Смъртоносната одисея на Алтон Коулман и Дебра Браун

Едва ли трябва да ни изненадва фактът, че момче с прякор “Пикльото”, получен заради склонността му да подмокря панталоните си, се превръща в един от най-жестоките спонтанни убийци в Америка. Никак не помага и обстоятелството, че Пикльото влиза в затвора за кражба и след две години излиза оттам с новопридобития навик да се облича в женски дрехи и да жадува за груб секс.

Каквито и да са причините за това, Алтон Коулман и неговата приятелка Дебра Денис Браун влизат в историята като мимолетен американски вариант на британските серийни сексуални убийци Майра Хиндли и Йън Брейди.

Смъртоносен дует

Алтон Коулман и Дебра Браун започват своята одисея в средата на 70-те години, преминавайки през пет щата и повличайки след себе си най-мащабното издирване в скорошната история на американското правосъдие. Техният случай изпъква като един от най-жестоките и извратени инциденти на модерната епоха – двамата демонстрират липса на уважение към човешкия живот, която шокира дори закоравели агенти от ФБР и полицейски служители. За по-малко от два месеца те си прокарват път от Илинойс, през Мичиган, до Кентъки с изнасилвания и убийства, преди властите най-накрая да успеят да ги заловят.

Коулман и Браун попадат зад решетките, в очакване на срещата си с екзекутора, но злото, което причиняват на невинните си жертви, живее и до днес. Двамата използват всяка възможност за обжалване и търсят в съда милостта, която те самите рядко са показвали, докато са се подвизавали из Средния запад.

С всяко ново отлагане на присъдите им десетки оцелели преживяват наново ужаса от сблъсъка си със смъртоносния дует любовници. Едно момиче, което успява да избегне смъртта от ръцете им, се заклева, че никога няма да се омъжи, защото вече не е способна да изпитва доверие към мъжете и се чувства омърсена тялом и духом. Друга оцеляла се бори със зависимостта си към наркотиците, склонност към самоубийство и посттравматично стресово разстройство. Майка и баща са принудени да се приспособят към факта, че Коулман никога няма да бъде изправен пред съда за убийството на дъщеря им и никога няма да научат точно при какви обстоятелства е загинала тя.

Семейството на Коулман, от друга страна, се смята за жертва не на своя смъртоносен роднина, а на системата, която според тях преследва и планира да убие невинен човек. Майката на Дебра Браун продължава да кълне деня, в който дъщеря й е срещнала Алтон Коулман. Дебра е била добро момиче и е не е имала проблеми с полицията преди да попадне под неговото влияние, но още преди двамата да бъдат заловени, вече е станало ясно, че тя е не по-малко жестока и смъртоносна от своя престъпен любовник.

Вероятно най-тревожен е фактът, че на първо място Алтон Коулман не би трябвало изобщо да бъде пускан на улицата, за да започне своя изнасилваческо-грабителски-смъртоносен поход. Той отново и отново е успявал да манипулира съдебната система в своя полза, спасявайки се от обвинения за сексуално насилие на няколко пъти. Безсилните прокурори и полицаи са знаели, че си имат работа с чудовище, но са можели само да наблюдават безпомощно отстрани как жури след жури го пуска да си върви, убедено, че системата работи в полза на един невинен човек.

Момче, наречено “Пикльото”

Алтон Коулман е роден в Уокигън, град намиращ се на половин час път с кола на север от Чикаго. Като дете e подложен на подигравките на съучениците си, които го тормозят, защото твърде често подмокря панталоните си. Те кръщават леко изостаналото момче “Пикльото”.

Алтон Коулман
Алтон Коулман

Членовете на семейството му и служителите на реда, които са си имали работа с него като тийнейджър, казват, че Алтон трудно е изразявал емоции и като цяло е бил самотник. Отчужден от връстниците си, той има репутацията на човек с изключително силен сексуален нагон. Според слуховете е бил бисексуален и готов да прави секс по всяко време, навсякъде и с всекиго.

Един от неговите познати казва: “Той знаеше, че е различен… още като малко дете”.

Алтон попада за първи път в полезрението на полицията като тийнейджър, когато е заловен да чупи прозорците на едно общежитие. Бързо е обявен за смутител на реда, но в по-голямата си част неговите престъпления са дребни. Властите не могат да подозират, че ще се превърне в чудовище.

Унищожаването на собственост, често под формата на палежи, може да бъде индикатор за бъдеща склонност към серийни убийства. Това не означава, че всеки тийнейджър, който чупи прозорци или улични лампи е на път да стане сериен убиец, но доста голям брой многократни убийци са извършвали подобни провинения като деца.

По пътя към съзряването си в сериен убиец Коулман дава да властите много шансове да го заловят и затворят, но винаги се измъква от лапите на закона с хлъзгавостта на змия. В съдебната зала се представя в изключително добра светлина като свястно и добро момче, и убеждава съдебните заседатели, че властите са заловили грешния човек. Според неговите приятели Алтон е разчитал и на свръхестествена помощ, за да избегне правосъдието. Твърдял е, че вуду магията го е направила неуязвим за закона.

Но когато удобната фасада не върши работа, а вуду божеството Барон Самеди не чува молитвите му, Коулман прибягва до по-обикновени методи за спасяване от затвора, като обикновено заплашва свидетелите.

През 1983 г. сестрата на Коулман съобщава на властите, че той се е опитал да изнасили осемгодишната й дъщеря. Три седмици по-късно тя оттегля обвиненията си срещу него, с обяснението, че всичко е било недоразумение.

През 1973 г. Коулман и негов съучастник ограбват и изнасилват възрастна жена. Тя отказва да свидетелства за изнасилването и той е осъден само на две години за грабежа. Три месеца след освобождаването му от затвора е арестуван за второ изнасилване, за което е оправдан, но е осъден за друго, по-леко престъпление. Четири години след тази присъда Коулман отново е оправдан за изнасилване. Една година по-късно е задържан за опит за изнасилване, но обвиненията са свалени. През юли 1983 г. е обвинен в изнасилването на племенницата си. Обвиненията и този път са оттеглени. В началото на 1984 г. е привлечен под отговорност за изнасилване под заплаха с нож и убийство на момиче от Чикаго, чиято майка е приятелка на неговата.

Научи повече за:   Садистът Дейвид Паркър Рей и неговата Кутия за играчки

Коулман научава, че е издирван за това престъпление и побързва да изчезне, слагайки началото на своето грандиозно междущатско верижно престъпление с приятелката си Дебра Браун.

Скандална одисея

Защо Алтон Коулман и Дебра Браун минават в нелегалност все още е загадка, дори след повече от 25 години след залавянето им. Според полицията мотивите за убийствата им се дължат на дългогодишната омраза на Коулман към черните, но негови познати отхвърлят тази идея като абсурдна. Повечето от жертвите на двойката са чернокожи, просто защото така се е случвало. Коулман е отсядал в традиционни черни квартали, тъй като само там е можел да се скрие и да се чувства в безопасност.

Дебра Браун
Дебра Браун

Приятел на семейството му казва, че Коулман не е можел да се справи с хомосексуалните си наклонности.

“Той имаше навика често да се облича като жена. Известно беше, че привичките му са по-различни от тези на нормалните мъже”.

Коулман е класически пример за дезорганизиран сериен убиец. Той рядко преследва точно определена жертва, а просто се хвърля върху най-близката възможна плячка. Използва каквото има под ръка, за да убие или обездвижи жертвите си, а в насилието му липсва какъвто и да е ритуал.

Онова, което в крайна сметка го е тласнало към действие, вероятно е осъзнаването, че повече няма какво да губи. Вероятно обвиненията в особено жестоко изнасилване и убийство, които биха могли да доведат до смъртна присъда, са били достатъчни, за да се потопи в дълбините на лудостта.

Без значение от причините, Алтон Коулман и Дебра Браун започват одисеята си на 5 юни 1984 г., когато наемат апартамент в Гари, щата Индиана. Коулман е издирван от полицията от 31 май, а Дебра е разпитана за неговото изчезване на 1 юни.

Одисеята започва

Двамата се скатават кротко две седмици до 18 юни, когато две малки момичета – 7-годишната Тамика Търкс и нейната 9-годишна леля, изчезват по пътя си към сладкарницата. По-късно същия ден 9-годишното момиченце е намерено пребито и изнасилено, но живо. Тамика е изчезнала безследно.

След един ден грубо поруганото й тяло е открито в гориста местност в Гари. Тя е изнасилена и убита. Убиецът е тъпкал гърдите й с крака.

По-голямото момиче е било заставено да гледа убийството на Тамика. Дебра Браун е притискала детето към земята и е покривала носа и устата й, а Коулман е скачал върху гърдите и лицето й, докато ребрата й са се счупили и са пробили жизненоважни органи. След това по-голямото момиче е било принудено да прави секс с двамата, преди да бъде пребита с удари по главата. До ден днешен младата жена страда от главоболия и пристъпи на паника.

В същия ден, когато е открито тялото на Тамика, Дона Уилямс (25 г.) е обявена за изчезнала от родителите си. Колата й също е открадната.

Седмица по-късно автомобилът е намерен изоставен в Детройт с подправена карта за самоличност със снимката на Браун. Жителите в района разказват, че колата е стояла паркирана на това място от 19 юни. Полицията в четири щата вече издирва двойката, работейки по версията, че Дона Уилямс е убита, въпреки че тялото й все още не е открито. Междувременно, два дни след изчезването на Уилямс, в Детройт е отвлечена друга жена. Похитителите са мъж и жена, по-късно идентифицирани като Коулман и Браун. Те принуждават жертвата да ги откара до Толедо, но тя успява да избяга, като нарочно навлиза с колата си в насрещното движение.

Коулман и Браун се измъкват от мрежите на правосъдието, като се сприятеляват по пътя си с добри хора и се възползват от тях. Прекарват по ден-два в домовете на тези самаряни, измъкват им малко пари на хазарт и после ги нападат, ограбват и взимат колите им.

Престъпната вълна в Детройт

Докато са в Детройт, Коулман и Браун се изплъзват на полицията, като същевременно предизвикват малка, но доста жестока, вълна от престъпления. Издадени са заповеди за ареста им за отвличането и обира на 28-годишната жена, която успява да им се измъкне; за обира и пребиването на възрастна двойка на 28 юни, и за обира на двама мъже на 30 юни.

До момента, в който смъртоносният дует напуска Детройт, полицията в Илинойс, Уисконсин, Индиана, Охайо и Мичиган, както и федералните власти, вече са се впуснали в преследването. Въпреки неорганизирания модел на убийствата на Коулман, наблюдават се прилики във всички престъпления. Откраднатите коли са откривани до 12 часа. Когато не са в състояние да намерят бюика, откраднат от пребитата възрастна двойка, властите решават, че по всяка вероятност Коулман и Браун са напуснали с него града.

За съжаление, макар двамата да са отпрашила към Толедо, доказателствата за техните престъпления продължават да изплуват. На 11 юли в изоставена къща близо до Университета “Уейн” е открито зле разложеното тяло на Дона Уилямс.

Впоследствие убийството на Дона така и не влиза в съда, тъй като прокуратурата решава да преследва най-силните си случаи, които биха довели до смъртна присъда. По всяка вероятност Дона Уилямс е била убита в Мичиган, където не се прилага смъртно наказание.

Три други убийства на двойката също едва ли някога ще влязат в съдебната зала: убийството на Юджийн Скот (77 г.) в Индианаполис, и убийствата на Вирджиния Темпъл и нейната 10-годишна дъщеря в Толедо. Смята се, че Скот е бил последната им жертва, понеже колата му е открита в Еванстън, където двамата са заловени.

Научи повече за:   Озеленител уби бебето си с тухла четворка: Не искал повече деца

От Толедо Коулман и Браун продължават на юг, спирайки по пътя в Синсинати, за да убият Марлийн Уотърс, която е открита пребита до смърт в мазето на дома си. Съпругът й също е пребит при нападението и оставен да умре. Коулман и Браун открадват колата им и се насочват към Лексингтън, Кентъки, където изоставят автомобила в едно царевично поле.

В близкия Уилямсбърг двамата отвличат Олин Кармайкъл и потеглят към Дейтън, Охайо, оставяйки жертвата си заключена в багажника на колата. Възрастна двойка от Дейтън е открита пребита и завързана в дома си, след като бегълците открадват колата им. Друго семейство от Дейтън съобщава в полицията, че Коулман и Браун са ги обрали.

От убийството на Тамика Търкс до престъпленията в Индианаполис е минал по-малко от месец, като двойката е извършвала средно по едно углавно престъпление на ден.

Всичко на всичко смъртоносното 53-дневно буйство на двамата бегълци довежда до осем убийства, седем изнасилвания, три отвличания и 14 въоръжени грабежа.

Залавяне

Известно време след убийствата на Темпъл и Скот Коулман и Браун се връщат в района на Уокигън. Вече са се сдобили с голяма известност в цялата страна, а Коулман е получил почетно място в списъка с “Десетте най-търсени” на ФБР.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250

Благодарение на смъртоносната им одисея не са им останали много приятели, затова никой не се изненадва, когато познат на Коулман, виждайки него и Браун край Еванстън, решава да ги предаде на полицията. Властите наблюдават зорко града, понеже Коулман има познати там и той и Дебра са били наели апартамент в града преди да избягат в Гари. Осъзнавайки колко отчаяни трябва да са двамата престъпници, властите подхождат много предпазливо към ареста им.

Щом установяват със сигурност местонахождението им, местните и федерални власти започват да затварят обръча си около двойката. Малко след обяд на 20 юли 1984 г. Коулман и Браун наблюдават баскетболна среща в “Мейсън Парк”, когато полицаите преминават към действие.

Хладнокръвно, сякаш няма никакви грижи на тоя свят, Коулман започва да се отдалечава, докато цивилните и униформени ченгета дебнат в засада. Това ги принуждава да действат и Коулман, късо подстриган и облечен в износена жълта риза, се предава мирно и тихо.

Залавянето на Коулман и Браун
Залавянето на Коулман и Браун

“Хванали сте грешния човек” – казва той на ченгетата. Представя се под две различни имена, а Дебра Браун се идентифицира като Денис Джонсън. Тя носи зареден револвер, а Коулман е скрил дълъг нож в ботуша си, но никой от тях не посяга към оръжието си.

Залавянето им преминава бързо и лесно.

Разследване

Макар в разследването да има някои пропуски, очевидно е, че властите са очаквали двойната престъпна вълна да се върне в Еванстън. Съседите в района дочуват слухове за завръщането на Коулман и Браун три седмици преди появяването им. Настроението в квартала е не по-малко тържествуващо от това на полицията, която очевидно се наслаждава на медийното внимание.

“В квартала знаехме за него” – казва един съсед. – “Нямаше как да се появи и да грабне някого. Ние го очаквахме”.

Коулман изглежда уморен и изпит по време на ареста, сякаш зарядът, който го е движил досега, се е изпарил напълно.

Служителите на реда остават със същото впечатление и се питат дали двамата не са искали съзнателно да бъдат заловени: Коулман никога не се е притеснявал да оставя достатъчно отпечатъци на местопрестъпленията, а агентите от ФБР споделят, че той е бил толкова небрежен в това отношение, сякаш се е опитвал да остави визитката си.

Същите тези отпечатъци в крайна сметка предопределят съдбата на Алтон Коулман. Въпреки протестите му, че властите са заловили грешния човек, полицията успява да го идентифицира успешно като извършител на престъпленията в Уисконсин, Илинойс, Индиана, Охайо, Мичиган и Кентъки.

Признанията на Браун

С ареста на Коулман и Браун властите се заемат да решат за кои от престъпленията си двамата ще бъдат изправени пред съда. Щатите с най-тежки закони ще имат предимството да преследват първи смъртоносната двойка. Това означава, че престъпленията, извършени в Мичиган и Уисконсин, където няма смъртно наказание, ще се разглеждат последни, ако изобщо стигнат до съда.

Двамата са разделени от полицията и Дебра, най-търсената жена в страната, изслушва конституционните си права. Тя незабавно се възползва правото си да запази мълчание и поисква да говори с адвокат.

В полицейското управление в Еванстън агентът от ФБР, който е прочел правата й, продължава да й задава въпроси за нейната идентичност, като името, възрастта й, рождената й дата и адреса й. Местен детектив също я разпитва, надявайки се да свърже двойката с едно престъпление, извършено в града.

Когато идва времето да закарат Браун във федералния затвор, тя разговаря с агентите по пътя към Чикаго. Пристигайки във федералното заведение, още веднъж изслушва правата си и отново отказва да подпише документ, че е съгласна да говори. Все пак се съгласява да говори със служителите при условие, че може да спре, когато пожелае.

През следващите два и половина часа Браун обсъжда в детайли смъртоносния поход, като дори признава за много от престъпленията. Когато свършва, отново пожелава да говори с адвокат. Разпитите приключват, докато желанието й не е изпълнено.

По време на процеса адвокатът на Дебра Браун протестира, че са били нарушени правата й по Петата поправка за самоуличаване, тъй като властите са продължили да я разпитват, след като е поискала адвокат. Съдът решава, че детективът от Еванстън наистина е нарушил правата й и доказателствата от неговия разпит не са приети в съда. Нейното признание обаче, дадено на федералните власти в Чикаго, е допуснато в съда и с негова помощ се стига до осъждането й.

Научи повече за:   Момчета измъчват двегодишно момиченце

Дебра Браун е осъдена на смърт за убийството на Тамика Търкс.

По-късно тя е осъдена на смърт и за убийствата в Синсинати, но остава в отделението на смъртниците в затвора в Индиана. Алтон Коулман е осъден на смърт за същите убийства. През януари 1991 г. губернаторът на Охайо отменя смъртната присъда на Браун, на основанието, че тя е слабоумна и лесно доминирана от Коулман. Сега тя излежава две доживотни присъди в Охайо. Но щатът Индиана не е приключил с нея.

Повече от седем години след убийствата, през август 1991 г. апелативният съд в Индиана постановява, че съдът не е допуснал грешка, позволявайки признанията й да бъдат представени на процеса. Осъждането й на смърт е валидно. Апелативният съд решава, че въпреки нейните неколкократни опити да говори с адвокат, признанията й са били разделени във времето и пространството. Браун е направила признанията си доброволно, след като е изслушала правата си, решава съдът.

Днес Дебра Браун излежава присъдата си в Охайо. Дали тя някога ще се срещне с екзекуторите си тепърва ще стане ясно.

Наказание

Алтон Коулман прекарва над 6 000 дни в отделението на смъртниците в затвора в Лукасвил, Охайо и използва всички възможни средства да спаси живота си. Усилията му са напразни.

Алтон Коулман
Алтон Коулман

Той е описван от служителите на затвора като образцов затворник, който се радва на медийното внимание и на статуса си на първия затворник в Охайо от десетилетия насам, който наистина ще се срещне с екзекутора си. Алтон обича особено много да говори с репортери от женски пол и често се опитва да използва “звездния” си статус, за да измъква дребни услуги – например момичешки списания и пари – като комисионна за даване на интервю.

Алтон Коулман е екзекутиран с летална инжекция в 10:00 часа сутринта в петък на 26 април 2002 година, на 46-годишна възраст.

Два дни преди това той е покръстен от един даласки телевангелист и се сбогува със семейството си. Това е първото им посещение от години.

Роднините на жертвите му в Илинойс наблюдават изпълнението на смъртната му присъда по запазен телевизионен канал, но записи на събитието не са направени.

Той си поръчва огромна “последна вечеря”: филе миньон с пържени гъби, пържени пилешки гърди, царевичен хляб, бисквити и тъмен сос, пържени картофи, броколи със сирене, салата с френски дресинг, лучени кръгчета, маруля, пай от сладки картофи с бита сметана, маслен сладолед с орехи и черешова кола.

След обилното “специално ястие” (осъдените в Охайо всъщност нямат “последна вечеря”, защото им се сервира закуска преди екзекуцията), той прекарва много неспокойна нощ. На сутринта хапва малко препечени филийки.

Наблюдателната стая в залата за екзекуции в Лукасвил събира 12 души, а близките на жертвите са разделени с плъзгаща се врата от тези на осъдения. Алтон поканва на последното си представление духовния си наставник и екипа си от адвокати. Броят на роднините на жертвите, желаещи да присъстват на екзекуцията, се оказва предизвикателство за управата на затвора, която в крайна сметка се сдобива със специално разрешение от Върховния съд да излъчи на живо екзекуцията по специален телевизионен канал за тълпата от 18 души (без да броим представителите на медиите), които идват да видят как Коулман ще умре.

В типичния си стил Алтон Коулман заявява, че живото телевизионно предаване нарушава гражданските му права и поисква да се спре излъчването. Върховният съд отхвърля аргументите му.

Малко преди 10:00 часа, нагизден с шал, щампован с кръстове, и звезди на Давид върху затворническата си униформа, Алтон Коулман влиза в залата за екзекуции и тихо ляга на носилката. Остава неподвижен, докато пазачите затягат коланите и закачат системите, по които три вещества ще се влеят в ръката му.

Той поглежда към наблюдателната стая и като че ли казва нещо, но никой не го чува през дебелото стъкло.

Един от служителите на затвора го пита дали има някакви последни думи, той поклаща отрицателно глава и тогава екзекуторът натиска бутона, задействащ смъртоносния процес.

Въпреки че за екзекуцията се използват само три вещества – едно за упойка, друго за спиране на дишането и трето за спиране на сърцето, за процеса са необходими осем спринцовки. Често тяхното изпразване отнема две или три много дълги минути.

Когато лекарствата потичат по системите, Алтон Коулман започва да рецитира 23-ия Псалм. Щом стига до “при тихи води ме завежда”, натриевият пентотал започва да действа и той загубва съзнание.

Обявен е за мъртъв в 10:31 часа.

Много от близките на жертвите обаче считат работата си за наполовина свършена.

Бабата на 7-годишната жертва Тамика Търкс заявява, че няма да намери спокойствие, докато съучастничката на Коулман Дебра Браун не намери смъртта си в Индиана.

Дебра Браун
Дебра Браун

“Една глава е затворена, но има още една: Дебра Браун” – казва възрастната жена. – “Докато това не приключи, няма да има спокойствие. Но дори тогава никога няма да бъдем същите заради онова, което те ни отнеха и не могат да ни върнат”.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
4 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Hanna Montana
Hanna Montana
17.01.2011 19:32

Дребното хулиганство,палежите и бисексуалните наклонности,отгоре на това и напикаването(не е посочено дали е нощно но въпреки това е индикатор за проблем) в неподходяща вече за него възраст предопределят солидната бъдеща кариера на Алтон Коулман. Не е изненадващо,че е посягал на каквото му попадне без значение от възрастта или семейната връзка. Искам също да добавя,че факта,че убийствата му са били извършени предимно срещу чернокожи не е изненада или пък някакво изключение защото принципно при серийни убийци не се наблюдават междурасови убийства.Именно обратното се приема като изключение поради ситуативния характер на престъпленията или поради липса на подходяща жертва. Смъртта на Коулман е… виж още »

Джу
Джу
18.01.2011 0:05

Аз не знам изобщо защо трябва да има упойка!
Не може човек отнел човешки животи по какъвто и да е начин (в повечето случаи мъчителен) да имам каквито и да е човешки права по простата причина ,че той/тя вече не е човек!
Най-добре би било всички серийни убийци да бъдат убивани както са били убити жертвите им !

Kamen
Kamen
21.10.2013 22:07

Прочел съм около половината статии в този сайт и сериозно започвам да се изнервям от невежите и меко казано емоционално недозрели коментари тук. Следният коментар не е насочен към нито един конкретен човек. Преди всичко хората, които са извършили тези тежки престъпления са болни човешки същества със сериозни проблеми и нелеко минало. Това което на мнозина от хората тук им обягва е, че законите в основата си не са “отмъщение”. Достатъчно добре свършена работа е ако престъпника е заловен и няма да излезе, достатъчно е обществото да знае, че това го очаква всеки – без изключения. Най-важно е обществото ни… виж още »

Таня
Таня
03.10.2017 4:45

Миличкият той!!! Хуманен начин, а? Това са пълни глупости, защото е много изтъркано вече да търсиш оправдание за адовете, които сътворяваш в лошото си детство и прочие….. Толкова много деца и хора като цяло да имали кошмарен житейски път а не са се превърнали в серийни убийци. Не робувайте на тези уж “хуманни” методи за прилагане на смъртната присъда. Една присъда трябва да има и възпитателен и превантивен характер а не за всичката тази смърт, която са причинили тези изроди накрая да ги хрантутят и до живот обикновените данъкоплатци. Така, че господине, по- леко с коментарите за невежество към хората,… виж още »