Дийн Корл: Сладкарят садист

Дийн Корл: Садистичният Убиец-сладкар от Хюстън

Бившият сладкар Дийн Корл отвлича, изтезава, изнасилва и убива най-малко 27 момчета в град Хюстън в началото на 70-те години, подпомаган от двама негови съучастници тийнейджъри. “Масовите убийства в Хюстън”, както става известен случаят, се превръщат в едни от най-ужасяващите серийни убийства в историята на САЩ.

Купонът

Уейн Хенли прави голяма грешка, когато завежда своята добра приятелка Ронда в къщата на Дийн Корл. Не осъзнава опасността, на която излага себе си и своите приятели.

Дийн Корл е електротехник, но повечето от приятелите на Хенли го познават като Сладкаря – псевдоним, който е получил заради работата в сладкарския цех на майка си. Корл много обича да раздава сладкиши на децата.

Уейн Хенли и неговият приятел Тим Кърли напускат дома на Корл, намиращ се в предградието Пасадена в Хюстън, в ранните утринни часове на 8 август 1973 г., за да се срещнат с Ронда. Предната вечер Хенли е бил на гости у Ронда и е чул как пияният й баща крещи по нея. Обещал й е да се върне за нея.

Къщата на Дийн Корл

С лице на дете и тяло на жена, дребничката Ронда Уилямс страда от жестоки емоционални травми. Майка й умира, когато е съвсем малка, а баща й е деспотичен човек. Той налага забрана на повечето й приятели да посещават дома му. Уейн е единственият, когото харесва. На всичкото отгоре приятелят й Франк Агир наскоро е изчезнал безследно.

В онази нощ, изплашена от гнева на пияния си баща, тя стяга малко багаж и решава да се махне от къщи, докато той изтрезнее. Уейн идва да я вземе от дома й заедно с Тим и й казва, че отиват в дома на Корл. Първоначално тя не иска да ходи там, но накрая се съгласява. Тим й дава да пие бира.

Тримата тийнейджъри пристигат в къщата на Корл около 3 часа сутринта. Ронда не знае, че Корл е бесен, че двете момчета са довели жена в дома му, но усеща, че нещо не е наред. Хенли успява да успокои гнева на домакина и малкото парти е възобновено. Докато Корл пуши трева и пие бира, момчетата пийват малко домашен алкохол, правен от таткото на Уейн. Ронда се присъединява към тях, пуши малко трева и заспива седнала с гръб до стената.

Часове по-късно Хенли се събужда, усещайки, че Корл слага белезници на китките му. Глезените му вече са вързани. Изхождайки от богатия си предишен опит, той разбира, че мъченията и болезнената смърт са неизбежни. Оглеждайки се, вижда, че Тим е съблечен и двамата с Ронда също са вързани с въже. Устите им са залепени с изолирбанд.

“Ще ви убия всичките!” – крещи Корл. – “Но първо ще се позабавлявам”.

Хенли му се моли за милост. Казва му, че ще му помогне да изтезава Тим. Корл може да се забавлява с Тим, а той ще изнасили Ронда. След това ще ги убият заедно.

Корл склонява на предложението му и сваля белезниците от ръцете му. Предупреждава го, че ако не направи нищо на Ронда, той също ще стане жертва.

Тогава Корл отвежда Ронда и Тим в една от спалните си, където държи дълга маса за изтезания. Ръцете им са завързани за таблата, а краката им вързани с въже. Хенли го убеждава да махне изолирбанда от устите им.

“Разрежи й дрехите!” – казва му Корл и му подава голям нож.

Хенли прошепва в ухото на Ронда обещанието, че няма да позволи нищо да й се случи. Тя го помолва да не срязва ризата й, защото я е взела назаем от приятелка и той започва да реже панталоните й, шепнейки извиненията си.

Корл се опитва да изнасили Тим, но младежът му оказва силна съпротива. Хенли казва, че отива до тоалетната и на връщане взима пистолета, който Корл е оставил на нощното шкафче.

Лицето на Корл се изчервява от гняв, когато вижда насоченото срещу него оръжие. “Убий ме, Уейн” – предизвиква го той. – “Убий ме!”. Хенли се отдръпва назад, а Корл подскача срещу него. “Няма да го направиш!” – надсмива се той над ужасения тийнейджър.

Историята

Около 08:30 ч. сутринта полицията в Пасадена получава истерично обаждане от Уейн Хенли. Патрулиращият полицай А. Б. Джеймисън се отзовава на адреса – улица “Ламар Драйв” №2020. Пред къщата го чакат трима тийнейджъри – две момчета и едно момиче.

Едно от момчетата, стеснителен и слаб младеж със светлокестенява коса и рехаво катинарче, пристъпва напред и се представя като Уейн Хенли. Показва на полицая тялото на Корл, което лежи на пода вътре в къщата.

Корл е огромен мускулест мъжага, висок над 1,80 м и тежащ около 90 кг. Тъмнокестенявата му коса, посивяваща на слепоочията, e сресана на малки вълнички. По документи се казва Дийн Арнълд Корл, 33-годишен електротехник в “Електроразпределение Хюстън”. Прострелян е шест пъти в гърдите, рамото и главата. Тялото му е откарано в моргата, а тримата тийнейджъри се озовават в полицейското управление за разпит.

Междувременно детективите пристигат, за да огледат оскъдно мебелираното местопрестъпление – едно от най-интересните, които са виждали от известно време насам. Отделят особено внимание на спалнята, тъй като очевидно е пригодена за някаква специална цел.

Килимът е покрит с найлони, за да не се цапа от капещата кръв. Чаршафите на единичното легло са целите омотани и разхвърляни. Най-зловещо изглежда голямата, дебела шперплатова дъска, за която са закрепени няколко чифта белезници, въжета и връвчици. На пода лежат нож, приличащ на байонет, огромно дилдо, тиксо, стъклени епруветки и вазелин.

В бараката на двора е открита шперплатова кутия, в която са пробити дупки за въздух, а вътре в нея има кичури човешка коса.

Съседите разказват, че къщата е собственост на бащата на Дийн Корл, който също е електротехник и е отстъпил дома на сина си, след като се е преместил другаде. Дийн се е грижел за имота и не е давал каквото и да е основание за подозрения на съседите в тихото предградие.

Двете момчета имат доста неща за споделяне с полицаите в управлението. Според Тим Кърли Хенли му бил казал преди време: “Ако не ми беше приятел, можех да взема за теб 1 500 долара”.

Хенли казва на полицията, че Корл е бил хомосексуалист и педофил, който му е плащал, за да му доставя жертви, които е убивал и погребвал в бараката си за лодки.

Детективите се отнасят предпазливо към неговите “откровения”, както биха постъпили с всеки младеж, твърдящ, че убитият от него човек е зъл престъпник. Когато бащата и втората майка на Дийн разговарят с полицията, наяве излиза друга история. Те казват, че твърденията на тийнейджърите са лъжа и че Дийн никога не е бил хомосексуалист или агресивен човек. В действителност даже е обичал децата и винаги е бил щедър към младите хора. Според тях тези младежи са се възползвали от гостоприемността на сина им и после, подлудени от дрогата, са го убили в собствения му дом.

Ако полицаите не бяха открили уредите за сексуални мъчения в дома на Корл, вероятно биха приели версията на родителите му за чиста монета. Но в случая ченгетата са по-заинтересовани да чуят признанията на Уейн Хенли и да разберат кой в действителност е бил Дийн Корл – сексуален психопат или жертва на лоши дрогирани младежи.

Жертва или мъчител?

Докато полицията се рови в репутацията и миналото на Дийн Корл, първите данни навеждат на мисълта, че 33-годишният мъж е бил жертвата, а не чудовището, което Хенли го изкарва.

Появява се негова стара приятелка – разведената Бети Хокинс, майка на две малки момчета. Тя е излизала с Дийн в продължение на пет години и казва само добри неща за него:

“Дийн беше един от най-милите мъже, които съм познавала. Той би дал всичко на някой, който се нуждае от него. Доколкото знам нямаше някакво специално хоби, освен да помага на другите. Този човек смени 15 телевизора за пет години. Всеки път, когато се обърнех, телевизорът му го нямаше. Някой просто идваше, казваше, че му трябва и той му го подаряваше.

Той ме караше да се чувствам като личност, а повечето мъже винаги са ме карали да се чувствам като нищожество и единственото, което са искали от мен, е да ме вкарат в леглото. За пет години Дийн и аз никога не сме правили истински секс. Понякога се прегръщахме и целувахме. Друг път стигахме и по-далеч в близостта си, но така и не го направихме. Той вярваше, че трябва да си женен, за да го правиш. Не са останали много хора като него.

Казваше неща като: “Знаеш ли, напоследък си мисля, че трябва да се установя и да се оженя”. Но после внезапно си променяше мнението и казваше, че не може да си позволи да се ожени. И аз казвах: “Бих могла да работя”. Но той отговаряше: “В никакъв случай. Ако се оженим ти няма да работиш. Няма начин””.

Тогава се появява информация, която променя картинката. Тийнейджър хомосексуалист, наричащ себе си “Гай”, заявява, че Корл е направил опит да го сваля в мъжката тоалетна. “Аз просто не проявих никакъв интерес” – разказва той, – “и двамата станахме много близки приятели”. Корл е бил изключително нежен и внимателен към него, но в къщата му е имало спалня, в която Гай не е имал право да влиза. “Никога няма да те отведа там” – казвал му е Корл.

Научи повече за:   Зодиак: Загадъчният убиец от Сан Франциско

Момчето твърди, че той се е отнасял много критично към гей заведенията. Поставял е бариера между себе си и открито показния начин на живот на гей обществото.

Притежавал е някакъв загадъчен ореол. Сякаш е имал друг живот, в който всеки момент е можел да отиде и не е бил част от този. Гай е нямал желание да прониква в другото му царство.

“Поставяше бариера и искаше аз да стоя от другата й страна. Другите аспекти от живота му бяха табу. Знаех, че има приятел на име Уейн, но всеки път, когато споменавах приятелите му, той прекратяваше разговора… не искаше да се срещам с тях”.

Подобно на много други хомосексуалисти, Корл е повлиян от тревогата, че: “никой не те обича, когато си стар гей”. В субкултурата, поставяща на първо място младостта и външния вид, той страда от безкрайно ниско самочувствие:

“Чувстваше се като нищожество, особено по отношение на възрастта” – разказва Гай. – “Беше свръхчувствителен към възрастта си, към външния си вид, дали изглежда млад, дали косата му е наред. Имаше непрекъсната нужда от комплименти и конструктивна критика”.

Корл е говорел на младежа как иска да се махне от Хюстън и да отиде на място, където никой не го познава – като Мексико или Южна Америка. Никога, за времето през което са се познавали, Гай не е виждал у него каквито и да било признаци на агресия.

Сладкаря

Дийн Корл е роден на 24 декември 1939 г. във Форт Уейн, щата Индиана. Негови родители са Арнълд и Мери Корл. Техният брак не е щастлив и двамата се развеждат, когато Дийн е на шест години. Той и неговият брат Станли остават при майка си.

През 1950 г. Арнълд и Мери дават втори шанс на брака си и се преместват в Хюстън. Различията в характерите им ги карат да се разделят отново. През 1953 г. Мери си намира нов партньор, продавач на име Уест, който има дъщеря от предишен брак.

В този момент от младия си живот Дийн е диагностициран с шум на сърцето, което слага край на всякакви атлетични занимания. Вместо това се захваща с музика и свири на тромбон в училищния оркестър. Оценките му в училище са средни, но той винаги е спретнат и възпитан.

В края на 50-те години Мери се захваща с производство на орехови сладки, а Дийн й помага да събира орехи. Авторът Джон К. Гъруел разказва за Дийн в своята книга “Масовото убийство в Хюстън”:

“Това е основната повтаряща се тема във всичките описания на Дийн Корл през годините – той прави онова, което му се казва, и винаги е учтив. Проявява голямо разбиране и лесно се привързва, особено към децата. Никога не противоречи на майка си”.

Дийн помага на майка си в сладкарския бизнес от момента, в който завършва гимназия през 1958 г., до 1960 г., когато заминава за Индианаполис, за да се грижи за овдовялата си баба.

Когато се връща обратно в Хюстън през 1962 г., Мери е отворила цех за сладки в дома си и е превърнала гаража си в магазин. Дийн се превръща в дясната й ръка и заживява в апартамента над гаража. Прави сладки през нощта, а през деня работи като електротехник в “Електроразпределение Хюстън”.

През 1964 г. Дийн е призован в армията, но е уволнен след една година заради негодност. Връща се да помага на майка си в сладкарския бизнес. Междувременно Мери е решила да се разведе със съпруга си и има нужда от помощта на сина си повече от всякога. Дийн поддържа добри отношения с баща си, който се е оженил повторно и живее в къщата на улица “Ламар Драйв”.

Дийн Корл в армията
Дийн Корл в армията

Сладкарският бизнес се премества на улица “Уест”, близо до Основно училище “Хелмс” в района Хайтс в Хюстън. Дийн черпи всички местни деца със сладкиши и скоро става известен като “Сладкаря”.

Мери си намира поредния съпруг, този път моряк от търговския флот, но и този съюз се разпада през 1968 г. Цехът за сладки затваря врати и тя се премества в Колорадо, където отваря нов.

Със затварянето на сладкарницата Дийн се обръща към другия семеен бизнес, електричеството. Упражнява тази професия до момента на смъртта си.

Междувременно тайният живот, който води без знанието на родителите си, започва да му се отразява. Семейството му вижда признаците за емоционално страдание, без да осъзнава причините. Мери разказва, че Дийн е бил много депресиран няколко дни преди смъртта си и е споменал, че има неприятности. Говорел е и за самоубийство, но после се е съвзел и е обещал да я посети в Колорадо. Дори е намекнал за брак с Бети Хокинс. Баща му и втората му майка също са знаели за неговото лошо настроение и са се тревожели от присъствието на хора със съмнително поведение в дома му. Наистина са смятали, че Дийн е попаднал под влиянието на сериозно опасен човек.

Уейн и Дейвид

Възможността прикритият хомосексуалист Дийн Корл да е станал жертва на безскрупулни млади наркомани, които са се възползвали от неговата щедрост, също е разгледана. Но проверката установява, че единствените му близки приятели са Уейн Хенли и Дейвид Брукс, а никой от тях, поне на пръв поглед, няма вид на такъв тип човек.

Уейн Хенли е пъпчив незавършил училище младеж, с проблем с пиенето. Той е продукт на много разбито семейство и е натоварен с издръжката на майка си и тримата си братя. Работи и денем и нощем и му остава много малко време за образование. Опитал се е да постъпи в армията, но липсата на средно образование му е попречила.

Неговият приятел Дейвид Брукс го запознава с Дийн Корл през 1970 г. Първоначално, а може би и докрая, тяхната връзка почива единствено на финансовата изгода. Корл му предлага пари – по няколкостотин долара – за да му осигурява млади мъже.

Дейвид Брукс е роден в Бюмонт, Тексас през 1955 г. Също като Дийн и Уейн и той идва от разбито семейство. Родителите му се развеждат в началото на 60-те години, когато е едва на пет. Оттогава прекарва част от времето си при своя баща в Хюстън, а останалото при майка си в Бюмонт.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Въпреки развода на родителите си, Дейвид има обещаващо начало като ученик и изкарва отлични оценки в основното училище. Но в гимназията успехът му рязко се влошава. Точно по това време се запознава с Дийн Корл, който му заплаща за сексуални услуги. Корл има такова влияние върху младежа, че той напуска училище, само за да бъде през цялото време с него.

Уейн Хенли (вляво) и Дейвид Брукс
Уейн Хенли (вляво) и Дейвид Брукс

Тримата често прекарват времето си заедно в дома на Корл или обикалят наоколо с неговия микробус, срещайки се с други тийнейджъри хомосексуалисти.

Научи повече за:   Родни Алкала: Играч на запознанства

Авторът Джак Олсън описва тяхната ситуация в книгата си “Мъжът със сладките”:

“Корл и двете момчета са странно трио; в началото на 70-те той вече е над 30-годишен, а те още карат пубертета. На пръв поглед нямат нищо общо помежду си…

Повечето хора в Хайтс зърват чудатото трио така, както ястребът понякога се мярка в гората: бърз силует или подсъзнателна сянка, изчезваща за секунди. Индивидуално Корл, Хенли и Брукс се стараят да не привличат внимание върху себе си; смятани са за загубеняци, пълни нули в тийнейджърското общество. Тримата, събрани заедно, спазват старото математическо правило: нулата умножена по нула е равна на нула”.

Бегълци?

Често родителите не могат да бъдат сигурни дали децата им са избягали от къщи или са станали жертва на престъпление. Често те са в пълно неведение за напрежението, нещастността или външния натиск, които карат младежите да напуснат дома си. Но има много ситуации, в които родителите знаят пределно добре какво се случва в живота на децата им и имат достатъчно силна връзка с тях, за да знаят, че те не биха избягали.

Често тяхната твърда вяра е подкрепена и от други фактори, като например липсата на следи за планиране на бягството. Младежите не взимат със себе си дрехите, любимите си вещи или пари. Няма данни за жестоки скандали, наказания или неприятности в училище, които биха могли да доведат детето до такова отчаяние. Младежът изчезва при обстоятелства, които не отговарят на поведението на типичния беглец. Например изчезва, връщайки се от плувния басейн или кино салона, или след като се е качил в колата на непознат. Списъкът с обстоятелства, оспорващи вероятността дадено дете да е беглец, е много дълъг.

Защо тогава полицията обикновено автоматично предполага, че един изчезнал тийнейджър е беглец, освен ако не са налице други доказателства? Да, децата наистина бягат. В действителност много деца бягат от къщи, не само за да избегнат отговорността за нещо, което са направили, или защото са стресирани от обстановката у дома или в училище, или защото мислят, че родителите им не ги обичат и разбират, а понякога бягат към нещо или някого, което смятат за по-вълнуващо, по-толерантно, по-забавно…

Историята на серийните убийства е пълна със стотици случаи на изчезнали младежи, които властите избират да поставят в графата бегълци. Защо? Някои от причините се дължат вероятно на факта, че в отделите за издирване в полицейските управления често не достигат квалифициран персонал и средства. Много малко полицейски отдели са склонни да похарчат ограничените си ресурси, освен ако не е кристално ясно, че е извършено престъпление. Освен ако не става въпрос за особено нашумял случай, като скандала с Чандра Леви, в който е замесен конгресмен и родителите й не позволяват на полицията да погребе случая в архивите.

В страшно много случаи на серийни убийства – детските убийства в Атланта, Тресавищните убийства във Великобритания, и престъпленията на Тед Бънди, Джеф Дамър и Джон Уейн Гейси например – списъкът с жертвите едва ли щеше да бъде толкова дълъг, ако полицията беше положила повече усилия да отдели подозрителните изчезвания на млади хора от тези на очевидните бегълци.

Първите жертви

Такова е положението и в Хюстън в началото на 70-те години. Градът бързо се разраства и служителите на полицията са недостатъчни, за да могат да контролират престъпната вълна. Изчезналите лица остават на заден план, особено ако са деца от по-бедните квартали. Подобен квартал е и Хайтс – стара част на града, която е процъфтявала в края на XІX век, но е западнала след Втората световна война.

Първите жертви на Корл
Първите жертви на Корл

На 29 май 1971 г. в Хайтс започва тихичко да се разгръща една огромна трагедия. Тринадесетгодишният Дейвид Хилигист и неговият 16-годишен приятел Грегъри Моли Уинкъл не се връщат у дома след посещението си в кварталния плувен басейн. Според авторът Джак Олсън полицията е казала на семейство Хилигист следното:

“Времената се промениха. Днес момчетата бягат и от най-добрите семейства, ще трябва да включим Дейвид в списъка с бегълците. Не, няма да проведем официално търсене на детето, но ако бъде забелязан по време на училищните часове, ще бъде спрян и разпитан. Това е всичко, което позволява законът. Беглецът не е престъпник”.

Родителите на момчетата полагат херкулесови усилия да разберат какво се е случило с децата им. Същата вечер, малко преди полунощ, г-жа Хинкъл получава много странно телефонно обаждане от сина си. Когато го пита къде е, настъпва дълга пауза.

“Ние сме във Фрийпорт, мамо” – казва накрая Моли. – “Обаждам се, за да ти кажа къде съм”.

Тя много се ядосва, че е отишъл на 100 км от Хюстън и настоява да знае какво прави там и с кого е. Той й казва, че просто е отишъл да плува с група момчета и ще го приберат у дома по-късно. На следващия ден дочува, че Моли и Дейвид са били видени в бял микробус, но никой от приятелите им не знае какво се е случило с тях.

Семейство Хилигист заминават за Фрийпорт да търсят момчетата, раздават флайери, предлагат награда и дори наемат частен детектив с оскъдните си средства, но без резултат.

Тогава един от приятелите на Дейвид – вече познатият ни Уейн Хенли – се отбива в дома им и им предлага помощта си в разлепването на плакатите с лика на децата. По-малките му братя са били приятелчета с братята на Дейвид.

Няколко месеца по-късно, на 17 август, бабата на 17-годишния Рубен Уотсън му дава пари за кино, но той така и не се прибира у дома след филма.

Десет месеца по-късно, на 24 март 1972 г., приятелят на Ронда Франк Агир свършва смяната си в ресторант “Дългия Джон Силвър” и казва на майка си, че ще се прибере до 22:00 ч. Обажда се и на Ронда и й казва, че е на път към дома й. Тя го чака отвън, но той така и не се появява.

Месеци след това, когато Ронда и нейни приятели се отбиват в ресторант “Дългия Джон Силвър” след училище, там идва да я търси Уейн Хенли. Той я дръпва настрана и й казва да спре да мисли, че Франк някога ще се върне. Казва й, че се е забъркал в някакви неприятности с мафията и е бил пречукан. Не може да й каже нищо повече, защото се страхува от онези хора и се поставя в опасност само като й говори за Франк. После Уейн напуска ресторанта и се качва в микробуса на Дийн Корл.

Без следа

Четирима приятели от един и същ квартал изчезват безследно. Семействата и приятелите им знаят, че не са бегълци, но полицията? Там нещата стоят различно. Те са обявени за бегълци и с това разследването приключва.

Но това не е краят за семействата в Хайтс. На 21 май 1972 г. изчезва 16-годишният Джони Делом, заедно със 17-годишният му приятел Били Болч. Три дни след изчезването им г-н Болч получава писмо от град Медисънвил, намиращ се на 112 км от Хюстън:

“Скъпи мамо и татко, съжалявам, че постъпвам така, но Джони и аз си намерихме по-добра работа като товарачи на камион, пътуващ от Хюстън за Вашингтон, и ще се върнем след три или четири седмици. След седмица ще изпратя пари, за да ви помогна. Обичам ви, Били”.

Семейство Болч не изпитва облекчение, прочитайки писмото. Макар адресът на плика да е написан с почерка на Били, за тях е очевидно, че самата бележка е подправена или момчето я е написало по принуда. Освен това бащата, който също си изкарва хляба като шофьор на камион, осъзнава зловещия факт, че работа като тази, описана в бележката, в действителност не съществува.

Научи повече за:   Тед Бънди: Чаровния убиец

Семейството на Джони също получава писмо, което сякаш е написано с почерка на сина им, но правописът е толкова безупречен, че те знаят, че не го е писал без чужда помощ.

Полицията не помага с нищо и семейство Болч решават сами да търсят следи. Докато пресяват подозрителните инциденти в миналото на сина си, си спомнят, че Дейвид Брукс е давал на Били дрога, за което тогава са уведомили полицията. Спомнят си също Дийн Корл, приятелят на Брукс, който постоянно е канел в дома си Били и останалите деца от махалата.

Когато г-жа Болч е попитала Били какво правят с часове в дома на Дийн Корл, той й е отговорил:

“Слушаме музика, гледаме телевизия и Дийн ни показва разни неща. Един път ни показа белезниците си. Бяхме там с още две момчета, Дейвид Брукс и още един, и те започнаха да си правят майтап с белезниците, като ги сложиха на едно от момчетата, а после Дийн не можа да намери ключа”.

Когато чува това, бащата на Били изразява негодуванието си: “Не е нормално за мъж на тази възраст да си играе с малки момчета”.

Семейство Болч тръгват да търсят Сладкаря. Когато го намират, Дийн Корл се държи учтиво и почтително, но им казва, че няма представа къде са Били и Джони.

Невероятно, но тази история се повтаря в продължение на една година, до август 1973 г. Никой не разбира мащабите на разгърналата се трагедия до момента, когато Уейн Хенли отвежда полицията в навеса за лодки.

Навеса за лодки

Уейн Хенли твърди, че Корл е убил няколко момчета и е погребал три от тях под навес за лодки, намиращ се на няколко километра южно от Хюстън. В късния следобед той завежда полицията и група “доверени” затворници на улица “Силвър Бел”, където се намира бараката на Дийн Корл с номер 11. Авторът Джон Гъруел описва мястото:

“Бараката няма прозорци и полицаите се движат бавно, докато очите им свикнат с тъмнината на дълбокия интериор. Землистият под е покрит с два избелели килима – зелен и син. Вляво от вратите стои огромен празен кашон от някакъв уред. В дясната задна част на бараката има наполовина разглобено купе на кола, покрито с брезент… зад варела в ъгъла лежи найлонова торба, а вътре в нея има празен чувал от вар”.

Затворниците, доведени от полицията с тази цел, започват да копаят.

Трудейки се в изнурителната августовска жега, скоро достигат до пласт вар. Потта се лее от затворниците, докато разравят бялата вар. Няколко сантиметра по-късно детективите виждат найлони, в които е увито голото тяло на момче, на видима възраст около 13 години.

Затворниците копаят край навеса за лодки
Затворниците копаят край навеса за лодки

“Аз съм виновен” – скимти Уейн на детективите. – “Чувствам такава вина, сякаш аз съм убил тези момчета. Те са мъртви заради мен. Аз ги заведох право при Дийн”.

Под първото тяло лежи скелет. Когато започват да копаят вляво от първия гроб, изскачат телата на още двама тийнейджъри. Единият е застрелян, а другият удушен.

Уейн Хенли крие лицето си
Уейн Хенли крие лицето си

Собственичката на кея за лодки г-жа Мейниър разказва на полицията какъв приятен човек е Дийн Корл. Той държи навеса под наем от почти три години и го посещава няколко пъти в седмицата. Не знае какво има в бараката, но Корл й е казвал, че е пълна догоре и е искал да наеме допълнително място.

Докато траят разкопките, медиите дочуват новината и се изсипват на мястото. До полунощ са изровени телата на осем жертви.

До края на деня семейство Хилигист, г-жа Уинкъл и няколко други родители най-сетне разбират какво се е случило с изчезналите им момчета.

Признание

На следващия ден, вече разполагаща с осем тела, полицията пожелава отново да говори с Уейн Хенли. Той казва, че не е участвал в мъченията и убийствата, но е бил свидетел на зверствата на Корл. Когато чува, че Дейвид Брукс е направил самопризнания, решава да последва примера му.

Разказите на Дейвид Брукс и Уейн Хенли рисуват една история на предателство, мъчения, осакатяване и убийства. Уейн най-сетне си признава, че е взимал участие в садизма и убийствата, както и в доставянето на нови жертви.

Кандидат-жертвите е трябвало да бъдат млади и да изглеждат добре. Корл, Хенли и Брукс са ги набирали поединично или и тримата заедно. Редовно са организирали купони с алкохол и марихуана. Изумителното е, че Хенли и Брукс са подбирали за жертви своите приятели от детинство, знаейки много добре, че ще бъдат подложени на изтезания и смърт. Някои от момчетата са били кастрирани; пенисът на едно от тях е бил дъвкан; други са били пребивани или ритани до смърт.

В края на втория ден от разследването бройката на телата достига 17. Хенли и Брукс трябва да съставят списък с имената на всички жертви. Хенли, който не спира да говори, казва на полицията, че няколко момчета са погребани край езерото Сам Рейбърн и на плажа в Хей Айлънд. Незабавно е предприето пътуване до тези места и съвсем скоро са изровени още няколко тела.

В следващите дни край навеса за лодки са открити 17 тела и преди края на разследването труповете се увеличават на 27.

С изравянето на всяко тяло се увеличават доказателствата срещу Хенли и Брукс. Бъдещето на двамата младежи не изглежда никак розово.

Правосъдие

Уейн Хенли раздава правосъдие на Дийн Корл на 8 август 1973 г., застрелвайки го при самозащита. Той и Дейвид Брукс още преди това са планирали да го убият, защото са се страхували от него и са го смятали за луд. Винаги са се считали за потенциални жертви и са се опасявали, че времето им наближава. Освен това Корл се е държал доста странно напоследък и те са се страхували, че растящата му нужда от нови жертви и нарастващата му жестокост с последните, представляват заплаха за общата им сигурност.

Хенли влиза в съда
Хенли влиза в съда

Въпреки признанията им в убийството и изтезаването на няколко жертви, нито Хенли, нито Брукс са подходящи кандидати за смъртно наказание.

През 1974 г. Уейн Хенли е осъден на шест последователни 99-годишни присъди за убийството на шест момчета. През 1975 г. Дейвид Брукс получава доживотна присъда за убийството на едно момче.

По закон те имат право да се явяват пред Комисията по предсрочно освобождаване на всеки три години, но молбите им досега са отхвърляни. Следващото явяване на Уейн Хенли пред Комисията ще бъде през октомври 2025 г., когато той ще е на 69 години.

Една от картините на Хенли
Една от картините на Хенли

В затвора Уейн Хенли се захваща с изкуство, рисувайки цветя и други неагресивни неща. Продажбата на неговите картини и други лични вещи в eBay предизвиква протести в Хюстън и на други места. За разлика от други щати, в Тексас не се прилага закона на “Сина на Сам“, забраняващ на престъпниците да печелят от продажбата своите книги, картини и др., които стават популярни заради криминалната им слава.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
0 Comments
Inline Feedbacks
Виж всички коментари