Велма Барфийлд: Бабата отровителка

Велма Барфийлд: Серийната отровителка

Тази любяща майка и набожна и благочестива баба има тайно хоби – трови съпрузите и любовниците си, застаряващите хора, поверени на грижите й, и дори собствената си майка. Удивителното в този случай е колко дълго тази Черна вдовица успява да се подвизава безнаказано.

Тя е първата жена в Съединените Щати, осъдена на смърт чрез летална инжекция.

Агонията на Стюърт Тейлър

Едрият и тромав Стюарт Тейлър е щастлив, че отива заедно със своята закръглена 46-годишна приятелка Велма Барфийлд на религиозната сбирка на знаменития проповедник Рекс Хъмбард. Самият Стюарт не е особено религиозен, но знае, че дълбоко вярващата християнка Велма ще се радва да чуе на живо проповедта на евангелиста. Стюарт осъзнава, че в характера на Велма съществуват известни противоречия. Тя живее с него на семейни начала, решение, което шокира децата й. Освен това има криминално минало, свързано с фалшификация, което Стюарт е открил съвсем случайно, и това го е накарало да преосмисли намерението си да се ожени за нея. Но, както казват християните, това е свят на грешници и мнозина не могат да достигнат собствените си идеали.

Двамата, спретнато облечени в най-хубавите си неделни дрехи, заемат местата си в залата на общинския център на окръг Къмбърланд във Файетвил, Северна Каролина.

Службата едва започва и Стюарт се чувства зле. “Лошо ми е” – прошепва той на Велма. – “Сигурно съм ял нещо развалено”.

Докато Хъмбард проповядва, Стюарт започва да се чувства все по-зле. Жестоки болки пронизват стомаха му. “Ще отида да полегна в колата” – казва той на любимата си със слаб глас.

Петдесет и шест годишният фермер се измъква от претъпканата зала и вдишва от свежия вечерен въздух навън. Отваря колата си и ляга на седалката. Чувството вътре в него става все по-лошо. Едва може да мисли от свирепата физическа болка.

Стюарт все още е раздиран от болки, когато службата свършва и Велма се връща в колата при него. Той се обляга на седалката, а тя подкарва колата към къщи.

“Спри” – казва той внезапно, целият покрит с лепкава пот.

Тя отбива встрани от пътя. Бледият и потен Стюарт излиза, препъвайки се, от автомобила и повръща на земята.

У дома болките му стават толкова силни, че не може да заспи. В ранните утринни часове Велма позвънява на бременната му дъщеря Алис Стормс, за да й каже за обезпокояващото състояние на баща й. Двете стигат до заключението, че това вероятно се дължи на грип.

След това Велма посещава един от най-добрите приятели на Тейлър, мъж на име Сони Джонсън. “Стюарт е болен и иска да те види” – казва му тя, очевидно разстроена.

Джонсън се втурва да види приятеля си. Заварва бледия и слаб Стюарт Тейлър да лежи в леглото с леген отстрани, в който да повръща. “Ще се грижиш ли за прасетата, докато се излекувам от грипа?” – помолва го болния.

Неговият приятел му обещава, че ще го направи.

Състоянието на Стюарт се влошава. Гърдите, стомахът и ръцете му са раздирани от болки и той повръща непрекъснато. Чувства се така, сякаш го горят отвътре.

На следващия ден Велма закарва болния си приятел в болницата. Докато лекарите го преглеждат, тя се опитва да им даде информация за минали заболявания. Но тъй като не е добре запозната, единственото което може да им каже е, че Стюарт доста си пийва.

След като отговаря на въпросите на лекаря, Велма се обажда на Алис. Тя от своя страна се обажда на брат си Били, който идва в болницата.

Заедно с Велма той чува диагнозата на доктора за ужасното състояние на баща му  – “гастрит”. Докторът предписва лекарства и казва на Велма, че може да прибере Стюарт у дома тази вечер.

Сони Джонсън отново идва да види приятеля си същия следобед. Стюарт най-сетне има подобрение. Все още изглежда изпит, но седи в леглото, пуши и говори. Той помолва Джонсън да стои на вратата, защото не иска да му предаде грипа.

Следващият ден е петък. Около 20:00 часа състоянието на Стюарт драстично се влошава. Велма се обадижда на Джон Макперсън, съсед и приятел. “Стюарт има нужда от линейка” – казва му тя с ужасен глас. Макперсън се обажда на бърза помощ, след което сам потегля към дома им.

Той заварва Стюарт Тейлър в покъртително състояние. В стаята се носи ужасна смрад, защото болният е имал пристъп на диария в леглото си. Ръцете и краката му са потни, лицето му бяло като тебешир и той издава несвързани стенания. Понякога крещи. Велма е заобиколила леглото със столове, обърнати с облегалките навътре, за да го предпази от падане.

Линейката пристига и откарва Стюарт в болницата, където го следва и неговата загрижена любима.

Лекарите правят всичко възможно, но Тейлър умира един час след пристигането си в болницата.

В чакалнята седят децата на Стюарт Алис и Били, и неговата приятелка Велма Барфийлд. Докторът казва, че е объркан от внезапната смърт на Стюарт и предлага да се направи аутопсия.

Алис и Били питат Велма какво мисли. “Ако не го направите” – казва тя, – “винаги ще се чудите”.

Децата на Стюарт Тейлър казват на лекаря да направи аутопсията.

“Трябва да я спрете!”

Велма Барфийлд и нейният син Рони Бърк седят заедно със скърбящото семейство на Стюарт на погребението. Велма обгръща с успокояваща ръка раменете на Алис и изрича думите, които са общоприети при подобни обстоятелства: “Той сега е на едно по-добро място”.

Рони споделя с един от присъстващите на погребението: “Знаете ли, много е тъжно, но сякаш всеки, с когото майка ми се сближи, умира”.

Рано сутринта на същата тази неделя детектив Бенсън Филипс от полицията в Ламбъртън е събуден от телефонно обаждане. Жената от другата страна на линията плаче и хълца. Детективът едва успява да разбере какво му говори. Онова, което съумява да сглоби, е: “Убийство!… Знам кой го направи!… Трябва да я спрете! Трябва да я спрете!”.

Съненият полицай въздъхва. Отново шегички по телефона, помисля си той. Неприятен начин да започне деня. Той не е чувал за никакво убийство в Ламбъртън.

Все пак предлага на жената да му се обади в управлението.

Когато пристига там, не заварва никакви съобщения за убийство, както и е очаквал. Бързо забравя за шантавото обаждане, погълнат от неотложните си служебни задачи.

Тогава жената се обажда отново. Авторът Джери Бледсоу описва разговора в книгата си “Смъртна присъда”:

“Този път тя е по-спокойна и говори разбираемо. Все още не желае да дава подробности, но Филипс постепенно успява да ги измъкне от нея. Обажда се от Северна Каролина, но не може да си каже името. Не иска никой да знае, че се е обаждала. Убитият, казва тя, е приятелят на Велма Барфийлд, която го е убила по същия начин, по който е убила и майка си. Жената признава, че няма никакви доказателства за това, но е напълно сигурна, че майката на Велма и нейният любовник не са единствените й жертви. Твърде много хора близо до Велма са починали, казва тя, включително и двама възрастни, за които Велма е работила, но на които тя не знае имената. Когато Филипс я притиска за доказателства, тя не може да му предостави никакви.

Откъде знае всичко това? Пита я Филипс.

“Защото” – казва жената, – “Велма е моя сестра””.

Филипс е напълно объркан от странното обаждане. Той не вярва на историята, но не може да я игнорира. Трябва да провери, за да бъде сигурен. Обажда се в болницата в Ламбъртън и пита дали някой е умирал пред този уикенд.

Да, казват му оттам, Стюарт Тейлър. Извършвана ли е аутопсия, интересува се Филипс. Районният съдебен лекар д-р Боб Андрюс е извършил такава, но резултатите все още не са готови.

Филипс е заинтригуван и обезпокоен, но освен това се намира и в неудобна позиция. Както пише Бледсоу: “Той открива, че Тейлър е докаран в болницата от провинцията близо до Сейнт Пол. Това би поставило разследването под юрисдикцията на шерифа. Той не носи отговорност. Все пак се обажда на своя стар приятел в шерифското управление Уилбър Лавет и му разказва за случилото се”.

Междувременно д-р Андрюс, който не знае нищо за подозренията на Филипс, е озадачен от резултатите от аутопсията. Стюарт Тейлър изглежда е починал от гастроентерит. Странно е здрав мъж като Тейлър да умре само от това и д-р Андрюс решава да разследва по-надълбоко. Той открива необяснима аномалия в тъканите на черния му дроб и изпраща проби на главния съдебен лекар в Северна Каролина, за да направи още тестове.

Д-р Андрюс все още чака резултатите, когато провежда разговор с разстроената Алис Стормс. Баща й е бил толкова здрав и жилав. Какво го е убило? Тя има право да знае!

И така д-р Андрюс се обажда на главния съдебен лекар в Северна Каролина Пейдж Хъдсън. Хъдсън не знае за тъканите, които Андрюс е изпратил. Все пак разпитва Андрюс за подробности около смъртта. Той му разказва за Велма Барфийлд, която е довела Стюарт Тейлър в болницата и описва симптомите му.

Хъдсън моментално схваща ситуацията. “Откъде би могла тя да се снабди с арсеник, Боб?” – иска да знае той.

Серийна отровителка?

Органите на реда не закъсняват да хвърлят още един поглед в свидетелствата за смърт на няколкото починали, които са били близки на Велма. В тези случаи е била извършена аутопсия, но не и тестове за отрови. Причината за смъртта на тези хора със злокобна последователност е описвана като “гастроентерит”. Разследващите започват да проумяват, че си имат работа не просто с убийца, а със серийна отровителка.

Полицията винаги прави всичко възможно да изтръгне самопризнания от заподозрените. Какъв е най-добрият начин да се постигне това с Велма? Решават да я изненадат. Ще я призоват на разпит уж във връзка с един от невалидните чекове, които тя често пише, и сетне ще я изправят пред въпроса за смъртта на Стюарт Тейлър.

Тъй като чековете са писани в Ламбъртън, Бенсън Филипс ще бъде човекът, провеждащ разпита. На него присъстват и шериф Лъвет и следователят от отдел “Убийства” Ал Парнел. Те започват да я разпитват за чековете. Барфийлд не е подготвена и започва да се чувства натясно.

След това Филипс започва да говори за нейния нещастен любим Стюарт Тейлър, който е починал трагично съвсем наскоро. “Знаете ли, че той е бил убит с арсеник?” – пита детективът.

Закръглената баба изглежда потресена от тази новина.

Филипс я притиска, настоявайки за подробности за тяхната връзка. Той е особено заинтересован да разбере дали Барфийлд е имала някаква причина да бъде ядосана на Тейлър.

“Всички вие мислите, че съм отровила Стюарт, нали?” – зяпва от изумление тя. Двамата са били влюбени и са възнамерявали да се женят. Не би спечелила нищо като го убие. Ужасно е от тяхна страна да предполагат подобно нещо. Нали тя е тази, която се е грижила за него по време на боледуването му. Тя е тази, която го е откарала в болницата. Сега се опитват да наврат в калта доброто й дело. Би трябвало да се засрамят от себе си.

“Бихте ли минали през детектора на лъжата?” – пита я Лъвет.

Разбира се. Няма какво да крие.

Казват й, че ще уредят тест с полиграф и че е свободна да си върви. Точно когато се изправя, Парнел й подхвърля: “Велма, нали знаеш, че всичко това може да се проследи назад чак до майка ти?”.

Тя го поглежда гневно и си тръгва без да каже нищо.

Същата съботна сутрин Рони Бърк е на гости у тъстовете си, когато майка му Велма Барфийлд звъни у тях и настоява да говори със сина си.

Рони Бърк е отговорен млад мъж на 26 години. Той има жена и тригодишен син. Работи на пълна смяна и учи редовно в Щатския университет в Пемброук, откъдето възнамерява да излезе с диплома по бизнес администрация. Това ще се случи само след два месеца. Бърк често няма време да спи, но иска да бъде първият член от семейството с университетска диплома, отчасти защото знае колко много ще се зарадва майка му. Тя е изстрадала твърде много покрай смъртта на толкова много обичани от нея хора. Също така знае, че тя взима повече лекарства, отколкото й предписва лекарят.

Майка му звучи разстроена. От полицията са я прибрали в районното, казва му тя.

О, не, помисля си той. Отново е писала невалидни чекове, за да си купува лекарства.

Тогава се стоварва шокът.

“Искаха да говорят за Стюарт” – информира го мама. – “Казаха, че е бил отровен. Изглежда смятат, че аз имам нещо общо с това”.

Някое ченге наистина е сгафило този път, помисля си Рони. Майка му е била опустошена, когато Стюарт е починал преди пет седмици. Той не знае кой би могъл да е отровил човека, но знае със сигурност, че това не би могла да бъде неговата майка.

Казва й, че скоро ще се прибере у дома и ще се видят там. Това е ужасна грешка, но Бърк е сигурен, че ще успеят да я поправят. Ченгетата ще осъзнаят, че са по следите на грешния човек. Няма търпение да успокои майка си и да й каже, че нещата ще се оправят.

Бърк и неговите съпруга и бебе живеят в скромна къщичка в покрайнините на Ламбъртън в Северна Каролина. Когато Велма пристига там, той се заема да я успокои. Не вярва, че ще има нужда от адвокат. Адвокатите са ужасно скъпи, а той и майка му разполагат със съвсем ограничени средства. Полицията скоро ще осъзнае, че тя няма нищо общо със смъртта на Стюарт. Няма защо да се тревожим, уверява я той.

Научи повече за:   Нани Дос: Веселата черна вдовица

В понеделник Бърк е на работа, когато се обажда някаква жена. Тя не иска да му каже името си, но споменава: “Аз съм приятелка на майка Ви”.

За какво го търси?

“Чух, че ще я арестуват днес” – казва му тя. – “Помислих си, че трябва да знаете”.

“Сигурна ли сте?”

“Да, ще й повдигнат обвинения за смъртта на Стюарт… Познавам един човек от шерифското управление”.

Не е възможно полицията да допусне чак такава грешка, помисля си Бърк. Нима ченгетата ще арестуват невинна жена за убийство? Такива неща се случват по филмите, а не в реалния живот.

Бърк казва на началника си, че се налага да си тръгне заради спешен семеен проблем. Потегля към полицейското управление в Ламбъртън, където говори с Уилбър Лъвет. Шерифът му казва, че не планира да я арестува днес, но я счита за заподозряна. Не може да разкрие защо и Бърк напуска управлението още по-разгневен и разстроен отпреди.

Оттам подкарва колата към дома на майка си. Тя живее с Мами Уоруик, възрастна жена, която е приютила Велма без наем, в замяна на домакинска работа. Бърк заварва майка си да си дремва. Тя е в леглото, когато той говори с нея и й разказва, че ченгетата я подозират за смъртта на Стюарт. Велма настоява, че не е способна на подобно нещо. След това започва да ридае. Когато спира да плаче, казва на сина си нещо, което той изобщо не е очаквал да чуе. Думите й са тихи, почти шепот, но въпреки това са безпогрешно ясни.

“Просто исках да го разболея” – казва тя.

В този момент Бърк усеща как земята се изплъзва под краката му.

Добре, значи е било нещастен случай. Но майка му го е причинила. Трябва да отиде в полицията и да им обясни.

Велма тихичко хълца, докато синът й я кара към управлението на шерифа. Бърк не може да присъства по време на разпита. Тя казва, че не иска адвокат.

Потиснат, но уверен, че е постъпил правилно, Бърк се обажда на сестра си, за да й каже тъжната новина. Уговарят се да се срещнат в дома й. Семействата трябва да бъдат заедно в подобни тежки времена и по-късно към тях двамата се присъединяват и сестрите на Велма, Арлийн и Фей.

Телефонът иззвънява и Бърк говори със следовател Ал Парнел.

“По-лошо е, отколкото смятахме” – казва Парнел.

Бърк онемява и се чуди как е възможно да бъде по-лошо от това?

“Има други хора… други хора, които тя е убила” – казва Парнел на изумения Рони Бърк. Парнел му обяснява, че Велма Барфийлд е признала за убийството на още двама души, при които е живеела и за които се е грижила срещу заплащане, както и за убийството на собствената си майка, бабата на Бърк Лили Бълард.

Бърк си припомня как неговата любяща майка го е хранила и обличала, превързвала е раните му и е бършела течащия му нос, водила е го на църква и го е учела как да различава доброто и злото, дисциплинирала го е и винаги го е окуражавала да постига най-доброто от себе си. Този образ няма нищо общо с образа на серийна отровителка.

Що за човек е Велма Барфийлд в действителност?

Малкото момиче на татко

Марджи Велма Барфийлд е родена на 29 октомври 1932 година. Занапред всички в семейството ще я наричат Велма. Тя е второто дете и първата дъщеря на фермера Мърфи Бълард и неговата съпруга-домакиня Лили. Двамата ще имат всичко на всичко девет деца.

Семейство Бълард живее в небоядисана, дървена къща в провинцията на Северна Каролина. В дома няма нито електричество, нито течаща вода. За разлика от повечето други фермери, те не разполагат дори с външна тоалетна. По нужда се ходи в нощното гърне или на разходка в близката горичка. Родителите на Мърфи и неговата сестра Сюзан Ела, която е осакатена от детски паралич, също живеят при тях.

Със задълбочаването на Голямата депресия за Мърфи Бълард става все по-трудно да изкарва прехраната си от продажбата на памука и тютюна, които отглежда. Той си намира работа в дъскорезницата на Кларънс Бънч. С негова помощ Мърфи успява да премести семейството си в малка къща близо до града. В този дом ще се роди третото му дете.

След това Мърфи започва работа в текстилния комбинат във Файетвил и премества семейството си обратно в дома на родителите си. Баща му умира малко след това, а неговата майка следва съпруга си в гробището след по-малко от година.

Семейство Бълард е организирано според традиционните, патриархални обичаи. Мърфи Бълард е неоспоримият владетел на всеки разнебитен дом, който обитават, а Лили негова покорна жена. Той пие много и лесно се ядосва, когато многобройните му деца нарушават неговата стриктна дисциплина. Не щади тоягата, в неговия случаи каиша, и малките “бълардчета” често изпитват гнева му върху задните си части.

Онова, което най-много го дразни, е дете с “голяма уста”, а двете му най-големи деца – синът му Олив и дъщеря му Велма, проявяват постоянната тенденция да отговарят на Татко. Олив смята, че Велма не е наказвана толкова често и жестоко, колкото него самия, което води до много конфликти между тях двамата. Той е убеден, че баща им предпочита Велма. Тя е също толкова убедена, че майка им предпочита Олив.

Велма не харесва покорното отношение на майка си към баща й. Десетилетия по-късно тя пише в мемоарите си, озаглавени “Жена, осъдена на смърт”:

“Приемах лошия характер на татко, защото смятах, че мъжете са такива. Майките са длъжни да обичат децата си и да ги защитават, но мама никога не застана зад мен или зад когото и да е от нас”.

Седемгодишната Велма започва училище през есента на 1939 г. В началото го харесва. Тя е умно момиче и получава добри оценки и похвали от учителите. Училището също й предлага отдих от претъпкания живот у дома, от каиша на баща й и от непрекъснатите изисквания на често болната й майка.

Но детето скоро започва да изпитва трудности със съучениците си. Велма не носи нови, купени от магазина дрехи, като останалите момичета. Обувките й са груби и износени. Другите деца често правят коментари за облеклото й и за скромния й обяд от царевичен хляб и малко месо. Велма започва да се крие от останалите, за да яде. След това започва да краде дребни монети от джобовете на баща си, за да си купува бонбони от магазинчето срещу училището.

Веднъж тя открадва 80 долара от един възрастен съсед. Мърфи Бълард прилага лечението с колана и вероятно е успял да излекува желанието й да краде поне през остатъка от детството й, тъй като не съществуват данни за други нейни провинения от това естество.

Колкото повече расте Велма, толкова повече задължения й дават у дома. Трябва да помага във фермата и да се грижи за по-малките си братя и сестри. Тя ненавижда работата, но не смее открито да се противопостави на строгия си баща. “Чувствах се така, сякаш мама и татко ме искаха само заради работата, която вършех” – казва тя по-късно. – “Просто искаха да им бъда робиня”.

Не всичко е лошо в живота на малката Велма. Нейният баща може да бъде и любящ родител и да им организира страхотни забавления. Мърфи Бълард организира бейзболни мачове за своите и съседските деца. Велма често е единственото момиче в играта. Бащата води децата и на плуване на местното езеро.

Въпреки неговата сурова дисциплина, тя често се наслаждава да бъде момиченцето на татко. Веднъж десетгодишната Велма се разхожда с баща си из търговската част на Файетвил. Вижда на една витрина рокля на розови цветя и казва на баща си колко много я харесва. За нейна голяма изненада таткото влиза веднага в магазина и й купува роклята!

За съжаление по-късно в живота Велма може би се е превърнала в момичето на татко в един по-друг, негативен смисъл. Тя разказва, че веднъж баща й е влязъл в спалнята й и я е изнасилил. Преди това е имало и други объркващи епизоди, в които той я е докосвал, но тя не е сигурна дали го е правел по сексуален начин.

Няколко от братята и сестрите на Велма яростно отричат нейното твърдение, че е била жертва на кръвосмешение. Въпреки че нейното семейство носи отличителните характеристики, наблюдаващи се в подобни случаи, като например силен дисбаланс на силата между съпруг и съпруга, както и баща, който пие много, не може да се твърди със сигурност дали нейните обвинения са верни.

През 1945 г. Мърфи Бълард решава, че е изморен да работи в комбината и решава да се върне към фермерството. Той купува още няколко акра и малък, но доста по-модерен дом за своето семейство. Но само след година осъзнава, че не може да изхранва голямото си домочадие с това, което отглежда, и подновява работата си в комбината.

По-късно си намира работа в текстилния комбинат в град Ред Спрингс и премества семейството си там. Къщата, в която се нанасят, не разполага с модерните удобства на дома, в който са живели през последните две години.

Велма сега е ученичка в гимназията. Вече не получава добри оценки като в началното училище. Има само едно нещо, което харесва в училище, и това е баскетболът. Но майка й настоява Велма да напусне отбора. Лили наскоро е родила близнаци и има нужда от най-голямата си дъщеря, за да й помага в домакинската работа. Велма е жестоко разочарована и натъжена от искането на майка си.

Междувременно тя развива интимна привързаност към момче от гимназията на име Томас Бърк. Томас е с една година по-голям от нея, със слабо лице, клепнали уши и тъмна коса. Той е нежно момче с добро чувство за хумор.

Томас Бърк и Велма
Томас Бърк и Велма

Когато тя изразява желание да се вижда с Томас извън училище, баща й казва, че ще може да излиза с момчета чак на 16 години. Но 16-ият й рожден ден отминава и изглежда баща й си е променил мнението. Той все още не позволява на дъщеря си да излиза. След много молби Велма най-сетне го накарва да се съгласи. Той й поставя ограничения – да се прибира у дома точно в 22:00 часа и винаги да излиза заедно с някоя друга двойка. Въпреки че се ядосва на тези ограничения, Велма се съобразява с тях. Няма голям избор, ако не иска да предизвика гнева на баща си.

Борба с алкохола

Когато навършва 17 години, Томас й предлага брак и Велма приема. Следва жесток скандал с баща й, в края на който Мърфи Бълард избухва в сълзи. Велма никога не е виждала твърдия си и мъжествен баща да плаче преди това. Въпреки това все още иска да бъде с Томас.

Томас и Велма напускат училище малко след като се оженват. Той работи на различни места – в памукопреработвателната фабрика, като работник във ферма и като шофьор на товарен камион. Велма работи за кратко в една дрогерия, но Томас иска от нея да си стои в къщи и тя напуска.

Младоженците живеят в малка къща в Парктън, в която Велма забременява през 1951 година. На 15 декември същата година ражда Роналд Бърк. Неговата сестра Ким е родена на 3 септември 1953 г.

Велма Бърк обожава да се грижи за бебетата си. Тя е грижовна и закриляща майка, която често чете на малките си и не може да се отдели от тях дори за малко. Иска и двете й деца да бъдат вярващи християни и редовно ги води в баптистката църква.

Ким и Рони
Ким и Рони

Щом децата й тръгват на училище, Велма Бърк бързо става известна като една от най-дейните майки. Участва във всякакви организирани училищни събития и децата обожават да ходят с нея на излети.

По онова време Велма започва отново работа и Томас очевидно няма нищо против. Семейството има нужда от допълнителни доходи. Поема среднощната смяна във фабриката за текстил, а Томас става доставчик за “Пепси-Кола”. Семейството вече разполага с достатъчно пари, за да се премести в по-хубава къща в Парктън.

През 1963 г. Велма получава здравословни проблеми и й се налага да мине през хистеректомия. Тя и Томас не са особено разстроени от този факт, защото и двамата смятат, че две деца са им напълно достатъчни.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222

Операцията изглежда има драстичен негативен ефект върху Велма. Тя става нервна, депресивна и често свадлива. Започва да се тревожи, че неспособността й да забременее я прави по-малко женствена и следователно по-малко привлекателна за съпруга й. Освен това страда и от още здравословни проблеми, сред които силни болки в кръста.

Томас Бърк решава да се присъедини към младежката организация “Джейсийс”. Той посещава ежеседмичните им сбирки, докато Велма стои сама с децата вкъщи. Тя започва да ненавижда неговите отсъствия.

Ненавижда още повече неговото пиене. Велма е твърд трезвеник и е съгласна със своята църква, че алкохолът е дяволско питие. Следователно е дълбоко разстроена, когато разбира, че Томас редовно излиза със своите приятели, за да пийнат по няколко бири.

През 1965 г. Томас претърпява катастрофа със своя тригодишен форд “Галакси”. Както пише в “Смъртна присъда”:

“Колата излиза от магистралата, удря се в дренажна тръба, изхвърча във въздуха и се приземява на гумите си в алеята пред една къща. Томас удря главата си във волана и изпада в безсъзнание”.

Той има сътресение на мозъка и завинаги ще бъде измъчван от свирепи главоболия. Настоява, че не е бил пиян, а просто е бил уморен и е заспал на волана, но жена му не му вярва. Тя е убедена, че е бил пиян и удвоява натякването си по този въпрос.

Научи повече за:   Лидия Шърман: Шампионката отровителка

Томас ненавижда шумните й опити да го откаже от пиенето. Той не пие повече от останалите мъже, с които се събира. Защо жена му се опитва да контролира живота му?

Скандалите за пиенето се превръщат почти в ежедневие. Обикновено ги започва Велма, разстроена че е надушила алкохол в дъха му. После следва крещене и обиждане, на което неизменно присъстват уплашените и разстроени деца. Рони е особено разтревожен, защото се страхува, че баща му най-накрая ще разреши спора по начина, по който го правят толкова много други мъже – с юмруците си.

Трябва да му се признае обаче, че Томас никога не прибягва до грубата мъжка сила.

През 1967 г. Томас е арестуван за шофиране в нетрезво състояние, в резултат на което изгубва книжката и работата си в “Пепси-Кола”. Той е съкрушен. Срамът и отчаянието го хвърлят в депресия и той пие повече от всякога, за да притъпи болката. Децата не канят вече приятели у дома, защото не искат да чуят кавгите на родителите им или да видят мъртвопияния им баща.

Напрежението у дома се отразява зле на Велма. Тя става още по-тревожна и френетична и започва да слабее със страшна сила. Един ден Рони се прибира у дома и заварва майка си в безсъзнание на кухненския под.

Той успява да я свести и настоява да я заведе в болницата. Лекарите препоръчват тя да остане там за една седмица. Дават й витамини и седативи и накрая я изписват с лекото успокоително либриум.

Впоследствие Велма започва да приема повече либриум, отколкото й е предписано. Освен това отива при друг лекар, който й предписва валиум. Скоро започва да ходи от лекар на лекар и да получава рецепти, без да им казва, че вече приема други лекарства. По този начин поглъща лекарства, които не бива да се приемат заедно.

Един ден през април в дома на семейство Бърк избухва пожар. Единственият човек в къщата е Томас. Децата са на училище. Велма казва, че е била в пералнята и е заварила дома си в пламъци. Томас Бърк умира от поглъщане на дим.

Когато й съобщават в болницата за смъртта на съпруга й, Велма колабира. Рони и сестра му я хващат преди да успее да падне на пода.

Дженингс Барфийлд

Няколко месеци след тази загуба Велма Бърк изпитва огромна радост и триумф от постиженията на сина си. Рони завършва гимназията като почетен ученик. Неговата майка седи гордо в публиката, докато той изнася реч. Рони избира темата, която е най-близка до сърцето му – неговата майка. Велма се разплаква, слушайки неговите похвали.

Въпреки това лошият късмет на семейството продължава. В дома им става още един пожар. Този път няма жертви. Докато чакат парите от застраховката, с които да покрият щетите, се преместват у родителите на Велма Мърфи и Лили Бълард.

Скоро след смъртта на Томас Велма започва да излиза с вдовец на име Дженингс Барфийлд. Барфийлд се е пенсионирал по-рано, заради многобройни здравословни проблеми. Страда от диабет, емфизема и сърдечно заболяване. Той е загубил съпругата си по същото време, по което Велма е загубила съпруга си, и двамата вероятно са били привлечени един към друг, търсейки утеха в скръбта си.

Оженват се на 23 август 1970 година. Велма се премества в малкия дом във Файетвил, който той споделя с дъщеря си Нанси.

Младоженците скоро започват да изпитват проблеми, свързани основно с нейното предозиране с лекарства. Един ден Дженингс заварва жена си в полусъзнание и я откарва в болницата. Лекарят казва, че е прекалила с лекарствата. Разделят се, но после се събират отново, когато тя обещава да спре да взима толкова много хапчета. Велма не спазва обещанието си и пак се озовава в спешното отделение. И двамата споделят с хората около себе, че смятат брака си за грешка. Разводът започва да витае във въздуха и въпросът е само кой ще си тръгне пръв.

До това обаче не се стига.

Дженингс Барфийлд умира на 21 март 1971 година, привидно от сърдечното заболяване, от което страда от години.

Оставайки отново вдовица, Велма изглежда не се справя добре. Тя е унила и безжизнена, често се дрогира до безсъзнание и прекарва по-голямата част от времето си в леглото.

Работи в местния универсален магазин, но работата й е повлияна от крайните й настроения и очевидната й зависимост от лекарствата. Нейният шеф е състрадателен човек и вместо да я уволни я премества в склада, където няма допир с клиентите.

За отчаянието на Велма допринася и отделянето на сина й. Виетнамската война е в разгара си и Рони чувства, че е само въпрос на време да го мобилизират, затова решава сам да се запише. Но след смъртта на Дженингс Барфийлд започва да се колебае, а и майка му го умолява да се опита да убеди военните, че трябва да остане да се грижи за болната си майка. Рони наистина се опитва. Моли докторите да пишат до армията за крехкото здраве на Велма, с молба Рони да бъде освободен от договора. Номерът не минава и той е разпределен във Форт Джаксън в Северна Каролина.

Когато изглежда, че нещата не могат да станат по-лоши, те стават. Къщата на Велма се подпалва за пореден път! Велма изпада в истерия. Защо продължават да й се случват такива неща?

Тя и дъщеря й отново се преместват при Мърфи и Лили Бълард. Точно навреме, защото тя е уволнена от магазина, тъй като закъснява за работа и не е в състояние да изпълнява задълженията си. Безработицата кара хроничната депресия на Велма да се задълбочи още повече. Положението става още по-зле, когато научава, че Мърфи Бълард има рак на белите дробове. Неговата смърт на 61 години я потапя в неописуема скръб. Животът просто не си заслужава. Баща й е мъртъв, а синът й може да бъде изпратен във Виетнам и да бъде убит.

Дори Рони да не бъде убит, изглежда пак ще го загуби, защото той има намерение да се ожени. Тя не дава благословията си за този брак. Вместо това е съкрушена. Казва на сина си: “Винаги съм била най-важната жена в твоя живот, а сега ще бъдеш с нея и няма дори да искаш да ме виждаш!”.

Рони се опитва да я увери, че неговата любов към бъдещата му съпруга няма да отнеме любовта, която изпитва към нея. Това негово уверение с нищо не намалява ревността й към младата жена, с която той ще споделя живота си. Но ревността на майка му не разубеждава Рони в неговите планове за женитба.

През март 1972 г. Велма Барфийлд е арестувана за подправяне на рецепти. Тя пледира за виновна през април и се отървава с намалена присъда и глоба. След това най-сетне получава една наистина приятна новина: Рони е освободен от армията!

Баба Бълард

Въпреки светлия лъч от завръщането на Рони, Велма все още има доста неприятности. След смъртта на баща й тя и нейната майка започват често да се карат. Велма твърди, че Лили непрекъснато я командва. Старицата очаква да й се прислужва, но Велма не възнамерява да бъде ничия робиня. Лили от своя страна е поразена от огромното количество хапчета, които взима Велма, и от тенденцията й да загубва съзнание от предозирането с тях.

Лили се разболява много тежко през лятото на 1974 г. Стомахът й е раздиран от жестоки болки. Започва да повръща неконтролируемо и страда от свирепа диария. Състоянието й толкова се влошава, че се налага Велма да я откара в болницата. Лекарите не могат да установят причината за внезапното заболяване. След няколко дни Лили се подобрява и е изписана.

На 23 август мъжът, с когото Велма се среща, загива в автомобилна катастрофа. (Велма не присъства на смъртта му, така че това изглежда е било меланхолично съвпадение). Той я е направил получател на застраховката му за живот и тя получава чек за 5 000 долара.

Тази Коледа изглежда ще бъде, както е обичайно за този празник, време за споделяне, прошка и помиряване. Лили и Велма се забавляват да приготвят заедно коледната пуйка и празничната трапеза за своето голямо семейство. Всички в къщата на баба Бълард се радват, шегуват и забавляват и накрая отварят подаръците си.

Но Лили дръпва един от синовете си настрани, за да говори с него за нещо, което я притеснява. Тя е получила писмо от кредитоискатели, в което я уведомяват, че е закъсняла с вноската за колата си и тя ще й бъде иззета, ако не си плати. Лили не е взимала никакъв заем за кола – колата си е нейна! Това вероятно е някакъв опит за измама.

Няколко дни по-късно Лили отново се разболява. Гадене и повръщане, след което жестока диария. Вътрешностите й сякаш изгарят. Казва на Велма, че изпитва ужасни болки в корема и горната част на гърба си. Ръцете и краката й не я слушат. В поредното повръщане има кръв.

Велма се обажда на брат си Олив, който незабавно пристига. Той е ужасен от състоянието на майка си и се обажда за линейка. Служителите на бърза помощ позволяват на Велма да придружи майка си в линейката.

Лили Бълард умира два часа след пристигането си в болницата.

В началото на 1975 г. Велма отново има проблеми със закона. Тя пак е писала невалидни чекове. Съдията я изпраща в затвора за шест месеца, но е освободена след три.

Грижовната Велма

Малко след като си връща свободата, Велма започва да си търси работа като помощница на стари и болни хора. През 1976 г. живее и работи за Монтгомъри и Доли Едуардс. Монтгомъри е на 94 години и е прикован на легло. Той е диабетик, заради което е загубил зрението си, а освен това и двата му крака са ампутирани. Не може да се храни сам. Осемдесет и четири годишната Доли е в малко по-добра форма, но й е извършена колостомия, заради рак на дебелото черво. В началото Велма е щастлива, че се мести в тяхната удобна, тухлена къща. Разбира се добре с двамата Едуардс и си намира църква, която да посещава наблизо.

С течение на времето между служителката и работодателите се получава някакво напрежение. Доли смята, че Велма не си изпълнява добре задълженията и често й го казва по не особено любезен начин. Велма се оплаква, че Доли е изискваща и капризна. Кавгите им стават все по-чести и разгорещени.

Монтгомъри умира през януари 1977 година. Велма остава, за да се грижи за Доли. Двете продължават да се карат.

Доли се разболява на 26 февруари, в събота. Споделя с доведения си син Престън Едуардс, който й е на гости, че сигурно е хванала грип. Започва да повръща и има диария. Синът й идва да я види на следващата вечер и се ужасява от слабия й и болнав вид. Настоява да отиде в болницата. Послушната Велма се обажда за линейка. Доли е прегледана от лекарите в спешното и е изпратена обратно у дома, вместо да я оставят за през нощта. На следващия ден състоянието й се влошава още повече и тя се връща обратно в болницата във вторник. Умира същата вечер.

Велма остава без препитание, но това не продължава дълго. Скоро вече се грижи за друга възрастна двойка – 80-годишният фермер Джон Хенри Лий и неговата 76-годишна съпруга Рекорд. Рекорд е тази, която има нужда от помощ, защото наскоро си е счупила крака.

Работата изглежда подходяща за Велма. Семейство Лий живее в тухлена къща в околностите на Ламбъртън. Те нямат нищо против Велма да почива в неделя и сряда, за да може да посещава църквата.

Но отново възникват проблеми. Рекорд Лий обича да приказва и непрекъснатото й бърборене лази по нервите на Велма. Тя и съпругът й често се карат, а Велма не обича да присъства по време на скандалите им.

Освен това се появява чек, който озадачава Рекорд. Тя знае, че не го е подписвала. Джон Хенри се обажда на ченгетата, но случаят се проточва, защото никой не може да се сети кой би могъл да подправи името на Рекорд.

На 27 април Джон Хенри се разболява. Стомахът му е разстроен и получава диария. Състоянието му се влошава и Велма се обажда на бърза помощ. Линейката откарва потния и посивял от болки мъж в болницата. Той постепенно се възстановява и е изписан след четири дни, на 2 май. Докторите са озадачени от причината за болестта, но решават, че вероятно е някакъв вирус.

“Джон Хенри продължава да боледува през целия месец май” – пише в Смъртна присъда”. – “Оправя се за няколко дни, но след това повръщането, диарията, болките и студената пот се завръщат отново. Теглото му продължава драстично да спада. Неговите дъщери са много благодарни за грижите, които Велма полага за него. Тя е толкова мила и грижовна. Чувстват се късметлии, че тя е там”.

Състоянието му отново значително се влошава и Велма се обажда за линейка. Лекарите не могат да направят много за обезводнения и ужасно болен човек. Той умира на 4 юни.

Известно време след погребението на Джон Хенри Лий Велма се премества в дома на Стюарт Тейлър.

Научи повече за:   Сюзан Уайли: Дивото дете

Процесът срещу Велма

Прокурор в процеса срещу Велма Барфийлд е едър и арогантен човек на име Джо Фрийман Брит. Той е яростен привърженик на смъртното наказание и го наричат “най-смъртоносния прокурор в света”. За период от 17 месеца Брит е спечелил 13 дела за умишлени убийства. Това е рекорд, за който в-к “Нюзуик” пише статия.

Защитник на серийната отровителка е Боб Джейкъбсън. Той е нисък, луничав адвокат и един от малкото в Ламбъртън, които биха приели случаи, назначени от съда. Това е първото му дело за смъртно наказание.

Велма е съдена по обвинение в умишленото убийство на Стюарт Тейлър. Нейната защита е, че не е искала да го убива, а само да го разболее, докато успее да прикрие кражбата на парите, които е задигнала от него. Ако това се докаже, ще бъде призната за виновна в непредумишлено убийство, за което не я грози смъртна присъда.

Тъй като въпросът за намеренията й е особено важен, Брит иска журито да чуе и за останалите отровителства, извършени от нея. Джейкъбсън протестира, че това би било в ущърб на клиентката му, понеже тя е обвинена само за смъртта на Тейлър.

Съдия в процеса е Хенри Маккинън. Той решава доказателствата, свързани със смъртта на Джон Хенри Лий, Доли Едуардс и собствената й майка, да бъдат допуснати в съда.

Първо прокурорът призовава за свидетели болничните служители и семейството на Стюарт Тейлър, които са очевидци на ужасната му смърт. Брит също така изтъква факта, че животът на Стюърт е могъл да бъде спасен, ако на болния е била дадена противоотрова. Но за да направят това, лекарите е трябвало да бъдат уведомени, че Тейлър е бил отровен с арсеник, а единственият човек, който е знаел това – Велма Барфийлд, не им е казала нищо.

Адвокатът Джейкъбсън разпитва лекарите за ефекта от различните лекарства, които Велма е приемала, и за възможното им влияние върху нея от тяхното взаимодействие. Някои от медиците, лекували Стюарт,  са предписвали и успокоителните на Велма. Техните показания показват, че тя е била на лекарства, които биха могли неимоверно много да нарушат нейната преценка и да я направят зависима.

Джейкъбсън призовава самата Велма да свидетелства в своя защита. Знае, че поема огромен риск, но чувства, че е необходимо да й позволи да обясни на журито обърканите си причини. Тя се справя добре с неговите въпроси, казвайки, че е дала отровата на приятеля си, за да го разболее, а не за да го убие. Не е казала на докторите какво е направила, защото се е страхувала да не отиде в затвора. Адвокатът изтъква нейната зависимост към различни успокоителни. Признава, че е подправяла чекове, защото е била пристрастена към лекарствата, а не е можела да плаща за тях.

Според мнението на прокурор Брит Велма Барфийлд е хладнокръвна и лукава убийца, криеща се зад маската на мила, малка старица и благочестива християнка. Той би могъл да свали тази маска и да покаже на журито каква наистина е тя. Прокурорът започва кръстосания разпит без да се преструва на добронамерен и дружелюбен. Цялото му същество излъчва враждебност.

Тя му отвръща със същото, но той цели точно това. В един момент се опитва да спори, че не е убивала жертвите си. Просто хората по чиста случайност са умирали, след като тя ги е отравяла! Все пак всички първоначални аутопсии установяват, че смъртта е настъпила по естествени причини.

“Бих искала, Ваша чест” – започва Велма, – “да кажа на журито и на всички – тези аутопсии…  когато човек умре… и поискат да бъде извършена аутопсия, не е ли вярно, че това се прави, за да се разбере причината за смъртта?… Така че аз не смятам, че наистина съм ги убила. Точно така се чувствам по този въпрос”.

Поразен, Брит не вярва на ушите си – “Моля?”.

“Не смятам, че съм ги убила.”

В един друг момент Велма става особено арогантна и заядлива.

“Вие разболяхте г-н Едуардс с отрова за мишки, нали?”

“Не, мислех, че това е отрова за хлебарки и мравки.”

“Значи сте знаели, че това вещество със сигурност ще разболее човек?”

“Знаех, че би разболяло някого” – отговаря свидетелката.

“Знаехте, че би убило и човек, нали?”

“Не, не знаех.”

Защитата призовава няколко медицински експерти, които свидетелстват за продължителната история на хроничната и застъпваща се злоупотреба с лекарства на Велма. Никой от тях не се осмелява да твърди, че лекарствата биха могли да я докарат до лудост, но потвърждават, че нейната преценка би могла да бъде ужасно замъглена.

След като прокурорът приключва заключителната си реч, Велма показно започва да ръкопляска, допирайки дланите си една до друга, без всъщност да издава звук. Нейният адвокат и семейство са напълно обезкуражени. Брит разцъфтява. Той е сигурен, че с този свой жест Велма Барфийлд е подписала смъртната си присъда.

Съдебните заседатели се връщат с решението виновна в предумишлено убийство. След това препоръчват “смъртно наказание”, поради утежняващи вината обстоятелства. Съдия Маккинън я урежда с такова.

Единствена на смърт

Подобно на повечето други щати, Северна Каролина също не разполага с отделение за осъдени на смърт жени. Велма Барфийлд е единствената жена в щата, обречена от закона.

Тя е приютена в крилото на Централния затвор за психично болни, особено агресивни затворници и такива, които са склонни към бягство.

Велма в килията си
Велма в килията си

В началото на престоя й в затвора на Велма й се налага да откаже лекарствата. По време на процеса е успявала да се снабдява с хапчетата си, но първите й дни като обречен затворник минават без тях и тя започва да показва класическите симптоми на абстиненция: липса на апетит, безсъние, гадене, студено потене и разцепващо главоболие. Лекарите, грижещи се за нея, й предписват антидепресанти. След това постепенно, в период от една година, тя се изчиства от тях.

Велма се опитва да превърне килията си в дом, доколкото това е възможно. Подрежда в нея фотографиите на своите деца и внуци. Обикновено не пуши, но винаги разполага с кутия цигари и понякога припалва, отивайки до тоалетната.

Радиото на Велма обикновено е включено на някое религиозно предаване. Твърди, че е преоткрила християнството откакто е в затвора.

Въпреки че навремето е била редовна посетителка в църквата, сега Велма смята, че никога не е била искрена християнка. Правела го е от лицемерие и показност. Сега, в най-тежките моменти от живота си, най-сетне е отворила сърцето си за Исус и е получила прошка и спасение.

Нейното преобразяване е посрещнато със скептицизъм от мнозина, включително и от семействата на жертвите. Тя е говорила за Исус и спасението и докато е тровела техните близки. Нейната вяра винаги е била измама, смятат те, и сега продължава да бъде. Това е просто номер, с който се опитва да спаси живота си.

Велма намира смисъл в ограничения си живот, помагайки на останалите затворници. Тя е поразена от броя на неграмотните обитатели на затвора и често пише писмата им.

За Велма важат специални правила, заради статута й на осъдена на смърт, и това включва забраната да контактува с други затворници. Но управата на затвора често нарушава правилата, защото счита, че тя ще окаже благотворно влияние на останалите. Заместник-директорът на затвора Джени Ланкастър настанява 15-годишно момиче на име Бет в съседната на Велма килия. Ланкастър моли Велма да се опита да помогне на момичето, което е осъдено за съучастие в убийство.

Двете държат ръцете си през решетките и Бет споделя с нея страховете си, докато Велма се моли на глас и се опитва да я успокои. За първи път в живота си Велма е наричана с първото й име, а Бет е първата затворничка, която започва да я нарича “Мама Марджи”. Няма да бъде последната.

Времето на Велма минава в писането на нейни и чужди писма. Пише до семейството си и на поддръжниците си, които никога не е срещала. Чете Библията и се моли всеки ден. Синът й и дъщеря й я посещават и понякога водят и внуците й. С помощта на пастора работи върху мемоарите си, озаглавени “Жена, осъдена на смърт”.

“Райски порти”

Всяка смъртна присъда се обжалва автоматично, но Върховният съд отхвърля молбата на Велма Барфийлд, защото не намира никакви противоконституционни елементи в решението на съда в Северна Каролина за смъртно наказание.

Случаят на Велма е поет от нов адвокат. Тридесетгодишният Ричард Бър е адвокат към Комитета за защита на южняшките затворници и се е посветил да помага на осъдените на смърт. Велма е първият обречен затворник, когото ще защитава.

На 17 септември Върховният съд отхвърля още едно обжалване, подадено от Бър от името на Велма. Той заключава, че най-добрият вариант за нея ще са щатските съдилища в Северна Каролина, но няма лиценз за практика там.

Така за неин адвокат е привлечен 36-годишният Джими Литъл, а Бър му асистира. Литъл някога е бил обществен защитник. Той също има репутацията на бунтар. Когато е студент в Университета на Северна Каролина се е борил за свободата на словото, заставайки срещу забраната да се изнасят комунистически речи в студентския кампус. Като офицер от армията по време на войната във Виетнам нееднократно е изразявал на глас несъгласието си с този конфликт.

Велма Барфийлд и Джими Литъл
Велма Барфийлд и Джими Литъл

Литъл се спира на Върховния съд в окръг Блейдън. Подава молба за разглеждане, което да установи дали неговата клиентка има право на нов процес. Тази молба съдържа няколко оплаквания, сред които “неефективни действия на защитата”, с което се визира Боб Джейкъбсън, предишният адвокат на Велма. Според Литъл той не е успял да изпълни дълга си на защитник.

Съдията се произнася против Велма и определя нова дата за екзекуцията й. През следващите шест години нейните адвокати се опитват да обжалват още няколко пъти без успех.

Рони и Ким продължават да я посещават. Майка и син осъзнават, че времето им изтича и Рони повдига болезненият въпрос за смъртта на баща си в един от техните разговори. Той очаква с ужас отговора, но има нужда да зададе въпроса.

“Ти ли го уби?” – пита Рони.

“Мисля, че може би съм го направила” – тъжно отговаря тя. Бавно, историята започва да се разплита. Паметта й е замъглена, но Велма си спомня, че той е бил пиян и заспал, а тя е хвърлила цигара или запалена клечка кибрит до леглото му, след което е затворила вратата.

Тя признава пред свещеника, който й помага да напише мемоарите си, че е убила и Дженингс Барфийлд.

След като обжалванията се изчерпват за Велма и нейните поддръжници остава само един тънък лъч надежда за милост от губернатора на Северна Каролина. Губернатор Джеймс Хънт отхвърля молбата за помилване на Велма, казвайки, че нейните жертви са били “буквално изтезавани до смърт”.

Джеймс Хънт
Джеймс Хънт

Както при всеки подобен случай в САЩ преди екзекуцията на Велма пред затвора се събира тълпа демонстранти против смъртното наказание. Те държат запалени свещи и пеят любимите й химни. Сред поддръжниците на смъртната присъда от друга страна цари празнично настроение. Те държат знак, на който пише: “Велма дяволски ще се позабавлява” и скандират “Умри, кучко, умри!”.

Велма взима последното си причастие в своята килия. Под памучната пижама, с която избира да умре, е сложен памперс за възрастни.

“Велма, време е” – й казват.

Велма помолва, и й е разрешено, да си облече халат. Сетне оправя косата си в огледалото и пристъпва в коридора. Отвеждат я в “стаята за подготовка” и я питат дали иска да каже нещо за последен път. Тя иска.

“Искам да кажа, че съжалявам за цялата болка, която съм причинила” – започва тя с твърд глас. – “Знам, че всички са минали през много страдания, всички семейства, и съжалявам и искам да благодаря на всички, които ме подкрепяха през тези шест години. Искам да благодаря на семейството си, което беше до мен и на адвокатите ми, на всички, които ме подкрепяха от служителите на затвора. Оценявам тяхната доброта и всичко, което сториха за мен през тези шест години.”

След това осъдената е ескортирана до “райските порти”. Това е една малка, стерилна стаичка, в която има носилка. Велма се качва на тази носилка и ляга. В ръцете й са забили игли, през които ще получи първо приспивателно, а после отровата, която ще спре сърцето й.

Стаята за екзекуции
Стаята за екзекуции

В стаичката има трима екзекутори.

“Велма” – казват й те, – “моля те, започни да броиш от сто на обратно”.

Велма послушно започва: “Сто, деветдесет и девет, деветдесет и осем…”. Гласът й утихва и тя заспива. Дишането й става все по-леко и по-леко. Кожата й придобива пепеляв оттенък. Мониторът, свързан със сърцето й, показва права линия.

Велма Барфийлд, серийна убийца и преродена християнка, любяща майка и черна вдовица, е обявена за мъртва в 2:15 часа на 2 ноември 1984 година.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

3
Напиши коментар

avatar
3 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
3 Автори на коментари
ТаняАделайдеjune Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
june
Гост
june

bah mu mamata

Аделайде
Гост
Аделайде

aha…

Таня
Гост
Таня

Как пък всички откриват Бог, когато им запари под задника? Много правилно се е изразили губернатора, отказал помилването, че тя буквално е” изтезавала жертвите си до смърт”. Пада й се!