Анджело Буоно и Кенет Бианки: Хилсайдските удушвачи

Анджело Буоно и Кенет Бианки: Хилсайдските удушвачи

Кенет Бианки и Анджело Буоно убиват 12 жени в Лос Анджелис в периода от октомври 1977 до февруари 1978 г. За да се домогнат до плячката си, обикновено проститутки, се преструват на полицаи или загорели клиенти. Изнасилват и удушават жертвите, а телата им изхвърлят някъде из Лос Анджелис.

Пресата ги кръщава “Хилсайдския удушвач”, въпреки че полицията осъзнава, че си има работа с двама убийци.

Погромът започва

Необходими са повече от няколко убийства, за да се привлече вниманието на хората в град с размерите на Лос Анджелис. Убийствата са всекидневно явление, особено сред лицата, живеещи в рискова среда, като проститутките. Затова, когато три жени са намерени удушени и захвърлени на хълмовете североизточно от града в периода между октомври и ноември 1977 г., малцина са особено впечатлени. Само двама проницателни детективи усещат, че това може би е само началото.

Всичко се променя през седмицата на Деня на благодарността, когато още пет млади момичета и жени са открити на възвишенията в района на парк “Глендейл-Хайленд”. Тези пет млади жертви, една от които само на 12 години, а друга на 14, не са проститутки, а “добри момичета”, отвлечени от домовете им в предградията.

Вестниците и телевизиите заговарят за изнасилвания, мъчения, отвличания и убийства. Колективното съзнание на обществото, поразено от това насилие, е внезапно и неприятно разтърсено. Градът изпада в паника.

Прозвището “Хилсайдски удушвач” – (hillside – склон) – е измислен от медиите, въпреки че полицията е убедена, че си има работа с повече от един престъпник. Хората правят онова, което правят винаги в пристъп на паника: предупреждават децата си да внимават; купуват си големи кучета; слагат нови ключалки на вратите си; посещават курсове по самоотбрана; носят оръжия и ножове за самозащита.

Тези предпазни мерки изглежда не действат, тъй като удушвачът няма никакви проблеми да си намира нови жертви.

В неделя на 20 ноември 1977 г. детектив Боб Грогън от отдел “Убийства” на лосанджелиската полиция е извикан да огледа закътания район на хълмовете между Глендейл и Ийгъл Рок. Докато се опитва да намери мястото му хрумва, че онзи, който изхвърля тук телата на жертвите си, сигурно е доста добре запознат с местността.

Боб Грогън
Боб Грогън

Мъртвото момиче е открито голо, близо до скромен квартал на средната класа. Грогън незабавно забелязва следи от ожулвания по китките, глезените и шията й. Когато я преобръща от ректума й потича кръв. По гърдите й има жестоки натъртвания. На ръката й личат две следи от убождания, но няма стари белези от инжекции, които да подсказват, че жертвата е била наркоманка.

Докато оглежда местопрестъплението, Грогън не забелязва смачкана трева или други признаци, че тялото е било влачено дотам. Отбелязва си наум, че убийството сигурно се е случило на друго място и извършителят, или двамата извършители, са донесли тялото дотук и са го хвърлили в тревата.

Двама убийци

Няколко часа по-късно същия следобед партньорът на Грогън детектив Дъдли Варни е извикан да разследва други две убийства, от другата страна на същата тази хълмиста местност.

Двете мъртви момичета са открити от деветгодишно момче, ровещо за съкровища в боклука, изхвърлен по склона. Гледката е повече от ужасна, като ефектът е подсилен от напредналия стадий на разлагане и армиите от насекоми, пируващи в гниещата плът.

Отново няма признаци, че убийството се е случило на същото място, нито че телата са влачени дотам. Въпреки че момичетата са дребни на ръст, съществува възможността в убийствата да е замесен повече от един човек.

Долорес Цепеда
Долорес Цепеда

Не след дълго момичетата са идентифицирани като 12-годишната Долорес Цепеда и 14-годишната Соня Джонсън. Двете са изчезнали преди около седмица от училището “Сейнт Игнатус”.

Соня Джонсън
Соня Джонсън

За последно са видени да слизат от автобуса и да се приближават към голям двуцветен седан, за да говорят с някого на пътническата седалка. Тази информация подкрепя хипотезата, че става въпрос за двама убийци, вероятно мъже.

На следващия ден първото убито момиче, което Боб Грогън разследва, е идентифицирано като Кристина Уеклър – тиха 20-годишна студентка по приложни изкуства. Докато претърсва апартамента й на авеню “Гарфийлд” №809 в Глендейл, Грогън е внезапно обзет от тъга, последвана от ярост. Нейните вещи и дневникът й показват една любяща и сериозна млада жена, пред която предстои бляскаво бъдеще. Той не може да не си помисли за собствената си дъщеря-тийнейджърка. Когато покрусените родители на Кристина пристигат от Сан Франциско, за да приберат вещите й, Грогън им дава обет, че ще открие убиеца или убийците й.

Кристина Уеклър
Кристина Уеклър

На 23 ноември, денят преди Деня на благодарността, е открито тялото на още една млада жена, този път близо до Лос Фелиз, на склона на магистралата “Голдън Стейт”. Покритото й с личинки тяло е захвърлено там преди около две седмици. Тя е удушена също като останалите, но не може да се установи дали е била изнасилена.

Само преди две седмици младата жена е била жизнена и привлекателна блондинка, с фигура на модел. Джейн Кинг е на 28 години по времето на смъртта си.

Джейн Кинг
Джейн Кинг

Властите не губят време и сформират специален екип от 30 полицаи от лосанджелиската полиция, шерифския отдел и полицейското управление в Глендейл. Като всеки друг специален отдел, създаден да разследва подобен тежък случай, скоро служителите са затрупани с безполезни обаждания и сигнали от добронамерени граждани.

Свидетел

Убийците си взимат почивка през празничния уикенд, но само толкова. Във вторник на 29 ноември Грогън е извикан на хълмовете, заобикалящи района на планината Уошингтън в Глендейл. Голото тяло на млада жена е открито да лежи наполовина на улицата. Следите от ожулвания по глезените, китките и врата й са визитната картичка на Хилсайдския удушвач.

Но този път се наблюдава нещо различно: жертвата има изгаряния по дланите. Също като странните пробождания по ръката на Кристина Уеклър това подсказва, че убийците експериментират с различни методи за мъчения. Има и друга разлика – блестяща следа от някаква лепкава течност, която е примамила множество мравки. Ако тази течност е семенна или слюнка, съществува възможност да бъде установена кръвната група на убиеца. Тестовете на семенна течност от първите жертви не са показали нищо.

Същият ден младата жена е идентифицирана като 18-годишната студентка Лорен Уогнър, живееща с родителите си в долината Сан Фернандо. Предишната вечер родителите й са си легнали, очаквайки я да се прибере вкъщи преди полунощ. На следващата сутрин откриват колата й, паркирана от другата страна на улицата с отворена врата.

Лорен Уогнър
Лорен Уогнър

Когато бащата на Лорен разпитва съседите, разбира, че жената, живееща в къщата отсреща, където е оставена колата, е видяла отвличането. Съседката Бейола Стоуфър е видяла Лорен да спира колата си около 9 часа вечерта. Двама мъже са спрели колата си до нейната. Получила се е някаква разправия и Лорен е свършила в тяхната кола.

Грогън незабавно отива да разговаря с Бейола. Нейният доберман се разлайва свирепо, щом се приближава към вратата. Бейола е очилата астматичка в края на петдесетте си години, на ръба на нервна криза. Току-що е получила обаждане по телефона от мъж с нюйоркски акцент.

“Ти ли си дамата с кучето?” – попитал я е той. Когато е потвърдила, той й е казал да си държи устата затворена за онова, което е видяла или ще я убие. Бейола не е осъзнала още, че Лорен е отвлечена. Мисли, че е станала свидетел на обикновена кавга и дори не е сигурна, че момичето е Лорен.

Бейола описва колата на убийците като голям автомобил с бял покрив. Един от мъжете е завлякъл Лорен от нейната кола в неговата. Чула е как Лорен вика: “Това няма да ви се размине!”.

Съседката е толкова ужасена от инцидента, че дори не е казала на съпруга си, който си е бил вкъщи. От вълнение е получила свиреп пристъп на астма.

Тя е сигурна, че мъжете са били двама: единият е висок, млад и с белези от акне по лицето; другият изглежда като латиноамериканец, по-възрастен е и има бухнала коса. Уверена е, че ще може да ги разпознае, ако ги види пак.

Макар Бейола да твърди, че е стояла на прозореца по време на нападението, описанията й на мъжете са твърде подробни, за да може да ги е видяла от толкова голямо разстояние. Прозорецът е на около 9 метра от улицата. Грогън е сигурен, че Бейола е била в двора на къщата си, може би скрита в храстите, когато е започнала суматохата. Иначе не би могла да чуе как Лорен казва на похитителите си, че няма да им се размине с непрекъснато лаещия на вратата доберман. Може би Бейола ще каже цялата истина, когато и ако се наложи.

След отвличането на Лорен Уогнър убийците превръщат целия град в своя територия. Поне докато престъпленията са локализирани само в Холивуд и Глендейл, полицията е в състояние да фокусира усилията си в тези райони. Сега нищо вече не е сигурно. Никой не знае къде ще ударят удушвачите следващия път.

Ранни жертви

Погромът през седмицата на Деня на благодарността хвърля светлина върху три по-ранни убийства на проститутки, или предполагаеми такива, случили се през месец октомври.

На 17 октомври 1977 г. високата и дългокрака проститутка Йоланда Уошингтън е изнасилена и удушена. Голото й тяло е захвърлено близо до гробището “Форест Лоун”.

Франк Салерно
Франк Салерно

Две седмици по-късно сержант Франк Салерно, детектив от лосанджелиския шерифски отдел, е извикан в град Ла Кресента, на север от Глендейл, за да разследва убийството на жена. Гледката е твърде злокобна дори за онази хелоуинска утрин на 1977 г.

Голото тяло на жената лежи до тротоара, покрито с брезент от собственика на близката къща, за да не бъде видяно от децата в квартала. Синините по шията й показват, че е била удушена. Виждат се следи от ожулвания по двете й китки, глезените и шията й. Насекомите пируват върху бледата й кожа. На единия й клепач има малко, светло на цвят, пухкаво парченце от неясен произход, което Салерно запазва за криминалистите. Няма признаци, че жената е убита в Ла Кресента.

Тялото е оставено преднамерено на място, където ще бъде открито веднага – грубо събуждане за квартала. Нищо не говори, че е било влачено до мястото и Салерно предполага, че е било докарано с кола и пренесено от двама души.

Жертвата е дребна и слаба, около 40 кг и изглежда на около 16 години. Косата й е червеникаво-кафява и средно дълга.

Съдебният лекар установява, че е била удушена около полунощ, 6 часа преди да бъде открита в утрото на Хелоуин. Бързо става ясно, че момичето е било изнасилено и по двата начина.

След два дни жертвата все още не съвпада с нито един от сигналите за изчезнали лица. Салерно убеждава вестниците да публикуват кратка история за нея, заедно със скица и призив, ако някой я разпознае да се свърже с полицията. Но изглежда никой не я познава.

Салерно започва да обикаля улиците около булевард “Холивуд”, които са убежище за бегълци, наркомани, проститутки и бездомници. Показва скицата й на стотици минувачи. На няколко пъти изплува името на мизерстващата млада проститутка Джудит Милър. Мъж на име Маркъст Камдън казва, че е забелязал Джуди Милър да излиза от закусвалня в девет часа същата вечер, когато е намерена мъртва.

Джудит Милър
Джудит Милър

Перспективите за разкриването на това убийство не са особено обещаващи. Единствената друга следа, с която разполага Салерно, е малкото пухче, намерено на клепача на жертвата, но и то не може да бъде идентифицирано.

Седмица по-късно, в неделната утрин на 6 ноември 1977 г., голото тяло на още една жертва на удушаване е открито в Глендейл, близо до кънтри клуба. Салерно говори с полицията в Глендейл и лесно разпознава приликите между двете жертви. И двете са удушени с връв, а телата им са захвърлени на около 10 км едно от друго. И двете момичета имат следи от ожулвания (по глезените, китките и шията). Новата жертва също е изнасилена, но само по традиционния начин.

Разглеждайки местопрестъплението, Салерно се убеждава, че в убийството са замесени поне двама мъже. Между пътя и мястото, където е изхвърлено тялото, има високо перило, през което жертвата трудно би могла да бъде прехвърлена от сам човек.

Този път самоличността на жертвата е установена бързо. Тя е Лиза Кастин, 21-годишна сервитьорка в ресторант “Хелтфеър”, намиращ се близо до Холивуд енд Вайн. Тя живее съвсем близо до булевард “Холивуд”. Лиза е направила коментар пред майка си, че възнамерява да стане проститутка, за да заработи малко допълнителни пари. За последен път е видяна да си тръгва от ресторанта след девет часа същата вечер, в която е убита.

Лиза Кастин
Лиза Кастин

Салерно успява да открие семейство Милър и те разпознават дъщеря си, но не успяват да помогнат с нищо повече за случая.

Още три

С настъпването на седмицата на Деня на благодарността само Франк Салерно е наясно, че в града действа сериен убиец. След празничната седмица това се превръща в приоритет на всички органи на реда в района на Лос Анджелис.

Осем жертви за два месеца. Разследването върви усилено, но убиецът или убийците си взимат две седмици почивка.

В средата на декември полицията е извикана в празен парцел на стръмния склон на улица “Алварадо”, където е открито тялото на Кимбърли Даян Мартин – високо, русокосо момиче, работещо в клуба за компаньонки “Клаймакс”.

Кимбърли Даян Мартин
Кимбърли Даян Мартин

Този път полицията се сдобива с две сравнително добри следи. Последният клиент на Кимбърли я е извикал в апартамент №114 на улица “Тамаринд” №1950, но жилището се е оказало необитаемо. Убиецът се е обадил от телефона в лобито на Холивудската обществена библиотека на улица “Айвър”.

За съжаление тези следи не довеждат до нищо съществено и полицията не успява да арестува никого. Нещата утихват за известно време. През остатъка от декември и януари няма повече жертви.

Тогава в средата на февруари се появява поредната жертва. В четвъртък на 16 февруари е убита привлекателна млада жена на име Синди Хъдспет. Нейното удушено и изнасилено тяло е сложено в багажника на колата й и бутнато от скала на Анджелиския хребет.

Тялото на Синди, открито в колата й
Тялото на Синди, открито в колата й

От ожулванията по жертвата става ясно, че Хилсайдския удушвач се е върнал отново на работа. Полицията се фокусира върху живота на Синди с надеждата да установи с кого е била в момента на изчезването си.

Двадесет годишната Синди е всеобща любимка. Тя се надява някой ден да спечели достатъчно пари за колеж и възнамерява да дава уроци по танци, за да ги събере. Жизненото младо момиче е спечелило няколко съзстезания по танци.

За последно е видяна в апартамента си на авеню “Ийст Гарфийлд” №800. Най-вероятно е била на път към Обществения колеж в Глендейл, където е работела през нощта като телефонистка. Вероятно е била отвлечена в късния следобед, по пътя от дома си към колежа.

Синди Хъдспет
Синди Хъдспет

Синди Хъдспет живее срещу друга жертва, Кристина Уеклър, но двете момичета не са се познавали. Детективите Боб Грогън и Франк Салерно вярват, че вероятността поне един от убийците да живее в Глендейл е доста голяма.

Съвместно усилие

Отношенията между лосанджелиската полиция и шерифския отдел са повече от лоши в продължение на много години. Дребни препирни, подозрителност и териториални недоразумения спъват сътрудничеството между членовете на тези два ключови органа, създавайки благодатна почва за разрастванане на престъпността. Но в този случай двамата главни разследващи Франк Салерно и Боб Грогън започват съвместна работа и правят всичко възможно да разпространят информацията по случая между всички органи на реда.

Въпреки тази хармония разследването попада в задънена улица. Малкото следи не довеждат до заподозрян. Знаят какъв тип човек търсят, но това не е от голяма полза в този метрополис. В своята чудесна книга “Двама от една порода” Дарси О’Брайън описва казаното от психиатрите:

“Удушвачът е бял, в края на двайсетте или началото на трийсетте си години, неженен, разделен или разведен – във всеки случай несъжителстващ с жена. Той е средно интелигентен, безработен или прехранващ се с временни работи, човек, който не се задържа дълго на едно работно място. Най-вероятно и преди е имал проблеми със закона. Той е пасивен, студен и манипулативен – всичко наведнъж. Израснал е в дисфункционално семейство и детството му е белязано от жестокост и бруталност, най-вероятно от страна на майката”.

Въоръжен с този полезен профил, Грогън възкликва със саркастично отчаяние: “Божичко, сега остава само да намерим бял мъж, който мрази майка си!”.

Научи повече за:   Анатолий Оноприенко: Украинският терминатор

Любопитен момент от разследването е пристигането в Ел Ей на екстрасенс от Берлин. Грогън е учтив, но не много ентусиазиран, когато медиумът описва на немски хората, които трябва да търсят:

“Двама италианци. Братя. На възраст около 35 години.”.

Месеците минават и изглежда като че ли Хилсайдския удушвач се е оттеглил. Усилията на специалния отдел отслабват и детективите започват да работят по други случаи.

Сиатълска връзка

На 12 януари 1979 г. полицията в Белингам, щат Вашингтон, получава сигнал за изчезването на две студентки от Университета в Западен Вашингтон. Двете съквартирантки Карън Мандик и Даян Уайлдър не са момичета, които биха тръгнали нанякъде без да се обадят на никого. Когато Карън не се появява на работа, шефът й се разтревожва. Спомня си, че тя е приела да пази някаква къща в доста заможен квартал в Бейсайд в отсъствието на собствениците й. Това предложение й е било отправено от неин приятел, работещ в охранителна фирма.

Полицията в Белингам се свързва с охранителната фирма, която от своя страна привиква своя служител, за да го разпита за случая. Човекът заявява, че не знае нищо по въпроса и никога не е чувал за изчезналите жени.  Охранителят казва на работодателя си, че в нощта на изчезването им е бил на среща с Шерифите от запаса.

Когато полицията установява, че той не е бил на тази среща, решават да се свържат директно с въпросния охранител. Той е приятен млад човек, който им обяснява, че не е отишъл на срещата, защото в онзи ден са им показвали как да прилагат първа помощ, а той вече е бил запознат с процедурата.

Полицията не разполага с данни, че момичетата са били жертва на престъпление. Твърде е възможно просто да са заминали за уикенда, забравяйки да кажат на работодателя на Карън. Но бившият свещеник Тери Манган, който сега е началник на полицията в Белингам, не е задоволен от това обяснение.

Когато посещава дома на момичетата, той намира там гладната им котка – което е необичайно, тъй като те обикновено са глезели животното. В дома им открива адреса на къщата в Бейсайд, която Карън е трябвало да пази. След проверка в документацията на охранителната фирма се оказва, че същият охранител е работил в този дом.

Полицията разбира също, че в нощта на изчезването на момичетата охранителят е използвал служебния си товарен автомобил под предлог, че трябва да го закара на ремонт. Оказва се, че колата така и не е била закарана в сервиз.

Началник Манган ставал все по-обезпокоен за сигурността на двете момичета. Той моли магистралните патрули да проверяват запустелите парцели, на които биха могли да се изхвърлят тела или изоставени коли. “Смятам, че трябва да вземем предвид възможността това да е отвличане и може би убийство.”.

Следващата стъпка за полицията е да претърси къщата в Бейсайд, която момичетата е трябвало да наглеждат. В кухнята откриват мокра стъпка, оставена само преди няколко часа, но от момичетата няма и следа, както и от колата на Карън Мандик.

Полицията намира съсед, който е бил помолен от някакъв охранител да наглежда къщата всеки ден, с изключение на нощта, в която девойките са изчезнали. Охранителят му е казал, че в онази нощ ще поправят алармената система и не иска съседът я включи без да иска.

Началник Манган се свързва с медиите, за да публикуват описанието на липсващите жени и тяхната кола. Скоро след това постъпва обаждане от жена, която казва, че в гористата местност близо до дома й има изоставена кола.

Вътре в колата са телата на Карън Мандик и Даян Уайлдър. И двете са удушени. Синините по телата им говорят, че момичетата са били подложени и на друг вид насилие.

Телата са изпратени в моргата, а началник Манган нарежда да приберат охранителя за разпит. Трябва да подходят внимателно, тъй като човекът е трениран служител на реда. Мъжът не оказва никаква съпротива, когато го задържат.

Той е симпатичен, приятен, интелигентен и сладкодумен съпруг и баща на име Кенет Бианки.

Кени

Кенет Бианки е висок (1,80 см), спретнат и мускулест мъж, с добре поддържани тъмна коса и мустаци. Живее с дългогодишната си приятелка Кели Бойд и техния новороден син.

Кели не може да повярва, че такъв мил и добър човек като Кени може да бъде обвинен в убийство. Нито пък работодателят на Кени, който го смята за ценен и отговорен кадър в персонала си.

Кенет Бианки
Кенет Бианки

Полицията в Белингам дава приоритет на разследването на доказателствата по случая. Властите подхождат с извънредно внимание към всеки косъм и всяко влакно. Когато тялото на Даян Уайлдър е вдигнато, за да бъде изнесено от колата на Карън, от него падат пубисни косми, но полицията вече е сложила отдолу бял чаршаф, в който да се хванат всички изпуснати и незакрепени косми и влакна.

Още пубисни косми са открити по стълбите в къщата на Бейсайд. Влакната от килимите в къщата съвпадат с тези намерени по дрехите и обувките на мъртвите момичета. Дали тези открития ще свържат Кени с убитите девойки? Необходими са няколко дни, за да се отговори на този въпрос.

Междувременно полицията иска да държи Кени под ключ. Това се улеснява от намерените в дома му крадени вещи – предмети, откраднати от домовете, в които е работил.

Началник Манган се сеща за случая с Хилсайдския удушвач в Лос Анджелис. Тъй като Кени е живял там преди да дойде в Белингам, началник Манган се обажда в лосанджелиската полиция, полицията в Глендейл и шерифския отдел.

На обаждането му отговаря детектив Франк Салерно. Внезапно всичко придобива смисъл. Адресите на Синди Хъдспет и Кристина Уеклър и адресът, на който някакъв клиент е извикал Кимбърли Мартин, съвпадат с местожителствата на Кени по време на убийствата. Салерно не губи време и заминава за Белингам, за да съдейства в разследването на местната полиция. Оставя партньора си Питър Финиган да разследва с Грогън и останалите дейностите на Кени по време на престоя му в Ел Ей.

Започват да се трупат доказателства, че Кени Бианки е поне един от Хилсайдските удушвачи. Бижутата, намерени в дома му, съвпадат с описанието на бижутата на две от жертвите: огърлицата на Кимбърли Мартин и тюркоазения пръстен на Йоланда Уошингтън. Резултатите от анализите на космите и влакната също подкрепят вината му.

Трудно минало

Кенет Алесио Бианки е роден на 22 май 1951 г. в Рочестър, щат Ню Йорк. Биологичната му майка е проститутка и алкохоличка, отказала се от него след раждането. Три месеца по-късно е осиновен от Франсис Бианки и нейния съпруг.

Дарси О’Брайън го описва като роден неудачник:

“Кени е лицемер още от люлката. В момента, в който проговаря, Франсис вече знае, че си има работа с компулсивен лъжец и детството му е белязано от безделие и меркантилност. Когато става на пет и половина години, Франсис е обезпокоена от замечтаните трансове, в които изпада той и се консултира с лекар. Щом докторът чува, че по време на тези трансове очните ябълки на малкия Кени се обръщат навътре, стига до диагнозата миоклонична епилепсия, или импулсивен малък припадък (изразява се с краткотрайно прекъсване на играта на детето, което остава неподвижно с празен поглед за няколко секунди, след което продължава играта си). “Но няма от какво да се притеснявате”, казва докторът. “Той ще израсне тези припадъци”.”.

Въпреки коефициента му на интелигентност от 116 точки и неговите артистични и словесни заложби, Кени е хроничен изоставач и оценките му са непостоянни. Предразположен е към изблици на ярост и бързо се ядосва. Франсис го води на психолог, който решава, че Кени е твърде зависим от майка си.

Жертвайки значителна сума пари, тя го изпраща в католическо основно училище, където той изявява таланта си в творческото писане. Господин Бианки умира от сърдечен удар, когато Кени е на 13 години и Франсис се принуждава да започне работа. Кени се премества в държавно училище, където е спретнат и учтив, избягвайки социалния смут, заразил толкова много млади хора в края на 60-те години.

“Бианки има високи изисквания към приятелките си, които те не успяват да покрият. Католическото възпитание му изиграва лош номер. Първоначално възприема дадено момиче за Дева Мария и е жестоко разочарован, дори изпада в дива ярост, когато тя проявява човешките си качества. Отричайки женската сексуалност, въпреки че е привлечен от нея, той възразява на блузите с V-образно деколте и впитите дънки, като изисква абсолютна вярност в замяна на привидно абсолютна отдаденост. В същото време излиза с няколко момичета едновременно и не смята, че тези морални правила важат за него самия.” (О’Брайън)

Предаден и използван

Когато завършва гимназията през 1971 г., Кени се оженва за момиче на неговата възраст, но двамата са твърде незрели, за да продължи бракът им дълго. Осем месеца след сватбата тя си стяга багажа, напуска го и подава молба за анулиране на брака. Кени е съкрушен. Чувства се предаден и използван.

Когато преодолява болката, отива да учи в обществен колеж и се записва на курсове за полицай и психолог, но не се справя особено добре с учението и накрая отпада. Кандидатурата му за работа в шерифството също е отхвърлена. Тогава Кени става охранител – работа, която му позволява да краде разни неща, които след това подарява на приятелките си. Кражбите стават причина за честа смяна на работата му и в един момент той осъзнава, че в Рочестър няма да стигне далеч.

Кени напуска Рочестър в края на 1975 г. на 26-годишна възраст и се премества да живее в Лос Анджелис. Нанася се у по-възрастния си братовчед Анджело Буоно. Първоначално е примамен от лишената от задръжки култура на Калифорния, където сексът и наркотиците са често срещано явление. Но накрая се отегчава от всичко това и започва да се установява.

Неговата първа любов е полицейската работа, но в Лос Анджелис няма свободни места, а полицията в Глендейл не одобрява кандидатурата му. Тогава си намира работа в компания за имуществени застраховки и използва първия си чек, за да вземе апартамент под наем на авеню “Ийст Гарфийлд” №809 в Глендейл и да си купи кадилак седан модел ’72, като по този начин надхвърля многократно финансовите си възможности. Кени не е особено отговорен по паричните въпроси.

В новата му кооперация живеят няколко млади жени. Една от тях, Кристина Уеклър, се старае да не обръща внимание на свалките му, но останалите са по-податливи. Той се премества да живее при Кели Бойд, която среща в службата си през май 1977 г. и не след дълго тя му казва, че очаква дете от него.

Той иска да се ожени за Кели, но не е сигурен, че тя ще приеме предложението му. Кени е мил с нея, но характерът му има някои съществени недостатъци. Много е ревнив, незрял и непрекъснато лъже. Загубва работата си, тъй като откриват марихуана в бюрото му, но успява да се уреди на подобна длъжност в центъра на Ел Ей. Той и Кели се преместват в апартамент на авеню “Тамаринд” №1950 в Холивуд.

Кени припечелва допълнително като се прави на психолог с помощта на фалшива диплома и препоръки. Наема офис от нищо неподозиращ легитимен психолог. За щастие съвсем малко хора се обръщат към услугите му. Кели се ядосва много, когато разбира за незаконната му практика.

През октомври и декември 1977 г. Лос Анджелис е обзет от паника заради новините за Хилсайдския удушвач. Междувременно настъпват усложнения във връзката на Кели и Кени. Кени започва да кашля и да изпитва затруднения в дишането и тя настоява да отиде на лекар. Той й казва, че има рак на белите дробове и се налага да се подложи на химиотерапия, за да спаси живота си. Това е лъжа.

Кели е травматизирана от тази новина, но прави всичко възможно да се държи в ръце. Кени започва да кръшка от работа под предлог, че от лечението му прилошава. Един ден, когато си е у дома по болест, детективите идват да го разпитват във връзка с убийствата на Удушвача, за които се предполага, че са извършени в неговата сграда. Детективите остават приятно впечатлени от Бианки и не го приемат за заподозрян.

Междувременно Кени става доброволец в цивилния патрул на Ел Ей и непрекъснато говори на тема Удушвача.

Отношенията между него и Кели се влошават още повече. Тя често отсяда при брат си, но винаги се връща обратно при него. През февруари се ражда техният син Шон. За известно време нещата потръгват, но не след дълго старите проблеми отново изплуват на повърхността.

В своята книга “Хилсайдския удушвач” Тед Шварц описва как Кели е възприемала трудностите:

“Кен е безотговорен към работата си и парите. Кръшка от работа под предлог, че е болен и ходи да играе карти с Анджело. Купува си кадилак втора ръка, но не може да събере пари за вноските. Тя се надява, че идването на бебето ще му помогне да стане по отговорен и ще го подтикне да се промени, но това не се случва.”.

Кели се премества обратно в Белингам, за да започне живота си отначало. Родителите и старите й приятели ще й помогнат. Кен е опустошен от нейното решение. За пореден път е изоставен от жена. Когато тя заминава, той непрекъснато й пише писма и най-сетне успява да я убеди да му даде втори шанс. Премества се при нея в Белингам през май 1978 г.

Междувременно полицията в Лос Анджелис разпространява снимка на Бианки в медиите и скоро получава обаждане от адвокат Дейвид Ууд. Ууд е спасил едно от двете момичета – Беки Спиърс и Сейбра Ханан – от Кенет Бианки и неговия братовчед Анджело Буоно, принуждавали младите жени към проституция чрез заплахи и побой.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
Сейбра Ханан
Сейбра Ханан

Докато Салерно е в Белингам, неговият партньор отива да си побъбри с Анджело Буоно заедно с Грогън. Детективите имат силното предчувствие, че Анджело Буоно е вторият Хилсайдски удушвач.

Анджело

Анджело Буоно е грозен човек не само физически, но емоционално и интелектуално. Той е груб, вулгарен, егоистичен, невеж и садистичен. Въпреки тези недостатъци, или благодарение на тях, има голям успех сред жените и се нарича “Италианския жребец”.

Той е женен няколко пъти и има голям брой деца, повечето от които са тормозени не само физически, но и сексуално.  В момента, когато детективите го разпитват, Анджело е на около 40 години, с боядисана черна коса, развалени зъби и нос, преобладаващ на лицето му.

Анджело Буоно
Анджело Буоно

Той е роден в Рочестър, щат Ню Йорк, на 5 октомври 1934 г. Когато през 1939 г. родителите му се развеждат, той, майка му Джени и по-голямата му сестра Сесилия се преместват в южната част на Глендейл, Калифорния. Майка му издържа семейството като работи на ишлеме във фабрика за обувки. Анджело е възпитан като католик, но нито религията, нито образованието успяват да оставят някакъв отпечатък у него. Той остава духовно, морално и академично необразован през целия си живот.

Научи повече за:   Педро Алонсо Лопез: Чудовището от Андите

Въпреки нуждата, която изпитва за секс, и практиката му да се държи прилично пред жените, за да го получи, Анджело изпитва към тях дълбока омраза и желание да ги унижава и наранява. Нарича майка си “курва” и други още по-лоши неща, но е емоционално свързан с нея до смъртта й през 1978 г. Още като 14-годишен се хвали пред приятелите си за изнасилвания и содомии.

Не е изненадващо, че Анджело се забърква в проблеми със закона. След кражба на кола е изпратен в поправителен дом за момчета. Негов герой и пример за подражание е прочутият изнасилвач Керил Чесман.

“Чесман прилага успешно метода за примамване на жертви чрез полицейска дегизировка. Той има червен буркан в колата си и го включва, за да прилъгва любовните двойки, паркиращи колите си по хълмовете на Лос Анджелис, да отворят прозорците и вратите си. Мислят го за полицай. Под дулото на пистолет .45 калибър Чесман заставя момичето да влезе в неговата кола, откарва я на някое безлюдно място и я кара да му прави орален секс. За Анджело той представлява героична комбинация от дързост и ум.” (О’Брайън).

През 1995 г. Анджело прави дете на момиче от неговата гимназия и се жени за нея. Напуска я след по-малко от седмица. Джералдин Винал ражда сина му Майкъл Лий Буоно през 1956 г. Анджело отказва да даде и стотинка за детски издръжки и не желае момчето да го нарича татко. Когато Майкъл се появява на бял свят, Анджело отново е в затвора за кражба на кола.

В края на 1956г. Анджело се сдобива с още един син, Анджело Антъни Буоно ІІІ. През 1957 г. се жени за майката Мери Кастильо, която по-късно му ражда още деца: Питър Буоно през 1957 г., Дани Буоно през 1958 г., Луис Буоно през 1960 г. и Грейс Буоно през 1962 г.

През 1964 г. Мери подава молба за развод, заради неговите брутални и жестоки сексуални нужди и непрекъснатите му словесни обиди. Една нощ през първата година от съвместния им живот той връзва Мери за четирите странични стълба на леглото и я изнасилва толкова свирепо, че тя решава, че ще я убие.

“Болката й изглежда му доставя огромно удоволствие и когато не реагира на шамарите му, й казва, че е като “умряла скумрия”. Тя не споделя страстта му към аналния секс. Анджело не употребява алкохол, но въпреки това я бие и рита, когато не го задоволява, без да се интересува, че децата му присъстват на побоите, даже като че ли иска те да гледат.”(О’Брайън)

След развода Анджело ловко избягва да плаща детските издръжки и Мери се принуждава да се регистрира като социално слаба, за да изхранва децата си. Един ден тя го навестява, в опит за сдобряване, но той я оковава в белезници, опира пистолет в стомаха й и заплашва, че ще я убие. Това е последният път, когато й хрумва да се сдобрява с него.

През 1965 г. Анджело заживява заедно с 25-годишната майка на две деца Нанет Кампина. Тя му ражда двама синове – Тони през 1967 г. и Сам през 1969 г. Отношението му към нея не е по-различно, но тя остава с него, защото той й дава ясно да разбере, че ще я убие, ако се осмели да го напусне. През 1971 г. Нанет решава да рискува всичко, за да се отърве от Анджело, когато той започва да посяга сексуално на 14-годишната й дъщеря. “Тя има нужда от обяздване”, казва Анджело. Хвали се пред приятелите си, че е изнасилил доведената си дъщеря и после я е дал на синовете си. Без значение от истината, Нанет взима децата си и напуска щата завинаги.

През 1972 г. на Анджело му хрумва да се ожени за Дебора Тейлър, но те никога не живеят заедно и така и не подават молба за развод.

До 1975 г. Анджело вече си е изградил солидна репутация като тапицер на коли. Купува  имот на на адрес “Ийст Колорадо” №703, където живее и отваря фирма за тапицерски услуги. Тъй като няма нужда от персонал, уединението на новото място му дава възможност да прави всички ужасни неща, които иска.

Младите момичета са привлечени от неговата показна перверзност. Той е наперен, независим, директен и много, много потентен. Превръща се в магнит за тийнейджърките в квартала. Те са наивни и не знаят почти нищо за секса, така че той няма никакви проблеми да ги убеди, че перверзиите, които ги кара да правят, са съвсем нормални.

Братовчеди убийци

Когато пристига в края на 1975 г., братовчедът Кени заварва Анджело с боядисана черна коса, златни ланци около врата, червено копринено бельо и истински харем от негови почитателки.

Аджело се превръща в достоен модел за подражание на безгрижния Кени. Научава го как да спи безплатно с проститутка, като й покаже набързо полицейска значка, след като получи онова, което иска.

“Не бива да позволяваш на курвите да ти се качват на главата” – инструктира той Кени. – “Трябва да ги поставиш на мястото им.”.

Когато Кени закъсва с парите, на Анджело му хрумва идеята да накарат няколко момичета да работят за тях като проститутки. Чарът на Кени ще послужи да убедят момичетата, а връзките на Анджело ще им доведат клиентите. Под тяхното влияние попадат две избягали от къщи девойки, Сейбра Хана и Беки Спиърс. Те са заставени да проституират под заплахата от жестоко, физическо наказание. Реално погледнато двете са държани като затворнички.

Случва се така, че Беки се запознава с адвокат Дейвид Ууд, който е потресен от съдбата й и й помага да напусне града. Когато разбира за това, Анджело заплашва Дейвид Ууд. Тогава адвокатът кара един от своите клиенти – човек-планина – да навести Анджело и да го убеди да спре да го заплашва. Това проработва без грешка.

Окуражена от бягството на Беки, не след дълго Сейбра също се измъква от лапите им. Със спирането на кранчето от сводническите доходи Кени спира да плаща вноските за кадилака си, който накрая му е иззет.

Налага се намерят още тийнейджърки. Преструвайки се на полицаи, те се опитват да отвлекат момиче, но скоро разбират, че тя е Катрин Лор, дъщеря на актьора Питър Лор (участва във филмите “Казабланка”, “Малтийският сокол”, “Арсеник и стари дантели”). В крайна сметка успяват да намерят друго момиче и я настаняват в спалнята на Сейбра. Освен това купуват от една проститутка на име Дебора Нобъл фалшив списък с имена на клиенти, които уж редовно се ползват от услугите на проститутки.

Йоланда Уошингтън
Йоланда Уошингтън

Дебора и нейната приятелка Йоланда Уошингтън дават списъка на Анджело през октомври 1977 г. Йоланда споменава пред него, че винаги работи на определена отсечка от булевард “Сънсет”. Когато разбират, че са били измамени от Дебора за списъка, Анджело и Кени решават да излеят яростта си върху Йоланда, тъй като не знаят как да намерят нейната приятелка.

Йоланда е тяхното първо убийство.

Страната на чудесата

Кени може да бъде наречен много неща, но не и глупак. Заключен в окръжния затвор “Уатком” в Белингам, той разполага с достатъчно време и мотивация, за да раздвижи сивото си вещество.

Като завършен лъжец той успява да убеди служебно назначения си адвокат Дийн Брет, че страда от амнезия. Брет е толкова разтревожен, че Кени ще се опита да се самоубие, че се обръща към психиатър от социалните служби, който да говори с клиента му.

Кенет Бианки
Кенет Бианки

Психиатърът не може да проумее как този добре възпитан, разсъдлив човек би могъл да удуши две жени, освен ако не страда от раздвоение на личността. Кени усеща това и изиграва съответната роля, използвайки оскъдните си спомени от курса по психология в колежа и онова, което си спомня от филмовата класика: Трите лица на Ева” (“Three Faces of Eve” 1957).

След това Кени изважда голям късмет. Филмът Сибил” (“Sybil” 1976), разказващ за младо момиче с раздвоение на личността, е показан по телевизията точно преди Кени да бъде интервюиран от д-р Джон Дж. Уоткинс, експерт по личностни разтройства и амнезия. Това е първата крачка към пледиране за невменяемост, така че Салерно и Финеган моментално се качват на самолета за щат Вашингтон.

Кени е много добре подготвен за изпълнението си. Веднага щом д-р Уоткинс се връзва, че Кени е изпаднал в състояние на хипноза, престъпникът слага маската на тъмната си половина. Другото “аз” на Кени се казва Стийв Уокър, който е убивал момичетата в Лос Анджелис, заедно с братовчеда Анджело. Стийв е накарал Кени да удуши и двете жени в Белингам.

Въпреки добрата си подготовка, той се изпуска на няколко пъти докато е в образа на Стийв, назовавайки го той, вместо аз. Салерно незабавно забелязва това, но д-р Уоткинс не обръща внимание.

Удивен, че д-р Уоткинс се е хванал напълно на играта на Кени, Салерно се обажда на Грогън и му разказва какво става. Грогън отговаря:

“Добре, имам страхотна идея. Съдията казва на Бианки: “Г-н Бианки, ето какво ще направим. Ще пусна Кен да си ходи. Кен е оправдан. Но Стийв отива на стола.””.

Въпреки притесненията на детективите от игричките на Кени, те създават благоприятна възможност за обвинението на Анджело.

Капан

По-късно Салерно показва снимки за разпознаване на Маркъст Камдън, човекът, видял как Джуди Милър се качва в някаква кола в нощта на смъртта си. Камдън веднага избира снимката на Анджело, но не разпознава Кени. Лошата страна на тази положителна идентификация е, че Маркъст е хоспитализиран в болница за депресия – нещо, което адвокатът на защитата би могъл да използва, за да дискредитира показанията му.

Детектив Грогън прави същото, показвайки снимки на Бейола Стоуфър, жената, видяла отвличането на Лорен Уогнър. Тя незабавно разпознава Бианки и Буоно.

Когато адвокатът на Бианки обявява, че показанията на д-р Уоткинс ще послужат за основа на пледирането за невменяемост на Кени, съдът пожелава допълнителна експертиза. С Кени се среща д-р Ралф Б. Алисън, психиатър-експерт по раздвоение на личността.

Д-р Алисън се хваща на въдицата повече и от д-р Уоткинс. Според автора Дарси О’Брайън д-р Алисън е даже уплашен от заплашителната персона на Стийв, която Кени пресъздава в негово присъствие.

Салерно смята, че има нещо познато в името на злата половина на Кени. След като се разравят в документите му, откриват приликата. Томас Стивън Уокър е името на фалшивата диплома от Калифорнийския университет, която Бианки е използвал за незаконната си практика на психолог.

Обвинението няма намерение да остави Кени да се измъкне, пледирайки за невменяем. Обръщат се към д-р Мартин Т. Орн, голям авторитет в хипнозата, за да установи дали Кени се преструва. Д-р Орн използва специални методи, чрез които би могъл да определи дали пациентът наистина е хипнотизиран. Реакциите на Кени в три от четирите теста показват, че той играе роля.

Д-р Орн разработва още един малък капан за Кени. Казва му, че може да има проблем с диагнозата за раздвоение на личността. “Доста рядко се срещат случаи на раздвоение само с две личности”, споделя му докторът. “Обикновено те са три и често много повече.”.

“Д-р Орн иска да види дали Кени реагира на подсказки, подхвърлени неволно от лекарите. Ако Кени имитира раздвоение на личността, той ще намери начин да изкара наяве поне още една персона.” (О’Брайън)

Кени не желае да разочарова доктора и бързо изобретява поредното си “Аз” на име Били. Скоро се появяват още две личности, които да задоволят д-р Орн. Главата на Кени става пренаселена.

Обвинението се обръща и към д-р Соул Феърстайн, за да прегледа Кени. Феърстайн изобщо не прави опити да разглезва Кени и той започва да се притеснява, че този път изпълнението му не е попаднало на подходящата публика.

Смяна на мнението

Когато адвокатът Дийн Брет представя диагнозите на д-р Уоткинс и д-р Алисън в подкрепа на лудостта на Кени, обвинението изважда насреща показанията на д-р Орн и Феърстайн, в които и двамата заявяват, че Кени е в състояние да бъде съден.

“Окръжната прокуратура на Лос Анджелис предлага сделка на Кени. Ако се признае за виновен в убийствата във Вашингтон и някои от убийствата на Хилсайдския удушвач, ще получи доживотна присъда с възможност за предсрочно освобождаване и ще излежи времето си в Калифорния, където затворите се славят като по-хуманни от тези в щата Вашингтон. В замяна Бианки трябва да се съгласи да свидетелства срещу Анджело Буоно. Налага се Бианки да избира между смърт във Вашингтон или живот в Калифорния.” (О’Брайън)

Кени се съгласява със сделката. Детективите от Лос Анджелис започват да го обработват, за да видят дали ще получат от него правдоподобни показания. В разпитите участват множество следователи, сред които и областният прокурор Роджър Кели. Всички се надяват, че ще получат информация, с която да осъдят Анджело. По онова време в Калифорния един престъпник не може да бъде осъден само въз основа на показанията на свой съучастник. Но ако съществуват и други доказателства в подкрепа на показанията на партньора в престъплението, те биха могли да послужат за осъждането му.

Кени описва как той и Анджело са се правели на полицаи с помощта на фалшиви значки. Тъй като жертвите им са били проститутки, успявали са изненадващо лесно да ги вкарат в колата си. Добрите момичета са били по-трудни за манипулация.

Важен момент в тези разпити е въпросът на Салерно какъв материал са използвали Кени и Анджело, за да закрият очите на Джуди Милър. Според Кени това е някаква пяна, която Анджело е използвал в тапицерския си бизнес. Малкото пухкаво парченце, което Салерно е намерил на клепача на момичето, може да се окаже точно нужното доказателство, което да закове Анджело.

Салерно разбира, че местата за изхвърляне на телата по хълмовете са избирани от Анджело, тъй като той познавал този район от времето, когато там е живеела негова приятелка. Следователите научават и за опита на двамата сводници да отвлекат дъщерята на актьора Питър Лор.

Кени продължава да говори, описвайки с подробности всяко убийство с такава лекота, сякаш е на коктейлно парти. Не показва никакво разкаяние и сякаш не смятал жертвите за човешки същества. Дава отговор на мистерията за дългата мъчителна смърт на Кристина Уеклър, обяснявайки, че се е задушила от газ. Това убийство е толкова ужасно, че дори самият той не желае да говори за него.

“Тя е замъкната в кухнята, поставена на земята и главата й е покрита с торба. Тръбата за току-що инсталираната газова печка е пъхната в торбата и газта е пусната. По шията й има белези, защото торбата е била яко стегната с въже, за по-добра изолация.”.

Момичето се е мъчило около час и половина преди да умре.

Изведнъж осъзнавайки тежестта на ситуацията, в която е попаднал, Кени се опитва да стовари вината върху някой друг. Неговият адвокат успява да го убеди, че няма друг избор, освен да си признае вината и да приеме наказанието.

Кени е осъден на две доживотни присъди в щата Вашингтон. Сетне незабавно е прехвърлен в Калифорния, където получава още срок към присъдата. Очакват го 35 години в калифорнийските затвори и допълнително време във Вашингтон.

Смърт за доносниците

Анджело е арестуван на 22 октомври 1979 г., малко след като Кени разказва за участието му в престъпленията. Удоволствието за арестта му се пада на детектив Боб Грогън. В портфейла на Анджело ясно се вижда отпечатъкът от полицейската значка, която е използвал, за да получи съдействието на жертвите си.

Научи повече за:   Портрет на един сериен убиец: Хенри Лий Лукас

Но прокуратурата в Лос Анджелис се сблъсква с трудности в изправянето на Анджело пред съда. Те са свалили обвиненията за убийствата в Калифорния срещу Бианки и заплахата от смъртна присъда вече не виси над него. Кени вече не е толкова готов да им съдейства.

Освен това Кени е станал неуправляем. Полицията в Калифорния го мрази и не крие това. Кени не може да понесе това неодобрение и си измисля истории, с които да се реабилитира. Измисля си втори човек, който е отговорен за убийствата.

В крайна сметка той започва да изпитва вина, че е свидетелствал срещу Анджело и променя версията си за неговото участие. Достоверността му като свидетел е унищожена.

Най-вероятно причината за тази промяна у Кени се крие в затворническия кодекс – смърт за доносниците. Ако Анджело успее да се измъкне, пледирайки за невменяем, Кени няма да бъде обявен за плъх. В случай обаче, че неговите показания вкарат Анджело зад решетките, съществуването на Кени в затвора ще бъде поставено в опасност.

Вероника Кромптън

Странното умствено състояние на Кени не може да се сравнява с това на неговата изобретателна приятелка Вероника Кромптън. Тя пише пиеса, наречена Осакатеният резач, разказваща за жена сериен убиец. Отчаяно иска да говори с него, за да разбере по-добре начина на мислене на един убиец.

Вероника моментално се влюбва в Кени.

Кени вижда благоприятна възможност в тази връзка. Той й отправя стряскащо предложение – осъществяването на което би му донесло свободата да прекара живота си с нея. Тя трябва да отиде в Белингам и да удуши момиче по същия начин, като в убийствата на Карен Мандик и Даян Уайлдър. Дори, ако може, да подхвърли семенна течност върху убитото момиче.

Това е дяволски голяма услуга, но Вероника се съгласява незабавно.

Кени е несекретор, което в годините преди ДНК-анализите означава, че кръвната му група не може да бъде определена от спермата му. Той изпраща Вероника към Вашингтон с прясна доза от своята сперма в една гумена ръкавица.

Когато Вероника се захваща с изпълнението на неговия проект, той се оказва доста по-труден, отколкото е очаквала.  Тя подсилва куража си с огромни количества алкохол и кокаин.

Така подкрепена Вероника примамва една жена да дойде с нея в мотела за по питие. Нахвърля се върху нея с въже в ръка и се опитва да я удуши, но жената е твърде силна и успява да я отблъсне. Във внезапен пристъп на рационалност Вероника решава, че е време да се върне във Вашингтон.

Но рационалността й не се задържа задълго и след пристигането й на летището в Сан Франциско  Вероника изпада в истерия, причинявайки безредица. За да влоши още повече нещата, тя изпраща писмо и аудиокасета до властите в Белингам, казвайки им, че са арестували невинен човек и подсказвайки им, че скорошният опит за удушване е доказателство, че истинският извършител е все още на свобода. Не е особено трудно за полицията да свърже прясно подадения от спасилата се жертва на Вероника сигнал със снимката на жената, изпаднала в истерия на летището същия следобед.

Любовта на Кени към Вероника охладнява незабавно след тези събития. Вероника бързо си намира нов кавалер – осъденият сериен убиец Дъглас Кларк, пред когото Кени изглежда като невинен бойскаут. Дъглас, който обикновено обезглавява жертвите си след като ги изтезава, изпраща на Вероника картичка за Свети Валентин, в която има снимка на обезглавен женски труп.

Дъглас Кларк
Дъглас Кларк

Този спонтанен жест на привързаност вдъхновява Вероника за нови екстремни подвизи. Тя пише на Кларк:

“Ще взема бръснача си и с един бърз удар ще прережа вените в сгъвката на ръката ти. Твоята кръв ще бликне и ще оплиска моите набъбнали гърди. След това, по-късно през нощта, ще се гушкаме пред камината и ще лекуваме раните си с целувки и нежни ласки.”.

Кени губи, но очевидно Кларк удря в десятката.

Досъдебна полемика

Детективите в Лос Анджелис подбират старателно нужните според тях доказателства, които да подкрепят показанията на Бианки срещу Анджело. Веществата и влакната, открити по клепача на Джуди Милър и по ръцете на Лорен Уогнър, идват от къщата и работилницата на Анджело. Животинските косми, залепнали по ръцете на Лорен, са от зайците, които той е отглеждал. В портфейла му има отпечатък от полицейска значка. Бейола Стоуфър и Маркъст Камдън го идентифицират положително по показаните им снимки.

Но това не е от значение за прокурорът Роджър Кели. Кели се слави с това, че не избързва със случаите, които има вероятност да загуби. Според него колебанията в настроенията на Кени са от първостепенно значение.

Процесът ще се разглежда пред върховния съдия Роналд М. Джордж. Съдът определя за служебни адвокати на Анджело Катрин Мейдър и Джерълд Чалеф. Първото важно решение е дали да се пропуснат несвързаните с убийство обвинения (содомия, сводничество, изнасилване и т.н.). В случай, че бъдат пропуснати, съдебното жури няма да може да добие пълна представа за това какъв неописуемо брутален човек е Анджело и за начина, по който се е отнасял към жените.

Роналд М. Джордж
Роналд М. Джордж

Съдия Джордж решава да отдели обвиненията за убийство от останалите, за да избегне анулиране на присъдата при евентуално обжалване, вярвайки, че обвинението ще намери друг начин да представи някои от най-уличаващите характера на Анджело доказателства.

На 6 юли 1981 г. Кен Бианки прави невероятно изпълнение. За да убеди съда, че не биха могли да използват показанията му срещу Анджело, той казва, че може би си е измислил раздвоението на личността. Не знае дали е казал истината, когато са го питали за участието на Анджело в убийствата. Също така не смята, че той самият е бил замесен в някое от тях.

След това изпълнение прокурор Роджър Кели иска от Анджело да бъдат свалени всичките 10 обвинения в убийство – от негова гледна точка случаят не може да бъде спечелен. Обикновено съдията би се съобразил с желанието на обвинението, но съдия Джордж решава да си отдели известно време за размисъл. На 21 юли той се произнася:

“Вярвам, че съществуват повече от значителни доказателства, показващи презумпция за вината на г-н Буоно и смятам, че представените от обвинението доказателства са достатъчни, за да може да се убеди журито във виновността на г-н Буоно”.

След това съдията изброява най-различни аспекти от доказателствата, пропуснати от Кели – той чувства, че те са повече от достатъчни, за да послужат в подкрепа на показанията на съучастника на Анджело. Особено съществени са влакната открити по Лорен Уогнър, идващи от същия стол в къщата на Анджело, в който Кени е казал, че момичето е било измъчвано. Съдията заключава:

“Отмяната на обвиненията няма да бъде от полза за правосъдието… нито пък е фунция на съда автоматично да одобрява всяко решение на прокуратурата, целящо да изостави иск на Народа.”.

Молбата на Кели е отхвърлена. Не само това, ами съдията решава, че той няма да може достойно да представи случая, затова трябва да бъде назначен друг прокурор.

След голям обществен дебат за спорното решение на съдията, окръжната прокуратура се оттегля от случая. Правосъдният министър Джордж Дюкмеджиан назначава двама прокурори: Майкъл Наш и Роджър Борен, които да претеглят доказателствата. В този процес ще им асистира специалният следовател Пол Тюленърс. Новият екип бързо стига до заключението, че доказателствата са достатъчно силни, за да издържат в процеса. Представят тезата си пред комисия от четирима уважавани прокурори, назначени от министъра, които да дадат мнението си по проблема. И четиримата се съгласяват, че Дюкмеджиан трябва да преследва по съдебен ред Анджело Буоно.

Народът срещу Буоно

Делото влиза в съда през ноември, но моментално е прекъснато от отлагания и други ходове на защитата, които стигат чак до Върховния съд на Калифорния. След това идва моментът с избирането на съдебни заседатели, което отнема три месеца и половина. Процесът започва наистина през пролетта на 1982 г.

Неспиращ поток от свидетели, сред които момичетата, с които Анджело се е гаврил – Беки Спиърс, Сейбра Хана и други, свидетелстват за садизма на обвиняемия. Когато идва редът на Кени да свидетелства, той не е в настроение да съдейства. Съдия Джордж му напомня, че нарушава условията по сделката, което означава, че може да бъде върнат в строгия и безрадостен режим на затвора “Уала Уала” във Вашингтон. Тогава Кени запява друга песен. Прокурор Майкъл Наш получава неговото съдействие, но при кръстосания разпит адвокат Чалеф получава абсолютно противоречащи изявления от него.

Съдия Джордж и съдебните заседатели отиват на хълмовете, където са намерени жертвите. На всяко местопрестъпление присъства детектив, разясняващ обстоятелствата, свързани с отделните случаи. Заседателите научават, че домът на майката на Анджело и къщата, в която е живеел с една от бившите си съпруги, се намират в непосредствена близост до тази местност.

След повече от хиляда веществени доказателства и 250 свидетели прокуратурата изважда невероятен късмет. Жената, която Анджело е тормозил в Холивудската библиотека, докато е чакал Кени да се обади в клуба за компаньонки “Клаймакс” в нощта, когато двамата са убили Кимбърли Мартин, решава да свидетелства, че Анджело е бил нейният нападател. Тези показания свързват Анджело с обществения телефон, използван, за да примамят Кимбърли към смъртта й.

Най-накрая обвинението приключва и идва редът на защитата. Анджело не съдейства на адвокатите си. Тяхното изложение е значително по-кратко. Те се опитват да дискредитират показанията на Маркъст Камдън на базата на умствената му нестабилност, но без голям успех. След това защитата се впуска в нелепи опити да докаже, че лепкавата течност, открита по гърдите на Лорен Уогнър, е била оставена от някой друг, а не от Бианки и Буоно. За тяхно съжаление аргументите им са разбити, когато е доказано, че тази субстанция представлява мравешки секрет, оставен от насекомите, пирували върху тялото й.

След това, необяснимо защо, адвокатът на защитата Катрин Мейдър решава да призове на свидетелското място приятелката на Кени Вероника Комптън. Тя развива неясна и невероятна история за конспирация между нея и Кени, целяща да натопи Анджело. Дарси О’Брайън, който присъства лично на показанията й, пише:

Катрин Мейдър и Анджело Буоно
Катрин Мейдър и Анджело Буоно

“Логиката и последователността на тази конспирация, бяха невъзможни за следване, а нейното поведение, напомнящо на новоизлюпена звезда, желаеща да се хареса в ток-шоу – кокетно, драматично, сълзливо, кикотещо и самоласкателно – беше много по-интересно от историята й за конспирация.”.

Прокурор Майкъл Наш подлага Вероника на кръстосан разпит. Той се интересува от плановете й да отвори погребален дом заедно със серийния убиец Дъглас Кларк, за да могат двамата да се наслаждават на секс с мъртъвци.  Очаква тя да отрича, но Вероника не го прави, а заявява, че наистина го мисли сериозно. Прокурорът успява да я накара да си признае, че е ядосана на Бианки за опита му да я накара да удуши жена в Белингам. По този начин тя е напълно дескридитирана като свидетел.

Затворнически брак

Роджър Борен излага заключителната си реч, която му отнема 11 дни. Той обръща внимание на всяка подробност от този случай, превърнал се в най-дългия криминален процес в историята на САЩ по онова време. В заключение казва:

“В края на речта си защитата ви каза, че Кенет Бианки лесно би могъл да ви подведе. Аз ще ви кажа, че пред лицето на тези доказателства с или без показанията на Бианки, ако Анджело Буоно не бъде осъден за убийствата на тези десет жени, то вие наистина сте успели да бъдете заблудени от Кенет Бианки. Не само от него, но и от Анджело Буоно и неговите двама адвокати. Доказателствата подкрепят вината му и той трябва да бъде признат за виновен извън всякакво съмнение.”.

Журито се оттегля да заседава и въпреки че съставът му е сравнително еднороден през двете години на процеса, не е сигурно, че ще стигнат до съгласие за вината на Анджело. Заседателите започват да решават съдбата му на 21 октомври.

Журито стига до съгласие на 31 октомври 1983 г. поне за убийството на Лорен Уогнър. Анджело е признат за виновен. На 3 ноември гласуват, че Анджело е невинен за убийството на Йоланда Уошингтън. Няколко дни по-късно е признат за виновен в убийството на Джуди Милър. Според законите в Калифорния по онова време като многократен убиец Анджело го грози смъртна присъда или доживотен затвор без право на помилване.

Сетне следват присъдите виновен за убийствата на Долорес Цепеда, Соня Джонсън, Кимбърли Мартин, Кристина Уеклър, Лиса Кастин, Джейн Кинг и Синди Хъдспет.

Накрая Анджело се изправя пред съда, за да заяви неуважението си към целия процес: “Моите морални и конституционални права бяха нарушени” – възмущава се той.

Съдебните заседатели, което се оттеглят да заседават по въпроса дали да му дадат смъртна присъда или доживотен затвор, взимат решението си само след час, давайки му доживотен затвор. Съдията не е доволен:

“Анджело Буоно и Кенет Бианки подлагат много от жертвите си на смъртоносен газ, електрошокове, удушаване с въже и смъртоносна подкожна инжекция. Въпреки това двамата обвиняеми са осъдени да прекарат живота си в затвора, приютени, хранени и обличани за сметка на данъкоплатците и ще получават по-добри грижи от някои мизерстващи, но съблюдаващи закона членове на нашето общество.”.

Първоначално Анджело Буоно е изпратен в затвора “Фолсъм”, където не излиза от килията си от страх, че ще бъде наранен от останалите затворници. Кенет Бианки е изпратен в затвора “Уала Уала” във Вашингтон, но се опитва да си уреди прехвърляне в друг затвор извън този щат.

През 1986 г., все още зад решетките, Буоно се жени за Кристин Кизука, майка на три деца и инспектор в лосанджелиския отдел на Щатския департамент за борба с безработицата.

Кизука се запознава с Буоно чрез първия си съпруг, прекарал пет месеца в съседната килия, осъден за нападение със смъртоносно оръжие. Двамата се развеждат през 1983 г.

Управата на затвора заявява, че Буоно никога няма да получи право на съпружеско свиждане, поради естеството на престъпленията му срещу жени.

На 21 септември 2002 г. говорителят на Щатския изправителен департамент Боб Мартинес съобщава, че 67-годишният Анджело Буоно е бил намерен мъртъв в затвора “Калипатриа”.

Причината за смъртта му не става ясна в началото, но говорителят заявява, че Буоно е имал сърдечни проблеми. Той е бил сам в килията по времето на смъртта си. Няма признаци за насилствено причинена смърт.

“Той изпълняваше задълженията си в затвора и беше настанен в самостоятелна килия, поради естеството на престъпленията му. Престоят му в затвора не се отличаваше с нищо специално.”.

Молбата на Кенет Бианки за предсрочно освобождаване е отхвърлена на 18 август 2010. Следващото му явяване пред Комисията ще бъде през 2025 г.


Източници: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
GattaNegra Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
GattaNegra
Гост
GattaNegra

Ефф.. А тая последната му жена на Буоно акъл имала ли е? Как им идват тия – да се женят за затворници?