Убийството на холандския режисьор Тео ван Гог

Тео ван Гог, правнук на Винсент ван Гог, води доста необикновен живот също като прочутия холандски художник. Тео е виден свободомислещ холандски режисьор, писател, журналист, актьор, продуцент и защитник на свободното слово, използващ медиите като отворена трибуна, от която да запознава света със своите скандални гледни точки по въпросите за религията, политиката и моралните ценности на обществото. Прямият и често провокативен начин, по който изразява идеологиите си, бързо го превръщат в популярна фигура в Холандия.

Неговите критични възгледи и безцеремонен подход обаче го правят непопулярен в очите на доста хора. Тео изразява мнението си без да го е грижа дали то ще обиди някого. А мнозина се обиждат. Рязко критикува християнството и юдеизма. Най-засегнато обаче се чувства мюсюлманското общество, когато веднъж нарича мюсюлманските имигранти в Холандия „ебачи на кози“.

Гневът срещу Ван Гог достига връхната си точка, когато на 29 август 2004 г. по телевизията е излъчен неговият скандален филм „Покорност“. Сценарият на филма е дело на холандската феминистка и политически деец Аян Хирси Али. Лентата изобразява четири полуголи жени, облечени в дълги прозрачни воали, върху чиято кожа са изписани текстове от Корана, описващи физическите наказания, полагащи се на непокорните жени. По гърба и краката на някои от тях се виждат червени следи от камшик. Не е изненадващо, че десетминутният филм предизвиква вълна от ярост сред мюсюлманската общност.

Скоро след излъчването на „Покорност“ Тео започва да получава смъртни заплахи. Загрижени за безопасността му, колегите му го убеждават да си наеме охрана. Тео намира тази идея за доста забавна. Не вярва, че някой ще иска да му навреди.

В 08:45 ч на 2 ноември 2004 г. непознат, облечен в традиционна мароканска „джелеба“, напада Тео ван Гог в центъра на Амстердам, докато отива с колелото си на работа. Нападателят го прострелва и го наръгва многократно в гърдите с нож, като остава равнодушен към молбите за милост на жертвата си. Въпреки смъртоносните си рани, Тео успява някак да пресече улицата, но убиецът го застига и отново го прострелва и намушква. След това прерязва гърлото му с касапски нож, докато минувачите гледат случващото се зяпнали от ужас.

Накрая убиецът забива ножа си, на който е нанизано писмо, в гърдите на Тео. После хуква да бяга към Оостерпарк, където попада в престрелка с полицията, в която са ранени сериозно един полицай и един случаен минувач.

Полицаите го пресрещат точно когато излиза от другата страна на парка и го прострелват в крака. Атентаторът е арестуван незабавно и закаран в близката болница. Впоследствие е идентифициран като 26-годишния Мохамед Буйери – ислямски екстремист с холандско и мароканско гражданство, за когото се смята, че има връзки с други ислямски военни групировки. Буйери е бил мотивиран за убийството от филма „Покорност“ и от своята омраза към западния свят и онези, които отказват да приемат ценностите на исляма.

Тридесет и седем годишната сценаристка на филма „Покорност“ Аян Хирси Али има живот, който трудно се поддава на описание. Тя е родена в Сомалия, но е принудена да напусне страната със семейството си, понеже баща й е политически дисидент. Семейството се мести постоянно, като пребивава временно в Саудитска Арабия, Етиопия, Кения и Канада. Макар Али да е възпитана според исляма, тя се бунтува срещу неговите учения. Според нея ислямът е „назадничав“, а неговият пророк Мохамед е педофил, тъй като се е оженил за 12-годишно момиче.

Али напуска Канада и заминава за Холандия, спасявайки се от религиозните окови и брака, който семейството й урежда с неин далечен братовчед. При пристигането си получава временен статут на бежанец и няколко години по-късно се сдобива с холандско гражданство. Изучава политически науки в реномирания Лайденски университет и след завършването си поема ръководството на научно изследване под шапката на Партията на труда, сред чийто основни цели е „интеграцията на жени от чужда националност (предимно мюсюлманки) в холандското общество“. През 2002 г. Али напуска Партията на труда, тъй като не смята, че тя отстоява достатъчно твърдо позициите си за правата на жените.

Тя намира истинското си място в Холандската либерална партия, която я изстрелва в парламента. Като депутат Али привлича общественото внимание към „широко разпространеното, но скрито насилие над мюсюлманските жени“, като например обрязването на полови органи и домашното насилие. Голям брой холандски мюсюлмани са вбесени от нейния критицизъм към исляма, понеже смятат, че не интерпретира правилно тяхната религия и грубо омаловажава тяхната вяра. Впоследствие тя получава многобройни смъртни заплахи и е принудена да наеме въоръжена охрана.

Недоволството срещу Али достига безпрецедентни висини след излъчването на филма „Покорност“, за който тя написва сценария. По време на заснемането на филма Али и Тео решават да използват силата на визуалния „шок“, за да привлекат вниманието на зрителите и да предадат посланието си, а именно, че мюсюлманските религиозни практики „се подчиняват на средновековни обичаи“ и поощряват насилието срещу жените. Не всички са съгласни с това гледище.

Филмът предизвиква смесени реакции сред холандската публика, вариращи от отвращение и гняв, до одобрение и възхвала. Въпреки противоположните реакции, Тео и Али успяват да предадат посланието си и да предизвикат горещи дискусии за правата на жените от мюсюлманската общност в Холандия.

Макар и двамата да знаят, че изразявайки мнението си могат да очакват опасни последици, те избират да поемат този риск, за да предизвикат промяна. Двамата заплащат невъобразимо висока цена. Тео жертва живота си за своите идеи, а Али продължава да живее в непрекъснат страх да не бъде застигната от подобна съдба.

Мохамед Буйери е роден в западен Амстердам на 8 март 1978 г. Той е единственият син от четирите деца на родителите си – марокански имигранти. Като дете е усърден ученик и получава високи оценки. По-късно започва да се интересува от счетоводителство, което изучава в продължение на пет години. След това се премества в технически институт, където изучава бизнес и ИТ. След няколко години обаче напуска без да вземе дипломата си.

Буйери прекарва доста време в мотаене по улиците на Амстердам и в един момент е арестуван и изпратен в затвора за тежко престъпление. Смята се, че в затвора се е обърнал към ученията на исляма. След освобождаването си започва работа като доброволец в социален център. Той е харесван от колегите си, които го считат за приятен и умен млад мъж. Но скоро започва да има проблеми в работата си, тъй като преминава през радикална трансформация.

Внезапната промяна у Буйери вероятно е предизвикана от неговия интерес към политиката и терористичните атаки в САЩ от 11 септември 2001 г. Смъртта на майка му, която умира от рак в есента на 2002 г., също засилва неговия радикализъм. Започва да се облича в традиционни мюсюлмански дрехи и да посещава джамията Ал-Тахид, в която се предполага, че са се срещали терористите от 11 септември.

Буйери започва да се отдръпва от работата и колегите си и накрая напълно прекратява доброволния си труд в центъра. Не се знае дали след това е започнал нова работа, но е сигурно, че е отделял по-голямата част от деня си за религиозни дейности.

Буйери заформя нови приятелства с хора, споделящи неговите екстремистки възгледи. Един от тях е 18-годишният ислямски фундаменталист Самир Азуз, който е арестуван за планирането на бомбен атентат над летище „Схипхол“ и холандския парламент. Смята се, че Буйери е завързал приятелство и с други опасни ислямски екстремисти, наблюдавани от правителството.

По онова време Буйери се присъединява към военна ислямска групировка, известна като „Мрежата Нофстад“. Духовен водач на движението е роденият в Сирия 43-годишен Ридуан ал Исар, познат още като „Абу Халед“. Макар първият известен акт на тероризъм на „Мрежата Хофстад“ да е покушението над Тео ван Гог, смята се, че групата е планирала и други атентати. Сред вероятните й бъдещи мишени са Аян Хирси и ултранационалистът и член на парламента Геерт Вилдерс.

Когато е арестуван, в Буйери е открита поема, озаглавена „Пречистен с кръв“, подсказваща, че вероятно е очаквал да умре след престъплението си и да се превърне в светец.

Буйери е оставил писмо от 5 страници на тялото на Тео, съдържащо заплахи към Аян Хирси и други холандски политически фигури. Писмото обвинява Али за това, че е обърнала гръб на истината и се е съюзила със силите на злото. Тя, заедно със САЩ, Европа, Холандия и останалите невярващи в исляма ще „се срещнат с нещастието си“.

Според експертите стилът на писмото говори, че то идва от екстремистка ислямска групировка, свързана с терористичната мрежа Ал-Кайда. Но връзката на Буйери с прочутата терористична организация не може да бъде официално потвърдена. След залавянето си той отказва да даде информация за убийството и отношенията му с други ислямистки фундаменталисти.

Полицията претърсва апартамента му в Амстердам и конфискува неговите компютри, филми и радикална ислямистка литература. Във връзка с убийството са обискирани още четири къщи. Полицията арестува осем заподозрени, за които се смята, че са свързани с „Мрежата Хофстад“ и заговора за убийство. Предполагаемият водач на групата Ридуан ал Исар успява да избяга и местонахождението му е неизвестно.

Двама от задържаните заподозрени са освободени няколко дни след убийството на Тео, поради липса на доказателства. Останалите шестима, всичките от които са ислямистки радикали със северноафрикански произход на възраст между 19 и 27 години, остават в ареста. Холандските тайни служби съобщават, че „заподозрените са били в контакт с мозъка, стоящ зад терористичните атаки в Казабланка от 16 май 2003 г. – ислямисткият екстремист Абделадим Акудад“.

Убийството на Тео ван Гог предизвиква буря от недоволство сред гражданите на Холандия. В нощта на бруталното покушение, за да отдадат почит на Тео и да покажат подкрепата си към свободата на словото, на централния площад „Дам Скуеър“ в Амстердам се събират 20 000 души, които вдигат шум в продължение на седем минути. Тълпата е екипирана с барабани, свирки, тенджери и тигани, които използва, за да изрази гнева си от трагедията. Седемте минути шум са последвани от седем минути мълчание в памет на убития Ван Гог.

Напрежението срещу мюсюлманската общност в страната достига най-високите си нива от атаките над Световния търговски център през 2001 г. насам. Виждайки това, мюсюлманското общество побързва да заклейми убийството и се заклева да смаже всяка следа от военен екстремизъм в редиците си.

Правителството от своя страна увеличава полицейското присъствие по улиците и ключовите сгради, като правителствени институции, чуждестранни посолства и местата за поклонение. Отнето е холандското гражданство на някои проявени индивиди и са затворени джамии, в които се проповядва омраза и насилие.

Седмици след убийството на Тео се наблюдават инциденти на вандализъм и серии от жестоки палежи в цялата страна, повечето от които са насочени към мюсюлманската общност. При една от тези атаки избухва бомба в ислямското начално училище в Айндховен. За щастие няма пострадали, тъй като терористичният акт се случва в ранните утринни часове, но училището претърпява огромни поражения.

Веднага след ареста на Буйери Аян Хирси Али и Геерт Вилдерс се укриват, надявайки се да избегнат съдбата на Ван Гог. Според списъка, намерен на тялото на Тео, те са следващите мишени, както и други видни холандски личности, открито критикуващи исляма.

Али намира временно убежище в американска военноморска база, където остава в продължение на 75 дни под непрекъсната охрана, преди да се върне на работа в Холандия. Когато не работи, прекарва по-голямата част от времето си, сменяйки различни сигурни убежища, като военни бази и хотели.

На 11 юли 2005 г. Мохамед Буйери е изправен пред съда за убийството на Тео ван Гог. Обвинен е и в опит за убийство, притежание на смъртоносно оръжие и в това, че е нарушил нормалния живот и работа на Аян Хирси Али.

През по-голямата част от процеса Буйери стои безучастно, заявявайки на адвоката си, че не иска да участва в делото. Дори се обръща с гръб към съдиите, защото не признава съдебната власт.

На втория ден от процеса Буйери се обръща към съда: „Поемам пълна отговорност за действията си. Действах изцяло в името на моята религия“.

Обвинението се бори за доживотна присъда. Отговорът на Буйери е: „Мога да ви уверя, че някой ден, ако бъда освободен, бих направил абсолютно същото, абсолютно същото“.

В последните си думи към съда Буйери решава, че дължи някакво обяснение на майката на Ван Гог:

„Трябва да си призная, че не Ви съчувствам, не усещам Вашата болка, не мога… Не знам какво е да загубиш дете. Не мога да Ви съчувствам… защото вярвам, че Вие сте неверница. Действах заради убежденията си, а не защото мразех сина Ви“.

На 26 юли 2005 г. съдът в Амстердам намира Мохамед Буйери за виновен по всички обвинения и го осъжда на доживотен затвор.

Холандските власти полагат всички усилия да се уверят, че докато е в затвора Буйери ще бъде държан в пълна изолация, за да му се попречи да се превърне в един вид „затворнически пророк“, който вербува останалите затворници да се бият за неговия джихад.

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020