Корейска загадка: Изчезването на Момчетата жаби

За радост на децата в южнокорейския град Дегу училищата затварят врати в пролетния ден на 26 март 1991 г. заради местните избори. Малчуганите се възползват от кратката ваканция така, както правеха децата преди 20 години – в игри на улицата или навън сред природата. Подобно на повечето корейски градове Дегу е заобиколен от планини. Районът Сонг Со в крайната западна част на града е закътан в подножието на планината Уарйонг. Планината не е много висока и прилича на полегнал дракон, откъдето идва името й. Лесно е да се загубиш, макар и за малко, сред смесените й гори.

В онази мартенска утрин пет момчета на възраст от 9 до 13 години потеглят към огряната от слънцето планина, за да търсят яйца от дъждовници. Момчетата стигат до края на града и поемат нагоре по горската пътека зад гимназията „Сонг сан“, за да не се върнат никога повече.

Впоследствие те стават известни като „Момчетата жаби“, вероятно защото „Момчетата дъждовници“ не звучи твърде добре. Местните жители все още помнят ясно тяхната история и заобикалящата ги мрачна и трагична мистерия.

Усилията да се намерят „Момчетата жаби“ приковават вниманието на цялата нация. Над 300 000 полицаи и войници претърсват планината, реките и водоемите, както и автобусните спирки и гарите в цялата страна. Компании, групи и частни лица даряват 42 милиона вона (около 35 000 долара) за награда за намирането на момчетата. Местните ученици организират кампания „Намерете „Момчетата жаби““, а кутиите с мляко в магазините са облепени с техните снимки. Някои от съкрушените им родители напускат работа, за да обикалят страната с надеждата, че ще намерят децата си.

През 1992 г. излиза филма „Момчетата жаби“. Година след изчезването им и без да има доказателства за извършено престъпление, оптимизмът на властите отслабва и мнозина започват да мислят, че момчетата просто са избягали в търсене на приключения. Филмът има за цел да ги накара да се върнат у дома. Въпреки че специален полицейски екип разследва случая чак до 2001 г., няма нито следи, нито улики. Вихрят се най-невероятни спекулации като например, че момчетата са отвлечени от Северна Корея, от извънземни, от властите в Южна Корея, за да бъдат използвани за медицински експерименти и дори се появяват съмнения, че родителите са убили и погребали синовете си.

На 26 септември 2002 г. събирач на жълъди в планината се натъква на части от дрехи и кости, и най-накрая след 11 години телата на момчетата са открити. Находката се превръща в гореща новина. Скупчените кости на децата карат полицията да предположи, че те са били прегърнати и са умрели от студ. Тази версия обаче отпада бързо, тъй като домовете им се намират само на два километра от мястото, и светлините на града и шумът от движението се чуват ясно.

Първоначално властите отричат да става въпрос за убийство, въпреки че в черепите на момчетата има дупки. Впоследствие, когато е извършено „истинско разследване“, макар мнозина да критикуват полицията за небрежност и повреждане на доказателства, се изяснява че със сигурност става въпрос за убийство. Край костите са открити гилзи от куршуми, момчетата са били връзвани, а по черепите им има следи от дупки, направени с някакъв неустановен инструмент. Наличието на мъх вътре в черепните кухини показва, че момчетата са били заровени набързо в урвата, в която са открити, и с времето са били изровени от дъждовните води.

През 2002 година се появяват слухове, че някое от децата е било застреляно по погрешка от ловци или от войниците в близката и вече несъществуваща казарма, и впоследствие извършителите са убили всички, за да прикрият този инцидент. Освен това се предполага, че неизвестният инструмент може би е отвертка или още по-обезпокояващо – моделът на нанасяне на ударите навежда на мисълта, че е използван инструмент за убиване на животни в кланица.

Една от майките на убитите деца дава интервю по телевизията и разказва, че е запазила спалнята на сина си непокътната от деня на изчезването му. Когато сред костите и парчетата дрехи е намерена зъбна шина, която би могла да принадлежи на нейния 12-годишен син, майката дори не е успяла да си спомни дали той изобщо е носил шина. Вероятно споменът е бил твърде болезнен за нея и тя подсъзнателно е избрала да го забрави.

В края на 2002 г. полицията спекулира, че убийството е извършено от умствено болен човек или от побойници от училището на момчетата. Но това, че децата са били погребани на място, където почвата е твърда като скала дори в дъждовно време, предполага, че убийството е било планирано, или че убиецът е имал време да слезе от планината в града и да се върне с подходящи инструменти.

Никой никога не споменава нищо по въпроса дали момчетата са били жертва на сексуално насилие, което вероятно би бил първият слух, ако тази история се беше случила в някоя западна държава. Макар полицията да обещава да разкрие случая, това едва ли ще доведе до нещо, тъй като според корейския закон давността за престъплението е изтекла и дори извършителят да бъде заловен, той няма да може да бъде изправен пред съда.

Скоро след откриването на телата е извършена погребална церемония и обреди на мястото на убийството. Черепите на момчетата обаче са дарени на криминалната лаборатория в един университет, където безуспешно се опитват да установят какво е оръжието на убийството.

Училището на децата продължава да отбелязва годишнината от убийството им с тържествена церемония. През февруари 2011 г. излиза филмът „Деца…“, разказващ за събитията, заобикалящи случая с „Момчетата жаби“, които сега щяха да са на около 30 години. Филмът се превръща в един от най-успешните за годината в Южна Корея, макар да понася доста критики за точността на описваните събития.

Понякога, поглеждайки към планината Уарйонг или разхождайки се из нейните дъбрави, местните жители си спомнят за страховитите тайни, скрити под яките борове и изкривените дъбове, и в тези моменти красотата на планината се нарушава от нещо тъмно, страшно и злокобно. За родителите на петте невръстни момчета обаче планината се издига като огромна погребална могила, хвърляща постоянна сянка върху живота им вече повече от 20 години. Единствената им утеха е, че най-накрая, след 11 години, техните синове са слезли от планината, напускайки мъртвешката урва, в която са намерили смъртта си.

Материалът е написан по идея на pa6ata
Източници: wikipedia.org, elwood5566.net

Филмът „Деца…“ (2011)  http://absolutetorrents.com/details.php?id=3321&category=10

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020