Истинският Ужас в Амитивил: Убийството на семейство Дефео

Дори след повече от 35 години призрачният образ на къщата в Амитивил, с нейните подобни на очи прозорци, продължава да всява ужас. Фактите около истинската история, криеща се зад зловещите й стени, са размити от невероятни легенди за демонично присъствие и екзорсизъм, дължащи се на книгата “Ужасът в Амитивил” и филмите, създадени по нея.

Всичко започва, когато през една нощ на 1974 година най-големият син на семейство Дефео убива майка си, баща си, двамата си братя и двете си сестри. Въпреки красноречивата му скръб, скоро вниманието на полицията се насочва към единствения оцелял в къщата на ужасите.

Истерично обаждане

Нощната смяна в диспечерската служба за спешни обаждания в окръг Съфолк протича съвсем обикновено във вечерта на 13 ноември 1974 г. Няма кой знае колко обаждания, а и това спокойно нюйоркско предградие по принцип не може да се похвали с висока престъпност, поне според стандартите на големия град. Спокойствието е прекъснато внезапно в 18:35 часа от телефонно обаждане, което ще разкъса илюзията за безопасност, обгръщаща окръга. Записите от разговора показват душевното състояние на младеж, опитващ се да предаде на диспечера ужасяващата сцена, на която той и приятелите му са се натъкнали:

Оператор: “Тук е полицията на окръг Съфолк. Мога ли да ви помогна?”
Мъж: “Имаше стрелба тук. Ъ-ъ, у Дефео.”
Оператор: “Вашето име, господине?”
Мъж: “Джоуи Йесуит.”
Оператор: “Как се произнася?”
Мъж: “Й-Е-С-У-И-Т”
Оператор: “… У-И-Т. Вашият телефонен номер?”
Мъж: “Нямам телефонен номер тук.”
Оператор: “Добре, откъде се обаждате?”
Мъж: “От Амитивил. Обадете се на полицията в Амитивил, намирам се, ъ… на авеню “Оушън” в Амитивил.”
Оператор: “Остин?”
Мъж: “Авеню “Оушън”. Какво по … ?”
Оператор: “Оушън … Авеню? Къде е това?”
Мъж: “Надясно от “Мерик Роуд”. “Оушън Авеню””
Оператор: “Мерик Роуд. Какво… Какъв е проблемът, господине?”
Мъж: “Стрелба!!”
Оператор: “Има стрелба. Някой ранен ли е?”
Мъж: “А?”
Оператор: “Има ли ранени?”
Мъж: “Да, ъ-ъ – всички са мъртви.”
Оператор: “Какво искате да кажете с всички са мъртви?”
Мъж: “Не знам какво се е случило. Едно хлапе дойде тичешком в бара. Каза, че всички в семейството му са убити и ние дойдохме тук.”
Оператор: “Изчакайте секунда, господине.” (Обаждането се поема от полицейски служител)
Полицай: “Здравейте.”
Мъж: “Здравейте.”
Полицай: “Как се казвате?”
Мъж:
“Казвам се Джо Йесуит.”
Полицай: “Джордж Едуардс?”
Мъж: “Джо Йесуит.”
Полицай: “Как се пише?”
Мъж: “Какво? Аз просто… Колко пъти ще ме питате. Й-Е-С-У-И-Т.”
Полицай: “Къде сте?”
Мъж: “На авеню “Оушън””.
Полицай: “Кой номер?”
Мъж: “Нямам номер тук. Няма номер върху телефонния апарат.”
Полицай: “Кой е номера на къщата?”
Мъж: “Дори и това не знам.”
Полицай: “Къде сте? Кажете пресечка на авеню “Оушън”?”
Мъж: “В Амитивил. Обадете се на полицията в Амитивил и им кажете да изпратят някого. Те познават семейството.”
Полицай: “Амитивил.”
Мъж: “Да, Амитивил.”
Полицай: “Добре. Сега ми кажете какво става.”
Мъж: “Не знам. Един дойде в бара. Влетя в бара и каза, че майка му и баща му са застреляни. Ние отидохме до къщата му и всички вътре са застреляни. Не знам от колко време, нали се сещате. Така че, ъ-ъ . . .”
Полицай: “Какъв е адресът на къщата?”
Мъж: “Ох, почакайте. Нека отида и погледна номера. Така. Задръжте. Авеню “Оушън” №112, Амитивил.”
Полицай: “Амитивил или Северен Амитивил?”
Мъж: “Амитивил. На юг от “Мерик Роуд”.”
Полицай: “В границите на града ли е?”
Мъж: “В границите е, да.”
Полицай: “Добре, кой е телефонният Ви номер?”
Мъж: “Нямам такъв. На телефона тук няма номер. “
Полицай: “Добре, откъде се обаждате? От публичен телефон?”
Мъж: “Не, обаждам се от къщата, но не виждам върху телефона да е изписан номер.”
Полицай: “Вие сте в самата къща?”
Мъж: “Да.”
Полицай: “Колко тела има там?”
Мъж: “Мисля, ъ, не знам – ъ, мисля, че казаха четири.”
Полицай: “Четири?”
Мъж: “Да.”
Полицай: “Добре, стойте там в къщата, а аз ще се обадя на полицията в Амитивил да изпратят някой при вас.”

До края на вечерта полицаите ще открият още две тела, с които бройката на жертвите на авеню “Оушън” става шест. Шест от седемте члена на семейство Дефео са методично убити както са спели в леглата си. Единственият оцелял от тази зловеща кървава баня е Роналд Дефео младши.

Ярост и негодувание

Роналд Дефео старши се сдобива с истински трофей на Американската мечта, купувайки къщата на авеню “Оушън” №112 в Амитивил, Лонг Айлънд. Роден и израснал в Бруклин, Роналд е работил здраво във фирмата за продажба на коли на своя свекър и след много години най-сетне е започнал да жъне ползите от труда си. Парите вече не представляват грижа за семейството и той взима решението да напусне големия град и да се премести в Лонг Айлънд. Домът, който избира, е класически пример за стила “Американа” – два етажа плюс таванско помещение, няколко стаи и къща за лодки на река Амитивил. Там има достатъчно място за него, неговата съпруга Лоуис и петте им деца. Табелата в предния двор гласи “Големи надежди” – точно това, което този нов дом символизира за семейство Дефео.

Къщата в Амитивил
Къщата в Амитивил

Но под лустрото на успеха и щастието си Роналд е избухлив човек, склонен към пристъпи на ярост и насилие. Между него и Лоуис често избухват бурни скандали, а в очите на децата си той е изискваща и властна фигура.

Роналд Дефео старши
Роналд Дефео старши

Първото им дете Роналд младши е роден на 26 септември 1951 г. Като най-голям син той е непрекъснато на топа на устата на бащиния си нрав и очаквания. В един момент баща му го прегръща, а в следващия е способен да го захвърли грубо в другия край на стаята.

Като малък Роналд младши, известен още като Бъч, е доста пълен и начумерен. Той се превръща в постоянна жертва на училищните побойници, които му се подиграват и го наричат с имена като “Буцата”, “Свинската пържола” и “Тлъстия бобър”. Баща му го окуражава да отстоява позициите си, но докато съветът му се отнася до училищните хулигани, очевидно не е приложим у дома. Роналд старши няма търпимост към отговарянето и неподчинението, държи най-големия си син изкъсо и отказва да му позволи да има собствено мнение.

Навлизайки в пубертета, Бъч заяква и пораства на ръст, благодарение на което вече е в състояние да се противопоставя на бащиния тормоз. Скандалите между двамата често преминават в боксови срещи и баща и син си разменят удари при всеки нищожен повод. Макар Роналд старши да не е особено вещ в изкуството на междуличностните отношения, той е достатъчно проницателен, за да осъзнае, че изблиците на гняв и агресивното поведение на сина му са изключително неестествени, дори сравнени с неговите собствени. Той и съпругата му уреждат синът им да посещава психиатър, но от това няма никаква полза, тъй като Бъч подхожда с пасивна агресия към терапевта, отказвайки да признае, че има нужда от помощ.

Братята на Роналд младши - Джон и Марк
Братята на Роналд младши – Джон и Марк

При липса на друго решение семейство Дефео се обръща към доказала се във времето стратегия за усмиряване на непокорни деца: започват да купуват на Бъч всичко, което поиска, и да му дават пари. На 14-годишна възраст баща му му подарява моторна лодка на стойност 14 000 долара, с която да обикаля по течението на река Амитивил. Когато Бъч има нужда от пари, трябва само да си ги поиска, а ако не е в настроение да моли, просто си ги взима.

Преди да навърши 17 години Бъч е принуден да напусне енорийското училище, което посещава. Той вече използва сериозни наркотици като хероин и LSD, и освен това се е забъркал в няколко схеми за дребни кражби. Неговото агресивно поведение става все по-маниакално и вече не се проявява само зад стените на дома му. Един следобед, докато е на лов с няколко свои приятели, насочва заредената си пушка срещу един от тях – момче, което познава от години. Наблюдава с каменно изражение как лицето на младежа побелява от страх. Момчето побягва, а Бъч спокойно сваля пушката си. Когато по-късно през деня среща отново беглеца, му задава въпроса защо си е тръгнал толкова бързо.

На 18 години Бъч получава работа в автокъщата на дядо си. Според собствените му думи това е била сладка работа и от него не се е очаквало да върши почти нищо. Без значение дали се появява на работа, той получава издръжка от баща си в края на всяка седмица. Използва парите за колата си (също подарък от родителите му), за алкохол и за наркотици като амфетамини и хероин. Препирните с баща му стават все по-чести и съответно по-насилствени.

Лоуиз Дефео
Лоуис Дефео

Една вечер между майка му и баща му избухва скандал. За да сложи край на разпрата им, Бъч грабва една пушка от стаята си, зарежда я и се втурва надолу по стълбите към сцената на раздора. Без да се колебае или да викне, за да спре караницата, той насочва дулото на оръжието към лицето на баща си и изкрещява:

“Остави жената на мира. Ще те убия, тлъст шибаняк такъв!”.

Бъч натиска спусъка, но оръжието мистериозно засича. Роналд старши замръзва на място и наблюдава с мрачно удивление как синът му сваля пушката и просто излиза от стаята с небрежно безразличие към факта, че току-що за малко е щял да убие хладнокръвно собствения си баща. Тази битка приключва, но тази постъпка на Бъч предвещава насилието, което той скоро ще упражни не само върху баща си, но върху цялото си семейство.

Инсцениран грабеж

В седмиците преди убийствата отношенията между 23-годишния младеж и неговия баща достигат точката на пречупване. Бъч, очевидно разочарован от парите, които “печели” от баща си, разработва план за измъкване на още пари от семейството си. Две седмици преди клането той е изпратен от един от служителите на автокъщата да вложи 1 800 долара в брой и 20 000 долара в чекове в банката. Вместо това, Бъч урежда да бъде “ограбен” по пътя си към банката от свой познат, с когото по-късно разделя плячката.

Роналд Дефео младши
Роналд Дефео младши

Бъч и друг негов съучастник от автокъщата потеглят към банката в 12:30 часа. Не се връщат цели два часа, а когато се появяват, съобщават, че са били обрани под дулото на оръжие, докато са чакали на червен светофар. Роналд старши е в офиса по това време и избухва от ярост, щом чува историята на Бъч, и здраво нахоква служителя, който го е изпратил да свърши тази работа на първо място.

Пристигат полицейски служители и естествено пожелават да говорят с Бъч. Но вместо хитро да им окаже съдействие или поне да измисли фиктивно описание на несъществуващите бандити, той се държи с тях напрегнато и раздразнително. Поведението му преминава почти в агресия, когато ченгетата го заподозират в лъжа и въпросите им се завъртат главно около двата часа, в които е отсъствал.

Научи повече за:   Не казвай сбогом: Изчезването на Джоан Риш

Не е ли трябвало да побърза да се върне в автокъщата веднага, щом е бил ограбен с такава солидна сума? Къде е бил през цялото това време? В отговор на техните въпроси Бъч започва да ги псува и да тропа по предния капак на една от колите на паркинга, за да подчертае гнева си. Полицаите се отдръпват за момент, но Роналд старши вече си е направил собствени изводи за мотивите, криещи се зад поведението на сина му.

В петъка преди убийствата Бъч е помолен от полицията да погледне няколко полицейски снимки, за да се опита да разпознае крадеца. Първоначално той се съгласява, но се отмята в последния момент. Когато чува това, Роналд старши се изправя пред сина си в службата, настоявайки да знае защо не желае да сътрудничи на властите.

“Дяволът се е качил на гърба ти” – крещи бащата на сина си.

Бъч не се поколебава: “Дебело копеле такова, ще те убия!”.

Сетне изтичва до колата си и потегля с пилене на гуми. Но финалният сблъсък е неизбежен.

Изстрели в нощта

Тихият покров на нощта обгръща градчето Амитивил в ранните часове на четвъртък, 14 ноември 1974 г. Бездомните котки и кучета, и от време на време някоя преминаваща кола са единствените признаци на живот в заспалата махала. Но омразата и свирепостта кипят под привидното спокойствие в дома на авеню “Оушън” №112. Цялото семейство Дефео е по леглата си, с изключение на Бъч. Докато седи в тишината на стаята си, той знае какво иска да направи – какво всъщност ще направи. Баща му и семейството му няма да му вадят повече душата.

Бъч е единственият член на семейството, разполагащ със своя собствена стая. Неговата склонност към насилие и фактът, че е най-голямото дете, са причината за този малък лукс. Това му дава възможност да колекционира на спокойствие най-различни оръжия, които понякога продава. В нощта на убийствата той избира .35-калиброва пушка “Марлин” от касата и се отправя безшумно и решително към спалнята на родителите си.

Тихо бута вратата на стаята им и поспира за момент да ги погледа как спят, без да осъзнават какъв ужас ги чака край леглото. После, без да се колебае особено, вдига пушката на рамото си и дръпва спусъка, изпращайки първия от осемте фатални куршума, които ще изстреля през тази нощ. Този първи изстрел пробива гърба на баща му, като разкъсва бъбрека му и излиза през гърдите му. Бъч стреля пак, отново уцелвайки баща си в гърба. Този изстрел пронизва основата на гръбнака на Роналд старши и засяда във врата му.

Убитите родители на Роналд Дефео
Убитите родители на Роналд Дефео

Лоуис Дефео вече се е надигнала и има едва няколко секунди да реагира преди синът й да открие огън по нея. Бъч се прицелва в майка си и стреля два пъти в тялото й. Куршумите разбиват гръдния й кош и пронизват десния й бял дроб. Сега и двете тела лежат тихо в пресни локви от собствената им кръв.

Въпреки резкия звук от всеки изстрел на пушката, никой друг не помръдва в къщата. Бъч бързо преглежда разрушенията, които е нанесъл, преди да премине към клането на невинните. Двамата му братя Джон и Марк ще станат следващите жертви на смъртоносната му ярост.

Убитият Джон Дефео
Убитият Джон Дефео

Той влиза в спалнята на двете момчета и застава между леглата им. Надвесен над безпомощните си спящи братя, Бъч изстрелва по един куршум във всяки от тях. Куршумите пронизват младите им тела, разкъсвайки вътрешните им органи и отнемайки животите, лежащи пред тях. Марк не помръдва, но Джон, чийто гръбначен стълб е прекъснат, се загърчва в спазми за няколко секунди.

И този път изстрелите не събуждат единствените останали живи членове на семейство Дефео и Бъч се прокрадва необезпокояван към спалнята на сестрите си Доун и Алисън. Доун е най-близко до неговата възраст, а Алисън посещава основно училище заедно с Джон и Марк.

Щом Бъч влиза в стаята, Алисън се стряска и надига глава точно когато той насочва пушката си в лицето й и дръпва спусъка. По-малката му сестра е убита незабавно. Бъч насочва оръжието си в главата на Доун, буквално отнасяйки лявата страна на лицето й.

Убитият Марк Дефео
Убитият Марк Дефео

Часът е малко след 3:00 сутринта. За по-малко от 15 минути Роналд “Бъч” Дефео младши е убил брутално и хладнокръвно всички беззащитни членове на семейството си. Кучето на Дефео Шаги е завързано в къщата за лодки и яростно лае към жестокостите, случващи се в дома. Неговият лай не разсейва Бъч ни най-малко. Осъзнавайки, че е приключил задачата си, сега той насочва вниманието си към това да се почисти и да си измисли алиби, с което да обърка неизбежното полицейско разследване.

Убитата Доун Дефео
Убитата Доун Дефео

Бъч спокойно си взима душ, подрязва брадата си и облича джинсите и работните си ботуши. След това събира окървавените си дрехи, пушката и гилзите, увива ги в калъфка от възглавница и се отправя към колата си. Хвърля уликите вътре и потегля в ранните часове преди зазоряване. Насочва се към Бруклин и изхвърля калъфката с нейното съдържание в един отводнителен канал. След това се връща в Лонг Айлънд и отива на работа в автокъщата на дядо си както обикновено. Часът е 6:00 сутринта.

Няма никой вкъщи

Бъч не остава за дълго в службата. Той се обажда няколко пъти у дома, когато баща му не се е появява в автокъщата и по обяд си тръгва, заявявайки, че е отегчен от липсата на работа. Обажда се на приятелката си Шери Клайн, за да й каже, че ще се прибере по-рано и ще мине да я види.

По пътя си към Амитивил Бъч среща своя приятел Боби Келске и спира да си поговори с него. След това продължава към къщата на Шери, пристигайки там около 13:30 часа. Шери е пищна и популярна 19-годишна сервитьорка, работеща в един от многото барове, които Бъч често посещава с приятелите си. Той небрежно й подмята, че няколко пъти е звънял у дома и въпреки че всички коли са паркирани на алеята пред къщата, никой не му е вдигнал телефона. За да демонстрира това, той се обажда вкъщи от нейния телефон, както може да се очаква отново без успех.

Реагирайки озадачено, но не и загрижено, Роналд завежда Шери на пазар. От търговския център в Масапека двамата потеглят към къщата на Боби. Роналд разказва на Боби същата история, която е казал на Шери, че семейството му изглежда си е у дома, но никой не вдига телефона. Рязко сменяйки темата, Бъч пита приятелия си дали ще излиза по-късно. Боби отговаря, че ще подремне и ако иска да се видят по-късно, ще бъде в местния бар “При Хенри” около 18:00 часа.

Бъч прекарва остатъка от следобеда в посещения у приятели, пиене и друсане с хероин. Накрая пристига в “При Хенри” след 18:00 ч. и Боби идва малко след него. За пореден път Бъч изразява загриженост за това, че не може да се свърже с никого у дома.

“Ще се наложи май да отида до вкъщи и счупя прозорец, за да вляза” – казва той на Боби. “Ами, направи каквото трябва” – отговаря приятелят му. Бъч излиза от бара уж за да отиде до дома си, само за да се върне след няколко минути възбуден и разтревожен.

“Боб, трябва да ми помогнеш” – моли се той. – “Някой е застрелял майка ми и баща ми!”.

Към двамата приятели се присъединяват няколко други клиенти на заведението и всички се натъпкват в колата на Бъч, с Боби зад волана. От убийствата са изминали приблизително 15 часа. Пристигайки в къщата, Боби Келске се качва на втория етаж и открива в спалнята телата на Роналд старши и съпругата му Лоуис. Връща се отвън и заварва Бъч сам, потънал във видимо отчаяние и смут. Джоуи Йесуит намира телефона в кухнята и се обажда на полицията. След десет минути пристига първият полицай, офицер Кенет Гегуски. Той заварва приятелите скупчени на предната морава. Бъч хлипа неконтролируемо.

“Майка ми и баща ми са мъртви” – казва той, когато Гегуски се приближава към тях.

Наемен убиец

Полицаят влиза в къщата и незабавно се качва на втория етаж. Открива телата на Роналд и Лоуис, както и тези на Джон и Марк Дефео. Връща се долу в кухнята, за да повика подкрепления. Бъч седи на кухненската маса и реве неутешимо. Той чува разговора на Гегуски и го уведомява, че има и две сестри. Гегуски оставя слушалката и забързва нагоре по стълбите. В този момент пристига още един полицай, офицер Едуин Тиндал. Двамата заедно откриват телата на Доун и Алисън.

Сестрите на Роналд младши - Алисън и Доун
Сестрите на Роналд младши – Алисън и Доун

В 19:00 часа слухът за случилото се в къщата “Големи надежди” вече се е разпространил из квартала. Самата къща е пълна със служители на полицията, а съседи и най-различни зяпачи се събират на предната морава. Детектив Гаспар Рандацо от окръг Съфолк първи разпитва единствения оцелял в клането. Двамата сядат в кухнята и Рандацо пита Бъч дали знае кой би извършил подобно нещо.

“Луис Фалини” – отговаря младежът след кратка пауза.

Бъч твърди, че Фалини е наемен убиец на мафията, с когото се е скарал жестоко преди няколко години.

Разпитът продължава в съседната къща, където е разположен временният команден център. Детектив Джерард Гозалоф се присъединява към разговора. Полицаите предполагат, че ако убийствата наистина са свързани с организираната престъпност, то Бъч би могъл все още да е мишена и разпитът трябва да продължи в полицейския участък за негова безопасност. В управлението в разпита се включва и трети детектив, Джоузеф Наполитано.

Роналд Бъч Дефео
Роналд Бъч Дефео

Бъч дава на полицията писмени показания. В тях твърди, че си е бил у дома предната нощ и че е стоял буден до 2:00 часа, гледайки филм по телевизията. В 4:00 часа е минал покрай банята на горния етаж и инвалидната количка на брат му е била пред вратата. Заявява, че е чул пускането на водата в тоалетната. Понеже не му се е спяло, е решил да отиде рано на работа.

Бъч описва остатъка от деня си – как си е тръгнал по обяд, срещата му с Шери и Боби, пиенето и опитите му да се свърже със семейството си по телефона. Казва, че когато най-накрая се е върнал у дома да провери какво става, влязъл е в къщата през кухненския прозорец и се е качил горе, където е открил телата на родителите си. При тази находка се е втурнал обратно към бара, където е събрал няколко човека и всички заедно са се върнали в къщата.

След като Бъч предава писмените си показания, детективите продължават да го разпитват за семейството му и за предположението му, че Луис Фалини може да е убиецът. Той разказва, че Фалини е живял у тях известно време и е помогнал на Бъч и баща му да изкопаят скривалище в мазето, където Роналд старши е криел пари в брой и скъпоценни камъни. Скарал се е с Фалини, защото мафиотът си е позволил да критикува работата му в автокъщата.

Научи повече за:   Еди Гийн: Гробокопача от Плейнфийлд

Бъч доброволно си признава, че понякога употребява хероин. Разказва, че веднъж е повредил мотора на една от лодките на баща си и я е подпали, за да могат да вземат парите от застраховката. Около 3:00 часа през нощта детективите приключват разпита си и Бъч отива да спи на едно походно легло в стаята с архивите. Той е оставил впечатление за крайно услужлив свидетел и засега ченгетата нямат причина да го подозират.

Разпитът

Това добро чувство обаче започва да отминава, когато разследващите се запознават по-отблизо с веществените доказателства. Решаващо откритие е направено около 2:30 часа през нощта на 15 ноември, когато детектив Джон Шървел прави последен оглед в спалните на семейство Дефео.

Стаите, в които са извършени убийствата, са проверени под лупа, но досега в стаята на Бъч не е правен щателен оглед. Детектив Шървел забелязва два празни кашона, чиито етикети описват скорошното им съдържание: пушки “Марлин”, калибър .22 и .35. Шървел все още не знае, че оръжието на убийствата е пушка “Марлин”, но все пак прибира кутиите, в случай че се окажат важно доказателство. Така и се оказва.

Кашоните от пушките на Дефео
Кашоните от пушките на Дефео

Скоро след като пристига в управлението с новата улика, Шървел научава точно какво оръжие е било използвано в убийствата. Пр последвалия разпит на Боби Келске става ясно, че Бъч е фанатик на тема оръжия. Приятелят му разказва на властите и за обира, който двамата са инсценирали, за да си присвоят парите на автокъщата.

Детективите се замислят сериозно над възможността, че Бъч ги разиграва и би могъл да е техният заподозрян, или поне да знае повече за престъплението, отколкото им е казал досега.

Роналд Дефео младши арестуван
Роналд Дефео младши арестуван

В 8:45 часа детектив Джордж Харисън събужда Бъч, който го пита: “Намерихте ли вече Фалини?”. Но Харисън не е дошъл с подобни новини: дошъл е, за да прочете правата му. Бъч протестира и дори отхвърля правото си на адвокат, с надеждата че така ще докаже, че е невинен свидетел, който няма какво да крие.

Гозалоф и Наполитано са вече изтощени и разпитът поемат други двама полицаи – лейтенант Робърт Дън и детектив Денис Рафърти. Тези двамата не си поплюват. Рафърти прочита отново правата на Бъч и го разпитва за действията и местонахождението му през последните два дни. Фокусира се върху времето на убийствата. В първоначалните си показания Бъч е написал, че е бил буден до 4:00 часа и че е чул брат си в банята по това време.

“Бъч, цялото ти семейство беше намерено да лежи в леглата си по пижами” – казва Рафърти. – “Това ми подсказва, че не се е случило да кажем в един часа следобед, след като си отишъл на работа”.

Рафърти продължава да го притиска, докато накрая Бъч се отмята от първоначалната си версия за времето на убийствата, променяйки го на между 2:00 и 4:00 часа.

С тази пукнатина грубо скалъпената история на Бъч започва да се разпада. Дън и Рафърти се заравят в несъответствията между неговите показания и онова, което говорят веществените доказателства. Веднъж щом времето на убийствата е установено, Бъч е свързан физически с местопрестъплението. Първоначално той се опитва отчаяно да се измъкне от влошаващата се ситуация, казвайки на детективите, че макар наистина да е бил в къщата по време на убийствата, той е влизал в спалните чак след това – тоест не е извършителят.

“Бъч, това е трудно за вярване” – казва Рафърти. – “Почти невероятно. Бъч, разполагаме с .35-калиброво оръжие, намерено в спалнята ти. Всяка една от жертвите е била застреляна с .35-и калибър. А ти просто си бил там. Едва ли това е всичко. Използвано е твоето оръжие.”.

По-отчаян от всякога Бъч продължава да лъже, въпреки че лъжите му го уличават още повече в убийствата. Казва на разпитващите, че Луис Фалини го е събудил в 3:30 часа и е опрял револвер в главата му. Твърди, че в стаята е присъствал още един мъж, за когото обаче не е в състояние да осигури каквото и да било физическо описание. Според новата му версия Фалини и неговият придружител са го повели от стая в стая, убивайки близките му един по един. Полицаите го оставят да говори и в крайна сметка той сам се уличава, описвайки как е събрал и след това е изхвърлил улики от местопрестъплението.

“Чакай малко” – казва Рафърти. – “Защо си вдигнал гилзата, ако си нямал нищо общо с това? Нали не си знаел, че е използвано твоето оръжие?”.

Бъч не отговаря на този въпрос и детективите го оставят да поприказва още малко. Вече са събрали завидно количество доказателства срещу него. Веднага щом получават убедително обяснение за това как са били извършени убийствата, Дън преминава в действие:

“Сигурно са те накарали да участваш” – казва той на Бъч. – “Трябва да са те накарали да застреляш поне един от тях – или няколко”. Бъч захапва примамката и капанът щраква. Да, накарали са го.

“Не се случи така, нали?” – пита го Рафърти.

“Дайте ми една минута” – отговаря Бъч и се хваща за главата.

“Бъч, те никога не са били там, нали? Фалини и другият тип никога не са били там”.

“Не” – признава Бъч най-накрая. – “Всичко се случи толкова бързо. Веднъж като започнах и не можех да спра. Свърши толкова бързо”.

“Аз ги убих”

Процесът срещу Бъч Дефео започва на 14 октомври 1975 г., почти една година след убийствата. С отговорната задача да вкара убиеца зад решетките се заема заместник-областният прокурор на окръг Съфолк Джерард Съливан.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120

Въпреки признанията на Бъч, въпреки факта, че отвежда детективите право на мястото, където се е отървал от уликите и въпреки факта, че неговата пушка е идентифицирана като оръжието на убийствата, Съливан не подхожда лековато към случая. По време на предварителните заседания и селекцията на съдебни заседатели той изучава Дефео, разпитва го, наблюдава поведението му и общуването му с околните. Знае, че подсъдимият е патологичен лъжец и е хлъзгав като змия.

Бъч е наел добре познатия в областта на наказателното право адвокат Уилям Уебър, който възнамерява да пледира, че клиента му е невменяем. Но Съливан знае, че Бъч Дефео не е луд, а в действителност е жесток, хладнокръвен убиец и е твърдо решен да го прибере зад решетките завинаги. Неговото встъпително обръщение към съдебното жури е решаващо, тъй като полага основите за разкриването на престъпния характер на Дефео.

Въпросът за умственото състояние на Бъч по време на убийствата се превръща в предопределящо доказателство, от което зависи неговото оправдаване или осъждане.

Съливан призовава голям брой свидетели, сред които полицейски служители, роднини и приятели на Бъч. Чрез техните показания иска да създаде за съдебните заседатели триизмерен образ на подсъдимия. Но нито един от свидетелите не му помага повече в това от самия Дефео.

Роналд Дефео в съда
Роналд Дефео в съда

Уебър призовава клиента си като свидетел и повежда разпита, задавайки му въпроси, чиито отговори подкрепят претенцията за неговата невменяемост. Държейки снимка на майка му, лежаща убита в леглото й, Уебър пита клиента си:

“Рони, това е твоята майка, нали?”.

“Не, сър” – отговаря Дефео. – “Казах Ви преди и ще го кажа пак. Никога през живота си не съм виждал тази жена. Не знам коя е тя”.

Уебър продължава, като му показва снимка на тялото на баща му и го пита: “Бъч, ти ли уби баща си?”.

“Дали съм го убил? Убих ги всичките. Да, сър, убих ги при самозащита”.

Съливан посреща това с каменно изражение, а някои от съдебните заседатели ахват в отговор на това дръзко признание. Уебър продължава, задавайка на Бъч въпроса защо е направил подобно нещо.

“Според мен, ако не ги бях убил, те щяха да ме убият. И според мен каквото направих беше при самозащита и в това няма нищо лошо. Когато държа оръжие в ръка, нямам съмнения кой съм. Аз съм Бог”.

За средностатистическия съдебен заседател показанията на Дефео трябва да са изглеждали като бълнуванията на умопобъркан лунатик. Точно от това се е опасявал Съливан. Той побързва да атакува твърденията на Дефео в кръстосания си разпит. Подиграва се на престорената му неспособност да си спомни собствената си майка, набляга на несъответствията между неговите показания и признанията му в полицията. Съливан натиска агресивно бутоните на Дефео, с намерението да срине самообладанието му и да разпали неговото високомерие и омраза. Иска журито да види, че Рони “Бъч” Дефео не е жертва на лудостта си, а хлъзгав, хищен и хладнокръвен убиец.

Въпросите му умело се насочват към самите убийства и противоречивите показания на Дефео за събитията от онази нощ. Съливан знае, че няма да може да измъкне надеждни спомени от него, но също така знае, че ще може да подхлъзне убиеца да разкрие перверзното чувство на удовлетворение, което е изпитал, избивайки цялото си семейство.

“Добре ли се почуства тогава?” – интересува се той.

“Да, сър. Мисля, че се почувствах много добре” – отговаря Бъч.

“Защото знаеше, че са мъртви ли, защото беше стрелял по два пъти във всеки от тях?”.

“Не знам защо. Не мога да отговоря на това, честно”.

“Спомняш ли си дали почувства задоволство?”.

“Не помня да съм бил доволен. Помня, че се чувствах много добре. Добре”.

Усилията на Съливан до този момент довеждат до това, че Бъч даже си позволява да заплаши живота му.

“Да не мислите, че си играя” – излайва той с омраза от скамейката. – “Ако имах малко здрав разум, какъвто нямам, щях да сляза долу и да ви убия”.

Експертите

Без да оставят нищо на случайността в опитите си да докажат или опровергаят невменяемостта на подсъдимия, двете страни в процеса се обръщат към услугите на двама местни високоуважавани психиатри. Доктор Даниъл Шуорц е експертът на защитата. По-късно той се прочува в цялата страна с това, че обявява “Сина на Сам” Дейвид Бърковиц за невменяем.

Съливан е наясно, че процесът е достигнал критичната си точка. Всичко ще отиде напразно, ако позволи на Уебър и Шуорц да поемат контрол над финалния етап от делото. Въпреки факта, че се е обърнал към услугите на друг виден психиатър, Съливан знае, че трябва да разчита не само на показанията на своя експерт, а и на уменията си в кръстосаните разпити.

По щастливо стечение на обстоятелствата защитата предоставя на Съливан златна възможност. Прекалено уверен в авторитета на д-р Шуорц, Уебър му задава само няколко въпроса, след което позволява на доктора да изнесе мини-лекция на тема психоза и криминална невменяемост. Съливан забелязва, че съдебните заседатели наистина са повлияни от професионално поднесеното му мнение за действията на Бъч в нощта на убийствата. Но освен това обръща внимание на няколко ключови забележки на Шуорц, в които Уебър не си прави труда да задълбава. Съливан се усмихва, тихо планирайки да поправи тази грешка при кръстосания разпит.

Научи повече за:   Бърта Гифорд: Смъртоносната матрона от Мисури

Започва като се интересува от предишния опит на д-р Шуорц като експертен свидетел, опитвайки се да го разклати, демонстрирайки колко добре го е проучил. След това атакува неговото мнение за поведението на Дефео след убийството на семейството му.

“Това не е ли е доказателство, че лицето е направило всичко възможно да отстрани от местопрестъплението уликите, които биха го свързали с убийствата?”.

“Това също е доказателство за човек, който се опитва да отстрани уликите, за да скрие от самия себе си, че го е извършил” – отговаря Шуорц. – “Сега ние спекулираме за мотива, стоящ зад почистването. Ако сте запознати с роптанието на Лейди Макбет – “Нима тези ръце никога вече няма да бъдат чисти?” – тя не крие убийството, но не може да живее с въображаемата кръв по ръцете си”.

Съливан не се хваща на това и е твърдо решен да не остави и съдебните заседатели да го направят.

“Докторе” – изгърмява той, – “това ли е Вашето обмислено мнение на психиатър?”.

“Моето обмислено мнение е, че прибирайки гилзите, той не крие това престъпление от никого” – разгорещено отговаря Шуорц. – “Телата са там. Куршумите са в хората”.

“Той е махнал от къщата всичко, което би го свързало с престъплението, нали така?” – настоява Съливан.

“Това, за което говорите, е нищожно в сравнение с шестте тела” – отговаря д-р Шуорц с равен тон.

Неговият безразличен отговор разпалва гнева на прокурора.

“Нищожно е това, че е махнал от къщата доказателствата, които го свързват с убийствата? Нищожност, която няма нищо общо с това дали той е смятал, че престъплението е грешно?” – избучава Съливан.

“Доказателствата са там в жертвите” – е единственият отговор на Шуорц.

Но Съливан го е подгонил и впечатлението от предишните му показания вече изчезва. Следващата му стъпка е да се прицели в диагностицирането на Дефео като неврастеник.

“Значи, според вашите показания, както аз ги разбирам, д-р Шуорц, фактът, че не е било достатъчно светло, за да изхвърли всичко в онзи канал Ви кара да вярвате, че той е невротик?”.

Шуорц отговаря утвърдително, отбелязвайки, че Дефео изглежда е действал без ясна цел в ума си, като параноик, разсейван от невротичните си делюзии. По този начин пада право в капана на Съливан.

“Той каза ли Ви, че не е искал да оставя улики за полицията?” – пита Съливан.

Той припомня един пасаж от показанията на Шуорц за защитата, в който докторът е споменал точно това.

“Попитах го за гилзите и той каза, че не е искал да оставя никакви следи на полицията за оръжието. Той не е приятел на ченгетата и не е искал да им помага”.

Капанът щраква и сега Шуорц е в плен на собствените си показания, а Съливан стои триумфиращо над плячката си.

“Добре, сега знаете защо е махнал гилзите, нали?” – пита той с насмешка.

“Знам една от причините. Има и други” – отговаря ядосано Шуорц.

Но неговите показания са фатално ранени от агресивния разпит на Съливан.

“Нямам повече въпроси” – обявява прокурорът, оттегляйки се към мястото си.

За обвинението свидетелства д-р Харолд Золан. За разлика от подхода на Уебър към неговия експертен свидетел, Съливан предприема сложна размяна на въпроси и отговори със Золан, полагайки големи усилия да даде на съдебните заседатели представа за мисловния процес на доктора, така че да могат да разберат защо е стигнал до своите заключения и те самите да могат да стигнат до тях.

Золан приписва поведението на Дефео на антисоциално разстройство, което разграничава от каквато и да е форма на умствено заболяване. Страдащите от подобно разстройство са напълно наясно с действията си и са напълно способни да разграничават добро и зло, но са мотивирани от своята самонадеяност и егоцентричност. Съливан и неговият свидетел внимателно подлагат Дефео на дисекция, доказвайки на кристално ясен език пред съдебното жури, че той наистина е бил отговорен за действията си в нощта на 14 ноември 1974 г.

След експертите Съливан призовава още няколко свидетели, чиито показания допълнително подкрепят тезата на обвинението. Накрая Уебър и Съливан излагат заключителните си аргументи. Сетне, на 19 ноември 1975 г съдията инструктира журито да се събере в заседателната стая и да се върне в съдебната зала, когато достигне до решението си.

Въпреки всичките си усилия Съливан знае, че осъдителната присъда не е сигурна. Той е награден за скептицизма си, когато първият вот на съдебните заседатели се оказва 10-2 – което означава, че само двама от тях все още са несигурни за умственото състояние на Дефео. След разглеждането на записките от показанията на обвиняемия обаче, гласуването приключва с 12 на 0 гласа.

В петък, на 21 ноември 1975 г. Роналд Дефео младши е признат за виновен по шест обвинения в непредумишлено убийство. Две седмици по-късно получава доживотна присъда, с 25 години минимален срок. Понастоящем е затворен в изправителното заведение “Грийн Хейвън” в щата Ню Йорк и всички негови молби до Комисията по помилванията досега са отхвърлени.

Книги и филми по случая

Книгата на Джей Ансън “Ужасът в Амитивил” се превръща в национален бестселър през 1977 г. Тя разказва за 28-дневния период от декември 1975-а до януари 1976 г., когато Джордж и Кати Луц, и техните три деца се преместват да живеят в къщата на семейство Дефео на авеню “Оушън” №112. Макар от убийствата да са изминали едва 13 месеца, семейството се нанася в дома без никакви суеверни притеснения.

"Ужасът в Амитивил" от Джей Ансън
“Ужасът в Амитивил” от Джей Ансън

Отец Манкузо освещава новия дом на Луц още същия ден, в който се нанасят. Докато разтоварват багажа си, католическият свещеник влиза в къщата и започва да я благославя. Качва се на втория етаж и влиза в североизточната спалня, която е била стаята на Марк и Джон Дефео.

Докато пръска със светена вода стаята и рецитира молитви, той чува някакъв силен мъжки глас да казва: “Махай се!”. Макар да не казва на семейството за гласа, свещеникът ги предупреждава за стаята с думите:

“Не я използвайте за спалня. Не оставяйте никого да спи там”.

Семейство Луц послушва съвета на отец Манкузо и превръща стаята в шивачница.

Още през първата нощ семейството усеща някакво странно присъствие. Техните характери също рязко се променят. В един откъс от книгата родителите бият децата си с колан и голяма дървена лъжица. Децата започват да се държат все по-непокорно и невъзпитано.

Нещата се влошават през следващите няколко седмици. Семейството усеща най-различни загадъчни аромати – от вонята на лошокачествено уиски, до миризмата на евтин парфюм. В тоалетните се появяват черни петна, които не могат да бъдат почистени дори с най-силните препарати. По стените потича зелена слуз, чийто източник е неоткриваем. В стаята за шиене се появяват стотици мухи, макар че е средата на зимата. Авторът дори споменава за обърнато наопаки разпятие.

Джордж и Кати Луц
Джордж и Кати Луц

Феноменът започва да придобива физически измерения. Кати е докосвана от невидими ръце, които понякога дори я пращат в безсъзнание. Джордж стои с часове пред камината, защото изпитва постоянен студ. Събуждат се всяка нощ в 3:15 часа, осъзнавайки, че това е времето, по което е било убито семейство Дефео. В действителност времето на убийствата никога не е установявано с такава точност.

Една нощ Джордж се събужда, за да види, че съпругата му се е превърнала в 90-годишна вещица. На следващата нощ тя левитира над леглото.

Осъзнавайки, че имат нужда от помощ, семейство Луц се свързват със същия католически свещеник и го помолват да се върне и да благослови къщата отново. Според книгата на Ансън отец Манкузо също е чувствал влиянието от първото си посещение в дома на Дефео. Онова, което е преследвало семейство Луц, очевидно е тормозело и него.

Свещеникът отказва да пристъпи отново прага им и семейството се принуждава да вземе нещата в свои ръце. Въоръжени с разпятие, те обикалят къщата, рецитирайки “Отче наш”. В отговор изригва хор от гласове, който ги умолява: “Ще спрете ли?”.

Най-невероятната част от историята на Ансън е неговото твърдение, че дъщерята на Луц се е сприятелила с някакво невидимо прасе с червени очи на име Джоуди.

“Джоуди не можеше да бъде видяна от никого, освен ако не пожелаеше. Понякога тя беше малко по-голяма от плюшено мече, а друг път – по-голяма от къщата” – обяснява впоследствие Джордж Луц в едно телевизионно предаване.

Книгата разказва, че нечистото присъствие е причинило значителни повреди в къщата, като е изтръгнало входната врата от пантите, разбило е прозорците, откъснало е перилата на стълбите, повредило е вратата на гаража и е причинило ураганни ветрове и дъждове, останали незабелязани от местната метеорологична станция.

Дори семейното куче Хари, смеска между хъски и лабрадор, е страдало от загадъчните сили. Макар обикновено животното да е било хиперактивно, при престоя си в къщата то е ставало все по-летаргично.

След като прекарват 28 дни в дома на Дефео, семейство Луц решават, че не могат да понесат повече. Събират малко вещи и напускат къщата, подслонявайки се при майката на Кати.

Книгата “Ужасът в Амитивил” се продава в над 3 милиона копия и по нея е създаден филм, който докарва повече от 80 милиона долара приходи. Семейство Луц с радост тръгва на турне, за да рекламира книгата си като “истинска история”. Но мнозина си задават въпроса дали на техните твърдения може да се вярва.

Бъч Дефео вярва, че историята им е скалъпена с помощта на неговия адвокат Уилям Уебър. В едно свое писмо Бъч пише:

“Амитивил е измислица, съчинена от Уебър и семейство Луц. Тя започна, докато течеше процеса ми”.


Източници: trutv.com, wikipedia.org, amityvillehorror.com, amityvillemurders.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
11 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
анонимно
анонимно
28.02.2011 20:18

Ужас!

pa6ata
pa6ata
08.03.2011 17:13

Днес си изтеглих документален филм за случая Амитивил и според филма голямата сестра на Бъч де Фео е убийцата на семейството,а Бъч от своя страна е убил само нея.Също се казва че е възможно двамата да са правили заговор за убийството,но във въпросната нощ Бъч е бил дрогиран и неспособен на цялата тая касапница.Във филма се споменава че са чули на другия ден как дядото на Бъч го кара да поеме цялата вина.

pppp
pppp
08.03.2011 21:51

gledaite filma the amityville horror (2005) s mellisa george i rayn reynolnds

Dark_Side
Dark_Side
09.03.2011 18:16

Паша, кой е този документален филм????

dddiamonddd
dddiamonddd
09.03.2011 19:25

Предполагам,че този филм има предвид Пашата http://sites.google.com/site/paranormalirgsite/home/videos-2/the-real-amityville-horror-documentary. Впрочем току-що се натъкнах на това http://www.bloody-disgusting.com/news/23710. 2О12 ще е премиерата на този документален филм със съдействието и помощта на Даниел Луц,синът на Катлийн и Джордж Луц.

pa6ata
pa6ata
10.03.2011 0:11
Джу
Джу
19.03.2011 23:17

Филма изобщо не ми хареса .Всичко адски си противоречи : 1во дете на снимка ,2ро индиански вожд , 3то намесват голямата сестра … и става някво мега мазало .
Но за едно обаче са прави – как така са чули кучето ,но не и пушката …

Dark_Side
Dark_Side
15.05.2011 15:45

Blagodarq

elityy13
elityy13
10.08.2011 10:36

lele tazi nosht nqma da spq ;(

Петя
Петя
27.08.2014 1:28

Определено тази история е потресаваща

hui
hui
21.08.2020 0:54

🙂