Черният барон: Странният живот на Жил дьо Ре

Жил дьо Ре воюва рамо до рамо с Жана д`Арк и е един от най-богатите хора във Франция. Но историята разказва, че той е имал тъмна и зловеща страна. В продължение на много години е отвличал, изнасилвал, изтезавал и убивал стотици селски деца (предимно малки момчета). Освен това е правел опити за призоваване на Дявола и е работeл с алхимици, използващи черна магия, опитвайки се да превърнат желязото в злато.

Тази негова страховита репутация надделява над военните му подвизи и, справедливо или не, историята го помни като едно от най-големите чудовища на Франция.

Чудовище или жертва?

Времето има свойството да опростява историята до най-семплата й форма. Поглеждайки назад, историческите фигури приемат образа на герои или злодеи, на светци или грешници. С вековете добродетелите на националните герои се раздуват до митологически пропорции. Техните пороци и недостатъци се пренебрегват за сметка на героичните им дела. Обратно на тях, обикновените нехранимайковци се превръщат в основа за страховити легенди и преувеличени истории. Там е средната земя на историята. Неутралната историческа фигура остава на второ място, а центърът на сцената се заема от доброто и злото.

Но подобно свеждане само до добрата или лошата страна на монетата е крайно нечестно и неточно. Никой човек, освен може би Йозеф Сталин или Майка Тереза, не е просто чудовище или светец (всъщност Майка Тереза не е удачен пример за светец, тъй като е наричана от разследващи журналисти “фанатичка, фундаменталистка и измамница“. Всеки има силата да върши добро или зло, а повечето от нас практикуват и двете. Но в черно-белия свят на историята прочутите се обезсмъртяват или на паметника на героите, или в тъмницата на злодеите.

Така се случва и с един от най-забележителните осъждани убийци в историята – френският благородник от XV век Жил дьо Ре. Този воин воюва рамо до рамо с Жана д`Арк и е един от най-богатите хора във Франция. Но историята разказва, че е имал тъмна и зловеща страна, и в продължение на много години е отвличал изтезавал и убивал стотици селски деца (предимно малки момчета), като същевременно е работил с алхимици, използващи черна магия, опитвайки се да превърнат желязото в злато.

Жил дьо Ре
Жил дьо Ре

Макар да е един от най-влиятелните мъже във Франция, Жил дьо Ре е зле подготвен да се справи с чудесното предимство, дадено му от съдбата. Отгледан от могъщия си дядо, чиято главна причина да го вземе под крилото си е била да увеличи и без това обширните си имоти, Жил израства в среда лишена от морални устои и показва политически наивитет, който в крайна сметка довежда до падението му.

Жил дьо Ре си признава (под заплаха от изтезания), че е педофил и хомосексуалист в едни времена, когато тези наклонности са водели до конфискация на имуществото и отнемане на живота. Той е прахосник, който успява да доведе семейството си до финансов крах в преследване на хедонизма.

Жил дьо Ре е способен да въздига крале и се прочува като безстрашен и изкусен воин, чийто приключения спасяват Франция от пълно поражение в Стогодишната война. Но същият този стремеж към екстремни преживявания го довежда до убийствата на млади момчета и до практикуването на черна магия в търсене на по-голямо богатство, чрез което да може да поддържа своя скандален начин на живот.

Историята слага Жил дьо Ре в редиците на садистичните убийци, а не в списъка с националните герои. Повечето учени се съгласяват, че той е бил чудовищен хищник, макар че има и такива, които твърдят, че доказателствата, представени на процеса му, са били скалъпени, и че Жил е бил зле подготвен да се защити срещу подобни скандални обвинения. Никой, твърдят те, не би могъл да се измъква толкова дълго от подобни шокиращи престъпления, както уж е правил дьо Ре. Според мнозина, той е бил просто пионка в голямата политическа игра на епохата.

Кой тогава е истинският Жил дьо Ре? Дали е бил психопатичен убиец, който е получавал сексуално удоволствие от изтезанията и убийствата на десетки селски деца? Или е бил обикновен войник, роден в могъщо семейство, озовал се на пътя на хора, искащи да сложат ръка на земите и властта му?

Азенкур

Невъзможно е да разберем Жил дьо Ре без да знаем повече за неговата епоха. През XV век Франция е огнище на политически интриги, насилие, епидемии и войни. Това е страна, в която лоялността се продава, а управляващата власт търси единствено личната си изгода. Както и в цяла Европа, любовта и бракът във Франция са две различни неща. Женитбата обикновено се сключва, за да се подсигури властта и да се засили авторитета на благородническите семейства.

Когато Жил дьо Ре се появява на бял свят в един от замъците на семейството си – най-вероятно в Черната кула на Шамтос – Франция воюва с Англия в спор за това кой да седне на френския трон. Крал Шарл VІ управлява от Париж своята губеща войната страна, а Хенри V кове успешните си военни стратегии в Лондон. Стогодишната война не продължава без прекъсване цял един век, както предполага името й, а представлява по-скоро поредица от големи битки (най-вече на френска земя), последвани от години на примирие, прекъсвано от дребни набези.

Крал Шарл VІ
Крал Шарл VІ

Стогодишната война започва през 1337 г., като директна последица от Норманското нашествие в Англия от Уилям Завоевателя през 1066 г. Уилям става крал на Англия, но запазва ролята си на херцог на Нормандия. Почти сто години по-късно един от английските наследници на Уилям, Хенри ІІ, се оженва за Елеонор Аквитанска, разведената съпруга на френския крал Луи VІІ. Хенри и Елеонор получават достатъчно контрол над земите в северната и централна част на Франция, за да почнат да се смятат за не по-малко могъщи от Луи. С времето англичаните загубват контрол над голямата част от земите си, но понякога си ги връщат обратно, когато обстоятелствата го позволяват – обикновено, когато не са твърде заети да се бият с Уелс и Шотландия.

Крал Хенри V
Крал Хенри V

В момента, когато Хенри V се качва на английския трон през 1413 г., Англия, Шотландия и Уелс са в мирни отношения, а лудостта на Шарл VІ е предизвикала огромна борба за власт от двете страни на Ламанша. Хенри смята, че времето е подходящо да заяви правото си над трона на Франция, присъединявайки се към херцога на Бургундия и останалите претенденти.

Лудият Шарл е обичан, но слаб крал, и френската система за управление дава необикновена власт на своите лордове. Страната е разделена на няколко района, като Бургундия, Орлеан и Бретан настройват кралете на Англия и Франция един срещу друг, сменяйки страните на конфликта във всеки удобен момент. Техните огромни армии и извънмерни богатства пречат на Шарл да накаже предателството им. Задълженията на френските лордове към короната се изчерпват единствено с военна служба. Лордовете създават собствени пари, издават собствени закони и сключват техни собствени спогодби и съюзи. Кралят се грижи за лоялността им чрез разпределяне на феодалните владения и назначаванията. В замяна на тези подаяния, лордовете осигуряват военна защита на кралството, но само когато имат изгода от това.

На 25 октомври 1415 г. в Деня на Св. Криспин английската и френската армия се срещат на бойното поле в Азенкур, където англичаните, предвождани от Хенри V, са застигнати от много по-силната френска армия, предвождана от маршала на Франция Жан Бусико. Англичаните, които са на френска земя от август, вече са изнемощели от глад, преживявайки чрез грабежи и откупи, докато се насочват на изток от Нормандия към Кале.

В проливния вечерен дъжд на 24 октомври по-многобройните сили на Бусико обграждат англичаните в едно горско сечище с формата на диамант, намиращо се посред трите гористи райони, които заобикалят френските крепостни градове Азенкур, Трамекур и Мезонсел. Опирайки се на стратегията, която преди три века е послужила добре на неговия предшественик Уилям Завоевателя в Хейстингс, Хенри предприема маневрата да атакува от добре защитената си позиция в калното сечище. На следващата сутрин под сивото, но сухо небе, той придвижва армията си напред, като поставя уелските стрелци сред тежковъоръжената си конница.

Войски събрани при Азенкур
Войски събрани при Азенкур

Когато англичаните се доближават на един хвърлей с лък, френската конница се втурва в атака. Гъстата кал на изораното поле попречва на нападението им и затънали понякога до кръста в кал, те се превръщат в лесна мишена за уелските стрелци, които ги повалят със стотици. Тежковъоръжените французи падат на земята, където са стъпквани от собствените си подплашени коне или посичани от англичаните. Предпочитан метод за убийство на падналите рицари е да се вдигне визьора на рицарския им шлем и да се забие кама в окото им.

Подплашените коне с празни седла се стряскат от стената от гора наоколо и се обръщат в бесен галоп право към своите войски, причинявайки объркване и хаос, докато точният и смъртоносен дъжд от английски стрели обсипва бойното поле. Французите, успели да преминат полето на смъртта, са посрещнати от английските рицари и набучени на копията им. Третата линия от френски войници, въоръжена с арбалети и елементарни оръжия, само наблюдава клането, взимайки малко участие в боя, и накрая побягва.

Битката свършва само за час. Броят на френски военнопленници далеч надвишава броя на свободните да ги пазят англичани и крал Хенри е принуден да вземе едно кръвожадно решение. Вместо да позволи на пленниците да бъдат откупени и да се бият отново, той нарежда да бъдат избити. Когато касапницата приключва, на полето в Азенкур лежат 11 000 мъртви французи. Сред тях са херцогът на Брабант и графът на Невер, братята на херцога на Бургундия, херцогът на Аленкон, херцогът на Бар, управителят на Франция Шарл д`Албре, графовете на Марле, Руси, Далм, Водемо и Дамартен. Една от по-малко познатите, но жизнено важни, поне за живота на Жил дьо Ре, жертви е Амари дьо Краон – син на Жан дьо Краон.

Битката при Азенкур
Битката при Азенкур

Детството на Жил

Смъртта на Амари дьо Краон е първата от трите значителни загуби в живота на 11-годишния Жил дьо Ре, тъй като Краон е негов чичо и единствен наследник на дядо му Жан. Майката на Жил – Мари дьо Краон, се омъжва за Ги дьо Ре – единствен наследник на невероятно богатата Жиан ла Саж. Този политически брак слива три богати и могъщи семейства. Женитбата на Ги и Мари се случва скоро след като Ги сменя името си от Лавал на Дьо Ре, с цел да наследи имотите на Жиан ла Саж – последната от фамилията Дьо Ре. Но Ла Саж се отмята от обещанието си да направи Ги свой наследник и дава наследството си на Катрин дьо Машекул – майката на Жан дьо Краон – баща на Мари. За да предотврати лошите чувства на Дьо Ре, Жан дьо Краон му предлага ръката на дъщеря си. Бракът на Ги дьо Ре и Мари дьо Краон е чисто политически и икономически по природа, и в историческите хроники не е споменато дали двамата са изпитвали топли чувства един към друг.

След девет месеца Мари ражда първото си дете Жил дьо Ре. След две години тя дарява Ги с втори син, Рене.

Първите години от живота на малкия Жил не се отличават с нищо особено. Като син на един от най-богатите мъже във Франция, той е възпитаван по един, както изглежда днес, студен и лишен от обич начин, защото във Франция в онази епоха философията за отглеждане на малки деца се изразява в третирането им като мини-възрастни и от тях се очаква да се държат като такива. Жил рядко вижда родителите си. Отгледан е от бавачка и до седмата си година, когато достига възрастта на умствена зрялост според френското общество, се радва на съвсем спорадични визити от Ги и Мари.

Като седемгодишен бъдещ благородник, Жил е обучаван в класически изкуства и езици, научавайки се да чете и да пише на латински и гръцки, и получава военна подготовка и уроци по дворцов етикет. Историята разказва, че той е бил способен ученик и експерт във военното изкуство, но като политик е бил неумел и недодялан. Той никога няма да стане майстор в умението на лукавите конспирации и дворцови интриги, което се изисква от всеки френски благородник през XV век.

Научи повече за:   Джоел Рифкин: Изкормвачът от Ню Йорк

Мари дьо Ре умира скоро след Богоявление през 1415 година.

Малко преди битката при Азенкур се случва и третата смърт, която оформя живота на Жил. Неговият баща Ги е нападнат от глиган по време на лов. Кончината му е бавна и той има време да напише завещание, и да даде инструкции как да бъдат отгледани синовете му.

Тъй като все така недолюбва свекъра си Жан дьо Краон, Ги написва в завещанието си, че децата му трябва да бъдат отгледани от неговия братовчед Жан Турнемин дьо ла Жуноде. Дава ясно да се разбере, че при никакви обстоятелства не бива да се допуска Жан дьо Краон да взима участие във възпитанието на Жил и Рене. Историците спекулират, че Ги дьо Ре е искал да държи децата си далеч от дьо Краон, защото все още е изпитвал лоши чувства за отнетото му наследство. Други предполагат, че е знаел твърде добре що за човек е дьо Краон и че децата му са щели да бъдат погубени, ако попаднат в ръцете му.

Брак по сметка

Умелият политик Жан дьо Краон не желае да остави богатството и имотите на неговите внуци да се изплъзнат измежду пръстите му, след като толкова внимателно е планирал как да се добере до тях. Той остава без собствен наследник след битката при Азенкур и не иска да види как рода му свършва с него, а богатството му отива в ръцете на лудия крал, или на някой друг благородник. Дьо Краон успява да пребори завещанието на Ги дьо Ре и в средата на 1416 г. малките Жил и Рене са предадени на грижите на дядо си.

Жан дьо Краон е лукав, подмолен и могъщ лорд, чийто манипулации и машинации почти нямат конкуренция в историята. Лишен от съвест и готов да използва всякакви методи, за да постигне целите си, той оказва много лошо влияние върху младите и впечатлителни деца на дьо Ре. Докато при родителите си момчетата са получавали отлично образование по морал, етика, религия и хуманитарни науки, в замъка на Краон те са оставени напълно свободни, почти без никакъв контрол.

Самият Жан също не е подходящ за ролеви модел. Той спокойно може да се нарече вторият най-богат човек във Франция, а действията му показват ясно, че негов единствен идол е собствената му изгода. Всякакви методи за сдобиване с допълнителни богатства са добре дошли за него. Най-мекото описание на Жан дьо Краон е лукав и безмилостен бандит.

Най-запомнящият се урок, който Жил дьо Ре научава от своя дядо, е, че като наследник на семейната империя той стои над закона на Франция. Жан наторява лошото семе на Жил и то разцъфтява с възрастта му. Каквито и демони да са го карали да изнасилва и убива малки деца, те вероятни са се появили по време на престоя му в замъка на неговия дядо.

Единственото усилие, което полага Жан дьо Краон в обучението на Жил, е да го подготви във военното изкуство. На 14-годишна възраст, облечен в най-хубавите доспехи от Милано, Жил за първи път излиза на кон от замъка Шамптос като оръженосец. Макар младите благородници като него да прекарват часове наред в изучаване на тънкостите на боя със саби и копия, има само един начин да се научат да се бият наистина, и това е да вземат участие в някоя от битките в Стогодишната война.

Скоро след пристигането на Жил в замъка Шамптос Жан Краон дава ясно да се разбере, че възнамерява да използва своя внук за увеличаване на земите и богатствата си. Жил е само на 13 години, когато Жан урежда женитбата му с Жиан Пейнел, дъщерята на лорд д`Амби от Нормандия. Богатството на Пейнел съперничи с това на Жил и бракът им ще превърне семейството им в може би най-могъщото във Франция, а дори и в Западна Европа. Точно поради тази причина Парламентът в Париж забранява женитбата, поне докато Жиан Пейнел не навърши пълнолетие.

Жан дьо Краон няма намерение да чака дотогава и десет месеца по-късно обявява, че Жил ще се жени за Беатрис дьо Роан, племенницата на херцога на Бургундия. Този брак никога не се състои, поради неизвестни причини.

Въпросът за женитба се появява отново, когато Жил е на 16 години. По нареждане на дядо си, той отвлича своята братовчедка Катрин. Тя е дъщеря на Миле дьо Туар, чийто земи в Поату граничат с тези на Ре. Въпреки отвличането си и факта, че трима от спасителите й, сред които и нейният чичо, са хвърлени в тъмниците на Шамтос, Катрин се омъжва за своя братовчед през 1420 г. След дълги преговори, по време на които Миле дьо Туар умира от треска, заложниците държани в тъмницата на Шамптос са освободени и бракът е признат от духовническите власти. Трудните условия на затвора идват твърде много на тримата заложници и чичото на Катрин умира скоро след освобождаването си.

Светецът и грешникът

В един от своите изблици на лудост крал Шарл VІ обезнаследява своя син, дофина Шарл VІІ, и позволява да се проведат преговори за мирно споразумение с Англия, в които името на Хенри V се спряга за френския трон. Споразумението се отхвърля от мнозина във Франция, смятащи, че низвергнатият дофин трябва да стане крал. Сред поддръжниците на принца са Жан дьо Краон и Жил дьо Ре.

Шарл VІІ
Шарл VІІ

Жил е заедно с дофина в замъка Шинон, когато една млада жена, твърдяща, че чува гласа Божи, убеждава Шарл VІІ да й даде армия, с която обещава да освободи обсадения град Орлеан и да му осигури трона на Франция. Тази храбра дева е Жана д`Арк.

Замъкът Шинон
Замъкът Шинон

Облечена в бели доспехи, украсени с кралския герб, Жана д`Арк застава начело на 10-хилядна армия. Неин главен съветник и генерал е Жил дьо Ре. След няколко трудни битки Жана д`Арк освобождава Орлеан и успява да отведе дофина в Рейм, за да бъде коронясан. Жил дьо Ре е натоварен с носенето на светеното миро от Париж до Рейм. Годината е 1429-а, а убийствата на деца ще започнат след по-малко от две години.

Политическите интриги и вътрешни противоречия сред френските благородници, както и първите няколко продажби на имотите на закъсалия за пари Жил дьо Ре, отбелязват следващите 18 месеца. Жил получава титлата маршал на Фрация, която го превръща в най-високопоставеното военно лице в страната. Той се е прочул със своята храброст и интелигентност на бойното поле, но демонстрира пълна липса на умения на политическата арена. Създава си много врагове сред могъщите мъже на Франция, врагове, които не губят време да го сринат, когато се разчува за кръвожадното му хоби.

Жана д`Арк
Жана д`Арк

Кралският главен съветник Жорж ла Тремоал смята Жана д`Арк за заплаха за собствената си власт. Опортюнист от най-безмилостния вид, Тремоал се издига чрез отвличането и убийството на Пиер дьо Жиак през 1427 г., извършено с помощта на управителя Ришемон. Пиер дьо Жиак е любимият съветник на Шарл VІІ, а Тремоал не само го измества, но заема мястото му в постелята на вдовицата му Катрин, за която се говори, че е участвала в заговора за убийството на съпруга й. Скоро след като го провъзгласяват за шамбелан на Франция, Тремоал се обръща срещу Ришемон и го изгонва от двора на крал Шарл VІІ.

Колкото повече триумфира Жана д`Арк и е възхвалявана от народа и краля, толкова повече Тремоал се опасява за своето влияние. Той решава да поправи ситуацията като убеди краля да изостави обсадата на Париж, където младият Хенри VІ се е коронясал за крал на Франция и Англия. Жана не се съгласява с това решение и така предизвиква началото на своята зла участ.

Властта на Тремоал достига връхната си точка през 1430 г., когато Жана д`Арк е ранена и пленена от херцога на Бургундия – съюзник на англичаните. Докато шамбеланът води мирни преговори с Бургундия, Орлеанската дева вехне в затвора. Според обичаите на онази епоха, тя би могла лесно да бъде откупена срещу пари, но Тремоал убеждава Шарл VІІ, че това не е добър ход. Жил дьо Ре също изоставя жената, допринесла толкова много за неговата кариера.

През пролетта на 1431 г. Жана д`Арк е изгорена на кладата в Руан, до голяма степен благодарение на машинациите на Тремоал. Тя е считана за еретичка в продължение на няколко години след смъртта си, до падането от власт на Тремоал и възкачването на нейните поддръжници. Канонизирана е за светица в началото на XX век.

Жана д`Арк
Жана д`Арк

Обществената кариера на Жил дьо Ре приключва в началото на 1432 година, когато умира дядо му Жан дьо Краон. На смъртния си одър Краон изразява разкаяние за своя безчувствен начин на живот и съжаление, че е превърнал Жил дьо Ре в чудовище. В опит да овъзмезди онези, които е наранил, той дарява имоти и пари на селяните си, компенсации на ограбените от него и прави дарения на две болници. Оставя сабята си на Рене дьо Ре и се отрича от горделивостта си. Чрез това публично заклеймяване на Жил той ясно показва какво мисли за по-големия си внук.

Обществената служба на Жил приключва и с това започва пропадането му в развратния живот. Освободен от сянката на дядо си, дълбоко убеден, че стои над всякакви закони за морал и етика, и все още много богат, Жил посвещава остатъка от живота си в задоволяване на своите вътрешни демони.

Замъкът на ужасите

Стогодишната война приключва със съглашение между Англия и Франция, и крал Шарл VІІ се оттегля в своите владения, за да управлява най-накрая земите си в мир. Политическите препирни заглъхват до известна степен. От благородниците се очаква да разпуснат армиите си и да се върнат по земите си, за да натрупат наново загубените през войната богатства. Жил, който някога е бил съюзник и на Жана д`Арк и на Тремоал, се оказва в несигурна позиция след смъртта на дядо си. След като Тремоал е арестуван и изгонен от кралския двор, той се завръща в замъка Шамптос.

Заседналият живот на пенсиониран герой от войната не е за Жил дьо Ре. Досега твърдоглавият млад мъж е имал опит единствено със славата и военната сеч. Той копнее за възбуда и кръв, но е принуден да се превърне в убиец, за да задоволи желанията си.

Тъй като воденето на записки през XV век не е било толкова акуратно, колкото сме свикнали днес, датите на изчезванията на деца са в най-добрия случай груби и приблизителни.

Първото отвличане, което историците приписват на Жил дьо Ре, се случва през 1432 година. Неговият братовчед Жил дьо Сил отвлича един млад чирак. Анонимното 12-годишно момче е чиракувало при местния кожар. След изчезването на детето кожарят потърсва благородника Сил, който му казва, че момчето е било отвлечено от крадци. Макар да няма доказателства, които да свързват Жил дьо Ре с това отвличане, по-късно той е обвинен в смъртта на чирака.

Авторът Жан Бенедети предполага какво се е случило с момчето в своята биография на Жил дьо Ре:

“Той е нахранен и облечен с дрехи, каквито никога не е виждал. Вечерта е започнала с обилна вечеря и доста пиене, предимно греяно вино с билки, действащи като стимулант. Момчето е отведено в една от горните стаи, в която имат достъп само Жил и приближените му. Тогава той разбира истинското естество на ситуацията си. Шокът, изписал се по лицето му, доставя огромно удоволствие на Жил”.

Етиен Корило (известен като Поату), съучастник в много от престъпленията, по-късно свидетелства, че тогава Ре е изнасилил момчето, което е било провесено за врата си от една кука. Преди детето да умре, Жил го е свалил долу, успокоил го е и е повторил акта. След това го е убил сам или е наредил на някой от хората си да го направи.

Поату разказва, че понякога жертвите са били убивани чрез обезглавяване, друг път чрез прерязване на гърлата, разчленяване, счупване на врата с тояга. Често за екзекуциите се е използвала къса сабя.

Научи повече за:   Мит ли са чернокожите серийни убийци?

Жил дьо Ре рядко е оставял някое дете живо за повече от една вечер, твърди Поату. Много често той ги е изнасилвал, след като им е нанасял смъртоносни рани. Свършвал е, докато децата са умирали. Понякога дори е правел секс с вече мъртвите деца.

Самият Жил си признава, че е целувал мъртвите момчета, и се е възхищавал на лицата и крайниците на по-красивите от тях. Отварял е жестоко телата им и с удоволствие е съзерцавал гледката на вътрешните им органи. Често, докато децата са берели душа, е сядал върху корема им и се е присмивал на агонията им.

От труповете се е отървавал като ги е изгарял в залата на ужасите. Пепелта е била изхвърляна в помийната яма или в рова на замъка.

Конспираторите

На процеса срещу Жил дьо Ре се разбира, че той не е бил сам в перверзиите си. В началото е разполагал с малък брой съучастници, но с времето към касапницата са били привлечени още мъже и жени.

Първите съучастници са неговите братовчеди Жил дьо Сил и Роже дьо Брикевил. В съдебните архиви няма данни Сил да е участвал в сексуалните аспекти от престъпленията, но със сигурност е бил доброволен участник в тяхното планиране и изпълнение.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115

Първите пет отвличания се случват сравнително бързо едно след друго, в период от няколко седмици. Сил е забелязан при първото и второто похищение.

Изчезването на децата предизвиква паника в селцето Машекул и местните започват да говорят за свръхестествени сили. Показанията на един от родителите разкриват, че Ре и неговите кохорти веднага са били заподозрени в нечисти дела. Но никой не се е осмелявал да говори от страх да не попадне в тъмницата или дори да бъде убит. Селото се сдобива с лоша слава в целия район. Жителите на околните села вярват, че там се ядат малки деца.

Не след дълго Жил дьо Ре се сдобива с нов снабдител на деца в лицето на Перин Мартен, позната като Ла Мефрей (Ужаса), макар нейната роля да изглежда повече като приказка, отколкото като реалност: тя е бродела из провинцията, примамвайки всяко дете, което е срещнела по пътя си. Стара жена с прякор Ужаса, отвличаща деца – това звучи като страшна история, която родителите разказват на своите непослушни деца. Мартен не е спомената в съдебните преписки, но е част от показанията на някоя си мадам Фураж, която разказва как в продължение на една година често се е сблъсквала с непозната старица, облечена в сива рокля и черно наметало с качулка. Веднъж с нея е имало малко момче и старицата е казала, че отива в Машекул. Два или три дни по-късно свидетелката я е видяла да се връща без детето; тя е казала, че го е оставила при един добър господар.

За ролята си в престъпленията Мартен е осъдена на затвор в Нант Бретан, където признава за греховете си преди да умре.

Изчезванията причиняват вълнение в селото и Сил се принуждава да съчини история, с която да залъже скърбящите родители. Децата наистина са отвлечени, казва им той, но по заповед на краля на Англия, където ще бъдат обучени за пажове. Дали това е успокоило родителите не се знае, но изчезванията продължават.

След Ужаса, Сил и Брикевил към тайния развратен кръг по-късно са привлечени Поату и Енрие. Поату, който попада в замъка като жертва, но е пощаден заради красотата си, признава, че е помагал на Ре в набавянето, убийствата и отърваването от жертвите.

Черна магия

Мистицизмът, духовността и религията играят важна роля в живота на Жил дьо Ре. Привидната му благочестивост е в пълна противоположност със смъртоносния му таен живот, което кара някои учени да се съмняват в правотата на историята. Той е щедър поддръжник на църквата и построява няколко параклиса и катедрали, които освен това финансира, за да могат духовниците да служат на хората. Когато богатствата му намаляват и изпитва нужда от пари, Жил бързо си взима обратно златото от църквите, но това не означава, че му е липсвала вяра, а по-скоро средства.

Като спътник на Жана д`Арк той става свидетел на нейните чудеса. Забелязва промяна в посоката на вятъра в полза на Франция по време на обсадата на Орлеан. Жана се е молила точно това да се случи. Вижда как Девата издърпва стрела от рамото си и се възстановява от рана, която би повалила всеки рицар на легло за цял месец. Става свидетел на това как Жана призовава Бог да вдигне обсадата над Орлеан и постига за четири дни онова, което най-добрите воини на Франция не са успели да направят в продължение на повече от година. Присъства, когато Жана прави невероятни предсказания, които се сбъдват. Да вярва в свръхестественото не е трудно за Жил дьо Ре. Тази вяра обаче се разгръща от приемливите учения на църквата до алхимия, и според съдебните преписки некромантика и кланяне на дявола.

През XV век алхимията е поставена извън закона от църквата и краля, но това не спира вярващите да търсят баснословния Философски камък, който уж превръща желязото в злато. Модерната химия може да проследи корените си до тези ранни експерименти, които, въпреки мотивите си, правят някои полезни за човечеството открития. Повечето от алхимиците обаче са шарлатани и измамници, прибягващи до най-различни фокуси, за да изиграят своите наивни мишени.

Алчността на Жил дьо Ре го превръща в лесна плячка за фалшивите алхимици и той така и не разбира, че е измамен. Неговите биографи описват два забавни епизода, в които той е бил мамен от шарлатани. В първия, любимият свещеник на Ре – Бланше, го представя на ковач, който е открил начин да превръща среброто в злато. Двамата се срещат в местната кръчма и Ре дава на ковача една сребърна монета. Оставя го насаме да върши магиите си и при завръщането си го открива пиян до безсъзнание. Единственото умерие на набедения за алхимик ковач очевидно се е състояло в това да превръща парите във вино.

Втората измама обаче му излиза малко по-скъпо.

И този път Бланше го запознава с някакъв магьосник, твърдящ, че може да призовава Дявола. Една вечер, въоръжен с меч и облечен в бели доспехи, магьосникът Жан дьо ла Ривиер отвежда Жил и неговата компания в гората, и ги оставя да го чакат на една поляна, докато той отиде на призове Сатаната. Впоследствие Бланше свидетелства, че е чул страшно дрънчене, сякаш Ривиер е удрял по доспехите си. Изведнъж Ривиер се е появил пребледнял и изплашен, и им е казал, че е видял дявола под формата на леопард, който го дебне в гората.

Жил е убеден в честността и способностите на магьосника. Той е налапал кукичката и Ривиер го знае. Казва му, че има нужда от още средства, за да продължи с призоваванията и Жил му дава 20 екю, с условието да му ги върне колкото се може по-скоро. Разбира се, Ривиер изчезва с плячката и никога вече не е видян по тези места.

Призоваване на Дявола

Жил дьо Ре се интересува от алхимията, не само за да възстанови богатството си, но и за да възвърне властта си. Укротяването на демон например би го направило най-могъщия човек във Франция. Но как? Той изпраща своя свещеник в търсене на човек, който да има контрол над отвъдния свят. Бланше намира такъв човек в Италия – французинът Франсоа Прелати. Разказвайки истории за невероятния живот, който Ре ще му осигури, Бланше убеждава Прелати да го придружи.

Франсоа Прелати е привлекателен, 22-годишен магьосник и шарлатанин, излъчващ увереност и чар. Той интелигентен, владее отлично латински, италиански и френски, и Жил моментално си пада по него. В начина, по-който 33-годишният Жил реагира на появата на Прелати, си проличава един влюбен мъж. Той не може да види, че французинът го прави на глупак и се възползва от гостоприемството му.

Налага се да изчакат до пролетното равноденствие, когато духовете и мистичните сили са особено активни, преди да се захванат да призовават демон. Из цяла Европа селяните често празнуват тази нощ, палейки огньове по улиците и пазарищата. Макар огньовете да са благославяни от свещеници, самите празници се организират от миряните.

Това няма да бъде първият път, в който Жил дьо Ре се опитва да извика дявола за собствените си цели, но сега за първи път ще играе активна роля в церемонията.

Малко преди полунощ Жил, Прелати, Поату, Енрие, Бланше и Жил дьо Сил влизат в долната зала на замъка в Тифо. Там, сред гоблените, гербовете и военните трофеи, Прелати рисува един голям кръг на пода и започва да чертае кръстове, мистериозни символи и знаци вътре в него. Жил дьо Ре носи със себе си голяма, подвързана с кожа книга, заключена с огромен катинар. Страниците в нея са изписани с червено мастило или може би с кръв? В селото се носят слухове, че господарят отвлича деца, убива ги и използва кръвта им, за да пише книга със заклинания и магични формули, пълна с имената на многото демони, които контролира. Де да беше така! – трябва да си е мислел Жил.

Винаги театрален, Прелати предупреждава публиката си, че при никакви обстоятелства не бива да правят знака на кръстта, без значение колко са уплашени. Нарежда да се отворят четирите прозореца в голямата зала. Когато свещите са запалени и стаята готова, господарят на имението заповядва на останалите да оставят него и Прелати насаме.

Освен изписаната с детска кръв книга, Жил държи в ръката си бележка, която смята да даде на Сатаната, когато той се появи. В нея, той обещава му да даде на всичко, което поиска, освен душата и живота си, ако Дявола го дари с огромно богатство. Понякога на колене, друг път изправен, Прелати изпълнява една циркова церемония за призоваването на демон, когото той нарича “Барон”. Цели два часа се молят и придумват Барона да се появи, но той не го прави.

Останалите чакат нервно горе в спалнята на Жил. Веднъж дори им се струва, че чуват тропане на копита по керемидите на покрива, но скоро, след 2 часа през нощта, Жил и Прелати се присъединяват към тях, разочаровани от пренебрежението на Барона. За щастие на Прелати времето рязко се променя през онази нощ, донасяйки силен вятър, дъжд и гръмотевици. Този знак затвърждава още повече вярата на Жил в способностите на младия човек.

Едва ли Прелати е знаел за перверзните сексуални навици на Жил. Вероятно е блъфирал, когато изведнъж е споделил с Ре, че Барона иска да му бъдат принесени в жертва детско сърце, очи и полови органи. Скоро след това Жил изпълнява зловещото му искане. Жертвата обаче идва, чак когато Прелати успява да призове Барона. Разбира се, магьосникът е сам в онзи момент. Останалите слушат с ужас пред заключената стая как демонът спуква Прелати от бой. Бланше, който очевидно не е вярвал в магии, по-късно описва звука като “сякаш някой удряше по леглото”.

Друг път Прелати, отново сам, успява да материализира могъща змия. Ужасен, той изтичва вън от стаята, за да попадне в прегръдките на Жил, който също се изплашва и се втурва към параклиса. Там грабва разпятието, в което уж има треска от “Истинския кръст”, и се връща в стаята, само за да установи, че змията се е върнала в подземния свят.

Тези “дяволии” продължават повече от година и свършват чак когато Жил дьо Ре е арестуван.

Падение

Докато призовава Дявола, Жил съвсем не е забравил жаждата си за кръв. Развратът и убийствата продължават както и преди. Той няколко пъти се разминава на косъм от залавяне, а историците подозират, че неговият брат Рене и другите му близки са били доста наясно с какво се е занимавал. Отношенията между него и брат му са обтегнати, но приятелски. Рене постоянно критикува Жил за безразборното му харчене на пари.

Научи повече за:   Фредерик Дийминг: Уиндзорския убиец

Рене успява да накара краля да издаде указ, с който да попречи на Жил да продава повече семейни земи, и се сдобива с контрол над Шамптос. Когато научава, че брат му ще се мести в замъка, Жил се паникьосва. Рене очевидно възнамерява да сложи край на безраборното харчене на брат си и е само въпрос на време да сложи ръка и на Машекул. Жил предприема действия за прикриване на следите си. Изпраща Поату и Енрие в Машекул със заповед да изгорят телата на около 40 деца, складирани в една от кулите.

Те го правят, но вече е твърде късно. Няколко благородници забелязват двамата верни слуги, докато изпълняват зловещото си поръчение. Реакцията им обаче е неочаквана – игнорират видяното. В края на краищата, жертвите са просто бедни селски деца.

Опасенията на Жил, че брат му ще превземе Машекул, се оказват напълно оправдани. Три седмици след като се премества в Шамтос Рене окупира Машекул, за да попречи на Жил да ликвидира повече семейни земи. Жил дьо Сил и един слуга са обвинени в укриване на доказателства – всички алхимични пособия в замъка са унищожени. Работата на Сил е била да се отърве от костите, но той не я е свършил както трябва. Открити са два скелета и капитана на охраната разпитва Поату и Енрие за тях. Двамата отричат да знаят нещо, което е лъжа, и случаят е покрит.

“Стена от мълчание е издигната около семейството” – пише Бенедети. – “Освен това, ако проговорят, местните селяни могат също да кажат какво знаят и тогава цялото семейство ще бъде опозорено”.

Времето не е на страната на Жил дьо Ре. Пенсиониран от военна служба на 36 години, политически импотентен и очевидно луд, той е като ранена акула, умираща от глад. Няма истински съюзници, нито пари, за да плаща на армия, ходи по тънък лед в очите на много влиятелната църква, и най-лошото от всичко – от всички страни ламтят за имотите му. Подобно на хищници, заобикалящи болно животно, враговете му чакат удобен момент да го довършат. Дните на Жил са преброени и нищо, било то свръхестествено или не, не може да промени това.

Краят настъпва през 1440 година, когато Жил проявява крайно неуважение, нахлувайки с група бандити в църквата Св. Етиен дьо Мерморт. С див поглед и размахвайки секира, той заплашва свещеника и го изгонва навън. Духовникът е брат на ковчежника на Бретан, отговарящ за запора на един от замъците, които Жил иска да продаде. Жил настоява имуществото му да бъде освободено.

Въпреки че е изнасилил и убил най-малко 30 деца, ограбвал е и е плячкосвал търговците и богатите жители на Бретан, Анжу и собствената си провинция, замесен е в забраненото изкуство на алхимията и черната магия, чак когато напада важен духовен служител е решено, че Жил дьо Ре е отишъл твърде далеч.

Не е тайна, че херцогът на Бретан Жан VI ламти за земите и именията му и би направил всичко необходимо, за да се сдобие с тях. Той сключва съюз с епископа на Нант Жан дьо Малестроа, който е враг на Жил дьо Ре от много години. Смъртта на селските деца не означава нищо за херцога и епископа. Това за тях не е въпрос на справедливост, а чиста икономика.

Малестроа започва тайно да събира показания и информация за Жил дьо Ре. Можем само да гадаем какво си е помислил, когато е разбрал за книгата със заклинания, написана с детска кръв, или за това как Жил е мастурбирал върху телата на умиращите деца.

През юли 1440 г. Малестроа обявява публично своите разкрития. В доклада си заявява:

“Милорд Жил дьо Ре, рицар, господар и барон, Наш поданик и под Наша юрисдикция, с помощта на съучастници е прерязвал гърлата, убивал е и по най-противен начин е погубил много млади и невинни момчета. Той е практикувал с тези деца неестествения порок на содомията и често се е опитвал да призовава демони, принасял е жертви, с цел да сключи споразумения с последните, и е извършил чудовищни престъпления в границите на нашата юрисдикция…”

Въпреки тежките думи, произнесени от катедралата в Нант, Жил дьо Ре си остава все така наивно твърдоглав. Той смята, че никой няма да се осмели да го обвини в ерес и убийство. Неговите съучастници обаче не са толкова уверени. Жил дьо Сил и Роже дьо Брикевил незабавно напускат Тифо и изчезват в историята. Поату, Енрие, Прелати и Бланше остават в замъка със своя господар в очакване на съдбата си.

През август управителят на Франция и брат на херцога на Бретан обсажда Тифо в очакване на разрешение от съответните власти да арестува Жил дьо Ре, който се крие в замъка в Машекул. На 14 септември 1440 г. епископ Малестроа издава заповедта за арест на бандата.

На следващия ден хората на херцога на Бретан пристигат пред портите на Машекул и залавят Жил и неговите слуги. Той е отведен в Нант, където за първи път се появява пред светския съд, за да отговори на обвиненията, свързани с нападението над църквата Св. Етиен. В съдебните записки от това заседание не се споменава нищо за никакви убийства или черни магии.

Инквизиция

За разлика от съучастниците си, Жил дьо Ре е държан в удобни покои в Нант, където след три дни започва разпита му. Главният съдия на Бретан Пиер дьо ла Опитал разпитва първо родителите и близките на изгубените деца от Машекул. Една от майките разказва сърцераздирателната история за това как е била принудена от Поату да предаде сина си на господаря дьо Ре, който бил обещал да се грижи за момчето и да го изучи. На следващия ден, когато убийците са се готвели да тръгнат с детето, майката е променила решението и се е примолила на Ре да остави сина й. Жил изобщо не й е обърнал внимание и е потеглил с десетгодишното дете. Жената никога не е видяла сина си отново.

Съдията и неговият прокурор, монахът Жан дьо Тушерон, изслушват жалбите на десет семейства с изчезнали деца, обвиняващи господаря дьо Ре за отвличанията.

С настъпването на 13 октомври съдиите решават, че са чули достатъчно показания от близките на жертвите и официално привличат Жил дьо Ре под отговорност за 34 убийства, содомии, ерес и нарушаване неприкосновеността на църквата.

Жил е изправен пред светските и духовни съдии, за да обясни обвиненията. Вместо това, той напада словесно обвинителите си, наричайки ги развратници и продажници. Заявява, че по-скоро ще увисне на въжето, отколкото да отговаря на въпросите им. Оставен без избор, епископът на Нант го отлъчва от църквата.

Два дни по-късно разкаяният Жил дьо Ре отново се изправя пред съда. Очевидно уплашен за безсмъртната си душа, той признава, че наистина е извършил зловещите престъпления. Смирен и просълзен, помолва съдиите да му простят за по-ранното избухване. Епископът го приема обратно в църквата.

След това Жил признава за много от престъпленията си, с изключение на призоваването на демони. Заклева се над Библията и предлага да се подложи на изпитание с огън, за да докаже невинността си. Прокурорът обаче държи на обвиненията си и призовава за свидетели Поату, Прелати и Бланше, които разказват за опитите на Жил да извика Дявола. Показанията на съучастниците продължават пет дни, а след това съдът дава на Жил правото да говори. Той казва, че няма какво да добави, но се съгласява, че показанията трябва да бъдат публикувани като предупреждение за еретиците.

Но прокурорът не е задоволен от отговора му и иска позволение от съда да изтръгне признание от обвиняемия чрез изтезания. Съдиите се съгласяват и заповядват Жил да бъде изпратен в тъмницата в Ла Тур Нуев. Надяват се, че едно посещение в залата за мъчения ще развърже езика му.

Признания и екзекуция

Надеждите на съдиите се оправдават. Жил дьо Ре, който вероятно е изтезавал жертвите си, не може да понесе мисълта да изпита на свой гръб методите за разпит на Инквизицията и бързо се съгласява да отговори на въпросите на съда.

Метод за изтезания на Инквизицията
Метод за изтезания на Инквизицията

Разказва с мъчителни подробности, че е извършил престъпленията си сам, без чуждо влияние, единствено с цел удоволствие и плътски наслади, а не с някакви други намерения, като съюзяване с Дявола например. Той вероятно е наблегнал на последното твърдение в отчаян опит да спаси кожата си. Убийствата на момчетата не са толкова важни в очите на френското правосъдие, колкото ерестта. Ако съдиите сметнат, че той е извършвал убийствата като жертвоприношение за Сатаната, животът му е загубен.

Съдиите призовават Прелати, за да потвърди показанията му и двамата заедно признават, че са принасяли в жертва части от детско тяло, за да призовават демони. Когато съдът приключва с Прелати, Жил се прощава с него през сълзи, ясно показващи чувствата му.

Процесът срещу Жил дьо Ре
Процесът срещу Жил дьо Ре

Жил е прав да се сбогува с Прелати. Французинът е осъден за престъпленията си и хвърлен в затвора. Той успява да избяга, но тъй като се връща към старата си практика, отново е заловен и осъден за ерес. Този път е обесен.

Съдът отново отлъчва Жил дьо Ре от църквата, а той пада на колене и с отчаяни вопли ги умолява да го върнат в лоното Божие. Преди да произнесе смъртната му присъда епископът на Нант се смилява над него и възстановява статута му. Това ще му позволи да получи опрощение на греховете си и да бъде погребан на свещена земя.

Скоро след това светският съд също произнася подобни присъди за Жил, Поату и Енрие. Те ще бъдат обесени, а телата им изгорени до пепел. Жил помолва да му позволят да умре първи, за да даде добър пример на слугите си. Желанието му е удовлетворено.

Жил дьо Ре и неговите съучастници увисват на бесилото на 26 октомври 1440 г. Преди екзекуцията си той произнася дълга реч пред събралата се тълпа, признавайки за греховете си и призовавайки ги да възпитават строго децата си, и да бъдат верни на църквата.

Невинен човек

Къде е мястото на Жил дьо Ре в крайна сметка? В галерията със злодеите или в пантеона на героите? Неговите показания са изтръгнати чрез заплаха за изтезания. Кой не би си признал, изправен пред гледката на страховитите уреди за мъчения? Съдиите от XV век са търсели признания и наказания, а не истината.

Средновековно мъчение
Средновековно мъчение

Но тогава на какво се дължат жалбите на родителите на изчезналите деца? Те са нямали причина да лъжат, още по-малко да набеждават този изключително могъщ благородник. Едва ли той наистина е убил стотиците деца, за които го обвиняват, но където има дим, обикновено има и огън.

Истината за Жил дьо Ре никога няма да се узнае. Но две неща са ясни, неговите признания са изтръгнати насила и следователно на тях не може да се вярва. А заради зловещата си репутация, този храбър мъж и юначен воин никога няма да бъде признат за герой на Франция.


Жил дьо Ре е обесен, а тялото му хвърлено на кладата, но преди пламъците да го погълнат, епископът нарежда да го махнат от огъня и да го погребат според католическите ритуали. Църквата, в която е погребан, е разрушена по време на Френската революция.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺 Sasho 🍺
Дарители: AleksandaratanasNikolaPavelNadezhda
360
115
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
15 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Legion
Legion
14.02.2011 13:28

Благодаря за статията. Наистина, историята се пише от хора, и то от хора, които са на власт, затова е много тежко да се каже какво е било наистина и дали са изфабрикувани обвиненията за да се приберат активите му. Само едно може да се каже със сигурност, с инквизиция шега не бива, особено с методите и уредите, които са ползвали.

Hanna Montana
Hanna Montana
14.02.2011 16:16

Разврата,содомиите,кръвосмешенията и прочие изродщини през средновековието са всеизвестен факт….нищо изненадващо. Виж инквизицията е друго нещо. Дали признанията на този барон са изтръгнати чрез мъчения или не те са факт.И ако се вярва на всички онези семейства посочили въпросния барон като похитител на техните деца значи аз приемам това за истина. Все пак..коя майка би излъгала за детето си…така че аз изобщо не страдам от мисълтта,че може би Жил дьо Ре е бил несправедливо екзекутиран. Напротив,смятам,че инквизицията и методите за мъчения с целия инструментариум трябва да се върнат в наши дни за да се “обработват” днешните педофили и дете-убийци. Няма по-страшен… виж още »

Александър
Александър
Отговори на  Hanna Montana
01.07.2019 12:03

Значи одобряваш признания, чрез мъчения? Доста скудоумно изказване… Всеки след подобни мъчения би признал всичко, каквото се иска от него. И такова изказване от жена, просто показва, че деградацията от Средните векове, изобщо не е изчезнала. Да се наказват доказани престъпници е едно, да се изтръгват признания с мъчения – това никога не е било ефективно, най-малкото.

Я само за миг си представи, че хванат някой невинен. Примерно твоето дете. И почнат да го набиват на кол, само и само да си признае нещо си. И ти ще стоиш отстрани и ще ръкопляскаш. Много малоумен народ в 21 век, много

Legion
Legion
14.02.2011 17:42

В никакъв случай не се опитвам да го оневиня, понеже нито той ме интересува, нито може да се каже със сигурност какво е било приди толкова време, а и да не забравяме че тогава разбирания на хората не са били това каквото са сега, та дори и преди 100 години. Според историците тогава нямало никакъв проблем да линчуват човек, дори и по обвинение че е вещица(в някои държави все още се практикуват доста интересни работи свързани не само с убийства, но и с насилието над малолетните). Основната теза не е в това, че е правил нещо или не, а в… виж още »

Hanna Montana
Hanna Montana
14.02.2011 18:13

Разбира се,че в различните периоди от историята вярванията и разбиранията за въздаване на справедливост са различни,най-много от сегашните. В днешно време няма по онеправдани хора от жертвите на престъпници,убийци,педофили и т.н…човекоподобна сган. Как може да бъде отменяно смъртното наказание и да го заклеймяват като “нехуманно”?!Какво е едно убийство на дете..?Връх на човечността и хуманизма? …и заради някакви юридически бла бла глупости,някой някъде казал,че смъртната присъда е “необичайно тежко и жестоко наказание”…следователно жертвите никога не трябва да бъдат овъзмездени,така ли? И трябва да помилваме извергите,да им даваме втори шанс заради изфабрикуваната харта с човешките права.Та тези,които са я измислили и създали… виж още »

Александър
Александър
Отговори на  Hanna Montana
01.07.2019 12:10

Смъртното наказание е отменено по множество причини, като най-голямата сред тях е, че е възможно да бъде убит невинен човек. А е казано (и е правилно) – по-добре 100 виновни живи, отколкото 1 убит невинен. Защото смъртта е нещо, което не може да се отмени. А екзекуцията на невинен човек е висша несправедливост и си е чисто убийство. С твоето мислене обаче ти напълно ще си “за” рискът невинен да бъде убит, само и само и тези, които смяташ за виновни да са убити. Освен това смъртното наказание не е ефективно – то всъщност не наказва. То дори не е… виж още »

Джу
Джу
25.02.2011 20:44

Жил дьо Ре е бил просто добър войн , педофил и дете-убиец …

Антон
Антон
Отговори на  Джу
01.07.2019 12:11

дете-убиец е нещо съвсем различно от детеубиец 😉 Аре малко по-сериозно

klachiankata
klachiankata
26.02.2011 14:17

Много интересно наистина.Някъде бях чела,че Жил дьо Ре се явява най-верния и заклет съюзник на Жана Д’Арк.Готовността му да се яви пред съда може да се дължи и на наивната му вяра,че справедливостта ще възтържествува щом е невинен.Малко странно ми е човек,който така настоява за спасението на душата си да е викал демони и то за да увеличи богатството си,особено ако е така разточителен,както казват че е бил и така богат.Виждала съм алчни хора и те не харчат безразборно,по-скоро са скъперници.Така,че тук съм с особено мнение.Прави ми впечатление колко често се повтаря обвинението за нечисти занимания с цел забогатяване.По скоро… виж още »

Elena
Elena
26.03.2011 15:58

Историята е най-удобното средство за манипулация на общественото мнение, на съдбата на цял един народ. Тук не става дума за това дали е бил перверзник или не, какво е правил и какво не, защото в крайна сметка никой не е съвършен или безгрешен. Той е бил доблестен войн, бил се рамо до рамо с Жана Д’Арк. Да, това е истина. Той е измъчвал и убивал невинни малки момченце. Да, това (колкото и ужасяващо да звучи) също е истина. Той е получил справедливо наказание за деянията си. Нещо, което трябва по-често да се случва в наши дни, защото съм убедена, че… виж още »

katq9654
katq9654
02.04.2011 9:20

Статиите са страхотни,но престанете да изписвате ;детеубиец;с тире.Това ме дразни много.

Dimitar
Dimitar
01.08.2011 22:02

В едно съм сигурен ако беше невинен инквизицията щеше да го измъчва до смърт и след това да го изгори жив, а нямаше да се размине толкова леко. Забележете че тая гад си е признала всичко без дори да го докоснат, само от страх, невинният човек с малко достойнство щеше да потърпи малко мъчения в името на истината, ама друго ми е интересно автора на тази статия почти симпатизира на тая сатаниска твар, Тогава какво му пречи Сталин. Дава Сталин за пример на абсолютен злодей, а почти оневинява тая свиня.

Антон
Антон
Отговори на  Dimitar
01.07.2019 12:15

Явно си комуне и фен на Сталин. И да – Сталин е абсолютен злодей, виновен за смърта на милиони. Пряко виновен. Ама какво ти пука – нали си му фен. А дали един нормален човек би се подложил заради достойнство на малко мъчения – ми пич, – ела да ти изтръгна ноктите и да ти извадя зъбите без упойка – ей така от достойнство. Оставям настрани много по-рафинираните методи на Инквизицията, като разчекване с коне и т.н. Бахти деградиралото племе

Svastica
Svastica
05.10.2011 17:34

Не че селските деца са служели за нещо друго тогава. Отвратително…. но факт.
Колкото до позицията на автора – има достатъчно неща, които да впечатлят човек, мен ме впечатлиха. Но това не значи, че симпатизирам на подобен садист.