Мишел Форнире: Чудовището от Арден

През май 2004 г., точно когато белгийският съд приключва случая на прочутия педофил и сериен убиец Марк Дютру, нова серия от педофилски убийства привлича международното внимание. Белгийските власти разкриват, че френският дърводелец и познат педофил Мишел Форнире (62 г.) е признал за шест убийства. Форнире твърди, че жертвите му са не само деца, а сред тях има и млади жени и един мъж.

Признанията на Форнире идват скоро след като неговата съпруга Моник Оливие го предава на полицията и заявява, че той е отговорен за девет убийства във Франция и Белгия. Моник решава да говори, когато вижда как съпругата на Марк Дютру получава 30 години затвор за “опита й да прикрие престъпленията на съпруга й”.

Форнире признава за убийствата, след като е заловен заради отвличането на 13-годишно момиче.

Неговата съпруга Моник заявява на властите, че няма нищо общо с тези престъпления, макар да е знаела за тях. Но полицията подозира, че тя е играла много голяма роля в отвличането на жертвите.

Сексуален насилник

Мишел Форнире е роден през 1942 г. във френския град Седан, разположен край белгийската граница. Баща му е металоработник, а майка му – дъщеря на фермер. Мишел е тихо дете с коефициент на интелигентност малко над средното ниво. Обича да играе на шах и да слуша класическа музика. Но като възрастен не се задържа за постоянно на нито едно работно място, което не е необичайно за сериен убиец. Търсенето на жертви често възпрепятства рутината на всекидневния труд.

Форнире е арестуван за първи път през 1966 г. за блудство с дете. Това слага край на първия му брак. Той се жени повторно, раждат му се три деца, но и този брак приключва, когато е арестуван за изнасилване и сексуално посегателство над малолетни.

Докато е в ареста и очаква да бъде изправен пред съда, Мишел публикува обява за запознанства в католическо списание. Моник Оливие, медицинска сестра и майка на три деца, му изпраща писмо. Като дете тя е страдала от заекване, а като възрастна – от серия неуспешни връзки с физическо насилие. Тя обещава да помогне на Форнире “да лови девственици”, ако той й помогне да убие бившия си съпруг. Само първата част от сделката ще бъде изпълнена.

Моник Оливие
Моник Оливие

Аматьорите психолози спекулират, че манията на Форнире по девственици е свързана с неговите проблеми с преждевременна еякулация. Единствено девствените момичета не биха могли да критикуват състоянието му, защото нямат нужния сексуален опит. Известно е, че част от задълженията на Моник е била да извършва физически преглед на жертвите преди Форнире да ги изнасили, за да се увери, че момичетата отговарят на неговите изисквания за девственост.

Мишел Фурнире
Мишел Форнире

Моник – неговата “кървава муза”, го чака пред портите на затвора, когато е освободен през 1987 г. Форнире е пуснат предсрочно, защото е бил “образцов затворник”. Два месеца по-късно започва неговият кървав маратон.

След освобождаването си той се премества в Белгия и си намира временна работа в училищна столова.

Форнире твърди по-късно, че през “активните” си периоди, които възлизат общо на пет години, е убивал по две момичета на година. Ако тази история е вярна, то общият брой на жертвите му би трябвало да е 10 – с две повече от убийствата, за които си признава в крайна сметка. Полицията предполага, че може да е убивал по две момичета на година в продължение на 15-годишен период, което би увеличило бройката на 30 жертви. Точният брой на убитите от Форнире жени може би никога няма да стане известен, но мнозина вярват, че той достига до 40 и дори повече жертви.

Престъпленията

Мишел Форнире подбира главно девственици. Преди да излезе на лов, изкопава предварително триметров гроб за жертвата си. Някои от тези гробове се намират в шатото му във Френските Ардени, което купува скоро след излизането си от затвора. Смята се, че парите, с които е осъществил тази имотна сделка, са били откраднати от една от неговите жертви.

Шатото на Мишел Фурнире
Шатото на Мишел Форнире

В затвора Форнире се запознава с друг затворник – член на крайно лява военна групировка, отговорна за серия от бомбени атентати във Франция през 80-те години. Научава, че във “военната хазна” на групировката има 30 000 долара, които се пазят от съпругата на неговия съкилийник. Когато излиза от затвора, той издирва жената, открадва скритото съкровище и я убива. С парите купува замък от 18-и век, разположен на 32 акра земя в Доншери. Скоро след признанията им Форнире и Моник отвеждат властите в имота си, за да им покажат останките на погребаните там тела.

Двойката убийци грабва първата си жертва през декември 1987 г. Те се доближават с микробуса си до 17-годишната Изабел Лавил, която се прибира от училище. Казват й, че са се загубили и убеждават девойката да се качи при тях в буса и да им помогне да намерят пътя. Форнире я изнасилва и убива.

Изабел Лавил
Изабел Лавил

Една година по-късно 20-годишната Фабиен Льороа е отвлечена от един супермаркет. Тялото й е открито на следващия ден. Тя е застреляна в гърдите.

През 1989 г. двойката взима най-младата си жертва. Елизабет Брише е само на 12 години, когато е отвлечена в белгийския град Намур. Тялото й е открито 14 години по-късно, погребано в земите на шатото на Форнире.

Елизабет Брише
Елизабет Брише

С малкия си син на ръце те представляват перфектната картина на заслужаващо доверие семейство и точно така подлъгват в капана си младите момичета. Мишел Форнире и Моник Оливие понякога се преструват, че синът им е болен и молят жертвата си да им покаже пътя към болницата. Другият им номер е Моник да шофира сама и когато успее да качи в колата някое момиче, на пътя изскача Форнире, размахвайки празна туба за бензин и стопира буса под предлог, че трябва да стигне до най-близката бензиностанция. Моник, разбира се, спира и го качва.

Форнире удушава, застрелва, а понякога инжектира въздух във вените на жертвите си, за да предизвика сърдечен удар. Смъртта обаче не винаги ги спасява от неговото извратено внимание. След като намушква до смърт едно момиче с отвертка, той изнасилва пресния й труп. Моник наблюдава отстрани как той изнасилва и убива жертвите си и след това двамата пресъздават тези сцени в брачното си ложе.

Форнире се отървава от телата на самото местопрестъпление или ги заравя в земите на шатото си. Убийствата продължават с години, но властите разглеждат всеки случай като отделен. Белгийската и френската полиция не споделят информация помежду си и никой не предполага, че необичайно високият брой на убийства в района на Арден се дължи на факта, че там ловува сериен убиец.

Научи повече за:   Джордж Ръсел: Крадливият сериен убиец

Арестът

Тъй като полицията не подозира за тях, напълно възможно е зловещата двойка никога да не бъде арестувана, ако една от жертвите им не успява да се измъкне. През 2003 г. Форнире отвлича 13-годишно момиче. Похвалва се пред нея, че Марк Дютру – белгийски педофил и сериен убиец, заловен по същото време – не може да му стъпи на малкия пръст. Но момичето успява да избяга като прегризва въжетата, с които е вързана, и скача от микробуса на един светофар. Преди да изчезне тя се постарава да запомни номера на колата.

Полицията разпитва Мишел Форнире и Моник Оливие без да осъзнава, че разговаря с френския еквивалент на Фред и Роуз Уест. Единствено заблуждението на Моник, че властите знаят всичко, я кара да си признае, с надеждата че ще получи по-лека присъда.

Мишел Фурнире
Мишел Форнире

Първото убийство, за което тя признава, напомня за случая със студентката от университета в Лийдс Джоана Париш, която изчезва в Бургундия през 1990 г. Когато разбира, че Моник се е разприказвала, Форнире също признава за много убийства, но не и за този случай.

На 3 юли 2004 Форнире и Оливие завеждат полицията на две отделни места в имота си, където са погребани 12-годишната Елизабет Брише и френската студентка Жан-Мари Десрамо. И двете момичета са изчезнали през 1989 г. След кратко претърсване полицията открива и изравя частично запазените им останки. Форнире не показва никаква емоция при вида на телата.

Жан-Мари Десрамо
Жан-Мари Десрамо

Смята се, че в този район са погребани и други жертви. Самият Форнире признава, че е хвърлил тялото на 17-годишната Изабел Лавил в кладенец някъде в околността.

Оливие разкрива на полицията къде да намери тялото на тяхната бивша детегледачка – в градината на предишния им дом в южна Белгия, близо до френската граница. Но на мястото не е открито никакво тяло. Въпреки липсата на доказателства, Форнире е обвинен и в това убийство.

Много от семействата на жертвите се негодуват, че той не е бил заловен по-рано. Те вярват, че ако е бил излежал цялата си седемгодишна присъда, убийствата са щели да бъдат много по-малко. Освен това, ако са били предупредени, че в техния район живее педофил, са щели да вземат предохранителни мерки и вероятно са щели да предотвратят смъртта на близките си.

Френските власти издават заповед за ареста на Форнире и настояват Белгия да им предаде престъпника, тъй като по-голямата част от убийствата са извършени на френска територия. Но Белгия отказва да го предаде, докато не приключи разследването си. Френските власти се принуждават да разпитват убиеца, станал известен като “Чудовището от Арден”, на белгийска територия. Един от случаите, за които детективите нямат търпение да го разпитат, е свързан с убийството на момиче на име Джоана Париш, извършено преди цели 14 години.

Джоана

В утрото на 17 май 1990 г. безработният боклукчия Патрис Бардо пътува от дома си във френското село Монету към близката река Йона, където ще лови риба. Малко след като пристига забелязва, че нещо се носи във водата. Първоначално го помисля за шамандура, но после с ужас установява, че е човешко тяло.

Бардо незабавно спира жена, бягаща за здраве на близката пътека, и й казва за страховитата си находка. Властите скоро пристигат и поставят началото на разследване, което впоследствие ще бъде подложено на множество критики.

Полицията отцепва малък участък земя в близост до мястото, където е открито тялото и започва да търси улики. Но пренебрегват голяма част от заобикалящия район, който е добре утъпкан от полицаите, служителите на бърза помощ, любопитни граждани и превозни средства. Дори и да е имало някакви доказателства, те са унищожени завинаги.

Тялото е извадено от реката и откарано в близката болница за разпознаване и аутопсия. Жената е идентифицирана като 20-годишната Джоана Париш от Глостър, Англия. Тя е студентка в Университета в Лийдс и работи като асистент-учител по английски език в училище в Оксер.

Джоана Париш
Джоана Париш

Аутопсията разкрива, че Джоана е била упоена, завързана, изнасилена, пребита и удушена преди да бъде изхвърлена в реката. Тялото й е престояло във водата няколко часа преди да бъде открито. Макар трупът да е бил изхвърлен посред бял ден, полицията не успява да открие никакви очевидци. Този, който е убил момичето, вероятно познава добре района и може би живее наблизо. Въпреки това полицията не разполага с никакви заподозрени.

По времето на смъртта си Джоана е публикувала обява в местния вестник, че дава частни уроци по английски език. Искала е да събере пари, за да отиде на почивка с годеника си.

Детективите научават, че някакъв местен мъж е отговорил на обявата на Джоана по телефона и е искал да я наеме за своя син тийнейджър. Уредили са си среща за 19:00 часа на 16 май на градския площад в Оксер. Джоана е прекарала времето преди срещата със своята приятелка Джанет. Двете са се разделили в 18:30 часа и Джанет повече не е видяла приятелката си жива.

Джоана Париш е погребана в Глостър няколко седмици след откриването на тялото й. Нейните родители Роджър и Полин заминават за Оксер и наемат адвокат, който да им помогне да се сдобият с информация от местните магистрати и полицейски детективи. Искат да следят разследването отблизо, надявайки се, че в крайна сметка то ще доведе до залавянето на убиеца на тяхната дъщеря. Надеждите им бързо са попарени, когато осъзнават колко неадекватно са работили властите по случая.

По онова време Роджър и Полин не знаят,че убийството на дъщеря им не е изолиран случай. Всъщност в района на Бургундия има много неразкрити убийства и изчезвания, чиито разследвания са провеждани крайно немарливо или са напълно игнорирани. Мнозина подозират, че властите се опитват да потулят необичайно високия брой на убийства. Но това не може да остане скрито за дълго.

Престъпно нехайство

Разследването на смъртта на Джоана Париш e оплескано още от самото начало. Местопрестъплението е превърнато в криминално бедствие.

Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250

Британската проверка на случая установява, че френските съдебни лекари са пренебрегнали критични улики. Втората аутопсия, извършена от британските власти, открива няколко следи от ухапвания по тялото на Джоана. Те биха могли да доведат до важна информация за убиеца, защото зъбите, захапката и формата на челюстта са строго индивидуални и лесно биха могли да бъдат сравнени. Това откритие поразява родителите на Джоана, които не могат да си обяснят как едно толкова очевидно и важно доказателство би могло да мине незабелязано.

Научи повече за:   Джон Норман Колинс: Мичиганският убиец на студентки

По време на аутопсията от тялото са взети проби от семенна течност. Нужни са цели две години за техния анализ, но когато резултатите са готови, френските власти отказват да поканят за доброволно тестване мъжете в района на убийството и продължават да отказват да призоват чрез медиите възможни свидетели на престъплението. Огорчени от некомпетентността на полицията, родителите на Джоана решават да вземат нещата в свои ръце.

Семейството предлага награда за информация, която би довела до залавянето на убиеца, и раздава брошури във и около Оксер и Монету. Дори се обръщат за съдействие към британското правителство. Макар родината да не им оказва помощ, те получават някои интересни отговори на своите брошурки.

Няколко души предлагат информация директно касаеща смъртта на Джоана. Роджър и Полин с надежда представят новите следи на френските власти. Но по неизвестни причини разследването на проверява тези сигнали.

Семействата на други убити момичета в Бургундия също отговарят на брошурите. Подобно на Роджър и Полин, те също чувстват, че разследването се провежда крайно некадърно.

Родителите на Джоана се опитват да се сдобият с документите по случая, за да могат да използват външна помощ в разследването, но полицията продължава да им отказва достъп до тази информация. Въпреки че каузата им изглежда изгубена, те не се отказват да търсят истината.

Връзка?

Сред 17-те изчезнали или открити мъртви момичета има седем ученички от Медицинско-образователния институт – специализирано училище за млади жени с физически увреждания. Изчезналите момичета, на възраст от 16 до 22 години, са “открити” през декември 2000 г., когато бивш шофьор на училищен автобус прави шокиращи признания. Емил Луи (68 г.) признава в полицията, че е правил секс със седемте ученички и след това ги е убил в периода 1977-79 година.

Емил Луи
Емил Луи

Когато момичетата започват да изчезват, полицията първо разпитва именно Емил, защото той има история на сексуален насилник. Но не се занимават с него задълго и в крайна сметка го отхвърлят като възможен заподозрян. Случаите са закрити, а момичетата са обявени за бегълки.

Луи продължава да вози с автобуса си ученичките до училището и обратно, и да ги изнасилва и убива безразборно. Никой не го смята за заподозрян в продължение на още две десетилетия.

Той е заловен 20 години по-късно, когато дъщеря му открива в дома му предмети, принадлежащи на няколко от жертвите. По време на признанията си Луи казва, че е погребал момичетата близо до река Йона. Властите откриват само скелетните останки на две от жертвите.

Скоро след като признава вината си, Емил Луи променя своята история. Заявява, че е бил заставен да даде фалшиви показания и че в действителност не е извършил убийствата. Казва:

“Момичетата бяха насилвани редовно и накрая бяха отвлечени и убити от тайна престъпна мрежа от висшестоящи мъже”.

Местните следователи посрещат историята му със скептицизъм.

Емил Луи не би могъл да бъде обвинен в убийствата и без това, понеже според френските закони никой не може да бъде обвиняван в убийство, от чието извършване са изминали десет години. Вместо това е обвинен в изнасилване – престъпление, за което няма давност. Властите смятат, че може би е отговорен и за други убийства, но не разполагат с достатъчно доказателства.

Едно нещо е сигурно: Емил Луи не би могъл да е директно отговорен за смъртта на Джоана Париш. По време на нейното убийство той е излежавал присъда за сексуална гавра с малолетен. Частно разследване обаче, проведено от френския агент Кристиан Жамбер, установява, че Луи е бил свързан по някакъв начин с всички жертви. Жамбер вярва, че той е част от подземна мрежа за секс трафик, оперираща в района, която може би е отговорна и за смъртта на Джоана. Остава въпросът дали Форнире и неговата съпруга са имали нещо общо с Емил и незаконната мрежа, и ако да, то до каква степен? Възможно ли е Форнире да е замесен в смъртта на Джоана Париш?

Кристиан Жамбер
Кристиан Жамбер

Криминална мрежа

Първоначално властите игнорират теориите на Жамбер, но един инцидент през 1984 г. ги кара да премислят идеята, че в района наистина действа престъпна мрежа за секс трафик. През месец януари 19-годишно момиче е открито да се лута по улиците на Оксер в замаяно състояние. Когато полицията я прибира и разпитва, тя заявява, че е била държана като заложник в мазето на къща наблизо, където е била подлагана на сексуално насилие и мъчения.

Показанията на момичето отвеждат полицията в дома на Клод и Моник Дунан – приятели на Емил Луи. При обиска на къщата полицията открива в мазето още едно момиче – “голо и провесено за китките от стълба”. Оказва се, че в продължение на 15 години местните момичета с физически увреждания са били примамвани в къщата, заключвани, хранени с кучешка храна, и постоянно подлагани на изнасилвания и мъчения от многобройни гости, които изглежда са били нещо като членове на таен клуб. Въпреки това няма индикации някое от момичетата да е било убито.

През 1991 г. Клод Дунан е осъден за отвличане и получава доживотна присъда. Неговата съпруга Моник получава две години затвор за съучастничество. Клод Дунан настоява, че в случая са замесени политици, индустриалци и магистрати, но отказва да назове имената им.

Според медиите полицията е открила списък с имената на 50 клиенти на къщата, сред които няколко френски благородници, които са си плащали, за да измъчват и насилват пленените момичета. Полицията е предала документа на съда в Оксер. Този списък обаче изчезва мистериозно и никога не е открит.

Това не е единственият изчезнал документ. Всъщност от съда изчезват над 100 папки с документи от случаи с убийства и изчезнали лица, случили се в периода от 1958 до 1982 г. Очевидно някой се е опитал да потули престъпленията или съда в Оксер страда от сериозни административни проблеми.

Потулване на търговията с плът

Кристиан Жамбер е почти сигурен, че знае кой стои зад големия брой убийства и изчезнали хора в Бургундия, и е убеден, че Емил Луи е един от главните виновници. Мишел Форнире никога не е споменаван като заподозрян, но по-късно възниква подозрението, че той също е бил замесен по някакъв начин. Жамбер си води педантични бележки и дневници за случаите, заедно с доказателствата, събрани от него през годините. През 1997 г. се готви да представи откритията си на новозапочналото разследване, но за съжаление така и не успява да разкрие плодовете на труда си.

Научи повече за:   Сергей Фьодорович Ткач: Украинският маниак-криминалист

През август същата година Кристиан Жамбер е открит мъртъв в мазето на дома си в Оксер. Аутопсията разкрива, че е умрял от единичен изстрел в главата. Медицинските експерти заявяват, че Жамбер е страдал от депресия. Смъртта му е обявена за самоубийство.

В края на 90-те години скандалът в Оксер започва вече да привлича международно внимание. Гражданите са шокирани от безхаберието на властите и от факта, че над 100 документа, свързани със случаи на изчезнали жени, са се изпарили от сградата на съда. Министърът на правосъдието нарежда да се извърши вътрешно разследване на случая. Случаят с убийството на Джоана Париш е един от избраните за повторно разглеждане и впоследствие е свързан със случаите на седемте момичета, които Емил Луи е признал, че е убил.

Детективите, работещи по случая, бързо осъзнават, че е възможно някой да е подправил документите, свързани с разследването на смъртта на Джоана. Показанията на свидетели, събрани по времето на убийството, липсват от досието й. Освен това важни ДНК пробите от аутопсията й също липсват.

Много граждани вярват, че случаите на убийства се игнорират преднамерено, а документите се крадат или унищожават, защото съдържат информация, уличаваща висшестоящи лица. Детективите, преразглеждащи случаите, установяват, че е по-вероятно да става въпрос за изключителна престъпна нехайност от страна на местните магистрати. Трима висши служители на съда са съдени и признати за виновни в престъпна небрежност.

Нови доказателства

През август 2002 г. властите откриват нови следи за убийството на Джоана Париш. Наскоро възстановените ДНК улики показват, че в изнасилването и смъртта й са замесени двама мъже. Полицията арестува един заподозрян, но скоро го освобождава поради липса на доказателства.

Полицията продължава да следва новите следи с надеждата, че те ще могат да доведат до ареста на убиеца. Но от смъртта на момичето вече е изминало много време и шансовете за разкриване на престъплението стават все по-малки с годините.

През април 2004 г. се появяват още нови доказателства във връзка с така нареченото “самоубийство” на Кристиан Жамбер. Авторката на книгата “Изчезналите от Оксер” Корин Ерман получава достъп до документите по неговия случая, докато прави проучване върху изчезналите и убити момичета в Бургундия. Тя подозира, че има нещо нередно в смъртта му и смята, че той може би е убит. Тя решава да докаже теорията си.

Ерман убеждава децата на Жамбер да ексхумират тялото на баща си, за да бъде подложено на още една аутопсия. След няколко дни изучаване на останките съдебните лекари правят тревожно откритие. Жамбер е бил прострелян не веднъж, а два пъти в главата, което прави теорията за самоубийство почти невъзможна.

Подозренията на Ерман се оказват верни и тя убеждава властите да започнат разследване. Смята се, че убийството на Жамбер е директно свързано с разследването, по което е работил. Макар властите да разпитват няколко възможни заподозрени, никой досега не е осъден за това престъпление.

Процесът

През 2005 г. Моник Оливие е екстрадирана във Франция и е обвинена в три убийства, след като признава, че е примамила в дома си три млади момичета, знаейки, че съпругът й ще ги убие. Процесът срещу нея е отложен, както и този на Мишел Форнире, който е екстрадиран във Франция през 2006 г.

Моник Оливие
Моник Оливие

По време на разпитите й Оливие признава, че съпругът й е удушил едно младо момиче и е захвърлил тялото му в реката край град Оксер през 1990 г. Тя осигурява подробности, които карат властите да вярват, че убитата жена е Джоана Париш.

Форнире обаче отказва да признае, че има нещо общо с убийството на младата студентка. Родителите на момичето до ден днешен не са сигурни дали той е отнел живота на дъщеря им и може би никога няма да узнаят това, тъй като ДНК пробите от местопрестъплението са безнадеждно загубени по вина на френските власти.

Мишел Форнире настоява в съдебната зала заседателите от женски пол да докажат, че са били девствени преди сватбата си. Това негово искане, както и молбата му да не бъдат допускани медиите до процеса, е отхвърлено. Той няма желание да съдейства на властите – често отказва да говори и никога не показва емоции или разкаяние. Единственото нещо, което успява да го вбеси, макар и за кратко, са резултатите от теста му за интелигентност, показващи, че неговата покорна съпруга е по-умна от него.

Мишел Фурнире
Мишел Форнире

Прокурорът описва Форнире като “некрофилно чудовище”, а двойката убийци като “дявол с две лица”. Моник показва разкаяние, но обвинението критикува нейното “оглушително мълчание” към писъците на жертвите, които тя лично е осигурявала на мъжа си. Според него тя е извличала удоволствие да наблюдава физическото страдание на момичетата. Моник Оливие е призната за виновна като съучастничка на съпруга си в поне пет от убийствата и е осъдена да излежи най-малко 28 години от доживотната си присъда.

Мишел Форнире е признат за виновен в убийствата на седем момичета и отказва да обжалва решението на съда. Той ще умре в затвора.


Криминални Досиета има нужда от помощта ви: [научи защо]
Bitcoin: 3QFhkLx1VR26Zjk8D9RuSxRc6abBEGD1sc
Изпрати SMS с текст beer Име на номер 1092 (2.40лв.). Примерен SMS: beer Ivan
Направи дарение чрез Revolut (без такси) 👉 👉 👉 @silviypcf
С бира почерпиха: Kristina 🍺 sekwent 🍺 Mihaela 🍺 Megi 🍺 Bibi 🍺
Дарители: PetarLucyStefanTodorzornitsa
360
250
The following two tabs change content below.
Силвия
Криминални Досиета е моето хоби, с което отказвам да се разделя... [научи още]
Не забравяй да коментираш и да споделяш!
Абонирай се
Извести ме
guest
8 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
Виж всички коментари
анонимно
анонимно
22.11.2010 11:54

Хм много леко наказание доживотен затвор! Трябвало е смъртна , но не с инжекция 4е така е хуманно, а чрез електрически стол.

Hanna Montana
Hanna Montana
23.11.2010 10:01

Сексуално мотивираните престъпници никога не могат да бъдат превъзпитани.Доживотният затвор тук е най-малкото,което този убиец заслужава.Твърде жалко,че смъртните присъди са отменени. Като начало този мъж е некроубиец,педофил и социопат.Съвсем нормално е да посяга на малки момичета и то девствени защото както е посочено във материална е имал проблем със преждевременната си еякулация.И понеже е неадекватен той избира по-слаби,лесно манипулируеми момичета все още незапознати със секса за да превъзмогне комплексите си демонстрирайки мощ, убивайки и поругавайки ги.Така разсъждава психопата.Той не е градивен а деструктивен.Вместо да намери правилен начин да се справи със смешните си мъжки неволи той убива и изнасилва млади… виж още »

Mishaka
Mishaka
23.11.2010 14:27

Според мен,големият проблем е безхаберието на властите,и тоталната кретения и непрофесионализъм при аутопсиите,и намирането на улики.Не си обяснявам,как така полицията е омаловажавала всички тези изчезнали и убити момичета,при положение,че жертвите са едва ли не деца ( и не,че искам да кажа нещо лошо!!!) те не са проститутки,или наркоманки,които принципно,никой от семействата им не се интересува от тях!

Вики
Вики
24.11.2010 9:51

е все пак там има осъдени за престъпно нехайство полицаи и магистрати а тук дори не знам дали така се пише на български,толкова ни е непознато някой да потърси отговорност и от лекари,полиция,съдебна власт

Zlati
Zlati
17.12.2010 11:04

Li4no az sum po-sklonna da vqrvam, 4e naistina ima organizirana grupa, deistva6ta po otvli4aniqta i porugavaneto na tezi mladi momi4eta. Neznam sus sigurnost dali Furnie e 4ast ot neq ili deistviqta mu po su6toto vrame sa prosto suvpadeniq, vupreki,4e az ne vqrvam v prosto suvpadeniq! 6to se otnasq do deistviqta na razsledva6tite i autopsira6tite, te prosto ne podlejat na komentar! Za nevejestvoto i bezhaberieto si, tezi hora zaslujavat da budat sudeni naravno s fakti4eskite ubiici, za6toto kosveno sa doprinesli za poka4vane broq na jertvite! Ako si bqha svur6ili rabotata moje6e broq da se svede do minimum(1-2) momi4eto, koeto su6to e… виж още »

abv
abv
23.08.2011 14:33

Логично е ако в тези педофилски мрежи са били замесени и много влиятелни хора на високи постове работата на разследващите да не върви нормално!

вяра
вяра
29.01.2014 12:26

Да ви кажа не съм учудена че са замесени хора от така нареченото ‘висше’ общество, демек с пари. Отворете си очите. Тези са най-вероятно масони. Това е в техен стил. И естествено че ей така ще изчезнат документи, защото много от тях заемат политически постове, има дори и църковни служители. За съжаление парите движат света а най-страшното е че въпросните хора с пари и власт са особено жестоки и ненаситни защото имат пълен контрол и никой нищо не може да йм каже. Дори съм убедена че има изключително много невинни, но осъдени хора, с които тези същите си измиват ръцете,… виж още »

Таня
Таня
13.07.2018 15:13

Така е, за съжаление!