Джон Линли Фрейзър: Пророкът хипар и масов убиец

През август 1969 г. калифорнийският град Лос Анджелис е разтърсен от страховит брой убийства. Няколко зловещи фанатици проникват в дома на режисьора Роман Полански и убиват ритуално петима души, сред които и неговата съпруга – бременната актриса Шарън Тейт. Един от убийците написва с кръв думата “Прасе” на една от вратите. Същата банда оставя подобни съобщения и на следващата вечер в дома на убитите Лено и Розмари Лабианка.

Никой не знае кой е сторил това или кои ще бъдат следващите му жертви. Тогава жена на име Сюзан Аткинсън се похвалва за стореното и убийците са заловени. Оказва се, че чудакът Чарлз Менсън е събрал “семейство” от бездомни хипита и е заповядал на няколко от тях да сложат началото на неговата смъртоносна “революция”. Те са му се подчинили безпрекословно и без разкаяние.

Годината на хипи убийствата

Шест месеца по-късно на 17 февруари 1970 г. в Северна Каролина зелената барета Джефри Макдоналд съобщава, че е бил нападнат в дома си от група надрусани хипита, които са го пребили и са убили съпругата и двете му дъщери. Подозренията падат върху него самия и той е осъден за престъплението, въпреки че упорито твърди, че семейството му е било убито от трима мъже и една руса жена.

В онзи момент вече е натрупано достатъчно напрежение между обикновените хора, работещи за прехраната си, и хипарите, решили да се откажат от всичко, за да живеят в бунтарски комуни в постоянно наркоманско опиянение. Всяка група гледа с подозрение на другата. След тези случаи гражданите са убедени, че хипитата най-сетне са си показали рогата, напук на любимия им лозунг “Прави любов, а не война!”.

Година по-късно в Калифорния, където се води делото срещу семейство Менсън, се случва още едно клане близо до Санта Круз. Във вечерта на 19 октомври 1970 г. в 20:10 часа двама патрулни полицаи забелязват гъст дим да се издига над хълмовете Сокел и се обаждат на пожарната служба. Източник на пожара се оказва шикозният дом на очния хирург Виктор М. Охта. Първите пристигнали пожарникари се натъкват на червен ролс ройс и златисточерен линкълн “Континентал”, паркирани напряко на предната и задна алея и блокиращи пътя им. Огнеборците виждат, че покривът на имението е вече в пламъци, затова счупват прозореца на линкълна, за да преместят колата.

Скоро става ясно, че пожарът е умишлен, тъй като е започнал на няколко различни места в къщата. Мъжете трябва да работят бързо, за да успеят да потушат многобройните пламъци. Засега няма следи от обитатели на дома и те предполагат, че къщата е празна.

Не знаят обаче, че всеки момент ще се натъкнат на първия от трите чудовищни инцидента, които в следващите три години ще спечелят на Санта Круз репутацията на най-смъртоносната столица в САЩ.

Надявайки се да използва басейна на къщата като допълнителен източник на вода, началникът на пожарната команда Тед Паунд тръгва да търси в двора специално инсталирания за тази цел пожарен кран. Той е скрит зад някакви ориенталски храсталаци, така че Паунд изважда фенерчето си, за да го намери. Лъчът светлина прорязва нощния въздух над тъмната вода и осветява лицето на младо момче, носещо се в басейна.

Очевидно момчето е мъртво. Вероятно се е подпалил в къщата и се е хвърлил във водата, за да потуши пламъците, помисля си Паунд. Той пристъпва по-близо и му се струва, че вижда още тъмни сенки във водата. Внезапно осъзнава, че неговото местопрестъпление не е просто палеж.

Трагедия

Паунд запечатва района и извиква помощ. Скоро са открити пет тела. Едно от тях се носи във водата, а другите лежат на дъното в единия край на басейна. Край басейна има кръв, а водата е пресечена от 12-сантиметрова кървава струя. Ръцете и очите на всяка от жертвите са нелепо завързани с цветни копринени шалчета.

Извадените от водата тела бързо са идентифицирани. Сред жертвите е собственикът на дома Виктор Охта (46 г.), неговата съпруга Вирджиния (43 г.), двамата му синове Дерик (12 г.) и Тагърт (11 г.), и неговата секретарка Дороти Кадуаладър (38 г.). Всеки от тях е застрелян в гръб с малокалибрен пистолет. Но никъде наоколо не са открити гилзи.

Дерик Охта
Дерик Охта

Горящият дом сега се превръща в сцена на убийство, изискващо внимателното му претърсване за улики. Междувременно пристигат експерти по палежите, които намират ясни доказателства, че огънят е бил запален умишлено. Основната част от скъпия дом е унищожена от пламъците, а силният утринен дъжд съсипва уликите около басейна.

Вирджиния Охта
Вирджиния Охта

Ръцете на жертвите са завързани с шалове, намерени в къщата, а устата на г-жа Охта е запушена с един от тях. Аутопсията, извършена от съдебния лекар, установява, че д-р Охта е бил прострелян два пъти в гърба и един път под ръката с 38-калибров пистолет, а останалите жертви са били застреляни с един единствен куршум в тила с друго 22-калиброво оръжие. Наличието на вода в белите дробове подсказва, че някои от жертвите са били хвърлени в басейна живи. Шерифът свиква пресконференция, на която обявява, че извършителите вероятно са повече от един. Той вярва, че убийците са запалили огъня нарочно, за да привлекат внимание към убийствата.

Тагърт Охта
Тагърт Охта

Надявайки се, че си нямат работа с убийство, подобно на случая Тейт-Лабианка, полицаите потърсват за оставени от убийците съобщения и уведомяват медиите, че не са намерили такива. Не откриват и следи от влизане с взлом, но не могат да бъдат сигурни в това, докато не се консултират с роднините на убитите. Шерифът призовава гражданите, които са забелязали нещо необичайно на улица “Родио Гълч Роуд” през този ден, да се свържат с управлението.

Скоро става ясно, че тъмнозеленият олдсмобил от 1968 година на Вирджиния Охта липсва. Всички патрулни полицаи получават заповед да следят за колата, но е ясно, че убиецът-крадец вече има голяма преднина.

Детективите търсят възможни заподозрени. Санта Круз не е далеч от столицата на хипитата – Хейт-Ашбъри в Сан Франциско, откъдето Менсън вербува разнородната си бригада. Освен това намиращият се на брега на океана град привлича най-различни хора, включително и доста съмнителни индивиди. На следващия ден общинските власти вече обсъждат обявяването на награда в размер от 25 000 долара за всякаква информация, която би довела до залавянето на извършителите на това престъпление. Но нещата се развиват много по-бързо.

Страх в града

“Зловещото убийство на петима души запали фитила на отдавна тлеещото напрежение в крайокеанския град” – гласи заглавие във вестник “Сентинел”.

Възрастните граждани, не одобряващи скорошния наплив на млади хора със зле поддържани бради и дълги коси, обвиняват хипитата за инцидента, а от своя страна “дългокосите” се страхуват от саморазправа. Анонимен млад хипар се заклева пред медиите, че ако убиецът се окаже хипи, ще се обръсне и ще си подстриже косата.

Кметът на Санта Круз призовава хората да запазят спокойствие. Гражданите настояват да бъде обявено военно положение “или иначе…” – но кметът смята, че това е твърде драстична мярка. Той помолва хората да бъдат разумни и да позволят на органите на реда да си вършат работата.

Джак Кадуаладър, съпругът на убитата секретарка на д-р Охта, прекарва нощта след новината за смъртта й със заредено оръжие, охранявайки двете си деца. Не позволява на вестниците да публикуват адреса му.

“Не искам никакви ненормалници да идват тук” – цитира го пресата.

Дороти Кадуаладър
Дороти Кадуаладър

Той вярва, че това е работа на някакъв култ, подобен на Семейство Менсън.

Други също споделят неговите страхове. Които и да са убийците, действията им изглежда не са били мотивирани от финансови подбуди и много граждани смятат, че инцидентът е вдъхновен от същия безумен импулс, задвижвал последователите на Менсън. Всъщност някой казва на репортерите, че Охта е бил тормозен от хипита, които са идвали в отдалечения му дом. Веднъж докторът е изгонил шестима такива безделници от портата на имота си.

Кадуаладър отрича спекулациите, че съпругата му е отишла да гледа момчетата на семейство Охта, докато докторът и жена му са вечеряли навън. Знае само, че съпругата му, която е работела при д-р Охта от осем години, не се е прибрала от работа в понеделник вечерта. Тя е работела в кабинета на доктора и Кадуаладър няма представа защо вместо това е била в имението.

Семейство Охта има и две дъщери. Тора (18 г.) се е върнала в понеделник в училището си в Ню Йорк и така е спасила живота си. Нейната по-малка сестра Ларк Елизабет (15 г.) е в училище-пансион. Двете се връщат в Санта Круз незабавно, за да се видят с роднините си и да се подготвят за погребенията.

Д-р Виктор Охта
Д-р Виктор Охта

Във вторник следобед се появява колата на Вирджиния Охта. Бавнодвижещ се локомотив се е блъснал в нея около 16:45 часа в тунел “Ринкон”. Крадецът я е паркирал на около 45 м навътре в тунела и е подпалил седалките й. Повредената кола е празна, но двигателят й все още е топъл – знак, че крадците са съвсем наблизо.

Научи повече за:   Четири жертви загинаха от нож в детска градина в Китай

Над 200 полицаи и огнеборци са призовани на помощ. Част от тях се разпръскват в гората край тунела, за да търсят бегълците, а другите запречват двата края на дългата 11 км клисура на река Сан Лоренцо, надявайки се заподозрените да попаднат в капана им. Криминалистите започват да работят по колата, търсейки отпечатъци или други улики, които да ги доведат до престъпниците. Една жена е видяла трима души близо до открадната кола по-рано същия ден, а трите комплекта отпечатъци от стъпки, един от които принадлежи на бос мъж, водят от тунела към реката.

Репортерите научават, че някаква жена се е обадила в полицията във вторник следобед, за да съобщи, че колата е паркирана в поселището Бони Дум. Тя е забелязала наблизо жена и двама мъже. Изглеждали са на около 20 години, имали са дълги коси, а един от тях е носел оранжева раница. Полицията пристига бързо, но колата вече я няма. Наблизо има останки от бивак. Тогава постъпва сигнал, че колата е забелязана край магистрала 9, но преди някой да успее да се отзове, полицията научава за влаковия инцидент. От първия до последния сигнал не е изминал повече от половин час. Властите са уверени, че ще могат да заловят извършителите, които очевидно не са далеч.

Докато полицията претърсва долината Сан Лоренцо, гражданите се крият зад заключените си врати, готови да стрелят по всичко, което се движи. Полицаите проверяват десетки хора през нощта, но когато става твърде тъмно, търсенето е прекратено. Трите мистериозни “хипита” не са заловени.

Продажбата на оръжия в района скача до небето през онзи ден – един магазин осъществява 500% скок на продажбите. Гражданите взимат предохранителни мерки, страхувайки се от бродещите на свобода кръвожадни хипари, които може би планират поредното клане.

Бял микробус, забелязан на улица “Родио Гълч Драйв” по време на пожара, е конфискуван и претърсен за доказателства.

Тогава медиите научават от прессъобщение на полицията, че в нощта на убийствата под чистачката на предното стъкло на ролс ройса на д-р Охта е била намерена напечатана на пишеща машина бележка. Нейното съдържание подсилва страховете, че това е поредната “хипи” атака.

Откровения

Трима мъже от местен хипарски рок-клуб на улица “Фронт”, познат като “Катализаторът” (който е заплашван на няколко пъти с бомба), прочитат прессъобщението, публикувано в “Сентинел”, и след консултация с частен детектив решават да се свържат с властите и да им кажат какво знаят.

Областният прокурор Питър Чанг се среща с тях в ранните сутрешни часове на 22 октомври. Бележката, открита на колата на д-р Охта, гласи:

“Хелоуин… 1970,

днес ще започне третата световна война, поведена от хората на свободното човечество. От този ден нататък всеки, който злоупотреби с околната среда или унищожи същата, ще бъде наказан със смърт от хората на свободното човечество.

От днес нататък аз и моите другари ще се борим до смърт за свобода, срещу всичко или всеки, който не подкрепя естествения живот на тази планета, материализмът трябва да умре или човешкият вид ще загине.

РИЦАР НА ЖЕЗЛИТЕ

РИЦАР НА ЧАШИТЕ

РИЦАР НА ПЕНТАГРАМИТЕ

РИЦАР НА МЕЧОВЕТЕ”

Запознатите с картите таро знаят, че рицарите символизират стихийните сили. Рицарят на Жезлите символизира човек или събитие, изпълняващо ролята на катализатор за промяна; Рицарят на Чашите е човек или събитие, носещо емоционално послание; Рицарят на Пентаграмите се отнася до упоритостта в постигането на дадено начинание; а Рицарят на Мечовете символизира въздуха и означава употребата на разум и логика, дори понякога за войнствени цели.

Рицар на Жезлите - карти Таро
Рицар на Жезлите – карти Таро

Убийството палеж изглежда е било планирано предварително.

Тримата мъже, които се срещат с Чанг, казват, че познават някого, който споделя идеите, описани в бележката. Този човек често говори за “ограбване на материалистите” със завиден фанатизъм. Те не са го приемали сериозно, но когато са прочели бележката, веднага са се сетили за него. Въпреки това тримата мъже се страхуват, че ако назоват името му, ще си навлекат гнева на този човек, тъй като той е самотник и едва ли е споделял идеите си с други, освен с тях. Ппритесняват се също така да предадат един от “своите”. Все пак  вярват, че трябва да направят нещо. През изминалите седмици този човек е “напълнил главите им с приказки за революция”.

В крайна сметка те се предават. Името на техния приятел е Джон Линли Фрейзър (24 г.), известен още като Джон Линли Паскал. Той живее в колиба недалеч от къщата на д-р Охта. Неговата майка Пат Паскал, която се занимава с отглеждане на зайци, притежава имота и отдава под наем някои от запуснатите сгради в него на студенти и хипита. Фрейзър е вегетарианец, който колекционира оръжия и взима наркотици. Неговият характер рязко се е изменил през изминалите седмици. Информаторите го описват като русоляв мъж с брада, нисък на ръст и със средно телосложение.

Джон Линли Фрейзър
Джон Линли Фрейзър

Фрейзър е видян за последен път на 14 октомври да се отдалечава от имота на д-р Охта. Облечен е бил с тъмни панталони и зелено палто и е носел бежова сламена шапка с червено-бяло-синя лента. Бил е обут с мокасини, макар че често обичал да ходи бос.

В четвъртък сутринта полицията отива да търси Фрейзър в неговата колиба на пътя “Корнуел Роуд”. Установяват, че е повредил висящия над стръмната клисура мост, за да попречи на евентуалните си гости. Той не си е у дома. Макар отвън колибата да изглежда запусната, вътре има килими и е чисто и подредено. Разстоянието оттук до дома на Охта е 800 м и къщата на доктора дори се вижда през дърветата.

Полицията оставя двама мъже на пост и заподозреният е задържан в петъчното утро на 25 октомври. Той се е промъкнал покрай пазачите през нощта и е влязъл в колибата да спи. Когато слънцето изгрява, двамата постови влизат вътре и го заварват в леглото. Не се съпротивлява при ареста и единствената му молба, когато го завеждат в управлението, е да му дадат чаша вода.

Колибата на Фрейзър
Колибата на Фрейзър

Полицията все още е убедена, че в клането е замесен повече от един човек. Изглежда малко вероятно един самотен стрелец да е успял да надделее над петима души.

Хипи или луд?

Фрейзър е нареден в редичка за разпознаване в 13:00 ч . Един от очевидците, които го идентифицират, го е видял да шофира колата на г-жа Охта в посока към град Фелтън във вторник сутринта. Трима други също го разпознават. Двама от свидетелите заявяват, че той е шофирал невнимателно и едва не ги е изтикал от пътя.

Откраднатата кола
Откраднатата кола

На 25 октомври Джон Линли Фрейзър е призован пред съда по пет обвинения в убийство. Адвокатът му пледира невинен и настоява за психиатрична оценка.

Полицията е снела отпечатъци от ролс ройса и от една бирена кутийка, съвпадащи с тези на Фрейзър. Негови отпечатъци са открити и по пишещата машина в къщата. Той е единственото лице, срещу което имат доказателства и местната преса публикува изявление, според което сигналите за трима дългокоси младежи са били фалшиви. Все пак репортерите посочват, че полицията все още не е обяснила загадъчните следи от стъпки на трима души, водещи от тунела към реката.

Проверката в училищата на момчетата установява, че г-жа Охта не ги е взела както обикновено на 19 октомври и от дирекцията са се обадили в кабинета на доктор Охта. Той и г-жа Кадуаладър са отишли да вземат всяко от децата от неговото училище по различно време. Това означава, че двамата са пристигнали в къщата също по различно време. Теорията за самотния стрелец започва да прави все повече смисъл при положение, че г-жа Охта си е била сама у дома, когато убиецът е пристигнал. С оръжие той лесно би могъл да надвие един човек и дори двама едновременно.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120

Близък приятел на Фрейзър, който остава анонимен, казва на репортерите, че той е “изглеждал като последния човек, който би направил нещо подобно”. Според него Фрейзър е благонадежден механик и семеен човек със съпруга и 5-годишно дете. Наистина напоследък е проявявал влечение към хипи културата и понякога е говорел безсмислици.

“Изведнъж се превърна в поредното фанатизирано хипи. Носеше някакъв странен символ на верижка около шията си и често ходеше без обувки и дори без фамилия. Искаше да бъде оставен на мира”.

Репортерите се разпръскват да търсят бивши съученици на задържания, от които получават противоречива информация. Едни казват, че той “никога не е създавал проблеми”, други, че е бил “бунтар”, а трети – “опасен хулиган”.

Научи повече за:   Вампири убийци: Истински истории за хищници, обсебени от кръвта

Отчуждената съпруга на Фрейзър Долорес разказва на полицията за движенията му в дните преди престъплението. Тя му е помогнала да изчисти бунгалото си в събота вечерта и той е прекарал този ден при нея, тръгвайки си в неделя следобед със зареден пистолет, два бинокъла и оранжева раница, пълна с провизии. Оставил е шофьорската си книжка и една книга, посветена на любимата му тема – картите таро, казвайки, че няма да му трябват повече. Долорес казва на детективите, че откраднатата зелена кола е зарязана на мястото, където Фрейзър често е ходел да плува и да се разхожда.

Бар “Катализаторът” продължава да получава бомбени заплахи, с бележки от рода на “Доброто хипи е мъртвото хипи”. Тримата мъже, които дават на полицията критичната информация за Фрейзър, правят изявление за медиите, в което изразяват мнението на хипи обществото.

“Ние всички сме граждани на Санта Круз и всички сме разтревожени от случилото се през изминалата седмица и от това, което би могло да се случи, ако омразата и враждебността продължават да растат между праволинейните и дългокосите – глупаво е да не се доверяваме един на друг точно сега.”.

Ярки светлини са монтирани около шерифското управление, за да защитят затворника от саморазправа, а полицията извършва строго наблюдение на района. Напрежението сред гражданите е осезаемо.

Макар да са сигурни, че са заловили техния човек, властите са озадачени от постъпките на Фрейзър. Според разказите на познатите му той очевидно е планирал убийствата и е избрал 19 октомври като датата, на която “ще се случат големи неща”. За какво е било всичко това? Защо тази дата? Защо такова брутално клане? Появяват се много теории, но нито една от тях не звучи убедително.

Междувременно с наближаването на процеса, експертите психолози се заемат със задачата да разгадаят тайните на този очевидно умопобъркан убиец.

Стратегии

На 26 октомври, седмица след убийствата, съдебно назначеният адвокат на Фрейзър Джеймс Джаксън обявява, че клиентът му не е с всичкия си и че действията му може да са били в резултат от нараняване на главата при автомобилната катастрофа, която е претърпял преди шест месеца. Психиатърът д-р Дейвид Марлоу установява, че Фрейзър не говори и не се държи като нормален човек.

Без да коментира дали това не се дължи на наркотиците, адвокат Джаксън заявява, че ще пледира невинен поради невменяемост. Въпреки това ще базира защитата си стриктно на фактите. Той вярва, че обвинението не разполага със солиден случай и заявява, че клиентът му отрича да е замесен в убийствата. Не смята, че стратегия за защита, базирана на невменяемостта му, би била в негов интерес.

Джаксън казва на репортерите, че частните детективи, наети от неговата фирма, са открили важни доказателства, повдигащи няколко въпроса. В барака близо до дома на Фрейзър е открита оранжева раница, заредена с провизии и .45-калибров пистолет. Това не е оръжието, с което са застреляни жертвите. Освен това първоначалното твърдение на прокуратурата, че отпечатъците на Фрейзър са били намерени по пишещата машина в дома на семейство Охта, се оказва необосновано. В откраднатата кола на г-жа Охта не са открити никакви доказателства, които да уличават клиента му. Според Джаксън обвинението няма на какво да се опре.

Въпреки това прокурор Чанг възнамерява да свика голямото жури, за да се сдобие с обвинителен акт. Той заявява, че има над 25 свидетели, но попада в засечка, когато Долорес Фрейзър отказва да свидетелства срещу съпруга си.

Фрейзър се явява на предварителното заседание, което е удължено с два дни, за да се даде време на голямото жури да обмисли случая. Чанг решава да продължи напред без г-жа Фрейзър.

Долорес сяда в редиците на зрителите, а Фрейзър се обръща и й се усмихва. Тя му се усмихва в отговор. Той изглежда спокоен, противно на предишното си поведение в съда. В един момент се обръща към съпругата си и казва: “Всичко ще бъде наред, скъпа.”

Джаксън поисква освобождаване под гаранция; съдията отхвърля искането му и заповядва Фрейзър да остане в окръжния арест. На 28 октомври голямото жури издава обвинителен акт срещу него за пет убийства. На следващия ден той пледира невинен. Съдът забранява информацията от процеса да се разпространява в медиите. Датата на процеса е насрочена за 25 януари 1971 г. Това се оказва твърде оптимистично.

На 9 януари Фрейзър прерязва вените си с бръснач и е откаран в болницата. Десет дни по-късно Джаксън обявява, че вместо само невинен, клиентът му ще пледира невинен поради невменяемост. Съдията назначава двама психиатри, които да направят експертиза на обвиняемия, а датата на процеса е отложена.

Джаксън подава молба за смяна на мястото на процеса и съдията решава делото да се гледа по-близо до Сан Франциско, в Редууд Сити.

Гласът Божи

Процесът започва през октомври 1971 г., под председателството на съдия Чарлз Франич и съдебно жури в състав от четирима мъже и осем жени. Поради забраната за разпространение на информация в медиите, липсва цялостната картина от хода на делото.

Обвинението разчита на свидетели, които познават Фрейзър и на информация за семейство Охта. Например Фрейзър е казал на някого, че е бил в дома на Охта и е взел оттам някакви бинокли. Една от дъщерите на Охта потвърждава, че наистина от дома липсват два бинокъла. Освен това налице са веществени доказателства, свързващи Фрейзър с местопрестъплението. Освен отпечатъците му в крадената кола и върху бирената кутийка, един експерт свидетелства, че по ножа му е открита металическа субстанция, съвпадаща по състав с тази от прерязаните жици в къщата на Охта.

Четири седмици след началото на процеса съдебните заседатели са отведени с автобус да разгледат частично реставрираното имение на Охта (където все още си личат кървавите петна), на мястото където влакът е ударил открадната кола и в колибата, където Фрейзър е заловен. Той самият следва журито под въоръжена охрана и в един момент поспира да си поиграе с кученце край пътя. В следващия внезапно нанася ритник на една ръждясала кола.

Фрейзър и съдебните заседатели на местопрестъплението
Фрейзър и съдебните заседатели на местопрестъплението

В края на ноември съдебното жури признава Фрейзър за виновен в петте убийства. Сетне настъпва втората фаза от процеса, в която вменяемостта на Фрейзър се превръща в основен проблем. Д-р Дейвид Марлоу свидетелства за защитата. Той е разговарял с Фрейзър 35-40 пъти през изминалата година и е чул от него три различни версии за случилото се на 19 октомври. В края на ноември 1970 г. Фрейзър е споделил с доктора как са били извършени убийствата.

Очевидно “гласове Божи” са му наредили да “търси отмъщение за онези, които насилват природата”. През онзи следобед е отишъл в дома на семейство Охта и е заварил там само Вирджиния. Носел е със себе си .38-калибров пистолет, с който я е заплашил и след това е използвал шаловете, намерени в дома, за да завърже ръцете й. Казал й е, че е зла. Оглеждайки се наоколо, е попаднал на .22-калибров пистолет. В компанията на вързаната г-жа Охта е изчакал останалите обитатели на дома. Доста се е разстроил от наличието на животински кожи в къщата – ужасно насилие над природата по негово мнение. Смятал е да убие всеки, който влезе в имението.

Тогава отвън е спряла колата на Дороти Кадуаладър, която е прибирала малкия Тагърт. Влезли са право в капана на Фрейзър и скоро са се озовали вързани до майката. Не след дълго Виктор Охта се е прибрал у дома с втория си син, Дерик. Те също са станали жертва.

Фрейзър ги е извел навън до ръба на басейна, където им е изнесъл цяла лекция за материализма и неговия негативен ефект върху околната среда. Обвинил е семейството, че разрушава планината Санта Круз. Д-р Охта е започнал да спори с него и се е опитал да го подкупи с материални блага. Раздразнен, Фрейзър е предложил да изгорят къщата заедно с всичко в нея. Охта се е ядосал още повече и е започнал да протестира и за да го накара да млъкне, Фрейзър го е бутнал все още вързан в басейна. Докато човекът се е опитвал да излезе от водата, Фрейзър е изстрелял в него три куршума.

Научи повече за:   Крадци на животи: Лунатички изтръгват неродени бебета

Другите са били ужасени. Той е попитал всеки от тях дали вярва в Бог и те са казали да. Казал им е, че тогава няма от какво да се страхуват. Застанал е зад тях и е застрелял в гръб невинните си жертви, убивайки първо двете жени, а после и момчетата. (Според друга негова версия е убил жените навън, а момчетата вътре в къщата и после ги е изхвърлил в басейна. В трета версия казва, че е бил придружен от още трима души или че се е срещнал с двама други съучастници по-късно).

След като ги е застрелял, Фрейзър е бутнал телата им в басейна. След това е влязъл в къщата и е написал на пишещата машина бележката, която е оставил на колата на Охта. После е подпалил имението и е избягал със зеления олдсмобил.

Д-р Марлоу свидетелства, че историите на Фрейзър като цяло са разбъркани и непоследователни, и че той е умопобъркан и опасен. Мислите и чувствата му са в пълен хаос. Страда от зрителни и слухови халюцинации от крайно религиозно естество, за което подсказва и Библията, която носи у себе си. Фрейзър се смята за Йоан, авторът на последната книга от Библията “Откровението на Йоан”, и е развил сложна система от вярвания, основана на окултната нумерология, астрология, прераждане и безсмъртност.

При кръстосания разпит прокурор Чанг намеква за възможността Фрейзър да е измамил доктора за делюзиите си. Марлоу казва, че обвиняемият е по-склонен към извъртане на истината, отколкото към лъжа. Държи твърдо на своята диагноза.

Доналд Лунд е един от тримата психиатри, свидетелствали на процеса. Той посещава Фрейзър на 17 ноември 1970 г. и след това разговаря с неговата съпруга, близки и приятели. Той се съгласява, че Фрейзър е параноиден шизофреник, който по времето на убийствата не е бил в състояние да знае, че върши нещо нередно. Разказал е на Лунд, че е специален агент, изпратен от Господ да спаси земята. Неговата съпруга също е чувала тези делюзии през летата на 1969 и 1970 г. Очевидно параноята му е нараснала до степен, в която най-накрая е решил да изостави нея и детето си и да се оттегли да живее в гората. Не се е доверявал на никого. Системата му от вярвания повелява, че някои хора трябва да бъдат убити и следователно не е считал това за нещо грешно.

“Той е луд” – заявява д-р Лунд в съда. След което се поправя – “Не е в състояние да прави правилна преценка на обществените стандарти.”.

На 3 декември Фрейзър пристига в съда с наполовина обръсната коса и брада, включително и едната вежда. Д-р Марлоу обяснява, че той е направил това, за да накара заседателите да мислят, че симулира лудостта си. Иска да го признаят за вменяем и да го изпратят най-накрая в газовата камера. Не иска да свърши в лудницата, която нарича “фашистка фабрика за умове”.

Фрейзър с наполовина обръснати коса и брада
Фрейзър с наполовина обръснати коса и брада

Чанг също призовава своя експерт, който е разговарял с Фрейзър в продължение на два часа. Психиатърът Джон Пешоу казва, че обвиняемият страда от личностно разстройство, а не от психоза. Той е социопат, а не шизофреник и прекрасно осъзнава, че онова, което е сторил, е грешно. Следователно не е невменяем според буквата на закона.

“Считам го за нетолерантен, подмолен и арогантен” – казва д-р Пешоу. – “Той определя свои собствени правила и не зачита чувствата на останалите.”.

На 16 декември, във финалната фаза от процеса, Фрейзър се появява в залата напълно плешив – без вежди, коса, мустаци и брада. Докато съдията дава инструкциите си на журито, той седи кротко и чете “1984” от Джордж Оруел. Предишната книга, с която си е запълвал времето в съдебната зала, е била посветена на умствените заболявания.

Напълно обръснатият Фрейзър
Напълно обръснатият Фрейзър

Съдебните заседатели решават, че Джон Линли Фрейзър трябва да умре. Но когато през 1976 г. Върховният съд в Калифорния обявява смъртното наказание за противоконституционно, присъдата му е заменена с доживотен затвор.

Защо?

Животът на Фрейзър трудно може да се нарече нормален. Родителите му се разделят, когато той е на две годинки. Майка му не може да си позволи да се грижи за него, затова когато става на пет, го дава на приемни родители. Той бяга, забърква се в неприятности в училище, арестуван е за кражба и на няколко пъти се озовава в изправителни заведения за младежи. Като малък подмокря леглото си, ходи на сън и страда от ужасни кошмари.

Като младеж той отново се връща при майка си и си намира работа като автомеханик. Оженва се и има дете, но през 1970 г. започва да взима наркотици, което се отразява зле на брака му.

Джон Линли Фрейзър през 1961 г.
Джон Линли Фрейзър през 1961 г.

След автомобилната катастрофа, която претърпява през 1970 г., казва на съпругата си, че е получил съобщение от Бог да спре да шофира или ще умре. След това решава, че е прероден с мисия да спаси земята от материализма и да тълкува Книгата на откровенията на останалото човечество. Вярва, подобно на Менсън, че краят на света е близо и че ще има революция. За него домът на семейство Охта олицетворява всичко зло. Той трябва да бъде унищожен, а неговите обитатели убити. Това е нужно, за да се възстанови естествената красота на хълмовете.

Скоро Фрейзър се превръща във фанатик на тема екология и прегръщайки идеите на “хипи” културата, напуска работа, за да избегне “допринасянето за смъртта на планетата”.

След това открива очарованието на картите таро и техните мистични значения. Фрейзър става все по-параноичен и дори неговите хипи другари, с тяхната слабост към мира, любовта и толерантността, започват да го избягват. Превръща се в нещо като отшелник. Заживява в малката къщурка в земите на майка си.

Фрейзър не се притеснява да влиза в домовете на съседите си и да взима оттам каквото си поиска. Дори е прониквал в дома на семейство Охта преди убийствата и си е тръгнал оттам с два бинокъла, които са му трябвали, за да следи за врагове. Хората са го виждали как наблюдава през тях от височината на хълмовете. Споменавал е имението на Охта пред приятелите си, заявявайки, че това семейство е “твърде материалистично”. Този техен грях според него е трябвало да се накаже със смърт.

Макар досието на Фрейзър от престоя му в изправителните заведения да не съобщава, че е имал нужда от лечение, симптомите на шизофренията често се проявяват в късния пубертет или ранната младост. Развиващите се мании на Фрейзър и опитите му да обърне хората в свои последователи потвърждават това. В деня, когато напуска жена си, за да отиде в имението на Охта, той е говорил за предстоящата революция и за необходимостта някои материалисти да умрат. През изминалите няколко месеци Долорес се е опитвала да го накара да се лекува, но без успех. Можела е само да гледа безпомощно как той тръгва да изпълни своята “мисия”.

Въпреки присъдата на журито д-р Лунд настоява, че случаят на Джон Линли Фрейзър представлява ярък пример за убийство, извършено в състояние на психоза. Ако хората не са били толкова уплашени от “менсъновските” култове, процъфтяващи по онова време, може би по-добре са щели разбрали какво влияние е оказала върху Джон Линли Фрейзър неговата нелекувана умствена болест.

Една от дъщерите на семейство Охта Тора извършва самоубийство седем години след убийствата на родителите и братята й. Нейната сестра Ларк е единствената оцеляла от семейството.

Престоят на Фрейзър в затвора е белязан от чести нарушения на дисциплината, сред които намушкване с нож и няколко отказа да работи или да се подложи на терапия.

На 13 август 2009 г. пазачите заварват 62-годишния Джон Линли Фрейзър обесен в килията му. Смъртта му е обявена за самоубийство.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: VasilAleksandaratanasNikolaPavel
360
120
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
3 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Hanna Montana
Hanna Montana
06.12.2010 12:28

По онова време злоупотребата с наркотиците и хипи движенията са вървели ръка за ръка.Както и при ”семейството” на Менсън и тук мотивите са едни и същи. Фрейзър лично за мен не е бил невменяем.Факта,че по време на процеса срещу него се е опитал да се самоубие за да избегне наказание говори,че той поне към момента е осъзнавал ясната действителност.Може в дадени моменти да е страдал от делюзии.Не отричам тази възможност. Има и още нещо,което ми направи впечатление. При убийствата той е застанал зад жертвите си преди да ги застреля.Той ги е деперсонализирал.Не е могъл да застане лице в лице срещу… виж още »

Име (задължително) taka li
Име (задължително) taka li
28.01.2013 22:23

До някъде са били прави ,но не е трябвало да отмъщават на хора предимно деца и такива които са отрязали най-много 10 дървета.А е трябвало да отмъщават на изродите които се гаврят с животните за пари има много такива видеота в YOUTUBE ,може да сте попадали на някои от тях.Аз изгледах голяма част от тях и не можех да спя спокойно,не можех да повярвам ,че това сме ние хората и животните умират в ужасни мъки да задоволят нашите капризи,не нужди.Защото не е от нужда да оцелеем избиваме бебета тюлени с копачи и тям подобни,не от нужда за да оцелеем си… виж още »

Vesi
20.10.2016 1:13

До предишния коментар и коментатор.Благодаря ти,много добре написано и самата истина.Точно и добре казано,но и жалко заради грозната реалност,каквато е.Поздрави.