Журналист на смъртта: Виенският удушвач Джак Унтервегер

Виена. Спокойни хора похапват торта “Сахер” в уютни кафенета, наслаждават се музиката на Моцарт и Щраус или се разхождат из прочутата Виенска гора. Виена е синоним на културата. Това не е първото място, изникващо в ума, когато става дума за обикновен сериен убиец.

Но Джак Унтервегер не е обикновен. Докато излежава първата си присъда за убийство, най-прочутият сериен убиец в Австрия пише поезия, роман и автобиография. Произведенията му се сдобиват с невероятен успех, а неговата личност със симпатии от страна на интелектуалните кръгове. Не след дълго литературните му напъни са наградени с така мечтаното помилване.

Отново на свобода през 1990 г. Джак Унтервегер надява маската на превъзпитан затворник, започва работа като журналист и оставя след себе си почти дузина трупове и от двете страни на океана.

Убийства във Виенската гора

Всичко започва на 8 април 1991 г. с изчезването на млада проститутка на име Силвия Заглер. Тя е видяна за последно да стои на обичайния си ъгъл в 22:30 часа. След осем дни изчезва и 25-годишната Сабине Мойци. През деня Сабине работи в сладкарница, но през нощта, без знанието на съпруга си, понякога се подвизава като “тайна проститутка”, което означава, че не е регистрирана в здравните служби, както изискват австрийските закони. Нейната приятелка Илзе я е оставила край железопътните линии на гара “Запад”. Никой повече не я вижда.

Регина Прем е на 33 години. Освен че работи на улицата, тя има и един редовен клиент – търговец на вино. Двамата си уговарят среща за неделя 28 април. Нейният съпруг Рудолф знае за заниманието й. Тя възнамерява да спести пари за 7-годишното им дете и да спре да проституира. Рудолф я оставя в 21:45 часа и си тръгва. Обикновено тя свършва работа около 2:00 часа и му се обажда да я вземе. Но този път не се обажда. Разтревоженият Рудолф тръгва да я търси. Портиерът на един хотел му казва, че около 23:30 часа я е видял да се насочва към ъгъла, на който е работела обикновено. Продавачът на наденици от другата страна на улицата потвърждава това. Той е последният човек, който я е видял жива.

Не след дълго Рудолф получава притеснително телефонно обаждане от анонимен мъж, който му заявява през смях, че е удушил съпругата му. Първоначално си помисля, че това е някаква безвкусна шега. Все пак казва на полицията за обаждането и те си взимат бележка.

Регина Прем
Регина Прем

Четвърта проститутка на име Карин Ероглу изчезва от своя ъгъл на 7 май. Тя е работела само на няколко пресечки от Сабине Мойци.

Карин Ероглу
Карин Ероглу

Проституцията във Виена е законна и точно затова е стриктно регулирана. Кварталите с червени фенери не са опасни като в други градове. Човек може да се разхожда там съвсем спокойно. Убийствата са рядкост, както и сексуалните престъпления. Изчезването на четири проститутки в период от един месец е много обезпокояващо.

Времето е ужасно през онзи месец април. Непрекъснатият дъжд държи хората в домовете им чак до началото на май. Но пролетното затопляне променя това и пътеките във Виенската гора отново се изпълват с хора.

Докато се разхожда в гората, 62-годишен турист усеща неприятна миризма и скоро се натъква на източника й. Сабине Мойци е гола, с трико вдигнато до раменете й. Лежи с лицето надолу, с разкрачени крака и протегнати напред ръце. По тялото й има сива плесен, а животните са нагризали плътта на десния й крак. Убиецът е използвал чорапогащник, за да завърже сложен възел около врата й. Денят е 20 май, а от изчезването на Мойци са изминали почти пет седмици. Парите й липсват, но полицията открива дрехите и чантата й на няколко метра от нея.

Сабине Мойци
Сабине Мойци

На 23 май случайна жена открива Карин Ероглу. Тя е пребита жестоко и удушена със собственото й боди. Голото й тяло лежи по-надълбоко в горите, в една борова дъбрава. Около врата й е стегнат същия възел като в случая на Сабине Мойци. Убиецът е взел дрехите й. Когато преместват тялото, криминалистите намират отдолу откъснато парченце от гумена ръкавица. Очевидно е, че извършителят е планирал убийството. Тъй като Карин все още носи бижутата си, полицията отхвърля версията за грабеж.

В понеделника на 3 юни репортерът Джак Унтервегер от националната австрийска радио и телевизия “Österreichischer Rundfunk” (ORF) интервюира началника на полицията Макс Еделбахер. Унтервегер събира материал за убийствата за радиопредаването “Журнал Панорама”. В същото време участва като съавтор в написването на статия за убийствата за ежеседмичника “Фалтер”.

Макс Еделбахер
Макс Еделбахер

Радио ORF излъчва историята на Унтервегер на 5 юни. Един от най-внимателните слушатели е Макс Еделбахер. Само преди две вечери той споменава за интервюто на съпругата си, която с изненада му задава въпроса дали знае кой е Джак Унтервегер. Макс няма представа. Тя му обяснява, че през 1974 г. Джак Унтервегер е бил осъден  на доживотен затвор за убийството на жена и е бил помилван едва миналата година.

Майчино видение

Йохан “Джак” Унтервегер е роден в Юденбург на 16 август 1950 г. Неговата майка Терезия е барманка и сервитьорка, която не се свени да краде и да мами, когато чувства недостиг на пари. Тя бързо надушва, че американските войници са по-богати от австрийските момчета, и в крайна сметка забременява от един от тях. Но не след дълго Терезия е арестувана и двегодишното момче е изпратено да живее при дядо си, когото Джак по-късно описва като жесток алкохолик, който често е водил проститутки в малката колиба, в която са живеели.

Джак Унтервегер през 1976 г.
Джак Унтервегер през 1976 г.

Колкото повече расте Джак, в толкова повече неприятности се забърква. Дребните престъпления, кражби и нападения над местни проститутки го вкарват отново и отново зад решетките.

На 11 декември 1974 г. Джак и неговата приятелка Барбара Шолц пътуват с кола от Франкфурт към Еуерсбах. Планът им е прост: да проникнат в дома на родителите й и да откраднат пари. Но къщата се оказва заключена и Джак предлага да ограбят другиго. Барбара забелязва, че нейната 18-годишна съседка Маргрет Шафер се прибира вкъщи след излизане с приятели. Тя слиза от колата, приближава се до нея и двете разговарят няколко минути. Тогава Барбара предлага тримата да отидат някъде да се забавляват. Двете момичета сядат на задната седалка и Джак потегля.

Маргрет Шафер
Маргрет Шафер

Паркират срещу едно заведение и без никакво предупреждение Джак сграбчва Маргрет за блузата и я издърпва на предната седалка. Завързва ръцете й зад гърба и я натиква грубо на пода. След това претърсва чантата й и намира 30 марки. Пита я дали има още пари и тя казва, че има още 100 марки вкъщи. Джак и Барбара се промъкват в дома й и взимат парите. След това пътуват няколко часа с колата, докато стигат до един черен път, където навлизат в гората. Джак заповядва на Маргрет да си свали дрехите, но изплашеното момиче отказва. Той я удря по лицето. Сетне двамата с Барбара я събличат насила.

Джак изкарва голата жена от колата и я завлича по-навътре в гората. Взима със себе си една стоманена палка. Барбара остава да чака в колата. След 15 минути той се връща сам, а палката е покрита цялата с кръв и косми. Казва на Барбара: “Сега няма начин да ни издаде”. Минават три седмици преди ловци да открият тялото на Маргрет. Аутопсията й показва, че е била удряна многократно по тялото, шията и глава с тъп инструмент, а след това е била удушена със собствения й сутиен.

Скоро след това Джак, Барбара и 16-годишна австрийка на име Мария ограбват бижутерски магазин и избягват в Швейцария. В Базел Джак решава да изнудва родителите на Мария за откуп. Той им дава инструкции да преведат парите в местна банка. Отива да ги изтегли, но там го чака швейцарската полиция.

Джак Унтервегер е заловен и по време на процеса си признава за убийството. Казва на съда, че докато е удрял Мария, е виждал лицето на майка си, която го е изоставила. Гневът му се е удвоил при този спомен и той буквално е размазал жертвата си с удари. Съдът не проявява никакво съчуствие към тази история и Джак Унтервегер получава доживотна присъда.

“Чистилище”

В затвора Джак започва дистанционни курсове по повествователно писане, окуражен от журналистката и писателка Соня Айзенщайн, с която се запознава по време на процеса. Той преминава курса с лекота и така слага началото на литературната си кариера. Соня го опознава с времето и започва да се притеснява от неговия успех. Усетила е у него някаква безсърдечност и е разбрала, че първоначалното й впечатление е било погрешно. Соня се ужасява напълно, когато проучва подробностите около убийството на Маргрет Шафер и преустановява контактите си с него.

Джак Унтервегер
Джак Унтервегер

Джак използва новооткритите си таланти по предназначение. Започва да пише разкази, поеми и своята автобиография, озаглавена “Чистилище”, която по-късно е пресъздадена на големия екран. “Чистилище” първоначално се появява на части във видното литературно списание “Манускрипт”, а после е публикувана и спечелва одобрението на критиката.

Обществото на писателите взема присърце случая на поета затворник, описал в мемоарите си своето ужасно детство. В очите на интелектуалците Джак е претърпял метаморфоза, преобразявайки се от млад престъпник, осъден за убийство, в мъдър и деликатен автор – повече жертва, отколкото грешник. Сред многото му поддръжници са Елфриде Йелинек, която по-късно през 2004-а спечелва Нобелова награда за литература, и германският сексолог Ърнест Борнеман. Джак спечелва съюзници дори в Министерството на правосъдието в лицето на д-р Волфганг Долайх, който по онова време е директор на Отдела за екзекуции.

В началото на 70-те години в австрийската правосъдна система е въведена реформа, почиваща на идеята за ресоциализация или с други думи – въвежда се разбирането, че осъдените не лежат в затвора за наказание, а за обучение и реабилитация, така както болните се лекуват в болницата. За своите поддръжници Джак е идеалният пример за ресоциализация и те се заклеват да го освободят колкото се може по-скоро.

Но според австрийските закони той не може да бъде помилван преди да е излежал поне 15 години от присъдата си. Когато моментът настъпва, неговите помощници му дават препоръките си за пред съда, а психиатърът д-р Герхард Кайзер се изказва благоприятно за психическото му състояние, и така на 23 май 1990 г. Джак Унтервегер излиза на свобода.

Подозренията на старото куче

Джак Унтервегер се превръща в любимец на интелектуалните среди. Обикаля страната на литературни турнета и разговори, и дори посетил Прага в Чехословакия.

Джак Унтервегер - любимец на медиите
Джак Унтервегер – любимец на медиите

Появява се и в телевизионни предавания и дискусии, в които говори за наказателната реформа. Като репортер за ORF показва необичаен интерес към случаите с убийствата на проститутки, който мнозина си обясняват с откъс от неговата автобиографията – собствената му леля е била проститутка и през 1967-а е била убита от последния й клиент.

Но не само той се интересува от убийствата на проститутките. Мъж на име Аугуст Шенер се свързва с полицията и казва, че подозира определен човек в престъпленията. Шенер е пенсиониран полицейски инспектор и някога, преди 18 години, е разследвал случай на убийство, който е запомнил завинаги. Край езерото Залцах, северно от Залцбург, е било намерено тялото на млада жена, голо от кръста надолу, а китките й са били вързани с червена вратовръзка на черно-сребърни райета. Тя е била жестоко пребита и след това удавена в езерото. Жената се е казвала Марица Хорвад, на 25 години.

Джак Унтервегер в телевизионно предаване
Джак Унтервегер в телевизионно предаване

Случаят е останал неразкрит, но две години след убийството Шенер е дочул за ареста на някакъв млад мъж. Младежът е нападнал момиче, вързал е ръцете й зад гърба и след това я е изнасилил с метален прът. За късмет тя е успяла да избяга и по-късно е идентифицирала нападателя си – Джак Унтервегер.

Научи повече за:   Легендарният софийски изнасилвач Жоро Павето: Милчо Миланов

Шенер е разпитал Джак в затвора. Джак не е могъл да докаже, че не е бил в Залцбург по времето на смъртта на Марица. Но инспекторът не е можел да докаже обратното. Въпреки това е бил убеден, че Унтервегер е извършил убийството.

Това старо престъпление е достатъчно сходно с тези на Виенския удушвач и Шенер започва да вярва, че Унтервегер е този сериен убиец. В петъка на 31 май 1991 г. той се обажда в отдел “Убийства” и ги съветва да разследват Джак Унтервегер като заподозрян. Макс Еделбахер не узнава веднага за неговия сигнал. Останалите следователи не са напълно убедени в тази следа. В края на краищата Джак Унтервегер е преуспял писател и журналист, кара хубава кола, живее в голям апартамент и е заобиколен от жени. Защо би рискувал всичко това?

Освен това по-младите полицейски служители смятат стария Шенер за ексцентрик. Когато Еделбахер най-накрая разбира за сигнала, той също не е убеден. Но поради липса на други заподозрени решава да постави Джак Унтервегер под наблюдение. Действията на журналиста обаче потвърждават всеобщото убеждение в неговата пълна реабилитация.

Тъмната страна на Лос Анджелис

На 10 юни Джак Унтервегер отново се среща с Макс Еделбахер. Журналистът ще заминава за Лос Анджелис. Готви се да пише история за престъпността и органите на реда там и се надява, че полицейският началник може да има контакти в американския град. Еделбахер не споменава нищо за подозренията на инспектор Шенер.

Джак Унтервегер
Джак Унтервегер

Джак пристига в Лос Анджелис на 11 юни 1991 г. и остава там до средата на юли. Интервюира полицейски служители, патрулира заедно с редовите ченгета и провежда няколко разговори с проститутки за своята история “Тъмната страна на Лос Анджелис”. Запознава се с група германци и австрийци, работещи във филмовата индустрия, и с Франсиз Шьоенбергер – холивудският кореспондент на списание “Стърн”. Тя се опитва да му уреди интервюта с певицата Шер и писателя Чарлз Буковски, но това се оказва невъзможно. Опитва се също да открие неговия баща, но отново без успех. Докато той е извън страната, разследването на убийствата в Австрия замира напълно.

Селището Волфсграбен се намира на 8 км от Виена. На 4 август 1991 г. двойка, разхождаща се в гората, се натъква на силно разложеното тяло на жена, лежаща по корем и покрита с тънък пласт мръсотия и клони. Жертвата няма дрехи, нито чанта, но е идентифицирана по стоматологичния й картон и по двете й малки обици. Това е Силвия Заглер – първата от изчезналите проститутки.

Силвия Заглер
Силвия Заглер

Джак възнамерява да отпразнува 41-ия си рожден ден в долината Вимиц, където е израснал. Една от неговите гостенки е Шарлоте Ауер. Тя е чела в неговия роман “Чистилище” как е бил отгледан от жестокия си и вечно пиян дядо. Написаното я подразва, защото много добре знае, че спомените на Джак са лъжа. Неговият дядо Фердинанд Вайзер е вторият баща на Шарлоте. Нейната майка Мария Спрингер е живяла с него цели 20 години. Фердинанд изобщо не е бил буен алкохолик, а е обичал Джак и го е глезел непрекъснато. Твърденията на журналиста, че е делял едно легло с дядо си и той постоянно е водел проститутки в същото това легло не са верни; нейната майка Мария Спрингер е живеела в същата къща, а Джак си е имал отделна стая.

Когато Шарлоте споделя мислите си с Джак Унтервегер, той отрича дори че я познава. Щом вижда, че тя държи да получи обяснение, той се изправя с гръб към гостите си, така че никой освен нея да не може да го чуе и казва тихо: “Дръж си езика зад зъбите или може да ти се случи нещо”. Това е ясна заплаха и изплашената Шарлоте побързва да си тръгне.

Петер Гролиг е криминален репортер – най-добрият във Виена. Скоро след като бившият инспектор Шенер подава сигнала си в полицията, Гролиг научава за това чрез контактите си. Той започва да разследва живота на Джак Унтервегер и бързо се убеждава във вината му. Знаейки, че някои следователи са на същото мнение, се запитва защо разследването не тече по-активно. Подозира, че причината за това се крие в статута на Джак Унтервегер сред интелектуалните кръгове в града. Не е далеч от истината. Всичко, което властите имат срещу него, е, че убийствата на проститутките носят известна прилика с убийството, за което е бил осъден. Недостатъчна причина, за да оправдаят агресивното разследване на един известен и влиятелен вече мъж.

Гролиг написва статия за изданието от 1 септември на “Куриер”, в която предполага, че полицията вече знае кой е убиецът. Нарича убиеца “Джак Удушвача”, заигравайки се с псевдонима на прочутия Джак Изкормвача. Няколко дни след публикуването на статията Унтервегер посещава Макс Еделбахер. Разказва му за пътуването си до Лос Анджелис и му показва снимки, като през цялото време се държи весело и спокойно. Еделбахер и този път не издава подозренията си и отново го поставя под наблюдение.

Телевизия ORF излъчва материала на Унтервегер “Тъмната страна на Лос Анджелис” на 16 септември. Три седмици по-късно, на 7 октомври, той се появява отново в полицията. Казва на Макс Еделбахер, че пише история за бездомните хора във Виена и Лос Анджелис. Тогава Еделбахер решава да му каже за разследването. Джак не се изненадва, че е заподозрян и казва, че знае, че сигналът е дошъл от Шенер. Казва, че би било глупаво от негова страна да извърши тези престъпления и да загуби свободата си. Това би изложило и разочаровало поддръжниците, които така усилено са се борили за свободата му. Еделбахер отговаря, че разбира, но го помолва да си припомни къде е ходил в нощите на изчезванията. Две седмици по-късно журналистът представя алибито си. Но то не доказва нищо.

Убийства в Граз

Няколко дни по-късно полицията получава телетип от град Граз, намиращ се на около 160 км на юг. Властите там разследват серия от убийства на проститутки и се нуждаят от помощта на виенската полиция.

Брунхилде Масер е на 39 години и работи в квартала с червените фенери от повече от 10 години. Неин познат таксиметров шофьор казва, че я е видял в 00:15 часа на 26 октомври 1990 г. Тя изчезва малко след това. На 5 януари 1991 г. останките й са открити от деца, играещи в гората. Голото й тяло лежи по лице в един поток, частично покрито с клони. Дрехите и чантата й липсват, но тя все още носи бижутата си. Съдебномедицинската експертиза установява, че е била удушена.

Брунхилде Масер
Брунхилде Масер

Още една проститутка изчезва в Граз в нощта на 7 март 1991 г. Елфриде Шремпф се изпарява недалеч от мястото на изчезването на Брунхилде Масер. Полицията вярва, че е убита от същия човек. Няколко дни по-късно нейното семейство получава заплашителни телефонни обаждания и докладва за тях на властите. Телефонният номер на семейството не фигурира в указателя.

Скелетните останки на Елфриде Шремпф са открити, покрити с листа, почти седем месеца по-късно, на 5 октомври, в горист район на около 6 км от Граз. Тя е гола, с изключение на червените си чорапи и бижутата. Патологът не е в състояние да определи причината за смъртта. По костите няма следи от куршуми, нож или удари с тъп предмет, което предполага, че може би е била удушена.

Елфриде Шремпф
Елфриде Шремпф

В началото на месец май виенско списание публикува статия за убийството на Масер и за вероятното убийство на Шремпф. Авторът свързва тези престъпления с други две убийства, извършени през януари и октомври 1989 г. По-ранните жертви са били убити в апартаментите си.

Но Ханс Брайтегер не се съгласява с тази теория. Той е главен криминален репортер за в-к “Клайне Цайтунг” и вярва, че двете последни жертви носят прилики с убийствата във Виена. След като чува за Джак Унтервегер, Брайтегер започва да го проучва и открива, че втората двойка убийства – онези в гората, са се случили малко след освобождаването му от затвора. Брайтегер споделя откритието си с полицията в Граз, която информира виенските си колеги. Виенската полиция обаче все още се колебае да преследва Унтервегер, тъй като срещу него няма очевидни доказателства, свързващи го с убийствата.

Годеж

На 16 ноември 1991 г. Джак се забавлява в модерния нощен клуб “Тейк Файв”. Бианка Мрак също е там. Тя забелязва симпатичния мъж и скоро двамата се запознават.

Бианка Мрак
Бианка Мрак

Осемнадесетгодишното момичето е чувало за Джак и смята, че той е вълнуващо интересен. Не след дълго двамата заживяват заедно. Джак й предлага да си намери почасова работа, за да помага със сметките и я убеждава да кандидатства като момиче на повикване. Бианка, която не е много наясно какво включват ескортните услуги, се съгласява. Но когато по време на интервюто за работа разбира, че това е леко замаскирана проституция, тя си тръгва ядосана и се скарва с него. Няколко дни по-късно Джак й намира друга работа, като барманка.

Няколко дни преди Коледа Бианка и Джак заминават за Мюнхен, където той й прави предложение за брак. Много изненадана, тя казва да. В коледната вечер, обратно във Виена, те се приготвят за партито, което е организирала майката на Бианка. То ще бъде перфектният момент да обявят годежа си. През деня обаче Джак излиза да се види с любовницата си Елизабет и се уговаря с нея да отидат на ски в коледния ден, когато Бианка ще бъде на работа. Обяснява й, че няма да може да бъде с нея в коледната вечер, защото ще работи като доброволец в кухнята за бездомни.

Междувременно Брайтегер и репортерът Бернд Меликар се опитват да говорят с Джак Унтервегер и му оставят няколко съобщения. Когато най-накрая им връща обаждането, той ги обвинява, че работят за полицията. Те отричат и той се съгласява да им даде интервю. Но Джак сам се обажда в полицията и на път към интервюто се отбива в полицейското управление в Граз и говори с инспектор Брандстатер, който го информира, че името му е изкочило по време на разследването. Запитан за движенията си в нощта на убийствата, Джак казва, че не е познавал проститутките. Брандстатер изтъква, че това не е вярно – един свидетел, в лицето на проститутка на има Джоана, с която е правил секс, оковавайки ръцете й с белезници зад гърба, се е свързала с полицията. Тогава Джак променя историята си, включвайки в нея Джоана.

Историята, разказана от Джоана, носи много прилики със стореното на убитите жени, с изключение на това, че тя е оцеляла. Мястото, на което я е отвел Джак, е било напълно изолирано – идеално за убийство. Но наблизо е имало път, по който често са минавали коли. Вероятно това е спасило живота й.

Научи повече за:   Хуан Корона: Убиецът с мачете

Алибито на Джак за 7 март е момиче на име Катарина. Когато полицията я разпитва, тя ясно си спомня въпросната вечер. Със сигурност не е била с Джак, тогава двамата вече са били скъсали. Алибито му е фалшиво.

Подранила новина

Интервюто с Брайтегер и Меликар се превръща в упражнение по PR за Джак. Той знае, че Брандстатер го разследва и иска да убеди обществото, че е невинен. Но Брайтегер задържа публикуването на интервюто, защото си спомня за едно убийство на проститутка в австрийския щат Ворарлберг, намиращ се близо до швейцарската граница. Той се свърза с в-к “Ню Ворарлберг Дейли” и разговаря с един от познатите си там. Разбира, че жертвата от неразкритото убийство се е казвала Хайдемари Хамерер.

Хайдемари Хамерер
Хайдемари Хамерер

Проститутката Хамерер изчезва от мястото си край гарата в Брегенц на 5 декември 1990 г. Не след дълго, на Нова година, туристи откриват тялото й в гората край Лустенау на юг от Брегенц. Тя е облечена, но краката й са голи и тя е удушена със собствения й чорапогащник. Натъртванията по тялото й подсказват, че е била бита, а ожулванията около китките й – че е била връзвана. Криминалистите откриват червени и черни влакна по дрехите й, които не съвпадат с нейното облекло – вероятно са били оставени от убиеца. Брайтегер установява, че Унтервегер е бил в студиото на ORF в Дорнбирн в утрото на 6 декември. Дорнбирн се намира на 13 км от Брегенц и само на 5 км от Лустенау. Освен това открива, че той е провел литературно четене в Кофлах, на 32 км западно от Граз, на 7 март 1991 г, когато е изчезнала Елфриде Шремпф.

Полицията също е убедена, че Джак Унтервегер е убиецът, но няма достатъчно доказателства. Джак е наясно с интереса на властите към него и на 2 февруари 1992 г. той и Бианка напускат Виена, отправяйки се към Швейцария, където тя си намира работа като сервитьорка в една кръчма.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

Междувременно във Виена д-р Ернст Гайгер изпраща доклада си на прокуратурата. Той е втори в командването в австрийската полицията и никога не е повярвал, че Джак Унтервегер се е поправил. Той също е забелязал, че убийствата са спрели, докато журналистът е бил в Лос Анджелис. Докладът му посочва доказателствата, свързващи Унтервегер с убийствата, но областният прокурор заключава, че те не са достатъчни за арест. Тогава Министерството на вътрешните работи създава специална комисия за по-нататъшното разследване на Джак Унтервегер, начело с Гайгер. Тяхната първа среща се състои на 14 февруари 1992 г.

Доктор Ернст Гайгер
Доктор Ернст Гайгер

Още предния ден криминалният съд в Граз е издал заповед за ареста на Джак Унтервегер, на основание на фалшивото му алиби за 7 март. Брайтегер е информиран за това и получава ексклузивно право върху новината, при условие че историята няма да бъде публикувана преди събота, 15 февруари. Дотогава Джак Унтервегер ще бъде арестуван.

Брандстатер пристига във Виена, само за да научи, че екипът, държащ Джак под наблюдение, го е изгубил в натоварения трафик. Властите не се тревожат много, смятайки, че ще попаднат на следите му по-късно, но той така и не се появява повече. Скоро става ясно защо. На първа страница на в-к “Клайне Цайтлунг” се мъдри заглавието “Серия от убийства: Заповед за ареста на Джак Унтервегер”. Брайтегер е задържал публикуването на историята си за съботното издание, както е обещал, но вестникът се разпространява още в петък вечерта. Очевидно убиецът е видял заглавието.

Джак хваща пътя

На следващия ден властите претърсват апартамента на Джак Унтервегер и намират три чифта белезници, кутия сълзотворен газ, сгъваем нож и пушка-помпа .12-и калибър, каквато като осъждан престъпник той няма право да притежава. Джак е водел счетоводство на разходите си и е пазел всички касови бележки. Те могат да помогнат в проследяване на движенията му по времето на убийствата. Властите откриват и дневниците му. Той е записвал в тях всичко старателно и методично. Най-издаващ е фактът, че дневниците, покриващи периода на убийствата, липсват. Изглежда журналистът се е отървал от тези тетрадки, защото са съдържали уличаващи доказателства.

Джак Унтервегер бяга в Швейцария, както винаги прави, когато го разследват властите и пристига в Госау, където работи Бианка. На следващия ден се обажда на полицията в Граз и ги пита защо го разследват. Те се опитват да го убедят да се върне. Джак се обажда и на Петер Гролиг, обяснявайки му, че полицията няма доказателства и го преследва заради миналото му. Гролиг се интересува какво възнамерява да прави и Джак отговаря, че ще се сдобие с пушка и ще се самоубие. Това не е първият път, когато е намеквал, че би извършил самоубийство.

Полицията няма представа къде е Унтервегер, докато майката на Бианка не се свързва с тях. Тя им казва, че дъщеря й е с него и че работи в една кръчма в Швейцария. Швейцарските власти хукват към заведението, но е твърде късно. Бианка е взела заплатата си и е напуснала с приятеля си.

Появяват се статии, задаващи въпроса защо Джак Унтервегер е бил помилван. Брайтегер пише за убийството на Марица Хорват и за това как Унтервегер не е бил обвинен в него. Залавянето на журналиста и неговото осъждане ще създадат огромен скандал. Мисълта, че най-известният пример от програмата за ресоциализация, най-добрият модел на реабилитацията е бил освободен под патронажа на интелектуалците и политиците, и е обикалял страната, убивайки проститутки, докато е бил на издръжката на държавата, е повече от притеснителна. Случаят се превръща в политическо бедствие.

Фалшиво интервю

Джак и Бианка напускат Швейцария и пристигат във Франция, където нощуват в колата си. На следващия ден тръгват към Орли и се качват на полет за Маями. Там Бианка си намира работа като стриптизьорка. Джак преминава в контраофанзива.

Малко след 21:00 часа в четвъртък на 20 февруари 1992 г. той се свързва с редакцията на ORF. Казва, че ще се обади на следващия ден в 17:00 часа за интервю на живо. По време на интервюто отново изтъква, че е преследван заради миналото си, и че полицията няма заподозрени и се опитва да го натопи в убийствата. Запитан защо е избягал след като не е виновен, отговаря, че не иска да се върне обратно в затвора.

Неговите симпатизанти вярват на думите му. Унтервегер говори с часове с адвоката си и с информатори от Виена. Бианка се настройва подозрително към една от “доверениците” му и му поставя въпроса ребром. Разбира, че той се вижда с друга жена – Елизабет. Между тях избухва скандал, но той прекратява крясъците й с няколко силни шамара.

На 26 февруари Джак получава добри новини от Елизабет. Тя работи за списание “Съксес” и нейният шеф Герт Шмидт й е казал, че ще плати на беглеца 10 000 долара за ексклузивно интервю. Унтервегер е щастлив. Той познава Шмидт, понеже е писал няколко статии за списанието му. Шмидт иска да му изпрати аванс и Джак му дава инструкции къде да преведе парите.

В същия този ден д-р Гайгер и инспектор Виндиш от австрийската полиция се срещат в кафене “Ландтман” с информатор. Това е Герт Шмидт. Когато е срещнал Джак минала есен, той е почувствал мигновена неприязън към него. Разтревожила го е манията на асистентката му Елизабет към Унтервегер и затова е измислил фалшивата история с интервюто – нещо, за което Елизабет не подозира. Той дава на Гайгер инструкциите за превода на парите и казва, че сумата ще пристигне на следващия ден.

Гайгер няма време да се обръща към Интерпол и се свързва директно с полицията в Маями. Инспектор Хосе Гренадо му обяснява, че неговият отдел не може да задържи Джак Унтервегер, но федералните маршали могат. Заповедта е изпратена по факс до Маями и доставена в офиса на федералните власти.

Федералните изпращат екип да наблюдава взимането на парите, но австрийската заповед не е достатъчна за задържането на Унтервегер. Необходимо е издаването на американска заповед за арест, а това изисква време. Маршалите решават да го проследят, за да видят къде живее. Но Джак и Бианка ги забелязват и бързо свърват с колата си в една алея. Агентите повикват подкрепления и скоро няколко полицейски коли блокират голям район. Минути по-късно един от федералните служители се появява, държейки Джак отзад за врата.

Макар австрийската заповед да не е достатъчна, междувременно имиграционните служби са съобщили на федералните власти, че Джак Унтервегер е влязъл в страната с туристическа виза без да спомене, че е осъждан престъпник. Това е достатъчно, за да го задържат, но не за дълго. Той лесно би могъл да си плати гаранцията и да изчезне. За щастие, заповедта за арест е издадена още на следващия ден.

Убийства в Лос Анджелис

Австрийските власти разполагат с 90 дни да приготвят случая си до екстрадирането на Джак Унтервегер. Всички, които са били в контакт с него след освобождаването му, са разпитани; всичко, намерено в апартамента му, е изследвано; и всяка касова бележка и дневниците му са използвани, за да се проследят движенията му.

На 2 март 1992 г. заглавие във виенския вестник “Дер Стандард” съобщава “Джак Унтервегер иска да се върне”. Джак вярва, че има симпатизанти в Австрия и че доказателствата срещу него са слаби. На 5 март детективът от Лос Анджелис Фред Милър получава съобщение да се свърже с Правосъдния отдел. Оттам научава, че Унтервегер е наел кола на 11 юни 1991 г. и я е върнал на 20 юни със счупено предно стъкло откъм пътническото място. Милър разпознава датата.

Шанън Ексли е на 20 години. Пристрастеното към наркотиците момиче е станало проститутка, за да плаща за вредния си навик. Някъде след полунощ на 19 юни 1991 г. тя се качва в колата на клиент, който я откарва до “Скаутски център за момичета”, намиращ се на улиците “Седма” и “Фикет”. Тялото й е открито на следващата сутрин от момичета, събиращи боклука. Тя е гола, с изключение на сините й чорапи и блузата, вдигната над гърдите й. Останалите й дрехи липсват. Шанън е удушена със собствения й сутиен.

На 30 юни 1991 г. бездомник намира Айрийн Родригез със сутиен, завързан около врата й. Повечето от дрехите й липсват. 33-годишната жена е видяна за последно от съквартирантката й в 20:00 часа на 28 юни. Три дни след откриването на тялото й изчезва и Шери Лонг. Осем дни по-късно двама мъже и техните деца се изкачват на хълма край пътя “Корал Каньон”, за да наблюдават слънчевото затъмнение, започващо в 10:12 часа. Вместо това откриват тялото на Шери Лонг, с лице покрито с личинки. Сутиенът, който убиецът е използвал, за да я удуши, все още е здраво вързан около врата й.

Айрийн Родригез
Айрийн Родригез

Доктор Лин Херолд от криминалната лаборатория изследва сутиените на двете жертви и забелязва, че те споделят някои отличителни характеристики. Всеки от тях е бил срязан така, че да се превърне в ефективно оръжие за убийство, като прорезите са направени на едно и също място. И двата са били оставени около врата на жертвите, вързани на сложен възел. Доктор Херолд заключава, че жените са убити от един и същи човек. Очевидно в Лос Анджелис се подвизава сериен убиец и детективите зачакват да се появи следващото тяло. Но такова няма.

Научи повече за:   Игор Иртишов: Петербургският педофил и изкормвач

Милър и Харпър пристигат в Маями, за да разпитат Джак Унтервегер и да вземат проби от косата и кръвта му. Тръгват си убедени, че той е техният убиец. На 9 април австрийската специална комисия за разследване на случая пристига в Лос Анджелис и заедно с местната полиция проследява движенията на Унтервегер. Всичко съвпада с убийствата в Австрия.

Завръщане в Австрия

Специалната комисия все още е в Лос Анджелис на 19 април, когато пенсиониран полицай и неговата съпруга тръгват на разходка във Виенската гора. На най-високия хълм в гората, наречен Херманскогел, мъжът подритва небрежно един сух клон. Забелязва, че по него има някаква тъкан и го поглежда по-отблизо. Оказва се не клон, а бедрена кост. Изчезналата Реджина Прем най-сетне е открита след почти цяла година.

Джак Унтервегер се връща в Австрия на 28 май, ескортиран от щатски маршал. Изглежда щастлив и се усмихва на камерите. Гайгер не е там да го посрещне. Той е в Прага на конференция на Централната европейска полиция. Освен да се види с колегите си, докторът има и друга причина да бъде там.

Обискът в апартамента на Джак Унтервегер разкрива една “пътна книга”, която е използвал, за да записва движенията си из страната. В нея той е написал “Виена – Прага – Виена” за периода 14-16 септември 1990 г. Гайгер прави справка с чешките си колеги и първоначално се оказва, че на тези дати в Прага няма убийство на проститутка. Но няколко дни след конференцията получава сведения за неразкрито убийство, разследвано от Централната чешка полиция, която се занимава с престъпления извън града и затова убийството не е било включено в доклада.

На 15 септември 1990 г. туристи откриват тялото на 30-годишната Бланка Бочкова край потока Брезани, приток на река Вълтава в покрайнините на Прага. Тя е омъжена и работи в месарница. Макар да не е проститутка, от време на време излиза с чужди мъже. В нощта преди изчезването си е била в заведение на площад “Венцеслас” с приятел на име Мартин. Двамата са се скарали и тя си е тръгнала. Когато Мартин е излязъл навън няколко минути по-късно, от нея нямало и следа. Един свидетел казва, че е видял Джак Унтервегер на площад “Венцеслас” в 23:45 часа същата нощ.

Бланка Бочкова
Бланка Бочкова

Затворнически трик

Раследващият магистрат Волфганг Владковски посещава Джак Унтервегер в понеделник на 29 юни 1992 г. и му казва, че властите нямат нужда от признанието му. Резултатите от американските ДНК експертизи доказват, че той е убиецът. Но в действителност резултатите са неубедителни. ДНК тестът, използващ метода на полимерна верижна реакция, може да докаже единствено кой не го е направил. Макар ДНК алфа маркерът HLA-DQ, открит в жертвите от Лос Анджелис, да се оказва същият като този в кръвта на Джак, един на всеки десет мъже в града има същия маркер.

Същата нощ Джак прерязва ръката си с бръснач. Но това не е опит за самоубийство. Той не е прерязал артерия, а само е отворил вените си. Изтича много кръв, но няма опасност за живота му. Това е стар затворнически трик, за който Джак даже е разказвал на приятелите си. Отваряш си вена и те прехвърлят в болницата или в психиатричното отделение. Там охраната е по-слаба и можеш да направиш опит за бягство. Номерът му този път не минава, но поне му осигурява съчувствие.

Скъпоценният форд “Мустанг Мач 1” на Джак е открит. Той го е изоставил в края на март 1991 г. Състоянието му е отлично и няма очевидни причини за зарязването на колата, освен ако тя не представлява някакъв риск за него. Но криминалистите не откриват нищо. Въпреки това Гайгер вярва, че трябва да има някаква причина за изоставянето на колата.

В края на май липсата на доказателства принуждава окръжната прокуратура на Лос Анджелис да се откаже да преследва случая. Австрийските власти се страхуват, че същото ще се случи и при тях. Те са убедени във вината на Джак. Няма начин присъствието му на всички места на убийствата да е било случайно.

През август 1992 г. австрийската полиция се свързва със специален агент Грег Маккрари от Отдела за изследване на поведението към ФБР. Маккрари проучва файловете на всичките 11 убийства. Той е изумен от разстоянията, които е изминавал убиецът. Това се случва изключително рядко. Маккрари вижда определен модел в убийствата и заключава, че който е извършил едно от тях, е извършил всичките.

Без алиби

Съдебният процес срещу Джак Унтервегер започва на 20 април 1994 г. – рожденият ден на Адолф Хитлер.

Джак Унтервегер
Джак Унтервегер

Джак се представя като остроумен и чаровен мъж, който не би могъл да бъде чудовището, извършило тези престъплениея. Когато го питат къде е бил в нощта на убийството на Бланка Бочкова, той описва подробно цялата нощ, с изключение на точното време на изчезването й. Него удобно пропуска. Когато го питат за убийството на Масер, отново се впуска в подробни описания какво е правил преди и след него, но и този път пропуска съществената част.

Все пак Джак разполага с няколко свидетели, които му осигуряват алиби в последния момент. Неговата първа свидетелка потвърждава, че е говорила по телефона с Джак в нощта на изчезването на Силвия Заглер и казва на съда, че обаждането е продължило до полунощ. Преди това обаче е казала на полицията, че “може би” е говорила с него, но не е била сигурна кога точно.

Другите алибита не са толкова категорични. Свидетелката, с която Джак твърди, че е прекарал нощта на изчезването на Сабине Мойци, не е в състояние да потвърди това, а другата, която е негово алиби за нощта на изчезването на Шери Лонг, не може да бъде открита.

Шенер се качва на свидетелската скамейка на 2 май и разказва за убийството на Хорват. Запитан защо Унтервегер никога не е бил съден за това престъпление, той отговаря:

“Областният прокурор ми каза, че е безсмислено, защото той би могъл да получи само една доживотна присъда”.

Шенер е бил ядосан от това решение, защото подвеждането на Джак Унтервегер под отговорност за още едно престъпление би предотвратило неговото помилване.

Два дни по-късно Бианка се явява като свидетел на процеса. Признава, че Джак я е удрял и че сексуалните му практики са от садомазохистично естество. Освен това признава, че той се е опитвал да я направи проститутка. Чаровната маска на подсъдимия започва да се пропуква.

Случаят не отива на добре за него. Грег Маккрари и д-р Лин Херолд правят много добро впечатление като свидетели. Валтер Брюшвайлер от полицията в Цюрих представя доказателства за влакната, открити по тялото на Хайдемари Хамерер. Те съвпадат идеално с един червен шал, открит в апартамента на Джак. Черните влакна пък съвпадат с чифт негови вълнени панталони. Криминалистите оглеждат бмв-то му с надеждата, че ще попаднат на по-добри резултати от огледа на мустанга. Този път имат късмет – откриват косми по задната седалка. ДНК-то, извлечено от корена на един от космите, е идентично с това на Бианка Бочкова.

Специален агент Грег Маккрари
Специален агент Грег Маккрари

На 21 юни се появява още един свидетел, но не в съдебната зала, а на видео. Майката на Джак Терезия Унтервегер. Ако тя каже, че синът й е бил с нея в нощта на убийството на Карин Ероглу, това би хвърлило съмнение и върху останалите убийства. Терезия обича сина си, но е разстроена от начина, по който той я е описал като проститутка в своята книга “Чистилище”.

“Никога не съм била курва” – казва тя, – “и нямам сестра. Не знам защо Ханси говори така”.

Съдът гледа видеото. На въпроса дали може да потвърди, че Джак е бил с нея във въпросната нощ, майка му отговаря:

“Моят син често ме посещава, но не си спомням конкретни дати. Около Деня на майката през 1991-а ми подари куче, но не мога да си спомня точно кога”.

Джак остава без алиби за пореден път.

“Шест гласа за”

Съдебните заседатели се оттеглят на съвещание на 28 юни 1994 г. и се връщат в залата в 20:50 часа. Съдията ги пита:

“Обвиняемият Джак Унтервегер виновен ли е в убийството на Бланка Бочкова?”

Председателят на журито отговаря:

“Шест гласа за, два – не”.

Това е достатъчно Джак да отиде в затвора до края на живота си. Но остават още 10 присъди. Отговорът на журито за осем от тях е един и същ: “Шест да, два – не”. Единствените обвинения, по които е оправдан, са случаите на Елфриде Шремпф и Регина Прем, чийто тела са били твърде разложени, за да може да се определи причината за смъртта им.

В Австрия се взема предвид мнозинството от гласовете на съдебното жури. В САЩ например Джак Унтервегер би си тръгнал като свободен човек при едно такова гласуване на заседателите, тъй като решението им трябва да бъде единодушно според американските закони.

Но Джак не е съден в САЩ, където историята вероятно щеше да свърши не толкова фатално за него. На следващата сутрин в 6 часа австрийското радио съобщава:

“Джак Унтервегер се е самоубил. В 3:40 часа тази сутрин той бе открит в килията си в съда на Граз. Няколко часа по-рано съдебните заседатели го намериха за виновен в 11 убийства и го осъдиха на доживотен затвор”.

Джак е изработил сложна примка, с помощта на шнур от панталоните си и малко метална жица. Дали е възнамерявал да се самоубие наистина? Неговият адвокат вярва, че това е така и много хора изразяват гнева си срещу небрежността на пазачите. Но един от приятелите на Джак смята, че това е бил поредният фалшив опит за самоубийство, с цел привличане на внимание и съчуствие, който обаче е претърпял провал.

Джак Унтервегер
Джак Унтервегер

Според слуховете възелът на примката е бил идентичен с онзи, използван при убийствата на проститутките, но това не е потвърдено. Тъй като преди да умре Унтервегер е обявил намерение да обжалва решението на съда, според австрийските закони присъдата му не е влязла официално в сила. Технически Джак Унтервегер умира като невинен човек.

През 2008 г. актьорът Джон Малкович изиграва ролята на Джак Унтервегер в музикалната театрална постановка “Seduction and Despair“. През 2015 г. излиза австрийският филм “Джак”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: GeorgiPetarLucyStefanTodor
360
253

Източници: crimemagazine.com, youtube.com, wikipedia.org, crimeandinvestigation.co.uk

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
3 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Диляна
Диляна
06.06.2011 14:51

Както винаги обществото не е знаело какво чудовище боготвори…

maisexe
maisexe
22.09.2011 14:15

Малко като Бънди. Успял да заблуди доста умни хора… Успял да се внедри в различни интелектуални кръгове, а всъщност едно чудовище

Деси Николова
Деси Николова
10.06.2012 14:15

Още едно доказателсто,че информацията трябва да се оценява критично,а не да се вярва безрезервно на всичко написано.Не е за вярване,че помилван затворник е водил журналистически разследвания за проституция.Какво може да се каже освен ,че трябва да си вземем поука.Вълка не променя лесно навиците си.