Бащата отмъстител Андре Бамберски и доктор Дитер Кромбах

В продължение на 27 години Андре Бамберски не спира да търси справедливост за убийството на своята 14-годишна дъщеря Калинка. Убеден във вината на немския кардиолог Дитер Кромбах, Бамберски не се отказва, дори когато немските власти отклоняват искането за екстрадиция на доктора във Франция. На 18 октомври 2009 г. търсенето на справедливост го подтиква към неочакван ход – той организира отвличането на Кромбах, за да го предаде на френската полиция.

Отвлечен беглец

В ранните часове на деня френският град Мюлуз обикновено е тих и спокоен.

Градът с население малко над 110 000 души се намира в областта Елзас в източна Франция и скептичните французи често казват, че неговите жители са с германски сърца. Причината за това е, че територията на Германия започва само на няколко километра от Елзас и вследствие на това районът е бил анексиран от немската армия цели три пъти. Първата анексия се случва след поражението на Франция във Френско-пруската война (юли 1870–май 1871 г.), втората – през Първата световна война (1914-1918 г.), и третата през Втората световна война, когато, през юни 1940 г., Франция капитулира пред нацистката армия на Адолф Хитлер. Тази трета анексия продължава чак до края на войната през май 1945 г. От тогава областта Елзас е френска територия.

В ранните часове на неделното утро на 18 октомври 2009 г. тишината в Мюлуз е нарушена, когато на компютърните екрани на служителите в центъра за спешни обаждания присветва входящо обаждане.

Обажда се мъж с характерен руски акцент, въпреки перфектния му френски език, който дава на полицията името на местна улица: „Тиьол“. На тази улица, казва мъжът преди да затвори, могат да намерят беглеца Дитер Кромбах. Полицията не губи много време, за да установи, че въпросният човек е беглец от френското правосъдие.

Кардиологът с немско гражданство е бил осъден от френския съд през 1995 г. за убийството на 14-годишната французойка Калинка Бамберски. Той е получил присъда от 15 години затвор, но тъй като престъплението е било извършено в Германия, където е бил постоянният му адрес, германците били отказали да го екстрадират във Франция и той е бил осъден задочно.

Полицията изпраща кола на малката уличка, намираща се само на четири пресечки от полицейския участък.

Беглецът в действителност е там. Облечен в тъмни панталони и анорак, здраво завързан с дебело въже и с уста, запушена с парцал, залепен с тиксо, той лежи в ембрионална поза край желязната порта на входа на алеята. Тънката му посивяла коса е опръскана с кръв; по главата и лицето му има няколко кървящи рани. Питат го за името му и той казва с носов немски акцент, че е германски гражданин. Иска да знае къде се намира; казва, че е бил отвлечен от дома си в град Линдау в Германия. Когато му казват, че е във Франция, в граничния град Мюлуз, той настоява да бъде развързан и освободен незабавно, за да може да отиде на хотел и да се почисти.

Полицаите се съгласяват.

Те откарват доктор Дитер Кронбах на хотел – в полицейското управление.

Според френските закони, щом потвърдил самоличността си пред полицията, той фактически признал, че е осъденият убиец Дитер Кронбах, избягал от правосъдието през 1995 г. Така докторът автоматично е поставен под арест.

Казват му, че каквото каже от този момент нататък би могло да се използва като доказателство срещу него.

Той казва, че не се чувства добре. Получава сърдечен удар. Тъй като е кардиолог, може да разпознае болката в гърдите си.

Полицейската кола продължава невъзмутимо към управлението.

Инжекция за тен

Предисторията на гореописаните събития започва преди 36 години, през лятото на 1982-а.

В края на горещия петъчен ден на 9 юли, 14-годишната Калинка Бамберски се прибира у дома след цял ден сърфиране. Домът ѝ е удобна вила, разположена в град Линдау, на Боденското езеро. Езерото, известно още като Констанц, е дълго 64 км и широко 14 км и граничи с три държави – Австрия, Германия и Швейцария. Град Линдау, със своите 25 000 жители, попада в територията на Германия.

Първото нещо, което Калинка прави, когато се прибира у дома, е да се погледне в огледалото, за да провери дали е почерняла. Тя е руса и синеока, с много светла кожа, а слънчевият загар в онези години се смята за последен писък на модата. Затова тя иска да почернее, преди да отиде в новото си училище през септември. Новото ѝ училище се намира във френското селце Пешбюск, край югозападния град Тулуза, където живее баща ѝ. Вилата в Линдау е домът, в който живее нейната майка, вторият ѝ баща Дитер Кронбах, родният ѝ брат Никола и доведените ѝ брат и сестра – Борис и Диана.

Семейната история на Калинка е доста заплетена.

Тя е родена през 1967 г. в Казабланка, Мароко. Майка ѝ Даниел е французойка, а баща ѝ Андре Бамберски е натурализиран френски поляк. През Втората световна война едва 3-годишният Андре е депортиран с родителите си от Полша в германски концентрационен лагер, но семейството успява да оцелее като по чудо и след войната се установява в северна Франция, където старият Бамберски работи като миньор. Когато пораства, Андре става счетоводител и след женитбата с Даниел двамата заминават за Мароко. Кръщават първото си дете Калинка – на цветята, които растат в горите край бреговете на полските Мазурски езера. През 1976 г. те се връщат във Франция и се установяват в Пешбюск с вече двете си деца. Там се сприятеляват с немския кардиолог Дитер Кромбах, който живее наблизо. Той е вдовец и баща на две деца, малко по-големи от техните. Не след дълго Даниел напуска Андре и двете си деца, за да замине с Кромбах в Германия.

Даниел е толкова влюбена в Кромбах, че не протестира изобщо, когато Андре подава молба за развод и съдът присъжда правата над децата им на него.

Любовта ѝ към нейния нов съпруг е толкова сляпа, че тя дори не го пита за смъртта на първата му съпруга. Първата г-жа Кромбах е починала при подозрителни обстоятелства: умира само на 24 години, след като Кромбах ѝ поставя някаква инжекция. Но в последвалото разследване полицията не открива причина да вярва, че смъртта ѝ е била в резултат на нещо нередно.

През 1980 г. Даниел, вече щастливо омъжена за Кромбах, се връща във френския съд, за да си върне попечителството над децата и успява. Тя изпраща Калинка в училище-пансион близо до Линдау. Затова през юли 1982 г. момичето прекарва лятната си ваканция във вилата в Линдау. Но Калинка не харесва пансиона и няма да се върне там; тя убеждава майка си да ѝ позволи да се върне да живее при баща си във Франция, където е най-щастлива и това щяло да се случи в началото на новата учебна година през септември.

Но преди това Калинка иска да се сдобие с тен.

Нейният втори баща ѝ е казал, че ще ѝ помогне да постигне загар по-бързо. За целта щял да ѝ инжектира някаква субстанция.

Поне това е историята, която Дитер Кромбах разказва впоследствие на полицията и лекарите.

Смъртта на Калинка

Събитията, случили се през 48-те часа след вечерта на 9 юли 1982 г., са объркващи, понеже всеки от присъстващите във вилата в Линдау разказва различна история.

Но едно нещо е сигурно – в 9 часа сутринта на 10 юли Калинка е намерена мъртва в леглото си.

Според казаното от доктор Кромбах на неговия колега д-р Джобст от спешното отделение, когото той извиква във вилата онази събота сутрин, предната вечер в 19:30 часа той е инжектирал Калинка с някаква субстанция, за да ѝ помогне да почернее. Направил ѝ инжекцията преди вечеря. Тя е седяла на стол във всекидневната и майка ѝ е присъствала. Той не казва каква е била въпросната субстанция. По-късно около 22:30 вечерта той е отишъл в стаята ѝ да провери как се чувства и ѝ е донесъл чаша вода, защото тя му е казала, че е жадна. Кромбах не обяснява защо е намерил за необходимо да я проверява. В полунощ се е върнал в стаята ѝ , защото лампата ѝ още светела. Момичето му е казало, че не му се спи. Затова той ѝ е дал хапче за сън. На сутринта я е намерил мъртва в леглото ѝ. Кромбах не дава основателна причина защо е решил да влезе в стаята ѝ на сутринта.

Доктор Джобст и неговият асистент пристигат във вилата между 9 и 9:30 часа сутринта. Те правят електрокардиограма на безжизнената Калинка и в 10:30 часа докторът я обявява за мъртва. Той съставя смъртен акт, без да поясни причината за смъртта (във Франция и Германия причината за смъртта не се описва в акта). След това закарват тялото на момичето в моргата за аутопсия.

Аутопсията се състои на 12 юли. Двамата хирурзи д-р Хьоман и д-р Дохман извършват процедурата в присъствието на прокурор Шнабл и полицейски комисар Гебат. Край масата за аутопсия стои и още някой – д-р Дитер Кромбах.

Съдебномедицинската експертиза наброява 16 страници и гласи:

1. Тялото на Калинка вече е в напреднал стадий на разлагане.

2. В горната част на дясната ѝ ръка има следа от убождане с интравенозна игла.

3. Има още две следи от убождания по тялото ѝ. Едното в гръдния кош, а другото в десния крак.

4. В стомаха ѝ има следи от несмляна храна, както и в хранопровода и в алвеолите на белите ѝ  дробове.

5. По големите и малки срамни устни на момичето има следи от прясна кръв.

6. Дясната устна на вулвата ѝ е разкъсната и окървавена.

7. Във вагината ѝ има бяла субстанция.

Съдебните медици не предлагат обяснение за състоянието на половите органи на момичето, освен че разкъсването е настъпило преди смъртта ѝ. Не уточняват и каква точно е бялата субстанция. Не казват дали Калинка е била девствена и кога е бил последният ѝ менструален цикъл. Макар в стомаха, хранопровода и белите ѝ дробове да има храна, което показва, че тя вероятно се е задавила до смърт, двамата хирурзи обявяват, че Калинка е починала от срив на сърцето. Съдебните медици не обясняват и на какво би могло да се дължи напредналото разлагане на тялото.

Изчисляват, че времето на смъртта е настъпило между 3 и 4 часа в събота сутринта, въпреки че храната в тялото ѝ все още не е била смляна; ако момичето е вечеряло около 19:00 часа предната вечер, то храната вече би трябвало да е усвоена 8-9 часа по-късно.

Различен разказ

Кромбах не е разпитан от полицията за случилото се в петък вечерта и събота сутринта чак до следващия ден. А разпитът е проведен по телефона от комисар Гебат.

В този телефонен разговор Кромбах разказва на комисаря малко по-различна история от онази, която е разказал на д-р Джобст.

Докторът казва, че Калинка е страдала от анемия и е била винаги уморена, затова, след вечеря, той ѝ е поставил инжекция в присъствието на майка ѝ. Инжекцията е съдържала Kobalt-Ferrlecit. Това е смес от желязо и кобалт, която помага при желязодефицитна анемия. Също така навремето сместа се е използвала от дерматолози за потъмнянане на тена на кожата – практика, която вече е забранена заради рисковете, които носи.

Около полунощ Кромбах е отишъл в стаята ѝ да провери как се чувства и тя му се е оплакала, че не може да заспи. Тогава той ѝ е дал таблетка Фризиум. Лекарството е успокоително средство и мускулен релаксант, който обикновено се предписва на хора с тежко безпокойство и страдащи от епилепсия. То не бива да се приема за дълги периоди, защото понижава концентрацията и бдителността и може да причини кошмари и халюцинации.

На сутринта, когато е заварил Калинка неподвижна в леглото ѝ, Кромбах я е инжектирал с допамин и дилаудид. Първото е невротрансмитер, който ускорява сърдечния ритъм и увеличава кръвното налягане, а второто е болкоуспокояващо с висок риск от пристрастяване.

Полицията няма повече въпроси към Кромбах. Останалите членове на семейството не са разпитани изобщо.

Бащина клетва

Андре Бамберски научава за смъртта на дъщеря си по телефона в 11:00 часа в събота сутринта от бившата си съпруга Даниел. Той е опустошен, но също така е бесен.

Андре иска да знае какво точно се е случило. Даниел му казва, че все още никой не е сигурен, но ще бъде извършена аутопсия. Той пожелава дъщеря му да бъде погребана при него в гробището в Пешбюск и Даниел се съгласява.

Но след няколко дни, във вторник на 13 юли, Даниел отново му се обажда по телефона. Тя иска да знае защо Андре е казал на прокурор Шнабл, че иска дъщеря им да бъде кремирана. Така ѝ бил казал прокурорът. Андре я уверява, че не е давал на Шнабл подобно разрешение и подготовката за кремация е спряна.

Отново под претекст, че действа от името на Андре, Шнабл дава нареждане на комисар Гебат да не бъдат правени повече изследвания на тялото на Калинка. Бащата започва да си мисли, че прокурорът иска да помогне на някого да избегне правосъдието.

На 17 август, шест седмици след смъртта на Калинка, Шнабл нарежда на комисар Гебат да прекрати разследването. Изводът е, че няма престъпление, макар следствието да не предлага официална причина за смъртта на момичето.

Тялото на Калинка най-накрая е освободено за погребение.

Андре Бамберски се заклева на гроба на дъщеря си, че няма да позволи нейния убиец да избегне правосъдието. Той е сигурен, че смъртта ѝ не е настъпила естествено. Твърде много въпроси витаят без отговор.

Въпроси без отговор

На 22 септември, 10 седмици след смъртта на Калинка, Андре получава доклада от аутопсията. Той е написан на немски и се налага да го даде за превод. Шестнадесет дни по-късно той прочита експертизата и се убеждава напълно, че Калинка е била убита. Убита от нейния втори баща д-р Дитер Кромбах. Андре вярва, че Кромбах я е приспал с инжекция и я е изнасилил.

Седмица по-късно той пише до прокурор Шнабл с искането да бъде извършен повторен анализ на тъканите и органите, взети от тялото на дъщеря му, които все още са в полицията. Шнабл му отговаря след седмица, че няма основателна причина за повторна експертиза.

На 11 ноември Андре наема адвокат Ролф Боси от Мюнхен. Адвокатът пише до Шнабл с въпросите без отговор около смъртта на Калинка. Иска чрез повторен анализ да му бъде казано какво точно е имало в инжекциите, които Кромбах е поставил на дъщерята на неговия клиент.

В отговор на писмото Шнабл изпраща тъканите за изследване в Съдебномедицинския институт в Мюнхен.

Повторната експертиза потвърждава, че Калинка е получила интравенозна инжекция с Kobalt-Ferrlecit, която е причинила незначително кървене. Медиците се съмняват обаче, че инжекцията е била поставена непосредствено преди или след вечеря; ако е било така, то времето между поставянето ѝ и смъртта на момичето – 3-4 часа сутринта – би следвало да е много по-кратко. Също така се съмняват, че инжекцията е причинила смъртта ѝ, но отхвърлят версията, че се е задавила до смърт с повърната храна, без да уточняват защо точно смятат така. Не могат да определят със сигурност причината за смъртта. Съдебните медици не коментират състоянието на половите органи на момичето.

Недоволен от това, адвокат Боси изисква от прокурор Шнабл повече яснота. Той иска да знае дали половите органи на Калинка са били отстранени по време на аутопсията за по-внимателен анализ. В отговор получава писмо от д-р Хьоман, който е извършил първата аутопсия, в което пише, че няма какво повече да се добави в съдебномедицинската експертиза, като напълно игнорира въпроса за отстранените органи.

Още противоречия

В началото на 1983 г., по настояване на адвокат Боси, комисар Гебат разпитва Даниел, Борис и Диана за първи път.

Даниел казва на комисаря, че не е присъствала, когато съпругът ѝ е поставял инжекция за анемията на Калинка, което се е случило след вечеря. Сетне изпада в противоречие, казвайки че детето е било в отлично здраве. Съпругът ѝ я е събудил „преди 9“ в събота сутринта, за да ѝ каже, че Калинка е мъртва. Не е знаела нищо повече за смъртта на дъщеря си.

Борис не може да си спомни много от случилото се, освен че Калинка се е оплаквала, че не почернява толкова бързо, колкото ѝ се иска.

Диана също не помни подробности от онези два дни. Но си спомня, че е била навън и, прибирайки се вкъщи около полунощ в петък, е заварила баща си на първия етаж и двамата са си побъбрили малко. После е отишла до стаята на Калинка да вземе малкото кученце на семейството, което е спяло в леглото ѝ. Не е погледнала дали доведената ѝ сестра спи. Научила е, че Калинка е умряла на следващата сутрин.

Никола, който вече живеел с баща си в Пешбюск, е разпитан на 4 септември от френската полиция. Той казва, че Калинка е била в отлично здраве. Чувствала се е превъзходно през целия ден. Той е прекарал вечерта с нея в хола, но не си спомня кога точно тя е отишла да си легне. Момчето е непреклонно, че вторият му баща не е поставял никаква инжекция на сестра му в онази петъчна вечер. Но знае, че Кромбах е слагал инжекции за тен на Калинка в продължение на поне две години преди това. Рано в събота сутринта е бил събуден от сирената на линейката и тогава е научил за смъртта на сестра си.

Когато Боси получава показанията на четиримата, той иска от името на Андре прокурор Шнабл да отвори наново случая. В отговор получава писмо от главния прокурор, който го информира, че няма достатъчно доказателства срещу Кромбах за подновяване на разследването.

Изчезнали органи

Отчаян от германската липса на съдействие, Андре заминава за Линдау. Там започва да разпространява брошури, в които изобличава Кромбах като изнасилвач и убиец. Вбесеният доктор го дава на съд за уронване на престиж. Той спечелва делото и Андре трябва да му плати обезщетение в размер на половин милион германски марки (около 200 000 долара).

Но Андре няма да се предаде лесно.

Изминават две години.

През това време Андре продължава да разпространява брошури из Линдау. Говори с медиите както във Франция, така и в Германия. Апелира към френските и германски политици да обърнат внимание на случая. Основава група за подкрепа „Справедливост за Калинка“, която набира 300 последователи.

През 1985 г. Андре най-накрая получава потвърждение от германските власти, че половите органи на Калинка са били отстранени по време на аутопсията и иска да им бъде направен повторен анализ. Казват му, че това не е възможно, тъй като органите са били върнати във Франция заедно с тялото. Той настоява тялото да бъде ексхумирано, но френският съд не може да одобри това без официално искане за ексхумация от страна на германците.

През декември 1985 г. германският съд най-накрая изпраща искането за ексхумация на тялото на Калинка. Но половите органи на момичето не са в ковчега. Оказва се, че никой не знае къде са те. Андре вярва, че д-р Хьоман ги е унищожил, за да скрие факта, че Калинка е била изнасилена от неговия колега и приятел д-р Кромбах.

Германските власти отказват да подновят разследването.

Осъден задочно

Но клетвата си е клетва.

Годините минават. Андре Бамберски остарява. Той е на 30 години, когато се ражда Калинка и на 44, когато тя умира. Кромбах е на 46 години, когато момичето издъхва в неговата вила. Сега и двамата мъже карат шейсетте.

През 1995 г. Андре най-накрая успява да накара френските власти да повдигнат обвинение срещу Кромбах за убийството на Калинка на база на доказателствата, които е събрал за тях – аномалиите в съдебномедицинската експертиза, липсващите полови органи и различните истории, разказани от свидетелите.

Делото ще се гледа в Париж. Франция иска Кромбах да бъде екстрадиран от Германия, но те отказват да го предадат на основание, че германските власти вече са разследвали смъртта на Калинка и не са открили доказателства, че докторът я е изнасилил и убил.

Делото все пак се гледа и Кромбах е осъден задочно на 15 години затвор за убийство по непредпазливост. Френският съд не успява да установи, че той е изнасилил Калинка, но постановява, че тя е умряла в резултат от инжекциите, които подсъдимият ѝ е поставил. Майката на жертвата Даниел дава показания в полза на Кромбах, но бракът ѝ с него скоро ще приключи.

Убиецът на дъщеря му вече е осъден беглец от правосъдието и Андре насочва всичките си усилия към неговата екстрадиция.

Още жертви

През изминалите години много бивши пациентки на Кромбах от Германия са се свързвали с Андре, споделяйки му своите опасения, че докторът ги е изнасилил, след като ги е инжектирал с приспивателно.

Отлитат още две години и настъпва 1997-а. Френската държава не прави никакви усилия да поиска екстрадицията на Кромбах от Германия. Причината за това не е, че не знаят къде е той. Напротив. Андре им е казал. Кромбах сменя много адреси, но Андре го намира всеки път; неговите поддръжници – жените, изнасилени от Кромбах, държат доктора под око. Самият Андре също ходи до Германия три-четири пъти в годината, за да се увери, че адресът на убиеца е правилен. Дори е звънял на вратата му, за да му каже в очите, че ще го хване.

Същата година германските власти най-сетне проявяват интерес към Кромбах. Родителите на 16-годишно момиче го обвиняват, че е изнасилил дъщеря им, след като я е инжектирал с приспивателно. Макар още петима негови пациентки да дават показания, че са били упоени и изнасилени от доктора, той получава само две години условна присъда. Но лицензът му за практикуване на медицина е отнет завинаги.

Тогава Франция иска от Интерпол да издаде международна заповед за ареста на Кромбах, но Германия все още отказва да го предаде. Това кара Кромбах да се чувства толкова сигурен, че през 2001 г. завежда дело срещу Франция в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, за това че е бил несправедливо осъден за изнасилването и убийството на Калинка. Той спечелва делото; съдът постановява, че Франция му е отказала честен процес. Френската държава трябва да му плати обезщетение в размер на 100 000 франка (23 000 долара).

Това не обезсърчава Андре и неговите сподвижници.

През 2006 г. германка от Кобург изпраща на Андре вестта, че Кромбах практикува медицина в нейния град. Тя е посетила своя кардиолог д-р Гросе и е разбрала, че той се е самоубил, а практиката му е поел друг кардиолог – д-р Дитер Кромбах.

Андре уведомява за това германската полиция и на 20 ноември Кромбах е арестуван. Той е осъден на 2 години и 4 месеца за нелегално практикуване на медицина и измама на държавната здравна система. Доживотното отнемане на лиценза му е потвърдено. Един от свидетелите в процеса е неговата любовница. Тя е с 35 години по-млада от него и преди това е била любовница на д-р Гросе – самоубилият се кардиолог, чиято практика е поел Кромбах. Семейството и пациентите на д-р Гросе не са забелязали той да е бил в депресия и да има склонност към самоубийство. Но разследването стига до заключението, че смъртта му не е убийство.

Кромбах излежава няколко месеца от присъдата си и е освободен за добро поведение. Той се връща на Боденското езеро, където сменя няколко пъти адреса си и накрая наема скромен апартамент на тиха уличка в градчето Шнайдег, намиращо се край Линдау. Изглежда се наслаждава на своето усамотение, въпреки подозрителните погледи на съседите; те знаят кой е той.

През април 2009 г. германският съд отхвърля международната заповед за арест на Интерпол. Кромбах е свободен. Поне докато не стъпи на френска земя. Той няма никакво намерение да го прави.

Андре Бамберски преминава в действие

В полунощ на 9 октомври човек, разхождащ кучето си в Шнайдег, вижда петно от кръв на улицата край паркирана кола. Това е колата на неговия съсед Кромбах. Приближавайки се, мъжът се препъва в обувка, а наблизо лежи захвърлен шлифер. Съседът се обажда в полицията, които потвърждават, че петното е от кръв. Кръв има и по шлифера. Чукат на вратата на апартамента на Кромбах, но никой не им отваря. Тогава запечатват този участък от улицата и входната врата на Кромбах, оставяйки му бележка да се свърже с полицията, когато се прибере.

Той не се свързва с тях, но на следващата сутрин им се обажда полицията в Мюлуз. Те казват на германските си колеги, че държат Кромбах в ареста си.

Междувременно полицията в Мюлуз вече издирва Андре. Той не е в дома си в Пешбюск и те проследяват мобилния му телефон. Оказва се, че той се намира в хотел в Мюлуз. Андре не е изненадан, когато полицаите чукат на вратата му.

Андре съдейства изцяло на полицията. Той не е отвлякъл Кромбах лично. Похитителите са му казали къде са го оставили. Самият той се е обадил в полицията, преправяйки гласа си, за да им каже къде да го намерят.

Полицаите намират 19 000 евро в стаята на Андре и той не скрива факта, че тези пари са предназначени за похитителите. Не знае имената им. Срещал е само един от тях. На 9 октомври 2009 г., докато е бил в австрийския град Брегенц (също на Боденското езеро), са го извикали в лобито на хотела, където го е чакал някакъв мъж, който се е представил като „Антон“. Двамата са се качили в колата на Антон, който му е казал, че е прочел за случая на Калинка в интернет и му е предложил да докара Кромбах във Франция. Мъжът не му е поискал никакви пари. Андре е настоял да плати разходите. Двамата са разговаряли на английски, като Антон е имал изразен немски акцент.

Андре не за първи път е получавал подобно предложение.

Той се е срещал с хора, предлагащи му да отвлекат Кромбах, два пъти. Първият път е дал на ръка над 50 000 франка (11 000 долара) и повече никога не е видял човека. Вторият път е дал 75 000 франка (17 000 долара)  и отново са го измамили. Дори е получавал предложения за убийството на Кромбах, които е отхвърлял категорично.

Около 22 часа във вечерта преди отвличането е получил обаждане от мъж с преправен глас, който му е казал да се стяга за заминаване в Мюлуз. В 3:30 часа телефонът му е звъннал отново и същият глас му е казал, че Кромбах може да бъде намерен на улица „Тиьол“. Той е заминал за Мюлуз още същата сутрин. Преди обаче да може да предаде парите на похитителите, полицията е почукала на вратата му.

Два процеса

На 29 март 2011 г. 72-годишният Андре Бамберски пристига в Съдебната палата в Париж нервен, но доволен. Денят, който е чакал цели 29 години, най-накрая е настъпил. Днес Дитер Кромбах щял да бъде изправен пред съда.

Крехката и прегърбена фигура на Кромбах стиска здраво ръба на подсъдимата скамейка. Той заявява:

– Не съм убил Калинка! Искам да подчертая, че не съм виновен, не съм убил Калинка и не съм я изнасилил.

Андре Бамберски седи на първия ред в залата. Там е и неговата – и на подсъдимия – бивша съпруга. Тя има нов брак и вече не подкрепя Кромбах.

Защитниците на Кромбах се опитват да анулират процеса на основание, че германският съд е постановил, че няма доказателства срещу доктора. Не успяват. Обвинението разполага с нови свидетели и е уверено, че техните показания ще го изпратят обратно в затвора до края на живота му.

С напредването на процеса Кромбах видимо вехне и линее. От време на време се хваща за гърдите. Адвокатите му са предупредили, че съществува реална възможност той да получи инфаркт. На 5 април Кромбах се свлича в съдебната зала. Откарват го в болницата, където го поставят на изкуствено дишане и процеса е отложен за 6 месеца.

Делото се подновява на 5 октомври. Кромбах влиза в залата, подпирайки се на бастун. Изглежда доста по-добре.

Обвинението призовава като свидетели две сестри германки на около 40 години, които разказват как Кромбах им е посегнал сексуално, когато двете са били на 15-16 години. Той е бил лекар на тяхната разведена майка и скоро се е превърнал в неин любовник и в нещо като техен втори баща. По време на ваканция във Франция Кромбах е резервирал само една стая за тях четиримата и се е наложило всички да спят в едно легло. Тогава се е случило сексуалното посегателство. Двете жени разказват, че впоследствие Кромбах ги е придружавал и на ваканция в Лондон, където им е поставил инжекции, от които са заспали за няколко часа. Те смятат, че тогава той е правил секс с тях, докато са били в безсъзнание.

Даниел също заема свидетелското място. Тя разказва как Кромбах винаги е бил привлечен от „необичайното“. За смъртта на дъщеря си казва, че докторът е поставил инжекция на Калинка за нейната анемия след вечеря. „Това беше неговото лекарство-фетиш. Той го даваше на стотици пациенти“, казва тя. Докторът е поставил и на нея инжекция, която я е приспала. Когато се е събудила на сутринта, Калинка е била мъртва. Виждайки дъщеря си безжизнена в леглото, тя веднага се е сетила за инжекцията, но Дитер ѝ е казал: „Не, никога не е имало проблем с тези инжекции“.

На въпроса защо го е подкрепяла в началото, тя отговаря:

– Първоначално исках да го защитя от Бамберски – казва тя. – Впоследствие научих неща, които ме притесниха. Разбрах, че ми е давал приспивателни хапчета, за да спи със съседското момиче в нашата къща. Щом е могъл да го направи веднъж, значи го е правил и друг път.

На 22 октомври Дитер Кромбах е намерен за виновен в „умишлено насилие, довело до смърт по непредпазливост“.

Съдията потвърждава присъдата от 15 години, която Кромбах е получил задочно през 1995-а. В известен смисъл присъдата е доживотна, имайки предвид възрастта му – 76 години, и крехкото му здраве. Неговите адвокати обжалват безуспешно наказанието му.

Но не всичко свършва тук.

На 23 май 2014 г. Андре Бамберски е намерен за виновен в поръчката на отвличането на Дитер Кромбах. Както и двамата похитители – Антон Красниги, 43-годишен мъж от Косово и 28-годишният Каха Бабловани от Грузия. Полицията не успява да задържи третия похитител, известен само като Иван. Пред съда е изправен и четвърти обвиняем: 54-годишната австрийска журналистка и приятелка на Бамберски Аделайд Ринке Йарош, която го е свързала с похитителите.

Присъдите на бащата отмъстител и неговите съучастници са обявени на 18 юни. Бамберски получава една година условно. Двамата похитители са осъдени на по една година затвор всеки. Журналистката остава без наказание. Красниги и Бабловани вече са лежали една година в ареста, затова напускат съда като свободни мъже.

На 29 март 2018 г. Европейският съд по правата на човека отхвърля като недопустима молбата на 83-годишния Дитер Кромбах, в която той се оплаква, че е осъден несправедливо във Франция за престъпление, което вече е отхвърлено от съда в Германия. Най-вероятно той ще лежи зад решетките до края на живота си.

––––––––––––––––––––––––––––––-
Източници: crimemagazine.com, wikipedia.org, thegardenisland.com, nytimes.com

The following two tabs change content below.

• Автор
• Още от автора

Силвия

Автор в Криминални Досиета

Последни досиета от Силвия (виж всички)

• Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
• Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
• Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020