Деветнадесетгодишният германец Робърт Акерман е задържан, след като полицията го заварва с голото и разчленено тяло на 49-годишния Йозеф Швайгер в приют за бездомни хора. Акерман има кръв около устата си, а в стаята е намерена чиния, пълна с парчета от езика и мозъка на жертвата.
Канибал-тийнейджър
Скарване заради порнофилм, сбиване, вероятно непреднамерено убийство и накрая зловещо пиршество, продължило два дни – така Робърт Акерман се превръща във Виенския канибал-тийнейджър. Неговият случай не се вписва в типичния профил на канибализма. Мотивите на Акерман не се коренят нито в ритуална жажда за кръв, нито пък изглежда са от сексуално естество. Мотивът му очевидно е от най-опасните: извратено и погрешно насочено болно любопитство. Симпатичният рус младеж убива Йозеф Швайгер импулсивно и инцидентно, след което се възползва от възможността да задоволи нездравия си интерес към потайностите на човешкото тяло.
През 2007 г. Робърт Акерман напуска родния си град Кьолн в Германия и заминава за Австрия, където отсяда в приют за временно настаняване на бездомни и умствено болни хора, управляван от частна благотворителна организация. Дели една стая с 49-годишния Йозеф Швайгер, който живее в приюта от месец юни. Изглежда социалните служители, правещи ежеседмични визитации в заведението, не са разтревожени от поведението на Акерман, ннто пък са загрижени от враждата между него и Швайгер. Но съседите, които са виждали Акерман да пълзи гол из двора и да вие срещу луната, както и да изхвърля през прозореца си нещо силно приличащо на кръв, осъзнават, че младежът е опасен.
Някога Акерман е изглеждал като нормално, дружелюбно и интелигентно момче. В ранния пубертет претърпява драстична промяна, предизвикана вероятно от психологическите промени, свързани с израстването, или от това, че баща му напуска семейството. Акерман започва да чува гласове и да проявява сериозни поведенчески проблеми. Напуска дома си на 15 години. Започва да експериментира с метамфетамини, екстази и по-силни наркотици и краде, за да се снабдява с пари.
Тежката умствена болест на Акерман го вкарва няколко пъти в болница и лекарите му поставят диагнозата шизоафективна психоза. Германските власти решават, че той е твърде болен, за да лежи в затвора за кражбите си, но не достатъчно болен, за да бъде вкаран в държавна болница за своя собствена и на обществото защита. Акерман е оставен на самотек, въпреки отчаяните апели на майка му, че неговото заболяване трябва да бъде контролирано с лекарства, които той изобщо не взима, когато не е под наблюдение. В крайна сметка младежът се озовава във Виена, където е арестуван в болница в началото на 2007 година. Там се представя за лекар, надявайки се, че преоблечен като болничен служител ще може да се промъкне в операционната и да вземе участие в хирургическа операция, което е детската му мечта.
Съвсем скоро той ще осъществи мечтата си.
Отвратителната истина
В нощта на 26 август 2007 година съквартирантите се скарват за нещо, за което и друг път са вдигали врява. Раздразнителният Акерман установява, че му липсват една видеокасета с порно и запалка. Той повдига въпроса пред съквартиранта си. Йозеф Швайгер отрича всичко, но всъщност касетата е у него. Бесен, Акерман пребърква джобовете на по-възрастния мъж, за да провери какво още би могъл да е задигнал, при което между тях се разразява люто сбиване. Според версията на Акерман двамата са продължили да си разменят удари, докато накрая той е ударил Швайгер толкова силно, че човекът е паднал на леглото в безсъзнание; впоследствие обаче полицията установява, че Акерман в действителност е ударил мъжа с десеткилограмова спортна гира, с която е разбил черепа му. По-късно Акерман казва, че не е осъзнал сериозността на положението и затова е оставил Швайгер да си лежи на леглото, а той се е върнал в стаята си, където е сготвил и изял своята (не-човешка) вечеря, прочел е няколко глави от една книга и се е унесъл в спокоен и невинен сън.
Швайгер не се събужда на следващия ден. Акерман предполага, че мъжът страда от махмурлук – което се случва постоянно. Вечерта отива да го провери и вижда, че Швайгер лежи в същото положение, в което го е оставил. С ентусиазма на изгряващ млад лекар, Акерман проверява пулса и сърцебиенето му. Швайгер е мъртъв. Акерман реагира на това откритие не с разкаяние или паника, а с нетърпеливо задоволство: най-сетне ще може да задоволи любопитството си за вътрешните функции на човешкото тяло.
В едно по-късно интервю Акерман описва това като своето най-голямо желание: да види как изглеждат хората отвътре. Знае, че Швайгер вече не може да изпитва болка, а самият той ще изпита огромно удоволствие.
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
Акерман използва остър като бръснач нож, тип пеперуда, за да разреже Швайгер от слабините до гърлото, да отвори стомаха му и да изреже горната част на черепа му. Бръква в коремната кухина на трупа, за да изследва влажните загадки на тялото и да почувства вътрешните органи на Швайгер. Изрязва вътрешностите му с касапски нож. След това изважда мозъка му и го поставя в чиния.
По-късно Акерман се опитва да убеди всички, че не е ял от Швайгер, а само е опитал малко от кръвта му, за да види как е на вкус – нещо като научен експеримент. На 28 август, вторият ден след сбиването им, той извиква чистачката на приюта в апартамента и й показва тялото. Предлага й да се обади в полицията. Когато полицията пристига в пропития от кръв апартамент на първия етаж, безстрастният Акерман им казва да погледнат какво се е случило, сякаш това е някакъв непонятен и неочакван инцидент, с който той няма нищо общо. Дори първоначално се опитва да хвърли вината за страховитата гледка върху мишките, но доказателствата бързо оневиняват популацията от гризачи и хвърлят вината върху нестабилния тийнейджър.
Отложена мечта
На местопрестъплението полицаите обръщат внимание, че Акерман точи лиги и изглежда дезориентиран. По устата му са размазани кръв и вътрешности, а дрехите му също са пропити от кръв. Той вече си е похапнал от мозъка на Швайгер, неговите вътрешни органи и малко от бицепса му. Езикът на жертвата и остатъкът от мозъка й са сервирани в чиния.
Колкото и объркан – и екзалтиран – да е в онзи момент, младежът бързо осъзнава, че е заловен. Признава всичко. ДНК експертизите показват, че кръвта по устните и ръцете му наистина принадлежи на жертвата.
Властите твърдят, че понастоящем Акерман е образцов пациент и затворник. Дали случилото се се е дължало на тежък психотичен епизод или на дълго потисканите му садистични желания, не е ясно. Но терапията и редовното приемане на медикаменти изглежда успяват да го върнат в реалния свят и сега той е в състояние да говори за престъплението си. На 4 септември 2008 г. австрийският съд решава, че Робърт Акерман не е годен да се яви на процес и вместо това ще прекара остатъка от живота си зад стените на строго охранявано заведение за умствено болни.
Канибалът от Виена казва, че възнамерява да използва времето си зад решетките, за да учи медицина, така че, ако някога бъде освободен, да може да реализира своята заветна мечта да стане хирург.
Източник: trutv.com
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
Силвия
Последни досиета от Силвия (виж всички)
- Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
- Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
- Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020
Родният град на Акерман „Колон“ в Германия е всъщност градът Кьолн, 4 по големина в Германия, известен с най-голямата готическа катедрала в света и основен медиен център на страната.
Моля за достоверност на преводите на географските названия.
Съжалявам за нелепата грешка, вече е поправена. Галина, благодаря ти за сигнала!
Абе тоя е баси и ненормалника…или аз вече съм се повредила или специално този ненормалник ми е смешен..абсолютен изрод..ще топи мишките той!!!
Да, да точно от такива хирурзи има нужда светът и световния мир, така да знаете!