Джоузеф Кони: Най-търсеният човек в Африка

Джоузеф Кони: Най-търсеният човек в Африка

Джоузеф Кони е причината за безброй проляти сълзи и съсипани човешки животи в Уганда, Южен Судан, Демократична република Конго и Централноафриканска република.

Неговите терористични действия държат голяма част от Уганда като заложник в продължение повече от 20 години и карат 2 милиона души да напуснат селата си в областите Аколи и Ланго и да се заселят в мизерни бежански лагери. Джоузеф Кони е човекът, поробил над 35 000 деца, отвличайки цели училища под прикритието на нощта. Той изгаря села, колонии и дори бежански лагери, убивайки, изнасилвайки, отвличайки и държейки хората под гнета на неизбежния си терор. Джоузеф Кони е лидерът, чиято Божия армия за съпротива (Lord’s Resistance Army – LRA) осакатява и реже устните, ушите, пръстите, ръцете и краката на невинни хора, за да ги държи в страх. Той изтощава цял един район от Уганда чрез подтисничество и заплаха, чрез безусловен ужас. Джоузеф Кони е мъжът, който отвлича млади жени, провъзгласява ги за свои съпруги, бие ги, за да са покорни, изнасилва ги и им прави деца, белязвайки ги емоционално за цял живот.

И не на последно място Джоузеф Кони е военачалникът, който в продължение на години успява да се измъкне от армиите на Уганда и съседните държави.

Кой е Джоузеф Кони?

Джоузеф Кони идва на бял свят през април 1963 г. (според някои източници годината е 1961-а или 1962-а) в една къща точно край търговския център Одек, намиращ се на час и половина път от град Гулу.

Роден е точно в центъра на територията на племето Аколи в Уганда. Кони е последното от шестте деца в семейството си. Неговият баща Луиджи Абол е учител и активен деец в Католическата църква. (Името Луиджи вероятно се дължи на факта, че много католически мисионери в Африка са от италиански произход). Неговата майка Нора Анек Отинг умира на 10 ноември 2009 г. Последното желание на 89-годишната старица е синът й да сключи мир с правителството на Уганда и народите от централна и източна Африка.

Майката на Кони
Майката на Кони

Семейството му не е богато, тъй като учителите не получават кой знае каква заплата и храната на масата идва най-вече от градината, която Нора Анек поддържа с помощта на децата си.

Джоузеф Кони не е особено блестящ ученик, но има чувство за хумор, приятен е, учтив е и обича футбола. Той е един от най-добрите танцьори на Ларакарака (традиционен танц на племето Аколи) и обожава да бъде възхваляван от околните.

Тъй като баща му е светски проповедник в католическата църква, съвсем естествено е Кони да стане едно от момчетата-помощници в храма.

Той посещава основното училище в Одек, от което сега са останали само развалини. Образованието му приключва, когато се присъединява към по-големия си брат Джинони Окело, който работи в традиционен параклис извън Одек и се занимава с вещерство и знахарство. Помага на брат си в параклиса и най-вероятно точно в онези дни е научил мистичните и окултни практики, които прилага впоследствие.

Алис Лаквена

В началото и средата на 80-те години настоящият президент на Уганда Йовери Мусевени партизанства в храсталака край Кампала, а войските, изпращани срещу него, се състоят главно от хора от племената Аколи и Ланги. През 1985 г. племето Аколи за кратко грабва властта в лицето на президент Окело.

Народът на Аколи се чувства могъщ с един от своите хора на върха. Гледат на Мусевени и на Националната армия за съпротива като на врагове, искащи да отнемат властта от хората на Аколи.

Но през януари 1986 г. армията на Йовери Мусевени нахлува победоносно в Кампала, а армията на президента Окело побягва позорно на север към Южен Судан. Сега хората на Аколи се страхуват от възмездието на новата власт.

Разпръснатите части на Аколи се прегрупират и създават Народната армия на Уганда. Джоузеф Кони ги окриля със своето божествено вдъхновение, което е придобил като помощник в църквата и чирак на своя брат-вещер. Той започва да привлича хора за каузата.

Настъпва 1986 година. Мусевени е на власт, а народът на Аколи е привидно победен. Тогава на сцената излиза Алис Лаквена – братовчедка на Джоузеф Кони. Тази “Жана д’Арк” (както я възприемат нейните последователи) успява за съвсем кратко време да вдъхнови хиляди мъже на Аколи и да ги поведе в битка, въоръжени с камъни и пръчки, с обещанието, че вражеските куршуми няма да проникнат в телата им, помазани с вода и миро. Камъните на Аколи ще се превърнат в гранати, вражеската армия на Мусевени ще бъде изгонена и властта ще отиде отново в ръцете на Аколи.

Алис Лаквена
Алис Лаквена

Първоначалният успех на Алис Лаквена е наистина удивителен, но когато тя и хората й се опитват да прекосят Нил близо до Джинджа, са сразени от превъзхождащите ги войски. Алис избягва в Кения, където живее в бежански лагер до смъртта си през 2007 г.

Научи повече за:   Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите

Националната армия за съпротива се радва на победата си, но веселието й е краткотрайно, тъй като един новопоявил се бунтовник обявява война на Кампала.

Предаден

Земята на племето Аколи преживява трудни времена. Тежката ръка на държавната Национална армия за съпротива се усеща навсякъде. Ценният добитък изчезва с хиляди. Богатството на човек се изсчислява в глави добитък, а някои Аколи загубват стотици животни само за една нощ. Хората също изчезват и се случват много изнасилвания. Повечето факти говорят, че тези зверства са дело на правителствените войски, които обаче хвърлят вината за тях върху Джоузеф Кони.

Племето Аколи, които някога са се сражавали на страната на бившето правителство, са отговорни за стотици зверства в региона Луверо край Кампала. Сега войските на новите угандийски управници смятат, че е дошло време за разплата за техните грабежи, убийства и изнасилвания.

Джоузеф Кони и неговата група от бивши войници (той все още не отвлича деца в онези дни) провeждат няколко успешни набези срещу правителствените войски и народът на Аколи вярва, че той е дошъл, за да възстанови неговото достойнство, статус, добитък, земя и, разбира се, власт. В онези дни планът на Кони е да свали правителството и да управлява Уганда според десетте Божи заповеди от Стария завет.

Хората от Гулу изобщо не предполагат, че ги очакват 20 години на смърт, разруха и отвличания.

В резултат от победите на Кони се случват две неща. Първо, Бети Акан Бигомбе от племето Аколи е назначена за Държавен министър за Умиротворяването на Северна Уганда – титла, която скоро е променена на по-безобидното Държавен министър в Кабинета на премиер-министъра, Представител на Северна Уганда. Второто е една военна операция, резултат от безсилието на армията да се справи с Кони и неговите войски.

Военната операция буквално блокира северния район Аколи. Политици са арестувани от страх, че сътрудничат на Кони, а медиите са жестоко цензурирани. Тогава започват да се случват и престъпленията срещу местното население, споменати по-горе, като правителството се постарава да се разчуе, че те са дело на Кони. Бети Бигомбе и нейните служители раздават на аколите от малките селца в северна Уганда лъкове и стрели, за да се защитават от бунтовниците. Това вбесява Кони.

В резултат, неговият гняв се насочва срещу собствените му хора. Чувства се предаден. Сега племето Аколи се оказва между правителствената армия и нейните безскрупулни методи, и Кони и неговото възмездие срещу собствения му народ, който го е предал. Той продължава да атакува армията.

Детска бойна сила

Отвличанията започват през 1992 г. в училищата за момичета. Група от 44 момичета е похитена от два пансиона близо до Гулу. Джоузеф Кони иска да създаде ново поколение Аколи и за целта ще използва малките деца като празен лист хартия, върху който ще рисува идеите си. Подобно на Адолф Хитлер, мечтае да създаде една нова раса, безпределно вярна и чиста.

Деца, жертви на Кони
Деца, жертви на Кони

Джоузеф Кони ще се превърне в трън в очите на президента Мусевени в идните години. Той показва, че е различен от братовчедка си Алис Лаквена, която е имала строг морален кодекс за поведението на армията си. Макар че и Кони първоначално спазва подобни правила, те бързо са изоставени заедно с библейските му реторики. Религиозните му виждания изгубват приоритет и са заменени от насилието.

Кони има нужда от пари, за да купува оръжия. Снабдява се с храна от околните села, но оръжията са нещо различно.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Научи повече за:   Оскар Дирлевангер и неговата бригада

Тук се появява връзката с Хартум. По онова време президент Мусевени поддържа Джон Гаранг от Суданската Народна Освободителна Армия, който се сражава с Хартум в южен Судан. Гаранг и Мусевени мислят еднакво и са приятели.

Правителството на Хартум започва да използва Джоузеф Кони като дразнител за Мусевени и Джон Гаранг, снабдявайки го с оръжия.

Съюзът с Хартум променя спазваните досега християнски обреди в армията на Кони. Бойците на LRA вече викат “Аллах Акбар”, когато нападат селата, а петък се превръща в Свят ден. Свинското е забранено, а Кони приема името “Мохамед”. Хората му вече изповядват една странна смесица от анимизъм, християнски вярвания и ислямски практики. Самият Джоузеф Кони не е нито християнин, нито мюсюлманин, а човек, заблуден от собствените си демонични възгледи и егоистична жажда за власт. Неговата теология се гради само и единствено на насилието.

Президент Мусевени влиза в преговори за мир с Кони, който обаче използва това време, за да се прегрупира и подготви за следващата фаза. Войските му получават военна подготовка в Судан и други страни. Положението се нагорещява. Кони разполага с оръжия, командирите му са отлично обучени и готови за война, но се нуждае от още бойци, пехотинци и поддържащ персонал.

Отговорът на въпроса за недостига на бойна сила има грозно, но ефикасно решение – през 1994 г. започва поголовно отвличане на деца. Те са отмъквани от училищата-пансиони през нощта, като момчетата са обучавани и заставяни да бъдат бойци-убийци за Уганда, а момичетата се превръщат в сексуални робини, макар и да ги наричат съпруги. (Много от тези жени казват след освобождаването си, че Кони е бил мил човек и винаги им се е извинявал след като ги биел).

Едно от децата-бойци на Кони
Едно от децата-бойци на Кони

Момчетата трябва да убиват други момчета, а понякога и собствените си семейства, за да докажат лоялността си и да не бъдат убити на свой ред. Насилието се превръща в единствено и неотменно правило. Децата са изплашени до смърт, детството им е отнето завинаги и те се превръщат в безмилостни убийци, програмирани роботи, подчиняващи се на заповедите на един луд човек. Джоузеф Кони твърди, че той самият никога не е убивал. Само е разговарял с духовете и е раздавал заповеди.

Хиляди са убити, осакатени и откъснати от домовете им. Над северната част на Уганда се спуска тъмнината на нощта.

Най-опасното място

Правителството издига бежански лагери, където са преместени хиляди хора. Това често се прави почти без никакво предупреждение – само за няколко дни. Хората на племето Аколи, а после и на Ланги, оплакват отвлечените си деца, убитите си мъже, изнасилените си жени и преместването си в лагерите.

Бежански лагер
Бежански лагер

Лагерите са създадени за безопасността на хората, но също така и за да се изпразнят селата и Кони да остане без поддръжка, без убежища и без деца за отвличане.

Това продължава няколко години. Старейшините на Аколи и религиозните лидери отправят апели и изнасят проповеди, правителството прави жестове, като например предложението да изпрати майката на Кони в Судан, за да се срещне с него (което така и не се случва). Кони обещава едно, но прави друго.

Сега семействата живеят в лагери, вместо в селцата си, някога пълни с добитък и ниви. Аколи много държат на образованието на децата си, но сега са останали без такова. Малките растат, мислейки, че храната идва от камионите за помощи, а не от плодородните земи, които техните родители някога са обработвали.

В лагерите има почти два милиона души и цяло поколение от деца, израснало без да се запознае с културното си наследство. За съжаление, лагерите не винаги гарантират защита от Божията армия за спасение и понякога са опожарявани до основи.

Лагер, опожарен от LRA
Лагер, опожарен от LRA

Кампала общо взето е сигурно място (макар понякога да има нападения от бунтовници от западна Уганда) и процъфтява, докато северния район на страната умира.

Хората обвиняват армията, Кони и LRA. Всеки сочи с пръст, но никой не предприема нищо, за да сложи край на тази патова ситуация. Кони изглежда успява да се измъкне от всеки капан и всеки сблъсък с армията на правителството. Някои започват да мислят, че той наистина притежава мистични сили. Че наистина е човек, общуващ с отвъдното.

Научи повече за:   Осама бин Ладен: Лидерът на ал-Кайда

Атмосферата в северна Уганда е крайно напрегната. В някои градове, като Гулу, децата от близките села търсят убежище през нощта в предградията, страхувайки се от отвличане. Не знаят дали ще заварят родителите си живи, когато се върнат вкъщи.

Деца, търсещи убежище

Северът се превръща в мъртвите полета на Уганда. Светът тихо наблюдава как хората умират или са отвличани, поробвани, промивани и измъчвани от глад.

Телевизия BBC описва ситуацията в северна Уганда като “по-лоша от Ирак”. Доклад на Обединените нации нарича района “най-опасното място за живот в света”.

Войната продължава

Междувременно маниакът Джоузеф Кони продължава да слуша своите нечестиви духове и да сее ужас и смърт. Смята се, че в периода на тази война той е разполагал с 50 млади момичета, които е наричал съпруги, станал е баща на стотина деца, изтръгнал е от домовете им два милиона души, убил е над 30 000 души и е отвлякъл още 30 000 (според някои източници 66 000) деца. Изгарял е и е унищожавал земята на собствените си хора. За разлика от неговата братовчедка Алис Лаквена, никой не го нарича патриот. Той продължава своята кампания на смърт и насилие.

Джоузеф Кони е болен човек, заблуден и объркан от демоните, с които вярва, че говори. Той отравя цяла една нация, обръща се срещу собствените си хора и пренася насилието си дори в съседните страни.

А войната продължава… през 2005 г. Международният наказателен съд издава заповед за ареста на Джоузеф Кони и някои от неговите лидери, по обвинения в престъпления срещу човечеството. Уганда посреща тази заповед със смесени чувства. Мнозина чувстват, че Кони не желае да подпише мирно споразумение точно заради нея. Много от местните хора са критично настроени към Международния трибунал в Хага и неговите според тях избирателни методи да пренебрегва западняците и да се прицелва в африканците.

Мнозина смятат за нелепа идеята Кони да бъде затворен в Холандия, в удобна килия с телевизор, хубава храна и медицински грижи.  Угандийците, и особено народът на Аколи, предпочитат лично да се разправят с него.

През юли 2006 г. се стига до споразумение за прекратяване на насилието между правителството на Уганда и LRA. Мирът бавно се завръща на север, градовете се възраждат, лагерите са почти празни и училищата отварят отново врати.

Джоузеф Кони не е стъпвал в Уганда от споразумението насам. Забелязван е в Южен Судан и Демократична република Конго, където продължава пътя си на унищожение, особено след като е нападнат на 14 декември 2008 г. Операция “Светкавичен гръм” убива няколко от членовете на LRA, пленява други, но разделя армията на Кони на малки групи, които сега увеличават атаките си над жителите на Конго, заставяйки 200 000 души да напуснат домовете си. Загиват много невинни хора и отвличанията започват отново. Самият Джоузеф Кони стои в сянка засега, но неговата армия продължава да прави онова, което владее най-добре – да сее ужас.

Джоузеф Кони държи две от децата си
Джоузеф Кони държи две от децата си

Истината е, че този човек, твърдящ, че е вдъхновен от Бог, дълбоко в сърцето си се страхува да не бъде заловен и подведен под отговорност за деянията си. Джоузеф Кони се крие, но продължава да безчинства, създавайки хаос и нещастие в Централна Африка.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
4 Дискусии
1 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
4 Автори на коментари
СилвияВиктор Иванов55905СилвияБуржоа-бохем Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Буржоа-бохем
Гост
Буржоа-бохем

Силвия, поздравления за статията! Без съмнение Африка е дала на света две неща – сафарито и най-бруталните, и кръвожадни скотове в човешки облик, които историята познава. Няма друго място на земята, на което човешкият живот да не представлява никаква ценност. Десетки, а може би и стотици хиляди са заслужаващите внимание изверги, които се раждат и бушуват под горещато африканско слънце, като започнем от много популярните Джозеф Дезире Мобуто – смъртта дебне в Конго, Али Соили – богът от Коморските острови, етиопският титан Хайле Мариам, минем през заслужилите артисти – Иди Амин Дада – веселият канибал – председател на ОАЕ, суданецът… виж още »

55905
Гост
55905

Буржоа-бохем,забравяш,че Мобуто е бил подкрепян от Франция и Белгия!

Виктор Иванов
Гост
Виктор Иванов

Мога ли да използвам информация от тук за група против Джоузеф Кони във фейсбук ?