Питър Дюпас е хищно сексуално чудовище от най-лошия вид. Той е нисък и очилат, с коса зализана на челото. Напълно обикновен и незабележим. В същото време е жесток и пресметлив злодей, който старателно извършва извратеното си деяние и после мигновено се слива с тълпата. Подлъгани от безобидната му външност, жертвите му отново и отново го допускат до себе си.
Обикновено чудовище, обикновено начало
Роден в дом пълен с любов на 6 юли 1953 г., Питър Норис Дюпас е най-малкото от три деца. Семейството му се мести да живее в Мелбърн, Австралия, още докато той е бебе. Неговите брат и сестра са много по-големи от него, а родителите му – достатъчно възрастни, за да му бъдат баба и дядо – го третират като единствено дете. Самият той потвърждава по-късно, че е бил разглезено дете, а прекалената закрила на майка му и перфекционизмът на баща му са го карали да се чувства неадекватен.
Децата в училище му се подиграват, защото има бавен ум и излишни килограми – наричат го „Пъгсли“, на името на момченцето от филма „Семейство Адамс“. Питър е двойкарят в класа и повтаря 5-и клас. Когато навършва 15 години, той се захваща с криминалната си кариера по начин, който ще се превърне в негова запазена марка – нападение на жени с нож.
На 3 октомври 1968 г., облечен в училищната си униформа, Питър чука на вратата на своята 27-годишна съседка, която кърми петседмичното си бебе, и я пита дали би могла да му услужи с остър нож, за да обели картофи. Докато жената го хвали какво добро момче трябва да е, щом помага на майка си в готвенето, той се нахвърля върху нея с ножа и я пробожда в стомаха без да каже нито дума.
Питър я събаря на земята, сяда върху нея и продължава да замахва с ножа, нанасяйки удари по ръцете, лицето и шията ѝ. В един момент казва:
– Твърде късно е, не мога да спра сега, ще ме затворят.
После покрива устата ѝ с ръка и удря главата ѝ няколко пъти в пода. Впоследствие казва на полицията, че не знае защо е нападнал жената и никога не би наранил някого умишлено.
– Не помня да съм държал нож в ръка. – казва той – Сигурно съм се опитвал да я убия или нещо такова.
Невръстният нападател е изпратен в болницата за психиатрична оценка. Съдът заключава, че Питър е бил „в капана на емоционален конфликт, затворен между нуждата да изпълни очакванията на родителите си и подсъзнателните пориви да изрази своята агресия и развиваща се мъжественост“. Получава условна присъда от 18 месеца и задължителна терапия при психиатър.
Зло лъжливо бебе
Междувременно Питър напуска кошмара на училището и започва да чиракува като механик в „Дженерал Илектрик“ в близкия Нотинг Хил. Както често се случва с много социално отритнати сексуални насилници, изпитващи удоволствие да дехуманизират и да доминират над безпомощни жени, Питър кандидатства за работа в полицията, за да може да упражнява законно властта си. За щастие го отхвърлят, защото не му достига 1 см ръст.
На 10 март 1972 г. 19-годишният Питър е хванат от един мъж да наднича през прозореца на банята, докато съпругата му се къпела. На 15 ноември 1973 г. отново е разпитан от полицията, която е получила сигнал, че той зяпа и се усмихва на 12-годишно момиче.
Две седмици по-късно Питър Дюпас е арестуван за изнасилването на омъжена жена, извършено на 5 ноември. Той е почукал на вратата ѝ и я е помолил за помощ под предлог, че колата му се е развалила пред дома ѝ. Докато жената търсела инструменти, Дюпас се промъкнал вътре и заплашил нея и 18-месечното ѝ бебе с нож. След това я вързал и изнасилил.
В двете седмици преди да бъде арестуван Питър използва същия номер, за да влиза и в други домове, но не напада жените. От първата къща открадва пари, а от втората избягва, когато жената му казва, че съпругът ѝ всеки момент ще се върне.
Още в онези ранни дни детективите осъзнават потенциалната опасност у Дюпас и началникът на разследването го описва на репортерите като „зъл, студенокръвен лъжец с лице на бебе“.
По време на обезсърчаващия разпит става ясно, че Питър е ненадминат лъжец. Той отрича всичко дори в лицето на неопровержими доказателства. Понякога сякаш се пречупва, но точно когато изглежда, че ще направи признание, отново се окопитва и отрича всичко.
Детективите откриват също, че Питър не е обикновен изнасилвач, който избира произволно своите жертви. Той планира всичко до най-малкия детайл. Избира жертвите си предварително и се заема за работа изключително хладнокръвно и премерено. Запазва спокойствие на духа във всеки един момент, дори по време на ареста си.
След като му повдигат обвинение в изнасилване и го пускат под гаранция, Питър е изпратен в психиатрична болница, но може да излиза оттам, когато си поиска. Докато уж е под лекарско наблюдение, го арестуват още няколко пъти във връзка със серия от инциденти на близкия плаж Роузбъд.
Дюпас е забелязан три пъти да влиза в женските тоалетни и душове и да съзерцава момичетата, преди полицията да му устрои капан. Отново го завеждат в болницата, където го приемат като доброволен пациент. Остава там от 8 януари до 22 февруари 1974 г.
Поривите на Дюпас
Разглеждайки обвиненията в неприлично поведение заради инцидентите на плажа, съдът изслушва уверенията на психиатрите, че не са могли да открият никакви сериозни психични отклонения у 21-годишния Дюпас, макар да не изключват възможността от появата на такива в бъдеще. Питър е глобен 140 долара.
Шест месеца по-късно обаче, когато се изправя пред съда по обвинението в изнасилване, съдия Джон Леки не е толкова снизходителен. Той нарича престъплението на Питър Дюпас отвратително и казва:
– Макар да приемам, че сте умствено неуравновесен, вярвам, че сте напълно отговорен за действията си.
А изказването пред съда на д-р Алън Бартолъмю, един от най-добрите криминални психиатри в Австралия, който е прегледал Дюпас в ареста, ще се окаже пророческо:
– Доста уверен съм, че този младеж страда от сериозен психо-сексуален проблем, че използва отричането като механизъм за справяне и че на него трябва да се гледа като на потенциално опасен.
Съдия Леки осъжда Дюпас на 9 години затвор с възможност за пробация след 5 години.
Но затворът и опитите за реабилитация очевидно нямат никакъв ефект върху него, защото скоро след като излиза от затвора на 4 септември 1979 г., Питър напада четири жени в период от 10 дни, причинявайки им тежки психически травми за цял живот. Този път той е оборудван с екип, който ще се превърне в негова запазена марка – нож и качулка.
Дюпас изнасилва първата си жертва в обществена тоалетна в мелбърнското предградие Франкстън. Следващите му три жертви се спасяват, но една от тях – възрастна жена – е наръгана с нож в гърдите, докато се съпротивлява.
Когато най-накрая полицията го прибира, той признава за всичките нападения и казва, че се радва, че са го хванали. Единственото му обяснение за атаките е, че има „пориви“, които не може да потисне.
Дюпас е обвинен в изнасилване, три нападения с цел изнасилване, злонамерено нараняване, неприлично нападение и нападение с цел грабеж. Съдията обаче шокира прокуратурата, давайки на подсъдимия само 6 години и половина затвор, въпреки че това е второто му изправяне пред съда по подобно обвинение.
Заредена бомба
Минават 5 години и три месеца и Питър Дюпас отново излиза от затвора. Само четири дни след това, на 27 февруари 1985 г., той изнасилва 21 годишно момиче на плажа. Двама мъже, към които жертвата се обръща за за помощ, го залавят малко по-късно на пътя.
Дюпас не предлага друго обяснение за поведението си, освен че си е почивал на плажа, когато е видял младата жена и не е могъл да се спре. Казва, че съжалява за нападението и че просто иска да води нормален живот.
Той не може да помогне на полицията, когато го разпитват за убийството, извършено 16 дни преди това – точно докато е бил в домашен отпуск от затвора. Хелън Микмен, майка на четири деца, е пребита до смърт на пясъчните дюни на плажа „Рай“.
Отново изправен пред съда за изнасилване, Дюпас осъзнава, че няма да има предишния късмет. Попада отново на съдия Джон Леки, който го е осъдил преди 11 години.
Съдия Леки нарича предишната присъда на Дюпас неадекватна и го описва като „човек, ходещ със заредена бомба в джоба си.”, преди да го осъди на 12 години затвор, с възможност за пробация след 10 години.
В затвора Питър се подлага на лечение, за да намали сексуалната си енергия. През 1987 г., все още затворник, той се омъжва за медицинска сестра с 16 години по-възрастна от него.
Освободен на 3 март 1992 г., след като е излежал точно 7 години, Дюпас се кротва за 18 месеца. На 23 септември 1993 г. напада 15-годишно момиче, яздещо кон край град Кайнтън. За щастие момичето проявява достатъчно съобразителност да се скрие зад коня и така осуетява атаката му. Дюпас не е идентифициран.
На 3 януари в 11:30 ч. той напада 26-годишна касиерка в банка, която прекарва уикенда с годеника си и приятели край езерото Епалок в северозападна Виктория, докато седи в обществената тоалетна. Той нахлува в кабинката с маска на главата и насочва нож в лицето ѝ.
Крясва ѝ да се обърне с лице към стената, но тя се възпротивява. Той се опитва да я измъкне от кабинката, но тя се съпротивлява с всичка сила, при което получава тежки порязвания по ръцете от ножа му. Обезкуражен от този отпор, Дюпас внезапно я пуска и спокойно се отправя към паркинга.
Докато той се отдалечава в колата си, жената го описва на годеника си – офицер от австралийската федерална полиция – който се впуска да преследва Дюпас заедно с приятелите си. Скоро го настигат и го принуждават да забие автомобила си в храстите край пътя.
Полицията открива ролка изолирбанд и чифт белезници в джобовете на Дюпас. В колата му намират зловещ комплект с инструменти, така необходими на всеки добре подготвен пътуващ изнасилвач – ножове, черна маска с дупки за очите, презервативи, тиксо и – най-смразяващото – голямо парче найлон и лопата.
Насилието поражда убийство
Полицията няма съмнение, че Питър Дюпас педантично е подготвял отвличане с цел изнасилване, убийство и скриване на тялото. Но прокуратурата не смята, че разполага с достатъчно доказателства, за да успее да осъди Дюпас за опит за изнасилване. За съжаление обвиненията срещу него са сведени до противозаконно лишаване от свобода.
Ударът е силен за полицията и прокуратурата. Съдията няма друг избор освен да даде на Дюпас, който пледира виновен, само 3 години и девет месеца, с възможност за пробация след около 2 години.
По време на заседанията съдът научава, че жената, която Дюпас е нападнал и се е опитал да отвлече, е все още толкова изплашена, че не смее да отиде до тоалетната в собствения си дом през нощта.
Питър излежава минимума от присъдата си и е освободен на 29 септември 1996 г., само за да научи, че съпругата му го е напуснала. Намира си работа като работник във фабрика и по-късно заживява с жена, която не знае нищо за миналото му, в квартал „Паскоу Вейл“ в Мелбърн.
На 4 октомври 1997 г. 40-годишната Маргарет Меър, местна проститутка и бивша наркоманка, която често пазарува в „Паскоу Вейл“, е отвлечена и убита. Тялото ѝ е открито във високата трева в индустриална зона в предградието Сомъртън. Меър е прободена многократно с нож, а гърдите ѝ са гротескно обезобразени.
Четири седмици по-късно, на 1 ноември 1997 г., 25-годишната Мерсина Халваджис е нападната с нож и оставена да умре в гробището „Фокнър“, където е отишла да остави цветя на покойната си баба. По странно стечение на обстоятелствата гробът на дядото на Питър Дюпас се намира в същото гробище, само на стотина метра от мястото на убийството.
В 6:30 ч. в Новогодишния ден на 1997 г. крехката 95-годишна Катлийн Даунс, преживяла два инсулта и едва стояща на краката си, е открита убита с нож в стаята ѝ в старческия дом, където живеела от 8 години. Детективите установяват, че от дома на Питър Дюпас са правени телефонни обаждания до старческия дом в седмиците преди смъртта на г-жа Даунс. Не са в състояние да открият каквато и да е предишна връзка между двата адреса, нито причина за обажданията.
Около 18:00 ч. на 19 април 1999 г. Рина Хофман отива на чай у своята приятелка Никол Патерсън. Разтревожва се, когато никой не ѝ отваря вратата и затова влиза в къщата, където Патерсън работи като психотерапевт. Намира приятелката си да лежи мъртва на пода в кабинета ѝ.
Уличаващи доказателства
Никол Патерсън е гола от кръста надолу. Дрехите ѝ са разкъсани и срязани. Наоколо има кръв, но самото тяло изглежда почистено.
Аутопсията разкрива, че 28-годишната Никол Патерсън е мъртва от сутринта и е била намушкана с нож 27 пъти. По двете ѝ ръце има множество защитни рани. Невъзможно е да се каже дали е била изнасилена. Двете ѝ гърди са отрязани и от тях няма следа на местопрестъплението. Това осакатяване прилича на случая с Маргарет Меър, убита през 1997 г.
Съседка на Патерсън е чула женски писък около 9:30 ч., а друг очевидец е чул два вика по същото време. Трети съсед казва, че е чул вик на болка и след около 10 минути е видял някакъв мъж да се задава с решителна крачка от дома на Патерсън.
Убиецът е действал старателно. Той е почистил след себе си. Няма отпечатъци или следи от стъпки. Сякаш къщата е излъскана до блясък. Извършителят е отмъкнал дори чантата на жертвата, съдържаща шофьорската ѝ книжка и телефона ѝ.
Но нападателят е пропуснал най-уличаващото доказателство. Под купчина дрехи на кушетката детективите откриват книгата за записване на часове. Същата сутрин в 9 ч. при психиатърката е имал час някой си „Малкълм“, а срещу името му е отбелязан телефонен номер.
„Малкълм“ се оказва студент, който няма представа коя е Никол Патерсън. Полицията го пита дали наскоро е давал номера си на някого и той им дава списък. Едно от имената светва в компютъра – Питър Дюпас.
Полицията сглобява пъзела. Патерсън е рекламирала бизнеса си в местните вестници, така че не е било трудно да се открие адресът ѝ. Убиецът си е записал час под фалшиво име, използвайки фалшив телефонен номер, но не е предположил, че полицията ще открие книгата с часовете.
Когато след три дни полицията нахлува в дома на Питър Дюпас, който се намира само на 30 минути път от къщата на Патерсън, по лицето му има драскотини от нокти. Обискът донася зелено яке с кървави петна, скрито сред купчина дрехи в работилницата. ДНК експертизата установява, че съществува шанс по-малък от едно на 6.5 милиарда кръвта по якето да не принадлежи на Патерсън.
Детективите откриват черна маска с отвори за очите и страница от вестник „Херълд Сън“ със статия за убийството. Снимката на Никол Патерсън в статията е нарязана. В кошчето за боклук намират скъсани парчета от вестник и когато ги сглобяват, се получава написана на ръка бележка с думите: „девет часа Ники“ и „Малкълм“. Освен това Питър е записан от камера за видеонаблюдение да зарежда бензин близо до дома на жертвата.
Жестока и безсмислена смърт
Въпреки планината от доказателства, Питър Дюпас продължава да отрича вината си, казвайки че полицията е подхвърлила уликите, за да го може да го осъди. Повдигат му обвинение за смъртта на Никол Патерсън и го оставят в ареста до началото на процеса.
Сглобявайки доказателствата, следователите откриват, че „Малкълм“ е направил първото си от 15 обаждания до Никол на 3 март. Записал си е час за 19 април под претекст, че има проблем с хазарта.
Той е пристигнал малко след 9 ч. и е нападнал психиатърката, докато тя е приготвяла кафе за двама им. Възседнал я е и ѝ е нанесъл многобройни и жестоки удари с ножа, който е донесъл със себе си. Но Никол е оказала силна съпротива, за което свидетелстват порязванията по ръцете ѝ и виковете, чути от съседите.
Щом я е убил, Питър се е заел да почисти стаята с присъщата му деликатност. Отстранил е всички улики, които биха могли да доведат до него. После е прибрал трофеите си – чантата на Никол и гърдите ѝ. За щастие е пропуснал книгата за записвания, която довежда полицията право при него.
Справедлива присъда
Процесът срещу Питър Дюпас се провежда през август 2000 година пред съдия Франк Винсънт. Дюпас описва заниманието си като мебелист на непълно работно време и казва на съда, че всички доказателства са подхвърлени от полицията, а той самият никога не е стъпвал в дома на Никол Патерсън. Казва, че ако нейната кръв е по якето му, то полицията я е сложила там. Признава, че е записал час при нея, но твърди, че го е отменил по-късно.
Въпреки това на 17 август 2000 г. съдебното жури се връща с решението „виновен“ и Питър Дюпас най-сетне получава доживотна присъда. Впоследствие получава още две доживотни присъди за убийствата на Маргарет Меър и Мерсина Халваджис. През февруари 2018 г. е обвинен и в убийството на 95-годишната Катлийн Даунс.
Понастоящем Питър Дюпас излежава присъдата си в затвор с максимална сигурност. Той прави три неуспешни опита за самоубийство, а служителите на затвора го описват като „примерен“ затворник или „изплашено момченце в тялото на 66-годишен мъж“.
Източници: truecrimecases.blogspot.com, wikipedia.org, theage.com.au, murderpedia.org, abc.net.au, heraldsun.com.au
Силвия
Последни досиета от Силвия (виж всички)
- Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
- Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
- Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020
Социопат от най-лошите ! Нече има добри !
Що за изрод! Що за объркани гени?!!
Идея за един хладнокръвен маняк Ed Edwards.Тоз ми е от любимците.Залавят го след 50год с ДНК по показания на дъщеря му ,която казва на полицията съмненията си.Прави няколко двойни убйства,едното от ревност,другото се предполага ,че е сексуално и убива да вземе застраховка от 250000 долара(взимая)