10 мита за серийните убийци

10 мита за серийните убийци

Серийните убийци са навсякъде! Може би не в нашия квартал, но ги виждаме на телевизионния екран, в кината и четем за тях в криминалната литература. Всичко, което искаме да знаем за това как извършват престъпленията си и как ченгетата хващат тези маниаци, е подробно обяснено от профайлъри, бивши агенти на ФБР, криминални автори и психолози; знаем всичко, освен истината.

Колкото и вълнуващи да са историите за прочутите престъпници, изправени пред правосъдието, в ума на истинския сериен убиец рядко се появява мисълта, че ще бъде заловен. Защо? Защото серийните убийци знаят, че могат да убиват безнаказано и в повечето случаи дори не знаем за тяхното съществуване. Дори когато някой от тях бъде заловен, не осъзнаваме истинската му същност, тъй като тя не се покрива с изкривения образ, който сме си създали за серийните убийци.

Ето десет мита за серийните убийци, в които е по-добре да не вярваме.

Мит №1: Щом полицията не съобщава за сериен убиец, значи такъв няма

Запознайте се с Боби Джо Ленърд, сериен убиец, който понастоящем излежава доживотната си присъда във Вирджиния. Никога не сте чували за него? Хмм, може би за него не са писани книги. Най-вероятно изобщо не е толкова интересен; всъщност, някои биха казали, че той дори не е сериен убиец, тъй като е осъден само за отвличане, изнасилване и опит за убийство. Вестниците пишат само за това негово престъпление, а то дори не е убийство.

Боби Джо Ленърд

Приетата дефиниция за сериен убиец е човек, който е убил поне три жертви, с период на “застой” между убийствата. Следователно Боби не е сериен убиец. Да, ама не! Той е главен заподозрян в убийството на една жена във Вирджиния, последната му жертва едва оцелява след срещата си с него и ако не е бил заловен, със сигурност е щял да направи и трети опит.

Жертвата на Боби Джо Ленърд – 13-годишно момиче, което ще наречем Джени, вероятно не е чувало, че в града й върлува сериен убиец. Наистина преди известно време край гимназията “Балоу” в столицата Вашингтон са открити две удушени ученички, но полицията не споменава този случай да е дело на сериен убиец и смята, че жената, убита в апартамента си във Вирджиния, е станала жертва на своя приятел. Властите дори уверяват гражданите, че няма от какво да се страхуват. През последните няколко години са се случили и други убийства, но те вече са забравени. Единствено отвличането на Чандра Леви е познато на повечето хора, тъй като за него постоянно се говори във вечерните новини. Но никой не си спомня какво се е случило с десетина други жени.

Полицията с неохота обявява дадено убийство за част от серия. Признанието, че сред хората се движи сериен убиец, привлича доста неприятно внимание. Публичността убива туризма, а гражданите започват да задават въпроси на властите кога ще заловят чудовището. Следвайки правилото за трите жертви, полицията няма да каже, че си има работа със сериен убиец, освен ако не свърже телата посредством ДНК експертизи или не ги открие захвърлени на едно и също място.

Съществува и проблемът с установяването на мотива на убиеца. Представете си, че в храстите е открито напълно облеченото тяло на момиче: дали то е станало жертва на наркодилър или на ревнивия си приятел? Или може би на сериен убиец, който не изнасилва жертвите си? Ами, ако тялото е открито захвърлено на някакво поле, една година след изчезването си? Уликите, които биха помогнали да се установи какво се е случило, отдавна са унищожени. Понякога хората просто изчезват. Може да са погребани в гората, да лежат на дъното на езерото или под бетонната плоча, която съседът ви отсреща излива в двора си.

Много от не толкова продуктивните убийци остават забравени, просто защото от историите им не се пишат добри книги. Повечето прочути серийни убийци могат да се “похвалят” с десетки жертви, изпращали са подигравателни писма на полицията, или са вършели разни странни неща с телата на мъртвите. Средностатистическият сериен убиец остава в сянка или защото не е достатъчно “готин”, или защото не е осъден за достатъчно убийства, за да бъде закичен с титлата сериен убиец. Разбира се напълно е възможно никога да не сме чували за него, просто защото никога не е бил заловен.

Приятелят на Джени току-що се е озовал в затвора и тя няма къде да отиде. Обажда се на колегата си Боби Джо Ленърд и го помолва да отседне у тях. Не се притеснява да остане в жилището му, защото той живее с приятелката и децата си. През ума й дори не минава мисълта, че би могъл да е опасен маниак.

Серийните убийци не са хора, които познаваме; те са непознати, които живеят сами или с майките си, нали така?

Мит №2: Серийните убийци са непознати, които изскачат в нощта

Ако гледаме през очите на жертвата, съществуват два вида серийни убийци: тези, които не виждаш преди да те нападнат, и онези, които виждаш, но не очакваш да те нападнат. И двата вида могат да бъдат хора, които познаваш или пълни непознати. Някои просто се крият зад дърветата в парка и грабват първата самотна жертва, която мине покрай тях, а други наблюдават кварталните къщи и си отбелязват къде живее сама с котката си подходящата жена. Има и други, които си бъбрят с вас в автобуса, или виждате всеки ден на работното си място, или се крият в пазача, когото молите да ви изпрати до колата ви (за последен път).

Наивно предполагаме, че нашите познати не могат да бъдат серийни убийци. Мислим си, че бихме разбрали, ако съседът ни е такъв. За нещастие няма начин да знаем това. Дори да виждаме, че човек е странен и ни кара да се чувстваме неудобно в негово присъствие, дори да вярваме, че е психопат, всичко това не означава, че е сериен убиец.

Повечето хора смятат, че миналото на всеки кандидат за работа се проверява и няма никакъв шанс някои от колегите ни да е сериен убиец. Но много малко компании си правят труда да извършат подобна проверка. Референциите, които даваме, когато кандидатстваме за работа, винаги са от хора, които биха казали хубави неща за нас. Някои серийни убийци, които не могат да намерят кой да каже добра дума за тях, просто си измислят фалшиви имена и телефонни номера, знаейки, че малко работодатели биха си направили труда да им се обадят.

Често серийният убиец няма криминално досие. Следователно, дори да работи като въоръжена охрана и да е минал през щателна проверка, това не означава, че в него не дреме опасен престъпник.

Как серийните убийци се измъкват, убивайки хора, които познават? По същия начин, по който се измъкват, убивайки непознати. Правят всичко възможно да не бъдат забелязани заедно с жертвата си по време на престъплението. Колегата ви идва на гости някоя вечер и вие го пускате, защото го познавате. Когато намерят тялото ви на следващия ден, никой няма представа, че той ви е посетил. Пазачът, който ви изпраща до колата, не се притеснява, че някой ще ви види заедно, защото това е част от работата му. Ако това стане, просто ще каже: “Изпратих я до колата й и я оставих там жива и здрава”.

Боби Джо Ленърд започва да крои плана си, когато Джени пристига в дома му. Тъй като понякога закарва момичето на работа, решава да й каже, че на следващата сутрин трябва да отидат рано в службата. Двамата се занимават с почистване на току-що довършени жилищни сгради. Той я събужда и й казва, че трябва да тръгват. Когато пристигат на строежа, наоколо няма никого. Джени смята, че това е странно, но Боби я успокоява, че останалите ей сега ще дойдат. Предлага й да пушат трева и тя се съгласява. Двамата влизат в празната сграда и той я напада.

Научи повече за:   Портрет на един сериен убиец: Хенри Лий Лукас

Как Боби ще обясни какво се е случило с нея, когато тя не се появи на работа и тялото й бъде открито мъртво? Все пак нали двамата са пристигнали заедно с колата му. Боби не се притеснява. Ще каже на полицията, че я е оставил в мотела, където е живеела преди това. Ще каже, че момичето си е променило мнението и му е казало, че ще отседне при други свои приятели. Ако полицаите не открият улики на местопрестъплението, никога няма да могат да докажат, че той е замесен.

Мит №3: Убиецът винаги оставя следи на местопрестъплението

Така ни се иска! Съществува теория, наречена “Принцип на размяна на Локард”, според която убиецът винаги оставя някакви следи на местопрестъплението и отнася улики със себе си. Ключовата дума тук е теория. Разбира се, на теория това се случва, макар и на много микроскопично ниво. Без тази теория всички криминални сериали, с техните фантастични криминални експертизи, нямаше да избутат и до втори сезон. В тях винаги се намират ДНК, влакна, спори от растения, отпечатъци от гуми, пръсти, обувки… нещо… което свързва убийството с лошия човек. Когато тези улики се анализират, щастливият окръжен прокурор отива в съда, въоръжен с непробиваем случай, и справедливостта възтържествува.

Но това е истинският свят. Свят, в който откритите отпечатъци принадлежат на всеки друг, но не и на убиеца, ДНК-то е твърде нищожно, за да може да се тества, а когато пристигнат, за да потушат огъня, който престъпникът е запалил, за да прикрие деянието си, пожарникарите удавят всяко късче улики под 30 см вода. В действителност единствено редките случаи с добри улики успяват да стигнат до съда. Прокурорите мразят да губят дела и да провалят репутациите си. Затова не влизат в съдебната зала, ако не разполагат с непробиваем случай. Останалата част от случаите не се преследват от закона, въпреки че се знае кой е извършил престъпленията. Убиецът остава на улицата и бива забравен, докато не извърши следващото си убийство на някое друго място, където местните власти си нямат идея кой е той.

Боби Джо Ленърд е прекарал почти целия си съзнателен живот зад решетките за най-различни престъпления. Когато решава да извърши убийство, вече е гледал достатъчно криминални сериали, за да знае, че не е хубаво да оставя следи. Носи със себе си презерватив, с който да извърши изнасилването. Освен това познава жертвата си. Тя има респект от него и едва ли ще се съпротивлява. Няма да му се наложи да обяснява следи от нокти по лицето си или ухапвания по ръцете си. След като изнасилва жертвата си, той й позволява да облече дрехите си. Тя си помисля, че всичко е свършило и ще може да си тръгне, но истинската причина е, че той иска да прикрие изнасилването. Когато намерят тялото й, съдебният лекар няма да може да докаже, че е имало сексуално нападение.

Уликите зависят от обстоятелствата, времето и колко дълго са били изложени на външни влияния. Уликите, оставени в гората, най-вероятно ще се окажат безполезни. Същото важи и при телата, които изплуват от водата след една година. При наличието на добри улики пък се случват човешки грешки или времето си казва своето и те стават негодни.

За да изгради солиден случай в наши дни, прокуратурата се нуждае от ДНК, което да свързва заподозрения с жертвата; ДНК-то на убиеца върху или около жертвата, или ДНК-то на самата жертва по дрехите, в колата или в дома на убиеца.

Боби Джо Ленърд удушава Джени със задушаваща хватка. Той я скрива в един килер, за да не може тялото й да бъде открито веднага. Връща се в колата си и отива на работа. Чувства се достатъчно уверен, че нищо не го свързва с престъплението, тъй като никой не го е видял заедно с жертвата и не е оставил никакви следи на местопрестъплението.

Мит №4: Серийните убийци са супер умни

Ако това е вярно, как тогава залавят Ханибал Лектър? О, да, защото полицията е дори по-умна от него! Този сценарий кара и двете страни да се чувстват добре. В действителност серийните убийци са средно интелигентни. Те рядко използват главите си, което обяснява факта, че обикновено работят на ниско платени служби и често взимат лоши решения. Точно тези лоши решения им създават проблеми в работата, връзките и престъпленията.

Убийците изглеждат умни, когато не знаем кои са. В действителност точно природата на престъпленията им ги кара да изглеждат като гениални противници. Първо, тъй като никой не вижда убиеца да извършва престъплението, няма кой да го разпознае. Повечето серийни убийци действат в градовете и предградията, и избягват слабо населените места с основателна причина. Ако градът е с по-малко от 500 жители, след като избиеш женския процент от населението, елиминираш децата и хората в инвалидни колички, местните вероятно ще посочат с пръст първо странния Джони. В Манхатън обаче полицията само свива рамене и се надява на щастлив пробив в случая.

Добър пример, показващ, че серийните убийци далеч не са гениални, е прочутият Тед Бънди. Всеобщото мнение е, че той не е бил заловен толкова дълго, защото е бил невероятно умен. Но това е същият този Тед, който не успява да вземе дипломата си по право, който кара лесно забележим фолксваген костенурка и посред бял ден се приближава до избраните си жертви, казвайки: “Здрасти! Казвам се ТЕД”!? В крайна сметка той е заловен не благодарение на гениално проведено разследване, а защото шофира с превишена скорост.

Тед Бънди
Тед Бънди

Боби Джо Ленърд също не е подходящ кандидат за Менса. Той смята, че историята му, според която е оставил момичето в мотела, е доста добра и че никой не може да докаже, че е бил с нея по време на престъплението. Но фактът, че тялото й се появява в една от сградите, в които двамата са работели, намираща се на около 30 км от мотела, е достатъчно красноречив. Разбира се, би могъл да каже, че тя трябва да е размислила и да се е върнала на работа, но това ще бъде доста изсмукано от пръстите. Боби все още е твърдо убеден, че прокурорите няма да се решат да влязат в съда без ДНК доказателства.

Мит №5: Серийните убийци се залавят чрез ДНК банки, профили и брилянтна полицейска дедукция

Макар да има много отлични полицейски детективи, в повечето случаи серийните убийци не се залавят с помощта на умствено напрягане. Обикновено това се случва благодарение на чиста проба късмет. Тед Бънди шофира с превишена скорост. Друг сериен убиец от Алабама се справя съвсем добре, докато не закарва поредната си жертва в гората, където колата му засяда в калта и се налага да извика някой да го издърпа.

ДНК банките са полезни, само ако разполагаш с ДНК. След това трябва да я сравниш с проба от някого. ДНК-то на този някой трябва вече да бъде в базата данни или да е заподозрян, който да се съгласи да даде проба.

Профилите са в ядрото на всеки криминален сериал. Профайлърите са се превърнали в полу-екстрасенси, полу-детективи, измислящи изумителни неща, за да стеснят следите. Не ви ли се иска да можете да определите, че убиецът заеква, само като погледнете местопрестъплението? Повечето истински профайлъри просто излагат възможности, базирани на предишни проучвания в тази област. Това не само е доста безполезно при определен вид престъпления, но изводите са базирани на вече заловени убийци, които очевидно са допуснали грешки, които този убиец може би няма да допусне.

Научи повече за:   Айлийн Уорнос: Проститутката убийца

Брилянтната полицейска дедукция рядко има място в действителното залавяне на серийните убийци. Не че не се случва, но е твърде далеч от книгите и филмите за Шерлок Холмс. Настина, срещат се полицейски детективи и профайлъри, които правят добър анализ на местопрестъплението и поведението на убиеца, вадейки си изводи за възможния мотив и типа заподозрян. Може би, ако тези техники се използваха по-често, нивото на арестите щеше да се вдигне. За съжаление, за да направят това, полицейските управления се нуждаят от специално обучение, средства и допълнителни служители.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Освен чистият късмет, голяма част от серийните убийци се разкрива благодарение на обикновените хора. Най-добрият начин за идентифициране на заподозрени е чрез разкриването на информация пред гражданите.

Боби Джо Ленърд е заловен благодарение на чист късмет и глупав отговор. След като удушава Джени, той напуска сградата и се отправя щастливо по пътя си. Но той не я е задушил достатъчно добре и тя не умира. Джени се връща в съзнание и се добира до един офис, откъдето се обажда в полицията. Описва какво се е случило и полицейският детектив я кара да го запише на хартия. Когато прибира Боби за разпит, детективът му показва листа и му казва, че Джени е написала какво се е случило. Боби възкликва наивно: “Това е невъзможно! Тя е мъртва!”.

Боби Джо Ленърд
Боби Джо Ленърд

Осъзнавайки, че неговото гениално изказване ще го изправи пред съда за отвличане, изнасилване и опит за убийство, Боби Джо Ленърд продължава да действа със същия размах, пожелавайки да се защитава сам. Резултатът – виновен по всички обвинения и доживотна присъда, плюс 30 години затвор. Браво, Боби!

Мит №6: Всички жертви на серийните убийци си приличат

Този мит без съмнение се е материализирал преди на едно място да започнат да живеят много раси и култури. Тъй като серийните убийци обикновено убиват не много далеч от дома или работното си място, жертвите им са предимно местни хора. Най-важният проблем за убиеца е възможността да се добере лесно и успешно до жертвата си. Следователно, той би избрал място, където да се слива с околните и да не бие на очи, докато дебне в квартала. Ако районът е предимно с ирландско население, жертвите на серийния убиец ще бъдат от тази група. Разбира се, ако проникне в произволен апартамент и завари там единствената чернокожа жена в района, вероятно няма да се поколебае да я добави към списъка си с жертви.

В наши дни със смесването на расите, жертвите на серийните убийци са доста разнообразни; който дойде пръв е добре дошъл. Все пак убиецът не може да стои и да чака цял ден или нощ за идеалната жертва. Това не означава, че серийните убийци нямат предпочитания. Някои в действителност хвърлят доста усилия, за да получат онова, което искат; други просто грабват първата подходяща жертва. Тийнейджърите, които точно започват да убиват, обикновено подбират по-възрастни жени. Не че ги предпочитат пред младите момичета; просто те са сами у дома, на теория лесно се контролират и живеят на една пресечка от младежа, който още няма шофьорска книжка.

Забележително сходство при жертвите на почти всички серийни убийци е техният нисък ръст и тегло. Дребните, леки жертви са по-лесни за нападение, пребиване, носене, влачене, побират се в багажника на колата и лесно се изхвърлят. Едрите жертви изискват твърде много работа. Убиецът се справя по-лесно с дребните мъже, жени и деца. Това една от основните причини, поради които жените серийни убийци подбират за жертви инвалиди или бебета. Всички серийни убийци искат да печелят. Те избират жертви, които биха могат да убият успешно. Серийните убийства съвсем не се извършват заради секс, а заради нужда за власт, контрол и отмъщение срещу обществото. Онова, което се случва с жертвите, е без значение, при положение че те умират, а серийният убиец успява да се измъкне безнаказано. Победата е всичко, което вълнува тези неудачници, а жертвите се избират заради тяхната уязвимост и полза.

Боби Джо Ленърд е афроамериканец. Неговата 13-годишна жертва също е чернокожа. Работят заедно и живеят в един и същи район. Джени е избягала от къщи и живее в мотел с приятеля си. Когато той попада в затвора, тя се превръща в уязвима мишена. Боби знае това. Знае, че тя е млада, сама и че като цяло обществото не се интересува какво ще се случи с нея. Тя е чудесна жертва. Или поне би била такава, ако не беше успяла да оцелее.

Джени се оказва най-големият му враг. В ролята си на свой собствен адвокат, Боби я върти на шиш на свидетелската скамейка. Представете си едно толкова младо момиче да бъде разпитвано от човека, който го е изнасилил и се е опитал да го убие! Джени обаче се оказва доста силна личност и когато Боби се опитва да я накара да каже, че всъщност не я е изнасилил, тя го поглежда студено и твърдо в очите и казва: “Да, ти ме изнасили, Боби, изнасили ме!”.

Жертвата, в чието убийство Боби Джо Ленърд е бил заподозрян преди една година, е 53-годишна бяла жена. Андреа Чинкота е убита в дома си; тя също е удушена и открита в килер. Боби Джо е работил по къщата й само преди няколко седмици. Защо би избрал нея? Андреа е дребна женица. Сама е по цял ден, а съседите наоколо са на работа. Освен това държи в дома си пари и бижута, което е допълнителна примамка. Възможно е първоначалният мотив за престъплението да е бил обир и убиецът да не е очаквал в къщата да има жена. Понякога начинаещият сериен убиец убива неочаквано по време на друго престъпление и установява, че това му носи наслада.

Андреа Чинкота
Андреа Чинкота

Мит №7: Серийният убиец се познава по подписа

Подписът е изключително рядко явление и вярата, че той се среща често, само обърква полицейските разследвания и води до глупави заключения.

Какво означава подпис? Обикновено това са добавени щрихи, които правят престъплението по-лично за убиеца. Не е сигурно какъв екзотичен щрих е прибавил убиецът към местопрестъплението, захвърляйки удушената жена под храстите. Или удавена във ваната. Или погребана в парка. Понякога серийният убиец може да реши да шокира полицията или минувачите, разполагайки трупа край пътя в странна поза, отрязвайки крайник, оставяйки кървав надпис или завирайки в тялото предмет. Рядко оставят бележки, но когато го правят, това е техният начин да се подиграят с обществото и органите на реда.

В повечето случаи убийците удрят жертвите си по главата, изнасилват ги, удушават ги и ги зарязват на местопрестъплението. Всичко обикновено се случва много бързо. Само малък процент от серийните убийци полагат усилия да задържат по-дълго жертвите си и да ги изтезават. Жените, които убиват децата си, медицинските сестри, които убиват пациентите си, и снайперистите, които застрелват жертвите си отдалеч, обикновено не оставят някакви очевидни лични щрихи, когато убиват. Подписите са просто измислен начин, чрез който обикновените хора си представят, че разбират какво чувстват серийните убийци, когато убиват.

Видовете подписи, които виждаме във филмите, винаги са много ясни. Върху всяка жертва е направено нещо специфично. Това помага за свързването на случаите със серийния убиец – нещо, което почти никога не се случва в реалния живот. Нямаше ли да е прекрасно, ако “Убиеца с пържените картофки” тъпчеше с картофи устите на жертвите си, а “Усмихнатият убиец” рисуваше усмихнат емотикон на коремите им? Това би било много полезно. За съжаление, нещата не се случват така, а профайлърите и психолозите твърдят, че подписите не са толкова очевидни, а са по-скоро чувство, което специалистите извличат, гледайки местопрестъплението. Подписът обикновено се описва след залавянето на серийния убиец, защото никой не е знаел какъв е той преди убийствата да бъдат внимателно анализирани.

Научи повече за:   Дузина серийни убийци от Азия и Близкия Изток

В редки случаи серийният убиец може да има фетиш, който често се бърка с подписа. Роджър Киб, който действа през 80-те години в Северна Калифорния, обича да реже дрехите на жертвите си. Той не подписва работата си; просто се забавлява по начина, който му доставя удоволствие. Тези фетиши наистина са полезни в свързването на убийствата, но не могат да се нарекат подписи. Жалко, че повечето серийни убийци са толкова скучни и не допълват с нищо странно убийствата си, за да улеснят разследването.

Какъв е подписът на Боби Джо Ленърд? Може би обича да пъха жените в килер? Не, това е по-скоро методът му на действие.

Мит №8: Методът на действие свързва серийният убиец с неговите престъпления

Методът на действие (modus operandi/MO) е още един злочест аспект от разследването на серийните убийци. Може би, когато извършват други престъпления, престъпниците действат сравнително последователно. Ако извършваш престъпления редовно, да кажем два пъти в седмицата или всеки ден, би било доста глупаво да измисляш нови начини всеки път, когато го правиш. Ако си открил добър начин за проникване с взлом, напълно логично е следващият път да вземеш със себе си същите инструменти и да повториш същите стъпки.

Серийните убийци обаче не убиват много често. Настина не го правят. На някои от тях са им нужни години след престъплението и когато отново прекрачат тази черта, може да поправят нещо, което не се е получило предния път или не им е донесло достатъчно удоволствие и тръпка. Серийният убиец може да реши да премине от нож към удушаване, защото при предишното престъпление се е порязал и цялата му кола е била омазана с кръв. Може да реши, че иска повече време с жертвата си и да извърши убийството на закрито място, вместо в гората. Може да реши да върже жертвата си, защото предишният път му е било трудно да я контролира и това го е раздразнило.

Използването на МО за свързване на престъпленията може да се окаже проблематично. Ако методът на действие в една серия се промени, полицията вероятно няма да свърже убийствата и серийният убиец ще остане ненаказан. Гари Тейлър е един такъв сериен убиец. Неговият МО е меко казано хаотичен. Той започва криминалната си кариера, удряйки жените по автобусните спирки с гаечен ключ. След това започва да ги обстрелва с пушка. После ги преследва с мачете. По-късно измисля различни хитрини, за да ги изкара от апартаментите им. Обажда се по телефона и казва на жертвата си, че е избухнал пожар в службата й или друг спешен случай, и я напада, докато тя се качва в колата си. Освен това се представя за агент на ФБР. В края на кариерата си отвлича две жени, завързва ги в мазето, застрелва ги в главите и ги погребва в задния си двор. След това просто спира да убива и започва само да изнасилва, оставяйки жертвите си живи.

Очевидно методът на действие на Тейлър се променя от нуждата му за контрол над определената ситуация. Ако беше разследвала тези убийства на базата на МО, полицията щеше да търси пет различни убийци!

Боби Джо Ленърд удушава Джени. Слага тялото й в килер. Следващият път е можел да реши да пререже гърлото на жертвата си. Можел е и да не скрие тялото в килер, ако е сметнел, че то няма да бъде открито скоро там където е.

Мит №9: ФБР залавя серийните убийци

ФБР има програма, наречена “Програма за задържане на жестоки престъпници”. Когато се случи убийство, полицейските следователи трябва да попълнят подробностите за местопрестъплението в един безбожно дълъг формуляр. Тази бланка (ако изобщо е попълнена, тъй като много детективи не си правят този труд) се изпраща във ФБР, където информацията се добавя в базата с данни. По някакъв начин невероятното количество подробности за МО (дали жертвата е била гола или не, завързана или не и т.н.) се сравнява с други престъпления и, о, чудо на чудесата, връзката между убийствата е установена.

Или поне са установени някои подобни на вид престъпления. Големият брой на серийните убийства, постоянно променящите се МО и подписи, и проблемът с неочакваното развитие на събитията (например убиецът не успява да изнасили жертвата, защото е прекъснат, или вместо пет пъти я намушква 50 пъти с нож, понеже тя го ядосва по някакъв начин), правят почти невъзможно точното определяне на някаква връзка.

Много по-ефективно би било съществуването на база данни, която да сравнява жертвите чрез техните роднини, общи приятели и познати, местожителство, работа, хоби, забавления и пътувания. Може би е по-добре ФБР да се рови във Фейсбук профилите на жертвите, отколкото в базата си данни.

Мит №10: Сегашните методи за залавяне на серийните убийци работят

Да, Убиецът от Грийн Ривър най-сетне е заловен. Само 48 жени (повече или по-малко) по-късно и той е зад решетките. Петдесет и четири годишният Гари Риджуей се забавлява в продължение на десетилетия на свобода и едва ли сега ще страда много, при положение че получава доживотна присъда на сребърен поднос. Един Бог знае колко пари са били похарчени за разследването, докато той е убивал брутално жена след жена. Едва ли някой частен бизнес би оцелял, ако не успее да реализира сделка 48 пъти подред.

Гари Лион Риджуей
Гари Лион Риджуей

Типичният сценарий в едно разследване на серия убийства се движи по добре утъпкана пътека. Първо, полицията прави всичко възможно да не разкрива пред обществеността, че навън вилнее сериен убиец. Ако извадят късмет, местният вестник ще публикува само кратко съобщение и скоро всички ще забравят за престъплението. След това остава надеждата, че убиецът ще се премести в друга юрисдикция. Ако не спре да убива, полицията продължава да отрича всякаква връзка между убийствата.

Когато гражданите започнат да протестират, полицията свиква няколко пресконференции, на които заявява, че органите на реда правят всичко по силите си и убиецът ще бъде заловен на всяка цена.

Ако убиецът не бъде заловен, няма място за тревога. Никой няма да си спомни за това обещание. Хората ще забравят дори, че на свобода има сериен убиец. С течение на времето страховете ще избледнеят и всички ще продължат с живота си.

Умножете този сценарии и ще видите, че по света се разхождат много повече серийни убийци, отколкото хората подозират.

Боби Джо Ленърд може би работи във вашия офис или обядва на съседната маса в ресторанта. Може би е планирал да почука на вашата врата преди полицията да го арестува. Никога няма да узнаете колко близо може да сте били до възможността да станете поредната жертва на сериен убиец.

Извън стените на затвора има много повече серийни убийци, отколкото вътре в него. Докато не бъдат усъвършенствани методите за залавянето и осъждането на тези маниаци, можем спокойно да допуснем, че някой от нашите съседи е истинският Ханибал Лектър, от когото трябва да се пазим.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

14
Напиши коментар

avatar
14 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
11 Автори на коментари
splatterhouseЗороTulskiМосквич 412Antonov Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Чарлс Гийн
Гост

Една дума: Wow! 🙂

Discip
Гост
Discip

Това за Бънди, че не е бил интелигентен не съм съгласен. Копелето е било доста интелигентно и ги е превило луди 2 пъти бяга, тегли напряко по целите щати кървава диря, безпроблемно е подмамвал жертвите. Какво от това че е бил лесно забележим те всички са така все пак не телепортират жертвите си, ясно е че след като ги заловят всички говорят, как е имало индикации, как се е набивал на очи еми тогава защо не ги хващат след 2-рия труп? Затова ги делят на организирани и неорганизирани, първите колкото и да са побъркани знаят, че ако са внимателни няма… виж още »

Discip
Гост
Discip

Нормално след като толкова време не успяват да го хванат в един момент губи реална представа, става невнимателен, допуска грешки. При всички е така точно на това разчита полицията ясно, е че когато жертвите и нападателя не се познават вероятността да го заловят веднага е минимална. Мисля че Дъглас го беше казал, че куките са наясно, че няма как да го заловят с магическа пръчка и да предпазват хората, затова разчитат на невнимателност и убиеца да остави достатъчно улики при следващото убийство. Ако се замислиш всички серийни убийци са ги заловили много глупаво Берковиц с глоба за неправилно паркиране, Риджуей… виж още »

Теди
Гост
Теди

Много добра статийка, наистина, даже малко страховита, особено заключението си го барнала жестоко 😀 Да го хване страх човек от тая работа, добре че повечето извратеняци са ориентирани към другите държавици…Макар че, като се замисля, кой знае и тука какви има, просто, както си пише и във статията, никой не предупреждава за тях.Аз съм останала с впечетлението, че в България ние си имаме повечко изнасилвачи и педофили и тука в Бургас дето си имаме едно канибалче, тип далечен от Лектър, но въпреки това не ми се иска да го срещна по тъмна доба :D. Иначе за адаша Тед Бънди съм… виж още »

Теди
Гост
Теди

За мистър Иванов съм го изпуснала предаването, но сега ще наваксам 🙂
Иначе, не знам с какво се занимаваш, но тия неща стабилно ти се отдават(още един път евала за сайта), така да го кажа.Та, някога ако евентуално намериш време ще е наистина готино да напишеш нещо за нащи изверги дето си ходят под път и над път 😀

vladi
Гост

bih ubil 4ovek no za pari ili koito mie navredil neshto no prosto za udovolstvie nikoga.

Слави
Гост
Слави

Благодаря за статията. Наистина е доста интересна. В моменти като този, когато изплуваме от мислите, свързани с личните си проблеми и ни “блъсне билбордът” на онази реалност, към която ценителите на филми на ужасите се стремят, гледайки нереалните кадри от някой филм, човек осъзнава какви животни можем да бъдем и че не всичко е една филмова фикция, а сред нас бродят непредсказуеми, дебнещи ни същества, носещи наименованието “homo sapiens”.

Antonov
Гост
Antonov

Силве , качи нещо за Лещарски моляте , търся но намирам само малко информация , а и за този “Канибалът от Странджа ” също би ме интересувало или пак такова но от България . Нашо да си е да си е “Мейд ин Бългериа ” .

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Лещарски е нищо повече от мизерник,намразил жените заради майка си,която му осигурява дълъг престой в затвора заради фалшиво обвинение.Освен това е бил и иконописец.

Tulski
Гост
Tulski

Статията съм я чел няколко пъти. Спор няма, написана е майсторски, но позволете леко да опонирам. Много от нещата са преувеличени и може би тенденциозни. Тезите звучат остроумно и човек остава с впечатлението, че следователи и профайлъри са кръгли глупаци, разчитащи на гола случайност, за да пипнат сериен убиец. Не е съвсем така. Въпреки всичко серийните убийци ги залавят. Е, някои като чудовището от Флоренция и Зодиак успяват да се измъкнат, но повечето все пак ги хващат. Конкретно ще оборя 10 – те мита. № 1. Никое следствие и полиция няма да хвърли в паника населението, ако не е наистина… виж още »

Зоро
Гост
Зоро

Това дали ще се оставя почерк или не, зависи само и единствено от мотива.
Ако мотива бъде тръпката от убийството, то убийството ще е средството
да се почувства човека добре и нищо лично, без определен почерк. Ако мотива
е различен, например омраза, тогава почерка би следвало да бъде нещо по-брутално и необичайно, което отново не е задължително. Религиозните мотиви най-лесно мисля че се забелязват, или пък сексуалните също.

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Силве, позволи ми да се почудя на избора ти за “пример” за сериен убиец – Боби Джо Ленърд. Измъкнала си някакъв абсолютен глупак, вандал и мърляч на фона на страшилищата, които обитават страниците на този сайт и които самата ти си описвала в статиите си. Описала си някакъв абсолютенм аматьор, който е подходящ по-скоро за комедиант от колкото за пример за психар. ” От всяка пръчка не става свирка”. Не всеки убиец става за сериен такъв. Шитат : ” Джени е написала какво се е случило. Боби възкликнал: „Това е невъзможно! Тя е мъртва!“.” _____________ Този тъпунгер ме разби !… виж още »