Нани Дос: Веселата черна вдовица

Нани Дос: Веселата черна вдовица

Отстрани Нани Дос изглежда дружелюбна и щастлива съпруга, майка и съседка. Но вътре в нея се спотайва хладнокръвна убийца, която успява да затрие собственоръчно почти цялото си семейство. 

Тя е серийна отровителка, отговорна за смъртта на единадесет души. Признава за престъпленията си през 1954 г., когато петият й съпруг умира при подозрителни обстоятелства. Оказва се, че и предишните й съпрузи са били застигнати от подобна съдба.

Предполага се, че е имало и други нейни жертви. Съществуват подозрения, че е убила майка си, две от четирите си дъщери, свекърва си и други членове на семейството си, или чрез любимото си средство за убийство – сушени сливи, подправени с арсеник за мишки – или чрез различни спонтанни начини на удушаване.

Рецепта за смърт

Ябълковият пай със сушени сливи на Нани

Съставки: 1ч. вода, 1ч. брашно, ½ч. масло, 3 яйца, щипка захар, 4 нарязани ябълки, 1ч. сушени сливи, малко пудра захар, 5 супени лъжици отрова за мишки

  • Сложете водата, маслото и захарта да заврят. Когато заврят, прибавете брашното.
  • Продължавайте да бъркате на слаб огън, докато се оформи брашняна топка. Прибавете в брашното добре разбитите яйца и бъркайте, докато топката стане еднородна и гладка.
  • Намаслете формата за пай.
  • Разточете тестото и покрийте дъното и стените на формата, като изрязвате излишното за покриване на пая.
  • Прибавете ябълките и сливите. Най-добре е сливите да са киснали една нощ в миша отрова;
  • След като наредите ябълките и сливите в тавата, полейте ги със смъртоносния сок от маринованите сливи. Сокът прибавя допълнителен дъх и прикрива вкуса на отровата за мишки. (Ако все още се усеща тръпчивостта на арсеника, прибавете една допълнителна лъжица захар за всеки случай.)
  • Покрийте паят с излишното изрязано на ленти тесто и го печете в предварително загрята до 180 градуса фурна за 45 минути, като го проверявате често. Поръсете с пудра захар, докато коричката е още топла.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Следната биография на отровителката Нани Дос е съставена от информация, взета от няколко източника, като основният от тях е член на нейното семейство – Шърби Грийн. Голяма част от живота на Нани обаче остава обвит в мистерия и в разказите на г-жа Грийн и останалите източници съществуват бели петна, за които можем само да направим предположения базирани на данните, с които разполагаме.

По-голямата част от тази история, обаче е напълно реална.

Избор за убийство

През по-голямата част от живота си Нанси Хейзъл обича две неща – романтични списания и сушени сливи. Една наистина странна комбинация, която обаче й е жизнено необходима, за да върви напред и да я държи на крака въпреки разочарованията на реалността. Романтиката, или поне идеята  за нея, й осигурява бягство в сладките блянове за рицари в блестящи доспехи, отнасящи я в страната на чудесата.

Нани Дос

Сушените сливи, известни със своя целебен ефект върху ленивите черва, й помагат да отстранява освен излишните килограми и съпруг след съпруг.

Когато я арестуват тя се киска. И продължава да се кикоти, дори когато разказва за убитите от нея мъже, които е тъпчела със сушени сливи без нищо да подозират. Пресата я нарича “Кикотещата се баба” и “Веселата вдовица”. Тя никога не показва разкаяние, съжаление или признак, че разбира престъпленията си. Отива в затвора, кискайки се.

Установява се, че Нани Дос е убила четирима от съпрузите си – един в Алабама, един в Северна Каролина, един в Канзас и последния – Самюел Дос, в Оклахома. Тя е съдена и призната за виновна за престъпленията си. Предполага се, че е имало и други нейни жертви. Съществуват подозрения, че е убила майка си, две от четирите си дъщери, свекърва си и други членове на семейството си, или чрез любимото си средство за убийство – сушени сливи, подправени с арсеник за мишки – или чрез различни спонтанни начини на удушаване.

Шърби Грийн е роднина на Нани, която проучва нейния живот в продължение на десет години.

“Моята прабаба и майката на Нани са били сестри. Семейството ми не обича да говори за нея; тя е черната овца в рода – скелета в гардероба ни” – казва тя.

Въпреки това Шърби намира своята родственица за вълнуваща по един зловещ начин: “Каквито й зверства да е извършвала Нани през живота си, тя се е превърнала във фолклорна фигура тук” – казва тя, имайки предвид североизточния край на Алабама, където са израснали двете с Нани. – “В Блу Маунтин, където е родното място на Нани, тя е легенда”.

Легенда или не, Нани е убиец. “Тя е убивала, защото това й е харесвало” – твърди “Енциклопедия за серийните убийци от А до Я” от Харолд Шектър и Евърит Дейвид.

Шърби се съгласява с това твърдение, въпреки родствената им връзка.

“Всеки от нас сам определя съдбата си и какъв ще бъде животът му. Никой не е опирал пистолет в главата й, за да я накара да извърши подобни хладнокръвни и безсърдечни престъпления. Тя сама е взела това решение”.

Младата Нани

Родена в бедно фермерско семейство в Блу Маунтин, животът на Нанси Хейзъл не обещава нито блясък, нито романтика. Блясъкът не я привлича, но любовта да, и тя ще прекара живота си в търсенето й. Единственият малък лъч на слава, за която може да претендира, е фактът, че нейната баба Холдър е далечна родственица на семейството на Ейбръхам Линкълн.

Майката на Нанси Лулиза (Лу) е грижовна жена, страхуваща се до смърт от избухливия нрав на съпруга си Джеймс Хейзъл.

“Съществуват някои предпоставки, които подсказват, че Нанси е била родена преди Лу да се омъжи за Джеймс” – казва Шърби. – “Статистическите данни от преброяването на населението през 1905 г. показват Лу като самотна майка с дъщеря. Изглежда Джеймс се е появил по-късно на сцената. Кога и откъде точно е дошъл си остава загадка”.

Детството на Нанси не е щастливо. Тя често пропуска училище, както и двете й сестри и брат й, които са родени след нея. Причината за това е, че баща им настоява децата да стоят във фермата, за да помагат на полето. Все пак Джеймс Хейзъл бил шефът и – ако слуховете са верни – не щадял тоягата, за да получи онова, което иска.

“На петгодишна възраст Нани вече е карана да цепи дърва, да оре на нивата и да почиства полето от бурени и боклуци” – казва Тери Менърс в своята книга “По-смъртоносни от мъжете”. – “Игрите с топка и приятелите са забранени”.

“Отиването на училище, макар и рядко, също не е лесна работа” – добавя Менърс. – “Дотам са 3 км път пеша… и 3 км на връщане”.

За забавления не може и дума да става. Ако светлините в дома на Хейзъл светят до късно, това е за да се измият тенджерите и посудите, да се измете малката къща, да се поправят жалузите или да се изнесат отпадъците. Още в ранни зори старият Хейзъл вече грухти: “Обличайте си парцалите и марш на полето!”.

В интервю за списание “Лайф”, дадено в късния й живот, Нани изтъква като причина за проблемите си травма на главата, получена на седемгодишна възраст. Тя е със семейството си на гости у роднини в долната част на щата Алабама; пътуването с влак е най-вълнуващото преживяване в досегашния й живот; Нани никога не е напускала фермата, а какво остава за ваканция. Но някой дръпва внезапната спирачка на влака и Нани си удря главата в металната рамка на седалката отпред.

“Имах болки и получавах припадъци месеци наред, а главоболието си остана за цял живот” – твърди тя.

Шърби Грийн се отнася с неверие към това твърдение.

“Не, Нани просто си имаше подла жилка. Пристрастена съм към генеалогията и проучвайки семейството си съм научила, че много от неговите членове са страдали от силна гордост и са имали репутация на много опасни и груби хора. Те не са отнемали животи, но са били доста трудни хора. Вярвам, че Нани е носила в себе си тази особеност и просто е позволила на лошия си характер да отиде твърде далеч”.

Според Менърс: “Нани, често сменяща настроенията си, мечтае за любов и за Красивия принц. Тя се интересува единствено от романтичните списания на майка си и седи с часове в стаята си, загледана във влюбените двойки, гледащи я от страниците. Когато пораства, в нейно любимо четиво се превръщат обявите за запознанства”.

Когато Нани става достатъчно голяма, за да ходи на срещи, нейният баща й забранява да излиза с момчета, защото гледа на дъщерите си единствено като на работна ръка, от която не желае да се лишава. Гримът е поставен извън закона, копринените чорапи се считат за греховни, а прическите и модерните рокли за развратни. Той често изръмжава, че когато му дойде времето сам ще избере съпрузи за дъщерите си.

Съпруг номер едно – Чарли

Нани обаче намира начин да се измъква понякога и решава, че щом плевникът е единственото място, където може да задоволява момчетата и да получава малко любов за себе си далеч от очите на баща си, то какво лошо има в това? Момчетата я харесват – косата й е тъмна, очите й кафяви, а кикотът й весел. Освен това е достъпна. Лу може би е знаела за похожденията на дъщеря си, но пазела мълчание, вероятно надявайки се, че ако забременее, то поне Нани ще успее да се измъкне от оковите на диктатора.

В крайна сметка старият Хейзъл одобрява връзката й с един неин колега от тъкачната фабрика, където започва работа през 1921 г. Чарли Брагс е висок, хубав, къдрокос и напълно омаян от 16-годишната Нани. Татко Хейзъл забелязва, че за разлика от останалите момчета, които прекарват времето си по кафенета и купони, главното занимание на Чарли е неговата майка. Той я издържа от заплатата си и се отнася със старата дама като с Кралицата на Алабама. Това е хубаво, казал си Джеймс Хейзъл; доброто старомодно уважение към възрастните е нещо, което неговите собствени дъщери трябва да научат.

Четири месеца, след като довежда Брагс у дома на вечеря, Нани вече върви по алеята в църквата, запътена към брачното блаженство. Без значение дали го иска или не.

Години по-късно Нани казва: “Омъжих се по желание на баща ми през 1921 г. за момче, което познавах едва от четири-пет месеца и което нямаше семейство, а само майка, която превзе напълно живота ми. Тя никога не намираше нищо грешно в неговите постъпки, а само в моите. Дори не позволяваше на собствената ми майка да прекара нощта у нас…”.

С други думи Нани се отървава от деспотичния си баща, но за сметка на това се сдобива с не по-малко деспотична свекърва. Ако Нани искала да вечерят навън или да отидат на изложба, а г-жа Брагс не желаела това, тя симулирала замайване или стомашни болки и синът й се отказвал от излизането.

Семейство Брагс има четири дъщери, които се раждат в период от четири години – първата – Мелвина, през 1923 г., а последната – Флорин, през 1927 г. Тежестта от отглеждането на бебетата, старанието да угоди на мама Брагс и готвенето за ненаситния й съпруг, се увеличава неимоверно – Нани започва често да отваря барчето с алкохол, а пушенето й се превръща в хронично. В крайна сметка това напрежение избухва вътре в нея. Нейният единствен изход е да плаче на раменете на непознатите.

Тя намира време между бременностите си, за да посещава разнородните кръчми в Блу Маунтин, където пияни мъже точат лиги по нея, карайки я да се чувства отново привлекателна.

Нейните похождения лесно минават незабелязано, защото в същото време самия Брагс релаксира по цели дни в прегръдките на друга жена, някъде в околностите на града.

Научи повече за:   Пиетро Пачиани: Чудовището от Флоренция?

Бракът им има възходи и спадове… главно спадове. Тъй като и двамата намират сексуално задоволяване другаде, дори семейното легло, което би могло да ги задържи заедно, вече не играе роля. Техните сексуални забежки се увеличават и двамата се виждат не по-често от веднъж в седмицата и то по чиста случайност.

В началото на 1927 г. семейство Брагс загубва двете си средни дъщери от “вероятно хранително отравяне”. Децата се чувстват добре на закуска, но умират още преди обяд. Въпреки че местният лекар обявява смъртта им за нещастен случай, Чарли Брагс не е толкова убеден. Вероятно е съзрял нещо в очите на Нани. Скоро той изчезва, отвеждайки най-голямата дъщеря Мелвина със себе си. Оставя новородената Флорин при майка й.

Макар да няма доказателства за това, едва ли можем да се съмняваме, че Нани съзнателно е погубила двете си деца. Невъзможността й да се справи с отговорностите и трудностите на реалността я е накарала просто да се отърве хладнокръвно от двете допълнителни гърла за хранене. За нея това било въпрос на икономии.

Според Шърби Грийн: “Говори се, че Брагс се е страхувал от жена си, както и неговата майка. Той никога не пиел и не хапвал от нищо, което тя приготвяла, когато не е в добро настроение. Онези, които не я познавали добре като него, се смеели на подозренията му, защото тя обикновено изглеждала гостоприемна и щастлива. Церемониално поднасяла всяко ястие, като го завършвала с кафе за Чарли и мляко за децата”.

Когато съпругът й си тръгва с Мелвина, този път не изчезва за три-четири дни, а за месеци. Неговата майка умира междувременно, но от естествена смърт. Без да знае къде е отишъл той и дали ще се върне, Нани е принудена да започне работа в близката фабрика за памук, за да може да издържа себе си и Флорин.

Чарли се появява най-сетне в края на лятото на 1928 г., година след като си е тръгнал. Освен Мелвина, той води със себе си и една разведена жена с дете. Между тримата са разменени няколко думи и Нани схваща намека. Тя стяга багажа си, облича двете си дъщери и напуска къщата, проклинайки Чарли, проклинайки новата му жена и собствения си лош късмет.

“Чарли е известен като съпругът, който се отървава” – казва Шърби. – “Съпрузи номер две, три, четири и пет нямат този късмет. Те умират от мъчителна смърт”.

Съпруг номер две – Франк

“Ако не ме слушаш, жено, няма да съм тук следващата седмица” – последните думи на съпруг номер две Франк Харълсън

След раздялата с Чарли Брагс Нани си намира работа в памукотекстилна фабрика в Анистън, съвсем близо до Блу Маунтин. Работните часове са дълги и горещи, но тя няма нищо против, тъй като само така може да се измъкне от къщата на натякващия си баща, където се е върнала да живее. Мама Лу Хейзъл с удоволствие се грижи за внучките си, а Нани се радва на заинтересованите погледи, които й хвърлят момчетата в цеха.

Но тя не иска да направи същата грешка и да се омъжи пак за някое незряло селянче с едипов комплекс, нито пък за някой кръшкач.

Нани обръща взор към обявите за запознанства в местния вестник и започва да си пише с няколко мъже, които й се струват интересни. Само един от отговорите я грабва – този на 23-годишния Франк Харълсън, който пише хубави стихове, а черно-бялата му фотография изглежда дори още по-хубава. В отговор тя му изпраща кейк, своя снимка и няколко смели изречения, ухаещи на секс. Тъй като живее съвсем наблизо в Джаксънвил, Харълсън пали колата си и потегля към Блу Маунтин. На нейната веранда заварва да го чака една пленителна млада дама,  която на живо изглежда дори още по-магнетична от снимката, която му е изпратила.

Той й предлага брак и тя према.

“Женят се през 1929 г.” – пише Тери Милър в “По-смъртоносни от мъжете”. – “Дъждовете идват и си отиват, есенните листа окапват и двамата правят любов до пукащите дърва в камината през зимата. Но през цялото време пиенето е част от живота на Франк. Когато минават няколко месеца, Нани осъзнава, че нейният висок и хубав съпруг, с квадратна челюст и груби черти, е алкохолик”.

Не само това, но за своя изненада тя открива, че той е лежал в затвора за углавно престъпление. Оказва се, че джентълменът Франк не е никакъв джентълмен.

Когато се омъжва за това бъдещо разочарование, Нани взима дъщерите си от грижовната баба Хейзъл, която те обичат, и ги довежда в Джаксънвил. Не се знае какво са чувствали момичетата към втория си баща, но вероятно преместването е било шок за тях. Те са твърде малки, за да си спомнят скандалите между истинския си баща и майка им и техните най-ранни спомени се изчерпват с щастливите дни и нощи у баба Хейзъл. Сега са достатъчно големи, за да разбират какво става, когато полицаите тропат по вратата всяка седмица, за да кажат на Нани, че Харълсън отново е прибран от канавката в изтрезвителното. Виждат как потъмнява лицето на Нани и разбират мрачното й и понякога зловещо настроение, всеки път когато се налага да довлича залитащия и фъфлещ Харълсън от участъка.

Животът продължава. Странно, но Нани издържа много години. Пиенето на съпруга й рядко спира, но тя търпи. Той дори я поступва понякога, когато е пиян, но тя търпи. Той крещи и заплашва децата й, но тя търпи. Синьо-лилава от бой, отчаяна, лишена от любов и облечена в парцали, тя търпи. Бракът й продължава шестнадесет години.

“Но да не останете с впечатлението, че Нани е жертва, достойна за съжаление” – напомня ни Шърби Грийн. – “Тя просто не е открила все още как да се отърве от съпруга си, а това тепърва ще се случи”.

На баба внучето

Нани се научава да убива постепенно. Тя  упражнява способностите си и в същото време калява нервите си за големия ден, в който ще удари часът на Франк Харълсън.

В началото на 40-те години нейните оцелели дъщери Мелвина и Флорин вече са пораснали и омъжени. През 1943 г. Мелвина ражда син на име Робърт и през февруари 1945 г. още едно дете. Тази бременност е трудна за дребната жена; изплашена и страдаща от ужасни болки, тя иска майка й да дойде в малката местна болница. Съпругът на Мелвина Моузи Хейнс я довежда. Като една добра майка Нани остава дежурна през цялата нощ. Бърше потта от горещото чело на дъщеря си и я успокоява по време на родилните болки. Когато Мелвина ражда прекрасно малко момиченце, Нани се радва като една наистина добра баба на събитието.

След по-малко от час детето умира.

Данните за случая са много оскъдни. Моузи е заспал на стола в болничната стая, а Мелвина лежи в полусъзнание от упойката на леглото си. В един момент тя зърва майка си, която е гушнала детето в прегръдките си. Мелвина вижда нещо, за което никога впоследствие не успява да определи дали е действителност или кошмар: сторило й се, че Нани забива игла за шапка в нежната главичка на детето.

Този сън тревожи Мелвина, особено след като лекарите не успяват да определят причината за смъртта на бебето. Няколко дни след това, вече у дома си, Мелвина споделя със съпруга си и сестра си Флорин онова, което мисли, че е видяла. Те също са виждали как баба Нани си играе с подобна игла, прехвърляйки я през пръстите си, по-рано същата вечер.

Шест месеца по-късно синът на Мелвина Робърт също си отива под грижите на Нани. Мелвина заминава при баща си Чарлз Багс, след като се скарва със съпруга си, и оставя Робърт на баба му. Как е умрял малкият Робърт Лий е загадка. Нани изглежда съкрушена и не знае какво се е случило, а докторите обявяват смъртта му за “задушаване” от неизвестни причини. Нани играе ролята на скърбящата баба и на погребението. Тя припада, вайка се и разпръсква около себе си отчаяние. Няколко месеца след това осребрява чек на стойност 500 долара от застраховката за живот на детето, която е направила на свое име.

Чувствайки се вече майстор в занаята на убийствата и театралниченето, Нани решава, че е готова да се захване с едрия дивеч: Франк Харълсън. Чака само подходящия случай и провокация от негова страна, за да успокои поне малко съвестта си.

Сбогом, Франк!

Международните събития хвърлят Америка в световната война и никой няма време да забележи смъртта на едно новородено бебе и едно двегодишно момченце някъде далече в североизточна Алабама. През август 1945 г. се предава и Япония, последната от вражеските сили, и цялата нация мисли само за едно нещо: да посрещне у дома своите бащи, братя и синове. Алабама не прави изключение. В нощта на 15 септември 1945 г. Франк Харълсън се запътва към кръчмата, за да приветства у дома няколко свои приятели. Всеобщият патриотизъм му дава подходящо извинение, за да се напие порядъчно.

Той се прибира у дома все още в празнично настроение. Иска секс и го иска на секундата. Когато Нани му отказва, той удря с юмрук по стената и изкрещява: “Ако не ме слушаш, жено, няма да съм тук следващата седмица!”.

Тя склонява, за да си спести счупената челюст.

“По време на секса, Нани гледа в тавана и се кълне, че ще му отмъсти” – пише Тери Менърс. – “На следващия ден, докато се грижи за розовата си градина, тя се натъква на заровен в лехите буркан с алкохол, скрит там от съпруга й. Това е достатъчно. Тя обича да държи градинката си в ред. Отнася буркана в килера, излива малко от миризливата течност и го допълва с отрова за мишки. Същата вечер Харълсън умира в ужасни болки на 38-годишна възраст. Един час по-късно Нани измива празния буркан”.

Шърби Грийн разказва: “Нани заявява по-късно, че се е омъжила за него по любов, но също като всичките й останали любови Франк Харълсън далеч не е сър Ланселот. Той е бивш затворник и пияница, а сега вече и мъртъв съпруг. Убиването на съпрузи става много по-лесно след това”.

Съпруг номер три – Арли

“Сигурно е от кафето” – последните думи на съпруг номер три Арли Ланинг

“За един кратък период от живота на Нани не съществуват никакви данни” – обяснява Шърби Грийн. – “Смята се, че е пътувала из страната с влак, вероятно на север към Ню Йорк, или на запад чак до Айдахо. Какво е правила по време на тези екскурзии никой не знае. Може би е била омъжена за мъж на име Хендрикс – някои документи говорят за подобно нещо – но полицията никога не тръгва по тази следа. Дали г-н Хендрикс не е станал жертва на темперамента на Нани?”.

Където и да се е лутала Нани след смъртта на Харълсън, накрая тя попада в живописното малко градче Лексингтън в Северна Каролина, отново водена от обява в колонката за запознанства. Годината е 1947 г., а бъдещият съпруг този път е работникът Арли Ланинг, бивш жител на Алабама. Двамата се женят два дни след първата си среща. Тери Менърс пише с известна ирония: “Арли вярвал, че бракът му е благословен от небесата, където щял да отиде не след дълго и самия той”.

Животът с Арли не е така драматично хаотичен, като онзи с Харълсън, отчасти защото Нани отсъствала от къщи през повечето време. Въпреки че предишният й съпруг бил развейпрах, сега тя му подражавала. Когато Арли се напивал или флиртувал твърде много, Нани си стягала куфарите и заминавала нанякъде, понякога за месеци. Тръгвала без да каже нито дума. Понякога оставяла смачкана бележка: “Махам се”. Друг път Арли получавал телеграма: “Изпрати пари” или “Ще се върна скоро”. Телеграмите пристигали от различни места; изглежда не се застоявала за дълго на едно място.

Научи повече за:   Хенри Лий Лукас: Видео биография

Често се връщала без никакво предупреждение. Арли, който не бил груб като Франк, просто повдигал рамене за поздрав; ако не лежал в пиянско безсъзнание на дивана. За известно време двамата отново се правели на влюбена двойка. Той осъзнавал, че причините за скандалите им са неговото пиене и кръшкане, затова й обещавал, че ще се поправи.

Когато си е у дома, Нани играе ролята на перфектната съпруга пред съседите. Нейните дълги пътувания се обяснявали като посещения при приятели и роднини; отчасти това било вярно, защото понякога посещавала сестра си Доуви, която била болна от рак, или 84-годишната майка на Арли, която имала нужда от грижи.

Нани Доси

В Лексингтън Нани е редовен посетител в църквата и е станала доста близка със семейството на свещеника, както и с други семейства от методисткото паство. Когато е трезвен, Арли придружава съпругата си на неделната служба и остава до нея след това за сбирките и пикниците, организирани от дамите. Но гостите на тези сбирки често си шушукат зад гърба му, защото неговата слава винаги го изпреварва. Преди и след женитбата си с Нани той често е виждан да лежи мъртво пиян в канавките. Арли е нехранимайко, казват изтънчените хора от методистката църква, а бедната Нани… те не знаят, дали тя е наясно с неговите похождения, но не им влиза в работата да се бъркат. Зад затворените врати на домовете в Лексингтън Арли е обсъждан като градския злодей, а Нани като света мъченица.

Когато целият град се изсипва на погребението на Арли през февруари 1950 г., това е заради голямото уважение към неговата съкрушена вдовица, а не към него самия. Да, Арли умира внезапно. Причината: сърдечен паралич. Разбира се, нещо трябва да е причинило спирането на сърцето, казва докторът, но при случаи като Арли няма смисъл да се прави аутопсия. Много неща биха могли да доведат до двудневните му мъки преди да почине. Най-вероятно това е опасният грип, който върлува из щата. Той имал всички симптоми – потене, повръщане, замаяност – а и, признава докторът, тялото му не е в особено цветущо здраве и без това. Стомахът му вече е наполовина заминал от пиенето, а сърцето му е отслабено.

“Той седна една сутрин да пие кафе и да си хапне една купа със сушени сливи, която му бях приготвила” – казва Нани на съседите, събрали се около ковчега. – “До онзи момент изглеждаше в добра форма. След това… ами… два дни по-късно… мъртъв. Аз се грижих за него, повярвайте ми, грижих се за него, но се провалих”.

И, за да подсили театралния ефект, Нани попива очите си с кърпичка.

“Бедния, бедния Арли. Знаете ли какво ми каза с последния си дъх? “Нани”, каза той, “Сигурно е от кафето””.

Уреждане на сметки

На 21 април, осем седмици след смъртта на Арли, спретнатата къщурка, в която живеели той и Нани изгаря до основи. Това е щастлива случайност за вдовицата, понеже къщата е приписана на сестрата на Арли в завещанието му. Отново по чиста “случайност” Нани не си е у дома по това време, напускайки къщата с любимата си вещ – телевизорът. “Щях да го нося на ремонт” – обяснява тя. Застрахователната компания издава чек на името на Арли Ланинг, починал, който е изпратен на вдовицата, която междувременно се е нанесла у майката на Арли.

Получателката незабавно осребрява чека и напуска Северна Каролина, но едва след като възрастната г-жа Ланинг си отива загадъчно в съня си.

След няколко дни Нани се появява с телевизора в дома на сестра си Доуви в Гадсдън. Заема се с грижите за болната си сестра, чието състояние оттам насетне изглежда започва да се влошава все повече. Доуви умира на 30 юни, също в съня си.

“Очевидно” – казва Шърби Грийн – “всичко, което дразни “Арсеничната Нани” (още един прякор, който Нани получава по време на последвалия процес), трябвало да бъде елиминирано. И ако убиването на хора й донасяло и малко допълнителни доходи, застрахователна полица тук и там или завещание, ами, тя считала това за бонус. Заплащане за нейната съобразителност, ако щете”.

“Сливайки се с тъмната си страна, Нани наистина става съобразителна – много, много умна. Говори се, че е успявала да се измъква толкова дълго, понеже е живяла на затънтени места и заради наивните времена. Това просто не е вярно. Къде и кога е живяла няма нищо общо. Аз познавам темперамента на хора като нея; те са много подозрителни и усещат веднага лицемерието. Но Нани е и актриса, тя успявя да изиграе страшно много хора, лаици и професионалисти, по време на двайсетгодишния си смъртоносен поход”.

Съпруг номер четири – Ричард

“Той ме подлудяваше с неговите афери” – Нани Дос за съпруг номер четири Ричард Мортън

Клуб “Диамантеният Кръг” представлява кореспондентско дружество за хора, търсещи партньор в живота; членската вноска е 15 долара на година. Ухажорите и дамите получават всеки месец бюлетин за новите членове и техните любовни въжделения. Нани е във възторг.

“Наивните мечти на Нани никога не угасват” – казва Шърби Грийн. – “През 1952 г. тя отново е на гребена на вълната”.

Бедрата на Нани вече са наедрели, тя носи очила, а под някога хубавия й профил сега виси двойна брадичка. Тя установява, че вече никой не се обръща след нея на улицата, както на времето, и решава, че може би е време да започне да търси възхищение в очите на по-възрастните мъже. Намира го в очите на наскоро пенсиониралия се бизнесмен от Емпория, Канзас – Ричард Л. Мортън.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222

Въпреки че е напълняла в ханша, а слепоочията й са леко посивели, Нани все още разполага с момичешкия си кикот и знае добре как да го използва.

Бившият търговски представител Ричард Мортън от своя страна търси промяна. Старото момче е простреляно право в сърцето. Тя е момичето за него. За да го докаже, той пише на “Диамантения клуб” с молба да задраскат него и Нани от списъка и да им благодари, че са го запознали с “най-сладката и прекрасна жена, която някога съм срещал”. Двамата се женят през октомври 1952 г. и тя се премества в неговия малък дом в Емпория.

Безкрайните равнини на Канзас са напълно различни от планинската зеленина, която Нани е познавала през целия си живот. За известно време гледката на заобикалящия ги хоризонт я изпълва с трепет; тя е щастлива в прегръдките на своя мъж под това безкрайно небе. Той е наполовина индианец, висок и красив, с очи, които пронизват като стрели и попадат право в нейната романтична душа. Освен това й купува дрехи, бижута и джунджурии – без да се притеснява от цената им.

Реалността обаче чака зад ъгъла. Само няколко месеца след сватбата им Мортън се оказва по-банален и от пейзажа наоколо. Напук на целия си блясък, той е разорен и е затънал в дългове към всички. Не само това, но се оказва, че когато й е купувал поредната джунджурийка с пари, взети на заем, той е купувал същата и за някаква друга жена, с която се срещал в града.

Честите пътувания на Мортън из магазините, за да купи това или онова за къщата и фермата, се струват на Нани съмнително продължителни; и стават все по-дълги с времето. Когато го пита защо се е забавил толкова, той отговаря с апатично изражение: “О-о, предполагам, че съм се залисал нещо”. Тя провежда разследване и разбира, че той се вижда с някаква жена, която познава отпреди женитбата и която изглежда няма намерение да остави.

Нани е допуснала грешка, но Мортън е допуснал още по-голяма. Тя е попаднала на лъжец, а той на убийца.

И Мама ли?

По Коледа, два месеца след като прави откритието си, Нани вече отново отговаря на обявите за самотни души в канзаския вестник. Тя гледа да прибере пощата първа и ако намери писмо от обожател, се скрива с него в банята. Там на спокойствие потъва в уверенията му за любов. Смятайки я за вдовица, ухажорите й предлагат да я измъкнат от тревогите и й обещават брачно блаженство.

На съпруг номер четири не му остава много. Налага се обаче животът му да бъде пощаден за още два месеца, когато татко Джеймс Хейзъл умира и мама Лу внезапно обявява, че ще дойде да живее при нея. Смъртоносният план на дъщеря й трябва да изчака – поне що се отнася до Мортън.

Единодушно е мнението, че Нани е извършила немислимото. Тя убива майка си.

Дали целта й са били парите на мама Лу или старицата е заподозряла нещо за намерението й да убие Мортън – мотивът не е ясен. Нани винаги след това категорично отрича да е отравяла Лу, но съдейки по бързината на кончината й и предхождащите я симптоми, твърде вероятно е майка й да не е починала от естествена смърт.

Според Тери Менърс точно неочакваното пристигане на Лу е подпечатало съдбата й: “През януари 1953 г. Лу пристига, за да живее при тях. Очевидно не е избрала подходящия момент. След два дни у дъщеря си, тя ляга болна от хронични стомашни болки и умира”.

“Три месеца след като Лоуиза е погребана в земята” – разказва Шърби Грийн, – “последният й зет Ричард Мортън се присъединява към нея. Той умира от същите симптоми”.

И този път никой – семейство, приятели, съседи и доктори – не задава никакви въпроси.

Съпруг номер пет – Сам

“Християнските жени не се нуждаят от телевизия или романтични списания, за да бъдат щастливи!” – думите, решили съдбата на съпруг номер пет Самюел Дос.

Сам Дос е твърд, солиден и богобоязлив мъж. Той не ходи по жени, не пуши, не пие, отказва да играе хазарт и не е в състояние да изговори и една мръсна дума. Грижи се добре за външния си вид, пестелив е по отношение на парите, не е раздразнителен, обича природата и намира по нещо хубаво почти във всичко.

Сам Дос е невероятно и фатално скучен.

Поне Нани смята така.

Чистият начин на живот се е отразил на външния му вид; на 59 години той изглежда по-млад и е по-здрав за възрастта си. Консервативната му прическа и спретнато облекло му придават заможен и надежден вид. Вероятно Нани също остава с подобно впечатление, защото приема да се омъжи за него през юни 1953 г.

Сам знае само, че Нани е вдовица и не го интересува нищо друго за нея. Той брои даровете на живота също като парите си и тази чудесна, усмихната и добре готвеща жена е всичко, което иска. Жена, която да остане до него, докато смъртта ги раздели.

За нещастие се оказва ужасно прав за последното.

Сам Дос е един от нейните любовни коресподенти. След като Ричард Мортън гушка китката, Нани се качва на първия автобус, за да се срещне с него в родния му град Тълса в Оклахома. В началото той се оказва освежаващо различен от предишните й съпрузи; има стабилна работа, говори меко и ясно и често носи вратовръзка. Помага й в домакинската работа и готвенето и не показва онова “аз съм царят в къщата” отношение, което имали всички останали. Със сигурност не е нито заплашителен, нито агресивен.

Но Сам си има установени привички, които дразнят не толкова консервативната му съпруга. Той смята четенето на списания и любовни романи за загуба на време; гледа на тях като на греховна ленност. Радиото и телевизията са средства за обогатяване на ума, което означава, че комедиите и любовните филми са табу. Времето за лягане е точно в 21:30 ч., ритуал, който следва като робот и очаква същото и от съпругата си. Сексът се планира предварително.

Научи повече за:   Джон Ерик Армстронг: Образцовия моряк

Графикът на харчовете също й идва труден за преглъщане: вентилаторът се включва само, когато жегата стане непоносима; осветлението в стаите трябва да се гаси, веднага щом се излезе от тях; при четене може да се включва само лампата за четене, а останалата част от стаята тъне в тъмнина; тъй като са скъпи, мебелите стоят непрекъснато покрити, за да се избегне захабяването им.

Когато броенето на стотинките и условията на живот в стил “умирай трудно” стават непоносими, Нани се оттегля да си почине в родния си град в Алабама. Най-вероятно това е стратегия от нейна страна; и ако е така, тя проработва. Веднага щом изчезва, той я засипва с писма, молейки я за прошка. За да докаже искреността си, Сам развързва кесията си и й позволява да живее както е свикнала. Когато продължава да недоволства, че той все още контролира финансите, Сам урежда Нани да има равни права над банковата му сметка. И си прави две застраховки живот на нейно име.

Грешка. И то голяма.

Малко прибързано

В една хладна септемврийска вечер Дос седи на масата за вечеря и си хапва от пая със сушени сливи на Нани. Същата вечер започва да се гърчи от жестоки болки в стомаха. Спазмите са неописуеми.

“Той остава в леглото си с дни и отслабва със седем килограма” – разказва Тери Менърс. – “Накрая неговият лекар го изпраща в болница, където остава за 23 дни”.

Диагнозата в болницата е тежка инфекция на храносмилателния тракт. Веднага след изписването му Нани, раздразнена от изгубеното време, започва оттам, откъдето е прекъсната. След като му позволява да си почине хубаво през деня, тя го събужда за вечерята, специално приготвена за неговото завръщане у дома.

“Това ще те вдигне на крака за нула време” – обещава тя и му подава чаша кафе. Дос пие на големи глътки от кафето и междувременно се подкрепя с вкусно печено свинско. Печеното е наред. Смъртта се крие в кафето, подправено с арсеник. Още преди да настъпи полунощ, Дос е мъртъв.

В бързината си да се отърве от последния си съпруг Нани прави грешка. Доктор Шуелбайн, който прегледал Дос преди да го изпишат от болницата предният ден, е изумен, когато научава, че пациентът му е мъртъв. Това, казва той, няма никакъв смисъл. Докторът нарежда да се извърши аутопсия.

Както и подозира опитният лекар, оказва се, че Сам Дос не е починал от естествена смърт. В червата и стомаха му Шуелбайн открива останки от печеното свинско и арсеник, достатъчен да тръшне стадо коне.

Нани Дос, която не успява да обясни откъде се е взел арсеникът, е незабавно арестувана.

Костелив орех

“Сигурна съм, че тепърва ще намеря идеалния мъж…” – Нани Дос.

Първоначално Нани отрича да има нещо общо с отравянето на мъжа си. Казва, че не би го наранила никога. Но полицията не се отказва лесно. Арсеникът, напомнят й те, не е нормална съставка в кафето или свинското печено. Още повече, че Сам е приет в болницата, след като опитва от нейните сушени сливи. “И те ли бяха отровни, Нани?” – питат я детективите.

Нани Доси и една от дъщерите й

“Не знам за какво говорите” – изкисква се тя при този нелеп въпрос. – “Аз? Отрова?”

Служителите на реда я разпитват часове наред и се опитват да я накарат да внимава, а не да се разсейва с любовното списание, което върти в ръцете си.

“Остави списанието, Нани, и ни слушай. Нани… Нани? Погледни ни, защо уби Дос?”.

Обикновено никой от следователите не би търпял подобни глупости. Биха изтръгнали списанието от ръцете на заподозрения и биха го запратили в кошчето. Но не е лесно да бъдеш груб с тази… мила… възрастна дама.

Този кикот. Този безобиден, невинен кикот.

“Нани, тук сме вече от часове, не се ли измори? Ти си го убила, ние знаем, че си ти и ти знаеш, че си ти”.

“О, момчета, я стига, никого не съм убивала. Не знам защо мислите така”.

Специален агент Рей Пейдж, който води разследването, прави знак на хората си да се оттеглят и пристъпва напред. Той пали цигара и сяда до Нани на дългата маса в мрачната, подобна на тунел стая за разпити и търка изморените си очи. С изненада забелязва, че за разлика от него и колегите му, тя изобщо не изглежда изморена.

“Направихме няколко обаждания, Нани, и научихме, че г-н Дос е четвъртият ти съпруг, който умира при подобни обстоятелства. Просто събираме две и две, Нани, и смятам, че накрая ще получим… ами, четири. Арсеник, Нани, според нас всички те са умрели от арсеник. Ще бъде по-лесно, ако признаеш какво си направила, преди ние да го разберем сами”.

“Да не би да казвате, млади човече, че съм убила всичките си съпрузи?” – и тя отново се изкикотва. – “Вие сте хубаво момче, но сте много глупав”. И прелиства следващата страница на любовното си списание.

Пейдж не знае да се смее ли, или да плаче. Луда ли е тя? Или е най-великата актриса живяла някога? Той е виждал доста костеливи орехи през кариерата си, но тази жена слага всичките в джоба си. Време е да се захванат сериозно с “Баба Арсеник”. Рей Пейдж се пресяга и издърпва списанието от ръцете й.

“Без повече четене, Нани. Това не е читалнята на библиотеката. Ще трябва да ни отговаряш”.

Тя го най-накрая го поглежда без да се кикоти.

“Нани” – продължава той, – “има и други, нали? Доста хора около теб са паднали мъртви за две десетилетия и техните призраци се връщат да те преследват. Те са тук, Нани, в тази стая. Дай им покой, Нани, дай им мир”.

Очите им се срещат за момент. За секунда Пейдж съзира в блестящия поглед на бабата нещо зловещо. В нея се спотайва дявол и той ще го изкара оттам. И тя го знае. Нани въздъхва дълбоко и кима: “Добре, де, добре…”.

Признанията на Нани

Нани се киска и очите й отново блестят невинно, но поне е започнала да говори. Признава, че е отровила кафето на Сам Дос, но не злонамерено.

Нани Дос разказва за престъпленията си

“Не ми позволяваше да гледам любимите си предавания по телевизията” – започва тя, – “и ме караше да спя без вентилатор в най-горещите нощи. Той беше скъперник и… ами, какво друго да направи една жена при тези обстоятелства?”.

Детективите в стаята си разменят погледи с вдигнати вежди. Тя сериозно ли говори? – казват израженията им.

“Ето, доволни ли сте?” – тя се засмива по начина, по който дете признава, че е откраднало панделката на сестра си. – “Може ли да си получа списанието сега?”.

“Първо ни разкажи за другите ти съпрузи” – настоява Пейдж.

Нани се замисля за секунда: “Ако го направя, ще ми върнете ли списанието?”.

“Обещавам” – отговаря детективът.

Нани вдига рамене и се усмихва. “Имаме сделка” – намига му тя.

И им разказва за Ричард Мортън, Арли Ланинг и Франк Харълсън. Мъже, на които в началото се възхищава, а те всички се оказват некадърници. Винаги е мечтала само за любов, за мъж, който да я обича, но вместо това получавала – както тя ги описва – “тъпанари”. Всеки един от тях.

“Ако призраците им са в тази стая, то те са или пияни или спят” – категорична е тя.

Клатейки глава Пейдж й връща списанието.

Детективите разпитват Нани Доси

“Гледайки я и говорейки с нея, детективите просто не могат да повярват, че Нани е убийца” – разказва Тери Менърс.

Край

На сутринта след признанията Пейдж и останалите детективи се разпръскват към Канзас, Северна Каролина и Алабама, за да вземат участие в ексхумациите на съпрузите й, майка й, сестра й Доуви, племеникът й Робърт и майката на Арли Ланинг. Следите от арсеник са ясни във всеки от починалите съпрузи и майка й. Телата на останалите не показват токсични следи, но носят белези на смърта чрез задушаване. Надигат се силни подозрения, че вероятно са били задушени в съня си.

Засмяната Нани с дъщеря си и внуците си
Засмяната Нани с дъщеря си и внуците си

Няколко дни след ареста на Нани се появява мъж на име Джон Кийл, който изглеждал доста облекчен. Той е фермер, който си пише с Нани, след като попада на обявата й в колонката за запознанства. Тя му казва, че е вдовица и копнее за добър мъж, с когото да се задоми; даже му изпраща домашно приготвен сладкиш. Точно затова Кийл е толкова облекчен – сладкишът е с ябълки и сушени сливи, а той не обича такъв. В противен случай сигурно и него щяха да го ексхумират.

Първият съпруг на Нани Чарли Брагс се превръща в основен източник на материали за пресата. След като стават известни резултатите от лабораторните изследвания на труповете, репортерите се изсипват на главата му. Неговите спомени и коментари за бившата му съпруга осигуряват чудесен, понякога дори духовит материал за множество статии.

“Непрекъснато ми кръшкаше с разни мъже, никога не си беше вкъщи и излизаше в града по-често от мен!” – възкликва Чарли, когато един репортер го пита дали наистина й е изневерявал. – “Да ви кажа честно, радвах се като я нямаше. Бях стигнал до момент, в който не смеех да хапна от нищо, което тя е готвила!”

Той настоява телата на дъщерите му също да бъдат изровени, но властите изглежда са преценили, че вече са събрали достатъчно срещу г-жа Дос, за да я затворят за дълго, дълго време.

Щатът Оклахома съсредоточава обвиненията си срещу нея само за смъртта на Дос, който е починал в Тълса. Другите щати, където са открити нейни жертви също я искат, но тя никога не е съдена извън Оклахома.

Когато, след произнасянето на обвиненията й, най-сетне се добират до Нани, новинарските хрътки я питат какво би трябвало да се случи с нея за отравянето на Дос. Отговорът й идва с присъщата нейна жизнерадостност. Хилейки се във фотоапаратите им, тя отговаря: “Ами, каквото и да е. Каквото и да решат за мен е без значение”.

След като четирима психиатри решават, че Нани Дос е умствено здрава, датата за процеса й е насрочена за 2 юни 1955 г., в криминалния съд на Тълса, Оклахома. Но на 17 май тя решава да прекрати празните приказки и понеже адвокатите й не знаят какво друго да я посъветват, Нани пледира за виновна.

След кратко изслушване съдия Елмър Адамс я осъжда на доживотен затвор, спестявайки й електрическия стол, защото е жена. Според Шърби Грийн, Нани прекарва остатъка от дните си “в щатския затвор в Оклахома, все още мечтаейки за вечната любов”.

Нани Дос умира от левкемия в болницата на затвора през 1965 г.


Източник: crimelibrary.com, murderpedia.org, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Желязко Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Желязко
Гост
Желязко

Доста ми беше забавно на моменти, определено е била интересен човек. Някак съм склонен да и симпатизирам, макар че е била не по – малко откачена от останалите убийци за които се пише в сайта.