Доналд Гаскинс – Дребосъка: Сериен убиец, сексуален садист и канибал

Доналд Гаскинс-Дребосъка: Сериен убиец, сексуален садист и канибал

Доналд Гаскинс е най-продуктивният сериен убиец в историята на Южна Каролина. Бруталността му не познава граници и той изнасилва, измъчва, убива и подлага на канибализъм мъже, жени и деца. Най-малката му жертва е двегодишно момиченце.

Фатално убийство

С настъпването на есента на 1980 г. убийството вече не представлява нищо ново за Доналд Гаскинс. Многократният убиец взима първата си жертва още на 19-годишна възраст, за да се докаже в затворническата йерархия. Сега, вече на средна възраст, излежава девет доживотни присъди в щатския затвор в Южна Каролина – по една присъда за всяка от деветте жертви, за които е осъден. Тази бройка е само върхът на айсберга на неговите престъпления. Гаскинс е добре запознат с методите за мъчителна смърт. За него няма тайни в това отношение.

Но престъплението, което замисля сега, е различно. Никога не е убивал жертва, осъдена на смърт.

Рудолф Тайнър вече е получил смъртна присъда, но мнозина смятат, че не умира достатъчно бързо. Осъден на смърт за убийството на Бил и Миртъл Муун, Тайнър се надява, че с помощта на обжалвания ще може да отложи сядането си на електрическия стол с поне още едно десетилетие. Единственият му проблем в отделението за смъртници е как да утоли глада си за наркотици.

Извън пределите на затвора синът на Миртъл Муун Тони Чимо се заема да отмъсти за смъртта на майка си. Той говори с няколко затворници и от уста на уста стига до Доналд Гаскинс, който му гарантира, че ще свърши работата срещу съответното заплащане. Гаскинс работи по поддръжката на затвора и има свободен достъп до крилото на смъртниците, където поправя спукани тръби, отпушва тоалетни, сменя осветителни тела и др. Без Чимо да разбере, Гаскинс записва разговора им – средство за изнудване, което ще му донесе много пари, ако някога излезе на свобода.

Гаскинс решава, че отровата е най-добрият начин. Сприятелява се с Тайнър и започва да му подхвърля храна, марихуана, хапчета и хероин. Последният прибира подаръците, без да задава въпроси и се моли за още. Чимо набавя кутия с бонбони, подправени с отрова, достатъчна да убие кон, но Тайнър се отървава само със стомашни болки. През следващите 12 месеца Гаскинс повтаря експеримента още пет пъти, подправяйки храната и лекарствата му с още по-големи дози, но напразно. Тайнър остава все така жив, без да осъзнава връзката между подаръците и болките в стомаха си.

След шестия опит Гаскинс се отказва от отровата и решава да направи бомба. Чимо осигурява кабелите, частите и пластичния експлозив, (скрит в издълбаните токове на каубойски ботуши). Тайнър харесва идеята на Гаскинс да прокара интерком между килиите им. Гаскинс прокарва жици през отоплителните тръби на затвора, изработва приемник за мишената си от пластмасова слушалка и го напълва с C-4. Двамата мъже сверяват часовниците си, за да тестват системата във вечерта на 12 септември 1982 г.

В уречения час Тайнър доближава заредената слушалка до ухото си и заговаря на Гаскинс. Последното нещо, което чува преди главата му да избухне, е смехът на Дребосъка.

Първоначално пресата обявява смъртта на Тайнър за самоубийство, но в затвора тайните не остават за дълго скрити. Доносниците започват да говорят и скоро Тони Чимо признава за ролята си в заговора. Той, Гаскинс и още двама техни съучастници са обвинени в убийство.

Щатът Южна Каролина не е успял да екзекутира Доналд Гаскинс за предишните му убийства. Сега настъпва време за втори опит.

Дребосъкът

Доналд Гаскинс е роден на 13 март 1933 г. в земеделския район на окръг Флоренс в Южна Каролина. Незаконното дете, което никога не е срещало баща си, през първите 13 години от живота си е известно като Джуниър Перът (моминското име на майка му), или просто с подигравателния прякор “Дребосъка”. Гаскинс е бит и игнориран от поредица от жестоки втори бащи, докато накрая майка му се омъжва за един от тях през 1943 г. и този съюз увеличава семейството с още четири деца. Новият мъж в къщата пребива Джуниър и другите деца за щяло и нещяло.

Нещо очевидно не е наред с Джуниър Перът. Той се ядосва на момичетата още от съвсем ранна възраст, без да може да обясни адекватно гнева си. На десетгодишна възраст започва да изпитва силно безпокойство, което остава с него до края на живота му. Това чувство предизвиква у него изблици на хаотична агресия, която понякога успокоява с криминални прояви.

Гаскинс има сръчни ръце и работи отлично с машини и мотори. Напуска училище на 11 години, за да работи в автосервиз. В свободното си време се мотае с приятелите си Дани и Марш, с които създава мародерска банда наречена “Трио Белята”. Започват с кражба на бензин и скоро преминават към обири на къщи, под ръководството на бащата на Дани, който е бивш затворник. Купуват една стара кола и разширяват полето си на действие, посещавайки проститутките в Чарлстън и Колумбия. Сексуалните им експерименти включват и млади момчета, но Триото допуска фатална грешка, когато изнасилват групово по-малката сестра на Марш. Заплахите и парите не успяват да осигурят мълчанието й и родителският гняв се стоварва върху момчетата с пълна сила. Бащата на Дани го защитава с пушката си, но Гаскинс и Марш са провесени за китките в един хамбар и бити до кръв с кожен каиш от бащите си.

За известно време Гаскинс остава сам, докато не се запознава с друг млад крадец, с когото възобновява обирите. В съботен ден през 1946 г. той точно се промъква в чужд дом, когато е изненадан от момичето, което живее там и го познава. Тя е въоръжена със секира, с която замахва заплашително към него, но Гаскинс успява да й я отнеме и я удря, наранявайки ръцете и главата й. Момичето оцелява и го идентифицира. Изпратен е в поправителен дом, където остава до 18-ия си рожден ден. Джуниър Перът чува истинското си име за първи път в съдебната зала, когато произнасят присъдата му.

Криминално училище

Доналд Гаскинс получава истинското си образование в изправителното училище. Още на втората вечер е нападнат под душовете, пребит и изнасилен от 20 момчета. След това приема протекцията на “Шефа” на спалното помещение, който изисква от него всекидневен секс и други услуги, като понякога го дава на заем на приятелите си.

Чувствайки се притиснат до стената, Гаскинс замисля първото си бягство. Тринадесет месеца след пристигането си той избягва от изправителния дом заедно с още четири момчета. Всички са заловени още на следващия ден, но Гаскинс скача в движение от камиона и побягва към скривалището, което някога е използвал с другарите си от бандата. Местен служител на реда го открива там и го убеждава да се предаде. Неговата награда: 30 удара с колан и 30 дни изолация и тежък труд, състоящ се в копаене на канавки в парещата жега и бичуване за най-малкото провинение. След като изтърпява наказанието си, той е върнат в общата спалня, където го чака неговият собственик Шефа.

За следващото си бягство Гаскинс избира само един съучастник и остава на свобода шест дни, преди хрътките да го надушат. Наказанието този път е 50 удара с колан и четири месеца тежък труд. Връщайки се в общата спалня, заварва там нов Шеф, на когото не е лесно да се угоди. Той особено много обича да наблюдава как Гаскинс е подлаган на групово изнасилване.

Гаскинс предприема третото си бягство сам, отправяйки се на юг към дома на леля си в окръг Уилямсбърг. Тя го убеждава да се върне, когато директорът на поправителния дом обещава да бъде снизходителен, но обещанието му се оказва лъжа. Гаскинс е наказан с още изолация и нощен режим от 20 удара на вечер. На седмия ден той удря един пазач и е пребит до безсъзнание, след което го изпращат за пет седмици в психиатрична болница. Докато е там се спуква апендиксът му и животът му е спасен с операция по спешност.

През 1950 г. Гаскинс е обявен за излекуван и върнат обратно в изправителния дом. Той избягва пак, този път в град Самтър, където се присъединява към пътуващ карнавал. Там се влюбва в 13-годишно момиче и на 22 януари 1951 г. се оженва за нея – тя е първата от шестте му жени. След като прекарват една нощ заедно, той се предава на властите в името на любимата си и прекарва последните три месеца от присъдата си в изолация.

Научи повече за:   Лари Ейлър: Убийства на магистралата

След като е освободен на 18-ия си рожден ден, Гаскин сменя няколко работни места и накрая се установява в плантация за тютюн. Скоро се съюзява със свой приятел от изправителното и двамата започват да плячкосват и обират плевните за тютюн, съдействайки на собствениците на земите в застрахователни измами. До Коледа на 1956 г. вече са подпалили шест хамбара, но слуховете бързо се разнасят и партньорът на Дребосъка проявява достатъчно мъдрост да напусне щата. Гаскинс остава и скоро съжалява за това.

Един ден, докато е на работа, дъщерята на шефа му и нейна приятелка го хващат натясно и започват да го разпитват за палежите. Гаскинс избухва, замахва с чука си и счупва главите на момичетата. Обвинен е в палеж, нападение със смъртоносно оръжие и опит за убийство. Съдията му дава пет години затвор, но прибавя към тях още една, когато Гаскинс го напсувал.

Главатар

Когато влиза в щатския затвор в Южна Каролина през есента на 1952 г., това му се струва най-безрадостното място на земята. Вместо общата спалня и Шеф, затворът предлага отделни килии и Главатари, взимащи всичко, което поискат със сила. Гаскинс очаква нова серия от групови изнасилвания, но вместо това е осведомен, че принадлежи на Артър.

През следващите шест месеца, които прекарва в една килия с този брутален изнасилвач, Гаскинс осъзнава, че единственият начин да се спаси е да се превърне в Главатар. Знае, че за да постигне това, трябва да извърши убийство и започва да се оглежда за най-голямата и силна жертва, която може да намери. Избира Хейзъл Брейзъл – толкова свиреп затворник, че никой не се осмелява да го нарече в лицето с така омразното му първо име.

За да спечели благоразположението на Брейзъл, Гаскинс използва същата тактика, която ще приложи върху Тайнър тридесет години по-късно. Носи му подаръци и храна от кухнята, превръща се в постоянно присъствие около килията му и скоро е приет като част от свитата. При петата си визита Гаскинс заварва Брейзъл на тоалетната чиния, а пред килията му стои само един негов бодигард. Той прерязва гърлото му с откраднат нож и предупреждава бодигарда да изчезва преди да са дошли пазачите.

Заявява, че е убил Брейзъл при самозащита и прекарва шест месеца в изолация, излизайки оттам като Главатар, с когото никой не би искал да се закача.

През 1955 г. получава известие, че съпругата му е подала молба за развод. Гаскинс избягва от затвора, скрит в камиона за боклук, открадва кола и се присъединява към карнавала във Флорида, като междувременно се запознава с втората си жена. Тя е на 19 години – с три години по-млада от него. Техният брак продължава само две седмици, преди да я остави при родителите й и да хване пътя. Двамата така и не се развеждат, но тази малка техническа подробност не го спира да се ожени още четири пъти.

Неговата нова любов е акробатката Бети Гейтс, чието гъвкаво тяло му се струва неустоимо. Напускат карнавала заедно, заминавайки с открадната кола за Куквил, щата Тенеси, където излежава присъдата си братът на Бети. Тя признава на Гаскинс, че е търсена в пет щата за фалшификация и въоръжен грабеж и го помолва да занесе вместо нея на брат й пари за гаранцията му и стек с цигари. Когато се връща, той установява, че Бети я няма и е взела колата му. Докато я чака да се върне, полицията идва и го арестува, осведомявайки го междувременно, че братът на Бети – в действителност неин съпруг – е избягал от затвора с помощта на бръснач, скрит в стека с цигари.

Първоначално шерифът вярва, че Гаскинс е станал жертва на измама, но тогава е открита откраднатата кола и фалшивите му документи. Дребосъка е задържан като беглец от затвора. Получава три месеца за подпомагане на бягство и още шест за това, че е наранил с нож друг затворник. След това ФБР го обвиняват в нарушение на федерален закон, понеже е пресякъл щатските граници с открадната кола. Това означава още три години във федералния затвор в Атланта, Джорджия.

Тази присъда за Гаскинс е равносилна на обучение в криминален колеж. Неговите съкилийници, които той нарича Тримата мъдреци, са бодигарди на затворения “премиер-министър” на Мафията Франк Костело, излежаващ присъда за укриване на данъци и незаконен хазарт. Репутацията на Дребосъка го е изпреварила и Костело го нарича “Малкия човек с брадвата”, като дори му предлага работа като наемник, ако някога реши да се установи.

Гаскинс получава право на предсрочно освобождаване през август 1961 г. Прощавайки бягството му, щатът го освобождава, осигурявайки му нов костюм, 20 долара и автобусен билет до окръг Флоренс.

Беглецът

Каквото и да е научил Доналд Гаскинс по време на криминалното си обучение, изглежда то не е включвало курс как да стои далеч от неприятностите. Той се връща на работа в тютюневите ферми за известно време, но се скарва жестоко с втория си баща и заплашва да го намушка с вилата. След това се премества да живее при свой братовчед и възобновява обирите с взлом и кражбите на коли.

Доналд Гаскинс на 21 години
Доналд Гаскинс на 21 години

В края на 1961 г. Гаскинс за малко да спаси душата си. Започва работа при пътуващия проповедник Джордж Тод, но евангелието няма никакъв ефект върху него. Продължава да обира домове, докато пътува със свещеника. Междувременно се запознава със съпруга номер три – 17-годишна девойка, която хваща окото му, въпреки че е твърде възрастна за неговите стандарти.

Бракът, също като религията, не успява да цивилизова Гаскинс. По време на втората си година при преподобния Тод е арестуван за изнасилването на 12-годишно момиче в окръг Флоренс. Когато е отведен в съда, избягва през прозореца, открадва кола и отпрашва към Грийнсбъро в Северна Каролина. Там се оженва за съпруга номер четири – отново 17-годишна девойка – и я изоставя след три месеца.

Връща се за кратко при третата си жена в Джорджия и на път към Флорида двамата са спрени за превишена скорост. Страхувайки се от арест, Гаскинс вкарва колата си в блатото и се спасява пеша, оставяйки не съвсем бившата си съпруга на милостта на полицаите. Оттам се връща в Северна Каролина при съпруга номер четири, но тя го предава на властите. Съдебните заседатели в окръг Флоренс не се съгласяват с аргумента на Гаскинс, че сексът с непълнолетно момиче е оправдан. През 1964 г. той получава шест години за изнасилване и още две за бягството си от ареста.

По време на неговото отсъствие Щатският затвор в Колумбия е преименуван на Централен изправителен институт, но иначе всичко друго си е по старому. Репутацията на Гаскинс му позволява да бъде недосегаем в затворническата йерархия. Освободен е предсрочно през 1968 г., при условие че остане в окръг Флоренс две години. Излизайки от затвора, Дребосъка е твърдо решен никога повече да не се върне там, което не означава, че ще спре да нарушава закона – просто ще се отървава от свидетелите.

И междувременно ще се позабавлява.

Крайбрежни убийства

Гаскинс се установява в Самтър, Южна Каролина. Започва работа в строителството, а през уикендите разглобява крадени коли и обикаля баровете в търсене на секс. Все още страда от силно раздразнение и тревога в женска компания, които сега са придружени от главоболия, стомашни болки и болки в слабините. Все по-често се вбесява и изпада в мрачно настроение, когато е отхвърлен от жена. Изпитва натрапчива нужда да обикаля по крайбрежните магистрали, сякаш търси нещо, без да знае какво.

През септември 1969 г. го намира.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
Доналд Гаскинс
Доналд Гаскинс

Стопаджийката е млада и руса и пътува за Чарлстън. Гаскинс я качва и й предлага да правят секс. Когато тя му се изсмива в лицето, той я пребива до безсъзнание и я откарва на стар черен път. Там я изнасилва, след което я измъчва и я реже с нож. Все още е жива, когато я потапя в блатото. Напускайки мястото, Гаскинс се чувства толкова добре, колкото не си спомня да се е чувствал през целия си живот.

Научи повече за:   Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

От този ден нататък за него става навик да обикаля крайбрежните магистрали през уикендите. До Коледа 1969 г. извършва още две убийства. С времето се усъвършенства до такава степен, че държи пищящите си жертви живи в продължение на часове, а понякога и с дни.

През 1970 г. Гаскинс започва да извършва по едно убийство на всеки шест седмици, експериментирайки с различни методи на мъчения, като остава разочарован, когато жертвите му умират преждевременно. През следващата година покосява 11 безименни жертви, сред които и първото му отвличане и убийство на две момичета наведнъж. Гаскинс е озаряван от нови идеи за изтезаване на жертвите си, докато обикаля железарските магазини и търси инструменти.

Сдобива се с първите си мъжки жертви случайно през март 1974 г. Те са две дългокоси момчета, които Гаскинс първоначално сбърква за жени. Откарва ги на едно от тайните си местенца близо до Чарлстън, където ги изнасилва и подлага на мъчения. Сготвя и изяжда отрязаните им полови органи, преди да прояви милост и да отнеме живота им.

Гаскинс загубва бройката на жертвите си, които убива за забавление между септември 1969 г. и декември 1975 г. Най-близката цифра, която може да даде е между 80 и 90 души. Пристрастява се към садистичните убийства и с нетърпение чака да го обхване безпокойството, защото изпитва неописуемо удоволствие, когато се отървава от него.

Единствената крайбрежна жертва, на която помни името, е 16-годишната Ан Колбърсън, която качва в колата си близо до Миртъл Бийч през 1971 г. Въпреки че не е излязъл на лов в онзи момент, решава да се възползва от удобния случай. След четири дни на изнасилване и мъчения той наистина се привързва към нея. В крайна сметка я зашеметява с чук, прерязва гърлото й и хвърля тялото й в подвижните пясъци.

Крайбрежните убийства са само развлечение за него. Колкото и многобройни да са жертвите му, колкото и много да страдат, те не означават нищо за Доналд Гаскинс.

Сериозни убийства

Преди 1970 г., въпреки спорадичните инциденти на насилие, свързани със семейството и приятелите му, Гаскинс никога не се е замислял сериозно над това да убие свой познат. Самият той нарича тези свои престъпления “сериозните убийства”, тъй като те изискват много повече предварително планиране.

Неговите първи две сериозни жертви стават 15-годишната му племенница Джанис Кърби и нейната 17-годишна приятелка Патриша Олсобрук. Гаскинс често си е представял как изнасилва Кърби и през ноември 1970 г. му се предоставя възможност за това. Момичетата са излезли да пийнат навън и имат нужда някой да ги закара вкъщи. Вместо в дома им, Гаскинс ги закарва в изоставена къща, където им нарежда да се съблекат. Те му се опълчват и го удрят с дъска, но той изважда пистолета си и ги пребива до безсъзнание. След като изнасилва и двете, той ги удавя и изгаря телата им на две различни места. Полицията го разпитва за двойното изчезване и той си признава, че е говорил с тях в онази нощ, но заявява, че са се качили в колата на непознати момчета. Случаят изстива поради липсата на тела и други доказателства.

Гаскинс с дъщеря си Шърли и племенницата си Джанис
Гаскинс с дъщеря си Шърли и племенницата си Джанис

Месец по-късно Гаскинс отвлича, изнасилва и убива Пеги Кутино – 13-годишната дъщеря на видно политическо семейство. Този път оставя тялото така, че да бъде открито лесно. Представя солидно алиби на полицията и тя се насочва към друг заподозрян – Уилям Пиърс, който вече излежава доживотна присъда за подобно престъпление. Пиърс е осъден за убийството на Кутино, което му донася още една доживотна присъда.

Гаскинс прекратява убийствата, за да се ожени за бременната си приятелка на 1 януари 1971 г., но това е само временно. Неговата следваща сериозна жертва – и първата афроамериканка – е 20-годишната Марта Дикс, която често се мотае около гаража, в който работи. Момичето е влюбено в него и се хвали на приятелките си, че двамата са любовници. Гаскинс не обръща внимание на приказките й, докато тя не започва да разправя, че носи неговото дете. Една вечер я кани в дома си, където й дава свръхдоза хапчета и алкохол, след което захвърля тялото й в канавка край пътя.

В края на 1971 г. Гаскинс се премества в Чарлстън заедно с жена си и детето си. През 1972 г. извършва следващите си две сериозни убийства. Жертвите са 24-годишният Еди Браун и неговата съпруга Бърти, която той описва като най-хубавото черно момиче, което е виждал. Гаскинс продава на Браун откраднати оръжия, но се уплашва, когато той му казва, че федералните агенти душат в Чарлстън в търсене на търговци на оръжие. Страхувайки се от клопка, Гаскинс застрелва семейство Браун и ги заравя зад хамбара, където е погребал Джанис Кърби през 1970 г.

През юли 1973 г. Гаскинс се премества в Проспект, Южна Каролина, след като домът му в Чарлстън изгаря при пожар. Преди да свърши годината убива още три жертви, започвайки с 14-годишната бегълка Джаки Фрийман. Той я качва на стоп в колата си през октомври и я държи в плен два дни, подлагайки я на изнасилване, мъчения и канибализъм.

В уикенда след убийството на Фрийман Гаскинс купува стара катафалка и поставя на прозореца й табелка: “ПРЕВОЗВАМЕ ВСИЧКО, ЖИВО ИЛИ МЪРТВО”. Когато го питат за какво му е катафалката, отговаря уж на шега: “Убивам толкова много хора, че ми трябва кола, с която да ги превозвам до частното ми гробище”.

Катафалката на Гаскинс
Катафалката на Гаскинс

Неговите първи пътници са 23-годишната Дорийн Демпси и нейната двегодишна дъщеря Робин Мишел. Гаскинс познава Демпси от дните си в карнавала. Неомъжената майка, бременна с второто си дете, иска да напусне града и приема предложението на Дребосъка да я закара до автобусната спирка. Вместо това той я закарва в горите и иска да правят секс. Дорийн се съгласява, но изпада в ужас, когато той започва да съблича детето й. Гаскинс се принуждава да я убие с чук и после изнасилва (и анално) и удушава момиченцето, погребвайки двете жертви заедно. Години по-късно си спомня за бруталното зверство над малката Робин Мишел като за най-добрия секс в живота му.

Сериозните убийства на Дребосъка продължават и през 1974 г., започвайки с 36-годишния крадец на коли Джони Селърс. Селърс му дължи 1 000 долара за автомобилни части, но не бърза да му ги връща. На Гаскинс му писва от извинения и го подмамва в гората, където го застрелва с пушка. По-късно същата нощ, надявайки се да обърка разследването, се обажда на неговата приятелка, намушква я до смърт и заравя тялото й в гората до това на приятеля й.

Хорас Джоунс, друг крадец на коли и измамник, допуска фаталната грешка да се опита да легне с настоящата съпруга на Дребосъка. “Това ме вбеси” – спомня си Гаскинс. – “Не самият опит, а начинът, по който го направи. Ако беше дошъл при мен като мъж и ме беше попитал, аз най-вероятно щях да му я отстъпя за една нощ или седмица, или дори завинаги, ако офертата му беше добра”. Той застрелва Джоунс в гората и открадва от трупа му 200 долара, преди да го зарови в плитък гроб.

Най-смъртоносната година

За Гаскинс 1975-а е най-заетата и най-смъртоносната година. Той продължава да извършва случайни убийства по крайбрежието и започва януари с тройка – един мъж и две жени. Те са хипита от Орегон, чийто микробус се поврежда близо до Джорджтаун. Той им предлага да ги закара до най-близкия сервиз, но отбива в близкото блато и слага белезници на пленниците си, заплашвайки ги с пистолет. Преди да удави триото, се постарава всеки от тях да страда по равно.

Научи повече за:   Боб Бердела: Канзаският касапин

Гаскинс допуска критична грешка, когато прибягва до помощта на бившия затворник Уолтър Нийли за отърваването от микробуса. Нийли закарва буса в гаража му, където Дребосъка го пребоядисва, за да го продаде извън щата. Това превръща Нийли в негов съучастник и Гаскинс разчита, че той ще държи устата си затворена. Но още преди края на годината съжалява за избора си.

Уолтър Нийли
Уолтър Нийли

Първото сериозно убийство на Дребосъка за годината се изразява в поръчковото убийство на Сайлъс Йейтс – богат фермер от окръг Флоренс. Той приема 1 500 долара от любовницата му Сюзан Кипър, която е бясна на фермера, понеже си е прибрал обратно подаръците след края на връзката им. Двама посредници в мократа поръчка – Джон Пауъл и Джон Оуенс – провеждат преговорите между Гаскинс и Кипър. Той вербува бившата жена на Уолтър Нийли Даян да примами Йейтс извън дома му под предлог, че колата й се е повредила близо до къщата му. В нощта на 12 февруари 1975 г. Гаскинс отвлича фермера под дулото на оръжието си и го откарва в гората, където Пауъл и Оуенс наблюдават как го убива с нож, след което му помагат да зарови тялото. Впоследствие Кипър се омъжва за Оуенс, а Гаскинс използва случилото се, за да я изнудва за секс.

Поръчковото убийство се връща да го преследва, когато съучастничката му Даян Нийли се премества да живее заедно с бившия затворник Ейвъри Хауърд, когото Гаскинс познава. Тя разказва на Хауърд за убийството и двамата искат от Дребосъка 5 000 долара, за да си мълчат. Гаскинс се съгласява да се срещнат в гората, за да им даде парите. Изнудвачите пристигат и заварват прясно изкопан гроб, до който стои Гаскинс с пистолет в ръка. Два изстрела, малко работа с лопатата и Дребосъка се успокоява, че проблемът му е решен.

Човешката касапница продължава. Следващата жертва е 13-годишната Ким Гелкинс, която ядосва Гаскинс с отказа си да легне с него. Дребосъка реагира по обичайния си начин, изнасилвайки, изтезавайки и удушавайки момичето в горите. През същото това лято братът на Даян Нийли Денис Белами и неговият приятел Джони Найт решават да оберат гаража му, подписвайки по този начин смъртните си присъди. Гаскинс взима Уолтър Нийли със себе си, за да му помогне да погребе двете момчета в горското гробище. Показва му гробовете на Джони Селърс, Джеси Джуди, Ейвъри Хауърд и бившата съпруга на Уолтър. По неизвестни причини той се доверява на Нийли и му позволява да живее.

През октомври 1975 г. родителите на Ким Гелкинс започват да подозират Гаскинс в убийството й. Заместник-шериф претърсва дома му и открива някои от дрехите на момичето, но Дребосъка се оправдава, че тя често го е посещавала. Доказателствата не са достатъчни, за да го обвинят в убийство, но напълно достатъчни, за да го обвинят в разврат с малолетна. На 14 ноември 1975 г. той заварва дома си обграден от полицаи и се опитва да се добере до най-близката автобусна спирка, но е задържан своевременно.

Арестуваният Гаскинс
Арестуваният Гаскинс

Без да може да си плати гаранцията, Гаскинс остава в ареста три седмици, преди да се разрази бурята. Следвайки съвета на кварталния свещеник, Уолтър Нийли се пречупва и разказва всичко на полицията. Завежда властите до гробището на Дребосъка. Гаскинс възприема позата на оскърбена невинност, но напразно. Обръщайки поглед в миналото, той си спомня:

“Полицията държеше телата, Исус държеше Уолтър, а законът държеше мен”.

Доживотни присъди

Доналд Гаскинс и Уолтър Нийли са обвинени в осем умишлени убийства. Гаскинс ще бъде съден отделно за убийството на Денис Белами.

Процесът започва на 24 май 1976 г. и Гаскинс пледира за невинен. Хвърля вината за убийството върху Уолтър Нийли. Съдебните заседатели не се връзват на басните му и той е осъден на смърт.

Идва редът на Уолтър Нийли, който е наречен от адвокатите си умствено изостанал наивник, подчиняващ се на всяко желание на Гаскинс. Той се измъква само с една доживотна присъда.

Адвокатът на Дребосъка го подтиква да сключи сделка с прокуратурата, за да избегне още една смъртна присъда по следващите осем обвинения в убийство. Гаскинс се съгласява и признава за престъпленията, но може да си спести всички тези усилия, тъй като през 1976 г. Южна Каролина премахва смъртното наказание и присъдата му е заменена с доживотна.

Гаскинс показва гробището си на полицията
Гаскинс показва гробището си на полицията

През 1978 г. Южна Каролина отново връща смъртното наказание и прокуратурата повдига нови обвинения срещу него за убийството на Джони Найт, заявявайки намерението си да го прати на електрическия стол. Борейки да задържи доживотната си присъда, Гаскинс признава за още убийства, като дава на властите трупа на една стопаджийка, вместо този на Джанис Кърби, тъй като се опасява, че ще открият и другите му жертви, заровени около нея.

Последният рунд от признанията на Доналд Гаскинс го превръща в най-продуктивният сериен убиец в Южна Каролина до онзи момент.

На смърт

След дълго разследване Доналд Гаскинс и Тони Чимо са изправени пред съда за убийството на Тайнър. Гаскинс е съден отделно и на процеса са показани снимки на предишните му жертви. Той получава смъртна присъда.

Доналд Гаскинс
Доналд Гаскинс

Тони Чимо спечелва повече съчувствие в съдебната зала и получава 25-годишна присъда, с право на освобождаване след 30 месеца.

Гаскинс прекарва първите три години от новата си присъда не в отделението на смъртниците, а в гъмжаща от плъхове изолирана килия. През 1985 г. адвокатите му протестират срещу тази мярка, но властите изваждат информация, че Гаскинс е смятал да наеме хора, които да отвлекат детето на прокурора в замяна на освобождаването му. Петицията му за освобождаване от изолатора е отхвърлена и чак тогава полицията заявява, че отвличането е било празна заплаха. Гаскинс е освободен от изолатора година по-късно и установява, че отделението на смъртниците е доста по-приятно от предишната му обител.

Той осмисля последните си месеци, като продава свои рисунки на колекционери и диктува мемоарите си на писателя Уилтън Ърл, който ги публикува в своята книга “Последната истина” през 1993 г. С наближаването на смъртта, Дребосъка прегръща философията.

“Наистина не се страхувам от смъртта” – пише той. – “Изживях един пълноценен и добър живот”.

“И не само това. Следвах Божия път” – превъзнася се Гаскинс. – “Отнемайки животи и карайки другите да се страхуват, станах равен с Бог. Убивайки, се превърнах в господар сам на себе. Чрез собствената ми сила, постигнах изкуплението си”.

Той е оптимистично настроен за срещата си с електрическия стол.

“Когато ме сложат на стола, ще умра, спомняйки си за свободата и удоволствията в живота ми. Ще умра, знаейки, че ще има други, които ще последват стъпките ми и повечето от тях дори няма да бъдат заловени”.

За Дребосъка няма спасение. Върховният съд отхвърля последното му обжалване през юни 1991 г. и определя датата на екзекуцията му за септември. Часове преди да се срещне със “Стария Светльо” Гаскинс прерязва ръцете си от китките до лактите с бръснач. Само няколко дни преди това е погълнал острието в опит за самоубийство, но след това се е уплашил и се е насилил да го повърне. Лекарите в затвора зашиват раните му навреме и Доналд Гаскинс се среща със съдбата си в 01:05 часа на 6 септември 1991 г.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Bobby2000bg 🍺 Katerina 🍺 ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

12
Напиши коментар

avatar
10 Дискусии
2 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
9 Автори на коментари
HackoСилвияСониАлос унишожителяjust_me Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
мириза
Гост
мириза

е тоя си е поживял е*ал е е*али са го абе от всичко по малко в случая по много

Силвия Русева
Гост
Силвия Русева

Страдал е много като дете, но това не оправдава безчинствата му. Не смъртна присъда е заслужавал, а да му сторят същото каквото е причинявал на жервите си и не за ден или два, а до края на жалкия му живот.

Иван
Гост
Иван

Тоя тип е бил ненормален. Трябва да се направи филм по този случай, както с “Тексаско клане” по случая на Ед Бънди…

Discip
Гост
Discip

ъъ “Ед Бънди”?! Искаш да кажеш Тед Бънди, Ед Гийн или Ед Кемпер? Не искам да те разочаровам ама никой от тези случаи не е свързан с този филм, толкова им е биография, колкото и The Devil’s Rejects.
@Силвия защо си изпуснала Пинхед, Капитан Сполдинг и Джейсън. btw гласувах за Фреди израснах с него, а и го имам на татус.

just_me
Гост
just_me

стана ми интересно…за каква анкета говорите?

Алос унишожителя
Гост
Алос унишожителя

Ебаси.Този долен изверг наистина е заслужавал смъртна присъда за разлика от Сергей Головкин.Той е толкова отвратителен че заслужава нещо много по-лошо от електрически стол,той заслужава схафизъм ако се произнася така де.Просто ми се драйфа.

Сони
Гост
Сони

“Сега, вече на средна възраст, той излежавал девет доживотни присъди в щатския затвор на Южна Каролина – по една година за всяка от деветте жертви, за които бил осъден.”-Оставам с впечатлението, че има девет доживотни присъди, но е в затвора за девер години.

Hacko
Гост
Hacko

Хора, стига с тия “профилни” убийци. Като превеждате, поне го правете коректно. На английски е Prolific което значи многоброен или успешен и тн.