Дейвид и Катрин Бърни: Убийствата на улица “Мурхауз”

Дейвид и Катрин Бърни: Убийствата на улица "Мурхауз"

Австралийското семейство и серийни убийци Дейвид и Катрин Бърни обичат разнообразието в секса. Двамата се запознават още като деца и започват криминалната си кариера със серия от обири. Излизат от затвора през 1985 г. и започват да отвличат млади момичета, които завързват за леглото у дома си, за да може Дейв да ги изнасилва многократно, докато Катрин наблюдава отстрани.

Улица “Мурхауз” №3

Къщата на улица “Мурхауз” №3 в предградието Уиладжи в град Пърт, Западна Австралия представлява неподдържано бяло бунгало с две спални. Градината е буренясала и изсъхнала, а стените плачат за бояджийска четка.

Къщата на улица “Мурхауз” №3

Това е най-грозната къща на улицата и единственото й хубаво качество е, че в сравнение с нея останалите къщи наоколо изглеждат като дворци.

Точно тази неугледна постройка ще се превърне в най-прочутата къща в Австралия. Хората ще намаляват колите си, минавайки покрай нея. Къщата ще стане също толкова скандална за австралийците, колкото стаята на ужасите на “Оксфорд Апартмънтс” №213 в Милуоки е за американците или “Рилингтън Плейс” №10 и улица “Кромуел” №25 в Лондон е за британците.

Точно в “Оксфорд Апартмънтс” №213 от 1988 г. до 1991 г. 28-годишният Джефри Дамър убива 17 млади мъже, изнасилва и осакатява труповете им и яде от телата им.

В началото на 50-те години на “Рилингтън Плейс” №10 благодушният бивш полицейски служител, некрофил и сериен убиец Джон Кристи убива жертвите си, прави секс с труповете им и погребва телата им в задния си двор, под дъските на пода или в кухини в стените.

През 70-те и 80-те години на улица “Кромуел” №25 работникът Фред Уест и неговата съпруга Роуз изнасилват, изтезават и убиват жертвите си, погребвайки девет от телата им в задния си двор.

Къщата на улица “Мурхауз” №3 се превръща в австралийската “Къща на ужасите”. Тя е любовно гнездо, килия за мъчения и зала за екзекуции за Дейвид и Катрин Бърни, които, също като семейство Уест, са семейна двойка серийни убийци – най-рядката форма на серийни убийци в света.

Семейство Бърни не са много придирчиви към жертвите си. Важното е да са жени. Възрастта на жертвите им варира от 15 до 31 години. Когато почувстват нужда да убиват, те потеглят по магистралите на Пърт и качват в колата си стопаджийки или други жени, търсещи превоз.

Техните жертви никога не се усъмняват в дружелюбната двойка, докато не стане твърде късно. Под острието на нож са откарвани на улица “Мурхауз”, където зловещото дуо ги завързва и подлага на извратените си сексуални фантазии. Късметлиите са приспивани със свръхдоза приспивателни и след това удушавани. По-малко благополучните са убивани с нож или брадва, докато седят в собствения си плитък гроб в борова гора, намираща се недалеч от Пърт.

Сериен убиец в Пърт

На 5 ноември 1986 г., когато изчезва 21-годишната Денис Карън Браун, детектив Пол Фъргюсън решава, че си има работа със сериен убиец. Тя е четвъртата изчезнала млада жена за последните 27 дни. Такива неща обикновено не се случват в Пърт. В другите големи австралийски градове като Сидни и Мелбърн да, но не и в тук.

Денис Карън Браун

Всички липсващи жени идват от добри семейства и е крайно невероятно да изчезнат без основателна причина. Фъргюсън е елиминирал всяка възможност за връзка между тях, търсейки евентуални тайни женени любовници или проблеми с наркотиците, но без резултат.

Инстинктите на детектива, тренирани от годините опит, му казват, че в града вилнее сериен убиец. Сериен убиец, който има силата да отвлича млади жени и да ги кара да изчезват. Това, което го обърквало е, че две от издирваните момичета не са изчезнали напълно, защото техните приятели и роднини са получавали писма и телефонни обаждания от тях, след обявяването им за издирване.

Петнадесетгодишната Сузана Кенди изпраща две писма на родителите си – едно от Пърт и другото от близкото пристанище Фримантъл, в първите две седмици след изчезването си. В тях казва, че е добре и че скоро ще се върне. А Денис Браун телефонира на приятелка в деня след изчезването си, за да й каже, че всичко е наред. След това никой не чува нищо повече от тях. Нещо определено не е както трябва. Детектив Фъргюсън се опасява от най-лошото.

Той се консултира с бившия шеф на Отдел за криминално разследване Бил Нийлсън, който се съгласява с неговата теория за серийния убиец.

Навремето Бил Нийлсън е заловил серийния убиец Ерик Едгар Кук – добродушен шофьор на камион, който убива безмилостно шестима души и вероятно още двама в началото на 60-те години, което го превръща в най-прочутия убиец в историята на Западна Австралия. Нийлсън го изправя пред правосъдието и с очите си вижда как Кук увисва на въжето през 1964 г.

Пробивът

На 10 ноември, пет дни след изчезването на Денис Браун, детектив Фъргюсън и сержант Винс Катич попадат на следата, на която така отчаяно се надяват. Те чуват по радиостанцията, че млада полугола жена е влязла с препъване в малкия търговски комплекс в Уиладжи и е отведена в полицейския участък в Палмира.

Смятайки, че това може да е липсващата Денис Браун, двамата се забързват към участъка. Там обаче заварват 16-годишно момиче, което им разказва удивителна история. Ужасената тийнейджърка казва, че предната вечер е била заплашена с нож и отвлечена от мъж и жена, които са я попитали за посоката, докато си е вървяла по улицата недалеч от дома си.

Откарали са я в къща в Уиладжи, където двамата са разкъсали дрехите й, преди да оковат ръцете и краката й за леглото. Мъжът я е изнасилил многократно, докато жената е гледала отстрани. Двамата дори са обсъждали как възнамеряват да инжектират кокаин в главичката на пениса на мъжа, за да продължи ерекцията му по-дълго.

На следващата сутрин след като мъжът е отишъл на работа, жената е освободила момичето от веригите и я е накарала да се обади на родителите си и да им каже, че е пренощувала при приятели и всичко с нея е наред. Докато е говорела по телефона, девойката е проявила достатъчно съобразителност да запомни написания върху апарата номер.

Тогава се е позвънило на входната врата и жената е излязла от спалнята, за да отвори – вероятно на наркодилъра си. През това време момичето е успяло да намери отворен прозорец и е избягало. Тя дава на полицията подробно описание на похитителите си, както и техния адрес и телефонен номер.

Когато момичето споменава на Фъргюсън и Катич за телефонното обаждане до родителите си, което е била принудена на направи, те веднага заподозират, че същата двойка може би е отговорна за отвличането на други две жени, изчезнали при подобни обстоятелства.

Не се съмняват също така, че щом похитителите са позволили на момичето да види лицата им, то те са възнамерявали да я убият, когато приключат с нея. В такъв случай е много вероятно двамата да са убивали и преди, може би многократно.

Момичето завежда въоръжения екип от детективи до порутената бяла къща на улица “Мурхауз”. Там няма никого. Двама от полицаите се скриват в микробус, паркиран на алеята, и задържат много нервната и напрегната Катрин Маргарет Бърни, когато тя се прибира вкъщи. Тя им казва къде могат да намерят мъжа й. Минути по-късно други детективи прибират Дейвид Джон Бърни от склада за резервни части, където работи.

Катрин Маргарет Бърни
Катрин Маргарет Бърни

Семейство Бърни енергично отричат обвиненията на момичето. Заявяват, че тя е дошла с тях, за да пушат заедно марихуана и е участвала доброволно в секса. Дейвид признава, че е правил секс с нея, но твърди, че не я е изнасилвал. При обиска на къщата им е открита чантата на девойката и пакет цигари, който нарочно е скрила като доказателство, че е била там. Нищо обаче не доказва обвинението в изнасилване или свързва семейството с другите изчезнали жени.

Осъзнавайки, че ще им трябва самопризнание, което да потвърди подозренията им, Фъргюсън и Катич се надяват, че един от двамата ще се пречупи по време на тежкия разпит и поне ще си признае за изнасилването на момичето. В момента е нейната дума срещу тяхната. Детективите въртят на шиш двамата Бърни поотделно. В крайна сметка Дейвид е този, който не издържа.

Научи повече за:   Майка върна девствеността на дъщеря си, за да я подари на своя съпруг-педофил

Малко след 19:00 ч. същата вечер детектив Катич му казва полу на шега: “Вече се стъмва. Най-добре да взимаме лопатите и да ги изкопаем”.

За негово удивление, Бърни отговаря: “Добре. Те са четири”. Детективът не може да повярва на ушите си.

Откриването на телата

Когато й казали за самопризнанието на любимия й, Катрин Бърни също се пречупила. Двамата се съгласили да отведат полицията до мястото, където били погребани телата, недалеч от града. Дейвид Бърни се държал така, сякаш е свалил някакъв товар от плещите си. Говорел спокойно с детективите, докато насочвал конвоя на север от града към гората Стейт Форест.

Дейвид Бърни
Дейвид Бърни

Конвоят се движи по пътя “Уоннеру Роуд” и навлиза в боровите гори. Бърни е толкова спокоен и бъбри толкова много, че пропуска мястото и се налага да правят обратен завой. Мижейки в мрака, той разпознава черния път, водещ от магистралата към тъмнината на боровата плантация Нангара.

На около 350 м навътре в гората Бърни ги инструктира да спрат. Посочва към една пясъчна могила: “Копайте там”. След минути полицаите разравят трупа на Денис Карън Браун, обявена за изчезнала само преди пет дни.

След като оставят охрана до плиткия гроб, Бърни насочва конвоя по магистралата към пикник района в Гленийгълс, близо до Армадейл. След половинчасов път казва на полицаите да отбият в гората по тесен черен път. Разложеното тяло на 22-годишната Мери Франсиз Нийлсън, изчезнала на 6 октомври, е открито на един склон на 35 м от пътя.

Гробът на една от жертвите на Бърни
Гробът на една от жертвите на Бърни

След още един километър надолу по пътя Бърни посочва към гроба на 15-годишната Сузана Кенди, изчезнала на 19 октомври. Детектив Катич е изумен, че никой от двамата убийци не показва каквато и да е емоция или притеснение от изравянето на телата. Дори изглежда се наслаждават, че са център на вниманието.

Тогава Катрин Бърни казва, че е неин ред. Изявява желание да посочи местоположението на следващия гроб, където е заровена 31-годишната Ноелин Патерсън, която тя и съпругът й са отвлекли и убили на 30 октомври.

Катрин надълго и нашироко обяснява на полицията, че не е харесала Ноелин още от мига, в който тя и Дейвид са я отвлекли. Доволна е, че жената е мъртва. Показва гроба на полицията и се изплюва върху него. Освен това като че ли се гордее с факта, че е успяла да открие гроба сама. Сякаш не иска Дейвид Бърни да обере цялата слава.

Когато вече си тръгват, Дейвид Бърни коментира пред Катич: “Каква безмислена загуба на млад живот”.

Детективите не хранят абсолютно никакви съмнения, че ако младото момиче не се е измъкнало през този ден, убийствата са щели да продължат. Психиатрите, работещи по случая, се съгласяват, че Катрин Бърни не би могла да убива сама. Не е от този тип жени. Но тихата майка на шест деца е била тотално обсебена от Дейвид Бърни и би направила всичко за него, включително и убийство.

Дори е била готова да отнеме и собствения си живот заради него. Когато веднъж Дейвид се е привързал твърде много към една от жертвите им, Катрин е обърнала ножа към себе си и е казала, че предпочита да умре от собствената си ръка, отколкото да го види как се влюбва в друга.

Дейвид Бърни е напълно различна история. Продукт на отчайващо бедно семейство, той е израснал по държавни заведения и в затвора, и винаги се е връщал зад решетките.

Като Бони и Клайд

Дейвид Джон Бърни е най-голямото от шест деца. Маргарет и Джон Бърни правят всичко за децата си, но времената са трудни. Властите непрекъснато им ги отнемат и ги вкарват в домове. Майката и бащата на Дейвид имат дълга история на хронични алкохолици.

По времето на убийствата майката на Дейвид живее в бедстваща мизерия. Нейният мъничък апартамент е затрупан от хранителни отпадъци, мръсни съдове, пълни пепелници и счупени мебели. Мястото е покрито с прах и мръсотия. Не е виждала най-големия си син от години. Баща му умира през 1986 г. след дълго боледуване.

Катрин и Дейвид се срещат за първи път като деца, когато семействата им живеят врата до врата. Нейният живот също е изпълнен с отчаяние и обреченост. Майка й умира, когато е само на десет месеца и тя е изпратена да живее при баща си в Южна Африка. Той я изпраща обратно в Австралия след две години, където е осиновена от баба си и дядо си. Тъжното малко момиченце, което рядко се усмихва, няма много приятели. На другите деца им е забранено да си играят с нея и още преди да тръгне на училище нейното съзнание е белязано от самотата. Тя отчаяно иска да бъде обичана. Ще открие тази любов в лицето на Дейвид Бърни по-късно в живота си. Но това чувство ще й донесе самота и отчаяние, които дори не е подозирала, че съществуват.

Дейвид Бърни се среща отново с Катрин, когато и двамата са тийнейджъри. Той вече разполага с дълго криминално досие. Единственият път, когато показва някакво желание за промяна, е в началото на 60-те, когато започва да се обучава за жокей.

Но, както с повечето неща в живота му, и това не продължава дълго. Неговият треньор Ерик Парнам си го спомня като бледо, болнаво момче. Когато отива да го вземе от дома му, е шокиран от вида на порутената колиба, заобиколена от глутница кучета. Бърни остава в конюшните почти цяла година и показва достатъчно способности, за да се превърне в добър жокей.

Парнам го изгонва, когато дочува, че е ограбил възрастния собственик на един пансион. Бърни извършва този обир заедно с Катрин. Така започва криминалната им кариера, която вкарва и двама им в затвора.

На 11 юни 1969 г. Дейвид и Катрин пледират виновни по 11 обвинения в кражба. Съдът разбира, че Катрин е бременна от друг мъж. Тя получава условна присъда, а той е изпратен в затвора за девет месеца.

Най-сетне заедно

На 9 юли 1969 г. двамата отново са изправени пред съда по още осем обвинения във влизане с взлом и кражба. Пледират виновни и Бърни получава още три години към присъдата си. Условната присъда на Катрин е удължена с още четири години.

На 21 юни 1970 г. Бърни избягва от затвора и се събира отново с любимата си. Когато са заловени на 10 юли, срещу тях са повдигнати 53 обвинения в кражба, взлом и незаконно отнемане на превозни средства. Сред вещите им са открити дрехи, перуки, завивки, радиа, храна, книги, 100 пръчки експлозив и три фитила. Катрин признава, че е знаела, че върши нещо лошо, но обича Бърни толкова много, че би направила всичко заради него. Тя ще получи възможност да докаже думите си през следващите години.

Бърни получава две и половина години, а Катрин шест месеца затвор. Новороденото й бебе е изпратено за отглеждане в държавно заведение. Когато излиза от затвора след няколко месеца, Катрин си намира работа като домашна прислужница при едно семейство във Фримантъл.

За първи път в живота си кльощавата млада жена изглежда е намерила щастието. Синът на семейството Доналд Маклоглан се влюбва в нея и двамата се оженват на 31 май 1972 г. Това е и 21-ят рожден ден на Катрин. Скоро след това тя ражда и първото от шестте им деца. Наричат момченцето “Малкия Дони”, на баща му. Седем месеца по-късно Дони е прегазен от кола пред очите на майка си. Впоследствие психиатрите наблягат на значението на тази трагедия за бъдещото развитие на Катрин.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име, например - beer Иван на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: PetarDilyanaMihailDonikaTANYA
360
20

Освен това бракът й не е от щастливите. Тя тъгува по Дейвид Бърни.

Никой не се изненадва, когато Катрин зарязва семейството си. Те живеят в общинско жилище в работническото предградие Виктория Парк. Тя трябва да се грижи за безработния си съпруг, няколкото си деца, баща си и чичо си. Мястото прилича на кочина. Не се гордее нито с децата, нито с дома си. Парите никога не стигат за храна. Един ден Катрин се обажда на съпруга си, за да му каже, че няма да се върне повече. Срещала се е тайно с Дейвид Бърни през последните две години и сега ще остане с него.

Научи повече за:   Вацлав Мразек: Фантомът от Хомутов

Тя се събира с Дейвид след тринадесет години раздяла. Макар двамата никога да не се оженват, Катрин приема фамилията му и става негова съпруга по съжителство.

Нестандартно семейство

Но съжителството в семейство Бърни далеч не е нормално. Сексуалният апетит на Дейвид е неутолим. Неговият по-малък брат Джеймс отсяда при тях за кратко, когато е освободен от затвора, където е лежал за гавра с шестгодишната си племенница. Той разказва на репортерите:

“Когато излязох от затвора, нямаше къде да отида. Не можех да отида при майка ми, защото я бях ударил и имах ограничителна заповед. Така че Дейвид и Катрин ме приютиха. Не ми се зарадваха особено и Дейвид постоянно казваше, че ще ме убие, ако не се държа прилично”.

Джеймс Бърни
Джеймс Бърни

Джеймс разказва също, че брат му е имал малко приятели, страшно си е падал по извратения секс и е притежавал огромна колекция от порнографски филми.

“Трябваше да прави секс по четири-пет пъти на ден. Виждал съм го да си бие подкожна инжекция, за да обезчувстви пениса си. След това правеше секс. Дейвид имаше много жени. Винаги се намираше някоя, с която да го прави”.

Убийствата започват през 1986 г. Дейвид и Катрин вече са опитали всички сексуални номера и имат нужда от нова тръпка. Обсъждат възможността за отвличане и изнасилване. Бърни възбужда съучастничката си, казвайки й, че ще получи невероятни оргазми само като го гледа как обладава някоя вързана жена. Катрин му вярва.

Първият им шанс се появява на 6 октомври 1986 г., когато в дома на Бърни идва 22-годишната студентка Мери Нийлсън, която иска да купи от него автомобилни гуми.

Мери Нийлсън
Мери Нийлсън

Мери учи психологоия в Университета в Западна Австралия и работи на непълен работен ден в деликатесен магазин.

Тя е видяна за последен път да си тръгва от магазина, отивайки на лекции. Но така и не се появява в университета. Колата й е открита шест дни по-късно на паркинг, намиращ се срещу полицейско управление. Дейвид Бърни я е закарал там.

Щом влиза в къщата на семейство Бърни, Мери Нийлсън е заплашена с нож, вързана и окована за леглото със запушена уста. Катрин гледа как нейният любим изнасилва многократно момичето. Задава му въпроси кое го възбужда най-много. Така ще се научи как да го задоволява сама.

Катрин знае, че Мери ще трябва да умре. Но тя и Дейвид все още не са обсъждали този въпрос. Същата нощ откарват момичето в Националния парк “Гленийгълс”, където Бърни я изнасилва на прощаване, след което увива найлоново въже около врата й и бавно го затяга с клон от дърво.

Мери Нийлсън се задушава до смърт в краката му. След това Бърни я намушква по цялото тяло с нож и я погребва в плитък гроб. Казва на Катрин, че прободните рани ще позволят на газовете да излязат от тялото, докато то се разлага. Прочел е това в някаква книга.

Страст към убийство

Второто убийство се случва след две седмици, когато отвличат хубавата 15-годишна Сузана Кенди, стопираща коли на магистралата в Клеърмонт. Отличната ученичка живее в Недландс с родителите си, двамата си братя и сестра си.

Дейвид Бърни
Дейвид Бърни

Баща й е един от най-добрите офталмолог-хирурзи в Западна Австралия. След изчезването й семейство Бърни я кара да изпрати писма до семейството си, в които ги уверява, че е добре. Но нейните близки се страхуват за живота й.

Двамата Бърни обикалят от часове в търсене на жертва преди да попаднат на Сузана. Щом се качва в колата им, опират нож в гърлото й и завързват ръцете й. Тя е откарана в къщата в Уиладжи, където е окована за леглото и изнасилена.

Когато Бърни приключва с изнасилването, Катрин се присъединява към тях в леглото. Знае, че това възбужда любимия й. След като утолява страстите си, Бърни се опитва да удуши момичето с найлонова връв, но тя изпада в истерия и става неконтролируема. Тогава убийците натъпкват гърлото й с приспивателни хапчета. Щом Сузана заспива, Дейвид отново увива кордата около врата й и казва на Катрин да му докаже неугасващата си любов, като убие момичето.

Катрин охотно се подчинява. Затяга бавно въжето около шията на Сузана, докато тя спира да диша. Дейвид Бърни стои до леглото и наблюдава. Когато я питат по-късно защо го е направила, Катрин отговаря:

“Защото исках да видя колко съм силна вътре в себе си. Не почувствах нищо. Беше точно както очаквах. Бях готова да го следвам до края на света и да направя всичко, за да задоволя желанията му. Тя беше женска. Женските нараняват и унищожават мъжете”.

Заравят Сузана Кенди близо до гроба на Мери Нийлсън в гората Стейт Форест.

На 1 ноември виждат 31-годишната Ноелин Патерсън да стои край колата си на магистралата в Източен Фримантъл. Тя е управител в голф клуба в Недландс и се е връщала от работа, когато й е свършил бензинът. Ноелин живее с майка си в гористото предградие Биктон на брега на река Суон.

Тя е много популярна дама и членовете на клуба я описват като чаровна и учтива.

Ноелин не се поколебава да се качи в колата на дружелюбната двойка. Щом влиза, те опират нож в гърлото й, завързват я и й казват да не мърда или ще бъде убита. Откарват я на улица “Мурхауз”, където Бърни я оковава за леглото и я изнасилва многократно.

Катрин Бърни намразва Ноелин Патерсън още в мига, в който я вижда. Красивата и елегантна Ноелин е всичко, което Катрин иска да бъде. Още повече че Дейвид е във възторг от нея. Първоначално са смятали да я убият още същата вечер, но той отлага смъртта й и това вбесява Катрин. Тя вижда, че губи мъжа си. В един момент насочва нож към сърцето си и заплашва да се убие, ако той не избере една от тях.

Бърни държи Ноелин като затворник в продължение на три дни, докато Катрин не настоява да я убият. Той я заставя да изпие свръхдоза приспивателни и я удушава под зоркия поглед на партньорката си. Отнасят тялото й в гората и го погребват край другите. Катрин с огромно удоволствие хвърля лопатите с пръст върху лицето на мъртвата жена.

Убийствата продължават

На 5 ноември зловещите любовници отвличат 21-годишната Денис Браун, която чака автобуса на магистралата. С опрян в гърлото нож тя е откарана на улица “Мурхауз”, където преживява съдбата на предшественичките си. На следващия следобед Катрин и Дейвид я откарват в боровата плантация Уоннеру. Пътувайки натам, за малко да качат в колата си още една жертва. След залавянето на семейните убийци 19-годишна студентка разказва на полицията, че двамата са й предложили да я закарат.

Тя се е връщала от университета и е вървяла по пътя “Пинджар Роуд” в Уоннеру, когато до нея е спряла кола. Вътре е имало двама души отпред и още един човек свит на задната седалка. По-късно момичето е осъзнало, че това вероятно е била Денис Браун.

Студентката разказва:

“Почувствах се неспокойно. Шофьорът беше мъж, а до него седеше жена. Мъжът гледаше надолу, избягвайки погледа ми, а жената пиеше ром с кола от кутия. Стори ми се странно, че пие по това време на деня. Той не ме погледна през цялото време. Само жената говореше. Попита ме дали искам да ме закарат донякъде. Казах:”Не, живея наблизо””.

“Продължиха да стоят там и аз погледнах на задната седалка, където видях малка фигура с къса кестенява коса да лежи на седалката. Помислих си, че това е синът или дъщеря им. Човекът приличаше на заспал и въпреки момчешката прическа, имах чувството, че е момиче. Казах им отново, че не искам да се качвам при тях, защото ходенето е добро упражнение. Мъжът вдигна очи за първи път и ме огледа добре, преди да извърне поглед отново. Тогава се появиха и други коли и аз си тръгнах, а те продължиха да седят в колата. Накрая потеглиха и направиха обратен завой, насочвайки се към боровата плантация. Чак когато видях наистина ясна снимка на Катрин Бърни във вестника, осъзнах кои са били те. Някой трябва да е бдял над мен в онзи ден. Не знам какво би ми се случило, ако се бях качила в онази кола”.

Оказвайки се на сигурно място в гората, Дейвид Бърни изнасилва отново Денис на задната седалка, преди да настъпи нощта. След това двамата извличат момичето от колата и той я напада отново, забивайки нож във врата й, докато я изнасилва за последен път.

Научи повече за:   Айвън Милат: Австралийският убиец на странстващи авантюристи

Денис не умира веднага. Катрин изважда по-голям нож и настоява Дейвид да я наръга отново. Той не се дърпа много. Забива острието отново и отново, докато Денис не затихва в краката му. Убедени, че момичето е вече мъртво, двамата изкопават плитък гроб и хвърлят тялото й в него.

Докато заравят Денис с пясък, тя се надига и сяда в гроба си. Бърни грабва една брадва и я забива с всичка сила в черепа й. Но момичето се изправя отново. Тогава той обръща брадвата от тъпата страна и разбива главата й. След това двамата довършват заравянето на дупката.

На Катрин й идва до гуша

Бруталното убийство на Денис Браун се отразява зле на Катрин Бърни. Тя харесва секса, който правят с жертвите си. И няма нищо против жените да бъдат удушавани и намушквани до смърт. Но след последното убийство решава, че не би могла да се справи с това още веднъж. Може би затова оставя следващата им жертва незавързана и сама в спалнята.

Катрин Бърни
Катрин Бърни

По-късно тя казва на полицията:

“Някак си стигнах до решението, че рано или късно трябва да се сложи край. Стигнах до положение, в което не знаех какво да правя. Реших, че съм готова да й дам шанс”.

“Знаех, че Дейвид ще я убие, и то вероятно още същата нощ. Просто ми беше дошло до гуша от убийства. Помислих си, че ако нещо не се случи скоро, ще продължим да го правим до безкрай”.

“Дълбоко вътре в ума ми имаше и друг страх. Ужасно се страхувах, че ще ми се наложи да присъствам на още едно убийство, като това на Денис Браун, момичето, което той уби с брадва. Исках да избегна това на всяка цена. Подсъзнателно бях стигнала до решението, че наистина не ми пука дали момичето ще избяга или не. Когато установих, че е избягала, почувствах тръпка на ужас да минава по гърба ми. Помислих си: “Дейвид ще бъде бесен. Какво ще му кажа?””.

На 12 ноември 1986 г. Дейвид Джон Бърни и Катрин Маргарет Бърни се явяват пред съда, където са обвинени в четири предумишлени убийства. Обществото е възмутено от престъпленията им и пред сградата на съда се събира голяма тълпа. Самата зала е строго охранявана от полицията.

Двамата са въведени в съда, оковани с белезници за ръцете на придружаващите ги полицаи. Стоят безучастно, докато се четат обвиненията срещу тях. Никой от тях няма адвокат. Гаранцията им е официално отказана и двамата остават зад решетките до началото на процеса.

Процесът започва на 10 февруари 1987 г. и пред Върховния съд в Пърт се събира огромна тълпа, скандираща за връщането на смъртното наказание.

“Обесете копелетата!” – крещят хората. – “Окачете ги на въжето!”.

Двамата убийци са въведени в сградата на съда под засилена полицейска охрана.

Присъдите

Дейвид Бърни пледира виновен по четири обвинения в убийство и едно в отвличане и изнасилване, спестявайки на роднините на жертвите си агонията от едно дълго и мъчително дело.

“Това е най-малкото, което мога да направя” – казал той.

Катрин Бърни не пледира нищо, тъй като адвокатът й все още очаква психиатричната експертиза, която да установи умствената й стабилност. Тя е призована пред съда по-късно същия месец.

Катрин Бърни
Катрин Бърни

Съдията осъжда Дейвид Бърни на доживотен затвор под строга охрана. Той добавя:

“Законът не е достатъчно силен, за да изрази ужаса на обществото към този садистичен убиец, който е измъчвал, изнасилвал и убил четири жени. По мое мнение Дейвид Джон Бърни представлява такава опасност за обществото, че не бива никога да бъде освобождаван от затвора”.

Дейвид Бърни стои треперещ на скамейката, докато слуша присъдата си. Самоувереността му се възвръща, когато е изведен под строга охрана от залата. Гневната тълпа отвън настоява за главата му, а той докосва устните си с ръка и им изпраща въздушна целувка.

След като е обявена за вменяема, Катрин Маргарет Бърни е изправена пред съда, където признава участието си в убийствата. На 3 март 1987 г. съдията не се поколебава да издаде същата присъда, която е получил и нейният любим. Той казва:

“Според мен Вие никога не бива да бъдете освобождавана, за да сте заедно с Дейвид Бърни. Трябва да Ви бъде забранено да го видите някога отново”.

Живот в затвора

В затвора Дейвид Бърни става жертва на редовни побои и през 1987 г. прави опит за самоубийство, след което е преместен за негова собствена сигурност в старото крило на смъртниците в затвора “Фримантъл”.

В следващите години семейство Бърни рядко слиза от първите страници на вестниците. През първите четири години от раздялата им, те си разменят 2 600 писма, но получават отказ на молбите си да сключат брак, да разговарят по телефона и да се срещат на живо.

През 1990 г. Дейвид Бърни заявява, че отказът на тези негови права представлява “много по-сурово наказание, от наложеното ми от закона”. Казва, че той и Катрин търпят физически и психически страдания и наложената им забрана за свиждания се прави с цел да бъдат докарани до нервен срив и самоубийство.

През 1992 г. полицията дава на Дейвид Бърни редкия шанс да излезе за кратко от затвора, надявайки се, че ще може да изкопчи от него признания и за други убийства. Петчасовата обиколка на Пърт в компанията на детективите не води до никакъв резултат.

През 1993 г. личният компютър на Дейвид Бърни е конфискуван от килията му в затвора “Кашуриана”, когато в него е открито порнографско съдържание.

На 22 януари 2000 г. първият съпруг на Катрин Бърни и баща на шестте й деца умира внезапно на 59-годишна възраст. Тя иска да присъства на погребението му, но молбата й е отхвърлена.

Според законите в Западна Австралия Дейвид и Катрин Бърни трябва да получат право на предсрочно освобождаване 20 години след извършването на престъпленията им. Малко вероятно е обаче която и да е комисия да отмени решението на съдията за доживотен затвор.

Опасенията, че Дейвид Бърни някога ще бъде освободен изчезват завинаги на 2 октомври 2005 г. в 04:30 ч., когато 55-годишният убиец е открит обесен в своята строго охранявана килия. За смъртта му не са установени никакви подозрителни обстоятелства.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име, например - beer Иван на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: PetarDilyanaMihailDonikaTANYA
360
20
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

5
Напиши коментар

avatar
5 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
DianaMihaylovaА. Ив.ваня55905Galina Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Galina
Гост
Galina

Tiq dvamata sa neopisuemi 4udovi6ta, Osobeno kato 4etoh za tova momi4e, koeto se nalojilo da doubivat nqkolko puti, mi se izpravi kosata.

55905
Гост
55905

Абе не случайно навремето са пращали престъпниците в Австралия и Америка, нормално е да има толкова много подобни отрепки там!

ваня
Гост
ваня

кошмар не искам да повярвам че съществуват такива хора

А. Ив.
Гост
А. Ив.
DianaMihaylova
Гост
DianaMihaylova

Дано копелето изгние в ада