Библейския Джон от Глазгоу

Библейския Джон от Глазгоу

Библейския Джон е прякор на неразкрит сериен убиец, действал на територията на град Глазгоу в Шотландия в края на 60-те години, за когото се смята, че е отнел най-малко 3 живота. Наречен е така, защото сестрата на една от неговите жертви си спомня как непрекъснато е цитирал пасажи от Библията, най-вече за Мойсей. Описван е като симпатичен мъж, висок около 1,80 м, с къса рижава коса. Убийствата му изглеждат безцелни, никоя от жертвите не е сексуално насилена и най-странното е, че всички жени са в месечен цикъл по време на смъртта си.

Шотландската полиция не разполага с никакви улики и дори днес, след повече от 40 години, самоличността на този забравен син на Глазгоу не е известна. И трите жертви са намерени лежащи във входове и алеи; една от тях гола, а останалите напълно облечени; всички те са удушени и вероятно ритани и удряни по лицето след настъпването на смъртта им. Всяка една от трите жени е посещавала поне веднъж заведението “Бароуленд Болрум”.

Патриша

Патриша
Патриша

Патриша има нужда да си почине от натовареното ежедневие. През 1968 г. 25-годишната жена вече може да се похвали със завършен живот: брак, прохождащо бебе и работа като медицинска сестра в голяма болница в Глазгоу.

Нейният съпруг e ефрейтор в Кралските военновъздушни сили, разквартируван в Англия, и тя и синът й живеят от известно време при нейните родители. Във вечерта на 22 февруари Патриша решава да излезе с приятелки и оставя детето на грижите на бабата и дядото.

Нейните приятелки обичат да ходят на танци в “Бароуленд Болрум”, където във вторник вечер обикновено пускат тяхната любима музика. Вечер с приятелки, танци (и може би някой невинен флирт) – точно от това се нуждае Патриша. Тя облича най-хубавите си дрехи, оправя прическата и грима си и излиза на тъмните улици на Глазгоу.

Бароуленд Болрум
Бароуленд Болрум

Патриша не изпъква сред тълпата в Бароуленд онази вечер, така че е трудно да се проследят движенията й и партньорите й в танците. Някои хора си спомнят, че е танцувала и в двете зали на заведението, но нищо повече. Очевидно е изпратена до дома си от някого, когото среща в “Бароуленд”.

В петък сутринта на 23 февруари по изгрев слънце човек, отиващ на работа, забелязва нещо странно, лежащо на една алея по пътя му. Той с ужас установява, че това е голо женско тяло и хуква към полицията.

Пристигайки на местопрестъплението, полицията бързо установява, че жената е мъртва от няколко часа и е удушена със собствения й чорапогащник. След бързо претърсване на района се оказва, че липсват всичките й дрехи и други лични вещи, което навежда детективите на мисълта, че тя е убита другаде, а тялото й е захвърлено в алеята впоследствие.

На родителите на Патриша се пада тежката участ да разпознаят тялото, намерено само на няколко пресечки от дома им.

Полицията разпитва местните жители и претърсва района за дрехите и вещите на Патриша. Водолази се гмуркат в студените води на близката река Карт, но нищо не откриват.

Съседка казва на полицията, че в ранните часове на 23 февруари й се сторило, че чува викове за помощ, но тази информация не е достатъчна, за да бъде от полза за разследването.

Когато полицията разбира, че журналист е организирал парти близо до местопрестъплението в същата вечер, разпитват гостите му – репортери и фотографи – с надеждата, че те, като по-наблюдателни, може да са забелязали нещо, но и това не довежда до нови следи.

Фотографията на полицайка, облечена в дрехи, подобни на онези, които носела Патриша, е разпространена в района с надеждата, че някой може да се сети, че я е виждал, след като си е тръгнала от танците.

Но разследването попада в задънена улица и въпреки че детективите все още не го осъзнават, в сенчестата история на Глазгоу щяла да бъде добавена нова мрачна глава.

Тъмната страна на Глазгоу

Името на града идва от галски език и означава “зелена падина”, но процъфтяващата индустриална зона, разположена край река Клайд, е нанесла непоправими щети на миналия пасторален облик на селището.

С годините градът се превръща в метрополис, който сега приютява културни бисери като Галерията за модерни изкуства и галерията “Маклелан”, престижни музеи и университети, Ботаническата градина на Глазгоу, Кралския шотландски национален оркестър и многобройни архитектурни шедьоври.

Но ярките светлини, както се знае, хвърлят по-тъмни сенки и на града “не му липсват главорези… зловещи убийци… и дребни крадци.” – пише журналистът Ръсел Лийдбетър в градския “Ивнинг Таймс”.

Една бърза обиколка из тъмната страна на глазгоуското минало разкрива някои прочути престъпници и техните престъпления:

Маделин Смит
Маделин Смит

Маделин Смит – изправена пред съда през 1857 г. по обвинение в отравянето на любовника си Емил Ланжел, който я заплашил, че ще разкрие връзката им, тъй като тя се готвела да се омъжи за богат ухажор. Емил пазел любовните й писма (те предизвикват скандал, когато са прочетени във викторианската съдебна зала), които доказвали, че тя е имала мотив, но обвинението не успява да докаже, че е имала възможност да извърши отравянето и Маделин е освободена.

Доктор Едуард Притчард
Доктор Едуард Притчард

Д-р Едуард Уилям Притчард – съпругата му е покосявана многократно от някаква загадъчна болест, но бързо се възстановява, когато той не е около нея. След като най-сетне убива жена си (и за всеки случай и тъща си, която им била на гости) с помощта на отровата антимон, властите получават анонимно писмо, което ги убеждава да ексхумират телата и добрият доктор се сдобива със славата на последния публично екзекутиран човек в Шотландия.

Оскар Слейтър
Оскар Слейтър

Оскар Слейтър – допусната е очевидна съдебна грешка, когато Оскар е осъден за убийството на пребита до смърт старица в Глазгоу през 1908 г. Слейтър изобщо не отговаря на описанието, дадено от очевидците, и присъдата виновен дори предизвиква гнева на сър Артър Конан Дойл, който написва книга в защита на Слейтър.

Научи повече за:   Доналд Гаскинс - Дребосъка: Сериен убиец, сексуален садист и канибал

Арчибалд Хол – този местен злодей се издига от скромното си потекло, за да стане иконом в елита на глазгоуските семейства през 1924 г..

Иън Брейди и Майра Хиндли
Иън Брейди и Майра Хиндли

Той убива някои от богатите си работодатели и след това и своята приятелка (защото не му позволила да заложи откраднати бижута) и брат си (който задавал твърде много въпроси за произхода на парите му), преди да бъде осъден на доживотен затвор.

Иън Брейди – роден в гетата на Глазгоу през 1938 г., той прави комбина с Майра Хиндли и заедно извършват серия от убийства, известни като Тресавищните убийства, в периода 1963-65 г.

Питър Мануел
Питър Мануел

Питър Мануел – през краткия му живот – през 1958 г. той става последният обесен човек в Глазгоу – Мануел извършва най-малко осем убийства и многобройни обири и нападения. Изправян е многократно пред съда и умело се защитава сам, спасявайки се неведнъж от затвора. Така умело извърта нещата в своя полза, че една от вдовиците на жертвите му е хвърлена в затвора вместо него. Неговото психопатично безочие се задълбочава с времето и след като убива тричленно семейство навръх новата 1958 година, той често се връща обратно в тяхната къща, за да се подкрепи с остатъците от празничната им вечеря и да кара семейната кола на жертвите си. Дори се сещал да нахрани котката на убитото семейство по време на визитите си.

Глазгоу си отдъхва с облекчение след екзекуцията на Мануел, но само десет години по-късно тялото на младата майка Патриша е открито захвърлено в тиха уличка.

Джемайма

Година и половина изминава от намирането на тялото на Патриша близо до дома на родителите й и повечето от жителите на Глазгоу са забравили за жестокото неразкрито убийство.

Джемайма
Джемайма

Във вечерта на 16 август 1969 г. това старо престъпление е последното нещо в ума на 32-годишната Джемайма, майка на три деца. Също като Патриша тя очаква с нетърпение да отиде с приятелки в “Бароуленд Болрум” и оставя децата си при сестра си Маргарет за през нощта.

Според книгата на Алън Кроу и Питър Самсън “Библейския Джон: На лов за един убиец” Джемайма пристига в Бароуленд и се захваща с ритуал, доста популярен сред младите жени по онова време: да запази обилно напръсканата си с лак за коса прическа на всяка цена. Джемайма прекосява града с шал на главата и влизайки в заведението, се насочва право към женската тоалетна, където маха ролките си и пооправя грима си, преди да отиде в залата за танци.

Другите посетители забелязват, че Джемайма почти през цялата нощ танцува с висок мъж в син костюм. Той изглежда около 30-годишен, симпатичен на външен вид, с къса светла коса.

В ранните часове на 17 август няколко минувачи забелязват Джемайма и същия мъж да се отдалечават от “Бароуленд” и да изчезват в нощта.

Маргарет се озадачава, когато Джемайма не идва да прибере децата си на следващата сутрин. Времето минава и тя започва да се тревожи. Не обръща внимание на съседското дете, което разказва под прозореца й за някаква зловеща находка, открита в изоставена сграда наблизо.

Когато най-сетне обръща внимание на слуха, Маргарет пита децата за мястото и следвайки указанията им открива тялото на Джемайма в рушащата се сграда.

За разлика от Патриша, Джемайма е напълно облечена. Но също като нея е удушена със собствения й чорапогащник, чантата й липсва и тялото й е открито близо до дома й. Когато полицията сравнява двата случая, изпъква и друго съвпадение: Патриша и Джемайма са в месечен цикъл по времето на смъртта им.

Полицията прави оглед на района и се опитва да разпита посетителите на “Бароуленд” в нощта на 16 август, (което се оказва трудна работа, тъй като повечето са женени и са казали на половинките си, че са на друго място). Във вечерта на 19 август полицаите спират музиката и апелират за информация от сцената на заведението.

Роднините на Джемайма обявяват награда от 100 лири за всякаква информация, която би довела до арест, но така и не се появяват заподозрени.

Хелън

Не разполагайки със солидни следи, полицията увеличава усилията си в разследването.

В опит да раздвижи спомените на гражданите, полицайка, приличаща на мъртвата жена, е облечена с подобни на нейните дрехи и е пусната по предполагаемия маршрут на Джемайма. Това донася някои нови следи, но все още не е открит заподозрян.

Създадена е груба скица на човека, видян да напуска “Бароуленд” заедно с Джемайма и за пръв път шотландската полиция публикува портрет в медиите (обикновено скици на заподозрени лица се разпространявали само в органите на властта).

Преди разследването да има възможност да затихне, поредно убийство дава на полицията следата, която търси: жив свидетел, който е поделил таксито си с жертвата и убиеца.

Хелън
Хелън

Започвайки да празнува Хелоуин отрано, 20-годишната Хелън решава да прекара вечерта на 30 октомври 1969 г. в “Бароуленд Болрум”. Съпругът й се съгласява да остане вкъщи с двете им малки момчета, но я предупреждава да бъде внимателна. Хелън не приема сериозно загрижеността му: тя не се притеснява от скорошното убийство, защото няма да бъде сама. Щяла да отиде със сестра си Джийн и е сигурна, че двете ще бъдат в безопасност заедно.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Според очевидците и сестра й Хелън прекарва цялата вечер в компанията на висок, млад мъж и двамата танцуват заедно през цялото време.

Около полунощ двете сестри се приготвят да си тръгват и новият приятел на Хелън им предлага да ги изпрати до дома им с такси – пътуване, споменът за което щял да преследва Джийн до края живота й.

Научи повече за:   Мери Бел: Най-малкият сериен убиец

По време на пътуването тя научава, че името на човека е Джон. Той споменава, че има сестра и двамата са отгледани в толкова стриктно религиозно семейство, че все още може без проблеми да цитира пасажи от Библията. Споменава също, че е лош голф играч, но има братовчед, който вкарва топките с един замах.

Пътуването минава без инциденти. Джийн е оставена пред дома й и гледа след таксито, в което Хелън и Джон продължават към неизвестността.

Съвпадения

Според друга версия на случилото се пътуването протича доста по-злокобно. Джон е разстроен, че не е останал насаме с Хелън и очевидно не е доволен от присъствието на Джийн. Той обрисува с тъмни краски покварените жени, които посещават места като “Бароуленд” и напълно игнорира Джийн до края на пътуването, отказвайки дори да се сбогува с нея.

Без значение как се е държал Джон по време на пътуването, прощалният поглед, който Хелън хвърля към сестра си през стъклото на таксито, е последният път, когато тя е видяна жива. Рано сутринта на Хелоуин човек, разхождащ кучето си, се натъква на – както му се струва в началото – купчина дрипи, захвърлени на улицата. Вглеждайки се по-отблизо, открива, че това е напълно облеченото тяло на Хелън и побързва да извика помощ.

Точно като първите жертви Хелън е удушена с чорапогащника си и чантата й липсва. Тя също е в менструация като Патриша и Джемайма, но този път убиецът е махнал дамската превръзка и я е поставил под мишницата й.

За разлика от предишните престъпления, убиецът е оставил две следи, които могат да доведат до него: отпечатък от ухапване по тялото на Хелън и петно от семенна течност по дрехите й. За момента тези улики не могат да помогнат особено, но са запазени и влизат в употреба години по-късно.

Джийн е подробно разпитана за Джон и полицията разпространява в медиите огромно количество информация, с надеждата да получи помощ от гражданите в залавянето на убиеца. Неговата способност да цитира Библията е подхваната от журналистите, които бързо му лепват псевдонима “Библейския Джон” – прякор, който щял да преследва Глазгоу години наред.

Между трите жертви има многобройни съвпадения:

  • И трите са прекарали последната нощ от живота си в “Бароуленд Болрум”.
  • И трите са удушени със собствените им чорапогащници.
  • Всяко от телата е оставено в близост до дома на жертвата.
  • След убийствата са взети чантите на трите жертви (вероятно за трофей?)
  • И трите жертви са в месечния си цикъл.

Всяка от тях е забелязана да напуска “Бароуленд” с човек с подобно описание, което е публикувано във вестниците след убийството на Хелън:

  • между 25 и 30-годишен.
  • Средно телосложение, висок около 1,80 м.
  • Късо подстригана рижава коса и сиво-сини очи.
  • Един от горните му десни зъби се застъпва със съседния.
  • Носи ръчен часовник с каишка във военен стил.

Въпреки че детектив от разследването заявява, че Библейския Джон е творение на медиите и полицията никога не е смятала, че един и същи човек е убил трите жени, все пак има ясни индикации, че след убийството на Хелън глазгоуската полиция е започнала да вярва, че има връзка между трите престъпления. Всъщност властите дават ход на най-мащабното разследване, което градът някога е виждал.

Следи

Художник от Училището по изкуства в Глазгоу създава цветен портрет на убиеца по описания на очевидците, който е разпространен навсякъде из целия град. Комична подробност, свързана със създаването на портрета е, че докато е разпитван, един от свидетелите посочва към куче, минаващо наблизо и казва, че цветът на козината му съвпада точно с косата на Библейския Джон. В името на точността офицерите подгонват изплашеното куче, сгащват го в един ъгъл и отрязват малко от козината му, за да бъде използвана като модел от художника на портрета.

Портретът генерира повече от 4 000 обаждания от хора, твърдящи, че са виждали или познават мъжа от рисунката. Налага се някои от мъжете, притежаващи злощастна прилика с портрета, да носят специално издадени от полицията карти, удостоверяващи, че са били разпитвани и не са замесени в престъпленията.

Съпругът на Хелън апелира публично към убиеца да се предаде. Предлага и награда, която възлиза на всичките му спестявания.

Телевизия BBC излъчва възстановка на последната нощ на Хелън, използвайки полицайка за нейната роля и един от мъжете, които са разпитвани заради приликата им с убиеца.

След убийството на Хелън свидетел се свързва с полицията и казва, че в ранните часове на Хелоуин е видял раздърпан млад човек с драскотини по лицето да се качва в автобуса и да слиза на спирка на улица “Грей”. Полицията претърсва района за следи и за мъже с описанието на Библейския Джон, но без успех.

В един момент по случая работят повече от 100 полицейски служители и са събрани над 50 000 показания. Проведени са многобройни интервюта с шофьори на автобуси и таксита – а по-младите офицери започват да ходят под прикритие в “Бароуленд”, преструвайки се на любители на танците, и дебнат за мъже с описанието на убиеца.

Описанието на Джийн кара полицията да фокусира разследването си и върху въоръжените сили, тъй като късата прическа и каишката на часовника на Джон, говорят за някаква евентуална връзка с армията.

Полицаите разпитват стоматолози, търсейки пациент със застъпващи се зъби, а освен това посещават голф игрища из цялата страна, за да проверят историята с отлично играещия голф братовчед на Джон.

Глазгоуски вестник се свързва с холандски екстрасенс, който е помагал в подобни случаи и след като му дават името, възрастта и мястото, където е открито тялото на Хелън, гадателят рисува подробна карта на квартал в Глазгоу, където евентуално се крие убиецът. Районът е претърсен – отново без успех.

Научи повече за:   Боби Джо Лонг: Убиец по обява

В средата на 1970 г. психиатър разработва профил на Библейския Джон – според него убиецът прави впечатление на дружелюбен, но някак превзет човек. Предполага, че Библейският Джон обича да ходи на кино сам и да чете книги с разнообразна тематика – от Третия Райх до магьосничество.

Джийн е викана в полицията повече от 250 пъти, за да разпознава заподозрени с подобно на убиеца описание, но не успява да идентифицира нито един от тях като Джон.

Библейския Джон и трите убити жени започват да напускат обществения интерес с настъпването на новото десетилетие.

Джон М.

Въпреки че само убийствата на Патриша, Джемайма и Хелън са официално приписани на Библейския Джон, предполага се, че той е извършил и други подобни убийства. Например едно убийство от 1977 г. насочва отново фокуса на общественото внимание към него, тъй като жертвата е прекарала последната си нощ в заведение за танци и е намерена удушена и без чанта.

През 1983 г. заможен глазгоуски гражданин наема частен детектив, за да издири свой приятел от детството, който прилича на портрета на Библейския Джон. Въпросният човек е открит в Холандия, но след подробно проучване съмненията върху него отпадат напълно.

Друг човек, познат като Джон М., е заподозрян в първоначалното разследване. Неговата прилика със скицата е забележителна и с течение на годините той продължава да бъде главният заподозрян, дори след като извършва самоубийство през 1980 г.

В края на 90-те години криминалните технологии се развиват до висини, несънувани през 60-те, и полицията решава да сравни зъбните отпечатъци и най-вече семенната течност, открита по дрехите на Хелън, с ДНК-то на Джон М. След като тестовете, извършени с ДНК проба, взета от негови братя/сестри, не дават задоволителен резултат, полицията започва постъпки за ексхумация на тялото му.

През февруари 1996 г. Мери Касиди от Университета в Глазгоу наблюдава изваждането на тялото на Джон М. от гроба му и взима проби за ДНК сравнение с уликите, събрани от тялото на Хелън. Касиди изразява увереността си, че тестът “…ще докаже със сигурност, дали това е Библейския Джон” и заявява още: “Ако по времето на Джак Изкормвача съществуваха ДНК тестове, нещата щяха да бъдат съвсем различни”.

За съжаление медиите огласяват името и историята на Джон М. в цяла Шотландия и неговите деца и роднини са преследвани от журналистите още преди да излязат резултатите от експертизата. Многобройни познати на Джон М. дават интервюта и всяка дребна подробност от живота му украсява заглавните страници на вестниците.

Съпругът на Хелън възроптава срещу някои медии, които обявяват жена му за “проститутка”. “Това боли най-много”, казва той, “Тя беше страхотна майка и прекрасна жена”.

За съжаление обещаните бързи резултати не идват чак толкова бързо. Най-сетне на 5 юли резултатите са публикувани в пресата:

“Главен офицер от шотландската полиция… призна, че ДНК тестовете… не успяват… да свържат Джон М. с петната от сперма по дрехите на Хелън или да докажат, че той е оставил отпечатъците от зъби по китката й”.

На следващия ден вестниците публикуват изявление на Джийн, в което тя твърди, че “… винаги е знаела, че Джон М. не е убиецът на Хелън и многократно е казвала на полицията, че са по следите на грешния човек”.

Джон М. е тихичко погребан за пореден път и разследването попада в задънена улица за следващите осем години.

Още един опит

През декември 2004 г. ловът на Библейския Джон се завръща отново в заглавията, когато вестниците съобщават, че “… ДНК проба, взета от човек, замесен в скорошно престъпление, извършено в Глазгоу… съвпада на 80% с пробата от дрехите на Хелън”.

Полицията не съобщава името на заподозрения, вероятно за да избегне медиен цирк, подобен на онзи, който се развихря около семейството на Джон М. преди няколко години. Изглежда подозренията падат върху някои от по-възрастните роднини от мъжки пол на човека, от когото е взета пробата.

През май 2005 г. полицията усилено събира ДНК проби от това семейство, а говорител на полицията заявява на медиите: “Науката ще разреши тези убийства. Не се съмняваме в това”.

Портрет на убиеца днес
Портрет на убиеца днес

Като цяло популярността на Библейския Джон се стопява с времето, тъй като за съжаление е надмината от други още по-ужасни престъпления. Ако тестовете установят самоличността на убиеца, това ще донесе някакво успокоение за семействата на жертвите, но легендата за убиеца-танцьор ще продължава да живее.

Библейския Джон се превръща в част от фолклора – торбалан, с който родителите плашат непослушните си деца. Той е в основата на детективския роман на Иън Ранкин “Черно и синьо” и се говори, че певецът Шейн Макгоуън възнамерява да напише песен за убиеца, която ще бъде включена в следващия му албум.

Ловната площадка на Библейския Джон “Бароулен Болрум” е единственият оцелял в този убийствен маратон. Заведението успешно се отърсва от негативните асоциации с убийствата и на неговия сайт можете да прочете гордия надпис “Най-доброто рок заведение в Шотландия”.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Йоанна Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Йоанна
Гост
Йоанна

Всъщност има улики отностно теорията, че това е Питър Тобин. Сериен убиец, арестуван през 2008 г., а това може би е началото на дългогодишния му опит с жените. От 1968 до 2008 година той признава за 48 убииства на жени.