Даян Даунс: Детеубийца или невинна жертва?

Даян Даунс: Детеубийца или невинна жертва?

“Някой току-що стреля по децата ми!” – изкрещява русата жена на сестрите от спешното отделение.

Двете сестри изтръпват, когато поглеждат през прозорците на нисана. Вътрешността на колата е потънала в кръв, а вътре лежат три малки деца – едно на предната и две на задната седалка. Сестрите разбират от пръв поглед, че по децата е стреляно от упор. Две от тях още дишат, макар и на пресекулки. За момичето на предната седалка е твърде късно; тя е обявена за мъртва минути след като я вкарват на носилка в спешното.

Кой, за Бога, би насочил оръжие към три малки деца и би дръпнал спусъка?

Скоро истината излиза на бял свят и фактите се оказват съвсем различни от онова, което твърди тяхната майка Даян Даунс.

Кола, опръскана с кръв

Макар слънцето отдавна да е залязло зад зелените хълмове на град Спрингфийлд в щата Орегон, нощта в онзи четвъртък на 19 май 1983 г е все така топла. Нищо не подсказва на нощната смяна в болницата “Макензи-Уиламет” за драмата, която ще се разиграе буквално пред вратите на спешното в 22:48 часа. Всичко е спокойно, докато червеният новичък нисан с аризонски номера не спира пред спешното, надувайки истерично клаксон. Нощната смяна веднага разбира, че тихата нощ, на която са се надявали, няма да я бъде. Главният лекар Д-р Джон Маккий и двете сестри бързо се втурват към звука, заедно с рецепционистката Джуди Патерсън.

Пред двойните, автоматично отварящи се врати на спешното им маха руса жена на около 25 години; тя изглежда пепелява на светлината на флуоресцентните лампи и сочи истерично към вътрешността на колата си.

“Някой току-що стреля по децата ми!” – само това успява да каже тя. Чувайки думите на майката, Патерсън прави онова, което винаги прави при спешни случаи, свързани с жестоко престъпление: обажда се в полицията.

Сестрите Мартин и Дей изтръпват, когато поглеждат през прозорците на нисана. Вътрешността на колата е потънала в кръв, а вътре лежат три малки деца – едно на предната и две на задната седалка. Сестрите разбират от пръв поглед, че по децата е стреляно от упор. Златокосото момиче на предната седалка е на не повече от 7-8 години; на задната седалка лежи току-що проходило момченце и момиченце малко по-голямо от него.

Състоянието им е много тежко. Персоналът от интензивното е извикан на помощ в спешното отделение и подобно на спец отряд от хора в бели престилки, сред които топ-хирургът Фред Уилхайт, нахлуват на сцената, докато вайкащите се и пребледнели сестри пренасят трите ранени деца. С идването на подкрепленията д-р Маккий им обяснява ситуацията с краткото и ясно: “Рани в гърдите!”.

Две от децата все още дишат, макар и трудно; момчето се бори за въздух. Детето, намерено превито на предната седалка, изглежда е отвъд надеждата за спасение; тя е обявена за мъртва минути след като я вкарват на носилка в спешното.

Медиците научават имената и възрастта на децата едва по-късно – Кристи Даунс на 8 години; Черил Ан Даунс на 7 години; и Дани Даунс на 3 години – но те не са най-важният фактор в онзи момент. Това, което има значение, е да направят всичко по силите си, за да победят смъртта.

Умелите докторски ръце се заемат с двете операции. Виждайки, че децата се поддават на тежката кръвозагуба и недостиг на кислород, им прилагат трахеотомия, за да освободят потока на кръв и да осигурят така необходимия въздух. Апаратите започват да помпат малките сърчица и да съживяват останалите органи. Въпреки крехкото състояние на децата, Маккий и неговите професионалисти ги запазват живи. По чудо.

Писателката Ан Рул, която разказва за трагедията в своята отлична книга “Малки жертви”, пише:

“Едно от децата (Черил) е мъртво. Второто дете (Кристи) успява да оживее благодарение на операцията, въпреки тежката загуба на кръв и спиране на сърцето. Третото дете (Дани) изглежда се стабилизира, но при него съществува риск от парализа. Кой, за Бога, би насочил оръжие към три малки деца и би дръпнал спусъка?”.

Черил Даунс
Черил Даунс

Мъж с рунтава коса

Майката на децата Даян не може да даде отговор на този въпрос. Разказва на рецепционистката Патерсън, че тя и децата й са се връщали от посещение при приятели, когато “непознат с голяма, рунтава коса” й е махнал да спре на усамотен участък от магистралата. Мислейки, че човекът се нуждае от помощ, Даян е отбила колата. И тогава, казва разплаканата майка, той е насочил оръжието си през прозореца на автомобила й и е започнал да стреля по трите й беззащитни деца.

Даян Даунс
Даян Даунс

На сигнала се отзовава полицията в Спрингфийлд и окръг Лейн. Даян разказва и на тях за засадата и повтаря странното описание на нападателя. Реагирайки на чутото, двата полицейски отдела издават предупреждение за повишено внимание в града и околностите, страхувайки се, че по улиците на Спрингфийлд може би броди маниак. Специалните отряди влизат в действие и районът, описан от Даян като мястото на атаката, се превръща в центъра на издирването.

Тъй като престъплението е извършено на територията на окръг Лейн, с разследването се заема шерифският отдел. Сержант Робин Ръдърфорд е първият служител на окръга, който говори с майката в болницата. Когато пристига, сестрите се грижат за ръката й, по която има малки, повърхностни рани – между китката и лакътя – причинени от опитите й да отблъсне изстрелите на нападателя. Виждайки, че нараняванията на г-жа Даунс са леки и че тя изглежда в необичайно спокойно състояние – всъщност се контролира напълно – той я помолва да дойде с него и да му покаже точното място на престъплението.

Мястото, което жената намира по памет, се намира близо до сливането на два селски пътя и е напълно уединено. От едната страна тече река; а от другата се шири поле с шумолящи от вятъра диви цветя. Това не е място, където млада жена с три деца би спряла колата си заради непознат мъж.

Когато се връща в болницата, Даян я чака ужасната новина за кончината на Черил, както и за тревожното състояние на другите й две деца. Приема новините със спокойствие, което изумява болничните служители, които очакват тя да изпадне в истерия; но майката изглежда направо примирена. Когато й казват, че съществува голям шанс Дани да оцелее, тя реагира по твърде озадачаващ начин:

“Да не искате да кажете, че куршумът е пропуснал сърцето? Божичко!”.

Разследването започва

Детективите, които разговарят с нея в болницата, са също толкова изненадани от нейното поведение. Прозорлив ветеран от отдел “Убийства”, с подходящото име Дик Трейси, обръща внимание на факта, че тя не се държи така, както се държи обикновено жена при подобни обстоятелства. По-късно той я описва като “твърде здравомислеща, имайки предвид през какво е минала”.

Заедно със своя партньор Дъг Уелч, който също намира стоицизма на Даян за твърде странен за майка, чието цяло потомство е било простреляно, Трейси я разпитва, с цел да събере повече лична информация за нейното минало и това на децата й, както и да започне да гради хронологията на събитията, довели до стрелбата.

Даян Даунс
Даян Даунс

До този момент е установено, че куршумите са изстреляни от пистолет или пушка .22 калибър; най-вероятно пистолет. Нагарите от барут по кожата на децата показват, че са застреляни от упор, особено починалото момиче Черил, което е било на предната седалка. Пръските от кръв по вратите, седалките, прозорците и вътрешността на колата говорят, че убиецът е стрелял отляво или от шофьорското място, което съвпада с историята на Даян, която твърди, че нападателят се е протегнал през нейния прозорец.

Детективите научават, че майката е на 27 години и работи като пощальон. Преди това е работила в град Чандлър, щата Аризона, където наскоро се е развела със съпруга си Стийв Даунс и се е преместила в Орегон близо до родителите си Уила и Уес Фредериксън. Семейство Фредериксън са бивши жители на Аризона и се преместват в Орегон преди няколко години. Уес Фредериксън също е пощенски служител.

Даян нахвърля набързо предисторията на вечерта: тя и децата й вечерят у дома, след това се отправят към дома на нейна колежка, намиращ се на улица “Съндърман Роуд”. Нейната приятелка Хедър Плуърд е казала на Даян няколко дни преди това, че възнамерява да си купи кон. Даян попада на обява във вестника за продажба на коне и решава, че Хедър ще иска да я види. Не знае телефонния номер на колежката си – двете не са много близки – и Даян решава да й занесе обявата лично. “Пътуването”, обяснява тя, “беше отлична възможност да измъкна децата от застоялата къща за два часа”.

След краткия разговор с Хедър и съпруга й по пътя към къщи тя решава да мине напряко по пътя “Олд Мохоук Роуд”. Смята, че ще е забавно да се насладят на пейзажа; децата се забавляват да гледат луната, огряваща полетата. Тогава забелязва мъжа. Той стои по средата на чакъления път и маха с ръце, сякаш търси помощ. Описва го като “бял… в края на двайсетте… около 1,80 м, 70-80 кг… тъмна обемна рунтава коса и леко набола брада”. Облечен е с “дънково яке и избеляла тениска”.

Даян спира и слиза от колата. Тогава непознатият изважда пистолет изпод якето си и иска да му предаде ключовете от автомобила. Тя отказва и тогава той се протяга покрай нея през шофьорския прозорец и открива огън по децата й. Когато се опитва да й вземе ключовете, тя го отблъсква. Вмъква се обратно в колата, а той стреля още веднъж, този път по нея, наранявайки ръката й. Тя натиска газта и нисанът отпрашва. Децата й са ранени, тя вижда това и мисли само за едно: да ги закара в болницата възможно най-скоро.

Подозрения

Мислите на детектив Трейси се отнасят за момент, докато Даян говори. Той е прочел доклада на лекаря за раните по ръката на Даян:

“Единичен куршум е проникнал в предната част на ръката й… Разделил се е на две, разтрошавайки радиуса и след това е излязъл, оставяйки две по-малки рани”.

Докато Даян разказва за бягството си от мъжа на пътя и как куршумът я е ударил, Трейси не може да не се замисли, че мястото на раната й е същото като онова, на което други убийци се прострелват сами, за да се опитат да подведат полицията, че са били атакувани от мним нападател.

Полицейската скица на нападателя
Полицейската скица на нападателя

Но той не би изказал тези подозрения, освен ако не разполага с доказателства. А засега такива не съществуват.

Преди края на разпита Даян се съгласява да подпише съгласие за обиск на дома й. Признава, че притежава пистолет .38 калибър, който носи за самозащита по време на работа и пушка .22 калибър, която държи у дома, но и двете оръжия не са използвани никога. Едното лежи скрито под парцалите в багажника й, а другото събира прах на един рафт в къщата й.

Междувременно полицията е заета да оглежда района около болницата. Подготвят червения нисан “Пулсар” за транспортиране в криминалната лаборатория. В моргата сержант Джон Пекълс фотографира раните на мъртвото момиче. Детектив Рей Пуул събира кървавите дрехи, свалени от трите деца. Всички лица, натоварени с това разследване, знаят без съмнение, че ги очаква много работа през предстоящия уикенд.

Няколко сестри и един детектив присъстват, когато Даян Даунс най-сетне получава разрешение да посети Кристи в интензивното. Присъстващите забелязват, че тя стиска ръката на детето и шепне “Обичам те” по някакъв особен, лишен от топлина начин; произнася думите сякаш насила. Детектив Пол Алтън забелязва и още нещо: очите на детето, надничащи над кислородната маска, проблясват от ужас, когато вижда майка си.

“Тогава хвърлих поглед към монитора със сърдечния пулс” – разказва той. – “Сърцето на Кристи биеше с 104 удара в минута, но когато Даян я хвана за ръката… пулсът скочи на 147!”

В петък сутринта цивилно облечени полицаи навестяват семейство Плуърд, за да се уверят, че Даян и децата й са ги посещавали предната вечер. Г-жа Плуърд потвърждава посещението, както и причината за него.

Под наблюдението на детективи Дик Трейси и Кърт Уелч, щатските полицаи претърсват дома на Даян в Спрингфийлд и реквизират няколко предмета, сред които един дневник, гореспоменатата пушка “Гленфийлд” и кутия със стандартни патрони .22 калибър, същите като извадените от телата на децата.

Определен предмет привлича вниманието на Дик Трейси: снимката на млад мъж с брада, поставена върху телевизора сред другите снимки. Детективът е осведомен, че Даян е провела телефонен разговор с мъж от Аризона малко след пристигането си в болницата. Още преди да знае какво е състоянието на децата й и преди да уведоми техния баща за случилото се, тя се държи така, сякаш е жизнено необходимо да се обади на този мъж.

Научи повече за:   Луди години: Тийнейджърки осъдени на доживотен затвор

Изучавайки снимката на мъжа, детектив Трейси се чуди дали не гледа обекта на спешното обаждане на Даян.

Оръжията

Още щом е назначен от окръжния прокурор да се занимава със случая, Фред Хюги усеща нещо нередно. Каквото и да се е случило в онази нощ, фактите започват да изплуват по особено подозрителен и противоречащ на разказаното от майката начин.

Въпреки че е относително зелен в прокуратурата, Хюги умее да разпознава нередностите. Първо му правят впечатление лицата на двете объркани и уплашени деца, оплетени в жици и тръби в интензивното на болницата. Щом чува от Пол Алтън каква е била реакцията на Кристи, когато е видяла майка си за пръв път след стрелбата, той знае, че това не е нормалната реакция на едно измъчвано от болка и заобиколено от непознати дете, което би трябвало да се радва при вида на майчиното лице.

Хюги нарежда децата да бъдат охранявани денонощно. Урежда до леглото на Кристи през деня да дежури детски психолог, който да изгради доверие у детето, за да може когато то укрепне, да му довери истината за случилото се.

Съмненията към историята на майката се увеличават. В следващите дни версията й за случилото се започва да търпи леки промени. Нейното положение по време на стрелбата променя мястото си няколко пъти, както и действията й срещу предполагаемия нападател. Когато провежда разговор със бившия й съпруг, Дъг Уелч научава, че Даян притежава три, а не две оръжия – и едното от тях е пистолет .22 калибър, за който не е споменала нищо.

Уелч намира Стийв Даунс за открит и разговорлив човек, очевидно щастлив, че се е отървал от бившата си жена, която според него е обичала да кръшка. Той не таи лоши чувства към нея и живее щастливо настоящия си ергенски живот. Казва, че той и Даян са “все още приятели”, но техните разговори по телефона не се простират по далеч от въпроси за здравето и учението на децата. Стийв изглежда искрено разстроен от случилото се и горещо се надява, че Кристи и Дани ще успеят да прескочат трапа. Прави всичко възможно, за да замине моментално при тях.

Уелч пита Стийв Даунс, дали знае кой е загадъчният мъж от Аризона и бившият съпруг, без да се изненада от въпроса, отговаря, че това трябва да е жененият мъж, с когото Даян е имала гореща афера преди да напусне Аризона. Той е пощенски служител в град Чандлър и каквото и да се е случило с връзката им, срещите им в един момент са прекъснали. Мъжът се е върнал при съпругата си, но Даян изглежда още пази пламъка на чувствата си към него. Увлечението й към този женен мъж е фанатично, но той изглежда не е от онези, които биха изоставили вярната си съпруга заради три чужди деца.

Когато Уелч се интересува от оръжията, които двамата притежават, и пита кои от тях Даян е взела със себе в Орегон, Стийв му казва, че тя е имала “пушка .22 калибър, револвер .38 калибър и полуавтоматичен пистолет “Рюгер Марк” .22 калибър”. Обикновено се е упражнявала в стрелба в местното стрелбище в Чандлър. Защо е носила оръжие? Защото е жена и е чувствала необходимост да се защитава, докато обикаля по пощенския си маршрут, предполага Стийв Даунс.

Тогава детективът чувства, че трябва да зададе очевидния въпрос:

“Стийв, жена ти би ли наранила децата ви, за да си върне онзи мъж?”

“Няма начин!” – поклаща глава Стийв. – “Тя обича децата си”.

Когато е запитана след това за оръжията, Даян отрича да притежава пистолет .22 калибър.

Уликите показват истината

Никой от офиса на прокуратурата, включително и Фред Хюги, не вярва, че на “Мохоук Роуд” в действителност е имало нападател. Още от незапомнени времена престъпниците имат навика да си измислят похитители и бандити, за да прикриват своите собствени престъпления.

Детектив Пол Алтън обобщава опасенията си :

“Нещо не се връзва… Тя отива до Съндърман, за да се види с Хедър Плуърд, след това решава да си направи излет по селския път към Маркола… Внезапно решава да свие по стария път “Мохоук Роуд”. Да кажем, че вярваме на историята с излета. Въпреки че навън е тъмно като в рог… Как ще обясним това, че нападателят е знаел, че тя ще мине оттам? Само ако я е следил преди това със собствената си кола… би могъл да я проследи до “Мохоук Роуд”. Но тя ни казва, че непознатият е стоял пред нея на пътя и й е махал да спре. Как е стигнал дотам?”.

За тренираното следователско око картината е неправилна – недовършена – и дори подправена. Ако убиецът е искал колата, нямаше ли да застреля първо шофьора, т.е. Даян? Тя е възрастният и представлява най-сериозната пречка, а не трите малки дечица, криещи се в колата. Какво би постигнал “непознатият с рунтавата коса”, застрелвайки Кристи, Черил и Дани?

През уикенда криминалистът Джеймс О. Пекс от щатската полиция в Орегон проучва интериора на колата на Даунс и открива някои многозначителни неща. Пекс се натъква на две U-образни медни гилзи от .22 калибър. В купето на колата няма забити куршуми, което означава, че всички куршуми са ударили живите си мишени. Вратата до предната седалка, където е простреляна Черил, е омазана с кръв, а локви с кръв има и по задната седалката, където са ударени Кристи и Дани. Но, както съобщава Пекс: “На шофьорската седалка нямаше никаква кръв, както и по волана на колата”.

Ако куршумът е проникнал в Даян, докато се е качвала в колата си, както казва тя, логично е да се хване инстинктивно за раната със свободната си ръка. На тази ръка би трябвало да попадне кръв, която от своя страна да се озове по волана, когато потегли с колата.

Също така когато се изстрелва куршум, дулото изхвърля малко количество бездимен барут към целта. Такива следи от барут са открити на три места в колата – по облицовката на дясната врата и по протежение на задната седалка. По шофьорското място обаче не са открити такива частици.

Какво означава всичко това? Би могло да означава, че онзи, който е стрелял, е седял на шофьорското място.

Както и че Даян Даунс се е простреляла сама преди да пристигне в болницата.

Писмата на Даян

Претърсването на района около местопрестъплението не довежда до намирането на оръжието, но са открити гилзи от .22 калибър. В реката, минаваща покрай мястото, са спуснати водолази, но и те не откриват оръжието. За нещастие през пролетта реката образува бързеи и експертите решават, че ако оръжието е било хвърлено във водата, би могло да е вече на няколко километра надолу по течението. Осъзнаващ, че без оръжието на престъплението за процес срещу Даян Даунс не може да става и дума, Хюги дори тръгва да го търси сам. Върви покрай реката, обръща разхлабените камъни, рита из тръстиката, рови с върха на обувките си в глината – но нищо.

Надеждите му се сриват още повече, когато научава, че Кристи Даунс е претърпяла удар, директна последица от огнестрелната рана. Говорът й е затруднен и лекарят му съобщава, че може никога да не проговори отново. Лявата половина на мозъка й, контролираща говора, е увредена. Но има надежда, макар и слаба. Докторите се надяват нейната младост да допринесе към терапията и тя да възвърне говора си.

Няма оръжие, с което да уличат Даян Даунс. И вероятно единственият жив свидетел, собствената дъщеря на убийцата, няма да може да обвини майка си. Хюги още по-силно започва да се убеждава във вината й, когато му показват дневника и писмата, иззети от дома й. От тях се лее копнежът й по мъжа в Аризона, нейната изгубена любов – мъж, който очевидно я е изоставил. Причината за раздялата може би е била – и дневникът го намеква – че съпругата му се е намесила, за да прекрати отношенията им.

Един пасаж грабва вниманието на Хюги. Откъсът е с дата от 21 април, по-малко от месец преди престъплението на “Мохоук Роуд”. Както и останалите, той е написан под формата на писмо, предназначено за някого. Този пасаж е адресиран до бившия й любовник и гласи:

“Какво се случи? Толкова съм объркана. Какво би могла да каже тя, за да постъпиш така? Говорих с теб тази сутрин за последен път. Сърцето ми бе сломено, когато те чух да казваш  “не ми се обаждай и не ми пиши”,… Все още те смятам за най-добрия ми приятел и единствен любим, а ти продължаваш да ми казваш да стоя настрана и да си намеря някой друг. Сигурно се шегуваш…”.

Хюги решава да стигне до дъното на цялата тази работа. Продължава да се пита кой е този мъж и дали е свързан по някакъв начин с убийството? Съмнява се, че е така, но не може да се отърве от чувството, че нейната обсебеност по бившия й приятел я е накарала да насочи оръжие срещу собствените си деца. Те са били пречка по пътя й към него – и ако предположенията на Хюги са верни, вероятно неговата съпруга ще бъде следващата й жертва.

Писмата на Даян представляват отчаян разказ за невъзможни въжделения и фантазии; описват мастурбациите й, вдъхновени от мислите за нейната единствена любов. В едно от писмата, между описанията за самозадоволяване, се мъдри следната поема:

“Обичам те повече/ от твоята съпруга/ Но това донесе ми/ само тъга и нищо друго/  Ще продължа да чакам/ и да се надявам/ Но не знам докога/ ще продължа да оцелявам?”

Преди да свърши уикендът Хюги изпраща двама свои служители в град Чандлър, за да разберат кой е мъжът от мокрите сънища на Даян.

Седмицата, започнала на 23 май, е тъжна, но донася и оптимизъм. Погребението на Черил Даунс се състои на 25-и май. Добрите новини идват от болницата: Кристи и Дани са извън опасност. Едната от ръцете на Кристи е парализирана и тя говори завалено засега, но докторите вярват, че това ще се оправи; Дани вероятно ще остане инвалид за цял живот, но мозъкът му не е засегнат и ще живее.

Дани Даунс
Дани Даунс

Даян в Страната на чудесата

Дъг Уелч и Пол Алтън са изпратени в Аризона, за да използват професионалните си умения в откриването на миналото на Даян Даунс – и по специално на Лю Люистън, нейният бивш любовник. Тяхното пътуване в последните седмици на месец май се оказва доста ползотворно. Научават точно онова, което искат да узнаят за своя основен заподозрян г-жа Даян Даунс.

Една от първите им задачи е да се уверят, че нито Стийв Даунс, нито загадъчният Лю са “непознатият с рунтавата коса”. Двамата имат солидно алиби за точния час на престъплението.

Детективите разговарят с няколко от бившите колеги на Даян в пощата. Мненията им се различават. Някои от тях изобщо не я харесват; никой не я хвали.

“Някои от колегите й я описаха като егоистка и ужасно амбициозна жена. Други бяха на противоположното мнение, че Даян Даунс е луда и тъжна личност. Няколко – много малко – се опитаха да я защитят, но не особено усърдно”.

След разпитите в пощата се очертава образът на една своеволна жена; нейните приоритети са размити и объркани. Тя самата скача от мъж на мъж, но отказва да доставя списание “Плейбой” на абонатите по маршрута си.

Лю Люистън също работи в пощата в Чандлър, но следователите го разпитват отделно в дома му. Той им се нрави; харесват неговата честност и директност. Лю настоява съпругата му Нора да остане до него, докато разказва открито дори за сексуалните си изживявания със старата му любов. Нора, казва той, знае всичко и му е простила. Двамата са се сдобрили и Лю Люистън не иска повече и да чуе за Даян Даунс.

Въпреки че споменът за извънбрачната му афера е без съмнение болезнен за него, той отговаря на въпросите на детективите искрено и стегнато. Запознал се е с Даян в службата в края на 1981 г., след развода й със Стийв Даунс. Лю е омаян от нейната сексуалност и предизвикателно облекло. Приятелството им преминава от еднократно преспиване, към серия от срещи в долнопробни хотелски стаи.

Лю очаква аферата им да приключи също така гладко, както са приключвали и останалите й връзки – никоя от тях не е продължавала дълго. Но с течение на месеците разбира, че тя няма намерение да се отказва от него; даже напротив, започва да го обсебва и да настоява да се разведе с Нора колкото се може по-скоро. Изведнъж го озарява прозрението, че е затънал до гуша в една нежелана от него връзка.

Опитва се да прекрати срещите им, но Даян се възпротивява бурно всеки път.

“Връзката продължаваше ли продължаваше” – разказва Лю, – “бях с Даян по цял ден в службата, бях с нея по цяла нощ и по цял ден месеци наред. В един момент не ми оставаше време дори да мисля, нали се сещате. Бях с Даян през цялото време”.

Уелч и Алтън забелязват нещо, което Люистън добавя и което се връзва с подозренията на шефа им Фред Хюги, че децата на Даунс са се изпречили на пътя на нейната любов. Въпреки молбите й, Лю отказва да се среща с нея, когато е с Дани, Кристи и Черил.

Научи повече за:   Сюзън Смит: Профилът на една майка-убийца

“Не исках да бъда с нея, когато децата бяха наоколо” – обяснява той. – “Това беше афера, не ми се струваше редно”.

След като се бори с чувството за вина месеци наред, Лю най-сетне решава да каже сбогом на Даян. Нейните протести нямат край, но в една февруарска вечер през 1983 г. Лю ги прекратява окончателно.

“Даян ме попита кого обичам повече – нея или Нора. Казах, че обичам Нора. Тя избухна. Нареждаше, беснееше и крещеше по мен. Никога преди това не бях виждал някой да се държи така”.

Лю си тръгва към къщи, но Даян го следва чак до вратата на дома му, където е Нора.

“Тя удряше по вратата цяла нощ” – спомня си съпругата на Лю. – “След това започна да звъни по телефона”.

На следващия ден се появява отново и се изправя лице в лице с Нора на вратата.

“Започна да ми казва какво би трябвало да направя с брака си, с моите отношения с Лю – с всичко… Аз й затръшнах вратата в лицето”.

Лю нарича това “последната капка”, след която не желае повече да я вижда.

Скоро след това Даян подава молба за преназначение в Орегон и се премества в Спрингфийлд, за да бъде близо до родителите си.

Но писмата и телефонните обаждания до Лю продължават.

Има и още нещо. Детективите разпитват Лю дали знае какви оръжия е притежавала Даян. Той знае. Едно от тях е пистолет .22 калибър.

Но Даян продължава да отрича съществуването му.

Елизабет Даян Даунс

Даян Даунс е родена на 7 август 1955 г. във Финикс, Аризона. Нейните родители Уиладийн и Уес Фредериксън я кръщават Елизабет Даян. Двамата се женят още като тийнейджъри и все още са такива, когато тя се появява на бял свят. Не са напълно съзрели, за да й дадат топлината и грижите, които очаква едно дете.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222

Като ученичка Даян е умна, но не особено популярна сред връстниците си. Нейните старомодно възпитани родители-баптисти й забраняват модерните дрехи и прищявки и като резултат дъщеря им е отритната от връстниците си. Където и да отиде, е считана за смотана – за грозното пате.

Даян Даунс като тинейджърка
Даян Даунс като тийнейджърка

Според книгата на Ан Рул “Малки жертви” бащата на Даян я е насилвал сексуално, когато е била на 11 години. Даян разказва, че тези случаи никога не са свършвали с проникване, а само с прегръдки и опипване. В един от случаите я е завел на разходка в пустинята; щом са се отдалечили от цивилизацията, баща й я е накарал да си свали блузата и сутиена, докато я гледа.

Даян разказва, че тези перверзии са приключили също толкова тихо, колкото са започнали и Уес Фредериксън се е превърнал в типичния баща – сякаш самото прекъсване е изтрило паметта му. Позволява й да се запише в “училище за чар”, когато е на 14 години. Това е началото на новата Даян – с модерно подстригана коса и облечена по последна мода – която местните момчета започват да забелязват. А тя, гладна за любов и внимание, им отговаря като пърха с мигли, люлее бедра и се кикоти глуповато.

Стивън Даунс се влюбва моментално в хубавата и пищна блондинка. Двамата стават неразделни и ходят навсякъде заедно хванати за ръце. След завършването на гимназията се разделят за малко – той отива в армията, а тя в баптиско-библейски колеж. Редовно си пишат, но дори Даян да е обещала на Стийв “да се пази”, едва ли е спазила клетвата си, защото след година е изключена от колежа за разврат.

Стийв се завръща у дома и двамата се женят на 13 ноември 1973 г.

Още от самото начало бракът им е крехък. Стийв работи през половината от времето и Даян започва да вижда в него не толкова прекрасно бягство, колкото повторение на доминиращия си баща. Тя търси любов и осъзнава твърде късно, че в Стийв няма да я намери.

Даян намира утеха в бременността си; износването на бебето я кара да почувства за първи път отговорност към една любов, зависеща изцяло от нея. Но с раждането на Кристи през октомври 1974 г. положението се връща обратно към сервирането на вечерята на Стийв, който не се интересува, че тя трябва да се грижи за бебето и да работи на половин смяна в местния магазин. За да запази разсъдъка си, Даян има нужда отново да почувства как в нея расте семето на любовта. Тя забременява отново. Черил Лин се появява на бял свят през януари 1976 г.

Нещастно омъжена

В периода от 1976 до 1977 г. Даян няколко пъти взима децата си и напуска Стийв, но винаги се връща обратно. Той я издирва и открива в домовете на многобройните й роднини. Веднага щом се събират, колелото се завърта отново. Той е нещастен и тя е нещастна, но бракът им продължава да крета.

Семейство Даунс
Семейство Даунс

“Даян чака нещо да се случи” – пише Рул. – “Враждебна, но пасивна, тя е едновременно отегчена и ядосана. Животът бързо минава покрай нея; нещата, които си е обещала, не се случват”.

Даян решава да зачене отново – но този път не от Стийв. Семейството им вече се е преместило в Меса, където и двамата работят във фирма, произвеждаща подвижни къщи. На поточната линия открива своя “жребец”, когото страстно прелъстява. Коремчето й отново се подува и тя е замаяна от любов. Дани се ражда четири дни след Коледа на 1979 г.

Стийв приема момчето, въпреки че не е негово. Но бракът им вече е напълно изчерпан и след по-малко от година решават да се разведат. Даян се премества при бащата на Дани и точно през онзи период започва да се променя. Чувствайки се освободена от съпружеските окови, вменявани й от обществото и баптистите, започва да игнорира и задълженията си на майка. Опиатът на любовта към децата й започва да се износва. Предпочита да работи далеч от къщи и захвърля малките на всяка детегледачка, до която успява да се добере.

Една от тези бавачки разказва за инцидент, който сякаш е предсказвал трагедията.

“Даян поставяше всичко останало пред децата си. Ако Дани искаше внимание, тя го отблъскваше… но най-лошото беше – веднъж хванах Черил да скача по леглото и й казах, че това е забранено. Накарах я да седне на стола и да помисли над постъпката си. Черил поседя тихо известно време и след това ме погледна. “Имаш ли пистолет?”, “Разбира се, че не. Защо?”, “Искам да се застрелям. Мама казва, че съм лоша””.

Даян най-сетне успява да си намери постоянна работа в пощенските служби през 1981 г. и е разпределена в град Чандлър. Точно там среща Лю Люистън и се влюбва в него. Но този път другият, а не тя, решава кога и къде ще приключи връзката им.

Сломена от този неочакван обрат, тя заминава за Орегон, без нито да разбира, нито да приема факта, че този път нещата не зависят от нея.

Мрежата се затяга

През юни Фред Хюги събира своя разследващ екип, за да обобщят откритията си. Въпросът е дали да арестува или не Даян Даунс. Иска да я види зад решетките, но не и за сметка на репутацията на прокуратурата, ако случаят бъде отхвърлен на предварителните заседания. Хюги и неговите хора са убедени във вината й, но се страхуват, че без да разполагат с оръжието на престъплението или със свидетел, който буквално да я е видял да стреля, събраното досега ще бъде сметнато за купчина косвени и неприемливи доказателства във всеки един американски съд.

Екипът пресмята с какво разполага до този момент. Няколко гилзи .22 калибър, намерени на “Олд Мохоук Роуд”, доста нагледното клане в червения нисан на Даян, приблизителните данни за траекторията на куршумите, изчислени от уважавани експерти, дневникът, красноречиво говорещ за маниакалната обсебеност на Даян към бившия й любовник, писмата, оцветени с порнографски мечти и показанията на двама мъже (Стийв Даунс и Лю Люистън), кълнящи се, че тя наистина притежава пистолет .22 калибър.

Най-изразителното доказателство идва от криминалния експерт Джим Пекс, според когото някои от неизстреляните патрони от .22 калибър, открити в дома на Даян, някога са минавали през механизма на същото оръжие, с което са били простреляни децата. Колкото и впечатляващо да е мнението на експерта, Хюги знае, че докато не разполагат със самото оръжие, съдът едва ли ще го уважи.

Следователите успяват да хвърлят съмнение и върху твърдението на Даян, че незабавно се е запътила към болницата след нападението над децата й. Според показанията на болничния персонал тя е пристигнала точно в 22:48 ч., крещейки: “Някой току-що стреля по децата ми!”. Приблизителното време, в което е напуснала дома на приятелката си, е 21:45 ч. Следователно стрелбата трябва да се е случила около 22:15 ч., за да има Даян достатъчно време да се осъзнае, да провери състоянието на децата си и да ги откара незабавно в болницата, където да пристигне в 22:48 ч. Но междувременно се появява очевидец, който съобщава, че е видял червения нисан на Даян около 22:20 ч. да се движи много бавно – с десетина километра в час – по пътя “Олд Мохоук”.

“Колата” – казва очевидецът Джоузеф Инман, – “не се движеше като при спешен случай”.

Правосъдната система, стояща зад Хюги, също вярва във вината на Даян и прокуратурата прави всичко възможно, за да помогне на своя служител в залавянето на детеубийцата. Голямото жури е свикано зад закрити врата. Комисията иска да изслуша директно основните играчи – онзи списък от свидетели, който Хюги е предал на областния прокурор – сред които са нейният бивш любовник, г-н Инман, Хедър Плуърд, Джим Пекс и други, като накрая идва редът и на самата Даян Даунс.

Междувременно се случват и други позитивни неща. Окръжният съдия Грегъри Фуут поставя двете оцелели деца на Даян под попечителството на щата. Това означава, че поне засега Даян няма право да вижда децата си. Това всъщност е ответният удар Хюги, с който да й натрие носа, след като тя заплашва да си вземе децата от болницата и да ги отведе, ако детективите не престанат да я преследват.

Дани, все още прикован към леглото си, е поставен под пълната протекция на полицията до изписването му, след което ще последва сестра си в подходящо приемно семейство. Домът, в който е настанена Кристи, се пази в тайна и само няколко служители на реда знаят за нейното местонахождение.

“Принцеса Дай”

Докато текат заседанията на голямото жури и продължава търсенето на още доказателства, и в частност на изчезналото оръжие, шерифското управление започва да прави освобождава служители. Субсидирането от щата е прекратено и Пол Алтън е съкратен. Дъг Уелч и още един от хората на Хюги Кърт Уест са осведомени с едномесечно предизвестие за освобождаването си. Всъщност всичките детективи на Хюги са или освободени, или прехвърлени другаде.

През настъпващата зима и през пролетта на 1984 г. Даян бързо се превръща в любимата звезда на медиите. Новинарските хрътки й влизат в положението. Някои от тях й нямат доверие, но за повечето тя е храбра девойка, която злият Чичо Сам е решил да принесе в жертва, тъй като не е в състояние да открие митологичния звяр с рунтавата коса. Понеже напомня бегло на принцеса Даяна, тя се превръща в модната знаменитост на Източния бряг.

Жълтите вестници започват да я наричат “Принцеса Дай”.

Хюги вижда в нея всичко останало, но не и принцеса, било то добра или лоша. Тя е по-скоро като зла вещица, създаваща хаос навсякъде в живота си. Децата й са отнети и тя започва да търси отмъщение. Даян лае пред репортерите, че е била недоразбрана и е станала жертва на предразсъдъци и злоупотреба с властта. Хюги я оставя да говори, без да обръща внимание на перченето й. За сметка на това се постарава да спъва всяка нейна стъпка. Ето защо позволява на Уелч и Уест да подклаждат огъня преди да бъдат съкратени. Двамата я подгонват безмилостно.

Накрая Даян се свързва с тях, надявайки се на примирие, за да обясни своята страна на нещата и да предостави нова информация, която е премълчала в нощта на нападението. Първоначално детективите се хващат на въдицата й, надявайки се, че новите разкрития могат да доведат до нещо. Но, чувствайки, че тя ги мами, разговорът се превръща в онова, което става известно по-късно като безкомпромисния разпит.

По време на преговорите Даян обяснява, че според нея убиецът може би е някой, когото познава; той я е назовал по име. Ако това е вярно, то ще окаже огромно влияние върху целия случай. Но за двамата мъже, разговарящи с нея, е пределно ясно, че това е театър – опит да отложи обвиненията, които чувства, че ще бъдат повдигнати срещу нея всеки един момент. Детективите я подлагат на такъв вербален натиск, че накрая на разпита тя се оказва измамената.

Научи повече за:   Катлийн Фолбиг: Най-смъртоносната майка в Австралия

Защо им казва това едва сега? Не знае. Как е знаел по кой път ще тръгне след посещението й у Хедър? Не знае. Неин приятел ли е той от Орегон или Аризона? Не знае. Какъв мотив би имал, за да убие децата й? Не знае. Наистина ли се е втурнала незабавно към болницата, след като децата й са били простреляни или е спирала за малко? Не знае. Защо не се е опитала да спре стрелеца, когато е започнал да стреля по децата й? Даян не знае отговора и на този въпрос.

И когато я питат в очите дали се е опитала да убие децата си, защото са били пречка за любовта й… ами, тя има отговор за тях. Започва да ги обижда и заплашва, казва им, че са извратени и излетява от стаята.

Дали с цел да привлече съчувствие – в случай, че й потрябва, ако бъде изправена пред съда – или просто отново е искала да почувства “любовта” в себе си – Даян забременява за пореден път. Обяснява символизма на постъпката си пред един телевизионен репортер така:

“Забременях, защото толкова много ми липсват Кристи, Дани и Черил… Децата са незаменими – но можеш да заместиш въздействието, което имат върху теб. Те ми дават любов, удовлетворение, стабилност и причина да живея и да бъда щастлива…”.

Както и начин да избегне смъртното наказание, подмята саркастично Хюги, гледайки изпълнението й по телевизията.

Психоложката Паула Крогдал, натоварена със задачата да отърве Кристи от нейните кошмари, напредва доста добре в работата си. Детето започва да говори, да си спомня и да се изправя срещу действителността. Крогдал все още обикаля на пръсти около темата за убийството, но кара Кристи да говори за семейния живот и за майка си. Кристи признава, че Даян е удряла нея и нейните брат и сестра доста. Когато идва подходящият момент, терапевтката я моли да си спомни какво се е случило в нощта, която Кристи наричаужасното нещо:

“Имаше ли там някой, когото не познаваше, в онази нощ?” – пита я Крогдал, имайки предвид непознатия на пътя.

“Не” – отговаря момичето.

“Дани и Черил плачеха ли?”.

“Не”.

“Защо не плачеше Черил?”.

“…мъртва”.

Пауза и след това, по-меко:

“Знаеш ли кой стреля по вас, Кристи?”.

“Мисля…” – но Кристи не може да изрече думите и Крогдал я оставя засега.

Хюги решава да поеме риска. Експертите му казват, че разполага с достатъчно доказателства, за да изгради стабилен случай. Но ще му се наложи да пресъздаде онова ужасно нещо в съдебната зала и така да съедини парченцата от пъзела, че заседателите да видят това, което вижда той – и да му повярват.

Полицията ескортира Даян
Полицията ескортира Даян

Голямото жури вече привършва с интервютата, отнели вече девет месеца; членовете на журито са говорили, разпитвали са и са дискутирали думите на мнозина – включително и на Даян Даунс – и в края на деветте месеца стигат до решение: едно обвинение в убийство, две обвинения в опит за убийство и две обвинения във физическо насилие.

Щатът Орегон иска главата на детеубийцата.

На 28 февруари 1984 г. полицията щрака белезниците на Даян, когато тя излиза от колата си на паркинга пред пощата.

Подготовка за битката

Окръжният прокурор Пат Хортън, заедно с шерифа на окръг Лейн Дейвид Бъркс, организират пресконференция след ареста на Даян. Хортън казва на медиите: “Търпението бе главния фактор в това разследване. Истинската битка… ще бъде в съдебната зала”.

Репортерите се стичат на тълпи, точещи лиги по предстоящата битка. Техните вестници и списания вече са обявили, че Даян Даунс е арестувана и в крайна сметка двойничката на принцеса Даяна може би наистина ще се окаже убийца.

Даян Даунс като по-възрастна
Даян Даунс като по-възрастна

Бащата на Даян казва за един вестник: “Ако дъщеря ми го е направила, вярвам, че трябва да си плати. Но нищо не може да наруши бащината ми обич към нея”.

В зората на предстоящия процес Даян наема за свой представител брилянтния и високоуважаван адвокат Мелвин Бели; той самият изявява желание да се включи, заради огромния интерес около процеса. Но има и лични планове, които не може да пренебрегне, и ще я защитава, само ако делото може да бъде отложено с два месеца. Съдът отказва да помръдне. Хюги е чакал достатъчно дълго, а едно отлагане сега ще доведе и до второ отлагане по-късно, за да може бременната Даян да роди детето си.

“Фред Хюги разполага с 24 тома доказателства, показания, доклади и транскрипции на записи – планина от възможности, които да бъдат пресявани и използвани за случая” – пише Ан Рул. – “Той работи по 18-24 часа на ден. Както и хората в неговия екип”.

Налага се Даян бързо да си намери друг адвокат. Тя избира специалиста по наказателно право Джим Джагър, известен със своите простовати, но ефективни маниери.

Процесът, продължил шест седмици, започва на 10 май 1984 г. в съда в Юджийн. Процесът ръководи съдия Фуут, който преди това е отнел Кристи и Дани от майка им. Млад и емоционален, той е известен със своето чувство за справедливост.

В своето обръщение към заседателите Фред Хюги изтъква мотива за престъплението – маниакалната обсебеност на обвиняемата по женен мъж, който не смята, че децата й трябва да бъдат част от връзката им. Споменава и начина – пистолетът “Рюгер” .22 калибър, който Даян е донесла от Аризона и отрича, че притежава. Прочита откъси от дневника й, които крещят за любовта й към мъж, който не я иска. Прокурорът предизвиква известно смущение сред присъстващите в залата, когато прочита на глас една от поемите на Даян за мастурбацията.

Представителят на защитата адвокат Джагър се съгласява, че е съществувала обсебеност, но не толкова дълбока, че да накара клиентката му да унищожи трите неща, които най-много обича на този свят – собствените й деца. Обръща внимание на детството й, на предполагаемото сексуално насилие от страна на баща й и дори на ранното й запознаване със секса. Възнамерява да докаже, че историята на Даян за въоръжения мъж на “Мохоук Роуд” не е лъжа.

На 14 май съдебните заседатели са откарани с автобус до “Мохоук Роуд”, за да видят с очите си местопрестъплението. След това журито е отведено на общинския паркинг, където да разгледа колата на смъртта – червения нисан; Хюги иска заседателите да погледнат вътре в колата и да усетят ужаса, изпитан от децата.

Покъртителен свидетел

Съдебните заседания започват и е призован първият свидетел на обвинението – свидетелите са основно от персонала на болницата “Маккензи-Уиламет”, където са приети простреляните деца.

Сестра Роуз Мартин си спомня за странното поведение на Даян:

“Тя попита как са децата и аз й казах, че докторите се грижат за тях в момента” – спомня си Мартин. – “И тогава тя – майката – се изсмя и каза: “Само най-доброто за децата ми!”, пак се изсмя и добави: “Е, имам добра здравна осигуровка.””.

Доктор Джон Маккий описва гръдните рани на децата и първите спонтанни усилия на медицинския екип да спаси живота им. Сетне си припомня своите впечатления от Даян:

“Тя бе изключително спокойна. Невероятно спокойна. Не можех да повярвам, че е близка на децата. Нямаше сълзи… нямаше обезвереност… нямаше “Защо това се случи на мен?””.

Рентгенологът Карлийн Елбридж не проумява как Даян, майка на три жестоко ранени деца, може да се оплаква, че й се е наложило да се показва пред хората без грим.

Свидетелите идват и си отиват и всеки от тях оставя някакъв отпечатък, голям или малък. Но съдбовният момент настъпва, когато на свидетелското място е призована Кристи Даунс. Трепереща и потънала в сълзи, тя е придружена до скамейката от Фред Хюги.

Кристи Даунс
Кристи Даунс

С бащински глас Хюги започва разпита на малката Кристи. От време на време й подава кърпичка, за да избърше сълзите си. Гласът й често е приглушаван от ридания и се налага прокурорът да доизяснява въпросите си, така че журито да може напълно да разбере какво казва слабото гласче.

Хюги започва, обяснявайки на момичето колко е важно да се казва истината в съда. След това й задава няколко рутинни въпроси за семейството, училището и нея самата. Чувствайки, че вече е готова за тежката артилерия, преминава към въпросите за деня на престъплението и за посещението у Хедър Плуърд.

Кристи е очевидно разстроена. Хюги я потупва по рамото и й се усмихва окуражително. Когато детето се поуспокоява, той я пита какво е направила майка й.

“Тя се наведе към задната седалка и стреля по Дани” – отговаря Кристи.

“Какво стана после?” – подканя я Хюги. – “Какво стана след като Дани бе прострелян?”.

Детето отново потъва в сълзи и Хюги го прегръща.

“Помниш ли как беше простреляна?” – пита я той.

“Да” – отговаря тя.

“Кой стреля по теб?”.

“Майка ми” – отвръща момичето.

Виновна като дявола

Този трогателен момент оказва огромно влияние върху останалата част от процеса. Даян Даун е виновна като дявола. Обществеността извън съдебната зала, отказваща да повярва, че една майка би могла съзнателно да стреля по беззащитните си деца, най-сетне се предава.

На 14 юни 1984 г. съдия Фуут прочита на глас единодушното решение на съдебните заседатели. Виновна в опит за предумишлено убийство. Виновна във предумишлено физическо насилие. Виновна в убийство.

В онзи период в щата Орегон не се практикува смъртното наказание. Съдията произнася доживотна присъда, плюс допълнителни 50 години, заради употребата на огнестрелно оръжие.

“Съдът се надява обвиняемата никога отново да не излезе на свобода. Аз направих всичко възможно да подсигуря това” – казва съдията.

Междувременно Даян ражда красиво момиченце, което кръщава Ейми. Бащата на бебето се отрича от него и след време детето е осиновено от грижовно семейство. През октомври 2010 г. Ейми, вече носеща името Ребека Бабкок, се появява в токшоуто на Опра Уинфри. Разказва, че е разбрала за биологичната си майка от бавачката си. Животът й тръгва надолу на 16-годишна възраст и навършвайки 20 години, се озовава бедна, бездомна и бременна с второто си дете. Тогава Беки решава да се свърже с Даян с надеждата, че ще намери подкрепа в нейно лице. Но твърде бързо осъзнава, че срещу нея не стои здравомислещ човек и съжалява, че е установила контакт.

През 1987 г. Даян успява за кратко да избяга от женския затвор в Орегон. След залавянето си е прехвърлена в строгоохранявания затвор Клинтън в Ню Джързи. Понастоящем излежава присъдата си в женския затвор “Вали” в Чаучила, Калифорния.

Търси се Даян Даунс
Търси се Даян Даунс

Бившият любовник на Даян и неговата съпруга все още са щастливо женени.

Стийв Даунс все още живее в Орегон.

Децата Кристи и Дани оцеляват след покушението. Дани е прикован към инвалидна количка, но въпреки това е щастливо момче. И двамата смятат, че тяхната история е имала щастлив завършек.

През 1986 г. те се преместват в дома на своите любящи осиновители – прокурор Фред Хюги и неговата съпруга Джоан.

Даян Даун се явява за втори път пред Комисията по помилванията на 10  декември 2010 година. Молбата й е отхвърлена и благодарение на нов закон следващото й явяване ще може да се състои чак след 10 години, когато тя ще бъде на 65 години.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: Sophia 🍺 GattaNegra 🍺 Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺
Дарители: OrlinAleksandarKalinaNadezhdaNadezhda
350
222
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

6
Напиши коментар

avatar
6 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
6 Автори на коментари
ТаняСилвияАлекс АрсоваЙоанка-БарабанкаРей Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
dddiamonddd
Гост
dddiamonddd

Не ми го побира ума как една майка е възможно да причини такова ужасно нещо на собствените си деца.Историята й ме заинтригува и се поразрових из нета и открих,че всъщност бащата на Даян е създал уебсайт,чрез който се опитва да докаже по някакакъв начин ,че Даян и невинна.В сайта си той публикува неща,които биха могли да бъдат приложени като доказателства,че дъщеря му е невинна.В сайта се споменава,че Кристи е казала на някого, че в действителност не знае и не помни кой е стрелял по нея,просто е казала това,което са искали да чуят следователите и детективите от нея.Два дни след инцидента… виж още »

Рей
Гост
Рей

Е, хайде сега, dddiamonddd, искаш да кажеш, че едно дете ще обвини майка си просто ей така? Неправдоподобно е. Дори първоначално да се е объркало, момичето едва ли би се примирило с мисълта, че майка му излежава присъда несправедливо. Освен това е съвсем в реда на нещата един баща да защитава дъщеря си, не е ли така?
Както и да е. Аз лично смятам, че Даян е виновна. Може и да греша, разбира се. При всички случаи обаче изпитвам огромно съчувствие към невинните дечица. 🙁

Йоанка-Барабанка
Гост
Йоанка-Барабанка

И аз мисля,най-вече,че дете не би могло да обвини неправдо способно майка си,още повече би опитало да я прикрие и защити,и след като не го прави-явно има защо!Всеки баща би защитил дъщеря си-това също е ясно.Потресаващо е това,че жена и още повече майка би убила собствената си кръв и плът за да е пречка на бъдещето и съвместно съжителство и щастлив брак и живот… :/

Алекс Арсова
Гост

dddiamonddd, това са пълни глупости. Никога дете не би обвинило майка си в нещо, което не е извършила. Усъмнили са се в Даян още в самото начало, особено след реакцията на дъщеричката и. Била е ужасена, когато е видяла майка си 🙁 Горкото дете. Има не едно престъпления, в които хвърлят вината на невинен човек, но този не е такъв. Даян трябва да изгние в затвора!! Люистън никога не е имал намерение да се развежда със жена си. Понеже обаче много пъти е казвал на Даян, че не иска децата и да са около тях, тя си е помислила, че… виж още »

Силвия
Гост
Силвия

Тази жена как й е дало сърцето да застреля децата си просто ей така без да й мигне окото и то заради един мъж? Мъже има много, но децата са най – святото нещо. Твоя плът и кръв! Не мога да повярвам, че има такива майки.

Таня
Гост
Таня

Майка ли? Това няма как да бъде майка а само инкубатор за деца- нещастни при това. Американците са извратени, този кон не само няма как да прилича на принцеса Даяна ами направо си й личи, че е откачена. Тежко на децата обаче, и все пак не разбирам как при жив баща те са дадени на съвсем други осиновители? Наистина е извратено!