Анджело Буоно и Кенет Бианки: Хилсайдските удушвачи

Анджело Буоно и Кенет Бианки: Хилсайдските удушвачи

Кенет Бианки и Анджело Буоно убиват дванадесет жени в Лос Анджелис в периода от октомври 1977 до февруари 1978 г. За да се домогнат до жертвите си, обикновено проститутки, се престрували на полицаи или загорели клиенти. След това връзвали жената, изнасилвали я и я удушавали, а тялото й изхвърляли някъде из Лос Анджелис.

Пресата ги кръщава “Хилсайдския удушвач”, въпреки че полицията осъзнавала, че си има работа с двама убийци. Бианки и Буоно държали клуб за компаньонки, в който работели няколко момичета.

Когато го заловили Бианки казал на полицията, че не той, а другото му аз – Стив – е извършвало убийствата. След като бил подложен на хипноза и показал нетипично за човек страдащ от раздвоение на личността поведение, лекарят заключил, че той лъже, за да избегне смъртното наказание.

Оставайки без никакъв друг изход, Бианки се съгласил да свидетелства срещу Буоно в замяна на намаляване на присъдата му. На 21 октомври 1983 г. той бил осъден на доживотен затвор. Буоно също получил доживотна присъда без право на помилване.

Погромът започва

Необходими са повече от няколко убийства, за да се привлече вниманието на хората в град с размерите на Лос Анджелис. Убийствата са всекидневно явление, особено сред хората, живеещи в рискова среда, като проститутките. Затова, когато три жени били намерени удушени и захвърлени на хълмовете североизточно от града, в периода между октомври и ноември 1977 г., малцина били особено впечатлени. Само двама проницателни детективи усетили, че това може би е само началото.

Всичко се променило през седмицата на Деня на благодарността, когато още пет млади момичета и жени били открити на възвишенията в района на парк “Глендейл-Хайленд”. Тези пет млади жени, една от които само на 12 години, а друга на 14, не били проститутки, а “добри момичета”, отвлечени от домовете им в предградията.

Вестниците и телевизиите заговорили за изнасилвания, мъчения, отвличания и убийства. Колективното съзнание на обществеността, поразено от това насилие, било внезапно и неприятно разтърсено. Градът изпаднал в паника.

Прозвището “Хилсайдски удушвач” – (hillside – склон) – е измислен от медиите, въпреки че полицията била убедена, че си има работа с повече от един престъпник. Хората направили онова, което винаги правят в пристъп на паника: предупреждавали децата си да внимават; купували си големи кучета; слагали нови ключалки на вратите си; посещавали курсове по самоотбрана; носели оръжия и ножове за самозащита.

Тези предпазни мерки изглежда не действали, тъй като удушвачът нямал никакви проблеми да си намира нови жертви.

Боб Грогън
Боб Грогън

В неделя, на 20 ноември 1977 г., детектив Боб Грогън от отдел “Убийства” на лосанджелиската полиция бил извикан да огледа закътания район на хълмовете между Глендейл и Ийгъл Рок. Докато се опитвал да намери мястото му хрумнало, че онзи, който изхвърлял тук телата на жертвите си, сигурно е доста добре запознат с местността.

Мъртвото момиче било открито голо, близо до скромен квартал на средната класа. Грогън незабавно забелязал следи от охлузвания по китките, глезените и шията й. Когато я преобърнал от ректума й потекла кръв. По гърдите й имало жестоки натъртвания. На ръката й имало две следи от убождания, но нямало стари белези от инжекции, които да подсказват, че жертвата е била наркоманка.

Докато Грогън оглеждал местопрестъплението, той не забелязал смачкана трева или други признаци, че тялото е било влачено дотам. Отбелязал си наум, че убийството сигурно се е случило на друго място и извършителят, или двамата извършители, са донесли тялото дотук и са го хвърлили в тревата.

Двама убийци

Няколко часа по-късно в същия следобед партньорът на Грогън детектив Дъдли Варни бил извикан да разследва други две убийства, от другата страна на същата тази хълмиста местност.

Долорес Цепеда
Долорес Цепеда

Двете мъртви момичета били открити от деветгодишно момче, което се ровело за съкровища в боклука изхвърлен по склона. Гледката била повече от ужасна, като ефектът бил подсилен от напредналия стадии на разлагане и армиите от насекоми, пируващи в гниещата плът.

Отново нямало признаци, че убийството се е случило на същото място, нито че телата са били влачени до там. Въпреки че момичетата били дребни на ръст, съществувала възможността в убийствата да е замесен повече от един човек.

Не след дълго момичетата били идентифицирани като 12-годишната Долорес Цепеда и 14-годишната Соня Джонсън. Двете били изчезнали преди около седмица от училището “Сейнт Игнатус”.

Соня Джонсън
Соня Джонсън

За последно били видени да слизат от автобуса и да се приближават към голям двуцветен седан, за да говорят с някого на пътническата седалка. Тази информацияе хипотезата, че става въпрос за двама убийци, вероятно мъже.

На следващия ден първото убито момиче, което Боб Грогън разследвал, било идентифицирано като Кристина Уеклър, тиха 20-годишна студентка по приложни изкуства. Докато претърсвал апартамента й на авеню “Гарфийлд” 809 в Глендейл, Грогън бил внезапно завладян от тъга, последвана от ярост. Нейните вещи и дневникът й показвали една любяща и сериозна млада жена, пред която предстояло бляскаво бъдеще. Той не можел да не си помисли за собствената си дъщеря-тинейджърка. Когато покрусените родители на Кристина пристигнали от Сан Франциско, за да приберат вещите й, Грогън им дал обет, че ще открие убиеца или убийците й.

Кристина Уеклър
Кристина Уеклър

На 23 ноември, денят преди Деня на благодарността, било открито тялото на още една млада жена, този път близо до Лос Фелиз, на склона на магистралата “Голдън Стейт”. Покритото й с личинки тяло било захвърлено там преди около две седмици. Тя била удушена също като останалите, но не можело да се установи дали е била изнасилена.

Само преди две седмици младата жена била жизнена и привлекателна блондинка, с фигура на модел. Джейн Кинг била на 28 години по времето на смъртта си.

Джейн Кинг
Джейн Кинг

Властите не губили време и сформирали специален екип от 30 полицаи от лосанджелиската полиция, шерифския отдел и полицейското управление в Глендейл. Като всеки друг специален отдел, създаден да разследва подобен тежък случай, скоро офицерите били затрупани с безполезни обаждания и сигнали от добронамерени граждани.

Свидетел

Убийците си взели почивка през празничния уикенд, но само толкова. Във вторник на 29 ноември Грогън бил извикан на хълмовете, заобикалящи района на планината Уошингтън в Глендейл. Голото тяло на млада жена било открито да лежи наполовина на улицата. Следите от охлузвания по глезените, китките и врата й били визитната картичка на Хилсайдския удушвач.

Но имало и нещо различно: жертвата имала изгаряния по дланите. Също като странните пробождания по ръката на Кристина Уеклър това подсказвало, че убийците експериментират с различни методи за мъчения. Имало и още нещо различно – блестяща следа от някаква лепкава течност, която била примамила множество мравки. Ако тази течност била сперма, или слюнка, имало възможност да бъде установена кръвната група на убиеца. Тестовете на семенна течност от първите жертви не били показали нищо.

Лорен Уогнър
Лорен Уогнър

Същият ден младата жена била идентифицирана като Лорен Уогнър, 18-годишна студентка, която живеела с родителите си в долината Сан Фернандо. Предишната вечер родителите й си били легнали, очаквайки я да се прибере вкъщи преди полунощ. На следващата сутрин открили колата й, паркирана от другата страна на улицата с отворена врата.

Когато бащата на Лорен разпитал съседите, разбрал, че жената, която живеела в къщата отсреща, където била оставена колата, е видяла отвличането. Съседката Бейола Стоуфър видяла Лорен да спира колата си в около девет часа вечерта.

Двама мъже спрели колата си до нейната. Получила се някаква разправия и Лорен свършила в колата на двамата мъже.

Грогън незабавно отишъл да разговаря с Бейола. Нейният доберман се разлаял свирепо, щом се приближил към вратата. Бейола била очилата астматичка в края на петдесетте си години, на ръба на нервна криза. Току-що била получила обаждане по телефона от мъж с нюйоркски акцент.

“Ти ли си дамата с кучето?” – попитал я той. Когато потвърдила, той й казал да си държи устата затворена за онова, което е видяла или ще я убие. Бейола не била осъзнала още, че Лорен е отвлечена. Мислела си, че е станала свидетел на обикновена кавга и дори не била сигурна, че момичето е Лорен.

Бейола описала колата на убийците като голям автомобил с бял покрив. Един от мъжете бил завлякъл Лорен от нейната кола в неговата. Тя чула, че Лорен вика: “Това няма да ви се размине!”.

Бейола била толкова ужасена от инцидента, че дори не казала на съпруга си, който си бил вкъщи. От вълнение получила свиреп пристъп на астма.

Тя била сигурна, че мъжете са били двама: единият бил висок, млад и с белези от акне по лицето; другият изглеждал като латиноамериканец, бил по-възрастен и имал бухнала коса. Тя била уверена, че ще може да ги разпознае, ако ги види пак.

Макар Бейола да твърдяла, че е стояла на прозореца си по време на нападението, описанията й на мъжете били твърде подробни, за да може да ги е видяла от толкова голямо разстояние. Прозорецът бил на около 9 метра от улицата. Грогън бил сигурен, че Бейола е била в двора на къщата си, може би скрита в храстите, когато е започнала суматохата. Иначе не би могла да чуе как Лорен казва на похитителите си, че няма да им се размине с непрекъснато лаещия на вратата доберман. Може би Бейола щяла да каже цялата истина, когато и ако се наложело.

След отвличането на Лорен Уогнър убийците превърнали целия град в своя територия. Поне когато престъпленията били локализирани само в Холивуд и Глендейл, полицията можела да фокусира усилията си в тези райони. Сега нищо вече не било сигурно. Никой не знаел къде ще ударят удушвачите следващия път.

Ранни жертви

Погромът през седмицата на Деня на благодарността хвърлил светлина върху три по-ранни убийства на проститутки, или предполагаеми такива, случили се през месец октомври.

Франк Салерно
Франк Салерно

На 17 октомври 1977 г. високата и дългокрака проститутка Йоланда Уошингтън била изнасилена и удушена. Голото й тяло било захвърлено близо до гробището “Форест Лоун”.

Две седмици по-късно сержант Франк Салерно, детектив от лосанджелиския шерифски отдел, бил извикан в град Ла Кресента, на север от Глендейл, за да разследва убийството на жена. Гледката била твърде злокобна, дори и за онази хелоуинска утрин на 1977 г.

Голото тяло на жената лежало до тротоара, покрито с брезент от собственика на близката къща, за да не бъде видяно от децата в квартала. Синините по шията й показвали, че е била удушена. Имало следи от охлузвания по двете й китки, глезените и шията й. Насекомите пирували върху бледата й кожа. На единия й клепач имало малко, светло на цвят, пухкаво парченце от неясен произход, което Салерно запазил за криминалистите. Нямало признаци, че жената е убита в Ла Кресента.

Тялото било оставено преднамерено на място, където щяло да бъде открито веднага – грубо събуждане за квартала. Нищо не говорело, че е било влачено до мястото и Салерно предполагал, че е било докарано с кола и пренесено от двама души.

Жертвата била дребна и слаба, около 40 кг и изглеждала на около 16 години. Косата й била червеникаво-кафява и средно дълга.

Съдебният лекар установил, че е била удушена около полунощ, шест часа преди да бъде открита в утрото на Хелоуин. Бързо станало ясно, че момичето е било изнасилено вагинално и анално.

След два дни жертвата все още не съвпадала с нито един от сигналите за изчезнали лица. Салерно убедил вестниците да публикуват кратка история за нея, заедно със скица и призив, ако някой я разпознае да се свърже с полицията. Но изглежда никой не я познавал.

Джудит Милър
Джудит Милър

Салерно започнал да обикаля улиците около булевард “Холивуд”, които били убежище за бегълци, наркомани, проститутки и бездомници. Показал скицата й на стотици минувачи. На няколко пъти изплувало името на мизерстващата млада проститутка Джудит Милър. Мъж, на име Маркъст Камдън, казал, че бил забелязал Джуди Милър да излиза от закусвалня в девет часа същата вечер, когато била намерена мъртва.

Перспективите за разкриването на това убийство не били особено обещаващи. Единствената друга следа, с която разполагал Салерно, било малкото пухче, намерено на клепача на жертвата, но и то не можело да бъде идентифицирано.

Седмица по-късно, в неделната утрин на 6 ноември 1977 г., голото тяло на още една жертва на удушаване било открито в Глендейл, близо до кънтри клуба. Салерно говорил с полицията в Глендейл и лесно разпознал приликите между двете жертви. И двете били удушени с връв, а телата им били захвърлени на около 10 км едно от друго. И двете момичета имали следи от охлузвания (по глезените, китките и шията). Новата жертва също била изнасилена, но само по традиционния начин.

Разглеждайки местопрестъплението, Салерно се убедил, че в убийството са замесени поне двама мъже. Между пътя и мястото, където било изхвърлено тялото, имало високо перило, през което жертвата трудно би могла да бъде прехвърлена от сам човек.

Лиза Кастин
Лиза Кастин

Този път самоличността на жертвата била установена бързо. Тя била Лиза Кастин, 21-годишна сервитьорка в ресторант “Хелтфеър”, намиращ се близо до Холивуд енд Вайн. Тя живеела съвсем близо до булевард “Холивуд”. Лиза била направила коментар пред майка си, че възнамерява да стане проститутка, за да заработи малко допълнителни пари. За последен път била видяна да си тръгва от ресторанта след девет часа същата вечер, в която била убита.

Салерно успял да открие семейство Милър и те разпознали дъщеря си, но не успели да помогнат с нищо повече за случая.

Още три

С настъпването на седмицата на Деня на благодарността само Франк Салерно бил наясно, че в града действа сериен убиец. След празничната седмица това се превърнало в приоритет на всички органи на реда в района на Лос Анджелис.

Кимбърли Даян Мартин
Кимбърли Даян Мартин

Осем жертви за два месеца. Разследването вървяло усилено, но убиецът или убийците си взели две седмици почивка.

В средата на декември полицията била извикана в празен парцел на стръмния склон на улица “Алварадо”, където било открито тялото на Кимбърли Даян Мартин – високо, русокосо момиче, работещо в клуба за компаньонки “Клаймакс”.

Този път полицията се сдобила с две сравнително добри следи. Последният клиент на Кимбърли я бил извикал в апартамент 114 на улица “Тамаринд” 1950, но жилището се оказало необитаемо. Убиецът се бил обадил от телефона в лобито на Холивудската обществена библиотека на улица “Айвър”.

За съжаление тези следи не довели до нищо съществено и полицията не успяла да арестува никого. Нещата утихнали за известно време. През остатъка от декември и януари нямало повече жертви.

Тялото на Синди, открито в колата й
Тялото на Синди, открито в колата й

Тогава, в средата на февруари, се появила поредната жертва. В четвъртък, на 16 февруари, била убита привлекателна млада жена на име Синди Хъдспет. Нейното удушено и изнасилено тяло било сложено в багажника на колата й и бутнато от скала на Анджелиския хребет.

От охлузванията по жертвата станало ясно, че Хилсайдския удушвач се е върнал отново на работа. Полицията се фокусирала върху живота на Синди с надеждата да установи с кого е била в момента на изчезването си.

20-годишната Синди била всеобща любимка. Тя се надявала някой ден да спечели достатъчно пари за колеж и възнамерявала да дава уроци по танци, за да ги събере. Жизненото младо момиче било спечелило няколко съзстезания по танци.

Синди Хъдспет
Синди Хъдспет

За последно била видяна в апартамента си на авеню “Ийст Гарфийлд” 800. Най-вероятно е била на път към Обществения колеж в Глендейл, където работела през нощта като телефонистка. Вероятно била отвлечена в късния следобед, по пътя от дома си към колежа.

Синди Хъдспет живеела срещу друга жертва, Кристина Уеклър, но двете момичета не се познавали. Детективите Боб Грогън и Франк Салерно вярвали, че вероятността поне един от убийците да живее в Глендейл е доста голяма.

Съвместно усилие

Отношенията между лосанджелиската полиция и шерифския отдел били повече от лоши в продължение на много години. Дребни препирни, подозрителност и териториални недоразумения спъвали сътрудничеството между членовете на тези два ключови органа, създавайки благодатна почва за разрастванане на престъпността. Но в този случай двамата главни разследващи – Франк Салерно и Боб Грогън – започнали съвместна работа и направили всичко възможно да разпространят информацията по случая между всички органи на реда.

Научи повече за:   Дейтън Лирой Роджърс: Убиеца от гората Молала

Въпреки тази хармония, разследването попаднало в задънена улица. Малкото следи не довели до заподозрян. Знаели какъв тип човек търсят, но това не било от голяма полза в този метрополис. В своята чудесна книга “Двама от една порода” Дарси О’Брайън описва казаното от психиатрите:

“Удушвачът е бял, в края на двайсетте или началото на трийсетте си години, неженен, разделен или разведен – във всеки случай несъжителстващ с жена. Той е средно интелигентен, безработен или прехранващ се с временни работи, човек, който не се задържа дълго на едно работно място. Най-вероятно и преди е имал проблеми със закона. Той е пасивен, студен и манипулативен – всичко наведнъж. Израснал е в дисфункционално семейство и детството му е белязано от жестокост и бруталност, най-вероятно от страна на майката.”.

Въоръжен с този полезен профил, Грогън възкликнал със саркастично отчаяние: “Божичко, сега остава само да намерим бял мъж, който мрази майка си!”.

Любопитен момент от разследването е пристигането в Ел Ей на екстрасенс от Берлин. Грогън бил учтив, но не много ентусиазиран, когато медиумът описал на немски хората, които трябвало да търсят:

“Двама италианци.

Братя.

На възраст около 35 години.”

Месеците минавали и като че ли Хилсайдския удушвач се бил оттеглил. Усилията на специалния отдел отслабнали и детективите започнали да работят по други случаи.

Сиатълска връзка

На 12 януари 1979 г. полицията в Белингам, щат Вашингтон, получила сигнал за изчезването на две студентки от Университета в Западен Вашингтон. Двете съквартирантки Карън Мандик и Даян Уайлдър не били момичета, които биха тръгнали нанякъде без да се обадят на никого. Когато Карън не се появила на работа, нейният шеф се разтревожил. Спомнил си, че тя била приела да пази някаква къща в отсъствието на собствениците й, в доста заможен квартал в Бейсайд. Това предложение и било отправено от неин приятел, работещ в охранителна фирма.

Полицията в Белингам се свързала с охранителната фирма, която от своя страна привикала своя служител, за да го разпита за случая. Човекът заявил, че не знае нищо по въпроса и никога не е чувал за изчезналите жени.  Охранителят казал на работодателя си, че в нощта на изчезването им е бил на среща с Шерифите от запаса.

Когато полицията установила, че той не е бил на тази среща, решили да се свържат директно с въпросния охранител. Той бил приятен млад човек, който им обяснил, че не е отишъл на срещата, защото в онзи ден им показвали как да прилагат първа помощ, а той вече бил запознат с процедурата.

Полицията не разполагала с данни, че момичетата са били жертва на престъпление. Било твърде възможно просто да са заминали за уикенда, забравяйки да кажат на работодателя на Карън. Но Тери Манган, бивш свещеник, който сега бил началник на полицията в Белингам, не бил задоволен от това обяснение.

Когато посетил дома на момичетата, той намерил там гладната им котка – което било необичайно, тъй като те обикновено глезели животното. В дома им открил адреса на къщата в Бейсайд, която Карън трябвало да пази. След проверка в документацията на охранителната фирма се оказало, че същият охранител е работил в този дом.

Полицията също разбрала, че в нощта на изчезването на момичетата, охранителят е използвал служебния си товарен автомобил под предлог, че трябва да го закара на ремонт. Оказало се, че колата така и не била закарана в сервиз.

Началник Манган ставал все по-обезпокоен за сигурността на двете момичета. Той помолил магистралните патрули да проверяват запустелите парцели, на които биха могли да се изхвърлят тела или изоставени коли. “Смятам, че трябва да вземем предвид възможността това да е отвличане и може би убийство.”.

Следващата стъпка за полицията била да претърси къщата в Бейсайд, която момичетата трябвало да наглеждат. В кухнята открили една мокра стъпка, оставена само преди няколко часа, но от момичетата нямало и следа, както и от колата на Карън Мандик.

Полицията намерила съсед, който бил помолен от някакъв охранител да наглежда къщата всеки ден, с изключение на нощта, в която девойките били изчезнали. Охранителят му бил казал, че в онази нощ щели да поправят алармената система и не искал съседът я включи без да иска.

Началник Манган се свързал с медиите, за да публикуват описанието на липсващите жени и тяхната кола. Скоро след това постъпило обаждане от жена, която казала, че в гористата местност близо до дома й има изоставена кола.

Вътре в колата били телата на Карън Мандик и Даян Уайлдър. И двете били удушени. Синините по телата им говорели, че момичетата са били подложени и на други наранявания.

Телата били изпратени в моргата, а началник Манган наредил да приберат охранителя за разпит. Трябвало да подходят внимателно, тъй като човекът бил трениран служител на реда. Мъжът не оказал никаква съпротива, когато го задържали.

Той бил симпатичен, приятен, интелигентен и сладкодумен съпруг и баща, с името Кенет Бианки.

Кени

Кенет Бианки бил висок (1,80 см), спретнат и мускулест мъж, с добре поддържани тъмна коса и мустаци. Живеел с дългогодишната си приятелка Кели Бойд и техния новороден син.

Кенет Бианки
Кенет Бианки

Кели не можела да повярва, че такъв мил и добър човек като Кени може да бъде обвинен в убийство. Нито пък работодателят на Кени, който го смятал за ценен и отговорен кадър в персонала си.

Полицията в Белингам дала приоритет на разследването на доказателствата по случая. Властите подходили с извънредно внимание към всеки косъм и всяко влакно. Когато тялото на Даян Уайлдър било вдигнато, за да бъде изнесено от колата на Карън, от него паднали пубисни косми, но полицията вече била сложила отдолу бял чаршаф, в който да се хванат всички изпуснати и незакрепени косми и влакна.

Още пубисни косми били открити по стълбите в къщата на Бейсайд. Влакната от килимите в къщата съвпадали с тези намерени по дрехите и обувките на мъртвите момичета. Дали тези открития щели да свържат Кени с убитите девойки? Били необходими няколко дни, за да се отговори на този въпрос.

Междувременно полицията искала да държи Кени под ключ. Това се улеснило от намерените в дома му крадени вещи – предмети, откраднати от домовете, в които работел.

Началник Манган се сетил за случая с Хилсайдския удушвач в Лос Анджелис. Тъй като Кени бил живял там преди да дойде в Белингам, началник Манган се обадил в лосанджелиската полиция, полицията в Глендейл и шерифския отдел.

На обаждането му отговорил детектив Франк Салерно. Внезапно всичко придобило смисъл. Адресите на Синди Хъдспет и Кристина Уеклър и адресът, на който някакъв клиент бил извикал Кимбърли Мартин, съвпадали с местожителствата на Кени по време на убийствата. Салерно не губил време и заминал за Белингам, за да съдейства в разследването на местната полиция. Оставил партньора си Питър Финиган да разследва с Грогън и останалите дейностите на Кени по време на престоя му в Ел Ей.

Започнали да се трупат доказателства, че Кени Бианки е поне един от Хилсайдските удушвачи. Бижутата, намерени в дома му, съвпадали с описанието на бижутата на две от жертвите: огърлицата на Кимбърли Мартин и тюркоазения пръстен на Йоланда Уошингтън. Резултатите от анализите на космите и влакната също подкрепили вината му.

Трудно минало

Кенет Алесио Бианки е роден на 22 май 1951 г. в Рочестър, щата Ню Йорк. Неговата биологична майка била проститутка и алкохоличка, която се отказала от него след раждането. Три месеца по-късно бил осиновен от Франсис Бианки и нейния съпруг.

Дарси О’Брайън го описва като роден неудачник:

“Кени бил лицемер още от люлката. В момента, в който проговорил, Франсис вече знаела, че си има работа с компулсивен лъжец и детството му било белязано от безделие и меркантилност. Когато станал на пет и половина години, Франсис била обезпокоена от замечтаните трансове, в които изпадал и се консултирала с лекар. Щом докторът чул, че по време на тези трансове очните ябълки на малкия Кени се обръщали навътре, стигнал до диагнозата импулсивен малък припадък (изразява се с краткотрайно прекъсване на играта на детето, което остава неподвижно с безцелен поглед за няколко секунди, след което продължава играта си). Но няма от какво да се притеснявате, казал докторът. Той ще надрасне тези припадъци.”.

Въпреки коефициента му на интелигентност от 116 точки и неговите артистични и словесни заложби, Кени бил хроничен изоставач и оценките му били непостоянни. Той бил предразположен към изблици на ярост и бързо се ядосвал. Франсис го завела на психолог, който решил, че Кени е твърде зависим от майка си.

Жертвайки значителна сума пари, тя го изпратила в католическо основно училище, където изявявал таланта си в творческото писане. Господин Бианки починал от сърдечен удар, когато Кени бил на 13 години и Франсис се принудила да започне работа. Кени се преместил в обществено училище, където бил спретнат и учтив, избягвайки социалния смут, който заразил толкова много млади хора в края на 60-те години.

“Бианки имал високи изисквания към приятелките си, които те не успявали да достигнат. Католическото възпитание му играело лоши шеги. Първоначално възприемал дадено момиче за Дева Мария и бивал жестоко разочарован, дори изпадал в дива ярост, когато тя проявявала човешките си качества. Отричайки женската сексуалност, въпреки че бил привлечен от нея, той възразявал на блузите с V-образно деколте и впитите дънки, като изисквал абсолютна вярност в замяна на привидно абсолютна отдаденост. В същото време излизал с няколко момичета наведнъж и не смятал, че тези морални правила важат за него самия.” (О’Брайън)

Предаден и използван

Когато завършил гимназията през 1971 г., Кени се оженил за момиче на неговата възраст, но двамата били твърде незрели, за да продължи бракът им дълго. Осем месеца след сватбата тя си стегнала багажа, напуснала го и подала молба за анулиране на брака. Кени бил съкрушен. Почувствал се предаден и използван.

Когато преодолял болката, отишъл да учи в обществен колеж и се записал на курсове за полицай и психолог, но не се справял особено добре с учението и накрая отпаднал. Кандидатурата му за работа в шерифството също била отхвърлена. Тогава Кени станал охранител – работа, която му позволявала да краде разни неща, които след това подарявал на приятелките си. Кражбите станали причина за честа смяна на работата му и в един момент осъзнал, че в Рочестър няма да стигне далеч.

Кени напуснал Рочестър в края на 1975 г. на 26-годишна възраст и отишъл да живее в Лос Анджелис. Нанесъл се при по-възрастния си братовчед Анджело Буоно. Първоначално бил примамен от лишената от задръжки култура на Калифорния, където сексът и наркотиците са често срещано явление. Но накрая се отегчил от всичко това и започнал да се установява.

Неговата първа любов била полицейската работа, но в Лос Анджелис нямало свободни места, а полицията в Глендейл не одобрила кандидатурата му. Тогава си намерил работа в компания за имуществени застраховки и използвал първия си чек, за да вземе апартамент под наем на авеню “Ийст Гарфийлд” 809 в Глендейл и да си купи кадилак седан модел ’72, като по този начин надхвърлил многократно финансовите си възможности. Кени не бил особено отговорен по паричните въпроси.

В новата му кооперация живеели няколко млади жени. Една от тях, Кристина Уеклър, се стараела да не обръща внимание на свалките му, но останалите били по-податливи. Той се преместил да живее при Кели Бойд, която срещнал в службата си през май 1977 г. и не след дълго тя му казала, че очаква дете от него.

Той искал да се ожени за Кели, но не бил сигурен, че тя ще приеме предложението му. Кени бил мил с нея, но имал някои съществени недостатъци. Бил много ревнив, незрял и непрекъснато лъжел. Загубил работата си, тъй като открили марихуана в бюрото му, но успял да се уреди на подобна длъжност в центъра на Ел Ей. Той и Кели се преместили в апартамент на авеню “Тамаринд” 1950 в Холивуд.

Кени припечелвал допълнително като се правел на психолог, с помощта на фалшива диплома и препоръки. Наел офис от нищо неподозиращ легитимен психолог. За щастие съвсем малко хора се обърнали към услугите му. Кели се ядосала много, когато разбрала за незаконната му практика.

През октомври и декември 1977 г. град Лос Анджелис бил хвърлен в паника от новините за Хилсайдския удушвач. Междувременно настъпили усложнения във връзката на Кели и Кени. Кени започнал да кашля и да изпитва затруднения в дишането и тя настояла да отиде на лекар. Кени й казал, че има рак на белите дробове и се налага да се подложи на химиотерапия, за да спаси живота си. Това било лъжа.

Кели била травматизирана от тази новина, но правела всичко възможно да се държи в ръце. Кени започнал да кръшка от работа под предлог, че от лечението му прилошавало. Един ден, когато си бил у дома по болест, детективите дошли да го разпитват във връзка с убийствата на Удушвача, които се предполагало, че са извършени в неговата сграда. Детективите останали приятно впечатлени от Бианки и не го счели за заподозрян.

Междувременно Кен станал доброволец в цивилния патрул на Ел Ей и непрекъснато говорел на тема Удушвача.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺 Marina 🍺 plamena 🍺
Дарители: NadezhdaNadezhdaDesislavaRumenToni
350
199

Отношенията между него и Кели се влошавали още повече. Тя често отсядала при брат си, но винаги се връщала обратно при него. През февруари се родил техният син Шон. За известно време нещата потръгнали, но не след дълго старите проблеми отново изплували на повърхността.

В своята книга “Хилсайдския удушвач” Тед Шварц описва как Кели е възприемала трудностите:

“Кен бил безотговорен към работата си и парите. Кръшла от работа под предлог, че е болен и ходел да играе карти с Анджело. Купил си кадилак втора ръка, но не можел да събере пари за вноските. Тя се надявала, че идването на бебето ще му помогне да стане по отговорен и ще го подтикне да се промени, но това не се случило.”.

Кели се преместила обратно в Белингам, за да започне живота си отначало. Родителите и старите й приятели щели да й помогнат. Кен бил опустошен от нейното решение. За пореден път бил изоставен от жена. Когато заминала, той непрекъснато й пишел писма и най-сетне успял да я убеди да му даде втори шанс. Преместил се в Белингам през май 1978 г.

Сейбра Ханан
Сейбра Ханан

Междувременно полицията в Лос Анджелис пусналаснимка на Бианки в медиите и скоро получила обаждане от адвокат Дейвид Ууд. Ууд бил спасил едно от двете момичета – Беки Спиърс и Сейбра Ханан – от Бианки и неговия братовчед Анджело Буоно, които принуждавали младите жени към проституция чрез заплахи и побой.

Докато Салерно бил в Белингам, неговият партньор, заедно с Грогън, отишъл да си побъбри с Анджело Буоно. Детективите имали силното предчувствие, че Анджело Буоно е вторият Хилсайдски удушвач.

Анджело

Анджело Буоно бил грозен човек не само физически, но емоционално и интелектуално. Той бил груб, вулгарен, егоистичен, невеж и садистичен. Въпреки това имал голям успех сред жените и се наричал “Италианския жребец”.

Анджело Буоно
Анджело Буоно

Той бил женен няколко пъти и имал голям брой деца, повечето от които били тормозени не само физически, но и сексуално.  В момента, когато детективите го разпитвали, Анджело бил на около 40 години, с боядисана черна коса, развалени зъби и нос, който преобладавал на лицето му.

Той е роден в Рочестър, щата Ню Йорк, на 5 октомври 1934 г. Когато през 1939 г. родителите му се развели, той, майка му Джени и по-голямата му сестра Сесилия се преместили в южната част на Глендейл, Калифорния. Майка му издържала семейството като работела на ишлеме във фабрика за обувки. Анджело бил възпитан като католик, но нито религията, нито образованието успели да оставят някакъв отпечатък у него. Той останал духовно, морално и академично необразован през целия си живот.

Научи повече за:   Джефри Дамър: Чудовището от Милуоки

Въпреки нуждата, която изпитвал за секс, и практиката му да се държи прилично пред жените, за да го получи, той изпитвал към тях дълбока омраза и желание да ги унижава и наранява. Наричал майка си “курва” и други още по-лоши неща, но бил емоционално свързан с нея до смъртта й през 1978 г. Още като 14-годишен се хвалел пред приятелите си за изнасилвания и содомии.

Не е изненадващо, че Анджело се забъркал в проблеми със закона. След кражба на кола бил изпратен в поправителен дом за момчета. Негов герой и пример за подражание бил прочутият изнасилвач Керил Чесман.

“Чесман прилагал успешно метода за примамване на жертви чрез полицейска дегизировка. Той имал червен буркан в колата си и го включвал, за да прилъгва любовните двойки, паркиращи колите си по хълмовете на Лос Анджелис, да отворят прозорците и вратите си. Смятали го за полицай. Под дулото на пистолет .45 калибър Чесман заставял момичето да влезе в неговата кола, откарвал я на някое безлюдно място и я карал да му прави орален секс. За Анджело той представлявал героична комбинация от дързост и ум.” (О’Брайън).

През 1995 г. Анджело направил дете на момиче от неговата гимназия и се оженил за нея. Напуснал я след по-малко от седмица. Джералдин Винал ражда сина му Майкъл Лий Буоно през 1956 г. Анджело отказвал да даде и стотинка за детски издръжки и не желаел момчето да го нарича татко. Когато Майкъл се появил на бял свят, Анджело отново бил в затвора за кражба на кола.

В края на 1956г. Анджело се сдобил с още един син, Анджело Антъни Буоно ІІІ. През 1957 г. се оженил за майката Мери Кастильо, която по-късно му родила още деца: Питър Буоно през 1957 г., Дани Буоно през 1958 г., Луис Буоно през 1960 г. и Грейс Буоно през 1962 г.

През 1964 г. Мери подала молба за развод, заради неговите брутални и жестоки сексуални нужди и непрекъснатите му словесни обиди. Една нощ през първата година от съвместния им живот, той вързал Мери за четирите странични стълба на леглото и я изнасилил толкова свирепо, че тя си помислила, че ще я убие.

“Нейната болка изглежда му доставяла огромно удоволствие и когато не реагирала на шамарите му, й казвал, че е като “умряла скумрия”. Тя не споделяла страстта му към аналния секс. Анджело не употребявал алкохол, но въпреки това я биел и ритал, когато не го задоволявала, без да се интересува, че децата му присъстват на побоите, даже като че ли искал те да гледат.”(О’Брайън)

След развода Анджело умело избягвал да плаща детските издръжки и Мери се принудила да се регистрира като социално слаба, за да изхранва децата си. Един ден тя го навестила, в опит за сдобряване, но той я оковал в белезници, опрял пистолет в стомаха й и я заплашил, че ще я убие. Това бил последният път, когато й хрумнало да се сдобрява с него.

През 1965 г. Анджело заживял заедно с 25-годишната майка на две деца Нанет Кампина. Тя му родила Тони през 1967 г. и Сам през 1969 г. Отношението му към нея не било по-различно, но тя останала с него, защото й дал ясно да разбере, че ще я убие, ако се осмели да го напусне. През 1971 г. Нанет решила да рискува всичко, за да се отърве от Анджело, когато започнал да посяга сексуално на 14-годишната й дъщеря. “Тя има нужда от обяздване”, казвал Анджело. Хвалел се пред приятелите си, че бил изнасилил доведената си дъщеря и после я бил дал на синовете си. Без значение от истината, Нанет взела децата си и напуснала щата завинаги.

През 1972 г. на Анджело му хрумнало да се ожени за Дебора Тейлър, но те никога не живели заедно и така и не подали молба за развод.

До 1975 г. Анджело вече си бил изградил солидна репутация като тапицер на коли. Купил  имот на на адрес “Ийст Колорадо” 703, където щял живее и да отвори тапицерски услуги. Тъй като нямал нужда от персонал, уединението на новото място му дало възможност да прави всички ужасни неща, които искал.

Младите момичета били привлечени от неговата показна перверзност. Той бил наперен, независим, директен и много, много зареден. Превърнал се в магнит за тийнейджърките в квартала. Те били наивни и не знаели почти нищо за секса, така че той нямал никакви проблеми да ги убеди, че перверзиите, които ги карал да правят са съвсем нормални.

Братовчеди убийци

Когато братовчедът Кени пристигнал в края на 1975 г., той заварил Анджело с боядисана черна коса, златни ланци около врата, червено копринено бельо и истински харем от негови почитателки.

Аджело се превърнал в достоен модел за подражание на безгрижния Кени. Научил го как да спи безплатно с проститутка, като й покаже набързо полицейска значка след като получи онова, което искал. “Не бива да позволяваш на курвите да ти се качват на главата” – инструктирал той Кени. – “Трябва да ги поставиш на мястото им.”.

Когато Кени закъсал с парите, на Анджело му хрумнала идеята да накарат няколко момичета да работят за тях като проститутки. Чарът на Кени щял да послужи да убедят момичетата, а връзките на Анджело щели да им доведат клиентите. Под тяхното влияние попаднали две избягали от къщи девойки, Сейбра Хана и Беки Спиърс. Те били заставени да проституират под заплахата от жестоко, физическо наказание. Реално погледнато двете били държани като затворнички.

Случило се така, че Беки се запознала с адвокат Дейвид Ууд, който бил потресен от съдбата й и й помогнал да напусне града. Когато Анджело разбрал за това, той заплашил Дейвид Ууд. Тогава адвокатът накарал един от своите клиенти – човек-планина – да навести Анджело и да го убеди да не заплашва повече Ууд. Това проработило без грешка.

Окуражена от бягството на Беки, не след дълго Сейбра също се измъкнала от лапите им. Със спирането на кранчето от сводническите доходи Кени спрял да плаща вноските за кадилака си, който накрая му бил иззет.

Йоланда Уошингтън
Йоланда Уошингтън

Налагало се намерят още тийнейджърки. Преструвайки се на полицаи, те се опитали да отвлекат момиче, но скоро разбрали, че тя е Катрин Лор, дъщерята на актьора Питър Лор (участва във филмите “Казабланка”, “Малтийският сокол”, “Арсеник и стари дантели”). В крайна сметка успели да намерят друго момиче и я настанили в спалнята на Сейбра. Освен това купили от една проститутка на име Дебора Нобъл фалшив списък с имена на клиенти, които уж редовно се ползвали от услугите на проститутки.

Дебора и нейната приятелка Йоланда Уошингтън дали списъка на Анджело през октомври 1977 г. Йоланда споменала пред него, че винаги работи на определена отсечка от булевард “Сънсет”. Когато Анджело и Кени разбрали, че са били измамени от Дебора за списъка, решили да излеят яростта си върху Йоланда, тъй като не знаели как да намерят нейната приятелка.

Йоланда била тяхното първо убийство.

Страната на чудесата

Кени можел да бъде наречен много неща, но не и глупак. Заключен в окръжния затвор “Уатком” в Белингам, той разполагал с достатъчно време и мотивация, за да раздвижи сивото си вещество.

Кенет Бианки
Кенет Бианки

Като завършен лъжец той успял да убеди служебно назначения си адвокат Дийн Брет, че страда от амнезия. Брет бил толкова разтревожен, че Кени ще се опита да се самоубие, че извикал психиатър от социалните служби, който да говори с клиента му.

Психиатърът не можел да проумее как този добре възпитан, разсъдлив човек би могъл да удуши две жени, освен ако не страда от раздвоение на личността. Кени усетил това и изиграл съответната роля, използвайки оскъдните си спомени от курса по психология в колежа и онова, което си спомнял от филмовата класика: Трите лица на Ева” (“Three Faces of Eve” 1957).

След това Кени извадил голям късмет. Филмът Сибил” (“Sybil” 1976), разказващ за младо момиче с раздвоение на личността, бил показан по телевизията точно преди Кени да бъде интервюиран от д-р Джон Дж. Уоткинс, експерт по личностни разтройства и амнезия. Това била първата крачка към пледиране за невменяемост, така че Салерно и Финеган моментално се качили на самолета за щат Вашингтон.

Кени бил много добре подготвен за изпълнението си. Веднага щом д-р Уоткинс повярвал, че Кени е изпаднал в състояние на хипноза, престъпникът сложил маската на тъмната си половина. Тя се казвала Стийв Уокър – другото аз на Кени – което убивало момичетата в Лос Анджелис, заедно с братовчеда Анджело. Стийв бил накарал Кени да удуши и двете жени в Белингам.

Въпреки добрата му подготовка, той се изпуснал на няколко пъти докато бил в образа на Стийв, назовавайки го той, вместо аз. Салерно незабавно забелязал това, но д-р Уоткинс не обърнал внимание.

Удивен, че д-р Уоткинс се е хванал напълно на играта на Кени, Салерно се обадил на Грогън и му разказал какво става. Грогън отговорил: “Добре, имам страхотна идея. Съдията казва на Бианки “Г-н Бианки, ето какво ще направим. Ще пусна Кен да си ходи. Кен е оправдан. Но Стийв отива на стола.””.

Въпреки притесненията на детективите от игричките на Кени, те създали благоприятна възможност за обвинението на Анджело.

Капан

По-късно Салерно показал снимки за разпознаване на Маркъст Камдън, човекът, който бил видял как Джуди Милър се качва в някаква кола в нощта на смъртта си. Камдън веднага избрал снимката на Анджело, но не разпознал Кени. Лошата страна на тази положителна идентификация била, че Маркъст бил хоспитализиран в болница за депресия – нещо, което адвокатът на защитата би могъл да използва, за да дискредитира показанията му.

Детектив Грогън направил същото, показвайки снимки на Бейола Стоуфър, жената, която била видяла отвличането на Лорен Уогнър. Тя незабавно разпознала Бианки и Буоно.

Когато адвокатът на Бианки обявил, че показанията на д-р Уоткинс ще послужат за основа на пледирането за невменяемост на Кени, съдът пожелал допълнителна експертиза. С Кени се срещнал д-р Ралф Б. Алисън, психиатър-експерт по раздвоение на личността.

Д-р Алисън се хванал на въдицата повече и от д-р Уоткинс. Според автора Дарси О’Брайън д-р Алисън бил даже уплашен от заплашителната персона на Стийв, която Кени пресъздал в негово присъствие.

Салерно смятал, че има нещо познато в името на злата половина на Кени. След като се поровили в документите му, открили приликата. Томас Стивън Уокър било името на фалшивата диплома от Калифорнийския университет, която Бианки бил използвал за незаконната си практика на психолог.

Обвинението нямало намерение да остави Кени да се измъкне, пледирайки за невменяем. Те се оърнали към д-р Мартин Т. Орн, голям авторитет в хипнозата, за да установи дали Кени се преструва. Д-р Орн използвал специални методи, чрез които би могъл да определи дали пациентът наистина е хипнотизиран, или не. Реакциите на Кени в три от четирите теста показвали, че той играе роля.

Д-р Орн разработил още един малък капан за Кени. Казал му, че може да има проблем с диагнозата за раздвоение на личността. “Доста рядко се срещат случаи на раздвоение само с две личности”, му казал докторът. “Обикновено те са три и често много повече.”.

“Д-р Орн искал да види дали Кени реагира на подсказки, подхвърлени неволно от лекарите. Ако Кени имитирал раздвоение на личността, той щял да намери начин да изкара наяве поне още една личност.” (О’Брайън)

Кени не желаел да разочарова доктора и бързо изобретил поредното си “Аз” на име Били. Скоро се появили още две личности, които да задоволят д-р Орн. Главата на Кени станала пренаселена.

Обвинението се обърнало и към д-р Соул Феърстайн, за да прегледа Кени. Феърстайн изобщо не направил опити да разглезва Кени и той започнал да се притеснява, че този път изпълнението му не е попаднало на подходящата публика.

Смяна на мнението

Когато адвокатът Дийн Брет представил диагнозите на д-р Уоткинс и д-р Алисън в подкрепа на лудостта на Кени, обвинението извадило насреща показанията на д-р Орн и Феърстайн, и двамата от които заявили, че Кени е в състояние да бъде съден.

“Окръжната прокуратура на Лос Анджелис предложила сделка на Кени. Ако се признаел за виновен в убийствата във Вашингтон и някои от убийствата на Хилсайдския удушвач, щял да получи доживотна присъда с възможност за предсрочно освобождаване и щял да излежи времето си в Калифорния, където затворите се славят като по-хуманни от тези в щата Вашингтон. В замяна Бианки трябвало да се съгласи да свидетелства срещу Анджело Буоно. Налагало се Бианки да избира между смърт във Вашингтон или живот в Калифорния.” (О’Брайън)

Кени се съгласилсъс сделката. Детективите от Лос Анджелис започнали да го обработват, за да видят дали ще получат от него правдоподобни показания. В разпитите участвали множество следователи, сред които и областният прокурор Роджър Кели. Всички се надявали, че ще получат информация, с която да осъдят Анджело. По онова време в Калифорния един престъпник не можел да бъде осъден само въз основа на показанията на свой съучастник. Но, ако имало и други доказателства в подкрепа на показанията на партньора в престъплението, те биха могли да послужат за осъждането му.

Кени описал как той и Анджело се правели на полицаи с помощта на фалшиви значки. Тъй като жертвите им били проститутки, успявали изненадващо лесно да ги вкарат в колата си. Добрите момичета били по-трудни за манипулация.

Важен момент в тези разпити бил въпросът на Салерно какъв материал са използвали Кени и Анджело, за да закрият очите на Джуди Милър. Според Кени това била някаква пяна, която Анджело използвал в тапицерския си бизнес. Малкото пухкаво парченце, което Салерно бил намерил на клепача на момичето, можело да се окаже точно нужното доказателство, което да закове Анджело.

Салерно разбрал, че местата за изхвърляне на телата по хълмовете са избирани от Анджело, тъй като той познавал този район от времето, когато там живеела негова приятелка. Следователите научили и за опита на двамата сводници да отвлекат дъщерята на актьора Питър Лор.

Кени продължил да говори, описвайки с подробности всяко убийство с такава лекота, сякаш бил на коктейлно парти. Не показал никакво разкаяние и сякаш не смятал жертвите за човешки същества. Дал отговор на мистерията за дългата мъчителна смърт на Кристина Уеклър, обяснявайки че се е задушила от газ. Това убийство било толкова ужасно, че дори самият той не желаел да говори за него.

“Тя била замъкната в кухнята, поставена на земята и главата й била покрита с торба. Тръбата за току-що инсталираната газова печка, която все още не била свързана към нея, била пъхната в торбата и газта била пусната. По шията й имало белези, защото торбата била яко стегната с въже, за по-добра изолация.”.

Момичето се било мъчило около час и половина преди да умре.

Изведнъж осъзнавайки тежестта на ситуацията, в която бил изпаднал, Кени се опитал да стовари вината върху някой друг. Неговият адвокат успял да го убеди, че няма друг избор, освен да си признае вината и да приеме наказанието.

Кени бил осъден на две доживотни присъди в щата Вашингтон. Сетне незабавно бил прехвърлен в Калифорния, където получил още срок към присъдата. Очаквали го 35 години в калифорнийските затвори и допълнително време във Вашингтон.

Смърт за доносниците

Анджело бил арестуван на 22 октомври 1979 г., малко след като Кени разказал за участието му в престъпленията. Удоволствието за арестта му се паднало на детектив Боб Грогън. В портфейла на Анджело ясно се виждал отпечатъкът от полицейската значка, която бил използвал, за да получи съдействието на жертвите си.

Научи повече за:   София Жукова: Бабата касапин от Березовка

Но прокуратурата в Лос Анджелис се сблъскала с трудности в изправянето на Анджело пред съда. Те били свалили обвиненията за убийствата в Калифорния срещу Бианки и заплахата от смъртна присъда вече не висяла над него. Кени вече не бил толкова готов да им съдейства.

Освен това Кени бил станал неуправляем. Полицията в Калифорния го мразела и не криела това. Кени не можел да понесе това неодобрение и си измислял истории, с които да се реабилитира. Измислил си втори човек, който бил отговорен за убийствата.

В крайна сметка той започнал да изпитва вина, че е свидетелствал срещу Анджело и променил версията си за неговото участие. Достоверността му като свидетел срещу Анджело била унищожена.

Най-вероятно причината за тази промяна у Кени се криела в затворническия кодекс – смърт за доносниците. Така, ако Анджело успеел да се измъкне, пледирайки за невменяем, Кени нямало да бъде обявен за плъх. В случай обаче, че неговите показания вкарали Анджело зад решетките, съществуването на Кени в затвора щяло да бъде поставено в опасност.

Вероника Кромптън

Странното умствено състояние на Кени не можело да се сравнява с това на неговата изобретателна приятелка Вероника Кромптън. Тя пишела пиеса, наречена Осакатеният резач, разказваща за жена сериен убиец. Отчаяно искала да говори с него, за да разбере по-добре начина на мислене на един убиец.

Вероника моментално се влюбила в Кени.

Кени видял благоприятна възможност в тази връзка. Той й направил стряскащо предложение – осъществяването на което би му донесло свободата да прекара живота си с нея. Тя трябвало да отиде в Белингам и да удуши някое момиче по същия начин, както при убийствата на Карен Мандик и Даян Уайлдър. Дори, ако може, да подхвърли семенна течност върху убитото момиче.

Това било дяволски голяма услуга, но Вероника се съгласила незабавно.

Кени бил несекретор, което в годините преди ДНК-анализите означавало, че кръвната му група не можела да бъде определена от спермата му. Той изпратил Вероника към Вашингтон с прясна доза от своята сперма в една гумена ръкавица.

Когато Вероника се захванала с изпълнението на неговия проект, той се оказал доста по-труден, отколкото очаквала.  Тя подсилила куража си с огромни количества от алкохол и кокаин.

Така подкрепена Вероника примамила една жена да дойде с нея в мотела за по питие. Нахвърлила се върху нея с въже в ръка и се опитала да я удуши, но жената била твърде силна и успяла да я отблъсне. Във внезапен пристъп на рационалност, Вероника решила, че е време да се върне във Вашингтон.

Но рационалността й не се задържала задълго и след пристигането й на летището в Сан Франциско  Вероника изпаднала в истерия, причинявайки безредица. За да влоши още повече нещата, тя изпратила писмо и аудиокасета до органите в Белингам, казвайки им че са арестували невинен човек и подсказвайки им, че скорошният опит за удушване е доказателство, че истинският извършител е все още на свобода. Не било особено трудно за полицията да свърже прясно подадения от спасилата се жертва на Вероника сигнал, със снимката на жената, изпаднала в истерия на летището същия следобед.

Дъглас Кларк
Дъглас Кларк

Любовта на Кени към Вероника охладняла незабавно след тези събития. Вероника бързо си намерила нов кавалер – осъденият сериен убиец Дъглас Кларк, пред когото Кени изглеждал като невинен бойскаут. Дъглас, който обикновено обезглавявал жертвите си след като ги измъчвал, изпратил на Вероника картичка за Свети Валентин, в която имало снимка на обезглавен женски труп.

Този спонтанен жест на привързаност вдъхновил Вероника до нови висоти. Тя писала на Кларк:

“Ще взема бръснача си и с един бърз удар ще прережа вените в сгъвката на ръката ти. Твоята кръв ще бликне и ще оплиска моите набъбнали гърди. След това, по-късно през нощта, ще се гушкаме пред камината и ще лекуваме раните си с целувки и нежни ласки.”.

Кени загубил, но очевидно Кларк ударил в десятката.

Досъдебна полемика

Следователите в Лос Анджелис подбирали старателно нужните според тях доказателства, които да подкрепят показанията на Бианки срещу Анджело. Веществата и влакната открити по клепача на Джуди Милър и по ръцете на Лорен Уогнър идвали от къщата и работилницата на Анджело. Животинските косми залепнали по ръцете на Лорен били от зайците, които той отглеждал. В портфейла му имало отпечатък от полицейска значка. Бейола Стоуфър и Маркъст Камдън го идентифицирали положително по показаните им снимки.

Но това не било от значение за прокурорът Роджър Кели. Кели се славел с това, че не избързва със случаите, които има вероятност да загуби. Според него колебанията в настроенията на Кени били от първостепенно значение.

Роналд М. Джордж
Роналд М. Джордж

Процесът щял да се разглежда пред върховния съдия Роналд М. Джордж. Съдът определил за служебни адвокати на Анджело Катрин Мейдър и Джерълд Чалеф. Първото важно решение било дали да се пропуснат несвързаните с убийство обвинения (содомия, сводничество, изнасилване и т.н.). В случай, че бъдели пропуснати, то съдебното жури нямало да може да добие пълна представа за това какъв неописуемо брутален човек е Анджело и за начина, по който се отнасял към жените.

Съдия Джордж решил да отдели обвиненията за убийство от останалите, за да избегне анулиране на присъдата при евентуално обжалване, вярвайки че обвинението ще намери друг начин да представи някои от най-уличаващите характера на Анджело доказателства.

На 6 юли 1981 г. Кен Бианки направил невероятно изпълнение. За да убеди съда, че не биха могли да използват показанията му срещу Анджело, той казал, че може би си е измислил раздвоението на личността. Не знаел дали е казал истината, или не, когато са го питали за участието на Анджело в убийствата. Също така не вярвал, че той самият е бил замесен в някое от тях.

След това изпълнение прокурор Роджър Кели поискал от Анджело да бъдат свалени всичките 10 обвинения в убийство – от негова гледна точка, случаят не можел да бъде спечелен. Обикновено съдията би се съобразил с желанието на обвинението, но съдия Джордж решил да си отдели известно време за размисъл.

На 21 юли съдия Джордж се произнесъл по молбата за вдигане на обвиненията от Анджело: “Вярвам, че съществуват повече от значителни доказателства, показващи презумпция за вината на г-н Буоно и смятам, че представените от обвинението доказателства са достатъчни, за да може да се убеди журито във виновността на г-н Буоно”. След това съдията изброил най-различни аспекти от доказателствата, пропуснати от Кели – той чувствал, че те са повече от достатъчни, за да послужат в подкрепа на показанията на съучастника на Анджело. Особено съществени били влакната открити по Лорен Уогнър, които идвали от същия стол в къщата на Анджело, в който Кени бил казал, че момичето е било измъчвано.

Съдията заключил: “отмяната на обвиненията няма да бъде от полза за правосъдието… нито пък е фунция на съда автоматично да одобрява всяко решение на прокуратурата, целящо да изостави иск на Народа.”.

Молбата на Кели била отхвърлена. Не само това, ами съдията сметнал, че Кели няма да може достойно да представя случая, затова трябвало да бъде назначен друг прокурор.

След големия публичен дебат за спорното решение на съдията, окръжната прокуратура се оттеглила от случая. Правосъдният министър Джордж Дюкмеджиан назначил двама прокурори: Майкъл Наш и Роджър Борен, които да претеглят доказателствата. В този процес щял да им асистира специалният следовател Пол Тюленърс. Новият екип бързо стигнал до заключението, че доказателствата са достатъчно силни, за да издържат в процеса. Те представили тезата си пред комисия от четирима уважавани прокурори, назначени от министъра, които да дадат мнението си по проблема. И четиримата се съгласили, че Дюкмеджиан трябва да преследва по съдебен ред Анджело Буоно.

Народът срещу Буоно

Делото влязло в съда през ноември, но моментално било прекъснато от отлагания и други ходове на защитата, които стигнали чак до Върховния съд на Калифорния. След това дошъл моментът с избирането на съдебни заседатели, което отнело три месеца и половина. Процесът започнал наистина през пролетта на 1982 г.

Неспиращ поток от свидетели, сред които момичетата, с които Анджело се бил гаврил – Беки Спиърс, Сейбра Хана и останалите, свидетелствали за садизма на обвиняемия. Когато дошъл редът на Кени да свидетелства, той не бил в настроение да съдейства. Съдия Джордж му напомнил, че нарушава условията по сделката, което означавало, че може да бъде върнат в строгия и безрадостен режим на затвора “Уала Уала” във Вашингтон. Тогава Кени засвирил друга цигулка. Прокурорът Майкъл Наш получил неговото съдействие, но при кръстосания разпит адвокат Чалеф получил абсолютно противоречащи изявления от него.

Съдия Джордж и съдебните заседатели отишли на хълмовете, където били намерени жертвите. На всяко местъпрестъпление присъствал детектив, който разяснявал обстоятелствата, свързани с отделните случаи. Заседателите научили, че домът на майката на Анджело и къщата, в която живеел с една от бившите си съпруги, се намират в непосредствена близост до тази местност.

След повече от хиляда веществени доказателства и 250 свидетеля, прокуратурата извадила невероятен късмет. Жената, която Анджело бил тормозил в Холивудската библиотека, докато чакал Кени да се обади в клуба за компаньонки “Клаймакс” в нощта, когато двамата убили Кимбърли Мартин, решила да свидетелства, че Анджело е бил нейният нападател. Тези показания свързали Анджело с обществения телефон, който бил използван, за да примамят Кимбърли към смъртта й.

Най-накрая обвинението приключило и дошъл редът на защитата. Анджело не съдействал на адвокатите си. Тяхното изложение било значително по-кратко. Те се опитали да дискредитират показанията на Маркъст Камдън на базата на умствената му нестабилност, но нямали голям успех. След това защитата се впуснала в нелепи опити да докаже, че лепкавата течност, открита по гърдите на Лорен Уогнър, е била оставена от някой друг, а не от Бианки и Буоно. За тяхно съжаление, аргументите им били разрушени, когато било доказано, че тази субстанция представлява мравешки секрет, оставен от насекомите, които били пирували върху тялото й.

Катрин Мейдър и Анджело Буоно
Катрин Мейдър и Анджело Буоно

След това, необяснимо защо, адвокатът на защитата Катрин Мейдър решил да призове на свидетелското място приятелката на Кени Вероника Комптън. Тя развила една неясна и невероятна история за конспирация между нея и Кени, целяща да натопи Анджело. Дарси О’Брайън, който присъствал лично на показанията й, пише:

“Логиката и последователността на тази конспирация, бяха невъзможни за следване, а нейното поведение, напомнящо на новоизлюпена звезда, желаеща да се хареса в ток-шоу – кокетно, драматично, сълзливо, кикотещо и самоласкателно – беше много по-интересно от историята й за конспирация.”.

Прокурор Майкъл Наш подложил Вероника на кръстосан разпит. Той се поинтересувал от плановете й да отвори погребален дом заедно със серийния убиец Дъглас Кларк, за да могат двамата да се наслаждават на секс с мъртъвци.  Очаквал тя да отрича, но Вероника не го направила, а заявила, че наистина го мисли сериозно. Прокурорът успял да я накара да си признае, че е ядосана на Бианки за опита му да я накара да удуши жена в Белингам. По този начин тя била напълно дескридитирана като свидетел.

Затворнически брак

Роджър Борен изложил заключителната си реч, която му отнела 11 дни. Той обърнал внимание на всяка подробност от този случай, който се превърнал в най-дългия криминален процес в историята на САЩ по онова време. В заключение казал:

“В края на речта си защитата ви каза, че Кенет Бианки лесно би могъл да ви подведе. Аз ще ви кажа, че пред лицето на тези доказателства, с или без показанията на Бианки, ако Анджело Буоно не бъде осъден за убийствата на тези десет жени, то тогава вие наистина сте успели да бъдете заблудени от Кенет Бианки. Не само от него, но и от Анджело Буоно и неговите двама адвокати. Доказателствата подкрепят вината му и той трябва да бъде признат за виновен извън всякакво съмнение.”.

Журито се оттеглило да заседава и въпреки че съставът му бил сравнително еднороден през двете години на процеса, не било сигурно, че ще стигнат до съгласие за вината на Анджело. Заседателите започнали да решават съдбата му на 21 октомври.

Журито стигнало до съгласие на 31 октомври 1983 г. поне за убийството на Лорен Уогнър. Анджело бил признат за виновен. На 3 ноември гласували, че Анджело е невинен за убийството на Йоланда Уошингтън. Няколко дни по-късно бил признат за виновен в убийството на Джуди Милър. Според законите в Калифорния по онова време като многократен убиец, Анджело го грозяла смъртна присъда или доживотен затвор без право на помилване.

Сетне последвали присъдите виновен за убийствата на Долорес Цепеда, Соня Джонсън, Кимбърли Мартин, Кристина Уеклър, Лиса Кастин, Джейн Кинг и Синди Хъдспет.

След това Анджело се изправил пред съда, за да заяви неуважението си към целия процес: “Моите морални и конституционални права бяха нарушени” – възмущавал се той.

Журито, което се оттеглило да заседава по въпроса дали да му даде смъртна присъда или доживотен затвор, взело решението си само след час, давайки му доживотен затвор. Съдията не бил доволен:

“Анджело Буоно и Кенет Бианки подлагали много от жертвите си на смъртоносен газ, електрошокове, удушаване с въже и смъртоносна подкожна инжекция. Въпреки това , двамата обвиняеми са осъдени да прекарат живота си в затвора, приютени, хранени и обличани за сметка на данъкоплатците и ще получават по-добри грижи от някои мизерстващи, но съблюдаващи закона, членове на нашето общество.”.

Първоначално Анджело Буоно бил изпратен в затвора “Фолсъм”, където не излизал от килията си от страх, че ще бъде наранен от останалите затворници. Кенет Бианки бил изпратен в затвора “Уала Уала” във Вашингтон, но се опитвал да си уреди прехвърляне в друг затвор извън този щат.

През 1986 г., все още зад решетките, Буоно се оженил за Кристин Кизука, майка на три деца и инспектор в лосанджелиския отдел на Щатския департамент за борба с безработицата.

Кизука се запознала с Буоно чрез първия си съпруг, който прекарал пет месеца в съседната му килия, осъден за нападение със смъртоносно оръжие. Двамата се развели през 1983 г.

Управата на затвора заявила, че Буоно никога няма да получи право на съпружеско свиждане, поради естеството на престъпленията му срещу жени.

На 21 септември 2002 г. говорителят на Щатския изправителен департамент Боб Мартинес съобщил, че 67-годишният Анджело Буоно е бил намерен мъртъв в затвора “Калипатриа”.

Причината за смъртта му не става ясна в началото, но говорителят заявил, че Буоно е имал сърдечни проблеми. Той бил сам в килията по времето на смъртта си. Нямало признаци за насилствено причинена смърт.

“Той изпълняваше задълженията си в затвора и беше настанен в самостоятелна килия, поради естеството на престъпленията му. Престоят му в затвора не се отличаваше с нищо специално.”.

Молбата на Кенет Бианки за предсрочно освобождаване е отхвърлена на 18 август 2010. Следващото му явяване пред Комисията ще бъде през 2025 г.

Източници: trutv.com, wikipedia.org

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира ме почерпиха: Karmen 🍺 ?ME 🍺 Nelimira 🍺 Marina 🍺 plamena 🍺
Дарители: NadezhdaNadezhdaDesislavaRumenToni
350
199
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

1
Напиши коментар

avatar
1 Дискусии
0 Отговори
0 Следят дискусиите
 
Най-обсъждани
Най-горещи
1 Автори на коментари
GattaNegra Последни автори на коментари
  Абонирай се  
най-нови най-стари най-гласувани
Извести ме
GattaNegra
Гост
GattaNegra

Ефф.. А тая последната му жена на Буоно акъл имала ли е? Как им идват тия – да се женят за затворници?