Джи Джи Алин: Последният месия на пънк рока

В един горещ августовски ден на 1956 г. самият Исус Христос се явява на Мърл Алин старши, за да му съобщи, че неговият син ще бъде следващият месия. Това дете, кръстено на видението на баща си със звучното библейско име Джизъс Крайст Алин, се превръща в една от най-скандалните фигури в цялата история на пънк-рок музиката.

Известен с това, че се изхожда по голяма нужда на сцената, използва наркотици, самонаранява се, прави пред публиката секс и актове на некрофилия и зоофилия, Джизъс Крайст, или Джи Джи за по-кратко, се бунтува срещу общоприетите норми и условности на обществото и се води от принципа: „Ще правя каквото искам, когато искам и както искам“.

Фанатичен баща

Дълго преди да започне да се облича в женски дрехи и да безчинства на музикалната сцена на хардкор пънка, Джи Джи Алин живее съвсем различен живот. Той е роден на 29 август 1956 г. в американския щат Ню Хемпшир. Периодът на детството му може да се опише най-меко като „смущаващ“. Неговият баща Мърл е религиозен християнски фундаменталист – фанатик, който живее със семейството си в горска хижа, лишена от вода и електричество.

Алин има по-голям брат на име Мърл младши, който не може да произнася правилно името му „Джизъс“. Вместо това казва „Джиджи“ и този прякор се лепва на Алин завинаги.

Джи Джи Алин описва своите преживявания от детството в есе, озаглавено „Първите десет години“. Той си спомня непрекъсващата си борба за въздух, тъй като страдал от астма, а баща му отказвал да му осигури адекватна медицинска помощ. Мърл старши постоянно подлага семейството си на физически и психически тормоз и често заплашва, че ще ги убие и след това ще се самоубие. Вероятно говори напълно сериозно, защото дори изкопава гробове за всеки от тях в пръстения под на мазето.

Бащата фанатик презира всякакви предмети, носещи удоволствие, включително детските играчки. Изгаря всичко, което според него би могло да поквари семейството му. Именно този травматизиращ период уврежда психиката на Джи Джи до края на живота му. Той го описва като „пет години, които бяха издраскани в душата ми завинаги“.

Животът под контрола на Мърл старши представлява едно примитивно съществуване – повече приличащо на затворническа присъда, отколкото на детство. Но въпреки всичко Алин е благодарен за това изпитание. „То ме направи воин по душа от ранна възраст , казва той.

Бунтар и провокатор

След многобройни опити за бягство майката на Алин Арлета най-накрая успява да се спаси от горската хижа на фанатика заедно с децата си. Тя се омъжва повторно през 1966 г., но детството на Джи Джи не става по-щастливо от това. Въпреки че Арлета сменя името му на „Кевин Майкъл“, за да му спести подигравки, той е напълно отлъчен от своите връстници. Не се справя никак добре в училище и го изпращат в специален клас за деца с образователни проблеми.

Травматизиран завинаги от тежкото си детство и напълно неспособен да зачита правилата, Джи Джи Алин прекарва годините си в гимназията като бунтар и провокатор. Той и брат му обличат женски дрехи, крадат, разбиват коли и къщи и продават наркотици.

Още от ранна възраст у Джи Джи се наблюдава влечение към чудато смущаващи сексуални занимания. Очарован е от телесните течности, включително от менструалната кръв, урината и изпражненията. Освен това може да се „похвали“ с доста стряскащи сексуални практики – неведнъж е правил секс както с живи, така и с мъртви животни, преди най-накрая да изгуби девствеността си в прегръдките на родния си брат Мърл.

Травмите от израстването оставят неизличим отпечатък върху целия му по-нататъшен живот. Кръвосмешението, мастурбациите, дефекациите, агресията, злоупотребата с наркотици и религиозните образи от детството му се появяват в творчеството на Джи Джи и се превръщат в негова запазена марка.

Възмутително скандален

За никого не е изненада, че Джи Джи Алин се въздържа от по-нататъшно академично развитие. След като завършва гимназия през 1975 г. той се отдава изцяло на музиката, вдъхновен от своите идоли Алис Купър и „Ролинг Стоунс“. Започва като барабанист и свири в няколко групи, като създава две банди и с брат си Мърл.

През 1977 г. си намира постоянно място в пънк-рок бандата „Дъ Джабърс“, с които издава дебютния си албум. Остава с тях до 1984 г., когато нежеланието му да прави компромиси довежда до разпадането на групата.

В този период Джи Джи вече е тежко пристрастен към хероина и алкохола. Успява дори да се ожени, но се развежда със съпругата си през 1985 г. Междувременно излиза с тийнейджърката от Тексас Трейси Дено, която забременява от него и на 13 март 1986 г. ражда дъщеря на име Нико Ан. Дъщерята на Алин не носи неговото име и не поддържа контакти с баща си.

В следващите години той сменя няколко банди, сдобивайки се с репутацията на закоравял експериментатор в рока. След едно изпълнение на живо в Манчестър, Ню Хемпшир, с групата „Сидър Стрийт Слътс“, става известен като „Лудия от Манчестър“.

През 1985 г. по време на концерт с групата „Блъди Мес енд дъ Скабс“ Джи Джи Алин издига статуса си на луда глава до нови висини. Пред погледите на стотици зрители той се изхожда по голяма нужда на сцената.

Всичко е планирано предварително. Джи Джи взима лекарство за разхлабване часове преди началото на шоуто и му се налага да стиска здраво преди да настъпи заветния момент. След „разтоварването“ в залата настъпва истински хаос. Стотици объркани пънкари бягат към вратите, прогонени от ужасната миризма. Изглежда това е точно ефектът търсен от Джи Джи, тъй като дефекацията на сцена става редовна част от изпълненията му на живо. И не само…

Скоро Алин не се задоволява само с освобождаване на дебелото си черво – започва да яде фекалиите си, размазвайки ги навсякъде, като дори замеря публиката с „ароматни“ сувенири. Добавя още един зловещ елемент в представленията си – залива тялото си с кръв и пръска цялата сцена и публиката с червената течност. Скоро започва да се самонаранява жестоко на сцената.

Благодарение на скандалните си изпълнения, Джи Джи бързо се сдобива с популярност и започва да получава покани за телевизионни предавания. В някои от тях обяснява действията си, позовавайки се на ритуала с католическото причастие – “кръвта и тялото Христови”. Заради кръвта се самонаранява, а изпражненията символизират „тялото“.

Голота, агресия, секс и кръвосмешение – скоро също се превръщат в част от програмата. Част от този очевиден бунт се дължи на вярата на Алин, че е новият месия, изпратен да спаси света на пънка. Той се отдава на идеята да реформира пънк рока точно в момент, когато субкултурата придобива все по-корпоративен характер – нещо, което той смята за лицемерно и грешно. Описва целта си като: „Да направим пънка яростен отново“.

В основата на всичките му действия стои желанието да бъде в центъра на вниманието на всяка цена. Иска да бъде възмутително скандален, шокиращ, отблъскващ и отвратителен, не само за да компенсира избледняването на пънкарските ценности, но и за да се бунтува срещу общоприетите норми на обществото, които презира. Той описва своята идеология в есе, озаглавено „Манифестът на Джи Джи Алин“.

Разбира се деструктивният характер на неговите постановки довежда дотам, че заведенията и фирмите за музикално оборудване отказват да работят с него. Полицията също редовно се появява на неговите изпълнения, особено когато започва да напада хора от публиката и дори да ги замеря с бирени бутилки. Неведнъж е арестуван и дори осъждан заради агресивните си действия.

Всъщност непрекъснатото му турне е прекъсвано единствено от времето прекарано зад решетките или от дълги болнични престои, заради счупени кости, отравяне на кръвта и други физически трамви. През 1989 г. е осъден за нападение над жена, която е рязал и горил, и дори е пил от кръвта ѝ. Джи Джи настоява, че жената е била съгласна с неговите действия. Въпреки това лежи зад решетките около година.

Макар двата музикални жанра да изглеждат несъвместими, Джи Джи безкрайно харесва легендата на кънтри музиката Ханк Уилямс, който подобно на него самият е тих самотник с тежък проблем с пиенето. Той дори записва кънтри песни и по-традиционен рок. Макар музиката му никога да не пробива наистина заради лошото качество на записите и слабата им дистрибуция, Алин продължава да прави участия, привличайки тълпи от стотици пънкари.

Публичен спектакъл

Джи Джи носи тежестта на детството си през целия си живот, непрестанно негодувайки срещу авторитетите, сякаш за да компенсира годините, прекарани в жестоките бащини обятия.

Той намира утеха в света на ужасите и дори си пише със серийния убиец Джон Уейн Гейси. Не след дълго го посещава в затвора и му поръчва да нарисува негов портрет, който по-късно е използван като обложка за саундтрака към филма: „Hated: GG Allin And The Murder Junkies“.

Увлечението му към серийните убийци изглежда обхваща и собствения му начин на живот. Често казва, че ако не е станал музикален изпълнител, вероятно е щял да се превърне в сериен или масов убиец. През 1989 г. за първи път се заканва, че ще извърши самоубийство по време на концерт, най-вероятно на Хелоуин. Не успява да сдържи обещанието си, защото на тази дата се оказва зад решетките.

В крайна сметка той не изпълнява заканата си, но смъртта му все пак се превръща в публичен спектакъл. Последното шоу на Джи Джи Алин се състои на 27 юни 1993 г. в малък клуб в Манхатън. По време на втората песен, стреснати от „номерата“ му, управителите на заведението прекъсват електричеството. Тогава Джи Джи се развихря в мрака. Съблича се чисто гол и потрошава клуба. Управата го изхвърля по долни гащи и той обикаля покрит с кръв и изпражнения по улиците, следван от голяма тълпа фенове.

Върви така в продължение на час, след което се качва в такси, което го закарва в апартамента на негов приятел, където купонът продължава. По някое време Алин приема чудовищно количество хероин и изпада в безсъзнание. Няколко момичета от купона си правят снимки с него, без да осъзнават сериозното му състояние. Джи Джи умира в утрото на 28 юни от свръхдозата. До 37-ия му рожден ден остават два месеца.

Дали свръхдозата е била планирана като част от обещанието му да се самоубие на сцената, остава загадка. Алин винаги е заявявал категорично, че не желае да остарее и ще се самоубие дълго преди това да се случи.

„Не че толкова искам да умра“, казва веднъж той, „а по-скоро да контролирам момента, да избера как да си отида”.

Погребението на Джи Джи Алин се състои на 3 юли 1993 г. в родния му щат Ню Хемпшир. Подутият му труп е облечен в черно кожено яке и слиповете с бандаж, с които е излизал на сцената. Мърл забранява на служителите от погребалната агенция да къпят тялото на брат му и да му слагат какъвто и да било грим. Джи Джи е погребан, покрит с изпражненията от последното му участие.

Погребението се превръща в кротък пънкарски купон. Приятелите на Алин позират с трупа му и сипват дрога и уиски в устата му. Накрая, преди да го спуснат в гроба, Мърл поставя на главата на Джи Джи чифт слушалки, свързани с касетофон, в който е зареден шестият студиен албум на Алин „The Suicide Sessions“.

Гробът на Джи Джи Алин често става жертва на вандализъм от страна на феновете му, които идват, за да почетат идола си, поливайки го с урина, алкохол, фасове и изпражнения. Накрая се налага да махнат надгробната му плоча.

Въпреки очакванията, че подобен отблъскващ и ужасен индивид би трябвало да бъде низвергнат и заклеймен от общественото съзнание, Джи Джи Алин се сдобива със статута на култова знаменитост и вдъхновява огромен брой последователи, някои от които са му верни до ден днешен. Доста хора се разпознават в неговите идеи и дори подражават на поведението му, копирайки агресивния му и лишен от морални задръжки маниер.

Джи Джи Алин остава в историята на пънк рока като спорна фигура, извикваща противоречиви чувства на възхищение и презрение. За мнозина тази скандална звезда представлява вълнуващ обект за изучаване на непоправимите психически травми, които биха могли да бъдат нанесени в детството.

По идея на Пич от класа
Източници: wikipedia.org, ranker.com, allthatsinteresting.com, medium.com

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020