Служителите на изправителната колония, в която излежава доживотната си присъда серийният убиец и педофил Владимир Жуков, изясниха обстоятелствата около смъртта на поредната жертва на маниака. Две години след осъждането му „Нижегородския Чикатило“ призна за убийството на още едно момиче на 8-10 години.
Самоличността на поредната жертва на престъпника все още не е установена. Събраните от надзирателите материали са предадени на следствените органи за по-нататъшно разследване.
В момента 38-годишният Владимир Жуков, който преди две години бе осъден за серия от убийства и изнасилвания на деца в Новосибирска и Нижегородска област, излежава присъдата си в колонията „Бял лебед“ в град Соликамск в Пермския край. В това наказателно заведение се държат осъдените на доживотен затвор.
Жуков разказал на пазачите, че през 2002 г. в град Городец е качил в колата си непознато момиченце на около 8-10 години. Откарал детето в гората, където го изнасилил и убил. Маниакът изоставил трупа на момичето на местопрестъплението, като го покрил с клони.
През септември 2008 г. нижегородският областен съд призна Владимир Жуков за виновен в престъпления, извършени в периода 1999-2007 г. Жертви на маниака станали 14 деца, три от които убити.
След половин година Владимир Жуков е изправен на второ дело, този път в Новосибирска област, за аналогични престъпления. Маниакът работил като главен ИТ-мениджър за региона. В ролята си на незаменим специалист Владимир Жуков често пътувал в командировки из всички краища на Русия, където извършвал нови престъпления.
През есента на миналата година Жуков беше обвинен в сексуално насилие над десет деца, с които злоупотребил по време на командировката си в Новосибирска област през януари 2003 г. През април 2009 г. новосибирският областен съд осъди „пътуващия маниак“ на 11 години затвор, прибавени към доживотната присъда, която вече излежава.
Съдебно-медицинската експертиза установила, че Жуков има психически отклонения – „педофилия със садистичен механизъм“. Перверзникът изтезавал жертвите си и винаги държал в колата си еластични бинтове и въжета, с които да връзва отвлечените деца. Най-възрастната му жертва е на 13 години.
Въпреки установяването на психични отклонения, Жуков е обявен за вменяем. В хода на съдебните заседания той призна вината си и моли за прошка потърпевшите.
Прозвището „Нижегородския Чикатило“ е дадено на Жуков от милиционерите, шокирани от първите признания на маниака веднага след залавянето му. Веднага станало ясно, че е отговорен за три десетки жертви. Настина впоследствие много от тях отпадат от разследването, поради липсата на достатъчно доказателства.
Владимир Жуков сам позвънил на родителите на последната си жертва и им съобщил точното време и място, на което щял да върне дъщеря им. Престъпникът просто изхвърлил изнасиленото момиче пред болницата и избягал. След няколко дни, когато жертвата дошла на себе си, разказала на милицията подробности, с помощта на които маниакът бил заловен.
Маниакът действал дръзко още от самото начало, но не започнал да убива веднага. Първата си жертва Жуков издебнал в жилищен вход и под заплахата с нож вкарал детето в асансьора. Педофилът заставил момичето да го заведе у дома си, макар детето да го предупредило, че майка му си е вкъщи.
Присъствието на родителката изобщо на стреснало маниака: той влязъл в чуждата квартира, вързал майката и изнасилил дъщеря й пред очите й.
Жуков започнал специално да обикаля из Нижегородска област в търсене на нови жертви. В колата си винаги държал чанта, пълна с въжета. Често се представял на децата като сътрудник на детския журнал „Светлячок“.
Освен това маниакът не се страхувал да отвлича и по две деца от различен пол наведнъж. През август 2004 г. отвлякъл Надя Малова и нейния брат Витя Саушкин. Жуков ги откарал с автомобила си в горския масив на Далнеконстантиновския район. Там престъпникът убил момчето пред очите на сестра му и след това се изгаврил с момиченцето и убил и него.
Третата жертва на Жуков е Лида Соловева, която отвлякъл от село Воскресенское.
Той прибягвал към убийствата на децата от страх да не бъде заловен. Първите седем жертви, които маниакът изнасилил през 1999-2000 г., или не се обръщали към полицията, или не можели да опишат насилника си. Но осмата жертва на Жуков го запомнила добре и помогнала на милицията да състави достоверен фоторобот.
Не след дълго Жуков видял лика си по телевизията.
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
„Тогава се изплаших, че ще ме разкрият и арестуват“ – обяснил маниакът на следствието. – „От този момент започнах да се отървавам от пострадалите деца“.
С времето Жуков започнал да вярва в своята безнаказаност. Само при последния престъпен епизод имало няколко момента, в които перверзникът щял за малко да бъде изобличен. Но успявал всеки път да се измъкне от отговорност, сякаш нарочно си играел на котка и мишка с милицията.
Последната жертва на маниака станала 11-годишната Оля Ц., отвлечена от село Красние Баки през лятото на 2007 г. Первезникът насила набутал детето в колата си и веднага го съблякъл. После накарал голото момиче да се напъха в чувал за картофи.
По-късно детето разказва на следователите, че по пътя Жуков бил спрян от КАТ. „Чух как катаджията изпроси от Жуков 200 рубли“ – спомня си Оля. – „Много се надявах, че ще поиска да огледа купето на колата“. Но катаджията не си направил този труд.
На момичето можел да помогне и съседът на Жуков, който правел ремонт в жилището си. Той случайно пробил дупка в стената му и дошъл да му се извинява. В онзи момент маниакът все още не бил успял да скрие добре момичето, което стояло в чувала в коридора. Жуков обяснил на съседа, че е приготвил някакъв боклук за изхвърляне.
Някои от постъпките на Жуков изглеждат съвършено безразсъдни. На следващия ден след изчезването на детето сам се обадил на родителите на Оля и им обещал, че „след известно време ще я върне“. При следващия им разговор пояснил, че на 3 август 2007 г., (три дни след отвличането), ще остави малката пред „Детска болница №1“.
Направил точно така, както бил обещал. Трудно е за вярване, но въпреки че разполагали с точната информация за времето и мястото на появата на предполагаемия похитител, властите не могли да го задържат. Жуков изхвърлил детето от колата си и потеглил. Момичето не било в състояние да говори през следващите три денонощия.
Но Оля успяла да запомни квартирата на перверзника и когато дошла на себе си, описала нейното местоположение.
След като бил задържан, маниакът доста екстравагантно обяснил своята странна постъпка. На въпросът, защо този път не е убил жертвата си, Жуков отговорил на следователите, че се бил влюбил в момичето и затова го бил пощадил.
Попадайки в милицията, Жуков възкликнал: „Как й провървя!“. Първоначално следователите не го разбрали и той им обяснил, че било провървяло на следващата му жертва, която се готвел да търси точно днес. След това престъпникът поискал да му дадат карта и започнал чистосърдечно да си признава за десетки престъпления и около 30 убийства, извършени в най-различни райони на Русия.
За съжаление, властите не успели да потвърдят много от неговите показания. В компютъра на Жуков били открити хиляди детски порнографски снимки.
Съпругата на Владимир Жуков Евгения не вярва че мъжът й е убиец. По времето, когато завел отвлеченото момиче в дома си, съпругата и синът му били във Финландия.
Близките на маниака били в шок от случилото се и не вярвали, че Жуков е водил таен „втори живот“. Веднага след задържането му Евгения се върнала в Русия и буквално се втурнала към килията на мъжа си.
„Това не е той, той не би могъл!“ – крещяла тя.
Според колегите му Жуков бил отличен специалист в своята област. Мениджърът получавал заплата от три хиляди долара и според близките и познатите му много обичал съпругата и 14-годишния си син.
източник: newsru.com
Силвия
Последни досиета от Силвия (виж всички)
- Владимир Романов: Багратионовският маниак - 19.10.2020
- Валерий Асратян: Режисьор на смъртта - 05.10.2020
- Марк Дейвид Чапман: Убиецът на Джон Ленън - 31.08.2020
Ама че начин да ди доставя силни усещания е намерил този образован и квалифициран украински гражданин…Голямо отчуждение и патологична липса на чувство за състрадане прозират зад този случай. Нещо става с „цивилизованото“ ни общество. Да се замислим и най-вече да се замислят политиците, които дават насоката на движение и развитие /а понякога направо регрес/ на обществото ни.