Сиропиталища на смъртта: Австралийските ферми за бебета

В началото на миналия век в Австралия не се гледа с добро око на самотните майки. Всяка жена, родила дете без брак, става обект на социално неодобрение и чести подигравки.

Но бременността в онези времена не е можела да се контролира така лесно както сега, а клиниките за аборти са се броели на пръсти. Жените, имали късмета да си уредят аборт, са рискували да загубят живота си или да получат трайни увреждания и страховити инфекции.

В резултат на това практиката на “гледане на деца” се превръща в изгоден бизнес. Малко майки искат да дадат децата си за осиновяване и вместо това поверяват бебетата си на грижите на професионални “детегледачи”. Те се грижат за бебето в замяна на минимална седмична или месечна такса, а родителите могат да посещават своето отроче, когато поискат.

Веднъж щом детето порасне достатъчно, майката може да си го вземе, да го представи на околните като дете на починал роднина и да го отгледа без да се страхува, че ще бъде белязано с етикета “копеле”, а тя – “уличница”.

Голяма част от детските домове в Австралия са управлявани от честни жени – професионални медицински сестри, които искрено обичат бебетата и им дават вниманието и грижите, от които се нуждаят.

Но за малцина безкрупулни индивиди “детегледачеството” означава възможност да забогатеят от нещастието на другите. Те продават бебетата на бездетни двойки, прибират парите и скриват истината от родната майка.

Други използват възможността да прибират парите, които майката им праща за храна и лекарски грижи, като оставят децата да живеят в мизерия, в крайна сметка умирайки от глад, липса на грижи и болести.

За трети тези “сиропиталища” се превръщат в удобна възможност да припечелят от убийство. Подобни детски домове стават известни като “ферми за бебета”.

Джон и Сара Макин

Сидни: 1892 г. – Запушен канал?

На 11 октомври 1892 г. каналджията Джеймс Ханоуни разкопава меката почва, за да изчисти канала в задния двор на къща в Макдоналдтаун – предградие на Сидни. Скоро се натъква на причината за запушването. Два зловонни вързопа дрехи. Бебешки дрешки. Вдига отблъскващите дрипи и намира вътре разложените останки на две бебета. Ханоуни побързва да извика властите, които не след дълго откриват мумифицираните трупове на още пет бебета, заровени в различни части на двора.

Детективите тръгват по следите на предишните наематели на къщата – 50-годишният Джон Макин и 47-годишната Сара Макин – бързо попадат на следващото им местожителство – къща в близкия град Редфърн, където откриват погребаните останки на още няколко бебета. Но наемателите вече не живеят там.

Сара Макин
Сара Макин

Когато властите най-сетне откриват семейство Макин в техния нов дом в близкия град Чипъндейл, от задния им двор са изровени още мъртви бебета, с което общият брой на зловещите находки достига 12.

Цялото семейство Макин – Сара, Джон и техните четири дъщери Флоренс (17 г.), Кларис (16 г.), Бланш (14 г.) и Дейзи (11 г.) – е арестувано. Джон и Сара Макин са обвинени в убийство.

Процесът срещу семейство Макин се провежда във Върховния съд на Сидни, а съдебната зала прелива от посетители. Защитата казва на съда, че семейство Макин са професионални детегледачи, които са се грижели за бебетата срещу седмична такса, докато майката е в състояние да си прибере детето или докато му намерят подходящи осиновители.

В някои случаи дори са уреждали майката да вижда детето си след осиновяването му от други родители, изтъква техният адвокат.

Обвинението излага друга история. Семейство Макин са считали за много по-лесно и изгодно просто да убиват бебетата и да продължават да прибират седмичната такса от майките им, на които не са позволявали да виждат децата си под измислени предлози.

Първата свидетелка е 18-годишната Амбър Мъри, която ражда извънбрачния си син Хоръс през март 1892 г. Тъй като не е в състояние да се грижи за детето сама, тя го дава за осиновяване чрез обява във вестник “Сидни Морнинг Хералд”, в която пише, че търси мила и любяща осиновителка за новороденото си момченце. В същата обява добавя, че е готова да плаща седмична такса за издръжката на детето.

Амбър получава отговор от женена двойка, живееща в работническото предградие Редфърн в Сидни. Те й казват, че ще се радват да се грижат за детето й срещу 10 шилинга на седмица.

Амбър Мъри им се обажда на следващия ден и се среща с Джон и Сара Макин, и две от техните дъщери, които веднага се влюбват в малкия Хоръс и нямат търпение да го отведат в дома си, и да го обсипят с обич и грижи, заявявайки, че наскоро са загубили малкия си син.

Амбър Мъри не намира за странно, че в дома им има още пет-шест бебета, тъй като семейство Макин й обясняват, че това са деца на техни приятели, на които правят услуга. Майката оставя малкия Хоръс при тях след като се уговарят, че всяка седмица ще им изпраща пари и ще може да го посещава от време на време. Речено-сторено.

Това е последният път, в който Амбър вижда бебето си живо.

Бебеубийство

Джон Макин се обажда всяка седмица като по часовник, за да си прибере десетте шилинга от Амбър Мъри, но всеки път, когато тя иска да види детето си, той измисля някакво извинение.

Джон Макин
Джон Макин

Един ден той казва на Амбър, че ще се местят в западните предградия в Хърствил и ще й изпрати новия им адрес след около шест седмици, веднага щом се установят. Междувременно продължава да се обажда за десетте шилинга.

Но семейство Макин не се преместват в западните предградия. Вместо това наемат къща в близкия Макдоналдтаун и се изпаряват тайничко в тишината на нощта. По време на процеса Кларис, една от дъщерите на Макин, ще даде уличаващи показания, че когато са напуснали Редфърн, малкият Хоръс Мъри вече не е бил с тях.

Макар Кларис да не го казва с думи, става ясно, че Хоръс вероятно вече е бил убит, но Джон Макин е продължавал да си иска седмичната издръжка от майка му.

Семейство Макин не се заседяват задълго в Макдоналдтаун и през август се преместват в Чипъндейл, където в крайна сметка са арестувани след зловещата находка на каналджията Джеймс Ханоуни.

Научи повече за:   Престъплението, което разтърси Великобритания: Ейприъл Джоунс

Амбър Мъри и три други скърбящи майки разпознават дрешките на бебетата си, които Сара Макин е продала в заложна къща. Мъж и жена свидетелстват, че са дали незаконното си дете на Макин, заплащайки им значителна сума в аванс и съгласявайки се да им дават по 10 шилинга на седмица, за да им го гледат, докато могат да си го вземат. Само след дни бебето им е било мъртво и скърбящите родители са изпратили на Макин две лири за погребението му, на което не са присъствали.

Членовете на семейство Макин се изправят на свидетелската скамейка и лъжите им лъсват благодарение на ловките въпроси на обвинението. Отново и отново те отричат да са се грижили за някакви бебета или да са взимали такса от родителите им, но се оплитат в собствената си мрежа и дори децата им се обръщат срещу тях.

Шестнадесетгодишната Кларис Макин заема свидетелското място и дава показания срещу родителите си, като казва, че е виждала дрешките на едно от мъртвите бебета у майка си. Дейзи Макин свидетелства, че когато са се местили от Редфърн в Макдоналдтаун с тях е имало само две бебета момиченца, загатвайки, че малкият Хоръс е бил убит и погребан в Редфърн.

Присъдата е ясна, а единственото възможно наказание е смърт. Джон Макин подкрепя жена си, която припада в ръцете му.

След две пропаднали обжалвания Джон Макин се отправя сърцато към смъртта си на бесилото. Сара Макин спечелва обжалването на присъдата си и получава доживотен затвор с тежък труд. Тя е освободена през 1911 година, след като излежава 19 години от присъдата си и пропада в неизвестност.

Нито едно от децата на семейство Макин не е съдено.

Франсис Нор

Мелбърн: 1893 г. – Много въпроси

През септември 1893 г. новият наемател в една къща в мелбърнското предградие Брунсуик решава да превърне задния си двор в зеленчукова градина. Едва започва да копае, когато за негов ужас точно под повърхността на неподдържания двор попада на разложените останки на новородено момиченце. Около вратлето на бебето е затегнато въже.

Полицията веднага е извикана в къщата, за да проучи находката. Съседите споделят, че предишните наематели са живели и в друга къща наблизо, и когато властите разкопават градината там, откриват още две разложени телца – този път на момченца.

Предишните наематели на тези два адреса Рудолф и Франсис Нор наскоро са се преместили в Сидни и не е трудно да бъдат открити. Живеят на улица “Брисбейн” в предградието Съри Хилс и са задържани от полицията само дни след намирането на трите мъртви бебета. Двамата са изпратени в Мелбърн, за да бъдат изправени пред съда.

Аутопсията разкрива, че малкото момиченце е умряло от удушаване, а двете момчета са били задушени. Семейство Нор трябва да отговорят на много въпроси.

Полицията научава, че Франсис Нор е родена с името Мини Туейтс в много уважавано и богобоязливо лондонско семейство. Тъй като е непокорно дете и доста похотлива девойка с много завоевания на любовния фронт, родителите й я изпращат в Австралия, където пристига през 1887-а на 19-годишна възраст.

Франсис Нор
Франсис Нор

Тя променя името си на Франсис и се влюбва в Рудолф Нор – немски сервитьор, когото среща, докато работи като слугиня. Рудолф е стар познайник на полицията в Мелбърн и Сидни, в качеството си на дребен крадец.

Двамата се оженват и им се ражда дъщеря на име Гладис. След серия от несполуки, в резултат на които Рудолф попада в затвора за 18 месеца, а Франсис завърта любовна афера с един мъж и дори живее известно време с него, двамата се събират отново и се захващат с “детегледачески” бизнес.

Не е трудно да го сторят. Всяка жена със собствени деца, която би могла да излъже, че е медицинска сестра, може да вземе бебета на отглеждане за постоянно. Обикновено майката плаща първоначална вноска в размер на 5-20 лири и след това дава по-малка месечна такса. В замяна на това нейното бебе получава грижи, а тя може да го посещава по предварителна уговорка.

Проблемът с подобни хлабави договорки се състои в това, че детегледачката често взима първоначалната вноска и изчезва, вероятно продавайки детето на някоя бездетна двойка, след което отваря нов бизнес в друг град.

Уличаващо доказателство

Детегледаческата индустрия се прочува. Само в щата Виктория през 1893 г. се провеждат повече от 60 разследвания на случаи с бебета, намерени мъртви или починали поради липса на грижи. Повече от 20 от тях са разглеждани като убийство, но извършителите обикновено са изчезнали отдавна и никой не е осъден. Много други бебета изчезват без следа, вероятно продавани на бездетни двойки.

Франсис Нор развива детегледаческия си бизнес на многобройни адреси в Мелбърн и не се застоява дълго на едно място. Много майки искат да си поговорят с нея за изчезването на децата им, но не смеят да подадат сигнал в полицията от страх да не се разбере, че са самотни родителки. Сега изглежда повече от вероятно, че бебетата, които Франсис Нор не е могла да продаде, са били убити.

Когато пристигат да я арестуват, полицаите заварват Франсис Нор бременна с второто й дете. След раждането му в ареста, двамата тя и Рудолф са качени под въоръжена охрана на параход, пътуващ за Мелбърн.

Предварителното заседание, разглеждащо смъртта на едно от момченцата, се провежда в градската морга през октомври 1893 г. Сред 33-ата свидетели е призовано и 13-годишно момиче, което е работило за Франсис Нор няколко години. Нейните показания са уличаващи. Тя си спомня, че Франсис Нор е взела лопата назаем от съседа, за да разкопае задния си двор.

Лекарят, прегледал починалото бебе, казва, че то се е задушило заради стегнатата около врата му връв.

Франсис Нор е имала работа с толкова много неомъжени майки, не желаещи да излязат наяве, че е почти невъзможно да се изясни какво точно се е случвало с децата. Дори се е престорила веднъж, че собствената й дъщеря Гладис е дете на друга жена, а тя просто се грижи за нея.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250
Научи повече за:   Даря Николаевна Салтикова: Руската кървава графиня

В крайна сметка Франсис Нор е обвинена в три убийства. Но дори в светлината на неоспоримите доказателства, тя продължава упорито да отрича убийствата на бебетата и погребването им в градините.

По време на процеса обвинението ловко изиграва своя коз, представяйки писмо, което Франсис Нор е написала от килията си до своя някогашен любовник Едуард Томпсън, молейки го да даде лъжливи показания в нейна полза. Писмото е предадено на полицията от майката на Томпсън.

Писмото представлява несръчен опит да се уличи Томпсън в убийствата и погребенията на децата.

Франсис намира Бог

Томпсън отрича да е замесен в нещо подобно и полицията му вярва. Планът й пропада и Франсис Нор обръща показанията си на 180 градуса. Признава, че е заровила бебетата в градината, но казва, че те са умрели от естествена смърт. Това противоречи на заключението от аутопсиите, които са категорични, че децата са били убити.

В края на петдневния процес Франсис Нор е призната за виновна и осъдена на смърт чрез обесване. Обляна в сълзи след чуването на присъдата си, тя се обръща към Едуард Томпсън и изкрещява:

“Бог да прости греховете ти, Тед. Господ да помогне на бедната ми майка. Господ да помогне на бедните ми дечица”.

В дните преди обесването си Франсис Нор прегръща Бог и най-сетне признава за убийствата:

“Сега, когато остават броени часове до смъртта ми, изразявам силно желание това изявление да бъде направено публично достояние, с надеждата че моето падение не само ще бъде предупреждение за другите, но и ще послужи като спирачка за онези, които се занимават със същата практика. Желая да заявя, че признавам вината си”.

Макар палачът Томас Джоунс, натоварен с обесването на Франсис Нор, да държи рекорд, изпращайки 15 осъдени на бесилото, той не е особено въодушевен от перспективата да обеси жена за първи път, и то жена, която ще бъде първата обесена в щата Виктория от 30 години насам. В отчаянието си той прегръща здраво бутилката.

Два дни преди датата за екзекуцията на Франсис Нор Джоунс извършва самоубийство, като прерязва собственото си гърло в пиянски ступор.

Но за обесването е назначен нов палач, въпреки отчаяните молби на стотици граждани на Мелбърн, настояващи, че е нехуманно да бъде обесена една жена и майка.

В навечерието на екзекуцията й – в 10 часа сутринта на 15 януари 1894 г. – тълпа от 200 протестиращи се събира пред затвора “Олд Мелбърн”. Хората пеят химни и се подписват в петиция за помилване в последната минута. Но правителството остава непоколебимо.

Натовареният с екзекуцията екип пристига на платформата и зачаква идването на осъдената на смърт. От килията й се разнася силен и печален напев. Франсис Нор пее химни още от ранни зори и продължава, докато крачи от килията си до бесилката с вързани ръце и примка около врата си.

Спира да пее едва в последните секунди, за да промълви уверено:

“Да. Господ е с мен. Не се страхувам от това, което човеците могат да ми сторят, защото съм в мир, пълен мир”.

Сетне Франсис Нор, убийцата на беззащитни бебета, поверени на грижите й, увисва на въжето.

След обесването й властите изчисляват, че имайки предвид времето, през което се е занимавала с детегледачество и броя на жените, които впоследствие тайно се свързват с полицията и казват, че са й дали бебетата си, Франсис Нор вероятно е причинила смъртта на около 13 новородени.

Алис Мичъл

Пърт, Западна Австралия: 1900 – 1906 г.

Незаконната поява на бял свят на бебето Етел, което неговата майка Елизабет Бут ражда в “Къщата на милосърдието” – убежище за неомъжени майки, управлявано от католически монахини в Хайгейт Хил в Пърт – в крайна сметка довежда до изобличаването на Алис Мичъл. Детегледачката взима бебетата под своите грижи и веднъж щом се сдобие с парите на майките им, оставя невинните създания да тънат в мизерия.

Шокираща бройка от 37 бебета, поверени на грижите й, умират или от липса на грижи, или са убити от собствените й ръце.

Правилата в “Къщата на милосърдието” са строги и три месеца след раждането на жизнената и здрава Етел, милите монахини помахват за сбогом на Елизабет Бут и я изпращат да изхранва себе си и детето си на улицата.

Тъй като няма намерение да дава Етел за осиновяване, а бащата отдавна е изчезнал, Елизабет Бут няма друга възможност освен да работи, за да осигури и двете им. Но разбирайки, че липсата на образование и фактът, че единствената работа, в която има опит е слугинската – а никое заможно семейство не би взело прислужница с незаконно дете – ще й попречат да си намери работа, тя няма друг избор освен да намери алтернативен дом за своето бебе и да се опита да го посещава тогава, когато й позволяват работните часове.

Детският дом, който й препоръчват, се намира точно зад ъгъла от “Къщата на милосърдието”, на улица “Едуард” №24 в Източен Пърт, и е управляван от дружелюбна и закръглена медицинска сестра на средна възраст на име Алис Мичъл, която развежда новата майка и нейното бебе из част от помещенията.

Чувствайки, че бебето й ще бъде на сигурно място в ръцете на Мичъл, Елизабет се съгласява да плаща по 5 шилинга на седмица, 5 шилинга за ваксинации и допълнителни 5 шилинга за всяка визитация на доктора, който преглежда Етел при приемането й.

След три дни майката се появява, за да види бебето си и й казват, че докторът е прегледал детето и го е намерил в идеално здраве. Сметките са уредени и Бут потегля към новата си работа като домашна прислужница, успокоена от мисълта, че детето й е попаднало във възможно най-добрите ръце и че ще може да се отбива да го види, когато времето й позволява това.

След по-малко от месец и половина нейното бебе е мъртво. Смъртта на момиченцето изважда наяве един случай, който ще се превърне в най-прочутата афера с “ферми за бебета” в страната. Ако не е била алчността на Алис Мичъл и целеустремеността на Елизабет Бут да разбере какво се е случило с детето й, може би още много бебета са щели да умрат.

Научи повече за:   Божествени създания: Полин Паркър и Джулиет Хюм

Когато Бут изостава с плащанията си – не за изхранването на бебето, а за мистериозните такси, които постоянно й искат за лекарски прегледи, Алис Мичъл се обръща към полицията, за да си събере дължимото.

Полицейският служител, който не е сигурен как да постъпи в този случай, се обажда на шефа си сержант Патрик О’Халоран, който посещава Алис Мичъл в нейния пансион и настоява да бъде разведен наоколо.

Ужасни условия

Сержантът се ужасява от видяното. В своя официален доклад, той казва за едно от бебетата:

“Детето беше в ужасяващо състояние. Гной течеше от очите му, беше наплюто от мухи, изключително изтощено и от него се носеше непоносима смрад”.

Сержант О’Халоран се връща с държавен медицински служител, който, също ужасен от мръсните условия, обявява, че въпросното дете е на ръба на смъртта.

Разпитана за уговорката си с Алис Мичъл, Елизабет Бут казва, че обикновено се е отбивала да види детето си късно вечер след приключване на работа. Всеки път са й отказвали свиждане, под предлог че бебето вече спи и не може да бъде обезпокоявано. След седмици на подобни откази тя най-сетне е настояла да види детето си и е била шокирана от гледката. Когато са й донесли нейното някога жизнено и пухкаво бебе, тя не е могла да повярва на очите си. Бебето е било покрито с язви от главата до петите и е представляво пищяща торба с кости. Момиченцето починало два дни по-късно.

Бут отива в полицията и споделя подозренията си. Започва усилено разследване на детегледаческите практики на Алис Мичъл. Разкритията ще шокират цялата страна и веднъж завинаги ще сложат край на безконтролното гледане на деца.

От 1900 г. Алис Мичъл е управлявала няколко подобни пансиона в Пърт и се е премествала от един адрес на друг, веднага щом й е запарело под петите. Възрастните наематели в нейните заведения разказват на властите, че бебетата са лежали на пода в собствените им изпражнения, а в ъглите са били захвърлени купища от използвани, непрани пелени, гъмжащи от личинки. Смрадта, носеща се от стаите е била непоносима, а мухите са снасяли яйцата си в мокрите язви по лицата и телата на бебетата.

Бебетата са били пускани да пълзят в задния двор, където е имало птичарник и са се въргаляли в калта и са ядели кокошите изпражнения от земята.

С напредването на разследването се разкрива, че през шестте години, в които е била в бизнеса, в ръцете на Алис Мичъл са загинали 37 деца, но въпреки това никой не е казал и дума на полицията. Следователите не се съмняват, че фаталната бройка е много по-висока, но не могат да намерят доказателства за още смъртни случаи.

Онова, което най-много удивява полицията е, че 37 бебета са били погребани от опечалените им майки, без това да стигне до властите. По закон лекар трябва да издаде смъртен акт, за да може да се извърши погребение. Но нито един такъв акт не е бил издаден за бебетата, починали под грижите на Мичъл.

За голяма изненада на полицията и здравните служби става ясно, че погребалните агенции нямат представа, че е необходима подобна документация. Четирима управители на най-големите погребални агенции в града заявяват, че не са знаели, че трябва да искат смъртни актове и са извършили 37-те погребения на бебетата, някои от които на държавни разноски, без нито искрица подозрение, че нещо не е наред.

Единственият лекар, обслужващ бебетата на Мичъл, заявява, че никога не е забелязвал нещо нередно в здравословното състояние на пеленачетата, както и в условията за живот в пансиона.

А г-ца Ленихан – здравният инспектор, отговорен за тези домове, чиято работа е била да прави редовни проверки на бебетата, казва, че е чувала от време на време за някоя странна бебешка смърт, но не е сметнала, че си заслужава да докладва на началниците си.

Въпреки огромната планина от доказателства, сочеща противното, г-ца Ленихан настоява, че винаги е намирала условията в пансиона на Мичъл за напълно задоволителни.

Няма тела, няма свидетели

На 12 март 1907 г. при разследването на съдебния лекар тричленното жури постановява, че “… детето Етел Бут е починало от принудително гладуване и престъпна липса на грижи от страна на Алис Мичъл”. Съдебният лекар казва: 

“Този случай е най-отвратителният, с който съм се сблъсквал. Гнусен, отблъскващ, гаден и чудовищен”.

Алис Мичъл е арестувана и обвинена в предумишлено убийство. По време на процеса се разкрива, че много хора на високи постове са пренебрегвали задълженията си. Здравната инспекторка, нейните подчинени, лекарят, погребалните агенти и още много лица на важни позиции застават пред съда и са строго порицани.

Но без тела, без доказателства и свидетели на самите убийства, резултатът е в полза на Алис Мичъл, която се отървава от обвинението в предумишлено убийство и е осъдена на пет години тежък труд за непредумишленото убийство на Етел Бут.

Случаят отвращава страната до такава степен, че се превръща в катализатор за затягане на законите, регулиращи подобни домове за гледане на бебета из цяла Австралия.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250

Източник: trutv.com

The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
10 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Ясмина
Ясмина
12.07.2011 14:46

Как е възможно това… толкова е гадно и ужасяващо. Що за човек трябва да си,че да сториш такова нещо на едно беззащитно бебе?!

Москвич 412
Москвич 412
13.07.2011 1:04

А.Чикатило е просто светец пред Алис Мичъл,действията й ме потресоха… 😐

Таня
Таня
Отговори на  Москвич 412
31.07.2021 15:55

Определено е така.

Led
Led
18.07.2011 14:01

Вярно тази кучка би и Чикатило по злодеяния!

mlimma
mlimma
19.07.2011 2:25

Мале,тази долна кучка Мичъл, дано в ада да гние мизерницата. Мръсни същества, как може такова нещо. Бебета ще ми убиват!

ПРО
ПРО
02.08.2011 12:18

В БГ МАМА ИМА РАЗДЕЛ ЗА ГЛЕДАЧКИ…

ПРО
ПРО
03.08.2011 15:41

индиянците също са яки`
http://www.youtube.com/watch?v=RbjRU6_Zj0U&feature=player_embedded

Maria
Maria
30.06.2012 22:49

Покъртителна история …

Типът
Типът
26.04.2013 2:11

Глупости. Чикатило си е похапвал от децата докато са живи. Да не говорим, че докато ги е изнасилвал ги е режел… така че не мисля, че е светец пред тази слива.

Лора
Лора
02.10.2019 7:13

Почерпих бира, малко, но от сърце. Обичам вашия сайт❤️