Лудият касапин от Кингсбъри Рън

Касапските убийства от Кливланд са без съмнение американският еквивалент на страховитата серия от убийства на Джак Изкормвача. Те се случват в района Кингсбъри Рън в средата на 30-те години на 20-и век. Подобно на Изкормвача, Лудият касапин оставя след себе си голям брой осакатени жертви и случаят остава неразкрит до ден днешен.

Тази серия от убийства довежда до трагични резултати, като хвърля в паника град Кливланд, погубва човешки животи и унищожава кариерата на прочутия враг на Ал Капоне – “недосегаемия” агент Елиът Нес.

Началото

Вододелът Кингсбъри Рън прерязва източната част на Кливлънд като назъбена рана, сякаш някакво божество се е опитало да изкорми града. Голата ивица е покрита с оскъдни туфи трева, пожълтели вестници, бурени, празни консервени кутии и тук-таме очукания корпус на някоя стара кола, оставена да ръждяса под слънцето. Кацнала на ръба на дефилето се гуши редица от тесни къщички, които сякаш мълчаливо охраняват района.

Лъкатушейки през центъра на града, речният басейн се изпразва в студените мазни води на река Каяхога. Там калните брегове са осеяни с бетонно-метална гора от вдигащи се мостове, складове и одимени фабрики, благоденстващи сред жълтите серни изпарения и огнените пламъци на металургичните пещи.

Кингсбъри Рън е като отворена рана, загнояла от боклуци и мръсотия. Но сред старите гуми и празните винени бутилки съществува малък номадски град, появил се в клисурата по времето на Депресията, покосила страната през 30-те години на XX век. Незаконни картонени и тенекиени колиби са осеяли местността. Малки лагерни огньове проблясват в мрака, осветявайки суровата и отчайваща грозота на дефилето. Хората спят, положили морни глави на земята, без да обръщат внимание на неспиращия шум от преминаващите товарни влакове.

*Забележка: статията е в процес на редакция


Двама мъже лежат тихо в тревата, недалеч един от друг, без да имат представа за огромното въздействие, което тяхното присъствие ще окаже върху града.

Слънцето се издига над хоризонта и лъчи от златна светлина проникват през пролуките в паянтовите стени на колибите. Двамата мъже все още спят. Топлият септемврийски въздух ги е упоил здраво.

По-късно същия следобед две малки момчета вървят през бурените към подножието на стръмната дига, известна като Хълма на глупаците. Едно от тях забелязва нещо да стърчи от буренака и решава да го изследва. Той ахва от страховитата гледка и двете подплашени деца хукват презглава да търсят помощ. Спират първия човек, когото срещат по пътя си и задъхано му съобщават:

“Там долу има човек… и той… няма глава!”

Не едно тяло, а две

Детективите Емил Мюсил и Орли Мей са първите полицаи, пристигнали на местопрестъплението. Те откриват не един обезглавен мъж, а двама, като и двете тела са напълно обезкървени. Докладът им описва зловещата находка:

“…телата на двама мъже, и двамата обезглавени, лежат в бурените; двете тела са голи, като само едното е с чорапи. След старателен оглед главите са открити погребани на различни места, едната на около 6 м от едното тяло, а другата на около 23 м от другото. Пенисите на двамата мъже са отрязани и намерени край една от главите. Открито е също старо синьо палто; светла шапка и окървавено старовремско мъжко бельо. Наблизо има метална кофа, съдържаща малко количество бензин и факла”.

“Очевидно едно от телата е било залято с този бензин, киселина или някакъв химикал, и е било подпалено и обгорено в значителна степен; двете тела са лежали там вероятно от няколко дни, тъй като е започнал процес на разлагане”.

Съдебният лекар Артър Пиърс описва в доклада си мъжа, станал известен впоследствие като “Жертва Едно”, като “обезглавен и с един липсващ тестис. Кожата е тъмна и твърда, като третирана с киселина. Мъртъв от 7-10 дни. Причина за смъртта – обезглавяване, кръвоизлив и шок”. Възрастта му е определена на около 40-45 години.

Лабораторният анализ на кожата на “Жертва Едно” установява следните резултати:

“Кожата на тази жертва е червеникавожълта на цвят и твърда като сушен бекон. Кожата бе внимателно измита в бензол, подсушена и изследвана под микроскоп. Космите по лицето са били или избръснати, или изгорени. Самата кожа е твърда и груба, и много устойчива на киселини и основи. Топлата или гореща вода обаче я карат да се подува и набръчква, без изменения в тъканите. Заключението е, че този ефект би могъл да се дължи на пърлене”.

Мъжът е бил обезглавен жив с остър инструмент. Напредналото разлагане попречва да бъдат снети качествени отпечатъци от пръстите му.

Неговият другар е мъж на около 20 години, със сиво-сини очи, кестенява коса и светла кожа. Той е гол, с изключение на черните памучни чорапи на краката му. Малко преди смъртта си мъжът е ял някакво вегетарианско ястие. За разлика от “Жертва Едно”, той е мъртъв само от 2-3 дни.

Той също е убит чрез обезглавяване. По китките му има охлузвания от въжета, което кара полицията да вярва, че човекът е бил кастриран и обезглавен, докато е бил жив, с ръце вързани зад гърба му.

Едуард Андраси

Отпечатъците идентифицират “Жертва Две” като Едуард А. Андраси, който е на около 28 години по-времето на смъртта си. Той е бивш пациент в психиатричното крило на болницата в Кливланд. През 1928 г. се оженва за една от медицинските сестри там, която по-късно му ражда дъщеря. След като е изписан през 1931 г. известно време се препитава с продажба на списания. По времето на смъртта си е безработен.

Едуард А. Андраси
Едуард А. Андраси

Неговите родители, унгарски имигранти от някога аристократично семейство, са много загрижени за живота, който води синът им, и за хората, с които се събира. Неговият баща Джозеф Андраси и брат му Джон идентифицират тялото му в областната морга. Те са видели Едуард за последен път преди четири дни.

Високият слаб Андраси е бил хубав тъмнокос мъж с изключително нездрава репутация. Арестуван е за укриване на оръжия и е прибиран няколко пъти за пиянство.

Майка му Хелън разказва на полицията, че преди два месеца мъж на средна възраст е дошъл в дома им и е казал, че ще убие Едуард, защото “не обръща внимание на съпругата си”. Андраси се е страхувал да излиза от дома си. Казал е на сестра си, че е наръгал един италианец с нож и сега се страхува, че мафията го преследва.

Неговият баща казва, че синът му често се е движил в компанията на съмнителни лица.

Според някои от познатите му Андраси е бил бисексуален. Някои от най-близките му приятели са хомосексуалисти.

По-ранна жертва?

След няколкодневно разследване полицията обобщава теориите си: (1) убийствата са престъпления от страст, а не дело на мафията, (2) вероятно в случая е замесена жена, (3) жертвите са били отнесени в Кингсбъри Рън след смъртта им, (4) двете жертви са се познавали и са били убити от един и същи човек, (5) неидентифицираният мъж е бил убит пръв, а тялото му е стояло потопено в някаква течност, докато убиецът успее да хване и да убие Андраси, (6) ръцете на жертвите са били завързани преди да бъдат екзекутирани с остър инструмент, подобен на сатър.

Полицията реконструира времевата линия на събитията, довели до убийството на Едуард Андраси. Той е напуснал дома си в четвъртък вечерта на 19 септември 1935 г., без да каже на семейството си къде отива. Според доклада на съдебния лекар е бил убит в петък вечерта. Тялото му е открито в понеделник следобед. Никой не го е виждал от момента, в който е излязъл от къщи.

Полицията седмици наред се опитва да установи какво се е случило с Андраси през онзи уикенд, но без успех. Властите не успяват да идентифицират и другия мъж, познат само като “Жертва Едно”.

По онова време никой все още не свързва двете странни убийства с инцидент отпреди година, когато долната част на женски торс е изхвърлена на брега на езерото Ери, край увеселителния парк на Юклид Бийч. Краката са отрязани от коленете надолу. Д-р Пиърс установява, че посеченият торс е престоял във водата около 3-4 месеца. Странното оцветяване на кожата предполага, че тялото е третирано с някакъв химикал, вероятно консервант. Две седмици по-късно горната част на женския торс е изхвърлена на брега на около 50 км от първата, но човекът, който я открива, не осъзнава в онзи момент, че това е част от човешко тяло. Другите й останки никога не са открити.

Макар официално да не се счита за част от убийствата от Кингсбъри Рън, неофициално тази жертва се смята за първата от серията. Пресата я нарича “Дамата от езерото”, а по-късно “Жертва Нула”.

Бройката расте

През ноември 1935 г., когато се провеждат кметските избори, Кливланд вече е уморен от нарастващата престъпност в града. Десетилетията на политическа и полицейска корупция са превърнали Кливланд в рай за мафиотите и контрабандистите. Републиканецът Харълд Бъртън заема кметския пост с обещанието да разчисти престъпността и да преустрои полицейските сили.

През декември Бъртън започва да изпълнява обещанието си, назначавайки младия агент Елиът Нес – прочул се в Чикаго като лидер на легендарния отдел за разследване на Ал Капоне “Недосегаемите” – за началник на градската полиция и пожарна. Нес не губи време и предприема мащабна операция срещу хазарта и полицейската корупция.

Елиът Нес
Елиът Нес

Снимките на елегантния млад Елиът Нес все по-често украсяват първите страници на вестниците и жителите на Кливланд започват да вярват, че престъпността губи власт в града им.

В щипещо студената неделя на 26 януари касапинът Чарлз Пейдж се обажда в полицията, за да съобщи за убийство.

Лейтенант Харви Уатцъл се отзовава на сигнала в 11:25 ч. и написва в доклада си:

“Тъмнокожа жена с неизвестно име е казала на Чарлз Пейдж, че тялото на убит човек лежи до сграда на улица “Ийст 21 Плейс”. Пейдж е отишъл да провери и се е натъкнал на отрязани части от човешко тяло…”.

Полицаите откриват на въпросното място човешки части, поставени в кофа, и други, увити в чували от зебло, както и два чифта памучно бельо, опаковано във вестници.

Детективите преценяват, че тялото е било оставено там около 2:30 ч. през нощта. Съсед казва на полицията, че точно по същото време кучето му е виело и е лаело по посока на мястото.

Полицията предава на съдебния лекар долната половина на женски торс, заедно с двете й бедра и горните крайници. От пръстите й са снети отпечатъци.

Д-р Пиърс установява, че жената е мъртва от 2-4 дни. Разчленяването е извършено с остър инструмент, подобен на нож. Убиецът изглежда е експерт в разфасоването на трупове.

Убитата жена е идентифицирана с помощта на отпечатъците й като Флоренс Полило, на 42 години, арестувана два пъти за проституция. Тя е сравнително набита жена, с боядисана червеникава коса и светла кожа.

Флоренс Полило
Флоренс Полило

Разговаряйки с хазяйката и приятелите на жертвата, детективите сглобяват нейната горчива история. Фло е била дружелюбна жена и повечето хора са я харесвали. Хазяйката й отбелязва, че тя се държала много мило с нейните три дъщери. Имала е огромна колекция от кукли и често е позволявала на момичетата да си играят с тях.

Но Фло е имала сериозен проблем с пиенето и е ставала агресивна, когато е прекалявала с алкохола. Все се е забърквала във връзки с агресивни мъже, които са приключвали с насинени очи и подуто лице.

Нещата не винаги са били такива. Всъщност някога тя е била омъжена за доста свестен човек. Бившият й съпруг пристига в Кливланд, за да даде показания в полицията. Андрю Полило е 40-годишен уважаван мъж, работещ в системата на държавната поща. Бракът му с Фло е продължил шест години. Тогава тя е започнала да пие и го е напуснала, за да се “опита да влезе в релси”. Вместо това е сменяла мъж след мъж и е работела като сервитьорка и проститутка, за да изкарва прехраната си.

Познатите й в Кливланд са утайката на обществото – съдържателки на бардаци, проститутки, контрабандисти, сводници, наркомани и кръчмари. Всички са я познавали, повечето от тях са я харесвали, но никой няма идея какво се е случило с нея в уикенда на смъртта й.

Оскъдните улики, открити по тялото й, също отказват да говорят. Полицията проследява произхода на чувалите, в които е намерено тялото, но от тази следа нищо не излиза.

На 7 февруари 1936 г. са открити останалите части от тялото на Фло, с изключение на главата й. Те са небрежно захвърлени край оградата на изоставена къща. Студеното време е запазило частите удивително добре. Оглеждайки горната част на торса, д-р Пиърс прави смразяващо откритие. Фло Полило е била обезглавена.

Също като при разследването на Дамата от езерото и Едуард Андраси и неговият неизвестен компаньон, полицейската активност около убийството на Фло Полило скоро замира и следите избледняват. Някои от детективите спекулират, че четирите обезглавявания, извършени в 18-месечен период, са доста необичайно явление, но все още никой не свързва официално убийствата като дело на един и същи престъпник.

Създаване на по-добър имидж

Благосклонната преса, преустройството на полицията и систематичните акции срещу организираната престъпност благоприятстват за плана на кмет Харолд Бъртън да създаде един по-позитивен имидж на града. Всички тези важни събития съвпадат идеално с подготовката за Националния републикански конгрес, който ще започне през първата седмица на юни 1936 г.

В седмицата преди началото на Конгреса Елиът Нес работи почти денонощно, тъй като лично надзирава всеки детайл за сигурността на кандидатите. Той е съвсем наясно, че репутацията му ще бъде заложена на карта, ако се случи опит за покушение или размирици през идващата седмица.

В петък на 5 юни делегатите започват да прииждат в града, за да използват уикенда преди началото на Конгреса за почивка. Делегатите, които никога преди това не са идвали в Кливланд, ще отнесат със себе си впечатления за един зашеметяващ модерен център, с много нови сгради, великолепно озеленени с дървета и фонтани. В годините преди Депресията градът е предприел мащабна градоустройствена програма, фокусът на която е огромен търговски център и други примери за прекрасна класическа архитектура. Най-забележителната от тях е “Търминал Тауър”, великолепен предшественик на модерните небостъргачи и една от най-високите сгради в света по онова време. Макар предната част на блестящата сграда да излиза на площад “Пъблик Скуеър”, чийто хотели, ресторанти и магазини да представляват основна атракция за делегатите на Конгреса, зад нея пейзажът рязко се променя в наистина неприятна гледка.

Само на няколко пресечки от елегантния и изискан “Пъблик Скуеър” започва индустриалната част на Кливланд, извиваща се покрай главния си кръвоносен съд, река Каяхога. Смърдящата мазна река се използва за превозването на желязна руда и други суровини, а огромната мрежа от железопътни линии, разпръснати като капиляри във всяка посока, отнасят готовата продукция до всяка точка на страната.

Това е най-грозната част на града; замърсена от саждите на въглищата и потопена в индустриални отпадъци. Тук се изхвърля и човешкият боклук, в лицето на хиляди хора, останали без дом заради Депресията. Този неизчерпаем източник на нежелана работна ръка пристига в Кливланд с товарните влакове, за да търси работа във фабриките. Клошарите живеят в цял град от мизерни ламаринени колиби.

Научи повече за:   Германец наряза жена си и хвърли главата й от покрива

Точно на това място от река Каяхога започва дългият дълбок канал, наречен Кингсбъри Рън, който прерязва източната част на града. В края на дерето, на около петдесет пресечки източно от “Пъблик Скуеър”, се намира офисът на железопътната полиция, която патрулира в района, за да не позволява на бездомниците да се качват на влаковете.

Татуираният мъж

В петък сутринта преди началото на Конгреса две момчета тръгват на риба и решават да минат напряко през Кингсбъри Рън. По пътя се натъкват на чифт панталони, завити на руло под един храст, и когато побутват купчината с въдиците си, от пакета се изтърколва човешка глава. Ужасени, момчетата хукват към дома на по-голямото от тях и изчакват майка му да се прибере от работа, за да се обади в полицията.

Полицията открива главата и започва да търси тялото на мъжа. На следващата сутрин откриват обезглавен гол труп, скрит в храстите почти срещу офиса на железопътната полиция.

Жертвата е висок слаб мъж на около 25 години. По тялото му има шест отличителни татуировки, подсказващи, че може би е бил моряк. Край тялото е открита купчина скъпи окървавени дрехи. На бельото на убития е зашит етикет от пералня с инициалите “Дж. Д.” – вероятно името на жертвата.

Макар да е открит в сърцето на бедняшкото кралство, младият мъж вероятно не е един от несретниците. За разлика от тях, той е гладко избръснат и много добре облечен. Полицията стига до заключението, че е бил убит някъде другаде и впоследствие е донесен в Кингсбъри Рън. Тялото е източено от кръвта и измито, което е невъзможно за осъществяване където и да е в Кингсбъри Рън.

Доктор Пиърс с тревога установява, че този мъж е убит чрез обезглавяване, точно като останалите жертви. Обезглавяването е много трудно начинание и се среща много, много рядко в света на престъпността. Пиърс вижда очертанията на един ужасяващ модел, но полицията все още не иска да признае за съществуването на връзка между убийствата.

Сериен убиец?

В неделя, един ден преди началото на Конгреса, историите за психопатичния маниак вече са публикувани във всички вестници. Нес свиква съвещание и поисква да знае дали детективите смятат, че убийствата са свързани. Полицията с голяма неохота допуска някаква възможна връзка, но не бърза да изрази твърде категорично мнението си по въпроса.

Смъртта на тримата мъже в Кингсбъри Рън изглежда доста различно от тази на жените, изтъкват разследващите. Те са оставени така, че да бъдат открити със сигурност след ден-два. Разчленяването на телата им също се различава. С изключение на кастрирането на Андраси и неговия компаньон, телата са цели от шията надолу. Но двете жени, Флоренс Пилило и Дамата от езерото, са както нарязани, така и обезглавени, а телата им не са открити в Кингсбъри Рън.

Съществува и проблемът с мотива. Полицейската наука през 30-те години на XX век диктува, че за да се разреши дадено убийство, трябва да се издири всеки, който е имал мотив, докато не се стигне до лицето, разполагащо с начина и възможностите. Мотивите, предложени за двойното убийство в Кингсбъри Рън – ревност, отмъщение и сексуални отклонения – не пасват добре на женските жертви.

Нес се потапя в мислите си за няколко минути, спомняйки си как един от детективите му е споделил, че според него извършителят е един и същи човек. Накрая заявява:

“Имаме проблем. Направил го е един човек. Съвпаденията са твърде много, за да са случайни. Смърт чрез обезглавяване. Умела ръка с нож. Телата са почистени. Не мога да ви кажа защо убива жените по един, а мъжете по друг начин, но това е един и същи човек, гарантирам ви”.

Детективите се интересуват дали Нес иска от тях да направят нещо по-специално.

Той е много ясен в инструкциите си. Не бива да има никакъв намек към медиите, че се търси един убиец, както и никаква информация по случаите, докато трае Конгресът, защото делегатите ще се страхуват да излизат от хотелските си стаи. След всичките усилия, които е положил, за да реализира това събитие, кметът ще побеснее, ако някакъв лунатик го провали.

Задънена улица

Елиът Нес няма намерение да се замесва по-нататък в разследването на убийствата. Ще държи детективите от полицията отговорни за резултатите. Борбата с корупцията в органите на реда е с много по-висок приоритет от издирването на някакъв откачалник, убиващ дребни престъпници и клошари.

Разполагайки с тялото на последната жертва, което е в доста добро състояние и с шест уникални татуировки, полицията храни предпазлив оптимизъм, че ще научи неговата самоличност. Докато част от детективите проверяват отпечатъци и скорошни сигнали за изчезнали лица, други обикалят студията за татуировки и моряшките барове, въоръжени със снимката на убития мъж.

Главата на "Татуирания мъж"
Главата на “Татуирания мъж”

Полицаите проверяват местните перални, опитвайки се да проследят откритото бельо. Смъртна маска на жертвата, заедно с лицето и татуировките й, са изложени пред седемте милиона посетители, присъстващи на панаира “Грейт Лейкс Експо” през следващите две години. Въпреки всички тези усилия, името на “Татуирания мъж” остава неизвестно.

Хората на Нес имат повече късмет с Националния републикански конгрес. Неговите мерки по сигурността се оказват железни и конгресът приключва успешно, издигайки губернатора на Канзас Алфред Ландън за кандидат в президентските избори срещу Франклин Д. Рузвелт.

Скоро след края на Конгреса градът е погълнат от блясъка на “Грейт Лейкс Експо” – комбинация от международен панаир и супер лунапарк. След мизерията в годините на Депресията събитието е едно чудно разнообразие, което дори бедните могат да си позволят.

Петата жертва

Полицията все още безуспешно се опитва да разкрие убийството на Татуирания човек, когато на 22 юли 1936 г. в управлението постъпва сигнал за още едно убийство. В югозападната част на града, в района на Биг Крийк, момиче се е натъкнало на трупа на бял мъж, захвърлен край лагер на бездомници.

Мъртвецът лежи по корем, чисто гол, а главата му е частично увита в собствените му дрехи и се намира на около 4 м от тялото. Изглежда жертвата е била оставена там преди около два-три месеца, тъй като трупът е в напреднал стадий на разлагане.

Под тялото е открито голямо количество засъхнала кръв, която е пропила в почвата, което показва, че мъжът е бил убит на същото място.

Умелото обезглавяване се превръща в запазена марка на този убиец, но това убийство е някак различно. За първи път убиецът се е отдалечил от Кингсбъри Рън и не е местил жертвата след смъртта й. Тази жертва вероятно е била убита преди Татуирания мъж.

Полицията няма друг избор освен да приеме, че тези обезглавявания са дело на един човек, но все още няма намерение да споделя това закъсняло прозрение с пресата. Напредналото разлагане прави снемането на отпечатъци невъзможно и властите разполагат единствено с дрехите на жертвата, за да я идентифицират. Детективите не подскачат от оптимизъм. Дългата коса на убития, неговото бедно облекло и клошарският катун наблизо подсказват, че той е един от многото бездомници, пристигащи и заминаващи от града с товарните влакове.

Полицията прави всичко възможно да разгърне разследването си без да привлича много вниманието на вестниците, но успехът й е ограничен. Историята вече е грабнала въображението на журналистите и в пресата се появяват реторични заглавия от сорта на:

“Върлува ли в страната ни маниак, чийто странен бог е гилотината?”.

Тези ранни зачатъци на истерия не успяват да пуснат корени, защото по същото време в града се случват много други вълнуващи неща. В бърза последователност Елиът Нес и неговите хора извършват десет мащабни акции срещу хазарта. Вестниците не смогват да му се нарадват. Почти всяка статия носи още лоши новини за мафията. Гангстерите губят полицейската си протекция и много от тях се замислят дали да не напуснат Кливланд, поне докато Нес е още в града.

Истерия

В средата на септември 1936 г. градът очаква началото на Конгреса на американския легион, който ще бъде хубав финал на заетото лято след Републиканския конгрес и “Грейт Лейкс Експо”. Кливланд започва вече да се възприема като един конгресен град, когато огромните заглавия във вестниците напомнят на всички, че зловещ сериен убиец е все още на свобода.

Центърът на събитията и този път е Кингсбъри Рън, където на 10 септември един скитник сяда на улица “Ийст 37”, за да изчака товарния влак. Там, край потока, в мазно кално езерце с цвят на кафе, той съзира да плуват две половини от човешки торс.

Полицията търси Жертва 5
Полицията търси Жертва 5

Полицията изважда торса от водата и го изпраща в областната морга. След това претърсва района за останалата част от тялото. Потокът е драгиран с куки и от него са извадени два крака от коляното надолу и едно дясно бедро. В близката гора е открита доста мръсна сива мека шапка, опръскана с кръв, на която има етикет “Лодис Смарт Шоп” Белвю, Охайо. Край брега на потока е намерена синя  работна риза, увита във вестник. Тя също е покрита с кръв.

Стотици болни от любопитство зяпачи се стичат да наблюдават как властите драгират езерцето в търсене на главата на жертвата. Полицаите могат да почувстват как истерията сред хората, живеещи в талашитените къщички край Кингсбъри Рън, расте. Вестниците вече са намерили име за чудовището: “Лудия касапин от Кингсбъри Рън”.

По-късно през деня съдебният лекар потвърждава, че смъртта е настъпила преди ден-два, в следствие на професионално извършено обезглавяване. Жертвата този път е бял мъж, на около 25-30 години. Детективите будуват цяла нощ, опитвайки се безуспешно да сравнят описанието на убития със сигналите за изчезнали лица.

Нес поема контрол

На следващата сутрин зловещата история все още е тема номер едно в пресата, когато в мътните дълбини на езерцето се спускат водолази, за да се опитат да открият главата и ръцете на жертвата. Броят на зяпачите се увеличава още повече.

Раздразнен, Елиът Нес изоставя борбата си с полицейската корупция и лично се захваща със случая Кингсбъри Рън. Последното убийство не би могло да се случи в по-лош момент. Той тъкмо е събирал последните си доказателства в най-големия случай на корупция в историята на града и съвсем не е доволен, че важното му дело е прекъснато от някакъв луд касапин. За съжаление, не може повече да игнорира този случай.

Нес отново преглежда всеки детайл по случая и разговаря с няколко от детективите, работещи по него. След това нарежда да се прочисти секцията от Кингсбъри Рън, където са открити телата. Всеки бездомник в района е разпитан, предупреден за убиеца и посъветван да си намери друго място за живеене.

Двадесет детективи са прикрепени за постоянно към случая. Затрупани са с достатъчно работа, защото изведнъж като че ли всеки жител в града има идея кой е убиецът. Засипани са със сигнали за странното поведение на съседи, роднини и колеги. Всеки, който се прибира в странни часове, изнася големи пакети от къщата си или държи нож в джоба си, е съмнителен, да не говорим за всички касапи, лекари, ловци и медицински сестри от мъжки пол. Елиът Нес нарежда всеки сигнал, без значение колко нищожен изглежда, да бъде проследяван докрай.

Проверяването на сигналите не е единствената работа на детективите. Непрестанно проверяват и архивите на болниците за наскоро освободени хора с психични отклонения.

Детективите опитват и някои ортодоксални методи, които сигурно са били крайно забавни за наблюдение. Например, преобличат се като клошари и се крият в храстите на Кингсбъри Рън, търсейки подозрителни лица. Други пък обикалят гей баровете, оглеждайки се за хомосексуалисти със садистични наклонности.

Няколко дни след последното убийство вестник “Кливланд Нюс” обявява награда от 1 000 долара, доста голяма сума за онзи период, за всякаква информация, която би довела до залавянето на убиеца от Кингсбъри Рън. Общинският съвет на града също гласува решение да обяви сходна награда.

Въображението се развихря

Има нещо в мистерията около неразкрити серийни убийства, което стимулира въображението. Един от най-добрите примери за това е Джак Изкормвача. След като убива едва пет проститутки в Лондон – аматьорска бройка по днешните стандарти – той вдъхновява многобройни книги, филми и теории за неговата самоличност. Ако Изкормвача е бил заловен, вероятно е щял да се окаже доста по-малко интересен от страховития си легендарен образ.

Макар и на по-нищожно ниво, Лудия касапин от Кингсбъри Рън се превръща във вдъхновение за същите имагинерни спекулации. Вестниците в Средния запад са обсебени от темата за гениалността на убиеца. Липсата на следи не е случайна. Никога не е открито нищо, което да го уличи.

На властите им се струва, че убиецът си играе с тях, оставяйки толкова много тела на едно и също място. Очевидно той е много умен, вероятно далеч по-интелигентен от детективите, работещи по случая.

Журналистите дават свобода на въображението си, впускайки се в спекулации за предполагаемите мотиви на убиеца. Една творческа теория гласи, че престъпникът е богат лекар, убиващ бедняци просто за спорта. След това се появява версията за религиозен фанатик, който прочиства света от проститутки и хомосексуалисти, защото “Господ му казва така”. Друга популярна теория предполагала, че убиецът е иначе нормален човек, убиващ само от време на време, когато получи пристъп на лудост.

Оформя се профил

Макар че не разполага със знанията за серийните убийци на съвременните органи на реда, Елиът Нес знае, че убиецът не е обикновен. Време е да се свика група експерти, която да обобщи събраната досега информация за убиеца:

Един мъж, действащ самостоятелно, е убил всичките шест жертви. Дамата от езерото, която вероятно е по-ранна жертва на същия сериен убиец, не е включена в официалната бройка, защото убийството се е случило през 1934 г., цяла година преди смъртта на Андраси.

Макар да е психопат, този убиец вероятно не създава впечатление за луд човек от пръв поглед. Разглеждайки осакатяването на гениталиите на труповете, експертите имат разногласия по въпроса дали той е хомосексуалист.

Въпреки че всички се съгласяват, че той е запознат с човешката анатомия, медицинските експерти не смятат, че убиецът задължително е лекар. В крайна сметка един ловец или касапин познава основните анатомически особености не по-зле от всеки хирург.

Убиецът е едър и силен. Експертите набързо отхвърлят вероятността извършителят да е жена. Естеството на раните, плюс фактът, че поне трима от мъжете са били носени на доста дълго разстояние, дава предимство на версията с едрия мъж.

Много вероятно е убиецът да живее в района на Кингсбъри Рън. С изключение на петата жертва, открита в западната част на града, всички други са намерени в Кингсбъри Рън, в източната част.

Имайки предвид каква бъркотия се получава, когато обезглавяваш жив човек и югуларната вена пръска кръв във всички посоки, експертите се съгласяват, че убиецът разполага с усамотено място, където ликвидира и почиства жертвите си. Теориите варират от касапница, лекарски кабинет и дори частен дом, в който нищо неподозиращите жертви са примамвани с обещание за храна и подслон.

Убиецът избира жертвите си сред редиците на най-низшия слой на обществото. Дали тази селекция удовлетворява неговата нужда да елиминира “нежеланите”, или те просто представляват достъпен и изобилен избор, не е ясно.

Научи повече за:   Лоурънс Биттейкър и Рой Норис: Изнасилвачите с микробуса

Повечето от експертите вярват, че не случайно от шестте жертви са идентифицирани само първите две – Андраси и Полило. Това подсказва, че с течение на времето убиецът е станал по-умен. Доказателствата говорят, че по-скорошните жертви са избирани заради анонимността им.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Друга уникална характеристика на тези престъпления е изборът на Кингсбъри Рън за гробище. Четири от шестте жертви са открити в забравената от бога клисура. “Татуирания мъж” е бил оставен в неудобна близост до офиса на железопътната полиция, сякаш убиецът е искал да се подиграе с властите. След това през септември 1936 г., когато всички клошари и полицаи са нащрек, той отново избира Кингсбъри Рън, за да се отърве от следващата си жертва. Убиецът изглежда е готов да поеме големи рискове, за да унижи полицията.

На сцената излиза детектив Питър Мерило

След шестата жертва Нес влага безпрецедентни усилия в разкриването на убиеца. Сред многото полицаи и детективи, работещи по случая, изпъква името на Питър Мерило. Този извънредно интелигентен и ексцентричен полицай, говорещ няколко европейски езика, е започнал кариерата си като моторен полицай. Той е нисък набит мъж с упоритостта на питбул. Щом някоя идея заседне в главата му, Мерило я захапва и не се отказва, докато не я доведе до край.

Питър Мерило
Питър Мерило

Хомосексуалността е незаконна в Кливланд през 30-те и детектив Мерило повежда личен кръстоносен поход срещу “первезниците”. Той пълни цяло крило на затвора с хомосексуалисти.

Мерило прави всичко по силите си, за да бъде назначен за постоянно към случая Кингсбъри Рън. Неговото упорство му се отплаща и той се посвещава напълно на разследването в продължение на години. Той и неговия партньор Мартин Залевски правят кариери покрай Лудия касапин.

Мерило има зорко око за чудаците. От около десетте хиляди заподозрени, разпитани по време на четиригодишното разследване, най-странните субекти се падат на него. Например “Чешита с пилците”, който наема голи проститутки да обезглавяват пилета, докато мастурбира; “Вуду доктора” със “смъртоносния лъч”; и “Лудия гигант”, обикалящ Кингсбъри Рън, въоръжен с огромен касапски нож. Всички тези персонажи са издирени, заловени и доставени на Мерило за разпит. Някои от тях се оказват престъпници, други умствено болни, а останалите просто ексцентрици или скитащи чудаци.

Денонощните приключения на Мерило с градските луди го превръщат в популярен източник за вестникарски истории. Отдаденият на работата си детектив не чувства необходимост да се съобразява с протокола и свободно споделя забележките си пред репортерите. В резултат на това мнението му често е публикувано като официално полицейско становище, макар в повечето случаи да не е така. Вероятно властите са му позволявали това своеволие, защото са преценили, че неговите цветисти истории ще отвлекат вниманието на пресата от липсата на напредък по случая.

Още една жертва

Точно когато Елиът Нес започва да смята, че полицейското управление и организираната престъпност най-сетне са сложени под контрол, Лудия касапин създава поредната си творба на 23 февруари 1937 г. Този път убийството е пълно копие на Дамата от езерото от 1934 г. Горната част на “Жертва Седем” е намерена изхвърлена на плажа на 156-та улица, почти на същото място, където са открити частите от Дамата от езерото.

Мястото, където била открита Жертва 7
Мястото, където е открита Жертва 7

Жената е обезглавена също като останалите жертви. Ръцете й са ампутирани, а торсът разрязан на две. Мерило и Залевски проследяват диря от кръв и разпитват жителите в района. Също като в случая от 1934 г. и тук възниква въпросът дали жертвата е била изхвърлена в езерото Ери или тялото й е доплувало по Кингсбъри Рън в река Каяхога и оттам в езерото? След повече от два месеца долната част от торса на жената е открита да се носи във водите близо до устието на река Каяхога.

Когато е открита горната част от торса й, жената е мъртва само от два-четири дни и е престояла във водата не повече от три. Обезглавената жертва е на възраст между 25 и 35 години, с бяла кожа и средно кестенява коса. Единственото друго нещо, което се знае за нея, е, че е живяла в града, за което говорят мръсните й бели дробове и умерена емфизема, и че е била бременна поне веднъж. Въпреки старателното разследване, тя остава известна просто като “Жертва Седем”.

Макар краката и ръцете й да са отстранени с чисти и уверени разрези с голям нож, следите от прерязването на торса са доста колебливи. За разлика от другите жертви, смъртта й изглежда не е причинена от обезглавяването. Кървавите съсиреци в сърцето й говорят, че отрязването на главата е извършено след смъртта й. Ръцете, краката, главата и дрехите на “Жертва Седем” никога не са открити.

Може би на шега, убиецът е добавил нов щрих в убийството на последната си жертва. Напъхал е джоб от панталони в ректума на жената.

Кратък отдих

През март новият съдебен лекар Самюел Гербер съставя резюме на седемте жертви. Дамата от езерото все още не е включена в официалната бройка на жертвите. Също като предшественика си, д-р Гербер е убеден, че убийствата са извършени от един човек. Смята, че убиецът разрязва телата, за да улесни пренасянето им и да скрие самоличността им.

Убиецът е десняк и използва голям остър нож. Познанията му по анатомия са доста добри. За първи път вниманието е насочено освен към ловците и касапите, и към хирурзите, студентите по медицина, мъжете медицински сестри и ветеринарите.

Елиът Нес прави безпрецедентен ход, като отправя към връзките си в пресата специална молба. Посъветван от няколко криминални психиатри, призовава журналистите да смекчат тона си, когато описват последното убийство. Карнавалната атмосфера, царяща по първите страници на вестниците от 1936 г. насам, само подхранва егото на този маниак, подтиквайки го да убива отново. Не само това, но в резултат от медийната истерия, полицията е принудена да проверява хиляди безсмислени сигнали.

Редакторите се съгласяват да съдействат и предприемат орязване на статиите си, започвайки с доклада на д-р Гербер. Докторът, бидейки човек с огромно его, е бесен на Нес заради този факт. Това е началото на вражда, която се влошава още повече с времето.

Полицията си отдъхва за кратко до 6 юни 1937 г., когато тийнейджър се натъква на зловеща находка под моста “Лорейн-Карнеги” над река Каяхога. В изгнил чувал от зебло, заедно с вестник от юни миналата година, лежи частичният скелет на жена.

Мостът, под който била открита Жертва 8
Мостът, под който е открита Жертва 8

Д-р Гербер описва “Жертва Осем” като дребна жена с малки деликатни кости. Макар ръцете и краката й да липсват, черепът е налице, а в устата й има доста златни коронки. Златото по зъбите и широкият нос подсказват, че жертвата е чернокожа. Освен това е открит и сноп черна къдрава коса.

Не е възможно да се установи дали обезглавяването е причината за смъртта. Тялото е третирано с негасена вар, която е оставила твърде малко плът по костите и е разяла повечето хрущяли.

Скелетът е увит във вестник, в който е публикувана обява за представление в “Палас Тиътър” през юни 1936 г. Полицията се свързва с управителя на театъра, който потвърждава, че на сцената са излизали “Момичетата на Нилс Грантлънд”, но не си спомня някое от тях да е изчезвало.

Полицията получава писмо, в което се споменава отдавна починал зъболекар и се твърди, че жертвата е проститутка на име Роуз Уолъс. След продължително проучване на живота на Роуз Уолъс и нейното изчезване през август 1936 г., полицията отхвърля възможността тя да е жертвата. Детектив Мерило обаче твърдо вярва, че “Жертва Осем” е Роуз.

Лудия касапин удря отново

Твърдо решен отново да се огрее в светлините на прожекторите, Лудия касапин извършва поредния си удар месец след намирането на скелета. Вероятно за да не възникват никакви съмнения, че това е негово дело, отново избира Кингсбъри Рън. На 6 юли 1937г . горната част на мъжки торс и две бедра изплуват в река Каяхога, точно под Кингсбъри Рън. През следващата седмица частите на жертвата се понасят надолу по течението. Почти цялото тяло е възстановено, с изключение на главата.

Този мъж, който никога не е идентифициран, е на около 40 години, с добре поддържани ръце. Мъртъв е от около два дни.

Причината за смъртта му е обезглавяване, но този път има нещо ново. Някои от разрезите са доста немарливи, а други изключително професионални. За първи път убиецът е извадил стомашните органи и сърцето, които никога не са открити.

Откакто д-р Гербер е предположил, че убиецът от Кингсбъри Рън може да е медицинско лице, полицията е фокусирала вниманието си върху лекарите. Докторите с ексцентрично поведение, слабост към незаконен секс, наркотици, алкохол или хомосексуална ориентация са поставени под наблюдение.

Един от тези лекари е д-р Франк Е. Суини, който изглежда съвпада с профила на убиеца. Той е много висок, едър и силен. Израснал е в района на Кингсбъри Рън и няколко пъти е отварял кабинет там. Има сериозен проблем с алкохола, заради който е загубил семейството и работата си като хирург в болница “Сейнт Алексис”, намираща се много близо до Кингсбъри Рън. Освен това се носят слухове, че когато се напие, става доста избухлив и агресивен. В крайна сметка през 1937 г. полицията изоставя д-р Суини като заподозрян, защото се оказва, че е бил извън града по време на няколко от убийствата.

д-р Франк Е. Суини
д-р Франк Е. Суини

Котка и мишка

Минават много месеци от откриването на деветата жертва и следата изстива забележимо. Въпреки това, полицията продължава да разпитва стотици заподозрени.

Следите от последната жертва се изчерпват и детективите решават да се концентрират повече върху единствените две идентифицирани жертви – Едуард Андраси и Флорънс Полило.

Проследяват наново всички улики и заподозрени от тези убийства, но се сдобиват единствено с няколко фотографии на Едуард Андраси и океан от мръсни истории за неговия живот и този на Полило.

В средата на март 1938 г. се случва нещо, което ще има тих, но дълготраен ефект върху случая. В град Сандъски, намиращ се на два часа път от Кливланд, куче намира отрязан мъжки крак. Полицията предприема незабавно претърсване на блатистия район. Лейтенант Дейвид Коулс от кливландската полиция заминава за Сандъски, за да провери лично дали има връзка между този крак и Лудия касапин.

Лейтенант Дейвид Коулс
Лейтенант Дейвид Коулс

Гениалният криминалист си спомня за един кливландски хирург, който е съвпадал с профила на Лудия касапин, но е бил елиминиран като заподозрян, тъй като се е оказало, че при всяко от убийствата е бил пациент в болницата за ветерани в Сандъски. Воден от шестото си чувство, Коулс посещава болницата и започва да говори с хората там.

Научава, че доктор Франк Суини е постъпвал доброволно в заведението няколко пъти, за да лекува алкохолизма си. Някои от престоите му съвпадат по време с убийствата на Лудия касапин. На пръв поглед изглежда, че д-р Суини разполага с перфектното алиби.

Коулс обаче е упорит човек. Той иска да знае колко строго се наблюдават пациентите. Отговорът е, че хирург, който сам е дошъл да търси помощ за алкохолизма си, няма нужда от наблюдение. Все пак това е болница, а не затвор и пациентите почти не са охранявани. Освен това понякога, обикновено по време на празниците и уикендите, болницата е претъпкана от посетители. Амбулаторните пациенти като д-р Суини биха могли съвсем лесно и необезпокоявано да идват и да си отиват, когато си поискат. Не е необичайно за индивид, страдащ от алкохолизъм, да се добере до няколко бутилки и да изчезне за ден или два. Следователно, заключава Коулс, твърде е възможно д-р Суини да е напускал болницата и да е пътувал с кола или влак до Кливланд, където да е извършвал убийствата и да се е връщал обратно, без отсъствието му да бъде забелязано.

Главен заподозрян

Освен това лейтенант Коулс открива, че фермата към затвора в Охайо дели част от съоръженията си с ветеранската болница. Попада на осъден крадец на име Алекс Арчаки, работещ във фермата, който е развил симбиозна връзка с доктор Суини. Чрез многобройните си връзки той е зареждал доктора с алкохол, а Суини му е изписвал рецепти за барбитурати и други търсени лекарства. Бившият крадец разполага и с още по-интересна информация: убеден е, че Суини е Лудия касапин.

Арчаки е срещнал Суини за първи път преди две години в един бар в Кливланд. Докторът го е почерпил питие и му е задал доста лични въпроси. Откъде е? Има ли семейство в града? Женен ли е? В ретроспекция се е замислил дали докторът не го е преценявал за потенциална жертва.

Арчаки споделя с Коулс, че е забелязал, че необяснимите отсъствия на Суини от болницата съвпадат с времето на смъртта на няколко от жертвите.

В края на март, малко след посещението на Коулс в болницата, полицията в Сандъски установява, че отрязаният крак, открит от кучето, е отстранен по хирургически път, а не е дело на Лудия касапин. Въпреки това Коулс чувства, че е на правилен път.

Той се връща в Кливланд и организира доста дискретно разследване на доктор Суини. Макар да произхожда от много бедно семейство, докторът е първи братовчед на конгресмен Мартин Л. Суини – доста скандален политик от Демократичната партия. Винаги критичен към републиканската администрация на кмет Бъртън, конгресмен Суини често се прицелва чрез пресата към Елиът Нес и го обвинява, че тероризира ченгетата заради взимането на дребни подкупи, а пренебрегва побъркания маниак, дебнещ по улиците на Кливланд.

Конгресмен Мартин Л. Суини
Конгресмен Мартин Л. Суини

Доктор Франсис Суини

Доктор Франсис Едуард Суини е роден през 1894 г. в бедно ирландско семейство, живеещо в източната част на Кливланд, на ръба на Кингсбъри Рън. Ранният живот на Франк е белязан от трагедия. Неговият баща пострадва жестоко в инцидент, а майка му умира от удар, когато той е на девет години, оставяйки него и сестрите му да водят крайно мизерно съществуване.

Въпреки мизерията в семейството, Франк е твърдо решен да преуспее. Неговата висока интелигентност и силна работна етика му позволяват да си проправи път до университета. КОлегите му в медицинския университет го избират за вицепрезидент, а професорите му дават блестящи препоръки.

През 1928 г., след години на изтощителни усилия, той завършва медицинското училище и постъпва на специализация в болница “Сейнт Алексис” в района на Кингсбъри Рън. Неговите роднини го помнят като човек, почти непрекъснато погълнат от науката и медицината. Въпреки  това, когато някой член от семейството му има нужда от помощта му, той незабавно се откъсва от заниманията си.

Уменията на Суини в хирургическото поприще скоро го превръщат в протеже на обучаващия лекар д-р Карл Хаман. Пред него изглежда се разстила многообещаваща кариера. Той се оженва за тъмнокоса славянска красавица, която му ражда двама сина. Дългите години на трудности и лишения вече са в миналото.

За нещастие, точно в навечерието на неговия така трудно постигнат успех, у Франк започва да се натрупва разрушително напрежение. Преработването и наследствената склонност към алкохолизъм и психоза се отразяват на здравето му. Той е приет в градската болница заради алкохолизма си, но лечението не е успешно. Пиенето му се влошава, а бракът и кариерата му се разпадат. Той е агресивен и груб у дома, а от болницата го уволняват. В крайна сметка съпругата му подава молба за развод през 1936 г., искайки попечителство над децата и ограничителна заповед, която да му забранява да я “посещава, да се бърка и да я притеснява”.

Научи повече за:   Питър Дюпас: Обикновеното чудовище

Според съпругата му Суини е започнал да пие през юли 1927 г. и е останал в постоянно алкохолно вцепенение чак до раздялата им през септември 1934 г. Лейтенант Коулс забелязва, че пиянството му е достигнало връхната си точка точно по времето на убийството на Дамата от езерото.

Някои от проблемите на Суини вероятно са генетични; други са причинени от нараняването му по време на Първата световна война, а трети се дължат на преработване. Бащата на Франк също е бил алкохолик. Умствените заболявания също са фактор. Баща му е прекарал последните години от живота си в лудницата.

Според Коулс съществуват и други факти, превръщащи Суини във възможен заподозрян. Той е роден, израснал и прекарал по-голямата част от живота си в района на Кингсбъри Рън. Опознал е интимно жестоката клисура по време на момчешките си игри. Доктор Суини е огромен и силен мъж, който спокойно би могъл да пренесе тялото на Едуард Андраси и другите жертви. Очевидно е разполагал с медицинските познания, с които да извърши толкова много експертни обезглавявания и разчленявания. И не на последно място, слухът за предполагаемата бисексуалност на Суини, би могъл да обясни защо Лудия касапин избира за жертви както мъже, така и жени.

Натискът се засилва

На 8 април 1938 г., точно когато Коулс приключва с разследването на д-р Суини, се появява новината за изваден от река Каяхога женски крак. Елиът Нес и цялото му полицейско войнство се надяват, че находката не е част от нова жертва.

Надеждите им са попарени, когато д-р Гербер съобщава, че женският пищял е едва на няколко дни. Между него и Нес избухва грозна свада. Нес е подразнен от очевидния стремеж на Гербер да си изгради публична репутация на гърба на убийствата. Докторът е много по-търсен от медиите и всяко негово изказване се приема от гражданите като божието слово.

Нес настоява да се извърши независима преценка на времето на смъртта. Вбесеният Гербер отказва. Той отговаря единствено пред данъкоплатците, които са го избрали, а не пред кливландската полиция, която се е провалила в усилията си да разкрие убиеца.

След един месец става ясно, че Гербер е бил прав. От река Каяхога са извадени два чувала, съдържащи разрязан на две женски торс, бедра и едно стъпало. Главата и ръцете на жената никога не са открити.

Чувалите извадени от река Каяхога
Чувалите, извадени от река Каяхога

Гербер определя, че възрастта на жертвата е около 25-30 години. Причината за смъртта й вероятно се дължи на обезглавяване.

Полицейските орди се впускат в действие за пореден път. Но също като повечето от жертвите и тази жена никога не е идентифицирана. Очевидно предотвратяването на разпознаването й е било важно за убиеца. Обикновено главите и ръцете липсват от телата. Полицията предполага, че те са или погребани някъде, или са потопени с камъни в езерото Ери.

Чувалите, в които е тялото, също не разкриват нови следи. След известно време детективите са разпределени към други случаи, оставяйки детектив Мерило да продължи разследването сам.

За нещастие, през 30-те години на XX век феноменът със серийните убийци не е добре разбран. Без да осъзнават, че серийните убийци обикновено избират непознати за свои жертви, властите предприемат традиционния подход на разследване. Макар търсенето на мотиви и възможности сред познатите на жертвата да решава много убийства, този метод не работи със серийните убийци. Нито Нес, нито Гербер осъзнават, че е почти невъзможно да се залови един организиран и високо интелигентен сериен убиец с познанията и технологиите от онази епоха.

Наблюдение

Лейтенант Коулс храни искрица надежда с новия си заподозрян д-р Суини. Той е по природа предпазлив човек и напълно разбира, че разследването на братовчеда на един конгресмен трябва да се проведе изключително дискретно.

Наблюдението над д-р Суини трябва да се повери на умен и надежден човек, който може да си държи езика зад зъбите. Тази задача е поверена на младия и обещаващ новобранец Томас Уейлън.

Но младото ченге не може да се мери с гениалния д-р Суини. Един ден докторът пазарува в голям магазин, а Уейлън го наблюдава отдалеч. Следва го из целия магазин, но докторът внезапно сменя посоката при ескалаторите и изчезва от погледа му. Когато се обръща, Суини стои пред него.

Стреснат и объркан, Уейлън не казва нищо и понечва да се отдалечи. Но д-р Суини се усмихва, представя се и го пита как се казва:

“Ако ще прекарваме толкова много време заедно, най-добре е да се запознаем”.

Напълно зашеметен, Уейлън му казва името си и продължава да го следва на прилична дистанция.

Докато Уейлън и неговите колеги полагат усилия да държат доктора под наблюдение, полицията претърсва всеки сантиметър от кабинета и жилището му. Дори пощата му е следена.

Обществено недоволство

Въпреки нарастващия обществен натиск за залавянето на Лудия касапин, Нес отказва да се заеме лично със случая. Вместо това продължава с програмите, които е започнал преди години: модернизиране на полицията, борба с организираната престъпност и превръщането на Кливланд в по-безопасно място за живот.

Точно когато общественото недоволство около последната жертва затихва, в сметище край Кингсбъри Рън се появява поредното разчленено тяло. Няколко мъже, търсещи старо желязо, се натъкват на тялото на жена, увита в парцали, кафява хартия и картон. Този път обаче главата и ръцете са открити заедно с останалите части на тялото.

Докато полицията претърсва района за улики, един зяпач намира още кости наблизо. Един от полицаите вдига голяма тенекиена кутия, лежаща край тях. Поглежда вътре и среща празния поглед на череп.

Полицията незабавно предприема претърсване на района. Наоколо са разпръснати скелетните останки на мъж; някои от тях са увити в кафява хартия.

Гербер установява, че жената е бяла, на около 30-40 години. Макар повечето й вътрешни органи да са разложени, кожата на гърба й е доста добре запазена. Разчленена е с дълъг остър нож. Гербер предполага, че жената е умряла между средата на февруари и средата на април, вероятно преди “Жертва Десет”. Докторът смята, че останките й са престояли на сметището няколко седмици. Причината за смъртта не може да бъде установена, но вероятно става въпрос за убийство.

Доктор Гербер (в бяло) разглежда останките
Доктор Гербер (в бяло) разглежда останките

Първоначално полицията се въодушевява, когато успява да снеме отпечатък от левия й палец, но надеждите бързо угасват, тъй като не е открито съвпадение.

Черепът и костите, открити на около 60 м от останките на жената, принадлежат на бял мъж, на 30-40 години. Той също е разчленен с дълъг остър нож. Причината за смъртта му не може да бъде установена.

Ако тези двама души са наистина жертви 11 и 12 на Лудия касапин, то той е променил своя метод на действие. Оставянето на главите и ръцете не е характерно за него. Освен това той не е използвал досега това сметище. Преди, когато Кингсбъри Рън е бил превзет от полицаите, убиецът е избрал река Каяхога за свое алтернативно гробище. Освен това тези две тела са открити по чиста случайност, а Касапина обикновено прави всичко възможно жертвите му да бъдат откривани бързо. Нес и Коулс хранят съмнения, че тези две тела са продукт на убийство и не вярват, че са дело на Лудия касапин.

Отчаян ход

Жителите на Кливланд обаче вярват, че новите трупове са дело на Лудия касапин. Общественият и политически натиск избухва в порой от критики към Нес и полицейското управление. Пресата настоява за прекратяване на зловещите убийства, съсипващи репутацията на града.

Елиът Нес разпитва бездомниците
Елиът Нес разпитва бездомниците

Нес е отчаян. Има нужда от бързи и зрелищни резултати. Съветва се с кмет Бъртън и ключовите фигури в разследването и допуска грешка, която ще го преследва години напред.

В нощта на 18 август 1938 г., два дни след откриването на телата в сметището, Нес провежда мащабна среднощна акция в копторите на града. Той и хората му започват от района зад площад “Пъблик Скуеър” и сетне се придвижват към река Каяхога и Кингсбъри Рън.

Полицаи с пищящи сирени нахлуват в клошарската джунга и арестуват ужасените бездомници. Повечето са закарани в полицейското управление, където са им снети отпечатъци, а след това са изпратени в трудово-изправителни заведения. Междувременно полицията претърсва боклуците за всякаква следа от Лудия касапин. Накрая бедняшките колиби са подпалени, за да не могат бездомниците да се върнат в тях.

Подпалването на бедняшкия квартал
Подпалването на бедняшкия квартал

Разпитът на Суини

Натискът над Елиът Нес е толкова силен, че той се принуждава да проведе таен разпит на главния заподозрян, алкохоликът д-р Франк Суини. Лейтенант Коулс обяснява на Суини, че ако не съдейства за дискретността на разпита, ще бъде затворен в районното и хвърлен на репортерите. Мислейки за семейството си, докторът се съгласява да съдейства.

След като е оставен на сухо в луксозен хотел в продължение на три дни, сравнително трезвеният доктор е разпитан от четирима мъже: Елиът Нес, съдебният лекар д-р Роял Гросман, лейтенант Дейвид Коулс и д-р Ленърд Кийлър – един от създателите на полиграфа, който донася въпросното оборудване със себе си по заръка на Нес.

Д-р Роял Гросман
Д-р Роял Гросман

Докторът се представя учтиво на сериозните мъже, дошли да го разпитат. Кийлър се извинява и отива в другата стая да настрои полиграфа, а Нес, Гросман и Коулс се разполагат с доктора в удобната приемна.

През следващите два часа Коулс и Гросман задават повечето въпроси, а Нес слуша внимателно. Суини очевидно си играе с тях, пускайки шеги и отговаряйки уклончиво на въпросите им. Нес вижда, че така няма да стигнат доникъде и отива в другата стая при Кийлър.

Кийлър е готов и докторът е въведен в стаята, където му прикачат полиграфските сензори.

Въпросите на Кийлър започват безобидно. Франсис Едуард Суини ли се казва? В Охайо ли е роден? Има ли двама сина, Франсис и Джеймс? Машината регистрира, че Суини отговаря искрено на въпросите.

Въпросите стават все по-специфични. Срещал ли е някога Едуард Андраси? Срещал ли е някога Флоренс Полило? Убил ли е Флоренс Полило?

Когато приключва, д-р Кийлър благодари на Суини и го помолва да остане на мястото си за няколко минути. Той и Нес излизат от стаята и се връщат в приемната при Гросман и Коулс.

“Изглежда той е вашият човек” – казва убедено Кийлър.

Нес се съгласява. “Ти какво мислиш?” – пита той Гросман.

“Мисля, че тук си имаме работа с класически психопат, с вероятност за лека шизофрения”.

Ужасът свършва

Нес трудно може да свърже образа на сладкодумния интелигентен хирург с този на Лудия касапин.

“Струва ми се невероятно, че някой с неговия ум и образование би могъл да е чудовището, което търсим. Нека отида и поговоря с него за половин час. След това искам Ленърд да го провери отново за по-сигурно”.

Нес влиза в стаята, затваря вратата и сяда на леглото срещу доктора.

“Е?” – пита Суини. – “Доволни ли сте сега?”. Огромна усмивка разтяга устните му. Той се изправя и поглежда през прозореца.

“Да” – казва сериозно Нес. – “Мисля, че Вие сте убиецът”.

Седнал на леглото, Нес с още по-голяма сила осъзнава огромните размери на този човек. Тялото на Суини закрива почти целия прозорец. Той се обръща към Нес с подигравателна насмешка.

“Мислите ли?”. Навежда лицето си на няколко сантиметра от него и изсъсква: “Тогава го докажете!”.

Разтреперан, Нес скача от леглото и отваря вратата. “Коулс” – провиква се той. Никой не отговаря. “Гросман!”. Отново никой. Думите му отекват в празния коридор. Той е сам с този луд човек.

Суини се усмихва лукаво: “Изглежда всички са отишли на обяд”.

Нес грабва телефона, намира колегите си в едно кафене и нарежда на Коулс да се върне незабавно. Години по-късно ще признае пред съпругата си, че никога през цялата си опасна кариера не е бил толкова уплашен, колкото когато е останал насаме с д-р Суини.

Същия следобед д-р Кийлър подлага Суини на детектора още няколко пъти със същия резултат. Мъжете са убедени, че той е убиецът, но разполагат само с косвени доказателства. Нес е сигурен, че никога няма да успее да го осъди, особено след като в случая се намеси братовчедът конгресмен.

Какво точно се е случило после и до ден днешен тъне в мистерия. Единственото сигурно нещо е, че два дни след разпита д-р Суини постъпва доброволно във ветеранската болница в Сандъски. От 25 август 1938 г., до смъртта си през 1965 г., Суини прескача от болница в болница из цялата страна. Той не е затворник и може спокойно да напуска болницата за дни и дори месеци. Все пак, поне в болницата в Сандъски, към картона му е прикрепена бележка, гласяща, че ако напусне заведението, персоналът незабавно трябва да съобщи за това в полицията.

През октомври 1955 г. д-р Суини е приет във ветеранската болница в Дейтън, където прекарва последните десет години от живота си. И там има свободата спокойно да обикаля наоколо, предписвайки лекарства за себе си и приятелите си, докато болничната управа не настоява пред местните аптеки да спрат да го обслужват.

Не е известно защо д-р Суини сам е постъпил в болницата и защо доброволно е останал в нея през остатъка от живота си. Дали неговият братовчед конгресменът Мартин Суини е сключил някаква сделка с Елиът Нес? Дали сестрите му са го накарали да потърси помощ, за да им спести унижението от евентуален арест и скандален процес? Дали е почувствал, че полицията е твърде близо и сам е сложил край на убийствата? Или човекът, за когото Елиът Нес твърдо вярва, че е Лудия касапин, всъщност е бил просто невинен особняк, обичащ да се подиграва с полицията?

С влошаването на алкохолизма му Франк Суини придобива още по-странно чувство за хумор. Започва да изпраща серия от объркани, подигравателни картички на Елиът Нес. Въпреки картичките, неговите близки никога не вярват, че той е способен на насилие. Възприемат го като трагична фигура – гениален човек, унищожен от алкохолизма и от собствените му демони.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

9
Напиши коментар

avatar
7 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
7 Автори на коментари
НадеждаАтанас СлавовNoNameСилвияДжуди Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Някой си
Гост
Някой си

Браво,поредната чудесна статия.:)

interesnata
Гост
interesnata

наистина е интересна статията

Джуди
Гост
Джуди

Силви, благодаря за усилията, които си положила, за да ни предоставиш поредния интересен случай. Кливланд е град от по-малко от 200години и има около половин милион жители /колкото е имала София през 1950-те години на миналия век/. Но това не му пречи да си има богата и страховита криминална история. Миналата година бе заловен и осъден серийния убиец-кливландец Anthony Sowell, утрепал 11 или повече жени. Той си държал труповете в различна степен на разложение из цялата къща – от мазето до тавана, та чак и в градината и под терасата. Хората наоколо били свикнали с отвратителната трупна воня, като си… виж още »

NoName
Гост
NoName

А след като той умира (Франк Суини) или по времето когато е бил във болницата нали след като уж са го разкрили убийствата спряли ли са ?

Атанас Славов
Гост

По официални данни на Интерпол, 75% от серийните убийци са в САЩ, която страна е 5% от населението на Земята. Това не ви ли замисля?