Роналд Бигс и Големият влаков обир

Роналд Бигс и Големият влаков обир

Никой не знае със сигурност на кого първи му хрумва идеята да ограби пощенския влак Глазгоу-Лондон, но едно е сигурно – това довежда до едно от най-дръзките престъпления в историята на Великобритания.

Големият влаков обир от 1963 г., при който изчезват безвъзвратно 2,6 милиона британски лири, пленява въображението на световните медии и обикновените граждани и успява да превърне Роналд Артър Бигс в легенда.

Планът

Според някои източници мозъкът, стоящ зад оригиналната идея за обира, е неизвестен лидер от лондонския подземен свят, отстранен в началото на 60-те, понеже е бил твърде амбициозен. Според други планът е роден в главата на неназован ирландец, добре известен с това, че е планирал обири и е продавал идеите си на други престъпници.

Без значение кой е създателят му, планът е приведен в действие през 1962 г. Лондонският дилър на антики и виден крадец Брус Ричард Рейнолдс чува за тази идея от свой съкилийник в затвора и използва последните месеци от присъдата си, за да я доразвие.

След освобождаването си Рейнолдс обсъжда плана със своите съучастници, известни като Югозападната банда. За своя дясна ръка избира изискания Дъглас Гордън Гууди – добре облечен лондонски фризьор и понякога крадец, доста известен в криминалните среди със своя кураж и хладнокръвието си в напрегнати ситуации.

Макар да е лоялна и компетентна, бандата на Рейнолдс не разполага с достатъчно хора, за да извърши удар от подобна величина. Тук се появява Роналд Бъстър Едуардс. Бившият боксьор сега е лидер на Югоизточната банда и собственик на клуб по бокс. Той е близък приятел на Рейнолдс и Гууди. След кратка среща между тримата е решено, че двете банди ще обединят сили в името на голямата печалба.

Друга ключова фигура в изпълнението на плана е букмейкърът Чарлз Фредерик Уилсън. Той е доверен партньор на Рейнолдс и притежава ясната мисъл, така необходима при обмислянето на план от подобна величина.

Противно на всеобщото мнение, без съмнение подхранено от медиите, Роналд Бигс не участва в обмислянето на обира и в действителност има съвсем малка роля в него. Бигс е дребен престъпник още от младежките си години. След като попада няколко пъти в затвора, той изгубва вяра в престъпния живот и започва работа в строителството, използвайки дърводелските си умения придобити в затвора. По-късно става партньор на собственика на тухларна и бизнесът му постепенно започва да се развива.

Макар бизнесът да върви добре, скромните му печалби се стопяват при изплащането на надниците на служителите и разноските по строителните материали. Желанието му да запази бизнеса си и нежеланието му да се връща към криминалния живот го карат да се свърже със своя приятел Брус Рейнолдс с намерението да му поиска на заем 500 лири, с които да закърпи положението.

Рейнолдс изразява съчувствие към несгодите му, но му обяснява, че не е в състояние да му помогне, тъй като повечето му средства отиват за разработването на един удар, но ако Бигс проявява интерес и за него може да се намери място в работата.

Бигс иска да чуе повече и кани Рейнолдс в дома си, където той му излага плана си. Рони Бигс е заинтересован, но се колебае дали да вземе участие, понеже не му се влиза отново в затвора. Тогава Рейнолдс му споменава, че неговият дял ще бъде 40 000 лири – огромна сума в онези дни.

Бигс захвърля всякаква предпазливост и се съгласява да се срещне с останалите членове на бандата. Тогава Рейнолдс му поставя условието, че ако иска да участва, ще трябва да намери някого, който да може да кара дизелов локомотив. За късмет на Бигс, той познава точно такъв човек.

Бигс е извършвал ремонт в дома на човек на име Питър, работещ като машинист в местните железници. Питър разбира от дизелови локомотиви и иска да помогне, особено когато научава за какви пари става въпрос. Ключовите фигури в екипа са избрани и планът изглежда непробиваем, така че Рейнолдс е готов за следващата си стъпка.

Сигналите

Пощенският влак Глазгоу-Лондон се състои от 12 вагона, теглени от дизелов локомотив. Представлява нещо като подвижен офис за сортиране и превозване на поща и пари от най-различни банки в Шотландия. Парите и другите ценности се съхраняват и сортират във “Вагона за ценности”, разположен в два вагона точно зад локомотива.

Благодарение на контактите си в подземния свят, Рейнолдс с лекота успява да се добере до влаковото разписание, местоположението на парите и броя на служителите във влака. Изчислява, че превозваната сума ще бъде значително по-голяма след банков почивен ден. Такъв ден се пада на 5 август 1963 г. в понеделник, което идеално го устройва. Единственото нещо, което не знае със сигурност, е в кой ден след уикенда парите ще бъдат превозени до Лондон. Тази информация получава от вътрешен човек – ирландец, когото медиите по-късно кръщават Улстърмен. С негова помощ Рейнолдс определя датата на обира за 6 август 1963 г.

Пощенският влак Глазгоу-Лондон
Пощенският влак Глазгоу-Лондон

Остава да се отработи още една критична подробност. Оригиналният план изисква крадците да се качат на влака, да разкачат локомотива и първите два вагона от останалите и да ги закарат на предварително определено място, където да прехвърлят плячката в чакащите ги камиони. Истинското предизвикателство се състои в това как да спрат влака, без да предизвикат подозрение.

Отговорът на този въпрос е даден от Роджър Джон Кордри, член на бандата на Бъстър Едуардс. На пръв поглед той изглежда крайно неподходящ за участие в обир, в който се изисква смелост, хладнокръвие и цепене на секундата. Кордри е заклет комарджия с дълбоки емоционални проблеми, но същественото в случая е, че знае много за влаковете и е способен електротехник.

Решението му е просто. Той ще промени светлините на семафорите, заставяйки влака да спре. Бърз поглед към маршрута показва, че най-доброто място за това е районът, познат като Лейтън Бъзард в Бедфордшир. Точно извън града се намира сигналът, известен като Далечния сигнал, който, в зависимост от железопътния трафик и състоянието на линиите, показва или зелена светлина, означаваща, че влакът може да мине, или жълта, която означава, че композицията трябва бавно да премине към следващия сигнал и да се приготви да спре. Следващият сигнал, наречен Базов сигнал, се намира на около 1 300 ярда разстояние, в Сиърс Кросинг. Синхронизацията също е перфектна, което значи, че влакът ще достигне Лейтън Бъзард в 03:30 ч, което ще даде на обирджиите достатъчно време да спрат влака, да разтоварят парите и да се измъкнат под прикритието на мрака.

Планът на Кордри е посрещнат със скептицизъм, но той бързо го разпръсква, демонстрирайки уреда, създаден специално за целта. Той се състои от няколко батерии, жици, кожени ръкавици и парчета черна хартия. Ръкавиците и черната хартия ще бъдат използвани, за да покрият зелената светлина, а батериите ще запалят жълтия сигнал при Лейтън Бъзард и червения сигнал при Сиърс Кросинг.

Допълнителен бонус е, че на 800 м разстояние от Сиърс Кросинг железопътните линии минават по моста “Брайдгоу” – тясна и извита структура, простираща се над тесен селски път – идеално място за разтоварване на влака.

Фатална слабост

Планът изисква и намирането на сигурно убежище. То трябва да бъде изолиран имот в близост до железопътните линии, където да се съберат мъжете преди и след обира и откъдето да могат да се разпръснат без да се страхуват, че ще бъдат забелязани. Първоначално Рейнолдс възнамерява да закара парите в дома на свои приятели в Оксфордшир и по-късно да ги разпредели между членовете на бандата. Това негово предложение среща силна съпротива, понеже останалите не искат да му доверяват дяловете си.

Притиснат от времето и от липсата на друга възможност, Рейнолдс предлага да използват една ферма наблизо, която изглежда ще им свърши работа.

Фермата “Ледърслейд” се намира в сърцето на малко фермерско поселище, на около 43 км от мястото, планирано за обира. Състои се от двуетажна разнебитена къща и няколко по-малки постройки, като предлага достатъчно място за мъжете и колите им.

Фермата Ледърслейд
Фермата Ледърслейд

Идеята е проста, но необмислена. Бандитите ще говорят с отсъстващите собственици чрез адвокат и ще им предложат да купят имота. След това, за да забавят продажбата, новите собственици ще поискат да доведат във фермата “декоратори”, които в продължение на няколко дни ще я подготвят за живеене. Дръзкият план успява, но този път вродената интелигентност и внимание към детайлите изглежда са напуснали Рейнолдс, защото той не само че използва свой познат, който да играе ролята на фалшивия купувач, но наема лесно проследяваща се адвокатска фирма, която да преговаря за сделката, без да направи никакво усилие да прикрие собствените си следи.

Когато всички парченца от пъзела са на мястото си, на 6 август 1963 г. членовете на бандата напускат домовете си и се насочват към фермата, където ще чакат потвърждение, че парите са поели по пътя си.

В онази сутрин Роналд Бигс излиза от дома си и се качва на влака на гара Редхил. Казва на съпругата си, че отива на работа в Уилтшир и ще отсъства две седмици. В същия влак, но в друга част на вагона, пътува и машинистът Питър, който също е съчинил подобна история, за да обясни своето отсъствие.

Пристигайки на гара Виктория, те се срещат в едно кафене с Рейнолдс и неговия зет Джон Дейли, след което се качват в краден ленд ровър и потеглят за фермата. В колата пътува и бившият парашутист Джими Уайт, отговарящ за провизиите, и още един човек, когото Бигс по-късно нарича просто г-н Три.

Пристигат още преди обяд, разопаковат багажа си и сядат да чакат идването на останалите членове на бандата.

Втората група пристига същия следобед в откраднат военен камион. Тя се състои от Бъстър Едуардс, Том Уисби, Джим Хъси, Боб Уелч и още двама души, които Бигс впоследствие нарича г-н Едно и г-н Две. Последните двама, заедно с г-н Три, никога не са идентифицирани и арестувани. Боб Уелч донася със себе си няколко бутилки бира – дребен детайл, който се оказва изключително важен в последвалото разследване.

Скоро след тях, в друг откраднат ленд ровър, пристигат Чарли Уилсън и Роу Джеймс, последвани от Роджър Кордри на мотопед. Последният член на бандата, Гордън Гууди, е в дома на своя приятел Брайън Фийлд, очаквайки обаждане от вътрешния човек Улстерман, който трябва да потвърди, че парите са потеглили.

Докато бандата чака новини, членовете й се успокояват с бира и игри на карти и “Монополи”. Малко преди полунощ Гууди пристига във фермата с лоши новини – парите няма да бъдат изпратени преди следващия ден. Налага се да чакат.

До секундата

Следващият ден преминава тихо и спокойно. Единственото изключение е неочакваното посещение на съседа г-н Уайът, който иска да говори с новия собственик за нива наблизо. Брус Рейнолдс съумява да го отпрати с обещанието да каже на собственика за посещението му.

В късния следобед бандата разглежда плана си още веднъж и се приготвя да тръгне в полунощ. Намерението им е да се престорят на военна част, излязла на нощни маневри, за което ще им послужат откраднатите военни возила. Джими Уайт раздава на групата военни униформи и фалшиви официални документи, които да използват в случай, че възникне проблем.

Научи повече за:   Бъгси Сийгъл: Създателят на Лас Вегас

В 22:00 ч Гууди напуска фермата, за да се обади на Улстерман и се връща с новината, която всички очакват. Не само че парите са потеглили, но сумата този път е необичайно голяма.

Няколко минути след полунощ на 8 август конвоят се насочва към Лейтън Бъзард. Бигс, чиято основна задача е да наблюдава машиниста Питър, пътува в предния ленд ровър заедно с Рейнолдс, Дейли и Кордри. Г-н Две кара колата. В камионът, управляван от г-н Едно, пътуват повечето от останалите, с изключение на Гордън Гууди, Рой Джеймс и Джими Уайт, които идват отзад във втория ленд ровър. Спазвайки ограниченията за скоростта, всички пристигат на местоназначението си след по-малко от час.

Джон Дейли и Роджър Кордри слизат на Далечния сигнал, за да се погрижат за светлините, а останалите продължават към моста Брайдгоу, където навличат сини работни гащеризони, с които да скрият военните си униформи. Рейнолдс е измислил тази предпазна мярка, в случай че бъдат забелязани от някого да се мотаят около линиите. Така бандата прилича на група работници от поддръжката на железниците.

Екипът се разделя и заема предварително определените си позиции. Бигс и Питър се покатерват на дигата и тръгват към Сиърс Кросинг, докато останалите разгъват ленти над линиите, за да определят мястото, на което влака ще бъде спрян за разтоварване. Друг член на бандата прерязва телефонните жици на близката кутия за спешни обаждания, както и кабелите, обслужващи целия район.

Рейнолдс отива с колата си до своя пост по-нагоре по линиите, откъдето ще може да види приближаващия влак и ще осведоми останалите по радиостанцията. Когато всички са по местата си, сядат и зачакват.

През следващите няколко часа минават няколко влака и най-сетне, малко след 03:00 ч., Рейнолдс обявява, че влака пристига. Фалшивите светлини са активирани. Три минути по-късно пощенският влак Глазгоу-Лондон намалява скоростта си и спира точно там, където мъжете чакат в тъмнината.

Огнярът на влака Дейв Уитби е първият човек, показал се от локомотива. Според правилата той се отправя към кабината за спешни обаждания, за да получи инструкции. Открива, че телефонът не работи, обръща се и вижда до жп линиите някакъв мъж (Бъстър Едуардс), облечен в работни дрехи. Предполагайки, че е железопътен работник и има някаква представа каква е причината за спирането на влака, Уитби тръгва към него, но е спрян от други двама мъже с маски, които го събарят на земята, слагат му белезници и му казват да не издава нито звук.

Най-едрият член на бандата, г-н Три, влиза в кабината на локомотива, където се сблъсква с ядосания машинист Джак Милс, който не харесва това нахлуване и опитва да окаже съпротива. Той бързо е успокоен с един удар по главата. Силно кървящ от дълбоката рана, машинистът е завлечен в дъното на кабината, а Питър заема мястото му.

Групата, ръководена от Рой Джеймс, откача ненужните вагони и Питър получава заповед да придвижи локомотива и пощенските вагони към маркирания участък от линиите. Но влакът отказва да помръдне и Гууди нетърпеливо иска да знае какво става. Питър се опитва да му обясни, че налягането в спирачките на влака е много ниско и не би могъл да потегли, но е безцеремонно изхвърлен от кабината и заменен с все още замаяния Джак Милс.

Под заплахата от още удари Милс освобождава вакуумната спирачка, която Питър не е забелязал, и скоро влакът бавно поема към моста Брайдгоу. Стигайки на определеното място, влакът е спрян, а Бигс получава заповед да заведе посрамения Питър в ленд ровъра и двамата да чакат там. С това участието на Роналд Бигс в същинския обир приключва.

Предупредени от звука при откачването на вагоните, пощенските служители във вагона за ценности усещат, че нещо не е наред, но преди да успеят да реагират, група, водена от Гордън Гууди, нахлува вътре и ги завързва и запушва устите им. Разтоварването на вагона започва.

Бандата се подрежда в човешка верига, предавайки си тихо от ръка на ръка обемистите пощенски торби, докато колите не се напълват догоре. Във вагона остават седем торби, но вече се зазорява и Рейнолдс дава сигнал за потегляне. Цялата операция, от спирането на влака до оттеглянето на бандата, отнема само 40 минути.

Промяна в плановете

Натоварените с тежки пощенски чували коли бавно се придвижват назад към фермата “Ледърслейд”. Бигс получава задачата да следи полицейската честота по радиостанцията, но радиото остава необичайно тихо. На зазоряване, когато конвоят минава през портите на фермата, радиото се съживява, предавайки кратко съобщение за обира.

Изморените мъже се захващат със задачата да разтоварят колите преди изгрева на слънцето.

Торбите са струпани в главната стая, при което един от чувалите се скъсва и мъжете, обезумели от вида на толкова пари, започват трескаво да ги броят. Рейнолдс слага край на това, като дава на всеки от тях задача. Няколко мъже са поставени на пост пред прозорците, а другите трябва да разопаковат всички торби и да ги проверят за евентуално скрито в тях проследяващо устройство. Нарежда на Кордри и Уилсън да преброят и разделят парите.

Три часа по-късно задачата е изпълнена и бандата се събира, за да чуе крайната сума. Пред тях е струпана огромна купчина пари на стойност 2 631 784 британски лири.

Всеки от тях получава своя дял и, с изключение на постовите, крадците прекарват следващите няколко часа в игра на карти и “Монополи”, разменяйки си щастливи коментари за своя успех.

Оригиналният план предвижда бандата да остане във фермата две седмици, докато се уталожат нещата, но полицейско съобщение по радиостанцията променя това.

Бандитите научават, че обирът е предизвикал фурор и всички полицейски части в района търсят виновниците. Тогава се появява съобщението, че крадците са използвали военни превозни средства и се предполага, че се крият във ферма в околността.

Налага се планът да бъде преосмислен и Рейнолдс знае, че разполагат с по-малко от ден, за да изчистят фермата, да се отърват от доказателствата и да избягат. Той изпраща една група да пребоядиса камиона в жълто, а друга група да събере празните пощенски торби и да ги изгори. Този план обаче скоро е изоставен, тъй като се оказва, че заради огъня коминът бълва огромно количество пушек, който би могъл да привлече нежелано внимание в летния сезон.

Решават да изнесат боклука навън и да го заровят. В този момент Роджър Кордри предлага да отиде с мотопеда си до близкото село, за да провери какви са новините и да уреди друг транспорт. Рейнолдс се съгласява и бандата зачаква завръщането на Кордри.

Мъжете се изнервят все повече с всяка изминала минута, а съобщенията по радиото с нищо не успокояват страховете им. Според сведенията полицията е убедена, че крадците са все още в района и е удвоила усилията си в търсенето им.

Няколко часа по-късно непозната кола спира пред къщата, което накарва всички да се вцепенят от ужас, докато от нея не излиза Роджър Кордри с вестник в ръка.

Тяхното приключение е на първите страници на всеки вестник в страната и полицията обещава незабавно правосъдие. Всички присъстващи се съгласяват, че е време да потеглят и двама от бандата са избрани да отидат с Кордри и да се върнат с достатъчно транспортни средства за цялата група.

Гордън Кордри трябва да се обади на свой неизвестен съучастник да дойде във фермата след заминаването на бандата и да се погрижи за премахването на всички следи, включително и на отпечатъците. Макар мъжете да са избърсали всичко във фермата, Бъстър Едуардс предлага вместо това да изгорят къщата и околните постройки. Този вариант е разгледан доста сериозно, но бързото развитие на събитията прави невъзможно осъществяването му. Това ще им струва твърде скъпо.

Другата страна

Два дни след обира полицията сформира специален екип от най-добрите детективи, чиято цел е да открие и накаже виновниците. Екипът е под прякото командване на старши детектив Томи Бътлър, известен сред колегите си като “Сивия призрак”.

Когато разследват големи престъпления, повечето детективи разчитат на информацията, която биха могли да изкопчат от информаторите си и други познати на властите престъпници, извършвали подобни престъпления.

Първоначално разследването е затруднено не само от огромната открадната сума, но и от това, че никой от познатите на полицията престъпници не знае нищо за обира. Фактът, че не е изтекла никаква информация по време на и след обира е индикация, че полицията си има работа с професионални злодеи.

Първият пробив настъпва осем дни след началото на разследването, когато е получен сигнал за подозрителна кола във ферма, намираща се на по-малко от 50 км от мястото на обира. Обаждането, направено от работник, първоначално е пренебрегнато, но после е взето под внимание и скривалището на бандата е разкрито.

Полицията е в екстаз, казвайки на репортерите как мястото представлява огромна следа. Членовете на бандата са възмутени, когато научават, че човекът, когото са наели да заличи следите им във фермата, е взел парите им без да свърши никаква работа.

Детектив Бътлър нарежда районът да бъде отцепен и инструктира екипите от криминалисти да снемат всеки отпечатък и да приберат всяка улика от мястото.

Само ден след откриването на фермата е арестуван първият член на бандата. Роджър Кордри е обвинен за участието си в обира. Смята се, че за неговия бърз арест са виновни криминалното му минало и познанията му за влаковете, които са добре известни на полицията.

Роналд Бигс е вече достатъчно разтревожен от новината за залавянето на Кордри, но когато куфар с 100 000 лири е открит в горите на няколко километра от дома му, тревогата му бързо преминава в паника и той започва да се страхува за свободата си.

Страховете му се оправдават, когато в Лондон е арестуван Чарли Уилсън и полицията съобщава, че търси Брус Рейнолдс, Джими Уайт, Рой Джеймс и Бъстър Едуардс, за да ги разпита. Той знае, че е само въпрос на време полицията да го свърже с Рейнолдс.

Два дни по-късно полицията наистина пристига. Първото посещение в дома на Бигс е неофициално. Няколко кратки въпроса, бърз оглед и край. Второто обаче, състояло се след един месец, е напълно различно. Бигс е арестуван и закаран за разпит в Скотланд Ярд. Томи Бътлър лично провежда интервюто. След няколко повърхностни въпроси Бигс отказва да отговаря и Бътлър го осведомява, че дори да не разкрие никаква информация за своето или на другите участие в обира, пак ще бъде обвинен, тъй като срещу него има много уличаващи доказателства. След това Бътлър нарежда на хората си да отведат Бигс в полицейското управление в Ейлсбъри, където го фотографират, снемат му отпечатъците и го обвиняват официално в престъплението.

Мисли за бягство

На следващия ден Роналд Бигс се явява пред мирови съдия, който решава той да остане в ареста до събиране на по-нататъшни сведения. Изпратен е в затвора “Бедфорд”, където ще изчака процеса си. Там са също Чарли Уилсън, Томи Уисби, Джим Хъси и Боб Уелч. След като сравняват историите си, те се убеждават, че са били посочени като съучастници на Рейнолдс от неизвестен предател.

Тази теория бързо е опровергана, когато Шърмейн Бигс пристига в затвора с обезпокоителна новина, която е научила от свой приятел/ка, работещ в Скотланд Ярд. Причината Бигс и приятелите му да бъдат арестувани е, че отпечатъците им са били открити във фермата. Още по-депресиращ е фактът, че въпросните отпечатъци са свалени от бутилка кетчуп, бирени шишета и няколко фигурки от играта “Монополи” – предмети, които лесно са могли да вземат със себе си.

Научи повече за:   Убийство ООД: Момчетата от Браунсвил

След известно време задържаните научават, че Гордън Гууди е бил арестуван и разпитан, но срещу него не са повдигнати обвинения, поради липса на достатъчно доказателства. По-късно той ги посещава в затвора и им казва, че Рейнолдс им е уредил адвокат. Няколко седмици по-късно, след като си поиграва на котка и мишка с полицията, той също е арестуван и се присъединява към другарите си в пандиза.

Брус Рейнолдс
Брус Рейнолдс

Преди настъпването на ноември Роналд Бигс вече замисля бягство, но преди да предприеме каквото и да е, петимата бандити са прехвърлени в затвора в Ейлсбъри, където са настанени в болничното крило, специално изпразнено за тях. Сигурността е засилена и всякакви мисли за бягство трябва да почакат.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
0

Няколко дни след преместването си научават, че Джон Уийтър – адвокатът, който е преговарял за продажбата на фермата – е обвинен и също го очаква процес. Неговият главен секретар и приятел на Гууди Брайън Фийлдс също е задържан.

Следващият заловен е зетят на Рейнолдс Джон Дейли, който скоро е последван от Рой Джеймс, след весела полицейска гонитба по покривите на къщите. Двамата са изпратени в затвора в Ейлсбъри.

След няколко седмици охраната на крилото е поотпусната и на членовете на бандата е разрешено да прекарват повече време заедно. Главната тема за разговор, освен залавянето им, е предстоящият процес. Знаят от адвоката си, че срещу тях има силни доказателства, означаващи дълги присъди за повечето от тях и разговорът отново се насочва към бягство. Мъжете се сприятеляват с един от пазачите и в замяна на пари се сдобиват с някои предмети, които да им помогнат в бягството. Най-важният предмет е неизпилен ключ, който оформят, за да използват за отключването на килиите си и другите врати.

Планът се развива добре, но е осуетен в последната минута, когато един от ключовите играчи, Бил Боъл, се уплашва и разказва на пазачите за бягството. Килиите на конспираторите са претърсени и всички подозрителни предмети са конфискувани. Самите пазачи са сменени, охраната е засилена и всички привилегии, включително външните посещения и общуването един с друг, са им отнети. Това означава, че групата ще бъде държана постоянно под ключ.

Членовете на бандата остават под зорко наблюдение до началото на процеса, който започва на 20 януари 1964 г. Тъй като обирът е извършен в Бъкингамшир, те са закарани в съда в Ейлсбъри, където се явяват пред съдия Едмънд Дейвис, имащ репутацията на строг съдник на криминалните кариеристи.

Той обаче не успява да упражни строгостта си върху Джон Дейли, който изважда невероятен късмет. Дейли е обвинен на основание на отпечатъците, снети от играта “Монополи”, намерена във фермата. Той вече премисля идеята да се признае за виновен и да се остави на милостта на съда. Никой не е по-изненадан от него самия, когато адвокатът му представя тезата си, според която отпечатъците на обвиняемия биха могли да са попаднали върху “Монополи”-то преди играта да бъде занесена във фермата. Съдебното жури се съгласява с него и обвиненията са снети от Дейли.

На 14-ия ден от процеса Роналд Бигс изважда неочакван късмет, когато полицейски инспектор неволно споменава, че той е лежал в затвора и преди. Това според британските закони ще попречи на журито да вземе безпристрастно решение. След кратко съвещание съдия Дейвис нарежда Бигс да бъде отстранен от съда и да бъде върнат в затвора, където да изчака преразглеждането на процеса си.

На 23 март 1964 г., докато Дейли се наслаждава на новооткритата си свобода, журито се оттегля в продължение на два дни, решавайки, че всички обвиняеми са виновни в конспирация за обир, а Том Уисби, Рой Джеймс, Чарли Уилсън, Джим Хъси и Гордън Гууди са намерени за виновни по обвинението за обир, извършен с насилие.

Произнасянето на присъдите е отложено, тъй като Бигс очаква преразглеждане на процеса си, чиято дата е насрочена за 8 април.

Всякакви мисли, че едно ново дело пред нови съдии би могло да му даде предимство, бързо са изоставени, когато влиза в съда. Новият процес е кратък и безкомпромисен. Решението е виновен. На следващия ден получава присъдата си – 30 години затвор.

Вкусът на свободата

Членовете на бандата са изпратени в затвори в различни краища на страната. Бигс е изпратен първо в затвора в Линкълн, а по-късно в Уондсуърт – британският вариант на Алкатраз.

Той започва да мисли за бягство още от първия си ден там. На 12 август 1964 г., докато все още обмисля плана си, Чарли Уилсън го изпреварва, измъквайки се от затвора в Бирмингам, с помощта на други трима затворници.

След неговото бягство останалите членове на бандата са поставени под засилена охрана.

Макар и строги, новите ограничения все още позволяват на Бигс време за тренировка и по време на упражненията си той започва да замисля план за бягство заедно с двама други затворници – Пол Сийборн и Ерик Флауърс.

Ерик е осъден на 12 години за обир, но Пол е излежал своите четири години и скоро ще излезе, което го превръща в идеален кандидат за съучастник отвън.

Планът е прост. В уречения ден Бигс и Флауърс правят така, че да отидат заедно на фитнес. Малко след 15:00 ч. в четвъртък на 8 юли 1965 г. камион спира до стената на затвора, над нея са прехвърлени въжета и докато двама други затворници разсейват пазачите, Бигс и Флауърс се прехвърлят през стената. Долу, на покрива на камиона, в който е скрита кола за бягството, ги чака Сийборн. Единственото усложнение е това, че още няколко затворници се възползват от възможността за бягство, при което в предназначената за четирима пътници кола трябва да се набутат седем души.

След като изминават няколко километра колата е сменена и другите затворници тръгват по пътя си, а Бигс, Сийборн и Флауърс се насочват към предварително уреденото си скривалище.

Издирва се Роналд Бигс
Издирва се Роналд Бигс

По-късно Сийборн ще бъде заловен и върнат в затвора за четири и половина години заради участието му в бягството, докато Бигс и Флауърс се укриват в продължение на няколко месеца в различни краища на страната и накрая прекосяват нелегално Ламанша. Пристигат в Антверпен, където срещу голяма сума пари се уреждат с нови паспорти, дрехи и лицеви реконструкции.

Още преди настъпването на Коледа Роналд Бигс се възстановява от операцията си и вече пътува към Сидни, Австралия, под името Теренс Фърмингър. По-късно се събира отново със семейството си и Ерик Флауърс, прекарвайки няколко години в криене и адаптиране към новите условия.

През 1968 г. двамата все още живеят и работят в Австралия, когато научават, че Брус Рейнолдс, Чарли Уилсън и Джими Уайт са били задържани и осъдени на дълги години затвор. Две години преди това Бъстър Едуардс се е предал на полицията, което означава, че сега Бигс е единственият член на бандата останал на свобода.

Бигс и Флауърс прекарват остатъка от тази и следващата 1969 г. в Австралия, но скоро се разнася слух, че двамата може би се крият в Мелбърн. Полицията сформира специален екип, който да разследва тази възможност.

Осъзнавайки, че шансът да бъде заловен отново е много голям, Бигс и съпругата му решават да се разделят – той да напусне страната, а тя и децата да останат в Австралия.

След няколко дни Бигс вече се крие в планински район във Виктория, а Шърмейн остава в Мелбърн.

“Операция Рио”

Само няколко дни по-късно полицията нахлува в дома им и отвежда Шърмейн в ареста. Тя е обвинена в незаконно влизане в страната, но впоследствие е освободена. Ерик Флауърс е арестуван на 24 октомври 1969 г. в Сидни.

С помощта на приятели Бигс успява да се крие в продължение на няколко месеца, но когато дочува, че полицията подозира за местонахождението му, събира малко пари и си купува самолетен билет за Панама. В Панама се качва на самолет за Рио де Жанейро, минавайки през Каракас, Венецуела.

Приземява се в Рио на 11 март 1970 г. под името Майкъл Хейнс и отсяда в евтин хотел. Бигс има много малко пари, тъй като е похарчил голяма част от своя дял, за да се измъкне от ръцете на полицията.

Живеейки бедно и прехранвайки се с уменията си на дърводелец, Бигс постепенно привиква към живота в Рио. Той все още поддържа връзка със съпругата си, но същевременно се забавлява с най-различни жени и създава многобройни приятелства. В този период получава трагичната новина, че неговият най-голям син Ники е загинал в автомобилна катастрофа.

Бигс е опустошен и това, добавено към факта, че вече е депресиран от финансовия недоимък и липсата на семейството си, го кара сериозно да се замисли дали да не се предаде. За да усложни още повече нещата, сегашната му приятелка Реймунда го уведомява, че носи неговото дете. Бигс помолва свой приятел да се свърже с британските вестници и да им предложи неговата ексклузивна история в замяна на 50 000 в брой.

Роналд Бигс и Реймунда
Роналд Бигс и Реймунда

През януари 1974 г. редакцията на “Дейли Експрес” се свързва с неговия приятел и предлага да купи историята. След като Бигс им изпраща писмо със своите отпечатъци и подпис, за да докаже самоличността си, вестникът се съгласява да изпрати в Рио репортер, който да се срещне с него.

Репортерът пристига на 30 януари и урежда срещата с Бигс да се състои в хотела му. Роналд пристига в хотел “Трокадеро” в компанията на млада, привлекателна приятелка. Срещата с репортера Колин Макензи и фотографа Бил Ловданс минава добре. Накрая Макензи го уведомява, че вестникът се е съгласил да му плати само 35 000 за историята. Бигс с готовност приема парите.

Сделката е сключена и Бигс и Макензи се захващат за работа. Интервюто протича в следващите два дни и те все още работят по него в сутринта на третия ден, когато на вратата се почуква и в стаята нахълтва група мъже. Това са местният полицейски началник, британският консул, бразилският вицеконсул и двама детективи от Скотланд Ярд.

Следва месец на юридически препирни, докато британското правителство се опитва да екстрадира Роналд Бигс. Това не е лесно, тъй като между двете държави няма споразумение за екстрадиция. В крайна сметка местните власти решават, че Бигс трябва да бъде вкаран в затвора за 90 дни, преди да се предприемат по-нататъшни действия. На 4 февруари той е качен на самолет за столицата Бразилия, където ще бъде затворен. Докато е в самолета, у него попада вестник, от който разбира истината за ситуацията си. Когато полицията се появява в хотела, той е предположил, че са проследили репортера до Рио. Сега осъзнава, че всичко е било нагласено от самото начало. Полицията е заловила своя човек, а “Дейли Експрес” са получили своята история, и то без да дадат нито цент!

В затвора Бигс научава, че тъй като живее с жена, която чака дете от него, бразилските власти трудно ще се съгласят да го депортират.

Научи повече за:   Смъртта на Джеймс Бълджър

След няколко седмици Шърмейн идва да го посети и въпреки че не е щастлива от изневярата му, все пак се радва да го види. Репортерът от “Дейли Експрес” Колин Макензи също го посещава и успява да го убеди, че не е имал нищо общо със залавянето му. Бигс решава да му повярва, особено след като Макензи му съобщава, че възнамерява да напише книга за него. Той се съгласява и след няколко седмици журналистът го посещава отново с новината, че британско издателство е платило в аванс 65 000 лири за правата върху книгата.

Шърмейн Бигс
Шърмейн Бигс

С тези пари зад гърба им първата им работа е да наемат адвокат, който да попречи на депортирането на Бигс. Макензи се обръща към услугите на видния бразилски юрист д-р Пауло Сепулведа Пертенс.

Случаят на Бигс се радва на особена популярност в пресата, особено след като адвокатът му го кара да се яви в семейния съд и да потвърди официално бащинството си за нероденото дете на Реймунда. Претенс урежда Бигс да бъде освободен веднага след изтичането на 90-те дни.

На 6 май 1974 г. чакането свършва. Роналд Бигс е освободен и се връща обратно в Рио. Прибира се в дома си под собственото си име и ще бъде свободен човек при условие, че остане в Бразилия.

Слава

Бигс се радва на голям интерес в продължение на седмици след освобождаването си. Въпреки че му е наложен вечерен час и не му се позволява да работи, той се наслаждава на свободата си. След няколко седмици неговата съпруга и синовете му пристигат в Рио и след известен труден период, двамата решават да сложат край на брака си.

През следващия август Реймунда ражда Майкъл Фернанд Насименто де Кастро Бигс – четвъртият син на Роналд.

Година по-късно Реймунда заминава за Европа, за да преследва театрална кариера и оставя Бигс да отглежда сина им. Предполага се, че ще отсъства три месеца, но тя се връща чак след две и половина години.

Бигс живее от парите, които получава от интервюта, но те никога не стигат. През годините получава предложения за многобройни договори за филми и книги, но с едно-две изключения, те никога не му носят повече от няколко хиляди.

С него се свързва мениджърът на британската пънк група “The Sex Pistols” и го помолва да се появи с групата по време на концерта им в Рио де Жанейро. Бигс не само че се появява, но написва заедно с тях песента “Никой не е невинен”, която продава над седем милиона копия в целия свят. Бигс твърди, че не е получил финансови облаги от това.

Точно тази финансова депресия довежда до поредната драма в живота му. Бигс се съгласява да даде интервю на репортер, твърдящ, че работи в “Нешънъл Джиографик”. По време на интервюто чувства, че нещо не е както трябва, но все пак се съгласява да се срещне с репортера и съпругата му на другия ден на обяд.

Датата е 16 март 1981 г. Срещата е в ресторант в заможното предградие “Урка”, намиращо се под хълма “Захарна глава”. Бигс пристига в уреченото време, но вместо на репортера, се натъква на няколко мъже, които го сграбчват изотзад и след кратко боричкане го завличат в чакащия наблизо микробус.

Увит в чувал и захвърлен в задната част на движещия се бус, Бигс разпознава някои от гласовете около себе си. Това са същите мъже, които са се опитали да го отвлекат преди две години, примамвайки го извън Рио под предлог, че ще го снимат във филм. Тогава Бигс е бил предупреден предварително и подава сигнал в полицията. Сега те са се завърнали и изглежда са твърдо решени да довършат започнатото.

Мъжете са бивши военни от шотландска войскова част, известна с умствената си и физическа подготовка. Водачът на тази група е човек на име Джон Милър – мъж с груб характер, добре познат със своето жестоко поведение и участието си в различни рискови операции.

След кратко пътуване микробусът спира и Бигс е отнесен на борда на самолет.

След няколкочасово пътуване самолетът се приземява и Бигс отново е прехвърлен в превозно средство. Радиото в колата е включено и от него разбира, че се намира в град Белем – пристанище в северна Бразилия, намиращо се на около 3 200 км от Рио.

Качен е на яхта, където най-сетне е освободен от превръзките и се изправя лице в лице с похитителите си.

Разбира, че 62-футовата яхта на име “Ноукани ІІ” е наета от Милър и хората му в Антигуа. Плавателният съд е напълно оборудван и е в състояние да пътува навсякъде по света.

Милър казва на Бигс, че вместо да го предава на властите, предпочита да продаде историята за отвличането му на онзи, който плати най-висока цена за нея. На следващия ден яхтата отплава без Милър на борда.

Бигс изгубва всякаква надежда, че ще бъде освободен от бразилските власти. Прекарва времето си на яхтата в пиене, ядене, спане, слънчеви бани и пушене на джойнт.

Два дни по-късно е грубо събуден от двама мъже, които му нареждат да се качи на палубата. Все още махмурлия от изпития алкохол, Бигс се препъва догоре, за да види малък сив военен кораб, който е спрял наблизо. След като се идентифицира, един офицер му обяснява, че яхтата е била задържана от Бреговата охрана на Барбадос и ще бъде откарана обратно в Бриджтаун.

При пристигането му в Барбадос от Бигс са снети отпечатъци, прегледан е от лекар и е отведен в полицейския участък, където се отнасят добре с него и му дават легло за през нощта. На следващия ден се среща с местен адвокат, който му обяснява, че похитителите му са били освободени и са заминали с яхтата си към Антигуа.

За следващия ден е насрочено заседание, на което ще се реши съдбата му, но адвокатът го уверява, че ще направи всичко възможно да го върне в Бразилия. Той не успява да изпълни обещанието си и съдът решава, че Роналд Бигс трябва да се върне във Великобритания и да бъде предаден на съответните власти.

Той е преместен в затвор с по-засилена охрана и зачаква депортирането си.

Адвокатът му обаче подава молба за обжалване на решението на съда. Обжалването е добре обмислено и 25 минути след като съдийския състав се оттегля, за да вземе решението си, Бигс отново получава свободата си.

Приток на пари

Не след дълго медийното внимание около последното му приключение приключва и Бигс отново се връща към грубата реалност на живот без доходи. Отговорът на неговите финансови неволи идва от неочакван източник – неговият 6-годишен син Майкъл.

По време на медийния цирк, последвал отвличането на Бигс, Майкъл е дал интервю за телевизията и е изпълнил импровизирана песничка и танц, научени от приятел на баща му. Този момент е забравен, но след няколко седмици служител на телевизия CBS се свързва с Бигс, предлагайки му да направят запис на Майкъл и още две местни деца.

Договорът е подписан и децата са събрани, за да направят първия си запис. Под името “Бандата на вълшебния балон”, групата жъне незабавен успех. Следват турнета и парите заваляват. Бразилското правителство дава на Бигс специално разрешение да придружава сина си на турнетата.

Бигс събира достатъчно пари, с които да живее, да купи апартамент на името на сина си и да отдели нещичко за бъдещето му. След пет години магията напуска “Бандата на балона” и групата се разпада.

По-късно Бигс инвестира повечето от парите в бар, който фалира и повлича голяма част от спестяванията му със себе си. Не след дълго той отново продава историята си на всеки, който иска да я чуе, но с годините публиката му намалява все повече.

Това се променя с развиването на туризма в Бразилия. Роналд Бигс се превръща в ходеща туристическа атракция. Постоянен поток от туристи прииждат в дома му и се радват на неговата гостоприемност. Хората го снимат и му искат автограф, като това им струва по 50 долара на калпак.

Годините идват и си отиват, както и туристите, писателите, филмовите продуценти и обещанията за богатство. Бигс не успява да изкара големи пари от своята слава. Хилядите лири, които е направил през годините, отиват за изплащане на дългове, сметки и храна.

През май 2001 г. Роналд Бигс изпраща имейл до началника на Отдела за организирана престъпност към Скотланд Ярд главен детектив Джон Коулс:

“Бих искал да се предам. Трябва ми паспорт, за да пътувам до Великобритания. Готов съм да бъда арестуван, когато пристигна на летище “Хийтроу” и да се предам в ръцете на закона”.

Навършилият 71 години Бигс е претърпял три удара за две години и здравето му е силно влошено. Иска да свърши дните си на родна земя. Той казва за телевизия BBC:

“Аз съм болен човек. Моето последно желание е да се разходя до “Маргейт пъб” като англичанин и да си купя пинта бира. Надявам се, че ще живея достатъчно дълго, за да го направя”.

На 7 май 2001 г. частен самолет, превозващ на борда си Роналд Бигс, докосва земята на военното летище “Нортоп” в Мидълсекс. Главен детектив Коулс и контингент от полицаи посрещат самолета, арестуват Бигс и го транспортират до болницата на затвор “Белмарш”. По-късно същия ден той се явява пред лондонския съд, който постановява, че трябва да бъде изпратен обратно в затвора, където ще излежи остатъка от 28-те години, оставащи от 30-годишната му присъда.

Роналд Бигс и синът му Майкъл се опитват години наред да уредят освобождаването му, но без успех. През това време той претърпява серия от удари и периоди на влошено здравословно състояние. Най-сетне, на 6 август 2009 г., малко преди 80-ия му рожден ден, Роналд Бигс е освободен от затвора.

Роналд Бигс (вляво) и Брус Рейнолдс
Роналд Бигс (вляво) и Брус Рейнолдс

След освобождаването му здравето му се подобрява и той скоро напуска болницата и е преместен в старчески дом. В отговор на твърденията, че е симулирал влошено здраве, за да може да получи предсрочно освобождаване, адвокатът му заявява: “Този човек ще умре. Няма да възкръсне като Лазар от мъртвите, той е болен, сериозно болен”. Но самият Бигс казва следното: “Имам още да живея. Дори мога да ги изненадам като доживея до Коледа и това би било фантастично”.

Роналд Бигс наистина преживява още няколко Коледи. Той умира на 18 декември 2013 г.


Източник: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
Направи дарение чрез Revolut 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: DilyanaMihailDonikaTANYAGeorgi
360
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме