Голямата диамантена треска в Сан Франциско

Голямата диамантена треска в Сан Франциско

През първите дни на февруари 1872 г. жителите на Сан Франциско с вълнение научават вестта за най-голямата находка от 1849 г. насам – времето на златната треска. Някъде на запад някой се е натъкнал на цяла планина от диаманти. Никой не знае къде точно се намира, но всички знаят, че тя в действителност съществува.

Носителите на тази смайваща вест изглеждат точно както и може да се очаква. Те се казват Джон Слек и Филип Арнълд и са рудотърсачи с прошарени коси и със съответните гъсти бради и сини каубойски панталони, набити с праха на планинските пътеки. Слек е нисък, тих човечец, който не прави особено впечатление; когато възникне някакъв спор, оставя Арнълд да се разправя. Арнълд е приказлив и дълъг като върлина, с искрено развълнувано лице. Знае се, че е служил в Моргановата щурмова команда по време на Гражданската война.

Разбира се живописната двойка не нахълтва в града на коне да разгласи гръмогласно откритието си на главната улица. Пристигат с влак на компанията “Юниън Пасифик” на първия или втория ден от месеца; Арнълд носи торбичка от зебло, а до него Слек поклаща под мишницата на дясната си ръка пушка “Уинчестър”. След като се настаняват в хотел, те излизат да сръбнат по нещо, носейки със себе си торбичката, която изправят на пода до себе си, докато пият. Където и да отидат, торбичката върви с тях.

Към средата на февруари половината съдържатели на пивници в Сан Франциско вече си правят догадки за съдържанието на торбичката и се чудят защо тя е предмет на такова грижливо внимание. Любопитството им се изостря още повече от това, че рудотърсачите водят всичките си разговори шепнешком. Един кръчмар забелязва, че те изглеждат уплашени, сякаш държат нещо твърде горещо за пипане, тъй ценно обаче, че не бива да го изпускат.

Така или иначе, но във всеки случай торбичката е тежка, затова Арнълд и Слек я отнасят в банката и молят да се сложи на съхранение в трезора. Веднага щом им дава разписка и ги изпраща, любопитният касиер се вмъква в задната стая, за да провери съдържанието. Намира скъпоценни камъни – цяла торбичка груби, нешлифовани диаманти, смарагди, сапфири и рубини. Това е за него твърде горещо за пипане, затова споделя откритието си с директора на банката Уилям С. Ралстън.

Бил Ралстън е един от големите хора в Сан Франциско. Като директор на инвестиционна банка той притежава непреодолимия импулс да рискува. Тъй като рядко губи в каквото и да било начинание, той натрупва състояние, което го издига на високо стъпало сред градския елит. След като надниква в торбичката, потърква скъпоценните камъни в ръцете си и чува историята за мустакатите, той заключава, че се очертава голям келепир. Но тъй като въпреки своята екстравагантност е твърде практичен човек, повиква експерт да провери камъните при строга тайна. Специалистът се произнася, че струват около 125 000 долара и сигурно са изкопани съвсем наскоро.

Тайното находище

Ралстън решава да се приближи до Арнълд, ветеранът от Гражданската война, по пътищата на бойното другарство. Затова доверява откритието си на случаен съдружник-инвеститор, Джордж Д. Робъртс, който е завършил войната като генерал в юнионистката армия. Робъртс веднага се сеща, че Арнълд е човекът, който само преди две години е проучвал от негово име няколко минни концесии. При първата им среща генералът се радва: Арнълд е същият човек.

Робъртс кани рудотърсачите на няколко бутилки с хубав алкохол и скоро той и Арнълд преживяват отново приключенията си от Съмтър до Апоматокс. Макар да са на противни страни във войната, новото приятелство е по-силно от старата вражда, съгласяват се те.

И така от дума на дума стигат до удивителното откриване на скъпоценните камъни, което кара Арнълд да заговори шепнешком.

– Мислех, че то ще ни заслепи – казва той. – Когато стигнахме до мястото, то така блестеше под слънцето, че замижахме. Където и да се обърнехме, виждахме скъпоценни камъни. Тогава Слек полудя. Дълбаеше с тока на ботуша си и ги вадеше направо от земята.

Генералът гледа изцъклено пред себе си. Той почти вижда със собствените си очи находището на скъпоценните камъни.

– Вие, приятели, ще спечелите голямо състояние – казва той, – стига да съумеете да измъкнете тия камъни оттам. – Налива им отново и ги оставя да размишляват над думите му.

Арнълд и Слек се споглеждат неловко. Изведнъж Арнълд решава да смъкне бремето от сърцето си.

– Тъкмо това не ни дава мира, генерале – заговаря той. – Ние сложихме ръка на нещо, но не знаем какво да го правим. Ако се заловим да мъкнем камъните с торби, някой ще надуши мястото. Единственият изход е да узаконим парцела и да закараме машини за разработването му. Ала не можем да се сдобием с пари за тая работа, без да продадем това, което сме изкопали оттам, а така ще възбудим подозрение. Та не знаем има ли честен човек, който би могъл да ни даде тия пари.

Генералът кимва съчувствено. Той разбира затруднението им. Петнайсет минути говори за жалкото състояние, в което е изпаднала човешката нравственост, докъде се стига, когато човек не може да се довери на ближния си. И изведнъж просиява.

– Знаете ли, приятели, какво ще ви кажа – казва той. – Аз лично нямам пари, но съм близък с хора, които имат. Мога да поставя въпроса пред тях и ще се мъча да ги убедя да финансират създаването на дружество, което да придобие законни права върху находището и да почне експлоатацията му. Естествено, вие ще бъдете съдружници в дружеството. Е, как ви се струва?

Научи повече за:   Расовата лудост на Убийците Зебра

Слек като че ли се отнася с известно подозрение към генерала, но ясно е, че Арнълд свири първата цигулка. Той се съгласява, и Слек също склонява. Обаче това е всичко, което генералът успява да постигне. Колкото и да се мъчи, не може да накара двамата да му кажат къде са направили голямото си откритие.

На другата сутрин в Сан Франциско вече действат давления в няколко посоки. Касиерът, който приел торбичката на рудотърсачите, започва да си служи със своето откритие като тема за разговор, а Арнълд и Слек се оказват магнит за любопитните и користолюбивите. Те престават да отричат находката си, но отказват да говорят за местонахождението й дори с най-мъгляви думи. Една вечер обаче Арнълд, който изглежда е прекалил с пиенето, намеква, че мястото е западно от Омаха и южно от Ларами. Макар че по този начин периметърът се стеснява почти до половината Запад, из града се разнася мълва, че рогът на изобилието се намира в североизточния ъгъл на Аризона, където днес е разположена част от резервата на индианците навахо. В разстояние на една седмица не по-малко от хиляда души тръгват да търсят невероятните богатства.

Другото давление изхожда от банкера Бил Ралстън. Генерал Робъртс, чувствайки че си е извоювал известни права след като полага основите на цялата работа, прехвърля на Ралстън задачата да развърже езиците на Арнълд и Слек, тъй като е най-големият сладкодумец южно от река Колумбия. Скоро банкерът се заема да доказва на иманярите с думи, които са почти осезаеми за тях, какво би им донесло експлоатирането на скъпоценното находище. Говори за разкошни къщи, за изби с вино, слуги, каляски, жени и положение в обществото на богатите.

Ръцете на Арнълд треперят непрекъснато, докато Ралстън ораторства. Когато не може повече да се владее, той изригва:

– Ще се спазарим с вас, мистър Ралстън.

– Наричайте ме Бил, момчета – казва Ралстън.

Бил увещава разпалената двойка да заведе двама от приближените му до мястото за обстойна проверка. Арнълд настоява само за едно условие: представителите на Ралстън да бъдат със завързани очи, докато стигнат до находището.

Пълно доверие

Две седмици по-късно, когато групата се завръща в Сан Франциско, хората на банкера са като замаяни. Те не знаят къде са били, но са видели неизброимо количество скъпоценни камъни и носят цяла торба от тях. “Не защото мислехме, че някой ще се усъмни в нас, а защото искахме сами да се уверим, че не сме сънували.”

Със съгласието на Ралстън новината получава гласност и се разпространява из града със скоростта на пожар. Хората приемат слуховете, без да се усъмнят в нещо, защото намирането на скъпоценни камъни е само още едно доказателство за това, в което те горещо вярват: че Западът и особено Сан Франциско са предопределени да станат най-богатата, най-могъщата област в процъфтяващите Съединени щати. Без да си служат точно с този израз, гражданските ръководители говорят за несъмненото бъдеще на града.

Те имат обилни доказателства. Западът все още е на връхната точка на ентусиазма, който следва закупуването на Аляска пет години преди това. Наистина някои наричат тази покупка “лудостта на Сюърд” (инициаторът на закупуването на Аляска през 1867 г. от царска Русия), ала западняците знаят, че два цента на акър никак не е лоша сделка, особено когато тези акри може да крият баснословни богатства в кожи и ценни изкопаеми. Пък и съвсем наскоро са станали свидетели на тържествената церемония по случай съединяването на железопътната линия “Сентръл Пасифик” с линията “Юниън Пасифик”, благодарение на което Сан Франциско става лесно достъпен за останалата част от растящата нация.

Когато хората от източните щати предприемат за пръв път пътуване на запад, те намират една област, представляваща почти отделна нация, с широта и хубост, каквито не предполагат, че владеят. Чужденците също са смаяни. Един англичанин, който през 1869 г. посещава Юта и Колорадо, се връща в родината си и съобщава, че е открил няколко планини от чисто сребро. Когато предлага да подели планините си с хора, които биха вложили три милиона долара за разкопаването им, лондонският вестник “Таймс” го изобличава като измамник и той изчезва, но тази несполука никак не охлажда увлечението по Американския Запад.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Такъв е властващият тогава дух на самоувереност, който подтиква жителите на Сан Франциско да окажат пълно доверие на скъпоценното находище на Арнълд и Слек в Дивия Запад. Двайсет и петима смели граждани дават на банкера Ралстън по 80 000 долара за правото им да участват на равни начала в новоучредената “Минна и търговска компания на Сан Франциско и Ню Йорк”. След това се включват и барон Фердинанд Ротшилд от Лондон и Париж, а също и двама нюйоркчани – Хорис Грийли и Чарлз Тифани. Грийли е напуснал редакцията на “Ню Йорк Трибюн”, но още се ползва с влиятелно име, а Тифани е основател на прочутата ювелирна фирма на “Пето авеню”.

Експертна оценка

С повече от 2 милиона долара капитал на свое разположение Бил Ралстън продължава да действа едновременно с предпазливост и добър нюх за подход към хората. Той казва на Арнълд и Слек, че иска от тях да предадат торбичката със скъпоценните си камъни на Тифани, най-видния американски авторитет в тази област. Иманярите бързо се съгласяват, благодарение на което се провежда едно широко рекламирано събрание в нюйоркската кантора на Тифани. Освен гореспоменатите светила на него присъстват и безуспешният опонент на Ейбръхам Линкълн в борбата за президентския пост генерал Джордж Б. Маклелън, който е един от директорите на фирмата.

Когато всички сядат и задоволяват любопитството на репортерите, Ралстън се приближава до една голяма маса, зад която се е разположил Тифани. Той носи торбичка с камъни, която вдига и обръща с известно усилие. Скъпоценните камъни се разсипват на голям куп пред Тифани и публиката зяпва от изумление. Бижутерът взима няколко и ги потърква между пръстите си. Вдига ги срещу светлината и накрая ги подлага на щателен оглед под ювелирната лупа.

Научи повече за:   Черната ръка: La Mano Nera

– Това са скъпоценни камъни с огромна стойност – казва той.

– Каква стойност? – пита Бил Ралстън.

– Ще трябва да ги пратя на шлифовчиците си да им направят точна оценка – отговаря Тифани. Истината е, че бижутерът почти няма понятие от нешлифовани диаманти.

Четиридесет и осем часа вестниците държат читателите си в напрежение и най-после присъдата е произнесена. В обработено състояние скъпоценните камъни ще струват 150 000 долара. Ралстън, който е донесъл от трезорите си само една десета от камъните, бърза да замине за Вашингтон, за да свърши още някаква работа. Той се свъзва със сенатор Бен Бътлър и го ангажира за юридически съветник. Бътлър, западняк, до когото сенатът се отнася по въпроси за минното дело и полезните изкопаеми, се съгласява, че ще принесе полза, като накара Конгреса да узакони претенциите на фирмата върху скъпоценното находище.

Бил Ралстън предлага като последно условие теренът да бъде проучен от инженер-консултант, ползващ се с безупречна репутация. Когато Арнълд и Слек и този път се съгласяват, Ралстън ангажира Хенри Джейнин, инженер, тъй трезв в преценките си, че, както казват, е дал положителна оценка за петстотин рудника, от които впоследствие клиентите са се замогнали, и нито за един рудник, от който са се загубили пари. Джейнин се съгласява с определеното му възнаграждение: 2 500 долара, плюс всичките му разходи и правото да купи от фирмата акции на ниска цена.

Срещу 100 000 долара в брой, платени от Ралстън, Арнълд и Слек отново прекъсват приятния си живот, на който се наслаждават в Сан Франциско, и повеждат експедиция със завързани очи към своята Шангри-ла. Този път обаче Арнълд подготвя своето излизане от сцената, като отначало протестира енергично, че двамата със Слек си навличат огромни неприятности. Когато този път се връщат в Сан Франциско, Джейнин допълва с вещото си мнение преценката на другите експерти, които са потвърдили находката. Скоро Ралстън се вижда принуден да отхвърли предложения на хора, които дават до 200 000 долара, плюс 20% от приходите, за парцели от по един акър близо до находището, чието местоположение още не е установено. Минната компания пуска сто хиляди акции, които разпределя между първоначалните инвеститори, такава тлъста плячка не може да се дели с простолюдието.

Но Ралстън разбира, че търпението на Арнълд е поставено на твърде тежко изпитание, а чувствата на Слек робски го следват. Арнълд казва, че докато богаташите са се запретнали да печелят състояние, той и Слек продължават да затъват. Той има нужда от 550 000 долара, срещу които иска да се оттегли от сделката. Ралстън с удоволствие му плаща в брой и казва сърдечно “сбогом” на иманярите, които разкриват местоположението на скъпоценното находище и незабавно напускат града – Слек, за да изчезне завинаги, а Арнълд, за да се върне в родното си място в Северен Кентъки, където е посрещнат тържествено като верен и преуспял син на Юга.

Лъжливи дрънкулки

Кларънс Кинг, млад геолог, който не знае нищо за тези сензационни събития, пристига в Сан Франциско през септември 1872 г., след като прекарва почти цели пет години в изучаване на рудоносните земи на Запада. Кинг е възпитаник на Йейлския университет, учен на 30-годишна възраст, уважаван както за теоретичните си, така и за практичните си познания. Една от най-отскорошните му задачи е да извърши геодезично проучване на Четиридесетия паралел от името на правителството, затова е много изненадан, когато научава за находището на скъпоценни камъни. Преди това той е докладвал, че геологичният състав на Невада, Юта, Колорадо и Уайоминг показва, че там не са възможни образувания на скъпоценни камъни. Съмнява се, че Аризона прави изключение.

Кинг намира Джейнин, с когото се познава, и чува цялата история. Инженерът, все още силно екзалтиран, казва, че двамата с Арнълд пътували тридесет и шест часа с влака по линията “Юниън Пасифик”, преди да слязат в западната част на Уайоминг.

– Тогава той ми завърза очите – разказва Джейнин – и ме качи на кон. Яздихме два дни, като доста време слънцето биеше в лицата ни. Когато стигнахме и Арнълд ми свали превръзката от очите, видях такава красива гледка, каквато не съм виждал през живота си. Бяхме нависоко, предполагам на около 2 000 метра, и стояхме на едно високо скалисто плато със стръмни склонове, в по-голямата си част пустинно, ала съвсем близо до нас имаше конусообразна планина с плосък връх. Това именно беше минното поле. За десет минути изкопах камъни може би за 10 000 долара. Те се намираха навсякъде – в тесни, дълбоки дерета, между скалите и в плитки ями. Кларънс, ти сам трябва да се включиш в тая работа. Зная, ти казваш, че не може да има диаманти около Четиридесетия паралел, но преглътни гордостта си и провери сам. Всеки може да сгреши, Кларънс.

Кинг не иска да преглъща нито гордостта си, нито повествованието на Джейнин. Вместо това той проверява по какъв начин инженерът е отведен до находището на скъпоценните камъни. За Аризона не може и дума да става, решава той, понеже с двудневна езда от Уайоминг човек може да измине само половината път. Тогава си спомня думите на Джейнин, че “доста време” слънцето е биело в лицето му. Това кара подозрителния Кинг да се усъмни, че инженерът е заблуждаван. Няколко дни са го развеждали напред-назад из една и съща неопределена местност. Тогава Кинг преглежда наново бележките за проучванията си из Скалистите планини и намира описание, което съвпада с това на Джейнин. Той не си спомня точно планината, но знае, че тя е някъде в Източна Юта, в предпланините на Юинта, точно на юг от границата на Уайоминг.

Научи повече за:   Великият измамник Чарлз Понци и неговата Схема

Като се добира до Уайоминг по железопътната линия “Сентръл Пасифик”, Кинг намира един стар рудотърсач, който се е грижил за товарните му коне по време на геоложките експедиции. Те обхождат заедно предпланините на Юинта, докато стигат до високо възвишение. Там виждат конусообразната планина. Тя е на не повече от четиридесет километра южно от “Сентръл Пасифик”. Кинг се усмихва, като си спомня нещо: когато Джейнин казал на Арнълд, че му се е счула локомотивна свирка, кентъкецът бил отвърнал: “Гази те диамантена треска, човече! Това е вик на индианец.”

Докато Кинг ляга да пренощува, помощникът му, заинтригуван от историята със скъпоценните камъни, започва да рови из песъчливата почва. След десет минути той донася на Кинг един голям, груб диамант. Намерил го е в една яма; като я оглеждат, струва им се, че е направена със стоманената кирка на рудокопач. После, тъкмо когато Кинг заспива, старият рудотърсач надава радостен вик.

– Мистър Кинг – вика той, – това е най-великото находище на скъпоценни камъни в света. Дава даже шлифовани диаманти!

И наистина той държи камък, по чиято повърхност явно е играло шлифовъчното длето.

Сутринта Кинг се залавя за работа. Той намира сапфири, рубини, гранати и смарагди – разнородна колекция, каквато природата в никой случай не би могла да създаде на едно и също място. Намира ги пъхнати между скали, по които под увеличително стъкло личат следи от сечиво; скалите без драскотини не дават скъпоценни камъни. Намира диамант даже в основата на един дървесен ствол. Теренът заема повече от 400 метра площ и завършва така внезапно, както и започва. Очевидно той е бил “посолен”, зареден с камъни, които природата е произвела в различни части на света, но не и в американския Запад.

Кинг и рудотърсачът стигат на коне до железопътната гара, където геологът телеграфира на Ралстън, че е измамен. Банкерът не иска да повярва, докато не установява самоличността на Кинг. После отговаря телеграфически, че пристига с Джейнин в Уайоминг и моли Кинг да го заведе до земята на лъжливите дрънкулки. Кинг изпълнява молбата му и краят на легендата бързо настъпва.

“Глупавите американци”

“Минната и търговска компания на Сан Франциско и Ню Йорк” се отдръпва в забвение, след като на потресената общественост са дадени неловки обяснения: Ралстън и генерал Робъртс са били подведени от алчност, разпалена от слухове; Тифани е нямал абсолютно никакво понятие от необработени диаманти, от които и неговите шлифовчици не разбирали нищо, и е бил психически предразположен да сметне камъните за истински; Джейнин, към чийто услуги прибягват едва след като видни личности закупуват находището, също е бил предразположен да вярва на всичко.

Измамените санфранцисканци най-после разбират, че са се оставили да ги острижат като овце. През 1871 г. Арнълд и Слек пътуват в Европа, където посещават няколко амстердамски търговци на диаманти. Те проявяват интерес само към нискокачествени диаманти, камъни, които са бракувани поради недостатъци или лошо оцветяване. Търговците наричат тази двойка “глупавите американци”. После изведнъж заминават за Лондон, където благодарение на тях интелигентността на американците си спечелва още по-голямо неуважение. Похарчват общо около 50 000 долара за най-голямата сбирщина от нискокачествени, необработени диаманти, колекционирана дотогава. И като връх на непредпазливост взимат и шлифования диамант, на който помощникът на Кларънс Кинг попада, след което се връщат в Америка и “посоляват” предпланините на Юинта.

Тъй като Кентъки все още не изпитва благоразположение към северняците и особено към северняци, които наричат южняка мошеник, банкерът Ралстън знае, че никога няма да получи от Арнълд 650 000 долара обезщетение в родния му щат.

Но един инвеститор, чието огорчение е право пропорционално на алчността, която го подтиква да се подведе по другите инвеститори, отива чак в Кентъки и издирва Арнълд в Елизабеттаун, където той работи като високоуважаван банкер. Той го опсипва с такава канонада от жалби, че накрая Арнълд се откупва от съдебно преследване, като му връща 150 000 долара. Остатъкът използва да финансира разширяването на своята банка – стъпка, която така вбесява другата банка в града, че собственикът й отива един ден при Арнълд и го застрелва.

Западът пак остава без диаманти от местен източник, ала в замяна на това пък не му липсват вълнения. Две години след разкриването на голямата измама с диамантите банката на Бил Ралстън фалира под тежестта на безразсъдните му спекулации. Ралстън, задлъжнял с 5 милиона долара, е намерен удавен в залива на Сан Франциско.

Духът, който броди из изоставените стари мини – дори из несъществуващите находища на скъпоценни камъни – взима последната си жертва.


Из книгата на Харолд Мелинг “Скандалните мошеници”

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме