Греъм Йънг: Чаеният отровител от Бовингтън

Греъм Йънг: Чаеният отровител от Бовингтън

Това е необикновената история на “Чаения отровител” Греъм Йънг, който попада в затвора едва на 14-годишна възраст, след като убива втората си майка и дълго време слага отрова в чая на баща си, сестра си и приятелите си. Не след дълго е освободен и продължава с токсичните си експерименти, този път прилагайки ги върху нищо неподозиращите си колеги. По неговата история е направен филмът “Наръчник на младия отровител” (1995).

Загадъчна болест

През лятото на 1961 г. странен вирус покосява обитателите на малка семейна къща в едно от северните предградия на Лондон.

През февруари 37-годишната Моли Йънг започва да страда от повръщане, диария и непоносими стомашни болки, които първоначално приписва на проблеми с жлъчката. Преди време съпругът й Фред (44 г.) също е бил покосен от подобни стомашни спазми, които са го мъчили с дни. Голямата дъщеря на Фред, Уинифред (22 г.), се разболява два пъти през същото лято и само синът му Греъм сякаш има имунитет към странното заболяване.

Мистериозната зараза изглежда е плъзнала и извън пределите на тяхното домочадие – двама от съучениците на Греъм отсъстват на два пъти от училище заради подобни болезнени симптоми.

Интригата се задълбочава още повече през ноември 1961 г. Греъм сервира на сестра си чаша чай за закуска, но тя намира вкуса му за толкова кисел, че го изхвърля в мивката. По-късно, пътувайки с влака за работа, тя получава халюцинации и е откарана в болницата, където лекарите стигат до извода, че някак си е била отровена с рядката отрова беладона. Уинифред разказва за това на баща си, в чиято глава се оформя теория. Неговият 14-годишен син Греъм вече от няколко години е обсебен от химията и дори има забрана да използва химикали у дома, след като при един неуспешен опит е подпалил мебелите в стаята си. Възможно ли е момчето по невнимание да е заразило храната им?

Фред повдига въпроса пред сина си, но Греъм хвърля вината върху сестра си, казвайки, че тя има навика да използва семейните чаши, за да си смесва боите за коса.

Фред не е убеден и претърсва стаята му, но не намира нищо уличаващо. Все пак предупреждава сина си да бъде по-внимателен в бъдеще, когато си играе с проклетите химикали.

Семейството се тревожи за Греъм от известно време. Той е просто… различен, изобщо не прилича на връстниците си. Още от 9 или 10-годишна възраст, когато започва да краде лакочистителя и парфюмите на втората си майка Моли, за да изследва съдържанието им и да ги души, той е обсебен от химията и отровите. Когато някой от семейството взима хапче за главоболие, Греъм с огромно удоволствие му описва точните научни наименования на съставките и с особен блясък в очите му разказва какви агонии ще изпита, ако вземе много голяма доза от лекарството.

Все пак баща му смята, че е хубаво момчето да има хоби и затова му купува комплект за химически опити. Не знае, че на този етап синът му вече така се е самообразовал, че със същият успех може да подари готварска книга за начинаещи на един майстор-готвач.

С помощта на книгите в библиотеката Греъм се е сдобил със знанията на стажант химик. Но неговите самодейни експерименти са доста екстремни. Вече не души шишенцето с лакочистител, а използва етер, за да се друса. Винаги носи в джоба си шишенце с киселина, която веднъж прогаря дупка в училищната му униформа. Понякога изважда барута от фойерверките, за да прави малки бомби, с които взривява стената на съседите и една барака наблизо, но някак си успява да се измъкне от вината за инцидента.

Макар Фред Йънг да не е особено близък със сина си, дори той не може да допусне мисълта, че неговата собствена плът и кръв би могла умишлено да трови семейството си.

Ако знае как симптомите на съпругата му рязко ще се влошат след няколко месеца, може би ще си помисли повторно.

Смахнатият професор

Греъм Фредерик Йънг е роден на 7 септември 1947 г. Майка му Маргарет развива плеврит по време на бременността си и макар детето да се ражда напълно здраво, тя умира от туберкулоза три месеца след това. Съпругът й Фред е опустошен от смъртта й и намира за трудно да се справя с отглеждането на 8-годишната си дъщеря Уинифред и новото бебе. Греъм е изпратен при леля си Уини, а сестра му отива да живее при баба си. Греъм много се привързва към Уини и нейният съпруг Джак и не понася и най-малката раздяла с тях.

Когато е на две години и половина, баща му се оженва повторно за жена на име Моли и семейството се събира отново, премествайки се заедно в къща на оживения лондонски път “Норт Съркюлър Роуд”.

Скоро малкият Греъм започва да показва признаци, че е доста необикновено дете.

Напълно нормално е децата да идолизират определени хора, като прочути спортисти или знаменитости например, или дори по-възрастните си приятели и членове на семейството. Но Греъм Йънг избира за свои ролеви модели доста необичайни фигури. Той жадно чете книги за убийци, като д-р Крипън или Уилям Палмър – викториански доктор, който отравя съпругата си и още няколко души с антимон.

Д-р Хоули Харви Крипън
Д-р Хоули Харви Крипън

Освен за тези крайно съмнителни герои, 12-годишният Греъм разказва на всеки, който иска да го слуша, за своето преклонение пред Адолф Хитлер. Скоро след това проявява интерес и към окултното.

Той е самотно дете, с малко приятели. Повечето от съучениците му странят от него, понеже го намират за зловещ, а учителите не одобряват факта, че носи значка със свастика в училище.

Греъм показва слаб интерес към повечето предмети, като химията прави изключение. Особено го вълнува токсикологията или изучаването на отрови, към която проявява интерес, граничещ с мания. Обучава се сам, прекарвайки дълги часове в библиотеката, заровен в книги за отрови и криминалистика.

Децата, които за кратко са си играли с него, разказват как Греъм ги е карал да душат етер или ги е замесвал в разни окултни церемонии, като в една от тях е принесъл в жертва котката на съседите. В действителност по онова време вече са изчезнали няколко от котките в квартала, което предполага, че инцидентът не е бил единичен.

Макар сестра му Уинифред Йънг да твърди, че Греъм е бил близък с втората им майка Моли, самото момче често е казвало пред съучениците си, че я мрази. Показвал им е малка пластилинена вуду кукла, набодена с карфици, приличаща на нея. Впоследствие разказва на психиатрите, че често си е мислел колко хубав би бил животът му, ако истинската му майка не е умряла. Част от негодуванието му се дължи на факта, че Моли е строг родител. Веднъж тя конфискува мъртвата мишка, която Греъм е отровил, и той рисува картина с надгробен камък, на който пише: “С омразен спомен за Моли Йънг, Почивай в мир”. Нарочно оставя рисунката си на видно място, за да може мащехата му да я види.

Все пак Моли Йънг не е първият обект, избран от Греъм за неговите аматьорски експерименти с отровите. Интересът му към химията му помага да се сприятели с още един научен ентусиаст – момче на име Кристофър Уилямс, живеещо в съседство. Двамата често обядват заедно в училище и понякога си разменят сандвичите. Не след дълго Уилямс започва да страда от гадене, главоболия и болезнени стомашни спазми. Неговата майка не знае какво да мисли и се чуди дали синът й просто не симулира. Докторът предполага, че симптомите му се дължат на мигрена. Възможността да е тровен от някои от съучениците му не минава през главата на никого. Все пак това са момчета едва на 13-годишна възраст.

Научи повече за:   Рецепта за смърт: Звезди, пристрастени към лекарства

Възрастните обаче не подозират за извънмерната лукавост на новия приятел на Кристофър. Показвайки изключителни знания и убеждавайки двама местни аптекари, че е на 17 години и отровите му трябват за някакво проучване, Греъм Йънг се е сдобил с достатъчно антимон, арсеник, дигиталис и талий, за да убие 300 души.

Антимон
Антимон

Все пак той внимава с дозите, които дава на приятеля си, и в някои от случаите дори има мотив. Например веднъж Уилямс му се похвалва, че в петък вечер ще излиза с момиче, което и двамата харесват. За удобство на Греъм той ляга тежко болен на уречената дата и Греъм излиза с девойката вместо него. Уилямс не предполага, че приятелят му стои зад неговата загадъчна болест. Освен това Греъм проявява огромна загриженост и съчувствие към болежките му. С такива приятели кой се нуждае от врагове?

Останалите ученици са по-наясно със студената и ексцентрична същност на Йънг. Наричат го с обидния прякор “Смахнатия професор”, който обаче му се харесва. Един от приятелите на Уилям, Клайв Крийгър, си спомня как Йънг му е показал зловеща рисунка, изобразяваща го да виси над цистерна с киселина и цялото му тяло е било набодено със спринцовки, пълни с отрова. Крийгър го е смятал за зъл и се е страхувал от него.

За щастие на Крийгър и Уилям, Греъм смята съучениците си за крайно незадоволителни опитни обекти, тъй като не може да следи симптомите им, когато отсъстват от училище, повалени от болестта си. Затова резервира своите най-дръзки и опасни експерименти за група пациенти, които може да наблюдава от непосредствена близост – а именно собственото му семейство.

Смърт в семейството

Болестта на Моли Йънг се влошава прогресивно в ранните месеци на 1962 г. Тя загубва тегло, страда от жестоки болки в гърба и косата й започва да пада. Освен това забележимо се състарява и направо вехне пред очите на семейството си.

Когато се събужда в утрото на Великден обаче, симптомите й изглеждат съвсем различно. Вратът й е скован, а ръцете и краката й са изтръпнали. Въпреки това тя излиза на пазар, но се връща преди обяд, докато Фред Йънг е в местната кръчма. Съпругът й се прибира и заварва Греъм да гледа в захлас през кухненския прозорец как втората му майка се гърчи в агония в задния двор. Моли умира в болницата по-късно същия ден.

Причината за смъртта й е отдадена на пролапс на гръбначна кост и тялото й е кремирано (по предложение на Греъм). Впоследствие се установява, че е развила поносимост към антимона, с който той бавно я е тровил в продължение на година, и затова е сменил отровата с талий в нощта преди смъртта й. Сложил е 20 зрънца от безцветната и безвкусна тежка метална субстанция във вечерята й, с което доста се е престарал – това количество е достатъчно да убие пет-шест души.

Талий
Талий

Загадъчната болест на семейство Йънг изглежда продължава да се разпространява и след смъртта на Моли – чичото на Греъм Джон започва да повръща неудържимо след погребението. Решава, че е ял нещо развалено…

Междувременно вторият голям експеримент на Греъм е вече в действие. Този път жертвата е от собствената му плът и кръв.

Фред Йънг е страдал от редки пристъпи на диария и стомашни болки по време на боледуването на Моли, но след смъртта й симптомите му зачестяват до такава степен, че той си мисли, че скоро ще умре. Когато го приемат в болницата, Греъм редовно го посещава и ентусиазирано обсъжда състоянието му с лекарите, които не могат да разберат дали става въпрос за отравяне с арсеник или антимон. В крайна сметка се спират на второто и заявяват, че само още една доза би могла да убие пациента. Фред Йънг си спомня по-късно, че болестта му като че ли винаги се е проявявала в понеделник, ден след като синът му го е придружавал в местната кръчма в неделя.

Макар да се сеща за това чак след ареста на сина си, още в болницата Фред казва на дъщеря си повече да не води Греъм при него. Вероятно е подозирал, че синът му трови семейството си, но идеята, че едно 14-годишно момче би могло хладнокръвно да изтезава и убива собствените си близки е изглеждала твърде чудовищна, за да я изрече на глас.

Най-накрая чужд човек вдига тревогата. Учителят по химия на Греъм Джофри Хюс от доста време изпитва нарастващо безпокойство от екстремните експерименти, които той настоява да прави, и една вечер след училище решава да претърси чина му. Намира шишенца с отрова, рисунки на умиращи хора и есета за прочути отровители и се свързва с полицията.

За да бъде проверено и констатирано умственото му състояние, Греъм е изпратен на, както той смята, интервю за професионално ориентиране, където интервюиращият (в действителност психиатър) гъделичка суетата му и го убеждава да говори надълго и широко за опита му с отровите.

Заловеният Греъм Йънг
Заловеният Греъм Йънг

Психиатърът докладва за наученото, но когато полицията поставя въпроса пред Греъм, той отрича всичко, дори когато стъкленицата с антимон, която носи със себе си (и често нарича “моя малък приятел”), пада от джоба му. В крайна сметка се пречупил и си признал всичко, отвеждайки полицията до няколкото си скривалища за отрови, скрити в живия плет и бараката край дома му.

Най-младият затворник в Бродмур

Въпреки факта, че няма достатъчно доказателства, че 14-годишният Йънг е убил втората си майка, той е осъден за отравянето на баща си, сестра си и приятеля си Крис Уилямс. Изпратен е в болницата с максимална сигурност “Бродмур”, където ще трябва да остане най-малко 15 години, преди да може да кандидатства за освобождаване. Той е най-младият затворник в Бродмур от 1885 г. насам.

Болницата Бродмур
Болницата Бродмур

Още докато очаква процеса си той казва на психиатрите: “Липсва ми моя антимон. Липсва ми силата, която ми дава”. С желание всичко се постига, са казали хората. Няколко седмици след пристигането му в Бродмур един от затворниците, на име Джон Беридж, умира от отравяне с цианид. Греъм се е оплаквал в писмата си до Уинифред от същия този Беридж, изразявайки раздразнението си от гръмкото му хъркане в общата спалня. Властите са объркани, защото не могат да открият цианид никъде в затвора. Йънг обаче знае как да извлече цианид от листата на лавровите храсти, с които е пълно около затвора. Смъртта на Беридж е обявена за самоубийство.

Друг път болничните служители откриват белина в кафето си. След това често заплашват шеговито пациентите си: “Ако не се държиш прилично, ще накарам Греъм да ти направи кафе”.

Междувременно Йънг все още преследва старите си интереси. Пуска си хитлеров мустак и си прави стотици дървени свастики, които носи около врата си. Това със сигурност не са действията на човек, излекуван от психическото му заболяване, но лекарите са убедени, че с времето той ще превъзмогне младежките си мании.

Една от свастиките на Йънг
Една от свастиките на Йънг

Надеждите им сякаш се оправдават в края на петата му година в болницата, когато той се превръща в образцов затворник и е преместен в друг блок с по-ниска степен на сигурност. Йънг разбира, че един ден би могъл да получи университетска диплома, ако се държи добре, което изглежда го убеждава да остави настрана токсикологичните си занимания.

Въпреки това, по-късно другите пациенти от Бродмур разказват, че през 1968 г. в общия казан с чай е било открито, слава Богу навреме, огромно количество препарат, с който се сваля боя от стените.

През юни 1970 г., след близо осем години в Бродмур, психиатърът на затвора д-р Едгар Удуин написва препоръка за освобождаването на Греъм, в която твърди, че той вече не е обсебен от отровите и не представлява опасност за никого.

Д-р Едгар Удуин
Д-р Едгар Удуин

Йънг е страшно развълнуван и пише на сестра си с новината за предстоящото си освобождаване. “Вашият дружелюбен квартален Франкенщайн скоро ще бъде на свобода” – шегува се той. Една от медицинските сестри има причина да се съмнява в разумността на пускането на този човек на свобода. Малко преди освобождаването си, той й е казал:

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

“Когато изляза, ще убивам по един човек за всяка година, прекарана на това място”.

Невероятно, но този очевидно искрен коментар така и не стига до ушите на съответните органи, въпреки че е записан в досието му.

Научи повече за:   Вманиачен фен краде гащите на английската кралица

Диаболични планове

Въпреки безвкусните му шеги, Уинифред Йънг е щастлива от оздравяването на брат си и с нетърпение очаква излизането му от Бродмур. Фред Йънг не споделя нейния ентусиазъм, все още не можейки да прости на сина си за смъртта на обичната си съпруга. Затова, когато прекрачва портите на затвора на 4 февруари 1971 г., Греъм отива да живее при Уинифред и нейния нов съпруг Денис в град Хемъл Хемпстед, намиращ се на 64 км северозападно от Лондон. Въпреки притесненията им, той не слага нищо в храната им, макар и да продължава да говори за възхищението си към Адолф Хитлер и как неговото “Окончателно решение” би сложило ефикасен край на проблемите в Северна Ирландия. Греъм може и да е излекуван, но продължава да бъде един изключително особен индивид.

Едно от първите неща, които прави вече 23-годишният младеж след излизането си от затвора е да предприеме сантиментална обиколка из аптеките, от които се е снабдявал с отрова навремето. Той гордо обявява името си на персонала, надявайки се, че неговата известност е устояла на времето. Връща се и в старата си семейна къща в Нийсдън, представяйки се на съседите, които е познавал като тийнейджър. Сякаш предпочита да говори повече за криминалното си минало, отколкото за предполагаемото си излекуване.

Седмица след освобождаването си Йънг се записва на обучение за магазинер в Слоу и се премества в хостел наблизо. Малко след нанасянето му един от живущите в хостела, Тревър Спаркс (34 г.), започва да страда от остри стомашни спазми и гадене. Греъм му казва, че чаша вино може би ще му помогне. Но това изглежда само засилва сиптомите. Лицето му се подува, повръщането и диарията се засилват и той получава странни болки в скротума си. Накрая Спаркс, който е запален футболен играч, е изнесен от игрището, тъй като краката му отказват да го носят.

Лекарите не могат да намерят адекватно обяснение, а той продължава да изпитва непоносими болки години наред и никога повече не играе футбол. Друг човек разказва, че някъде по същото време е бил почерпен с питие от младеж, който е говорел само за химикали и отрови. Този мъж впоследствие извършва самоубийство, не можейки да понесе мъчителните болки, които изпитва.

Скоро след това Йънг си намира работа като служител във фирма за фотографски материали в Бовингтън, недалеч от дома на сестра си. Когато работодателите му поискват препоръки, той ги насочва към д-р Удуин, който ги уверява му, че той е напълно възстановен. Не споменава нищо за пристрастеността му към химикалите, до които Греъм ще има лесен достъп в новата си служба.

Бовингтънският вирус

Както се оказва новият служител на “Джон Хадланд ЛТД” няма нужда да краде от химикалите в работата си. Той вече е отишъл до Лондон, въоръжен с фалшиви документи, и си е купил нова партида антимон и талий от една аптека в Уест Енд. Още в първите дни на новата си работа с удоволствие приема задължението да прави чай за своите колеги.

Първият служител, с когото Йънг се сприятелява, е 41-годишният Рон Хюит, който скоро ще напусне фирмата и подготвя новото момче за своето място.

Сприятелява се и с още двама по-възрастни служители – 59-годишният управител на склада Боб Ийгъл и 60-годишният складов инспектор Фред Бигс – които му дават назаем цигари и пари за автобус. Скоро обаче Ийгъл започва често да отсъства по болест. По същото време Рон Хюит развива диария и остри стомашни болки. Чувства горещо парене в гърлото всеки път, когато пие от чая, направен от Йънг.

Симптомите продължават няколко дни, но лекарите предполагат, че се дължат на хранително отравяне или гастричен грип. Когато се чувства достатъчно добре, за да се върне на работа, симптомите незабавно се появяват отново след първата чаша чай. През следващите три седмици преживява дванадесет атаки на тази загадъчна болест.

Симптомите на Хюит изчезват след като напуска компанията, а Боб Ийгъл също се възстановява по време на почивката си. Но в деня на връщането си на работа пръстите му изтръпват до безчувственост и всяко движение му причинява агонизиращи болки. Откарват го в болницата, където изтръпването се пренася по цялото му тяло и той е фактически парализиран, без да може да говори. Умира десет дни по-късно, на 7 юли 1971 г., за ужас на колегите си. Причината за смъртта му е отдадена на бронхиална пневмония.

Служителите се опитват да забравят трагичния инцидент, но младият помощник в склада продължава да разнищва на глас вероятните медицински причини за странните симптоми на Боб Ийгъл. Тогава, през септември 1971 г., Фред Бигс също започва да проявява подобни симптоми. И не е единственият.

Една вечер Йънг прави чай на своя колега Джетро Бат (39 г.), но той го изхвърля, оплаквайки се, че е много горчив.

Джетро Бат
Джетро Бат

“Какво ти става?” – пита го Йънг. – “Да не мислиш, че ще те отровя?”.

Двадесет минути по-късно Бат започва да повръща и изпитва непоносима болка в краката. Неговите колеги Питър Бък и Дейвид Тилсън също страдат. Йънг е приложил различни дози от няколко различни отрови на колегите си, с цел да обърка докторите, и сега жертвите му проявяват най-разнообразни симптоми. Секретарката Даяна Смарт се оплаква, че краката й миришат в продължение на месеци, а Бък и Тилсън временно загубват потентността си.

Страданията им са отдадени на някаква местна зараза, която всички започват да наричат “Бовингтънски вирус”. Някои предполагат, че водата в града е заразена, а други говорят за радиация.

След краткото си възстановяване от уникалния чай на Йънг, Джетро Бат отново ляга болен и след няколко дни се гърчи в такива болки, че се замисля за самоубийство. Остава в болницата няколко седмици.

Състоянието на Фред Бигс е най-плачевно. Кожата му започва да се лющи, а болките му са толкова силни, че не може да понася тежестта на чаршафа върху тялото си.

Но сякаш дори това не е достатъчно сериозно за вкуса на Йънг.

“Фред отговаря на лечението” – написва той в дневника си. – “Оказа се доста упорит. Ако оцелее и трета седмица, ще живее. Много съм раздразнен”.

Песимизмът на Йънг не се оправдава. На 19 ноември милосърдната смърт най-сетне идва за Фред Бигс.

Преносителят на зарази

През това време спекулациите за произхода на Бовингтънския вирус достигат истерично ниво. Секретарката Даяна Смарт споделя с управителния директор подозренията си, че Греъм Йънг може би е преносител на някаква зараза. Но единственият довод в подкрепа на тезата й е фактът, че той живее в пансион, обитаван от пакистанско семейство.

В деня на смъртта на Фред Бигс лекарят на фирмата събира персонала, за да го увери, че няма признаци за липса на хигиена в пределите на компанията, които да са причината за смъртоносни болести. Но един от служителите знае твърде много. Докторът с изненада се озовава под кръстосания разпит на Йънг, който му задава въпроса защо е отхвърлил варианта за натравяне с талий. Докторът е озадачен от неговите очевидно дълбоки познания по темата и казва за случката на собственика на фирмата. Той от своя страна уведомява полицията.

Научи повече за:   Зад заключени врати: Убийството на Аруши Талвар

Може би не е толкова изненадващо, че лекарите не успяват по-бързо да се досетят за отравянето с талий, защото преди да бъде употребено за първи път от Греъм Йънг, това вещество никога не е било използвано в качеството си на отрова във Великобритания. Смъртта от бавното натравяне с талий е агонизираща – нещо, което Греъм знае много добре. Освен раздиращите стомашни болки, жестокото повръщане и диарията, жертвите често губят косата си и кожата им започва да се лющи. След това настъпва дегенерация на нервните влакна, слабост на крайниците и накрая парализа и понякога делириум. Жертвата обикновено умира, защото не е в състояние да диша. Положението за оцелелия също не е розово, защото тялото се изчиства от талия бавно, което означава агония в продължение на дни и седмици. Това е дълъг и бавен метод за убийство, с който би се гордял всеки садист.

Греъм Йънг може и да не е садист в истинския смисъл на думата, но с огромно удоволствие следи и записва всеки симптом на жертвите си, чертаейки графики за анализ на прогресирането на болестта им.

Тази почти фетишистка документация в крайна сметка довежда до неговото падение. Щом собственикът на фирмата се свързва с полицията, детективите бързо установяват, че странната болест е започнала малко след постъпването на работа на един определен индивид. Бързата консултация с двама учени криминалисти разкрива, че симптомите на жертвите говорят за натравяне с талий. Шефовете на фирмата най-накрая научават, че са взели на работа осъден престъпник.

Полицията незабавно претърсва стаята на Греъм Йънг, чийто стени са облепени със снимки на Хитлер и други нацистки лидери, както и с рисунки на съсухрени фигури с опадали коси, вкопчени с едната ръка за гърлото си, а в другата, държащи шишенце с отрова. На перваза на прозореца му са наредени шишенца, стъкленици и епруветки, а под леглото е скрит уличаващият му дневник.

Греъм Йънг заловен за втори път
Греъм Йънг заловен за втори път

В съботния ден на 21 ноември 1971 г. Йънг е на гости на баща си и леля си Уини в Шиърнес Кент, на около 130 км разстояние. Когато полицията чука на вратата в 23:30 ч. вечерта, Фред Йънг веднага разбира кого търсят. Посочва сина си на полицаите, а Уини пита своя племеник: “Какво си направил?”.

“Не знам за какво говорят, лельо” – отговаря той.

Но докато го извеждат, Фред чува как синът му пита един от полицаите: “За кого точно ме арестувате?”.

Оставайки сам, Фред събира накуп акта за раждане на Греъм и всички останали документи, свързани със съществуването му, и ги разкъсва на парченца.

Картина на злото

Греъм Йънг си признава за отровителството по време на разпита и дори се похвалва, че е извършил перфектното убийство, имайки предвид отравянето на втората си майка. Знае много добре, че ще може да отрече всичко в съда и се изсмива подигравателно, когато искат от него да подпише самопризнанията си.

Процесът срещу Греъм Йънг започва през юни 1972 г.

“Той беше много горд, че е първият човек, използвал талий като отрова в Великобритания” – спомня си неговият адвокат – “За него цялото това нещо беше един голям химичен експеримент”.

Йънг определено обича да създава злокобно впечатление. Когато пресата иска снимка на обвиняемия, той настоява да използват фотография, на която изглежда особено зъл и жесток.

Трудно е за вярване, но Йънг е сериозно убеден, че ще бъде оправдан. Разчита на това, че обвинението няма доказателства, че лично е сипвал отровата на жертвите си. Боб Ийгъл е кремиран и той предполага, че това ще попречи на следствието да открие следи от талий в тялото му. Лично бил дал талий на Фред Бигс още преди да почне да го трови, казвайки му, че с него може да убие паразитите в градината си, което е хитър ход от негова страна, защото сега може да се измъкне с извинението, че Бигс се е натровил сам по погрешка.

Колкото до дневника му, Греъм заявява, че писанията в него са само фрагменти от собственото му въображение, които ще използва за написването на книга. Въпреки че е признал за престъпленията си при първоначалния разпит, той заявява в съда, че просто е казал на полицаите онова, което са искали да чуят, защото са го държали без храна и дрехи.

Експертите обаче успяват да открият следи от талий в пепелта на Боб Ийгъл, съпругата на Фред Бигс заявява, че той никога не е използвал талия на Йънг в градината си, а когато дневникът е прочетен на глас в съдебната зала, у никого не остават съмнения, че описанията в него далеч не са измислени.

Прибавяйки всички тези доказателства към талия и антимона, открити в стаята на Йънг, и шишенцето с отрова в джоба му, което е възнамерявал да използва като последен изход, в случай че го заловят, обвинението разполага със солиден случай.

Греъм Йънг е осъден за две убийства, два опита за убийство и две обвинения в отровителство. Получава четири доживотни присъди, плюс още две по пет години и въпреки че е обещал на пазачите си, че ще се самоубие, ако бъде осъден, така и не изпълнява обещанието си.

В съдебната зала настъпва изумена тишина, когато след прочитането на присъдата му е разкрито неговото минало. Хората не могат да повярват, че той е правил тези неща и преди и е бил освободен от строго охранявано заведение за умствено болни само преди месеци.

Епилог

Греъм Йънг излежава присъдата си в затвора с максимална сигурност “Паркхърст” на остров Айл ъф Уайт, където умира през 1990 г. на 42 години. Официалната диагноза за смъртта му е сърдечен удар, но мнозина се съмняват в нея. Във филма “Наръчник на младия отровител”, създаден по този случай, се предполага, че той сам се е отровил. Според друга версия виновници за смъртта му може да са били останалите затворници, които се е опитал да отрови.

Восъчната фигура на Греъм Йънг
Восъчната фигура на Греъм Йънг

Каквато и да е причината за смъртта му, Йънг изглежда успява да се сдобие с безсмъртието, за което така е копнял. Той често е питал хората дали смятат, че заслужава да бъде поставен като восъчна фигура в Залата на ужасите в Музея на мадам Тюсо в Лондон. Мечтаел е как заема мястото си там до един от своите герои – д-р Крипън. Неговото желание най-сетне се сбъдва няколко години след смъртта му.


Любопитен факт: През ноември 2005 г. 16-годишна японска ученичка отравя майка си с талий. След ареста си тя твърди, че е била вдъхновена от Греъм Йънг и неговите престъпления, както и от филма “Наръчник на младия отровител”. Подобно на своя идол, който си е водил дневник, японската ученичка е поддържала блог, в който е описвала подробно дозата и ефектите от отровата върху жертвата й.


Източници: crimelibrary.com, medium.com, murderpedia.org, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

2
Напиши коментар

avatar
2 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
2 Автори на коментари
Теменужкаivan Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ivan
Гост
ivan

interesna istoria ako beshe naso4il interesa i poznaniata za dobro e shtial da napravi neshto oshte po veliko

Теменужка
Гост
Теменужка

Щял е да направи нещо още по – велико ли??? Нима е велико да отровиш хладнокръвно толкова хора и да се наслаждаваш на последствията? Иначе отново стои на преден план въпросът доколкото диагнозите на психиатрите за невменяемостта/вменяемостта на техните пациенти са надежден показател… Спомням си за случая с Йозеф Фрицъл, който държал собствената си дъщеря затворена в мазе без слънчева светлина 24 години, пребивайки и изнасилвайки я , вследствие на което тя ражда няколко деца, а той в крайна сметка след разкриване на престъплението е окачествен като невменяем и пратен в лудница, където има удобства като фитнес, кухня и дори… виж още »