Мерибет Тининг: Девет убити деца

Мерибет Тининг: Жената, която уби деветте си деца

Когато Сюзън Смит убива двете си деца в Южна Каролина през октомври 1994 г., никой не иска да повярва, че една майка е способна да причини подобно нещо на собствените си рожби.

Общественият гняв, насочен срещу Смит, нараства, когато става ясно, че тя е подвела полицията да търси несъществуващ заподозрян и е използвала медиите, за да спечели съчувствие. Смит хвърля вината за своето поведение върху проблемите с приятеля й, който не е искал да се нагърбва с отговорността към децата й.

Сюзан Смит
Сюзън Смит

В Тексас страшно обърканата Андреа Йейтс (36 г.) удавя петте си малки деца, сред които и 6-месечното си бебе, в семейната вана. След това се обажда на съпруга си и му казва: “Време е. Направих го”. По-късно адвокатите й настояват в съда, че тя е извършила убийствата вследствие на тежка следродилна депресия.

Андреа Йейтс
Андреа Йейтс

Подобно престъпление е немислимо за повечето хора, защото мисълта за загубата на собствено дете е подсъзнателен първичен страх, който изпитват повечето родители. Това обяснява липсата на съчувствие от страна на обществото към жени, нараняващи децата си. Макар да са склонни да изслушват обясненията на обвиняемите, съдилищата обикновено не проявяват снизхождение към тях. Сюзан Смит получава доживотна присъда без право на помилване, а Андреа Йейтс доживотен затвор с право на помилване.

Беглият поглед към подобни престъпления разкрива дълга редица от сходни дългогодишни присъди. Един от най-необикновените случаи на детеубийства в САЩ се случва в Скънектъди, щат Ню Йорк. За разлика от случаите на Смит и Йейтс, в които жертвите са убити наведнъж, тези престъпления са извършени в период от близо 14 години. На 5 февруари 1986 г. домакинята и бивш шофьор на училищен автобус Мерибет Тининг (43 г.) е арестувана и обвинена в убийството на четиримесечната си дъщеря Тами Лин.

Мерибет Тининг е позната гледка в травматологичните центрове в града. Обикновено се втурва в спешното, объркана и истерична, носейки някое от бебетата си на ръце. Детето е или вече мъртво, или бере душа. Медицинските екипи добре я познават. Някои дори я мразят. Други изпитват към нея дълбоко съжаление и съчувствие. Причината за това е, че от 3 януари 1972 г., когато умира дъщеря й Дженифър, до 20 декември 1985 г., когато Тами Лин е открита мъртва в дома й, всичките девет деца на Мерибет Тининг умират внезапно и обикновено без никакво рационално обяснение.

И никой не знае защо.

Младо семейство

Мерибет Роу е родена на 11 септември 1942 г. в Дуейнсбърг – малко градче, разположено на около 30 км от Скънектъди. Тя има по-малък брат и двамата посещават местната гимназия, където не е особено блестяща ученичка. Баща й Алтън Роу работи като оператор на преса в близката компания “Дженеръл Илектрик” –  най-големият работодател в района. Впоследствие Мерибет разказва, че той я биел и заключвал в килера като дете, но по-късно се отрича от тези твърдения.

Въпреки че възнамерява да постъпи в колеж след завършването на гимназията, това никога не се случва. През следващите няколко години Мерибет работи на нископлатени, непрестижни места, които не й предлагат никакво бъдеще. В крайна сметка успява да стане медицинска сестра в болница “Елис” в Скънектъди, където изпълнява задълженията си напълно адекватно. През 1963 г. се запознава с Джо Тининг. Той е стеснителен и мил младеж. Двамата се оженват през пролетта на 1965 г.

Джо и Мери приличат на много други млади семейства в тази част на щат Ню Йорк. Работят здраво, опитвайки се да устроят живота си. Но младоженците се сблъскват с един упорит и постоянен проблем, помрачаващ щастието им: децата им непрекъснато умират.

Парад на смъртта

Мистериозен низ от съвпадения заобикаля смъртта на деветте здрави деца на Мерибет, които умират едно след друго в период от 14 години. Не че никой не забелязва, че децата й умират. Всички го забелязват. Но малко хора, много малко, са запознати с подробностите около смъртта им. Социалните служби, съдебните лекари, няколко полицейски управления, приятели, съседи, семейството и дори местната погребална агенция в един или друг момент изразяват шока и недоумението си от странната злочестина на семейство Тининг. Факт е, че не всички смятат това за съвпадение. Но в нито един от случаите не е предприемано нищо срещу Мерибет или Джо. Просто липсват доказателства за умишлено убийство.

В първите пет години от брака двамата се сдобиват две деца – Барбара и Джоузеф младши. През октомври 1971 г. бащата на Мерибет умира от сърдечен удар. През декември същата година тя ражда третото си дете, Дженифър. На 3 януари 1972 г. бебето умира в болницата от жестока инфекция, диагностицирана като менингит. Никой не смята смъртта й за подозрителна, тъй като детето се ражда болно и така и не е изписано от болницата. Последователната загуба на баща й и бебето й вероятно се е отразила разрушително на крехкото психическо здраве на Мерибет. Тя никога не е била щастлива и често е описвана от приятелите и семейството си като “странна”. След смъртта на Дженифър Мерибет като че ли още повече се откъсва от реалността.

Барбара и Мерибет Тининг
Барбара и Мерибет Тининг

Седемнадесет дни по-късно, на 20 януари 1972 г., Мерибет завежда 2-годишния Джоузеф в спешното отделение на болница “Елис”. Обяснява на лекарите, че детето е изпаднало в гърчове. Малкият е поставен под наблюдение за известно време, но след като не установяват нищо нередно, го изписват. Няколко часа по-късно Мерибет отново се връща в спешното с детето. Този път той е мъртъв. Казва на лекарите, че го е сложила в креватчето му и когато се е върнала да го провери, го е заварила целия посинял и оплетен в завивките.

Джоузеф Тининг младши
Джоузеф Тининг младши

След по-малко от шест седмици Мерибет отново пристига в спешното с 4-годишната си дъщеря Барбара. Казва на персонала, че момиченцето е получило конвулсии. Макар лекарите да настояват детето да остане за през нощта, Мерибет предпочита да го прибере у дома. Няколко часа по-късно се връща, носейки изпадналото в безсъзнание дете. Момиченцето умира в болничното легло от неизвестни причини.

Научи повече за:   Катлийн Фолбиг: Най-смъртоносната майка в Австралия

За смъртта на Барбара е заподозряно рядко срещано заболяване, известно като Синдром на Рейес, но това така и не е установено със сигурност.

И трите деца на Мерибет са мъртви. Починали са в период от 90 дни, доста необичайно съвпадение, дори да става въпрос за Синдрома на Рейес или Синдрома на внезапна детска смърт. Смъртта е изненадваща за всички; Джоузеф и Барбара са били здрави и жизнени деца. Някои хора смятат, че става въпрос за генетично заболяване. Следващата година Мерибет забременява с четвъртото си дете.

В Деня на благодарността през 1973 г. тя дава живот на Тимъти – малко бебче, тежащо едва 2,30 кг. Два дни по-късно Мерибет отнася Тимъти у дома си. На 10 декември, само три седмици след раждането, той се озовава обратно в болницата. Мъртъв. Мерибет казва, че го е намерила безжизнен в люлката му. И този път лекарите не могат да установят нищо нередно от медицинска гледна точка. Тимъти е напълно нормално бебе. Причината за смъртта му е отдадена на Синдрома на внезапна детска смърт.

Две години по-късно, във Великденския ден на 30 март 1975 г., Мерибет ражда петото си дете, Нейтън.

На 2 септември тя се появява в болницата “Сейнт Клеър” с петмесечния Нейтън на ръце. Той е мъртъв. Казва, че е шофирала с бебето на предната седалка, когато е забелязала, че то е спряло да диша. И този път няма рационално обяснение за смъртта му. Приятелите и роднините на семейство Тининг са потресени. Пет от децата на Мерибет са мъртви. Това е ужасно, плашещо и невероятно съвпадение.

И не всичко е свършило.

Смъртта се завръща

През 1978 г. Мерибет и нейният съпруг Джо правят постъпки за осиновяване на дете. Същата година тя забременява отново. Но двамата не се отказват от осиновяването. Вместо това решават да запазят и двете деца. През август 1978 г. агенцията за осиновяване им дава малко момченце на име Майкъл. Два месеца по-късно, на 29 октомври, Мерибет ражда шестата си рожба, момиченце на име Мери Франсис. През януари 1979 г. бебето получава гърчове, или поне така твърди майка му. Тя се втурва в спешното на болница “Сейнт Клеър”, намиращо се точно срещу апартамента й. Способният медицински екип успява да съживи бебето. Спасяват мъничкото момиченце, но само за кратко. На 20 февруари Мерибет пристига с четиримесечното си бебе, което е изпаднало в мозъчна смърт. Обяснението й е същото като преди. Открила е детето си в безсъзнание и не знае какво му се е случило.

Мери Франсис
Мери Франсис

Щом Мери Франсис е погребана, Мерибет не губи време да забременее отново. На 19 ноември същата година ражда седмото си бебе, Джонатан. Междувременно семейство Тининг продължава да се грижи за осиновеното си дете Майкъл, който вече е на 13 месеца и изглежда в отлично здраве. През март 1980 г. Мерибет се появява в болница “Сейнт Клеър” с изпадналия в безсъзнание Джонатан. Също като Мери Франсис, лекарите успяват да го съживят. Но поради семейната история той е изпратен в болница в Бостън, където е изследван от най-добрите педиатри и експерти. Лекарите не могат да открият адекватни медицински причини за спирането на дишането му. Джонатан е изпратен у дома при майка си. Няколко дни по-късно Мерибет отново се появява в болницата, носейки изпадналото в мозъчна смърт бебе. Джонатан умира на 24 март 1980 г.

Джонатан Тининг
Джонатан Тининг

След по-малко от една година в домочадието на Тининг се случва нещо съдбовно. В утрото на 2 март 1981 г. Мерибет се появява в педиатричния кабинет с Майкъл, който вече е на две и половина години. Увитото в одеяло момченце е в безсъзнание. Тя казва на лекарите, че не е могла да го събуди и няма представа какво не е наред.

Майкъл Тининг
Майкъл Тининг

Когато го преглеждат, момчето вече е мъртво. Последвалата аутопсия открива следи от пневмония, но те не са достатъчни, за да причинят смъртта му. Тъй като Майкъл е осиновен, теорията за генетична предразположеност към смъртта на децата на семейство Тининг е изоставена. Тук става въпрос за нещо друго, но никой не знае точно какво. След смъртта на Майкъл някои от медицинските сестри поставят под въпрос странното поведение на Мерибет. Отбелязват факта, че когато в онази сутрин е забелязала, че Майкъл е болен, тя лесно е могла да пресече улицата и да потърси помощ в спешното отделение. Вместо това е изчакала няколко часа, докато кабинетът по педиатрия отвори врати.

В това няма никакъв смисъл.

Тами Лин

На 22 август 1985 г. Мерибет (42 г.) ражда осмото си дете, Тами Лин. Също като останалите й деца тя е обречена на кратък живот. На 19 декември съседката Синтия Уолтър, която е медицинска сестра, отива на пазар с Мерибет и след това я посещава в дома й.

Тами Лин Тининг
Тами Лин Тининг

По-късно през нощта Уолтър получава френетично телефонно обаждане от Мерибет. “Синтия!” – казва тя. – “Ела веднага!”. Когато отива да види какво става, Синтия заварва малката Тами Лин да лежи на масата за повиване. “Тя не се движеше” – казва по-късно Уолтър в съда, – “беше посиняла, не дишаше и нямаше пулс”.

Уолтър се опитва да установи какво не е наред, но не забелязва нищо очевидно. Междувременно пристига кола на спешна помощ и откарва бебето в болницата. Когато Синтия я пита какво се е случило, Мерибет отговаря, че е заварила бебето “оплетено в завивките му”. Тами Лин умира в спешното отделение. Медицинският екип не може да установи причината за смъртта й, но имайки предвид историята на семейство Тининг, подозренията бързо падат върху нейната майка.

На погребението на Тами Лин Мерибет се усмихва и разговаря оживено с всички. Изобщо не изглежда разстроена.

Полицията, която подозира, че нещо лошо се случва в дома на семейство Тининг, иска да разпита Мерибет същия ден. “Знам какво целите” – казва тя. – “Искате да ме арестувате и да ме вкарате в затвора”. Последвалата аутопсия не успява да установи причина за смъртта на Тами Лин и тя е записана като Синдром на внезапна детска смърт.

Научи повече за:   Зад заключени врати: Убийството на Аруши Талвар

Колкото до съпруга на Мерибет – нищо изглежда не може да разтревожи Джо. След всяка смърт той облича черния си костюм и чинно урежда погребенията в една и съща агенция. Седи тихичко на опелото без да се оплаква и рядко разговаря с някого.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

“Имаше неща, които ме правеха подозрителен” – казва той по-късно, – “но човек трябва да има доверие на жена си”.

Генетичният фактор

Някога Синдромът за внезапна детска смърт (СВДС) се е смятал за отговорен за смъртта на хиляди деца всяка година в Америка. Наричан още “смърт в люлката”, СВДС е състояние, което не е добре разбирано през 70-те години на XX век. Оттогава това загадъчно бедствие, отнемащо живота на бебетата в люлките им, е доста добре проучено. СВДС е диагноза на изключването. Това означава, че синдромът се обявява за причина за смъртта, когато всички останали възможности са проверени и отхвърлени. Докторите смятат, че СВДС се дължи на респираторни проблеми и бебетата вероятно умират от апнея – внезапно и необяснимо спиране на дишането. То обикновено се случва на бебета по-малки от годинка и в 80% от случаите жертвите са на възраст между два и четири месеца. Повечето експерти не смятат, че едно бебе би могло да се задуши, ако се оплете в завивките си.

Три от бебетата на семейство Тининг са диагностицирани с СВДС. Това би трябвало да предизвика съмнения, тъй като статистически е почти невъзможно в едно семейство да умрат две от три деца по този начин, защото СВДС няма генетичен характер. Следователно е невероятно да се случат две такива съвпадения в едно семейство.

През годините няколко лекари проучват мистерията в дома на семейство Тининг, довела до смъртта на деветте им деца. Подозрението е хвърлено до голяма степен на наследствени фактори, макар че смъртта на осиновения Майкъл намалява възможността за “смъртоносен ген”, предаващ се на децата.

Синдромът на Рейес – състояние, причиняващо подуване на мозъка – също е подозиран, но много малко факти поддържат тази теория. Синдромът на Рейес проявява ясни симптоми, а бебетата на Мерибет изглеждат напълно здрави преди смъртта си.

“Не съм добра майка”

След смъртта на Тами Лин полицейски следователи от няколко управления се събират в Олбъни, за да обсъдят странната история на семейство Тининг. Смъртта на деветте деца и уликите от всеки отделен случай са внимателно разгледани. Медицинските експертизи са разнищени, заявленията са преразгледани и резултатите от аутопсиите са проучени из основи. Дори планината от документация, покриваща период от 14 години, не е достатъчно основание за повдигане на обвинения без допълнителни доказателства. Взето е решение Мерибет да бъде разпитана отново за смъртта на Тами Лин.

Мерибет Тининг
Мерибет Тининг

В следобеда на 4 февруари 1986 г. детектив Боб Имфелд от полицията в Скънектъди и щатският следовател Джоузеф Карас отиват в дома на Мерибет Тининг, за да я поканят в полицейското управление за разпит. Разбира се, тя не е длъжна да ги последва, тъй като нямат заповед за арест. Казват й, че нейното доброволно сътрудничество ще й помогне да изчисти името си от подозрения. Мерибет се съгласява, макар по-късно да заявява, че се е почувствала заставена да ги последва. След пристигането си в участъка изслушва правата си и се съгласява да говори с детективите. На процеса обаче тя отрича да е получавала инструкции за правото си на адвокат и казва, че е била заплашвана от полицията.

Мерибет разказва за детството си в Дуейнсбърг. Заявява, че е скърбяла за загубата на всяко едно от деветте си деца и отрича да има нещо общо със смъртта им. С изключение на Дженифър, чиято смърт се дължи на инфекция, предполага, че останалите й рожби са починали от СВДС или генетични проблеми. Що се отнася до смъртта на Тами Лин, казва, че в нощта на 19 декември 1985 г. е сложила дъщеря си да спи както обикновено. Малката е плакала цяла нощ, което я е раздразнило, понеже я е накарало да се чувства като лоша майка. Седнала е да погледа телевизия известно време и когато се е върнала да провери бебето, установила е, че то не диша. Опитала се е да го съживи, но не е успяла. Тогава е събудила съпруга си и се е обадила за линейка.

Но полицията не вярва на историята й. Твърде подобна е на другите седем нещастия в дома на Тининг, всяко от които се е случило, когато Мерибет е била сама с децата. А СВДС се случва единствено, когато бебето е в креватчето си, а не в ръцете на майка си. Всъщност вдигането на бебето е единственият познат начин за предотвратяване на внезапната детска смърт. В нито един от случаите не е имало свидетели. Повечето от фактите за всяка смърт идват от Мерибет. Тя разказва първоначалната история; тя осигурява нужните подробности; тя описва последните моменти от живота на децата си. Всичко е твърде удобно и няма кой да опровергае нейната версия.

“Аз ги задуших!”

Разпитът на Мерибет продължава с часове, в които Имфелд и Карас повдигат въпроси за смъртта на всички деца. Някои от събитията са се случили преди 14 години и подробностите, които Мерибет си спомня, не съвпадат с известните факти. Но след толкова много смъртни случаи е нормално майката да е объркана. Около два часа следобед към разследването се присъединява щатският следовател Уилям Барнс, който познава Мерибет от детинство.

Първоначално тя отрича да има нещо общо със смъртта на децата си. Но след няколко часа упорит разпит започва да поддава. Макар че продължава да настоява, че никога не е наранявала повечето от децата си, признава, че Тами Лин, Нейтън и Тимъти правят изключение.

“Не съм сторила нищо на Дженифър, Джоузеф, Барбара, Майкъл, Мери Франсис и Джонатан” – казва тя на Барнс и Карас. – “Само на три – Тимъти, Нейтън и Тами. Задуших ги с възглавница, защото не съм добра майка”.

По време на разпита полицията се свързва със съпруга й и Джо пристига в полицейското управление. Той я моли да му каже истината, каквато и да е тя. Мерибет се разплаква, а детективите стоят наблизо. След няколко минути тя си признава за убийствата пред Джо, казвайки, че е убила Тами Лин “много бавно”.

Научи повече за:   Ирина Гайдамачук: Блондинката с чук

Детективите извикват стенограф и задавайки въпроси на Мерибет, съставят нейното признание, простиращо се на 36 страници. Тя признава, че е задушила три от децата си, но продължава да настоява, че никога не е наранявала останалите.

Мерибет е арестувана и официално обвинена в убийството на Тами Лин.

“Всички си свършиха работата”

След ареста на Мерибет Тининг сред обществото в Скънектъди се наблюдават доста посочвания с пръст. Медиите обръщат голямо внимание на случая и историята за деветте мъртви деца добива широка популярност. Репортерката от “Ню Йорк Таймс” Ейми Уолъс пише:

“Въпреки че са били извършени шест аутопсии, никога не са били установени следи от насилие. Плъзвали са слухове и шепоти. Но някак си никой – нито полицията, нито съдебните лекари, нито лекарите, нито социалните работници, нито съседите, нито дори съпругът г-н Тининг, не са заподозирали нищо нередно в странното сходство на смъртните случаи”.

Мерибет Тининг
Мерибет Тининг

Част от проблема в разследването е липсата на комуникация между офиса на съдебна медицина и лекарите, в чиито ръце са починали бебетата, на които не е извършена аутопсия. Някои от смъртните случаи, като този на Барбара през 1972 г., имат адекватна причина за смъртта, описана в смъртния акт. След като една смърт не може да бъде характеризирана като убийство, следователно, поне на теория, няма престъпление.

“Всички си вършеха работата” – казва шефът на полицията в Скънектъди, – “но когато има легитимна причина за смъртта, какво можеш да направиш?”.

Но някои от другите деца на Тининг са починали от неясни причини, които лекарите определят като СВДС. Макар полицията да е направила проверка и в тези случаи, разследването й не е довело доникъде.

Скоро след ареста на Мерибет, полицията и прокуратурата решават да разгърнат разследването си още повече. На 29 май 1986 г. са ексхумирани телата на три от децата. Поради объркване по погрешка е извадено чуждо тяло. Другите две тела са твърде разложени, за да могат да бъдат подложени на адекватен преглед.

Процесът

Мерибет Тининг е обвинена в убийството само на едно от децата си, Тами Лин. Полицията и прокуратурата чувстват, че в този случай разполагат с най-силни доказателства срещу нея.

Мерибет Тининг
Мерибет Тининг

Процесът започва на 22 юни 1987 г.

Медицинските показания са изнесени от няколко лекари-експерти, имащи различно мнение за причините, довели до необяснимата смърт на децата на Тининг. Някои от тях помагат на подсъдимата, а други й навреждат.

Съдебните заседатели не могат да не забележат една важна подробност. Мерибет Тининг, обвинена в най-ужасното престъпление, което една майка може да извърши, заклеймена като детеубийца и заплашена от доживотна присъда, отказва да се качи на свидетелската скамейка, за да се защити.

Журито заседава в продължение на 20 часа, в период от три дни. На 17 юли 1987 г. Мерибет Тининг (44 г.) е призната за виновна в убийството на Тами Лин.

След произнасянето на присъдата тя покрива лицето си с ръце и се разридава. Джо Тининг както обикновено остава безучастен.

На 2 октомври 1987 г. Мерибет е изправена пред съда за последен път, за да чуе присъдата си. Обвинението настоява за максимална присъда – от 25 години до доживот. Защитата иска минимума от 15 години. Когато съдията пита Мерибет дали иска да каже нещо, тя започва да чете предварително подготвено изявление:

“Искам да кажа на хората в тази съдебна зала, че много съжалявам за смъртта на Тами Лин. Не минава ден без да си мисля за нея. Много ми липсва. Искам само да знаете, че нямам нищо общо със смъртта на дъщеря ми. Ще се опитам да продължа с вдигната глава и ще приема наказанието, което обществото изисква за престъплението, за което бях осъдена. Не съм извършила това престъпление, но ще излежа времето си в затвора по най-добрия начин. Все пак няма да спра да се боря, за да докажа невинността си. Бог вижда всичко и знае, че съм невинна. Един ден целият свят ще разбере, че съм невинна и може би тогава ще мога да продължа живота си или това, което е останало от него”.

Веднага след тези силни думи тя е осъдена на доживотен затвор, с минимален срок на излежаване 20 години.

Мерибет Тининг, сега затворник № 87G0597, е изпратена в женския затвор “Бедфорд Хилс” в Ню Йорк. На 29 март 2007 г. се явява пред Комисията по предсрочно освобождаване.

Комисията отхвърлила молбата й, взимайки предвид очевидната й липса на разкаяние и фактът, че просто не си спомня какво точно се е случило с Тами Лин.

Мерибет Тининг се явява пред Комисията отново през март 2009 г. и молбата й за помилване е отхвърлена повторно.


Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
5 Автори на коментари
НинаЗорницаТаняМосквич 412Джуди Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
trackback

[…] This post was mentioned on Twitter by Криминални Досиета. Криминални Досиета said: "Мерибет Тининг: Жената, която убива деветте си деца" http://bit.ly/bVjE8z […]

Джуди
Гост
Джуди

Някак си не мога да разбера защо тази жена ражда ли ражда дете след дете при положение, че знае, че има проблем! Отлично знае, че е убийца, няма начин да не го съзнава и въпреки това ражда отново и убива отново и отново. Възмождно ли е да си произвежда “материал” за да задоволява тъмната страна на престъпните си ум и садистични пориви?

Москвич 412
Гост
Москвич 412

Колко леко се е отървала,при това да го направи на собствените си деца…

Таня
Гост
Таня

Жалка откачалка!!! Тя и всички като нея, явяващи се като конврйер на бебета и смърт

Зорница
Гост
Зорница

Според мен, на нея просто й е харесвало да е бременна. И след раждането, когато идва времето да полага грижи за бебетата тя, понеже е умопомрачена, и най-вероятно не й се е занимавало с тях – просто ги е убивала.

Нина
Гост
Нина

Допълнете статията – през 2018-та, макар и на 76-годишна възраст е била одобрена поредната ѝ молба и е била освободена. Сега поне не може да забременее отново и да убие още едно детенце. И въпреки това, смятам, че прекалено леко се е разминала като цяло.