Сезонът на Фантома: Лунните убийства в Тексаркана

Америка все още се възстановява от травмите след Втората световна война, когато вестникарските заглавия приковават вниманието на нацията към град Тексаркана. Там през 1946 година незнаен убиец отнема животите на поне петима души, появявайки се при пълнолуние през интервал от три седмици. Неговата варварщина докарва до истерия жителите на града, принуждава ги да се заключат в домовете си и да се въоръжат до зъби.

Случаят остава неразкрит до ден днешен и макар един от главните заподозрени да попада в затвора по друго обвинение, мнозина смятат, че Фантома е останал ненаказан и е пренесъл кошмара си някъде другаде.

От мрака

“Защо не ме уби? Уби толкова много други!”
— Мери Джийн Лари, жертва

Деветнадесетгодишната Мери Джийн Лари и нейният приятел, 24-годишният Джими Холис, не се различават с нищо от всяка друга млада влюбена двойка. Но вечерта на 22 февруари 1946 г. обещава да свърши по-вълнуващо от обикновено, защото най-накрая двамата имат възможност да останат заедно насаме. Което всъщност означава да отидат с колата извън града до пътя “Ричмънд Роуд” – известен като “Алеята на влюбените”, за да се целуват, опипват и… още нещо.

Когато пристигат, Джими загасва двигателя на колата и поглежда часовника на китката си. Наближава 23:45 часа. Той изсумтява недоволно – обещал е на баща си да върне колата малко след полунощ. Но бързо забравя неизбежния гняв на баща си, омаян от перспективата да пъхне ръце под блузата на Мери Джийн. Навежда се над нея и скоро единствените звуци в нощта са тежкото им дишане и скърцането на седалката.

Внезапно над тях пада някаква сянка и закрива луната.

Джими вдига глава, очаквайки да види униформата на полицай, дошъл в най-неподходящия момент. Стряска се обаче, защото вижда през прозореца да наднича някакво “нещо”. Няма представа какво е то. Същество в качулка, направена от брезент, им прави знаци с ръце от тъмната горичка. Очите на Джими свикват с мрака и той осъзнава, че една от ръцете му държи нещо. Пистолет. Джими се хвърля към задната част на колата, натискайки Мери Джийн върху седалката.

“Излезте от колата веднага!” – нарежда Нещото с приглушен от маската глас. Мъжки глас.

Страхувайки се, че нападателят ще стреля през задното стъкло, ако не му се подчини, Джими бута вратата и пристъпва в нощта. Мери Джийн го следва.

“Можете да вземете всичките ни пари, господине” – избърборва момичето. – “Само не ни наранявайте”.

Колкото и да се опитват, двамата не могат да видят очите му през процепите на маската. Единствено черна празнота. Сякаш забелязвайки настоятелните им погледи, непознатият светва с фенерче в лицата им, за да ги заслепи.

“Правете, каквото ви казвам и няма да ви нараня” – обещава той.

Устните на Джими потреперват: “Какво искаш? Портфейлът ми? Колата?”.

“Панталоните ти” – казва злорадо Гласът. – “Свали си панталоните”.

“Няма!” – отговаря младежът. За момент се чуди дали това не е някаква тъпа шега, организирана от приятелите му.

“Направи го или ще те убия” – настоява Гласът.

Мери Джийн умоляващо го подръпва за ризата: “Моля те, Джим, направи каквото ти казва”.

Джими се поколебава, питайки се как е попаднал в тази абсурдна ситуация. Хвърля поглед към оръжието и забелязва, че дулото сочи към корема му. Цялото му мъжество се изпарява. Разкопчава колана си и оставя панталоните му да се свлекат на земята. В същия момент ръката на Нещото се вдига и му нанася два удара по главата с дръжката на оръжието. Краката му се подкосяват и той загубва съзнание.

Сега съществото се обръща към момичето. В отчаянието си тя хуква към тъмната малка пътечка, потъваща в кипарисите. Но юмрукът му я застига и тя се озовава на земята. Триумфиращият звяр сяда върху нея; пръхтящ като бик, който току-що е стъпкал тореадор. Ръцете му пропълзяват под полата й и тя чувства студенината на оръжието по бедрото си. Въпреки молбите й, дулото напредва нагоре към гащичките й. Момичето усеща, че Нещото се хили злорадо дори през мръсния брезентов плат. Може да види похотливия блясък в очите му – тъмните му очи, които сега мъждукат на лунната светлина през процепите на маската.

Но това не е луната. Скоро лъч бяла светлина озарява цялата форма на звяра и привлича вниманието му. Той изръмжава някаква псувня и Мери Джийн осъзнава, че това е светлината от фаровете на приближаваща кола.

Звярът й нанася няколко удара с юмрук в лицето и се оттегля в тъмнината, от която е дошъл.

Но тъмнината няма да го държи дълго. Той ще се върне. Първите му две жертви са останали живи, макар все още да не осъзнават късмета си. Мери Джийн и приятелят й са откарани в болницата. Джими е бил ударен с такава сила, че черепът му е пукнат на две места.

Те се спасяват, но в следващите няколко месеца същото това Нещо ще изпълзява от тишината на нощта отново и отново там, където младите влюбени се усамотяват, за да се отдадат на ласките си.

Между февруари и май на 1946 г. град Тексаркана ще преживее най-кървавите и страшни моменти в своята дълга история. Това е Сезонът на Фантома и неговите Лунни убийства.

Звярът никога не е заловен. Кой е той и откъде е дошъл си остава загадка.

Джими и Мери Джийн са единствените му жертви, успели да дадат мъгляво описание на звяра – висок около 1,80 м, с грубовато съшита бяла брезентова маска на главата, в която са изрязани дупки за очите и устата.

Този път смърт

“Тексаркана се страхуваше от неизвестното…”
— Мъртис Джонсън, жителка на Тексаркана

Тексаркана се простира от двете страни на границата между щатите Тексас и Арканзас. Мотото на индустриалния град – “Двойно по-хубав” – прекрасно описва неговата същност. Той се състои от две отделни общини – Тексаркана Тексас и Тексаркана Арканзас, разделени по средата от популярното за туристите авеню “Стейт Лайн”. Всяка община има своя собствена полиция, пожарна и градски съвет. Тъй като районът обхваща и два отделни окръга – Бауи (Тексас) и Милър (Арканзас) – предградията се патрулират от отделни шерифски управления.

Тази единствена по рода си организация работи добре и нейните 60 000 жители се смятат за единни граждани на единен град. Работят и се забавляват заедно, а всеки октомври се събират за провеждането на прочутия “Панаир и Родео”. Семейства от Луизиана, намираща се само на 40 км, често посещават лунапарка “Кристал Спрингс Бийч” и се наслаждават на разнообразния нощен живот в града.

През 1946 г. населението на Тексаркана наброява 44 000 души и точно започва да се връща към нормалния живот след Втората световна война. Младите мъже се завръщат от войната и градът празнува края на конфликта.

Малцина заключват вратите и прозорците си. Преди началото на убийствата най-страшното място в града е местното кино, където се прожектира филмът “Къщата на Дракула”.

Макар повечето къщи в Тексаркана да представляват образцови домове с бели оградки и розови градини, градът има и лоши квартали. През войната това е било войнишкото градче, а баровете и нощните клубове, появили се там, за да обслужват бойците, сега продължават да процъфтяват. Еротични представления привличат мъжката клиентела и салоните се препълват след залез слънце. Сбиванията са нещо обикновено и местната полиция често се разправя с пиянски скандали. Убийствата в тези квартали също не са нещо необичайно.

Но като цяло Тексаркана е сигурно, богобоязливо място и човек може спокойно да се разхожда нощем, без да се страхува от разбойници.

Слухът за странното нападание над Мери Джийн и Джими Холис стига до вестниците, но историята е омаловажена като чудат инцидент. Мнозина предполагат, че извършителят просто е минавал през града. Полицията не открива виновник и решава, че качулатият загадъчен мъж отдавна е изчезнал с товарния влак към други хоризонти. Въпреки лошата слава на “Любовната алея”, Тексаркана все още няма причина да се притеснява за своята безопасност – все още.

В дъждовното утро на 24 март, месец след нападението над Мери Джийн и Джими, шофьор, пътуващ по магистрала 67 в окръг Бауи забелязва нещо странно. Олдсмобил модел ’41-а е паркиран в една горичка на около 100 м от пътя, а зад волана му сякаш спи някакъв мъж. Мястото не е подходящо за отдих, особено при наличието на толкова много мотели наоколо. Шофьорът решава, че трябва да провери какво става и се приближава до колата. Когато надниква вътре, гледката го кара да изпищи и той се втурва да съобщи на властите.

Служителите на окръг Бауи се стичат на местопрестъплението. Две мъртви тела лежат в автомобила – и двете жертви са застреляни в главата. Зад волана е 29-годишният Ричард Грифин, наскоро освободен войник от флота. На задната седалка лежи приятелката му Поли Ан Мур. Експертизите ще покажат, че куршумите, с които са убити, са били изстреляни от револвер .32-и калибър, вероятно “Колт”.

Ричард Грифин и Поли Ан Мур
Ричард Грифин и Поли Ан Мур

Мур е убита извън колата, за което подсказват кървавите петна и следите от влачене. Момичето изглежда е било насилено сексуално. Отпечатъците от пръсти и обувки са оскъдни заради силния дъжд, който се е излял през нощта.

Научи повече за:   Черният вампир: Кръвопиецът ценител Ахмат Азимов

Полицията е озадачена от самото начало. Към разследването се присъединяват служители на Тексаския отдел по публична безопасност, градската полицията (на Тексас и Арканзас), и органите на реда от окръг Милър и прилежащия окръг Кас. ФБР също се присъединяват впоследствие, но и те нямат успех. Мотив като че ли не съществува; Грифин и Мур нямат врагове; за последен път са били видени живи в кафене на улица “Уест Севънт” около 22:00 часа, където са вечеряли със сестрата на Грифин.

Три дни след убийствата шерифското управление вече е разпитало 50-60 души и е проследило около стотина фалшиви следи. Убийствата обаче си остават все така загадъчна мистерия, което принуждава шерифа да обяви награда от 500 долара за всякаква информация по случая. Такава не се появява.

Отношението на обществото към подобни престъпления през 40-те години се различава от днешното. Днес такива престъпления се публикуват смело, но през 1946-а пресата е замазвала доста неудобни подробности. Тялото на г-ца Мур показва издайнически следи за изнасилване, а другата нападната – Мери Джийн Лари, замалко е щяла да бъде насилена с пистолет, но вестниците остават неми относно този аспект. Ако намекнат за изнасилване, то е описвано като “криминално нападение”, което може да означава най-различни неща.

На тялото на г-ца Мур не е направена аутопсия, нито пък властите официално заявяват мнението си, че тя е била изнасилена. Това се случва години преди появата на ДНК анализите на проби от семенна течност и властите са разчитали не толкова на научни, колкото на веществени доказателства, за да заковават престъпниците.

Липсата на технологии и наложеното от морала на тогавашните времена мълчание вероятно са причината този убиец да бъде толкова неуловим. Мълчанието обезкуражава властите да преследват познатите перверзници, които може би живеят в района. Въпреки че Мери Джийн е била нападната по перверзен начин, а г-ца Мур е била очевидно изнасилена, никой в онзи момент не се сеща да свърже двата инцидента.

Всъщност властите не се сещат. Но жителите на Тексаркана не са наивни. Слухът, че Поли Ан Мур е била изнасилена се разпространява със завидна бързина и скоро много жени, особено самотните, започват да заключват вратите си нощем.

Назоваването на Звяра

Танцуващи двойки се носят под звуците на популярното парче “Лунна серенада” в приглушените светлини на “VFW Хол”. На сцената група “Райтмеърс” забавлявава публиката си под диригентската палка на своя лидер, саксофонистът Джери Аткинс. Тази вечер, 13 април, е един от многото съботни ангажименти на групата в този клуб през изминалата година. Младежите ги харесват и заведението се радва на добра посещаемост.

Самият той тийнейджър по онова време, Аткинс избира с голямо старание подходящите хора за групата си. Четирима от членовете й са жени, тъй като по време на войната е имало недостиг на мъже изпълнители.

Понеже момичетата са тийнейджърки също като Аткинс, а много от участията се провеждат на места, където се сервира алкохол, единственият начин майките им да се съгласят да ги пуснат е Аткинс (който се ползва с добра репутация) да ги кара лично дотам и обратно с колата си.

Бети Джо Букър е една от любимките му. Само на 15 години тя вече е виртуоз на саксофона. Аткинс вижда нейния потенциал и я окуражава да продължи да се занимава с музика, след като завърши училище. Тя е умна, бъбрива и енергична и Аткинс вярва, че пред нея се очертава блестящо бъдеще.

Последната нота за вечерта заглъхва в 1 часа – неделя, 14 април. Групата започва да събира инструментите си. Посетителите си тръгват, все още тананикайки любимите си мелодии. Бети Джо казва на шефа си, че няма нужда да я кара до вкъщи тази вечер. Неин бивш съученик на име Пол Мартин се е отбил да я види и ще я води на някакъв купон. Аткинс оглежда чакащото момче, преценява го като прилично хлапе и казва на Бети Джо да върви да се забавлява.

Това е последният път, в който я вижда жива. Тя и Мартин са убити с револверни изстрели много преди изгрев слънце.

Бети Джо Букър и Пол Мартин
Бети Джо Букър и Пол Мартин

Колата на Пол Мартин е открита изоставена на входа на “Спринг Лейк Парк”, далеч от партито на което са щели да ходят двамата с Бети Джо. Тялото му е открито първо на север от магистрала 30 и на 2 км и половина от колата му. Той е прострелян няколко пъти. Бети Джо е открита на около 3 км разстояние, край малка горичка близо до Фърнууд, също на север от магистралата. Нейното тяло също е надупчено с куршуми. Освен това е изнасилена. Този път властите не го отричат.

Балистичната експертиза потвърждава, че куршумите са .32-и калибър и съвпадат с онези, отнели животите на Мур и Грифин преди три седмици.

В Тексаркана настъпва паника, когато гражданите осъзнават, че сред тях се крие убиец, който става все по-самонадеян. Най-накрая полицията събира две и две и проумява, че същият качулат злодей може би е отговорен за серията от нападения и убийства, започнала с атаката над Джими и Мери Джийн на 22 февруари.  За нещастие и този път властите не намират никакви ясни отпечатъци, но начинът на действие на убиеца е очевиден: нападения над млади двойки в усамотени местности.

Понеже злодеят сякаш се появява от нищото и също така бързо се дематериализира във въздуха, редакторът на вестник “Тексаркана Газет” Калвин Сътън го нарича с мистериозното име “Фантома”. Прозвището се появява за първи път в заглавията след последното убийство.

В разгара на целия този хаос на сцената излизат легендарните Тексаски рейнджъри, в лицето на високия и добре познат рейнджър на име Мануел Гонзаулас, известен като “Единака” заради своята способност да издирва престъпниците до дупка и сам да се справя с тях. Той взима разследването в ръцете си и едно от първите му действия е да разпространи следния бюлетин:

“ТЪРСИ СЕ ЗА УБИЙСТВО”

“Неизвестно лице, или лица, се издирват за убийствата на Бети Джо Букър и Пол Мартин, извършени на 13 април 1946 г. в окръг Бауи, Тексас. Извършителят може да разполага с личните вещи на жертвите и да се опита да се отърве от позлатен саксофон със сериен номер 52535, който е изчезнал от колата, в която жертвите са видени за последно… “

Властите разпитват всеки, който е познавал Бети Джо и Пол, в търсене на възможен мотив. До днес остава загадка как колата на Мартин се е озовала толкова далеч от купона, на който са отивали.

Двамата не са били обвързани романтично и са нямали причина да се отклоняват от пътя си, за да попаднат в “Спринг Лейк Парк” – място, често посещавано от влюбените. Полицията смята, че младежите са качили стопаджия, който ги е накарал да го закарат дотам и щом са пристигнали е извадил оръжие.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250

Джери Аткинс вярва до ден днешен, че Фантома може би е бил един от посетителите в заведението същата вечер. Той се замисля за убийствата на Мур и Грифин и се сеща, че телата им са намерени в близост до друго заведение, наречено “Клуб Далас”. Може би някой дебне младите двойки из местните клубове и избира жертвите си? Но неговата теория така и не е разследвана.

Саксофонът на Бети Джо е открит няколко месеца по-късно да ръждясва в едно блатисто поле в “Спринг Лейк Парк”. Очевидно убиецът го е захвърлил там в онази съдбовна нощ.

Пандемониум

“Градът беше като кутия с барут, очакваща искра”
— Ед Малкълм, жител на Тексаркана

С второто двойно убийство атмосферата по улиците на Тексаркана претърпява драстична промяна. Някога спокойните граждани сега стрелкат с подозрителни и мрачни погледи всеки минувач. Непознатите автоматично се превръщат в заподозрени; чуждите коли се проследяват от доброволци, а когато падне нощта, тротоарите, преди това пълни с хора, се изпразват сякаш идва торнадо.

Ако някой се осмелява да излезе по тъмно, никога не го прави сам и рядко за забавление. Липсата на днешните високотехнологични системи за сигурност принуждава хората да измислят хитроумни аларми, като залагат тенджери и тигани пред вратите, за да може дрънченето им да ги предупреди за появата на Фантома. Продажбата на оръжия и муниции скача до небето. Не всеки обаче ги купува за самоотбрана. Въоръжени доброволци, главно студенти, обикалят самотните пътища, с надеждата че лудият убиец ще се опита да ги нападне.

Научи повече за:   Адолф Айхман: Архитектът на Холокоста

Властите са претоварени от проверяването на фалшиви следи и успокояването на страстите в града. С увеличаването на служителите, прикрепени към разследването, скоро ситуацията започва да напомня на поговорката “много баби, келяво дете”. Някога перфектно работещата верига на комуникация между различните отдели сега се е превърнала в развален телефон.

Начело на разследването застават Тексаските рейнджъри и шерифите от окръг Бауи, на чиято територия Фантома извършва престъпленията си. Естествено двата полицейски отдела на града-близнак изпълняват ролята на адютанти. Федералното бюро за разследване се появява на сцената, за да окаже помощта си, както и Тексаският отдел за обществена безопасност, и властите от близкия окръг Кас. Когато разследването се разпростира и из други окръзи, тамошните власти също ентусиазирано предлагат помощта си. Тексаркана се превръща в най-добре охранявания град в САЩ.

С изключение на безплодното разследване, различните органи на реда вършат прекрасна работа. Патрули обикалят градските паркове, алеи, подлези и железопътни линии – всяко местенце, където би могъл да се спотайва качулатият убиец. Въоръжени полицаи наблюдават околностите на града, любовните алеи, изоставените ферми, езерата, лагуните и местата за къпане.

Над 300 заподозрени са извикани за разпит – главно хора, спипани да се разхождат в усамотени местности през нощта, други набедени от съседите си за “чудаци”, отшелници и самотници, както и всякакви елементи с криминално досие. Въпреки щателните разпити, никой от тях не е задържан.

Междувременно градската управа основава награден фонд за залавянето на извършителя на “най-грозните убийства, извършвани някога в Тексаркана”. Бизнес и обществени организации, семейства и студентски общества даряват средства в размер на 4 280 долара.

Бяс!

“Всички се чудехме дали убийствата са дело някой, който живее сред нас, и все още се питаме кой ги извърши”.
— У. Е. Атчинсън, жител на Тексаркана

Кейти Старкс (35 г.) и нейният съпруг Върджил (36 г.) притежават ферма на юг от града, край магистрала 67 в окръг Милър, щата Арканзас. Паянтовата им къща гледа към пътя, от другата страна на шосето се намира домът на сестрата на Кейти, а фермата на съседското семейство Прейтър е на 50 м надолу по пътя. Районът е отдалечен, но досега е останал незасегнат от Фантома. Това ще се промени в петъчната вечер на 3 май 1946 г.

Около 21:00 часа Върджил сяда тежко на любимия си стол пред радиото и разгръща вестника. Изобщо не забелязва мъжкия силует, промъкващ се към входната врата.

Кейти също не го забелязва. Тя лежи в леглото си и прелиства списание. Чува единствено звука от радиото на съпруга си в хола.

Внезапно изстрел изкъртва стъклото на прозореца и Върджил – прострелян в главата, се накланя напред, запращайки опръскания с кръв вестник в другия край на стаята. Незабавно следва втори изстрел и го уцелва почти на същото място. Този път тялото му само потрепва и се свлича отпуснато на облегалката на стола.

Неговата съпруга чува първия, а после и втория изстрел, и счупването на стъклото. Става от леглото и се втурва към хола. Само един поглед към окървавения й съпруг е достатъчен, за да се сети какво се е случило. Веднага си помисля: Фантома!

Кейти се препъва като омагьосана през посипания със стъкла под към телефона. “Оператор, мога ли да Ви помогна?”- интересува се гласът в слушалката. Но Кейти така и не отговаря. Огромна сила изхвърля слушалката от ръката й и болка раздира дясната й буза. Инстинктивно тя тръгва да се обръща по посока на изстрела, когато следва втори залп, който откъсва долната й челюст. Кейти вижда как зъбите й летят нагоре, докато се свлича на пода в локва от кръв.

Въпреки ужаса, страшната болка и замаяността си, тя успява някак да остане в съзнание. В опит да избегне още изстрели, запълзява по пода към кухненската задна врата. Но когато стига до килера, осъзнава, че някой се опитва да разбие вратата отвън. Чува го как псува, ядосан, че вратата е заключена. През завесите на прозорчето вижда някаква неясна сянка.

С прогизнала от кръв нощница и в полусъзнание Кейти решава, че няма да се превърне в плячка на този звяр. Изправя се на крака, колебливо пресича хола и излиза през входната врата, оставяйки след себе си кървава диря. Отдалечавайки се от къщата, чува как задната врата най-накрая поддава на блъскането и нападателят влиза в дома й под акомпанимента на звучни псувни.

Окървавената Кейти отива в дома на сестра си от другата страна на пътя, само за да установи, че няма никой вкъщи. В крайна сметка тя успява да стигне до фермата на Прейтър надолу по пътя, откъдето я откарват в болницата.

Първият куршум е пронизал дясната й буза, излизайки зад лявото ухо. След като е разбил челюстта й, вторият куршум се е загнездил под езика й. Навременната операция спасява живота й.

Обратно във фермата полицейски коли вече отцепват района, а униформените предпазливо пристъпват към местопрестъплението с извадени оръжия, но не намират вътре живи хора. Калните стъпки на убиеца са проследени от кухненската врата до спалнята, където вероятно е отишъл да търси Кейти, обратно във всекидневната и навън през предната врата, и след това през пътя, очевидно в преследване на жената. Кървавите отпечатъци от длани по стените и мебелите показват, че убиецът е натопил ръцете си в локвата кръв в краката на Върджил. Извършителят изглежда е бил обладан от бяс и извън контрол. Яростта му изглежда е достигнала връхната си точка, когато е разбрал, че жената – която вероятно е била главната му цел – му се е изплъзнала.

Този път полицията разполага с отпечатъци, и то в изобилие.

Шерифът на окръг Милър У. Е. Дейвис нарежда да се сложат блокади в двата края на магистрала 67 и изпраща екипи с обучени кучета да търсят беглеца. Хрътките проследяват миризмата му на 200 метра по пътя преди да я изгубят. Маниакът вероятно се е качил в колата си на това място.

Фантома е ударил отново, този път по-свирепо от всякога. Но действително ли това е дело на Фантома? Не всички полицейски служители смятат така. Сред тях са шериф Дейвис и неговият помощник Тилман Джонсън. Колебанието им се дължи на две неща: първо, куршумите, извадени от семейство Старк, са изстреляни от полуавтоматична пушка .22-и калибър, а не от .32-калибровия револвер, който Фантома е използвал досега. Второ, начинът на действие е съвсем различен – жертвите не са влюбени младежи, усамотени в колата си на любовна алея.

Жителите на Тексаркана смятат мисълта, че убийството на Старк не е дело на Фантома, за налудничава. Жестокостта му нараства с всяко нападение и този път той отново е нападнал двойка. Няма значение, че не са младежи. Колкото до смяната на оръжието – къде е написано, че Фантомите трябва да се ограничават само до едно оръжие?

Заподозрени

“Носеха се слухове за това кой е Фантома: някой от полицията, известен човек или войник, завърнал се от войната…”
— Джо Биърдън, жител на Тексаркана

Наблюдавана под лупа, полицията в Тексаркана има нужда от арестант. Властите вярват, че убиецът е напуснал границите на града. Разследването продължава във и около града, но постепенно замира.

Тексаските рейнджъри поддържат контакт с всички органи на реда в страната, където някой е нападал, убивал или изнасилвал хора по паркингите. Оказва се, че има много такива инциденти, някой от тях чак в Уисконсин и Ню Йорк. Проверяват буквално всеки, арестуван някога за изнасилване или грабеж в Тексас, с подобен начин на действие като престъпленията в Тексаркана. Появяват се няколко много добри следи, сред които и местни хора, но рейнджърите не ги разследват повече, ако отпечатъците на заподозрените не съвпадат.

Авторът Уейн Бек разказва за някои от тези заподозрени, без да споменава имената им:

Четиридесет и две годишен заподозрян от Колидж Стейшън в щата Тексас, който е притежавал пушка .22-и калибър и е обичал да дебне влюбени двойки в паркирани коли с оръжието си. Смята се, че той е бил в Тексаркана по време на Сезона на Фантома.

Студент от Тексаския университет – хомосексуалист с убийствени наклонности, който е бил освободен от Военноморския флот.

Железопътен работник от Мисури се превръща в заподозрян, когато пише до губернатора на Тексас и признава за убийствата. Но освен това признава, че е убил Сатаната. Междувременно предизвиква директора на ФБР Джей Едгар Хувър и президента Хари Труман на дуел.

Научи повече за:   Крадци се похвалиха с банков обир във Фейсбук

По-късно същото лято се случва нещо много странно. Началникът на полицейския щатски патрул в Арканзас Макс Такет е забелязал, че преди всяко убийство постъпва сигнал за открадната кола, която после се намира. В следобеда на 28 юни една от тези коли е проследена до паркинг в Тексаркана. Полицията зачаква там да види кой ще се качи в нея. От близкия пазар се появява някаква млада жена и влиза в колата. Веднага я арестуват и тя обяснява, че автомобилът е собственост на съпруга й, който в момента е извън града. Такет и неговият помощник Тилман Джонсън проследяват мъжа до Атланта, щата Джорджия, където той се опитва да продаде открадната кола и го залавят при завръщането му в Тексаркана седмица по-късно.

Името му е Йоуел Суини. Високият и слаб 29-годишен мъж, приличащ на плашило, се обръща към арестуващите го офицери Такет и Джонсън и възкликва:

“По дяволите, знам за какво ме търсите. Трябвам ви за нещо повече от открадната кола!”.

Йоуел Суини (в средата) и арестувалите го офицери
Йоуел Суини (в средата) и арестувалите го офицери

Властите научават, че Суини вече има доста дълго досие за фалшификации, автокражби, взлом и нападения. Претърсвайки хотелската стая, в която са пребивавали той и съпругата му, ченгетата откриват риза с името “СТАРК”, извезано на джоба. Когато го запитват за ризата в полицейското управление, Суини млъква като риба и не проговаря повече.

Но не и съпругата му. Тя също има досие с по-дребни провинения и отдалече си личи, че иска да спаси кожата си. Тя говори, ли говори през целия ден и през цялата нощ. Казва на полицията всичко, което искат да знаят. Наскоро се е омъжила за Суини в Шрийвпорт, Луизиана и оттогава са пътували с колата. Дошли са в Тексаркана малко преди да започнат убийствата. Сетне за голяма изненада на разпитващите признава, че макар да не е участвала в убийствата на Фантома, е била със съпруга си, докато той е извършвал всяко едно от тях.

Разказва на полицията неща, които обикновените граждани няма как да знаят. Дори знае за тефтерчето, намерено на местопрестъплението от убийствата на Бети Джо Букър и Пол Мартин, за което знае единствено шериф Бил Пресли.

Но има проблем с нещата, които им казва. Подробностите в историите й се променят от разпит на разпит, като единствената константа остава присъствието на Суини на всяко местопрестъпление.

Например показанията й за убийствата в “Спринг Лейк Парк”. Първоначално тя описва как двамата със съпруга й са отишли в парка, за да си допият бирата. В един момент Суини е излязъл от крадения им зелен плимут, за да се облекчи. Докато го е чакала да се върне, тя е чула два изстрела иззад малка горичка. Когато се е върнал малко по-късно, панталоните му са били влажни и кални, но той е отказал да й каже къде е бил.

По-късно обаче тя разказва друга, по-обвинителна версия, описваща как Суини е тръгнал към парка с единствената цел да ограби някого. Забелязвайки колата на Мартин, той е спрял край нея и е наредил на двойката да излезе. За изумление на г-жа Суини, съпругът й внезапно е открил огън по Пол Мартин, убивайки го на място. Докато тя е чакала в колата на Мартин, Суини е натикал Бети Джо в плимута и е потеглил. Върнал се е след час без нея. Чак впоследствие по настояване на жена си й е разказал, че е изнасилил и убил момичето.

Колкото и да иска полицията да повярва на тази жена, в показанията й има огромни противоречия. Най-вече фактът, че тя никога не се придържа към една и съща версия. Второ, че е осъждана и в очите да закона не представлява надежден свидетел. И последно – но може би най-важно – тя отказва да свидетелства срещу Суини в съда. По закон една съпруга не може да бъде принудена да свидетелства срещу съпруга си.

Все пак арканзаската полиция остава все така любопитна за ризата с надпис “СТАРК” и отвежда Суини в Литъл Рок за по-обстоен разпит с помощта на серума на истината. За съжаление, и за късмет на задържания, му прилагат твърде силна доза и той заспива.

Според помощник-шериф Тилман Джонсън, който надживява всички свои колеги, главният заподозрян се е отървал електрическия стол на косъм:

“Мисля, че ако го бяхме задържали тук (в Тексаркана) и бяхме продължили да го разпитваме, щяхме да измъкнем истината от него… “.

Йоуел Суини
Йоуел Суини

Не е известно дали отпечатъците на Суини са съвпадали с онези, открити във фермата на Старк.

Макар да искат да изпържат Суини на електрическия стол, властите трябва да се задоволят със следващата най-добра възможност. Той е съден и признат за виновен в кражба на кола. Като непоправим престъпник-рецидивист, получава доживотен затвор в щатския затвор в Хънтсвил, Тексас.

Никой никога няма да разбере дали законът е заловил истинския извършител или Фантома е продължил да се подвизава някъде другаде. Но след ареста на Йоуел Суини Лунните убийства в Тексаркана спират завинаги.

Отворена книга

“Сега съм на 60 и тези спомени все още ме плашат. Може би затова изпитвам страх нощем”
— Дороти Конли, жителка на Тексаркана

През 1970 г. Йоуел Суини започва борба за отмяна на присъдата си, настоявайки, че не е бил представляван от адвокат по време на процеса, макар властите да си спомнят, че съдията го е посъветвал да си наеме такъв. Суини обаче твърди, че никой не го е съветвал, нито пък му е казал какъв ще бъде размерът на присъдата му, ако го осъдят за автокражба. Заседанието, ръководено от тексаската Комисия по помилванията, се провежда в окръг Бауи през 1973 г. Показанията на оцелелите свидетели и служителите на реда са доста мъгляви и апелативният съд отменя присъдата на Суини. Той излиза от затвора през 1974 г.

Никой никога няма да разбере дали Йоуел Суини е бил Фантома. Макар полицията в Арканзас очевидно да вярва, че това е така, тексаските рейнджъри – или поне капитан Гонзаулас–Единака – са доста по-скептично настроени. Гонзаулас не закрива случая и се заема лично да разследва някои следи през следващите години. Попада на заподозрени чак в Оклахома и други щати през 50-те години, но не може да уличи никого от тях. Технически случаят остава неразкрит до ден днешен.

Мануел Гонзаулас-Единака
Мануел Гонзаулас–Единака

През октомври 1946 г., докато Суини очаква процеса си в затвора, се случва убийство във Форт Лодърдейл в щата Флорида, което много напомня на начина на действие на Фантома от Тексаркана. Младата двойка Илейн Елдридж и нейният приятел Лорънс Хоугън са убити в паркираната си край океана кола. И този път оръжието на убийството е .32-и калибър, макар властите да смятат, че то е чуждестранна изработка, а не “Колт”. Няма отпечатъци и убиецът изчезва безвъзвратно – отново.

Един човек все пак вярва, че Фантома наистина е бил прибран на топло с ареста на Йоуел Суини. Това е Марк Бледсоу, който в продължение на години проучва най-прочутата сянка в Тексаркана. Бледсоу научава, че преди да бъде задържан за автокражба Суини е бил обвинен в сексуални перверзии.

През 1992 г. Бледсоу взима интервю от Суини в старческия дом в Далас, година преди той да почине от естествена смърт.

“По време на разговора той беше на себе си донякъде” – казва изследователят. – “Времето определено си беше казало думата. Записах интервюто на видео, но е трудно да се разбере какво казва. Израженията на лицето му бяха по-показателни. Ядоса се, когато го попитах за убийствата на Фантома. Каза: “Измъкнах се от това и ме оправдаха””…

След сезона на Фантома Тексаркана отново намира спокойствието, но никога няма да забрави спомена за онези лунни нощи през 1946 г.


Източник: trutv.com

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
1 Comment
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
Кристиан
Кристиан
03.02.2016 12:50

Това си е направо за филм на ужасите,обаче този е много гаден сериен убиец.