Маделин Смит: Мистерия с арсеник

Маделин Смит: Обвинена в убийство

Маделин Хамилтън Смит е дама от хайлайфа в Глазгоу, която през лятото на 1857 г. става обвиняема в един от най-сензационните процеси в Шотландия. Въпреки че е осъдена като убийца, в действителност вината й никога не е доказана със сигурност.

Също като в случая с Лизи Бордън учените и аматьорите криминалисти прекарват десетки години в изучаване на най-малките подробности от случая, опитвайки се да решат “виновна ли е тя или не?”.

Смърт в Глазгоу

Малко след 2:00 ч. през нощта Емил Ланжел се препъва по тъмните глазгоуски улици към своята квартира, превит на две, стиснал с ръце корема си.

Неговата хазяйка му помага да се качи в стаята си и го слага в леглото. Пита го дали е ял нещо, което би могло да е причината за болестта му. Емил казва, че не е ял нищо, но хазяйката се съмнява. Това е третият му пристъп на стомашни болки за по-малко от два месеца.

Емил Ланжел
Емил Ланжел

Междувременно в близкия дом на бележития архитект Джеймс Смит, някой в къщата не спи и една свещ хвърля дълги сенки в елегантната стая.

В 5:00 ч. сутринта, виждайки, че състоянието на наемателя й се влошава, хазяйката отива да доведе лекар. Докторът й казва да дава на Емил вода, подправена с лауданум, и да се върне при него, ако е необходимо по-късно сутринта.

Прислугата в дома на Смит се събужда в 6 часа сутринта и започва да изпълнява задълженията си. Семейство Смит закусва по стаите си и дори някой да забелязва странното поведение на най-голямата дъщеря Маделин, отдава го на притеснението на една млада булка, на която й предстои да се омъжва.

Докторът посещава Емил още два пъти в онази сутрин: първо около 7:00 и после към 11:00 часа. При второто му посещение хазяйката отбелязва, че Емил е заспал като бебе. Докторът преглежда пациента и тихо казва на жената да дръпне завесите: “Човекът е мъртвъв”.

С дърпането на завесите в стаята на Емил започва разплитането на паяжина, която в рамките на седмица довежда до разкриването на купчина любовни писма, принуждава интимно близко лице на починалия лице да напусне Глазгоу и предизвиква ареста на най-голямата дъщеря на Джеймс Смит Маделин, която е обвинена в убийството на своя любовник Емил Ланжел.

Маделин Смит

Емил е роден през април 1823 г. и е първото от петте деца на родителите си – французи от островите в Ламанша. Семейството търгува със семена, а техни клиенти са местните френскоговорящи жители.

Бащата на Емил иска да привлече за клиенти богатите англичани, посещаващи островите. С тази цел в ума си той изпраща сина си като чирак в съседен разсадник, който работи с британска клиентела. Там Емил се превръща в отдаден работник и усъвършенства основния английски, който е изучавал в училище.

През 1842 г. в края на чиракуването на Емил сър Франсис Макензи го харесва и му предлага да го вземе със себе си, за да работи в шотландските му имения. Бащата на младежа смята, че това е отличен начин да се привлекат още повече британски клиенти и Емил заминава да работи в Единбург. Година по-късно сър Франсис умира внезапно и тъй като няма достатъчно средства да се върне у дома, Емил е принуден да остане в Единбург. За щастие в разсадника, където се обучава, са доволни от работата му и му предлагат да продължи. През следващите няколко години Емил работи като градинар в Шотландия, островите на Ламанша и във Франция. През 1852 г. се премества в Глазгоу, където го очаква трагичната му участ.

Докато Емил е в началото на своето чиракуване, се ражда първото дете на заможния глазгоуски архитект Джеймс Смит и неговата съпруга Елизабет. Детето е кръстено Маделин и също като Емил тя е първото от петте деца в семейството.

Като дъщеря на богати родители Маделин получава съответното културно и благородническо възпитание. Разделението между класите представлява доста стриктно спазвана концепция и Маделин от съвсем малка придружава родителите си на приеми и други събития, както се полага на хората от нейния кръг.

Маделин Смит
Маделин Смит

Когато навлиза в ранните си юношески години, тя заминава за Лондон, за да учи в Академията за млади дами на г-жа Алис Гортън, където усвоява подходящите обноски и взима уроци по пиано, елегантна походка, плетене на дантели и други женски умения. Връща се у дома през лятото на 1853 г. на 18-годишна възраст и отново приема благопристойната роля на млада дама от висшето общество. Това е твърде смирена роля за нейния темперамент и тя изобщо не се чувства удобно в нея.

Не е известно кога точно Емил е видял Маделин в Глазгоу, но тя е достатъчно привлекателна, за да го подтикне да потърси начин да се запознае с нея чрез техен общ познат, както е прието по онова време.

След няколко седмично търсене той намира общ контакт и така през ранната пролет на 1855 г. Маделин, дъщерята на едно от най-видните семейства в Глазгоу, се запознава с Емил, който тогава работи като обикновен служител в склад.

Научи повече за:   Антъни Морли: Мистър Гей канибал

Това запознанство скоро довежда до смъртта на единия от тях и завинаги ще преследва живота на другия.

Опасна връзка

Макар да знае, че един склададжия не би могъл да бъде приемлив партньор за млада дама от висшето общество, Маделин е привлечена от Емил и той й осигурява така нужното облекчение от досадния й и еднообразен живот. Скоро след тяхната първа среща тя му пише приятелска бележка, която започва така:

“Скъпи Емил, чувствам се така, сякаш не ти пиша за първи път. Ние с теб станахме близки приятели. Надявам се това да продължи да бъде така.”

Двамата започват да си разменят писма и няколко пъти си уреждат срещи на улицата или в някой магазин наблизо. Скоро обаче бащата на Маделин научава за това приятелство и настоява то да бъде прекратено. Разочарована, но подчиняваща се на тогавашните общоприети норми, Маделин неохотно пише на Емил, че тяхното приятелство трябва да приключи и му пожелава много щастие за в бъдеще.

Емил я умолява да се срещнат отново и убеждава своята приятелка г-ца Мери Пери да им позволи да се срещат тайно в дома й. Маделин се поддава на молбите му и техните срещи и кореспонденция продължават, макар и тайно.

Времето минава, тяхната любов се усилва, двамата вече мислят за женитба и през юни 1856 г. стават любовници – немислимо табу за Викторианската епоха. Въпреки че нямат сключен брак, те се наричат помежду си съпруг и съпруга.

Емил пази всички писма на Маделин, но твърдо настоява тя да изгаря неговите, вероятно за да предотврати случайното им намиране от някой член на семейство Смит. Срещат се у г-ца Пери, когато това е възможно – понякога се виждат и в дома на Маделин, след като нейното семейство заспи дълбоко.

Без да знаят, че връзката й с Емил продължава, родителите на Маделин започват да й търсят подходящ съпруг. Спират избора си на около 30-годишният Уилям Минок – богат търговец и съсед на семейството. През септември 1856 г. Минок отсяда в лятната къща на семейство Смит в долината Клайд и прекарва доста време в компанията на Маделин.

Знаейки, че според родителите й и според обществото Минок е много по-подходящ партньор за нея от Емил, Маделин окуражава чувствата му и в края на януари 1857 г. приема предложението му за женитба.

В началото на февруари Маделин, която сега трябва да се отърве от Емил, му пише:

“..тъй като има студенина в отношенията ни, нашият годеж трябва да бъде прекъснат.

Причината е в студенината и безразличието между нас – нищо повече – и е по-добре за в бъдеще да останем непознати.

Осланям се на твоята мъжка чест, че никога няма да разкриеш какво се случи между нас. Ще ти бъда задължена, ако ми донесеш писмата и другите мои вещи в четвъртък вечерта в седем. Чакай пред портата и прислужницата ще дойде да вземе пакета. В петък вечерта ще ти пратя твоите писма по същия начин.

П.П. Сигурно си изумен от тази внезапна промяна – но би трябвало да си забелязал, че от известно време насам в писмата ми има студенина. Любовта ми към теб вече я няма и затова бях толкова студена. Някога наистина те обичах истински, но от известно време вече не е така. Няма друга причина за моето поведение и сметнах, че е справедливо да ти обясня това. Бих могла да продължа и да стана твоя жена, но нямаше да те обичам както заслужаваш.

Знам, че никога не би наранил някого, когото искрено си обичал. Не, Емил, знам, че ти притежаваш честта на джентълмен. Не би споменал онова, което се е случило. Знам, че ще се съобразиш с тази моя молба.”

Но Емил не се съобразява.

Тя му пише отново, но този път той вече е чул слуховете за нейната предстояща женитба с Минок и настоява да знае дали са верни. Маделин разгорещено отрича съобщението за годежа си и отново го моли да й върне писмата. Емил отново отказва, казвайки, че възнамерява да ги покаже на баща й.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293

Маделин пише две умоляващи писма до Емил, молейки го да не разкрива миналите им любовни срещи на никого, защото това ще й донесе голям срам и вероятно прокуждане от дома й. Моли го да се срещнат отново тайно.

Февруари и март 1857 г.

Полицията и съдът ще разнищват събитията от следващите няколко седмици до най-дребните подробности.

По време на вечеря с г-ца Пери на 17 февруари Емил й казва, че има планове да се срещне с Маделин в нощта на 19-и. Не се знае дали двамата наистина са се видели, но през онази нощ Емил е покосен от жестоки стомашни болки. Възстановява се на следващата сутрин.

Научи повече за:   Доминик Котре: Убих осемте си деца, защото не исках повече

В събота на 21-и февруари Маделин се отбива в местната аптека и купува малко количество арсеник като обяснява, че ще го използва за плъхове. Подписва се в Книгата за отровите, както изисква законът. По онова време арсеникът се продава примесен с някакво вещество с индигов или саждив цвят – вероятно за да се предотврати объркването му с брашно, захар или друга готварска съставка.

След като цяла нощ е навън незнайно къде, рано сутринта на 22-и февруари Емил се прибира в квартирата си, изпитвайки още по жестоки пристъпи на стомашни болки от преди, които го повалят на легло за осем дни.

На 6 март Маделин отново посещава аптеката и купува още арсеник.

На 9 март Емил пие чай с г-ца Пери и й казва, както тя свидетелства по-късно, следното: “Не мога да разбера защо се почувствах толкова зле, след като приех кафето и шоколадовите бонбони от нея”. Г-ца Пери разбира това “нея” като Маделин. Емил й казва още, че толкова много обича Маделин, че “ако възнамерява да ме отрови, ще й простя”. Пери го смъмря, че си мисли подобни неща и го пита каква причина би имала Маделин да постъпи така. “Не знам каква” – отговаря Емил. – “Може би иска да се отърве от мен”.

На 17 март Маделин и нейното семейство се връщат от пътуване и на следващия ден тя за трети път купува арсеник.

На 19-и Емил заминава за Бридж ъф Алан, разположен на около 8 км северно от Стърлинг, за едноседмична ваканция. Завръща се неочаквано във вечерта на 22 март, казвайки на хазяйката си, че е получил писмо, с което го викали обратно, но ще замине пак на следващия ден. Иска й ключа от входната врата, тъй като ще се прибере много късно, но не споменава какви са плановете му за вечерта.

Рано сутринта на 23-и хазяйката му се събужда от силен шум пред входната врата и заварва Емил превит от болка. Той умира 10 часа по-късно.

Писмото, което “го е повикало обратно” е намерено в джоба на жилетката му и е написано от Маделин. През следващите няколко дни още от писмата на Маделин са открити в стаята и кабинета на Емил.

Маделин обаче не казва нищо за загадъчната смърт, която вече се превръща в източник на много местни клюки.

В четвъртък сутринта на 26 март сестрата на Маделин Джанет се събужда и вижда, че по-голямата й сестра не е в леглото, което двете делят. Не е и в стаята. Няма я в цялата къща.

Делото на века

Уилям Минок се отбива в дома на семейство Смит в четвъртък сутринта, за да се види с бъдещата си невеста. Той заварва семейството и слугите в паника и разбирайки, че Маделин е изчезнала, преполага, че може би е отишла в лятната къща на семейството в Клайд. Останалите се съгласяват, че това е възможно и Минок предлага той и братът на Маделин Джак да заминат за там, а останалите членове на семейство Смит да останат вкъщи в случай, че тя се върне.

Минок и Джак се качват на първия влак от Глазгоу за Грийнок и оттам на парахода в посока към Хеленсбърг. Пробивайки си път през тълпите от хора на борда, те заварват Маделин да седи спокойно, загледана във водата. Тя се е качила на парахода по-рано в Глазгоу и не показва особена изненада от това, че ги вижда. Минок сяда до нея и нежно я пита защо е трябвало да бяга и да причинява такава тревога на семейството и приятелите си. Тя понечва да отговори, но той й казва да почака, тъй като наоколо има твърде много хора, които могат да чуят разговора им.

Щом стигат в уединението на голямата лятна къща, Минок отново я пита за причините, довели до бягството й. Маделин тайнствено му отговаря, че се е страхувала, че родителите й ще бъдат много разстроени, когато разберат какво е направила и обещава да му каже повече по-късно. След дълго пътуване с карета, нарушавано само от откъслечни разговори, тримата пристигат в Глазгоу.

На 31 март, след като полицията намира купчините нейни писма в квартирата и кабинета на Емил, Маделин е арестувана и дава дълги обяснения на заместник-шерифа на Ланаркшър, заявявайки,  че за последен път е виждала Емил три седмици преди смъртта му. Не отрича, че двамата са били любовници, че е писала писма до него и че са възнамерявали да се оженят. Не отрича и това, че три пъти е купувала арсеник в рамките на предишния месец. Обяснила, че е смесвала арсеника с вода и е миела с него ръцете и лицето си – козметичен трик, който е научила в училище. Трябвало е да излъже аптекаря, тъй като се е притеснявала да му каже, че ще го използва за избелване на кожата. Казва: “Никога не съм давала на мосю Ланжел арсеник или каквото и да е – и заявявам, че това е самата истина”.

Научи повече за:   Бевърли Алит: Ангелът на милосърдието

Поради неимоверния и внезапен обществен интерес, предизвикан от случая, делото е преместено от Глазгоу в Единбург и започва на 30 юни 1857 г. Маделин е представлявана от цял адвокатски екип, сред членовете на който е един от най-великите умове на закона по онова време – Джон Инглис. Тогавашните съдебни правила не позволяват на Маделин да дава показания в своя защита. Трябва да разчита единствено на своите защитници за това. По време на процеса хората се тълпят в съдебната зала, за да зърнат Маделин, а когато вечер файтонът я откарва към Източния затвор в Единбург, е изпращана от върволици зяпачи, наредени покрай улицата. Вестниците предлагат подробна информация от всеки аспект на делото, а заседанията се превръщат в основна тема на разговор в цяла Шотландия.

В съдебната зала
В съдебната зала

Обвинението настоява пред съда всички писма на Маделин и документи на Емил да бъдат допуснати като доказателства. Инглис протестира, че дневникът, открит в стаята на Емил, не би трябвало да участва в процеса. Обвинението настоява, че дневникът трябва да бъде допуснат, тъй като съдържа бележки, вероятно показващи, че Емил се е срещал с Маделин точно преди първия и втория пристъп на стомашни болки. Инглис изтъква, че тъй като собственикът на дневника е вече мъртъв, то тези бележки няма как адекватно да бъдат разследвани. Аргументите и на двете страни са убедителни, но Инглис спечелва и дневникът не е допуснат като доказателство в процеса.

Делото продължава девет дни и много свидетели, сред които сестрата на Маделин Джанет, (която казва, че не си спомня сестра й да е ставала от леглото на 22 март), и Уилям Минок (който е побързал да оттегли предложението си женитба), застават на свидетелската скамейка. Обвинението призовава свидетели, които да дадат показания относно противоречията в историята на Маделин, но защитата ги оборва с експерти, които говорят за козметичната употреба на арсеника и свидетели, които заявяват, че Емил им е признавал за няколко свои предишни опити за самоубийство.

Извън съдебната зала
Извън съдебната зала

Маделин показва забележително спокойствие и уравновесеност по време на процеса, отказвайки храна и вода в съда, но държи едно малко шишенце с ароматни соли, които нито веднъж не използва. Внимателно следи разпитването на свидетелите и показва дискомфорт единствено при четенето на някои от нейните писма до Емил.

Обвинението изтъква, че Маделин е излъгала вече веднъж при покупката на арсеника и заявява, че отказът на Емил да върне писмата и да прекрати връзката им е представлявал достатъчен мотив за нея, за да го убие. Инглис протестира като казва, че няма причини твърдението на Маделин, че не е виждала Емил от три седмици преди смъртта му да не е вярно. Емил е изпитал първия си пристъп на болки два дни преди Маделин да купи арсеник от аптеката.

Обвинението и защитата представят аргументите си брилянтно. Съдебните заседатели заседават само 30 минути и поради невъзможността да се докаже действителността на срещите между Маделин и Емил преди пристъпите на последния, журито стига до решение недоказано (уникално решение за Шотландия, означаващо, че обвиняемият не е намерен за невинен). Маделин е освободена още същия следобед и се връща в дома на семейство Смит.

Популярността на процеса така и не се охлажда и в крайна сметка се налага Маделин да напусне Шотландия.

Тя заминава за Лондон и през юли 1861 г. се омъжва за Джордж Уордъл, бизнес мениджър на художника Уилям Морис. Продължава да мълчи по отношение на престъплението, а вестникарите и любопитните непрекъснато я преследват. След дългогодишен брак и две деца Маделин и Джордж се разделят.

Следите на Маделин след раздялата й с Джордж са неясни. Във вестниците се появяват слухове, че живее (или е умряла) на места като Австралия и Франция. Общоприетата теория е, че е умряла под друго име (Лина Уордъл Шийхи) в Ню Йорк през 1928 г., но според смъртния акт на г-жа Шийхи тя е с 30 години по-млада от Маделин.

Когато и където да се е споминала Маделин, тя отнася онова, което знае за смъртта на Емил, в гроба си.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Simona 🍺 Kristina 🍺 chichkata 🍺 Tsveti 🍺 ?ME 🍺
Дарители: DonikaNikolinkaTsvetelinOrlinAleksandar
350
293
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме