Зверското убийство на двегодишната Ейми Сю Сайц

Зверското убийство на двегодишната Ейми Сю Сайц

В тази много тъжна и за съжаление истинска история, малката, едва двегодишна Ейми Сю Сайц е отвлечена, изнасилена, нечовешки изтезавана и накрая убита от многократно осъждания и добре познат на властите насилник на деца Тиъдър Франсис Франк. Безработният 43-годишен сексуален садист си признава, че в период от 17 години е посегнал на около 150 деца.

Изчезването на Ейми

На 14 март 1978 г. майката на двегодишната руса и синеока Ейми Сю Сайц я оставя на грижите на нейната леля Делфина, която живее в двуетажна облицована с дърво къща в градчето Камарильо в Южна Калифорния. Майката на Ейми работи в центъра на града и лелята гледа малката през седмицата.

Делфина има работа на горния етаж и оставя Ейми да гледа телевизия във всекидневната. Скоро детето се унася в дрямка на канапето. След известно време лелята чува, че входната врата се отваря, но не се притеснява. Мисли, че малката се е събудила и е решила да излезе да си поиграе в предния двор. Минути по-късно Делфина излиза на двора, за да провери детето. От Ейми няма и следа. Започва да я вика, но не получава отговор. Делфина тръгва по улиците, викайки детето с всичка сила, но малкото момиченце е изчезнало.

Минава един час и Делфина изпада в паника. Започва да чука по вратите на съседите, надявайки се, че някои от тях може да е виждал Ейми. Но търсенето на детето се оказва безплодно. Слънцето вече се спуска към хоризонта, когато тя се обажда в шерифското управление на окръг Вентура. Полицията пристига незабавно. След като се информират за описанието на пясъчнорусото двегодишно момиченце, шерифите започват да разпитват съседите и да претърсват улиците, алеите и полетата около града. Към тях се присъединяват доброволци от квартала, но угасващата светлина затруднява търсенето.

Междувременно лелята на Ейми съобщава на майката за изчезването на детето й. Ужасената майка незабавно си тръгва от работа, но не й остава нищо друго, освен да се моли и да се надява. Скимтящи хрътки, докарани от близкия окръг Ривърсайд, душат из всяка пукнатина по хълмовете и деретата, заобикалящи Камарильо. Детективите проверяват на обичайните места – в моргата и болниците. С настъпването на изгрева на следващия ден всички започват да се страхуват, че нещо ужасно се е случило на невръстното дете.

Пристигат хеликоптери от Лос Анджелис и Анахайм. Оглеждат отвисоко отдалечените райони и плажовете на окръг Вентура. Телевизионни екипи прииждат в градчето, за да отразят случая. До средата на следобеда към контингента от 75 служебни лица се присъединяват и голям брой доброволци, но от изчезналото момиченце няма и следа.

Полицията не се радва особено на публичността. На следващата сутрин вестниците са пълни с истории за изчезналото дете. Градът изпада в паника. Фактът, че малката Ейми Сю липсва от вече 48 часа, не предполага нищо хубаво за съдбата на момиченцето.

Кучешка находка

Завършекът на търсенето на Ейми Сю се оказва много по-лош, отколкото са си представяли детективите и жителите на града. В Топанга Каньон – район в окръг Лос Анджелис, намиращ се на около 28 мили от Камарильо – Фред Стрейлоу надниква през прозореца на спалнята си и вижда, че двете му кучета глозгат някаква кървава купчина в алеята. Той извиква животните, заключва ги вътре и излиза да провери нещото. Странната неподвижна фигура прилича на кукла – само че куклите не кървят.

Потресеният мъж изтичва с насълзени очи в дома си и се обажда на 911. Спасителният екип пристига веднага, но с нищо не може да помогне на безжизнената малка жертва. Заместник-шерифът Лоурънс Боденстад описва в доклада си:

“Не можех да разбера какво виждам. Предположих, че е тяло на малко момиченце, но, Боже мой, лицето й представляваше кървавочервена маса. Видях, че кожата по задните части и в областта на таза й е обелена”.

Полицаите разглеждат обезобразените останки на жертвата и установяват, че детето е претърпяло жестоки черепни травми и лицеви наранявания. Лицето й е вдлъбнато от удари, с огромни черни синини около очите.

Пристигат екипите за разследване на убийства от шерифското управление и следователите от окръг Вентура. В следващите часове задачата им е да разберат по какъв начин тялото се е озовало в алеята на Стрейлоу. Детективите предполагат, че момиченцето е било изхвърлено от кола в близката канавка и кучетата са завлекли останките й в двора на Стрейлоу. В този момент от разследването тялото все още не е идентифицирано.

Останките са качени в линейка и закарани в офиса на съдебния лекар в окръг Лос Анджелис.

“Г-жа Сайц искаше да види тялото, за да разбере дали това е Ейми Сю, но ние нямаше как да допуснем това” – разказва един от шерифите.

Научи повече за:   Отвличането и убийството на Поли Клаас

Съдебният лекар установява, че детето е претърпяло масивен мозъчен кръвоизлив, причинен от удари с тъп предмет. Забелязва, че ивици от кожата й са обелени като на одрано животно.

Тялото не остава неидентифицирано задълго. С помощта на отпечатъци е установено, че това е Ейми Сю Сайц. Търсенето на малкото момиче свършва. Сега разследването премества фокуса си към откриването на нейния убиец. Мотивацията на детективите се увеличава още повече, когато съдебният лекар приключва с доклада си. Дори най-закоравелите ченгета са шокирани от данните в него.

Търсене на убиеца

Хубавото русокосо момиченце очевидно е било принуждавано да пие алкохол. Тя е изнасилена и удряна по лицето с брутална сила. Накрая е удушена и безжизненото й тяло е захвърлено в канавката край къщата на Стрейлоу.

Ейми Сю Сайц
Ейми Сю Сайц

Но това не е всичко. В доклада от аутопсията пише и нещо друго, което е скрито от медиите на този етап. Кожата на детето е била белена с клещи, докато то все още е било живо!

Зловещите новини се разнасят из окръг Вентура със силата на приливна вълна. Родителите прибират децата си от дворовете и улиците. Детските площадки внезапно опустяват. Полицейските патрули са засилени, но това никак не успокоява страховете на гражданите.

Полицията организира събрания в кварталите, инструктирайки хората да бъдат особено внимателни с децата си, докато убиецът на Ейми Сю Сайц не бъде заловен. На една от тези срещи е създаден награден фонд за залавянето на чудовището. Приятелите на г-жа Сайц обикалят от врата на врата, събирайки пари. Сумата бързо достига 5 000 долара. Начело на разследването на случая е назначен сержант Ърни Роджърс.

На 20 март Ейми Сю Сайц е положена в малък бял ковчег с перлени дръжки. На погребението пристъстват 200 души. В следващите дни е предприето най-мащабното издирване на човек в историята на окръг Вентура. Бойскаути, лесничеи, пожарникари, полицаи и цивилни доброволци претърсват областта за следи от убиеца, но без успех. Всички се опасяват, че това може да е началото на дълга серия от убийства.

Служителите на реда разпитват хората от врата на врата, интересувайки се дали някой е виждал нещо подозрително. Непознат, който дебне край училищата или в квартала? Съмнителен камион, кола или микробус? Но никой не е виждал нищо. Сержант Ърни Роджърс преглежда досиетата на освободените предсрочно сексуални насилници, пребиваващи в района. Връчва списък с имена на всеки от хората си, нареждайки им да проверят къде са били заподозрените по време на изчезването на Ейми Сю. Повечето от перверзниците предоставят на полицията желязно алиби.

Неочакван обрат

През септември 1978 г. случаят не е стигнал до никъде. Наградата за залавянето на убиеца достига 6 000 долара. Сержант Роджърс решава да започне отначало и отново изпраща хората си да разпитват от врата на врата.

Самият той също се включва в обиколките. В един от домовете попада на жена, която му се струва парализирана от страх. Когато й казва, че иска да й зададе няколко въпроса относно убийството на Ейми Сю Сайц, тя се паникьосва и затръшва вратата под носа му. Роджърс оставя нещата така, но на следващия ден се връща и попада на съпруга й.

“Влезте” – поканва го мъжът. – “Седнете. Жена ми има да Ви каже нещо”.

Жената влиза във всекидневната, изглеждайки много уплашена и просълзена. Нейният съпруг й казва няколко остри думи на испански. “Добре” – казва тя на развален английски. – “Ще Ви кажа”. И разказва на сержант Роджърс за нещо, случило се няколко дни преди изчезването на Ейми Сю. Дъщеричката й си играела навън в двора и тя видяла през прозореца как непознат мъж я хваща за ръка и тръгва с нея. Жената изкрещяла след него и той пуснал детето, но преди да стигне до входната врата, той вече е изчезнал. Роджърс й задава въпроса защо не е съобщила в полицията за инцидента.

Страхувала се е, че това ще им докара проблеми, защото са незаконни имигранти. Въпреки истерията си, жената успява да даде на Роджърс доста прилично описание на мъжа. Определя възрастта му на 35-40 години и си спомня, че е носил рогови очила и е имал сива брада.Облечен е бил в елегантен светъл костюм. Сержантът благодари на жената и я уверява, че няма да бъде обвинена в укриване на доказателства.

Връщайки се в управлението, Роджърс се насочва право към папката “Сексуални насилници”. Подбира две купчини снимки – на мъже със и без бради – в случай, че заподозреният е решил да се обръсне междувременно. На следващия ден подрежда снимките върху кухненската маса на жената.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250

Тя ги преглежда, но не разпознава мъжа на никоя от тях. Роджърс й казва, че утре ще дойде с още снимки. Този път отива в шерифското управление на окръг Лос Анджелис и цяла нощ подбира фотографии на тамошните насилници.

Научи повече за:   Да убиеш за историята, част 2: Репортерът Владо Танески

На следващата сутрин отново е в кухнята на жената, разстилайки пред нея огромна купчина със снимки на сексуални хищници. Внезапно жената посочва една от тях. “Не съм сигурна” – прошепва тя. – “Но мисля, че този прилича на него”. Роджърс й благодари, връща се в управлението и се заглежда в снимката. Обръща я, за да прочете информацията на гърба й.

Закоравял насилник

Името на перверзника е Тиъдър Франсис Франк. Той е на 43 години и живее в Уудланд Хилс, Калифорния. Улицата му се намира на приблизително девет мили от мястото в Топанга Каньон, където е открито тялото на Ейми Сю.

Тиъдър Франсис Франк
Тиъдър Франсис Франк

Сержант Роджърс обръща внимание, че предишният арест на Франк е свързан със сексуално посегателство върху осемгодишно момиче.

Преди да арестува убиеца Роджърс трябва да изгради солиден случай с помощта на окръжния прокурор. Започва да се рови по-дълбоко в миналото на Тиъдър Франк. През 1974 г. той е лежал в психиатричната клиника в Атаскадеро, където е споделил с лекарите, че в период от 17 години е посегнал на около 150 деца. В една от тетрадките, открита в мръсния му едностаен апартамент, пише:

“Нямах щастливо детство и те също няма да имат”.

Тиъдър Франк е прекарал 14 години в болниците и затворите на Мисури и Калифорния. През 1978 г. е освободен от Атаскадеро, където е излежавал присъда за изнасилването на четиригодишно момиченце от Бейкърсфийлд. Ейми Сю е изнасилена, обезобразена и зверски убита шест седмици по-късно. След смъртта й Франк е арестуван още два пъти по обвинение в гавра с дете в долината Сан Фернандо и е осъден.

Сексът е забранена тема в неговото семейство. “Тъй като сексът беше абсолютно табу, развих неестествено любопитство към него” – казва той.  На 14-годишна възраст Франк постъпва в семинария, за да учи за свещеник. Остава там две години, но напуска, защото е обвинен в хомосексуализъм. След това влиза в манастир. Осем месеца по-късно е заловен да мастурбира и е изпъден от светата обител. През следващите три години Франк посещава Университета в Сейнт Луис, където изучава електроинженерство. Напуска университета през 1957 г., след като се оженва на 22 години. Съпругата му ражда три деца, но се развежда с него, защото не можел да стои далеч от неприятностите.

Проблемите започват една година след сватбата им. Франк е арестуван за неприлично разголване и воайорство в кварталните къщи. През 1958 г. е арестуван и обвинен в опипване на 10-годишно момиче пред местната църква. Строгият съдия го изпраща в Щатската болница във Фултън, Мисури. Две години по-късно той е отново на улицата. През 60-те години е обвиняван шест пъти в сексуално насилие. Прекарва още време в болницата и излежава присъда в затвора в Мисури. В щата Илинойс е разпитван за няколко сексуални престъпления и за сексуалното убийство на седемгодишно момче в Мисури. След това бяга в Калифорния.

През 1974 г. Франк е осъден за гавра с малко момче и изпратен в Атаскадеро. Психиатрите го определят като “хронично закоравял насилник на деца, чийто модел на поведение не подлежи на промяна”.  На 19 октомври 1978 г., седем месеца след убийството на Ейми Сю, сержант Роджърс и екип детективи посещават апартамента на Франк в Уудланд Хилс със заповед за обиск. Той не си е у дома, но съпругата му пуска полицаите вътре и им позволява да претърсят къщата.

Сексът е мръсен

Обискът се оказва сравнително успешен. В спалнята на Франк е открита изрезка от вестник с дата 16 март, описваща намирането на тялото на Ейми Сю. Друга изрезка описва серията от убийства в окръг Лос Анджелис от извършител, известен като “Хилсайдския удушвач”. Но най-уличаващото доказателство е открито в една тетрадка в чекмеджетата на Франк, писана по време на престоя му Атаскадеро. Откъс от нея гласи следното:

“Защо искам да опозорявам и унижавам деца? Садизъм… Обичам унижението. Оскверняването на невинността. Да ги карам да се страхуват от секса. Той е мръсен. Нямах щастливо детство и те също няма да имат… Отмъщение”.

Сержант Роджърс не може да повярва, че психиатрите са пуснали подобен човек на свобода.

Освен това при обиска е открита квитанция от автомивка, намираща се точно от другата страна на улицата срещу дома на лелята на Ейми. Всички тези улики са събрани и подготвени за употреба в съда. На 17 януари 1979 г. полицията се връща в апартамента на Франк, въоръжена със заповед за арест. За тяхна изненада разбират, че той е бил задържан в ареста на окръг Лос Анджелис по обвинение в гавра с поредното дете, което е подмамил в микробуса си.

Научи повече за:   Изчезването на Кейли Антъни или Хроничните лъжи на една майка

С оковани ръце и крака и под засилена охрана Франк е отведен във Вентура, за да бъде изправен пред съда за изнасилването и убийството на Ейми Сю Сайц. Окръжният прокурор съобщава на пресата, че ще се бори за смъртно наказание.

Адвокатът на Франк незабавно бомбардира съда с най-различни искания, в опит да отложи делото възможно най-много. Повечето не са уважени, но съдията се съгласява с молбата на защитата делото да бъде гледано на друго място, тъй като случаят е получил твърде много публичност във Вентура. Процесът е преместен със 100 мили на юг, в окръг Ориндж.

Самотен край

Благодарение на бързината, професионализма и отдадеността на полицейските служители, процесът започва на 5 ноември 1979 г., година и половина след бруталното убийство на Ейми. Тиъдър Франк е обвинен в отвличане, изнасилване, сексуално насилие над дете и умишлено убийство. Съдебният лекар свидетелства за откритията при аутопсията, казвайки, че зърната на малката Ейми са били жестоко дърпани с клещи. Когато го питат дали детето е било живо по време на това мъчение, той мрачно отронва:

“Да, била е жива”.

Докторът казва още, че Ейми е била изнасилена и удряна жестоко по главата. Синините по врата й са характерни за удушаване с ръце. Съдията позволява тетрадките, иззети от апартамента на Франк, да бъдат приети като доказателство, което е удар за защитата. Позволява също на заседателите да чуят показанията на съкилийник на обвиняемия, който свидетелства:

“Франк ми каза, че е насилник на деца. Каза, че ги е примамвал в микробуса си, където се е гаврил с тях” .

На 26 ноември 1979 г. за свидетел е призовано деветгодишно момиче, което Франк е отвлякъл четири месеца след смъртта на Ейми Сю. Тя разказва, че подсъдимият я е откарал на усамотено място, където я е съблякъл и нападнал. Заставил я е да пие бира и е щипал гърдите й.

“Той взе гащичките ми и се опита да ги натика в гърлото ми” – казва засрамено детето.

На 15 декември 1979 г. съдебното жури, в състав от седем мъже и пет жени, решава, че Тиъдър Франк е виновен по всички обвинения. Тъй като наближават коледните празници, съдията отлага решаването на присъдата му за 7 януари 1980 г.

Заседателите не изпитват емоционални трудности в решаването на съдбата му. Бързо стигат до съгласие, че Франк трябва да умре в газовата камера на затвора в Сан Куентин. Съдията се съмнява, че смъртната присъда ще може да бъде изпълнена. Той отбелязва: “Франк ще умре от старост, преди да бъде екзекутиран”. На 12 януари 1983 г. адвокатът на Франк заявява пред Върховния съд, че полицията е нарушила правата на клиента му, изземвайки без основателна причина неговите тетрадки.

На 6 юни 1985 г. Върховният съд отменя смъртната присъда на Франк. Присъдата му обаче е поставена на второ разглеждане на 13 октомври 1986 г. Наричайки Франк “сексуален психопат и садистичен педофил”, върховният съдия Джон Раян връща смъртната му присъда. Адвокатът на Франк се опитва да обжалва трети път, но решението на съда остава в сила.

На 6 септември 2001 г. Тиъдър Франк е намерен мъртъв в килията си. Причината за смъртта му е сърдечен удар. Шестдесет и шест годишният Франк е имал предишни проблеми със сърцето и е бил опериран преди няколко години.

Новината предизвиква смесени чувства у семейството на Ейми Сю Сайц, която сега щеше да бъде на 26 години.

“Част от мен искаше да присъствам на екзекуцията и да видя страха в очите му, когато разбере, че времето му най-сетне е дошло” – казва майката на Ейми – “Но другата част от мен просто се зарадва, че всичко най-после свърши и той умря сам, без да има кой да му помогне. Също като Ейми”.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
24 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Lo
Lo
18.01.2010 21:15

Последните думи на майката са трогателни…Наистина ужасна история,много тъжна.Той е бил чудовище,но се чудя какво в детсвтото му го е превърнало в такъв безкрупулен звяр..;s

Аделайде
Аделайде
18.01.2010 22:47

Ави то каквото види човек в къщи, това го показва и навън… за съжаление, била съм пряк свидетел на някои нелицеприятни сцени, е, не толкова брутални де… Но общо взето от семейството и детството тръгват тези работи.

Клавдия
Клавдия
01.02.2010 9:26

садистичния тип педофили изпитват сексуалната наслада да причиняват болка
Педофилия — сексуално удоволствие при сексуален контакт с малолетни и непълнолетни лица; Садизъм – удоволствие от измъчване на сексуалния партньор;
нищо на света не би ме накарало да испитам жал към такъв изрод!!!!!

The Rooker
The Rooker
18.03.2010 14:12

боже, и смъртта им е малко на такива изроди…

Lithiun
Lithiun
19.03.2010 18:08

Сто години ежедневни мъчения са му малко, дано гори в ада, той и всички като него!

The Rooker
The Rooker
19.03.2010 19:16

напълно те подкрепям,Lithiun

Лина Мей
15.04.2010 21:41

Публичен линч… Това е най-ефикасната смъртна присъда. Не вярвам народа да го остави само след два шамара. Ама кой да се сети – вече е късно.

sdsdsd
sdsdsd
04.06.2010 17:51

Такав изрод ако застане пред мен и ми кажат имаш право да правиш каквото искаш с него с най-голямо удоволствие ще го измачвам така както той е измачвал това малко детенце.. и след това бих го убила без да ми мигне окото.. ама наистина на такива долни същества и това им е малко.. тоя човек никога няма да намери покой .. единствено Бог ше го накаже..дано да гори в Ада..!

Ybiica
Ybiica
18.06.2010 19:01

zabelqzwate li che naposleduk dosta deca izchezwat i se namirat mesec/i sled otwlichaniqta im murtwi !!!

mima
mima
25.06.2010 23:25

bolen mozuk

beti
beti
28.06.2010 20:02

potresena sam….takiva xora ne trqbva da imat luksa da umrat na elektri4eskiq stol…trqbva da budat ubivani bavno i ma4itelno

Darcy
Darcy
06.07.2010 12:37

Гледам, че повечето коментари са с пожелания за не по-хуманно отношение към садиста. Което е напълно разбираемо, но не решава проблема. В случая става въпрос за психичноболен човек. Нито линч, нито каквото и да било друго освен поставяне до живот в изолация не би могло да бъде решение. Смъртната присъда е глупост, дава се за къде по-слаби като жестокост престъпления и не носи абсолютно никакъв ефект върху обществеността, за изверга да не говорим. Насилието поражда насилие, не го лекува, това е простата истина.

beti
beti
12.07.2010 19:40

kakvo e tova xumanno otno6enie kum sadista…??? nima toi e bil xumanen kum detenceto!!!i ne vqrvam,4e e bil tolkova lud,4e da ne osaznava kakvo e napravil,bil e dostatu4no nared za da otvle4e deteto i da mu pri4ini vsi4ki drugi ujasni ne6ta.6tom e bil tolkova psixi4eski nestabilen,za6to ne se e samonaranil,a pri4inqva tova na nevinno dete..?

Hanna Montana
Hanna Montana
19.08.2010 13:54

В криминалната психология се различават 2 типа психопати.Такива,които поради заболяването си са склонни или вече са извършили убийство но именно и точно защото са психотични във истинския смисъл те се хващат лесно и понякога дори не са в състояние да напуснат местопрестъплението.Другият тип психопат е социопатът.Той е интелигентен в повечето слъчаи и вупреки псхихичните си разстройства той има реална преценка за това кое е добро и кое не.Изборът да направи и извърши убийство го прави ВМЕНЯЕМ!Годен за съд.Тук идва реда на смъртната присъда.И всеки един от тия копелета заслужава да умре.За да бъдат възмездени жертвите,това малко момиченце и нейните близки.

dinko.gospodinov17
dinko.gospodinov17
01.09.2011 4:16

Тънко е минал,изрода!Да бяха го опържили овреме,не да чакат сам да пукне.Съдията е познал.

Мони
Мони
31.01.2012 0:58

В България попадам на втори случай на гавра и изнасилване на дете, наказано с година и половина условно! В единия от случаите въпросният педофил повтаря след месеци. И този път влиза за 3 години, общо с другата присъда. В затвора му се случват неща, описани само в статии от този сайт. И въпросът ми е – като какъв излиза той от там и какво ще последва в замяна към още невинни дечица??? Какво правят на улицата подобни изроди и защо въобще са оставени живи?

Надя
Надя
07.08.2012 23:57

Аз съм в шокм след като прочетох ,какво е причинил на малкото детенце:-(

DianaDamyanova
DianaDamyanova
02.01.2013 14:46

Да извършиш подобно нещо е непростимо! Според мен такива хора трябва да се наказват по най-жестокия начин. Например да бъдат убити пред хора но без медии.

————————————————-
Коментарът е транслитериран от модератор. Моля, пишете на кирилица!

c.zdravkova
04.03.2014 22:05

Гаден,мръсен олигофрен!Този е пълна грешка на природата!Надявам се в затвора да не са му простили (както се казва)!А колкото до детенцето – малка кукличка.Дано е щастлива там където е сега!

Zezii
Zezii
10.10.2014 17:21

Когато чуя или прочета за нещо такова се питам къде е Бог ? Никакво наказание било то на земята или в Ада не може да бъде съизмеримо с подобно престъпление !

V
V
22.07.2015 11:33

„Защо искам да опозорявам и унижавам деца? Садизъм… Обичам унижението. Оскверняването на невинността. Да ги карам да се страхуват от секса. Той е мръсен. Аз нямах щастливо детство и те също няма да имат… Отмъщение.“

Bodilka
Bodilka
19.06.2016 0:53

Quid pro quo. Не просто налагане на смъртно наказание, но умъртвяване със средновековни средства и по сходен начин. Този да бъде жив одран, да му бъдат изрязани клепачите и да бъде “прикачен” към механичен заострен вибратор, който да го е*е в гъза, докато направи вътрешностите му на пихтия. Човека е първобитно животно и единствената емоция, която може да го спре е страха. Ужаса. Този и подобните нему бая ще се замислият да посегнат на дете, ако знаят какво ги очаква. Защо какво ги очаква днес, в “демократичните” страни? Доживот в някой слънчев санаториум.

Александър
Александър
Отговори на  Bodilka
30.03.2020 21:44

Доказано е, че страхът от наказанието не спира престъпника да извърши престъпление.

Таня
Таня
31.07.2018 7:27

Напълно съм съгласна с горните коментари.Не може без пълноправно отмъщение за ужасите, които е причинил на едно малко, беззащитно, невинно дете. Тежко на родителите и близките. Не трябва да се случва на никого!