. е вкаран в затвора, но след две години го прокуждат в изгнание в Мексико. Завръща се в родината през 1956 г. и повежда партизанска война, която довежда до падането на Батиста през 1959 г.

По време на управлението на Айзенхауер, ЦРУ започва да съставя план за нахлуване в Куба и премахването на Кастро, като замисълът се пренася и в администрацията на Кенеди. ЦРУ стига чак дотам да използва наемни убийци на мафията, за да постигне целта си.

Но планът пропада и през 1962 г. президентът Кенеди одобрява водената от ЦРУ инвазия в Залива на прасетата в Куба – знаменито поражение и провал за САЩ.

Съединените Щати все повече се убеждават, че Кастро флиртува с техния основен враг в Студената война – Съветският съюз. Опасенията на САЩ, че СССР може да използва Куба, намираща се само на 145 км от Кий Уест, Флорида, като площадка за ядрени бойни глави, довеждат до Кубинската ракетна криза (или Карибска криза) през 1963 г., изразяваща се в седемдневна напрегната игра на нерви между Джон Ф. Кенеди и Никита Хрушчов.

Фидел Кастро надживява Съветския съюз и повече от десетина американски президенти.

Линдън Джонсън

Линдън Джонсън е прагматик. Все пак той е достатъчно умен, за да осъзнава, че не знае всичко – възглед, който повечето политици не споделят.

Роден през 1908 г. в Остин, Тексас, той преподава в гимназия, след което през 1931 г. заминава за Вашингтон, където работи като секретар за прясно назначен конгресмен. През 1937 г., още преди да навърши 30 години, Джонсън е избран в Камарата на представителите на САЩ. Там служи 11 години и през 1948 г. е избран в Сената, където придобива огромно влияние.

Джонсън и Кенеди, двамата най-добри кандидати за президентските номинации на Демократичната партия за изборите през 1960 г., се съгласяват да работят заедно и да обединят усилията си. Това се оказва добър ход, тъй като успяват да победят конкурентите си от Републиканската партия Никсън и Лодж.

Джонсън полага клетва като 36-ия президент на САЩ два часа след убийството на Кенеди. Той е преизбран на същия пост през 1964 г., но се оттегля през 1968 г. Линдън Джонсън умира в ранчото си през 1973 г.

Джим Гарисън/Оливър Стоун

Гарисън е областния прокурор на Ню Орлиънс, който в края на 60-те години обявява, че е “разкрил” убийството на Кенеди. Той повдига обвинения за конспирация срещу бизнесмен от Луизиана, но човекът е оправдан от съдебните заседатели за по-малко от час. Процесът срещу набедения бизнесмен продължава 34 дни и представлява по-скоро цирк, отколкото сериозно съдебно производство.

Гарисън прекарва 12 години на служба като областен прокурор и по-късно е избран за апелативен съдия в Луизиана. Той потъва в сравнителна неизвестност до 1991 г., когато режисьорът Оливър Стоун създава филма “Дж. Ф. К.”, в който Гарисън (в ролята Кевин Костнър) се изобразява като герой, борещ се със злонамереното правителство. Лентата е базирана на една от трите книги за атентата, написани от Гарисън. (Той дори има малка роля във филма).

Джим Гарисън умира през 1992 г.

Некрологът му, публикуван в “Ню Йорк Таймс”, гласи:

“Много държавни служители и експерти по атентатите пренебрегват теориите на г-н Гарисън като странни, безотговорни и търсещи внимание. Но интересът към неговите обвинения продължава да вирее сред ентусиастите, разследващи атентата, докато съмненията в точността и завършеността на официалните разкрития растат”.

Ейбръхам Запрудер

Петдесет и девет годишният производител на облекла от Далас Ейбръхам Запрудер е сред тълпата на площад “Дийли Плаза” в деня на покушението срещу президента Кенеди. Неговата фирма “Дженифър Джуниърс” се помещава в сградата точно срещу Тексаското училищно книгохранилище.

Ейбръхам Запрудер
Ейбръхам Запрудер

Като запален любител на киното, той поставя своята 8 мм камера “Бел енд Хауел Зуматик” върху бетонна подпора висока 30 см, намираща се точно до затревеното хълмче на “Дийли Плаза”, за да може да записва движещите се образи на президентската визита в Далас.

Около 75 фотографи – професионалисти и любители – снимат кортежа на Кенеди, докато минава покрай книгохранилището. Но уцелването на точния момент, качеството на камерата на Запрудер и яснотата на образите превръщат неговата лента в безценен, макар и ужасно картинен, исторически запис.

Той заснема своя 26-секунден филм с 18,3 кадъра в секунда. Първите 7 секунди показват водещия кортежа ескорт. След известна пауза последните 19 секунди показват стрелбата по Кенеди и Конали. Образите от тези 354 кадъра се появяват в специално издание на списание “Лайф” още на следващия ден.

Оригиналният 8мм. филм
Оригиналният 8мм филм

Както вярващите, така и съмняващите се в теорията за самотния убиец, използват филма на Запрудер, за да подкрепят аргументите си.

Запрудер, който умира през 1970 г., и неговите наследници спечелват от този филм цяло състояние. Списание “Лайф” му дава за него 150 000 долара, а до 1996 г., когато филмът е конфискуван от американското правителство, семейството му получава близо 1 милион долара за авторски права. През 1999 г. арбитражният съд постановява правителството да обезщети семейството с 16 милиона долара за филма, който сега се съхранява в Националния архив.

Командир Джеймс Хюмс

Макар неговото име да не е така широко познато, д-р Джеймс Хюмс изиграва голяма роля за появяването на теориите на конспирация.

Командир Джеймс Хюмс
Командир Джеймс Хюмс

Той е военният лекар, който извършва аутопсията на Кенеди във Военноморската болница в Бетезда – аутопсия, която професионалните патолози по-късно наричат “съдебно-медицинско бедствие”.

Хюмс, тогава на 38 години, е началник на анатомичната патология в болницата и директор на лабораториите в Националния медицински център. Въпреки това случаят на Кенеди е неговата първа аутопсия, свързана със смърт от огнестрелна рана и той свършва доста небрежно работата си. По-късно заявява, че му е било наредено просто да търси отломки от куршумите, а не да прави пълен патологичен преглед.

Фотографиите, направени по време на прегледа, са тъмни и аматьорски. Хюмс казва, че е изхвърлил записките, които е правил по време на аутопсията, понеже са се зацапали с кръв.

Джеймс Хюмс се пенсионира през 1967 г. и става професор по патология в Училището по медицина към щатския университет “Уейн”. Той умира през 1999 г.

Кой го направи?

И така, кой уби Джон Кенеди? Това е кратък списък на заподозрените и някои от теориите за покушението.

Лий Харви Осуалд – Самотния стрелец

Най-добрият аргумент в подкрепа на противоречивото заключение на Комисията Уорън може би се крие в злощастната “случайност”, по която Осуалд се оказва на работа в книгохранилището само няколко седмици преди убийството – чрез препоръката на негов приятел. Все още кипящ от гняв заради провала си с Куба, Осуалд научава, че маршрутът на кортежа на Кенеди ще мине покрай неговата сграда. Той вкарва тайно пушката си вътре, заема позиция на прозореца на шестия етаж и изстрелва куршумите, отнели живота на президента.

Втори неидентифициран атентатор на Затревеното хълмче

Идеята за втори убиец, или група атентатори, се подхранва с годините от подозрителни сенки, наподобяващи на стрелци силуети и облачета дим, които се появяват на снимките и филмите, заснети от очевидците на убийството на Кенеди. Тези фотографски йероглифи се дешифрират още от първия ден след стрелбата и фигури като “Мъжа-черно куче” и “Мъжа с чадъра” придобиват статута на тотеми в средите на вярващите и скептиците. Оливър Стоун използва мистериозния “Мъж с чадър” във филма  “Дж. Ф. К.”, където той сигнализира на групата убийци, отваряйки и затваряйки чадъра си. Филмът не посочва един факт: Мъжът с чадъра отдавна вече е идентифициран, разпитан и изчистен от всякакви подозрения за участие в покушението.

Кубинците

Най-простата кубинска теория е, че Фидел Кастро е поръчал убийството на Кенеди, защото последният се е опитал да убие него. Друга версия гласи, че кубинските изгнаници, ядосани от провала на Кенеди в Залива на прасетата, са поръчали убийството му. Другата разновидност на тази версия е, че същите тези десни кубинци са поръчали убийството, защото Кенеди е сложил край на Кубинската ракетна криза, обещавайки на Съветския съюз, че няма да закача Кастро. Осуалд служи за отвличане на вниманието от кубинците, а задачата на Руби е да го накара да замлъкне завинаги.

Кубинската теория има знаменит привърженик: Линдън Джонсън. Шест месеца преди да умре, Джонсън казва на един журналист: “Никога не съм вярвал, че Осуалд е действал сам, макар да приемам, че е дръпнал спусъка”. Той вярва, че Кастро е поръчал убийството за отмъщение.

Теориите за кубинската конспирация набират сила, понеже Осуалд обожава Кастро и се е опитал да отпътува за Куба малко преди атентата. Джак Руби също е посещавал острова през 1959 г. Чисти съвпадения, казват вярващите в теорията за самотния стрелец. Невъзможни съвпадения, казват скептиците.

КГБ

Според тази теория съветските агенти – също използващи Осуалд като прикритие – убиват Кенеди, понеже президентът е накарал премиера Никита Хрушчов да се изложи по време на ракетната криза. Скептиците отхвърлят тази версия, тъй като Кенеди е обещал да не закача политиката в Куба и е направил и други отстъпки, в светлината на които Хрушчов изглежда като умел дипломат. Привържениците на теорията със задоволство обясняват, че Осуалд е живял в Съветския съюз като родоотстъпник, говорел е малко руски език и е бил обсебен от руската литература и музика.

Линдън Джонсън

Фигурата на Линдън Джонсън присъства в дъното на доста теории на конспирацията. Както вече споменахме, той вярва, че Осуалд е марионетка на Кастро. Областният прокурор на Ню Орлиънс Джим Гарисън също го посочва като човекът, дърпащ конците, в своята теория. Джонсън играе важна роля и в теорията за КГБ, заради нареждането си към комисията Уорън “да не обръща този камък”, когато плъзва слухът за съветска връзка с убийството.

Линдън Джонсън
Линдън Джонсън

В наскоро разсекретените телефонни записи, направени по време на президентския му мандат, Джонсън звучи объркан и смутен, когато най-различни негови асистенти, политици и новинари му съобщават за конспиративните теории, свързани с убийството на Кенеди. Тази тема редовно се разисква в Овалния кабинет.

В разговор от 1967 г. с министъра на правосъдието Рамзи Кларк Джонсън споменава потайните усилия на ЦРУ да убие Кастро.

Той казва: “Това е невероятно. Не вярвам в това да има и дума истина и не смятам, че трябва да го приемаме сериозно. Но мисля, че трябва да знаеш за това”.

Което доказва преди всичко, че дори президентът може да не е наясно с всичко, което се случва в държавата му.

Мафията

Мафията харесва религията на Кенеди, но мрази политиката му.

Президентът и неговият брат, министърът на правосъдието Робърт Кенеди, предприемат разследване на рекета в профсъюзите, което вбесява профсъюзния бос Джими Хофа, дълбоко свързан с подземния свят. Споразумението на Кенеди с Хрушчов да не закача Куба също засяда в гърлото на мафията, която има финансови интереси в казината в Хавана.

Джими Хофа
Джими Хофа

Налице е и странният план на ЦРУ да използва наемни убийци на мафията, за да премахне Кастро. И накрая, налице е една сложна любовна афера, тъй като според слуховете гангстерът Сам Джианкана и Джак Кенеди споделят една и съща любовница.

Сам Джианкана
Сам Джианкана

Във всяка една от гореизброените версии Осуалд служи за отвличане на вниманието от мафията, а Джак Руби, който е в приятелски отношения с организираната престъпност, трябва да прикрие следите.

ФБР

Прочутият директор на ФБР Дж. Едгар Хувър е непрекъснато информиран за движението и действията на Лий Харви Осуалд. Агенцията знае, че той се е абонирал за комунистически публикации, че е активен в прокастровската “Честна игра за Куба” и че е пътувал за Мексико с надеждата да успее да уреди заминаването си в Куба. Агент от ФБР е говорил с познат на Осуалд само две седмици преди покушението и когато разбира за това Осуалд пише до съветското посолство във Вашингтон, оплаквайки се че ФБР го притеснява.

Защо съществува такъв голям интерес към този нищожен болшевик, питат скептиците. Вярващите отговарят, че по време на Студената война ФБР притежава забележителната способност да следи в широк мащаб предполагаемите “врагове” и Хувър проявява личен интерес в доста голям брой от тези случаи.

Супер-правителствената конспирация

В тази вариация на теорията Гарисън/Стоун, елементи от ЦРУ искат Кенеди да бъде наказан за това, че е предприел множество уволнения след разгрома при Залива на прасетата. ЦРУ вербуват професионални наемни убийци (кубинци, мафиоти, съветски шпиони и др.), след което правят така, че Осуалд да опере пешкира. Тайните служби и полицията в Далас също участват в заговора, а местните ченгета помагат Руби да бъде подлъган да застреля Осуалд. Убийците по-късно са убити, нарязани на парченца и погребани в Мексико.

Истината е или (а) скрита от шефовете на правителствените агенции, или (б), те са наясно с нея, но крият тази информация от разследването, за да спасят от срив целия американски военно-индустриален комплекс.

Осуалд и други неустановени атентатори

След двегодишно разследване, през 1979 г., основавайки се на “акустичните доказателства” Комитетът за разследване на покушения стига до заключението, че по Кенеди е стрелял и втори стрелец. Членовете на комитета пишат:

“На базата на предоставените му доказателства комитетът смята, че президентът Джон Ф. Кенеди е убит най-вероятно в резултат на конспирация. Комитетът не беше в състояние да идентифицира останалите стрелци, нито дълбочината на конспирацията”.

Все пак “на базата на предоставените доказателства” комитетът отхвърля като заподозрени съветското правителство, кубинското правителство и антикастро настроените кубински изгнанници. Той добавя, че не би могъл да изключи участието на “индивидуални членове” на антикастровски групировки или на мафията и категорично оправдава Тайните служби, ФБР и ЦРУ.


Източници: crimelibrary.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
BorislavСтефанHolmesivanАнонимен Анонимник Анонимников Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ivanka
Гост
Ivanka

Moeto mnenie e,che tova ubiistvo e na politicheska osnova.Koi tochno e poruchitelqt shte si ostane zagatka!Drebnit e”ribi”,bqha hvanati,a golemite vse oshte si ”pluvat v moreto”ne obespokoqvani.Taka e navsqkude.Politikata e mrusna igra.

Анонимен Анонимник Анонимников
Гост
Анонимен Анонимник Анонимников

Наистина това е може би най-мистериозното убийство в историята. И същевременно е променило нейния ход. Ако Кенеди беше изкарал целия мандат и евентулно втори, светът сега щеше доста да бъде променен. Известни са идеите му относно външната политика, както и кардиналните финансови реформи, които е смятал да направи. Има страшно много противоречия и замъглени неща в цялото дело, просто не ми се пише сега, който се интересува да потърси в интернет. Но не знам що за наивник трябва да си, за да си мислиш, че някакъв психически лабилен безработен с ловна карабина в ръце е способен да убие най-охранявания човек… виж още »

ivan
Гост
ivan

“Търсете жената” – преди 200 години и повече това беше движещата сила.
“Търсете парата” това е движещата сила в света.
И така къде е парата? Ами точно Кенеди иска да ограничи печатането на банкноти от Държавния Резерв – който е частна компания на най-богатите хора в света, искал е да им вземе възможността да си присвоят безкрайно много милиарди долари и даже е започнал печатането на банкноти от 2 долара.
Така че хилядите милиарди спечелени след това са си стрували не само да се убие Кенеди а и половината свят ако трябва.

Holmes
Гост
Holmes

Истината е, че JFK е убит от службите с помощта на финансовите олигарси в САЩ, целта на които е американската икономика да премине в частни ръце, нещо на което Кенеди се е противопоставил. Това е може би единствения президент в историята на САЩ, който в известна степен не е бил марионетка, но за съжаление става жертва на невидимото правителство, което от тогава до днес не позволява на този пост да сядат хора със собствени възгледи, работещи в полза на обшеството. Може би през 2029г, когато евентуално се разсекретят документите по случая ще узнаем цялата истина такава, каквато в съшност е,а… виж още »

Стефан
Гост
Стефан

До Holmes: Ако под “финансови олигарси” имаш предвид мафията в пълния и несъизмерим блясък, то ти най пероятно си прав, тъй като публична тайна е че Кенеди е убит, защото фамилията Кенеди – визирам най вече “Боб” тръгва срещу хората, които са избрали JFK за президент! Сам “Мууни” Джанкана е човекът с най голям принос за избирането на Кенеди за президент, който от своя страна нали се сещаш, че когато бъде избран ще има известни задължения към своите благодетели и когато това става факт и той не изпълнява своята част от сделката, най естественото нещо е да бъде убит! В… виж още »

Borislav
Гост
Borislav

Сам Джанкана + ЦРУ са убили Кенеди

————————————————————
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!