Владислав Волкович и Владимир Кондратенко: Среднощните убийци от Украйна

Владислав Волкович и Владимир Кондратенко: Среднощните убийци от Украйна

Името на Андрей Чикатило и неговите жестоки серийни убийства още дълго ще се помнят не само в бившия Съветски съюз, но и в целия свят. Тежки спомени навява и безжалостният Анатолий Оноприенко, оставил след себе си кървава следа в много украински градове. В началото на 90-те години в украинската столица Киев се появява нов сериен убиец. По жестокост и количество на жертвите той се нарежда на трето място след Чикатило и Оноприенко.


На 18 юни 1996 г. в районното полицейско управление на Соломенски район се разнася телефонен звън. Мъж, който не пожелава да се представи, съобщава за убийство, извършено близо до гара “Караваева дача”. Описва убиеца като тъмнокос мъж на около 30-35 години, среден на ръст и облечен в тъмни дрехи. Съдейки по звука, пистолетът му е бил със заглушител. Към местопрестъплението се отправя следствено-оперативна група.

Пристигайки на мястото, оперативната група заварва труп на мъж с тежки огнестрелни рани по главата и гръдния кош. По тялото на убития има и множество рани от хладно оръжие. Милицията се опитва да го идентифицира, но у жертвата няма документи, което затруднява нещата.

Междувременно експертите криминалисти се опитват да възстановят хода на събитията. Преди всичко обръщат внимание на раните по тялото на убития. Техният характер свидетелства, че мъжът не е бил убит с пистолет. Предположенията им се потвърждават, когато недалеч от местопроизшествието са открити гилзи.

Става ясно, че престъпникът е използвал ловно оръжие от .22 калибър. Засега това са всички улики, с които разполага разследването. За съжаление милицията не успява да установи телефонния номер, от който е направено анонимното обаждане. Паралелно с това разследващите се опитват да намерят свидетели.

Като начало е необходимо да разберат мотива за престъплението. Тъй като в портмонето на убития мъж има доста пари, убийството едва ли е било с цел грабеж. Но тогава на кого и с какво е попречил мъжът, по чийто външен вид веднага може да се каже, че е обикновен работник?

За относително кратко време сътрудниците от милицията успяват да установят самоличността на жертвата. Това е 44-годишният Евгений Викторович Осечкин, родом от град Вишневое, намиращ се на 8 км от столицата. Евгений работи в киевски завод. В този ден е взел заплатата си и е чакал влака на гара “Караваева дача”, за да се прибере у дома. Милицията се отправя към предприятието, където работи Осечкин. След разговор със служителите там разбират, че той не е имал семейство и е бил тих и необщителен човек. Никога не е попадал в спорове и конфликти.

След още малко разговори с колегите му става ясно, че едва ли някой от тях има пръст в убийството. Все пак милицията работи и по тази версия.

Разследването не донася никакви резултати и попада в застой. Властите провеждат щателно проучване на другите неразкрити убийства и нападения, извършени в последно време, анализират техните особености и се запознават с потърпевшите лица. Пред погледа им попада едно престъпление, извършено практически на същото място, в района на гара “Караваева дача”. На около сто метра от сегашното убийство е убит бездомник. Раните му са идентични, което навежда на мисълта, че вероятно двете убийства са дело на един и същи човек.

След внимателен анализ на престъпленията разследващите стигат до извода, че трябва да насочат усилията си към местата, на които е най-вероятно убиецът да се появи отново. Тъй като убийствата са извършени на гарата, милицията правилно предполага, че престъпникът пътува за Киев с електричката. По маршрутите на автобусите и влаковете, пристигащи в града, са поставени постове, а по пътищата патрулират милиционерски коли. Особено внимание се отделя на периода от пет до осем часа вечерта – времето, по което са извършени и двете убийства.

Още на третия ден усиленото търсене донася първия резултат. На 21 юни милиционерите забелязват млад мъж на перона на гарата. Той прилича на описанието, дадено от анонимния мъж. Мъжът незабавно е закаран в управлението. Задържаният се оказва 30-годишният Сергей Логвинюк, който е съден два пъти, включително и за убийство.

След разпита на Люгвинюк и на неговите роднини милицията стига до извода, че той няма никакво отношение към убийствата. В деня на убийството на Евгений Осечкин той се е намирал в травматологията на болницата, защото е имал проблеми с крака. Принуждават се да го пуснат, но решават засега да не свалят наблюдението от гарата.

За разкритието на подобни престъпления не са достатъчни само квалифицирани детективи. Те трябва да чувстват престъпника и да се опитват да мислят по неговия начин. При липсата на нюх у разследващите убиецът дълго може да обикаля напълно необезпокоявано сред пазителите на реда. И дори да говори с тях. Често залавянето на убиеца се случва едва тогава, когато той допусне изключително сериозна грешка.

Научи повече за:   Мак Рей Едуардс: Погребани под асфалта

Работата на местопрестъплението продължава. Отработват се най-различни версии. Разследващите вярват, че поне една от тях ще ги доведе до убиеца.

След две седмици в един двор на улица “Мишина” е застрелян в колата си доста известният киевски лекар Александър Егоров. Почеркът на престъплението е същият – огнестрелни рани в главата и гърдите. Намерените гилзи са от ловно оръжие .22 калибър. По тялото има многобройни рани от хладно оръжие. Служителите на милицията започват да клонят към версията, че в града се е появил сериен убиец.

Жертва на Среднощните убийци
Жертва на Среднощните убийци

Оперативните работници снемат отпечатъците от пръсти на местопрестъплението и намират свидетели, които са забелязали край дома на жертвата непознат мъж, мотаещ се безцелно по улицата. Следователите са стъписани, когато след по-малко от час в съседен квартал е открит още един труп на неизвестен мъж. Причините за смъртта му са идентични с досегашните случаи.

Намират се свидетели, които могат да дадат описание на предполагаемия извършител. То съвпада напълно със словесния портрет на убиеца от гарата. Снетите отпечатъци и описанията обаче не предоставят никакви следи.

Версията за действащ сериен убиец става все по-вероятна. Всякакви съмнения по въпроса изчезват, когато след две седмици е намерен поредният труп.

Този път жертвата се казва Александър Шпак. Неговите познати разказват за случилото се на милицията в Святошински район. Във вечерта на убийството са празнували рождения ден на приятелката на Александър. Купонът е бил в разгара си. Всички са пили доста и затова шумната компания е излизала от време на време на улицата, за да подиша чист въздух и после заедно са отишли до близкия магазин да купят още алкохол. По пътя са срещнали двама непознати мъже и са ги поканили да се присъединят към рождения ден.

Приятелката на Александър – Алена Павловская – и другите двама мъже, присъствали на купона, разказват, че между Александър и непознатите е възникнал разгорещен спор, който е прераснал в конфликт. Излезли са навън. След като Александър се е забавил, останалите са тръгнали да го търсят и са го намерили мъртъв, следвайки кървавите следи, оставени по целия двор.

Алена дава описание на двамата мъже и си спомня, че единият от тях се е казвал Владимир. Нейното описание съвпада точно с фоторобота на убиеца, когото милицията вече нарича “сериен”.

Фотороботът на Владимир Кондратенко
Фотороботът на Владимир Кондратенко

В търсенето на убиеца се включват най-опитните служители на милицията. Проверяват в базата данни за лица, съдени по-рано за подобни престъпления. Продължава и наблюдението на най-вероятните места за поява на убиеца. Но уви, всички тези мерки не донасят желания резултат. Скоро убиецът отново напомня за себе си.

На 4 септември на проспект “Победа” в район Шевченски е открит още един труп на мъж с огнестрелни и прободни рани. На местопрестъплението и този път са открити гилзи от ловно оръжие .22 калибър. Раните са нанесени по главата и в областта на гърдите. Милицията не успява да открие нито роднини, нито познати на жертвата.

Това, че убийствата имат връзка помежду си, е очевидно. Но каква е тя? Дали убиецът получава психическо удоволствие или убива за изгода? За да получат отговор на тези въпроси, следователите продължават да събират и обработват информацията, свързана с всички престъпления.

Убиецът вероятно е почувствал опасността и изчезва за известно време. Не излиза на лов почти три седмици. Но на 28 септември жаждата му за кръв надделява и той извършва ново убийство. Жертвата е мъж на име Пьотр Громов, на възраст около 35-40 години. Този път убиецът или убийците, са решили да избягат с автомобила на жертвата си, макар че не стигат много далеч.

Мощните изстрели не само пробиват главата на Громов, но разбиват стъклото на предната лява врата и пробиват покрива на жигулата му. Страхувайки се, че с тези поражения колата би могла да привлече вниманието на милицията, престъпниците я зарязват в съседен квартал.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304

Съседката г-жа Осадчая разказва, че около 22:30 ч, докато е поливала цветята в кухнята си, е чула два изстрела. Погледнала е през прозореца и е видяла на отсрещната страна на улицата кола с включени габаритни светлини. Половин минута по-късно автомобилът рязко е потеглил.

Милицията вече е убедена, че си има работа с двама серийни убийци, които убиват мъже.

“На територията на Киев, в периода от 1991 до 1996 г., е извършена серия от убийства на лица от мъжки пол, на възраст 35-45 години. Издирват се двама мъже, заподозрени в серията убийства. Един от тях се казва Владимир. Въоръжени. Използват ловно оръжие от .22 калибър и хладно оръжие”.

Престъпниците извършват убийствата с различни средства, използвайки шило, отвертки, нож. В някои случаи пребиват жертвите си с арматурни железа или тухли, които намират под ръка на местопрестъплението.

Научи повече за:   Сергей Фьодорович Ткач: Украинският маниак-криминалист

Следователите ежедневно проверяват оперативните сводки с надеждата, че ще попаднат на следите на убийците. Практически всички сътрудници на милицията носят в себе си фотороботите на престъпниците. Мъжете, дори малко приличащи на заподозрените, са задържани моментално. Не спира и проверката на лицата, съдени по-рано за подобни престъпления. В пресата се появяват страховити заглавия от типа: “Нощната серия” и “Шеста серия приключи. Кой е следващият?”.

След известно време разследването получава нови подробности за убийството на собственика на жигулата, Пьорт Громов. Попадат на очевидеца Руслан Черний, който често излиза вечер със служебния си автомобил, за да работи като такси. Той разказва:

“Тогава бях излязъл да заработя малко. Добре познавах Громов. Видях как жигулата му спира пред входа. Буквално две минути след това чух два глухи изстрела и видях малко пламъче над покрива на колата. Навярно бяха простреляли покрива на жигулата. Изстрелът беше силен, но глух. Изхвърлиха тялото на Пьотр от колата, потеглиха с мръсна газ и завиха по улица “Социалистическа””.

Детективите не се задоволяват само с тази информация и решават да проверят съседните жилищни сгради. Обикалят по апартаментите и показват на гражданите фотороботите на извършителите. Очакванията им се оправдават. Жена разпознава един от убийците и казва, че той живее в съседния вход. Сградата веднага е поставена под наблюдение.

Междувременно в управлението в район Соломенски постъпва сигнал за поредното убийство. Жертвата се казва Александър Биков. Той живее в същата сграда, в която държи квартира заподозреният, и е убит в жилището си. Смъртта му е настъпила вследствие на огнестрелни и многобройни прободни рани.

Криминалистите забелязват, че убиецът е оставил на местопрестъплението маркери – в случая кибритени клечки, забити в процепа между вратата и касата, каквито обикновено оставят крадците, когато си набелязват някое жилище за обир. Сътрудниците на милицията знаят, че щом има такива маркери, значи е много вероятно извършителят да се върне в квартирата. Но само при условие, че те останат непокътнати. За съжаление някои от клечките падат, когато милицията отваря вратата на жилището.

Наблюдението на сградата продължава и е усилено допълнително за входа, в който е убит Александър Биков.

След три дни пред сградата се появява мъж, който много прилича на заподозрения. За съжаление нещо го уплашва и следователите го изгубват от поглед, когато се слива с множеството на близкия пазар.

Според данните, с които разполага милицията, на съвестта на убийците лежат вече 11 трупа. Това са само тези престъпления, за които разследването знае.

Търсенето продължава. Следователите отново и отново проверяват справки, доклади и свидетелски показания с надеждата, че са пропуснали нещо. И наистина на една от фотографиите забелязват човек, който доста прилича на издирваното лице. Това е Владимир Василевич Кондратенко, роден през 1967 г. в Киев. След убийството на Александър Биков дори се е явил в качеството на свидетел. Тази информация бързо е разпратена до всички отдели на милицията. Изглежда разследването е на прав път. Още повече, че по думите на един от свидетелите, престъпникът се е казвал Владимир. Само едно не е ясно – защо убиецът е решил да стане свидетел?

Междувременно оперативните служители на ул. “Социалистическа” забелязват пред наблюдаваната сграда двама мъже. Отправят се към входа. Един от мъжете е вече познатият на милицията Кондратенко, а другият се оказва Владислав Волкович. Двамата са задържани.

Впоследствие става ясно, че точно преди да бъдат арестувани Владимир и неговият съучастник Владислав са извършили ПТП с крадена кола и са избягали от служителите на КАТ. Кондратенко, който е шофирал в нетрезво състояние с 80 км в час, не е успял да спре на едно кръстовище и е блъснал жена.

При разпита им се изяснява, че двамата не работят никъде. Известно време след като се запознават, са решили да създадат въоръжена банда. Целта им е щяла да бъде да унищожават утайките на обществото и впоследствие да започнат кариера като професионални наемни убийци. Първоначално са тренирали върху бездомници, които са намирали в района на железопътната гара, след което са продължили да го правят за удоволствие и изгода.


Според психологическия профил, изготвен от обвинението, Кондратенко е бил дете за пример, докато не започва училище, когато непрекъснатият физически тормоз на баща му започва да дава плодове. Първоначално Владимир е отличен ученик, но неговият строг родител го бие жестоко за всяка оценка по-ниска от отличната. Характерът му бързо се изменя; първо пада на колене и се моли на учителите си да не му пишат слаби оценки, но скоро прекратява тази практика и става срамежлив и затворен в себе си. След завършването на гимназията баща му го принуждава да следва архитектура. Младежът напуска университета още след първия семестър и на 18 години влиза в казармата.

Владимир Кондратенко
Владимир Кондратенко

Военната служба не се отразява добре на Владимир. Той често се наранява, като веднъж получава сериозно сътресение след падане от танк. Освен това в традициите на казармата, постоянно е тормозен от по-старшите войници. Уволнен е след задължителната служба и се връща у дома в цивилни дрехи, изпросвайки си побой от баща си, защото не е във военна униформа. Възнамерява да продължи образованието си, но се разболява от тежка форма на жълтеница, която нанася неизлечими последствия по лицето му. Той е толкова нещастен от външния си вид, че отказва да излиза от къщи в продължение на месеци. В крайна сметка родителите му го изпращат в психиатрична клиника. След известно време е изписан оттам, но тъй като не може да си намери работа, прекарва по-голямата част от времето си вкъщи. Това само задълбочава конфликта между него и баща му. Кондратенко знае, че трябва да се изнесе, но има нужда от пари, за да го направи.

Научи повече за:   Колин Айърланд: Палача на гейове

Владислав Волкович има още по-интересно минало. Той е близнак и израства в привидно нормално, но бедно семейство. Постоянно е ангажиран от външния си вид и от желанието си да изкара пари, но не иска да работи на постоянна работа. Сприятелява се с Кондратенко и двамата често обсъждат различни начини за изкарване на пари. Разговарят и на разни философски теми, като накрая стигат до извода, че “няма такова нещо като морал или чест на този свят”.

Владислав Волкович
Владислав Волкович

Двамата мъже искат да станат наемни убийци, смятайки, че това е перфектната работа за тях. Възнамеряват да убият някои от приятелите си, за да се сдобият с пари на първо време. Но тъй като не знаят как точно да намерят клиент и не са сигурни, че ще успеят да убият приятел с първия си опит, решават да се упражняват върху бездомните. Смята се, че двамата са убили поне петима скитници, преди да се осмелят да нападнат по-опасни мишени. В крайна сметка се насочват към собствениците на коли; притежанието на личен автомобил се счита за признак на богатство в бившия Съветски съюз в началото на 90-те години.

Сега милицията може да получи отговор на въпроса защо Кондратенко се е явил като свидетел в квартирата на убития Александър Биков. Оказва се, че той е дългогодишен приятел на Биков, а освен това е имал любовна афера със съпругата му. Биков е притежавал пистолет, който Кондратенко е искал за себе си. След убийството е продължил да се среща с вдовицата на жертвата си, придружавайки я в посещенията й в моргата и при срещите й със следователите.

Първоначално Кондратенко си признава за осем убийства, но после увеличава бройката на повече от двадесет.

Двамата престъпници говорят за извършените убийства съвсем спокойно. Волкович заявява, че не е чувствал нито жалост, нито угризения на съвестта, когато е убивал. Точно обратното, смятал се е за супермен.

Милицията получава отговор и на още един въпрос – защо свидетелите са виждали само един престъпник? Просто Волкович е спирал някоя кола и е помолвал шофьора да го закара до вкъщи, откъдето е трябвало да вземе неголяма кутия и още един пътник. В кутията е била скрита рязана ловна пушка ТОЗ-16 .22 калибър. Кондратенко е застрелвал шофьора, а Волкович го е намушквал с нож или друг инструмент.

В периода от 1991 до 1997 г. Кондратенко и Волкович извършват около 20 убийства, седем кражби на автомобилите на жертвите си, няколко обира на магазини и апартаменти и други престъпления.

Бандата на двамата серийни убийци най-накрая е ликвидирана. Процесът срещу тях започва на 31 май 1997 г., като двамата са обвинени в 16 убийства. Но Кондратенко не дочаква да чуе присъдата си. Един ден преди обявяването й той приема свръхдоза лекарства и умира в реанимацията на болницата. Волкович е осъден на доживотен затвор, тъй като смъртното наказание в Украйна е отменено.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer ИМЕ на номер 1092 (2.40лв.)
С бира почерпиха: ?ME 🍺 Vladislav 🍺 Ba?ep?? K. 🍺 Malhavoc 🍺 Simona 🍺
Дарители: NadezhdaDonikaNikolinkaTsvetelinOrlin
350
304
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!

Напиши коментар

avatar
  Абонирай се  
Извести ме