Лизи Бордън: Убийствата със секира

Лизи Бордън: Обвинена в отцеубийство

Това класическо убийство е вероятно една от най-големите мистерии в криминалната история на Америка. Докато възрастният Андрю Бордън дремва на мохерното канапе в дома си, неговата съпруга Аби лежи на пода в стаята за гости на горния етаж – мъртва от около час и половина и убита със същата секира, която ще се стовари и върху него както си спи.

Двойното убийство е стряскащо брутално и кърваво, а вместо откачен маниак, размахващ брадва, заподозреният се оказва редовно ходещата на църква, неомъжена дъщеря на жертвите. Срещу нея е повдигнато обвинение за убийството на родителите й – престъпление, достойно за класическа древногръцка трагедия. Мнозина вярват, че тя е убила баща си и втората си майка, но разследванията, проведени от съвременни криминалисти, сочат противното.

Лизи хваща секирата

Денят е душен и горещ, над 37 градуса още преди обяд. Докато възрастният Андрю Бордън дремва на мохерното канапе, неговата съпруга Аби лежи на пода в стаята за гости на горния етаж – мъртва от около час и половина и убита със същата секира, която ще се стовари и върху него както си спи.

Лизи Бордън
Лизи Бордън

“… едно от най-подлите и жестоки престъпления, извършвани някога в Масачузетс… Кой би могъл да извърши подобно деяние? В тишината на дома, посред белия августовски ден, на улица, чийто къщи почти се докосват една до друга – кой би могъл да го направи?

Огледът на жертвите показа, че г-жа Бордън е била посечена с помощта на остър и тежък инструмент, с който по главата й са нанесени осемнадесет удара, тринадесет от които са счупили черепа й; на долния етаж, лежащо на дивана, се намира мъртвото и осакатено тяло на г-н Бордън, с единадесет удара нанесени по главата му, четири от които са счупили черепа му”. (Извадка от заключителната реч на защитата на Лизи Бордън, изнесена от нейния главен адвокат Джордж Д. Робинсън.)

Лизи Бордън като дете
Лизи Бордън

Повече от сто години случаят на Лизи Бордън озадачава и очарова онези, интересуващи се от престъпленията. Много малко случаи в американската история са привличали толкова много внимание като убийството със секира на Андрю Джей Бордън и неговата съпруга Аби Бордън. Кървавостта на деянието в иначе изисканата домашна обстановка, типична за края на ХІХ век, е потресаваща. Освен зловещата природа на престъплението, се появява и неочакваната личност на заподозряната, която се оказва не маниак, размахващ брадва, а религиозна учителка в неделното училище.

Неомъжената дъщеря на убитите е обвинена в смъртта на родителите си – престъпление, достойно за класическа древногръцка трагедия. На процеса обвиняемата е оправдана за жестокото и кърваво двойно убийство. Обстоятелствата са необичайни, имайки предвид бързото правораздаване в онази епоха, огромния интерес от страна на пресата, предимно косвените доказателства, противоречивото обществено мнение за или против вината на обвиняемата, некомпетентното обвинение и накрая оневиняването й.

Първото убийство

В около 11:10 часа  в четвъртъка на 4 август 1892 г. Бриджит Съливан, прислужницата в дома на семейство Бордън, която в онзи момент си почива в таванската си стаичка, се стряска от вика на Лизи Бордън: “Меги, слез долу!”.

“Какво има?” – пита Бриджит, която сестрите Бордън наричат Меги.

“Ела бързо долу! Татко е мъртъв! Някой е влязъл и го е убил!”

Андрю Бордън
Андрю Бордън

Седемдесетгодишният Андрю Бордън е един от най-богатите мъже във Фол Ривър, директор на управителния съвет на няколко банки, собственик на търговски площи, носещи му значителни приходи. Той е висок и слаб, мрачен човек с бели коси, известен със своята пестеливост и прочут със своя бизнес нюх. Живее с втората си съпруга и двете си големи, неомъжени дъщери в малка къща, в не особено модерната част на града, където е по-близо до бизнеса си. Той не е твърде симпатичен човек, но въпреки стиснатата си натура, понякога проявява щедрост към съпругата и дъщерите си.

Когато слиза бързо по стълбите, Бриджит заварва Лизи да стои на задната врата. Лизи не й позволява да влезе във всекидневната с думите: “Не влизай там. Върви и доведи лекар. Тичай!”.

Андрю Бордън лежи мъртъв на дивана
Андрю Бордън лежи мъртъв на дивана

Бриджит отива да извика техния съсед и семеен лекар д-р Боуен. Той не си е у дома, но Бриджит казва на г-жа Боуен, че г-н Бордън е бил убит. Прислужницата се връща обратно в къщата и Лизи я изпраща да доведе приятелката на сестрите Бордън г-ца Алис Ръсел, която живее през няколко пресечки.

Бриджит Съливан
Бриджит Съливан

Портретът на Бриджит, направен в началото на двадесетте й години, показва една яка, не особено красива ирландска прислужница. По времето на убийствата тя е на 26 години и работи в дома на Бордън от 1889 г. Тя е емигрирала от Ирландия през 1886 г. и принадлежи към  социално дискриминираната класа на ирландците в Масачузетс. Нейните показания са последователни и прями, като нито помагат, нито навреждат на Лизи. Тя не е прекарала нощта на убийствата в дома на Бордън, а у съседи. Бриджит прекарва следващата петъчна нощ в таванската си стаичка и напуска къщата в събота завинаги.

Една от легендите гласи, че Лизи е платила на Бриджит да си тръгне, и то достатъчно пари, за да може да си купи огромна ферма в Ирландия. Тази история е малко вероятна, тъй като Бриджит се връща обратно в САЩ след няколко години, омъжва се и се премества в Бът, Монтана, където умира през 1948 г. в съвсем скромна обстановка.

Второто убийство

Междувременно съседката от северната страна на къщата г-жа Аделейд Чърчил забелязва, че в дома на Бордън се случва нещо лошо. Тя се провиква към Лизи, която стои на входа на къщата и я пита какво става. Лизи отговаря: “О, г-жо Чърчил, моля ви елате! Някой е убил татко!”.

Г-жа Чърчил я пита: “Къде е майка ви?”.

Къщата на сем.Бордън
Къщата на сем.Бордън

Лизи казва, че не знае и че нейната мащеха Аби Бордън е получила бележка, в която я викали при някакъв болен човек. Тя казва на г-жа Чърчил, че Бриджит не е могла да намери д-р Боуен. Г-жа Чърчил предлага да изпрати своя слуга да издири доктора, както и да се обади по телефона за помощ. В полицейския участък, намиращ се само на около 350 м от дома на Бордън, получават сигнала за убийството, извършено в дома на улица “Втора” №92 в 11:15 часа сутринта.

След като изпраща слугата и информира един минувач за случилото се, г-жа Чърчил се връща в кухнята на Бордън. Доктор Боуен пристига заедно с Бриджит, която тъкмо се връща от дома на г-ца Ръсел. Докторът преглежда тялото и иска чаршаф, за да го покрие. Бриджит казва:

“Ако знаех къде е г-жа Уайтхед (по-малката сестра на Аби Бордън), щях да отида да проверя дали г-жа Бордън не е там и да й кажа, че г-н Бордън е много зле”.

Научи повече за:   20-те най-странни убийства за 1996: Класация на ФБР

Лизи отговаря: “Меги, почти съм сигурна, че я чух да се прибира. Качи се горе да провериш”.

Бриджит отказва. Г-жа Чърчил решава да се качи, а Бриджит неохотно я следва. Двете тръгват заедно нагоре по стълбите и още преди да ги изкачат, вече могат да видят, че г-жа Бордън лежи на пода в стаята за гости.

Бриджит зърва тялото. Г-жа Чърчил се втурва покрай нея, стресната от гледката на очевидно мъртвото тяло, спуска се по стълбите и крещи: “Има още един!”.

Аби Бордън е ниска, пълна жена на 64 години, омъжила се чак на 36 години за вдовеца Андрю Бордън. Тя е отдадена на по-малката си доведена сестра Сара Уайтхед, за която се грижи като майка. Няма по-близки хора от Сара и нейната дъщеря. Осигурява добър дом за съпруга си, който оценява това. Нейните доведени дъщери не са особено близки с нея. Лизи даже я нарича “г-жо Бордън” вместо “Майко”.

Стаята за гости
Стаята за гости

Междувременно в къщата пристига Алис Ръсел, а д-р Боуен излиза за малко, за да телеграфира на по-голямата сестра на Лизи Ема, която е на гости у приятели в съседния град Феърхейвън. След като се връща, докторът продължава да преглежда тялото на Андрю Бордън. Той лежи на дясната си страна на дивана, с крака на пода. Главата му е леко извита надясно, а лицето му разрязано от единадесет удара. Едното му око е разполовено и почти извадено, а носът му е отрязан. Повечето от раните са нанесени в областта на едното око, носа и ухото. От тях все още капе кръв. По пода има кървави петна, както и на стената над дивана и по картината висяща там. Изглежда Андрю е бил нападнат отзад и отгоре, докато е спял.

Д-р Боуен установява, че г-жа Бордън е ударена повече от дузина пъти в гръб. По-късната аутопсия разкрива, че ударите са деветнадесет. Главата й е разцепена от същата секира или брадва, с която е убит и г-н Бордън. Кръвта й е тъмна и съсирена.

Аби Бордън
Аби Бордън

Д-р Боуен е идвал в къщата и по-рано същата сутрин, когато г-жа Бордън го е извикала, оплаквайки се от неразположение, което той приписал на хранително отравяне. Той е първият човек, прегледал телата, и след това асистира на д-р Долан при аутопсиите и предписва успокоително на Лизи. Той е постоянно присъствие в къщата от около 11:30 ч. Това го превръща в основна фигура в някои от последвалите теории на конспирацията, възникнали около убийствата.

Минути след получаването на сигнала в полицията градският съдия-изпълнител Руфъс Б. Хилард изпраща полицай Джордж У. Алън в къщата на Бордън. Джордж вижда, че Андрю Бордън е мъртъв и хваща случайния минувач Чарлз Сойер да стои на пост, докато той се върне в управлението за помощ. На местопрестъплението пристигат още седем полицаи. Съдебният лекар Уилям Долан пристига в къщата в 11:45 ч.

Разследването

Разследването на убийствата, макар хаотично и несръчно, може да бъде реконструирано с помощта на четирите официални съдебни събития, свързани със случая: дознанието, предварителното разглеждане, заседанието на Голямото жури и процесът. Лизи е изправена пред съда въз основа на косвени доказателства, без точно идентифицирано оръжие на престъплението и без уличаващи веществени доказателства – както и липса на ясен и убедителен мотив. Пречка се оказва и неуспехът на разследващите органи да докажат, че Лизи е била в състояние да извърши убийствата в съответния период от време.

В продължение на няколко седмици разследващите създават времева линия на събитията, покриваща периодът от деня преди убийствата сряда 3 август, до неделя 7 август – денят, в който г-ца Ръсел вижда как Лизи изгаря една рокля – действие, оказало се решаващо за разследването.

3 август

Детективите установяват, че на 3 август са се случили четири важни събития. Първото е, че Аби Бордън е посетила съседа си д-р Боуен в 7 часа сутринта, твърдейки, че тя и Андрю са били отровени. И двамата са се чувствали ужасно зле през цялата нощ. Докторът й казва, че не смята гаденето и повръщането й за сериозни и я изпраща вкъщи. По-късно отива в дома им, за да прегледа Андрю, който неблагодарно му заявява, че не е болен и няма намерение да плаща за тази домашна визитация. Слугинята Бриджит също се чувства зле през онази сутрин. При аутопсиите на Андрю и Аби не са открити следи от отрова.

Втората важна случка е опитът на Лизи да купи синилна киселина за 10 цента от продавача в дрогерията Илай Бенс. Тя обяснява на Бенс, че отровата й трябва, за да премахне някакви насекоми, които са нападнали наметката й от тюленова кожа. Бенс отказва да й продаде киселината без рецепта. Още двама очевидци – един клиент и другата продавачка – идентифицират Лизи като жената, видели в дрогерията между 10 и 11:30 ч. сутринта. Лизи отрича да се е опитвала да купи синилна киселина, заявявайки на дознанието, че наистина е била навън в онази сутрин, но не в дрогерията на Смит, след което съвсем променя версията си, казвайки, че изобщо не е излизала от къщата чак до вечерта на 3 август.

Третото събитие. Чичо Джон Морс пристига в ранния следобед. Той няма багаж, но възнамерява да пренощува, за да може да посети своите роднини в града на следващия ден. Той и Лизи дават показания, че не са се виждали чак до след убийствата на следващия ден, макар Лизи да е знаела, че той гостува в дома й.

Накрая, същата вечер Лизи посещава своята приятелка г-ца Алис Ръсел. Според г-ца Ръсел Лизи е превъзбудена, притеснена от някаква заплаха, надвиснала над баща й, и разтревожена, че нещо ще се случи. Лизи се прибира у дома около 21:00 ч., дочува високия разговор на чичо Джон и родителите си във всекидневната и се качва в спалнята си без да ги види.

4 август

Утрото на убийствата започва в 6:15 ч., когато слугинята Бриджит се захваща със задълженията си. Чичо Джон също става от леглото. Аби слиза да закусва около 7 часа, а Андрю няколко минути по-късно. Лизи остава в стаята си и слиза чак в 8:45 ч., след като чичо Джон е излязъл. Според съседката г-жа Чърчил Андрю е тръгнал за работа около 9 ч. Той посещава няколкото банки, в които имал участие, както и магазина си, който се ремонтирал. Според дърводелците в магазина той си е тръгнал към къщи в 10:40.

Малко преди 9 часа Аби нарежда на Бриджит да измие прозорците, а тя се качв в стаята за гости, където чичо Джон е прекарал нощта.

Някъде в периода между 9 и 10 часа (вероятно в 9:30 ч.), Аби е убита в стаята за гости. Тя не е излизала от къщата. Бележката от болен приятел, която според Лизи е получила мащехата й, така и не е открита, въпреки старателното търсене. Лизи казва, че може неволно да я е изгорила.

Научи повече за:   Фил Спектър: Лудият гений на рокендрола

Андрю се прибира малко след 10:40 ч. Бриджит мие вътрешната страна на прозорците. Входната врата е заключена отвътре с три ключалки и Бриджит трябва да отвори на г-н Бордън. Докато се занимава с отключването, тя дочува смеха на Лизи от горния етаж. Но Лизи настоява пред полицията, че е била в кухнята, когато баща й се е прибрал у дома.

Г-н Бордън, който държи стаята си заключена след обир през миналата година, взима ключа за спалнята от полицата над камината и се качва по задното стълбище. Лизи приготвя дъската за гладене и започва да глади носни кърпички. Бриджит продължава с миенето на прозорците още около пет минути.

Бриджит се качва в стаята си и ляга да си почине в 10:55 ч. Андрю слиза във всекидневната и ляга на дивана да си подремне. Лизи излиза на двора или в хамбара, където стои от 20 до 30 минути. Къде точно е била не е съвсем ясно. Тя казва, че е отишла в хамбара, за да намери нещо метално, което да й послужи за тежест на въдица, защото смятала да отиде при сестра си Ема във Феърхейвън, където щели да ходят за риба. Когато се връща в къщата в 11:10 ч., заварва баща си мъртъв.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321

Разследването продължава

Следващите 35 минути протичат така:

11:15: Полицията получава сигнал.

11:30: Д-р Боуен пристига.

11:45: Чарлз Сойер, седем полицейски служители и съдебният лекар Уилям Долан се появяват на местопрестъплението.

Полицията започва разследването. Полицай Мълали пита Лизи дали в къщата има някакви брадви. “Да”, казва тя, “Те са навсякъде”. След това нарежда на Бриджит да му ги покаже. Мълали и Бриджит слизат в мазето и намират четири брадви, две от които са прашни. Една от тях е без дръжка и покрита с пепел. Счупването изглежда съвсем скорошно. Тази брадва е взета като доказателство.

Счупената секира
Счупената брадва

Някъде по това време чичо Джон се завръща, като минава през задния двор и събира круши от земята. Той е помолен от Андрю същата сутрин да се върне за обяд. По-късно свидетелства, че не помни дали вратата на мазето е била отворена или затворена.

След като разпитват Лизи за действията й по време на убийствата, сержант Харингтън и един друг полицай отиват в хамбара. Установяват, че подът е покрит с прах и няма признаци някой да е влизал вътре.

В 15:00 ч. телата на Андрю и Аби са внесени в трапезарията, където д-р Долан извършва аутопсиите върху масата за хранене. Стомасите им са отстранени и изпратени със специален пратеник на д-р Ууд, професор по химия в Харвард.

На горния етаж полицай Джон Флийт разпитва Лизи, интересувайки се дали има някаква представа кой би могъл да е извършил убийствата. Тя не може да се сети за друг, освен за мъж, с когото баща й е имал спречкване преди няколко седмици и когото не познава. Когато детективът я пита направо дали чичо Джон или Бриджит биха могли да са убили майка й и баща й, тя казва, че това не е възможно. Чичо Джон е напуснал къщата в 8:45 ч., а Бриджит е била на горния етаж по време на убийството на г-н Бордън. Непрекъснато поправя полицая, че Аби не е нейна майка, а мащеха.

Ема се завръща от Феърхейвън малко преди 7 часа вечерта. Телата на двамата Бордън все още лежат на масата в трапезарията, очакващи идването на погребалния агент. Сержант Харингтън продължава да разпитва Лизи. Накрая полицията си тръгва, оставяйки кордон около къщата, който да държи настрана многобройните любопитни жители на Фол Ривър, които започват да се събират там още от обяд. Бриджит отива да пренощува у съседите, г-ца Ръсел нощува в спалнята на Бордън, Ема и Лизи в своите стаи, а чичо Джон в стаята за гости, където е убита Аби.

От 5 август до декември

5 август

На следващия ден във вестник “Фол Ривър Глоуб” се появява интервю с чичото на Лизи Хайрам Харингтън, съпруг на единствената сестра на Андрю Бордън. Той твърди, че е говорил с племенницата си вечерта в деня на убийствата и тя не е показала никакви признаци на емоция и скръб.

Сержант Харингтън (без роднинска връзка с Хайрам) разпитва продавача Илай Бенс за опита на Лизи да купи отрова. Ема наема г-н Андрю Дженингс за техен адвокат. Полицията продължава разследването, но не открива нищо съществено. Градът и вестниците в околността са обсебени от убийствата.

6 август

Събота е денят на погребенията на Андрю и Аби Бордън. Службата е извършена от преподобните Бък и Джъд. Но погребението не се състои, защото полицията е уведомена, че д-р Ууд иска да извърши нова аутопсия. Главите на Андрю и Аби са отделени от телата им и кожата им е свалена. От черепите са взети отливки. Поради някаква причина черепът на Андрю не е върнат в ковчега му.

7 август

В неделя сутринта г-ца Ръсел вижда как Лизи изгаря някаква рокля в кухненската печка. Тя казва: “Ако бях на твое място, щях да внимавам да не ме види някой, Лизи”. Лизи й обяснява, че роклята е изцапана с боя и не става за нищо. Точно показанията на г-ца Ръсел за тази случка подтикват съдия Блейсдел от Втори районен съд да повдигне обвинения в убийство срещу Лизи.

От 9 до 11 август

Съдия Блейсдел води дознанието, чийто заседания се провеждат в тайна. В крайна сметка срещу Лизи са повдигнати обвинения за убийството на баща й и тя е поставена под арест. На следващия ден пледира за невинна. Лизи е държана в затвора “Тонтън”, разполагащ с удобства за жени-затворнички.

От 22 до 28 август

Предварителното заседание протича под председателството на съдия Блейсдел. Лизи не свидетелства, но записките от нейните показания по време на дознанието са представени от адвокат Дженингс. Съдия Блейсдел печално обявява вероятната вина на Лизи и я предава на Голямото жури.

От 7 ноември до 2 декември

Голямото жури изслушва случая на Лизи Бордън през последната седмица от сесията си. Прокурорът Хоузи Ноултън приключва с изложението си и изненадващо кани адвоката на защитата Дженингс да изложи случая си. Това е нещо нечувано в Масачузетс. В резултат на това пред Голямото жури се провежда същински процес. За известно време изглежда, че обвиненията срещу Лизи ще бъдат свалени. Тогава, на 1 декември, г-ца Ръсел дава показанията си за изгарянето на роклята и на следващия ден срещу Лизи са повдигнати три обвинения в убийство. (едно за баща й, едно за майка й и едно за двамата заедно). Процесът е насрочен за 5 юни 1893 г.

Научи повече за:   О Джей Симпсън: Делото на века

Процесът

В допълнение към съдебните архиви още две творби (разгледани по-долу), дават представа за хода на делото. Първата е книгата на Едмънд Пиърсън “Делото на Лизи Бордън”, а втората е “Сбогом, Лизи Бордън” на Робърт Съливан.

Едно кратко резюме на хода на процеса ще бъде полезно, за да разберем как съдебните заседатели стигат до своето решение. Делото продължава 14 дни, от 5 юни до 20 юни 1893 г. След деня, в който са избрани съдебните заседатели – 12 фермери и търговци на средна възраст – обвинението излага случая си в продължение на седем дни.

Хоузи Ноултън
Хоузи Ноултън

Хоузи Ноултън поема неохотно обвинението, заставен от политически коректния главен прокурор на Масачузетс Артър Пилсбъри, който би трябвало да бъде на неговото място. С приближаването на процеса обаче Пилсбъри започва да чувства натиск от поддръжниците на Лизи – женски групи и религиозни организации. Пилсбъри нарежда на окръжния прокурор на Фол Ривър Ноултън да води обвинението и назначава за негов помощник Уилям Мууди, прокурор на окръг Есекс. Скоро след края на процеса Ноултън заема поста на Пилсбъри като главен прокурор.

Според автора Съливан Мууди е най-компетентният адвокат, въвлечен в процеса срещу Бордън. Той е най-подробен в разпитите на свидетелите – докато Ноултън често захваща една тема и след това се отдръпва от същността й. Аргументите на Мууди за това дали да бъдат допуснати доказателствата са впечатляващи, макар да не успяват да въздействат на тримата съдии. Мууди е избиран в Конгреса три пъти, служи като секретар във флота и като главен прокурор по време на управлението на Тиодор Рузвелт, негов състудент от Харвард. През 1906 г. Рузвелт назначава Мууди за съдия във Върховния съд на САЩ.

Уилям Мууди
Уилям Мууди

В излагането на случая си Уилям Мууди представя три аргумента. Първо, че Лизи е била предразположена към убийството на баща си и втората си майка и че го е планирала. Второ, че тя наистина ги е убила и трето, че нейното поведение и противоречиви показания не се връзват с твърдението й за невинност. Мууди хвърля една рокля върху прокурорската маса, която по-късно ще предложи като доказателство. Когато роклята пада на масата, покривката, покриваща черепите на жертвите се свлича. При тази гледка Лизи се строполява на земята в безсъзнание.

Особено важно за обвинението е да представи доказателства, свързани с мотива за убийствата. Ноултън и Мууди призовават свидетели, които разказват, че г-н Бордън е възнамерявал да напише ново завещание. Старото така и не е намерено или не съществува, въпреки че чичо Джон свидетелства, че г-н Бордън му е казал, че има такова. Новото завещание според чичо Джон щяло да остави на Ема и Лизи по 25 000 долара, а остатъкът от половин милион щял да отиде за Аби – това са около 10 милиона долара в днешни пари.

В събота на 10 юни обвинението се опитва да внесе показанията на Лизи от дознанието в архива. Робинсън протестира, тъй като това са показанията на официалния обвиняем. В понеделник, когато заседанията са възобновени, съдиите отхвърлят искането на обвинението.

В сряда на 14 юни обвинението призовава Илай Бенс, продавачът в дрогерията. Защитата протестира. След като изслушва аргументите на обвинението и защитата за значението на опита на Лизи да купи отрова, съдът се произнася, че показанията на г-н Бенс, както и въпросът с отровата изобщо, няма да бъдат използвани в процеса.

Защитата разполага едва с два дни, за да представи тезата си.

Дженингс е един от най-изтъкнатите граждани на Фол Ривър. Преди убийствата той е адвокат на Андрю Бордън, а след това адвокат на Лизи. Той е мълчалив човек, който не продумва нито дума за процеса цели 30 години след края му. Дженингс и колегата му Мелвин Адамс правят всичко по силите си да не допуснат показания и доказателства, които биха могли да навредят на Лизи.

Андрю Дженингс
Андрю Дженингс

Защитата призовава свидетели, които да потвърдят присъствието на подозрителен, млад мъж в района около къщата на Бордън, а Ема Бордън свидетелства за липсата на мотив у сестра й.

В понеделник на 19 юни защитата излага заключителните си аргументи и Ноултън започва да излага аргументите на обвинението, приключвайки на следващия ден. Тогава Лизи е попитана дали иска да каже нещо. Тя проговаря за първи път по време на процеса: “Аз съм невинна. Ще оставя моя адвокат да говори от мое име”.

В 15:24 ч. съдебните заседатели се оттеглят и след малко повече от час се връщат с решението си. Лизи е обявена за невинна по трите обвинения.

След процеса

Пет седмици след процеса Лизи и Ема купуват и се нанасят в сива, каменна, викторианска къща с 13 стаи, разположена на “Хълма” – моден жилищен квартал във Фол Ривър.

През 1897 г. Лизи е обвинена в кражбата на две картини, на стойност по-малко от сто долара, от магазин “Тилдън-Търбър” във Фол Ривър. Спорът е разрешен извън съда.

През 1904 г. Лизи се запознава с младата актриса Нанс О’Нийл и през следващите две години двете са неразделни. Точно в този период Ема напуска дома им, вероятно обидена от интимните отношения между сестра й и актрисата. Ема заживява у семейството на преподобния Бък и през 1915 г. се премества в Нюмаркет, Ню Хампшир.

Лизи умира на 1 юни 1927 г. на 67 години след дълго боледуване, последвало операция на жлъчката. Ема умира девет дни по-късно от падане по стълбите в дома й в Нюмаркет. Те са погребани в семейния гробищен парцел заедно с майка си, втората си майка и безглавия си баща.

Лизи и Ема завещават състоянията си на благотворителни каузи. Лизи се погрижва предимно за организации, защитаващи животните, а Ема оставя парите си на различни хуманитарни организации във Фол Ривър.


източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
Мони Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Мони
Гост
Мони

Бях чела и преди тази статия, но чак след като прочетох книгата на Мери Хигинс Кларк – Домът на малката Лизи Бордън ми направи впечатление. Прочетете я, струва си 🙂