Джерард Шейфър: Ченгето убиец

Джерард Шейфър: Ченгето убиец от Флорида

Макар да е осъден само за две убийства, смята се, че бившият помощник-шериф Джерард Шейфър е отнел най-малко още 30 живота. Сексуален садист по природа, Шейфър използва шерифската си значка, за да примамва, изнасилва, изтезава, осакатява и убива млади момичета. Обича да връзва жертвите си за някое дърво и да ги оставя там, докато свърши смяната му. Зъбите, бижутата и дрехите на няколко изчезнали жени са открити на тавана в дома на майка му.

Пазител на реда

Според полицията Памела Сю Уелс (18 г.) и Нанси Елън Тротър (17 г.) са извадили невероятен късмет да останат живи. На 21 юли 1972 г. двете привлекателни момичета стопират коли в град Стюърт, Флорида, където са пристигнали преди два дни. Помощник-шериф Джерард Шейфър спира до тях със служебната си кола, записва имената им и им казва, че стопирането е незаконно в окръг Мартин (което не е вярно). Той откарва момичетата обратно в пансиона, в който са отседнали, и им предлага да ги закара до плажа на следващата сутрин. Доверявайки се на пазителя на реда, Тротър и Уелс се съгласяват.

На следващия ден помощник-шерифът пристига в уговорения час, но вместо да потегли към близкия плаж, тръгва към блатистия остров Хътчинсън, казвайки на момичетата, че иска да им покаже някакво испанско укрепление. Щом пристигат, 26-годишният шериф започва да им прави сексуални намеци, след което изважда оръжието си и заявява на момичетата, че възнамерява да ги продаде като бели робини на международен синдикат за трафик на хора. Заставя ги да слязат от колата, слага им белезници, запушва устите им и ги окачва с примка за шиите на едно дърво. Девойките ще се обесят, ако изгубят равновесие или се подхлъзнат. Все още отправяйки заплахите си, Шейфър ги оставя там, обещавайки скоро да се върне, но докато го няма, момичетата успяват да се измъкнат.

Когато се връща и установява липсата им, Шейфър се обажда на шефа си шериф Ричард Краудър и му казва: “Направих нещо глупаво. Сигурно много ще ми се ядосаш”. Обяснява, че е “предобрил” работата си, опитвайки се, за доброто на момичетата, да им покаже, че да се пътува на стоп е много опасно.

Краудър му нарежда да се яви в управлението и тръгва да търси девойките. Натъква се на двете момичета, излизащи от гората все още с белезници. Връщайки се в управлението, Краудър уволнява Шейфър и незабавно го арестува за неправомерно задържане и особено тежко нападение. Шейфър плаща гаранцията си в размер на 15 000 долара и е освободен на 24 юли.

През ноември сключва сделка, пледирайки за виновен в едно нападение, а другите обвинения са свалени от него. Обявявайки присъдата му три дни преди Коледа, съдията го нарича “абсолютен задник” и “безмозъчен глупак”. Осъден е на една година затвор и три години пробация. Добрата новина за него е, че може да бъде освободен само след шест месеца при добро поведение.

Още преди месец юни той отново ще може да ловува спокойно.

Блайнд Крийк

Шейфър уплътнява времето си в затвора, пишейки истории. Неговият съкилийник през първите шест седмици, Емерсън Флойд, си спомня, че никой не е можел да види творбите му, но Шейфър се е наслаждавал да ги чете на глас. Според Флойд историите са били “просто брутални” и от някои от тях му е настръхвала косата.

На 27 септември, два месеца след ареста на Шейфър, изчезват още две момичета от Форт Лодърдейл – 17-годишната Сюзан Плейс и 16-годишната Джорджия Джесъп. Родителите на Сюзан разказват, че момичетата са били за последно в техния дом и са тръгнали с някакъв по-възрастен мъж, който се е представил като Джери Шепърд. Двете са отишли да свирят на китара на близкия плаж и повече не са се върнали. Майката на Сюзан е подозрителна към непознатия и записва регистрационния номер на синия му датсун. За съжаление записва “4” (окръг Пинелас), вместо “42” (окръг Мартин) и осъзнава грешката си чак след шест месеца. На 25 март 1973 г. тя пристига в окръжния затвор, носейки снимка на дъщеря си. Но Шейфър отрича да е виждал момичетата.

На 1 април 1973 г. туристи откриват човешки кости близо до река Блайнд Крийк на остров Хътчинсън. Щом чува новините, Шейфър побързва да накъса разказите си и да ги изхвърли. Двете тийнейджърки са идентифицирани на 5 април. Сюзан е простреляна в челюстта. Местопрестъплението показва, че момичетата са били “завързани за дърво и заклани”. Шейфър се превръща в единствения заподозрян.

Полицията претърсва дома на майка му на 7 април. Оттам са конфискувани чантата на Сюзан Плейс; три бижута, принадлежащи на 25-годишната Лий Бонадис, липсваща от септември 1969 г.; два зъба и фиба, собственост на 22-годишната Кармен Халок, изчезнала през декември 1969 г.; изрезки от вестниците за изчезванията на Бонадис и Халок; тефтерче с адреси, принадлежащо на 22-годишната Белинда Хътчинс, изчезнала през януари 1972 г.; паспорт, дневник и книга с поезия, собственост на 19-годишната Колет Гуденоу, видяна за последно през януари 1973 г.; шофьорската книжка на 19-годишната Барбара Уилкокс, която изчезва заедно с Гуденоу; накит, собственост на 14-годишната Мери Брисколина, изчезнала заедно със своята приятелка през октомври 1972 г.; пощенски плик, адресиран до “Джери Шепърд”; 11 оръжия и 13 ножа; снимки на непознати жени и на Шейфър, облечен в женско бельо; и над 100 страници с описания и скици, изобразяващи мъченията и убийствата на “курвите”.

Джерард Шейфър

Шейфър има убедителни обяснения за всичко това. Оръжията са напълно законни, някои от тях – сувенири от войната. Майката на Сюзан Плейс Лусил греши за чантата на дъщеря си – Шейфър я е купил през 1970 г. от Мароко. Той е “намерил” документите на Уилкокс и Гуденоу, докато е патрулирал и ги е запазил. Лий Бонадис, която му е съседка, му е подарила украшението си. “Плановете за убийство” са просто фантазии, които е записвал по препоръка на лекуващия си психиатър, когото посещава от 1968 г. Колкото до зъбите на Кармен Халок, сигурно са били подхвърлени в стаята му от неговия бивш съквартирант, който според Шейфър му е признал за убийството. Детективите разговарят с въпросния човек, но бързо го отхвърлят като заподозрян.

Прокурор Робърт Стоун не вярва на обясненията на Шейфър. На 18 май срещу него са повдигнати обвинения в две убийства и Стоун казва на репортерите, че този случай може да се превърне в “най-голямото престъпление в историята на Щатите”. Шейфър заявява: “Аз съм болен и се надявам пред Бог, че ще можете да ми помогнете”. Отказва да се подложи на тест с полиграф. Четирима психиатри се съгласяват, че Шейфър е умствено здрав и годен да се яви пред съда.

Процесът започва на 17 септември 1973 г. Оцелелите жертви Нанси Тротър и Памела Уелс  свидетелстват за обвинението. Лусил Плейс описва последната вечер, в която е видяла дъщеря си да тръгва от къщи в компанията на Шейфър и Джорджия Джесъп. Трима приятели на Шейфър свидетелстват, че той е бил болен на легло в нощта на изчезването на Джесъп и Плейс, но журито не им вярва и на 27 септември обявява Шейфър за виновен. На 4 октомври съдията произнася най-тежкото възможно решение – две последователни доживотни присъди.

Чудовището е вече зад решетките, но колко ли живота е отнело?

Смъртно желание

Джерард Джон Шейфър младши е роден на 25 март 1946 г. в Уисконсин. Той е първото от трите деца на Джерард и Дори Шейфър и по-късно сам се описва като “незаконен” продукт на една “принудителна женитба”. Неговият баща печели добре като пътуващ търговец и скоро премества семейството си в заможно предградие на Атланта, Джорджия. Там младият Джерард се справя като добър ученик в католическото училище.

Макар някои наблюдатели да наричат ранния му живот “идиличен”, самият Шейфър не смята така. Той разказва, че родителите му “никога не са се разбирали”; неговият баща е бил “винаги критичен”, а майка му “прекалено взискателна”. Джерард старши предпочита дъщеря си Сара, което кара първородния му син да “иска да бъде момиче”. Често мисли за самоубийство.

“Исках да умра” – казва Шейфър на психиатрите. – “Не можех да угодя на баща си и затова си измислях игри, в които винаги умирах”. На 12 години “открива” женските гащички и започва да мастурбира, облечен в тях. Практикува и мазохистичен бондидж:

“Връзвах се за някое дърво, борейки се да се освободя, при което се възбуждах сексуално и правех нещо, за да се нараня”. Скоро насочва тези насилствени образи навън. “Фантазирах си, че наранявам други хора, особено жени”.

Шейфър признава, че е бил особено обсебен от мисълта за смъртта и понякога не е различавал фактите от фантазията.

През 1960 г. семейството се премества във Форт Лодърдейл, Флорида и става член на местните яхт и кънтри клубове. На 14 години Джерард младши се запознава с първата си приятелка Синди и излиза с нея през следващите три години. Правят секс, но Синди настоява Шейфър да разкъсва дрехите й и да я “изнасилва”. Когато през 1964 г. се уморява от тази игра, Синди го зарязва. В същия ден Шейфър отива в гората и се впуска в бондидж играта си за първи път, откакто е напуснал Джорджия.

В католическата гимназия Шейфър е член на футболния отбор, но не участва в никакви други групови занимания. Съучениците му го помнят като самотник, наричайки го “чудак” и “не на мястото си”. Един от тях отбелязва, че Шейфър “практически би застанал на главата си, за да погледне под полите на момичетата”. В час често поставя под съмнение религиозната догма пред монахините и веднъж написва дълго есе, оспорвайки научно непорочното зачатие на Христос.

Научи повече за:   Лучиан Станяк: Червения паяк

Той обича самотните занимания и често ходи на лов в национален парк “Евърглейдс”. Неговият съсед Гари Хайнлайн си спомня: “… обичаше да стреля по неща, които не стават за ядене – пойни птички, земни раци и други подобни”. Понякога играе тенис със сестрата на Гари Лий, която е с две години по-голяма от него. Шейфър често дебне около къщата й през нощта и мастурбира, докато я гледа как се съблича. Тя не е единственият обект на воайорството му, но той обвинява всички момичета, че го “изкушават” и ги описва като “развратници” и “курви”.

През пролетта на 1964 г. Шейфър се запознава със 17-годишната Санди Стюърд. По-късно тя го описва като “очарователен младеж”, който завъртява главата й се превръща в първия й любовник, като междувременно прави впечатление на родителите й с безупречните си маниери. Шейфър завършва гимназия през юни 1964 г. и връзката им продължава. Често пътува със семейството й и се превръща в част от дома им. За първи път животът му напомня на идилия – но всичко това е маскарад.

Безверник

Въпреки продължаващата си афера със Синди Стюърт, през 1964 г. Шейфър решава да стане свещеник. Кандидатства в семинарията, но веднага го отхвърлят. “Казаха, че нямам достатъчно вяра. Не мисля, че беше честно” – спомня си той. Шейфър решава, че мозъкът му твърде дълго е бил промиван от католиците и напуска църквата.

През септември постъпва в колежа “Броуард”, където се представя доста посредствено. Продължава да прекарва доста време в ловуване, а отношенията му със Санди напомнят повече на терапия, отколкото на романтична връзка. Започва да й споделя гневните си фантазии за убийства на жени, които го възбуждат. Тя присъства на не един жесток сблъсък между него и баща му, слуша историите му за “изнасилванията” на бившата му приятелка. Накрая Санди решава, че й стига толкова и слага край на връзката им. Известно време Шейфър я следи, докато излиза с други момчета, но накрая я оставя на мира.

Шейфър признава за убийствените си наклонности и пред свой учител, който го праща при училищния психолог д-р Нийл Криспо. Той казва на доктора, че иска да се присъедини към армията, защото “обичам да убивам разни неща. Сега много обичам да стрелям по крави”. Но Шейфър не просто се упражнява в стрелба, той обезглавява животните с мачете, след което изнасилва труповете им.

През 1965 г. Шейфър напуска колежа, за да се присъедини към музикалното турне на групата “Синг Аут 66”, в чийто хор участва бъдещата филмова звезда Глен Клоуз. Там се запознава с Марта Фог от Бостън, с която излиза едно лято. Възнамерява да последва групата в европейското й турне, но е повален от дребна шарка. Шейфър се връща в колежа през следващата година.

Той получава дипломата си по бизнес администрация през 1967 г. и постъпва в Университета “Атлантик” във Флорида, за да учи за преподавател. Но оценките му са твърде ниски, за да може да отложи военната си служба и през април 1968 г. е привикан да се яви на преглед за армията. Вместо това той оставя самоубийствена бележка в стаята си в общежитието и избягва. Неговият съквартирант го открива и Шейфър му признава, че е написал бележката, за да си уреди отсрочка от армията. Извикан е на психиатричен преглед през май 1968 г. и макар тестът да не установява самоубийствени наклонности, става ясно, че е изключително дезорганизиран и прагът му на раздразнение е твърде нисък. Шейфър е спасен от военна служба.

Междувременно бракът на родителите му се разпада. Баща му пие много и се среща с други жени. През май 1968 г. загубва работата си и нещата тръгват надолу. На 2 юли Дорис подава молба за развод и съпругът й се изнася. Шейфър отново се свързва с Марта Фог от Бостън и двамата се оженват през декември 1968 г.

Младоженците се нанасят при майката на Шейфър, а той е назначен като учител в гимназията “Плантейшън”. Той бързо се забърква в неприятности. Неговите упорити усилия да наложи моралните си и политически възгледи върху учениците притесняват управата на училището и той е уволнен само след няколко седмици.

Шейфър остава безработен в продължение на няколко месеца, но умът му работи на пълни обороти. Окайва неуспеха си в учителското и свещеническото поприще. Става все по-убеден, че “неприличните жени и проститутки трябва да бъдат унищожени за благото на обществото”.

А кой е по-добър от него за тази работа?

Изчезнали лица

Родителите на Шейфър най-накрая се развеждат през септември 1969 г., а Шейфър се връща в университета. Три дни след началото на лекциите, на 8 септември, бившата съседка на Шейфър и обект на неговата момчешка страст и гняв е застигната от мистериозна съдба.

Лий Хайнлайн се омъжва за Чарлз Бонадис на 21 август 1969 г. Бракът им е несигурен още от самото начало и двамата често се карат. Един от скандалите им се разразява, когато Лий обявява, че нейният бивш съсед и партньор по тенис й е предложил работа в ЦРУ със заплата от 20 000 долара. Чарлз се изсмива на тази идея и й казва да забрави за работата. На 8 октомври той се прибира вкъщи и намира бележка от Лий, в която казва, че заминава за Маями. Тя никога не се връща, а колата й е открита по-късно на паркинг във Форт Лодърдейл.

Братът на Лий се обажда на Шейфър и чува следната станна история: Лий му се е обадила, казала му е, че напуска Чарлз и го е помолила да я закара на летището, откъдето е смятала да хване полет за Синсинати. Шейфър се е съгласил, но Лий така и не му се е обадила да я вземе. На 6 октомври Чарлз подава молба за развод и го получава на 10 март 1970 г. Никой не чува повече за Лий Бонадис до деня, в който бижутата й се появяват в дома на Дорис Шейфър през април 1973 г. Нейната съдба остава неизвестна.

Вторият опит на Шейфър в учителското поприще не е по-успешен от първия. Администрацията на университета го урежда на работа в гимназия “Странахан”, но той е отстранен на 11 ноември 1969 г. след серия от ученически протести. Напуска университета, обвинявайки системата им в расизъм срещу белите.

Следващата изчезнала от окръг Броуард е 22-годишната сервитьорка Кармен Мари Халок. На 18 декември 1969 г. тя отива на обяд със сестра си и й разказва, че е получила предложение за правителствена работа под прикритие, свързана с чести пътувания в чужбина и “много пари”. Следващата вечер Халок не се явява на работа и когато не се появява на Коледа, нейните роднини проверяват апартамента й. Заварват ваната пълна с вода и гладното й куче. Колата на Халок е открита няколко дни по-късно на един паркинг. Когато през 1973 г. полицията открива колекцията от сувенири на Шейфър, сред тях са златните коронки и фибата на Халок. Тялото й никога не е открито.

През март 1970 г. Шейфър подава молба до университета да възобнови учението си. Тя е одобрена и той се връща към образованието си заедно със своята съпруга. Бракът им обаче е обречен. Марта подава молба за развод на 2 май, цитирайки “изключителната жестокост” на Шейфър. Той лекува разбитото си сърце с едномесечно пътуване в Европа и Северна Африка. Впоследствие се хвали, че има жертви “на три континента” и макар това да е твърде възможно, неговите твърдения никога не са потвърдени.

През октомври 1970 г. Шейфър започва работа като охрана към Електроразпределение Флорида. Там се запознава със секретарката Тереза Дийн и двамата се сгодяват. През август 1971 г. завършва университета с диплома по география и се оженва за Тереза. Решава да тръгне по нов път в кариерата си.

След като не успява да се осъществи като свещеник и учител, Шейфър насочва погледа си към органите на реда. На 3 септември 1971 г. е нает в полицейското управление в Уилтън Менърс и е изпратен в полицейска академия. Завършва на 17 декември 1971 г. и започва шестмесечния си изпитателен срок като патрулиращ полицай. Само след три седмици изчезва първата местна жена.

Белинда Хътчинс е сервитьорка, омъжена за наркоман. Арестувана е за проституция във Форт Лодърдейл. Белинда няма повече сблъсъци със закона, но гордо развява извънбрачните си забежки. На 5 януари 1972 г. съпругът й и двегодишната й дъщеря я виждат да се качва в синия датсун на непознат мъж и да изчезва от живота им завинаги. През 1973 г. в къщата на Дорис Шейфър е открито нейното тефтерче с адреси. Съпругът й идентифицира колата на Шейфър, но тъй като не са намерени други следи, обвинения срещу него не са повдигнати.

Шейфър бързо доказва, че е толкова подходящ за полицай, колкото и за учител. Впоследствие неговият началник казва на репортерите: “Не правеше добри преценки и вършеше доста глупости. Не го исках наоколо”. Колегите му смятат, че Шейфър се опиянява от полицейската си власт и е обсебен от съставянето на актове за пътни нарушения. Има навика да спира млади жени и да ги кани на среща. Години по-късно детективите разкриват, че една от тях – името й никога не е обявено публично – е изчезнала скоро, след като Шейфър е спрял колата й.

Научи повече за:   Айлийн Уорнос: Проститутката убийца

Началникът му е готов да го уволни, но на 16 март 1972 г. Шейфър го изненадва, спечелвайки похвала за наркоарест. Това спасява службата му, но само за кратко. “Глупавите грешки” продължават и на 19 април шефа му го извиква за последен разговор. Шейфър го умолява за последен шанс с почти насълзени очи. На следващия ден обаче началникът разбира, че той е кандидатствал за работа в шерифското управление на окръг Броуард и веднага го уволнява.

Но Шейфър няма да се сдобие с шерифската значка на окръг Броуард. Той се проваля на психическия тест. Другите му кандидатури също са отхвърлени, когато работодателите се свързват с бившия му началник и научават за “образцовата” му служба.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

На 30 юни 1972 г. Шейфър е нает от шериф Ричард Кроудър в окръг Мартин. Той представя бляскави препоръки от службата си в Уилтън Менърс, но само месец по-късно, когато е обвинен в нападението над Тротър и Уелс, шериф Кроудър проверява писмото и установява, че то е фалшиво.

Две в едно

В един момент Шейфър се отегчава да убива само по една жертва.

“Две в едно” – пише той по-късно, – “е много по-трудно, но в същото време и много по-забавно. Получава се оживена дискусия кой да умре пръв. Когато разполагаш с две завързани тийнейджърки, готови за сеанс с ножа за дране, нито една от малките дяволици не иска да си отиде първа. Всяка от тях изгаря от желание да сподели защо според нея приятелката й заслужава да умре”.

Трудно е да се каже кога Шейфър е започнал да убива по двойки. Неговото име е свързано с изчезването на 21-годишната Нанси Лекнър и 20-годишната Памела Нейтър от окръг Пинелас, изчезнали през 1966 г. по време на пикник в Националната гора Окала. Случаят остава неразкрит и двете жени липсват до ден днешен.

Смята се, че Шейфър е замесен и в убийството на 9-годишната Пеги Ран и 8-годишната Уенди Стивънсън в Помпано Бийч. Двете изчезват от плажа на 29 декември 1970 г. На следващия ден продавач от близкия магазин разказва, че някакъв мъж е купил сладолед на двете момичета. Според описанието му човекът е бил на около 20 години, висок 1,80 м и с тегло около 90 кг. Децата никога не са открити, а срещу Шейфър не са повдигнати обвинения, въпреки убеждението на прокуратурата, че той е виновникът. Първоначално Шейфър отрича да има нещо общо с изчезването им, но по-късно си признава в писмо, написано на 19 април 1989 г.

“Дразня се от всички тези приказки за убийства” – пише той. – “Пеги и Уенди просто се натъкнаха на мен по времето, когато изпитвах любопитство към апетите на Албърт Фиш за човешка плът.. Уверявам ви, че тези момичета не бяха сексуално насилени. Намерих и двете им за много задоволителни, особено задушени с лук и чушки”.

Шейфър е на свобода под гаранция на 27 септември 1972 г., в очакване на процеса за нападението над Тротър и Уелс, когато убива следващите си жертви. Двойното убийство на Сюзан Плейс и Джорджия Джесъп ще го приземи в затвора и е единственото, за което някога е съден.

По-малко от четири седмици след изчезването на Плейс и Джесъп, на 23 октомври към списъка с липсващи момичета са прибавени имената на 14-годишните Мери Алис Брисколина и Елси Лина Фармър. Семейството на Фармър я обявява за изчезнала на 24 октомври, а това на Фармър изчаква още една седмица, смятайки, че е избягала от къщи. Скелетните останки на Фармър са открити на 17 януари 1973 г. (осем дни след като Шейфър влиза в затвора), на строеж близо до гимназията “Плантейшън”. Брисколина е открита на 15 февруари, на около 200 м разстояние. Родителите на Фармър разпознават един от накитите й в колекцията на Шейфър, намерена в дома на майка му.

Шейфър никога не е съден за тези убийства, но по-късно си признава за тях в писмо, свързано с публикуването на книгата му “Убийствени демони”.

“Какви престъпления трябва да си признавам?” – пише той на 9 април 1991 г. – “На Фармър? На Брисколина? Какво мислите, че представлява “Убийствени демони”? Измислица? Искате “признание”, но не можете да го познаете, дори когато ви го натикам в лицето”.

През декември 1972 г. Шейфър е осъден за нападението над Тротър и Уелс, но влиза в затвора чак на 15 януари 1973 г. Седмица преди това изчезват 19-годишните Колет Гуденоу и Барбара Ан Уилкокс от Айова, пътуващи на стоп за Флорида. Нищо не се знае за съдбата на момичетата, докато не е открита колекцията от сувенири на Шейфър. Сред тях е намерена шофьорската книжка на Барбара и паспортът, дневникът и една книга на Колет. Скелетните останки на двете жертви са открити в Порт Сейнт Луси през януари 1977 г., но причината за смъртта им не може да бъде установена и срещу Шейфър и този път не са повдигнати никакви обвинения.

Доносник

На 17 ноември 1973 г. Тереза Шейфър прави единственото си и последно посещение в затвора, за да връчи на съпруга си документите за развод. Извън стените на затвора репортерите тръбят новината, че адвокатът на убиеца Елтън Шуорц (45 г.) се среща с 21-годишната му съпруга. Той урежда развода на Тереза и двамата се оженват на 30 ноември, като Шуорц обявява, че клиентът му е настоял за това. Шейфър продължава да си кореспондира с адвоката и изчаква десет години преди да го обвини в злоупотреба със закона.

Джерард Шейфър
Джерард Шейфър

Междувременно е зает да разкрива друга конспирация, твърдейки, че е бил натопен от полицай от отдел “Наркотици” и прокурорите от окръг Мартин. В този нов сценарий той е набеден в убийството на “две информаторки”, защото е отказал да играе играта на могъщите наркобарони.

Шейфър подава 19 обжалвания, всичките от които са отхвърлени.

Тогава намира други начини да се забавлява. През 1979 г. обявява “сватбата” си с филипинка, която е виждал само на снимка. Младата жена се появява през юли 1980 г. и се нанася да живее при баща му. Управата на затвора разрешава сватбата им и Шейфър дори получава няколко съпружески свиждания, преди младата му булка да получи зелена карта и да го захвърли като горещ картоф.

Няколко седмици по-късно, през септември 1985 г. Шейфър е обвинен в опит за бягство от затвора “Ейвън Парк” и в съставянето на списък с бъдещи жертви, сред които и бившата му съпруга, прокурорът Робърт Стоун и съдия Троубридж. Изпратен е в строгоохранявания затвор “Старк” във Флорида.

Въпреки че е под строго наблюдение, Шейфър успява да организира малка пощенска измама, публикувайки обяви в порно списания и печелейки пари от най-различни извратени услуги. Използва винаги женски псевдоними: строгата господарка “Фелис”; проститутката “Джесика Зуриага”; строгата матрона “Милър”; осъден на смърт убиец на съпрузи и др. Един от неговите “клиенти” му плаща в брой за привилегията да изпере мръсните гащи на господарката “Фелис” (доставени по пощата). Шейфър също се забавлява да пише на затворници в другите затвори, представяйки се за голямата любов на живота им.

Когато не върши измамите си, Шейфър работи като адвокат в затвора – но и тук има уловка. Докато дава инструкциите си на своите другари по съдба, измъква от тях информация за случаите им, която после предава на властите. Един от тези затворници казва на Шейфър къде е скрил тялото на жертвата си и той донася за това на полицията, пращайки клиента си на електрическия стол.

През 1986 г. Шейфър става сътрудник на полицията в северен Маями и се представя за 14-годишна проститутка, с псевдоним “Дий Дий Кели”, продаваща голи снимки на педофили. Отговорите на неговата обява са събрани от инспекторите на пощата, но нито един от кореспондентите му не е съден. Вместо това прокурорите установяват, че Шейфър върти собствена мрежа за детска порнография в затвора, с помощта на друг затворник на име Мървин Крос. Крос получава допълнителна присъда, но срещу Шейфър не са повдигнати обвинения.

Въпреки провала на операция “Дий Дий”, Шейфър има шанс да се срещне с осъдения на смърт убиец Тед Бънди. Според него: “Бънди ме уважаваше на 100 процента. Аз се държах към него снизходително, въпреки че всички останали слушаха всяка негова дума”. Според слуховете Бънди е споделял, че е бил вдъхновен от Шейфър, за да убие две жертви в един и същи ден през 1974 г. Двамата разискват такива фини аспекти от убийството, като “проблема с ларвите” и какви са най-подходящите техники за почистване на седалките, след като някоя от жертвите се изпусне по малка нужда в колата.

Тед Бънди
Тед Бънди

Понякога Шейфър има и друг довереник, в лицето на самопризналия се канибал Отис Туул (партньор на Хенри Лий Лукас). Той е осъден на доживотен затвор за шест убийства, но е заподозрян в много други, най-известното от които е отвличането и убийството на малкия Адам Уолш през 1981 г. Туул няколко пъти си е признавал за това престъпление, но винаги след това се е отмятал от думите си.

Отис Елууд Туул
Отис Елууд Туул

Шейфър пише писмо до бащата на Адам – Джон Уолш, водещ на предаването “Най-търсените в Америка” – представяйки се за Туул и иска 50 000 долара, за да издаде местонахождението на останките на момчето: “За да можете да ги погребете както трябва, по християнски”. Уолш отхвърля предложението, а Туул скоро разбира за игричките на Шейфър и се отдръпва от него. Освен садистичното удоволствие да тормози родителите на Адам, Шейфър не спечелва нищо от цялата история, но добавя към репутацията си на доносник още малко тежест.

Научи повече за:   Музейни афери: Сензационни кражби на произведения на изкуството

Истинско престъпление

На 24 януари 1989 г. Шейфър загубва истински обожател в лицето на Тед Бънди, който най-сетне отива на така дълго отлаганата си среща с електрическия стол. Горе-долу по същото време неговата бивша приятелка Санди Стюърт – вече разведена и използваща името Сондра Лондон – прочита книгата на Ан Рул “Непознатият до мен” и решава да сътвори книга за взаимоотношенията си с Шейфър. Тя му пише в затвора на 8 февруари 1989 г. и му подхвърля идеята си.

Шейфър й отговаря ентусиазирано, наричайки историята си “неизследвана територия”. В периода между март и май 1989 г. изпраща на Лондон седем зловещи истории, носещи злокобни заглавия от рода на “Блондинка на кол” и “Мухи в очите й”. Тя прибавя рисунки и фрагменти от писанията му, конфискувани от дома на майка му, и издава книгата през юни 1989 г. Скоро следва и втора книга, както и отделно публикувани истории, поезия, скици и една сатирична “серия на убиеца”. Главният герой в нея е “лошо ченге”, убиващо проститутки в свободното си време.

Шейфър доста се постарава да впечатли бившата си любовница. От една страна твърди, че е невинен и възприема образа на мъченик. Но обратната страна на благочестивата му фасада лъсва, когато заявява, че е лидер на организираната престъпност и дон на мафията. На 20 януари 1991 г. настоява:

“Аз съм най-големият сериен убиец и мога да го докажа. Експерт съм в бесенето и жертвите ми умират толкова бързо, че даже нямат време да се изпикаят на въжето. Освен това никога не са ми трябвали повече от два удара, за да обезглавя жена. Никога. Много ме биваше”.

Джерард Шейфър в затвора
Джерард Шейфър в затвора

Шейфър казва, че бройката на жертвите му е някъде между 80 и 110.

“Една от курвите се удави в собственото си повръщано, докато гледаше как изкормвам приятелката й” – самодоволно заявява той. – “Не съм сигурен, че това се брои за действително убийство. Бременните броят ли се за две убийства? Всичко е толкова объркано”.

Книгата на Лондон не се представя добре на пазара. На 18 януари 1991 г. Шейфър й предлага женитба, отбелязвайки, че като негова съпруга не би могла да бъде заставена да свидетелства срещу него “дори ако й покаже кошница, пълна с отрязани глави”. На следващия ден си променя мнението и обвинява Лондон за престъпленията си.

“Ще ти кажа направо” – пише той, – “че много от тези жени умряха заради теб, защото не ми помогна да се справя с кризата, в която бях изпаднал през 1965 г. Ти ме отхвърли и ме заряза; тогава започна всичко”.

След неуспеха на книгата й Лондон започва да търси нови начини за изкарване на пари. Продуцентите на телевизионно предаване й предлагат 1000 долара за интервю, в което да разкаже за Шейфър. Вместо да подкрепи твърденията му, че е бил натопен, тя заявява пред камерите: “Той беше нормален, но изпитваше непреодолимо желание да убива”. Водещият заклеймява Шейфър като “един от най-големите серийни убийци в Америка” и “болен индивид”, и завършва предаването изказвайки надежда той да намери “ада на земята”.

“С нас е свършено” – пише Шейфър на Лондон на 12 април 1992 г., след като гледа предаването. – “Ти създаде Черна дупка от истинска ярост, която е насочена към теб… Повече никога не произнасяй името ми пред никого и никъде… Познавам някои хора от подземния свят на сатанистите. В знак на благодарност за онова, което каза по телевизията, им разказах за дъщеря ти. Вероятно ще се свържат с нея лично… Ако смяташ да ми правиш проблеми, детето ти ще плати цената. Ясен ли съм?”.

Контрол

На 24 април 1992 г. Шейфър пише на Лондон: “Готов съм да съдя всички… Може и да не спечеля, но ще ги разоря и ще направя адвокатите им богати”. След един месец й пише отново, съобщавайки, че е продал правата за историята си на “голямо издателство”. Не може да устои на изкушението да завърши писмото си с предупреждение:

“Следващият път, когато кажеш или направиш нещо, което да ми докара проблеми… Ще накарам моите наркозависими приятелчета сатанисти в Джорджия да хванат онази курва дъщеря ти и да й дадат малко сексуално образование”.

През февруари 1993 г. Лондон отново посещава затвора “Старк”, но не за да се види с Шейфър. Този път обект на вниманието й е осъденият на смърт “Изкормвач от Гейнсвил” Дани Ролинг. Не обръщайки внимание на зловещите му престъпления, тя го намира за красив, очарователен и “просто чудесен”. Чувствата са взаимни: скоро двамата обявяват годежа си, макар че директорът на затвора отсича, че сватба няма да има. Без да се стресне от това, Лондон написва книга за случая на Ролинг.

Шейфър научава за новия й романс и на 13 февруари 1993 г. й праща поредното писмо:

“Здравей, Курво. В затвора се говори, че Кралицата на мръсниците се вижда с Дани Ролинг… Знам какво целиш: пари. Ще изпържиш Дани и ще спечелиш богатство от неговото нещастие. Нали? Ами, давай! Само не замесвай името ми в това”.

Този път вместо със сатанисти, заплашва бившата си любовница с Ку Клукс Клан.

Връзката на Лондон с Ролинг предизвиква първата вълна от лекомислени съдебни дела, заведени от Шейфър. Той подава искове практически срещу всеки, който го е наричал сериен убиец в публичното пространство.

Една от първите му жертви е авторът Патрик Кендрик, който изучава случая му в продължение на пет години и накрая заключава, че е убил поне 11 жени. Шейфър завежда срещу него дело за клевета, настоявайки за обезщетение в размер на 500 000 долара.

След това в бърза последователност завежда дела срещу криминалните автори Джоел Норис, Майкъл Картелис, Майкъл Нютън и Колин Уилсън. ФБР профайлърът Робърт Реслър също попада на мушката му, когато го споменава в лекциите си за серийни убийства.

Неговите обвинения са отхвърлени от съда като лекомислени и неуместни. Сондра Лондон понася най-голяма част от гнева на Шейфър. Той я съди три пъти (неуспешно) и се опитва да я вкара в ареста, задето е откраднала литературните му творби, оценени на “110 000 долара”.

Шейфър обаче има големи проблеми с оцеляването си в затвора. След неуспеха на последните му две дела във Флорида е нападнат в затворническата библиотека от друг затворник, който го намушква многократно с нож в лицето, тялото и ръцете.

Случаят е закрит

След като е нападнат в затвора през ноември 1994 г., положението на Шейфър се влошава повече от всякога. Дани Ролинг пише на Сондра Лондон, че Шейфър го очакват “големи неприятности” от останалите затворници, които са го заклеймили като “предател, трън в задника и манипулативен доносник”. През следващата година той е подложен на тормоз от осъдените, които го пръскат с урина и замерят с изпражнения. Килията му е опожарявана два пъти, при което записките му са съсипани от противопожарната система.

Задават се неприятности и на съдебния фронт. През есента на 1995 г. случаите на Халок, Хътчинс и Бонадис са отворени за преразглеждане, като полицията се надява да осъди Шейфър за поне един от тях.

Но надеждите им остават неоправдани.

В неделя на 3 декември пазачите откриват Джерард Шейфър заклан в килията му. Гърлото му е прерязано и е намушкан 42 пъти в шията и главата. Единствената следа е отпечатък от кървава длан, оставен на стената.

Два месеца по-късно, на 1 февруари 1996г., управата на затвора повдига обвинение в убийство срещу 33-годишния Фаустино Ривера, осъден на доживотен затвор за двойно убийство. Той и Шейфър са се скарали кой да вземе последната чаша с гореща вода от автомата на техния етаж. Ривера се е цупил известно време и после е сложил край на спора със саморъчно направен нож.

През ноември 1996 г. Ривера пише на Сондра Лондон, заявявайки, че е невинен и че кървавият отпечатък в килията на Шейфър не е негов. Майката и сестрата на Шейфър обвиняват в убийството му Отис Туул, който се е страхувал, че Джерард ще издаде на властите къде е скрил останките на малкия Адам Уолш. Туул отрича да има нещо общо със смъртта на Шейфър, а случаят на Адам Уолш остава неразкрит, след като Туул умира от цироза през септември 1996 г.

На 8 юни 1999 г. Ривера е осъден за убийството на Шейфър, за което получава 53 години и 10 месеца затвор.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Таня Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Таня
Гост
Таня

Този тип води класацията на най- противните нищожества, на които е отделено внимание в този сайт