Ю Йонг-Чул: Канибалът от Южна Корея

Ю Йонг-Чул: Канибала от Южна Корея

Ю Йонг-Чул е южнокорейски сериен убиец и канибал. Той убива 21 души, сред които проститутки и възрастни хора, и е осъден за 20 от тези убийства. Ю изгаря три и осакатява поне 11 от жертвите си, признавайки си, че е изял черните дробове на някои от тях. Извършва престъпленията си в периода от септември 2003 г. до юли 2004 г. Ю обяснява мотивите си пред телевизионните камери, казвайки:

“Жените не трябва да бъдат курви, а богатите трябва да знаят какво са направили”.

Отново на свобода

Когато излиза от затвора през септември 2003 г., главният приоритет на Ю Йонг-Чул като свободен човек е да залавя бездомни кучета и да ги пребива до смърт с тояга. Тази практика ще усъвършенства уменията му.

Затворът променя хората. Някои към добро – неграмотните започват да четат книги, грешниците прегръщат религията, а хората без цел намират посока.  А други затворът променя към по-лошо. Обкръжението вътре е развъдник на расизъм, училище за крадци или галванизиращо преживяване, превръщащо осъдения в заклет аутсайдер, когато най-накрая излезе на свобода.

Ю Йонг-Чул излиза от затвора нов човек. Самото преживяване не е нещо ново за него, тъй като е прекарал зад решетките по-голямата част от съзнателния си живот. Влиза като женен мъж, а излиза разведен. Съпругата му се разделя с него през май 2002 г. Това е един от факторите, които допринасят за неговата престъпна нагласа.

Докато излежава присъдата си за изнасилване и грабеж, Ю изучава престъпленията на Джонг Ду-йонг, друг сериен убиец, погубил девет богати жертви в Бусан и други градове в провинция Гьонгнам, от юни 1999 г. до април 2000 г. Убийствата извършени от Джонг са просто част от всекидневните му грабежи.

По време на своя смъртоносен маратон Джонг отвлича жена срещу откуп, ограбва 13 къщи и убива девет души. Някои от тях са възрастни хора. Той събира около 100 000 долара от обирите си. Изучавайки историята на Джонг, Ю стига до извода, че богаташите са причината за всичко нередно в корейското общество и в неговия собствен неудачен живот. Той ще ги пребие като кучета. Ю планира да погуби над сто души.

Полицейското разследване на серийните убийства на Ю Йонг-Чул ще разкрие, че той е методична личност. Неговата предумисъл и внимание към детайла са изключителни. Не прави изключение и физическият акт на пребиването на човек с тъп предмет. Очевидно се е упражнявал доста, за да постигне подобно брутално съвършенство.

Убийства край църквата: Част 1

Ю събира опит чрез убиване и изтезаване на кучетата. Предпочитаното му оръжие е саморъчно направен чук, а жертвите му трябва да покриват определени критерии.

Статистиките в Южна Корея от 2003 г. показват, че 50.60% от населението изповядва християнската религия. В Корея има страшно много църкви, които се срещат през няколко пресечки, а от камбанариите им греят яркочервени неонови кръстове.

В утрото на 24 септември 2003 г. Ю се качва на метрото до станция “Апгуджонг-донг”, най-оживеният район в Сеул. Оттам изминава пеша няколко пресечки в квартала “Синса”, оглеждайки се за църква. Когато забелязва такава, претърсва околността за по-богаташка на вид къща.

В къщата, която избира, е лесно да се проникне. Честа особеност на двуетажните къщи в Корея е оградата около дома, заграждаща двор. Собствениците използват това пространство, за да отглеждат бонзай, билки и други растения. Оградата обикновено е с височина до рамото или главата, а в двора се влиза през двойна порта.

Къщата, избрана от Ю, съвпада с този профил. Зад стената й има малка градинка, но няма охранителна система. Единствените хора, живеещи в нея, е възрастна двойка. Ю наблюдава къщата десетина минути, преди да направи хода си. Екипиран с ръкавици, прескача задната ограда и влиза през главния вход. Въоръжен е със саморъчно направен чук и нож с 15-сантиметрово острие.

Възрастната двойка в дома са 72-годишният професор г-н Лий и неговата 68-годишна съпруга. Ю се качва на втория етаж, за да провери дали има някой там, след което слиза в голямата спалня, където намушква професора в гърлото. Неговата съпруга г-жа Лий, закрещява от ужас и незнайно защо Ю се опитва да я успокои, казвайки й, че всичко ще бъде наред. Когато тя се протяга към кървящия си съпруг, той смазва черепа й с чука си.

Ю се уверява, че жертвите му са мъртви, заключва вратата на спалнята и си тръгва през главния вход. Почиства кръвта от панталоните си с хавлиена кърпа, взета от къщата, и тогава си спомня за ножа. Забравил го е в спалнята. Връща се обратно, отваря с ритник вратата, взима ножа и го прибира в чантата си. Забелязва, че е оставил отпечатък от обувката си на вратата и успява частично да го премахне. За да обърка полицията, отваря гардероба и разхвърля съдържанието му наоколо. Не открадва пари или бижута. Връщайки се на станция “Апгуджонг-донг”, почиства себе си и оръжията си в тоалетната на метрото.

Убийства край църквата: Част 2

На 9 октомври Ю взима метрото до станция “Булгуанг” и оттам се качва на такси до тунела “Гуджи”. Обикаля пеша, докато намери църква и после се спира на една заможна къща в оживения квартал. Ю забелязва, че домът няма охранителна система и че е заграден с ограда и вътрешна градина. Наблюдава действията на хората вътре през прозореца за известно време и после прескача оградата. Приземява се в ситния чакъл и внимавайки да не вдига шум, влиза в къщата с чук в ръка.

Вероятно баба Канг е чула отварянето на входната врата, защото излиза от банята, за да види кой е влязъл в дома й. Ю удря 85-годишната жена три или четири пъти по главата. В този момент дъщеря й слиза по стълбите във всекидневната. Той я изритва два пъти в стомаха и пита 60-годишната домакиня дали в къщата има още хора. Г-жа Лий казва, че съпругът й и синът й са горе, и Ю размазва черепа й с чука си. Качвайки се на горния етаж, се натъква на 35-годишния син и го заставя да падне на колене. Удря го с чука осем-девет пъти, докато черепът му не се вдлъбва и го оставя на стълбите.

Претърсва втория етаж, но не може да намери съпруга на г-жа Лий. Открива семейния сейф и разпръсква съдържанието му, за да инсценира обир. Почиства отпечатъците си от стъпки с кърпа, връща се до тунел “Гуджи” и хваща такси обратно за станция “Булгуанг”.

На 16 октомври Ю се качва на метрото за станция “Сеуллеонг”. Отива пеша до квартал “Самсунг”, известен като един от най-богатите райони в Сеул, намира църква и си избира една къща с голяма градина. Около 13:00 ч. прескача оградата, носейки ръкавици, и се насочва към главния вход.

В този момент г-жа Йоо, 69-годишната съпруга на милионер, излиза да прибере пощата. Ю пропълзява в къщата право след нея. Заплашва я с нож и я пита дали в дома й има още някой. Тя е сама и Ю я завлича в банята, където я удря по главата с чука три-четири пъти. Разхвърля вещите в голямата спалня, за да обърка полицията и после избърсва кръвта от обувките си и почиства размазаните си стъпки от пода. До този момент убийствата му следват определен модел. Следващият път обаче ще бъде различен. Той напуска къщата и се отправя към станцията “Гангнам Уорд Офис”.

Убийства край църквата: Част 3

На 18 ноември в 11 часа сутринта Ю се качва на метрото за станцията до Университет Хансеонг. Докато търси къща в близост до църква, забелязва малък полицейски участък и решава, че това е идеалното място за престъплението му, тъй като районът сигурно се смята за безопасен. Избира си къща, наблюдава я известно време и прескача задната ограда.

В къщата плаче бебе, следователно вътре има един или двама възрастни. Той влиза през входната врата и се качва на втория етаж, но не открива никого. Слизайки обратно по стълбите, се натъква на 53-годишната икономка г-жа Бае. Той размахва ножа си и й нарежда да влезе в господарската спалня. Вътре на леглото заварва собственика на къщата, 87-годишният г-н Ким, и незабавно размазва черепа му. Ужасената г-жа Бае притиска бебето до гърдите си и Ю изтръгва детето от нея. Оставя го на дивана и го покрива с одеяло, след което разбива главата на жената с чука.

Ю претърсва къщата и открива сейф на втория етаж. Отваря го с помощта на стик за голф и градинарски ножици, при което успява да се пореже. Разтревожен, че полицията ще го открие чрез ДНК тест, подпалва стаята. За да скрие кървавите си дрехи, Ю отмъква едно черно яке, облича го и напуска къщата. Наблюдава дома от разстояние около 30 минути, но не вижда пламъци. Тогава жена, която вероятно е член на семейството, влиза в къщата. Това е достатъчно. Ю напуска мястото, без да си спомня дали се е качил на такси или автобус и без да знае, че е оставил след себе си отпечатъци от стъпки, а образът му е заснет от охранителна камера.

Гладуващият художник

Ю Йонг-Чул е роден на 18 април 1970 г. в работническо семейство от село Уаха в област Гочанг в северната част на провинция Чеола. Той не е планирано дете. Родителите му не го искат и години по-късно  неговата баба му казва, че майка му е възнамерявала да направи аборт. Родителите му се разделят и той е отгледан от баба си. Когато навършва шест години, се премества в Сеул, за да живее с баща си, който е ветеран от Войната във Виетнам и е спестил доста пари от войнишката си заплата. Той изгубва голяма част от тях, захващайки се с необмислени бизнес начинания. Държи магазин за комикси в Сеул, в който хората могат да наемат купчина списания, които да четат на място.

Районът Мапо, в който живеят, е беден квартал без електричество и течаща вода. Жителите му се снабдяват с вода от кварталния кладенец. Ю има двама по-големи братя и една по-малка сестра. Един от братята му бяга от къщи. Баща му е намерил заместничка на майка му и мащехата жестоко бие сестричката на Ю. Никога не посяга на него самия, защото я изнервя твърде много, зяпайки я часове наред с презрение и омраза.

Когато е на осем години, Ю избягва заедно със сестра си и двамата отиват да живеят при майка си, която също е в Мапо. В началното училище той е тих и учтив и винаги се обръща с уважение към възрастните. Той е отговорно за възрастта си дете и поема на плещите си грижите за дома. Бедността е част от живота му и оставя у него дълбоки следи. Учениците в онези дни си носят собствен обяд в училище. Веднъж Ю донася топка лепкав ориз, смесен с бобена паста, и неговите съученици му се подиграват, казвайки: “Донесъл си си лайна за обяд!”.

Научи повече за:   Игор Миренков: Светлогорският кошмар

Понякога баща му му липсва и той го посещава. По онова време баща му вече е скъсал с втората си съпруга и се е превърнал в алкохолик. Когато загива в автомобилна катастрофа, Ю фокусира академичната си енергия и се превръща в един от най-добрите ученици в класа. След ареста му той казва на следователите, че когато е бил малък, близо до дома му е имало голяма богата къща и той е мечтаел да живее на подобно място. Изпитвал е комплекси от бедния си произход и по-късно това чувство се е превърнало в омраза към богатите. Според него те са виновни за нещастния му живот.

Макар самият Ю да твърди, че коефициентът му интелигентност е 140, училищното му досие показва 95-100. Още като малък е привлечен от изкуството. По лявата му ръка има много белези от инциденти при дърворезбата. Той е далтонист, но обича картините и чете поезия. Обича да пее и дори участва в църковен хор. Ю се явява на конкурс по пеене заедно с група приятели, с които е сформирал певчески състав, наречен “Евъргрийн”. Той е приличен атлет, но понякога припада от изтощение. Това вероятно се дължи на оскъдната му диета, която не му осигурява достатъчно енергия.

Престъпна насока

Ю кандидатства в художествена гимназия, но не успява да влезе и вместо това през 1987 г. постъпва в техникум. През втората си година там, открадва китара и касетофон “Сони” от дома на един съсед. Това е първото му престъпление и той се озовава в изправителен дом. Така и не завършва техникума.

През 1991 г. Ю открадва 500 долара и фотоапарат и прекарва десет месеца в затвора. През 1993 г. попада на кола с оставени в стартера ключове. Открадва я и получава присъда от осем месеца. През 1998 г. подправя официални документи и се представя за държавен служител, за което е арестуван.

На Коледа през 1991 г. се запознава с масажистката г-ца Хуанг. Това е жената, за която ще се ожени. Това е най-щастливият период от живота му, но той не продължава дълго. Хазяйката му му вдига наема и за да се снабди с пари, Ю прониква в един офис и се опитва да открадне пари и фотоапарат, но е хванат от охраната. Когато майка му го посещава в затвора, той я помолва да се грижи за неговата нова съпруга и сина му. Мечтае си, че когато излезе, ще построи дом за семейството си и ще отгледа момчето си.

Според много източници Ю е страдал от епилептични припадъци. От 1993 г. до 1995 г. получава лечение в Националния психически институт в Сеул. Вероятно припадъците му като атлет също са се дължали на епилепсията. Някои автори предполагат, че е страдал от маниакална депресия. Един от неговите братя страда от такава и през 1994 г., на 32-годишна възраст, се напива и извършва самоубийство. Ю е на 33 години, когато извършва убийствата си и чувства, че краят му е близо – вярва, че съдбата му е да умре млад, като баща си и брат си – и това засилва импулса му да убива още хора.

През март 2000 г. е арестуван за изнасилването на 15-годишно момиче и това е достатъчно за съпругата му. Може да пренебрегне кражбите му, защото плащат сметките, но това е непростимо. Тя се развежда с него през 2002 г., докато е в затвора и му издейства забрана да вижда сина си. Когато излиза от затвора на 11 септември 2002 г., Ю отсяда у майка си, която живее в квартал “Гонгдеок” в Мапо, и започва да си търси самостоятелна квартира.

Престой в Мапо

За да изкара пари за прехраната си, Ю обикаля многобройните райони с червени фенери в Сеул и измъква пари от проститутките и сводниците, използвайки фалшива полицейска карта. Установява се в апартамент-студио в района, в който е израснал. Плаща за него около 4 000 долара депозит, а наемът му е приблизително 450 долара на месец.

Апартамент №203 се намира в малка търговска сграда в квартал “Ногосан” в Мапо. Ю живее на 50 крачки от малък полицейски участък и на 200 крачки от денонощен магазин, чийто продавачи го смятат за добър човек. Поддържа жилището си в безупречно състояние.

Когато си е у дома, гледа видео клипове и порно на личния си компютър. В чекмеджето на бюрото си държи DVD с корейския филм “Обществен враг” – историята на корумпиран полицай, преследващ сериен убиец, който убива майка си и баща си – и американските филми “Много лоши неща” и “Нормален живот”.

Обществен враг

Лавицата с книги до леглото му разкрива още повече неща за него. Ю събира в тетрадка изрезки от вестници с обяви за играчките, които иска да купи на сина си, реклами на пистолети, списък с популярни певци и техните песни и надраскани бележки за коли, компютри и музикално оборудване. Има и албум, в който държи скици на голи женски тела и портрети, и си личи от пръв поглед, че е много талантлив в рисуването на манга. На лавицата държи и една тетрадка на сина му, пълна с пастелни рисунки на детето.

Когато излиза навън, Ю събира изхвърлени телефонни карти от земята. Те са навсякъде в Сеул и на всяка от тях има снимка на красива жена, обещаваща секс по телефона.

Катализатор

През ноември, по времето, когато убива възрастния мъж и неговата икономка, Ю се обажда на един от секс телефоните. Запознава се с едно от момичетата там, на име г-ца Ким, която изглежда проявява интерес към него. Двамата започват да се срещат и в един момент Ю дори й предлага брак, но тя вече е научила за криминалното му минало, умствената му нестабилност и развода му, и отговорът й е не. За него това е истински шок.

Той е бесен на бившата си жена заради развода и дори в един момент обмисля да я убие, но се отказва, мислейки за 11-годишния си син.

През януари Ю е арестуван за кражба в една сауна и прекарва известно време в полицейския участък. Полицаите не проверяват криминалното му досие, което щеше да им покаже, че е прекарал 11 години в затвора за 14 различни престъпления, като измама, нападение и кражби. Освобождават го, смятайки го за дребен крадец.

Може би точно чувството за недосегаемост го кара да започне да убива отново. На 6 февруари в 19:00 ч. Ю отива с такси до квартал “Имоон-донг” и започва да търси жертва. Приближава се до 25-годишната г-ца Джеон, която стои пред един ресторант, намиращ се на 20 м от оживена улица. Помисля я за проститутка.

На тихата алея се сипе суграшица. Ю пита младата жена къде отива. “Отивам да пазарувам” – отговаря тя. Той й показва фалшивата си полицейска карта и я кани да отидат заедно на бар. Но тя не му вярва. “Ти не си ченге, лудо копеле такова” – казва момичето. Вбесеният Ю тръгва след нея. Тя се опитва да  му избяга и почти успява да стигне до входа на ресторанта, но пада на земята и се развиква за помощ. Той я намушква пет пъти в гърдите. Ю вече не изпитва интерес към праведната си мисия срещу богатите; сега мрази младите привлекателни жени, работещи в секс индустрията.

Телефонен секс

Ю се фокусира върху новата си мишена: жените в огромната корейска секс индустрия. Според Корейския институт по криминология търговията със секс в Южна Корея е оценена на 20,4 милиарда долара, което представлява 4,1% от брутния вътрешен продукт на страната. Проституцията в Южна Корея е незаконна. Въпреки това секс се продава навсякъде, от най-малките провинциални градчета, до големите квартали с червени фенери в Сеул.

Секс труженичките варират от ученички в гимназията, продаващи секс в интернет, за да си купят нов телефон, до домакини, събиращи пари за учението на децата си. Други го правят, за да плащат вноските по кредитните си карти, а много от тях се превръщат в секс робини в жестокия бизнес на сводниците, които купуват и продават жени и ги държат затворени в бардаците.

Пазарът на секс услуги придобива творчески форми. Той се предлага по улиците с червените фенери, в “хотелите за любов”, в които се плаща на час, а в целия град са разпръснати бръснарници, пред които има по два раирани пилона, указващи, че на мястото се предлагат сексуални услуги. Обикновено наблизо има кафенета, в които човек може да си купи “билет” за жена. Нощният живот е силно зареден със секс заведения, като салони или “бизнес клубове”, в които оргазмът се използва за финализиране на бизнес сделки. Караоке клубовете също осигуряват нещо допълнително за клиентите си. Често здравно ориентираните бизнеси са фасада за проституция, като например сауните, парните бани и салоните за масаж.

Южна Корея е страна, в която почти всеки мъж, жена или дете притежава мобилен телефон и точно на него се дължи революцията в корейската секс индустрия. Импулсивните и спонтанни клиенти могат да си поръчат проститутка само с едно обаждане. Сводниците уреждат срещите по телефона, пращат със SMS адреса на момичетата си и проверяват какво правят те във всеки един момент. Всичките секс заведения осигуряват услуги за вкъщи.

На корейски “jeonhwa bhang” означава просто “телефонна стая”. Това може да е секс телефон или действително място: малки, тъмни стаички с телефон, телевизор и видеокасетофон, зареден с порно, удобен фотьойл и малко кърпички. Клиентът плаща на час, влиза в стаята и чака да звънне телефонът. Отсреща има жена, с която си говорят, и той винаги може да се види с нея по-късно.

Ю Йонг-Чул е напълно наясно с анонимността на телефонната стая. Точно там осъществява контакт с онзи тип жени, които го карат да се чувства отхвърлен и безполезен. Той им се обажда, убеждава ги да се срещнат и ги кара да си платят. Навън има хиляди жени, които чакат обаждането му.

Гняв срещу фалшивата виагра

През март Ю се обажда в един бардак и си поръчва жена за вкъщи. Удря я по главата с чук и нарязва тялото й на 18 парчета. Това го устройва идеално. Дори не се налага да напуска дома си, освен за да се отърве от тялото. Замъква разчленената жена до малка планинска пътечка зад Университет “Соганг” и я погребва там.

Ю си купува няколко фалшиви хапчета виагра от пазара “Гоблин” в “Хуангхак-донг”. Тържището подслонява около 500 магазина и стотици улични търговци, продаващи всичко от стари плочи, живи змии, употребявани дрехи и уреди втора ръка, до чинии със свински пълнени черва за гладния купувач.

Научи повече за:   Адолф Айхман: Архитектът на Холокоста

Няколко дни по-късно, във вечерта на 13 април, Ю се връща да се разправя с търговеца г-н Ан, който му е продал виаграта. Представя се за полицай и размахва фалшивата си карта. Заплашва търговеца и се опитва да си поиска рушвет. Ан не му се връзва и заявява, че ще го провери в близкия полицейски участък.

Ю се нахвърля върху него, вкарва го в буса му и му слага белезници. Подкарва колата към Мапо и я паркира близо до къщата си. Поставя чука, ножа и ръкавиците си в една чанта, връща с в буса и го закарва в подземния паркинг на близката болница. След това убива г-н Ан. Прибира се пеша, измива кръвта от себе си и се връща обратно с друг нож. Почиства кръвта от прозорците на буса. Около 01:00 ч. през нощта потегля с колата към остров Уолми, намиращ се на 25 км западно от Сеул.

Остров Уолми е възстановен след Корейската война и сега е свързан със сушата, за да стане туристическа атракция. Той излъчва пищна карнавална атмосфера, а по главната улица се редят ресторанти за сурова риба, безбройни кафенета, сергии за сувенири и четири увеселителни парка. Циментовите кейове се врязват в пристанището, където фериботи, пътнически кораби и рибарски лодки са закотвени под ята от чайки.

Ю паркира близо до изоставена бензиностанция и отрязва ръцете на Ан. Поставя ги в найлонова торба и ги изхвърля върху скалите, укрепяващи кея. Подпалва буса и се отдръпва в сенките, за да го гледа как гори. След известно време пристига пожарната и той се изнася от района и си хваща такси. Опасявайки се, че таксиметровият шофьор може да запомни лицето му, слиза на станция “Бупйеонг” и се качва в друго такси.

Номерът на смъртта

Жените идват при него. Той ги привиква така, както касапинът привиква стадото на заколение. Това е много по-лесно от обикалянето на улиците в търсене на църкви и къщи.

Той им се обажда и те идват. В периода между април и средата на юли Ю убива десет жени.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Почти всеки случай е идентичен. Убийствата се случват през нощта. Той се обажда в телефонните стаи и си поръчва жена за вкъщи, или се среща с нея на друго място и после я довежда у дома. Предлага й пари за времето и услугите й, макар че по-късно твърди, че никога не е правил секс с жертвите си от страх да не го проследят чрез ДНК. Когато пристигнат в апартамента му, ги праща в банята, докато подготви чука си. Ю удря жената по главата, след което отрязва първо нея, а после разчленява тялото. Запазва телефоните им, за да не използва своя номер за бъдещите обаждания.

Винаги внимателен, Ю одира отпечатъците от пръстите на жертвите си с бръснач. В Южна Корея всички граждани имат национален идентификационен номер, към който вървят и техните отпечатъци. След като нарязва телата, поставя парчетата в найлонови торби. После се заема с маниакално почистване.

Той се отправя, натоварен с пълната с крайници раница, към едно място край храм Бонгуон. Всяко тяло изисква две разходки дотам. Погребва останките в плитки гробове, които маркира, за да не копае по-късно на едно и също място. Приключва с работата си към 4 часа сутринта.

Понякога се отклонява от обичайната си рутина. На 1 юли си поръчва жена за “масаж” от един “любовен хотел”. Когато жената пристига, той я заставя да отиде с него в апартамента му, използвайки фалшивата си полицейска карта, където е застигната от съдбата на останалите му жертви. Тя е първата жена, която извиква под претекст, че иска масаж; всичките му други жертви са от телефонни стаи. Последните му две жертви – убити на 9 и 13 юли – също са от салон за масажи.

Убиецът от дъждовните нощи

Интернет обществото в Южна Корея е добре развито. Слуховете за убитите жени в Сеул скоро плъзват из форумите и се появяват в новините. Неизвестният извършител бързо се сдобива с два псевдонима: “Нощният убиец от четвъртък” и “Убиецът от дъждовните нощи”.

До началото на юли журналистите в Сеул вече са надушили серията от убийства, случващи се в столицата, и някои от тях спекулират, че те съвсем не са случайни. На 9 юли в един всекидневник излиза следната прозорлива статия:

Убийствата в Сеул: Дело на сериен убиец?

Серията от неразкрити и очевидно лишени от мотив убийства в Сеул предизвиква опасенията, че сериен убиец преследва жените в столицата.

В югозападната част на града се случиха четири убийства и едно нападение с нож, всички те в дъждовна вечер. Четири от тези пет престъпления стават в четвъртък вечерта. Всички атаки са извършени в разстояние от четири километра. Никое от нападенията не навежда на мисълта, че убиецът е сексуален маниак или крадец, нито една от жертвите не е била ограбена или изнасилена.

На 26 февруари в 2 часа сутринта ученичка в Гуанак-гу бе намушкана десет пъти с нож, но успя да оцелее. Второто нападение се случва на 22 април, когато студентка бе убита с нож в района на Гуро. В парк “Борам” бе открито тялото на друга студентка, също убита с нож. Последното нападение се случва на 8 юли, когато в дома си в Гуангин-гу бяха открити намушкани до смърт 10-годишно момиченце и неговата майка. В къщата е имало ясни признаци за влизане с взлом.

Тревога се носи във въздуха. Жените се прибират у дома по-рано от обикновено. Продажбите на сълзливи спрейове, газови пистолети и охранителни системи скачат до небето. Проститутките усещат, че нещо става и се предупреждават взаимно да бъдат внимателни. Само за две от проститутките, станали жертва на Ю, е подаден сигнал за изчезване в полицията.

Полицията признава, че няма за какво да се захване, цитирайки липсата на улики и свидетели. За да засили страховата невроза у хората, телевизията излъчва документален репортаж за серията от убийства. Форумите се изпълват със слухове и съвети, че жените трябва да избягват да се обличат в червено и бяло, и да излизат в дъждовни дни или в четвъртък. Много от тези слухове почиват не на факти, а на сюжета на южнокорейския трилър “Спомени за убийство” (Memories of Murder).

Спомени за убийство
“Спомени за убийство”

Филмът, режисиран от Бонг Джун-хо, събира похвалите на критиката, когато излиза по кината през 2003 г., около година преди да започнат убийствата на Ю. Хората все още ясно си спомнят тази история. Филмът е базиран на истински случай и разказва за убийствата, извършени в период от десет години в Хуасеон, в края на 80-те. Убиецът оставя оскъдни следи, а убийствата се случват в дъждовните нощи. Жертвите са облечени в червено и бяло. Тези убийства остават неразкрити до ден днешен.

След осъждането на Ю Йонг-чул, през 2008 г. по кината излиза корейският филм “The Chaser”, който е вдъхновен от неговия случай.

Своднически арест

Бройката на телата продължава да се вдига, а полицията е буквално безсилна. В четвъртък на 15 юли Ю е арестуван за побой над проститутка в “любовен хотел” в квартал Йоксам в южен Сеул. Полицията няма представа, че е заловила убиеца. Ю се престорва, че е куц и симулира епилептични гърчове. Това е достатъчно, за да спечели съчувствието на полицаите и те му свалят белезниците по време на разпита. Когато се разсейват, той избягва.

Ю отива при майка си. Вероятно е усещал, че кариерата му на убиец скоро ще свърши. Неговата майка си спомня:

“Видях се с сина си на 15 юли. Той каза само: “Искам да умра! Искам да умра!”. Не знаех какво да кажа и се разплаках”.

Сводниците, държащи телефонни стаи, знаят, че нещо се случва. Те се съветват помежду си и установяват, че когато жените получат обаждане от определен телефонен номер, повече не се завръщат. Телефонният сводник г-н “А” предава тази информация на полицай на име Янг Пил-джу, когото познава. Янг му казва веднага да се свърже с него, ако този мистериозен номер се появи отново.

В около един или два часа сутринта друг сводник получава обаждане от подозрителния номер и веднага се свързва с г-н “А”. Жената вече е изпратена при клиента, но Ю я връща, под предлог че е твърде стара и грозна. Иска да му изпратят по-хубаво и младо момиче.

Г-н “А” се обажда на Ю и му казва, че ще му прати по-привлекателна жена съвсем скоро.

Той избира момиче, което да изпрати на Ю като примамка, и се насочва към мястото на срещата зад “Синчеон Гранд Март”. Г-н “А” довежда със себе си свой приятел, двама свои служители и трима други сводници. Вали дъжд, когато телефонът на жената иззвънява. Ю й казва да тръгне по алеята вляво и след това да завие вдясно.

Хората на г-н “А” се разпръскват около района, за да не изпуснат Ю. След десет минути той се появява от една тъмна алея и е забелязан от г-н “А”, който го пита: “Вие ли сте Ю Йонг-Чул?”. Мъжът не отговаря. Г-н “А” и неговите авери му се нахвърлят и го претърсват за уличаващия телефон. Той не е у него. Вкарват го в колата си, за да го откарат в полицията.

Още щом запалват двигателя, забелязват, че той дъвче нещо странно. Междувременно пристигат офицер Янг и неговият колега Ким. От устата на Ю са извадени сдъвкани телефонни карти. Полицията открива у него белезници и фалшивата полицейска карта. Щом е арестуван, Ю си признава всичко и дори добавя нещо отгоре.

Мъртвите в храм Бонгуон

Датиращ от 889 г. след новата ера, храмът Бонгуон е разположен в гористата долина на планината Ан. Той е познат с церемонията Йонганджае, пресъздаваща Лотус Сутра на Буда Сакямуни. Това е един величествен будистки ритуал, предназначен да подбуди мир и единство между живите и мъртвите.

Храмът Бонгуон
Храмът Бонгуон

Планината Ан е засадена с черешови дръвчета, диви борове и бели акации; гъсти храсти от форзиция покриват склоновете, осеяни с пътечки за многобройните планинари и туристи. През уикендите е невъзможно да се намери усамотено място за пикник. Дори най-дълбоките части на гората са изследвани от домакините, които превземат хълмовете в търсене на билки през пролетта.

Никой обаче не надушва разлагащите се тела през лятото. Това е едно от най-рекордно горещите лета в Сеул. Температурите не падат под 35 градуса през деня и 25 градуса по Целзий през нощта.

Човешкото тяло се разлага бързо в подобни условия. Ензимите унищожават тъканите и тялото гние, изпускайки миризма, която е незабравимо отвратителна.

Ю повежда полицията към местата, на които е заровил жертвите си. Преди земите на храма Бонгуон се намира малко поселище, служещо като граница между святата обител и френетичната циментова джунгла на Сеул. В този квартал къщите все още са с традиционни керемиди по покривите и будистки фенери са окачени по тесните улички, водещи към храма.

Селцето преди храма
Селцето преди храма

На склона на хълма се намира изоставена и полуреновирана сграда. Зад нея минава малко мътно и замърсено поточе, осеяно с боклуци. Стените на рекичката са укрепени с бетон и в нея се събират дъждовните води.

Научи повече за:   Франк Абъгнейл: Хвани ме, ако можеш

Поточето се спуска в стръмно дефиле, чието устие е осеяно с грубо изгладени каменни блокове, покрити с мъх. Мястото е покрито с гъста растителност и купища гниещи дървета, довлечени от минали наводнения. Ю показва на ченгетата къде да копаят и те изравят една след друга найлоновите торби, съдържащи човешки останки в различен стадий на разлагане. Събитието се отразява от множество репортери. Ю поглежда в една от камерите и казва:

“Жените не трябва да бъдат курви, а богатите трябва да знаят какво са направили”.

Признание за канибализъм

“Той ме потупа по гърба, докато изваждаше черния ми дроб, за да го изяде” – стар корейски израз за някого, който е бил излъган или измамен.

Корейският глагол “malk-da” се превежда като “избистрям, освежавам или пречиствам”. С него Ю обяснява, защо е ял от черните дробове на жертвите си. Той казва: “Пречиствах ума и тялото си”. В корейската народна медицина черният дроб е символ на храбростта и силата. Ю е изял черните дробове на четири от жертвите си. Или поне така твърди. Полицията не успява да установи със сигурност дали в действителност е консумирал човешка плът.

Полицията изравя телата
Полицията изравя телата

Случаят на Ю Йонг-чул се озовава по първите страници на вестниците и се превръща в основната тема на новините и телевизионните програми в цялата страна. В двата големи корейски интернет портала Daum и Naver се появяват фен страници, като едната от тях назовава Ю “най-готиния убиец”. Скоро ги затварят заради нецензурни изказвания от страна на потребителите. Също по това време телефонните стаи наблюдават бум в бизнеса си.

Съдебният лекар д-р Бак си задава въпроса: “Как може едно човешко същество да е толкова жестоко?”. Преглеждайки внимателно размазаните глави и обезобразените тела на жертвите, тя стига до заключението, че извършителят е действал воден от чиста злоба и гняв. Според нея той е ненормален.

Докато Ю признава части от историята си, полицията се опитва да потвърди показанията му. Единственият материал, с който разполагат, са показаните им от него мъртви тела и онова, което им казва. По чука му са открити парченца човешка плът, която съвпада с ДНК-то на някои от жертвите. Установява се също, че отпечатъците от стъпки, оставени на едно от местопрестъпленията, принадлежат на Ю. Той споменава на полицията, че си е водил дневник за всяко убийство, но той не е открит при обиска на апартамента му и в компютъра му също не е намерено нищо съществено.

Ю помага на полицията да намери телата
Ю помага на полицията да намери телата

На 25 юли Ю казва на полицията, че е отговорен за убийството на жената от квартал “Имоон-донг”, извършено на 6 февруари. Но непрекъснато променя историята си, признавайки, че е убил 26 души, вместо първоначалните 20. Казва, че е убивал хора в Инчеон и Бусан, без да даде повече подробности или дати. Полицията не може да потвърди тези показания.

Криминалният психиатър, който преглежда Ю, го обявява за антисоциален. Той не вярва в морала на обществото и показва малко вина или разкаяние за престъпленията си. Заявява, че ако е имал възможност е щял да убие още 100 жени.

Срещу него са повдигнати 21 обвинения в убийство, влизане с взлом, представяне за полицейски служител, палеж и неправомерно отърваване от трупове. Властите не успяват да го свържат с убийствата с нож на “Дъждовния убиец”. Тези случаи все още остават неразкрити.

Драмата на обречения

“Изпратих ги в мир” – Ю Йонг-чул към семействата на жертвите.

Само след десет дни полицията приключва с разследването си. На 26 юли случаят е предаден на прокурорите и Ю е прехвърлен в офиса на прокуратурата. Отвън го чака тълпа от репортери, фотографи и любопитни граждани.

Майката на една от жертвите крещи:

“Некомпетентното разследване на полицията уби дъщеря ми. Ако го бяхте арестували по-рано, тя нямаше да умре!”.

Въоръжена с чадър, жената се втурва към Ю, но един от охраняващите го полицаи й нанася елегантен шут в гърдите и жената се претъркулва надолу по стълбите.

Корейски полицай изритва майката на една от жертвите на Ю
Корейски полицай изритва майката на една от жертвите на Ю

Тази сцена е излъчена на живо по телевизията и предизвиква огромно недоволство в цялата страна. Столичната полиция поднася публичното си извинение на следващия ден, заявявайки, че полицаят е сметнал чадъра за оръжие.

От ареста Ю подава оплакване в Комисията по правата на човека в Корея. Твърди, че основните му права са нарушени, тъй като е държан окован, няма достъп до тоалетна и е наблюдаван денонощно от охранителна камера. Обществото не реагира на неговите оплаквания и Комисията заявява, че няма никакво намерение да ги разглежда.

На 29 юли Ю отказва да говори повече с полицията и започва гладна стачка. Това не е добре за екипа на обвинението. Почти целият им случай се крепи на неговите показания. Източникът им на информация пресъхва, когато той отказва да говори.

Ю се появява за първи път в съда на 6 септември и се признава за виновен. Описва как е разчленявал труповете и казва, че е убил още двама души, освен 21 жертви, за които е обвинен. Казва:

“Отказвам се от живота си. Вие съдиите, не сте хората, които могат да ме накажат за греховете ми”. Ю се държи така, сякаш нищо не може да го нарани и от нищо не го е грижа. Казва: “Иска ми се това да е последният ден от процеса. Отказвам да се появя в съда следващия път”. Преди да напусне съдебната зала, се обръща към публиката с думите: “Бих искал да се извиня на жертвите за стореното. Съжалявам”.

Корейският закон не позволява на криминалните обвиняеми да бойкотират собствения си процес. Ю е изправен отново пред съда на 20 септември.

По време на изслушванията Ю разкрива, че е убил още петима души, сред които девойка и бременна жена. Освен това казва, че преди това е съчинил една от историите. Според него полицията му е обещала да защитава сина му до навършване на пълнолетие. “Затова ги излъгах, че съм убил жената в “Имоон-донг”, но не съм го направил”.

Малко преди закриването на заседанието Ю се втурва към съдиите, крещейки, че няма да присъства на следващото изслушване. Съдиите се разбягват, а той е повален от двайсетина пазачи и извлечен от залата.

Ю предава тайно две бележки на един репортер и един пазач в затвора. В тях пише, че съжалява за семействата на жертвите и се разкайва за убийствата. Намеква, че възнамерява да отнеме живота си. Управата на затвора засилва денонощното наблюдение над килията му. На 3 октомври Ю се опитва да се удуши с помощта на електрическа жица, извадена от вградения в стената вентилатор. Опитът му за самоубийство е предотвратен.

Предишните опити на Ю да избегне явяването си в съда отчасти успяват. На 4 октомври той предава бележка на един пазач, адресирана до съда. Пише, че няма какво повече да каже и че отказва да се яви на заседанието. Това оставя властите леко объркани. Решават да отложат заседанието за 11 октомври.

При едно от следващите заседания Ю отново избухва в съда. На 25 октомври човек от публиката го псува, когато влиза в залата. Ю се разярява и се втурва към оскърбителя, повличайки след себе си десетте си пазачи. Единствените пострадали са егото му и два счупени стола. Той е изведен от залата, за да се възстанови спокойствието и преди да се върне е заставен да подпише следното обещание: “Няма да причинявам повече безредици”. Като че ли един опитен и обречен убиец би спазил подобна детинска клетва. Връщайки се в съдебната зала, Ю се втренчва в роднините на жертвите си и казва: “Те не бяха нормални жени. Заслужаваха да ги хвана”.

Осъден на обесване

На 29 ноември обвинението поисква смъртна присъда за Ю Йонг-чул. В Южна Корея екзекуциите се извършват чрез обесване.

Ю Йонг-чул
Ю Йонг-чул

Отговорът на Ю за смъртното наказание е:

“Моите действия не могат да бъдат оправдани. Ако живеехме в общество, в което хората като мен можеха да имат добър живот, нямаше да има друг Ю Йонг-чул. Благодарен съм на искането на обвинението за смъртно наказание. Ще изкупвам онова, което съм направил, докато съм жив”.

На 13 декември Ю стоически изслушва присъдата си – смърт. Съдът го оправдава по обвинението в убийството на жената от “Имоон-донг”, поради липса на достатъчно доказателства.

Обвинението не е съгласно с това решение на съда и заявява, че ще обжалва пред Върховния съд. Защитникът на Ю пък ще обжалва смъртната му присъда, докато междувременно в Народното събрание се вихрят дебати за отмяна на смъртното наказание.

Ю най-сетне напуска съда, облечен в синя затворническа униформа и охраняван от пазачи. Поведението му е откъснато и неутрално. Той ще бъде първият обесен в Южна Корея след масовата екзекуция от 31 декември 1997 г., когато едновременно са екзекутирани 23 затворници.

Докато Ю чака обжалването на присъдата си, Народното събрание дискутира отмяната на смъртното наказание. Предишните опити за това са се провалили през 1999 г. и 2001 г. Общественото мнение в Южна Корея е разделено по въпроса. Едно проучване показва, че две-трети от населението го подкрепят. Но в друга анкета, проведена след излъчването на телевизионен сериал, в който главният герой е застрашен от екзекуция, резултатът се обръща.

На 19 юни 2005 г. Ю чува финалното решение на Върховния съд, който потвърждава смъртната му присъда. Седемнадесет дни по-късно Народното събрание получава официално писмо от Министерството на правосъдието, което критикува неговите действия за отмяна на смъртното наказание.

В момента Ю Йонг-чул очаква екзекуцията си, заедно с 60 други осъдени на смърт.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
ivy Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
ivy
Гост
ivy

И в крайна сметка какво става с този? …