Питър Сътклиф: Йоркширският изкормвач

Питър Сътклиф: Йоркширския изкормвач

На 2 януари 1981 г. настъпва края на петгодишното злокобно царство на Йоркширския изкормвач. В тази петилетка, започнала през юли 1975 г., Питър Сътклиф убива тринадесет жени и оставя седем други полуживи. Седемте оцелели знаят какви късметлии са, но техните физически, емоционални и психологически белези остават с тях завинаги. Някои дори съжаляват, че убиецът не ги е довършил.

Докато цялата нация празнува финалния триумф на доброто над злото, семейството на Питър Сътклиф не може да повярва, че той е отговорен за страховитите престъпления на така дълго търсения убиец.

Маска на убиец

Питър Уилям Сътклиф е първороден син на Джон и Катлийн Сътклиф. Роден е в Бингли – индустриална област в Йоркшир, Англия, на 2 юни 1946 г. Бебето тежи едва 2,27 кг, но е напълно здраво. Родителите му са уверени, че синът им ще порасне също като баща си – плещест здравеняк, обичащ да се занимава със спортове и да пие в местната кръчма.

Джон с нетърпение очаква деня, в който ще може да сподели със сина си удоволствията от живота, но Питър не оправдава очакванията му. Той е тихо и стеснително момче, предпочитащо да стои вкъщи с майка си, вместо да участва в грубите игри на братята и сестрите си, и да чете, вместо да се занимава със спорт. Чувствайки се страшно потиснат от агресивната мъжественост на баща си, той търси сигурно убежище край своята майка – мила и любяща жена, обожаваща всичките си шест деца.

В училището, което намразва от първия ден, Питър не прави опити да се сближи с останалите деца. Прекарва междучасията усамотен в ъгъла, далеч от съучениците си, и избягва бурните игри, от които се страхува, защото е дребен и не особено силен. Баща му го окуражава да се присъедини към другите деца, но без успех. Преместването му в гимназията само влошава нещата. Питър се превръща в обект на жесток тормоз, който го кара да бяга от училище в продължение на две седмици, преди родителите му да бъдат уведомени за отсъствията му. Прекарва двете седмици на тавана, където чете комикси и книги на светлината от електрическо фенерче. Макар тормозът над него да е прекратен от училищната управа, Питър, който никога не се бие с другите момчета и не преследва момичетата, е смятан за различен и останалите го отбягват.

В последните години от гимназията Питър се опитва да се сближи с връстниците си и да преодолее стигмата на неудачник, с която се е сдобил в миналото. Захваща се с бодибилдинг и скоро, за огромно удоволствие на баща си, е в състояние да победи двама от братята си на канадска борба. Макар все още да не показва интерес към момичетата, той се научава да играе някои спортове, но страхът от нараняване не му позволява да изпъкне в никой от тях. Напуска училище на петнайсет години, без да знае какво иска от живота. През следващите две години сменя работата си постоянно. Започва във фабриката на баща си, но след няколко седмици напуска, за да чиракува като монтьор. Това не продължава дълго и след девет месеца отново става работник във фабрика. Накрая си намира работа като гробар в местното гробище.

Питър продължава да бъде близък с майка си и с удоволствие изпълнява заръките й. Нещата не стоят така с баща му, който според него прекарва твърде много време далеч от семейството си, занимавайки се със спортове и пиене с приятели – неща, които Питър презира. Самият Джон Сътклиф вече се е успокоил по отношение на най-големия си син, виждайки, че той се интересува от мъжки занимания като бодибилдинг и каране и поправка на мотоциклети. Единствената му тревога е, че Питър все още не се интересува от момичета и си няма приятелка.

Когато навършва 20 години, Питър се запознава с втората дъщеря на чехословашки имигранти, на име Соня Журма. Бащата на девойката, бивш учител по физическо, първоначално не одобрява избора на дъщеря си, но с времето започва да гледа на Питър като на сериозен младеж. Най-важното е, че той се отнася добре с дъщеря му. Соня се надява да стане учителка и макар да не се оженват през идните осем години, двамата са наясно, че това се очаква от тях.

Питър Сътклиф
Питър Сътклиф

В очите на Джон и Катлийн Сътклиф Питър се е превърнал в идеалния син. Единственият му недостатък са честите отсъствия от работа, които накрая довеждат до уволняването му от гробището. През април 1973 г. той най-сетне си намира постоянна работа като нощна смяна в “Британия Уъркс”. През 1974 г. натискът на родителите им става прекалено голям и Питър и Соня най-накрая решават да се оженят, въпреки че нямат спестявания за собствен дом, а Соня не успява да вземе учителската си диплома, тъй като прекарва шизофреничен епизод по време на втората година от следването си. Решавайки, че ще живеят при нейните родители, те сключват брак на 10 август – 24-ият рожден ден на Соня.

Питър e успял да си създаде убедително нормален публичен образ. Мнозина го описват като трудолюбив и скромен служител, и грижовен и любящ съпруг, не проявяващ никакви признаци за жестокостта и покварата, скрити дълбоко у него.

Питър и Соня на сватбата си
Питър и Соня на сватбата си

Само малцина са виждали второто лице на Питър. Неговият колега от гробището Гари Джаксън го е сварвал да краде пръстените на покойниците и да си прави лоши шеги със скелетите. Зет му Робин Холанд често е излизал с него в кварталите с червени фенери. Питър често му се е хвалил за завоеванията си сред проститутките, работещи там.

У дома той продължава да играе ролята на светец, презиращ аморалността на изневеряващите мъже. В крайна сметка лицемерието му идва в повече на зет му Робин и той отказва повече да излиза с него. Неговият приятел Тревър Бърдсол впоследствие споделя с полицията подозренията си, че именно Питър Сътклиф е Йоркширския изкормвач.

Тревър и Питър често прекарват времето си по кръчмите и обикалят улиците с червените фенери. Питър очевидно изпитва влечение към проститутките, но то е примесено с някакъв странен гняв. Тревър ясно си спомня една нощ в Брадфорд през 1969 г., когато Питър му е разказал, че се е опитал да удари проститутка с тухла, напъхана в чорап, но чорапът се е скъсал и тухлата е изпаднала от него. Въпреки чудатото му поведение, Тревър продължава приятелството си с него чак до ареста му през 1981 г.

Двойнствен живот

Шест месеца след сватбата си със Соня Питър Сътклиф получава 400 лири компенсация за съкращението си от работа. Използва парите, за да се сдобие с книжка за управление на товарни камиони. На 4 юни 1975 г. взима изпита за шофьорски курсове и си купува бял форд “Корсар” с черен покрив, като запазва старата си кола – светлозелен форд “Капри” GT. През следващия месец Питър съобщава на приятели и роднини тъжната новина, че многото спонтанни аборти на Соня са довели до неспособността й да роди децата, които и двамата така много искат.

Скоро след това Питър извършва първото си известно нападение. Анна Патриша Рогулскиж живее в Кийли. Тридесегодишната блондинка е разведена от около две години. В нощта на 4 юли 1975 г. тя и приятелят й се скарват. Все още ядосана, Анна излиза да пие с компания в един клуб в Брадфорд. Двете й приятелки я оставят пред дома й в 1:00 ч. Тя очаква да завари там приятеля си, но него го няма. Това отново я раздразва и тя тръгва към дома му, за да си изяснят нещата веднъж завинаги. Докато тропа безплодно по вратата му, Питър Сътклиф стои в сенките и я наблюдава. Вбесена, Анна сваля обувката си и разбива с нея стъклото на един от прозорците.

Анна Рогулскиж
Анна Рогулскиж

Навежда се да си обуе отново обувката и тогава Питър бързо излиза от храстите и я поваля с жесток удар по главата. Тя вече е в безсъзнание, когато й нанася още два удара с чук. Поспира да си поеме въздух, а кръвта на Анна се разлива по калдъръма. Повдига полата й и сваля бельото й. Прибира чука в джоба си, изважда нож и излива потискания си гняв, разрязвайки многократно корема й.

Избликът му на неконтролируема ярост е прекъснат от гласа на разтревожен съсед, събуден от шума. Човекът стои на прозореца си и се опитва да различи нещо на тъмната алея. Питър се окопитва и спокойно уверява мъжа, че всичко е наред. Човекът се успокоява и се прибира обратно вътре. Питър пооправя дрехите на Анна и изчезва толкова бързо, колкото се е появил.

Докато той се прибира у дома при съпругата си, Анна е открита и откарана по спешност в местната болница. Оттам е прехвърлена в по-голяма болница в Лийдс, където е подложена на 12-часова операция. Тя оцелява като по чудо, но животът й се променя завинаги след онази нощ. Връща се у дома, където заживява напълно сама с петте си котки, барикадирана зад мрежа от кабели и аларми. До ден днешен Анна се ужасява от непознати и рядко излиза навън. Когато го прави, върви по средата на улицата и се страхува от сенките и хората, които я доближават отзад. Тя вече няма приятел и няма изгледи да се омъжи някога. Петнайсетте хиляди лири, които получава от Криминалната комисия по компенсациите, не могат да върнат стария й живот. Иска й се да беше умряла в онази нощ.

Полицията е озадачена от нападението, привидно лишено от мотив. Не са откраднати пари и няма сексуално насилие. Любовникът на Анна и всичките й приятели се оказват чисти, а освен беглото описание, дадено от събудилия се съсед, полицията не разполага с други следи.

През следващия месец Питър си търси работа като шофьор, а Соня решава да завърши образованието си и се записва в колежа “Маргарет Макмилън” в Брадфорд. В петък, на 15 август Питър закарва своя приятел Тревър в Халифакс, където двамата обикалят няколко кръчми. Точно в едно от тези заведения той за първи път вижда г-жа Олив Смелт.

Четиридесет и шест годишната Олив завършва обичайната си обиколка по заведенията с приятелки, докато нейният съпруг Хари е у дома с 15-годишната им дъщеря Джули и 9-годишния им син Стивън. Женската компания е откарана по домовете от двама мъже, които дамите добре познават. Олив е оставена на улица “Буттаун Роуд”, откъдето трябва да повърви малко пеша до вкъщи.

През това време Питър оставя Тревър за малко сам в колата си. Когато в 23:45 ч. Олив поема по един пряк път, той се появява зад нея и я сграбчва. Последното нещо, което тя си спомня, е как нападателят е казал: “Времето ни разочарова напоследък, нали?”, преди да й нанесе силен удар по тила. Удря я отново и тя пада на земята. Тогава започва да я реже по гърба с ножа си, точно над задните й части. Заниманието му обаче отново е прекъснато. Питър чува, че се приближава кола и оставя Олив, за да се върне при Тревър. Цялото нападение продължава десет минути.

Олив не може да си спомни как се е озовала на няколко метра от пътя, стенеща и викаща за помощ. Съседи я прибират в дома си, откъдето извикват линейка и се обаждат на съпруга й. Тя прекарва в болницата десет дни. Питър успява да разбие и нейния живот на парчета. Олив продължава да страда и до днес от жестока депресия и загуба на паметта. Тя също желае да беше загинала при нападението. Живее в страх, особено от мъже, и понякога гледа съпруга си и се чуди дали той не е престъпник.

Властите не откриват връзка между тези две лишени от мотив престъпления, въпреки очевидните прилики между тях. Чак три години по-късно стигат до заключението, че нападателят на Анна и Олив е всъщност Йоркширския изкормвач.

Царство на ужаса

На 29 септември 1975 г. Питър Сътклиф започва работа като шофьор във фирма за гуми. Точно след месец ще успее да убие първата си жертва и с това да сложи началото на своето царство на ужаса.

Уиломина Маккан, която предпочита да я наричат Уилма, е миловидна 28-годишна шотландка и майка на четири деца. Тялото й е открито в утрото на 30 октомври 1975 г., лежащо по лице на полегатия затревен банкет край пътя “Скот Хол”, само на сто метра от дома й.

Уиломина Маккан
Уиломина Маккан

Уилма никога не успява да се задоволи със светския живот на съпруга и майка, и предпочита да се забавлява нощем из многото хотели в Лийдс. В нощта на смъртта си тя оставя децата на грижите на най-голямата си 9-годишна дъщеря и излиза да пие. Към 22:30 ч., вече порядъчно почерпена, се отправя към къщи.

Качва се на стоп при шофьор на камион, но той бързо я изхвърля, тъй като Уилма не може да си каже адреса и го засипва със сочни псувни. Видяна е за последен път около 1:30 ч. да се качва в колата на някакъв индиец. В пет часа сутринта съсед заварва двете най-големи дъщери на Уилма да стоят сгушени на автобусната спирка. Децата са измръзнали, объркани и уплашени. Майка им не се е прибрала у дома и те я чакат, надявайки се, че ей сега ще слезе от автобуса.

Съдебният лекар установява, че Уилма е била ударена два пъти по тила и е била намушкана с нож в шията, гърдите и стомаха цели петнайсет пъти. По панталоните и бельото й са открити следи от семенна течност. Полицията разпитва стотици шофьори на камиони, но не успява да открие убиеца й.

На 20 ноември 1975 г. в гараж в Престън, в Ланкашър, е открито мъртвото тяло на Джоан Харисън (26 г.). Тя е ударена отзад по главата с ток на обувка и след това е ритана жестоко до смърт. Преди да я остави убиецът я е замъкнал до по-закътаната част на гаража, където е вдигнал гащичките й и е оправил сутиена й. Свалил е единия от ботушите й и го е поставил между бедрата й. Тялото на жертвата е покрито със собственото й палто. Убиецът е изпразнил съдържанието на дамската й чанта, а нея е изхвърлил в кофа за боклук.

Джоан Харисън
Джоан Харисън

Извършителят е оставил доста улики за полицията. Дълбоката следа от ухапване над гърдата на жертвата показва, че убиецът има празнина между предните си зъби. Тестовете на семенната течност, открита във вагината и ануса, показват, че е секретор – човек, в чийто телесни течности се съдържа информацията за кръвната му група (приблизително 80% от населението). Кръвната му група се оказва от рядката Б група.

Първоначално убийството на Джоан Харисън не е свързано с това на Уилма Маккан, понеже се наблюдават твърде много разлики в метода на убиеца. Полицията променя мнението си по-късно, когато получава няколко писма от човек, твърдящ, че е Йоркширския изкормвач. Той споменава убийството на Джоан, което кара властите да предположат неправилно, че тя е една от жертвите на Изкормвача.

В действителност, загадъчният и неуловим Йоркширски изкормвач взима следващата си жертва чак през януари 1976 г. Емили Моника Джаксън (42 г.) живее със съпруга си и трите си деца в Бек Грийн Чъруел, на запад от Лийдс. Семейство Джаксън от известно време изпитва финансови затруднения и Емили е решила да спечели пари, продавайки сексуални услуги. Обикновено съпругът й Сидни я закарва с микробуса им в Лийдс и изчаква в някой бар, докато Емили използва семейното возило, за да припечелва.

Емили Джаксън
Емили Джаксън

В нощта на 20 януари 1976 г. те паркират колата си на паркинг и Емили излиза да търси клиенти. Сидни я чака в един бар, но заведението затваря, а тя не се появява. Той се прибира с такси до вкъщи, очаквайки, че тя скоро ще се върне с микробуса. Но Емили никога не се прибира у дома.

Обезобразеното й тяло е открито в 8:00 ч. на следващата сутрин,  на коло 700 м от бара, където я е чакал съпругът й. Питър е оставил Емили да лежи по гръб с разтворени крака. Все още е обута с чорапогащника и панталоните си, но сутиенът й е вдигнат нагоре и разкрива гърдите й. Подобно на Уилма, Питър е ударил Емили два пъти по главата с чук и след това я е намушкал 51 пъти с наострена отвертка “Филипс” в областта на шията, гърдите и стомаха. В яростта си е допуснал грешка; тъпкал е тялото на Емили с крака, оставяйки на дясното й бедро отпечатък от тежките си гумени ботуши. Още един отпечатък от ботуш е открит в пясъка наблизо.

Полицията незабавно разбира, че Емили Джаксън е убита от същия човек, отнел живота на Уилма Маккан.

На 5 март 1976 г. Питър Сътклиф е уволнен от работа, защото непрекъснато закъснява. Среднощните му обиколки из кварталите с червени фенери не му позволяват да става рано сутрин. Ще изминат много месеци преди той да може отново да си намери работа като шофьор на камион.

В същия месец полицията получава първата серия от писма от човек, представящ се за Йоркширския изкормвач.

Двадесетгодишната проститутка Марсела Клакстън, прибираща се от парти около 4:00 ч. сутринта на 9 май 1976 г., е приближена от голяма бяла кола. Тя не работи в онази нощ, но помолва шофьора да я закара. Вместо към дома й, той я откарва в “Раундхей Парк”.

Марсела Клакстън
Марсела Клакстън

Питър предлага на Марсела пет лири, за да излезе от колата и да се съблече за секс на тревата, но тя му отказва. Докато излизат от колата, тя чува някакво тупване на земята; той й казва, че портфейлът му е паднал. Марсела се скрива по малка нужда зад едно дърво, а Питър я доближава изотзад и замахва с чука си. Тя пада на земята, а той стои наблизо и мастурбира, гледайки я как кърви. Избърсва се с няколко салфетки, които хвърля на земята, и поставя в ръката й банкнота от пет лири, предупреждавайки я да не се обажда в полицията. После се качва в колата си и заминава.

Цялата в кръв, Марсела успява да долази до близката телефонна будка, откъдето се обажда на спешна помощ. Докато седи на пода в кабинката, вижда как Питър минава по улицата няколко пъти, оглеждайки се за нея, вероятно за да я довърши и да се отърве от потенциален свидетел.

Зеещата рана в тила й изисква 52 шева и седемдневен престой в болницата. Месеци след нападението тя не може да понася мъжете и едва издържа да бъде в една стая с тях. Дори пет години след инцидента все още е измъчвана от депресии и замайвания, които й пречат да се задържи на работа.

Нападенията на Йоркширския изкормвач вече са основна тема на разговор между проститутките и клиентите в многото кръчми в района на Лийдс. В пресата се публикува много малко информация за естеството на убийствата и хората скоро започват сами да си измислят страховити подробности, напомнящи на прочутите престъпления на Джак Изкормвача.

Проститутките работят на групи в опит да се защитят и предупреждават клиентите си, че колежките им записват номерата на колите им. Увеличеното полицейско присъствие в района засилва още повече напрежението между жриците на любовта и служителите на реда, а това се отразява зле на разследването.

Научи повече за:   Лари Ейлър: Убийства на магистралата

Нападенията над Анна Рогулскиж и Олив Смелт все още не са свързани с убийствата на Йоркширския изкормвач и това създава у обществото заблуждението, че убиецът напада единствено проститутки.

Буйство

През октомври 1976 г. Питър Сътклиф се прибира у дома при съпругата си с добрата новина, че най-накрая си е намерил работа като шофьор. Вече е служител в “Кларк Транспорт” и ще пътува между Шипли и Брадфорд.

Ще минат пет месеца преди Питър да убие отново.

Сътклиф като шофьор на камион
Сътклиф като шофьор на камион

В събота вечерта на 5 февруари 1977 г. 28-годишната Айрийн Ричардсън напуска дома си в Чапълтаун, за да отиде в “Тифани Клуб”. Преди да бъде нападната тя е убедена, че животът й няма как да стане по-лош. Двете й дъщери, на четири и пет години, се отглеждат от приемни родители. Поради липса на пари тя обикаля улиците на Чапълтаун за клиенти. Когато приключва с нея, Питър Сътклиф я оставя да лежи по лице в “Раундхей Парк”, като преди това е покрил неподвижното й и окървавено тяло с палтото й. Нанесъл й е три удара по главата с чук. Един от ударите е толкова жесток, че е разбил черепа й и парченце от костта е проникнало в мозъка й. Намушкал я е в гърлото и стомаха толкова жестоко, че вътрешностите й са излезли навън.

Когато полицаите и патологът махат палтото й, откриват, че сутиенът й все още е на мястото си, но полата й е вдигната нагоре, а чорапогащникът виси от левия й крак. Един от двата чифта гащи, които е носила, е свален и напъхан в чорапогащника, а другият си е на мястото. Кафявите й ботуши са свалени и поставени спретнато върху бедрата й. Влагалищната проба показва наличието на семенна течност, но се оказва, че тя вероятно е от клиент, с когото Айрийн е правила секс преди нападението.

Айрийн Ричардсън
Айрийн Ричардсън

Край тялото са открити следи от автомобилни гуми, подсказващи, че убиецът е управлявал седан или микробус. След справка с производителите на гуми е съставен списък с 26 възможни модели на коли. Изглежда сякаш най-сетне има пробив по случая, но надеждите на полицията се оказват преждевременни. Без помощта на днешните компютри, полицейските служители трябва да проверяват на ръка всички автомобили в западен Йоркшир, съвпадащи със списъка. Става въпрос за 100 000 коли.

Наскоро разведената Патриша Аткинсън, майка на три дъщери, с удоволствие се възползва от новооткритата си свобода. Тя работи като проститутка в малкия си апартамент на авеню “Оук” в Брадфорд, където се чувства в безопасност от Изкормвача. Стройната, тъмнокоса и добре обличаща се Патриша не страда от липса на мъжко внимание.

Патриша Аткинсън
Патриша Аткинсън

В събота на 23 април тя излиза от апартамента си и тръгва да обикаля кръчмите, в които е известна с тежкото си пиянство. Около 23:00 ч. е забелязана от няколко нощни жрици да се насочва към улица “Чърч”. Скоро след това Питър Сътклиф попада на вече добре подквасената Патриша. Закарва я с колата си до жилището й. Влизайки през входната врата, я удря по главата със същия чук, който е използвал при другите жертви. Преди безжизненото й тяло да падне на земята, я удря още няколко пъти.

Докато кръвта изтича от раните й, Питър се заема да сваля палтото й. Повдига я и я занася в спалнята, където я хвърля на леглото. После разкъсва дрехите й, избутва сутиена й нагоре, за да открие гърдите й и смъква джинсите й. Изважда от джоба си длето и започва да мушка с него голия й корем. След това я преобръща и я намушква няколко пъти в гърба. Преди да си тръгне вдига джинсите й обратно, без да осъзнава, че е оставил отпечатък от подметките на гумените си ботуши върху чаршафа.

Докато Питър се занимава с изкормваческото си хоби, неговата съпруга Соня наближава края на учителското си образование и е уверена, че ще вземе изпитите си преди настъпващото лято. С изгледите за увеличаване на семейния бюджет, двамата започват да виждат надежда за купуването на собствен дом. Не след дълго Соня открива къщата на мечтите си на улица “Гардън Лейн” №6 в Брадфорд. Питър не е толкова сигурен, че иска къщата, когато тя му казва, че първоначалната вноска е в размер на 15 000 лири. Това са много пари, а няма гаранция, че Соня ще си намери веднага работа. Все пак той се съгласява да я види и двамата отиват на оглед в събота на 25 юни 1977 г.

Същата вечер Питър се отбива в Чапълтаун за питие.

Джейн Макдоналд също е излязла в събота вечерта. Тя е на шестнайсет години и наскоро е започнала първата си работа в магазин за обувки. Тръгнала е на танци и е много щастлива. Тя целува баща си за довиждане преди да излезе от дома си за последен път. След танците отива с приятелите си в центъра на града и улисана в сладки приказки, изпуска последния автобус за вкъщи.

Джейн Макдоналд
Джейн Макдоналд

В 23:50 ч. Джейн се отправя към дома си с Марк Джоунс – младото момче, с което се е запознала същата вечер. Двамата спират по пътя да се целуват и прегръщат. Разделят се в 1:30 ч. и Джейн се опитва безуспешно да си спре такси. Не забелязва Питър Сътклиф, който се скатава в сенките, изчаквайки я да мине покрай него, за да я сграбчи.

Две деца откриват тялото й в неделя сутринта на 26 юни край стената на детската площадка. Тя лежи с лице надолу, полата й е разместена, а бялото й потниче е вдигнато нагоре, за да разкрие гърдите й. Питър я е ударил три пъти отзад по главата с чука си и след това я е намушкал многократно в гърдите и един път в гърба.

Заподозрян

Докато полицията работи трескаво, събирайки информация във връзка с убийството на Джейн Макдоналд, Питър Сътклиф се приготвя да убие отново. В събота вечерта на 9 юли 1977 г. той оставя Соня в дома на родителите й и потегля в белия си “Корсар” с черен покрив към района с червените фенери на улица “Лъмб Лейн” в Брадфорд.

Морийн Лонг, живееща близо до Лийдс, също прави планове да прекара съботната вечер в Брадфорд. В първата част от вечерта обикаля най-различни кръчми, в една от които се среща с отчуждения си съпруг и се уговаря с него да преспи в дома му. Останалата част от вечерта прекарва в клуб “Тифани”, където танцува и пие до малко след 2:00 ч.

Морийн Лонг
Морийн Лонг

Докато чака на дългата опашка на близката таксиметрова стоянка за кола, която да я закара до дома на бившия й съпруг, до нея спира бял автомобил. Шофьорът Питър Сътклиф й предлага да я закара. Откарва я до улица “Боулинг Бек Лейн”, където й нанася масивен удар по тила. Морийн пада на земята и той я намушква в стомаха и гърба. Лаят на съседско куче прекъсва свирепата му атака и той оставя Морийн на местопрестъплението, смятайки, че е мъртва. Колата му е забелязана да напуска мястото в 3:27 ч. от пазач, работещ наблизо. Човекът я описва като форд “Кортина Марк ІІ”, бял с черен покрив.

Две жени, живеещи наблизо, откриват Морийн на следващата сутрин. Чуват викове за помощ и излизайки да проверят какво става, се натъкват на сериозно ранената жена. Цяло чудо е, че Морийн не е мъртва. Раните й биха погубили повечето хора, но тя някак си успява да оцелее.

Откарват я по спешност в болницата, където е подложена на операция. Преди операцията Морийн се опитва с всички сили да си спомни колкото се може повече подробности. Описва на полицията нападателя си като едър бял мъж, на около 35 години, със светлокестенява, дълга до раменете коса; на ръст е около 1,80 ., с издути бузи и големи ръце. Не е сигурна дали цвета на колата е бил бял, жълт или син. Когато излиза от операционната, вече не помни нищо.

Докато Морийн се възстановява в болницата, полицията започва разследването си. Детективите отварят стаи за разпит в нощния клуб “Тифани”, в опит да изкопчат колкото се може повече информация от клиентите, посещавали заведението през изминалата седмица. По разследването работят 304 полицейски служители, които интервюират 175 000 души, взимат 12 500 показания и проверяват 10 000 автомобила. Описанието на колата на убиеца форд “Кортина Марк ІІ”, дадено от нощния пазач, съвпада с хиляди таксита, работещи в района.

Полицията вече е размишлявала над възможността убиецът да е таксиметров шофьор. Като такъв той би познавал добре района и усамотените кътчета, където би могъл да отвежда и убива проститутките. Започнали са да разпитват таксиметровите шофьори още след убийството на Тина Аткинсън. Повечето от тях бързо са изчистени от подозрение, но един, на име Тери Хокшоу, остава на мушката им. Полицията не е напълно задоволена от обясненията му къде е бил в нощта на убийствата. Той живее сам с майка си в центъра на всички убийства, на 36 години е и външният му вид съвпада с описанието на убиеца.

Тери Хокшоу е поставен под денонощно наблюдение. Полицията го следва по петите, докато работи с таксито си или пие в местните кръчми. Въоръжени със заповед за обиск нахлуват в дома му, претърсвайки го от горе до долу. Изнасят всичките му дрехи, отрязват кичури от косата му и му взимат кръвни проби. Даже отнасят стелките на колата му.

Тери е привикван за разпит много пъти. При един от тях е държан в управлението от 20:00 ч. вечерта до 8:00 ч. на следващата сутрин. Междувременно истинският убиец продължава да се изплъзва на полицията и да шофира необезпокояван колата си по улиците на Йоркшир в търсене на следващата си жертва.

Животът става все по-добър за Питър и Соня Сътклиф. На 18 август 1977 г. те подписват договор за покупката на новия си дом, а две седмици по-късно Соня започва работа като учителка. Нанасят се в новата къща на 26 август, а Питър си купува още един, този път червен, форд “Корсар” втора ръка, с който да смени белия, който продава на 31 август.

Домът на Сътклиф в Брадфорд
Домът на Сътклиф в Брадфорд

Следващата събота, на 1 октомври 1977 г., Питър решава да направи тест драйв на новата си придобивка. В 21:30 ч. в колата му се качва неговата следваща жертва – Джийн Бърнадет Джордан. Тя живее с бащата на двете си деца в Манчестър, но двамата имат споразумение за отворена връзка.

Нейният партньор Алан Ройл е излязъл по-рано същата вечер и когато се прибира, нея я няма. Той предполага, че е излязла с приятелки. Вместо това Джийн е отведена от Питър Сътклиф в тихата незастроена местност между общинските земи и Южното гробище. Съгласила се е да извърши сексуални услуги срещу 5 лири. Преди да излезе от колата тя скрива банкнотата в чантичката си. Когато излиза навън, Питър я удря с чука си по главата цели тринайсет пъти. След това скрива тялото й в шубраците край оградата на гробището.

Вече освободен от натрупания яростен гняв, Питър спокойно потегля към новия си дом и с нетърпение зачаква новините за деянието си. Докато двамата със Соня планират партито по случай новата къща, той започва да се тревожи за банкнотата, която е дал на Джийн. Тя е била чисто нова и е напълно възможно да бъде проследена до него. В деня на партито, неделя 9 октомври, все още няма новини за откриването на тялото на Джийн. Някъде към полунощ Питър предлага да закара някои от роднините си по домовете им, а Соня отива да си легне.

След като оставя гостите си, Питър се отправя към гробището и открива тялото на Джийн точно там, където го е оставил, но чантата й липсва. Претърсвайки района, той е обхванат от безумна паника при мисълта, че полицията би могла да намери банкнотата. Яростта му стига връхната си точка и той издърпва безжизненото и вече гниещо тяло от скривалището му. Разкъсва дрехите на Джийн и започва да я мушка с ножа отново и отново. Нанася й осемнайсет разреза, някой от които дълбоки 20 см, в гърдите, стомаха и вагината. Една от раните тръгва от лявото й рамо и свършва до дясното коляно. Яростта му стихва и той отново помисля за банкнотата, и се опитва да отреже главата на Джийн. Намерението му е да отклони вниманието на полицията като захвърли главата й на друго място. Когато осъзнава, че задачата му е неизпълнима с инструментите, които има на разположение, се отказва и се прибира вкъщи.

На Алан изобщо не му хрумва да обяви Джийн за изчезнала. Тя често е напускала дома им без предупреждение, за да посети роднините си в Шотландия и той предполага, че и този път случаят е такъв. Разтревожва се чак на 10 октомври, когато прочита във вестника описанието на млада жена, с дълга до раменете кестенява коса, чието тяло е открито от някакъв човек същия ден. Съобщението не споменава, че главата на жертвата е неузнаваема, а стомахът й зее отворен.

Алан се свързва с полицията и показва скорошна снимка на Джийн, но по нея е невъзможно да се разпознае трупа. Разследващият детектив няма желание да показва на Алан обезобразеното тяло на жертвата и му предлага да донесе нейна вещ, по която може да има нейни отпечатъци. Алан донася бутилка от лимонада и отпечатъците по нея съвпадат напълно с тези на трупа.

Банкнотата

Чантата на Джийн Джордан е открита в събота на 15 октомври, само на 90 метра от местопрестъплението. Парите в портмонето й липсват, но полицията открива в едно тайно джобче пет лири. Банкнотата със сериен номер AW51 121565 е чисто нова, издадена само два дни преди убийството. От “Банк оф Ингланд” установяват, че банкнотата е част от партида от 17 500 лири, изпратена в клоновете на “Мидланд Банк” в Шипли и Бингли – точно в сърцето на района, в който се подвизава Йоркширския изкормвач.

Детективите са уверени, че могат да намерят Йоркширския изкормвач, ако проследят банкнотата.

Скоро е установено, че въпросната банкнота е била част от пачка от петстотин лири. Въодушевлението на полицията бързо стихва, когато става ясно, че парите от партидата са били разпределени между известен брой фирми в Брадфорд и Шипли, в които работят около 8 000 души.

На властите са им нужни цели три месеца, за да разпитат 5 000 от тези мъже. Една от фирмите, върху които се концентрират, е “Кларк Транспорт”, със седалище на улица “Канал Роуд” в Шипли. Малко преди Коледа полицията разпитва служителите й, сред които е и Питър Уилям Сътклиф. Нищо в него или в някой от останалите мъже не изглежда подозрително. Соня потвърждава с абсолютна сигурност алибито му за нощите на убийствата.

Още докато полицията разпитва хилядите потенциални заподозрени, Йоркширския изкормвач нанася следващия си удар. Този път обаче жертвата ще даде категорично описание на него и колата му. На 14 декември проститутката Мерилин Мур напуска дома на своя приятелка на улица “Гаторн Терас” в 20:00 ч. Както си върви по авеню “Гиптън” към дома си, забелязва тъмна на цвят кола да се движи бавничко към нея. Уверена, че в колата има потенциален клиент, тя се запътва към улица “Леополд”, където предполага, че той ще спре. Оказва се права. Шофьорът спира колата и се показва през прозореца. Той е около 30-годишен здравеняк, с чуплива коса и брада. Облечен е с жълта риза, морскосин анорак с цип и сини джинси, и сякаш маха с ръка на някого в близката къща.

Мерилин Мур
Мерилин Мур

Мъжът се интересува дали тя “работи”. Уговарят се за цената и Мерилин се качва в колата му. Той й казва, че името му е Дейв и че е махал на приятелката си. Пристигат в незастроен парцел на улица “Скот Хол”, и “Дейв” й предлага да правят секс на задната седалка, но когато излиза от колата, Мерилин установява, че задната врата е заключена. “Дейв” се приближава зад нея, уж за да й помогне да отвори и тя усеща зверски удар по горната част на главата си. Запищява с всичка сила и се опитва да предпази главата си с ръце. Падайки на земята, френетично се вкопчва в панталоните на нападателя си, който продължава да я удря. Тя започва да губи съзнание.

Писъците й разлайват някакво куче и “Дейв” си тръгва преди да довърши “работата” си. Мерилин бавно идва на себе си, изправя се на крака и тръгва, препъвайки се, да търси телефон. Срещната е от мъж и жена, които забелязват кръвта, шуртяща от главата й и извикват линейка.

За детективите няма съмнение, че Мерилин е поредната жертва на Йоркширския изкормвач. Това е потвърдено, когато следите от гумите на колата на нападателя съвпадат с онези от убийството на Айрин Ричардсън. Въпреки това ново доказателство, ловът на Изкормвача продължава безуспешно чак до третата седмица на януари 1978 г., когато разследващият екип напуска Брадфорд. Детективите знаят, че вероятно са се сблъскали с убиеца при разпитите, но не са могли да го разпознаят.

Още едно писмо

В края на януари 1978 г. полицията започва да се пита дали Изкормвача не е бил изплашен от неуспешното си нападение над Мерилин Мур. Не знаят, че всъщност той е убил отново в нощта на 21 януари, но жестоко обезобразеното тяло на Ивон Пиърсън ще бъде открито чак в края на март. Надеждите им, че убиецът може да се е оттеглил завинаги са попарени, когато през първата седмица на февруари се появяват още жертви.

Хелън и Рита Ритка са 18-годишни близначки от италиано-ямайски произход, живеещи заедно в мизерна стая край надлез в Хъдърсфийлд. Макар да работят като проститутки, двете мечтаят за по-добър живот в бъдеще. За да подсигурят безопасността си, Хелън и Рита са се уговорили винаги да записват регистрационните номера на колите на клиентите си и да се срещат двайсет минути след края на всеки уговорен секс сеанс. Тази система им върши отлична работа до снеговитата нощ на 31 януари 1978 г.

Хелън Ритка
Хелън Ритка

Хелън се появява на уреченото за среща място пет минути преди Рита, в 21:25 ч. Но възможността да изкара пет лири преди връщането на сестра й е твърде примамлива и тя се качва в колата на Питър Сътклиф. Потеглят към една дъскорезница край железопътните линии, която е често посещавано място за проститутките и техните клиенти. Питър я убеждава да се качи на задната седалка и когато тя излиза от колата, замахва с чука, но пропуска и удря покрива на колата. Хелън вижда опасността, но преди да има шанс да изкрещи, той замахва отново, поваляйки я на земята. Тогава Питър осъзнава, че има опасност да бъде забелязан от двама таксиметрови шофьори, които си говорят наблизо. Сграбчва Хелън за косата и я завлича в задната част на дъскорезницата. Момичето се опитва вяло да се защити от чука, преди той да се стовари върху главата й.

Научи повече за:   Джордж Ръсел: Крадливият сериен убиец

Изплашен, че може да бъде разкрит от таксиметровите шофьори, Питър ляга върху Хелън, покрива устата й с ръка и я изнасилва, докато тя лежи кървяща на земята. Такситата най-накрая си тръгват и той се изправя, за да намери чука си. Тогава Хелън се опитва да избяга, но той я застига и я удря още няколко пъти по тила. Завлича все още живото момиче пред колата, където я пробожда в сърцето и белите дробове с кухненски нож.

Рита пристига на мястото на срещата само пет минути след тръгването на Хелън. Чака известно време на сковаващия студ, но накрая се отказва и се прибира вкъщи, предполагайки, че Хелън я чака там. Съобщава за изчезването на сестра си чак в четвъртък, защото се страхува от полицията. В петък, на 3 февруари, полицейско куче намира тялото на Хелън там, където Питър Сътклиф го е оставил предния вторник.

На 10 март 1978 г. полицията получава още едно писмо, изпратено от Съндърленд, в което подателят настоява, че е Йоркширския изкормвач. То отново споменава убийството на Джоан Харисън и обещава, че следващата жертва ще бъде по-възрастна. Колебанията за автентичността на писмото се увеличават с откриването на тялото на Ивон Пиърсън на 26 март 1978 г. Ако писмото е от убиеца, защо не споменава убийството на Ивон, извършено два месеца преди това?

Тя е открита на пустеещо място край улица “Лъмб Лейн” в Брадфорд от минувач, който забелязва някаква ръка да стърчи изпод отдавна изхвърлен диван. Фактът, че е била пребита с голям тъп инструмент, вероятно камък, кара полицията да се колебае. Това не е обичайният метод на Изкормвача, но много други характеристики носят прилики с останалите убийства.

В нощта на 21 януари 1978 г. Ивон Пиърсън оставя двете си малки момиченца на грижите на бавачка и излиза да припечели малко пари. Първата й спирка е в кръчмата “Летящия шотландец”, откъдето си тръгва в 21:30 ч. Скоро след това Питър Сътклиф я кани да се качи в колата му, за да свършат “малко работа”. На местопрестъплението й нанася многобройни удари по главата с каменоделски чук. Когато е мъртва, скрива тялото й под дивана и скача върху него, за да “слегне”, изпочупвайки ребрата й. Уплашен от приближаването на хора, не успява да намушка тялото й с нож. Полицията открива под трупа вестник, издаден месец след смъртта на Ивон, което навежда на мисълта, че убиецът се е връщал на местопрестъплението.

Изпълнено обещание

Ще изминат още два месеца преди Питър Сътклиф да убие отново. Неговата следваща жертва е 41-годишната Вера Милуорд – по-възрастна жена, точно както е обещано в писмото, изпратено от предполагаемия Йоркширски изкормвач.

По времето на смъртта си, родената в Испания Вера Милуорд, майка на седем деца, живее заедно с ямайския си приятел в апартамент на авеню “Грийнхам” в Хълм. Тя се възстановява от третата си операция за последните няколко години. На 16 май излиза от къщи да си купи цигари и да си вземе болкоуспокоителни от близката болница. Малко след покупката на цигарите среща своя убиец.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

В добре осветения район на Кралската болница в Манчестър Питър Сътклиф удря Вера по главата три пъти, след което я съблича по обичайния си маниер и разрязва корема й толкова жестоко, че вътрешностите й се разпиляват. Намушква я многократно в единствената рана на гърба й и пробожда десния й клепач, наранявайки окото й. Писъците й за помощ са чути и игнорирани от мъж и сина му, влизащи в болницата по време на нападението. Хората в района са свикнали с подобни викове посред нощ.

Когато свършва с нея, Питър завлича тялото й на 3-4 м и го захвърля в купчина боклук край телената ограда в ъгъла на паркинга. Тя е открита в 8:10 ч. на следващата сутрин, лежаща на дясната си страна, с ръце под тялото й и изпънати крака. Питър е поставил обувките й спретнато подредени върху тялото. Наблизо са открити следи от автомобилни гуми, съвпадащи с онези, оставени на местопрестъпленията на Айрин Ричардсън и Мерилин Мур.

Една кафява обувка

Въпреки броя на убийствата и предупрежденията на полицията, не се наблюдава особен спад в работата на проститутките в района на Йоркшир. Жените са изплашени и много от тях да обмислят идеята да прекъснат за малко, но реалността на дебнещата ги мизерия и заплахите на сводниците скоро ги изкарват обратно на улицата. Съдействието им в полицейското разследване е минимално.

След убийството на Вера Милуорд настъпва период от единадесет месеца, в който не се чува нищо за Изкормвача. Обществото започва да си отдъхва. Може би убиецът е спрял? Според един криминален психолог това е възможно; убиецът може просто да е спрял и никога да не се появи отново. Полицията се надява, че случаят е точно такъв.

През този тих период умира майката на Питър Сътклиф. Най-големият й син е опустошен от скръб. Той обвинява баща си, който често й е изневерявал, за нейната смърт.

Питър и Соня живеят в новия си дом вече повече от година. Съседите им ги смятат за чудата двойка, тъй като не са особено общителни. Соня прекарва доста време в градината, а Питър постоянно работи по колите си. Той е сменил червения “Корсар” със сив металик “Сънбийм Рапиър”.

В службата си Питър е един от най-добросъвестните шофьори и макар колегите му да го смятат за самотник, той никога не проявява изблици на агресия, нито пък псува или говори цинично за секса и жените. Когато полицията го разпитва отново, понеже регистрационният му номер е бил забелязан в кварталите с червени фенери, той се държи привидно спокойно. Обяснява, че често минава оттам на път за работа.

На 23 март 1979 г. полицията получава още едно писмо, изпратено уж от Йоркширския изкормвач. Въпреки че мнозина се съмняват в достоверността на първите две, в това е споменат един медицински аспект от убийството на Вера Милуорд. От плика са взети проби от слюнка и този път това дава резултат. Слюнката показва, че подателят е с рядката кръвна група B, точно като убиеца на Джоан Харисън. Тестовете потвърждават, че и трите писма са от един източник. Авторът им обещава, че следващата жертва ще бъде “някоя дърта курва” от Брадфорд или Ливърпул.

Убиецът не изпълнява обещанието си, както се оказва на 4 април 1979 г., когато удря отново. Чиновничката Джозефин Уитакър извървява пеша едната миля разстояние до дома на баба си и дядо си, за да им покаже новия си часовник. Баба й е излязла и Джозефин остава да погледа телевизия с дядо си, докато тя се върне в 23:00 ч. Когато решава да си върви, те се опитват да я убедят да пренощува у тях, но Джо предпочита да си отиде у дома. Пътят до там е едва десетина минути.

Някъде към полунощ тя стига до “Савил Парк” – открита тревна площ, заобиколена от добре осветени пътища. Тръгва по влажната трева на парка и Питър Сътклиф я спира да я попита за часа. Джо поглежда към градската часовникова кула в далечината и тогава той изважда чука от якето си и го стоварва върху главата й. Тя пада на тревата, а той я удря отново и сетне завлича тялото й на десетина метра назад в тъмнината, далеч от улицата. Вдига дрехите й и я намушква с ножа си 25 пъти – в гърдите, корема, бедрата и дори във вагината. Зарязва я там като купчина дрипи. Една от бежовите й обувки остава да лежи край пътя, където е започнала атаката. Когато Питър я напада, Джозефин почти е можела да види къщата си.

В 6:30 ч. на следващата сутрин жена, чакаща автобуса, открива тялото й и се обажда в полицията. Скоро след това по-малкият брат на Джозефин тръгва да раздава вестниците по маршрута си. Когато наближава парка, вижда полицаите, скупчени край нещо на земята. Любопитството го кара да се приближи до мястото, където става ясно какво гледат мъжете и тогава вижда обувката на сестра си край пътя. Побягва в паника към къщи и казва на майка си. Тя изтичва горе в спалнята на дъщеря си. Джозефин не е там. Майката се обажда се в полицията и най-лошите й страхове се оправдават.

Зелен хайвер

Съдебномедицинската експертиза разкрива, че в раните на Джозефин Уитакър има следи от моторно масло. Скоро се установява, че частиците са същите като откритите по мистериозните писма от Съндърленд.

Полицията вече е изпратила екип от четирима детективи в Съндърленд, които посещават фирмите в района и разпитват за служители, изпращани в Йоркшир по време на убийствата.

Два месеца по-късно пристига аудиокасета от подателя на писмата и полицията се втурва да търси човек със североизточен диалект. Докато властите спорят дали да направят касетата обществено достояние, съдържанието й изтича в медиите.

Публичният отзвук е огромен – получени са 50 000 сигнала, което още повече утежнява и без това задъхващото се разследване. Екипът в Съндърленд е увеличен на 100 души. В края на втория ден получават цели 1 000 обаждания и служителите все още са заети да проследяват сигналите, когато през август г-н Станли Елис, гласов експерт от Университета в Лийдс, се произнася, че говорът от касетата е характерен за едно село в Касълтаун.

Екип от служителите е изпратен в Касълтаун, за да провежда разпити от врата на врата, но без успех. Мъжете, чийто гласове съвпадат с този от записа, имат алиби за нападенията.

Към края на август 1979 г. вече доста офицери се съмняват във валидността на връзката с диалекта. Търсенето на подателя на писмата би трябвало да донесе резултат досега, ако той е убиецът. Несъответствията в писмата и фактът, че оцелелите жертви не разпознават гласа от касетата, се превръщат за все повече детективи в основателна причина да изоставят тази следа.

В нощта на 1 септември 1979 г. Барбара Джанин Лийч отива с петима свои приятели в кръчмата “Манвил Армс”. Тя е студентка в Университета в Брадфорд и живее заедно с няколко свои колежки на улица “Гроув Терас”.

Барбара Лийч
Барбара Лийч

Питър Сътклиф също е в “Манвил Армс”. Той забелязва Барбара в другия край на заведението и не сваля очи от нея. Барът затваря в 23:00 ч. и той излиза, за да я изчака в колата си отвън. Но Барбара и приятелите й остават в заведението още малко, защото познават собственика. Когато най-сетне си тръгват в 0:45 ч., Питър ги проследява до улица “Грейт Хортън Роуд”. Точно се готвят да завият към дома си на улица “Гроув Терас”, когато Барбара решава да се поразходи и поканва своя приятел Пол Смит да дойде с нея. Той й отказва и тя го помолва да не се прибира още и да я изчака на улицата, тъй като няма ключ за вкъщи. Пол се съгласява.

Барбата тръгва сама по улица “Грейт Хортън Роуд”, а Питър запалва колата си и спира в една от пресечките надолу по улицата. С чук и нож в ръце, той зачаква идването й, скрит в една малка пресечка. Когато минава покрай него, изскача и стоварва чука в главата й. Един удар и тя е мъртва.

Питър бързо придърпва безжизненото й тяло навътре в сенките на един двор. Там разкъсва дрехите й, разголвайки гърдите, корема и бельото й. Намушква я осем пъти, след което завлича тялото й край кофите за боклук наблизо и го покрива с парче стар килим.

Пол Смит чака Барбара в продължение на цял час и накрая решава, че тя е отишла на някой от многото купони в района и решава да си легне. Когато тя не се прибира на сутринта, той се обажда на родителите й и на полицията. Тялото й е открито същия следобед. Съдебният лекар установява, че ножът, с който е намушкана Барбара, е същият, използван при убийството на Джозефин Уитакър.

След януари 1979 г., когато полицията е търсила собственика на банкнотата, намерена в чантата на Джийн Джордан, детективите са се връщали много пъти да разпитват служителите на фирми като “Кларк Транспорт”, където работи Питър Сътклиф. Той е разпитван няколко пъти и неговите колеги го наричат на шега Изкормвача, заради очевидния интерес, който властите проявяват към него.

През цялото това време Питър никога не е смятан за сериозен заподозрян, въпреки че има празнина между предните зъби, колата му е забелязвана неведнъж в районите с червени фенери, кръвната му група е B, но несекретор, обувките му са с правилния размер, а името му присъства във вече драматично съкратения списък с възможните получатели на банкнотата от пет лири.

Необясним е фактът, че никой от разпитваните мъже не е давал проба за кръвен тест, не е бил поставян под наблюдение, нито пък са проверявани размерите на обувките им. Причината, поради която Питър Сътклиф не е счетен за заподозрян дори след цели девет разпита, се дължи на осигурените му от Соня алибита и на факта, че не говори със североизточен диалект.

“Невинни” жертви

През април 1979 г. Питър Сътклиф споделя с колегите си, че върти любовна афера с млада жена, живееща близо до Глазгоу, което ги изненадва напълно. Той е последният човек, от когото биха очаквали, че ще направи подобно нещо.

Питър е срещнал Тереза Дъглас в един бар край Глазгоу. Той бързо спечелва сърцата на Тереза и нейното семейство. Те го познават като Питър Логън от Йоркшир и го считат за най-свестния човек, когото са срещали. Той им е казал, че живее сам в голяма къща и е разведен. Веднъж признава на Тереза, че има проблем с потентността и не може да има деца. Пише й романтични писма, давайки й адреса на баща си, за да не разбере Соня за връзката му. Прави толкова добро впечатление на нея и семейството й, че те се изсмиват, когато им казва уж на шега, че е Йоркширския изкормвач, след като веднъж братът на Тереза споменава, че има зловещ поглед.

През април 1980 г., година след запознанството му с Тереза, Питър Сътклиф се изправя пред възможността да загуби шофьорската си книжка и работата си. Тогава няма да има повече посещения в Глазгоу при приятелката му, нито повече нощи в търсене на плячка по улиците на Йоркшир.

Той е спрян да шофира в нетрезво състояние на път за вкъщи и е арестуван. Скоро ще му се наложи да се яви пред съда, където вероятно ще загуби книжката си. Но той е изнервен заради нещо много по-сериозно. Какво ще се случи, ако полицията разбере, че е бил разпитван неколкократно във връзка с убийствата на Йоркширския изкормвач?

Дори да е бил притеснен от перспективата да загуби книжката си, той не го показва. Казва на колегите си, че двамата със Соня възнамеряват да се местят в провинцията и да започнат грънчарски бизнес.

Докато очаква явяването си пред съда, определено за януари 1981 г., Питър напада четири жени, убивайки две от тях. Първото нападение се случва в престижното предградие Фарсли в Лийдс. Неговата 47-годишна жертва Маргерит Уолс е държавен служител в Образователното ведомство във Фарсли.

Маргерит Уолс
Маргерит Уолс

Тя остава на работа до късно вечерта на 20 август 1980 г. и напуска офиса си в 22:30 ч., поемайки пеша по по-дългия, но по-сигурен маршрут към дома си. Докато минава край входа на местния мирови съд, Питър Сътклиф изскача иззад оградата и я удря по главата с чука си. Маргерит не пада на земята, както е очаквал, а започва да пищи. Вторият удар също не успява да спре виковете й и той я сграбчва за гушата и започва да я души. Вкопчен във врата й, я завлича в храстите на двора.

Когато стига до гаража, разположен навътре в градината, Маргерит вече е мъртва. Той разкъсва дрехите й и ги разпръсква наоколо. Ядосан, че е забравил ножа си, започва да удря ожесточено тялото й с чука. Преди да я остави я покрива с листа.

Маргерит е открита на следващата сутрин. Макар да е удряна с чук, полицията решава, че тя не е жертва на прочутия Йоркширски изкормвач, тъй като е била удушена.

Хедингли не е градче, в което някой би очаквал да удари Йоркширския изкормвач. Там няма квартали с червени фенери. Това е предградие, където живеят главно студенти, учители и хора от медиите. Но точно там Питър Сътклиф напада д-р Упадя Бандара, която е дошла от Сингапур със стипендия от Световната здравна организация.

д-р Упадя Бандара
д-р Упадя Бандара

На 24 септември д-р Бандара се прибира у дома след посещение у приятели. Минавайки покрай ресторант на “Кентъки Фрайд Кичън”, тя забелязва вътре някакъв мъж, който я гледа втренчено. Тръгва по улица “Норт Лейн” и след това завива надясно по улица “Сейнт Майкълс Лейн”.  Когато поема по “Чапъл Лейн” – алея, пресичаща “Кардиган Роуд”, е повалена на земята. Питър Сътклиф стоварва чука си върху главата й, поваляйки я в безсъзнание. Увива връв около врата й, за да й попречи да избяга. Д-р Бандара лежи кървяща на земята, а той взима обувките и чантата й и ги отнася на няколко метра от нея. Но преди да може да продължи започнатото, чува приближаващи се стъпки и побягва. Стъпките са на съседка, чиято къща излиза на алеята. Тя е чула някакъв шум и е решила да провери какво става.

Полицията в Хедингли не вярва, че Йоркширския изкормвач е нападнал д-р Бандара, въпреки че тя описва нападателя си като тъмнокос мъж с брада и мустаци. Тя се завръща в Сингапур, за да се възстанови.

Следващото нападение на Питър Сътклиф, извършено на 5 ноември 1980 г. в Хъдърсфийлд, също е приписано на неизвестен нападател. Шестнадесетгодишната Тереза Сайкс, която живее с приятеля си и техния тримесечен син, върви през една ливада недалеч от дома си, когато върху главата й се стоварват три удара от чука на Питър.

Тереза Сайкс
Тереза Сайкс

Той я е проследил от кръчмата, собственост на баща й, преди да я удари изотзад, като един от ударите е толкова жесток, че разбива черепа й. Тереза крещи с всичка сила. Нейният приятел Джими Фъри наблюдава с ужас случващото се през прозореца на дома им. Само след секунди той тича към тях. Когато го вижда да се задава, Питър си плюе на петите в тъмнината на нощта.

Тереза оцелява по чудо след бруталното нападение, но никога вече не е същата. Страхува се от мъжете и въпреки плановете им за брак, изпитва ужас дори от Джими.

В нощта на 17 ноември 1980 г. Соня прекарва една от поредните си самотни вечери в гледане на телевизия. Питър й се е обадил, че все още извършва доставка в Глочестър и ще се прибере късно. Едва много след това тя разбира, че той изобщо не е бил на работа. Тръгнал си е от “Кларк Транспортс” още в 19:30 ч. и се е отправил към Хедингли.

Той отново похапва в “Кентъки Фрайд Чикън”. Както си седи в ресторанта и гледа през прозореца, вижда Джаклин Хил да слиза от автобуса на отсрещната спирка. Тя се връща от работа след посещение на семинар в Лийдс.

Научи повече за:   Джери Брудос: Похотливият фетишист

Питър тръгва след нея. Следва я по оскъдно осветения “Алма Роуд” към “Апартаменти Лъптън”, където тя живее отскоро. Джаклин е само на 90 метра от дома си, когато той я удря отзад по главата.

Той завлича безжизненото й тяло в един незастроен парцел зад близкия паркинг. Защитен от нежелани погледи, благодарение на дърветата и храстите, Питър пробожда окото й, което го гледа обвиняващо, разкъсва дрехите й и започва да реже голото й тяло. Накрая я оставя там и се отправя към къщи. Забравя, че чантата и очилата й все още лежат на паважа на “Алма Роуд”, където я е нападнал.

Малко след нападението чантата е намерена от иранския студент Амир Хюсеин. Той я занася вкъщи и я показва на петимата си съквартиранти, един от които е бивш главен инспектор от хонгконгската полиция на име Тони Госдън. Тони се разтревожва, виждайки, че от чантата нищо не е откраднато и забелязва пресни кървави петна по нея. В 23:30 ч. един от студентите се обажда в полицията и след известно време в жилището им пристигат двама детективи. По настояване на г-н Хюсеин те неохотно се съгласяват да претърсят района, където е открил чантата. Краткият оглед на светлината от фенерче не разкрива тялото на Джаклин и полицаите си тръгват.

Джаклин е открита на следващата сутрин в 10:10 ч. от служител в близките магазини. Тя лежи на по-малко от 30 метра от мястото, което полицаите са огледали предната вечер. Първоначално полицията отрича, че Йоркширския изкормвач е ударил отново, докато съдебният лекар не обявява разкритията си.

Новината за нападението е широко публикувана и властите се обръщат към гражданите с молба за съдействие. Особено са заинтересовани да разговарят със собственика на тъмната ръбеста кола, която е видяна да форсира забързано по еднопосочния “Алма Роуд”. Шофьорът, естествено, не се появява.

С убийството на Джаклин истинската заплаха от Йоркширския изкормвач най-сетне прониква в домовете на британската средна класа. Той вече не убива само проститутки из съмнителните райони на града. “Невинните” жени сега също заживяват в постоянния страх, в който проститутките са се гърчили вече близо пет години.

Полицията е затрупана с информация от гражданите. Властите в Лийдс получават 8 000 писма, 7 000 от които анонимни. Повечето назовават имена на заподозрени. Едно от тези неподписани писма е от Тревър Бърдсол. В него той назовава Питър Сътклиф, шофьор на камион от Брадфорд. Когато след две седмици полицията все още не е разпитала Питър, Тревър отива в управлението в Брадфорд, където повтаря обвиненията си пред дежурния служител. Сигналът му потъва в системата, а Питър Сътклиф продължава да се разхожда на свобода.

Тревър подозира приятеля си вече от доста време, но не иска да повярва, че той е способен на убийство. Убеждението на полицията, че Йоркширския изкормвач е от Съндърленд и говори със североизточен диалект е успокоило подозренията му за известно време. Тъй като не получава повече новини от полицията, той предполага, че сигналът му е бил проверен и е грешил за Питър.

Сваляне на маската

Специалният отдел, занимаващ се с разследването на убийствата на Йоркширския изкормвач, няма представа за писмото и сигнала на Тревър Бърдсол. Отдавна са затрупани с планини от информация, натрупвана в продължение на изминалите пет години.

Отделът най-сетне признава, че макар вероятно Йоркширския изкормвач да има североизточен диалект, не бива да се елиминират други възможни заподозрени на това основание. Това признание се оказва от съществено значение за ареста на Питър Сътклиф през януари 1981 г.

В средата на декември 1980 г. той предприема пътуване до Шефилд – район, който не е посещавал досега като шофьор на товарен камион. Посещението трябва да бъде кратко, но суетнята около коледните празници забавя нещата и се налага Питър да прекара почти целия ден там. Управителят на склада си го спомня добре, понеже за разлика от останалите шофьори, той е вежлив и с добри маниери. Не псува, когато му казват за забавянето, а прекарва времето в разговори с работниците. По-късно някои от тях си спомнят, че е разпитвал за незастроен парцел близо до Шефилд, който може ясно да се види от височината, на която се намира депото. Отбелязал е колко тихо е в Шефилд.

Питър е толкова впечатлен от Шефилд, че се връща отново в града след две седмици, на 2 януари 1981 г., но този път не кара камион, а доставката, която се готви да направи, се изразява в удар с чук по главата на някоя жена. Излиза от дома си за последен път в 16:00 ч. същия следобед.

Двадесет и четири годишната Оливия Рийвърс оставя двете си деца вкъщи, за да се срещне в 18:00 ч. с приятелката си Денис Хол (19 г.). Двете ще заработват пари от преминаващите клиенти в района с червените фенери в Шефилд. В 21:00 ч. Денис среща първия си потенциален клиент. Той шофира кафяв “Роувър” 3500. Спира край тротоара и говори с нея, но в очите му има нещо, което я обезпокоява. Въпреки симпатичния му вид, с грижливо поддържана брада и тъмна чуплива коса, той я плаши и тя отклонява предложението му да изкара 10 лири.

След един час същият роувър отново спира край тротоара. Когато поглежда в очите на Питър, Оливия не вижда там нищо страшно. Приема офертата от 10 лири и се качва в колата му. Потеглят към близкото авеню “Мелбърн” и паркират в алеята на “Британската асоциация на металопроизводителите”. Тя често води клиентите си тук, защото е тихо и усамотено, идеално за “работа”.

Питър Сътклиф не успява да “вдигне самолета”, въпреки усилията на Оливия, затова двамата се впускат в разговор, най-вече за него. Той държи в себе си ковашки чук, въже и ножове и просто чака удобна възможност да изкара жената отвън. Междувременно сержант Робърт Ринг и полицай Робърт Хайдс, патрулиращи по авеню “Мелбърн”, забелязват тъмния роувър, паркиран в алеята, и решават да проверят какво става в него.

Ченгетата спират и разпитват двойката, седяща в колата. Мъжът казва, че името му е Питър Уилямс. Мургавата жена твърди, че е негова приятелка. За щастие на Оливия, Ринг си спомня лицето й и е убеден, че тя е проститутка с висяща присъда. Нарежда й да се качи в полицейската кола. Питър им казва, че трябва да отиде до тоалетната и се отправя към дъното на тъмната алея, където има контейнер за съхранение на гориво. Точно зад контейнера, без да го видят полицаите, той оставя чука и единия от ножовете си.

Питър се връща при колата си, а Ринг и Хайдс се обаждат в управлението, за да проверят регистрационния му номер. Само след секунди операторът им съобщава, че номерът на кафявия роувър всъщност принадлежи на шкода. Оказва се, че табелките са залепени с черно тиксо. Отдолу се вижда истинският номер на колата – “FHY 400K”. Питър признава, че истинското му име е Питър Уилям Сътклиф и че живее в Брадфорд. Излъгал е, защото не е искал съпругата му да научи, че е бил с проститутка.

Оливия и Питър са откарани в полицейското управление и са разпитани в отделни стаи. Той казва, че е откраднал номерата от една кола в двора за старо желязо край моста “Купър Бридж”. Мостът попада под юрисдикцията на полицията в Дюсбъри, откъдето изпращат свой служител.

Оливия се обажда у дома и казва на съпруга си, че няма да се прибере, а Питър е вкаран в килия за през нощта. Преди да го затворят, помолва за разрешение да отиде до тоалетната и скрива втория си нож в казанчето.

Докато трима офицери от Западен Йоркшир пътуват към Шефилд, за да приберат Питър, управлението в Дюсбърси се свързва с централния щаб на разследването на Изкормвача. Това е рутинно обаждане, следващо скорошните нареждания към всички полицейски управления да сигнализират за мъже, хванати с проститутки при подозрителни обстоятелства.

Питър Сътклиф е докаран в управлението в Дюсбъри в 8:55 ч. и веднага се озовава в стаята за разпит. Соня се обажда в управлението малко след 9:00 ч. и й е съобщено, че съпругът й се разследва за кражба на регистрационни номера. В стаята за разпит Питър Сътклиф си бъбри с полицаите за работата си като шофьор на камион и страстта си към колите. Те забелязват, че той има тъмна чуплива коса, брада и празнина между предните зъби.

Офицерите не се оставят да бъдат объркани от липсата на северноизточен диалект. Питър Сътклиф живее в Брадфорд – в сърцето на царството на Изкормвача – и е пътувал много пъти до Съндърленд по работа. Списъкът с възможни коли не включва кафявия роувър, но Питър им казва, че преди е притежавал и бял “Корсар” с черен покрив.

Скоро става ясно, че Питър Сътклиф е бил разпитван няколко пъти във връзка със случая на Йоркширския изкормвач. Носи обувки номер 41-42. Кръвният тест разкрива, че кръвната му група е B. Той прекарва в килията още една нощ.

Когато същата вечер се връща в управлението за нощната си смяна, сержант Ринг научава, че Сътклиф все още е тук и го разпитват детективи от отдела за разследване на Изкормвача. Тогава той взима решение, което ще се окаже решаващо за случая. Спомня си, че когато Сътклиф е излязъл от колата си, за да се облекчи в алеята, се е чул звук от дрънчене на метал. Сержантът се връща на алеята, за да огледа наоколо. Светва с фенерчето си зад контейнера и намира на земята ковашкия чук и ножа, които Питър е скрил там предната вечер.

В 9:30 ч. в неделя на 4 януари полицията пристига пред дома Питър Сътклиф на улица “Гардън Лейн” №6. Соня им казва, че могат да претърсят къщата. Тръгват си в 10:00 ч., отнасяйки със себе си известен брой инструменти, сред които и няколко ковашки чука. Соня е откарана в полицейското управление в Брадфорд, където е подложена на тринайсетчасов разпит.

Междувременно разпитът на Питър продължава и през този ден. Разпитват го за движенията му по време на нападенията, без да споменават директно случая на Изкормвача. В същото време се опитват да съберат колкото се може повече информация за действията му през последните пет години, посещавайки бившите му работодатели.

С настъпването на ранния неделен следобед Питър започва да губи невероятното си спокойствие, което е показал през 48-часовото си изпитание. Сега полицията е сигурна, че това е техният човек. Когато го питат къде е бил в нощта на 5 ноември 1980 г., когато е нападната Тереза Сайкс, той казва, че се е прибрал вкъщи в 20:00 ч. Но показанията на Соня се различават. Тя ясно си спомня, че Питър се е прибрал в 22:00 ч.

В 14:40 ч. Питър Сътклиф научава за откриването на чука и ножа му, и детективите продължават да го разпитват за нападението над Тереза Сайкс. Тогава той се обляга назад в стола си и спокойно признава, че той е Йоркширския изкормвач. Маската на убиеца най-сетне е свалена и най-известният “неизвестен човек” е разкрит. През следващите 26 часа Питър Сътклиф спокойно и с малко емоции описва зловещите подробности от петте години на смърт и осакатяване. Единствената емоция, която показва, е, когато описва убийството на 16-годишната Джейн Макдоналд и когато го разпитват за убийството на Джоан Харисън, което твърдо отрича да е извършвал.

След признанието си Питър Сътклиф отправя молба към полицията. Пожелава сам да поднесе новините на съпругата си Соня. Тя незабавно е докарана от управлението в Брадфорд в Дюсбъри и е вкарана в стаята за разпити при съпруга й. Той спокойно й разказва шокиращата си история. Когато излиза от стаята, Соня изглежда спокойна и не показва емоциите, които вероятно са бушували в нея. Полицията продължава да я разпитва за движенията на съпруга й през последните пет години.

След като официалното признание на Питър Сътклиф е записано, полицията свиква пресконференция. Осемдесет журналисти се събират в малката стаичка, където детективите съобщават с усмивка пред камерите, че най-накрая са заловили Йоркширския изкормвач.

Параноиден шизофреник?

В понеделник на 5 януари, когато Питър Сътклиф се появява в съда в Дюсбъри, въпросът, вълнувал гражданите на Брадфорд през последните пет години, най-сетне получава отговора си. Вече всички знаят самоличността на Йоркширския изкормвач. На 6 януари Питър Сътклиф хвърля светлина и върху въпроса защо е убил тринайсет жени и е съсипал живота на други седем.

Той казва, че през 1967 г., когато е бил на 20 години и е работел в гробището в Бингли, е чул гласа Божи. Получил бил първото си проникновение, докато копаел гроб. Гласът го е отвел до надгробен камък във формата на кръст, върху който са били изписани полските думи “JEGO, WEHBY и ECHO”. Същият този глас му е заповядал да убива проститутки. Полицията е убедена, че Сътклиф е умствено болен. Според тях той страда от параноидна шизофрения и трябва да бъде затворен в заведение за душевно болни.

Кръстът от видението на Сътклиф
Кръстът от видението на Сътклиф

Съдията не е толкова убеден в това, колкото психиатрите, обвинението и защитата. Те са направили заключенията си единствено въз основа на казаното от Сътклиф. Изглежда доста вероятно той да лъже. Дочут е да казва на съпругата си, че би могъл да намали присъдата си до десет години, ако убеди всички, че е луд. Съдията взима решение, че Питър Сътклиф трябва да се яви на съд пред дванадесет съдебни заседатели, които да решат дали е луд или е виновен в убийство.

Процесът продължава 14 дни, а съдебното жури, в състав от шест мъже и шест жени, заседава в продължение на шест часа преди да вземе решението си. Както във всеки друг съдебен процес за убийство и тук има много дискусии, но за разлика от подобните случаи, това жури трябва да реши не дали Питър Сътклиф е извършил престъпленията, а дали е бил вменяем по време на убийствата. Обвинението излага пред тях възможността той да е лъгал, казвайки на полицията, че е чувал глас Божи, който му е нареждал да убива. Защитата, с помощта на много психиатри, се опитва да докаже, че историята му е истинска.

В петък на 22 май 1981 г. Питър Сътклиф стои изправен пред съда, докато председателят на съдебното жури обявява решението на заседателите, според което той е виновен в извършването на 13 убийства. Десет от съдебните заседатели вярват, че той не е луд, а е всъщност зъл и садистичен убиец.

На петте години, прекарани в ужас и болка от толкова много жени, техните родители, роднини, приятели и общо 36 деца, е сложен внезапен край, когато прочутият Йоркширски изкормвач е изведен от съда без да покаже и капка емоция, за да бъде откаран в затвора, където ще излежава доживотната си присъда.

Справедливостта възтържествува, но белезите на оцелелите от клането на този човек никога няма да бъдат излекувани.

Покушения в затвора

Питър Сътклиф започва да излежава присъдата си на 22 май 1981 г. в затвора “Паркхърст”. Макар съдът да го обявява за вменяем, той скоро е диагностициран с шизофрения. Първоначалните му опити да бъде прехвърлен в психиатрично заведение пропадат. По време на престоя си в Паркхърст той е нападнат сериозно за първи път. Нападението е извършено от Джеймс Костело, 35-годишен престъпник от Глазгоу, няколко пъти осъждан за насилие. На 10 януари 1983 г. той следва Сътклиф в болничното крило на затвора и му нанася два удара със счупена чаша за кафе в лявата част на лицето, причинявайки му четири отделни рани, изискващи общо 30 шева. През март 1984 г. Сътклиф най-сетне е изпратен в психиатричната болница “Бродмур”.

Съпругата му Соня получава развод през април 1994 г. На 23 февруари 1996 г. Питър Сътклиф е нападнат в самостоятелната си стая в болницата от осъдения обирджия Пол Уилсън, който се опитва да го удуши с кабела на чифт стерео слушалки. Двама други затворници се отзовават на писъците на Питър и го спасяват от сигурна смърт.

Следващото нападение над Питър Сътклиф се случва на 10 март 1997 г., когато затворникът Иън Кей го напада с химикалка. Той загубва зрението в лявото си око, а дясното е жестоко увредено. Според слуховете е получил компенсация в размер на 200 000 лири за това нападение, но управата на Бродмур опровергава тези твърдения. През 2003 г. се появяват слухове, подкрепени по-късно, според които той е развил диабет.

Окото на Питър Сътклиф
Окото на Питър Сътклиф

Бащата на Питър Сътклиф умира през 2004 г. и е кремиран. На 17 януари 2005 г. той получава разрешение да излезе от затвора, за да присъства на разпръскването на прахта му. Придружаван е от четирима служители на болничния персонал.

На 22 декември 2007 г. Сътклиф е нападнат отново. Затворникът Патрик Шуреда го намушква с метален нож за хранене. Той се навежда назад в последния момент и острието пропуска дясното му око, пробождайки бузата му.

На 17 февруари 2009 г. управата на болницата съобщава, че според нейната преценка Питър Сътклиф е “готов да напусне Бродмур”. Министерството на правосъдието не се съгласява с това мнение.

На 16 юли 2010 г. Върховният съд разглежда молбата на Сътклиф за определяне на минимален срок, след който да може да бъде помилван, ако комисията прецени, че не представлява опасност за обществото. Съдът решава, че той никога няма да бъде освободен от затвора.

През декември 2015 г. Питър Сътклиф е обявен за “умствено здрав”. През август 2016 г. медицинска комисия решава, че умственото му състояние не се нуждае повече от клинично лечение и той може да бъде върнат в затвора. Преместен е от психиатричната болница “Бродмур” в затвора в Дърам.


Коронавирусът не подминава и Йоркширския изкормвач. Прочутият убиец поема последната си мъчителна глътка въздух във фаталния петък на 13-и ноември 2020 г., след като отказва да се подложи на лечение. 74-годишният Питър Сътклиф е имал многобройни здравословни проблеми, сред които наднормено тегло, диабет и проблеми със сърцето.

Смъртта му настъпва след почти 40 години прекарани зад решетките. Неговите жертви и техните близки най-сетне могат да отдъхнат с облекчение.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Източници: trutv.com, wikipedia.org

Питър Сътклиф в популярната култура:
Филмът “Питър” (2011)
Книгата на Майкъл Билтън “WICKED BEYOND BELIEF – The Hunt for the Yorkshire Ripper” 


The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
16 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
trackback
23.08.2010 13:54

[…] Сътклиф: Йоркширският изкормвач https://kriminalnidosieta.com/?p=2546 в Любими преди 28 секунди edno23.com Начало контакти […]

trackback
23.08.2010 13:58

[…] Сътклиф: Йоркширският изкормвач https://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/…kormvatch/ в Любими преди 25 секунди edno23.com Начало контакти […]

bibi
15.10.2011 1:26

а ето и филм за него 🙂
http://zamunda.net/details.php?id=283157&hit=1

PETER
PETER
17.10.2011 14:45

Питър Сътклиф все още жив ли е ?

John Doe
John Doe
Отговори на  Силвия
13.11.2020 21:46

Тез’ дни е умрял от коронавирус.

PETER
PETER
18.10.2011 14:09

Видях че е излезнал филм във Замунда със него , искам да попитам той това убиване на проститутки като влечение ли го е възприемал или са го наранили по някакъв начин .. доста общо намирам със Джак Изкормвача

PETER
PETER
18.10.2011 15:39

Да видях филма но няма субтитри и със сигурност няма да мога да си го преведа 1 към 1 .. все пак Ви благодаря за бързият отговор дано субтитрите станат скоро чакам ги с нетърпение !

bibi
18.10.2011 18:34

извинявам се че пиша на латиница но съм на работа и нямам кирилица.
Относно филма за Питър, той е от части документален и аз го гледах и честно казано статията ми хареса доста повечко отколкото филма

…………………………………………………………………………………………………………….
Коментарът е транслитериран от модератор.

PETER
PETER
20.10.2011 13:34

Видях Wikipedia-та на Peter пише че е на 65 години .. Доживотна ли е в затвора 🙁

PETER
PETER
20.10.2011 15:02

Да може да се каже , че ми е жал .. като се сетя като е бил малък през какво е минал без да споделя на никой квото му се случи си остава за него и това е стигнало до такава степен че да посяга на проститутки .. горкия на 65 години а в затвор .. сега можеше да си живее с жена си и да има внуци 🙁

anni
anni
29.09.2014 0:20

Ненормалник трябва него да го измъчват сега, Никой няма право да отнема човешки живот…Този е за 200 V в задника.