Албърт Фиш: Върколака от Уистерия

Албърт Фиш: Върколака от Уистерия

Милият и добродушен на вид герой на тази история примамва с хитрост деца в своя смъртоносен капан, след което ги сготвя и изяжда. Албърт Фиш е живото лице на Ханибал Лектър и представлява истинска загадка за криминалната психология.

Този садо-мазохистичен мъчител, сериен убиец и канибал е известен още като “Сивия човек”, “Върколака от Уистерия”, “Вампира от Бруклин” и “Торбалан”. Той се хвали, че е имал “деца във всеки щат”, определяйки бройката на около 100, макар да не става ясно дали говори за сексуално насилие или канибализъм, и дали това изобщо е вярно. През живота си е заподозиран в най-малко пет убийства. Фиш признава за три случая, които полицията успява да потвърди.

*Забележка: статията е в процес на редакция

Някой чука на вратата

Едуард Бъд е предприемчив младеж на 18 години. Той е твърдо решен да сполучи и да се измъкне от отчайващата бедност на семейството си. На 25 май 1928 г. той пуска обява в неделното издание на “Ню Йорк Уърлд”, която гласи: Млад мъж на 18 години търси работа в провинцията. Едуард Бъд, 406 Уест 15 Стрийт”. Снажният младеж е нетърпелив да започне работа и да подпомогне семейството си. Хванат в капана на мръсния, смрадлив и претъпкан град, живеещ в мизерно жилище заедно с баща си, майка си и още четири по-малки деца, той жадува да работи в провинцията на чист въздух.

Следващият понеделник на 28 май на вратата се чука и майката на Едуард, възпълничката Делиа, отваря вратата. Човекът отвън се представя като Франк Хауърд, фермер от Фармингдейл, Лонг Айлънд, който иска да интервюира Едуард, за да го наеме на работа.

Делиа праща петгодишната Беатрис да извика брат си от апартамента на съседите. Старецът се усмихва сърдечно на детето и му дава монета от пет цента.

Докато чакат Едуард, Делиа получава възможност да разгледа по-добре стария човек. Той има много мило лице, обрамчено със сива коса, на което доминира огромен провиснал сив мустак. Гостът обяснява на г-жа Бъд, че навремето си е изкарвал хляба като вътрешен декоратор в града, но след като се е пенсионирал е купил фермата със спестяванията си. Има шест деца, които е отгледал сам, тъй като жена му ги е изоставила преди повече от десет години.

С помощта на децата си, петима работници и един шведски готвач, той е превърнал фермата си в преуспяващо предприятие с няколкостотин пилета и половин дузина млекодайни крави. Тъй като един от работниците му напуска, има нужда от някого, който да заеме мястото му.

В този момент влиза Едуард и се запознава с г-н Хауърд, който хвали момчето за неговия ръст и силно телосложение. Едуард уверява стария човек, че е трудолюбив работник и г-н Хауърд му предлага 15 долара на седмица, на което момчето се съгласява веднага. Възрастният господин дори склонява да вземе на работа и най-добрия му приятел Уили.

Г-н Хауърд бърза за среща и си тръгва с обещанието да се върне в събота, за да ги вземе. Момчетата са много развълнувани, а семейство Бъд са щастливи, че на обявата на техния син се е отзовал такъв мил стар човек, и то предлагайки му доста добра позиция.

Големият ден идва в събота на 2 юни, но г-н Хауърд не се появява. Вместо това получават бележка от него, в която пише, че нещо го е задържало и ще им се обади на следващата сутрин.

На следващата сутрин около 11 часа Франк Хауърд пристига в апартамента на семейство Бъд, носейки ягоди и прясно сирене. “Тези продукти идват право от фермата ми” – обяснява той.

Делиа убеждава стария човек да остане за обяд. Албърт Бъд старши за първи път има възможност да говори с новия работодател на сина си. Това е щастлив разговор за бащата на момчето. Срещу него стои този мил и учтив стар джентълмен и възторжено описва своите 20 акра фермерски земи, сплотения екип от работници и простичкия и сърдечен живот в провинцията. Бащата знае, че синът му иска точно това.

Грейси

Алберт старши е портиер в животозастрахователна компания и има излъчването на постоянно мачкан човек. Той не е особено впечатлен от външния вид на Франк Хауърд заради измачкания му син костюм, но старецът му се струва възпитан и достоен за доверие.

Щом сядат да обядват, вратата се отваря и в дома влиза прекрасно 10-годишно момиченце. Грейси си тананика някаква песничка. Огромните й лешникови очи и тъмнокестенява коса контрастират с много бялата й кожа и розовите й устни. Без съмнение някой ден ще разбие много мъжки сърца.

Грейси Бъд
Грейси Бъд

Момичето се връща от църква и е облечена в неделните си дрехи: бяла копринена рокля, бели копринени чорапи и перлена огърлица, която я прави да изглежда с десет години по-голяма.

Франк Хауърд, също като останалите хора, сблъскващи се със сияещата Грейси, не може да свали погледа си от хубавото момиче. “Хайде да видим добре ли броиш” – казва той и й подава огромна връзка банкноти. Семейство Бъд се слисва от размера на сумата, която старецът носи у себе си.

“Деветдесет и два долара и петдесет цента” – бързо пресмята Грейси.

“Какво умно малко момиче” – похвалва я г-н Хауърд и й дава пет цента, за да купи бонбони за себе си и сестричката си Беатрис.

Хауърд казва, че ще се върне вечерта, за да вземе Едуард и Уили, защото първо трябва да отиде на рожден ден на едно от децата на сестра си. Дава на момчетата два долара да отидат на кино.

Точно преди да си тръгне той кани Грейси да дойде с него на рождения ден на племеницата му. Обещава, че ще се грижи добре за нея и ще я прибере преди 9 часа вечерта.

Делиа се интересува къде живее сестрата на г-н Хауърд и той й дава адреса на жилищна сграда, намираща се на “Кълъмбъс” и 137-а улица.

Майката не е сигурна дали да я пусне, но Албърт старши я убеждава, казвайки, че за Грейси ще бъде добре да отиде: “Пусни бедното дете. Тя и без това няма много забавления”.

Делиа облича на Грейси най-хубавото й палто и сивата й шапка и изпраща дъщеря си и г-н Хауърд до вратата, гледайки след тях, докато се отдалечават по улицата.

Същата вечер няма и помен от г-н Хауърд и Грейси. Родителите прекарват една безсънна нощ без никаква вест от красивата си дъщеричка. На сутринта изпращат Едуард до полицейското управление, за да обяви сестричката си за изчезнала.

Безследно изчезнали

В полицията ги очакват лоши новини – лейтенант Самюъл Дрибън казва на семейство Бъд, че адресът, на който “Франк Хауърд” е казал че живее сестра му, е измислен. Милият старец е измамник. Няма никакъв Франк Хауърд, никаква ферма във Фармингдейл. Всичко е лъжа.

Полицията започва разследването по обичайната процедура. Проверяват всеки с името “Франк Хауърд” и карат семейството да разгледа албумите със снимки на регистрираните насилници на деца, умствено болни пациенти и други престъпници. Но това не помага – от Грейси няма и следа.

На 7 юни нюйоркската полиция изпраща 1 000 листовки до полицейски управления в цялата страна със снимката на Грейси и описанието на г-н “Хауърд”. Това, заедно с цялата местна публичност около случая, довежда до епидемия от мними обаждания и писма от хора, твърдящи, че са виждали Грейси. Всяко едно от тях е старателно проверено от над двадесетте детективи, назначени да разследват случая.

Полицейските листовки
Полицейските листовки

Все пак се появяват и две солидни следи. Полицията открива офиса на “Уестърн Юниън”, от който “Франк Хауърд” е изпратил съобщението си на семейство Бъд, както и оригинала на бележката. От почерка и граматиката става ясно, че “Хауърд” е образован и изискан човек. Полицията открива и сергията, от която старецът е купил сиренето, което донася в дома на семейството. И двата адреса се намират в Източен Харлем и властите удвояват усилията си в района.


Полицията в Ню Йорк има опит в отвличанията на деца. Даже са имали странно подобен случай едва миналата година. На 11 февруари 1927 г. 4-годишният Били Гафни играе в коридора пред дома си с 3-годишно съседче, което също се казва Били. Към тях за малко се присъединява 12-годишно момче, гледащо спящата си сестричка, но той бързо се прибира вкъщи, когато чува бебето да плаче.

Били Гафни
Били Гафни

След няколко минути същото момче забелязва, че двете деца са изчезнали и отива да каже на бащата на по-малкия Били. След трескаво търсене бащата намира 3-годишния си син сам на последния етаж на сградата.

“Къде е Били Гафни?” – пита го той.

“Торбалан го взе” – отговаря малкото момче.

Армията от детективи, пристигнала на следващия ден да разследва изчезването на малкия Гафни, напълно игнорира невръстния свидетел, който се придържа към простичкото си обяснение. Полицията смята, че липсващото момче се е залутало в някоя от изоставените индустриални сгради в околността или още по-лошо, че е паднало в канала “Гоуанос” на няколко пресечки от дома му. Хората в района организират претърсване и каналът е драгиран, но от малкия Били няма и следа.

Торбалан

Полицията най-сетне се вслушва в думите на тригодишния свидетел, който им дава описание на “Торбалан”. Това е слаб старец с посивяла коса и мустаци. Детективите обаче не се сещат да свържат това описание с друго престъпление, извършено от убиец с псевдонима “Сивия човек” преди няколко години.

През юли 1924 г. 8-годишният Франсис Макдонъл играе пред дома си в пасторалното предградие Чарлтън Уудс в Стейтън Айлънд. Неговата майка седи наблизо и кърми новородената си дъщеричка, когато вижда мършав старец с посивели коси и мустаци да стои по средата на улицата. Тя се вторачва в странния, опърпан старец, който стиска и отпуска юмруците си и нещо си мърмори. Мъжът докосва прашната си шапка, за да я поздрави и се отдалечава надолу по улицата.

Албърт Фиш - Сивият човек
Албърт Фиш – Сивия човек

По-късно същия следобед старецът е забелязан отново да наблюдава Франсис и други четири момчета, играещи заедно на топка. Дядото извиква Франсис при себе си, а останалите деца продължават играта. След няколко минути старецът и Франсис изчезват. Пак този следобед съсед забелязва момче, приличащо на Франсис, да влиза в гората заедно с възрастен сивокос старец.

Изчезването на Франсис е открито чак когато идва време за вечеря. Неговият баща полицай организира търсенето. Откриват момчето в гората, затрупано с клони. Състоянието му е ужасно. Дрехите му са съдрани от тялото и е удушен с тирантите си. Франсис е пребит толкова жестоко, че полицията се усъмнява, че старият скитник е наистина чак толкова немощен и крехък, колкото изглежда. Предполагат, че може би старецът има съучастник, достатъчно силен, за да нанесе подобни травми на детето.

Научи повече за:   Загадъчните убийства край река Темза

За кратко време по случая работят експерти по пръстови отпечатъци от Манхатън, полицейски фотографи и около 200 полицейски служители. Мащабното разследване довежда до няколко обещаващи заподозрени, само че нито един от тях не е сивокос и мустакат старец. Лицето на Сивия човек е завинаги запечатано в паметта на Анна Макдонъл:

“Тътреше се по улицата, мърмореше си нещо и правеше странни движения с ръцете си. Никога няма да забравя тези ръце. Потръпнах, когато ги видях… той ги стискаше и отпускаше, стискаше и отпускаше. Забелязах, че гледа към Франсис и останалите. Видях гъстата му сива коса и увисналия сив мустак. Цялата му външност бе сива и извехтяла.”.

Въпреки мащабните усилия на полицията и гражданите, “Сивия човек” изчезва без следа.

Писмо от ада

През ноември 1934 г. случаят на Грейси Бъд е все още отворен, но вече никой не очаква някога да бъде разкрит. Само един човек на име Уилям Ф. Кинг продължава да разследва отвличането. От време на време Кинг се обажда на журналиста Уолтър Уинчъл, за да го осведоми за хода на разследването. На 2 ноември 1934 г. Уинчъл пише в своята рубрика:

“След проверка по загадъчния случай с десетгодишната Грейс Бъд, която изчезна преди шест години, от полицията ме увериха, че случаят ще бъде разрешен, както се надяват след не повече от четири седмици.”

Десет дни по-късно Делиа Бъд получава писмо, което слава богу не успява да прочете, поради липсата си на образование. Синът й Едуард го прочита вместо нея и се втурва да намери детектив Кинг. Съдържанието на писмото е безчовечно в своята жестокост:

“Скъпа моя г-жо Бъд,

През 1884 г. моят приятел капитан Джон Дейвис се качва на борда на парахода “Такома”, отплаващ от Сан Франциско за Хонг Конг, Китай. Когато пристига, той и двама други моряци слизат на брега и се напиват. Когато се връщат на пристанището, корабът е заминал.

Тогава в Китай цари глад. Месото струва от два до шест долара за килограм. Гладът е толкова силен сред най-бедните, че те продават децата си под 12 години, за да бъдат изядени. На улицата не е безопасно за деца под 14-годишна възраст. Във всеки магазин предлагат пържоли и месо за готвене. Желаното от клиента парче се реже направо от голите детски телца. Най-скъпо струват най-крехките месца на децата, които са предлагани като телешки котлети.

Джон прекарва там толкова дълго време, че привиква към вкуса на човешкото месо. Когато се завръща в Ню Йорк, той отвлича две момчета на 7 и 11 години. Завежда ги вкъщи, съблича ги голи и ги завързва в килера. След това изгаря всичките им дрехи. Всеки ден по няколко пъти ги бие – измъчва ги – за да стане месото им вкусно и крехко.

Първо убива 11-годишното момче, защото имало по-дебел задник и съответно повече месо. Всяка част от тялото му е Сготвена и изядена, освен главата, кокалите и вътрешностите. Той е Изпечен във фурната, сварен, ожарен, пържен и задушен. По-малкото момче минава по същата процедура. По онова време аз живеех наблизо – на улица “Ийст 100” №409. Той толкова често ми разказваше колко вкусно е Човешкото месо, че се реших да го опитам.

В неделя на 3 юни 1928 г. аз ви посетих на улица “Уест 15” №406. Донесох ви сирене и ягоди. Обядвахме. Грейс седна в скута ми и ме целуна. Реших да я изям.

Предложих да я заведа на парти. Вие казахте Да, тя може да дойде. Заведох я в една празна къща в Уестчестър, която предварително бях избрал. Когато стигнахме там, й казах да ме изчака отвън. Тя набра диви цветя. Качих се на горния етаж и съблякох дрехите си, за да не ги изцапам с кръв.

Когато бях готов я повиках през прозореца. След това се скрих в килера и я зачаках да влезе в стаята. Когато ме видя чисто гол, тя се развика и понечи да избяга надолу по стълбите. Сграбчих я и тя каза, че ще каже на мама.

Първо я съблякох гола. Как риташе само – хапеше и драскаше. Задуших я до смърт, нарязах я на малки парченца, за да мога да взема месото й с мен. Сготвих я и я изядох. Колко вкусен и крехък бе задникът й изпечен на фурна. Отне ми 9 дни да изям цялото й тяло. Не я чуках, но можех да го направя, ако исках. Тя умря девствена.”.

Следа

Никой не иска да повярва, че написаното в писмото е истина. Решават, че това са бълнувания на някакъв перверзен, садистичен ненормалник. Но детектив Кинг осъзнава, че подробностите за посещението при семейство Бъд отговарят на случилото се. Почеркът в ужасното писмо е идентичен с този от бележката, която възрастният похитител е изпратил чрез “Уестърн Юниън” преди шест години.

На плика има важна следа: малка шестоъгълна емблема с буквите “ЧБАШНЙ.”, съкращение от “Частна Благотворителна Асоциация на Шофьорите в Ню Йорк”. Със съдействието на президента на асоциацията е свикано извънредно събрание на членовете й. Междувременно полицията сравнява почерка на “Франк Хауърд” с попълнените на ръка бланки за членство в асоциацията. След това детектив Кинг моли членовете, минали проверката на почерка, да докладват за всеки, който е взимал канцеларски материали от асоциацията.

Млад чистач се изправя и си признава, че е взел два-три листа и няколко плика. Той е оставил взетото в стаята си на улица “Ийст 52” №200, където живее под наем. Хазяйката е шокирана, когато й дават описанието на “Франк Хауърд”. Той прилича досущ на стария човек, който е живял тук два месеца и който се е изнесъл само преди два дни.

Бившият наемател се нарича Албърт Х. Фиш. Хазяйката споменава, че той е очаквал да получи писмо от сина си, работещ към Гражданския корпус за опазване на околната среда в Северна Каролина. Синът редовно е изпращал пари на стария си баща.

От пощата съобщават на детектив Кинг, че са засекли писмо, предназначено за Албърт Фиш. Но той не се свързва с бившата си хазяйка, за да си го вземе и детективът започва да се притеснява, че нещо го е подплашило.

На 13 декември 1934 г. хазяйката се обажда на детектив Кинг и му съобщава, че Албърт Фиш е дошъл да си вземе писмото. Старецът се наслаждава на чашата с чай, предложена му от хазяйката, когато Кинг отваря вратата. На въпроса дали той е Албърт Фиш, старецът се изправя и кимва утвърдително.

Кинг арестува Фиш
Кинг арестува Фиш

Неочаквано Фиш бръква в джоба си и изважда бръснарски нож, който размахва пред себе си. Вбесеният Кинг сграбчва старческата ръка и грубо я извива зад гърба му. “Падна ли ми сега” – извиква тържествуващо той.

Признание

Признанието на Албърт Фиш е изслушано от много служители на властта и психиатри, но във вестниците е публикувана само силно орязаната му версия. То представлява одисея от перверзии и неописуеми извращения, звучащи невероятно, докато не са обстойно проверени детайл по детайл. Още по-удивително е колко немощен и безпомощен изглежда Фиш. Попрегърбен, крехък стар човечец, висок 1,68 см и тежащ само 59 кг.

Детектив Кинг е първият, който чува признанието. Албърт Фиш му разказва, че през лятото на 1928 г. е бил завладян от “жажда за кръв” и е почувствал нужда да убива. Отзовавайки се на обявата на Едуард Бъд, той е възнамерявал да примами него, а не сестра му на някое изоставено място, да отреже пениса му и да го остави да изкърви до смърт.

След първото посещение в къщата на Бъд Фиш купува инструментите, от които ще има нужда за осакатяването на момчетата: секира, трион и касапски нож. Увива тези уреди във вързоп, който скрива в будка за вестници, преди да посети дома им за втори и последен път.

Когато Фиш вижда снажния млад Едуард – един напълно оформен млад мъж – и неговия приятел Уили, той е уверен, че ще може да надвие двете момчета. Все пак има богат опит в това отношение.

Но когато съзира Грейси, променя решението и плановете си. Точно нея отчаяно желае да убие.

Водейки Грейси със себе си, той спира при будката за вестници, за да прибере вързопа с инструментите, след това се качват на влака за Бронкс и после за селцето Уъртингтън в Уестчестър. За Грейс купува еднопосочен билет.

Грейс е очарована от 40-минутното пътуване в провинцията. Тя е напускала града само два пъти през живота си и това за нея е едно чудесно приключение.

На гарата в Уъртингтън Фиш е толкова вглъбен в чудовищния си план, че забравя вързопа с инструментите си във влака. По ирония на съдбата Грейс го подсеща и той се връща да си вземе пакета.

Тръгват по един самотен път и стигат до изоставена двуетажна сграда, известна като “Вила Уистерия”, разположена в гориста местност. Докато Грейси се забавлява навън, късайки диви цветя, Фиш се качва в спалнята на втория етаж, отваря вързопа с инструментите и съблича дрехите си.

След това извиква Грейси да се качи при него.

Зверството

Грейси влиза в къщата с букет от диви цветя в ръка и се запътва нагоре към спалнята. Когато вижда, че старецът е гол, се разпищява за майка си и се опитва да избяга. Но Фиш я сграбчва за гърлото и я задушава, което му носи сексуална възбуда.

После наглася главата й над тенекиена кутия и я отсича, като по този начин повечето от кръвта изтича вътре в кутията. След това изхвърля кутията с кръв на двора. Съблича обезглавеното дете и с помощта на касапския нож и секирата разрязва тялото му на две.

Увива няколко парчета от тялото й във вестник и ги взима със себе си. Другите части оставя там и след няколко дни се връща и ги хвърля през каменната ограда зад къщата. От инструментите се отървава по същия начин. След като изслушва всичко това Кинг му задава последния си въпрос: Какво го е накарало да извърши подобно ужасно нещо?

“Знаете ли” – отговаря Фиш, – “никога не съм можел да си го обясня”.

Капитан Джон Стийн го пита защо е написал писмото до семейство Бъд  и Фиш признава, че не знае. “Просто изпитах непреодолимо желание да пиша” – казва той.

Още същия ден полицията отива във “Вила Уистерия”, за да прибере останките на Грейси. Албърт Фиш стои наблизо без да покаже каквато и да е емоция.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
Полицията търси останките на Грейси
Полицията търси останките на Грейси

Вечерта в 22:00 ч. го разпитва окръжния прокурор П. Франсис Маро. Когато Маро му задава въпроса защо е убил Грейси, Фиш обяснява, че е бил завладян от “жажда за кръв”, но след като всичко е свършило е бил преизпълнен със скръб. “Половин час след като го извърших бих дал живота си, за да върна нейния”.

Научи повече за:   Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

Маро го пита дали е изнасилил Грейси и Фиш заявява твърдо: “Изобщо не ми е хрумвало подобно нещо”.

До този момент никой не го пита, а и той нищо не казва за канибализма, споменат в писмото му до семейство Бъд. Полицията смята, че всичко това звучи твърде шантаво, за да е истина. Или може би се опасяват, че ако включат и тези отвратителни детайли в обвинението, ще помогнат на адвокатите на Фиш да пледират за невменяемост в съда.

Същата нощ новината за залавянето на Албърт Фиш изтича в пресата и репортерите първи поднасят новините на семейство Бъд. Малко по-късно детектив Кинг откарва г-н Бъд и сина му Едуард в полицията, за да идентифицират Фиш.

Едуард не просто разпознава Фиш, а се нахвърля върху него: “Ти дърто копеле! Мръсен кучи син!”.

Г-н Бъд е изненадан от липсата на емоции от страна на Фиш. “Не ме ли познаваш?” – пита го той.

“Да” – отговаря учтиво Фиш, – “Вие сте г-н Бъд”.

“А ти си човекът, който влезе в дома ми като гост и отне малкото ми момиченце” – казва през сълзи бащата.

Криминално минало

Не е изненадващо, че Албърт Фиш е стар познайник на полицията. Неговото досие се простира назад до 1903 г., когато е лежал в затвора за кражба. Оттогава е арестуван още шест пъти за най-различни дребни провинения, като изпращане на неприлични писма и дребни кражби. Половината от тези арести са се случили по времето на изчезването на Грейси и всеки път обвиненията са били сваляни от него. Неведнъж е бил пациент в психиатрични клиники.

Полицейска снимка от 1903г.
Полицейска снимка от 1903 г.

Когато го питат за миналото му, Фиш отговаря:

“Роден съм на 19 май 1870 г. в град Вашингтон. Баща ми е капитан Рандал Фиш, масон 32 степен, погребан в Голямата ложа на Гробището на Конгреса. Той бе капитан на кораб, плаващ по река Потомак от столицата до Маршал Хол, Вирджиния.

Баща ми пада мъртъв на 15 октомври 1875 г. на старата гара в Пенсилвания, където е прострелян президента Гарфийлд и аз бях даден за отглеждане в сиропиталището “Сейнт Джон” във Вашингтон. Останах там почти до деветгодишна възраст и на онова място започнах да се променям към зле. Бяхме безмилостно бичувани. Виждах как някои момчета правят неща, които не би следвало да правят. Пеех в хора от 1880 до 1884 г. – сопрано. Дойдох в Ню Йорк. Бях добър бояджия – интериори и други работи.

Взех си апартамент и доведох майка си от Вашингтон. Живеехме на улица “Уест 101″ и там се запознах с жена си. След като ми роди шест деца, тя ме напусна. Взе всичките мебели и дори не остави матрак, на който да спят децата.”

“Все още се тревожа за децата” – подсмърча той. В онзи момент шестте му деца са на възраст от 21 до 35 години. – “Изобщо не идват да видят стария си баща в затвора”.

Канибалски апетити

Албърт Фиш го очакват две обвинения от Манхатън и окръг Уестчестър. Окръг Уестчестър го обвинява в умишлено убийство, докато Манхатън подготвя обвинителен акт за отвличане.

Междувременно полицията прави голям пробив. Шофьор на тролейбусна линия в Бруклин попада на снимката на Фиш във вестника и го идентифицира в полицията като нервния стар човек, видян от него на 11 февруари 1927 г. Старецът се опитвал да спре плача на малко момченце, седящо до него в тролея. Пенсионираният вече шофьор Джоузеф Мийхан ги наблюдавал внимателно. Малкото момче, нямащо връхна дреха, не спирало да плаче за майка си и трябвало да бъде извлечено насила от тролея от стареца. Оказва се, че малкото момче е отвлеченият Били Гафни.

Впоследствие Фиш си признава за неописуемите неща, които е причинил на Били Гафни:

“Заведох го на бунището на авеню “Райкър”. Там има една изоставена къща. Съблякох го гол, завързах ръцете и краката му и натъпках в устата му мръсен парцал, който намерих сред боклуците. След това изгорих дрехите му, а обувките му изхвърлих на бунището. Тогава си тръгнах, хванах тролея за 59-та улица в 2:00 ч. и оттам се прибрах пеша вкъщи.

На следващия ден около 14:00 ч. си взех уредите – саморъчно направен бич с къса дръжка. Направих го като разрязах един от коланите си наполовина и всяка половина срязах на шест ивици с дължина около 20 см. Бичувах го по задната част на краката, докато не рукна кръв. Отрязах ушите и носа му и сцепих устата му от ухо до ухо. Извадих очите му. Тогава той умря. Забих ножа си в корема му и пих от стичащата се кръв.

Намерих четири стари торби за картофи и събрах купчина камъни. Носех с мен чанта, в която сложих носа, ушите и няколко резенчета от стомаха. След това нарязах тялото и го поставих в чантата, увито в много хартии, а главата, краката под коляното и ръцете под лактите поставих в торбите, пълни с камъни, които хвърлих в мочурливите гьолове покрай пътя за Норт Бийч.

Прибрах се у дома с месото. Най-много харесах предната част на тялото му, която изпекох на фурна. Направих си задушено от ушите, носа, парчета от лицето и стомаха. Прибавих лук, моркови, репи, целина, сол и пипер. Беше вкусно.

След това отрязах половите му органи, измих ги, поставих ивици бекон на всяка буза на задника му и сложих всичко това във фурната. Когато месото се запече, налях малко вода за сос и прибавих лук. На чести интервали поливах печеното със соса, за да бъде месото вкусно и сочно.

След два часа месото беше добре запечено с кафява коричка. Печените пуйки, които бях ял дотогава, не можеха да сравняват с това ястие. Изядох всичкото месо за четири дни, без половите органи. Не можех да ги сдъвча и ги хвърлих в тоалетната.”.

Няколко дни по-късно мъж от Стейтън Айлънд се свързва с полицията и идентифицира Албърт Фиш като човека, опитал се да подмами осемгодишната му дъщеря в горите, недалеч от мястото където след три дни е убит Франсис О’Донъл. Момичето, вече тийнейджърка, го разпознава в килията му. “Сивия човек” е открит.

Фиш е свързан и с убийството на 15-годишната Мери О’Конър във Фар Рокауей, извършено през 1932 г. Пребитото тяло на момичето е намерено в гората близо до къща, която Фиш е бил нает да боядисва.

С всички тези обвинения от различни места Албърт Фиш има много малки шансове да бъде оправдан. Единствената възможност да се пребори със смъртното наказание е психиатрите да го обявят за невменяем.

Психиатърът

Доктор Фредрик Уъртам описва в книгата си “Шоуто на жестокостта” своята първа среща с Албърт Фиш в неговата затворническа килия. Той е шокиран от това колко “хрисим, благ, добродушен и възпитан” изглежда Фиш. “Ако търсите някого, на когото да поверите децата си, бихте се спрели на него без колебание” – добавя доктора.

Д-р Фредрик Уъртам
Д-р Фредрик Уъртам

Отношението на Фиш към ситуацията, в която се намира, е напълно равнодушно. “Нямам особено желание да живея. Нямам особено желание и да бъда убит. За мен няма никакво значение. И без това не смятам, че съм съвсем наред.”.

Когато д-р Уъртам го пита дали има предвид, че не е с ума си, Фиш отговаря: “Не точно… Никога не съм можел да се разбера”.

Д-р Уъртам установява, че психозата е често разпространено явление в рода на Фиш:

“Негов чичо е страдал от религиозна психоза и е умрял в щатската болница. По-малкият му брат е бил слабоумен и е умрял от хидроцефалия. Майка му е смятана за “голяма чудачка”, която вижда и чува разни неща. Леля му по бащина линия пък е била “напълно луда”.  Друг негов брат страда от хроничен алкохолизъм, а сестра му от някаква форма на умствено разстройство”.

Албърт твърди, че истинското му име е Хамилтън Фиш. Кръстен е на далечен роднина, който е бил държавен секретар при управлението на президент Грант. Сменя името си на Албърт, защото му омръзва да му се подиграват.

На 26 години се оженва за 19-годишно момиче, което му ражда шест деца. Когато най-малкото дете е на три години, тя го напуска заради друг мъж и го оставя сам да се грижи за децата. Впоследствие се жени още три пъти, но браковете му не са законни, тъй като няма развод с първата си съпруга.

Според доктор Уъртам безподобната перверзия на Фиш е единствена по рода си в аналите на психиатричната и криминалната литература: “Садо-мазохизмът насочен към деца, особено към момчета, взема превес в неговото сексуално-регресивно развитие”.

Фиш му казва: “Винаги съм имал желанието да причинявам болка на другите и другите да причиняват болка на мен. Като че ли винаги съм се наслаждавал на всичко свързано с болката”.

Уъртам описва, че Фиш “е експериментирал с телесни нечистотии от всякакъв тип и активно и пасивно. Взимал е парченца памук, напоени с алкохол, вкарвал ги е в ректума си и ги е подпалвал. Същото е прилагал и върху детските си жертви”.

Фиш доверява на доктора огромен брой детски жертви – “поне стотина”. Разказва, че ги е подмамвал с пари или бонбони. Обикновено е избирал афроамерикански деца, защото е смятал, че полицията няма да обърне толкова внимание на липсата им.

Никога не се е връщал втори път в един и същи квартал. Казва, че е живял в най-малко 23 щата и е убил поне по едно дете във всеки от тях. Понякога върху него са падали подозрения и това му е коствало работата.

Често е изпитвал натрапчив импулс да пише неприлични писма и го е правел. Според д-р Уъртам:

“Това не са обикновените неприлични писма, които се пишат, за да се получи наслада от споделянето на фантазии с нищо неподозиращия получател. Това са предложения за осъществяване на неговите влечения, които той отправя към хората в своя силно живописен стил”.

Игли и карфици

Първоначално д-р Уъртам храни леки подозрения, че Фиш го лъже, особено когато му разказва, че от години забива игли в областта между ректума и скротума си:

“Каза, че го е правил и на други хора, особено на деца. В началото само ги е забивал и после веднага ги е изваждал. Но после е започнал да ги забива толкова дълбоко, че не е можел да ги извади и те са си оставали там.”

Научи повече за:   BTK: Денис Рейдър - Вържи, измъчвай, убивай

Докторът го праща на рентген и наистина в областта на пелвиса му откриват най-малко 29 игли.

Рентгеновата снимка
Рентгеновата снимка

На 55-годишна възраст Фиш започва да страда от халюцинации и делюзии.

“Получавал е видения на Христос и Неговите ангели… погълнат е бил от религиозни теории, че трябва да се очисти от пороците и греховете си, изкупвайки ги чрез физическо страдание, самонараняване и човешки жертви… Цитирал е до безкрайност Библията, вмъквайки свои собствени мъдрости, като например “Блажен е този, който взема Твоите младенци и разбива главите им в камъните.””.

Фиш е вярвал, че Бог му е наредил да измъчва и кастрира малки момчета. И го е правил неведнъж.

Уъртам е изумен, когато Фиш му описва чудовищния канибализъм, на който е било подложено тялото на Били Гафни.

“Неговото умствено състояние, докато описваше с подробности всяка една минута от онези си деяния, представляваше особена смесица. Разказваше съвсем прозаично, както една домакиня би разказвала за любимите си рецепти… Но понякога гласът и изражението на лицето му издаваха нещо като задоволство и възторжена възбуда. Тогава си казах: “Където и да сложим границите на здравия разум, това със сигурност е отвъд тях””.

Това че Фиш страда от някаква религиозна психоза е повече от сигурно за д-р Уъртам. Децата на Фиш са го виждали да “удря голото си тяло с гребло, в което са забити пирони, докато не му потече кръв. Виждали са го също да застава сам на върха на хълм и вдигайки ръце нагоре да крещи: “Аз съм Христос!””.

Фиш казва на психиатъра: “Това, което направих, трябва да е правилно, иначе някой ангел щеше да ме спре, както ангелът спира Авраам в Библията (да не пожертва сина си).”.

Доктор Уъртам, свидетелствал в процеса като експерт на защитата, вярва, че Фиш е невменяем пред закона:

“Определям неговата индивидуалност като интровертна и извънмерно инфантилна… Той е умствено болен и според мен диагнозата е параноична психоза… Тъй като Фиш страда от делюзии и е особено объркан по въпросите за наказанието, греха, изкуплението, изтезанията, религията и самонараняването, той има перверзна, изкривена – ненормална, ако щете – представа за добро и зло. Доказва го с изявлението си, че ако не е било правилно, някой е щял да го спре, както Авраам е бил спрян от ангел”.

Уъртам смята, че Фиш в действителност е убил 15 деца и е осакатил около стотина други. “Тази цифра многократно бе доказана от полицията през годините”.

Още двама експерти на защитата свидетелстват, че Фиш е невменяем. Четиримата психиатри, призовани от обвинението, заявяват, че той е с всичкия си. Един от тях е главният лекар на психиатричната болница, в която Фиш е бил командирован за наблюдение две години след Грейс Бъд и другите убийства и където е бил обявен за “безобиден и нормален”.

Процесът

Процесът срещу Албърт Фиш за умишленото убийство на Грейс Бъд започва в понеделник на 11 март 1935 г., под председателството на съдия Фредерик П. Клоуз. Начело на обвинението застава главният окръжен прокурор Елбърт Ф. Галагър, а адвокат на защитата е Джеймс Демпси.

Фиш и Демпси
Фиш и Демпси

Планът на Демпси е да атакува компетентността на експертите от болница “Белвю”, които са наблюдавали Фиш през 1930 г. и са го обявили за нормален. Също така планира да изложи пред съда възможността Фиш да страда от отравяне с олово, което се среща често при бояджиите и понякога причинява деменция.

Основите на стратегията на прокурора Галагър са изложени в началото на делото:

“В този случай се подлага на съмнение здравия разум на обвиняемият. Ще се докаже, че подсъдимият е вменяем пред очите на закона и е способен ясно да разграничава правилното от грешното, както и причините и последиците от действията си. Той не е умствено ощетен и паметта му е чудесна за човек на неговата възраст. Обвиняемият е в състояние да се ориентира без проблеми в заобикалящата го среда и не страда от умствени разстройства, а е сексуално обременен или на езика на медицината е сексуален первезник, или сексуален психопат. Неговите действия са анормални, но отвличайки жертвата от дома й, предварително подготвяйки инструментите за престъплението и отвеждайки я в изоставената къща в онази гориста местност, той е бил с ясното съзнание, че върши нещо нередно. Следователно е вменеям пред закона и трябва да отговаря за постъпките си.”.

Адвокатът на защитата се фокусира върху странния живот на Фиш, самобичуването и иглите. След това набляга на грижовния облик на Фиш като баща и любовта му към децата му:

“Въпреки всички тези брутални, криминални и порочни наклонности, обвиняемият има и друга страна. Той е бил отличен баща. Никога не е удрял децата си. Казвал е молитвата на масата всяка вечер. През 1917 г., когато най-малкото му дете е на три годинки, жена му го напуска. От тогава, до момента на убийството на Грейс Бъд през 1928 г., той е бил и баща и майка на тези деца.”. Демпси приключва изявлението си, напомняйки на журито, че от обвинението зависи да докаже, че човек, който убива и яде деца, може да е нормален.

На свидетелската скамейка се изправят родителите на Грейс и нейният брат Албърт младши. Демпси изглежда е твърдо решен да направи голям въпрос от факта, че Делиа и Албърт старши са дали съгласието си Грейс да отиде на рожден ден с Фиш. Когато идва редът на бащата на Грейс да свидетелства, човекът е толкова завладян от емоциите си, че започва да ридае с глас.

Делиа и Албърт Бъд
Делиа и Албърт Бъд

На третия ден от процеса, въпреки усилените възражения на защитата, в съдебната зала е внесена кутия с останките на Грейс Бъд и детектив Кинг пресъздава, позовавайки на признанията на Фиш, начина по който е било убито момичето. Сетне Галагър се пресяга в кутията и изважда малкия череп на мъртвото момиче. Това е много драматичен момент, който дава на Демпси повод да настоява, че делото трябва да се анулира поради неправилно провеждане.

За да докаже невменяемостта на клиента си, Демпси се фокусира върху канибализма. Това, че Фиш е изял части от тялото на момичето, очевидно не е постъпка на нормален човек. Но не успява да докаже, че Фиш в действителност е направил онова, което твърди.

Подсъдимият изглежда абсолютно незаинтересован през цялото време на процеса. Само веднъж изразява пред адвоката си желание за живот, казвайки: “Бог все още има работа за мен.”.

Демпси призовава няколко от децата му да свидетелстват за странното поведение на баща си – самобичуването и забиването на игли в тялото, както и религиозните му делюзии. Те казват, че въпреки тези чудатости, той е бил добър баща и никога не ги е наранявал физически.

Признак за психоза

За да демонстрира още повече странното поведение на Албърт Фиш, Демпси призовава на свидетелската скамейка жена, която е получила няколко неприлични писма от него. Залата е изпразнена от представителките на нежния пол, докато Демпси чете неприличната кореспонденция.

Друг свидетел на защитата е и 17-годишната доведена дъщеря на подсъдимия Мери Никълъс. Тя разказва за игра, която баща й е показал на нея и братята и сестрите й: 

“Той отиваше в стаята си и обуваше едни малки, кафяви шорти. След това идваше в гостната, носейки пръчката, с която обикновено разбъркваше боите си. Даваше пръчката на някой от нас, след това заставаше на ръце и колене, а детето с пръчката го яхваше наобратно. Целта на играта беше той да познае без да гледа колко пръсти му показваме. Вдигаше ръка, показвайки предполагаемата бройка и ако не отгатнеше, а той никога не отгатваше, детето с пръчката трябваше да го удари по задника толкова пъти, колкото пръсти сме показали.”.

Понякога вместо пръчката са използвали за играта четка за коса. Дъщерята разказва и че той си е забивал карфици под ноктите пред очите на децата.

На Демпси му се удава случай да атакува психиатрите експерти на обвинението. След тричасово интервю с Албърт Фиш доктор Чарлз Ламбърт го е обявил за “психопатична личност без психоза”.

Адвокатът пита Ламбърт: “Да предположим, че този човек не просто е убил момичето, но е изял и плътта й. Ще твърдите ли, че е възможно човек да яде човешко месо цели девет дни и все пак да няма психоза?”.

Ламбърт отговаря: “Вкусовите възприятия не са подсъдни, мистър Демпси.”.

Изпържен

Процесът продължава десет дни, а на съдебните заседатели им трябва по-малко от час, за да стигнат до присъдата.

“Намираме обвиняемия за виновен по обвинението” – обявява председателят на журито.

Фиш не е щастлив от присъдата, но пък перспективата да бъде електрифициран го привлича. Репортер от “Дейли Нюз” пише:

“Воднистите му очи светнаха при мисълта, че ще бъде изгорен от пламъци, много по-горещи от онези, с които той самият е изгарял жертвите си, за да утоли глада си.”.

Фиш на 64 години
Фиш на 64 години

Албърт Фиш благодари на съдията за смъртната си присъда на електрическия стол. На 16 януари 1936 г. той влиза в стаята за екзекуции и три минути по-късно е обявен за мъртъв. Погребан е в гробището на затвора “Синг Синг”. Преди екзекуцията е чут да казва, че го чака “най-голямото удоволствие в живота му”, а точно преди да включат електричеството заявява: “Дори не знам защо съм тук.”

Албърт Фиш отрича да има нещо общо с други убийства, но детектив Уилям Кинг смята, че той стои и зад псевдонима “Вампира от Бруклин” – изнасилвач и убиец, чийто жертви са предимно деца. Една от жертвите му е 12-годишната Йета Абрамович от Бронкс, която през 1927 г. е удушена и пребита на покрива на пететажна сграда на улица “Симпсън” №1013. Тя умира в болницата малко след като е открита. Убиецът се измъква, а 20 детективи и голям брой редови полицаи са по следите на “висок млад мъж”, за когото има сведения, че се е опитвал да примами няколко млади момичета от квартала в тъмни входове и алеи.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: TANYAGeorgiDianaNadezhdaDonika
350
321
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

19
Напиши коментар

avatar
19 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
19 Автори на коментари
splatterhouseТаняslaviсмятайРоко Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
Ники
Гост
Ники

Тоя ме потресе наистина.. не мога да повярвам че мож еда има такива хора

Мери
Гост
Мери

Този човек е меко казано брутален.Нещата които е извършил са трябвали да се накажат,с това което той е направил на тези дечица.Историята за 3-годишния Били Гафни е наистина зверска.Как може едно малко дете да предизвика подобни садистични чувства у някой човек бил той и Албърт Фиш???Трябваше него да го нарежат,много лесно му се е разминало само с електрическия стол,едва ли болката е същата когато някой меко казано те умъртвява по един такъв брутален начин.Радвам се,че този човек не е сред нас.Това заслужаваше той-смърт и нищо друго!

Снежанка
Гост
Снежанка

Това е може би най-бруталното нещо, за което съм чувала и ако този “човек” попадне пред мен не знам какви ли неща мога да му причиня – но всичко ще е нищожно в сравнение с това ковто е направил. Това са деца, със какво са заслужили такава участ? Не мога да си обясня и как е възможно приридата да създаде грепка като Албърт Фиш.

dora
Гост
dora

spored men e mn interesno i lybopitno kak sa jivqli tezi hora.tqhnata psihika e mn dalboka.te nesa prosto seriini ubiici a sas sigurnost mn intelegentni hora.nqma samnenie 4e vsi4ko koeto sa var6ili e ujasno no za6to?i kak vapreki tova sa bili tolkova inteligentni i e mojelo s 4asove da se govori stqh???

HH
Гост
HH

Албърт Фиш – ГОЛЕМЕЦ!!!

по него е направен образа на Фреди Крюгер,тъй като е обичал да се боде с кърфици и други железни предмети,а и защото е отвличал и убивал малки деца. дори първия път на ел. стола не умира веднага,защото дав на късо. 🙂

Ginka
Гост
Ginka

Nqkolko p1ti se opitah da pro4eta cqlata kniga “m1l4anieto na agnetata”.. e ne mojah moje bi imam tv1rde leka psihika filmat go izgledah no bqh potresena i se pak sled kato pro4etah vsi4ko tova i na nqkolko p1ti se razplakah ot yjas , ot strah ili ot s14yvstvie ;( neznam 😡 ^ dora e prava psihikata na takiva hora e izklu4itelno razvita i dori interesna i sama po sebe si nikalna i se pak takiva s izvinenie izrodi 😡 zaslujavam ne da se p1rjat na el stola a da b1dat ybiti 10 p1ti po m14itelno ot jertvite si 😐

Discip
Гост
Discip

Само 1 поправка “Мълчанието на агнетата” е вдъхновена от Ед Гийн, а не от Албърт Фиш ама и оня си е бил перко дерял е трупове, за да си направи костюм понеже е искал да бъде жена хаха. Щом Фиш ви се струва брутален нз ако прочетете за Ед Кемпер какво ще кажете там психарията достига невероятни висоти ако не се беше предал като нищо щеше да надмине Чикатило като бройка, като бруталност го достига даже задминава.

timi
Гост
timi

Toq e bil mnogo mradnal,no e razbiraemo pri polojenie,4e cqloto mu semeistvo se e sastoqlo ot palni nenormalnici.

selzihir
Гост
selzihir

Нее, не, определено този старик е бил с всичкия си, когато е вършил тези престъпления – така добре подготвени, изпълнени.. и сготвени..

Аделайде
Гост
Аделайде

За съжаление подобни “грешки на природата” са съществували от доста по-ранни периоди на историята. Който има интерес, нека прочете енциклопедията ГОЛЕМИТЕ ТРАГЕДИИ на издателство Ларус. Ей там има много такива случаи. Дано не се случи да има такива хора в нашето съвремие, защото бих се страхувала за децата си, ако има такива изверги.

Maria Aleksandrova
Гост
Maria Aleksandrova

Имам чувството, че тази история, дори и да беше измислена, нямаше да е толкова брутална!!! Ето заради такива безподобни изроди смятам, че смъртното наказание трябва да фигурира в Наказателния кодекс на всяка една държава!!!

Hanna Montana
Гост
Hanna Montana

Искам да добавя нещо относно 2 предни коментара.Та значи..за да разберем природата на убиеца,сериен,масов или ”просто убиец” си има подходяща литература по въпроса-психология на психопата и нейните производни.Това е в отговор на първия коментар,който ми направи впечатление.Относно Descip,не е зле да хване една книга наречена ”Ловец на мозъци” и друга ”Пътуване в мрака” на пенсионирания агент на ФБР Джон Дъглас където става ясно откъде и от кои серийни убийци е вдъхновена първо книгата а после и екранизацията на ”Мълчанието на агнетата”.Не е един а много случаи приплетени в едно,след като Томас Харис посетил отдела на ФБР и помолил за съдействие… виж още »

Antonov
Гост
Antonov

странен тип не е лош , но мисля че за него май се споменаваше и в филма на роб зомби ” къщата с 1000 трупа ” тама сцената със влакчетата.

Типът
Гост
Типът

“странен тип не е лош”, не е лош викаш, а? Ако попаднеш на такъв типаж и си вързан, ще ми е интересно дали ще мислиш по същият начин, докато ти реже ушите, носът и ей така за удоволствие ти избоде очите. Невежа.

Роко
Гост
Роко

Злото никога не спи . Някой хора се раждат със Злото . Колко ли са неговите жертви . Колко ли кръв е изпил , колко човешко месо е изял , колко болка ли е причинил. Един живот създаден да разрушава и убива , един живот изпълнен със ясното съзнание и цел да убива , а храненето или готвенето на жертвите като изтънчен вкус , гения на апетита . Патологията на този тип убийци , в никакъв случай не е първична , а по-скоро доминантна . Този тип убийци се смятат не само за по-големи човеци от нормалните хора , но… виж още »

смятай
Гост
смятай

баси от тоя сайт направо не можеш да вярваш на никой човек… всеки може да е всякъв… не можеш да имаш вяра на никой…дори на “приятелите” ти!…

slavi
Гост
slavi

Аиде сега некой идиот защитник на осъдените,и твордо против за смъртното наказание да се обади и да каже”нее е трябвало да го осъждат на смърт””по_добре доживотна”не стол,не инжекция,а на парчета рязане,лелелелеле аз ако бях съдия,или да давам присъди,един убиец няма да е с доживотна,а кой както е убил,така свършва и неговият живот,ОКО ЗА ОКО!!!!!!!

Таня
Гост
Таня

Лелее много е страшно, как може да се изроди човешката природа

splatterhouse
Гост
splatterhouse

Браво, Силвия, работата ти ме радва много. Чуденсе начин на писане и разказване. Един от най-добрите, които съм срещал.